Малоум 2

Един опит да се обясни "механизмът", правещ съзнание. (Не се е досетил, че "микро-тръбичките" са биовълноводи. През тях се пренасят елмагн. вълни от биопроцеси, силно ограничени по честота, поляризация, интензивност от "геометрията" на вълновода. Така управлението на връзките е функционално точно - особено в пирамидалните структури на клетките на мозъка. Но ..., мисленето не е "достъпно" с тях. Несъзнавано е управлението на телесните функции. Съзнанието е друг види "механизъм", само в кората на Гл. мозък - там са "стоящите" вълнички, като временна памет на връзки - комбиниращи се за абстрактни образи от "общи" вълнови процеси, които "умиват" част от пространството на "търсения" абстрактен образ, ако се търси волево. В областта на ИЧ-спектър са и се влияят от механични-обемни изменения в плътността на сравнително големи и различни участъци.) ...

Мисля си, че сам можеш да стигнеш до изводи, ако погледнеш "Средговор": Средговор Скъпи мой братко читателю, Не ми се сърди, че се обръщам така интимно към тебе, но ти си много симпатичен. Дано чувствата ни са взаимни! Писах, писах донякъде, пък реших да си поприказваме с тебе. Ако бях поставил предговор или заключение (по-правилно е да се нарече „задговор“), ти сигурно не би го прочел. Между нас казано, и аз не чета такива работи. „Къде съм се родил, защо съм се родил, кога ме е осенила идеята да се занимавам с литература“ — много важно! Именно затова реших да направя средговор. Е, като си стигнал вече дотука, карай нататък! Може пък и нещо интересно да кажа. Аз те познавам, братко читателю. Виждал съм те и във влака, и в бюрото, и ,в ресторанта. А и ти сигурно ме познаваш, но не можеш да си спомниш за мен. Малко ли пъти съм ти искал огън за цигарата си? Малко ли пъти с едно „Свободно ли е?“ съм сядал на твоята маса в кафенето? Малко ли пъти в трамвая съм те питал: „Ще слизате ли на другата спирка“, и съм минавал пред тебе, за да заема по-изгодна позиция срещу девойката с хубавите крака? Ами в киното? Ами в банята? Ами на опашката за варена царевица? Спомни ли си? Е, щом отдавна се познаваме, ние спокойно можем да си приказваме и за литература, конкретно за тази моя книга. Какво съм искал да кажа с нея ли? Ох, как ме постави в затруднение още с първия си въпрос! Знаеш ли, случвало ми се е да пиша пиеси. Понякога са ги играли и в театри. И най-страшният момент за мене е бил, когато режисьорът започне да тича по сцената, да скубе оскъдната растителност по главата си и да крещи на актьорите: — Но, другари, моля ви се! Нима не схващате какво е искал да каже авторът с този пасаж? А аз се свивам в тъмното и си казвам: — Брей, какво ли пък наистина съм искал да кажа? И когато режисьорът завърши обясненията си и артистите изведнъж придадат друг облик на сцената, аз разбирам: а) че всъщност съм много умен, б) че режисьорът е също умен, щом като е схванал тънката ми мисъл, и в) че актьорите са ужасно умни, щом като са разбрали режисьора. Хубаво е човек да се движи сред умни хора, защото... Но ние се отвлякохме от темата на разговора. Защо, питаш ти, съм написал тези разкази. Ами как да ти кажа, братко читателю. Ела у нас да видиш каква грамадна библиотека от научнофантастични романи, повести и брошури съм събрал. Едно време и аз исках да се покрия с неувяхваща слава, като напиша такова произведение. Написах го. Майка ми много го хареса. Хареса го дори и един приятел, който веднага след това ми поиска десет лева назаем. А в издателството казаха, че темата е остаряла, че езикът... че стилът... че жанрът... че героите... Така се отказах от собствени велики произведения и реших да използувам чужди фантасмагории, като ги предавам така, както ги виждам. Какво съм виновен тогава, че очите ми възприемат само смешната страна на нещата? Грях ли е това? Ще ти дам един пример. Не смяташ ли, че след като те настъпят по мазола, ако извадиш няколко зъба на виновника, за което те дадат под съд за дребно хулиганство, освен това получиш инфекция на юмрука, поради което ходиш цял месец наред в поликлиниката, губиш трудов стаж, флиртуваш с картотекарката и накрая се ожениш за манипулационната сестра, която ти прави болезнени инжекции в бутовете... Чакай, какво исках да кажа? А, да! Не смяташ ли, питам, че ако те настъпят по мазола и ти вземеш работата на шега, ще си спестиш и време, и труд, и нерви, и ще останеш ерген? Е, вярно е, хуморът също трябва да има своя цел. Ама има пък! Затова в някои от героите ти ще познаеш я себе си, я леля си, я началника си. Ще ги познаеш и ще се смееш. Пък прощавай, ако има нещо... Като става дума за героите, искам да ти се извиня за имената им. Знаеш ли колко време съм се мъчил, докато ги измисля? Нека и ти да се помъчиш малко, докато ги асимилираш правилно. Друго какво да ти кажа? Бъди мил и снизходителен към мене, защото иначе веднага ще напиша още една такава книга. Така да знаеш! Виждам, че вече бързаш да минеш на следващия разказ. (Той е по-интересен от досегашните.) Затова и аз ще приключа. Чети нататък, да ти е сладко! Поздрави от мене манипулационната сестра. Лека нощ!

