vvarbanov

Благодаря за „честността“ – рядко някой толкова открито признава логиката си. Значи да обобщим: гренландците нямат значение, защото са малко, студено им е и пречат на ресурсите; международното право е второстепенно спрямо морските пътища и полезните изкопаеми; бъдещето на един народ е да бъде „преместен“ на по-топло, ако това улеснява инвестициите. Това не е геополитически реализъм, а класически империален цинизъм от XIX век, само че с модерни думи като „ресурси“ и „контрол на пътища“. Същата логика оправдава анексията на Крим („важно е пристанището“), войната в Украйна („ресурси и буферни зони“) и всяко завоевание изобщо. Когато казвате „на никой не му пука за гренландците“, всъщност казвате „народите нямат права, ако пречат на големите“. Това не прави Тръмп прагматик, а го поставя в една и съща категория с всички, които смятат, че силният има право, а слабият – само задължения. Поне сте последователни: в този свят няма международно право, няма самоопределение и няма морал – има само кой държи стола и кой го дърпат. Просто не го наричайте демокрация или ред, а това, което е: право на силата.

Фактът, че Тръмп е изпращал делегации и е „преговарял“, не легитимира нищо. Дипломатически срещи не създават право на територия – иначе всяка държава, която прати съветници някъде, автоматично получава претенции. Ако това беше валиден аргумент, Русия щеше да има пълно право върху Украйна още от 2014 г., защото „преговаряше“ с местни лидери. Международното право не работи на принципа „говорихме, значи може“. Колкото до твърдението, че Германия, Франция и Полша са обсъждали реакции без Гренландия – това не е преговор за бъдещето на територията, а координация между съюзници при евентуално нарушение на международното право. Те не решават съдбата на Гренландия, а обсъждат как да реагират, ако някой я наруши. Това са различни неща, които умишлено се смесват. Аргументът „статуквото е от 1927 г., а сега сме 2026“ също не означава абсолютно нищо. Международното право не изтича по давност. Границите не са абонаментен план, който се подновява на всеки 100 години. Статутът на Гренландия не просто не е остарял – той е потвърждаван многократно след 1927 г., включително чрез автономията ѝ и правото на самоопределение. Единствените, които могат да променят този статут, са самите гренландци, не американски делегации и не форумни интерпретации. Всичко друго е опит да се нормализира логиката „силният решава“, същата логика, с която се оправдава и войната в Украйна.

Самото обсъждане на въпроса „да бъде ли Гренландия на Дания и ЕС“ е нонсенс и вече представлява манипулация. Гренландия има международно признат статут, широка автономия и собствен народ с право на самоопределение. Няма правен вакуум, няма спорна територия и няма ситуация, в която някой външен играч да решава „на кого да бъде“. Когато вместо да се говори за международното право и неговото нарушаване започнем да обсъждаме преразпределяне на територии, вече сме приели рамката на агресора. Така желанието на Тръмп да „придобие“ Гренландия се представя като нещо нормално и допустимо, а оттам логически се стига до внушението, че завземането на други държави със сила също е приемливо. Точно това обслужва русофилската логика – размиване на принципа за ненарушимост на границите и приравняване на агресията в Украйна с измислени геополитически „дебати“. Най-показателното е, че в подобни теми напълно липсва субектът – народът на Гренландия. Той е изтрит от разговора и превърнат в обект, което е класически колониален подход, маскиран като уж „неутрална дискусия“. Когато допуснем подобна формулировка, следващият логичен въпрос вече няма да е за Гренландия, а „чий е Крим“ и „дали Украйна има право да съществува“.

Тук не съм съгласен! Ако реалността не съответства на желанията на Тръмп, той просто не я приема. Например обяви, че няма инфлация, цените вървят надолу. Когато един журналистка го пита какво ще каже за увеличението на цените, той каза, че няма такова нещо. Даже обвини журналистката, че лъже. Тръмп си въобразява, че измисления свят в който живее е действителен. Другото е лъжа. Ако той не спечели, изборите са манипулирани. Тия които го разследват, "го преследват политически" и т.н. Той постоянно се сблъсква с действителността, но не я вижда. Не вижда, че Путин го лъже. Блокира волята му, и няма фрустрация . Няма демонстрация на абсолютна сила. Не наказва Русия, а Украйна защото е по лесно. Тя не е виновна за войната, но е зависима от него.

