boilad

Мерси.

За сефте чувам за български сребърник с тегло над 2 гр. Можеш ли да споделиш откъде ти е тая информация. Според К. Дочев са известни две групи монети на Т. Светослав - едната със средно тегло 1.6 гр., а на другата 1.5 гр.

В този идеален случай разликата между тегловния и сметководния фунт идва от простия факт, че монетата като занаятчийско изделие струва повече от материала от който е направена, затова и не би могла да бъде отсечена с идеалното си теоретично тегло, защото ще се окаже, че 72 златни номизми с общо тегло един златен фунт струват повече от един златен фунт, което е парадоксално. Разликата не отива директно в джоба на монетаря, защото за труда му се плаща с реални монети, а не с изходния материал от който са направени.

Дължи се на инфлационни процеси (обезценяване на валутата). Върху моненарната политика това се отразя по два начина: 1. Намаляване на теглото и запазване чистотата на използвания метал; 2. Запазване на теглото и намаляване на чистотата на използвания метал; Ромеите използвата и двата метода с превес на втория, което може би е причината номизмата да преодолее толкова катаклизми и дълго време да оцелее като монета, дочаквайки по-добри времена.

Не е това!?

Ще се опитам да дам нагледен пример със сметките с перпер и василикон за определяне съотношението на злато-сребро (само ще отбележа, че ще използвам приблизителни стойности, поради, което могат да се приемат и като условни): 4,5 (перпер) х 0,55 (55% златно съдържание) = 2,475 (чисто злато) 2,2 (василикон) х 0,98 (98% сребърно съдържание) = 2,156 (чисто сребро) и тъй като 1 перпер = 12 василикона, то 2,475 (чисто злато) = 2,156 (чисто сребро) х 12 2,475 (чисто злато) = 25,872 (чисто сребро) 25,872 (чисто сребро)/2,475 (чисто злато) = 10,453333 (или толкова грама сребро съответства на един грам злато със същата чистота) А, и между другото не приемай сметководния фунт за съответстващ на тегловния фунт. Сметководния винаги е по лек и зависи от текущущото състояние на реалните монети. Примерно, ако е казано, че 1 фунт = 72 номизми/перпери, но 1 номизма = 4,5 (примерно), а не 4, 54 както показва, ако разделим тегловния фунт на 72, то това означава, че сметководния фунт е с 3,6 грама по-лек от тегловния. Не веднъж ги обяснявам тези неща, защото трябва да се прави разлика м/у тях, тъй като в много случаи тя е съществена. Учудващото е, че Византия наисти дълго запазва финансовата си стабилност, тъй като разликите между тегловния и сметководния фунт са в рамките на 1,5-2% (към края й и повече, но никога така фрапиращо като Генуа от средата на 14 в., когато и където разликата между тегловния и сметководния фунт надхвърля 60% по-късно и повече докато накрая сметководния фунт олеква толкова, че става възможно превъплъщението му в реална монета - лира, италианското название на фунта).

Тц, говориш за съотношение на номиналите, а не за съотношение на благородния метал. Вземи сметни съдържанието на злато в перпера/номизмата и съдържанието на сребро във василикона/милиариса. После умножи съдържанието на сребро във василикона/милиариса по 12 и накрая раздели полученото количество сребро на чистото злато в перпера/номизмата. Ще получиш колко грама сребро съответстват на грам злато. Според цитирания пример съотношението злато-сребро е близо 1:10

Наскоро четох статия за вътрещната търговия в късна Византия. Авторката изказва мнение, че наред с паричното облагане постепенно се завръщат и натуралните налози. Прикачвам файла. К.В. Хвостова - Некоторые вопросы внутренней торговли и торговой политики в Византии ХІV-ХV вв. - ВВ.50.pdf

Ако имаш предвид Византия (предпочитам тази дума като терминус техникус - без да налагам на когото и да било да я използва, за да не става объркване с Античността), нали не твърдиш, че за повече от десет века съществуване това съотношение се е запазило. Освен това не говоря на изуст, а съм писал нещо чиято достоверност лично съм проверил, че и съм смятал. Виж и темата в БС, където констатирахме поскъпване на среброто спрямо златото с около 30% в средата на 14 в., както и вероятните причини на които се дължи това. Прав си, че след реформата на Йоан V от 60-те г. на 14 в. вече няма златно монетосечене (известна е само коронационна емисия на Мануил ІІ, но тя е изключение и не променя общия фон). Златния перпер остава само като еталон и сметководна единица.

Освен това уважаемия рицар Мон Феранд изказва доста сериозни съображения за средноевропейска ориентация на видинската политика. Не е задължително да е точно васалитет. Грешката е моя, защото аз наблегнах на това. Аспандиат се изрази по коректно - "васална или друга зависимост". Може да се дължи на чисто икономическа обвързаност, която да е повлияла на изображенията.

Эволюция денежных систем Причерноморья и Балкан в XIII-XV вв. - автореферат.pdf Пономарев А.Л._Кризис, которого не было.pdf Пономарев А.Л._Кризис, которого не было (продолжение).pdf Денежный рынок на Балканах в XIV–XV вв. перпер и ставрат.pdf

Напълно възможно. Разбира се, обаче семантиката на конника ще е различна и това ме кара да се съмнявам в изводите на Авдев за пътуващите монетари. Сещам се и, че Иван Срацимир има монети с ясно изразено западно влияние, което ако хипотезата ти е вярна може да означава васалитет към Унгария. Сега обаче не ми се рови да сравнявам иконографията на монетите.