https://www.youtube.com/watch?v=EOOobsAwEQo ...

Според мен - Щом системата "мине" на самоуправление и саморегулация (както е при позната ни материя) - няма еднозначни предсказания. Не може със симулация от нещо едро, като Вселена, примерно, да се управлява кое, как и защо ще се случва, ей тук - наблизо. Днешният виц е показателен. "- Купих си кола, от тези, които се управляват сами. - И къде е? - Де да я знам..." ...

Да, така е. Според мен, обаче, ако се възприеме дискретизацията "неподвижна" по място, то съвсем ясно става, че не е възможно организацията във вид познатата ни материя да става детерминирано заради необходимост от начални флуктуациии ... остават възможни познания само на квантов принцип (вероятностен), който изключва всеобхватна симулация от "един" комп., колкото и грамадански да е. Самата еволюция е тип квантови зависимости. Все едно, че всяка елементарна частица е едно компютърче, представящо се със собствени свойства като реагира и на инфо от околността и на база минимална енергия за взаимодействия, да организират Вечно тяло - неразрушимо. Практиката показва, че такива тела - няма. А, вечна частица (протон) и вечно движение - има. ...

Слабичко като проповед. Вж първия пост - доказано е, че не може да сме в матрица. И не само Хол-ефектът е доказателство. Ограниченията за ползване на информация принципно, произлизат и от квантовото ограничение на Хайзенберг. Като не знаем - (Природно ограничение е това на Хайзенберг, а не измислица на човек) - движенията на ВСИЧКИ частици, включително и тези дето са в главите ни, не можем да предвиждаме абсолютно точно. Ако трябва да се направи симулация с точност до определяне на съдба - няма на какво. Няма такъв компютър, не е възможно да се "организира" такъв. Научно е доказано. А, доказателство за незнание - няма нужда да се "симулира" - то изпъква само. Симулира се вяра, обгърната с чудеса и в този смисъл - научните доказателства са безполезни... ...

Малко пресилваш. Красотата, освен че е относително понятие, е най-"видима" като състояние на духа. "Грозното" активно търси (дух!) връзка с "красивото" , еволюционно вменен метод за подобрение. По отношение грешките - поетите са го "хванали" (Гьоте, Фауст) - "греши човек дордето се стреми в живота!" Щом искаме повече от живота, действаме и като нямаме "пълната" информация за следствията (нямаме информиран избор) - може да се получи грешка в поведението... (афоризъм: "Грешка"- казал таралежът и слязъл от четката за дъски.) ...

