Евристей

Основание има В 889 г. Покръстителят се замонашва и поставя на престола първородния си син Владимир (Расате). По това време двамата са в съвсем неравностойно държавническо положение. Бащата е отецът-основател на новата християнска България, сътворителят на цялата нейна нова държавност. А синът не е наследил баща си, не е избран, не е дори узурпирал властта, а е поставен за владетел – по произволение Борисово. Така, като поставя Владимир на своето място, св. Борис се оказва в извънредно държавническо положение – над владетеля. Княжеският статут, всъщност, не може да бъде отстранен от св. Борис и неговото владетелство продължава – в особен вид съуправление с Владимир. Много години по-късно, към 923 г., патриарх Николай Мистик в официално писмо до Симеон пише: ... откак българският народ е преклонил врат пред Христа и Бога наш, ти си вторият от ония, които са получили власт [δεσποτεία] над него Убедителното свидетелство, че св. Борис не се е отказал изцяло от властта, е самият начин, по който в 893 г. той си я връща. Ето какво пише летописецът Регино: Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв, свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се боели от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. Низвергването на законния владетел, при това „без особено затруднение”, не може да бъде извършено от някой си монах без владетелски статут. Щом този монах държи в своя скрин „царски дрехи”, очевидно той е облечен във власт. Тезата, че княз Владимир е съвладетел, не е нова. Още Добри Войников в своята „История” (1861, второ издание 1879) направо пише, че Владимир бил „наместник” на Борис. Юрдан Трифонов (1927 г.) също застъпва подобно становище: ... Борис, ако и да се е оттеглил в монастира, не е предал всецяло властта на двамата си синове, а е оставил върховния надзор за себе си. Васил Гюзелев (1968 г.) обсъжда въпроса, но не взема страна: И доколкото може да се разбере от някои извори, замонашилият се княз Борис, изглежда, е запазил правото си за върховен надзор над властта и за намеса в някои важни нейни прояви. В 2006 г., с оглед на наскоро открития оловен печат, Гюзелев вече е по-категоричен. Той ползва за Владимир и думата „съуправител”. Всички тези съждения са верни, но половинчати. Те визират само статута на младшия (съ)владетел – Владимир. Но щом той е „съуправител” от 889 до 893 г., значи и св. Борис също е (съ)владеел. А всички продължават да ограничават неговото владетелство до 889 г., без да посочат последващия период като и негово време на (съ)управление. Ако съвладетелството на св. Борис и Владимир от 889 до 993 г. имаше нужда от доказване, то няма нужда да се доказва кой е монархът в България през следващия период, който се явява второ самостоятелно управление на св. княз Борис. Неговитепоследващи деяния са предадени от летописеца Регино така: След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син, като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство Кой е българският владетел по време на Събора в 893-4 г.? Несъмнено това е св. княз Борис. По това време Симеон нито има правомощия да свика Събора, нито да го ръководи, нито сам да си даде властта. Единственият човек, който от свалянето на Владимир до провеждането на Събора има владетелски статут, е св. Борис Михаил, монахът-монарх. Учудващото е защо това очевидно самостоятелно управление на св. Борис не е формално отчетено в нито едно историографско изследване, учебник, справочник и пр.? Вярно, то е кратко – седмици, месеци... Но в историческата наука е правило да се зачитат и краткотрайните управления. Завръщането на Наполеон от Елба води до „стоте дни”, които изрично се приемат от всички за негово второ самостоятелно Второто самостоятелно управление на св. Борис през 893-4 г. (включващо и Събора) е връх в неговото 55-годишно владетелство. Наскоро бяха публикувани екземпляри от оловен печат на св. Борис-Михаил в качеството му на монах-княз. Този изключителен исторически паметник все още е недооценен. Върху двете страни на печата е разположен уникалният в сфрагистиката надпис: + Богородице, помагай на твоя раб + Михаил монах, станалия от Бога княз на България. Този моливдовул е единствен по рода си и първостепенен извор, който засвидетелства особения владетелски статут на св. Борис-Михаил през монашеството му (889-907). Той изисква основно да преосмислим досегашните си представи за царуването на св. Борис и за историята ни през този период. „Второто” житие на св. Наум Охридски свидетелства как е станало основаването на неговия манастир: „с богатството и повелението на благочестивия цар български Михаил Борис и сина му Симеон цар. Тогава беше лето 6413” (=905). Св. Борис Михаил изрично е споменат като „цар”, съотнесено към 905 г., а в текста няма и намек, че е и монах. На първо място и с царствени епитети е поставен „благочестивият цар български Михаил Борис”, а на второ място без епитети - „Симеон цар”, който е характеризиран само с това, че е „сина му”. Сведението за кончината на Покръстителя е достигнало до нас чрез знаменитата приписка на черноризец Тодор Доксов: „... В същата година на 2 май, в събота вечерта, почина Божият раб, бащата на този княз, живял с чистата вяра и правоверно изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар княз български на име Борис, чието християнско име бе Михаил В заключение от всичко казано дотук, нека обобщим: налице са многобройни свидетелства, че, приемайки монашеско пострижение през 889 г., св. Борис запазва особени правомощия на владетел и надвладетел, които са всепризнати до смъртта му. Необходимо е в управлението на Покръстителя изрично да се включат 18-те монашески години (в съвладетелство и в самостоятелно владетелство) и основно да се преосмисли българската история от 889 до 907 г. с оглед на неговото непрекъснато и в много случаи решаващо влияние върху управлението на България. Със съкращения от http://www.kultura.bg/bg/article/view/19597

