Евристей

Епохата на Бронза е блестяща, цветът е важен и показен Нолан заменя това с: тъмнина минимализъм анонимност сивия цвят властва . Това е естетика на XXI век, наложена насила върху XIII век пр. Хр. Това не е просто лош дизайн. Това е грешна философия за древността. Нолан не показва как са мислели древните — той ги кара да изглеждат като съвременници с броня И точно тук е най-големият му грях: не че интерпретира а че подменя. Това, което гледаме не са микенски бойци. Това са Hollywood-генерични герои, които имитират "древността" с визуални елементи, които са: неправилни за времето, лишени от историческия контекст и културна идентичност Ако Агамемноновият шлем беше първият удар, то визията на Одисей и хората му е втори — вече системно нарушаване в подхода и пълно незнание към древната култура The Odyssey костюмите на Одисей и спътниците: Визуално НЕ отговарят на времето на Троянската война или Хомеровия контекст. Нямат характерната за бронзовата епоха блясък, цветове и статусен символизъм. Вместо това униформите им приличат от по-късна или направо измислена епоха, често сравнявани в интернет с римски/миксирани форми или абсолютна фантазия. Това НЕ Е: Омир Микенска Гърция Троянският цикъл. Това Е: съвременен екзистенциален филм облечен в псевдо-древни дрехи с напълно подменена културна логика. Нолан не прави филм за древността. Той кара древността да играе по неговите правила

Агамемнон по дяволите НЕ Е БАТМАН. Той е: wanax — сакрален цар; върховен владетел, чиято власт е ритуална, показна, демонстративна; фигура, която трябва да бъде разпознаваема, величествена, страховита чрез статут, не чрез маска. Да скриеш лицето му зад безличен изкуствен и полиран шлем означава: Да отнемеш самата идея за царственост в бронзовата епоха И проблемът далеч не е само шлемът. Проблемът е, че Нолан и екипът му не разбират какво Е цар в бронзовата епоха. Агамемнон не е "воин-анонимец", а сакрален владетел Агамемнон е wanax — дума, която означава: върховен господар; посредник между боговете и хората; носител на харизма, власт и ритуална легитимност. В микенския свят властта не се крие — тя се показва. Затворен, тъмен, обезличаващ шлем: унищожава визуалната йерархия; прави царя неразличим от редовия боец отнема сакралното измерение на фигурата. Това е анти-бронзова епоха като мислене.

На нищо не прилича за съжаление и точното определение за тази гротескна маска в частност и филма като цяло е: художествено и историческо фиаско. Това НЕ Е Агамемнонов шлем. Това НЕ Е Микенска епоха. Това дори НЕ Е Гръцки свят. Това е визуална пародия, лишена от елементарно познание за XIII–XII в. пр. Хр., и още по-лошо — лишена от уважение към нея. В микенската епоха НЕ СЪЩЕСТВУВАТ: тъмни, "тактически", почти sci-fi маски; шлемове тип „анонимен екзекутор“ затворени лицеви брони с гладка, индустриална повърхност. Съществуват: шлемове от глигански зъби описани от Омир и открити археологически; бронзови шлемове с ясно изразени гребени, нитове, орнаментика, рога; релеф, символика, статут — не „антигеройска анонимност“. Това, което Нолан показва, няма археологически аналог. Нула. Нито от Микена, нито от Пилос, нито от Тиринт, нито от Дендра, нито от Троя.

