bravo

Така е формално погледното, и в този дух се извинявам. Да кажа все пак, че не съм целял манипулация, както и да е, давам нататък... Та чичо ви Русо, със сигурност е поставен по-добре от нас да съди какви са били "диваците" (макар и с романтични очила) и докато се е разхождал самотно е сътворил повече, и то стойностни неща, отколкото политическата хистерия дето се вихри тук под формата на "научни" излеяния. Но давам нататък... с един злободневен пример: Снощи излязох като миролюбив събирач (с чанта на пазар), но кривнах от правия и срещнах едни ловци (ирландски) и с копието напред продължих като ловец. Попаднах после в една кошара (със силни ритми) и поех ролята на пастир. След леко пререкание с пазачите неандреталци на обществената пещера си тръгнах криво ляво като обикновен земеделец... за да си копам грандинката вкъщи. C'est la vie, както викат древните гърци. ПП М/у същото може да видите филмчета на първи срещи с "диваци". А Вълкът влезе елагатно-вещо по мокасини в темата, за разликата от тези с дървените сабота.

Именно. Щото се "правим". Опитваме се да се върнем към източника. Да не убиваме Авел и да захвърлим смокиновото.

"Цялата идея" е идея в главите на някои, на които им е трудно да надскочат "първичните стадни инстинкти за доминиране", и/или не отзовали се пред отзивчив естроген на разрушително разбунтувал се тестостерон срещу културните си вкорени и заприщенчески парадигми , отбелязвайки пътьом, че въртенето на мотика не може да генерира адреналина, който един лов може да изтърси, както и съпровождащото го себеутвърждаване (вместо да строши главата на ближен със същата цел например, което очевидно е обцесия при някои). То, ако няма думата "мир" в някои общности, говори, че няма и война, и тем подобни (анти)аргументи, в условно наклоние, да се отбележи.

мдаам, щурмоваците са доста напористи (и тук), ако простите леката тавтология... А Европа не знам дали се излямизира, но със сигурност се циганизира.

Явно ти не си наясно с това, което си написал или просто не си коректен (приписваш позиции). Та моя отговор за различните отношения касаеше конкретно този постинг, не бе обобщение за темата. Ловиш си собстените станциите на радиото.

Минах през текстовете (не само през заглавията и подбрани пасажи, както отърва на други) и заключението от първия линк е, че става въпрос жертвопринушение (?) на силно недъгави хора и е съмнително дали са умрели от насилствена смърт. "Disabled people may have been selected because they were seen as different. These individuals may be feared, hated, or revered," Formicola said. None of the remains buried at the three Stone Age sites show signs of a violent death. This could be because the bones no longer show signs of homicide, Formicola said. Moreover, a sacrifice doesnt necessarily imply injuries to the bones, he added. "We always wondered what the odds were of three people dying at the same time at Dolni Vestonice. It's really hard to imagine they died together because all those individuals were fairly young." Тоест, засега няма категорично заключение. Втория линк също не е категоричен. Освен това действието се развива в края на Плейстоцена, по време на ледников период, който е създал екстремни положения, които не са пробладавали като време в палеолита като цяло. Fred Wendorf, suggested that environmental pressure and vanishing resources on the end of the Pleistocene were the causes of violence, but this remains only one hypothesis. A detailed analysis of the skeletons with nowadays methods (dna-analysis, stable isotopes) is missing till now. If war is defined as organized aggression between autonomous social units, the archaeological record at Jebel Sahaba may indeed indicate the presence of an early war. А другата описана драма (става дума за /полу/уседнали люде) излиза с широка крачка от визирания ни период.

Хм, не знаех, че " безобразен спам" може да е синоним тук на "не, това не ми харееесва..."

А ясно, някои не са чели темата. Нищо, случва се. Все ми струва, че залиташ към сценарий за палеолитен екшън блокбъстър. Животът е протичал по-прозаично през повечето време.

Е, ако тези приказки идват от човек, живеещ на студено, без хладилник, каляван и оцелявал в различни епохи и места, живял в 4/4 от света и прозирайки го в неговата дълбока същност с невъоръжено око, вАжи. Ако не, си е чиста демагогия.

Това изобщо не е вярно. Взаимоотношенията в живата природа са най-различни: коменсални, симбиотични, паразитни и т.н. За животните, разнородни примери бол. Да прескочим направо при ваклите маймуни бонобо например (разновидност на шимпанзе): те са подчертано миролюбиви, кооперативни и ако възникне конфликт, го решават с правене на любов - еволюционен прототип на хипарите демек (не влагам пейоративен смисъл).

