Евристей

Бой между Пилоски микенци и варвари Фреска от Пилос - най Минойския по подражание Микенски полис Минойската мода сред микенците там е най-силна И те я бранят

Фреска от Голямото Шествие към Тиринт Декоративни мотиви – розети, орнаменти, геометрични фризове. Цветове: червено, синьо, бяло, охра – типична микенска палитра. Оригиналът е намерен на фрагменти и реконструиран. Кои са жените? Тълкуванията варират: Аристократки / принцеси – сцена на церемониално шествие. Богини или жрици – колесницата като сакрален символ. Култово шествие – част от религиозен ритуал. Интересното е, че в микенското изкуство жените често са представяни в религиозен контекст, за разлика от по-воинския характер на мъжките сцени. Защо колесница? В микенския свят колесницата е: военен инструмент символ на елитен статус част от церемониални процесии Тя идва от по-ранната индоевропейска традиция и е силно застъпена и в хетското, и в египетското изкуство. Стил и влияние Фреската показва: влияние от минойското изкуство (Крит) – плавни линии, елегантност; но и по-сдържана, по-строга микенска композиция. Тук вече се усеща военната аристокрация на континентална Гърция. Реставрирана версия И версия ...живот чрез ИИ но без отклонения и под строг контрол Системата не ми позволява да ъплоудна по голяма картина и затова я смалих

Тук вече по раздвижено След някоя и друга кана тосканско вино настроението е приповдигнато

За да не отварям нова тема, ще поставя тук тип ...реставрации и на тяхна база малко възстановки с помощта на ..Добрия стар (в случая млад) ИИ под мой инструктаж, контрол и късане на нерви. Разбира се става въпрос за ИИ платена версия и "мой" което се съобразява с източниците, а не каквато на мен ми се иска или привижда И така започвам с известната фреска от Тарквиния - Гробницата на щитовете датирана около края на IV в. пр.н.е. https://tarquiniaturismo.com/tomb-of-the-shields/?lang=en Родът : Velcha (Велха) Фреската изобразява членове на аристократическия род Velcha (Велха) – една от влиятелните фамилии на Тарквиния в края на IV в. пр.н.е. Ларт Велха (Larth Velcha ) Име: Ларт Род: Velcha Баща: Велтур Велха (Velthur Velcha ) Майка: Равнту Арптнай (Ravnthu Arpthnai ) Съпруга: Велия Сеитити (Velia Seithiti ) Ларт Велха е представител на висшата етруска аристокрация в Тарквиния. Изобразен е полулегнал на трапезно ложе, държащ киликс – поза на благородник в симпосион. Почти фронталният му поглед подчертава неговия статус и авторитет. Велия Сеитити (Сейтитай) Произход: от знатния род Seithiti Съпруга на: Ларт Велха Тя участва равноправно в пира – характерна особеност на етруското общество, където жените имат по-висок обществен статус в сравнение с гръцкия свят. Жестът ѝ – докосването на ръката на съпруга – символизира съпружеска връзка и легитимност на рода. И така към вдъхване на живот за тази прекрасна двойка

Пенелопа е дъщеря на Икарий и Перибоея Икарий е брат на Тиндарей, което прави Пенелопа братовчедка на самата Елена. Така още по рождение тя принадлежи към един от най-влиятелните родове на Пелопонес. Момичето достига възраст за омъжване. Красотата ѝ обикаля Микенския свят Кандидатите са много, затова баща ѝ Икарий организира състезание между най достойните женихи ...* * женихи отпаднали от първата класификация за ръката на Хелена Тук печели Одисей - млад престолонаследник на бедно и малко царство Обаче се появява проблем .... Икарий, силно привързан към дъщеря си, не иска тя да го напусне и настоява младото семейство да остане в Спарта. Одисей отказва - той има свое царство и няма да бъде заврян зет . Тогава Икарий се обръща към Пенелопа и ѝ оставя избора. Тя не отговаря с думи. Покрива лицето си с булото - знак, че следва съпруга си и напуска бащиния дом. Жестът е тих, но окончателен. Според преданието Икарий издига на това място светилище на Срамежливостта (Aidōs) в чест на решението ѝ. Пенелопа заминава за Итака и става царица. Бракът ѝ с Одисей не е случаен съюз - той е съчетание на два сродни ума. Именно тази ранна, съзнателна вярност ще се превърне по-късно в основа на легендарната ѝ устойчивост през дългите години на раздяла.

