Малоум 2

Всяка Гл. Т. е Приблизително правилна. При избор на "0"-параметър (точков размер на нещо) - винаги може да се стигне до сингулярност. Затова - се избира, "се работи" с ексцентрицитет (отклонения), около предполагаемата нула. Това, обикновено, изисква фунцията, в която е вкл. параметърът, да е непрекъсната и диференцируема. Така - най-бързо се стига до необходимост от "среда" (напр. етер*) и ... теорията да е обща.

В едновремешния Закон за открития в естествените науки се признаваха за откритие: явление, закономерност, свойство. (в декларацията за откритие трябва да се опише "формулата" на откритието в Едно изречение, без да има ненужни повторения по смисъл, но и да се обхваща цялостния смисъл на предлаганото - да няма нужда от допълнителни обяснения и без да има математически формули и/или не общоприети символи) Явлението обхваща действие на всички свойства и закономерности между тях, свойствата. Включва и промените, и превръщанията - тоест философски, при явлението са включени философските закони и природните закони. Затова съм "изцеждал" съдържанието на формулата по думички, които се подразбират и от само себе си, а и обхващат и "комбиниране" (взаимосвързани), а "мутации" са възможност за промяна на свойства, ако се променя "среда".( чрез обмен на физическа информация с околна среда). А, еволюцията е метод - природен и за Вселената важи - независимо от "има-няма" живот. https://bg.wikipedia.org/wiki/Явление ...

Ето малко "подкрепа", че животът е "потопен" в ЕМПоле. Допират до физиката и още - не са достигнали: как да вкарат мислене и за информационния обмен. Имам си:ФОРМУЛА НА ЖИВОТА: Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда. И формулата обяснява ... постигнатото в статията: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Skriti-bakterialni-nishki-zahranvat-prirodna-elektricheska-globalna-mr_173922.html Скрити бактериални нишки захранват природна електрическа глобална мрежа от нанопроводници (видео) Два протеина в почвени бактерии, които нямат кислород, по същество „издишват“ електрони в нанопроводници. Учените се стремят да използват тази естествена електрическа мрежа за генериране на електричество, нови биогорива и дори самовъзстановяващи се електронни компоненти. Кредит: Nikhil Malvankar/Yale University Приличащ на коса протеин, скрит вътре в бактерии, служи нещо като ключ за включване и изключване на природна „електрическа мрежа“, глобална мрежа от генерирани от бактерии нанопроводници, която прониква в цялата безкислородна почва и дълбокото океанско дъно, съобщават изследователи от Университета Йейл в списание Nature. „Земята под краката ни, цялото земно кълбо е свързано електрически“, разказва Нихил Малванкар (Nikhil Malvankar), асистент по молекулярна биофизика и биохимия в Института по микробиологични науки в Уест Кампус в Йейл и водещ автор на статията. "Тези преди това скрити бактериални нишки преставляват молекулярен превключвател, контролиращ освобождаването на нанопроводници, които съставляват природна електрическа мрежа". Почти всички живи същества дишат кислород, за да се отърват от излишните електрони, когато превръщат хранителните вещества в енергия. Без достъп на кислород обаче почвените бактерии, живеещи дълбоко под океаните или заровени под земята в продължение на милиарди години, са разработили начин да дишат като през шнорхел, чрез малки протеинови нишки, наречени нанопроводници. Два протеина в почвени бактерии, които нямат кислород, по същество „издишват“ електрони в нанопроводници. Учените се опитват да използват тази естествена електрическа мрежа за генериране на електричество, нови биогорива и дори самовъзстановяващи се електронни компоненти. (видео) Как точно тези почвени бактерии използват нанопроводници за издишване на електричество обаче остана загадка. От 2005 г. насам учените смятат, че нанопроводниците се състоят от протеин, наречен „pili“ („коса“ на латински), който се вижда на повърхността на много бактерии. Но в изследване, публикувано през 2019 и 2020 г. , екип, ръководен от Малванкар, показа, че нанопроводниците са направени от напълно различни протеини. „Това беше изненада за всички в областта, поставяйки под въпрос хиляди публикации за пили“, коментира Малванкар. За новото проучване са използвани криоелектронна микроскопия, за да се разкрие, че тази нишковидна структура пили се състои от два протеина. Те не служат като самите нанопроводници, а остават скрити вътре в бактериите и действат като бутала за нанопроводниците в околната среда. Преди това никой не е подозирал такава структура. Разбирането как бактериите създават нанопроводници ще позволи на учените да приспособяват бактериите да изпълняват множество функции - от борбата с патогенните инфекции или опасни биологични отпадъци до създаването на живи електрически вериги, обясняват авторите. Това също така ще помогне на учените, които се опитват да използват бактерии за генериране на електричество, създаване на биогорива и дори разработване на самовъзстановяваща се електроника. Справка: “Structure of Geobacter pili reveals secretory rather than nanowire behaviour” by Yangqi Gu, Vishok Srikanth, Aldo I. Salazar-Morales, Ruchi Jain, J. Patrick O’Brien, Sophia M. Yi, Rajesh Kumar Soni, Fadel A. Samatey, Sibel Ebru Yalcin and Nikhil S. Malvankar, 1 September 2021, Nature. DOI: 10.1038/s41586-021-03857-w Източник: Hidden Bacterial Hairs Power Nature’s “Electric Grid” – A Global Web of Bacteria-Generated Nanowires, Yale University ... ... (има "данни", че алчността ще надделее?!) ...