Одисей - любимецът на Европа Архаична Гърция (VIII–VI в. пр. Хр.) Ключови черти: polymētis – многоумен, изобретателен; polytropos – „многообратен“, човек на маските; герой на νόστος (завръщането), не на завоеванието. В архаичната Елада Одисей е обичан, но и подозрителен. Аристократичният идеал все още предпочита Ахил. Одисей е герой на нов тип общество, което тепърва се ражда – търговско, морско, колониално. 2. Класическа Гърция (V в. пр. Хр.) Тук става нещо важно: Одисей се „проблематизира“. В трагедиите (Софокъл, Еврипид) той често е: манипулатор, циничен политик, опасно умен. Причина: Атина вече е демокрация, риторика и политика вървят ръка за ръка. Одисей става огледало на софиста. Популярен? Да. Обичан безрезервно? Не. Той вече е интелектуално неудобен. II. Етруските: Одисей като герой на измамата и съдбата Етруските обичат Одисей – и това не е случайно. На етруските огледала и вази: Одисей (Uthuze, Utuse) се появява често; сцени с Полифем, Кирка, измами и наказания. Защо? Етруската религия е фаталистична; светът е лабиринт от знаци и предзнаменования; Одисей е човек, който оцелява чрез тълкуване и хитрост, не чрез сила. Тук той е идеален герой: не морален пример, а оцелял сред капаните на съдбата. Важно: Етруските предават Одисей на Рим. III. Рим: Одисей (Ulises) – подозрителният грък 1. Републикански Рим Римляните са амбивалентни: уважават ума му, но не му вярват. За тях Одисей е: прекалено лукав, прекалено „гръцки“, почти неморален. Цицерон и римската реторика го използват като пример за свръх интелект, но не и за добродетел. 2. Вергилий и Империята В Енеида: Одисей е виновникът за Троянския кон; символ на измамата, разрушила Троя. Рим предпочита Еней: благочестив, съдбовен, основател. Одисей тук е антигерой, нужен, необходим с гениалния си ум, но нелюбим. IV. Византия: Одисей като реторичен и морален образ Това е често подценяван период, но изключително важен. Византия пази Хомер; Одисей е четен, коментиран, преподаван. Но: християнската етика е подозрителна към хитростта; Одисей става: алегория на душата, образ на странстващия човек в падналия свят. Той оцелява не като герой, а като текст. Популярността му е учена, но не масова. V. Ренесансът: златният век на Одисей Тук Одисей преживява възраждане без прецедент. Защо? Ренесансът обожава: античния ум, индивидуалността, човека с много лица. Италия е: морска, търговска, политически раздробена. Одисей е: дипломат, измамник, пътешественик, оратор. Най-популярен след Античността. Данте вече го превръща в: трагичен търсач на знание, човек, който прекрачва границите на позволеното. VI. Класицизъм: Одисей като модел на разум XVII–XVIII в. Франция и Германия го четат през: разума, мярката, контрола. Тук той е: цивилизован, рационален, овладян. Почитан, но обезопасен. Одисей губи дивото си лице. VII. Новото време (XIX–XXI в.): Одисей като човекът на кризата Тук идва вторият му апогей. Романтизъм: самотният странник; Модернизъм: Джойс (Ulysses) – Одисей като всеки човек; Архаична и ранна класическа Гърция – като жив мит Ренесансова Италия и Европа – като модел на човека Модерното време (XX в.) – като символ на кризата Най-силно обичан: в Елада и Ренесанса Най-дълбоко разбран: в модерността Най-подозиран: в Рим и ранното християнство

Ахил говори малко, но действа много Аякс почти не говори Хектор говори трагично Агамемнон говори заповедно Одисей разказва, убеждава, лъже Европа е цивилизация на езика, не на удара. Ахил – винаги войн Аякс – винаги скала Хектор – винаги трагедия Агамемнон – винаги провалена власт Одисей – хитрец, дипломат, грешник, търсач, скитник с чест Само Одисей може да бъде препрочитан безкрайно. Европа не е избрала най-силния си герой. Тя е избрала този, който оцеля. Ахил живее за кратката слава. Аякс е стена, която се чупи в бурята на историята. Хектор умира с чест, която се помни, но не се живее. Агамемнон пада, защото властта не прощава. Одисей обаче преживява бурите, измамите, капаните и времето.

Европа живее в история, не в мит Типът герой, който Европа може да наследи Ахил – абсолютният воин: божествен, недостижим, кратък живот Аякс – скалата на честта: мълчалив, недодялан, неоцеляващ Хектор – трагичният защитник: благороден, но обречен Агамемнон – царят : власт, вина, провал на управлението Одисей – човекът : умен, слаб, лъжлив, но …. издръжлив и устойчив Европа не може да живее като Ахил, не може да мълчи като Аякс, не може вечно да умира като Хектор, нито да властва като Агамемнон. Тя може да оцелява само като Одисей. ……………………………………………………………………………………….. Ахил, Аякс и Хектор принадлежат на бойното поле - Кръвта и Честта ! Агамемнон – на лагера и трона - Властта и Арогантността! Одисей – на морето, острова, дома - Верността и Обвързаността ! Европа е лабиринт от граници, не равнина. Героят ѝ не е дуелист, а навигатор. Ахил избира вечна слава – кратък живот Аякс не понася загубата на честта Хектор знае съдбата си и я приема Агамемнон загива веднага след победата Одисей живее след войната Европа не свършва с победата. Тя започва след нея. Ахил – морал на честта Аякс – морал на абсолютната правда Хектор – морал на дълга Агамемнон – морал на правото на власт Одисей – морал на обстоятелството Европа избра не чистия морал, а сложния.