Калипсо е съвършенството на покоя. Кирка е съвършенството на изкушението. Но Пенелопа е съвършенството на човешкото. Тя остарява. Тя страда. Тя чака. И точно в това чакане има нещо, което дори богиня не може да даде — споделена съдба. Одисей не избира най-красивата. Не избира най-страстната. Той избира тази, с която е смъртен. Защото любовта на героя не е бягство от смъртта. Тя е приемане на времето. Коя е ...Пенелопа ?

Сърцевината на Одисеята. Калипсо е по-красива от Пенелопа. Тя е богиня. Косите ѝ са като утринен вятър над морския хоризонт, кожата ѝ – светлина. Тя може да дари безсмъртие. Може да спре времето. При нея няма старост, няма умора, няма разруха. Вещицата Кирка/Цирцея Кирка е по-страстна от Пенелопа. Тя е огън. Магия. Тяло и власт. С нея животът е пиршество на сетивата и сила. Тя не чака – тя взима. Разликата Калипсо-Кирка Калипсо обгръща като лятна вечер. Кирка изгаря като пламък. Калипсо предлага покой. Кирка предлага изпитание. И все пак… Одисей избира Пенелопа. Защо? Защото Калипсо предлага вечност без дом. Кирка предлага наслада без памет. Пенелопа предлага смисъл.

Тя не иска просто любовник. Тя иска участие в историята. Тя се опитва да го задържи Като задържи Одисей: тя задържа герой тя задържа съдба тя задържа движение Но тук се сблъскват две логики: Калипсо предлага: Безсмъртие без род. Одисей избира: Смъртност с род. Това е древният индоевропейски мотив: Героят среща Богинята на вечността. Тя му предлага покой и вечност Той избира завръщането и отново страдание Същият мотив има при: Гилгамеш (отказ от растението на безсмъртието) Индийските епоси Дори келтските острови на безсмъртните Героят не може да остане извън света, защото неговата функция е да възстанови реда в света.

Калипсо и Одисей – защо богинята се влюбва в простосмъртен ? Студената красавица и безсмъртна богиня Калипсо се влюбва в Одисей. И това не е случайност. Това е напрежение между две онтологии - божественото и човешкото. Какво представлява Калипсо? Името ѝ идва от гръцкото καλύπτειν – покривам, скривам. Тя е тази, която скрива героя от света. Тя е изолация, спряло време, остров извън историята. (Островът ѝ е неоткриваем дори след серията изследователски научни експедиции в търсене пътя на Одисей,,някои места са локализирани, други като нейния остров - не ) Калипсо е: безсмъртна неизменна извън род и държава извън политически ред Тя не участва в цикъла на поколенията. Тя няма баща, който да ѝ предаде власт, нито син, който да я наследи. Тя е вечност без развитие. Какво вижда Калипсо богинята в Одисей? Одисей е всичко, което тя не е. Той е: смъртен раним остаряващ но носител на памет, род и история Богинята се влюбва в смъртния не защото той е най-красивият сред смъртните, а защото той носи драма. Той е по умен и хитър от всички смъртни и равен на боговете

