tonkata3

кликни тук

Здравей, Анахрония. Права си - постинга ти е за раздел философия, която е твоята специалност мисля. Няма лошо да не приемаш теологията за наука, ма тя е наука точно толкова колкото и философията А темата беше от областта на ЕМПИРИЧНИТЕ наука /което не ги прави по-науки от другите науки като философия и теология например/. Няма да отговоря на постинга ти, защото това означава да се задълбаем в област философия и теология - виждам, че не можеш да излезеш от сферата на своята вяла - източния пантеистичен мироглед, който естевено пък е пълно отрицание на епиричните науки. Единствената ви "вратичка" да примирите пантеизма с науката е квантовата физика, но не се сещам квантовата физика да е приела енергията за нематериална , за да говориш за "безтеленост" на материята т.е. нематериалност на материята Въпроса ми, с който "влязох" в темата си е за този раздел и той е:

Аха, това "за Индия и Далечния Изток" - имаш предвид науката там или религията не изповядва....? Искаш да кажеш, че законите на Нютон са отречени: * Всеки център на масата на едно тяло запазва състоянието си на покой или продължава равномерното си праволинейно движение, докато не е заставено да промени състоянието си от сили упражнени върху него * Обект в движение, остава в движение и обект в покой ще остане в покой, докато не му подейства небалансирана сила (нетна сила различна от нула). * Центърът на масата на едно тяло остава в покой или се движи по права линия (с постоянна скорост, v), докато не му подейства външна нетна (еквивалентна) сила. Не съм съгласна, че зависимостта, в границите на наблюдението, на емпиричното, гарантира и води до извода за равнопричинност. Кое ти позволява да направиш извода "зависимостта води до равнопоставеност на ДВЕ НАЧАЛА"? Това, че причината и следствието вървят заедно, въобще не означава, че са равнопоставени начала т.е. две причини едно на друго????? Не може да кажеш, че нещо е "причина", ако не допуснеш, че има "следствие" и обратното. Или ти всъщност искаш да кажеш, че причината е една - сплав на съзнание и материя?! В тоя случай материята като цяло явно е съзнателна - това е нейно исконно и неотменно свойство, така ли???? А къде е мястото на "живота" в тази тази единна причина - и живота ли е изначално, исконно свойство присъщо й? Или има съзнание без живот? Всъщност това, че ги наричаш "сложни" не прави появата на живота по-разбираема "по-просто", "по-сложно" са си субективни оценъчни критерии - нека се придържаме към технологията на поява на...., а не на на оценка на резултата! "сложността" не е мисля, че ни улеснява в получаването на отговор на въпроса - поява на живота Нито е причина, нали? "Просто" и "Сложно" може ли да е причина - това е ОЦЕНКА, субективна преценка, прилагателно! Именно - "да започне" - ето това искам да знам - как започва, а не че е необходимо - необходимостта е ясна, да видим причината, начина... появата Мисля, че футуристичните представи са клон в изкуството - тук говорим за наука - какво би било и как би се получило..... Казваш - "няма данни дали нещо, което има съзнание задължително трябва да е органично..." - ми нищо не ни дава данни да допуснем нещо различно, нали така? Всъщност "органично" не означава "със съзнание", нито "живо"! След като нямаме данни да допуснем противоположното - то нека не се отклоняваме сега в футуристични блянове - нямаме друга общия: остава ни тази - съзнание без живот няма! Между другото - под "обмяна на информация" разбираш "съзнание" - каква информация имаш предвид: ДНК или взаимодействие със средата? Предполагам второто и затова продължавам: Да, за да се прояви съзнанието е нужна обмяна на информация т.е. взаимодействие със средата, но условието на средата "светлина" не може да породи "око" т.е. обмяната на инфо предполага източник и приемник - и единият не е причина, а другият следствие на предходния! Тук можем да задълбаем в емоционален спор - нека оставим божественият план за сега на страни - става ли? Така е, Анахрония, но вируса се нуждае от клетка, за да се прояви като жив, да се размножава.... Учените не възприемат вируса като нещо живо - като такъв той се проявява в клетката-приемник едва. Дай да говорим за устройството на най-.../изкушавам се от оценъчния критерий/.... простата възможна клетка - и организацията й вътрешна. Ето това ми опиши с думи и понятия - с всички необходими термини, за да се опише устройството и организацията й. Ще се радвам и Фиксерс, или някой друг биолог да се включи - все пак са хора с доста познания по въпроса - това е научната област, в която се подвизават Пък после ще попитам как аджаба са се съчетали и са стигнали до единодействие - постепенно или изведнъж.... и такива ми ти приятни за разговор въпроси

Здрасти! Може ли да посочиш най-простият вариант на клетка със задължителните най-прости органели или вещества - въобще опиши най-просто устроената клетка като устройство и организация /вътрешна организация, взаимодействия..../, без което не би съществувала.

Около 170 г. сл.Хр. един асирийски християнин на име Тациан превърнал четирисъставното Евангелие в един непрекъснат разказ или “Хармония на Евангелията”, която дълго време е била любимата, ако не официална форма на четирисъставното Евангелие в асирийската Църква. Тя се различавала от четирите Евангелия в старата сирийска версия. Не е сигурно дали Тациан първоначално е съставил своята “Хармония”, известна обикновено като “Диатесарон”, на гръцки или сирийски език; но тъй като е била приготвена в Рим, оригиналният є език вероятно е бил гръцки, защото през 1933 г. в Дура-Еуропос на Ефрат е бил открит един фрагмент от Тациановия “Диатесарон” на гръцки език. Във всеки случай той е бил предаден на асирийските християни в сирийска форма, когато Тациан се е върнал у дома от Рим, и този сирийски “Диатесарон” останал “Авторизираната версия” на Евангелията за тях, докато бил изместен от “Пешита” или “простата” версия през V век. По времето на Ириней, който, макар и родом от Мала Азия, бил епископ на Лион, в Галия (около 180г. сл.Хр.), идеята за четирисъставно Евангелие станала толкова аксиоматична в цялата Църква, щото той се отнася към това като към установен и всепризнат факт, който е очевиден като четирите посоки на света или четирите вятъра: “Защото както са четири частите на света, в който живеем, и четири световните ветрове, и както Църквата е разпръсната по цялата земя, а Евангелието е стълб и основа на Църквата и дъхът на живота, така е естествено то да има четири стълба, дишайки безсмъртие от всяка четвъртина част и запалвайки постоянно живота на човеците. Оттук става очевидно, че Словото ­ Архитектът на всички неща, ­ Което седи на херувимите и държи заедно всички неща, след като се е изявило на човеците, ни е дало Евангелието в четирисъставна форма, обединявана обаче от един дух.”

