laplandetza

Ако изследваме ядро по ядро при всички случаи имаме разлика във вероятностите на излъчванв за <двете полусвери> да ли са разпределени равномерно или не е дискусионен въпрос, дали са разлики в областите около Оста на движение , а в области около 90 градуса изобщо няма такива, или не е така, Важно е само Разликата като суми за двете полусвери. От тук и при микропробата са гарантирани тези разлики в двете полусвери и Парадокса е налице. От това Квантово ниво пък следва и разликите при двустранен лазер, което ако се прецизира и анализира става един интересен план за реален експеримент.

При двустранен лазер, стимулираното излъчване в обратна на посоката на движение трябва да е с по големи загуби (намален интензитет) Технически как да се изпълни аз незнам, но разлика в интензитета на излъчването е очаквана.

Имаме си квантов релативизъм, квантов <хромодинамичен. релативизъм Представете си едно напълно йонизирано радиоактивно ядро, някакъв разпад , по точно еътрешно пробразуване,с отделяна на Гама квант.По ядрото без измеримо отстояние се намира въображаем квантов детектор(знаем че е невъзможен, просто илюстрация), ядрото излъчва вероятностно, то няма ясна дефинирана област от къде излъчва, няма размер следователно. Просто се променят Вероятностите на Излъчване , като се изобразяват с подобни ъгли уж отговарящи на Аберация. Вероятноста става анизотропна и е с по голяма <концентрация> по ос на движение, ако това изобщо има смисъл за ядро и по малко вероятна обратно на оста.Перпендикул. на оста също се променя, като общо намаля, но там намалението е най малко. Сега да направим съвкупност от няколко милиарда атоми. Тук има размер, НО се запазва вече като макроефект това квантово<неравенство> и се нарича Аберация.

Хахах , сега ще измисли <технически загуби> заради разстоянието и при самото излъчване в конструкцията на лазера......... Младенов тука има не аберация , ами директно повлияване на квантовите процеси при стимулираното излъчване, но Сканер му вика Аберация.

Колкото , толкова. Пак те питам, Обградил съм Крушката на вагона по посока на движение с детекторна стена, полусфера и обграждам радиационен ъгъл от 180 градуса, краищата са по Ос У.Детекторната стена обгражда плътно Крушката. При движение няма никаква промяна на ъгъла, доказано. Броя на излъчваните фотони не е равен за двете полусвери на Крушка когато е подвижна това е уж заради Аберация, Също доказано. Повече фотони се излъчват по посока на движение. Тази разлика е най голяма около оста на движение, и Никаква около (0 градуса. Сумарно има аннизотропия в излъчената енергия. Точно това Ловим !

Това е вярно, за паралелни на движението по посока и обратна на движение интензитета на излъчване при самия процес на излъчване за движещ се источник е Различен и се запазава с промяна на разстоянията. Безспорен Факт. Сканера пак охлажда шоколада.

Ти запознал ли си се, да ви заяпозная, имам честа да Ви представя мадмоазел Аберация, изумителна млада дама , Моля, на Вашето внимание е Гусин Сканер., повехнал Джентълмен Балкански ! Точно така този тгъл се променя, променя, колко да се променя от 2 градуса, став един...............ами от 180 градуса , Колко Става? хахах

Сканера се върза на Възел, и само с меч ще се избави ! Той твърди , че има Аберация, ако има го Чака Моя Вариант на Парадокса с Интеньитета, ако се отрече го чака Твоя Парадокс. Ха сега де !