Чудесна лекция и ... в памет на лектора! ... Отговори на почти всички въпроси в темата... ...

Материята не се "създава". Материя е всичко, което е вън и независимост от нашето съзнание. И ГВ е плод на материя. Макар че - не е нужно да е един ГВ, а по "гладкия" етер* (нулева ентропия), следствие на флуктуации, вероятно са възможни много на брой Малки Взривове (електрон-позитронни двойки), на различни места, а когато се добие потенциал на неподвижното ЕМПоле - да се родят и по-големи по енергийна плътност частици - неутрони, примерно. Те пък се разпадат на протони, електрони, антинеутрино + гама лъчения. По-големите частици се движат по етер* с по-малки скорости от електрони и позитрони и достигането на раждане на водородни атоми, става изключително вероятно. Така - малкото движение от флуктуации, прераства в движение по инерция на "незаредени" вещеви частици и обекти (атоми) - бурното "раздвижване" на частиците на етер*, с анихилация на полето от зарядовите характеристики на частици при достигането на водород - връща обратна възможност - преустановяване на движение на масови обекти. Известно е - "тежките" обекти, бягат по-бавно от сили на отблъскване при взаимодействия. ...

Има, разбира се, "разминаване" между знания-наука и съвремие - скорошен виц: Реклама в/у пакет сол: "Тази сол е от геоложки пласт на 150 милиона години!.. Срок на годност - две години." ...

Е, те и физиците така казват: Квантовата механика не може да се разбере. С нея трябва да се свикне! Както сме свикнали с това, че въздухът не е нищо. (а е имало таково мислене, в миналото, когато не са признавали постижения на науката) Още в аристотелово време се е считало, че "семенцето" като такова дребничко е трябвало да се състои от още по-дребни от него частици... Каква странно има, да се "върви" надолу, по размер, в мисленето. Ей на: хората са стигнали до мислене със струни!- значително по-дребни "мърдащи" неща от частиците на физическия вакуум... чак до многообразията (а не безобразията) на Калаби-Яу. Модели на хипотези, демек... Не се очаква, да бъдат "разбрани", а и не е нужно на всеки да е ясно. ...

Малко и за особености на вакуум-средата, популярно: ...

