Малоум 2

Хе - има си продължение: Тва е положението, Минке!.. Дръж се естествено! Установена е самоорганизация и саморегулация на материята в Природата. Съвсем философски. Физическите Закони можем само да ги откриваме - защото са обективни - а не да ги създаваме. Но - измисляме да ги ползваме (язовири, вятър и др). Тези, дето са открити са отношения на свойства на съществуващи обекти. Гледай Чирцов - няма да навреди: ... ... Във Файнманови лекции по физика: U=0 е споменатото уравнение на цялата Вселена! Където U е каква да е функция. ...

Така е: Когато Бог реши да накаже някой, първо му взема акъла! ...

Ето едно още по-примитивно ... мислене: ... (все едно да твърдим, че символите (математиката е модел описан със символи) са Бог, ... водещо до символичен Бог... Забравят, че "В началото бе словото!", поне за някои религии. Всички закони се изказват с думички.)

Няма шега - почивка с удоволствия от интересно-остроумно решение. Браво на тоя учител!.. Емоционално представяне. ... ...

Айде пак!.. (предполагат (?), че знаят какво е съзнание?!!) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mozhe-li-kvantovata-fizika-da-obiasni-saznanieto_172423.html Може ли квантовата физика да обясни съзнанието? Теоретичен физик се връща към теорията на Пенроуз и Хамеров за „квантовото съзнание“ Общоприето е, че съзнанието или, по-общо казано, умствената дейност по някакъв начин са свързани с поведението на материалния мозък. Тъй като квантовата теория е най-фундаменталната теория на материята, която понастоящем е налице, е основателен въпросът да попитаме дали квантовата теория може да ни помогне да разберем съзнанието. Вековната загадка на съзнанието накара някои изследователи да се позоват на квантовата физика, за да го обяснят. Тази идея винаги е била посрещана със скептицизъм, което не е изненадващо. През 90-те години, много преди да спечели Нобелова награда за физика за 2020 г. за прогнозата си за черни дупки, физикът Роджър Пенроуз заедно с анестезиолога Стюарт Хамеров (Stuart Hameroff), предлага амбициозен отговор. Според тях невроналната система на мозъка образува сложна мрежа и съзнанието, което произвежда, трябва да се подчинява на правилата на квантовата механика, което би могло да обясни мистериозната сложност на човешкото съзнание. Квантовите явления се проявяват само при много малки частици като електроните, а в макромащаб - само при изключително ниски температури близо до абсолютната нула. При по-високи температури квантовата механика вече се измества от класическата механика. Тъй като нашето тяло работи при стайна температура, е нормално да се очаква то да се управлява от класическите закони на физиката. Поради тази причина теорията на квантовото съзнание бе отхвърлена от много учени, макар да има немалко убедени привърженици. Повечето изследователи смятат, че идеята на Пенроуз е отхвърлена от проучване, публикувано през 2000 г. Физикът Макс Тегмарк изчислява, че квантовите суперпозиции на молекулите, участващи в невронната сигнализация, не могат да оцелеят дори частица от времето, необходимо за такъв сигнал, за да стигне никъде. Квантовите ефекти като суперпозицията лесно се унищожават поради процес, наречен декохерентност. Това се причинява от взаимодействията на квантовия обект с околната среда, което унищожава "квантовостта", а се очаква декохеренцията да бъде изключително бърза в топла и влажна среда като живи клетки. Сега изследователи, ръководени от Кристиан де Морайс Смит (Cristiane de Morais Smith), професор, теоретична физика, Университет Утрехт, и учени от Китай, водени от професор Сиен-Мин Дзин (Xian-Min Jin) от Шанхайския университет Джаотонг, решават да тестват някои от принципите, залегнали в основата на квантовата теория на съзнанието. В новата си статия, публикувана в Nature, те изследват как квантовите частици могат да се движат в сложна структура като мозъка, но в лабораторни условия. Ако откритията им могат един ден да се сравнят с активността, измерена в мозъка, това ще бъде стъпка към валидирането или отхвърлянето на противоречивата теория на Пенроуз и Хамеров. Мозък и фрактали Невроните изграждат нашите мозъци и