Евристей

Няма по добър образ и превъплъщение от това на Кърк Дъглас. Той е .....Одисей Одисей и Навсикая Кърк и Силвана Мангано в ролята на Пенелопа И двамата подмладени от богиня Атина се припознават отново и ...чувствата не са угаснали И разбира се ...Лошият в лицето на най-нахалния, богат и арогантен кандидат Антиной изигран от Антъни Куин

Най скъпата картина на тема Одисей/Одисея се явява тази Joseph Mallord William Turner Темата на тази картина е взета от Девета песен на „Одисея“ на Омир. Тя изобразява Одисей, който отплава от острова, където Полифем – едноокият страховит великан – е държал него и хората му в плен и е изяждал по двама от другарите му за вечеря... С шлем и ален плащ, Одисей вдига ръце в знак на победа, застанал на палубата на кораба си, под червено знаме, и се обръща назад към острова. В ръката си издига горящия факел, с който е ослепил Полифем, чието огромно, мрачно тяло лежи проснато върху върха на скалата, извисяваща се над морето. Сияйни морски нимфи и летящи риби се събират около носа на кораба, докато пламтящото слънце изгрява сред утринните мъгли. Картината свидетелства за нарастващата роля на цвета и светлината в историческите пейзажи на Търнър. Тя бележи и все по-изразителната посока, в която поема неговата живопис, предвещавайки визионерските качества на късните му творби. През 1856 г. английският художествен критик Джон Ръскин я определя като „централната картина в творческия път на Търнър“ https://www.nationalgallery.org.uk/paintings/joseph-mallord-william-turner-ulysses-deriding-polyphemus-homer-s-odyssey Това е истинско маслено платно (оригинал), собственост на National Gallery. Една от най-важните исторични картини на Търнър Ориентировъчна цена, ако излезе на аукцион: минимум £80M–£100M, възможно да се изстреля нагоре Turner е сред най-скъпите британски художници. Такива големи платна от 19 век рядко напускат музеи и ако го направят, цената би била огромна.

За маниотите и то именно от Дълбоко (Вътрешно) Мани съм писал сигурно преди повече от 5 години Автентични та дрънкат. То генетичните резултати няма и как да представят друго С всичките за тях сведения от Римските времена, през Византия на Константин Багренородни, ...жителите на окръг Майн (Мани) ... са от по-старите гърци , които и до днес се наричат елини (езичници) ) от местните жители за това, че са били езичници в миналото и са били поклонници на идолите , като елините от древността , и са били кръстени и са станали християни по време на управлението на покойния Василий (867–886 г.) на латинските хронисти след 4-ти Кръстоносен поход и проникването на западняците в Пелопонес, след това във Венецианските сведения за Османо-Венецианските войни в които маниотите участват безусловно на страната на Серенисима. Реално - Дълбоко Мани не попада под пряка Османска власт. Земята е бедна, но е подходяща за отбрана - хълмиста и безводна. Не привлекателна за заселване или завладяване. Маниотите са бежанци от съседните области на Пелопонес още от времената на Сътресенията На Суровия п-в те намират сигурност и се защитават успешно. Изграждат свой манталитет, култура и ценностна система. Високо ценени са като наемници заради воѝнските им качества. Още нещо - Езикът Тсаконикос * Устоял на хилядолетията въпреки катаклизмите - нашествията на готи и склави , чуждите господства - франкски , венециански и османски. Но най вече устоял на жестоката саморазправа от страна на Гръцката държава която започва да заличава този език През 30-те години на XX век и особено през 50-те правителствата на Гърция официално забраняват и подлагат на криминализация употребата на ….тсаконийски език ! Вписан е в световното наследство и като застрашен самостоятелен език ! Види се и от субсидиите, гръцкото правителство през 80-те клекна и прекрати преследването и забраната на тсаконийския език. На практика е определен за пряк (запазено автентичен) потомък на лаконийския ….дорийски диалект ! На кои ? …. Именно ...на древните спартиати ! Тсаконийския език се числи за един от най-древните запазени езици в Европа ! На такъв е творил спартанския поет Алкман . Тсаконски се е запазил в Пелопонес през Хилядолетията. Кой/кои са носителите му ? * Тсаконикос не е маниотски език, а е говорен в днешна Югоизточна Аркадия и част от Лакония