При условие, че обслужваме приоритетно и нецензурирано рептилианския си мозък... Предполагам, не си предприемал акция за постигане на контрол над съседния апартамент и обладаване на обитавището го самки. ПС Ник, виждам, че някои неща съвпадат от последните ни постове - писах по същото време (за протокола де)

Напротив, вие сте (батални) романтици.

Първо, да си припомним, че се обсъжда период прибл. - 15 - 80 хил. год. и е излишно да преизреждаме отликите с по-историческите времена. Иначе, да, историята е жалонирана с войни и въобще с по-драматични и решаващи събития, оплискана е с кръв и други флуиди, така да се каже. Няма да се описва как Груйо груа грудки и опърдява паланката, я. А това заема сигурно 99% от историческото време. Тоест войната не е пробладаващо явление, нито е желана от повечето хора. Човекът може да бъде агресивен, може и да не бъде. Ако е постоянно агресивен и/или в крайна степен, вече е патология.

Вие чак пък менталисти ги изкарахте . Разни морални категории нямат отношение по въпроса. Важното е как се регулират различните нагони в дадена общност/общество в името на това, тя да не се затрие, а напротив, да успява. Тези норми могат да варират според средата, мястото и епохата, естествено, и успешните модели се утвърждават. Докато се зададе вятърът на промяната. Какъв е проблемът да се разбере, че именно този тертип е бил печелившият за периода? А пък аргументи, опиращи се на битова перстъпност и изтъпления по страст, хич не са и за коментар.

Предполагам най-различни сценарии са възможни, но главното е какъв modus vivendi е преобладавал по принцип за по-голямата част от въпросния период. Мисля все пак, че една групичка ловци по-скоро биха си гледали ловуването, отколкото да играят пишман мародери. Ако са го закършили толкова, не е ли по-печелившо и за двете страни да си делнат някой бут, отколкото да се изтрепят, па да се разделят по-живо по здраво? А на пълен стомах вече е различно. Или орталък за лов? Ако попаднат на жени и деца, викаш. Еми и те са хора, защо трябва обезателно да се юрнат да ги изнасилват и ядат, нали не биха искали и на тях това да се случи? Да не говорим, че вероятността да се познават е голяма. Нали и матриархатът е доминарал и е имало респектът към жената - извор на живот. Което автоматично ни навежда на мисълта, че кървавите схватки са били в по-голяма степен нежелани. Тежестта на загубите са пряко зависими от бройката хора, а тогава тя е била критично малка. Освен това фунцията на мъжкарите не е била само да разнообразява вегетерианската диета (а и месото е бил важен компонент - жената може да е доставяла повече калории, но мъжът повече протеини). Та кавги завършващи с пукнат череп сигурно е имало, но едва ли е се е случвало често.

Е, бой е можело и да има, ама боя си е кютек, а не серизен конфликт на живот и смърт (да не го наричаме тогава война). Малочислеността на бандите и липсата на сложна организация (както се писа вече), не са предпоставка за разгръщане на дългосрочна стратегия за да се получи нещо повече от кръчмарско сбиване. По-скоро мога да си представя конфликт по време на лов: две групи ловци скачат на един дивеч и оспорват пая. От друга страна, ако се съюзат, ловът им може да е по-успешен и после да делят. Сега сигурно ще кажеш, че може да се сдърпат за бута от мамута, един ловец инцидентно да убие друг, съответния род да се мобилизира с цел вендета и така конфликта да ескалира. Еми може, защо не? Но пък такива, нелишени от здрав смисъл, хипотези, са още много далеч от системни бойни (или аре масови организирани побоища ако щеш) действия. Лично аз съм склонен да приема, че са намирали по-печеливши разрешения (чивешкият ресурс е бил кът) при подобни сблъсъци, както и че са ги избягвали. И какви запаси са могли да имат тогава? Тези, които биха рискували живота си за шепа грудки и чифт веяни ташаци на бизон, биха се явили като крайни мародери неудачници.