се смята, че тяхната комбинирана активност генерира съзнанието. Всеки неврон съдържа микротубули, които транспортират вещества до различни части на клетката. Теорията на Пенроуз-Хамеров за квантовото съзнание твърди, че микротубулите са структурирани по фрактален модел, който би позволил да се появят квантовите процеси. Микротубули. Най-ниското неврофизиологично ниво, на което се предполага, че квантовите процеси имат връзка със съзнанието, е нивото, на което се разглежда вътрешността на единичните неврони: техният цитоскелет. Той се състои от протеинови мрежи, съставени по същество от два вида структури, неврофиламенти и микротубули (вляво), които са от съществено значение за различни транспортни процеси в невроните (както и други клетки). Микротубулите са дълги полимери, обикновено изградени от 13 надлъжни α и β-тубулинови димери, подредени в тръбна решетка с външен диаметър около 25 nm (вдясно). Кредит: Kandel et al. (2000), II.4. Фракталите са математически алгоритми, основани на прости уравнения, които могат да генерират сложна еволюция във времето и завладяващи самоповтарящи се модели (патерни) в пространството. Един от известните примери е множеството на Манделброт, кръстен на математика Беноа Манделброт, въвел понятието "фрактал" за подобни форми. Едно от интересните свойства на фракталите е това, че не са нито двумерни, нито триизмерни, а имат някаква дробна размерност. Ето един пример: Размерността зависи силно от това как се мери в изследвания обект. Един квадрат има две измерения, но ако си представим, че е запълнен със силно нагънато въже, получаваме нещо като крива на Пеано. http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/math/fractal/dimention/7-150x150.gif Да разгледаме една от кривите на Пеано, фрактал наречен "Гръцки кръст". Той се чертае по следните правила: Първият етап е отсечка. После тя се заменя с 9 отсечки с дължина 3 пъти по-малка от дължината на първоначалната отсечка (1 и 2 на схемата долу). След това, всяка от отсечките се заменя със същата тази фигура и повтаряйки този процес безкрайно, ще се получи плътен квадрат. Минете с мишката върху цифрите долу за да видите този процес. http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/math/fractal/dimention/p1.gif Цикли: 1 2 3 4 5 6 Усетихте ли какво се случва? Фракталът се състои от отсечки, на които топологичната размерност е 1. Това обаче не е вярно, защото получената фигура - квадрат е с размерност 2. Може да се докаже, че за всяка точка от този квадрат може да се намери точка, принадлежаща към кривата на Пеано. Фракталите се срещат често в природата. Ако се вгледате в клоните и корените на дърветата, в камък и планина, в лист папрат, ще видите, че с повтаря една и съща основна форма отново и отново, но в по-малки или по-големи мащаби. Нашето тяло не прави изключение. Човекът представлява много сложен фрактален обект. Мускулите, костите (скелета), белите дробове, мозъка, кръвоносните съдове, различните проводящи тъкани, а и какъвто и да е клетъчен строеж имат фрактална структура. Ясни примери за фрактални форми се откриват във физиологията: дихателната, кръвоносната, и нервната системи са забележителни примери за фрактална архитектура. (има видео) http://bgchaos.com/wp-content/uploads/Nature/Human/lung1.gif Бронхите и бронхиолите на белите дробове образуват “дърво” с многобройни разклонения, които се разклоняват отново и отново. От близо дихателните пътища изглеждат по същия начин както и от по-отдалече. Все още не е открит никакъв ясен генетичен, ензимен или биофизически механизъм, който да е отговорен за тази фрактална структура. Анализът, който са направили американските учени Goldberger, Rigney и West, показал, че тази фрактална структура прави дробовете по-устойчиви на грешки в течение на разтежа. Разбираемо е защо учените прибягват към фракталите за обяснение на сложността на човешкото съзнание. "Тъй като те са безкрайно сложни, позволявайки на сложността да се появи от прости повтарящи се модели, те могат да бъдат структурите, които поддържат мистериозните дълбини на нашите умове". "Но ако случаят е такъв, това може да се случва само на