Евристей

Хванете се с Кухулин и вървете по ...дяволите. Ти с твоите театри трябва да се покриеш дълбоко, той също Упражнявайте се някъде другаде

Глупости са, защото не знаеше как протичат историческите процеси. И това, че не разбираш, не е повод за гордост, напротив - наистина трябва да се изпариш. Не очаквах, че си толкова ...неподоготвен (меко казано) Ти и понятие нямаше от тоновете неща които ти предоставих. Вместо да кажеш нещо, да споделиш - ти се правиш на умряла лисица. То...етруските яли бой от гърците, то им пели песни на Омир и така възприели култовете ... Жалко. Плачевно...Трагично С две думи : Тезата ти ... Върви по Дяволите Нищо не допринесе, Кухулине, нищо Гола вода се оказа

Никой не те гони, лисицо, недей преиграва От теб очаквах помощ, анализи, корекции, вместо това все ме спъваше с манипулативни интерпретации и откровени подигравки. Исках сериозно отношение, ти обаче предприе тактиката на ...ха-ха- ха Виждаш, че поне що се отнася до антични теми, глупотевини не говоря/пиша/ и не толерирам Искам насреща си сериозни хора със сериозна база и аргументи. Мислех, че ти си един от тях, но... сгреших

Благодаря на @Южняк за включването му, увеличиха се и то значително както оборотите, така и най-вече качеството Или както се казва ...темата получи ...сертификат Полезни и ценни сведения представи, които потвърдиха, че първосигналната интерпретация (приета безрезервно от @Кухулин) за изцяло местен произход на етруските влиза в конфликт с историческото развитие. Религията, културата, погледът на етруските е строго ориентиран и насочен към древния Егейски свят и това изисква своите отговори ! Защо ? Дадените обяснения не са издържани и нямат аналог никъде другаде в контактна зона между елини и неелини (варвари) Никой никъде не припознава Херакъл /Hercle/ Най-почитаният герой в етруската традиция. Ахил / Achle /, Аполон /Apalu/ или Одисей /Uthuze/ за свои. Етруските обаче - да ! Никой никъде не припознава Тивански цикъл (Седмината срещу Тива) за свой, обаче етруските -да. Артефактите в Етрурия по темата са повече от навсякъде. Никой никъде не припознава Троянски цикъл (Троянската война) за свой, обаче .....опс ! Тук - греда ! Вече има. И Хети и лувийци подсказват, че нещата не са измислица на Хомер. (дал съм данни) Етруските захапват здраво Троянска епопея и я вкарват ударно : от гробници до ...аксесоари. И сега особеностите са интересни, те не са точно копи пейст на гръцките, а малко ...със собствена импровизация, че дори и с по друго развитие. ............................................................ Един от най-известните етруски скулптори, признат маестро в занаята е Вулка. Да не прозвучи, че е май единственият с автократим /copyright/ който е признат за автентичен етруски маестро. Кои са неговите най-значителни произведения доказано негови ? Ми те са : Зевс и Аполон За какво говорим ? ........................................................................................ @Кухулин трябва или сериозно да преосмисли позициите си, или да си направи самоотвод

