Малоум 2

Повторението е "майка" на ... заекването!(с извинение - в клипчето е измайтапено) ... ... Явно декохеренцията подпира термодинамичната стрела на време - няма оттърване - много частици= много полета. ...

Човекът е организъм, приспособил се към Смесено хранене. ...

Може. Еволюция има (имало е на Земята и в цялата Вселена) 1-на неживата Природа, 2- на живата (само на Земята) - следва еволюцията на неживата. Остави историята за "прости" химически съединения, щото има и е имало сложни химически процеси. Това не е основен критерий, дали от просто се получава сложно. Живото се получава от структуриране и организация за задружна дейност на Дълги макромолекули на елемента въглерод - това е обяснявано не един път. При това - еволюцията на живото протича с Генетично изменение на генетичната памет в такива макромолекули. Необходима е почти рязка промяна на радиационната обстановка - катаклизъм, за да се получат вероятности за промяна в гени (да не са случайни)- а от там и нови видове... Следва на принцип: "проба-грешка" в новата радиационна среда, някои от "новите" да оцелее - да даде поколение носещо измененията в ген. апарат. И така, по закон: Приспособилото се ще оцелее! (а не по стария закон на джунглата: силното изяжда слабото). Мухата е идеално приспособена към средата си! (с мухата-дрозофила (без нея няма вино и ракия) се правят изследвания, като променят генетичната й информация и наблюдават изменения - еволюция в лаборатории) ... https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-12-avgust-1887-e-roden-kvantoviiat-fizik-Ervin-Shriodinger_17722.html "На днешната дата през 1887 г. е роден един от знаменитите основатели на квантовата теория - австриеца Ервин Шрьодингер. Неговите вълнови уравнения са за квантовата механика това, което са уравненията на Нютон за класическата механика. Лауреат е Нобелова награда по физикa (1933) заедно с Пол Дирак. Шрьодингер е, освен всичко това, мислител, философ, знаел е шест езика. Интересувал се е живо от пресечната точка на биологията и физиката. На въпроса: "Какво е животът от гледна точка на физиката?" Шрьодингер отговаря: "Работа на специално организирана система за понижаване на собствената си ентропия за сметка на повишаването на ентропията на околната среда". ..."

Според мен - с гравитони (не са отречени, има ги и при струнната теория)- става ясно, че нареченото ТМ, ще има Различни проявления, доколкото подреждането на "масовата" част на галактика е в етап на случване. Различни проявления при структуриране (или не-) на хало от ЧД. Че има хало - означава - грави-лещите са възможни - подредените структури влияят на движението на фотоните (на светлината: при Слънчо и звезди зад него) - а това съществуване на лещи, е известно. Понятие за "има я - няма я" не променят непрестанното образуване на обектите, а напротив - дава възможност, именно, за различни резултати в наблюдения... Ентропийно проявление... в еволюция на галактики. ...

Ето експерименти с левитация - няма нищо общо с антигравитация: ... ...

При мен - обясненията с гравитони (по хипотезата с етер*)- намалява Силата от гравитация (върху пробно тяло), но "кухото" се насища с гравитони. Вероятността да се подреждат - като иглената структура на постоянен магнит от действието на намагнитващо ЕМПоле - става възможна. И ако екстраполираме към галактика с ЧД - вещество в нея няма, а има хало с тороидална форма, което действа като "твърд" диск за цялостно въртене на галактика. В равнината й на въртене действа векторен потенциал - втичане на енергията към центъра, като потокът на енергията е пропорционален на 1/с^2. ...

Ако си спомняш - съм разграничил два вида информация: физическа и психическа. Физическата информация е право пропорционална на ентропията. (функция на превръщанията) Психическата информация съответства на опит-оцеляване - субективна. Мозъкът лъже, защото "работи" на диференциален принцип при оценка на постъпващата от сетивата физична информация. Прави "разлики" на памет-минало и сега-случващо се и тогава действа (взема решение, определя поведение, някакво) (Най-първо - бяга. Не осмисля, щото, за това време, ще бъде изяден) ...