Да - духът не бива да се овеществява, освен в произведения на изкуството. Това би довело до много парадокси и ...чудеса?!! https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9369&Level=2 Въпрос на нерви Тежката дъбова врата се отворя с едно дрезгаво: — Хи-хи-хиииии... В хола на запустелия замък беше тъмно и влажно. Гнилите дъски скърцаха под краката ми: — Кррръв... крррръв... крррръв. А вятърът крещеше неистово в камината: — Майчицеееееей... Качих се на горния етаж. Часовникът на кулата удари дванадесет часа. Има си хас духът да не дойде! Нищо няма да излезе от репортажа ми тогава. В коридора се зачуха тихи стъпки, дрънкане на вериги и тракане на кости. Вратата се отвори сред различни задгробни звуци. Духът застана в рамката й в цялата си прелест. — Уааауууу... — каза той кротко. — Здрасти — отговорих аз, — може ли да запуша? — Пушиии... пушиииии — избуча той. — Това ти е последната цигараааа... — ...ара... ара... ара — продължи някакво филмово ехо в камината. — А, защо! Имам още цяла кутия. — Днес завършва твоят жизнен път — той пристъпи към мен. — Хайде, бе! Само стойте, моля ви се, по-настрана, за щото много миришете на нафталин. Духът ме погледна обидено и седна на едно кресло срещу мене. — Нима не те е страх? Та аз съм духът на сър Роберт Хауджаубаукеймейлър — кървавия убиец на Йоркфоркиоркмършайд. — Приятно ми е, Донев. Духът започна да проявява белези на истерика. Той си откъсна главата, подметка я към тавана, след това пак ловко я улови. После от носа му излезе виолетов дим, който миришеше на тамян и мащерка. Кръв подмокри килима. — Пазете килима — казах аз. — Макар че е доста стар, би могъл да се даде в заложната къща. Духът прие отново нормалния си вид. Той ме изгледа като студент, който се е явил на късмет на сериозен изпит, изхълца два пъти нервно, а след това попита: — Но ти наистина ли нямаш нерви? — Напротив, имам. При това доста здрави. — Как може! Аз от сто осемдесет и четири години плаша народа на окръга, включително и приходящите туристи. Аз прекъсвам коскоджамити църковни служби, аз съм си създал репутация на безупречен дух и изведнъж срещам: някакъв ненормален, който... — Моля, моля, милорд — обидих се аз. — Съвършено нормален съм. Само че съм софиянец. — Не зная такова племе. — Като за бивш английски лорд това не е толкова странно. — Какво значи това софиянец? Отговорете веднага! — Жител съм на столицата на България. По ваше време тя е била още в робство. Сега обаче е свободна и хората в. нея всички имат такива нерви като моите. — Но как... как го постигате? — Драги лорде, чакал ли сте в ресторант келнера да приеме поръчката ви, след това да ви я донесе, след това да дойде за сметката? — Не. По мое време... — Ясно. Качвали ли сте се на трамвай № 2, когато тридесет хиляди запалянковци отиват на мача Левски —ЦСКА или обратно? — По мое време футболът още не беше открит. — Блазе ви. А опитвали ли сте се случайно да изтръгнете усмивка от завеждащия щанд „Стъкла“, когато му давате размерите на прозорците си? — В моя замък прозорците бяха... — Разбирам. А да ви се е случвало да ходите в градската баня със смътната надежда да се окъпете. — Слушай, млади човече, забравих ти името! За какви бани ми говориш? — Съжалявам ви, милорд. Вие скучаете във вашето зад гробно царство. А какъв живот кипи в нашата София! Елате с мен, ще уредя формалностите. Ще поживеете при нас, ще калите нервите си, ще се преквалифицирате, ще си починете... Духът изчезна с писък. Часовникът удари един. На мене ми се доспа... Събудих се сутринта, целият омотан в паяжини. Реших, че всичко е било сън, че духове всъщност няма. Но когато излизах от замъка, видях на масивната дъбова врата един пресен надпис, изработен красиво с човешка кръв: „Вход за софиянци строго забранен!!“ ...

Еволюционният принцип е "проба-грешка". При изменение на фон ЕМПоле, с по-голяма вероятност стават възможни "нови" структури (в кавички, щото се ползва и "старата" структура - върху нейна основа се надгражда новото, а то вече - "излъчва" (информационно) ново свойство/а) - Тези нови свойства пробват-подобряват, обикновено, устойчивост във времето на новата структура - било чрез количество (количеството също си достига предел-превръщане, да е с ново свойство), било само собствено качество. Така количествените натрупвания водят до нови качества, а това е нова информация в условно постоянното ЕМПоле. До, достигане на промяната му с вероятност за създаване на ново свойство - хоризонтален пренос, подобряващ вътре вида. Или - по сериозна промяна - катаклизъм, която води до нова радиационна обстановка, промяна в гени и създаване на нов вид - пак, нова информация в пространството. Пробва се, пак на устойчивост във времето и което оцелее (което не е "грешка") си заема нишата в хранителна верига, за по-дълъг период съществуване. Така - Природата се действа безчувствено, следвайки законите си. Човекът, обаче, не е съгласен да е така. И, започва "борба" за промяна ..., а в тая борба - Природата винаги безмилостно печели. Можем само за малко време да отлагаме нейното, ама ...?!! Също можем да се радваме на здраве, докато сме живи - това е добър стремеж, а не победа над Природата... Тя, Природата, не допуска грешки! ...