Благодаря за разясненията - цитирам една историчка от друг форум. “Пълноценното човешко естество предполага човешка личност. Затова в Христа съжителстват две личности: човекът и Богът.” Еретична теза, изказана най-напред и в чист вид от Несторий, епископ на Константинопол (428 г.). Според него, Исус е човекът, в когото се е вселил божественият Логос (при кръщението в река Йордан).Затова Мария не е Богородица(theotokos) – тя е родила Христос (Христородица),но не и въплътеното Слово. При изучаването на живота на Исус можем да разграничим ситуации, когато действа и говори човекът Исус и когато действа и говори Логосът. Съвременни варианти на несторианството могат да се открият в ученията на либерални и неоортодоксални богослови (Барт, Тилих), според които Исус е човекът, в когото Светият Дух е обитавал в пълнота. И в това си учение на Несторий: Това, което остава, е човекът Христос просто като носител на Бога, притежател на Божеството. Така Христос бива почитан не защото е Бог, а защото Бог е в Него. Така Исус бива сведен просто до много благочестив и морален човек. показва близостта с гностицизма - Божеството обладава човека! И за "привидността на смъртта" - авторката на поста е посочила апокрифа на Варух като източник, върху който се позовава - в него има гностически елементи и това е общото с несторианството, и с други ереси, които в историята на своето съществуване взаимстват идеи от други ереси т.е. това е един гностически похват Достигайки до съприкосновение с исляма несториянството е взаимствало вече доста идеи и не е в този "чист" вид, в който е създадено от Теодор Мопсуетски и Несторий

Много точно си го казал, за съжаление Затова и много от добрите учители не се задържат дълго в тази професия. Поклон пък към тези, които остават въпреки това. Но и в думите на Галахад има истина - има такива учители, които наистина не се държат адекватно в част - просто нямат психологическата нагласа да анализират точно атмосферата, постъпката и съответната реакция от тяхна страна. Познавам такива - а с тях учениците са жестоки. Е, може би не така жестоки като в това на видеото, но... успяват да се погаврят с тях. Страшно е, когато учителя няма поне малко количество чувство за хумор; няма такта да обърне нападките срещу "нападателя", да усети слабостта му и да го постави на мястото му; страшно е ако няма такта и умението да спечели болшинството на своя страна, пък единиците ще си "налягат парцалките" в прилични норми. Наистина има учители, които определено прекаляват с високия тон, крещене и дребнаво дразнене с учениците. Това еднообразно и негативно отношение рано или късно ескалира. И тази професия е изкуство, но на учителя наистина трябва да се дадат повече ПРАВА ДА КОНТРОЛИРА ЧАСА И УЧЕНИЦИТЕ СИ. Именно видяното по-горе е аргумент за това, учителя да има право да гони ученик от часа. Темата е необятна май...

Здравей, Анахрония. Надявам се нямаш нищо против да пейстна инфото, което имам по въпроса - това е изказване на историк от друг форум, но което споделям като съдържание разбира се "Исляма /най-голямо влияние върху източната философия и косвено с християнството чрез него/ идва в Индия с монголите през 12 век,но християнството е познато от по-рано,когато първите пътешественици(включително и МаркоПоло) по Пътя на коприната стигнали Китай с учудване намерили в провинция Донгхуан...християни-несторианци ,а в тибетското княжество Ладак има документи за наличието на свещеници йезуити още в началото на 17 век,понеже висши будистки свещеници уплашени от нарастващото им влияние потърсили съдействие от княза през 1629 г.По същото време католическа директория възникнала и в съседното княжество-Цапаранг.Вездесъща и Католическата църква,но за да стигне до Тибет би следвало да мине първо през Индия . Та защо споменаваме несторианците: нещата за Исса са от книга на Елизабет Профит и са откъс от ахмадианска творба.Кои са ахмадианците-последователи на Мирза Гулам Ахмад Кадиани (1835-1908), родом от Индия. Движението Ахмадия съвместява, според неговите изследователи, черти на класическия ислям, шиитския ислям, несторианското християнство и, поради географския ареал на създаването си, хиндуизма. Догматичните постулати на Ахмадия са изложени в труд от осемдесет тома с автор Мирза Гулам. Написани са на арабски език и на урду. Текстът се опира на Свещения Коран и на сунитската традиция, но той не е свещената книга на Ахмадия. Въпреки това, разкривайки елементи на крайната шиитска традиция, тълкуваща предаването на божественото откровение или нур ал адам между пророците, последователите вярват, че Мирза Гулам е последният и съвършен пророк, в който се е въплътила божествената светлина откровение. В традицията на движението, Гулам съвместява образите на ислямския Махди, Месията и Кришна. Основните места за поклонничество на Ахмадия са Кадиан в Панджаб, родното място на Мирза Гулам и Шринагар в Кашмир, където според учението е погребан Иисус Христос(не според тибетски монаси ,нито според двехиляди годишни документи).Гробницата му се нарича "Рауза Бал", т.е. "Гробницата на Пророка",пазят я последователи на Ахмадия и досега не е позволено на нито един изследовател да надникне в нея ,макар че е имало много желаещи. Да продължим с несторианците,та кои са те-гностическа секта основана върху учението на Несторий, Константинополски патриарх (428-431), който твърди, че Христос бил обикновен човек и затова го нарича не Богочовек, а Богоносец (Теофор) и различава у него две лица — божествено и човешко.Според тях(записано в апокрифа на Варух)Иисус не е умрял на Кръста ,а изглеждал като умрял,след като го свалили и положили в гробницата,той се освестил ,а учениците му сметнали ,че е възкръснал,та Иисус според тях,правил каквото правил петдесет дена и после с керван отпрашил по Пътя на коприната да търси нови земи за изява. Несторианци все още има освен в Китай и Тибет ,в Иран,Сирия,Пакистан и Кашмир-сирийските ,иранските ,пакистанските и индийските несторианци наричат Иисус-Юс Асаф и освен освен гробницата в Кашмир вярват ,че Мария Магдалина е умряла и погребана в Кашгар(гробницата и всъщност е празна,но това не накърнява светостта и в очите на поклонниците),индииските несторианци считат ,че Юс Асаф в Кашмир е просто аватар на Вишну. Между другото -Ахмад Гулам счита себе си за пряк потомък на Иисус и интереса му към "Живота на свети Исса" е напълно оправдан А що се отнася до въпроса истина ли е или не пребиваването на Иисус в Тибет ,новопокръстения руски евреин Нотович лансира пръв идеята през 1839 година ,която бива подхваната от Блаватска ,Рьорих и така нататък с голяма охота.Само че на молбите на учени към манастира Химис в Ладак ,да предоставят документите за проучване и датиране срещат твърд отпор. Според ламата на манастира тези документи били донесени от Индия в Непал, а след това и в Тибет(в крайна сметка явно не са писани в Тибет)??? В оригинала си били написани на пали??? - религиозния език на будистите(което общо взето не е истина,защото свещения език е санскрит). Преписите в Химис били преведени на тибетски(защо ли трябва да се пише на език ,който е различен от говорения в Тибет -нали уж, Иисус бил живял там). В тези "източници" - в синхрон с четирите Евангелия, се описват раждането на Исус, както и събитията от последните три години от живота му - включително осъждането му от Пилат, Разпятието и Възкресението,единственото допълнение е пребиваването му в страните в района на Хималаите - Тибет, Непал, Индия. Това изобщо не е исторически документ ,защото спокойно някой може да е преписал Евангелията и да е измислил пребиваването в Индия ,адресирайки творбата до ,да речем иранските или някои други християнски общности на границата с Индия -апокрифи дал Господ,включително и такива с детството на Иисус За мен лично по-многозначителен е факта ,че е отказван достъпът до тези документи на сериозни библеисти и историци,а е показван на журналисти имащи бегла престава от материята (Елизабет Каспари) , новопокръстени дилетанти като Нотович и теософи като Елизабет Профит Но подобни опити, както и ти Анахрония споделяш в постинга си, са поредното доказателство, че учението и живота на Иисус са несравними по величина с живота и учението, на който и да е: "най-великия.....мъдрец, учител..." /няма значение какъв точно/.Затова са тези желания и претенции на по-големите религии да го вплетат поне в своята религиозна системия като: "поредния пророк на..."; "поредното превъплъщение на..."