Танаквил /етр. Танахвил Не случайно поствам двете изображения. Разбира се и бюста е доста далеч от действително живялата етруска магьосница, но все пак е от античността, портретът е от началото на XVI век, когато папите отварят архивите и дават на ренесансовите художници модели за апликация и модел Танаквил споделя някои характеристики с Омировата Цирцея: Тя притежава дара на оракулското виждане и е чаровница с магическа привлекателност. Нейните мъдри съвети са това, което превръща Лукумо на Ливий в цар. Съпругът ѝ е имигрант, син на гърка Демарат. Никакъв шанс за кариера в Етрурия на този човек. Но Танаквил е амбициозна и го кара да се ориентира към ....Рума/Рим, където по това време не се обръща внимание на произход, а се изискват способности на лидер, за да оцелее това свърталище на хора живеещи на ръба на закона. След като се възкачва на трона, Лукумо приема ново име, Тарквиний, и по-късно е описан като Приск, което означава „Ранният“. Ливий приписва на Тарквиний Приск повечето от нововъведенията, които правят Рим истински град – правилен дренаж, градско планиране, пищни храмове, правни институции – но имплицитно приписва царската власт на Танаквил. Ливий е живял от 59 г. пр.н.е. до 17 г. сл.н.е. и неговият разказ за Танаквил показва как последователно, половин хилядолетие след като Танаквил и Тарквиний Приск са живели, римляните са продължили да гледат на етруските жени като на силни, влиятелни участнички както в обществения, така и в личния живот. Не всички прелести на етруските жени са били естествени: Гробница от V век пр.н.е. от Тарквиния изобразява тъмнокоси мъже, легнали редом със съпруги, поразително руси като ангелите в някои тоскански картини от XV век. Тосканските жени от Ренесанса са избелвали косата си с комбинация от слънчева светлина и лимонов сок. Етруските жени сигурно са използвали почти същата рецепта. Те са се парфюмирали с ароматни масла, продавани в малки, изящни коринтски вази или стъклени съдове. Те са нанасяли козметиката си с пръчици от слонова кост и са сресвали косата си с гребени от слонова кост, проверявайки резултатите в полираното златисто сияние на бронзовите си огледала. Гърбовете на много от тези огледала са гравирани с митологични сцени, често с писмени етикети – което предполага, че етруските жени са били четящи. Тези огледала сега предоставят важни улики за етруските митове, етруската религия и понякога дори за етруския език: Едно изображение на Леда и лебеда е обозначено като „Лата“ и „Тусна“ – което позволява на лингвиста Яан Пувел да добави още една дума към етруския речник, който все още остава разочароващо малък. Други огледала просто показват голи дами с крила; по този начин амулетите на собствениците им получават митологична форма. Начинът, по който етруските – мъже и жени – са избирали да увековечат себе си, ни говори много за начина им на живот. Репертоарът от декорации върху етруските урни с пепел от Киузи и Волтера е насочен към сцени с активност: битки, състезания с колесници, лов, независимо дали починалият е мъж или жена. Може би етруските мъже са имали последната дума по отношение на видовете изображения, които са искали да бъдат свързани със себе си и съпругите им. Или може би необичайната свобода, на която са се радвали етруските жени, им е дала вкус към действие, като по този начин са ги отличавали от техните гръцки и римски колеги. Саркофагът на Лартия Сейанти от семейство Сейанти от Киузи от втори век пр.н.е. е открит през 1877 г. и сега се намира в Археологическия музей във Флоренция. Този на нейната роднина Сейанти Хануния Тлеснаса, също открит през 19 век, е стигнал чак до Британския музей. (По това време град Киузи продавал етруски антики, без да се интересува особено от произхода или дори от автентичността; във вестникарските обяви градът насърчавал купувачите да поръчват желаните от тях артефакти!) Саркофагът на Сейанти Хануния Тлеснаса обаче бил толкова автентичен, че все още съдържал тленните останки на дамата, които наскоро били анализирани от екип от куратори и съдебен лекар. Колкото и богата и с добри връзки да е била Сейанти Хануния Тлеснаса, оказва се, че животът ѝ не е бил лесен. На около 18-годишна възраст тя е ранена от злополука при езда. Инцидентът смачка таза ѝ и я остави да куца, вероятно изпитвайки постоянна болка. Въпреки това тя доживя до 50-те си години. (Медицината в Етрурия е била подложена на всички недостатъци на епохата преди анестезията и антибиотиците, но етруските са развили сложна стоматология, която е включвала мостове с протезни зъби.) Както Лартия Сейанти, така и Сейанти Хануния Тлеснаса се излежават върху нещо, което би могло да бъде банкетна кушетка или легло; саркофаг със сравними размери в музея Киузи показва друга богата жена, лежаща в легло с одеяла до брадичката. По-скромни урни показват починалата, увита в одеяло и свита в дълбок, успокояващ сън. Съвсем различна картина на смъртта и на опечаленото родителство ни предоставя урна във Волтера, която има необикновено изображение на слабо бебе, втренчено с огромни очи в непознатото, съкрушително самотно върху тясното си одеяло. Два етруски саркофага от четвърти век пр.н.е. от Вулчи, сега един до друг в Музея за изящни изкуства в Бостън, показват две двойки от две поколения на едно и също семейство, излежаващи се на брачните си легла. По-възрастната двойка, Ларт Тетниес и Танхвил Тарнай, носят сложните дрехи, в които повечето етруски се обличат, за да се изправят пред отвъдния живот, но Арнт и съпругата му Виснай, въпреки стилните си прически, вдъхновени от гръцката култура, лежат дръзко голи, гледайки се дълбоко в очите за цяла вечност, толкова предани и със същата привлекателна зрялост, колкото Одисей и Пенелопа. Привлекателната зрялост е по-слабо очевидна при възрастна, непринудена етруска двойка от Волтера, излегнала се на банкетна кушетка, чиято набръчкана кожа и пронизително проницателни изражения са показани безкомпромисно – макар че такава е и здравината на връзката им помежду си. За да погледне в лицето на съпруга си, докато се излежава до него, съпругата трябва да извива тялото си с цялата пъргавина на акробат. Типично за етруското изкуство е да се подчертава силна емоционална връзка за сметка на строго точното изобразяване на физическата реалност. Директорът на музея „Гуарначи“ във Волтера, Габриеле Катени, предполага, че двойката може да е поръчала този традиционен етруски саркофаг още през първи век пр.н.е., което го прави трогателен документ не само за двама души, но и за цялата им култура, постепенно изчезваща под постоянния натиск на римското господство. Завоеванието от римляните в крайна сметка унищожило всичко, което е останало от етруската литература, с изключение на ритуалните книги, чието използване продължило, забележително, до шести век от нашата ера. Затова е двойно по-разочароващо да се види колко от малките алабастрови саркофази, в които етруските от Волтера погребвали мъртвите си, показват жени с восъчни плочки за писане или сгънати ленени книги. Какво са чели и писали те? Плиний Стари (23–79 г. сл. Хр.) споменава етруски писател на трагедии, Волний (когото самите етруски биха нарекли Велние), и виждаме изобилие от доказателства за певците и танцьорите, които сигурно са помогнали за предаването на гръцките и местните митове, които виждаме изобразени върху храмове, гробници, мебели, дрехи, прибори и съдове. Но по-голямата част от това, което знаем за етруския живот, е строго материално, толкова конкретно, колкото вретената и тежестите за стана, от които етруските жени са произвеждали луксозните си одежди, големият и малък лукс, с който Етрурия е била известна в целия средиземноморски свят.