Очевидно проблемът не е, че танкерът е руски. Проблемът е, че нефтът е венецуелски – а там има още какво да се „договори. Танкерите които не са с венецуелски нефт, се движат свободно. Руският сенчест флот спокойно си плува – защото там „световният ред“ внезапно става много гъвкав. Санкциите не са наказание, а покана за преговори. „Пуснете американските компании в добива и внезапно ще открием, че международното право има и гъвкава версия. Тръмп просто прави това, което умее най-добре, превръща международната политика в бизнес .

Хич не им е лесно на русофилите. Ако беше толкова просто всеки щеше да е копейка.

В момента се върти наратив за „лошото евро“, в който се приписват на еврото всякакви поскъпвания, нямащи реална връзка с валутата. „Фрапиращи цени“ на храни При лука, зехтина, кашкавала, суджука и т.н. от години има широк ценови диапазон – според качество, марка, произход и промоции. Кашкавал за 15–16 лв. и такъв над 30 лв. съществуват паралелно още преди всякакъв разговор за евро. При промоции пада и под 10 лв./кг. Със зехтина е същото. Ако някой „изведнъж“ открива, че има скъпи и евтини продукти – проблемът не е в еврото, а в липсата на базово пазарно наблюдение. „Плащам двойно за храна“ Кои точно стоки са поскъпнали двойно? Кога, от колко на колко, и с какви касови бележки? Без конкретика това не е аргумент, а усещане. 480 лв. ≈ 245 евро (по фиксирания курс 1.95583). Няма как да станат 120 евро без други удръжки или административни операции. Пенсиите се превалутират автоматично, без „изяждане“ на стойност. Такси, глоби, осигуровки и запори също се преобразуват автоматично и могат да намалят получената сума. Очакването „никой не ми обясни“ в момента на получаване на парите е нереалистично. Институциите не ходят по домовете да правят индивидуални брифинги.

Много добре, че водиш наблюдения, малко хора го правят! Кои цени на хранителните стоки са се вдигнали толкова много ?

Да вярваш, че Тръмп е заловил Мадуро, за да спре търговията с наркотици, е все едно да вярваш, че се е сприятелил с Джефри Епстийн, за да спре търговията с деца.

Америка е „похитила“ един чуждестранен президент. Русия, в резултат на проведените „спецоперации“, вече има на своя територия: – президента на Украйна – президента на Сирия – президента на Киргизстан Резултатът е 3:1 в нейна полза. Кой, в крайна сметка, е свръхдържавата?

Заявки от рода на „Вземете и нашия идиот“ временно не се приемат! Държавният департамент на САЩ.

По същество: няма такова поскъпване. В големите търговски вериги цените не са вдигнати, на места дори са по-ниски в промоция. В кварталните магазини също няма скок. Истории от типа „сандвич от 1 евро стана 3 евро“ не отговарят на реалността. По-интересното е друго — защо такива твърдения се появяват толкова бързо и масово. Това не е спонтанна грешка, а предвидим модел. При хора с предварителна враждебна нагласа към еврото реалността не се наблюдава, а се донаглася към желан извод. Когато очакваш катастрофа, започваш да я произвеждаш в разкази. Това няма общо с икономика, а с идентичност. Еврото не е валута, а символен враг. Затова фактите не коригират мнението — те просто се игнорират или се заместват с по-удобни измислици. Колкото по-малко има реални поводи за паника, толкова по-фантастични стават твърденията. Затова и дезинформацията не спира сама. Тя не цели да описва действителността, а да я подмени.

Фактът, че една държава нарушава международни норми, не дава автоматично право на друга да прави същото. Международното право не работи като „ако той може, и аз мога“. Точно обратното – нарушенията на един актьор правят още по-важно другите да спазват правилата, защото иначе системата се разпада напълно. Ако всички започнат да оправдават собствените си действия с чужди престъпления, стигаме до свят без норми, без предвидимост и без сигурност. Или казано по-просто: Престъпленията на един не легализират престъпленията на друг. Това е основен принцип – в правото, в морала и в международните отношения. А дали някой е „балама“, защото спазва правила? Не. Това е избор да поддържаш система, в която и ти, и съюзниците ти имате предвидими рамки и защита. Алтернативата е хаос, в който силният прави каквото иска, а слабият страда.