Съдържание на празника В този тържествен празничен ден, когато масово християните се стичат в храма не толкова заради богослужебната прослава на Господа, а за да си вземат върбово клонче, нека спрем вниманието си върху детайла от земния живот на Иисус Христос и всеки един от нас изпита собствената си съвест. Какво точно празнуваме днес? Какво евангелско събитие спомняме и какво е личното ни отношение към него? При всичката тържественост на православното богослужение, при всичкото множество народ, който си спомня за Бога едва ли не веднъж или дваж годишно, не припомняме ли в крайна сметка истината, че човечеството не се е променило много от онова евангелско време? "И тогава видимостта била тържествена - отбелязва св. Теофан Затворник, - но Господ гледал на невидимото душевно състояние на тълпата и го намерил достойно за плач. И нашите църковни празници създават илюзията на празничност, но такава ли е действителността?" Защо ли тогавашната иерусалимска тълпа, боготворяща Христа, Му изменила толкова бързо? Главната причина за народното разочарование, както ни свидетелствува светото Евангелие, се състояла в това, че от Спасителя се очаквало нещо, което Той не можел да даде. Народът очаквал от Христа да осъществи неговите мечти и надежди, очаквал удовлетворение на националната гордост и когато множеството видяло, че Господ не му се подчинява, то яростно Му се разгневило и в единодушие множеството народ Го възненавидял. Точно така бива и в духовния живот. Твърде често християни, които започват религиозен живот, си поставят лични цели без да сторят труд да узнаят какво Бог очаква и иска от тях. Не са малко онези, които обръщат погледа си към религията, мислейки си, че материалното им благополучие ще се ползува от Божието покровителство и личните им мирски дела ще потръгнат по-успешно. Други пък гледат на религията като на средство да направят кариера или пък като възможност да се благоустроят в живота. Трети възмечтават за власт и слава, почести и влияние в качеството си на религиозни дейци. Други пък, които са настроени изключително мистично, очакват да достигнат твърде скоро духовните плодове - святост, силна молитва и не на последно място чудодействие. Във всичките тези и подобни случаи, човек отрежда на Бога недостойна за величието Му служебна роля, искайки от Него изпълнение на своите егоистични желания. Може да се каже, че подобни желания няма да дадат истински душеспасителни резултати. Нещо повече дори, разочарованието предизвиква у някои дори вражда към Бога и не е изключено да доведе до душевна гибел. Има и друга категория християни, които се отличават със своята ревност към църковния живот. Това предполага известно благочестие, т.е. живот, според евангелските заповеди. За голямо съжаление, именно сред тази активна църковна категория се забелязва някаква външна ревност, но вътрешно безразличие към евангелските заповеди. Нещо повече и ужасяващо дори. Болшинството ревностни християни не са чели поне веднъж в живота си Евангелието. Те се заблуждават и самозалъгват, че сладките им приказки ще им обезпечат вечния живот. Бог няма нужда от нашата църковна празничност. Той, по Своето човеколюбие е допуснал нашите празници и приема богослуженията ни в очакване всеки един от нас да прави редовна равносметка до каква степен е Христов последовател; до каква степен е усвоил евангелското учение и до каква степен Евангелието е ръководен принцип в живота ни. Ето, тази равносметка се прави в Тайнството Покаяние или Изповед. Редовната самопроверка, покаяние за допуснати грешки и горещо желание за лично усъвършенствуване, както и дейна проява на евангелската любов към ближните са признаците за истинско християнство. Колкото до любовта ни към Бога, тя няма нужда да се афишира. Тя се измерва по редовността на молитвата ни или общуването ни с Бога. Можем ли да твърдим, че обичаме някого, ако не беседваме с него? Можем ли да убеждаваме околните, че ние сме църковни или дълбоко вярващи в Бога, ако не само че не Му се молим, но дори и не познаваме Закона Му? Прочее, нека в този празничен ден се замислим дали Христос не плаче и за нас, гледайки на душевното ни състояние, въпреки че присъствуваме на празничното богослужение и създаваме впечатление да сме в духовен възторг. Нека се вслушаме в съвестите ни дали Господ не ни казва същите думи: "да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!" и душеспасение. Нека в този високо тържествен момент се замислим сериозно и се побоим да не би да се отнесат към нас думите на Спасителя: "Тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита.." (Мат. 15:8-9). цялата статия за празника - тук ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ИМЕНИЦИТЕ ДНЕС! Влезте в радостта на Господа! С всички тях - деца и бащи - нека и ние отправим хвала и кажем: благословен е Идещият в име Господне! Осанна на Давидовия Син!