На който му се чете, една интересна историйка Омир прави само едно споменаване на етруските – грамотните и изтънчени хора, които до осми век пр.н.е. са обитавали района на централна Италия, ограничен от реките Арно и Тибър и Тиренско море, регион, съответстващ на днешна Тоскана, Северно Лацио и Умбрия. Нещо повече, в това единствено споменаване Омир превръща етруските в седемглавото чудовище Сцила (името ѝ означава „Кучката“), което грабва седем мъже от кораба на Одисей, докато той преминава през Месинския проток. Атинският драматург Еврипид, в своята трагедия „Медея“ (431 г. пр.н.е.), вече твърди, че Сцила в епоса на Омир представлява етруските пирати, които ревниво пазят достъпа до морето, което все още носи тяхното име – гръцката дума за „етруски“ е „тиренци“. Може би само тези чудовищно свирепи етруски пирати биха могли да попречат на такъв заклет кавалер като Одисей да приложи чара си върху етруските жени, тези пленителни създания, които вече бяха започнали да пленяват гърците от времето на Омир. Може би виждаме нещо от тяхната легендарна привлекателност в Цирцея, вещицата от Монте Чирчео (южно от Рим), която сервира на хората на Одисей отвара, превръщаща ги в прасета, преди да скочи щастливо в леглото с героя. Свободата на действие на етруските жени, апетитът им за вино и разкрепостените им морални принципи са били тема на разговори за техните гръцки, а по-късно и за римските им съседи. В своите „Истории“ гръцкият историк от четвърти век пр.н.е. Теопомп от Хиос едва сдържа злобното си очарование: Разказът на Теопомп, който продължава с обсъждането на публични прояви на обич, размяна на съпрузи и играчки за момчета, почти сигурно е преувеличен. Мъжете и жените, които се излежават заедно в рисуваните сцени на банкети от гробници на Тарквиний, в набор от известни саркофази от Черветери (един в Лувъра и два в римския музей Вила Джулия) и върху скулптурни релефни декорации от сгради в Мурло и Акуароса, изглеждат предимно като семейни двойки. Тяхната дружелюбност не се доближава до римските стандарти за почтеност. Но поглед върху сцените на банкети от гробниците в Тарквиния - няма нищо подобно на неприличните партита, организирани от гърците, с куртизанки и Ганимед ; ако не друго, те приличат на оживени семейни излети Изображенията на банкети започват още от шести век пр.н.е., вероятната дата на саркофазите Черветери и архитектурните орнаменти от Мурло и Акуароса. Богати жени, с бледа кожа, подчертана от зачервени бузи и наситено червени устни, парадират с големи обеци и плътно прилепнали заоблени шапки, подобни на тези, предпочитани от съвременниците им по йонийското крайбрежие на Мала Азия. Техните фино изтъкани рокли се набръчкват като венециански копринени шалове, а меките им червени и черни обувки с крещящи заострени върхове изглеждат великолепно на фона на облеклото. Имената им, когато ги имаме, са толкова звучни, колкото и своеобразни: Танхвил, Лартия, Тания, Велия. Танхвил – с корена си cvil , или „дар“ – трябва да означава нещо като „Дороти“ (на гръцки „Божи дар“). През шести век пр.н.е. Танхвил влиза в римската история като Танаквил, находчивата съпруга на Лукумо, петия римски цар. Както разказва римският историк Ливий, Лукумо, въпреки изцяло етруското си име ( lauchme означава „вожд“), всъщност е син на Демарат от Коринт, един от многото гърци, които изглежда са се заселили по бреговете на Тиренско море с етруска съпруга. (Епитафията на друг етруски грък, Ларт Хипoкрат, все още се пази в родния град на Лукумо, Тарквиния.)

Разказ на гръцкия историк Теопомп от Хиос, IV в. пр.н.е. (Книга по история 43) за поведението на етруските жени. Споделянето на съпруги е установен етруски обичай. Етруските жени се грижат особено за телата си и често спортуват, понякога заедно с мъжете, а понякога сами. Не е срамно за тях да бъдат видени голи. Те не споделят ложата си със съпрузите си, а с другите мъже, които случайно присъстват и вдигат наздравици за всеки, когото изберат. Те са експерти в пиенето и са много привлекателни. Етруските отглеждат всички деца, които се раждат, без да знаят кои са бащите им. Децата живеят така, както живеят родителите им, често посещават пиянски партита и имат сексуални отношения с всички жени. Не е срамно за тях да правят нещо на открито или да бъдат видени как го правят, защото смятат секса за местен обичай. Далеч от това да го смятат за срамно, те казват, че когато някой поиска да види стопанина на къщата и той прави любов, той прави еди-какво си, наричайки непристойното действие с името му. Когато имат сексуални отношения с куртизанки или в семейството си, те правят следното: след като спрат да пият и се канят да си легнат, докато лампите все още светят, слугите довеждат куртизанки или момчета, а понякога дори и съпругите им. И когато се насладят на това, довеждат момчета и правят любов с тях. Понякога правят любов и правят полов акт, докато хората ги наблюдават, но през повечето време поставят паравани, изплетени от пръчки, около леглата и хвърлят върху тях покривки. Те са запалени по любовта с жени, но се радват и на момчета и младежи. Младежите в Етрурия са много красиви, защото живеят в лукс и поддържат телата си гладки. Всъщност всички варвари на Запад (Визира се Италия) използват смола, за да скубят и бръснат космите по телата си. .................................................................................................... Повечето учени смятат тези сведения на Теопомп за силно преувеличени. Наистина изображенията показват интимна близост, дори обич между съпрузите, а не безразборна вакханалия както представя нещата Теопомп Дионисий от Халикарнас допълва : Тиренците били хора с изискан и скъп вкус, както у дома, така и на вън, носещи със себе си, освен най-необходимото, така и скъпи и художествени предмети от всякакъв вид, предназначени за удоволствие и лукс.

Етруските жени За тях, етруските жени, пише най подробно Теопомп и негови цитати ползват по късни гръцки и римски хронисти. Древогръцкият хронист бичува остро аморалното поведение на етруските като цяло и в частност на жените. Но има и нещо интересно, което той като мъж не само не отрича, но и подчертава. Всъщност кой е Теопомп и заслужава ли доверие ? Роден на остров Хиос който и тогава както и днес е един от най-населените острови в Егея. Островът се оказва тесен за будния младеж и той заминава да завърши образованието си на най-доброто място в тогавашния свят - Атина. Съвременник на Филип II и Александър Велики, Теопомп не е долюбван на родния си остров след завръщането си от Атина. Въпреки това авторитетът му на учен е вече неоспорим и Филип II го кани в двора си. По късно Александър го поставя на ръководна длъжност на родния му остров Хиос. След смъртта на Александър, хиосци изгонват съгражданина си, недоволни от политиката му. Теопомп е привърженик на олигархическия режим на управление и строгия пуритански морал. Въпреки, че е получавал щедри възнаграждения от Филип II, Teопомп не пести критики към неговото управление като корумпирано, а него самия обвинява в поквара и разюзданост (което не е съвсем далеч от истината) В края на живота си Теопомп живее в Александрия, посещава и Италия Та, ето какво пише той за етруските и техните благоверни съпруги