Ако вероятността за случване е планирана - ще излезе, че е планирано?!. Не всяка възможност за случване, за която се сетим, е планирана. Затова - има и "изключения от правилото" - казват, че съдба се е намесила..., но правилото "случване на събития с по-голяма вероятност", се счита, че се потвърждава като правило. ...

...

Ето и малко симулации относно "център на въртене" при Слънчевата система: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Animatcii-razkrivat-che-tcialata-Slancheva-sistema-obikalia-ne-savsem_154256.html ...

А бе, не е Вселена, ама жива планета е налице и е ... Шантава! https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9357&Level=1 Шантавата планета — Ха да кацнем, ма! — Да ти умра на кацанията! От тези реплики си пролича, че след двадесет и пет годишен съвместен полет отношенията между завеждащия всички науки (съкратено ЗВН) и астронавигатора бяха се поизострили. И все пак ЗВН беше началник. Астронавигаторът включи автомата за приземяване върху неизвестни планети и започна да си черви устните за всеки случай. Пантелей Джонсън отдавна беше свикнал на критиките на Ганка Голдуотър. Затова не им обръщаше внимание. Затова не чу, когато тя му каза: — Пък пази се все пак! Той влезе в компенсиращата камера, включи външна атмосфера, хлопна предния капак на шлема си и изскочи от космолета. Почвата му се стори някак еластична. Анализаторите не даваха никакви резултати за химически състав на околната среда. — Хайде де! Да не би да са се повредили? — рече на глас Пантелей Джонсън и моментално му отговори Ганка Голдуотър: — Ти все за повреди бълнуваш! А не се питаш да не би нещо в тебе да не се е... Пантелей изключи връзката с космолета. Поне сега можеше да си позволи самостоятелност. Той извади джобния багер и го пусна в действие, за да вземе парче почва за изследване в разширените лаборатории на Земята. Има си хас! Всички атоми са известни. Химията не е патент на нашата галактика. Навсякъде хелият е хелий, натрият е натрий, водородът е водо.... — Хъ-хъ-хъ! — прекъсна мислите му някакъв чудноват глас. Пантелей се стресна. Това не беше Ганка, защото той благоразумно я беше изключил. Това можеше да бъде само... —: Хууууу-ху-ху... — изтрещя шлемофонът. Пантелей бе минал тримесечно лечение против страх, но все пак усети, че коленете му омекнат. Пред него джоб-ният багер изгребваше десетина тона местна почва. — Прибери си машинката! Гъдел ме е! — изрева неистово гласът в шлемофона. — Слу... слушай, другарче, стига с тия тъпи номера. Показвай се, докато е време, защото иначе аз мога... — Хиииии-хи-хи... Нищо не можеш! Спирай си машинката, че от смях ще си променя орбитата! То бива гъделичкане, бива, ама... И внезапно Пантелей Джонсън разбра. Той говореше с цялата планета. Досега беше направил дванадесет полета извън галактиката. Беше срещал кристални хора, газови хора, хора дървета, но никога не беше допускал, че ще види такава форма на живот — цяла планета — едно същество. При това планета, която говори на български и има гъдел! А интересно как ли се храни? Като че ли дочул неговите мисли, Гласът се обади: — Бе, аз бях закусил това столетие, но щом като не спираш да ме ядосваш, ще трябва и тебе да те хапна... Пантелей Джонсън едвам успя да включи радиовръзката с космолета, да извика: — Ганке!... Пардон... Другарко Голдуотър! Пази се! — и земята под него се разтвори и той потъна в недрата на планетата човекоядец. На седемстотин километра под повърхността температурата започна да пробива антитемпературните устройства на скафандъра и Пантелей реши, че ще се изпържи млад и зелен, но в следващия миг някъде вляво се мярна корпусът на потъващия със същата скорост космолет и Джонсън успя да се качи в движение в компенсиращата камера. — Ганке! — извика той, изтръска силикато-алуминиевите бучки от скафандъра си и прегърна астронавигатора.— Като ще мрем, заедно да мрем значи! Но на Ганка не й се мреше. Тя, като всички практични жени, реши, че все пак е по-добре да се живее, отколкото да се мре. Затова включи кибмоз №7 и зададе въпрос: — Като знаеш всичко, ха кажи как да се отървем! Времето, докато тракаха релетата, докато виеха повишаващите се волтажи, докато кибмозът решаваше трудната задача, Пантелей използува, за да се прости с Ганка. Той й се извини за двадесет и пет годишните неприятности, които й беше създал, изслуша речта й на тема „Аз пък ти рекох да не кацваме тук!“ След това я целуна два пъти по носа (по устата не се целува, защото не е хигиенично) и в това време кибмозът се обади: — Трябва ентероколит. Двамата космонавти се спогледаха, като че ли някой им беше прочел стихотворение на меркуриански. — Тоест как? — попита Пантелей. — Дай допълнителни данни! — Планетата ви е изяла — отговори кибмозът. — За да ви извади отново от недрата си, трябва да получи ускорение в храносмилателната система. Затова трябва да получи разстройство — на нея й действуват разслабително вещества от категорията Г—4... Пантелей и Ганка се спогледаха. Г—4! Ами че те имаха тонове отпадъци от Г—4, които се чудеха къде да дянат! Пантелей веднага посегна към ръчката за изхвърляне на отпадъци. Космолетът леко трепна и минута след това в микрофона на кабината се зачу Гласът: — Ъх. Какво е това, бе? От две вечности не ми се е случвала такава работа. Трябва да съм изяла нещо мишаво. Пантелей Джонсън и Гайка Голдуотър изживяха всички колики, гърчения и въздишки на Шантавата планета (както те я нанесоха в аслрокартите си), докато накрая специално за тях бе организиран нов вулкан, през който те бяха изхвърлени в космоса... Това са засега сведенията за Шантавата планета. Тези дни се завръща космолетът с Пантелей и Ганка. От тях ще научим повече подробности.