Песен V за Калипсо Или великолепно определена като : Вечната Събота на живота След години война, лишения, загуби, корабокрушения и загуба на спътници – той намира топлина, тяло, нежност. Одисей не е аскет. Той не е камък. Спи с нея. Приема ласките ѝ. Той не е безразличен към божествената ѝ красота Калипсо – вечният Съботен ден от живота. Без край, без задължения, без тревоги. Островът ѝ е спрял времето – то е аромат на цветя, морски вятър и обещание за безсмъртие. Тя не просто обича – тя предлага освобождение от съдбата. Да останеш. Да забравиш. Да бъдеш вечен. Но Одисей не е човек на покоя. Той не е безразличен към нея – плътта му усеща топлината ѝ, очите му спират върху прелестите ѝ, сърцето му за миг се отпуска в нейния ритъм. И все пак в него живее нещо по-силно от удоволствието – νόστος, повикът към дома. Калипсо предлага безсмъртие. Итака предлага смъртност – но и смисъл. Вечната Събота е изкушение. Но човекът на пътя избира Понеделника на дълга. Одисей не е просто герой от по-късния епос. Той носи в себе си бронзовата психика на ахейския свят - свят на дом, род, земя и наследство. Калипсо е постмикенска личност - тя е почти ориенталска в своята безвремева чувственост. Но Одисей е човек на oikos-а, не на безкрайния пир.

Няма по добър образ и превъплъщение от това на Кърк Дъглас. Той е .....Одисей Одисей и Навсикая Кърк и Силвана Мангано в ролята на Пенелопа И двамата подмладени от богиня Атина се припознават отново и ...чувствата не са угаснали И разбира се ...Лошият в лицето на най-нахалния, богат и арогантен кандидат Антиной изигран от Антъни Куин

Най скъпата картина на тема Одисей/Одисея се явява тази Joseph Mallord William Turner Темата на тази картина е взета от Девета песен на „Одисея“ на Омир. Тя изобразява Одисей, който отплава от острова, където Полифем – едноокият страховит великан – е държал него и хората му в плен и е изяждал по двама от другарите му за вечеря... С шлем и ален плащ, Одисей вдига ръце в знак на победа, застанал на палубата на кораба си, под червено знаме, и се обръща назад към острова. В ръката си издига горящия факел, с който е ослепил Полифем, чието огромно, мрачно тяло лежи проснато върху върха на скалата, извисяваща се над морето. Сияйни морски нимфи и летящи риби се събират около носа на кораба, докато пламтящото слънце изгрява сред утринните мъгли. Картината свидетелства за нарастващата роля на цвета и светлината в историческите пейзажи на Търнър. Тя бележи и все по-изразителната посока, в която поема неговата живопис, предвещавайки визионерските качества на късните му творби. През 1856 г. английският художествен критик Джон Ръскин я определя като „централната картина в творческия път на Търнър“ https://www.nationalgallery.org.uk/paintings/joseph-mallord-william-turner-ulysses-deriding-polyphemus-homer-s-odyssey Това е истинско маслено платно (оригинал), собственост на National Gallery. Една от най-важните исторични картини на Търнър Ориентировъчна цена, ако излезе на аукцион: минимум £80M–£100M, възможно да се изстреля нагоре Turner е сред най-скъпите британски художници. Такива големи платна от 19 век рядко напускат музеи и ако го направят, цената би била огромна.

За маниотите и то именно от Дълбоко (Вътрешно) Мани съм писал сигурно преди повече от 5 години Автентични та дрънкат. То генетичните резултати няма и как да представят друго С всичките за тях сведения от Римските времена, през Византия на Константин Багренородни, ...жителите на окръг Майн (Мани) ... са от по-старите гърци , които и до днес се наричат елини (езичници) ) от местните жители за това, че са били езичници в миналото и са били поклонници на идолите , като елините от древността , и са били кръстени и са станали християни по време на управлението на покойния Василий (867–886 г.) на латинските хронисти след 4-ти Кръстоносен поход и проникването на западняците в Пелопонес, след това във Венецианските сведения за Османо-Венецианските войни в които маниотите участват безусловно на страната на Серенисима. Реално - Дълбоко Мани не попада под пряка Османска власт. Земята е бедна, но е подходяща за отбрана - хълмиста и безводна. Не привлекателна за заселване или завладяване. Маниотите са бежанци от съседните области на Пелопонес още от времената на Сътресенията На Суровия п-в те намират сигурност и се защитават успешно. Изграждат свой манталитет, култура и ценностна система. Високо ценени са като наемници заради воѝнските им качества. Още нещо - Езикът Тсаконикос * Устоял на хилядолетията въпреки катаклизмите - нашествията на готи и склави , чуждите господства - франкски , венециански и османски. Но най вече устоял на жестоката саморазправа от страна на Гръцката държава която започва да заличава този език През 30-те години на XX век и особено през 50-те правителствата на Гърция официално забраняват и подлагат на криминализация употребата на ….тсаконийски език ! Вписан е в световното наследство и като застрашен самостоятелен език ! Види се и от субсидиите, гръцкото правителство през 80-те клекна и прекрати преследването и забраната на тсаконийския език. На практика е определен за пряк (запазено автентичен) потомък на лаконийския ….дорийски диалект ! На кои ? …. Именно ...на древните спартиати ! Тсаконийския език се числи за един от най-древните запазени езици в Европа ! На такъв е творил спартанския поет Алкман . Тсаконски се е запазил в Пелопонес през Хилядолетията. Кой/кои са носителите му ? * Тсаконикос не е маниотски език, а е говорен в днешна Югоизточна Аркадия и част от Лакония