До Кир II персийските царе носят титул Хшаятия - цар, владетел, Кир II (Куруш) се провъзгласява за Хшаятия Вазрака - Велик Владетел Дараявахуш (Дарий I) се провъзгласява за Хшаятия Хшаятиянам - Владетел над Владетелите (средно персийски Шах ин Шах) Персийските владетели имат абсолютна власт и дори най-всишите сановници падат на пода пред Хшаятията - действието е познато като Проскинеза Обаче : въпреки, че персийската аристокрация пада на пода по лице пред сандалите на хшаятията си, без никакво противоречие или възражение към заповедите му, а само пълно и безпрекословно раболепно подчинение, то нещата не прочитат така както изглеждат ... Половината от персийските царе са убити следствие на заговори от недоволни аристократи, които иначе се кълнат раболепно чрез Проскинеза 1 Камбис II 530–522 пр.н.е. Самоубийство или инцидент; според някои — (възможен заговор) 2 Бардия / Гаумата 522 пр.н.е. (~7 м.) Убит от Дарий I следствие на Преврат 3 Ксеркс I 486–465 пр.н.е. Убит от военачалника Артабан / Заговор 4 Ксеркс II 424 пр.н.е. (~45 дни) Убит от полубрат си Согдиан / Преврат 5 Согдиан 424 пр.н.е. (~6 м.) Убит от Дарий II / Преврат 6 Артаксеркс III 358–338 пр.н.е. Отровен от евнуха Багаой / Заговор 7 Арсес (Артаксеркс IV) 338–336 пр.н.е. Убит от Багаой / Заговор 8 Дарий III 336–330 пр.н.е. Убит от сатрапа Бес Предателство след загов Камбис II Египет започва да се бунтува още при него Дарий I Масови въстания при възкачването му (522–520): Вавилон (2 пъти), Елам, Медия, Персия, Бактрия, Согдиана, Египет, Армения, и др. Ксеркс I Вавилон се разбунтува отново; опити за дворцови заговори Артаксеркс I Няма документирани мащабни бунтове Ксеркс II Вътрешен преврат Согдиан Вътрешен преврат Дарий II Локални размирици, но не сериозни въстания Артаксеркс II Бунт на Кир Младши (401 пр.н.е.) — гражданска война; Въстания в Египет и Мала Азия Артаксеркс III Голямо въстание в Египет, потушено с жестокост Дарий III Бунтове в Бактрия, Согдиана, физическа екзекуция от страна на сатрапа Бес .................................................................................................................................. Не е лесно да си Хшаятия Хшаятиянам - обкръжен от Раболепие зад което се крие ....Смърт ! Никой не изказва открито и най-малко недоволство, но пък го таи дълбоко и чака своя момент, момент на сянка с кама, кинжал или отрова ........................................................................ В Гърция е по-добре ! Има повече Прозрачност

Кир II ст. перс. (Аriya): Куруш, арам. (imperial Aramaic): - Кореш Велики или Стари (559 - 530 г. пр. н.е.) акад. (асиро-вавил.): - Ку-ра-аш, ивр. : כורש титла: елам.: - Кураш ст. гр. : Κύρος Β' ὁ Μέγας, Хшаятия вазрака (Цар Велик) Син на Камбиз I, който е син на Теосп, а пък той на ...самият Ахемен Aхемен - Основател на династията персийски владетели, вожд на едно от множеството ираноезични племена от планините Загрос с център областта Парса около гр. Пасаргади – люлката на персийския етнос. Но, Създателят на империята на Ахеменидите е именно Кир II. Първа стъпка е въстанието срещу Мидия, съчетано с привличане на част от мидийската аристокрация на персийска страна (заговорът на Харпаг). В резултат на победата в кървавата битка при Хирба, Мидия е разгромена, Кир завзема столицата Екбатана и се провъзгласява за мидийски цар. Персия става първостепенна сила в района (550 г. пр. н.е.), присъединявайки и Партия, Армения и цял Елам. През 547 г. пр. н.е. ескалира конфликтът с Лидийското царство (795-547 г. пр. н.е.) на Крез Златния (560-547 г. пр. н.е.) заради доброволното присъединяване на Киликия към Персия. След битката при Птерия на р. Халис със светкавична кампания Кир завладява лидийската столица Сарди, а Крез е взет в плен. През 546 г. пр. н.е. след потушаването на лидийски бунт начело с Пактий мидийските пълководци на Кир: Мазар и Харпаг покоряват последователно Йония, Кария и Ликия. Цяла Мала Азия е в персийски ръце. Образувана е първата сатрапия: Лидия начело с Харпаг. През 539 г. пр. н.е. започва решителната схватка с Вавилон за господство над целия Близък Изток. Преминалият на страната на Кир управител на провинцията Гутиум - Угбару обсажда столицата, а Кир разгромява вавилонския цар Набонид (556-539 г. пр. н.е.) при Опис (септ. 539 г. пр. н.е). На 12 октмври същата година Вавилон пада, ръководилият отбраната син на Набонид - Балтазар е убит, а нa 29 окт. Кир e коронован от местните жреци за „цар на Вавилон, цар на страните”. Сирия, Финикия (получава в награда монопол върху финикийския флот), Палестина и Арабия се подчиняват доброволно. Владетелят на Персия вече приема титлата „цар на четирите посоки на света”. Следва поход в Средна Азия: покорени са Дрангиана, Хорезъм, Бактрия, Согдиана, Арахозия, Хедросия и различни скитски племена (сака). В хода на тази кампания Кир намира смъртта си в сражение с масагетите на брега на р. Яксарт (Сърдаря) – юли 530 г. пр. н.е. Според Херодот предводител на масагетите е жена - Томирис. Погребан е в архаичната столица Пасаргади. Кир е не само талантлив военачалник, но и мъдър администратор. Именно той полага фундамента от принципи, върху които се крепи империята: добронамереност към покорените народи, запазване на местната администрация, умереност в данъчното облагане, съюз с жречеството и веротърпимост. Покорените държави не са опустошавани и разграбвани, каквато е практиката до момента. Вавилон е защитен от мародери след превземането му от специална стража, назначена от победителя. Пленените царе Крез и Набонид са пощадени и прекарват остатъка от си в почетен плен, а последният дори става управител на Кармания. Всички жители от различни народности преселени насилствено в Асирия и Вавилон получават възможност да се върнат по родните си места. Възстановени са разрушените храмове и в тях са върнати изображенията и символите на местните божества, събрани преди това във Вавилон. Най-известен (заради Библията) е указът за възстановяване на Йерусалимския храм (538 г. пр. н.е.), но това съвсем не е бил изолиран акт на особено благоволение към евреите. В своя манифест върху Цилиндъра на Кир от същата година се декларира освобождаване на всички пленници и реликви - „боговете...върнах по техните места и благоустроих техните вечни жилища. Събрах всички хора и ги върнах в техните поселища. Боговете на Шумер и Акад...по заповед на Мардук благополучно поставих в техните обиталища”. Именно поради това този паметник се смята за един от първите примери за гарантиране на човешките права и свободи. Отново е застроен унищоженият още от асирийския цар Асархадон (680-669 г. пр.н.е.) финикийски град Сидон и в него е поставен местен цар. Тези жестове помагат населението на империята да не се чувства зависимо и покорено, а да възприема персийската власт като своя. За това спомага и практиката на широко самоуправление и набирането на чиновниците в сатрапиите от местните аристократи, превърнати в предани служители. В ръцете на прекия представител на персийския цар- сатрапа остава само върховният контрол, събирането на умерени данъци и военното командване. За пръв път в Древния Изток се появява моделът на „благосклонния монарх”- благосклонен не само към собствения, но и към чуждите народи и благословен не само от своите, но и от чуждите богове