Защо цитатът да сочи , че войната е към 870 г. ? Годината на тая българо-сръбска война поради липсата на прави и точни данни се определя различно ,обаче от думите на Константин: 1) че войната последвала наскоро след смъртта на Властимир Βλαστίμηρος 805 – 851 и 2) че Борис поискал да отмъсти за поражението на баща си — желание, което може да се породи у него само наскоро след покачването му на престола, ясно става, че войната се отнася към първите години на Борисовото управление, и то след 854 г. и не по-късно от 860 г., защото след тая дата Борис е бил зает, както ще видим по-долу, с други по-важни работи, които отвличали вниманието му в друга посока. . /Златарски/ И ако годините на войната все пак са спорни, ето нещо което може да "осветли" възрастта на Борис - Генесий за Борис " Българският началник () отправил надменни речи, като заплашвал ромеите с нападение. Императрицата мъжествено и с гордост му обявила, че и тя ще излезе веднага с войската си до българската земя. “И ако победиш жена, казала тя, никаква похвала няма да ти бъде за победата; ако ли пък ти бъдеш победен от нея, поражението ти ще стане посмешище за всички.” Това като разбрал, скитецът решил да остане спокоен в земята си.” Какъв извод може да направим ? Императрицата е Теодора (845—856), предупреждава Борис, че ако изгуби от жена ще се опозори ! Ако беше момче (непълнолетен) едва ли това щеше да "проработи". Също така Генесий пише за Борис като "предводител, водач" а продължителят на Теофан като архонт “Българският княз () — Богорис бил той, — като чул, че жена управлява царството, взел да се отнася по-дръзко; затова той пратил при нея пратеници, казвайки, че нарушава мирните договори и потегля с войска против ромейската земя. Но тя, без да мисли по женски или малодушно, му обявила: “И мене ще намериш готова да изляза насреща ти и надявам се да те надвия; ако ли пък това не стане и ти ме победиш, то и в такъв случай аз ще надвия, победата очевидно ще бъде на моя страна, защото ти ще победиш жена, а не мъж.” Поради това той останал на спокойствие и без да се осмели да постъпи безразсъдно, веднага възобновил приятелските договори” Княз Борис I изпраща послание до императрица Теодора

Така. Хубава тема. Сега, за съжаление и породистите кучета са ударени от проклетата толерастия. Ето добермани и кофермани. Защо ? Защото не е хуманно да им се купират ушите, а да се режат или имплантират силиконови цици и пениси , проблем няма.

