"Много хора (всички те) сега се чудят над въпроса: защо днешният Тръмп е толкова различен от Тръмп от първия му мандат? Защо тогава международната политика беше една от най-силните му страни, а сега всичките му решения са катастрофални?
Какво се е случило с него през тези 8 години, какво се е променило?
Проукраинските тръмписти привеждат няколко наистина достойни действия от първия мандат на Тръмп:
1) удар по сирийска военновъздушна база с около 300 вагнеровци (Обама се провали по отношение на Сирия)
2) предоставяне на Украйна на смъртоносни оръжия (Джавелини) (и Обама се провали и по този въпрос)
3) санкции срещу руския газопровод „Северен поток 2“ (Обама се провали и тук)
Този път очаквахме Тръмп да предприеме подобни решителни стъпки. Мислехме, че той ще тръгне след хленчещия Байдън и ще покаже на Путин къде зимуват раците. В края на краищата той е решителен, целенасочен и обича да побеждава.
Вместо това имаме някаква матрьошка, която повтаря всичко дума по дума след Путин, кланя се ниско и срамежливо пред него, пищи за ужаса на Третата световна война, обещава на Русия отмяна на санкциите и "големи съвместни икономически проекти".
Какво стана с Тръмп? Защо е станал толкова проруски настроен?
Отговорът, оказва се, е много прост.
Нищо не се е случило. Той и преди беше проруски настроен. Той също обичаше Русия, Путин и смяташе да построи "Тръмп" небостъргач в Москва. Просто не го забелязвахме, защото екипът около него беше различен.
Те бяха здравомислещи професионални хора, които - ключовата дума - НЕ се страхуваха да не се съгласяват с Тръмп, когато той грешеше, и го убеждаваха да взема подходящи решения, особено в международната политика.
Това идва от анализа на няколко анализатори, които съм слушал и които живеят в САЩ и познават ситуацията по-добре от нас. Между другото, те са тръмписти, които се превръщат в бивши тръмписти със замах.
По-специално те смятат, че по време на първия си мандат Тръмп е бил "непредвидим и гъвкав" - т.е. днес демонстрира любовта си към Путин, а утре изведнъж нанася удар по "ЧВК Вагнер".
Как е възможно това? Оказа се, че любовта към Путин е искрена, но решението да се нанесе удар по "ЧВК Вагнер" е взето от съвсем други хора.
1. Доставка на смъртоносни оръжия (Джавелини). Всъщност това беше инициирано от Кърт Волкър, специалния представител на Държавния департамент за Украйна, както и от проукраинските републикански сенатори Джон Маккейн и Линдзи Греъм и от много проукраинския министър на отбраната (ръководител на Пентагона) Джеймс Матис.
Всички те прокараха законопроект в Конгреса, а Конгресът го гласува и отпусна парите.
Тръмп трябваше да влезе в конфликт с всички тези хора, за да попречи на Украйна да получи смъртоносни оръжия - Джавелините бяха представени като "отбранителни противотанкови оръжия" - и тъй като той всъщност не знаеше много за това, просто се съгласи.
2. Тръмп обяви декларация, че Крим никога няма да бъде признат за част от Русия.
Основният създател на тази декларация беше държавният секретар Майк Помпео. Той беше подкрепен от Съвета за национална сигурност на САЩ и от Конгреса на САЩ.
Преди това, на срещата с Путин в Хелзинки, Тръмп изрази съмнения, че руските разузнавателни служби са се намесили в президентските избори през 2016 г. Това беше странно и пропутинско поведение, тъй като той отричаше фактите, предоставени му от американското разузнаване. Вместо това той се позова на информация, предоставена от Путин.
Освен това имаше един куриозен момент, когато - не помня кой го записа на аудиозапис - Тръмп, седейки до Путин, се наведе към него и каза
- Ще кажа лоши неща за Русия в речта си, но не се притеснявайте, това не е реално.
Това беше съпроводено със скандал в САЩ и за да се изглади ситуацията и да се премахне политическият натиск, Тръмп беше доведен и му беше казано да прочете декларацията за Крим, която по това време вече беше готова. Той нямаше нищо общо със съдържанието на тази декларация.
3. Санкции срещу „Северен поток“ 2. Основните им двигатели бяха двама републикански сенатори - Тед Круз и Том Котън.
Те написаха законопроекта, той беше подкрепен от Държавния департамент и Майк Помпео, от същия Съвет за национална сигурност и Пентагона (който, както си спомняте, беше оглавен от проукраински човек). Освен това имаше голям натиск от страна на Полша и източноевропейските държави. Но главното е, че на Тръмп беше казано, че това е изгодно за САЩ, защото Европа ще купува американски втечнен природен газ вместо руски. Конгресът гласува в подкрепа на решението и Тръмп го подписа, защото как би могъл да се противопостави на допълнителните печалби за Америка?