Можеш ли да дадеш някакъв източник, или да посочиш пътя по който си стигнал до това заключение? Надявам се да не възприемеш въпроса ми като заяждане на дребно, защото на мен довода със съкровищата (в които се срещат монети на владетели управлявали по различно време) ми се вижда твърде рехав. Въобще не е сигурно дали е бил или не е бил васал. В историческата литература края на васалитета към ордата се свързва с името на Теодор Светослав и конкретно с отрязаната глава на Чака, ама на мен това ми изглежда повече като потвърждаване на васалитета. Може и да бъркам, но не се сещам за извор който недвусмислено да говори за прекратяване на васалните задължения. Ето дори и през 1341 г. татарите имат някакви претенции чак в Тракия.

Хм, прегледах Константин Дочев и изследването му за монетната циркулация в Търново. Ординските монети са 14 на брой срещу над 470 на Палеолозите от същия период (1295 - 1356 г.). И все пак ординските са повече от тези на Сърбия или Венеция в един по-продължителен период. Разбира се, само от данните за Търново е трудно да се правят изводи за цяла България

Ако са от една епоха бих се съгласил с такава констатация, но ако са от различни?...

Эволюция денежных систем Причерноморья и Балкан в XIII-XV вв. - автореферат.pdf Пономарев А.Л._Кризис, которого не было.pdf Пономарев А.Л._Кризис, которого не было (продолжение).pdf Понеже по-рано споменах Пономарьов, пък и гледам сериозно сте се заели с монетарните проблеми, та ето още малко храна за размисъл. Денежный рынок на Балканах в XIV–XV вв. перпер и ставрат.pdf Пак от същия автор.

За мен лично олекването на българските грошове също е озадачаващо и не съм стигнал до някакви определени изводи. Блазня се да мисля, че се дължи на свръхпроизводство, което респективно води до падане на цените и нужда от по-дребни монети (за нещо такова намекват османските извори, които неизменно описват България като страна на изобилието).

Като нищо стария Андроник може да е решил да използва схема ананалогична на използваната от Филип Хубави, ама не е попаднал на хора (трябва обаче да прегледаме какво точно казват изворите по въпроса). Между другото има и контрамаркирани монети на Иван Срацимир от Иван Шишман. Затова мисля, че подобни монети, както и орязаните са предназначени за циркулиране в чужд пазар, различен от този на първоначалния издател, но пък изводите ми се основават основно на периода 13-15 в., не е изключено и Върбанов да е прав особено когато се отнася за огромния пазар на стария Рим, или Византия от преди 1204г. (определено и такъв вариант може да е възможен и си заслужава да се помисли и за това).

Попаднах на интересно сведение което подкрепя това ми твърдение. За да финансира Гасконската война Филип Хубави е пускал "олекотени" монети, които после на пет пъти ги е изземвал в рамките на 12 години. http://forum.boinaslava.net/showthread.php?13531-Сребролюбие-или-Цената-на-парите-II&p=336443&viewfull=1#post336443 , за да ги замени с нормални. Искам да обърна внимание и на орязаните монети, защото на практика това е престъпление санкционирано от държавата, и ако в България например има орязани венециански грошове, това не означава, че венецианците са ги орязали (държавата в случая Венеция би ги обвинила във фалшифициране), защото 1. във Венеция продължават да си секат нормални монети и 2. орязаната монета съответства на тегловния стандарт на българските грошове, тоест пригодени са за нуждите на българския пазар. В някои случаи чуждите монети, които са в обръщение примерно на българския пазар със същия тегловен стандарт като българските монети са контрамаркирани (върху щемпела на предишния издател-респективно владяната от него територия където са били в обръщение - е поставен нов знак - в случая на българския цар)

Оман Ч. - Военное искусство в средние века (Хроники военных сражений) - 2011.rtf Чарлз Оман, както и Делбрюк са класика в Жанра. http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=257866 Това също са стойностни изследвания на военното дело от Античността до Новото време. Давам линк който иска да си ги сваля от тракера щото файловете са доста обемни. http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2962601 http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3596069 Това е за обсадната техника през Античността и Средновековието http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3297231 За живота на римските легионери - приятно и увлекателно написана с много бележки и пояснения по спорните въпроси.

Много по непретенциозни от конете. С оглед на темата това което ни интересува най-вече: от тук: http://www.zooferma.com/mules.html

Тук http://forum.boinaslava.net/showthread.php?7568-Демография-природни-условия-и-прехрана&p=315913&viewfull=1#post315913 съм прикачил един файл с интересни коментари относно населението на България през Средновековието, но в частност са засегнати и други държави и географски региони, както и методиката по която се определя.

Аз предлагам една по-опростена схема според която да сравняваме относителния дял на разходите преди и сега, която се основава на основните потребности за съществуване: 1. храна (включва и алкохола, който през средните векове е неделима част от хранителните навици) 2. дрехи 3. жилище 4. данъци (в съвременността това ще включва и задължителните такси и осигуровки) 5. други (в общи линии това ще съставлява дела на парите с които се разполага свободно)

А който ги няма тия 200 лева да умира ли? Така на практика спешността на случая се определя според това чий джоб е по-възпален. Което ме връща в епохата на ветроходните кораби и причината за смъртта на адмирал Хорацио Нелсън, който въпреки тежкото нараняване вероятно е можел да бъде спасен , но в кралския флот се била наложила традиция според която пациентите се лекували не според спешността на случая, а според реда на пристигането им и изключение не било направено дори за безспорно важен човек като командващия флота, който издъхнал преди хирурга да стигне до него.