квантово ниво, като малки частици се движат във фрактални модели в мозъчните неврони", обяснява водещият автор на новото изследване Кристиан де Морайс Смит в статия на The Conversation. И екипът на де Морайс Смит се заема да провери предположението на Пенроуз и Хамеров, наречено теория на „квантовото съзнание“. Квантово съзнание "Все още не сме в състояние да измерим поведението на квантовите фрактали в мозъка - ако изобщо съществуват. Но напредналите технологии означават, че вече можем да измерваме квантовите фрактали в лаборатория. При скорошно изследване с помощта на сканиращ тунелен микроскоп (STM), колегите от Утрехт и аз внимателно подредихме електроните във фрактален модел, създавайки квантов фрактал", разказва Кристиан де Морайс Смит. Когато изследователите измерват вълновата функция на електроните, която описва тяхното квантово състояние, откриват, че и те обитават фрактално дробно измерение, продиктувано от физическия модел, в който са ги вкарали, а именно фрактална форма на име триъгълник на Сиерпински. Той има размерност: ln3/ln2 = 1.585, т.е. е между едноизмерен и двуизмерен. ...(видео) Откритието е вълнуващо. Но изследователите признават, че сканиращият тунелен микроскоп не може да покаже как се движат квантовите частици, заради което е трудно да се каже повече за това как могат да се появят квантовите процеси в мозъка. Затова в последно изследване екипът съвместно с китайските учени от Университета в Шанхай и зползват съвременни експерименти с фотоника. И успяват да разкрият квантовото движение, което се случва във фракталите, с безпрецедентни подробности. Те инжектират фотони (частици светлина) в изкуствен чип, който е проектиран в малък триъгълник на Сиерпински. "Тук показваме как масивите от изкуствени атоми могат да бъдат дефинирани чрез контролирано позициониране на молекулите на CO върху Cu (111) повърхност 2,3,4 и как тези места се свързват, за да образуват електронни фрактали на Сиерпински", обясняват авторите във видеото. Електроните са 1,58 измерение - това е истински фрактал! "Инжектирахме фотони на върха на триъгълника и наблюдавахме как те се разпространяват по цялата му фрактална структура в процес, наречен квантов транспорт", пише в статията за The Conversation Кристиан де Морайс Смит. Екипът повтаря същият експеримент и върху квадратна (а не триъгълна) форма на фрактала, наречена килим на Сиерпински. И във всяка от тези структури се провеждат стотици експерименти. Четириъгълник (килим) на Сиерпински(Sierpinski carpet) Атракторът е: 8 нови подобни фигури, по 3 на страна и по един на върховете. Размерност: 3ln2/ln3 ~ 1.9 Диагоналите на “килима” представляват множества на Кантор http://bgchaos.com/wp-content/uploads/2012/01/t5.gif 1 2 3 4 5 Наблюденията от тези експерименти разкриват, че квантовите фрактали всъщност се държат по различен начин от класическите. По-конкретно, авторите откриват, че разпространението на светлината през фрактал се управлява от различни закони в квантовия случай в сравнение с класическия случай. Откритието на квантовите фрактали може да осигури основата на учените за експериментално тестване на теорията на квантовото съзнание. Ако някога учените успеят да направят квантови измервания в човешкия мозък, те биха могли да се сравнят своите резултати с резултатите на екипа на де Морайс Смит, за да се определи дали съзнанието реално е класическо или квантово явление. "Нашата работа може да има дълбоки последици в научните области. Изследвайки квантовия транспорт в нашите изкуствено проектирани фрактални структури, може да сме направили първите малки стъпки към обединяването на физиката, математиката и биологията, което би могло значително да обогати нашето разбиране за света около нас, както и за света, който съществува в главите ни", заключава Кристиан де Морайс Смит. Справка: Quantum transport in fractal networks, Xiao-Yun Xu, Xiao-Wei Wang, Dan-Yang Chen, C. Morais Smith and Xian-Min Jin, Nature Photonics (2021), https://doi.org/10.1038/s41566-021-00845-4 Източници: Can consciousness be explained by quantum physics? My research takes us a step closer to finding out, The Conversation ... ...