От тук нататък, персите започват да упражняват финансов шахмат над гръцките полиси. Купуват се политици, настройват се или се развалят политически съюзи Стига се дотам, че самият Демостен - велик оратор и яростен критик срещу обсебията на Филип II Македонски е обвинен в получаване на персийски подкуп ! Тоест персийска подлога или пета колона. Обвиненията са сериозни и Демостен за малко се разминава със Смъртна присъда ! Отървава се с Остракизъм ! Персите плащат щедро и изискват лукс и първа класа обслужване - техни посланици си позволяват услугите на най-елитните атински хетери, като например Фрине - 10 хиляди драхми за нощ Корумпираните действия, бруталните подкупи над политически мъже, задкулисните действия на Персийските сановници над гръцките полиси и политически мъже са видими и отекват във възмущение. Недоволството е оглавено от Филип II Македонски. Филип е наясно с Елинската реалия, на младите си години пребивава в Тива - проявява се като изключително умен и талантлив младеж, ученик не на кой ѝ да е, а на самият Епаминонд Тивански. Та ...констатациите на самият Филип II вече като цар на Маседониата Персите са твърде изнежени и слаби за да притежават такива богатства Мерниктът им е вече вдигнат ! Преценка и прогноза : 25-30 хиляди опитни и калени мъжаги са достатъчни да сринат огромния колос на глинени нозе И Филип не греши ! Започва Експанзията водена от сина му - Александър. Филип се оказва прав - персите воюват с наемници. Гърците в персийските армии са повече от тези в македонските редици. Освен гръцките наемници, най-способният им контингент се оказват ...бактрийците. (Бактрия- Афганистан) Суров район, сурови хора Точно там Александър има проблеми и проявява отстъпки. Те пък са впечатлени от него и му се подчиняват

Край на Гръко-Персийските войни, но отношенията между двете продължават да са не само крайно интересни, но да подскажат за днешните политически игри. Принц Кир наместник на Персийския Запад става големият приятел на Континентална Гърция и най вече на Атина и Спарта. Атинската интелигенция в лицето на Сократ е във възторг от принц Кир. Принцът е изключително високо образован, дори за гръцките стандарти (май с гръцко образование от МалаАзия) преписва рецепти, дава градинарски упътвания, физически упражнения, здравословна кухня, атинските философи начело със Сократ са във възторг от персийския принц Принц Кир е много богат и пряко спонсорира Спарта и силния ѝ човек - Лисандър ! Принц Кир щедро изпраща потоци от златни персийски дарии към Континентална Гърция. Ще дойде време, когато Принцът ще иска от гърците нещо за ....благодарност ! И това е : Помощ Помощ за Трона на Ахеменидите ! Гърците се отзовават - 10 хиляди професионални хоплити срещу огромно възнаграждение. Начело на тях, принц Кир тръгва срещу Артаксеркс II в братоубийствена гражданска война за трона на Персия. Грешката на принц Кир : не дочаква спартанските контингенти. Спарта както обикновено се забавя заради религиозни процеси. Войските на претендента принц Кир претърпяват катастрофално поражение от действащия хшаятия Артаксеркс II. Кир е убит ! Започва отстъплението на ...10-те хиляди, описано от Ксенофонт Спарта, закъсняла, гузна и изнервена се включва в кампанията ! И тук вече си проличава новата геополитическа стратегия използвана от Персида ! Общо Елинската Коалиция се проваля още в зародиш : Тива отказва открито, Коринт измисля претекст, че светилището на Зевс е изгоряло, Атина се отдръпва. Остава само и единствено Спарта. Коалицията разбира се е разбита от ...персийски дарии. Нещо повече : След серия блестящи победи над персийските сатрапи в Анатолия, Агезилай получава заповед от Герузията : Незабавно да се върне ! Причините : Избухване на Анти-Спартанска коалиция в Континентална Гърция Победен съм, казва Агезилай от 100 хиляди персийски стрелци с лък ! Персийските дарии с реверс : Стрелци с лък !

Гръко-персийските отношения са също много интересен случай. Взаимоотношенията им се променят с интензитета и крайностите на ...английско време. Малоазийските гърци в началото се бунтуват подтиквани от Атина, но след второто им завладяване - мируват. Причините : просперират под персийския мир, гарантиращ им сигурност и огромен пазар. Те са вече много по богати от европейските си събратя. Спартанският цар Агезилай II с тъга отбелязва, че малоазийските му сънародници са вече твърде нему чужди, отдали се на богатство и печалба, изнежени и предпочитат да се откупят от военна служба, отколкото да се бият за освобождение и никаква общо Елинска кауза не ги вълнува. Гръко-Персийските войни Какво виждаме тук ? Общо взето в Съпротивата участват Гръцки територии контролирани от Атина и Спарта. Сиреч ...малко с тоягата като че ли е действано. (като стадо са подкарвани) Атина и Спарта искат и...другите също щат не щат Обаче по силните и независими полиси : Тива и Аргос категорично не само отказват да се присъединят към борците, но и подкрепят персите. Аргивите обещават подкрепа на персите ако влязат в Пелопонес, Тесалия пасува, Акарнания и Етолия също, а Македония се подчинява. ................................................................................................. Тоест : Общо Гръцката Национална Съпротива се състои от Атина и Спарта и техните контролирани територии. Няма сведения за персийски зверства по пътя до Атика. Вече в самата Атина, персите са изнервени от партизанската тактика и .... палят ! В интерес на истината - атиняните са офейкали, евакуирали. Персите не палят живи хора, а Акропола и то от яд. Ще последва впечатляващо пълномащабно възстановяване, като някои обекти умишлено са оставени разрушени и обгорени за да напомнят за персийските нашествия и съпротивата Само няколко десетилетия по-късно Атина с предградията си достига смайващите 60 хиляди граждани имащи право на глас. Тоест това са само мъже над 21-годишна възраст, без да се броят жени, деца, метеки, чужденци и роби Изчисленията са за ...около 600 хиляди