Видовете взаимодействия са разграничени по големината на силите които действат на "пробно" тяло. (а заради честотата - и по мощност = работа за единица време) Гравитацията е изключително слаба по големина сила на привличане. И само при наистина масивно тяло (Земята), можем да "знаем", че я има. Особеното е излъчване на гравитони от частиците на масивното тяло и, че кое да е пробно тяло (частица с маса), което също излъчва собствени гравитони, се образува върху гравитоните излъчвани от масивното тяло, като се премества и излъчва собствените си гравитони в "обратната" на поглъщането посока - така броят на гравитоните не се удвоява, а си остава сума от гравитони на масивно+гравитони на пробно тяло. Все едно - стават едно общо и пробното непрестанно "пада" към масивното, защото ускоряването на масивното от гравитоните на пробното тяло е незначително по сила. Демек, наблюдаваме тела, падащи към Земята - към масивното тяло. Образуването на пробното тяло върху гравитоните от масивното - не е загуба на сила, а превръщане на "силовото" действие в ускорително движение на падащото тяло. Така - гравиполето съдържа и енергия, която води до промяна движенията на тела, попаднали под неговото влияние. ЕМПоле никога и никъде не се компенсира изцяло. При електронеутралните тела ЕМПоле "работи" пулсиращо в затвореният им обем, а остатъците от пулсациите, са незабележимо малки в междучастичното пространство и/или в друг диапазон на излъчване на ЕМВълни. Знаеш - дори до келвиновата нула учените говорят за "топлинно" движение на атомите, а топлина е наличие и обмен на ИЧФотони в междучастичното пространство. При неутралните газове - също - пълно е с ЕМПоле в междините. Има афоризъм: При достатъчно високо напрежение, всичко е проводник. ...

Майтапът е добър - и да има грав. потенциална, не можем да я ползваме "по предназначение"- да измъкнем работа от нея. И, струва ми се - можем да я "видим": въпреки хомогенността на грави-полето, ако имаме в "кутията" едно кълбо от вода и всичко друго е неподвижно, заради сферично-несиметричното излъчване на гравитони от него, то ще се гърчи по някакъв начин, заради различните приливни сили - това ще ни покаже, че "падаме" свободно. ...

Добре дошла, Шпага! По някои съображения в популярната литература - на всяка "крива" линия, съответства и обем около нея. Т. е., дебелина на кривата и повърхнина на дебелината на линията (въвеждат измерения). Интересно, според мен е, че в междините на геодезичните е празно... значи, различна плътност на енергията в пространство, заето от поле. Така един вид поле може да прониква в пространството на поле от друг излъчвател. Така кривините кореспондират и общо не се нарушава ЗЗЕ.(напр. геодезични от протон са "прозрачни" в пространството около него, за геодезични от ЕМПолета и на електрон и така електронът потъва-изплува, образувайки се, около протона - общо правят водороден атом от сили на ЕМполе) ...

Ползвай си сферата - точката на "закрепвране" на въжетата-абстракция са, е северният полюс.... То, поначало -кривите на движение (които са прави, щото са геодезични) - на самолетите също са абстракция извън сферата. Но за да движат по кривите е нужна външна сила от гравитация, която е породила геодезичните. (и линията на "гледането" на двата самолета е извън сферата).

Ако погледнеш през прозореца на "свободното падане", ще видиш, че цялата вселена се ускорява обратно на скоростта на падане (вектори). Тоест, за наблюдател - движение без ускоряване - може и да няма?!. от неговата система - това е известно. Нищо, че "видимото" ускоряване на обектите е извън наблюдател. А, това е лошо за теорията, която защитава ускоряването от "кривина" на пространство-времето и философски "върви" към Мах-теорията. Безчувствието ни към "сила" е, че нямаме "външна" опора-съпротива на ускорителното ни движение. По теорията -няма сила, щото няма пресичане на геодезични линии от полетата. Полетата - отчетени, неотчетени - си правят геодезичните линии и въобще, за да съществува движение по инерция (постулат) - просто, пренебрегваме, че за изключително кратък интервал, частиците се движат ускорително (поглъщане на гравитони, примерно), а за дълъг интервал (едро тяло, дълго проследяване на движение) наблюдаваме цялостното движение на тяло - то си има еквипотенциални повърхнини около него, собствени обвивки - което тяло, като че ли се движи с постоянна скорост. Не усещаме сила - нямаме сетива които да отчитат изключително кратките интервали ускорявания на частиците от които се състоим (и уредите ни). Но - имаме "видимост и усещания" за цялостно тяло- от много частици. Така че - гравитация и гравитационна сила си има - неизбежна е - и при свободното падане. Просто - сме природно слепи за невидимото-неизмеримо малко. За да измерваме - се "подпираме" някъде и бележим "0" - условно - там е "точка" от множество елементарни частици с маса, начало на КС. ...