Изгледай последните петнайсетина минути на видеото по-горе . Чирцов обяснява за недоразуменията в разсъжденията (а не във вярванията) ...

Малък "разнобой" на мненията за скоростта на разширяване на Вселената: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-metod-utochni-vazrastta-na-Vselenata-do-12-6-miliarda-godini_154044.html Нов метод уточни възрастта на Вселената до 12,6 милиарда години Изчислената нова възраст на вселената е свързана с уточняването на константата на Хъбъл Международен екип астрофизици успя да прецизира константата на Хъбъл и възрастта на Вселената въз основа на данни получени от космическия телескоп Spitzer. Стойността на константата на Хъбъл според новото изследване се различава от стойностите използвани от Едуин Хъбъл, а също и от по-късните изчисления на основата на реликтовия микровълнов фон (CMB). Джеймс Шомберт (James Schombert) и неговият екип от Университета в Орегон изчисляват разстоянията от 50 галактики, използвайки така наречената „барионска връзка Тъли-Фишър“ и въз основа на това те достигат две стойности - за възрастта на Вселената и константата на Хъбъл: съответно 12,6 милиарда години и 75,1±2,1 km/s/Mpc. Това означава, че за всеки 3,3 милиона светлинни години, отдалечавайки се във Вселената, една галактика се отдалечава от нас с 75.1 км/сек. Връзката Тъли-Фишър е известна отдавна - това е емпиричната връзка между масата или присъщата светимост на спирална галактика и нейната асимптотична скорост на въртене или ширината на емисионните линии в нейния спектър. Използваният от екипа барионов вариант на връзката Тъли-Фишър е нов метод, при който масите и скоростите на въртене на галактиките се изчисляват още по-точно въз основа на по-точните познания за разстоянието до 50 галактики. „Проблемът с мащаба на разстоянията е невероятно труден за разрешаване, тъй като разстоянията до галактиките са огромни, а индикаторите за тези разстояния са слаби и трудно се калибрират“, коментира Шомберт. Използвайки стойностите на разстоянието до 50 галактики, получени от работата на космическия телескоп Spitzer, астрофизиците успяват да изчислят разстоянията до 95 други галактики въз основа на тези данни. Това прави възможно по-точното определяне на кривите на масите и скоростите на въртене на галактиките и от там - изчисляването на възрастта и скоростта на разширяване на Вселената. Новите стойности за възрастта на Вселената и константата на Хъбъл Ho са в съответствие със стойностите, измерени според свръхновите тип Ia и променливите звезди цефеиди. Те са клас променливи звезди с доста точна зависимост период-светимост, кръстени на името на звездата δ Cephei (делта Цефей). Една от най-известните цефеиди е Полярната звезда. Новите изчисления отново потвърждават "напрежението на Хъбъл", дългогодишната дискусия за константата на Хъбъл, която отразява скоростта, с която Вселената се разширява. Те противоречат на стойността 67.4 ± 0.5 (km/s)/Mpc въз основа на реликтовото излъчване. На константа на Хъбъл със стойност от около 67 km/s/Mpc съответства възраст на Вселената от 13,77 милиарда години, така че новата стойност на екипа от Орегон е далеч под нея. Както отбелязват авторите на работата H0 под 70 km/s/Mpc може да бъде изключена с 95% сигурност. Едва ли новите стойности са окончателни - човечеството все още не е проучило достатъчно добре Вселената. Справка: Using the Baryonic Tully–Fisher Relation to Measure Ho, James Schombert et al., Published 2020 July 17, The Astronomical Journal, Volume 160, Number 2, http://dx.doi.org/10.3847/1538-3881/ab9d88 Източник: New approach refines the Hubble's constant and age of universe, UNIVERSITY OF OREGON ... ... (Така "реликтовото" лъчение би престанало да е основен критерий за ТГВ, че е станал на Едно място и от там е възникнала Вселената. По вероятен става сценарий, при който много на брой Малки взривове в голяма област от физическия вакуум. Това означава и по-голяма скорост на разбягване на Галактиките във Всички посоки, от сили с ентропиен произход, тоест, по-ранна възраст на Вселената. ) ...