Във връзка с гореизложеното бих искала да направя някой поправки, защото смятам, че автора се е доверил на източник, в който са допуснати някой грешки: 1. По отношение видението на имп.Константин Велики - има основания да се смята, че това, което е видял е т.нар."лабарум" или Христовия монограм. Този Христов монограм е изобразен и върху монета изсечена от следващия император след Константин Велики - Магнеций. За първи път, по отношение на това кой е знака явил се на Константин, споменава още Лактанций. 2. "Кръста" е символ на победата на Иисус Христос над смъртта, той е знак за Неговото Възкресене и този знак се употребява от християните ОЩЕ в зората на християнството: - множество са съдовете за битова употреба от 1, 2 век, на който е изобразен този знак. Ето и писмени свидетелства, за това че "кръста" като символ и употреба не е от 5 век! През второто столетие на християнството попадаме на Тертулиан (145 - 220г. сл. Хр.), който казва: "Във всичките си пътувания или преходи, във всичките ни влизания или излизания, когато се обличаме, когато сме в банята, когато запалваме свещите си, когато лягаме, когато сядаме, каквато и дейност да извършваме, ние поставяме на челата си кръстния знак" (За короната на воина, глава трета). Столетие по-късно, славният св. Атанасий пише: "Чрез кръстното знамение ... се възпира всяко проклятие, съсипва се всяко магьосничество, идолите се напускат и изоставят, всяка безумна страст секва, когато окото на вярата поглежда от земята към небето" (За Въплъщението, IV, 31). Свети Кирил Иерусалимски (315 - 386 г. сл. Хр.) е бил даже още по-настоятелен относно употребата на кръстния знак: "Нека не срамим да изповядаме Разпнатия. Нека кръстът като наш печат да бъде смело изобразяван на челата ни и то при всеки повод: над хляба, който ядем, над чашата, от която отпиваме; при всичките ни влизания и излизания; преди сън; когато лягаме и когато ставаме; когато сме на път и когато сме на място. Той е могъща закрила; не струва нищо заради бедните; не е мъчен заради болните; защото той е благословение от Бога - знак на верните и ужас за бесовете; защото Той ги опозори явно, и тържествуващо ги разпръсна чрез неговата сила (Колосяни 2:15). Понеже, когато те съзрат кръста, си спомнят за Разпнатия; ужасяват се от Него, който строши главите на змейовете (Псалом 73:13). Не презирайте кръста като дар безплатен, но именно поради това почитайте вашия Господ още повече" (Катехизис, ХIII, глава 36). 3. "риба" е акростих /на гръцки "ихтис"/ - на "Иисус" "Христос" "Теос" /Бог/ "Сотир" /Спасител/ т.е. Иисус Христос Бог и Спасител! 4. По отношение на това дали императора е бил поклонник на иранското божество Митра - неговите монети говорят друго: Реверсите на неговите монети са доминирани за няколко години от неговия "спътник, непобедимото Слънце" — надписите гласят SOLI INVICTO COMITI. Изображението представя Аполон със слънчев ореол, подобен на Хелиос и държащ глобус в ръцете си. През 20-те години на 4 век самият Константин е изобразяван с ореол. Също така има монети, изобразяващи Аполон, каращ слънчевата колесница, върху щит, който Константин държи. Елементи от тази асоциация остават дори след прочутото преминаване на Константин към християнството през 312 г. Оттам нататък в имперската иконография започва да присъства християнската символика, в някои случаи неясна.[17] На монета от 312 г. например са изобразени хи и ро, първите две букви от името на Христос на гръцки, върху шлем, носен от Константин. 4. Още Галерий с едикт преди Константин Велики забранява преследването на християнството 311 г. т.е. още преди Миланския едикт имаме променено отношение на властта към християнството. Дори историците смятат, че някой от римските императори /например от династията на Северите/ пред 4 век са били тайни християни. Факт е, че е имало периоди на спокойствие за Църквата - периоди, в които има строителство на храмове, организация на църковния живот... 5. Относно твърдението: Това твърдение е невярно, защото християнството възниква на юдейска почва, първите християни са юдеи и като знаем колко консервативни са евреите в религиозно естество /пък и до днес/, при цялата драматична история на този народ, съприкосновение с толкова култури и религии. В границите на империята те са имали превилегията на религиозна свобода - в провинция Юдея никой не е бил длъжен да отдава почести на рим.император като бог, нито да участва в римските религ.церемонии. Тъй че да възникне едно такова компилативно учение на юдейска почва е повече от безумно да се твърди, защото то пък не би имало привърженици на местна почна, но виждаме, че то се разраства и никой от юдеите, които пишат апология срещу християнството /Талмуда/ не отхвърля християнството КАТО КОМПИЛАЦИЯ от всички религ.системи и учения в Рим.империя. Още повече пък покорените народи, които по всякакъв начин искат да се разграничат от властта едва ли ще приемат ученията изповядвани от победителите - историята ни дава множество такива примери: например - арменците не се отказват от монофизитството, макар че то е осъдено на Вселенски събор и то упорството им е от полит.характер - разграничаване от Византия. Ако християнството е било компилация от религ.учения и системи в Римската империя, то е непонятно, че преследванията, убийствата и гоненията срещу християните в първите векове са били иницирани и извършвани от населението изповядващо юдеизма и езичеството / в Рим/ - ето, че обикновените хора не разпознавали в него нищо свое, а много чуждо Нищо сродно, близко не разпознавали и учените-римляни, запознати със стоическата философия и достиженията на фил.мисъл тогава - те гледали с пренебрежение на това учение, КОЕТО БИЛО КОРЕННО ПРОТИВОПОЛОЖНО на техните идеали и затова ГЛЕДАНО С ПРЕЗРЕНИЕ от тях. Както споменава и един от апостолите в Евангелието - Коринтяни [1:23] а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство. За образования римлянин, който презира юдеите, но познавал учението на юдаизма, едно учение възникнало на юдейска почва за него не представлява интерес, а отвращение и това проличава в техните писания. Възприемали са го като поредната юдейска секта т.е. учение имащо общо с юдаизма, а НЕ НЕЩО БЛИЗКО, ИЗПОВЯДВАНОТО ОТ ТЯХ самите, нещо ПОЗНАТО. В същото време пък християните в своите Апологии в защита на вярата си, които пишат и за императора - НИКЪДЕ НЕ ИЗТЪКВАТ ЕДНАКВОСТИ, АНАЛОГИИ С РИМСКИТЕ ИЛИ КАКВИТО И ДА БИЛИ ДРУГИ РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ, за да привлекат на своя страна симпатии, защото християнството не е КОМПИЛАЦИЯ! Да, компилации са съществували и християнството с какво пък толкова се е отличило сред тези КОМПИЛАТИВНИ, СИНКРЕТИЧНИ УЧЕНИЯ, та е станало толкова многобройно, както никой друг култ в Рим.империя? Да, християнството асимилира, но не учения, а ОБРЕДИ, ОБИЧАИ, ТРАДИЦИИ като им вменява християнско съдържание! Не съдържанието, учението, се нагажда според обичая, традицията...., а обратното. Има противоречие в двете твърдения- ОТКАЗВАЙКИ ДА изпълнят ритуалите за отдаване на почест на императора като към божество и следващото /мисля в другия постинг/ : че християнството понеже "погълнало" - взаимствало, идеята за императора като Божи наместник от римската традиция в същност вече представлявало интерес за императора и затова било наложено. Е, как се налага нещо, което пък е било добре приемано, защото всяка религ.група, народ, виждал в него нещо познато /понеже христ.било синкретично/? И защо е било предледвано от императорите именно заради това, заради което пък било и наложено - абсолютната власт на монарха като Божия воля, като божи наместник...? Най-често пропагандаторите на "компилативния характер на християнството" или "в услуга на рим.империя", забравят, че то се е разпространило бързо И ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА РИМ.ИМПЕРИЯ - независимо от политиката на императорите: "за или против него" вътре в империята! И още нещо забравят - ИМЕННО КНИГИТЕ НАПИСАНИ КАТО КОМПИЛАЦИЯ между различни религиозни вярвания /и в империята/+християнство - са били ясно разграничени от християните като "апокрифни" и нямащи нищо общо с канона, с учението на християнството! 6.По отношение на митраизма и аналогията му с християнството /девица, която ражда ... 25 декември..., причастие с "тяло" и "кръв"/ - източници за тези твърдения са доста съвременните ни теософски и антропософски "разсъждения", които нямат нищо общо с историческите факти относно митраизма и неговото учение - Щайнер и пр.! 7. Вторият вселенски събор не е проведен през посочената година! 8. Още в началото на 2 век се срещат в писмени източници ТОЧНИЯ БРОЙ ЕВАНГЕЛИЯ и това са познатите ни и днес влезли в т.нар. канон! Св.Ириней Лионски “Против ересите”(“Adversus Hoereses”) - 2 век, споменава именно ВСЕОБЩО ПРИЗНАТИТЕ т.е. Омологумена - безспорно от всички, повсеместно признавани: четирите евангелия, Деяния апостолски, 14-те Павлови послания и първите послания на Петър и Йоан. Също творбата на Тациан "Диатесарон" (от гръцки “Според четирите”)в която пише ,че единствено в Евангелията според Марк,Лука,Матей и Йоан казват истината (170 г.). Толкова за сега - има и още неточности, но по-късно за тях!