Неспазването на закони и норми от други не те оневинява!!! Не може да кажеш на съдията, Пешо и Тошо изнасилиха Пена , защо и аз да не направя същото . Убих го ,но и един китаец извърши убийство .

"Съединените щати заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро и съпругата му при военна операция през нощта на 3 януари, заяви президентът Доналд Тръмп , докато американски въздушни удари разтърсиха Каракас и цели в цялата страна..... https://eu.usatoday.com/story/news/world/2026/01/03/jets-and-blasts-shake-venezuelan-capital/87244708007/

Омота се съвсем! Нали ти написа, че "това злато (на България) служи като гаранция за националната валута" Сега пък твърдиш, че нищо не може да гарантира националната валута. Имаш две противоположни мнения. Мисли като казваш нещо!

Ти тук твърдиш, че нашето злато е в Британия като "залог,че България честно ще изпълнява икономическите си задължения". А тук . че "служи като гаранция за националната валута и запас от стойност." Златото гарантира стабилността на българския лев. Не е залог, че България ще изпълнява честно икономическите си задължения, както твърдиш. Ти разбираш ли, че това са различни неща ?

Не казваме едно и също. „Ликвиден и признат актив“ и „залог/гарант“ са различни неща. Златото в София не става непризнато, а просто по-неликвидно – както имот спрямо борсова акция. В Лондон то е там, защото пазарът и клирингът са там, не защото Британия има права върху него. Ако беше залог или гарант, щеше да има договор, условия за задействане и ограничения за БНБ – такива няма. Смяната на думата „залог“ с „гарант“ не променя факта, че това внушение е невярно.

Докимастите са били елитът на античния пазар. Тяхната основна задача е била идентификацията на суберати (посребрени монети с медно ядро). Интересното е, че професионалният докимаст често не е имал нужда от инвазивни методи. Находките от Делфи потвърждават това: сред храмовите дарове са открити множество суберати без нито един разрез. Това подсказва, че експертното око е разпознавало фалшификатите по теглото, звука или специфичния блясък, след което монетата е била „амнистирана“ и подарявана на бога. Веднъж станала sacra (свещена), тя е била изваждана от обращение и вече не е представлявала икономическа заплаха. Когато обаче монетата е напускала контрола на официалните лица и е попадала на отдалечени тържища, проверката е ставала „полево“ изпитание. Намирайки се далеч от докимастите, хората са извършвали тест кат (test cut) с най-лесно достъпните инструменти. Анализът на формата на разрезите разкрива интересна картина: Тесни и дълги срезове: Вероятно оставени от острието на нож или кама. Тези разрези са плитки и често „приплъзнати“. Широки и масивни разкъсвания: Резултат от използването на железни клинове за цепене на камък или длета. В строителни центрове като Делфи тези инструменти са били буквално под ръка. Квадратни и правоъгълни вдлъбнатини: Една много вероятна хипотеза е използването на антични ковани гвоздеи. Техният пирамидален връх с квадратно сечение (наподобяващ бойна стрела) е бил идеален за дълбока прободна проба, достъпна за всеки търговец. Парадоксът на многократните разрези Често срещаме монети – дори от чисто сребро – с по 5-6 разреза. Защо са били нужни толкова, при положение че и един е достатъчен, за да се види ядрото? Някои фалшификатори са изработвали суберати с предварително посребрен тест кат. Те са правели разрез върху медното ядро, който след това е бил плакиран със сребро заедно с цялата монета. Така купувачът вижда монета, която изглежда „вече проверена от някой друг“ и показва чисто сребро в дълбочина. Именно съществуването на тези „фабрични“ фалшиви разрези е довело до тотално недоверие. Търговците са спрели да вярват на старите белези. Всеки следващ собственик е искал лично да направи нов разрез, със собствен инструмент, за да бъде абсолютно сигурен. Така монетите са се превръщали в „жертви“ на безкрайни проверки – няма летопис на борбата между честната търговия и античната измама. На снимките по долу на реверса с бухала се виждат удари с върха и острието на нож, както и разкъсване от длето. И всичко това на една монета. На другия екземпляр на бузата на Атина се забелязва квадратна вдлъбнатина вероятно оставена от античен железен гвоздей и удари с длето.