Има достатъчно доводи (повечето изложени вече от Алва и Ник), че ловците и събирачите не са влизали в организрани конфликти подобно на война, а напротив са ги избягвали. Предвид малобройността на родовите общности и техния полуномадски живот, един сблъсък с членове на друга банда е крайно протовипоказно за оцелянавето на рода. Цената на смъртта на един или повече членове не ще да бъде компенсирана с достатъчно набавяне на ресурси (защото струпани запаси няма и те се събират или бягат бързо на 4 крака, мигрират и т.н.). Напротив, загубата на ловци (и/или събирачки) може да се окаже фатално за рода. Подобно на един печеливш баланс на егоизъм и алтруизъм в дадена група или общество (както и вътрешни механизми за постигане на някаква справедливост), така и агресивност и миролюбивост или чувство за поделяне, се наместват в различни дози според историческия и географски контекст. Когато няма градове или плодородни земи за завземане, а чепка храсталаци и фантоматично месо, мотивът за "покоряване" или прогонване е несъстоятелен, особено предвид цената за която това би могло да бъде постигнато. Да допуснем за малко, че се появяват тогава по-агресивни родове (което не изключено, но едва ли се утвърждават), които тръгват по пътя на войната. Ще се затрият набързо поради горните причини и техния "ген на войната" ще даде фира. Дори да има такива тенденции в някои членове, те ще бъдат подтиснати в името на оцеляването на рода. Затова тези примитивни общества са си имали регулации под формата на табута и наказания/бан. Е, да се хванат за гушите заради някоя самка или къс задушена сьомга с лучец и ферментирал плодов сок от бъз, сигурно се е случвало, но организирани масови битки никак не са поощрявани от еволюционна гледна точка на този предисторически етап. А еволюцията си има хладнокръвни логика и закони и, който не се съобразява с тях, свършва някъде в миналото. Моралните стойности, които някои са склонни да им припишат, са просто една обществена проекция на един чисто биологичен опортюнизъм и са се обособили като морал по-късно, с развитието на културата.

Много удачен пост на Малоум по темата.

Е, това са официалните постулати за професионалния спорт, с това никой не спори. Не съм съгласен обаче с точка 6, за етимологията, не знам откъде си я изкопал и обяснявам (за спорта): от XIII век, във френския, déporter, вече е означавало разтоварване, забавление, разпускане, произлизащ от латинското deportare, което на вулгарен латински вече е означавало да се забавлявам. И сега е видно от френската porter - нося (товар), déporter - разтоварвам. Което ме навежда на мисълта, че генезисът на спорта се корени в играта (за разтоварване), която дори животните практикуват, нежели първите човеци. Пък те с течението на времето я софистикират и се се стига до установяване на правила естествено: че коя игра няма правила. Утилитарния аспект на играта/спорта идва по-късно, когато се зараждат по-сложни общества и е разбираемо защо. Такаа... За този спорт става дума, аматьорския, за здраве и забавление, каляване и усъвършенстване ако щете, а не само за официалния такъв със всичките му естаблишментни измерения. И това ми се струвашe очевидно, не виждам защо трябва да се чобрасти по крайностите (които навсякъде ги има) за да се защива или оборва дадена теза. Похвален е примера на Аспендиат, май не са болшенство хората, които биха проявили неговата воля, но пък виждаме, че спортът в у-ще може да я катализира. ПС. относно последния коментар на Ворфакс: Еми, (алтруистът) дои кравата за да й направи кефа/облекчи или да й пие млякото (не че едното изключва другото, ама не се държи крава от милосърдие предполагам? Пък и повечето тук нямаме крави под ръка да ударим по едно виме. Виж, да си чуваш гирички е по-достъпно, макар и себично. Но това ме развесели и ще ударя едно вино дип, че нямам лозе та не съм и го копал.

Ворфи, еми не ми чети "глупостите", бре - и без това не писах специално за теб а за хора способни да правят по-сложни асоциации. Та който разбрал, разбрал, който съгласен добре, който не - жив и здрав, не съм да дошъл тук да се карам и избивам комплекси, за разлика от някои.