Одисей е един от главните герои на Илиада и е признат безапелационно за най-големия стратег на ахейците. Приема съветите му Агамемнон, приема ги и Ахил. Благодарение на него войната е спечелена. Одисей заради интелекта си е любимец на могъщата богиня на мъдростта - Атина. И почитателите на хероса и противниците му (по късните римски интелектуалци които виждат в негово лице виновникът за унищожаването на Троя и страданията на родоначалника им Еней) всички до един признават свръх-човешкия му ум и способности и не крият преклонението си. Въпреки, че особено римляните му повдигат обвинения в някои нечестни действия и похвати, но възхищението остава. Освен това масово навлиза в римското изкуство, литература, поклонничество и дори се появява на реверса на монети. По време на Римския период остров Итака е поклонническо място, има храм и култ към хероса. Намерени са множество римски монети и артефакти, което подсказва, че самите римляни са посещавали мястото като поклонници. Врагът си е враг, но Рим цени способността и ума

Мисля че прекалено се впускаш да защитаваш любимия си Паламед Отказът от война не е позорен, но напускането на сражение/обсада си е чисто дезертьорство и се наказва със смърт. В неговия случай е точно това. Лишенията му се виждат прекалени и иска да си отиде при богатия татко в Евбея. Не стават така нещата. Дори Ахил който в един период бойкотира Агамемнон не се осмелява да напусне, а клечи там. На персонаж вкаран анахронизирано там където не му е мястото. Паламед не е Омиров герой а късна интерпретация затова се получава това разминаване. Със сигурност Паламед е бил любимец на някои от класическите гръцки интелектуалци (визира се най-вече Сократ) и този персонаж за да е Велик трябва задължително да е участник в Троянската война. Затова е вмъкнат там по късно. И затова не могат да му намерят място - какво точно прави той там ? Къде четеш, че Паламед е ...разумен военачалник ? И какво е преценил ? Нали в крайна сметка войната приключва успешно за ахеите. Така, че нищо не е преценил...Един подвиг няма Паламед, а ти го титулува вече Нищо не е взел Наполеон. Извикан е от Директорията да я спасява. Ако не се отзове, тя ще се обърне към друг. Какви са тези аналогии между Паламед и Наполеон. Ако царството на бащата на Паламед беше изпаднало в политическа криза и се бе обърнало към Паламед - да, сравненията са уместни, но то не е така. А знаеш ли защо се получава така ? Защото татко Навплий разпространява слуха сред ахейските жени, че мъжете им са останали в Троя и са се оженили за местни момичета и не смятат да се завръщат. А пък на тези най-верните съпруги съобщава че мъжете са им убити. След това примамва с грешни светлини завръщащите се кораби на ахейците и те се разбиват в скалите.