Защо намесваш тук модератора, който е мюсюлманин - кой от християните се е отнесъл към него с неуважение - ЦИТИРАЙ, МОЛЯ! Иначе излиза, че прилагаш принципа "разделяй и владей" - ЗАЩО НИ ПРОТИВОПОСТАВЯШ? Това, че той е мюсюлманин НЕПРЕМЕННО ЛИ ТРЯБВА ДА ОЗНАЧАВА ОМРАЗА, още повече ако защитава исляма, религията си? Или пък понеже някой СПОДЕЛЯ, ЧЕ Е ХРИСТИЯНИН и говори за вярата си ТОВА Е НЕТОЛЕРАНОСТ КЪМ инославния? ЦИТИРАЙ ако обичаш - ВЪЗ ОСНОВА НА КОЙ ТОЧНО ДУМИ ПРАВИШ ТЕЗИ ИЗВОДИ, МОЛЯ! Теодосиев /не че съм му адвокат/ Е НАПИСАЛ ТОЧНО 3 изречения,в които ти незнайно къде видя НАТРАПВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО "трябва да вярвате"! Я пак, спокойно, прочети какво е написал и стига се изкарва мъченик. Имам чувството, че като видиш моя ник и налиташ като бик на червено /макар, че са далтонисти биковете/ без въобще да вникваш в написаното, а тук е форум, що да не разговаряме спокойно. Според мен модераторите са ТВЪРДЕ ТЪРПЕЛИВИ И прекалено ТОЛЕРАНТНИ - трябва по-често да се намесват, защото ... има защо! Ето, че като видите "наука" /името на форума/ и непременно смятате, че трябва да бъде обсебен от атеисти, а религиозните просто само да четат и мълчат И аз се дразня, когато разни окултисти пишат тук смятайки, че окултизма е наука, ама... форум е, протестирам си и ... се примирявам, щото същите тези модератори не ми изпълняват прищявката. В края на крайщата форума не е ли за разпускане, а не борба на "живот и смърт"?! Ето и ти пусна в една от темите нещо, което бих сметнала като подигравка с религията, ама не беше "изядена" май Не се отказвай от форума, а пиши - сега и на форуми ли ще се делим??? А на баба ти се опитай да й простиш, не се оправдавай с лошия й нрав, за това да не я обичаш или какво е там - тя също е направила своя избор, така е изградила и живота си както е искала - позволи й това, пък ти си гради своя. И не смятай, че те възприемаме "щом си атеист значи си лош човек" - тук говорим за друго, говорим за съпоставка с идеала, който Христос ни е оставил за нравственост. Но колко от нас религиозните всъщност служат точно за обратния пример? Защо смяташ, че щом някой се определя за религиозен то той е "добър, спасен... в рая" непременно, а ти пък се чувстваш изобличена. Разбирам да се чувстваш изобличена от живота на един св.Иван Рилски или..., ама той изобличава и болшинството религиозни, но това не бива да ни служи нито за отчаяние, нито за отрицание и пренебрегване на факта, а за изправление, за пример и вдъхновение как от грешен МОЖЕШ да се промениш към именно това, което заявяваш, че следваш - Христа /говоря за религиозния човек/! Знаеш ли колко от т.нар. християни отричат като светителски живота на Св.Йоан Рилски /и примера на светиите въобще/, ама да ги питаш от позицията на какви, на постигнали - какво, по пътя на следването на Иисус??? Ами по-лесно е да кажеш, че следваш Христос, макар че много добре знаеш, че Христос не можеш да станеш, но пък ако имаш примера на човек като теб, ама наистина извървял мнооого от пътя към Христа т.е. съвсем възможен за теб като човек /щото Иисус беше и Бог/, то това вече те изобличава. Та така, давай по-спокойно - абе ти нали живееш в страната на спокойните люде?

Факт е, че нещо променя живота на апостолите, които в след смъртта на своя Учител, уплашени за собствения си живот се изпокриват, но няколко дена по-късно всички те ВДЪХНОВЕНИ /едва ли от това, че са били свидетели на комедията "мнима смърт"/ рискувайки живота си ТРЪГВАТ ДА ПРОПОВЯДВАТ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ХРИСТОВО И ОТСТОЯВАЙКИ ТОВА С ЖИВОТА СИ, запечватват ТАЗИ ИСТИНА С МЪЧЕНИЧЕСКА СМЪРТ - КОЙ БИ УМРЯЛ ЗА НЕЩО, което съзнава, че е лъжа или САМО ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ НЯКОЙ МУ Е РАЗКАЗАЛ ЗА НЕГО? Всички ученици Христови - не само 12-те апостоли- загиват В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МИСИЯТА СИ - проповед за ВЪЗКРАСНАЛИЯ, с изключение на ап.Йоан, който умира от естествена смърт. Факт е, че първите, които виждат празния гроб СА РИМСКИТЕ ВОЙНИЦИ, и първите които научават за това са ЕВРЕЙСКИТЕ ПЪРЕНЦИ и те не отричат, ЧЕ ГРОБА Е ПРАЗЕН, нито се усъмняват в смъртта му /на смъртта е имало много присъстващи-кого ще излъжат чрез обяснение "мнима смърт"???/, а тръгват да съставят ЩО-ГОДЕ реалистично обяснение /кражба на тялото, ЗАЩОТО ТЕ СА ПРИСЪСТВАЛИ НА СМЪРТТА МУ, никой не се усъмнява в нея - все пак римските палачи не са вчерашни, , това е професия/, но кой умира само на инат, за да покаже, че те, първенците, не са прави? Никой, освен ако не е СВИДЕТЕЛ на това, за което свидетелства С ЖИВОТА СИ! А това, което може да накара един човек да приеме смъртта е, че отстоява ИСТИНАТА и вярата, В СОБСТВЕНОТО МУ ВЪЗКРЕСЕНИЕ по подобие на Христовото! [1:21] Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка.