Одисей, или защо Европа избра хитреца Одисей „победи“ Ахил, Аякс, Хектор и Агамемнон в паметта на европееца Хомер създава Одисей като нещо радикално ново: не е силен и могъщ като Ахил, не е непоколебим и лоялен като Аякс, не е благороден и доблестен като Хектор, не е властен и богат като Агамемнон, но е най-умният, най-издържливият, най-човешкият. Той оцелява там, където другите падат. Той мисли, когато другите удрят. Той чака, когато другите бързат. Той се променя, когато другите остават същите. Ахил е величие. Аякс е чест. Хектор е дълг. Агамемнон е власт. Одисей е живот. Европа не избра най-блестящия, не избра най-чистия, нито най-смелия, нито най-благородния Тя избра този, който може да премине през времето, да говори на бъдещите поколения и да бъде човек със слабости, но с ум, с памет и с хитрост. Европа живее в история, не в мит

За смъртта на Кубрат е обосновано, но какво е обяснението за неговата рождена дата, че и тази на Аспарух ? На Тервел ? На каква база Атанасов обосновава тезите си ? Щото ...принцовете на степта са длъжни ...нали..бързо да се възпроизведат ! Нали търсим подобни примери ? А то се оказва, че под 18 - няма ! Дори Атила в най-добрия случай, ама наистина в най-добрия е станал баща на Елак на 19. Да не кажа че и на 24-25 ! Значи Аспарух (ако е роден от втора жена или наложница) може да е много близо до Баян, както и разбира се много далеч Това е действителността, а такива като Атанасов които търсят как да натъманят нещата с по лицеприятни соц краски и търсят одобрение сред тогавашната цензура е друг въпрос

Това вече съвсем отива към вятърничевост .. От къде накъде Тервел трябва да е ...първороден син ? Атанасов не прави ли сметка, че Аспарух може да има няколко сина преди това - загинали ? И един буюк щерки преди него и чак на стари години поредната млада наложница дарява стария Паро с мъжки наследник ? Да с оглед конюктурата би трябвало преди Тервел да няма живи по-големи братя, защото това би довело до проблеми след смъртта на Аспарух, а се вижда че такива няма - държавата е стабилна и Юстиниян II и Лъв Исавър търсят и получават ефективна помощ Но Тервел може да е роден в един огромен времеви диапазон - от първородно дете до ...изтърсаче, наследило баща си заради липса на живи по-големи братя. А ако Тервел е късно роден, то това удължава и живота на Аспарух Въобще плаваща линия