Случаят обаче е друг Без ИИ Ценният съветник Паламед призовава вече за оттегляне. Това не е в интерес на Агамемнон. А знаеш ли кой е най-върлият поддръжник за оставане и водене на войната докрай ? Кой смазва бунта на недоволните ахейци начело с Терсит ? Ами Одисей разбира се. При това по Омир не по някой друг. "Ценният" съветник в случая се явява страхопъзльо защото призовава за оттегляне на ахейците . Тоест ..позор ! Или както ти предполагаш - Паламед участва във войната преди фаталната 10-та година и преди разрива между Ахил и Агамемнон, то призивът му за изтегляне би звучал направо предателски. Виждаш ли парадокса с включване на НеОмирови мотиви ? Паламед изкарва Одисей от дома и го изритва на война, а по-късно Одисей спъва Паламед да си тръгне за ...дома ! Паламед иска да се отива на война, а Одисей не иска, по късно Паламед иска да напусне войната, а Одисей иска да се продължи войната. Как ще коментираш ? Агамемнон в случая действа правилно - Одисей довежда войната до ....Победен край ! Тоест изборът му е ...Правилен ! Ако беше послушал Паламед - щеше да се покрие с ...Позор

Одисей размазва Паламед, защото двамата представляват различни видове ум, а само единият оцелява във война. Паламед е теоретичният разум – подрежда, изобретява, вярва в логика, правила и справедлив процес. Той предполага свят, в който истината се разпознава сама. Одисей е практическият разум – стратегически, подозрителен, контекстуален. Той знае, че във война истината няма стойност без власт и че умът е оръжие, не доказателство. Затова Паламед губи: не защото е по-глупав, а защото играе друга (честна) игра. Одисей играе играта, която светът реално играе (нечестна) Паламед е умен в свят, който би трябвало да съществува. Одисей е умен в света, който съществува.

Виж сега за случаят Паламед Какви са несъответствията Той не може да е измислил нито навигацията - защото Пътят към Троя е известен на данайците Нито азбуката защото него време такава няма, нито три пъти храненето, защото по това време се яде когато се може особено на война, камо ли приписваните му монети. Хайде с голяма уговорка да е измислил...заровете (въпреки че май ги има при шумерите, но както ѝ да е) Но нека да се влеем в океана от по късна интерпретация Паламед е умът, който подрежда света. Той мисли, изобретява, рационализира, вярва, че разумът е достатъчна защита. В трагическата традиция той е невинният интелект, който не разбира, че знанието без власт е уязвимо. Паламед не лъже, защото не очаква лъжа. Одисей е умът, който оцелява в хаоса. Той не изобретява реда, а го манипулира, не защото е зъл, а защото светът е враждебен. В епоса той е стратег, любимец на Атина, за която хитростта е форма на мъдрост. Одисей не вярва на никого... и затова остава жив.

Защо толкова умен мъж като Паламед се оставя да бъде обвинен? – КЛЮЧОВ ВЪПРОС Това е логическа пукнатина, която самият пост не може да даде обяснение. Ако Паламед: е най-умният, рационален, изобретателен и морален...то Как е възможно: да не предвиди капана? да няма съюзници и верни последователи ? да не поиска съд? да не разобличи фалшификата и обвинителя си в ..миша дупка ? Отговорът е прост и неудобен: Защото това е трагически мит, не историческа логика. В трагедията: умният често умира невинният е жертва коварният печели временно Това не е обвинителен акт срещу Одисей, а литературен троп. Инсценираното ..предателство – късна и нееднородна версия Историята със: писмото до Приам, златото, екзекуцията с камъни НЕ присъства у Омир. Има няколко противоречиви версии. В някои дори Агамемнон е виновен, не Одисей. Одисей се превръща в удобен "черен интелектуалец“, защото: е умен използва λόγος за оръжие Омировият Одисей не е трагическият Одисей Омир дава определение за Одисей : πολυμήχανος (многохитър), δόλιος (коварен) любимец на Атина подозрителен, интригант на моменти, велик стратег, човек който оцелява чрез разум и унищожава враговете чрез разум Постът съзнателно смесва тези две традиции, за да изгради морално обвинение. Финалната морална паника (умен подлец) – анахронизъм Това е модерен морален страх, не античен. За архаичния човек : хитростта е добродетел надхитряването на враг не е зло Логически е абсурдно най-умният да падне толкова елементарно. Одисей е съден по модерни морални критерии, не по антични.