Vorfi, Vorfi, като казвам индустрия, не казвам предприемачество, занаятчийство или въобще бизнес (за които съм за). Подразбира се корпорации и цялата машина която кара балъците да плащат за марки/име например. Та тя седи зад "големия" спорт, който освен индустрия е и гнездо за корупция и парадоксални от гледна точка на здравия разум сделки. Но явно това искат много хора и докато се събират да викат по стадионите, а не идват да ти ръкопляскат докато си копаш градинката или си решаваш алгоритми, така ще е. Темпорите и, О моресите, не са се променили толкоз. Относно смисъла на думата спорт, еми виж в нета бе, брато. sport (n.) early 15c., "pleasant pastime," shortening of disport "activity that offers amusement or relaxation; entertainment, fun" (c.1300), also "a pastime or game; flirtation; pleasure taken in such activity" (late 14c.), from Anglo-French disport, Old French desport, deport "pleasure, enjoyment, delight; solace, consolation; favor, privilege," related to desporter, deporter "to divert, amuse, please, play" http://www.etymonline.com/index.php?term=sport Освен хомо сапиенс, хомо фабер, сме и хомо луденс или викаш, хайде да не си правим излишно кефа, че е безполезно, а да хванем мотиката и да копаме? Спорта възниква с цивилизациите, когато хората са могли да отделят време м/у работа и войни, за да продължат в по-цивилизована форма заложеното им вече от природата амплоа. И е естесвено това да носи удоволсвие, физическо и морално. Това е било оцеляването милиони години. Това е развило рецепторите за кеф, това го е надървило за живота. Неслучайно е.ането е най-големия кеф (най древния спорт след набавянето на кльопачка и самоделението, представяш ли си ако дедите ни бяха с апатични пишки - щяхме ли да си щракаме сега тук и да интелигенчимe? Или ако не тичаха по 15 км (щото кроманьонеца по-малко е тичал, но е развил други дисциплини). Толкоз за неандерталците. Учителите могат да минат курс за спортно обучение ако трябва и да се заниват с децата. Не познавам иначе конкретно проблема, но познавам гения български за създаване на такива. Възможно е да се организира и разделно обучение по предмета: който не иска спортни часове (извън някакъв минимум), да си чопли нещо в занималня или в алтернативен клуб (ама да има такъв, например как да се преборим в свободен стил със спортофилията под егидата на минстъра на забраните симпатягата АлваВсеРевеБе . И да добавя за родолюбието (съгласен съм с Галата и др. подобни мнения), но трябва да имаме и свестна държава и т.н.

Вижте сега, много хиляди години, човекът се е оформил като спортист: ходил е и е бегал по десетки км на ден, пънал се е на лов и др. битки и въобще с живота. Неговият организъм така се е устроил, че за да е в добра кондиция са му необходими набор от упражнения. Е, напоследък, да не говорим днес, преобладаващият заседнал живот, предимно в развитите общества, все по-малко предразполага за този полезен за тялото и духа (защото движението тонизира мозъка и успокоява душата) "чанч". Спортът не само е полезен, но и необходим. Децата и подрастващите също са жертва на обездвижване, както и на боклучава и често прекомерна храна. Все по-затвореният и отчуждващ начин на живот, специално в градовете, ограничава тяхната възможност за игри. Няма го вече времето когато се скъсваха до тъмни доби от волни игри и дето бабите си деряха гърлата по прозорци и балкони да ги призоват за вечеря. Прескачаха се огради, гонитби всякакви, алпинизъм по стени и дървета но да не се улисвам: идеята е, че тези игри покриваха една камара дисциплини, като почнем от атлетика, минем през борба и стигнем до фехтовка и хвърляне на кестени. Сега голяма част от тези активни занимания са станали интерактивни... (Пърдон за лирическото отклонение.) Тъй че повече спорт, стига да е интелигентно организиран, не е никак излишен. Би трябвало и системата да е по-гъвкава и да е повече приканителна отколкото принудителна, напр. спортни клубове (може и след у-ще за заинтересованите). Също така, учители по др. предмети биха могли да преподават спорт на децата, дека е проблемо? Малко разтоварване не е излишно. Поне два-три пъти седмично плюс въпросните клубове за желаещите. Иначе и аз съм против спорта във формата му на индустрия за изглаждане на мозъци и печалбарство, но нека все пак да разграничим нещата. За предмета родолюбие. То насила хубост/любов не става. Ако ги няма предпоставките като гореспонетатите др. предмети, добро възпитание и обществено такова, както и добрия пример и висока култура, това няма как да се инжектира на няколко сеанса, нонсенс. Мяза ми на чекия или дилдо ако щете (според мерака), от която е съмнително да се стигне до (родолюбен) оргазъм. В крайна сметка това е сложен и дълъг процес а не зазубряне. Във всеки случай, появата на нужда (или поне заявяване на такава) на двете неща са симптом на дълбоки проблеми в обществото, да не кажа криза. Та преди да се удари една шпакла (в прекия смисъл) и замаже напуканата стена, не е зле първо да се види дали не е нужно да се подмени някоя и друга тухла или да се изгради нова.

Острочно.

Точно така. И подобно на (mon) seigneur (dieu), имаме и el Señor - Lord и пр., господ се метонимизира и натоварва със значението бог, бивайки окачествяван като върховен господар. Та по-правилно е да се посочи връзка на господ с господар а не обратното. То ми се струва очевидно, ама реших и аз плесна един постинг.

Двама будистки ученици решили да питат учителя си дали могат да пушат. - Е, питал после единия, палейки цигара, разреши ли ти? - Не, питах го дали мога да пуша докато медитирам и той каза не. Чакай, а ти как така пушиш? - Еми аз го питах дали мога да медитирам докато пуша и той каза да. Та тъй с лозето и медитацията, а и с какво ли не.