Ами ... това съм казвал, често -необходим е бил етерът и затова... подмяна на етер* с тъмна материя и тъмна енергия... Етерните частици, пак: съдържат променлив вектор - момент на импулс, има вероятност - могат да се подреждат при сфазиране, при непрестанното си образуване и от тук - могат да се образуват структури върху самият етер*, които са подвижни заради разлика при пренос на импулс по себе си. Подвижните, са обекти и размерите им са ОГРОМНИ, в сравнение с частиците на етер*. При това подреждане частиците променят формата си и може да се разбере понятието за кривина на пространство - един куб. метър с криви ръбове съдържа толкова частици, колкото и куб с прави (евклидови) ръбове. Защото действието следва пренос на импулс по кривината когато е с минимална енергия и мярата за "метър" - също. Заради непрестанното образуване на обектите "на слоеве" - се определят и всички физични характеристики на вещества, и др., притежаващи и вълнови характеристики... и т. н.... Известно ти е по хипотезата. ...

... (под видеото: "Известное философское утверждение математика Рене Декарта «Я мыслю, следовательно, существую» принято интерпретировать как непреложную истину. Однако новые теории, предложенные современными учеными, заставляют усомниться в этом аргументе. По крайней мере, в его последней части, поскольку воспринимаемый нами мир не имеет ничего общего с реальностью и не может являться критерием бытия. На самом деле, мы не можем воспринимать мир объективно, так как наш мозг создает слишком много фильтров. Фактически наш разум формирует собственную реальность. Именно в этом, по мнению Дональда Хоффмана, профессора когнитивистики Калифорнийского университета и состоит главная функция человеческого разума – создавать иллюзию в нашей голове – это свойство заложено эволюцией и повышает наши шансы на выживание……." ... ... От отдавна го казвах: Взаимодействам, следователно съществувам! (Мисленето е прекъснат процес. Взаимодействията - цял живот са непрекъсвани. Така "казва" околното в пространството...) ...

Малко исторически данни, от специалист: ...

Придържам се към следствия от една хипотеза (за непрестанното образуване на обектите). Тя обяснява сравнително добре и наличието на гравитони (фотони на гравитационно поле), които, заради собствено "кръстосано" трептене (спин 2), не могат да "правят вълни". Излъчват се като информация от централната част на вещевите обекти и така околният вакуум е наситен със структура, подобно тяхната. (Файнман има такава "закачка" за обяснение на гравитация - веществата излъчват съчмички като снаряди от оръдие в центъра им. Така съчмичките в междините са по-малко от идващите извън телата и се упражнява сила на привличане между обектите. Единствено - трябва съчмичките да не пропадат като количество...). Гравитоните се държат подобно съчмички, но при мен - вещевите се образуват върху "падащите" към тях гравитони и си излъчват "свои" гравитони - Чуждото поле е структура за образуване на вещевите със стъпка - големината на срещнатите гравитони - възможно най-малката стъпка. Тоест - ентропийна сила на привличане - зависи от подреждания на подложката, върху която обектът "се въди". ЧД е идеално подреден вакуум, достигащ "далеч" с халото си. (както магнитното "поле" около пост. магнит - подредеността достига далеч от обема на тялото) ...

Според мен и в ЧД няма маса. Има подреден физически вакуум, в резултат на което се получава "хало" - от полева форма на материята, с тороидална форма, обхващаща "видимата" част от галактиката. Полевата Структура на халото влачи въртенето като едно цяло, заради непрестанното образуване на наличните "видими" частици (обекти) - те са излъчватели и на гравитони защото са вещеви обекти. Гравитони откъм централната част на галактиката, принуждават въртящите се частици (тела) от периферията да падат към център на ротация и от "откат" - тангенциалната скорост е по-голяма, ако е само от Гравитационно привличане на "маса в центъра". (Сумират се движения по "геодезични" линии + движения по еквипотенциални от заредени частици+ соствено въртене на отделните тела.) ...

"Ученият" не е имал нищо предвид, според мен. Вибро-болест се "хваща" от вибриращи машини, които се "държат" с ръце. Тогава не е имало повсеместно пневмо-чукове, разбиващи бетон с вибрация на шилото. А, за малко, за след лека тренировка, сравнително бавна и несилна вибрация, може да успокоява напреженията в работилите мускули. Въобще - легендата е, че Тесла е изгонен от Едисон -под предлог- променливият ток е вреден за човешкото здраве. И, това е вярно!.. (всичко живо работи с информация по ОВ със собствени високи и ниски честоти и външните вибрации - пречат за правилно поведение) (сега се знаят "границите" за приложимост на променливи токове - тип "промишлен", но не се знаят границите, в които високо-честотните излъчвания на разните "G"-та, влияят лошо на човек. Има тотална промяна на фона на ЕМЛъчения на Земята и това "унищожава" организмите - всички сме зависими от високите честоти, защото и телата "вибрират", а това може да обърква "вътрешната" информация по ОВ, за оцеляване целостта на организма.) ...