Одисей е един от главните герои на Илиада и е признат безапелационно за най-големия стратег на ахейците. Приема съветите му Агамемнон, приема ги и Ахил. Благодарение на него войната е спечелена. Одисей заради интелекта си е любимец на могъщата богиня на мъдростта - Атина. И почитателите на хероса и противниците му (по късните римски интелектуалци които виждат в негово лице виновникът за унищожаването на Троя и страданията на родоначалника им Еней) всички до един признават свръх-човешкия му ум и способности и не крият преклонението си. Въпреки, че особено римляните му повдигат обвинения в някои нечестни действия и похвати, но възхищението остава. Освен това масово навлиза в римското изкуство, литература, поклонничество и дори се появява на реверса на монети. По време на Римския период остров Итака е поклонническо място, има храм и култ към хероса. Намерени са множество римски монети и артефакти, което подсказва, че самите римляни са посещавали мястото като поклонници. Врагът си е враг, но Рим цени способността и ума

Мисля че прекалено се впускаш да защитаваш любимия си Паламед Отказът от война не е позорен, но напускането на сражение/обсада си е чисто дезертьорство и се наказва със смърт. В неговия случай е точно това. Лишенията му се виждат прекалени и иска да си отиде при богатия татко в Евбея. Не стават така нещата. Дори Ахил който в един период бойкотира Агамемнон не се осмелява да напусне, а клечи там. На персонаж вкаран анахронизирано там където не му е мястото. Паламед не е Омиров герой а късна интерпретация затова се получава това разминаване. Със сигурност Паламед е бил любимец на някои от класическите гръцки интелектуалци (визира се най-вече Сократ) и този персонаж за да е Велик трябва задължително да е участник в Троянската война. Затова е вмъкнат там по късно. И затова не могат да му намерят място - какво точно прави той там ? Къде четеш, че Паламед е ...разумен военачалник ? И какво е преценил ? Нали в крайна сметка войната приключва успешно за ахеите. Така, че нищо не е преценил...Един подвиг няма Паламед, а ти го титулува вече Нищо не е взел Наполеон. Извикан е от Директорията да я спасява. Ако не се отзове, тя ще се обърне към друг. Какви са тези аналогии между Паламед и Наполеон. Ако царството на бащата на Паламед беше изпаднало в политическа криза и се бе обърнало към Паламед - да, сравненията са уместни, но то не е така. А знаеш ли защо се получава така ? Защото татко Навплий разпространява слуха сред ахейските жени, че мъжете им са останали в Троя и са се оженили за местни момичета и не смятат да се завръщат. А пък на тези най-верните съпруги съобщава че мъжете са им убити. След това примамва с грешни светлини завръщащите се кораби на ахейците и те се разбиват в скалите.

Случаят обаче е друг Без ИИ Ценният съветник Паламед призовава вече за оттегляне. Това не е в интерес на Агамемнон. А знаеш ли кой е най-върлият поддръжник за оставане и водене на войната докрай ? Кой смазва бунта на недоволните ахейци начело с Терсит ? Ами Одисей разбира се. При това по Омир не по някой друг. "Ценният" съветник в случая се явява страхопъзльо защото призовава за оттегляне на ахейците . Тоест ..позор ! Или както ти предполагаш - Паламед участва във войната преди фаталната 10-та година и преди разрива между Ахил и Агамемнон, то призивът му за изтегляне би звучал направо предателски. Виждаш ли парадокса с включване на НеОмирови мотиви ? Паламед изкарва Одисей от дома и го изритва на война, а по-късно Одисей спъва Паламед да си тръгне за ...дома ! Паламед иска да се отива на война, а Одисей не иска, по късно Паламед иска да напусне войната, а Одисей иска да се продължи войната. Как ще коментираш ? Агамемнон в случая действа правилно - Одисей довежда войната до ....Победен край ! Тоест изборът му е ...Правилен ! Ако беше послушал Паламед - щеше да се покрие с ...Позор

Одисей размазва Паламед, защото двамата представляват различни видове ум, а само единият оцелява във война. Паламед е теоретичният разум – подрежда, изобретява, вярва в логика, правила и справедлив процес. Той предполага свят, в който истината се разпознава сама. Одисей е практическият разум – стратегически, подозрителен, контекстуален. Той знае, че във война истината няма стойност без власт и че умът е оръжие, не доказателство. Затова Паламед губи: не защото е по-глупав, а защото играе друга (честна) игра. Одисей играе играта, която светът реално играе (нечестна) Паламед е умен в свят, който би трябвало да съществува. Одисей е умен в света, който съществува.