Днешният виц е в унисон на "изказванията": "Дядо казваше, само женски крак се мери на око. За всичко друго си има инструменти..." ...

Е, ако Юпитер се допре до Земята ... и нас, барабар с Гурото - нямаше да ни има. Ама физическите закони, пак щяха да са валидни - не предполагат наличие на живот за Изследовател в близката околност. ...

Малко е дълго, но си заслужава да се прегледа - отговаря на почти всичките въпроси, свързани с гравитация и движение в грави-поле: https://www.youtube.com/watch?v=wJNfBXszz9U&t=1235s ... ...

Май има и някои "природни тънкости", които, в ежедневието, обикновено ни убягват, но не и за изкуството .Изразено в днешния виц: - Какви са плановете ви за есента? - Ще пия ракия. - Прощавайте, но вие така отговорихте и за плановете си за лятото? - Не желая да разговарям с човек, който не долавя тънката семантична разлика между феерията на предизвикателното лятно пиянство и екзистенциализма на депресивния есенен запой... ... ...

Да, така мисля. Но, не са точно същите, както в "средните" мащаби на логаритмичната скАла за ЕМполе. Изследовател е в "метровия" диапазон дължина на вълна и усеща изменения около светлинния диапазон на дължини на вълни . Като цяло - това ЕМполе е неподвижно, а се движат само измененията в него. Изследовател прави закони за движение - във времето и пространството (в пространство-времето, по-късно). Това вижда - това прави. (От флуктуации в квантовата пяна, вероятностно се случва "подреждане" по променливия вектор "момент на импулс" на вакчастици (зрънчев модел вакуум - вече много пъти съм го описвал). Заради неподвижност на вакчастици "по място", съществува обратна връзка (ОВ) между "подреденото" и околното - подреденото не е свободно мотащо се, щото околното с потенциалите си се стреми възстановяване на равновесното състояние от преди. Но това става със закъснителни процеси и подреденото, като импулс, се пренася по сфазиране със съседи. Така - веднъж възникнал пренос-движение е неунищожимо, самоподдържа се. И, понеже е недостижимо за експеримент, можем да го "откриваме" в микрото като обект, само вероятностно с нашите "вещеви" уреди. Знаенето на пренасящото се (обект) е памет на структурата - включва ред (изпълнява се: всяка жаба да си знае гьола и реда на крякане).) Би трябвало, ама засега, не се зачита възможната ОВ с "неподвижната среда", макар и да са вероятностни правилата. Известно е, че Големите обекти (обемна структура) се движат по-бавно - относителната им скорост е по-малка от околните "дребни" тела. По горното: Защото е нужно време за създаване на ред на цялото, стремящо се към "център" за образуването си. ...