Паламед е изключително умен, учен, иноватор, откривател, интелектуалец Изправя срещу Одисей Интелектуален двубой между двамата най-умни мъже на данайците Двубоят не е какъвто ѝ да е, а на живот и смърт ! Няма място за двамата, единият трябва да умре на часа ! Представяне на двамата титани : Паламед е с ореола на учен, откривател и новатор. С Кентавърско образование (каквото ѝ да значи това, но безспорно най-високото за Епохата). Внук е на самия Посейдон. Син е на силния цар на Евбея Навплеос и Климене Одисей е син на Лаерт (участник в Аргонавския поход) и Аквилея, а по нейна линия пра-внук на бог Хермес. Тук вече етимологията на името му е безспорна по отношение на произход - Древна та Древна пред индоевропейска В ранните си години младият Лаертид е на Север където е и получен белега от глигана на крака му. Но също и от Север е и основата на знанията му или ...хитростта му. Одисей не е безразличен към слуховете за красотата на Хелена и че тя е предложена за невеста. Въпреки че е бедно царче (май по това време и още престолонаследник) на отдалечени островчета, той се осмелява да се яви като кандидат наред с най-могъщите и богатите Бързо разбира че няма шансове сред тежките хероси, но и бързо се преориентира и получава великолепна партия в лицето на братовчедката на Хелена - Пенелопа. И не греши ! Момичето го боготвори, ражда му син и му остава вярно до живот. И така според НеОмировата версия Паламед като пратеник на Агамемнон е изпратен с призовка да мобилизира царя на Итака за мега похода. Хваща Одисея в ...шикалкаване и го изобличава. Одисей признава позора си, но и не забравя. Минава време. В Лагера пред стените Троя, Одисей обвинява Паламед в Предателство ! Зле скалъпено според по късните трагици (нито дума от Омир) Въпреки неиздържаните улики, въпреки на пръв поглед зле скалъпеното обвинение и най-вече че ИСТИНАТА/ПРАВДАТА е на страната на Гений като Паламед, който е и великолепен оратор ......делото е спечелено при това БЕЗАПЕЛАЦИОННО от Одисей ! Защитаващият се Паламед губи категорично от обвинителят Одисей Паламед губи титаничния интелектуален сблъсък, въпреки че истината е на негова страна !!! Одисей го ...размазва и печели безрезервно съдебната аудитория. Данао-Ахейците гласуват за смъртна присъда !

Що се отнася до : Клетвата на многобройните хероси кандидати за ръката на Хелена към Тиндарей, сред които е и самият Одисей Да, Одисей е сред женихите на Елена и се заклева да защити избора ѝ. НО: Клетвата е колективна и политическа, не личен васален договор. В Омир няма нито един ред, който да казва, че отказът да тръгнеш веднага е еднозначно на клетвопрестъпление. Много други хероси се колебаят, бавят се или търсят извинения (напр. Ахил). Следователно: Одисей не нарушава клетва, а се опитва да избегне война, която знае, че ще бъде дълга и гибелна. Това в архаичния свят е разум, не престъпление. Прави се на луд – хитрост, морална вина, но все пак той се радва на новороден син и млада красива съпруга. Трябва да ги напусне и да тръгне на война за която знае, че ще бъде дългогодишна Тук проговаря човешкото желание (слабост) и затова Омир не го обвинява. Историята с оранта (магаре + вол, сол) е НЕомирова. Няма я в Илиада Няма я в Одисея Появява се в късни митографи и трагедиографи (Софокъл, Еврипид – загубени пиеси, известни по фрагменти) Това е важно: Омир не осъжда Одисей за този акт. Той не е морално клеймен в епоса.