4. Удар срещу ЧВК "Вагнер" в Сирия
Решението беше взето от същия шеф на Пентагона, Джеймс Матис, а Тръмп беше принуден само да се изправи пред факта. Да, той се съгласи с удара - но ако не беше го направил, щеше да се наложи да влезе в конфликт с подчинените си. Същото се отнася и за всички останали решения по международните въпроси през 2017-2020 г. - те бяха взети от интелигентни антируски настроени хора от неговото обкръжение. Например първият държавен секретар Рекс Тилърсън дотолкова не беше съгласен с Тръмп, че на среща в Пентагона го нарече кретен. Той подкрепи Великобритания, която твърдеше, че участието на Русия в отравянето на Скрипал с "Новичок" е явно, докато Тръмп беше против това. Тилърсън също така заяви, че американските санкции срещу Русия няма да бъдат отменени, докато руските войски не напуснат Крим и Донбас. Тилърсън разкритикува опитите на Тръмп да преговаря с Ким Чен-ун, като смята, че отношенията с диктаторите трябва да се градят на базата на военно превъзходство, а не на приятелство.
Тръмп го уволни чрез Туитър, по възможно най-унизителния начин, без дори да му го каже в очите.
Съветникът на Тръмп по въпросите на националната сигурност, Ейч Ар Макмастър, публично противоречи на Тръмп, когато заяви, че няма руска намеса в изборите. Той цитира доклади на разузнаването, според които е имало намеса.
Освен това той категорично се противопостави на опитите на Тръмп да покани талибаните във Вашингтон и да преговаря за мир с тях (както виждаме, оранжевият човек винаги е имал слабост към диктаторите и опити за преговори и сприятеляване с тях).
Макмастър каза: „Само през моя труп“, Тръмп го уволни - също чрез Туитър - и все пак тръгна да се сприятелява с талибаните (видяхте докъде доведе това). Списъкът на такива уволнени служители през първия мандат на Тръмп е огромен. Той имаше постоянни конфликти с онези, които не бяха съгласни с проруските му изявления. Освен това Конгресът можеше да провали всяка нездрава инициатива на Тръмп и тръмпистите, защото горната камара, Сенатът, беше под управлението на демократите. Днес и Камарата на представителите, и Сенатът са под контрола на републиканците. Можете да се откажете от Конгреса до следващите избори (след 2 години). Конгресът сега е като Върховната рада - "слугите на урода" прокарват всякакви шибани решения, като например назначаването на Тулси Габард, приятелка на руския олигарх Малофеев, за шеф на националното разузнаване.
Тръмп също е научил уроците си.
Конгресът, неспособен да се съпротивлява, позволи на Тръмп да постави хората, които искаше, на ключови позиции. А какво искаше той? Никой най-накрая да не спори с него.
Техният професионализъм няма значение за Тръмп. Това, което има значение за него, е:
- Лоялността - да се съгласяваш с всяка негова дума, да го хвалиш, да го възхваляваш - за един нарцисист това е главното, всичко останало е второстепенно;
- да имат сходни с неговите възгледи - всички тези хора са проруски настроени и са били такива и преди, той ги избра от малката шепа задници, които през април 2024 г. гласуваха в Конгреса срещу отпускането на 61 млрд. долара помощ за Украйна.
Ето как Тръмп се обгради с глупави задници, които нямат никаква представа как да управляват всички отдели, в които са назначени - съветникът по националната сигурност добавя някакъв ляв журналист към таен чат по Сигнал, шефът на Пентагона изнася в този чат строго секретна информация за американска военна операция, шефът на разузнаването казва "Не знаех за това."
Тръмп казва: "Това не е голям проблем, стига да са добри хора".
Мислих си, че той реално може да победи Путин.
Но той просто казва, че всяка глупост, която се случва, е победа.
А ако явно не е победа, то тя просто не съществува.
Като например когато Путин унизително накара Уиткоф да го чака 8 часа и вместо това се срещна с Лукашенко, а медиите писаха за това по-късно, Тръмп каза, че това е лъжа, не се е случило наистина и лъжливите медии са си го измислили (има един момент, в който самолетът на Уиткоф е кацнал на московското летище 8 часа преди срещата, така че има и това).
Ден преди това, по време на очарователното си посещение в Гренландия, Джей Ди Ванс заяви, че примирието с Русия работи, всичко е наред.
Всяка нощ стотици "Шахеди" летят в Украйна, убиват хора и разрушават градове - а Тръмп казва, че примирието работи.
Продължавахме да се чудим как администрацията на Тръмп ще спре руската война. И ето, че се оказа, че те просто ще се преструват, че тя е спряла.
Защото ако Тръмп признае, че Путин нарушава примирието, това означава, че той не е миротворец, а глупак под наем.
Това е наистина опасна позиция.
Цялата надежда е, че когато много идиоти се съберат на едно място, скоро всички ще се прецакат взаимно.
Началото вече е поставено.
Нека да продължим да наблюдаваме и да чакаме."
Автор: Nadia Palyvoda