Принципно обяснение на понятието за "поле": ... (Но, за мое съжаление и проф.Чирцов не може да си представи, че има етер*, който се държи като частици на квазикристал - неподвижни по място, но трептят с огромна честота. (честота, която по хипотезата ми е честота на образуване на етерните частици и ... за фотони и вълни се ползва именно това трептене от подреждане (ентропия) на собственият им вектор "момент на импулс". Да се изисква "абсолютна" твърдост на материала за най-висока скорост на пренос на импулс (вълни) е чисто "класически" аргумент, подобно надлъжните вълни в масовите тела - колкото по-твърдо, толкова по-голяма скорост на пренос на импулс с вълнови характеристики... Иначе - другото е перфектно-интересно.)

Разширение на пространството не бива да се смесва с понятието за протяжност на вещевата материя - когато "определяме" разстояния на база наличие на масови обекти. М/у тях си действат физическите закони, определящи движенията им. (при предположение наличие на етер* - в зависимост от това, в какъв пренос на импулс участват етерните частици, зависи и формата им - несмутен етер*(няма пренос) формата е близо до сферична, при подреден етер* (има пренос) в пространствена начупена линия, формата им е близо до пурообразна или иглеста, зависи от плътността на пренасяния импулс. Но - те си "стоят" на мястото си като центри, в пространствена вакрешетка (трептят на място, без да си сменят местата). Тогава - ако в една локална област се пренася импулс по вакрешетката - множество вакчастици са ангажирани с преноса, то - 1куб метър ще е с "криви" ръбове, а броят на вакчастиците в него - ще е същият, ако не е бил смутен с пренос и ръбовете са прави. Това е прословутото "криване" на пространството, защото всички събития, с познатата ни материя, се реализират върху частиците на вакуума. Той, неговите частици, изначало изпълват (е!) цялата Вселена и протяжността се реализира върху него. Полетата са негова "рожба", дават информацията си за подреденост, посредством изменение на движенията на "пробно" тяло, а ние ... изследваме общо движенията на телата и откриваме физическите закони.) ... Иначе - може и пълни фантасмагории да се получат, едва ли не - по официалната теория: ... Ужас!, моля ви се?! ...

Това е така, обаче кое количество се променя за да измени еснафа в мащабно мислещ индустриалец или мислител? Направил съм перифраза на основен философски закон. Там е количествените Натрупвания, водят до качествени изменения. В смисъл, по темата, натрупване изменения на количеството на матер. блага както надолу, така и нагоре. Оказва се: най-разумното е възможността, да се търси, да се "уцели" Средното положение (динамично променящо се). Тогава - не е еснафлък. Иначе: ПарАта разваля Човека!.. Малко да е - кофти, без еснафлък, става лошо отношение. А като е много - ле-ле мале - "Една въшка като се наяде, излиза на челото!" е поговорката. ...

Има стар афоризъм: Всичко хубаво на тоя свят е или забранено, или неморално, или от него се пълнее. Не може току-така да се отказваме от приятните неща в живота, макар че... биха били еснафско постижение, ако си ги доставим в количества... Количествените изменения водят до качествени изменения ... е известно.

Така е - едно е еснафското възпитание, друго е натискът от обществото - да си намери метод за оцеляване бедният-материално човек. Имаше време през което всички бяхме "еднакво" бедни материално. Но не всички се възпитаваха еснафски. Интересно беше, че други-другари успяха с връзкарство и лакти, да натрупат някой лев и ... строят започна да им пречи да си покажат еснафлъка, който беше прераснал в тарикатлък. И си смениха строя, под предлог за "истинска" демокрация - в която, според тях, управляват връзкарските методи на лактъджиите. Сега се правят на учудени, че ... имало корупционни практики ... ...

Задал си еластични свойства на пространство-времето, като възможни обяснения на връзка енергии-сили. Струва ми се - общоизвестна е тази връзка и преди СТО - сила по път е енергия от движение, а ако няма движение и има дистанция - потенциална енергия - принципно, елестична. Енергия:https://bg.wikipedia.org/wiki/Енергия ...

