Евристей

ЗА МАЙКАТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И ГРОЗНИТЕ ФАЛШИФИКАЦИИ И ГАВРИ С ПАМЕТТА Й ...че майката на Васил Левски НЕ СЕ Е ДАВИЛА в кладенец, за да се самоубие, а са я измъчвали турците по време на арестуването й и разпитите й за сина й от карловския мюдюрин през 1869 г., като са я потопили в кладенеца и са я заплашвали да я удавят, ако не предаде къде се крие синът й Васил Левски! https://sieminehn.wordpress.com/2014/02/21/09489/

Е чакайте малко ! Андрей избързваш с присъдата. Петър Кунчев не умира в мизерия, Захари Стоянов и Найден Геров помагат на Кунчев - получава общинска къща в Карлово и е назначен за старши стражар. Не забравяйте, че това става в Източна Румелия, която си е османска провинция па макар и с по особен статут. Не може там да получава поборническа пенсия, както в Княжеството. http://vbox7.com/play:4a22392ecd&start=14 Що се отнася до Гина Кунчева - не се самоубила, за нея се грижат дъщеря и Яна и мъжа и (зетя) смъртта и е след сърдечен удар.

И все пак да насоча вниманието към евентуалната възраст на Борис - при възкачването си на трона и съответно към смъртта си. Може ли да определим Свети княз Борис-Михаил за най-дълголетния монарх в цялата история на България ?

За Владимир има сведения от Бертинските анали "Българският владетел отправил в Рим своя син и много от болярите на своето царство“ Никой не се е усъмнил в него. Още една хипотеза - Владимир се настройва срещу новата вяра след като става владетел, може и след втората, дори третата си година. Едва ли, ако беше започнал веднага с разрушаване на църкви, Борис щеше да чака 4 години, докато "свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и...." Едва ли. Умира през 907 г., тоест 18 години след замонашаването си. През 893г проявява достатъчно енергия за да свали сина си от власт, да свика държавен събор и да определи Симеон за владетел. Още нещо : В края на 894 г. маджарите нахлуват в България. Симеон тръгва на поход срещу тях и е разбит. После още веднъж. Затваря се в крепостта Дръстър. Българската държава е пред катастрофа. Земята й е завзета. Войската е разбита. На южната граница е армията на Ромейската империя. Още миг и Българското княжество ще излезе от историята, както излиза Блатненското княжество, на чиято територия в крайна сметка се настаняват маджарите – и до днес Но изведнъж във войната настъпва решаващ обрат. Какво се е случило? Намесил се е „възрастният крал”. Ето разказа на Фулденските летописи за това какво правят българите след поредицата поражения: Най-сетне нещастниците, като не знаели как биха могли да се окуражат и да си помогнат, прибягнали всички до възрастния си крал Михаил, който пръв ги обърнал в истината на християнската вяра, и го молели да ги посъветва как да излязат от надвисналата опасност. Той наредил тридневен пост, напомнил им да се покаят заради неправдата, която причинили на християните, и след това да просят помощ от Бога. Като било изпълнено всичко това, те завързали жесток бой. И двете страни се сражавали ожесточено, докато най-сетне, по Божия милост, победата, ако и с много кръв, била предоставена на християните. От тази полу-легендарна летопис може да си извадим заключение, че и през 894г. Борис не само не е забравен, но се ползва и с мистичен авторитет. Причини трябва да има и то сериозни. Не подценявай източниците. Твърде интересен е фактът, че свалянето на Владимир-Расате от престола с претърпяното от него наказание широко е отразено в западната средновековна историопис в периода X-XV в. С течение на времето този разказ придобивал характера на притча с поучително предназначение!

за България може да започнеш от тук http://chitanka.info/text/30003-istorija-na-bylgarija-v-tri-toma

За логиката : Арминий (тоя дето изкла легионите) е перфектен римски възпитаник, един от многото романизирани варвари, които стават по римляни и от Катон. Юлиан Апостат е бил прилежен християнски възпитаник, гласен за свещеник от братовчед му Констанций II. Нещата и при двамата се обръщат на 180 градуса. За това "къде е втория брат " - задължително ли през 893г. трябва да е жив и здрав ? При смъртта на Луи XIV няма живи и негови внуци, та го наследява пра-внук. За последното - По всичко изглежда, че по време на покръстването в България твърде много се разпалили религиозните страсти и се улеснил до голяма степен и достъпът на други религии, а дори се създали условия за проникването на ереси. Редом с дошлите по официален път проповедници на Константинополската църква дошли и други лица, които безразборно започнали да покръстват населението. Някакъв грък лъжливо заявил, че бил презвитер, и покръстил мнозина в България. Разобличен и заловен, той бил наказан по най-жесток начин — лишен бил от нос и уши, след това бил прогонен от пределите на държавата. Целият този хаос, който настъпил в страната по време на покръстването, когато България станала открит терен за прииждащите отвсякъде проповедници, не можел да не всее известни опасения у българския владетел. Поради това по-късно той известил на римския папа Николай I (858–867 г.), че в страната му „са дошли от разни места християни, които своеволно разправят много и различни неща, т.е. гърци, арменци и хора от други места“. Нещо повече, в България дошли и арабски проповедници, които предложили на българския владетел да разпространяват сред населението исляма. Успоредно с ортодоксалното християнство очевидно през този период, пък и по-късно в България благоприятна почва за разпространение намерили и някои ереси, сред които на първо място трябва да бъде поставено павликянството. " / Гюзелев/