Ей го и обяснението като за Сланер. Представете си Слънцето, Енергията Кочто излъчва чрез Светлина я приемаме за Константа и приемаме че излъчва равномерно от повърноцта си. Имам Един квадратен метор Детектор за Фотони. Той на орбита около Меркурий ще Поема един брой фотони и енергията им, това се равнява на някакуъв простр,. ъгъл от слънцето и от излъчената радиация. На орбита около Земя , Един квадр. метър детектор ще поема доста по малък брой фотони за единица време. Не отчитаме гравиефекта върху времената.Простран. ъгъл е намален. Съобразете, от Един и съю простр. ъгъл Винаги се излъчва Еднаква Енергия. Например Един градус треизмерен простр. ъгъл , дали юе измервам енергията му около Меркурий или окло Марс е все тая, винаги е Еднаква , Площа е различна разбира се, и покрива точно Един градус Ъгъл. Еднаквата светлинна енергия, при константен микс от фотони ни дава приблизително еднакъв Брой фотони излъчени от този Простр. ъгъл независимо на каква площ са измерени. Сега си представете че Слънцето се движи, имаме Аберация и тя Гарантира Различна Енергия излъчена по посока на движение и срещу посоката, Различна Енергия Измерена от светл.излъчване от Един Градус простр. Ъгъл !.За да останат Еднакви Ъглите, Един Градус, Пътиюата на радиация, Светлина трябва да са равни, а това според Неподвижния наблюдател означава различни разстояния в подвижната система на Слънцето. Примерно задния път да се удължи. Ако разстоянията до повърностите останат равни според Слънцето, няма да има измерима разлика, заюото тогава според Неподвижния Наблюдател пътиюата са различни. Сега си представете, че независимо от различните пътиюа аз съм обградил не Един Градус простр. ъгъл излучване на радиация ,а 180 градуса!! по и срещу движението. Независимо от различните пътища простр. ъгъл е винаги един и същ, и аз откривам разликите в Енергиите, т.е. Различен Брой фотони. т.е. различен брой Събития !

Както и да се връткаш съм ти го сложил парадокса и с връткането ми помагаш да го наместя, да е по сербез Парадокс, да се углади и напудри. Признай!

Ще има. Няма разлика в пътищата по постановката, практически няма такава и ние сме обградили практически двете полусвери, а при Аберация има задължително Неравен Брой излъчвания В Двете Полусвери. Това дори ти го каза, трябва да се съгласиш. Нямаш никакъв избор. За теоретичния Парадокс, за да не мъркаш диоректно конструираме точни полусвери детектори обгръщащи Пробата , те ще иат не точно сверична форма, но ще покриват полусверично пространството. Аберацията осигурява Неравенствата. Ако не си съгласен, тогава трябва да признаеш, че нещо не е наред със самата аберация.

Парадокса за интензитета вече е решен. Основава се на Брой Събития, в случаите Събития при приемането, отчитането на <радиация> Най лесно разбираемо е с радиоактивнамикропроба имаща гамалъчение и , или смесено, Бета. алфа. гама, като могат да се броят примерно и бета частици заедно с фотони и двете работят. Най важното е да минимализираме разликите в пътя на <радиацията> а те физически са нищожни при директен контакт с пробата. Тйкато Броя на Събитията, детектиране на частиците е Абсолютен и не зависи от никоя Отпр.Система, никой Наблюдател, то поради Доказаното наличие на Аберация ори всякакви <радиационни излъчвания> ще имаме Неравн Брой Събития в Двете половини по Ос Х. Така Парадокса е Напълно Доказан.

Ти колкко ги познаваш? Видя ли следващия Парадокс. Микропроба , радиоактивна, разпад с Гамалъчени, възможно е и друго. Два Плоски детектора, плътно упрени до микропробата, тя се намира по средата им. микропробата има среден общ интензитет или брой гамафотони излъчване, известен. Този Детекторен<сандвич> е разположен перпендикулярно на вектора на скорост, движението на системата. Поради Аберация на излъчването и нищожната разлика в пътищата, няма да има еднакъв брой гамазасичания по плочитедетектори за единица време. Това дава Доказателство за Собственно Движение, а при по съвършенна конструкция и Количество Скорост.

Младенов, ако Интензитета е Равен ,по посока на движение и в обратна, това може да се дължи на Какво. Светлината изминава различни пътища в двете посоки и за това в крайна сметка Сканер е съгласен. Той без да иска се съгласи и че Аберация при излъчването се компенсира от различните пътища, и от там радиуси при което енергията се изравнява. Имаме зависимост от разстоянието за този <изравнителен> ефект.Но , забележи сега, Общият брой фотони излъчен към да я наречем Предната полусвера Не е равен на Общия брой фотони излъчен към задната полусвера. Това е Парадокса. Ако имаш лимитиран источник на Фотони , приближение на точков примерно и близо до него го обградиш с <броячи на фотони> в две полусфери, ще докажеш Парадокса.Още по интересно става ако имаш Проба микропроба радиоактижен матреиал, който излъчва нормално с постоянно средно количество, например Гама лъчи. Тази микропроба я поставиш физически упряна в контакт с два сензора, броячи на гама лъчение, плоски такива с еднаква площ, един Отпред, друг Отзад, поради практически нищожния ефект на Различните Пътища за гамалъчите Ти Вече си Получил Експериментален уред, не само Парадокс !