Хипотезата е само възможна основа-база, за същинското обединение. Ще бъде "направено" от учени, начело с физиците. Така мисля. Нашите мнения, ще са само забавна част от мисленето по "глобални-фундаментални" проблеми. (къде ги видя тези частици, 10 милиарда пъти по-малки от атом) . Не от атом - той е много "едър", а от възможно най-дребния по размер "масов" обект - напр. ядро на атом водород, макар че - за размер на протон, не е прието да се говори, като окончателен. Или за електрон - там пък е доста объркано има и класически размер на електрон и ... теорията - не знаем къде е и колко е голям по размер. Малко история: " Във връзка с въвеждане на понятие за спин на електрона в “Методологични проблеми на квантовата физика“, А. Поликаров, С, НИ, 1979, стр.104, е цитирана част от ръкопис на Лоренц: „… ръкопис, съдържащ дълги пресмятания за електромагнитните свойства на въртящия се електрон. Ние не напълно ги разбрахме, но беше очевидно, че представата за въртящия се електрон, ако я приемем сериозно, е свързана с големи трудности. Например, магнитната енергия на електрона трябва да бъде толкова голяма, че неговата маса по принципа на еквивалентността трябва да превъзхожда масата на протона или ако приемем известното значение за масата, то неговите размери да превъзхождат размерите на атома! И едното и другото изглеждаха безсмислица…“ (от статията на Ив. Апостолова „Организиране връзките между учените в периода на създаване на квантовата механика“) Ето, че понятието „размер“ на електрон в атом, също не е било ясно за тогавашния период на изследвания. ..." ... (КМ и ОТО се обединяват от това, че "етер*" е структура от квантови частици на физическия вакуум и води до квантово представяне на обектите, направени върху му - сдвоена е вакчастицата и се образува непрестанно по същия принцип, по който се образуват и частиците от "познатата" ни материя - наблюдаеми обекти. Това осигурява вселенски кръговрат на превръщанията на материята - полевата форма прави вещева форма, а при разпад на вещева се получава полеви обект. Средно - има Вселена) ...

Според мен (хипотезата ми описва база за направа Единна Теория за Света- книгата е "Ефирната възможност") - теория на всичко е невъзможна, поради това, че не се знае до какви нови въпроси ще се достигне. При това - вижда се,че хипотезата завинаги ще си остане хипотеза - поради недостижимост на вакуумните частици с помощта на експерименти с материята, която познаваме - огромна по размери е спрямо размерите на вакуумните частици... около десет милиарда пъти. След ОТО, Айнщайн няколко пъти е писал, че без етер не е възможно светът да бъде обяснен... Макар че за СТО етер не му трябвало, базирайки се на Максуел. И така: не се изкривява пространството, а се изкривява подложката върху която се реализират обектите. Структурата на подредба на подложката зависи от всички полета които се намират там, в някаква локална област. Всяка вак-частица участва в пренос на импулс от едно смущение - пакет-фотон или вълни. Разбира се наличието на гравитони - е също поле, което изкривява подложката. Всички "масови" частици, излъчват гравитони. Всяка частица се образува с предимство - с минимална енергия за образуване - по посока на падащите към нея гравитони. Това е сила на привличане. ...

Спори се ..., спори се... и за месоядството: ... от коментарите: Вот откуда растут уши у фразы "Первые 40 лет дества для мужчин самые тяжелые". (Оттук израстват ушите на фразата „Първите 40 години от детството на мъжете са най -трудните“.) ...