И двата отговора са полу-верни... "светлината" навлиза в материала с поглъщане и излъчване на резонансни фотони. Керамиката съдържа метални соли. Именно електроните на металите "отговарят" за пренос импулс навътре в материала с разсейване на ИЧ-фотони - дендритната им структура е като "антена" за ИЧ и така в дълбочина става възможно в междуатомното (междумолекулното) пространство да съществува "нагряване". Тоест - "топлите" фотони са в междините-празнините, като едно общо ЕМПоле. И увеличаване на обема, го показва. Резонансът действа върху фотоните за връзка на електроните с ядрата им и деформира най-външните обвивки до "неравновесно" състояние за достигнатата Т... Следва правотата на по-горните обяснения за електронно и вибрационно трептене. ...

И в двата случая - "нещо-нищо" и хипотезата ми - пространството винаги съществува, а Знанията ни за материя (информация) произтичат от ... забележи: Разлики в енергии - Екин и Епот. Други "наименовани" енергии - са производни от тях. Разликите - правят осезаемо движение за наблюдател. Ако няма разлика - няма превръщане, няма движение. Вещевата форма материя дава Екин. Полевата форма материя - Епот. Сумата от тях е равна на нула, щото се превръщат от една в друга - при процеси. Ако не "виждаме" процес - времето е спряло (!?!) - Илюзия щото, на практика, имаме себеповтаряне на обект-частица: тик-так часовник - тоест, времето е заложено в материята - няма спирка! дори и в най-дребното! ...

А и действителното положение на галактиките е невидимо - може да са по-близо до наблюдател, ако е възможна информация по права линия за наблюдаване - от център-наблюдател до център на друга галактика. ...

Ами светлината и тя е материя. Значи - губи характеристика време... Като как "ще видиш" пространство? - всичко е спряло и е тъмно!.. А и тъмната материя ... "не се вижда"... по определение, поне досега. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-26-iuli-1875-g-e-roden-bashtata-na-analitichnata-psihologiia-Karl_153905.html На 26 юли 1875 г. е роден бащата на аналитичната психология Карл Густав Юнг „Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения - за ни­що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу­ващо и приемственост в моя начин на съществуване.” „Не мога да пресметна сумата…” Това са редове от автобиографичната книга "Спомени, сънища, размисли", която Юнг диктува в последните си години. Да, но потомците успяват да оценят прозренията му по достойнство и наричат швейцарския психиатър основател на аналитичната психология. Неговите идеи са оказали значително влияние не само върху психологията, но и върху антропологията, културологията, педагогиката и литературата. Именно Юнг разказа за колективното несъзнавано, той ни раздели на екстроверти и интроверти, именно той въвежда термина „архетип“ в психологията. „Хората ми помогнаха да науча невероятни неща, но аз самият постигнах повече, отколкото очаквах“, обобщава живота си Юнг. *** Ето още няколко цитата от този забележителен мислител: Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа. Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична. Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива. Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа. Не смятам, че човек по природа е добър, а злото в него е само превратно схващано добро. Напротив, убеден съм, че има достатъчно много индивиди, представляващи толкова лоша комбинация от наследствени качества, че както за обществото, така и за тях самите би било добре да се откажат от индивидуалните си особености. Затова с чиста съвест можем да твърдим, че по принцип колективното възпитание е нещо полезно и за много хора – напълно достатъчно. Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена единствено от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба. Но онзи който е бил излъган, и сам лъже. Новото винаги е несигурно - нещо, което трябва да се изпита. Новото може да бъде и болест. Затова истинският напредък е възможен единствено при наличието на зряла преценка. Разумната преценка обаче изисква опорна точка, каквато може да бъде единствено познаването на миналото. Онзи, който, без да осъзнава историческите взаимовръзки, къса връзката с миналото, се излага на опасността да попадне във властта на произтичащите от новото и непознатото внушения и заслепение. Трагизмът на всички нововъведения е в това, че заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето. Обратното на любовта не е омразата, а властта. От морална гледна точка човек може да избере свой път само ако го смята за най-добрия. Ако за по-добър счита нечий друг път, вместо своята личност човек живее и развива чуждата. Истинската продуктивност е извор, който не може да бъде спрян. Съществува ли на земята такова коварство, с чиято помощ би могло да се попречи на великите майстори Моцарт и Бетовен да творят? Творческата сила е по-могъща от човека. Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение. Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам. Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение. Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота. Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда. — „Психологически типове“ Свободно развиващото се мислене има непреодолима нужда да се еманципира от реалността на факта и да създаде свой собствен път. Склонността да живееш в илюзии и да вярваш в някаква фикция за самия себе си – в добър или в лош смисъл – е почти непреодолимо голяма. Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират. Така човек вдъхва живот на нещата, докато накрая те не заживеят собствен живот, не започнат да растат и да се умножават и не се еманципират. Майките губят контрол над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива усилия вече не може да бъде удържано. Отначало то е било страст, след това задължение и накрая се е превърнало в непоносимо бреме, във вампир, който изсмуква живота на своя създател. Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла. — „Писма том 1“ Трябва да се изследва семейната среда и нейните психологически условия и почти без изключение именно там, у родителите, ще бъдат открити единствените реални причини за проблемите на детето. Смущаващите му особености са не толкова израз на собственото му същество, колкото отражение на смущаващото влияние на родителите. Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си. Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателния ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен. Вършеше много добрини - прекалено много, за да бъде в добро настроение. — „Автобиография“ Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото. Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители. Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл. На Изток няма конфликт между религията и науката, защото науката там не се основава на възторжена страст към фактите, а религията не се опира единствено на вярата. На Изтока са присъщи религиозното познание и познавателната религия. При нас човек е несъизмеримо малък и изцяло се уповава на милостта на Бога, която е всичко. Там човек е Бог и той така се спасява. Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма. Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба. Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? „Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето." Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило. Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища. Предизвикващият безпокойство предмет е първата крачка към изкуството. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване. Да бъдеш луд е социално понятие; за да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме социални мерки. Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание. ... ... За дебатите, тук съм си избрал: 38. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване. ... ...