Виж сега за случаят Паламед Какви са несъответствията Той не може да е измислил нито навигацията - защото Пътят към Троя е известен на данайците Нито азбуката защото него време такава няма, нито три пъти храненето, защото по това време се яде когато се може особено на война, камо ли приписваните му монети. Хайде с голяма уговорка да е измислил...заровете (въпреки че май ги има при шумерите, но както ѝ да е) Но нека да се влеем в океана от по късна интерпретация Паламед е умът, който подрежда света. Той мисли, изобретява, рационализира, вярва, че разумът е достатъчна защита. В трагическата традиция той е невинният интелект, който не разбира, че знанието без власт е уязвимо. Паламед не лъже, защото не очаква лъжа. Одисей е умът, който оцелява в хаоса. Той не изобретява реда, а го манипулира, не защото е зъл, а защото светът е враждебен. В епоса той е стратег, любимец на Атина, за която хитростта е форма на мъдрост. Одисей не вярва на никого... и затова остава жив.

Защо толкова умен мъж като Паламед се оставя да бъде обвинен? – КЛЮЧОВ ВЪПРОС Това е логическа пукнатина, която самият пост не може да даде обяснение. Ако Паламед: е най-умният, рационален, изобретателен и морален...то Как е възможно: да не предвиди капана? да няма съюзници и верни последователи ? да не поиска съд? да не разобличи фалшификата и обвинителя си в ..миша дупка ? Отговорът е прост и неудобен: Защото това е трагически мит, не историческа логика. В трагедията: умният често умира невинният е жертва коварният печели временно Това не е обвинителен акт срещу Одисей, а литературен троп. Инсценираното ..предателство – късна и нееднородна версия Историята със: писмото до Приам, златото, екзекуцията с камъни НЕ присъства у Омир. Има няколко противоречиви версии. В някои дори Агамемнон е виновен, не Одисей. Одисей се превръща в удобен "черен интелектуалец“, защото: е умен използва λόγος за оръжие Омировият Одисей не е трагическият Одисей Омир дава определение за Одисей : πολυμήχανος (многохитър), δόλιος (коварен) любимец на Атина подозрителен, интригант на моменти, велик стратег, човек който оцелява чрез разум и унищожава враговете чрез разум Постът съзнателно смесва тези две традиции, за да изгради морално обвинение. Финалната морална паника (умен подлец) – анахронизъм Това е модерен морален страх, не античен. За архаичния човек : хитростта е добродетел надхитряването на враг не е зло Логически е абсурдно най-умният да падне толкова елементарно. Одисей е съден по модерни морални критерии, не по антични.