Май от сложнотии, забравяме сравнително "по-простите" неща. Заредените частици като електрон и позитрон, поради електрическа сила на привличане, се движат с Ускорение. Значи, създават електромагнитни вълни - смес от множество фотони. Питаме се - когато се "свържат" и анихилират ... какво става с тези остатъчни Фотони (и те самите стават на фотони след анихилация). Ами, получават се сериозни напрегнатости - потенциални разлики - в условно постоянното ЕМПоле. (Преди случване на ГВ - няма масови частици, няма Т (тя е резултат от задружното действие на много на брой масови частици). Всичко е "гладко", вакчастиците трептят "на място" (около собствен център - точка от пространствена мрежа) и при сфазиране по съседство има и флуктуации. Това е вероятност за подреждане на флуктуации и пренос на малки разлики импулс, от неточност в сфазирането. Получава се посока на пренос. С времето (вакчастиците са часовници с честота на собственото си трептене), вероятно е множество флуктуации да "заработят" задружно, самото наличие на "посока" е и изкривяване на вакрешетката. При достатъчно изкривяване на преноса - може да се достигне връщане в начална точка - трептенията се затварят около точката на възвръщане и се ражда електрон-позитронна двойка (поради сдвоеност на вакчастиците - съдържащото се "дели" на две) Така - общото уравнение на Вселената е U=0, като U може да е каква и да е функция, например F=m.a , или, F-m.a =0 ... показва, че ентропията в началото е била нула.) Значи - не е нужно да има един ГВ за начало на Вселена, а е по-вероятно да е имало множество Малки Взривове в доста голяма област - различни точки - от изначално наличния физически вакуум (при мен е етер*) - голямо пространство. След раждане на множество масови частици, следствие на анихилации на полевата форма на материя, стават налични физичните свойства на веществата, които наблюдаваме днес. (разпад на неутрон - дава протон, електрон, антинеутрино и гама-фотон. Протон и електрон дават водород, а остатъчните полета, от преди водорода, допълнително създават хаос - сили на отблъскване в полевата форма на материята. При това - водород може да се образува и от електрон от раждане на електрон-позитронна двойка, така че - различните количества вещество-антивещество въобще не са проблем. Пространствено са разделени протони и антипротони) ...

Обяснение с ентропия (ентропийни сили) - не може да се пренебрегне. Щото, в крайна сметка - науката трябва да обясни и "живот", ако е правилна. А, Човек, като жив - чувства и измерва Сили, а не нещо друго. Затова е важно: каква е същността на понятието за "сила". Еластичната сила (гума, макромолекули) е с преобладаващо ентропиен произход. Механичната сила е с преобладаващо Енергиен произход. Но и двете имат "ред-подреждане" за начален произход. А магнитната сила е изцяло заради подреденост на структурата на стоманата, примерно. В живото - ентропията намалява. По-рано съм писал за връзката ентропия-информация: От „Кръстопътища на науките“-М. В. Волкенщейн НИ, София,(1976) „... Хаотичното състояние е по-вероятно от подреденото. Теоретичният анализ показва, че ентропията се изразява с формулата: S = K.lnP, ..., където: K – константата на Болцман … ( 1,38.10^(-24) сal/deg), а Р – е броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние. ... Като преминем към двоична система, която използвахме за пресмятане на информацията (J) ...: S = 0.693.K.J Ентропията се различава от информацията само с множителя K.ln2 … При това на един бит информация съответства твърде малка стойност на ентропията, тъй като константата на Болцман е много малка... Приблизително 2,5.10^(-24) сal/deg" ... Тази формула за ентропия-информация е "път" към обединяване на дребното в КМ с макрото от СТО и ОТО. И показва, че не всичко в тях е правилно. (ако няма етер* и непрестанно образуване на частиците, няма изграждане на слоеве, които да дават различни по сила взаимодействия. Ако няма сили от гравитация - не може да се обоснове "гърченето" в кривини на пространство времето) ...

В статуквото: Спекулативно се счита, че гравитацията не е полева форма на материя и съответно - не е сила?! Въобще - силите не се свързват с ентропия и информация. Ентропията е функция на превръщанията в термодинамиката и цялата класическа физика работи с втория закон на термодинамиката, обяснявайки почти всички процеси. Най-важният извод - ентропията във Вселената се увеличава. (перифразирано - хаосът извън условно затворени системи се увеличава.) Увеличен хаос в междугалактическо пространство - означава сила на отблъскване от налягането на полевата форма на енергия. Няма нужда от антигравитация (гравитацията от масовите обекти, с гравитони и, съответно, сила на привличане - гравитационна сила - формира от неутралните атоми галактики, като условно затворени обекти). На същия принцип - има хаос-няма хаос - действат и силите от електромагнетизма (суперпозиция на полета) и те са сили на привличане на разнородните заряди и сили на отблъскване на еднакво заредените заряди. И доколкото ентропията е пропорционална на информацията - в полевата форма на материя става въпрос за подреждане на фотони и "вълнова характеристика" за ред-последователност на действие - тоест, пак има ред!-ентропия. А, информацията "носи" много малко енергия със себе си и силите са слаби, съизмеримо подобно гравитационните, но са сили на отблъскване - пак не е нужна антигравитация. ...