Станала е "старата" бърканица: "Когато бяхме млади - не ни беше времето. Когато пораснахме - нямахме време. Като остаряхме - времето ни беше минало. Извод: Да се време навреме!.." ...

(Това съм направил с етер*-хипотеза - като от "класическия етер" ползвам само предположението за "неподвижност по място" на недосегаемите за експеримент частици на етера. Те са сдвоени (като две звена на верига), като токът по едната осигурява поле, което предизвиква ток по другата е така ту едната, ту другата бримка е с ток, а заедно с полето са едно цяло, като частица. Тези частици "се допират" с полетата си и честотата на образуването им е около 10^(26)Hz - вижда се, огромна и затова тези частици са недосегаеми. Съдържат "момент на импулс" - вектор, който се променя по големина, направление и посока. Поради това непрестанно образуване с промяна - има възможност за флуктуации от "група" частици и при сфазиране, има вероятност да се подредят в нишка, по която се "пренася" сума-разлика от импулс на подреденото. Но, важен е откликът на съседите на нишката - и те се подреждат за запазване равновесното състояние и образуват "обем" на структурата. В краищата на нишката - няма сфазиране и ... релаксацията на частиците в обема "спират" преноса, и го връщат в изходна точка. Заради забавяне по време - тази точка вече не е на същото (старото) място. Така, тези структури се "лашкат" напред-назад по нишка и все едно - трептят около някаква "централна" област - това са фотони на вакуума. Ясно е, че фотоните на вакуума също имат вероятност за сфазиране с подобни и така вече могат да образуват пренос на импулс, който, заради забавяне по "линията" на сфазиране- може да се движи-сърфира по вакчастиците. Това е вълнов процес на предаване на импулс - ЕМВълна. При "закривяване-завиване" на линията - преносът се затваря около началната точка, непрестанно трепти около тази точка и скоростта му на движение-сърфиране като цяло, вече е много по-ниска от на вълните - започва да зависи от подредеността на вакуум-средата, подложката за движение, върху която се образува - това е частица с "маса" - коефициент на съпротива срещу принудително движение в/у вак-подложка - външна сила. При по-сложни срещи за затваряне в структури - се образуват и др. вещеви частици - които съдържат слоеве отвътре-навън, като всеки от слоевете "отговаря" на едно от известните взаимодействия. ) Сега се мъчат да заместят етера с тъмна материя и тъмна енергия. И косвено, откриват нещата, дето, по-горе са "предсказани" по същност, но не са осмисляни по този начин. ...

...