Вижда се, че Атанасов здраво издига пясъчни кули и гради ли гради... Как според него се е "изяснило", че Кубрат е роден 605-610 г. ? А пък Аспарух - 639-640 г ? Тоест Кубрат/Курт/ е 29-35 годишен когато се родил Аспарух. Като обосновката е : "принцовете в степите се женели рано" Първо : не принцовете в степите, а всички по тез времена се бракосъчетават рано, обаче деца не се пръкват толкова бързо и лесно (сред елита) Второ : Като какъв се явява Аспарух на Кубрат ? Трети син или трето дете ? Защото ако е трети син то той може да бъде роден и много по-късно * (ще дам обосновка ) а ако е трето дете - напротив - той може да е роден дори когато Кубрат е на 16-18 години (по теорията за младите степни принцове) Трето : Има Полигиния за която Атанасов срамежливо премълчава. Тоест между първия Баян и третия Аспарух може да има и няколко месеца разлика ако са от различни майки Нека хвърлим по един поглед как са нещата Атила - според френското уики е роден 395 г. а най-възрастният му син Елак е роден 425 г. Атилата с един табор наложници става баща на първороден син на 30 години ! От него по принц на степта има ли ? Английското уики го дава по млад 406 г. но не дава датировка за Елак. В най- ранния случай - Атилата ще е станал татко на 19 години. Жените : Първо раждане 14–18 години, често около 15–16 обаче трудно се засича сред елита Хановете и елитът често стават бащи и в зряла, даже късна възраст (40–60+), защото имат нови млади (втори, трети) съпруги и наложници. ................................................................ Ето и някои примери от страна на ...майките Чичак - хазарското цвете е спазарена от Лъв Исавър от могъщия по тез времена владетел на Хазария - Бихар. Двамата имат общ враг - арабите, за целта - скрепва се лоялен Хазаро-Византийски съюз (срещу всепомитащите вълни на Исляма) а щерката на Бихар- Чичак заминава годеница на Константин (бъдещия Копроним) Годините са 732-734 /преговори и заминаване/ На колко години е била годеницата Чичак ? Неизвестно, но е била много млада. Хубава и умна - тя предизвиква истинска истерия в Столицата - облеклото ѝ става мода и е наречен Чичарион, а ортодоксите в това число и темерут човек като Теофан са впечатлени от бързото ѝ усвояване на знания и го аплодира. Няма и намек за подигравка на произход.. Чичак ражда чак ... на 25 Януари 750 г. Тоест 15+ години по-късно и това е първородното дете на Константин V - бъдещият Лъв IV Хазарин 15 години Константин е верен на Чичак-Ирини, но какви са причините ? Баща му Лъв Исавър се споминава още през 741г. а бракът може да се разтрогне заради невъзможността Чичак да го дари с мъжки наследник (в случая никакъв) По натам за други примери

Това отклонение е с цел вкарване на повече яснота относно възрастовата граница най вече на унаследяване. Често разликите са огромни - в някои случаи синовете наследили бащите си са с около 30-50 години по-млади. В други случаи ...Короната/ Управлението/ преминава във внуци и правнуци.. В разглеждания период владетели станали бащи на 18 години са наистина рядкост, а тези на по-късна възраст - мнозинство. Това трябва да се има предвид ! На колко се жени и разпложда говедаря, овчаря, ковача или роба е едно, а съвсем друго е смяната на поколения в управленския елит Тоест ...синчето на господаря може да играе с пра-внучетата на дойката на баща си... .............................................. Този казус е интересен : любим син ! Той не е непременно първородния, а по скоро любимеца на ...татко. Примери много от Древността през Средновековието до Модерни времена .................................................................. @Янков ще се разсърдиш ли, ако пробутам една моя хипотеза ? Ювигия Крум има големи амбиции за племенника си Пацик Млади, дори прекалено големи ? Дотолкова, че да го наследи пред родния му син (уж) Омуртаг ? Причините : мъкне го със себе си по походите, присъства на важни събития, а напротив за син Муртаг - нищо ! Както и чувствата са същите от страна на синовната обич : Нищо от многобройните надписи на Омуртаг не споменават и дума за славния му Отец Тоест при различен развой .... като едното нищо Крум обявява Пацик за свой наследник ! Ако хипотетично това би станало, то Пацик пак ще е от рода на Крум

Не, има не един и два такива случая. Един Енрико Дандоло устройва ли те ? Ако искаш да направим една бърза проверка на сходни на "нашите" степняци по бит и начин на живот - американските индианци за които има сигурни данни ? Първият хванат за ушите : Джон Смит 138 години ! На колко точно години е...да не издребняваме, щедро ти отпускам да го "подстрижеш" с някое друго десетилетие, но не прекалявай - не минавай под 100-те ! На 90 е бил в перфектна форма ...с хубава мома и изпълнени задължения https://www.d.umn.edu/cla/faculty/troufs/Buffalo/PB41.html Натам Белия бик Born April 1849 Died June 21, 1947 (aged 98) South Dakota https://en.wikipedia.org/wiki/White_Bull Червения Облак Born c. 1822 near modern-day North Platte, Nebraska Died December 10, 1909 (aged 86–87) Pine Ridge, South Dakota, U.S. https://en.wikipedia.org/wiki/Red_Cloud Има още много, да, не са умрели точно на бойното поле, но някои са обмисляли бягство и нови бунтове на преклонна възраст - тоест чувствали са се в перфектна физическа форма. Има сведения точно за бунтовни настроения сред старците, докато младите са вече били по-склонни към ...цивилизацията и новия ред. Ако пък искаш строго водач на армия в бойни действия то ето ти примери от една велика генерация : Не един а мнозина Диадохите са уникален исторически феномен - не просто генерали, а столетници на бойното поле, което почти не се среща преди или след тях. Те са най-силният аргумент, че възрастта може да бъде съчетана с чудовищна енергия, жестокост и стратегически ум. Физически и генетично – те бяха стоици Македонските воини не са били обикновени старци тренирани от деца и юноши свикнали с походи по 40 км/ден хранени добре имунизирани чрез живота си срещу умора и трудности понасящи температурни амплитуди от 60 градуса Те умираха от меч, но не от старост. Там имаш 100 годишни, 90, а на 80 - загинали на бойното поле предвождащи войските си ..................................................... И да - има легенди, но за да се създадат то трябва и база