Съгласен съм, че не се изразявам правилно. Идеята беше: Борис не се отказва от трона в полза на сина си Владимир през 889г, а управлява до смъртта си 907. Това щеше да прави 55 години. Не са често случаите, когато монарх на върха на своята мощ, доброволно абдикира па макар и в полза на първородния си син. Дотук съгласен ? Не е алтернативка, защото Борис след 4 години сваля от власт Владимир, без това да предизвика някакви особени сътресения в държавата. (всъщност никакви) Византийските и латинските източници мълчат. Индикациите, че може и да е имал (запазил) контрол над някои държавни институции не са за изключване.Сега за реалното управление или по точно владетел на книга или и на практика. Пример с Луи XIV - той е обявен за крал на Франция и Навара след смъртта на баща му крал Луи Справедливия през 1643. Само че възрастта на краля е 4 години и 9 месеца, съгласен си , че не "работи крал" , а препуска по коридорите яхнал дървено конче, криейки се от гувернантките си. Дори самата му коронация е, чак през 1654 г. , когато е на 16 години, а действителното (на практика) управление започва след смъртта на Мазарини, когато кралят е на почти на 23 години. Същото е и с Луи XV, Бернхард VII, който наследява баща си на 1 година и прочие подобни монарси. В първият си пост посочих защо смятам /сигурен, че Борис се възкачва на престола на възраст която му позволява реално да управлява - няма опекун или пръв помощник - както е кавхан Исбул за баща му Персиан или Георги Сурсувул за Петър, както и че вече поне Владимир е роден. Тоест Борис започва направо реално управление, не е дете, което е коронясано, но е под опекунство/регенство и т. н. Още един пример макар и от древността – египетският фараон Тутмос III царува 53 години, но 22 от тях той не управлява, защото това го прави леля му Хатшепсут. Реалната му власт започва след нейната смърт, или 31 г. самостоятелно /реално управление за Тутмос. от общите 53. Та с 55 реално управлявани години и то в тази епоха и то на една нееднородна (многонационална) и голяма (за времето си) държава постижението е впечатляващо. Другото е за общата продължителност на управление : баща - син - внук Борис - Симеон - Петър = 113 години. Също сериозно постижение , сравнено с Неманичите - 73 и Комнините -99г.

Хипотетично, ако не се беше отказал от престола през 889, а властва до смъртта си през 907, щеше да е най-дълго управлявалия монарх в нашата история, далеч пред внука му Петър I -42 години, Иван Александър и Иван Срацимир с по 40. Сега, защо постижението му (рекордът) би бил забележителен в европейски и световен мащаб ? Не е в продължителността му - оказва се, че много монарси са далеч пред него, дори тези 55 години бледнеят пред - 80 , 70, 60 +, а с реалното му управление, Борис е бил действащ владетел, а не фигурант на трона, управляван от опекун или регентство. В този случай и 72-те години на Луи XIV , се превръщат в 54 години самостоятелни и се строяват мирно зад 55-те на Борис. Дори абсолютният рекорд по продължително управление на европейски владетел : Бернхард VII - 81 години, не би имал предимство поради простата причина, че владението му Липе, по това време не може да се нарече и графство - статут на такова ще получи по късно. Така,че Борис с реално управлявани 55 години над една империя, би се наредил на първо място в Европа ! Интересното е, че Византия с доста ветровития си имперски престол има двама представители които са най-дълго управлявалите императори в цялата история на Рим от ....Ромул до Драгаш.

