Със сигурност съм писал и в този форум как би трябвало да изглежда икономиката ни. Мислех, че отдавна ти е станало ясно какви са икономическите ми виждания, но все пак ще ти копирам мои мнения от този форум по икономическите въпроси. В спор не смятам да влизам, защото ти изповядваш една идеология, аз друга, но ако нещо не е станало ясно по техническата част, то питай и ще отговоря.
"Защо слагаш износа на първо място, вместо потреблението? Ние да
произвеждаме за да може някой си чужденец да потребява? Естествено, че е
добре да изнасяме, но на първо място смятам трябва да сложим като
приоритет задоволяване на вътрешното потребление.
Не, не разбираш правилно. Моята идея е, за пореден път го повтарям,
България да произвежда продуктите, които има възможност да произвежда,
като се почне от най-лесното - храната, мине се през дрехи, сапуни,
лекарства и, дай боже, един ден се стигне и до компютри, мобилни
телефони и подобни. Естествено ще внасяме, каквото не можем да
произведем, но защо, по дяволите, да внасяме краставици и домати, както е
сега?! Но за да проработи цялата тази работа ще се наложи да въвеждаме
мита на стоките, които произвеждаме. Примерно в момента не произвеждаме
достатъчно домати, но правителството заявява на всеослушание, че щом
почнем да произвеждаме 100% от нужните ни домати, то ще се въведе 100%
мито на вноса на домати за да не бъдат цакани производителите ни с евтин
внос. Това със сигурност ще има ефект, като послание и много хора ще
създадат парникови градини. Това е само като пример с доматите, такъв е
процеса и с останалите продукти. Тук, естествено, ще се наложи и
държавно определяни цени, които хем да са достатъчно високи за да
осигурят прехраната на семейството на производителя, хем да са
достатъчно ниски за да са по джоба на останалите българи.
Ми няма да произвеждаме банани и готово. Кой мислиш е толкова тъп за
да произвежда нещо толкова нерентабилно? Но такива примери съвсем не са
много и главно се отнасят до разни плодове - тях ще ги внасяме, това е
ясно.
Е, не е като в един завод да не са нужни никакви хора, ти така, едва
ли не, го изкарваш. Целта е 100% заетост. Дали чрез построяването на
много производства или чрез намаляване на трудовия ден, ще се процедира
според ситуацията.
От няколко месеца се чудя относно тази формула. До колко пъти би било
по-полезно за един народ ако сам си произвежда, примерно сешоарите.
Убеден съм, че до два пъти ако излиза по-скъпо производството, отколкото
вноса, би било по-добре да се произвежда, вместо да се внася. Но за 3-5
пъти по-скъпо вече не съм сигурен.
Сешоара, разбира се, е само пример за онагледяване. Става въпрос за
всичко, което и сами можем да произвеждаме, че е по-добре да го
произвеждаме, защото така ще имаме нулева безработица и няма да горим
пари, т.е. да внасяме стоки от вън, а ще печатаме пари, произвеждайки.
Иначе е ясно, че "калъпите" ще се проектират от специалисти инженери.
А сешоара няма смисъл да се сглобява надомно, самата фабрика, която го
произвежда, е добре да има и работници, които да го сглобяват.
Обаче има едно много важно условия за да е успешна цялата тази
работа. Ясно е, че все от някъде ще има възможност да се внесе по-евтин
сешоар, заради експлоатационни заплати, затова успоредно с отварянето на
дадената фабрика, трябва да се въведе и мито на дадения продукт. Тук
идва и тънкия момент на вроденото желание за спекулативни печалби у
почти всеки един човек. Така, че трябва и държавата да определи цена за
сешоарите, за да няма огромни печалби.
Първо трябва да осъзнаем, че най-лесното за България е земеделието и
животновъдството. Целта е достигане на автаркия, поне в този сектор-
изхранването на народа. След това мислим, какво освен храната се
консумира много и е добре сами да го произвеждаме, вместо да го внасяме.