Лорде, армията също носи своята отговорност. Може би самият "демократичен" принцип на избор за император е заложен грешно. Тоест не по божие, свише право, подобно на фараоните, а най-добрия, най- достойния, най-способния трябва да е император. Това на пръв поглед е перфектно решение, но на практика (с изключение на Антонините) не се получава. Рейнските легиони смятат един за най-достоен, ефратските друг, дунавските трети, преторианците четвърти, а Сената пети. Това води и до анархията през 3 век, оголване на лимесите, спад на дисциплината (всеки претендент е длъжен да угажда на войниците си ) както и на бойните качества на легионерите. Ето сега няколко примера : Лактанций описва разговор между Диоклециан и Галерий " Трябва да провъзгласим за цезари такива хора - казал Галерий, - които да са изцяло в моя власт, да се страхуват и да не смеят да извършат нищо без мое разрешение. - Е кои ще са тогава цезарите ? - попитал Диоклециан. - Север - отговорил Галерий. – Какво, този танцьор, пияница и пройдоха, превърнал нощта в ден и деня в нощ ?! - Той е достоен за цезар, защото доказа своята вярност. - Така да бъде. Кого друг предлагаш ? - Този - рекъл Галерий, като посочил един млад полу-вараварин на име Даза, комуто неотдавна бил заповядал да вземе името Максимин. - Кой е той ? - Мой роднина. Диоклециан, въздъхнал и рекъл : - Не ми предлагаш хора, на които може да се повери защитата на държавата, но ти който ще поемеш управлението в ръцете си, внимавай ! Аз се погрижих и положих много усилия за да запазя държавата непокътната. Ако се случи нещо лошо, вината няма да е моя " Тук акцентът е, че се предпочитат некадърни, но верни хора, отколкото способни, но потенциални конкуренти. Император Констанций II води тежка война срещу персите. Римляните взимат превес и блокират персите в крепоста Безабда на река Тигър. Обсадата е описана подробно (професионално) от Амиан Марцелин " В сгъстен строй , под бойните звуци на тръбите, римските войски с бодра крачка приближават Безабда и щ обкръжават от всички страни.....на десетия ден , когато храбростта на римляните започнала да буди голяма тревога сред персите, било взето решение към стените на крепостта да се приближи огромен таран.... което указало такова угнетяващо въздействие срещу обсадените, че те били готови да се предадат, но все пак събрали сили и започнали да предприемат мерки за защита срещу страшната машина".....Въпреки, че Безабда не паднала, благодарение на идващата зима, която Констанций смятал да прекара в Антиохия и в ранна пролет отново да атакува, кампанията завършва с пълен провал. Това не е заслуга на персите, а на .....римската армия През зимата на 360 г. Констанций II бил застигнат от страшна вест : в Галия войските провъзгласили Юлиян за император с титлата август . Поредна почти спечелена война отива по дяволите заради пореден бунт на армията.

Добре де как я виждаш 870г ? Та тогава в България гъмжи от папски , германски, ромейски , че и моравски пратеничества, няма как да не драснат някой ред за тази война , особено с пленени престолонаследник и знатни боили.

Йончев, сега - приемаме войната да е през 50-те, а Владимир командва някаква военна част , която попада в плен. За да води (началник) войска, престолонаследникът трябва да е поне над 18 години, (или не е той предводител, а някой от пленените боили), но въпреки това за да участва в похода ще да е над 12. Това автоматично изстрелва Борис към 30 + а знаем от племенника му , че е починал в 907г. Може ли да си позволим да определим възрастта му на .....80 + ? ( Да не кажа и твърде стряскащото 90 !!!)

В сръбската историография не се приема единодушно - срещат се годините 850 , 851, 860, 863 Властимир (пре 805 — око 851) је први српски кнез (архонт) о коме имамо више података у историјским изворима. Владао је највероватније у периоду од око 830. до око 851. године и по њему се најстарија српска владарска династија назива Властимировићи. http://srbin.info/2014/03/31/srbija-pre-nemanjica-1/ Тяхната уикипедиа също дава Властимир (пре 805 — око 851) је први српски кнез (архонт) о коме имамо више података у историјским изворима. https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80 Не мисля, че това е от значение, дори и да е 860г, войната трябва да е сложим (наместиме) задължително преди покръстването, защото от 865 натам вниманието и на Константинопол и на Рим е насочено към България , има доста писмени сведения, а за война със сърбите - нито дума. Няма как да не е направило впечатление : княз Михаил отлага приемането на папските пратеници /Формоза Портуенски и Павел Популонски / посолството на Людовик Немски /съпровождано от епископ Херменрих / групата на Климент , легионът мисионери на Фотий и хуква да спасява пленения си син и болярите. Нищо такова няма.