Династията наши владетели : баща, син и внук Борис 37 , Симеон 34 , Петър 42 с обща продължителност 113 г. Сериозно постижение ! За сравнение : Комнините - Алексий 37, Йоан 25 и Мануил 37- обща продължителност на управление 99 години, Неманичите - Стефан Милутин 39, Стефан Урош Дечански 10 и Стефан Душан 24г. - 73 години. Безспорни първенци са князете на германското княжество Липе, които държат първите две места с Филип II 34, Георг Вилхем 76 и Адолф 33 със 144 години в периода 1749-1893 и Бернхард VII 81, Симон V 25 , Бернхард VIII 27, общо - 134 години, период 1429-1563г.

Понеже непрекъснато се прави паралел и сравнения с историята на Русия от създаването и - Киев на Святослав и Владимир, Суздало-Владимир на Иван Калита и Симеон Горди, Москва на Дмитрий Донски и Иван Грозни, Петербург на Петър Велики, Елисавета и Екатерина, да уточним - те нямат проблем със Запада и той няма проблем с Русия. Какво да каже Франция, която многократно през XVII-XIX воюва сама срещу Европа, но не я е обвинила , че иска да затрие уникалната и галиканска цивилизация. Да акцентирам, че през XVIII век гравитацията между Русия и Европа е най-силна във всички аспекти. Елисавета отменя ....смъртната присъда в империята, както и телесното наказание за дворяни. За пръв път поколение може да се похвали, че не е опитало камшика върху гърба си. Самовглъбяването и месианските залиатания са на доста по късен етап, видим след Кримската война.

Наследник е, но такива претенции могат да имат и други страни. Експанзията тръгва от района на днешните Холандия, Белгия, Вестфалия.

Ама къде го четеш , че плащат данък ? Двама роби и два пумияра....като дарове, не ежегодно и то в отговор на неговите дарове към тях. Освобождават Владимир, защото Борис иска мир , какво да прави - пленен син и сума ти боили. " бил принуден против желанието си да сключи мир със сърбите и дал големи дарове"

Франция я дисквалифицирай 843 е годината на раждането и, а първият и крал Шарл Плешиви Charles II le Chauve, premier roi de Francie occidentale (Francia occidentalis) Larousse

Е...източник ? Аз знам само този : “когато Борис почнал войната, сърбите го така силно разбили, че дори взели в плен сина му Владимир заедно с дванадесетте велики болияди (боили). Тогава Борис, угрижен за сина си, бил принуден против желанието си да сключи мир със сърбите. След сключването на мира Борис, когато поискал да се върне в България, понеже се боял да не би сърбите да му устроят някоя засада по пътя, измолил си двамата Мутимирови синове, Борена (или Брана) и Стефан, за отбрана; те го изпроводили до границата, до Раса (на р. Рашка при Нови пазар). “За тая услуга Борис им дал големи дарове, а те в замяна поднесли му като дарове: две души (роба), чифт соколи, две кучета и 90 кожи (γουναι) за кожух, за което българите казват, че е договорен знак.” Константин Порфирогенет. Ако знаеш нещо друго - давай, оборвай Коце..