Тук прокудите са много. Сапуни, шампоани, хапчета, дрехи, обувки,
памперси ако щеш... Бе много са и не е голяма философия да се
произвеждат. Просто трябва да почнем с най-нужните ни и най-лесни
продукти, пък защо не да стигнем до производство и на телевизори,
електроуреди всякакви, коли...
Има едно предимство, което може да играе в нашата полза. Много
по-лесно е да се копират и/или крадат технологии и know how. машини също
можем да закупим от всяка точка на земното кълбо.
Написах, че трябва да бъде създаде производство, защото производство=печатане на пари
Не знам дали има свръхпроизводство на индуструиални стоки по света,
но знам, че в България почти никакво производство няма и внасяме като
луди.
Никъде не съм загатнал дори, че крайната цел е строежа на заводи.
Строежа на заводи е средството, чрез което ще заличим безработицата, ще
спрем да изнасяме ценна валута, внасяйки почти всичко и дори е възможно
да изнасяме част от произведеното.
И никъде не съм написал, че всичко трябва да е държавно, ти четеш
както ти изнася. Написал съм, че ако за определена инвестиция не се
намери човек с достатъчен капитал, то тогава държавата може да създаде
това предприятие и да го разпродаде на народа под формата на акции.
Гарантирането на определен процент печалба на дадено предприятие е
при условия, разбира се. Даваш указания и ако всичко е изпълнено
качествено, то тогава нещата вървят гладно. Ако, обаче, качеството бъде
развалено, то това не може да бъде търпяно. Тук става въпрос за
държавници, които искат народа им да живее добре, от там идвайки и
гаранцията, че от всеки ще бъде изисквано да си върши работата по
възможно най-добър начин.
1) Нормална заплата е един работещ мъж да може с заплатата си да изхранва съпругата си и две деца, без луксове разбира се.
2) Детските надбавки трябва да бъдат така направени, че за всяко дете
след второто да се получават пари, достатъчни за нормалното му
отглеждане
3) Парите се създават при наличие на производство в дадената държава.
4) В конкретната ситуация днес в България имаме много затворени
заводи, които надали могат да бъдат отново пуснати, пък и не се знае
нужна ли е продукцията ни от тях. Иначе определено имаме нужда от нови
заводи. Имаме нужда от производство - стига с тоя внос на неща, които
можем сами да произведем. Ще дам пример как могат да станат нещата.
Имаме правителство изповядващо определена идеология, имаме инвеститор,
имаме протекционистка политика - мита за дадения продукт, имаме държавно
определена крайна цена, заплата и съответно марж на печалба. Гаранция,
че продукта ще е с най-високо качество са машините, които няма как да не
бъдат внос, поне не в началото, докато в България не започнат да се
строят машини, които строят машини, и втората гаранция ще бъде новата
държава, която стриктно ще контролира за прилагане на създадения
стандарт. Ако пък за някой завод не се намерят пари, то държавата може
да го построи, след което да го разпродаде на народа под формата на
акции. Така ще си възвърне парите и ще може да построи друг завод. А
като се замислиш колко хиляди продукта има на пазара, ще ти стане ясно
колко заводи трябва да бъдат създадени.
5) Как един завод може да бъде на загуба? Ако призводствената
стойност на един съпун, примерно, е 1 лев, а сапуна се продава за 1 лев и
10 стотинки, тогава не може да бъде на загуба. Също така вече и
производството на дадената стока не може съществено да се различава от
цените примерно в Германия. Машините са едни и същи и са купени на
еднакви цени, суровината на световния пазар е с еднаква цена за всички,
само заплатите по света са различни, а бъдещите заплати в примера биха
били и те идентични с германските. Тогава в Германия производството на
сапуна ще струва 1 лев, толкова ще струва и производството му в
България. Само дето в Германия няма да се продава на 1 лев и 10
стотинки, а на лев и педесе, че дори и два лева."