Полето има потенциална енергия (Епот). Кинетичната енергия е на веществото (Екин). При взаимодействия - сумата от тях е константна. Това е закон за запазване на енергията. Полевата форма на материя е "невидима" за Изследовател, но пък - всички взаимодействия с веществото, протичат с обмен на полева форма на материя. Наблюдаваните свойства на вещевите, за установяване на закономерностите от Изследовател, са с помощта на обмен на фотони от "видимия" спектър от полевата форма (светлина, демек) и с апаратура - за фотони с други честоти. В дълбочина към дребното - в Квантовата механика - локално, за кратки интервали време - някои от законите не се спазват. При превръщания заради "падащи" към обекта фотони, може обектът да има изменения тип "действие-противодействие" което, локално - не се спазва, заради крайната гранична скорост на светлината в средата на експеримента (тази "среда" е ЕМПоле - полева форма). "Без вещество"- няма кой и какво да се "узаконява". Не може да се установи що е туй нещо като "енергия", че и да се запазва поне локално. Глобално - се предполага, че се запазва сумата от Екин + Епот. ...

Според мен - няма как да съществуват (сегашна парадигма - преди ГВ не е имало нищо). Освен това "логос" е късен за развитие във времето етап, ако е свързано с мислене, осъзнаване. Без "да бъде светлина!" (мисловен процес на предполагаем изначален творец, но хората го казват: и рече Бог - да бъде светлина! И видя, че това е добро.) - няма процес "виждане" от/на каквото и да е. При ГВ - малко след началния етап "прахолякът" (кварк-глюонна плазма, примерно) се разрежда и светлината (ЕМФотони и ЕМВълни си "пробиват път", т. е. - вижда се, ако има какво (кой) да я гледа. Умственото прозрение - физически, не се счита за виждане - то е по-скоро, поезия. Макар и да е нужно за осъзнаване. Почти точно обратното е: Физическите закони се пръкват, когато полевата форма на материя се превръща във вещева форма на материя (раждане на частици) и веществата са съответно със свойства, които се проявяват във взаимодействия. Изследовател - успява да установи закономерностите във вид "закони" - открива ги, не ги създава. Щото самият той е рожба на взаимодействията и въздействията на тия закони... Ако не са се проявили свойствата - явления, примерно на окрупняване и усложняване на връзките между веществата, то и Изследовател няма... Както е из целия Космос. Достатъчно е да се спомене наблюдаваната еволюция - на жива и нежива материя - и не нужен нито "начален тласък" нито създател-изначален творец. (Изследовател - Човек с мозък. При изследване на явления се откриват свойства и закономерности помежду им. Човек изследва явления, ако е възможно, за да ги управлява в своя полза. Социумът му делегира отговорности и ограничения.) ...