Борис Михаил е четвъртият най-дълго управлявал български владетел. 37 години 852-889г. Пред него е безспорният първенец - внука му Петър I с 43, 927-970г. а непосредствено след него е синът му Симеон Велики с 34, 893-927г. За епохата това е впечатляващо постижение , едно уникално династично дълголетие. И тримата надхвърлят 60 - годишна възраст, която по това време малцина достигат. Тук ще си позволя да спекулирам - ако не бяха свръх (болезнените) амбициите на Симеон, енергията, която е изстискала силите на вече застаряващия му организъм, може и да би поживял още 5-10 години. Баща му и синът му за които ще се спра по-нататък, също са дълголетници. (За епохата разбира се.) Това се отнася и за Петър, ако шокиращата новина за ужасното поражение от варягите не беше предизвикала в него апоплектичен удар. Да кажа - позовавам се на Гюзелев, Златарски, Мутафчиев, Павлов. Борис - възкачва се на престола в 852г. Възраст - неизвестна. Но да се опитаме да я локализираме, доколкото разбира се е възможно. Преди да започнат преговори с Византия за приемане на християнството 863г. Борис вече е водил война срещу сърбите,(също неизвестно кога) които са пленили сина му Владимир. За да участва във военен поход, претолонаследникът трябва да е минимум 12 + годишен. Колкото по рано изтеглим войната, толкова по възрастен ще е Борис. Тоест , ако войната е съвсем в началото на управлението му между 853-855 ( Тръгна да мъсти Борис заради баща си /Константин Порфирогенет/), тогава Владимир е 12+, а Борис повече от 30,липсата на сведения че управлявал съвместно или подпомаган от някой, както например баща му Персиян от Исбул или внука му Петър от Сурсувул, само потвърждават тезата, че не е бил малолетен при възкачването си на престола. Та , ако тръгнем по тази "светлина в тунела" стигаме до 907г, а това е годината на кончината му. И това прави 80 + години. Нека се върнем на продължителността на управление 852-889. Да приемем, че не се отказва от престола (замонашава), а царува до смъртта си, това прави 55 години на власт !!!!! Абсолютен рекорд за България, а и сериозно постижение в Европа, че и в света. Направих едно сравнение с европейските монарси, като изключвам тези от 19 век насам (все пак медицината си е казала думата и не е коректно) Та, ако приемем, че княз Борис-Михаил е царувал 55 години 852-907, пред него са Хенри III, крал на Англия 1216-1272 (56) , Алфонсо VIII крал на Кастилия 1158-1214г (56), Джеймс VI Шотландски и I Английски крал на Шотландия1567 и Англия 1603-1625 г (57), Харалд Хубавокоси крал на Норвегия 872-930 г. (58) , Луи XV крал на Франция 1715-1774 (59), Джордж III крал на Англия и Хановер 1760-1820 (59) Кристиан IV, крал на Дания 1588-1646 (59), Хайме I, крал на Арагон 1213-1276 (62), Фернандо III крал на Сицилия 1759-1825 (65) и стигаме до безспорният фаворит Луи XIV крал на Франция и Навара 1643-1715 (72) Факт обаче е, че само един негов "набор" го надминава по продължителност на управление, но надали и по дълголетие - Харалд 872-930

За да има база за развитие, алтернативката трябва малко или много да стъпи на нещо. Със завладяване на Хърватска - няма да се получат нещата. Забележете- тях маджарска стрела не ги лови ! Сиреч, в непосредствена близост със свръх потентните него време унгарци, те запазват ду*ето си сухо. От друга страна недоумение буди Борис, който претърпява поражения по всички фронтове, но запазва авторитета си , наказва непокорните боили и....4 години след като е замонашен, съумява да свали действащия владетел...!!!! Как така войската му се подчинява, Расате толкова ли е бил тъп, да не се обгради с верни хора и да разкара преданите "старци" на баща му ?

Бясната агитация , рекламата на хомосексуализма тръгна в началото на 90-те. Натискът беше към известни личности, кумири на милиони тинейджъри - певци , артисти, спортисти - да си признаят. Един по един започнаха да оповестяват, че са гейове, с мъгливото мото, че повече не могат да се крият и искат да бъдат себе си. От първите беше идолът на милиони - Елтън Джон, който дори се омъжи и ....семейството осинови дете, което вече излиза от релсите на природата. Джоди Фостър (Мълч. на агнетата) какво я накара на 50 години с двама големи сина , да се ожени и публично да обяви колко е "щастлива"? Какво накара един от символите на Heavy metal бандата Judas Priest от 80-те - Роб Халфорд на 50 + да признае , че е гей ? Семейство Бранджелина (Джоли и Пит) тържествено обявиха, че се гордеят, че една от дъщерите им е гей. Потресаващото е, че правели всичко възможно да я насърчават !!! Та това го казват хора, чиито образи са в мокрите сънища на милиони тинейджъри и тинейджърки. Да кажа клишето - нямам нищо против гейовете, от тях има много умни, интелигентни хора, духовити, забавни, но да си остане като една публична тайна, а не да се агитира особено сред подрастващите. Самите хомосексуалисти (не заклетите, а тези които имат/имали семейства) са споделяли, че не искат децата им да са такива. (Едно отклонение - в казармата имахме един ..аха - аха беше обърнал часовника. Яде бой, подигравки и т. н. Сега е горд баща на 3 деца от 2 брака. Та ако беше "в днешно време", тези деца нямаше да ги има ) Другият въпрос е за тъмнокожите. Нещата направо излизат от контрол. Доказва го и заплахата за бойкот от страна на тъмнокожите за таз-годишните номинации Оскар ! Това е гнило отвсякъде. Когато 12 год. в робство обра наградите, бойкот нямаше. Явно се цели задължителни квоти и там. Защо не бойкотират баскетбола, където 95% са техни хора, или дисциплините в атлетиката ? Също нещо нездраво има и в провокациите на чернокожи към бели полицаи.