Ясно е написано "горе" ...

Ето и едни нереални - митове и легенди за структури в Космоса, които са напълно реални структури на Земята. ... ... Например, стеблата на всички растения. Са такива структури - формирани от генетична памет (в семена, примерно), почвени условия за развиване на белтъчни структури + промени в интензитета на фотони от ЕМПоле "над земята" от слънцегреене, др. еманация и др. разни лъчения. Гравитацията само показва посока (нагоре от земята) за възможните превръщания на сумата от собствените полета на растението и външните полета, с непрестанна ОВ. Всички части от растението над земята са "антени" за улавяне и превръщане на енергиите в "памет" на структурата растение. Тоест - "къртичните дупки" са патент на живата природа и се влияят от наличните интензитети на ЕМПоле на Земята. (затова има и сезонност, и место-пребиваване при развитието на видове растения) Няма нищо общо с матмодели на гравитации. (ако не са гравитоните, които дават посоката за натрупване на изменения - при наличие на ем.сили - силите от гравитация са незначителни) ...

(Има таково - ускорено движение на заряд. При етер* - за да се ускорява заряд, трябва да поглъща и излъчва от околно ЕМПоле, тоест, да следва подредена подложка на физическия вакуум. Така - честотата и дължината на пакета на преизлъченият фотон, зависят от скоростта, като се запазва енергията на "погълнато-излъчено" - скоростта е вектор. Самото "червено отместване" е открито за ЕМВълни - а те са смес от множество фотони и са със сферична симетричност на Фронта си - дължина на вълна е отстояние на фронтове на вълната. Ако излъчвателят относително наблюдател се "приближава" - сгъстен фронт (интерпретация за къса дължина на вълна) - синьо отместване, ако се "отдалечава" (увеличена дължина на вълна) - червено отместване. Да, обаче се оказва, че Всички фотони от вълните го претърпяват отместването. Значи, ако се знае как се движат обектите, как "се правят фотоните" - сърфират по етер* подложка с "поглъщане-излъчване" на фотони от околното поле - всичко си идва на мястото. Та, средата на пренос на импулс е самият етер* - по-скоро, структурирана подложка от подреждане на неговите частици, участващи в преноса. Външните полета - само "забавят-забързват" скоростта на раждане преизлъчени фотони (колектив) с вълни, доколкото акт преизлъчване е за "нула" време. В космическия вакуум - средно, преносът на импулс с вълни - е с равни фазова и групова скорост, преносът е с максимална скорост и затова - няма "хабене" на енергията на вълната. Във всяка друга среда, променяща фазова и групова скорост - ще има "умора". ) ...