Не го знам, може ли източник ? Не че не ти вярвам, но аз да се коригирам Но дори и да го приемем ...съгласи се, че няма под 15, а тези до 18 са изключително редки. Много по срещани са тези в които синове с 20-30 (и много повече) годишна разлика от бащите си ги наследяват. Мога да ти приведа много примери безброй, но ще разлеем темата

Да бъда разбран правилно : не споря и не се заяждам... По казуса, че Тервел с оглед на разликата спрямо Аспарух би трябвало да му е внук !? Както обаче може да му е и...пра-внук (15 годишно поколение) така може и да му е син - Аспарух на 40+ че и 50 ! .................................................................. Да не ти разлея темата, но ти сам подхвана за степняците По пресен пример от твоя за Чингис хан Боняк За първи път е споменат от Анна Комнина * с помощта която оказва на ромеите при Левунион 1091 г. срещу печенегите ......... ( води 40 хиляди кумани ) Това не му пречи по-късно да граби и разорява имперските земи. През 1096 г в "повест врем. лет" е споменат при две нападение над Киев - изгорен е княжеския дворец, а при второто са ударени манастирите около града. Проклинан от монасите-летописци, споменаван многократно от Владимир Мономах в "Поучения" и Анна Комнина в Алексиада, куманският войн си спечелва мрачна слава. При Лубна 1107 г. загива брат му Тааз, а през 1151 г. при едно от безбройните му нападения срещу Киев, загива любимият му син Севенч. За последно е споменат през 1167, когато над 90 !!! ** годишен води поредното си нападение е напълно разбит от княз Олег Святославич. Боняк Хищника е човек водил стотици битки, избивал хиляди и рискувал живота си постоянно, достига на възраст близо век ! От там насетне данните за легендарния войн секват, според Плетнева , Боняк умира в тази битка ! Боняк е историческа личност и е издигнат в култ от по късните кумански вождове като символ на куманската мощ и слава ! Светлана Плетньова е категорична : Боняк Хищника доживява до 95 годишна възраст ! Парадокса е, че е активен на тази възраст ...

Значи няма никой под 20 годишна възраст станал баща на наследен от него син ? Дори и на Чингис ? А първородният Джучи според тогавашната мълва е май ..не е съвсем от Темуджин ..................................................... 14-15 годишни преки наследници нещо не се връзва ! Аз не виждам нито един властващ да е станал баща на 15 години и да е наследен от сина си. Нито един ! Но виж на 30 + 40 +, че и на 50 има