Атом, съгласен със с теб . Исках да обърна внимание на Алвата, че прекалява, като се опира за щяло и нещяло на Тойнби. Колкото и впечатляващ да е , не може да се опираме на него като аксиома и да го размахваме препускайки през вековете. За да не дразня Киров, да кажа нещо и по темата. Руските мигранти прекрасно се вписват в страните , които емигрират - Франция, Великобритания, САЩ , ФРГ (Германия), Скандинавието и т. н. Дават и своя принос. Не живеят изолирано, както да речем мюсюлманските общности. Така, че проблемът не е в индивида, а в геополитиката. Отделно, всеки запознат с историята на Русия, не може да не констатира разликата в развитието и успехите в XVIII и в XIX век. ( По точно 1690 - 1820 за XVIII и 1820-1918 за XIX век) През 18 век, Русия е в непрекъснат външнополитически възход - излаз на Балтийско море, Полтава, ликвидиране на Кримското ханство, Полша, победи на Османската империя, ликвидиране великата армия на Наполеон. През този период Русия не е в конфронтация с Европа. Напротив, на Виенския конгрес свири първа цигулка. Изолацията и месианските залитания, започват след Кримската война. През 19 век (визирам периода 1820- 1918) Русия губи две войни, които довеждат до дълбоки, неизлечими последствия - Кримската и Руско-японската .

Респект ! Но задължително ли е да го четеш на всичките ? Ако харесам много един филм, след като съм го гледал на кино, трябва ли да го гледам в къщи на 2-та си телевизора , после на компа и накрая на телефона ? Запознал ли си се и с критиките към Тойнби ? Намираш ли слабости, или за теб той е гуру ?

Alva, абе нещо наблюдавам нездрав интерес към тоя Тойнби у теб. Чел си го на руски, не ти стига , ами го четеш още на 4 -ри езика !!!! Не е ли малко прекалено ? Достатъчно е да го четеш в оригинал или на езика който владееш най-добре. Останалото е ....фенщина. Нещо друго- историята е необятна, не може един да е компетентен по всичко. Пример с медицината - няма някой който е специалист едновременно - анестезиолог, психолог, кардиолог, невролог, ендокринолог, гастроентеролог, уролог, онколог, гинеколог.....и т.н ! Така и с историята, не може да си египтолог , да си на Ти със скандинавската история , експерт медиевист, вексилолог, археолог, епиграф.... Хайде да не го изкарваш твоя Тойнби - .......експертолог по всичко. Между другото на български съм срещал негови два тома. Мен лично са ме учили - големият том (исторически труд обхващаш голям времеви период) за предпочитане е да е от колегиум.

Alva, как така пък я озаглави темата ? Настроих се да прочета нещо за първи сведения, прото арменци, създаване, основаване, развитие, Велика, Малка Армения, възходи, падения, царе, царици, войни, битки, победи, загуби, интриги....нищо подобно, ти пусна едно твърде постно инфо, след това зави по посока " особените черти на арменската църковна архитектура " Ами давай по конкретно !