Паламед е изключително умен, учен, иноватор, откривател, интелектуалец Изправя срещу Одисей Интелектуален двубой между двамата най-умни мъже на данайците Двубоят не е какъвто ѝ да е, а на живот и смърт ! Няма място за двамата, единият трябва да умре на часа ! Представяне на двамата титани : Паламед е с ореола на учен, откривател и новатор. С Кентавърско образование (каквото ѝ да значи това, но безспорно най-високото за Епохата). Внук е на самия Посейдон. Син е на силния цар на Евбея Навплеос и Климене Одисей е син на Лаерт (участник в Аргонавския поход) и Аквилея, а по нейна линия пра-внук на бог Хермес. Тук вече етимологията на името му е безспорна по отношение на произход - Древна та Древна пред индоевропейска В ранните си години младият Лаертид е на Север където е и получен белега от глигана на крака му. Но също и от Север е и основата на знанията му или ...хитростта му. Одисей не е безразличен към слуховете за красотата на Хелена и че тя е предложена за невеста. Въпреки че е бедно царче (май по това време и още престолонаследник) на отдалечени островчета, той се осмелява да се яви като кандидат наред с най-могъщите и богатите Бързо разбира че няма шансове сред тежките хероси, но и бързо се преориентира и получава великолепна партия в лицето на братовчедката на Хелена - Пенелопа. И не греши ! Момичето го боготвори, ражда му син и му остава вярно до живот. И така според НеОмировата версия Паламед като пратеник на Агамемнон е изпратен с призовка да мобилизира царя на Итака за мега похода. Хваща Одисея в ...шикалкаване и го изобличава. Одисей признава позора си, но и не забравя. Минава време. В Лагера пред стените Троя, Одисей обвинява Паламед в Предателство ! Зле скалъпено според по късните трагици (нито дума от Омир) Въпреки неиздържаните улики, въпреки на пръв поглед зле скалъпеното обвинение и най-вече че ИСТИНАТА/ПРАВДАТА е на страната на Гений като Паламед, който е и великолепен оратор ......делото е спечелено при това БЕЗАПЕЛАЦИОННО от Одисей ! Защитаващият се Паламед губи категорично от обвинителят Одисей Паламед губи титаничния интелектуален сблъсък, въпреки че истината е на негова страна !!! Одисей го ...размазва и печели безрезервно съдебната аудитория. Данао-Ахейците гласуват за смъртна присъда !

Що се отнася до : Клетвата на многобройните хероси кандидати за ръката на Хелена към Тиндарей, сред които е и самият Одисей Да, Одисей е сред женихите на Елена и се заклева да защити избора ѝ. НО: Клетвата е колективна и политическа, не личен васален договор. В Омир няма нито един ред, който да казва, че отказът да тръгнеш веднага е еднозначно на клетвопрестъпление. Много други хероси се колебаят, бавят се или търсят извинения (напр. Ахил). Следователно: Одисей не нарушава клетва, а се опитва да избегне война, която знае, че ще бъде дълга и гибелна. Това в архаичния свят е разум, не престъпление. Прави се на луд – хитрост, морална вина, но все пак той се радва на новороден син и млада красива съпруга. Трябва да ги напусне и да тръгне на война за която знае, че ще бъде дългогодишна Тук проговаря човешкото желание (слабост) и затова Омир не го обвинява. Историята с оранта (магаре + вол, сол) е НЕомирова. Няма я в Илиада Няма я в Одисея Появява се в късни митографи и трагедиографи (Софокъл, Еврипид – загубени пиеси, известни по фрагменти) Това е важно: Омир не осъжда Одисей за този акт. Той не е морално клеймен в епоса.

Както казахме Паламед не е споменаван от Хомер Омир НЕ споменава Паламед. Нито в Илиада, нито в Одисея. Името Παλαμήδης не се среща нито веднъж в епосите списъците на героите (Каталогът на корабите – Il. II), съветът на ахейците, сцените на интриги, съд, предателства Паламед отсъства напълно. Защо тогава много хора са убедени, че е Омиров герой? Защото Паламед е пан-ахейски мит популярен в трагедията ретроспективно е вмъкнат в Троянския цикъл Но не и в Омир. КЪДЕ се появява Паламед всъщност? Трагедията (V в. пр. Хр.) Софокъл – Паламед (изгубена) Еврипид – Паламед (изгубена) Именно тук се оформя: образът на невинния интелектуалец клеветата инсценираното предателство моралното обвинение срещу Одисей