В хипотезата съм възприел обяснения, на гравитационна сила, с гравитони. Като преди това съм споменал какво наричаме "сила" - (с ентропиен произход - повтаряне на подредбата на частиците - във външно за тях поле). Поради непрестанното им себе-образуване с огромна честота, то преместването им ще зависи от подреждане на вакуума около тях - образуват се по посока минимална енергия за себе образуване - движение по инерция. Ако принудително се промени полето в някаква посока, т. е., въздейства нехомогенно поле, то се проявява характеристиката "маса" - коефициент на съпротива срещу принудително движение на частицата, като цялостно образувание - обвивката "следва движения" от външното поле, но центърът - закъснява и образуването му, като че ли "дърпа" обвивката към ново, неравновесно място за образуване. Получава се ускоряване, заради нарушаване на синхрон в цялостното образуване по слоеве. Структурата "гравитон"- две взаимно перпендикулярни трептения, "излъчващи се" в околната на керна среда - е информация в полето за подреждане на централната част-керн на частицата. Честотата на излъчване на такава структура е пропорционална на честотата на образуване на керна, пропорционална на "маса при покой" на частицата. Така, около частицата се "излъчват" гравитони - сферично симетрично - кванти на гравитационно поле. Пробно тяло е също от подобни (масови) частици - и също излъчват гравитони. Когато керна на частица попадне на гравитон, излъчен от другото тяло, то образуването на керна е по посока на "пристигащия" гравитон, защото ще е с най-малка енергия на образуване на себе си - т. е., поглъща се чужд гравитон, образува се керна и се излъчва собствен гравитон. Това е гравитационно взаимодействие - масите на частиците са "отговорни" за него. Броят на гравитоните "преди" взаимодействието, се запазва "след" тялото - все едно, че двете тела са едно цяло. Но понеже принудителното образуване върху чужд гравитон е "сила" - стъпка към идващия гравитон, то тая сила е сила на привличане, с възможно най-дребното образувание от веществен произход - най-малка амплитуда на трептенията - тоест - най-слабата сила. Така, при движението си, телата падат едно към друго, въртейки се едно спрямо друго, около моментно общ център. Гравитоните не "правят" вълни - действат като "в насипно" състояние (при гиро-подобното движение на маси)- но наличието на промяна на маса в пространство времето (анихилация на масови частици), прави подобно "механични" вълни, разпространение на вълнов процес в/по себе си. ...

И по хипотезата е така - гама-фотоните са от вече готови веществени частици. Сравнително "дълъг"-пакет фотони са от тези в ядрата - глуони, които също, засега са веществени, в смисъл -от вече готови структури. Съм ги структурирал като "фотони за връзка" но - недосегаеми за управления при експерименти - много "къс"-пакет фотони са. За да е устойчива една веществена частица във времето и пространството, трябва: да е неутрална (незаредена, напр. неутрон) или, ако е заредена, за структурирането й като цяло, да се ползват фотони ЕМПоле от цялата околност ..., та до "безкрайност". Но след като протони могат да се получат от разпад на неутрони - вероятно е да се структурират неутрони, сърфиращи върху етерните частици. От това, че етерните са неподвижни по място, то достатъчно е да се организират множество "остатъчни" фотони (от предшестваща електрон-позитронна анихилация) около център и да направят обвивка от потенциал - потушава се отвсякъде възможност за движение, но поради закъснителни процеси, като цяло - обвивката със съдържимото-образуващото я - се движи по инерция, като едно цяло - вакуум-неутрон - обект (дето го търсят като частица тъмна материя). При сфазиране-"удар" на два вакуум-неутрона - се получават нови частици с придобити характеристики. При вещеви неутрон - симетрична външна обвивка, заради наличие на мезон (като сателит на центъра), който допълва външния слой и завихрянето е много-много слабо. Вещевият неутрон е леко отрицателен. ...

Той, водородът, "сам" се прави. (при наличие на електрони и протони). След анихилация на зарядите на протон и електрон при направа водород, остатъчните поляризации (от преди водороден атом) на полето, локално е вероятно да се кръстосват с други и така да се образуват, около собствен център, неутрални области от сдвоени вакфотони, към които е вероятно сфазирано, сателитно да се "захване" и друго подобно. Образува се нова обвивка и общо стават: керн+обвивка, среден (мезонен) слой и +обвивка-реакция на всичкото. Това е неутрон (прилича на малки порции тъмна материя. Следва да се доуточни - помага "кварковата" хипотеза - при облъчване с висока честота, отделните части се проявяват като "очички", заради общо преизлъчване от образуванието). Забавянето в процес на структуриране на обвивките ги прави сравнително бавни (тежки) частици. Не могат "веднага" да се разпаднат. Гравитационно се привличат. В зависимост от относителната скорост на неутроните (при колектив) и сечение на реакцията, неутроните се разпадат и дават протон, електрон, анти-неутрино, гама лъчение. ...