С малко чувство за хумор, тревожността остава на "заден" план: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9360&Level=2 Сънят е здраве Пътешествието трая само осемнадесет секунди, тъй като астронавтът беше поставен в състояние на ултраанахипербиоза. Всъщност излитането, трансгалактичният полет, обследването на Скорпион XII и връщането назад по земно време беше траяло 800 години и 34 секунди. Едисон Карабаджаков плавно плесна астроракетата някъде в Атлантическия океан. Ултраконтиненталните електротрансгресори за няколко секунди разглобиха цялата ракета и водителя й на леснопреносими атоми, а след това отново ги сглобиха в тържествената зала за посрещане на космонавти в Ню Йорк. Отново сглобеният Едисон Карабаджаков излезе от омръзналата му за тези дълги осемнадесет секунди астроракета и се огледа. Наоколо нямаше никого. — Поне един букет цветя можеха да поднесат! — промърмори той недоволно. Но цветя нямаше. Грамадната зала, която побираше едновременно четири космични кораба и седем милиона. любопитни, беше абсолютно празна. Космонавтът слезе от сто и петдесетия етаж и се озова на улицата. И тук цареше абсолютна тишина. Само от време на време откъм Харлем се дочуваше многогласно хъркане. — Здрасти — обади се внезапно зад него един робот-ваксаджия. — Дай да ти лъсна ботушите, че съвсем ръждясах от безработица. Автоматично Едисон пъхна обувката си в електродуп-ката на робота и едновременно започна да слуша електронна музика, да усеща вкуса на кебапчета и да възприема препоръки за следващите конни състезания. — А бе! — прекъсна той хетерохипнотичната програма на ваксаджията. — Какво става тук? Никого не виждам. Всички ли са заспали? — Спят! — въздъхна роботът и мазна по обувката антимагнетичен крем Джонсън & Ко. — Ох, спят, братче, и от толкова време вече спят, че от скука ми идва да се саморазвинтя. Заинтригован, Едисон Карабаджаков реши да научи повече подробности. Той предложи на робота да пийнат по едно уиски със сода, получи съгласието му, взе го под мишница и го помъкна към близкия бар. Съдържателят кротко хъркаше зад отдавна угасналата печка. Едисон наля за себе си и ваксаджията по едно двойно питие, маркира на статистичния лист, че една бройка човек е изпил две бройки уиски, чукна се с машината и каза: — Разправи сега какво става. Аз, както знаеш, от до ста време не съм бил тук... — Разбрах — заговори машината. — Явно ти не знаеш, че се намираш в епохата на Големия сън. И започна да разправя. Преди около триста години видната птицегледачка Виктория Полуиванова бе открила начин да приспива кокошките така, че те да могат да бъдат използувани за ядене дори и един век след заспиването им. По този начин тя бе поставила основите на съноконсервирането. Науката, която през тогавашния тридесет и пети век бе започнала да се отърсва от бюрократичната си обвивка, веднага разбрала, че от тази работа ще излезе нещо, и предложила на В. Полуиванова да направи опит върху себе си срещу добро възнаграждение. Виктория се съгласила и... заспала. Първи се възбунтувал срещу съноконсервирането знатният дояч Гьончо Седмохристов, за когото се знаело, че има интимни ултрателевизионни връзки с приспаната Виктория. — Хайде де, приспахте я, хубаво. Ами нали, като се събуди след стотина години, тя ще бъде младо момиче, а пък аз ще бъда пенсионер втора категория. Гьончо вдигал шум, крещял, протестирал, докато накрая властите се видели принудени да го приспят и него. И след това започнала съноепидемията. Най-първо в Ню Йорк, Чикаго, Детройт и Вашингтон били организирани приспивателни кантори, които под лозунга „Сънят е здраве! Спете срещу пет долара месечно!“ започнали да набират кандидати за съноконсервиране. В тях нахълтали отначало длъжниците, крадците с условни присъди, болните от хронични заболявания. Те се подложили на приспиване, за да удължат живота си или докато мине давността на престъплението им, или докато открият ле карство за болестта им. След това под лозунга „Хайде, бе, баш ние ли ще се минем!“ на приспиване се подложили техните наследници. Така де, има ли смисъл да чакаш наследство от консервиран вуйчо, който ще се съживи двеста години след като ти си умрял? А както е известно, половината население на земното кълбо се състои от наследници. По-късно се подложили на приспиване седем милиона безработни със семействата си. И като тръгнало веднаж — всичко живо изпозаспало. — Е, има и неспящи, ония зад желязната завеса. Разни там руснаци, комунисти, негри... Не искат да спят. То си е тяхна работа... Роботът ваксаджия въздъхна, глътна още едно уиски със сода и задряма на тезгяха. Едисон Карабаджаков остана пак сам. И пред него се появи грамадната дилема: какво да прави? И той ли да се самоприспи или пък да прескочи през желязната завеса и да си живее нормален живот. Трудна му е работата на горкия Едисон... ...

За забавление изгледай видеото - там има разнообразни симулации относно точност на закона и др. - все исторически интересни неща. И популярно изложени, за неспециалисти по физика. ... ...

По спокойно - не разваляй темата с дразнене. Изречението на Гамов е приблизително вярно, щото при Ябълка - грави-полето, което й действа, ще е по-хомогенно, докато при действие на Луната - не е толкова хомогенно. Луната "се мачка" и придобива по-висока плътност откъм видимата си от Земята страна - затова е и успяла да се синхронизира по въртене около Земята. ... Ускорението от полето на Земята се отнася само към едно тяло, на което "частите" са свързани с елмагн. сили. Например ябълка. Ако са повече несвързани тела - полето вече не е хомогенно и ... сметките са други (правили са ги за газове - отделни молекули). ... ...