Персийската империя е интересен случай. Сравнена с Асирия и късен Вавилон например които прилагат терор към непокорните народи, депортации и масови екзекуции на елити включително и показни одирания на живо и набиване на кол, то Персида е доста по хуманна. От всички варвари, персите са най-достойни за възхищение ! Това е гръцката констатация Интересен случай : спартанците убиват персийските пратеници които са дошли да им искат ...Земя и Вода (условно подчинение). Минава време и съвестта им проговаря, или по точно някакви обезпокоителни знамения се появяват и всяват смут сред това смело, но крайно суеверно общество. Решават : ще изпратят същият брой спартанци колкото и убитите перси за кръвнина. При появата им пред Ксеркс той маха с ръка и ги освобождава с думите "персите не убиват пратеници" Още един пример към ...плюсовете за Персийското управление Финикийският град Тир просперира под Автократорията на Великия цар, върти търговията, а хшаятията плаща богато и пребогато за услугите на флота му. Не случайно Тир оказва такава жестока съпротива срещу Александър, като жителите му решават да се бият до смърт и евакуират жените и децата си в Картаген. ........................................................................................................................ Сега обаче идва ред и на минусите, които няма как да се скрият. След смъртта на едва втория си владетел - Камбиз син на Великия Кир, започват силни центробежни течения, избирането от Съвета на Дараявауш за хшаятия води до бум от въстания и отхвърляне на персийското господство. Отпадат Египет, Армения, Вавилон, Мала Азия, Бактрия, Арахозия, Ганхара Дарий I започва буквално наново налагане на персийската власт - поход след поход, година след година, сатрапия по сатрапия. Налага се и прояви на жестокост - арменския водач на бунта е набит на кол. След смъртта на сина му Ксеркс I, вълнения и брожения започват с нова сила. Египет успешно се освобождава, изгонва персийските гарнизони и отхвърля за десетилетия (половин век) персийската зависимост.

Резервоарът е изграден в микенско време, а не че е бил на Одисей. Одисейон е наречено по късното елинистическо-римско селище в което са намерени множество артефакти говорещи за култ към тази личност. Авторите изказват мнение, че през Микенската епоха е имало укрепления и централизиран контрол над изворите в региона. Явно са търгували с прясна вода The earliest evidence of human activity at the site now dates to the Final Neolithic phase (late 5th/4th millennium BC), including dozens of flint artifacts and hundreds of pottery fragments. Bronze Age evidence, specifically from the late 14th and 13th centuries BC, includes dozens of fragments from approximately thirty different vessels. Of particular interest is an intact underground fountain/cistern. Its shape, structural characteristics, and the discovery of Late Mycenaean kylix fragments within are strongly suggestive of a Mycenaean palatial phase dating, corroborating earlier research. The Mycenaean settlement at Homer’s School likely served to oversee ports and lands, protect and manage water resources, and integrate into a network of seven to eight other Mycenaean sites in the fertile northwestern part of Ithaca. This network appears to define the major urban (traditionally Odyssean) center of the island during the Mycenaean palatial period (14th-13th century BC).

Карта на остров Итака, интересното според археолозите е в северната половина Източници : https://www.zmescience.com/science/news-science/archaeologists-may-have-found-odysseus-sanctuary-on-ithaca/ https://www.tovima.com/culture/sanctuary-of-odysseus-unearthed-on-ithaca-in-major-archaeological-discovery/ https://www.thearchaeologist.org/blog/ithaca-groundbreaking-discoveries-link-mycenaean-palace-to-odysseus-statement-released-by-the-ministry-of-culture-by-sotiris-skouloudis https://greekreporter.com/2025/06/10/unearthing-ithaca-past-new-discoveries-homer-school/ Тук : как поетите обещания за финансиране и държавна помощ от страна на гръцкото правителство се ....спазват ! https://www.ithaca.org.au/odysseus-palace-1