Информация за пълномащабното нахлуване на руски войски в Естония от 20 декември 2025 г. не е потвърдена от официални източници и е манипулация. Какво се случи: На 18 декември 2025 г. естонската страна регистрира нарушение на границата от руски граничари на река Нарва. Подробности: Група от няколко служители на руските гранични служби акостираха с лодка на кея в пристанището Васкнарва (част от което е в Естония, а друга част в Русия). Те слязоха на брега и останаха на естонска територия около 20 минути , след което се върнаха на руска страна. Реакция: Естонското външно министерство призова руския шаже д'афер за обяснение. Инцидентът се счита за провокация, но не и за начало на военна агресия. Следователно твърденията, че руските войски „вече са преминали границата“ в контекста на войната, са кликбейт, базиран на местен граничен инцидент.

Това са митове. Златото и валутните резерви не се държат „като залог“ нито за инвестиции, нито за политическо послушание. Те са актив на централните банки и се държат в Лондон и BIS, защото там са ликвидни и признати. Русия имаше 8 години да ги изтегли, но не го направи, защото това щеше да е икономическо самоубийство и ясен сигнал за война. Санкциите не са произвол – те са следствие от агресия, не от местоположението на резервите.

Хрумна ми, че Путин е възприемал СВО по-скоро като „забавна движуха“, отколкото като пълномащабна война. Очевидно не е очаквал такъв отпор от страна на Украйна. Планът му е бил всичко да приключи „за три дни“, а Западът да бъде поставен пред свършен факт. Кремъл явно е разчитал, че реакцията на САЩ и ЕС ще бъде сходна с тази след анексията на Крим и руското участие в боевете в Луганск и Донецк. Ако в Москва действително са предвиждали подобно развитие на събитията, логично би било предварително да изтеглят валутните си резерви от Европа и САЩ. Фактът, че огромни руски средства останаха в западни банки, показва, че сценарият е бил друг . Няма как хем "всё идёт по плану" , хем парите да са в западни банки.

Тази мисия не е „невъзможна“, защото е технически такава, а защото е американска. Когато проектът е на САЩ, рискът се превръща в безотговорност, смелостта — в авантюризъм, а всеки възможен провал — в морална катастрофа. Човешкият живот, разбира се, е „жертван за PR“. Ако обаче Русия тръгне към Марс или Луната, рамката се обръща мигновено: рискът става героизъм, смелостта — саможертва, провалът — трагичен подвиг, а човешкият живот — светла жертва за прогреса и „историческата мисия“. При САЩ имаме алчност, бездушна система и „там няма смелчаци“. При Русия — духовност и първенство. И накрая неизменният извод: „Западът не може“, „не е моментът“, „по-добре да не се пробва“.

Те отдавна имат подобни средства там и то в много по големи размери. Китай държи 3 трил. валутни резерви, облигации, депозити и злато в Европа и САЩ.

Съществуваше и съществена разлика в публичността на пусковете. В САЩ и на Запад изстрелванията на ракети и космически апарати обикновено се обявяваха предварително — с дата, час и мисия. Обществото и медиите следяха събитието в реално време, а при успех или неуспех информацията се съобщаваше незабавно. Провалите не се прикриваха, а ставаха обект на публични разследвания и открити обсъждания. В СССР практиката беше противоположна. Изстрелванията не се обявяваха предварително, а официални съобщения се публикуваха едва след приключване на мисията — и то само ако тя е успешна. Често се съобщаваше със задна дата, че „на еди-коя си дата е излетял космически апарат, който успешно е изпълнил задачите си и се е завърнал“. Ако ракетата се взриви, апаратът падне или мисията се провали, съобщение просто нямаше. Така обществото научаваше не какво се е случило, а какво трябва да се смята, че се е случило. Успехът се поднасяше като непрекъсната серия, а самият факт, че полетът е бил рисков или проблемен, оставаше извън публичното знание. Разликата не беше само в прозрачността, а в самата философия: на Запад неуспехът се разглеждаше като част от процеса, докато в СССР той се третираше като недопустима слабост.