Може ли да се прецени доколко е силен Иран , ако се направи сравнение с 8 годишната Ирано-Иракска война 1980/1988г. Войната започва с успех (частичен) за Садам, Иран изравнява от 86г нататък, като насочва главните си удари по посока Южен Ирак - да откъсне достъпа на Багдад до залива, както и да разчита на симпатизиращите му шиити. Но общо взето военен паритет с финансов срив за Ирак, който задлъжнява към Кувейт. Двете войни в залива срещу алианса, показаха, че иракската армия не е особено ефектива, а бойният дух твърде нисък - цели дивизии се предаваха. Как ли ще се държи Иран ? А може ли да се върнем назад във времето....до Ахеменидите. Когато нещата се закучат, персите май се обръщат към нашественика-победител и изостават своите управници. Не са склонни да водят твърде тежки отбранителни войни, аристокрацията зарязва Дарий и започва флирт с Александър. Нещата се потвърждават и при Сасанидите срещу арабската инвазия. Първите сериозни поражения и...добре сте дошли, ставаме едно цяло. Разбира се трябват отстъпки и съобразяване със спецификата на Иран от страна на завоевателите. Та при хипотетичен (или не съвсем) военен конфликт, ако нещата тръгнат зле, режимът на аятоласите може и да се срине. Не, че иранците нямат потенциал, но няма да им се воюва до "последна капка кръв" особено, ако им се предложат собствени алтернативи. Интересно ми е какво мисли Aspandiat по въпроса

И аз останах с впечатление, че визира маджарския терор над Европа в края на IX и началото на X век, но мистикът се е прехвърлил половин хилядолетие по късно, за да му е удобно - така прожекторът на знанието заслепява !

А то накрая се оказа, че Джована надхитря (прецаква ) Наги Лайош. Защото подкупва папа Климент VI, като му продава условно Авиньон, срещу разбира се пълно оневиняване. На всичкото отгоре тя след като прогонва (пропъжда) като бълхи маджарите, продължава да си управлява, че се и омъжва за 3-ти път, като съпругът и Хайме си е изцяло под неин чехъл. Та в цялата тази игра, унгарците не само, че нищо не "затриват" ами излизат с пръст в уста, надиграни от Неаполитанската кралица http://fmg.ac/Projects/MedLands/HUNGARY.htm#KatalinMStefanDragutinSerbia

Виждам , че се вживяваш в ролята на мистичен учен, подхвърляш на час по лъжичка сведение (знание) на малограмотни като мен, но така формулираната (определена) и любезно предоставена от теб информация се размина с това което прочетох. Може разбира се и аз да не съм дорасъл да те разбера. Та това което попрегледах (благодарение на Торн, че светна със запалката - даде насока за някакъв времеви период, защото при теб това липсваше) се оказа : събитията се разиграват 1345-1350 година . На унгарския престол е най-великият им крал (или един от най) Луи, Лудвиг, Лайош I Велики Lajos Nagy от Анжуйската династия ! Да припомним, че по това време тя е с доста разклонения и безброй анжуйци са крале, херцози, графове. След убийството на брата на Лайош, Ендре (Андре) който е крал на Неапол или по точно съпруг на кралица Джована, маджарецът претендира за наследство (не е "обиден") Обвинява Джована (не без основание), че е замесена в убийството на брат му. Въпросът е отнесен до папата. Последният обаче води мудно разследването (според Лайош) тогава кралят изисква Джована да се омъжи за друг негов брат - Ищван, но вироглавата Джована не само отказва, но се омъжва за друг. Това вече идва в повече на Лайош и той нахлува в Италия. ( Това ли е "обидата" ?) Действията му са сравнително успешни, защото се обляга на част от нобилитета симпатизиращ на Ендре. Джована и съпругът и драсват във Франция.Лайош обаче прави фрапантна грешка, като облага с данъци неаполитанците за да покрие разходите по войната. Тук вече чумата принуждава Лайош да се оттегли (дава и той жертва - умира първата му съпруга) оставайки наместник. Джована това и чака и прогонва унгарците. На следващата година Лайош изпраща своят васал трансилванският воевода Ищван Лацкфи. Той предизвиква омразата на населението с жестокости и в крайна сметка е принуден да се оттегли след бунт на германските му наемници. Това принуждава Лайош през 1350 отново да нахлуе в Италианския Юг. Този път съпротивата е жестока, той е раняван на няколко пъти и накрая идва и решението от папата - Джована е невинна ! Всичко това, като и влошените отношения с Венеция , които ще ескалират до война, принуждават Лайош Наги отново да напусне Италия...............Та аз не разбрах и за "затритото цело кралство" Що се отнася за : Уви, много се знае за това "тайнство"