Подлецът не е чак толкова страшен, без да се опитвам да омаловажа прегрешенията му все пак трябва да се направят някои корекции Например това : е грешно. Знам, че сега на мода е да се лансират умни младежи и девойки от народа, които да натрият носовете на ония от високото и някой автор се е опитал да пробута такава версия, но тук нещата са грешни. Паламед е СЪС... Божествен произход ! Син е Навплиос а той е син на Посейдон ! Второто най-силно и влиятелно божество в Ойкумена. Дори самият Зевс не смее да влезе в открит конфликт с могъщия си брат ! Та Паламед е внук на самия Посейдон, а от това по божествен произход едва ли има. Второ : Е пълна глупост с оглед на епохата в която живее Паламед. Коя по точно азбука е подредил Паламед ? Линеар Б или Финикийската ? Някои пишат че въвел и монетната циркулация. Всички тези "изобретения" азбука, числа, календар, навигация по звезди, три хранения, игри не идват от Омир, а от: късна софистическа традиция, елинистически рационализации, трагедиографска идеализация Паламед става прототип на "невинния интелектуалец", убит от коварната власт - любим образ за трагедията, но не исторически и не омировски факт. Късна класическа, елинистическа и най-вече римска епоха И най-вече пълна с анахронизъм ................................................. Хайде да разгледаме сега двубоят на интелектуално ниво между най-умните сред ахейците : Паламед срещу Одисей

Обаче ... Тия от Запад зорко следящи събитията ...отсичат : Тая няма да я бъде. Не може такава голяма Тракийска държава. Франки, Готи, Бургунди, Вандали, Гепиди, Свеви казват Не. Сарматите също - Не ! Аланите - Не ! Изтощените хуни не могат да се противопоставят на волята на Европа, а и са разочаровани, че някои тракийски лидери призовават за пълно скъсване с Хунския съюз и преориентиране към Франките. Създава се и Готска партия. Някои са и колаборационисти. В резултат - ромеите излизат от Анастасиевите си стени и подпукват държавицата преди да се е създала. Край на Трако-България ......................................................................... Хунския Велик Съюз отива в Небитието, но Идеята за Трако-Болгария не угасва. Надеждата е в новия ... Аварски Съюз Другарите от Новия Братски съюз ще приемат присърце Балканската проблематика. И понеже на юг от Дунав има много неблагонадеждни елементи, другарите авари за всеки случай изколват всичко живо за да няма зараза...и всичко да започне на чисто Да е родината чиста и неопетнена

И в заключение : Изпаднали в международна изолация, крайното крило (вулгарис) се обръща за помощ към ...Великия Хунски (Братски) Съюз. Само чрез него те виждат осъществяването на освободителна война и възстановяването на Тракийската държава Вдигнати са няколко въстания бързо потушени от ромейския башибозук (преселници от Анатолия които си искат Римската власт) Писъците на избитите възстанници обаче стигат до Панония...и Хунския Съюз В столицата им хилядно множество се събира и настоява за незабавна война в защита на братския ...български (вече) народ Председателите на Съюза (Бледа и Атила) на тържествен манифест обявяват война на Поробителите на братския вулгарски народ Започва Хуно-Римска Освободителна война След кървави битки и чудеса от храброст хуните-освободители придружени от траки опълченци стигат на 40 км от Константинопол. Империята подписва Анастасиево-стенния договор с което признава всичко на север от позорната стена за Свободна Тракийска Държава 4 вековната мечта на поколения траки е сбъдната ! Най-накрая всички траки обединени в една Майка-Родина Херодотова Тракия е вече реалност !

имаме троен психологически механизъм: Миналото не може нито да се изкаже, нито да се обоснове, нито да се защити То е мълчаливо, удобно и селективно. Настоящето е шумно Младите грешат публично. Личната идентичност иска стабилност „Аз съм добър, но моите родители бяха още по-добри, а бабите и дядовците – почти светци.“ същото като: Жена ми готви добре, майка ми – по-добре, баба ми – божествено.

Рим: mos maiorum – "обичаят на предците" Тук феноменът е институционализиран. Цицерон, Ливий, Салустий Всички повтарят: "старите римляни" били: строги, скромни, добродетелни, дисциплинирани, силни, лоялни - истински бащи на Отечеството Ливий (Ab urbe condita): "Колкото повече напредваме във времето, толкова повече губим нравите." mos maiorum = морален златен стандарт, който: никога не е съществувал в този вид, но служи като еталон за вина. Средновековие: "великите отци на Църквата" Средновековните автори: постоянно се извиняват, че пишат, твърдят, че са "джуджета върху раменете на гиганти". Пример: Бернар от Шартър (XII в.) "Ние сме джуджета върху раменете на гиганти." Тези гиганти са: Августин, Йероним, Амвросий, Григорий Велики. Настоящето е слабо Миналото е свято ............................................................................................................................ Китай: Конфуций и древните мъдреци Конфуций: смята своето време за деградирало, възхвалява легендарните владетели Яо и Шун. Той казва: "Аз не създавам, аз предавам" Класически пример за: морален песимизъм към настоящето, култ към предците като източник на легитимност.