Браво! Счита се за доказан резултат, нещо което хипотезата обяснява - частици от светлина. Схванали са, че обемът на фотон има роля на магнитно поле. И, че фотонът има пълнеж - пакет фотон - по хипотезата - множество фотони на вакуума участват в пакет фотон. При ефективно сфазиране - се получава изкривяване на пътя на подреждане и затваряне на фотони около собствен център - демек, частица! https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Generirana-e-materiia-direktno-ot-svetlina-iavlenie-predskazano-pre_172769.html Генерирана е материя директно от светлина - явление, предсказано преди повече от 80 години Изследване демонстрира един отдавна прогнозиран процес - генерирането на материя и антиматерия от чиста енергия директно от сблъсъци на светлина - освен това даде и доказателства, че магнетизмът може да пречупва поляризирани фотони по различни траектории във вакуум. Учени, изучаващи сблъсъци на частици с колайдера за релативистични тежки йони RHIC (Relativistic Heavy Ion Collider) - съоръжение на Министерството на енергетиката на САЩ за научни изследвания в областта на ядрената физика в Националната лаборатория "Брукхейвън" - са дали окончателни доказателства за два физически феномена, предсказани преди повече от 80 години. Резултатите са получени от подробен анализ на повече от 6000 двойки електрони и позитрони, произведени при сблъсъци на частици в RHIC и са публикувани в Physical Review Letters. Основната констатация е, че двойки електрони и позитрони - частици материя и антиматерия - могат да бъдат създадени директно чрез сблъскване на високоенергийни фотони, които са квантови „пакети“ светлина. Това превръщане на високоенергийна светлина в материя е пряко следствие от известното уравнение E = mc 2 на Айнщайн, което гласи, че енергията и материята (или масата) са взаимозаменяеми. Ядрените реакции на Слънцето и в атомните електроцентрали редовно превръщат материята в енергия. Сега учените са превърнали светлинната енергия директно в материя в една стъпка. Генериране на материя от светлина: Два златни (Au) йона (в червено) се движат в противоположни посоки със скорост 99.995% от скоростта на светлината (v, скоростта е ≈ приблизително равна на c, скоростта на светлината). Когато йоните разминават, без да се сблъскват, два фотона (γ) от електромагнитния облак, обграждащ йоните, могат да взаимодействат помежду си, за да създадат двойка материя-антиматерия: електрон (e-) и позитрон (e+). Кредит: Brookhaven Natioinal Laboratory Вторият резултат показва, че пътят на светлината, преминаващ през магнитно поле във вакуум, се пречупва различно в зависимост от това как е поляризирана тази светлина. Такова отклонение, зависимо от поляризацията (известно като двойно лъчепречупване), възниква, когато светлината преминава през определени материали. (Този ефект е подобен на начина, по който призма в зависимост от дължината на вълната пречупва и разделя бялата светлина на спектър с цветовете на дъгата.) Но това е първата демонстрация на зависимо от поляризацията пречупване на светлина във вакуум. И двата резултата зависят от способността на детектора STAR на RHIC - соленоидния тракер в RHIC - да измерва ъгловото разпределение на частиците, произведени при сблъсъци на златни йони, движещи се със скоростта на светлината. Сблъскващи се облаци от фотони Такива възможности не са съществували, когато физиците Грегъри Брайт (Gregory Breit) и Джон А. Уилър (John A. Wheeler) за първи път описват хипотетичната възможност за сблъсък на светлинни частици, за да създадат двойки електрони и техните антиматериални аналози, известни като позитрони, през 1934 г. „В своя доклад Брайт и Уилър знаеха, че това е почти невъзможно да се направи“, разказва физикът от лабораторията "Брукхейвън" Джанбу Сю (Zhangbu Xu), член на колаборацията STAR на RHIC. „Лазерите дори още не са съществували! Но Брайт и Уилър предлагат алтернатива: ускоряване на тежките йони. И тяхната алтернатива е точно това, което правим в RHIC”. Йонът е по същество гол атом, лишен от своите електрони. Златен йон със 79 протона носи мощен положителен заряд. Ускоряването на такъв зареден тежък йон до много високи скорости генерира мощно магнитно поле, което се върти около ускоряващата се частица, докато се движи - подобно на ток, протичащ през проводник. Детекторът STAR в Relativistic Heavy Ion Collider измерва ъгловото разпределение на частиците, произведени при сближаващи се сблъсъци на златни йони, движещи се почти със скоростта на светлината, за да предостави доказателства за две физически явления, предсказани преди повече от 80 години. Кредит: Brookhaven National Laboratory „Ако скоростта е достатъчно висока, силата на кръговото магнитно поле може да бъде равна на силата на перпендикулярното електрическо поле“, обяснява Сю. И това разположение на перпендикулярните електрически и магнитни полета с еднаква сила е точно това, което е фотонът - квантована „частица“ светлина. "Така че, когато йоните се движат близо до скоростта на светлината, има множество фотони, заобикалящи златното ядро, пътуващи с него като облак." В RHIC учените ускоряват златните йони до 99,995% от скоростта на светлината в два ускорителни пръстена. "Имаме два облака от фотони, движещи се в противоположни посоки с достатъчно енергия и интензивност, така че когато двата йона преминават един покрай друг, без да се сблъскат, тези фотонни полета могат да взаимодействат", продължава Сю. Физиците на STAR проследяват взаимодействията и търсят предсказаните двойки електрон-позитрон. Но такива двойки частици могат да бъдат създадени чрез редица процеси в RHIC, включително чрез „виртуални“ фотони, състояние на фотон, което съществува за кратко и носи ефективна маса. За да са сигурни, че двойките материя-антиматерия идват от реални