Не бързай, ти поне трябва да знаеш добре как са нещата на ...Запад, по тези времена и разбира се там където има конкретика Това е така, обаче една кратка справка за някои власт-имащи в периода късна античност - ранно средновековие, разбира се там където има по-сигурни данни дава интересни сведения : Хващам Константин I – роден /със сигурност/ 272 г. Първородното му дете е Крисп роден 300 г. , значи Константин е 28 годишен. Второто му дете - дъщеря Константина е родена около 307 година Теодосий I - роден 247 г. ... първородният му син Аркадий (първо дете) е роден 377 г. когато Теодосий е на ... 30 години. Лъв I Бес (Тракиец) - роден 401 г. Първородната му дъщеря Ариадна е родена в периода 450-457 г. тоест когато Лъв Бес е на 50 и отгоре години Юстиниян I Велики се жени (за първи път) за метресата си Теодора на 42 години, бездетен, но ако ...работата станеше то той би станал баща след 42 Флавий Ираклий - роден 575 г. а първородната му дъщеря Евдокия е родена 611 г. Големия Ираклий става баща за пръв път на 36 години Констант II роден на 07 Ноември 630 г. първородното му дете - синът му Константин IV се ражда през 650 г. Констант е на 20 години Лъв Исавър - роден 685 г първородният му син Константин V - 718 г. Лъв е на 33 години Константин V - роден 718 г жени се за хазарката Чичак - първородното му дете е Лъв Хазарин - багренородно родено на 25 Януари 750 г. Константин - 32 г. Михаил II Пелтека - основател на Аморийската династия - роден 770 г. - негово първородно дете (от първата му съпруга Текла) е Теофил роден 812 г. Тоест Пелтека е станал баща на 42 години ! ............................................................................................................... Нека обърнем поглед към Запада Първият хванат в ..кюпа е ...големия Карл Карл/ Шарлеман роден на 2 Април 748 г. Първото му дете е Пипин Гърбавия (не е онзи от аварските войни) роден през 768/769 г. Карл е на ...20 години ! Бащата на Големия Карл/ Каролос е Пипин Къси Пипин Къси - роден 714 г. а първородното му дете Карл (не е Гизела щерка) е роден на 2 Април 748 г. Пипин е баща на 34 годишна възраст ! бащата на Пипин Къси е Карл Мартел - роден 686/688 г. а неговото първородно дете е Карломан роден през 713 г. Карл Мартел е баща на 25 годишна възраст ......................................................................................... Мисля че тези стигат за периода. Няма никой станал баща на живо дете под 20 години ! И за да не крия нещо което аз знам ...Константин VIII може би става баща на 17 годишна възраст : най- голямата му щерка Евдокия постъпила в манастир. ........................................................................................ Така, че някой управлявал да е наследен от сина си който е с 15-18 годишна разлика - няма ! По тез времена

Одисеомания : Кога, как и къде настъпва ? Степен ? КЛАСИЧЕСКА ГЪРЦИЯ (V–IV в. пр.н.е.) – първата „Омирова треска“ Тук Одисей е образователна норма. Омир се рецитира, учи наизуст, анализира. В Атина — в школите на софисти и ритори, както и при Платон и Аристотел — Одисей се дискутира като морален пример, политически модел и логически парадокс. Едновременно хвален и критикуван — „мъдрец или измамник?“. ЕЛИНИСТИЧЕСКА АЛЕКСАНДРИЯ (III–II в. пр.н.е.) — филологична мания Тук не просто го обичат — анатомизират го. Александрийските граматици (Зенодот, Аристарх) трескаво правят коментари, редактират варианти, пишат трактати. Това е времето, когато Одисеята оцелява като текст — официално и при това критически издаден. РИМ (I в. пр.н.е. – I сл.н.е.) — политическо възраждане Римляните обожават хитрия Улисис: Цицерон го цитира като образ на красноречие, Сенека — като мъдрец, Траяновите и Адриановите елити — като идеал на държавник, Вергилий му прави „огледална“ роля чрез Еней. Одисей тук е модел на политическо оцеляване! ВИЗАНТИЯ (V–XV в.) – ТИХА, НО УСТОЙЧИВА МАНИЯ Докато Западът забравя Омир, византийците го преподават! В манастирските школи Одисей се изучава като част от образованието. Пишат се словесни упражнения, имитират се сцени от Одисея, съставят се речникови и морални обяснения. Византия е мостът, който спасява Одисея за Ренесанса! РЕНЕСАНС – НАЙ-ГОЛЯМАТА „ОДИСЕЙОМАНИЯ“ В ИСТОРИЯТА (XIV–XVI в.) Това е апогеят! Тук полудяват по него истински. Италия – Флоренция, Венеция, Мантуа, Рим, Генуа Илюстровани издания на Омир (1470–1530) cassoni – брачни сандъци с ренесансови картини на Одисей дворцови стенописи със Сцила, Циклопа, Кирка, Калипсо, Навзикая, преводи на латински, после на народен италиански език Одисей като пример за учения, за дипломат, за владетел ФРАНЦИЯ и АНГЛИЯ (XVI–XVII в.) театрални пиеси по Одисея морални трактати: „Ulysses politicus“ появява се идеята: Одисей като модел на яздещо държавника разум. Одисей става герой на сцената, на възпитанието, на брака, на политиката. Тук е истинската истерия – „Улисов век“! XIX–XX в. — Одисей като герой на модерността романтизмът го обича като вечния скитник модернизмът (Joyce „Ulysses“!) – като душата на ХХ век психологията и фройдизмът – „комплекс на Одисей“ екзистенциалистите – „човек между дома и бездната“ Съвременност – нови мании : Феминистка Одисея → „The Penelopiad“, „Circe“ Кино и игри → „Troy“, RPG, Assassin’s Creed, сериали Постколониален прочит → скитникът като образ на хората без дом