Това не е първият път, когато археолозите търсят „истинския“ Одисей. Векове наред учените спорят дали той е историческа личност или чиста измислица. Подобно на крал Артур или Гилгамеш, той съществува в зоната на здрача между литературата и паметта. Но това разграничение може да няма значение. Дори Одисей никога да не е живял, тези открития показват, че хората са действали така, сякаш той е живял. Те са издълбавали името му в камък. Те са го почитали с ритуали и жертвоприношения. И са строили, поддържали и пътували до неговото светилище в продължение на поколения. Гръцкото министерство на културата заявява, че мястото вече може да бъде „уверено идентифицирано“ с Одисея - героично светилище на Одисей, споменато в декрет от II век пр.н.е. от Магнезия в Мала Азия. В този декрет се споменава и Одисея - спортни и културни състезания, провеждани в негово име. Тези игри, както и самото светилище, служели за закрепване на мита в ежедневието. Те превърнали Одисей от литературна фигура в гражданска такава. Това е най-силното доказателство досега, че легендите за Одисеята на Омир не са просто запазени в стихове, а са гравирани в живота, ритуалите и гражданската идентичност на хората, които са живели там, където започва историята. Археолозите са открили 14 щамповани керемиди и фрагменти с надписи, носещи безпогрешни следи от името на Одисей. Един фрагмент гласи „ΟΔΥCCEOC“, родителната форма на древногръцки, което предполага притежание – може би „на Одисей“. Друг гласи „ΟΔΥCCEI“, вероятно посвещение: „на Одисей“. Преди близо век, в пещера в залива Полис — също на Итака — върху оброчна маска е изписан надписът „ΕΥΧΗΝ ΟΔΥCCΕΙ“ или „обет към Одисей“. Сега тези нови надписи потвърждават, че хората са се връщали отново и отново, за да почетат фигурата, която някога, митично, ги е обсебила. Има и още. На място е открит миниатюрен бронзов бюст, наподобяващ изображения на Одисей от монети от IV-III век пр.н.е. Археолозите смятат, че светилището е функционирало от елинистическия до ранния римски период – приблизително от III век пр.н.е. до II век сл.н.е. Това беше място, където хората идваха да благодарят, да дадат обети, да си спомнят за един цар-герой, който никога не спираше да пътува към дома. Находките включват също ритуални съдове, тежести за станове и над 100 монети от градове в гръцкия и римския свят. Тези монети са особено показателни – те говорят не само за местната преданост, но и за далечни пътешественици. Изглежда, че Итака се е превърнала в дестинация за поклонници. Култът към Одисей не е бил старомодна местна практика. Той е имал голям обхват. Сред глинените дарове имало 34 оброчни фрагмента, вероятно посветени в моменти на лична молитва или благодарност. Вретена и тежести за стан намекват за ролята на жените в тези обреди, може би призовавайки дълго-страдалната съпруга на Одисей - Пенелопа. В близкото село Ставрос, на градския площад се намира поразителна реконструкция на двореца от италианския архитект Бруно Мацали – визуално напомняне, че нещо наистина значимо може би някога се е случило на това иначе идилично място. Реконструкцията се основава на археологическите находки и в няколко аспекта съвпада с описанията от епоса на Омир В заключение : мястото вече може съвсем основателно да се нарече : Одисейон - селище съществувало през елинистическата и римската епохи като ... поклонническо място за култа към Одисей. Елинистическият монументален комплекс вече може с увереност да бъде идентифициран като Одисейонът на Итака, за който се смята, че е включвал светилище или олтар посветен на Одисей. Това място е споменато в декрет на итакаите около 207 г. пр.н.е. от Магнезия в Мала Азия [IG IX 12 4, 1729], който също така споменава свързаните с него атлетични състезания ( Одисея ). Характерът и точното местоположение на Одисеонът са предмет на научни дебати от 30-те години на миналия век. Днес близо век след откриването на надписа EUXĒN ODYSSEI („Обет към Одисей“) върху фрагмент от глинена маска от късноелинистическия период, открита в пещера в залива Полис, два нови надписа – ODYSSĒOS и ODYSSĒI – допълнително подкрепят по-късното култово почитане на героя в Итака. В съчетание с богатството от археологически данни, тези находки потвърждават развитието на виден обществен комплекс с важна роля в религиозния, социалния и евентуално политическия живот на итаките през елинистическия и ранния римски период, който е служел и като по-широко място за поклонение.

Сензационни разкрития на остров Итака Гръцкото министерство на Културата оповести официално : Ithaca: Groundbreaking Discoveries Link Mycenaean Palace to Odysseus! Statement released by the Ministry of Culture June 13, 2025 Скалистите хълмове на Итака, дом на маслинови горички и стари гръцки легенди, сега разкриват най-впечатляващата си тайна: светилище на Одисей. На място, известно от над два века насам като „Училището на Омир“, археолозите са открили убедителни доказателства за култ към героя, който е съществувал повече от хиляда години – посветен на самия митологичен цар на Итака и главен герой на „ Одисея“ на Омир. Откритието беше обявено от гръцкото Министерство на културата в началото на юни, но то е кулминацията на десетилетия труд. Мястото, наричано „Училището на Омир“ от началото на 19 век, е разположено около голяма скалиста издатина по източните склонове на Екзоги, в район с естествени извори. Разкопани останки са разположени на две тераси, свързани с две издълбани стълбища, както и в по-ниско разположени райони. На горната тераса се намират останките от кула от елинистическата епоха (3 век пр.н.е.), докато долната тераса е до голяма степен заета от масивна правоъгълна сграда. Доказателства за човешка дейност на обекта датират от края на неолита (края на 5-то/4-то хилядолетие пр.н.е.). Находките включват десетки кремъчни инструменти и няколкостотин фрагмента от керамика. Що се отнася до бронзовата епоха, идентифицирани са десетки фрагменти от около 30 различни съда, датиращи от края на 14-ти и 13-ти век пр.н.е. Особено важно откритие е напълно запазен подземен извор/резервоар, изграден с конзолна зидария. Това е един от малкото известни примери от този вид. Въз основа на формата, строителните техники и наличието на фрагменти от късномикенски чаши за пиене вътре, изследователите – минали и настоящи – твърдо вярват, че датира от микенския дворцов период. Микенската инсталация в Омировата школа вероятно е служила като административен център, който е контролирал пристанищата и земите, както и е управлявал и защитавал изобилните водни ресурси на района. Изглежда е част от мрежа от 7-8 микенски обекта в плодородната, с няколко пристанища северозападна Итака. Тази мрежа сякаш свободно определя по-голямото градско (традиционно одисеевско) ядро на острова по време на микенската дворцова епоха (14-13 век пр.н.е.) Сега конкретно към Одисей

На митове има в смисъл по ранни - по-късни, на Пантеон - няма ! Зевс е върховен бог на всички елини, Хера е върховна богиня. Аполон, Атина, Афродита, Арес, Хермес, Хефес, Афродита. Имаш и Космология, стига спори. В пред Микенско - не ! В Микенско - да ! Теб какво те интересува точно ? Май ми се струва, че и ти не знаеш Нещо спориш, но за какво и ти не знаеш .................................................................................... Ако си направя труда да копирам и да пейстна всички твои твърдения и заключения, ти усещаш ли какви небивалици ще се получат ? Гърците предали своите идеали на етруските чрез Артиа ? Някъде на ..задника на Адриатика. Така ли беше ? След което юнашката предложи като твоя констатация, че няма нищо гръцко в етруското приемство , а то идва от другаде, паралелно с гръцкото и нямат нищо общо. После завъртя едни ...сукни, ум да ти зайде Тоя и оня се преселил нанякъде си ...кръвта вода не ставала, ама после ...го удари на демократичност - шарвали си боговете !? Демократи ама кръвта вода не ставала ! Абе Ужас бе Уважаеми. Ужас и Безумие !