Ето какво съм писал - съдържа генетичната информация: Няма ли "производство" на белтъчни структури - не е живо. (старото формулиране от Енгелс: "Животът е форма на съществуване на белтъци"... Няма общо с Лисенко) ...

Проблем в тези проучвания е, че се "започва" с хим.процеси, а те са верни следствия от физически процеси. Импулсът на фотон се пренася по "винтова" линия. Навързването на верига от въглерод, подобно едноспирална макромолекула, като РНК - прави възможно обмен на информация по веригата - "ток" с елмагн. импулс, съответно с възможност за забавяне на преноса, заради дължината на структурата, както и в краищата е възможно структурно изменение, водещо до "завиване" на посока и създаване на възможност за глобула - възможност за усложняване на връзки. При усложняване на връзки с повече елементи - е възможно да се "самоорганизира" и обвивка на глобула - тя е от полевите характеристики на вътре-съдържащите се вещества - поле, към което се захващат и др. вещества и са като "защита" от сравнително дълги вълни. Размерът на глобулата е малък и резонанс с външен фотон-трябва да е къс-пакет, ще е изключително рядко попадение - малка вероятност за разпад на цялата структура. Затова, вирус на база РНК - много трудно може да се унищожи. Не може да "произвежда" белтъчни структури, но може да репликира, ако попадне в "среда" с ДНК. ДНК е двойна спирална форма, възможна заради наличие на по-разнообразни вещества (полета) в околна среда - има почти същите преносни характеристики на управленски "ток" по себе си, но... характерно е, че не "губи" от собствената си информация в околното й пространство - не променя себе си с промяна на полетата в околността - устойчива структура, която "механично" реагира на ЕМПолета. И краищата са по-скоро активно елмагн. поле, докато образува глобула в зависимост от полета на околни вещества и ако имат резонанс с част от веригата си, то двойното се "разцепва" и закрепва нови вещества към себе си. Връзките са пак информационно обосновани и затова репликира с "делене" както себе си, така и околното пространство, образувайки белтъчни структури - имат собствени характерни обвивки, които наричаме "специализирани", доколкото носят избирателна информация за възможни бъдещи връзки и служат като "защита". Така че - началото на живо (реагиране еднозначно на полева материя с механични колебания на вещева материя - движение, без повреда), започва с ДНК. Затова: ФОРМУЛА НА ЖИВОТА: Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда. ... ...

Физиците почти са признали съществуване на тъмна материя и енергия. Аз пък съм го припознал за етер*. Но - няма общо с необходимост от това да е Бог. Защото: От етер* непрестанно се образуват фотони и частици. Известни са свойствата на фотоните и частиците - всички са структура от свойства на етер* и сърфират върху му. Със свойствата им са свързани физ. закони, които откриваме. Обясняват се ентропийни зависимости, живота, еволюцията на неживата и живата природа, естествения отбор и достигането до високоорганизирана материя, структура - Главен Мозък при Човек - Изследовател. Опознава съществуващото в света със съзнание и разум. Етер* не може да конструира Глобален (вселенски) разум, щото информацията по Обратна Връзка (ОВ) е с ограничена скорост и такава структура ... би се разпаднала на "нула" време. Организацията става в "дребни" структури, за постижима ОВ - за задружна цялост на обекти. Ако си спомняш: още когато обясних еволюцията (в друг форум) и философските закони, Петков (философ) възкликна: Ами като има метод еволюция, Господ не ни трябва за обяснение на света!.. Щото, се обяснява саморазвитието и самоорганизацията на материята от начало (етер*) до досега! И се забеляза Кръговрата в развитието на материята полева форма --> вещева форма <--> отново -->полева форма и т. н., във времето и пространството. Това обяснява, че всяко нещо има начално материално "сътворяване", етап на съществуване, етап на разпад и/или превръщания, водещи до разнообразието на формите на съществуване. Обяснява всичко, за което се "питаме", демек. ...

Не казвам, че ти го твърдиш, а ... къде съществуват "правилата". (коментарът - дали си забелязал за КМ ... извинявай: Вмъкнало се е двусмислие) ...

Почти цялата КМ се състои от правила... Ако си погледнал - равенствата на КМ се четат от дясно наляво. В дясно е резултат, в "средата" е "черна кутия" (в смисъл на неизвестности), а в ляво са начални условия... По правила на вероятности - се въвежда матмодел, който допринася за разнообразни тълкувания. ...