Ех Фружине, същия си остана. Даже от любопитство не се и поинтересува откъде съм ти пейстнал годините...е така просто да попиташ. И недей размахва Лъв Дякон, защото не си го чел . Искаш ли да го прочетем заедно ? Обещавам, няма да ти е много скучно. Само най-най което ни трябва Ще ми кажеш откъде вадиш това си заключение : Къде Фружине ? Когато Лъв Дякон иска да определи някой за млад , ами .....определя го и точка ! Ето ти двама с наболи бради ,( в това издание го няма за наболата брада на Борис) единия с червеникава, другия със златна, но...който е млад е описан като такъв, който не е , не е описан. Няма да си изсмукваме от пръстите заключения, че щом е с набола брада задължително трябва да е млад, щото така.( била модата примерно)

Коригирай годините 21. Така П. Шафарик. (Славян. древн. II, 1, стр. 413) я отнася приблизително към 843—8602. A. Rambaud (L'empire grec au X-me sicle, p. 432) я поставя след покръщането в 887 г.; Raki (Documenta, p. 360) и двете войни на Борис — хърватска и сръбска — между 854—834 г.; Гpoт (Известия, стр. 184), като излиза от това, че войната със сърбите станала според Константин Багренородни (р. 155) преди единовластието на княз Мутимир, което се отнася приблизително към 872 г., предполага, че тя е станала между 830—870 г., т. е. около покачването на Василий I Македонец на византийския престол (867 г.), но това едва ли е вероятно, защото през това време Борис бил погълнат цял във вътрешните си работи. К. Иречек (Историjа Срба, стр. 185, бел. 5) също отнася тая война след покръщането на българския владетел (834 г.), който вече се нарича Михаил-Борис, па и наследникът Владимир бил вече отрасъл. Обаче на тия доводи Шишич (Geschichte d. Kroaten, S. 81, amm. 2) справедливо възразява така: “Според моето мнение присъствието на българския престолонаследник Владимир във войната нищо не доказва, защото, от друга страна, ние знаем, че в онова време принцове още в детска възраст са придружавали войската на война, което също ще да е било в обичай и у българите (италийският крал Пипин в 791 г., когато потеглил в първата война против аварите като пълководец, бил на 13 години). Ако Конст. Багренородни на двете места (150, 154) пише “Михаил-Борис”, то той е употребил само едно по-разпространено тогава название, което не трябва да се взема във внимание за определяне времето на двете войни. Във всеки случай покачването на император Василий I (857 г.) е “terminus post quem non”. 22. [Всички горепосочени войни трябва да бъдат отнесени към 863 г., когато на Византия се удало да образува антибългарска коалиция от сърби, хървати и моравци. Вж. P. Petrov, La politique trangre de la Bul'arie an milieu du IXe sicle et la conversion des Bulgares, Byzantinobulgarica, II, Sofia, 1966, p. 41—52.] http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html

Борис претърпява поражение от сърбите, как го виждаш да разбие, че и да завладее хърватите ? Като последните ни бият при Симеон, когато българската армия е калена ,със самочувствие, громила ромеи и сърби, че и маджари. Освен някакъв династически брак - уния между двете държави, не виждам друго решение.