Античност (архаика — класика — елинистическа епоха) Класическата Гърция чете Одисея като основен литературен, образователен и културен текст: поеми на Омир се изпълняват устно и влизат в канона на образованието. Одисей е самоуверен, хитър, многостранен — и това предизвиква и възхищение и критика (в някои антични дискусии хитростта му е съмнителна нравствено). От IV–II в. пр.н.е. александрийските граматици (напр. Зенодот, Аристарх и др.) се занимават систематично с текстовете и коментари; обезпечава се текстуалната традиция. Одисей е „любим“ обект на риторически упражнения и литературни реминисценции в целия гръцки свят. Bryn Mawr Classical Review Римската епоха и късната античност Римляните възприемат Омир през латинската традиция (Вергилий, Овидий и др.) — Одисей/Улис (Ulysses) става част от латинския канон чрез референции и алегории. В късната античност Homer остава повод за филологични и етически дебати; също така се използва в образованието. Византия и Гръцкият средновековен свят Византийската (гръцка) традиция запазва Омир като учебен корпус: Омировите текстове се изучават, коментират и илюстрират в манускрипти; те остават част от образованието (макар и трудни — нуждаят се от паратекстове и коментари). Така образът на Одисей продължава да живее в източната християнска култура и в учебните програми. Западна Европа в ранното Средновековие (прибл. 500–1200) В Западна Европа (латинската църковна зона) Омир през ранното Средновековие е по-малко достъпен — липсват широки латински версии на Одисеята и текстът не е част от латинската образователна норма. Ранната християнска реакция към „паганските“ поети е сложна: някои църковни автори критикуват езическата митология, но не винаги има пряко, системно „изтриване“ — по-скоро фрагментарно знание и латентно влияние (части от Омировия материал проникват чрез извори, етимологии, алегорични четения и т.н.). В резултат — Одисей в западната средновековна култура е относително маргинален до Ренесанса. Средновековна християнска интерпретация (по-специално: как Църквата "гледа" Източната (византийска) църква — Омир се чете в светлина на педагогика - не е канонизиран като религиозен текст, но се използва образователно. Западната латинска църква — в ранното и високото Средновековие дълго време няма широко разпространени латински Омирови текстове; когато повтарящи се мотиви се появяват (напр. в рицарски/романтични цикли), те са преформулирани под християнска морална оптика. Като пример на „църковно прочитане“ е Дантевият Одисей: в „Ад“ (Песен XXVI) Дантe трансформира Одисей в образ на пресищане и неморална амбиция — това е християнска/моралистична интервенция в класическия герой. Тоест църковният дискурс често реформира Омир чрез християнска етика. kud-logos.si Арабски и ислямски свят - рецепция и „Хомер като мъдрец“ Класическата гръцка литература достигa до арабския/ислямски свят по сложни пътища (преводи на гръцки към сирийски, после към арабски; а също и като адаптирани материали). В много арабски и персийски контексти „гръко-римски“ поети са пречупвани в образа на „мъдрец“ или „рационален поет“ (Homer the sage) — т.е. Омир и неговите легенди често се приспособяват, смесват с местни предания и алегоризирани прочити. По-късно османската/турска литература също има интерес към Троя/Хомер — напр. султан Мехмед II проявява интерес към Троя още през XV в. (исторически бележки за престиж и класическа идентичност). Заключение: Омировите мотиви циркулират в Изтока, но често в променена, „мъдретска“ или адаптивна форма. Ренесанс (XV–XVI в.) — голямото „възраждане“ на Одисея в Западна Европа Ренесансът възражда интереса към оригиналните гръцки текстове (чрез нови преводи и печат). Омир става централна фигура за хуманистично образование; сцените от Одисеята се превръщат в любим визуален и литературен мотив (картини, мебели като cassoni — брачни сандъци с изображения на сцени от Одисея, илюстрации и преводи). Този период променя достъпността, възприемането и политическата/културната употреба на Одисей като модел на хитрост, изкуство и „хуманистично“ знание. Cambridge University Press & Assessment Ранно-модерна и модерна рецепция (XVII — XIX — XX — XXI) Одисей продължава да бъде инспирация: епоси, поеми, сценични и визуални интерпретации, а през XIX–XX в. — персонализирани национални пробуждания и литературни преразкази (напр. немалко европейски поети/писатели го използват като архетип). В XX–XXI в. Одисея се чете и като роман за травма, скитащ герой, политическа метафора (съвременни романи, театър, филми и пр.). Съвременни интерпретатори четат епоса през феминистки, постколониални и психоаналитични лещи — виждаме това в преводи и адаптации (напр. „The Penelopiad“, „Circe“, съвременни романи и филми). Financial Times