Това е така, но има и още един фактор/феномен - култ към предците. Дори в разцвета на своята мощ, силните на деня говорят, че предците им са нещо много повече Един от най-ярките примери е Рамзес II. Този фараон е : неестествено-самовлюбен, самопровъзгласен бог, узурпатор на паметници, вечно "победител" в Кадеш благодарение на самия себе си Но когато Рамзес говори за татко Сети I, тонът рязко се променя. В надписи от Абидос и Карнак: Рамзес благовее и се прекланя Сети е "Великият-могъщ бик" "възстановителят на Маат" "онзи, който върна Кемет/Египет към реда" Рамзес не се състезава с баща си - той се легитимира чрез него. Подтекстът е ясен: "Аз съм велик, защото съм син на още по-велик." ..................................................................................................................... Хезиод: "Железният век" срещу героичното минало Хезиод (VIII в. пр.н.е.): мрази своето време, вижда морален разпад, плаче за златния и героичния век. В "Дела и дни“: старите поколения са по-близо до боговете, героите са по-справедливи, предците са по-работливи и честни. ............................................................................................................ Платон и "старите атиняни" Платон е прочут с критиките си към младите, но се прекланя пред предците: В "Закони" и "Държавата": старите атински закони са по-мъдри, "първите законодатели" са почти митични фигури, Солон е представен като образец, който никой жив не може да достигне. Платон обожествява предишната генерация, за да осъди настоящата демокрация. ....................................................................................................................... продължение

Готи и франки изказват своето възмущение от фракцията. Нещо повече - Умерените траки се отдръпват и разграничават от крайната фракция. Тя изпада в изолация и е преименувана от другите в .... Булгариос - брутално-вулгарните Ето това е историята която ни поднася най-добрия от най-добрите историци-хронисти - учителят на самия Марцелин.

Това е точно така. Огромна част от тракийското население се изтегля на север от Дунав, но никога не прекъсва интензивните връзки с родните си места. Създава се мрежа от пунктове, съзаклятия, шпионски мрежи и в резултат са организирани най-мащабните въстания срещу римската власт. Тракийските народи са единствените, забележи - единствените от стотиците в Империята, които нито се елинизират, нито се романизират. Гръцките и римските хронисти изтъкват като причина за този феномен, че на траките не им се отдавало усвояването на чужди езици, но ние с теб знаем, че е истината е друга : траките не искали да изоставят словенския си язьik и да го мърсят с гръцки и латински заемки. Във времената на либералните императори - умереното крило на ОТН (Освобождение на Тракийските Народи) успява да издейства редица отстъпки - свободно говорене на тракийски в пределите на три провинции, тракийско богослужение и преподаване на тракийски език във всички пещери на въпросните три провинции. Крайното крило във фракцията обаче обявява, че отстъпките се недостатъчни и започва война докато последния римлянин и грък не напуснат страната. В провинциите настава ...терор. На път за Филипопол е убит проконсула, а съпругата му е ...изнасилена и отвлечена. В Сердика е убита съпругата на легата, а той самият е ...изнасилен. Организацията поема отговорност и за убийства на римски граждани в Сексагинта Приста и Бонония. Бруталните действия на крайната фракция са заклеймени не само от римляни и гърци, но и сред ...умерените варвари !