Така е с гледната точка - на хората ( и на някои от учените), много им се иска да има нещо божествено, например "божествена частица" - Х-бозон. (предавал "маса" на др. частици) (А, масата "идва" от импулс на фотоните, "поглъщани-излъчени" от частица: P=h/c^2 (кг.s)... M=(1/t)*P (кг), като t e времето, за което фотон "минава" през частицата. (времето: размер частица, делен на скоростта на светлината, приблизително, щото "средата" на частицата не е съвсем чист вакуум. Масата е коефициент на пропорционалност между силата в кг и ускорението (м/сек^2) - променлив, зависещ от големината на външният слой на частицата).) ...

Е, блондинката (от стария виц) не може да бъде "заблудена" с: "Каква е вероятността да срещнеш динозавър?" "50% - казва... - Може да срещна, може и да не срещна!" Спомням си и един физик: Сто процента е сигурно, че от еди милион честни хвърляния на монета, няма да се случат един милион падания на "Тура"! Въобще - майтапи... ... ...

... ...

Като че ли медиите следят развитието на темата, тук: Виц на деня - Тате, ще уча за ясновидец! - К'во!? Я ела в другата стая. - Няма, щото ще ме биеш. - Ми ти си готов ясновидец,… ...

... ...

Тунелният ефект се обяснява тривиално лесно с това, че частиците се образуват непрестанно, с огромна честота на образуване (електрон -1.10^(18)Hz), в посока на подредена вакуумна подложка от изпитвателното поле. Там, зад бариерата, "намира" минимална енергия за образуване, доколкото потенциалната бариера е също фотонна преграда, която също пулсира с вълновата си характеристика. Тоест подредеността на вакуумната подложка "разказва" накъде в локалната област около частицата, може да се образува с минимална енергия. Вълната на Дьо Бройл прави същото, затова се е считала за "пилотна" вълна. Така самото движение - не е случайно, а енергийно обосновано. "Сътворението" е с начало: случайно от подреждане на флуктуации - по място на възникване, на електрон-позитронна двойка. Разлитат се под приблизително 90 градуса, но заради високата си скорост - близо до светлинната - след време, поради ЕМСили на привличане, се срещат и анихилират, като при това - все едно е преместено мястото във времето и пространството, на случване на събитие. Наличието на множество такива събития води до разнообразие на фотони от анихилация, което увеличава вероятността за подреждане и образуване на неутрони - свободни, не се влияят от ЕМСили. И чак по-късно по време - при среща на неутрони голяма относителна скорост, те се разпадат на протони (заряд), електрони и др. Няма причина протоните да се разпадат и към тях се захващат електрони (също не се разпадат-заряд) - образуват се водородни атоми. (няма нужда от "инфлация?", няма "къде е изчезнало антивеществото?" и др. от хипотезата за ГВ) Така - случайни процеси има при сътворяване, но още с пръкване на първите масови частици - влизат в действие законите, дължащи се на свойствата на частиците. Тях откриваме с експерименти. ...

Ами не е точно така. Виж дефиницията ми за случайност. Заблудата при Изследовател идва от това, че той изследва Процеси, а не отделно събитие. И като така - установява явно, че не знае - не може да знае - Всичко. Това е и илюзията, че е възможен лаплас-детерминизъм. С развитието на знанията се оказва, че в 1900г и по-късно, парадигмата (което си е философско обобщение на достигнати знания) за самодостатъчност на "уравненията" като знания, та парадигмата е невярна. И с това са съгласни всички. Е, за какъв детерминизъм става въпрос. Доказано има "квантов детерминизъм" - тоест в дребното - няма случайни събития. Чак по-късно, в наедряването на структури се "хващат" процеси от Изследовател, чиято същност като процеси е неизвестна и ... започват измислиците за случайност - но на процеси, а не на случване на събтия. И тогава - се установява вероятностно тълкуване (тълкуване), заради възможност за въвеждане на матмодели. И се разпространява грешната парадигма за Голяма Нужда от Случайности - дано обяснят незнанията на Изследовател... Да, ама ...?! ...