Шпага, кво се моткаш. Имаш источник на фотони, приемаме го условно за точков, с продукция средно 10 млрд. фотона за секунда. По ос Х разположени детектори , като част от сферична повърхнина на еднакви разстояния по Ос Х. Според Неподвижния наблюдател за една секунда поради <аберацията. при излъчването, аз ви казах че това не е проста аберация, а е на квантово ниво, самия механизъм, фотоногенеза ама вие, не та не, ще има различен брой събития , фотонни засичания за секунда. Тъй като Броя Събития е с Абсолютна сила , така ще е и за Системата на Експеримента, която е приета за подвижна. Е фекта няма да го има при Състояние Покой спрямо и в Локалната Етерия. Този парадокс е идеален и за план на Скоростомер, експеримент, практически изпълнен , като вероятно с радиационен источник , радиация при разпад е добър избор.Разбира се ако се усъвършенства , дава и нещо като <компас> Скоростомер откриващ т.н. <собственно движение>

Давам ти правото да разработиш горните мои мисли като Парадокс, на мен не ми се занимава повече, станаха много и губят смисъл......................присъдата за ТО е издадена, предстои само изпълнението !

Разпределението в <броя на събитията., там е разлиата. Разлика в <брой фотонни удари> или брой фотони. Това е <принципно> и важи не само за фотони а и за друга<радиация> Ако мерите <брой фотони> на еднакви разстояния и за двете системи получавате Парадокс., различен брой събития , ефект изключен като съществуване от ТО и противореч. на Първи постулат.

Колкото и да повтаряш е все тази, точно това открива, движение относно <механизма> на съществуване на светлина в познатата и форма. Не е само това естественно, изобщо тук говорим за интимните механизми на простр. съществуване, движение и разбира се онзи тип <движения промени> даващи Време. Това се открива с редицата теорет. постановки и експерименти наречени Скоростомери и,или други Парадокси. Остава единственно публиючно обявен резултат от експеримент, койт е въпрос на желание, организация и вероятно решения на непублични фактори.

Движение спрямо <генезиса на Движението> това търсим и то съществува, имаш непреки доказателства, Константа < С> , лимитирана скорост, ускорение/гравитация, какви повече причини да се замисли му трябват на един умен човек ?

Ами наберете смелост да противиоричите на линията и направете експеримент, виждаш по колко теоретични разработки можеш да плануваш. Теоретично вече е доказано. Остава само практическия резултат. Нали уж сте физици , пък никакъв интерес към науката. Всъщност си мисля , че отдавна е потвърдено, от няколко десетилетия наука не се прави публично , това говорят фактите.

Доказах Двата Постулата са Неверни и водят до към ма/та си ................

Помня го конфуций, тогава беше млад и дързък, но преклони гл;ава пред Острието. Точно ти не си разбрал тази мисъл..............

Още веднъж да представя причините за мислите ми и начина по който ги насочвам. Аз имам вече необходимите доказателства и съм произнесъл присъда , имам професионално изкривяване и след като имам всичко необходимо не чакам процес, обжалване и години, години тъпота. Решението е взето и вървим по нов път. Не е възможно да се върна назад, твърде ми е мрачно........

Не е нужно да има и сравняваш, ти малоумен ли си, движение може да има или не, но това, че си неподвижен спрямо нещо не е причина да отричаш движение, а и обратното, ако нещо се движи спрямо теб. Въпрос на Хипотези, за мен Няма Една единственна хипотеза, така че това не са аргументи. Съобразявам се само ако пожелая да компрометирам ТО.

Юом е ясно каква е Тази Богохулна Заблуда, какво му е да преобразуваш теорията, верни подходи дал Господ !