фотони, учените трябва да докажат, че приносът на „виртуалните“ фотони не променя резултата от експеримента. За да направят това, учените от STAR анализират моделите на ъглово разпределение на всеки електрон спрямо неговия партньор позитрон. Тези модели се различават за двойки, произведени от реални фотонни взаимодействия, в сравнение с виртуални фотони. „Ние също така измервахме цялата енергия, разпределението на масата и квантовите числа на системите. Те са в съответствие с теоретичните изчисления за това, което би се случило с реални фотони “, разказва Даниел Бранденбург (Daniel Brandenburg), сътрудник в лабораторията "Брукхейвън", който анализира данните на STAR за това откритие. Други учени се опитват да създадат двойки електрон-позитрон от сблъсъци на светлина, използвайки мощни лазери-фокусирани лъчи на интензивна светлина. Но отделните фотони в тези интензивни лъчи все още нямат достатъчно енергия, коментира Бранденбург. Един експеримент в Националната ускорителна лаборатория SLAC през 1997 г. успя, използвайки нелинеен процес. Учените първо трябваше да увеличат енергията на фотоните в един лазерен лъч, като го сблъскват с мощен електронен лъч. Сблъсъците на ускорените фотони с множество фотони едновременно в огромно електромагнитно поле, създадено от друг лазер, са произвели материя и антиматерия. „Нашите резултати предоставят ясни доказателства за директно, едноетапно създаване на двойки материя-антиматерия от светлинни сблъсъци, както първоначално бе предсказано от Брайт и Уилър“, отбелязва Бранденбург. „Благодарение на високоенергийния лъч от тежки йони в RHIC и и прецизността на детектора STAR, ние можем да анализираме всички кинематични разпределения с висока статистика, за да установим, че експерименталните резултати наистина са в съответствие с реалните фотонни сблъсъци". Пречупване на светлина във вакуум Способността на STAR да измерва малките пречупвания на електрони и позитрони, произведени почти едно след друго в тези събития, също даде на физиците начин да проучат как светлинните частици взаимодействат с мощните магнитни полета, генерирани от ускорените йони. „Облакът от фотони, заобикалящ златните йони в един от лъчите на RHIC, стреля в силно кръгово магнитно поле, произведено от ускорените златни йони в другия лъч“, обяснява Чи Ян (Chi Yang), дългогодишен сътрудник на STAR от Университета Шандонг, който прекарва цялата си кариера изучавайки двойки електрон-позитрон, произведени от различни процеси в RHIC. "Разпределението на получените частици ни показва как поляризираната светлина взаимодейства с магнитното поле". Пречупване на поляризирана светлина: Тази илюстрация показва как светлината с различни посоки на поляризация (обозначена с черни стрелки) преминава през материал по две различни траектории (жълти лъчи). Това се нарича ефект на двойно лъчепречупване. Резултатите от RHIC предоставят доказателства, че двойното лъчепречупване се случва и в магнитно поле във вакуум. Кредит: Brookhaven National Laboratory Вернер Хайзенберг и Ханс Хайнрих Ойлер през 1936 г. и Джон Тол през 50-те години предсказват, че вакуумът на празното пространство може да бъде поляризиран от мощно магнитно поле и че такъв поляризиран вакуум трябва да отклонява траекториите на фотоните в зависимост от поляризацията на фотоните. Тол в своята дисертация също подробно описва как поглъщането на светлина от магнитно поле зависи от поляризацията й и неговата връзка с показателя на пречупване на светлината във вакуум. Това зависимо от поляризацията отклонение или двойно лъчепречупване се наблюдава при много видове кристали. Наскоро бе съобщено и за наблюдение на светлината на неутронна звезда, пречупваща се по този начин, вероятно поради взаимодействието й с магнитното поле на звездата. Но нито един експеримент, базиран на Земята, не е открил двойно лъчепречупване във вакуум. В RHIC учените измерват как поляризацията на светлината влияе дали светлината е „погълната“ от магнитното поле. Това е подобно на начина, по който поляризираните слънчеви очила блокират преминаването на определени лъчи, ако те не съвпадат с поляризацията на лещите, обяснява Ян. В случая на слънчевите очила, освен че прониква по-малко светлина, може по принцип да се измери повишаване на температурата на материала на лещата, тъй като той абсорбира енергията на блокираната светлина. В RHIC абсорбираната светлинна енергия е това, което създава електрон-позитронните двойки. „Когато разглеждаме продуктите, получени от фотон-фотонните взаимодействия в RHIC, виждаме, че ъгловото им разпределение зависи от ъгъла на поляризация на светлината. Това показва, че поглъщането (или преминаването) на светлината зависи от нейната поляризация“, обяснява Ян. Това е първото експериментално наблюдение, базирано на Земята, което показва, че поляризацията влияе върху взаимодействията на светлината с магнитното поле във вакуума - вакуумното двойно лъчепречупване, предсказано през 1936 г. „И двете открития се основават на прогнози, направени от някои от големите физици в началото на 20-ти век“, коментира Франк Гертс (Frank Geurts), професор в Университета Райс, чийто екип изгражда и управлява най-съвременните “Time-of-Flight” компоненти на детектора STAR, необходими за това измерване. "Те се основават на фундаментални измервания, станали възможни едва наскоро с технологиите и техниките за анализ, които сме разработили в RHIC." Справка: “Measurement of e+e- Momentum and Angular Distributions from Linearly Polarized Photon Collisions” by J. Adam et al. (STAR Collaboration), 27 July 2021, Physical Review Letters. DOI: 10.1103/PhysRevLett.127.052302 Източник: Scientists Generate Matter Directly From Light – Physics Phenomena Predicted More Than 80 Years Ago, Brookhaven National Laboratory ... ...