Здрасти, стара познайнице! Аз пък като религиозен човек да споделя /въпреки, че дългите ти постове ме обезсърчават.... докато им направя разбор.. и много пъти със се отказвала /: Това, че някой се определя атеист - добре, упражнил си е правото да се самоопределя, не ми пречи значи! Но в момента, в който същият този атест започне да убеждава слушащите, четящите /и мен в случая/ КАК ТАЗИ МУ ПОЗИЦИЯ, този му мироглед е изграден въз основата: - на НАУКАТА и науката се брани от атеиста КАТО ФУНДАМЕНТ, ВЪРХУ КОЙТО Е СТЪПНАЛ -Е, като как ще приема, че НАУКАТА Е И ВОДИ ДО АТЕИЗЪМ като въобще не е вярно? Е, за вярващия в това МОЖЕ ДА МУ СЕ СТРУВА ВЯРНО, но той трябва да бъде отрезвен , а не да ПРИКРИВА ЛИПСАТА СИ НА АРГУМЕНТИ ЗА ТОВА ДА БЪДЕ АТЕИСТ ЗАД НАУКАТА И НЕЙНИТЕ ФАКТИ!;- МНОГОТО ПОЗНАНИЯ, КОИТО ИМА ЗА РЕЛИГИИТЕ;- на база логическото мислене , което пък служи за извинение на атеиста да си служи с факти въз основа, на които гради атеизма си, даже на научни факти /не говорим за хипотези!, то те са толкова научни, че.../! ; -от позиция на това, че РЕЛИГИИТЕ ВОДЕЛИ ДО КОНФЛИКТИ, ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ... /кат че ли атеизма не???/;- как РЕЛИГИОЗНИТЕ догми са признак на ограниченост, стесняване на мирогледа, липса на мисъл и пр.... ДОГМАТИ АТЕИСТИЧНИ ПЪК се чуват в противовес!; - как РЕЛИГИЯТА И БОГ БИЛИ ФАНТАЗИЯ С аргумента - "ми аз вярвам, че е така: логическото мислене..., науката.... " т.е. липса на аргументи като ФАКТИ!;- и религиозния трябва да изслуша всички "защо съм атеист/ и ТРЯБВА ДА МЪЛЧИ, ЩОТО ПЪК от атеиста защитата на религ.вяра ОПРЕДЕЛЯ като "слепота и нетърпимост", религиозния трябва да приеме, че науката е терра инкогнита за него, макар ЧЕ ТАКА БОЛШИНСТВОТО СРЕД ВЕЛИКИТЕ УЧЕНИ И С ПРЕСТИЖНИ НАУЧНИ НАГРАДИ СА РЕЛИГИОЗНИ ХОРА, ма явно не са се задълбочили до толкова в науката, че да намерят фундамента на атеизма; Ето сега тези ти думи: Атеистите били хора НА ФАКТИТЕ -тук трябва гробно мълчание от религ.човек, щото ще излезе, че се противопостави СРЕЩУ ФАКТИТЕ /е, малко са неизвестни тез факти../ т.е. пълен неграмотник, стеснен мироглед, мислещ с шаблони /абе все шаблонни атеистични доводи до болка познати и ... незащитени от към факти! /. Значи атеистите НЕ ПРИЕМАТ КРИТИКИ И НЕСЪГЛАСИЕ, ЗАЩОТО ТОВА АВТОМАТИЧНО ОЗНАЧАВА, че мразим човека атеист заради вярата му!!! Е, те това е ПЛУРАЛИЗЪМ НА ДЕЛО, ама много фин начин "думам ти дъще, сещай се снахо" чрез думичките с подчертаване! Значи атеистите са обикновено хора на фактите, на конкретните условия и не обичат да обобщават света в рамки /догмати/ - ето ти една рамка ваша рамка "атеист"-"религиозен", а религиозния е "фундаменталист", "липсва му лог.мислене", непременно геймъри, атеисти и пр./посочени от теб по-горе/ СА ХОРА СЪС СВОБОДНА ВОЛЯ, А РЕЛИГ. НЕ! т.е. МНОГО СТЕСНЕНА РАМКА НА "свободна воля" - БЕЗ БОГ!; "няма универсална истина", "няма вечна истина"... А ЕТО СЪЩО ЕДНА ДОСТА ОБОБЩАВАЩА РАМКА БИХ КАЗАЛА : "всяка силна божествена метафизика". Та така за атеистите - изкушени сте именно от това, което НЕХАРЕСВАТЕ В РЕЛИГИОЗНИЯ - знаеш ли защо, Анахрания, защото АТЕИЗМА макар и не наречен религия, притежава всички характеристики, но не е религия само защото ТАМ НЕ СЕ СПОМЕНАВА ДУМАТА "БОГ", но тя е заместена с нещо друго, БОЖЕСТВЕНО ЗА АТЕИСТА, толкова колкото и Бог е божествен за религиозния! А атеизма просто СТЕСНЯВА ПОГЛЕДА върху света - само върху емпиричното, но света е нещо мнооооого повече - ПРОСТО човек трябва да навлече в дълбините на науката и ще го разбере, както и това, че болшинството велики учени не са открили в дълбините на съответната научна област, в която се подвизават, основания за АТЕИЗЪМ! /ужас, да не засегнах най-святото - не бих искала!/ А по отношение на адаптивността - аз лично за себе си ще кажа: смятам, че религиозния човек също е адаптивен /хм, да има крайности в т.нар. "секти", "тоталитарни култове".../, но тази му адаптивност не е без липса на фундамент /горко на такива хора, които нямат - това не е адаптивност тяхното, а лутане!/, тази адаптивност не е като изживяване на непрекъснати духовни катарзиси, защото фундамент щом има човек, то при адаптивността няма да му гарантира, но в много по-голяма степен ще го предпази от това, адаптирайки се да загубва себе си многократно, от това да изживява непрекъснати душевни катарзиси, т.е. многократно да става нова личност, да започва живота си отначало.....вместо да гради и да се усъвършенства върху стабилен фундамент и такъв, който наистина му дава възможност за израстване - за мен този фундамент е религията ми и имам примерите от живота, на дело, че резултатите КАТО НРАВСТВЕНА И ДУШЕВНА ИЗВИСЕНОСТ са ненадминати /това не е гаранция, че ще успея, но поне имам правилната цел и насока!/! Твоят /и не само/ фундамент е атеистичния мироглед - да, ти си адаптивна в същата граница, в която и всеки религ.човек /зависи, защото има и атеисти-фанатици!/ също, но този фундамент не е ли да те предпази от ОГРАНИЧАВАНЕ НА абсолютната свобода на волята ти /визирам по-горното ти изказване какво разбираш под "свободна воля"/? Това са лични неща, ако искаш не ми отговаряй. Но ти изпитваш ли страх да загубиш фундамента си - атеистичния мироглед? Защо тогава спора или дискусията с религиозния човек за теб е ИЗНЕРВЯЩ, ОТБЛЪСКВАЩ.....?Това горе, което си изложила като аргументи са именно РАМКАТА, която да изключи всякакъв допир с религиозния човек, като му вменяваш вина за това, че не СПАЗВА ТВОЯТА РАМКА и си позволява да ти говори за религия, така ли???

Ето още един поглед към темата - "Здрава" и "болна" мистика: ето тук

списание "Християнство и култура" Смятам, че тази разработка ще бъде интересна - тя е една от малкото с тази насоченост - "психология на атеизма", докато религията много повече е била обект на изследване от страна на психолозите Какво е вашето мнение за този научен труд?