От тези текстове следва: Ахиява (Ахея на Омир) не е мит Ахейците са: политически организирани военни агресори в Анатолия равностоен фактор на Хетската империя Атарисия е: първият исторически засвидетелстван ахейски герой - реална фигура зад по-късния епически образ. владетелят на Ахиява“ В оригинала: LÚ Ahhiyā / Atarissiya of Ahhiyawa Не е формално Велик цар, но контекстът показва самостоятелен, суверен военен владетел. Текстът не е хроника, а юридически документ: Маддувата е обвинен, че: не е защитил земята си, не е оказал съпротива, а е разчитал хетите да водят войната вместо него. Дипломатическата практика на Хети (както на египетските, акадските и вавилонските дипломати) изисква разграничение между легитимен владетел и равенство. Фразата "брат мой" (ḫa-at-ri-meš) добавя уважение и формално равенство, без да се засяга суверенитетът на хетския цар. Това е класически пример за „ уважение“ в международните отношения на късната бронзова епоха. С други думи LUGAL = титул на хетския цар KUR-MEŠ MIZRI = описателен титул на чужд владетел (цар на Египет) ḫa-at-ri-meš = „брат мой“ → дипломатическа формула за равенство LUGAL = шумерска идеограма за цар / велик човек LU = човек GAL = голям / велик Хетите заимстват идеограмата LUGAL, но тя има две функции: Собствено титулуване на хетския цар Дипломатична транскрипция на титула на чужд владетел, когато е признат за велик владетел

Как работи LIM при цифри на военни контингенти LIM = 1 000 Така текстът би се четял: [x неизвестно число] хиляда Практическо значение: Тъй като знакът е изтрит / неясен, В преводите академици като Beckman / Bryce / Cline пишат: x thousand infantry или хиляди в пехота Следствие: Не можем да кажем само Хиляда, защото преди Хиляда има знак който посочва брой Може да са няколко хиляди, а може и десетки хиляди Текстът просто обозначава масов контингент,в хиляди, но не дава точна численост .................................................................................. И така кой е Атарисия ? https://www.daciajournal.ro/pdf/DACIA 2004_2005/art12Kelder.pdf Той е мъж/човек от земята на Ахиява В хетските текстове той е наречен: Atarissiya, мъжът от Ahhiya (LÚ URU Aḫḫiya) Повечето хетитолози го тълкуват като: ранен ахейски военен вожд / цар, действащ в Западна Анатолия често сравняван по роля с по-късните микенски wanax-и Но ...акцентът тук е, че Атарисия не е титулуван от хетите като цар /Лугал/ а като Мъж/Човек Това е (края на XV – началото на XIV в. пр.Хр за разлика от век по късните документи като Tawagalawa Letter (CTH 181) (XIII в. пр.Хр., Хатусили III) Където вече има знак за равнопоставеност - владетеля на Ахиява е наречен : ušši ša Aḫḫiyawa : Брат мой от Ахиява .................................................................... Оказва се, че Атарисия предвожда не само 100 (тук числото е безспорно) бойни колесници прехвърлени през морето (които са разглобени и после сглобени) но и с един значителен пехотен контингент който е повече от ... LIM (хилядарка) Ahhiyawa се счита за исторически фиксиран термин в хетските архиви, използван за обозначаване на силен западен политически субект, вероятно (вече сигурно) свързан с ахейците или микенския свят. Един от най-ценните пасажи: Атарисия от Ахиява имаше сто колесници. Защо това е изключително важно? колесниците са елитна военна технология число 100 означава държавна организация това е най-ранното текстово свидетелство за ахейска военна мощ извън Егейския свят Ахиявите като постоянен враг По-късен пасаж показва, че конфликтът не е еднократен: Човекът от Ахиява отново замисли зло и подбуди вражда в земите на Негово Величество/Мое Слънце/