Както казахме Паламед не е споменаван от Хомер Омир НЕ споменава Паламед. Нито в Илиада, нито в Одисея. Името Παλαμήδης не се среща нито веднъж в епосите списъците на героите (Каталогът на корабите – Il. II), съветът на ахейците, сцените на интриги, съд, предателства Паламед отсъства напълно. Защо тогава много хора са убедени, че е Омиров герой? Защото Паламед е пан-ахейски мит популярен в трагедията ретроспективно е вмъкнат в Троянския цикъл Но не и в Омир. КЪДЕ се появява Паламед всъщност? Трагедията (V в. пр. Хр.) Софокъл – Паламед (изгубена) Еврипид – Паламед (изгубена) Именно тук се оформя: образът на невинния интелектуалец клеветата инсценираното предателство моралното обвинение срещу Одисей

Подлецът не е чак толкова страшен, без да се опитвам да омаловажа прегрешенията му все пак трябва да се направят някои корекции Например това : е грешно. Знам, че сега на мода е да се лансират умни младежи и девойки от народа, които да натрият носовете на ония от високото и някой автор се е опитал да пробута такава версия, но тук нещата са грешни. Паламед е СЪС... Божествен произход ! Син е Навплиос а той е син на Посейдон ! Второто най-силно и влиятелно божество в Ойкумена. Дори самият Зевс не смее да влезе в открит конфликт с могъщия си брат ! Та Паламед е внук на самия Посейдон, а от това по божествен произход едва ли има. Второ : Е пълна глупост с оглед на епохата в която живее Паламед. Коя по точно азбука е подредил Паламед ? Линеар Б или Финикийската ? Някои пишат че въвел и монетната циркулация. Всички тези "изобретения" азбука, числа, календар, навигация по звезди, три хранения, игри не идват от Омир, а от: късна софистическа традиция, елинистически рационализации, трагедиографска идеализация Паламед става прототип на "невинния интелектуалец", убит от коварната власт - любим образ за трагедията, но не исторически и не омировски факт. Късна класическа, елинистическа и най-вече римска епоха И най-вече пълна с анахронизъм ................................................. Хайде да разгледаме сега двубоят на интелектуално ниво между най-умните сред ахейците : Паламед срещу Одисей

Обаче ... Тия от Запад зорко следящи събитията ...отсичат : Тая няма да я бъде. Не може такава голяма Тракийска държава. Франки, Готи, Бургунди, Вандали, Гепиди, Свеви казват Не. Сарматите също - Не ! Аланите - Не ! Изтощените хуни не могат да се противопоставят на волята на Европа, а и са разочаровани, че някои тракийски лидери призовават за пълно скъсване с Хунския съюз и преориентиране към Франките. Създава се и Готска партия. Някои са и колаборационисти. В резултат - ромеите излизат от Анастасиевите си стени и подпукват държавицата преди да се е създала. Край на Трако-България ......................................................................... Хунския Велик Съюз отива в Небитието, но Идеята за Трако-Болгария не угасва. Надеждата е в новия ... Аварски Съюз Другарите от Новия Братски съюз ще приемат присърце Балканската проблематика. И понеже на юг от Дунав има много неблагонадеждни елементи, другарите авари за всеки случай изколват всичко живо за да няма зараза...и всичко да започне на чисто Да е родината чиста и неопетнена

И в заключение : Изпаднали в международна изолация, крайното крило (вулгарис) се обръща за помощ към ...Великия Хунски (Братски) Съюз. Само чрез него те виждат осъществяването на освободителна война и възстановяването на Тракийската държава Вдигнати са няколко въстания бързо потушени от ромейския башибозук (преселници от Анатолия които си искат Римската власт) Писъците на избитите възстанници обаче стигат до Панония...и Хунския Съюз В столицата им хилядно множество се събира и настоява за незабавна война в защита на братския ...български (вече) народ Председателите на Съюза (Бледа и Атила) на тържествен манифест обявяват война на Поробителите на братския вулгарски народ Започва Хуно-Римска Освободителна война След кървави битки и чудеса от храброст хуните-освободители придружени от траки опълченци стигат на 40 км от Константинопол. Империята подписва Анастасиево-стенния договор с което признава всичко на север от позорната стена за Свободна Тракийска Държава 4 вековната мечта на поколения траки е сбъдната ! Най-накрая всички траки обединени в една Майка-Родина Херодотова Тракия е вече реалност !