Пред нас е великият празник Благовещение. Благата вест за раждането на Спасителят на човечеството. Благовещение е празник, честван у нас преди десетилетията на атеизъм като Ден на майката. И още един много ценен документ от 1943 година. В съобщение до Радио София се казва: “На Благовещение, 7 т. м., Негово Високопреосвещенство митрополит Стефан ще отслужи в столичния храм “Света София”, храмов празник на същата, архиерейска света Литургия, а предния ден - велика архиерейска вечерня с петохлебие на 18 ч. На 7 т. м. 16.30 след пладне по случая и по случай деня на майката, от името на църквата и на дамския комитет от братството, ще говори в църквата “Света София” известния наш писател и общественик Константин Петканов, на тема: Християнското сърце на българската жена”. Преди и след сказката църковният хор ще изпълни подходящи песнопения.” Така е било в онези години. А ние, които имаме спомени от тогава сме длъжни да правим връзка между поколенията. Затова се осмелявам да кажа, че денят на майката се честваше и в нашето семейство като духовен семеен празник. Винаги беше свързан с църковната служба, с празника на света Богородица и се пренасяше сякаш частица от светлината, от радостта на Майката Божия и към нашите майки. После, когато остарелите ни родители дойдоха в София, празникът се възстанови и лумнаха старите огньове с нова сила. Събирахме се около майка си и тя разказваше спомени за преживени духовни радости, спомени за учениците си от село Беброво, Еленско, за конференции на християнските братства. Сестра ми идваше у дома винаги с ароматни зюмбюли. И този аромат остана завинаги свързан с Деня на майката. Сега любимите зюмбили занасяме на Благовещение на гроба на нашата майка. Всяка година. Неизменно. За съжаление и след демократичните промени този празник се празнува някак камерно и то само в стари християнски семейства, в които е съхранена традицията. Слава Богу, в последно време се заговори за възстановяване на забравения с десетилетия Ден на майката. Искам да вярвам, че както в миналото, така и днес с преклонението пред най-великата от всички майки, Майката на Спасителя на човечеството, ще преклоним глави мислено и пред нашите майки. Ще отидем при тях, ще ги прегърнем с обич, с блага дума. Ще отидем с едно пролетно цвете… Както повествува св. евангелист Лука, на този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил Божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания Месия - Избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38). От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на назаретската девица. А когато нейният Син Богочовекът Иисус Христос страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред престола на Всевишния - на Бога. Но да се върнем към празника Благовещение, да вникнем в неговия смисъл и съдържание. Този празник е колкото личен - за светата Дева, толкова и общочовешки. Изпълнението на ангелските слова наистина донесло велика радост на св. Богородица. Тази радост не останала само за нея - чрез нея тя преминава у всички искрено вярващи членове на Църквата - християните. Това е дълбокият смисъл на празника. Християните приемат със сърцата си събитието от Назарет и осмислят неговото съдържание. Но не са малцина ония, които искат да вместят в малкия си съд на студения си разум невместимия Бог; да анализират ангелските слова и по чисто умозрителен път да ги отрекат и отхвърлят, защото не се вграждат в рамките на логическото мислене. Не бива да забравяме, че Божият вестител изрекъл радостните думи за свръхестественото, но не противоразумно зачатие и раждане на Сина Божи. Изрекъл тези думи за всички, които с вяра приемат непостижимата Божия тайна, и като я приемат, искат да вселят в сърцата си невместимия всеобемащ Бог. Радостна е вестта от Назарет. Тя е извор и на други неизчерпаеми радости. Радостна е всяка вест, дошла от небето, съобщена от ангели и разгласена от човеци. Така в нощта на раждането на Богочовека от пречистата Дева Мария, която е изпълнение на ангелската вест от Назарет, ангел Господен съобщил на пастирите: "Ето, благовестя ви голяма радост.... днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ" (Лука 2:10-11). На земята се бе родил най-великият Благовестник и Изпълнител на изкуплението, който чрез слово и дело извърши обещаното изкупление Той всякога вестеше словото на истината - благовестието на нашето спасение, защото чрез Неговото себежертвено служение на Бога и на човеците Той донесе радост на земята. Тази радост се утвърди чрез възкресението Му. И тогава ангел Божи каза на първите свидетели на възкресението: "Радвайте се!" (Мат 28:9). Тези ангелски думи станаха заветни в Църквата Христова Поради това и нейните членове пребъдваха в радост и вестяха словото на спасението като радост за всички. "Винаги се радвайте!", съветва св. апостол Павел (1 Сол. 5:16), защото християнството е религия на духовната радост, на хармоничните човешки взаимоотношения. Първопричината за тази общ християнска радост е Благовещението в Назарет. Поради това Православната църква всякога величае преснетата Дева Мария с молитви, със славословни песнопения, а вярващите християни през всички векове молитвено са изливали пред нея своето сърце, принасяли са й своите величавия и на нея са възлагали своите надежди. Като майка на родения от нея по плът Син Божи тя е майка на цялото изкупено човечество. Тя е не секващ извор на обич и живот, творческо вдъхновение и възвишен преживявания. Нейната духовна чистота, нейното съучастие в делото на изкуплението, нейното ходатайство пред Бога, нейната най-чиста свята майчинска любов са отразени в редица църковни песнопения. Православната църква я нарича Богородица, нарича я храм на Бога, небесна царица, врата небесна, упование на страдащите, радост за всички скърбящи, усърдна молителка и застъпница пред нейния Син и наш Бог. При тази изключителна възхвала и почит естествено е иконите с нейния пречист образ да имат такова широк разпространение и да се ползват такова благоговение от страна н православните християни. Празникът Благовещение е за цялата Църква, за всички, които духовно живеят в нея, чиито сърца са живи чрез Христа, които откликват на благата ангелска вест и посвещават себе си в сдружение на доброто, на чистото и възвишеното. Честит празник на всички жени!Бъдете винаги обичани и на почит във вашите семейства! Нека Бог да ни дава твърдост,постоянство и търпение в грижите, с които обграждаме близките си, защото в живота ни има изпитания, но по Божията милост и помощ нека срещаме взаимност на любовта, доверие и признателност от съпрузи и деца!

Правило № 5: 5. Да не пише за по-голяма убедителност постове само с главни букви, което според “етикета” се счита за “викане”. Допуска се смислов акцент на определени части от текст под формата на думи с големи букви или bold шрифт. Първо: Добре дошла във форума! Второ: За хиляден път ще го кажа и втози форум: Пиша с големи букви, когато поставям акцент върху написаното от мен. Понеже ползвам десетопръстната система на писане - ПО-ЛЕСНО ДА АКЦЕНТИРАМ ЧРЕЗ "shift+alt", защото съм го автоматизирала дългогодишно, отколкото да се връщам след като напиша нещо, за да го болдна, подчертая....... Трето: За хиляден път пак: НЕ Е РЕДНО ВЪОБЩЕ ДА ИМА опция "КРЕЩЕНЕ" В ЕДИН ФОРУМ! Четвърто: Кого съм нарекла "малоумен/и" тук в темата или във форума? /понеже го споменаваш като мое отношение към ... опоненти/? Нямам желание да се изкарвам мъченик, но ИСКАМ ДА РАЗЯСНЯ все пак, че проявих голямо търпение по отношение на: - цялата тази тема е създадена с цел подигравка с религията - т.е. "дали ще говориш за вяра в Бог или за Летящото...Чуводище или... вълшебната пантофка е все едно - ЕДНАКВО АБСУРДНО, НЕЛОГИЧНО И ГЛУПОВА Е!" - изключителна ТОЛЕРАНТОСТ бих казала, изключителна добронамереност, изключително човеколюбие, изключително уважение от страна на отрицателите на религията, нали така?! Беше казано още и: - Премълчах, когато: И И И И . И Какво от цитираното тук Е СПОРЕД ПРАВИЛАТА НА ФОРУМА? И срещу всичко това КАК ПЪК ТОЧНО моя един-единствен постинг ИЗЛЕЗЕ БЪЛВАЩ агресия - бихте ли ме цитирали точно С КАКВО ОБИДИХ НЯКОЙ И НАРУШИХ ЛИЧНОТО МУ ДОСТОЙНСТВО В МОЯ ПОСТИНГ! Замерих някой с ГОЛЕМИ БУКВИ?