Остров Итака, част от съвременния Йонийски архипелаг е отново на фокус ! Да поясня, не защото се имам за експерт от последна инстанция, както съм обвиняван, а защото се интересувам от темата и следя развития и новини и споделям. Остров Итака и остров Кефалония са в остър спор за родина на култовата личност - Одисей ! Един от главните герои на Илиада и главен в Одисея Всеки от спорещите острови има своите ...козове, при това в ...играта се включват Етимология, История, География, Археология и ...Геология ! Аз самият съм раздвоен и двата острова имат своите силни и слаби аргументи, дори се стига до нелицеприятни замервания с обвинения и от двете страни. Но ...това е за друга тема Все пак да си еднолично признато родно място на самият Одисей - не е шега работа ! Филмова индустрия. медиен поток, туризъм ... И така ...последни сондажи в Итака Насред с Микенски архитектурни останки (които съм описал в темата за Гърция преди Елините) се появяват ...такива артефакти : Одисей, нескопосана статуетка датирана в Геометричния период, местоположение : Итака Опс ....бай Одисей изписан на етруски Алфабет ! Къде ? На остров Итака ! Извод : Етруски са идвали на ...ПОКЛОНЕНИЕ на остров Итака и са дарявали дарове ! На кой ? На Одисей ? Защо ? На това ще отговори Кухулин

Не знам как да коментирам това ? Как така всяко племе идва с ...боговете си ? И "демократично" се смесват ? Как бе, човек, как става това ? Защо пускаш такива фишеци Нали имаш Елински Пантеон със структурирана йерархия ! Зевс - върховен бог хвърлящ мълнии, Хера жена му, Посейдон, Хадес/Аид/, Аполон, Атина, Арес, Хефес, Хермес, Артемида, Афродита и т. н. Всеки си има място и кръвна връзка Това са общо елински, а не между племенни божества. Имаш и унифицирана Космология и Космогония и приета от всички елини ! Не знам защо ти и ги обяснявам тези неща, но за другите поне нека са полезни Има разбира се регионални засилени култове към дадено божество, но то не е защото са на принципа "демократично избрани" а чисто и просто на регионален принцип. Примерно някъде си светилищата на Хермес са повече от тези на Хефес, на Атина повече от на Хера и т. н. Както в България например в дадени райони има приоритет култът към Св. Димитър, на други към Св. Георги, в Южна Католическа Европа - култът към Богородица и т. н. ...Това не прави едните с различни божества демократично избрани. ........................................................ Отново : имаше добри попадения (все по редки и изчезващи назад във времето) но напоследък стрелящ сватбарската. При това безразборно, агресивно и вулгарно. И най-важното : неточно !

Има дотолкова, доколкото да се подскаже, че "елинизирането" тоест : възприемането на егейски божества, хероси и митологични епоси от етруските и то в такъв мащаб, че и страст съчетана с времева продължителност не се дължи на контактите им с гръцките колонисти от Куме и Питекатуза. Или нека е по неутрално : Не се дължи само на контактите им с тези колонисти. Не става. Не може. Така за десетилетия не се възприемат чужди и непознати божества и култове. Не и в тази епоха. Не и от народ който е на почти същото цивилизационно стъпало (дори по високо) да приеме от друг ...ей така Има нещо друго Това се мъчех да обясня. Затова изкарвам "всичко на масата" Някои съфорумци разбраха и дори помогнаха с конструктивни и резонни хипотези Други изписаха една гора глупости Кухулина обаче не отстъпи и на йота.

Троянско ехо от глина: Откриването на нова хетска плочка доказва Омировата версия ! Забележително ново откритие се появи от архивите на хетските текстове, което разтърси самите основи на начина, по който възприемаме Троянската война и нейната историчност. Разкрита и публикувана наскоро под егидата на Микеле Бианкони от Оксфорд, тази новодешифрирана табличка – Keilfischurkunden aus Boghazköi 24.1 – предлага това, което може да е една от най-интригуващите писмени връзки между Анатолия от бронзовата епоха и епичната традиция, достигнала кулминацията си в „Илиада“ на Омир . .................................................................................................. Размисъл са ...общ пра-стар Егейски култ/епос - Събития случили се някъде непосредствено преди Колапса на Егейската-Бронзова Цивилизация, но обхващащи територии от Леванта до ....Британия

Линк разбира се : https://www.thearchaeologist.org/blog/new-hittite-tablet-shows-striking-correspondences-with-the-narrative-of-homers-iliad Май за пореден път Стария Хомер ще бъде вдигнат от гроба и разведен на бял кон На времето Бразилският император и Х. Шлиман са вечеряли и пренощували сред руините на Микена. Усещането не само според двамата, но и сред всички техни сподвижници е било ....невероятно изживяване Слепият бард отново не е лъгал, а предавал запаметени устни легенди, събития от отминалите времена на слава и героизъм, спомен от епоха за сила и чест, смелост и лоялност !

Лувийският тектс казва : Богиня и гняв, Хомер казва Богиня и гняв Лувийците : Богиньо, възпей гибелта на високата Вилуша, (произнасяло се Уилион на микенски от там Илион, Таруша е др. име на хетски, следва Троя - Илион) Хомер : Богиньо възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев... Тази плочка не само засилва геополитическата динамика на късната бронзова епоха, но и предоставя безпрецедентен литературен фрагмент, който предполага, че местна лувийска поетична традиция занимаваща се с падането на Троя, е съществувала векове преди Омир. Досега изследователите на егейската праистория и устните предания бяха оставени до голяма степен на предположения, когато свързваха хетските архиви с поезията на Омир. Имахме политически доказателства за съществуването на град на име Вилуша (Троя) и разбирахме, че Ахияуа представлява западна сила с гръкоговорящ елит. Това, което оставаше неуловим, беше литературният - или поне полулитературен - мост. Тази табличка за първи път предлага намек за поетичен корпус на лувийски език , очевидно описващ падането на Троя. Макар и фрагментарен, пасажът демонстрира ритъм, вероятно предназначен за устно изпълнение. Дактиличната или спондейската структура – по съвпадение наподобяваща хекзаметъра на Омир – би могла да подсказва за по-широка епична традиция в анадолските дворове, вероятно по-стара от композицията на „ Илиада“ от 8 век пр.н.е. Лувийският поетичен стих, в който се споменава божественият гняв и разрушение, допълнително подсказва тематични и формални паралели с гръцката епична традиция. Като се има предвид, че Троя е била анатолийски град и че регионът е бил дом на двуезично (или дори многоезично) население – включително хети, лувийци и други индоевропейски групи – съществуването на местна наративна традиция за падането на Троя е едновременно правдоподобно и сега е предварително доказано.