Корекция относно преводите на хетските надписи за Ахиява Първата и най-сериозна касае този пасаж от обвинителения доклад срещу хетския васал - мъж на име Мадувата : Текстът описва: серия от военни провали и нелоялно поведение на хетски васал /управител/ на име Маддувата нахлуванията на Атарисия от Ахиява намесата на хетската армия възстановяването на Маддувата по милост, не по право Атарисия, владетелят на Ахия, дойде и организира заговор да те убие, Мадувата ! Но когато бащата на Мое Величество чу за това, той изпрати Киснапили с пехота и колесници в битка срещу Атарисия. И ти, Маддувата, отново не се съпротивляваше на Атарисия, а отстъпваше пред него. Тогава Киснапили продължи да напредва[…] към вас от Хати. Киснапили влезе в битка срещу Атарисия. 100 [колесници и ... хиляда пехота] предвождаше Атарисия . И те се биха. Един офицер на Атарисия е убит и един от нашите офицери също падна убит. Името му беше Зиданза. Тогава Атарисия се обърна [(?)] от Мадувата и отиде в собствената си земя. И те поставиха теб Мадувата на твоето място още веднъж. Не коректно Правилно при това не с напасване, а с хетска терминология: Атарисия, човекът от Ахиява, дойде и замисли зло срещу теб, Маддувата, с намерение да те убие. Но когато бащата на Слънцето чу за това, той изпрати Киснапили с пехота и колесници да влезе в бой срещу Атарисия. А ти, Маддувата, не се противопостави на Атарисия, а отстъпваше пред него. Тогава Киснапили продължи напред […] от страната Хати към вас. Киснапили влезе в битка срещу Атарисия. Атарисия водеше 100 колесници и [x] хиляда пехота.* И те се биха. Един офицер на Атарисия беше убит, а и един от нашите офицери също беше убит; името му беше Зиданза. След това Атарисия се оттегли от Маддувата и отиде в собствената си земя. И те отново поставиха теб, Маддувата, на твоето място. ......................................................... * В хетския текст CTH 147 армията на Атарисия е описана като 100 GIŠ.GIGIR.MEŠ u [x] LIM ERÍN.MEŠ. Тук: GIŠ.GIGIR.MEŠ = колесници ERÍN.MEŠ = пехота LIM = хетският числов знак за „хиляда“ x = липсващ или изтрит знак в клинописа в хетския език LIM („хиляда“) не се обръща в множествено число, дори когато се отнася до повече от една хиляда; формата остава LIM, без добавяне на множествено Следователно буквалният смисъл е „100 колесници и [x] хиляда пехота, но тя е не е Хиляда, а неизвестно число преди Хиляда заради изтрития знак преди LIM

Нови унищожителни критики срещу Нолан Това, което Нолан прави е: естетическа узурпация на епохата заличаване на микенската култура превръщане на конкретна цивилизация в „безвремеви декор“ За хора които държат на археология, материална култура и контекст - това не е просто грешка. За хора които са запознати със специфики и детайли, За хора които имат историческа култура Това е гавра. Защо критиката го „засипва“ - и с право ? Той съзнателно игнорира бронзовата епоха Не защото „не знае“. А защото: микенската реалност е трудна за пресъздаване Това не е интерпретация, а подмяна Интерпретация е: „Ето я бронзовата епоха, прочетена по нов начин.“ Нолан прави: „Ето един мит, изтръгнат от времето си, защото времето ми пречи.“ Това е анти-исторично поведение, не „авторска свобода“. За хора навътре с материята - това е непростимо Тук не става въпрос за: грешен шлем не подходящ щит или зле ушита туника Става въпрос за: унищожаване на социална, военна и материална логика заличаване на разликата между: микенец архаичен грък римлянин модерна фантазия Това е равносилно на това да снимаш: викинги с наполеонови униформи и да кажеш : "важно е художественото творчество" Нолан: не уважава Омир като продукт на конкретната култура не уважава бронзовата епоха като самостоятелна цивилизация използва Одисей като празен контейнер за свои теми Това не е почит. Това е присвояване. И да - критиката макар и безпощадна, този път е основателна !

Не си спомняш ? Не си щял да ...закачиш ? Това ли е повод за аргументация ? Това какво са ? Брони или круши ? Брони да искаш. Да, ако си представяш че всички ще са нахлузили броня тип Дендра - казах ти че грешиш. За разлика от Нолан, Волфганг Петерсен се допитва до експерти Ето тук мнение на експерт (чети малко преди да спориш за всичко) https://www.britishmuseum.org/blog/troy-behind-scenes-hollywood-epic https://www.britishmuseum.org/exhibitions/troy-myth-and-reality Не твърдя разбира се, че филма Троя на Петерсен е самата реалистичност, но поне прави някакъв опит да се доближи до епохата и да минимализира митологичната/фентъзи част. И точно тук беше атакуван от две страни : и от привържениците на фентъзито и от почитателите на исторически реални събития 1. Че не е по Омир - тоест няма я митологичната част с участието на богове и богини 2. Че не е достатъчно автентичен - тоест прекалено ..кичозен е