Добре - така е, но не и за ПРОИЗХОДА НА ПРАЗНИЦИТЕ, които са християнски т.е. църковни! Това е друга област, друга територия на научно изследване! Щом е църковен празник - как така няма да се разглежда богословската страна - ТА ИМА ЛИ ДРУГА, това е църковен празник, празник на Църквата, а вие го отделяте от нея ????? Какви са ви доказателствата, че се е празнувал ТОДОРОВДЕН и преди ХРИСТИЯНСТВОТО ПО НАШИТЕ ЗЕМИ, от езичници? Ще е интересно да ни разкажете за езическите празници преди приемането на християнството от българите, но със съответните исторически извори, а не да тръгвате от Църковните празници и да правите ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, че щом го има като църковен, като християнски, значи го е имало и като езически. И откъде на къде е вярна тази логика? Да, ама не става така - дайте исторически извори за езич.празници! Айде начетохме се на "научни факти" дето произхождаме от лемурийците, от атлантите, от сътворението на света и все по тая логика.... Абслоютно погрешно, точно обратното! Нашите, българските може - АМА ЦЪРКОВНИТЕ НЕ СА НАШИ, български! Да, ние българите също ги празнуваме, но щом се празнуват и от италианци, руснаци, австралийци, австрийци......... ТЕ НЕ СА НАШИ, те са църковни! Виж наш си е празника за мартениците - моля, както кажете така да бъде, но ПО ВЪПРОСА ЗА МАРТЕНИЦИТЕ т.е. за нашите си празници! Те, празниците ни църковни, казваш съществували преди приемането на християнството - Е, СЕГА ДА НЕ ИЗЛЕЗЕ, ЧЕ ВСИЧКИ КОИТО ГИ ПРАЗНУВАТ ДНЕС /не само бълг./ СА имали ЕДНА И СЪЩА ЕЗИЧЕСКА РЕЛИГИЯ, та са ги приложили едно към едно аналогично в съответния християнски празник Нещо не се връзва, а аналогии винаги могат да се намерят, ОТ ТОЗИ КОЙТО ГИ ТЪРСИ. Но аналогиите все не са доказателство

Да, точно и аз това искам да обособя "произход" от "начин на празнуване" Повод бяха думите на Емилия: Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход. По този начин най-често етнографите ОБЯСНЯВАТ ХРИСТ. ПРАЗНИЦИ изхождайки от НАРОДНИТЕ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ, в повечето случай с езически произход, И ОБЯВЯВАТ ПРАЗНИКА ЗА ЕЗИЧЕСКИ по произход А все пак ПРОИЗХОДА НА ПРАЗНИКА ТРЯБВА ДА СЕ ОБЯСНЯВА СЪС СЪДЪРЖАНИЕТО, КОЕТО СЕ ПРАЗНУВА! Традициите и обичаите са нещо, което не е основно за произхода, за съдържанието, но може да е свързано /то в повечето случай е свързано/! Е, за някой е повод за напиване и надяждане и пр. - да, празнуват като езичници. Но Етнографията би трябвало да се занимава с ПРОИЗХОДА НА ОБИЧАЙТЕ И ТРАДИЦИИТЕ, а не с произхода на ХРИСТ.ПРАЗНИЦИ! Мисля, че ОБЛАСТИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГРАНИЧАВАТ! Щото пък като чуя и поредното умотворение от рода на това, че празнувайки някой празник свързан с Божията Майка, Св.Богородица, всъщност сме празнували някоя езическа богиня на плодородието Айде да обяснява Църквата, за църковните празники какво се празнува, а?Нали?! Тоя повсеместен турльо-гьовеч дето го има вече и в науката - която често се превръща в псевдонаука чрез смесването на научни теории и факти с наукоподобни измишльотини.... Всеки да си се простира според... областта, за която е специалист, а ако трябва да се съчетаят, то да не се пренебрегва МНЕНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ ДР. ОБЛАСТ!

Няма лошо, че има дискусия Това, което предивика моят първи постинг е "езически произход" на празника, а не на традициите!

На т.нар.Тодоровден се празнува: Църквата празнува паметта на св. Теодор в деня, в който той пострадал за Христа - 17 февруари по гражданския календар (1 март стар стил). Но главният празник за него се извършва в първата събота от Великия пост (Тодоровден), за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт. -Около петдесет години след смъртта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, той за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. мъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо, т.е. да си варят пшеница с мед". Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. - "Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон - отговорил светецът - и съм пратен от Бога в помощ на християните". След тия думи мъченикът станал невидим. Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди. Църквата, за благодарност на св. Теодор, запазила досега обичая - в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик. житие на Св.Теодор Тирон Св.Теодор Стратилат се чества на 8 февруари: житие на Св.Теодор Стратилат Св. Теодор Начертани се чества на 27 декември: житие на св.Теодор Начертани

Тодоров ден т.е. честването на Св.Теодор Тирон не е с езически произход! А че народните обичай и традиции имат връзка с езическите времена е друго нещо! Св.Теодор т.е. Тодоровден се чества не само в България и от българите, но НАРОДНИТЕ обичай са си български У НАС, щото другите народи НЕ СИ ПРАВЯТ КОШИИ на този ден или иначе казано - не е от езически произход /щото по-горното етнографско обяснение не може да бъде вменено на другите народи/, но някой го честват като езичници и у НАС Очаквам с наближаването на Великден да чуем версията за "Възкресението - ДЕНЯ НА ПРОЛЕТНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ", който е в основата на появата на този празник...., а интересно, че там където е зима по туй време хич не ги еня за нашето пролетно възраждане т.е. ПРАЗНИКА СИ ИМА ОБЩО СЪДЪРЖАНИЕ, ОБЩО ЯДРО, около което християните се обединяват и честват, а ЕТНОГРАФСКИТЕ разсъждения по въпроса понякога стигат до смехотворни "ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ"

Според проф.Снегаров бунта е станал една година по-късно след покръстването на княза и болярите т.е. това пак е аргумент в полза на твърдението, че ВЪСТАНИЕТО НА БОЛЯРИТЕ Е БИЛО НЕ СРЕЩУ НОВАТА ВЯРА поради ревност към езическата, а поради изгубените полит. права на участие в управлението на държавата - това е недобрият закон, който оспорват.