При мен излиза това : Би ли обобщил с няколко изречения за какво става въпрос

То старите холивудски продукции са къде, къде по добре по отношение на екипировка и костюми от тази пародия. Поне да бяха копирали Троя с Брат Пит щеше да са далеч по сносни.

Това са вече тъпни и мисля че не е мястото да се появяват дори и в подобие на ...изкуство под какъвто и да е аспект

Още, още е нужно... Виж на предната страница - 8-ми пост (там някъде ) Там съм дал и преводи от английски Нещата са най-малкото ...пиперливи

Как ще коментираш случая Хелена - Одисей ? В Троя, в банята

Не. Идеален исторически филм нито игрален нито документален няма и засега не може и да има. Дори и с помощта на Артифишъла - който представя картини на едни прекрасни чисти улици, площади и отрупани пазари по които се разхождат секси хубавици...от Китай през Индия, Египет, Гърция и Рим. Ако питаш мен ...ето един стойностен, реалистичен филм с нисък бюджет, но хванал духа на епохата и пипнат много добре. La Reine et le Cardinal Тайната история на кралица Ан (майка на Луи XIV) и първия ѝ министър кардинал Джулио Мазарини/ Жулиен Мазарен/ (наследил на поста Арман Жан дьо Плеси - вездесъщия кардинал дьо Ришельо) Нещата са пипнати при това много добре за нискобюджетен филм. Сега има и нещо друго, което трябва да се приеме - ако видиш портрет на Ан Австрийска (тая същата от постера) ще останеш разочарован Красотата при това ...женската красота ! Тя не е константна през векове и хилядолетия . Какво има предвид ? Можеш да обвиниш режисьорите и сценаристите че са избрали красива актриса да изпълнява ролята на ... непривлекателна дама от портретите...? И да ги обвиниш в неточно пресъздаване на историческа реалия Обаче ! Не трябва да се съобразяваш с днешната реалия ! Ни най малко. Ето ти пример : Това ти е Клеопатра VII ! Баш си Клеопатрата ...на Цезар и Антоний Дали този автентичен образ на теб ти харесва или на мен ....това е без никакво значение за историята. На Клеопатра и дреме на перуката и за твоето мнение и за моето и за днешната тенденция и мода ! Нея я интересува да се хареса не на теб, мен и днешния стереотип, а на най-силните мъже на своето време ! Юлий Цезар и по-късно Марк Антоний ! Успява ли ? Харесва ли ли са я те ? Важното е Те, а не ние ! Ето ти една прилична реконструкция на база образа ѝ сред запазените руини на Помпей

Навзикая не е къпала Одисей по никой превод... но, това според теб е атестат, че тя не е влюбена в него ? Така ли да разбирам ? Тогава как ще коментираш, че Одисей е къпан не от кой ѝ да е, а от самата Елена ? При това тайно, скришом, защото ако бъдат заловени и двамата ще бъдат екзекутирани на секундата ! Защо Елена къпейки голия Одисей изтръгва признание за самоличността му (той ѝ се разкрива) а тя дава клетва, че няма да го издаде, която ѝ спазва. А де... ? Кой по кого си е ...паднал ? (загубил ума си) Той по нея, защото като глупак се е разкрил, или тя като влюбена глупачка която хуква с риск за живота си в банята да му търка гърба ? И не го издава ?