Тъй като никой не е доказал, че Вселената е крайна, значи е безкрайна. ...

Ето го: https://nova.bg/news/view/2021/08/01/335376/как-10-годишно-дете-затрудни-с-въпрос-опитни-астронавти-от-наса/ ... (по телевизора) А въпросът е бил: Как така Вселената е безкрайна, а се разширява? (Предисловието: известно е, че Вселената е безкрайна. Освен това - се разширява... - следва въпросът по-горе Казаха, че учените още нямат отговор на този въпрос, но ... възможно е учени от неговото поколение някога да обяснят това.) ... ...

Ето и за климата: ... ...

Малко яснота по Кой?... : ... ...

Разбирам. Винаги ще има въпроси, тип Защо? И това, науката не го отрича. Пък и няма нищо фатално, в смисъл, да се замества с КОЙ? Ако знаем кой - ще го попитаме и защо. И - чудно е, че точно това правим, ама трудно се забелязва. Например - избираме си 1л вода да тежи 1кг при приети (договор) за нормални околни условия - всички да могат да ги проверят и да имат изначална мяра - за сравняване, когато се надлъгваме. Не е достатъчна за любопитството на човек само тази мярка и ... си измисляме и др., вкарвани в съотношения, да се джафкаме: скорости, ускорения, маси сили, маси-гравитациия и при тия съотношения, за разбираеми дименсии (за очевидност) са нужни константи - по-лесно е те да се уточнят и да - произходът им е важен. Сложни съоръжения ги проверяват. Но при Планк- не може да се "изчислят оборотите" на фотоните за връзка, но с измерване на енергии, се хваща честота - по-разбираемо "скрито" време. (знаеш - класически оборотите "участват" в мощността)... Та - повечето е открито - принципно, без да се питаме Кой. (а Защо - по хипотезато ми, е ясно - поне за мен) ...