Сега видях, че си дал дата на кончината на Властимир 860. Така пише и Пламен Павлов, неизвестно защо. Властимир умира през (около) 851г. !

Защо Ресавски ? Хайде да видим източниците. Тоест единственият - на Коце Багренородни В Сърбия след смъртта на княз Властимир властта преминала в ръцете на тримата му синове Мутимир, Строимир и Гойник, които поделили помежду си неговите владения. На тях нападнал българският княз Михаил-Борис, който искал да отмъсти за поражението на баща си Пресиян ..наскоро след сключването на мирния договор с българския княз тримата братя-князе, синове на Властимир, въстанали един срещу друг и един от тях, именно Мутимир, който искал сам да управлява, победил другите си двама братя Строимир и Гойник, уловил ги и ги изпратили в България Така , Властимир https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80 умира към 851г. Сега, акцентът : наскоро след сключването на мирния договор с българския княз тримата братя-князе, синове на Властимир, въстанали един срещу друг Как ще обясним, че веднага след войната братята започват война помежду си, а преди това от смъртта на тайко си Властимир през 851г , до да речем 870 г. мируват ??? Не се връзват нещата, още веднага след смъртта на татко, те са щели да с хванат за гушата, причината да отложат "гражданската си война" е нещо външно, което да ги накара да се консолидират и да отложат разправиите помежду си , а това е несъмнено външна опасност. Няма логика 20 години да съжителстват в мир и разбирателство, а веднага (наскоро) след войната с Борис да започнат война помежду си. Просто те са щели веднага след смъртта на Властимир да се впримчат помежду си, ако не е била външна агресия. (Борис).

След бруталният обстрел на Аспандиат, да видим има ли оцелели ? Акцентирах върху влиянето на армията върху държавното управление или зависимостта на власт-имащите от войската. Те са навързани : Рим - Василията, Османьие, Московията. Годината е 107 преди Христа, авторът и е Гай Марий http://classics.mit.edu/Plutarch/c_marius.html Разбира се и първият му враг е неговия ученик Луций Корнелий Сула.

Излязох от рамката "римска армия" защото Киров дава и по широк обхват, ако правилно съм разбрал, може да правим паралел и евентуално да търсим наследници

Много хубава тема Киров. Напълно споделям мнението, че армията - символ на мощта и величието на Рим изиграва и своята деструктивна роля и за продължителната му, но сигурна агония. Да вземем късния Рим (Византия) - бруталното погазване на принципите на наследяване на трона от армията водят на практика до една парализа /импотентност на съпротивителните сили на държавата. Пример : един от най-обичаните от армията императори - Василий II, има срещу себе си няколко много сериозни военни метежа предизвикани от кадърни генерали - Варда Фока и Варда Склир. При спазване на законовия ред - само представител на династията може да е на трона (както на Запад, Осм. империя - само представител на Османовци и т. н ) тези бунтове нямаше да се състоят, а и тримата щяха да "работят в екип" тоест за интересите на империята. В такава обстановка и най-способният император не може да разгърне нито собственият си потенциал, нито този на генералите си, заради съвсем основателното (хронично) подозрение, че са вечно готови да му заемат мястото. Този начин е обречен и пътят на Византия е на кратки възходи и големи падения. Интересното е, че заелата и мястото Османска империя също се заразява от нея, макар и там вирусът да е в друга мутация. Елитната и професионална армия - йеничарите, също с огромни заслуги за възхода на империята, след XVII век се превръщат в бързо развиващ се тумор в тялото на държавата. Тук спецификата, е, че еничарите не се осмеляват да нарушат закона за наследяване- на трона не може да седне друг освен потомък на Осман по мъжка линия, в случай че няма, трябва да се търси представител на кримските татари. За сметка на това тук го отнася Великия везир. Сега, още един който си играе на "Византийци" - Русия. Елитната и армия - стрелците, създадени от Иван IV Грозни и веднага калени в касапницата при Казан http://www.adfontes.veles.lv/warriors_trad/strelzi/strelzi.htm , също еволюирит за да станат едно вечно недоволно привилегировано паразитно тяло. Въпреки ликвидацията им от Петър I след поредният им бунт, (1:1 еничарите и Махмуд II) Русия продължава да си играе на византийци и през XVIII век гвардията извършва поредица от преврати - първата и намеса е в ползa на съпругата на Петър I- Екатерина I. Бунт на гвардията слага на трона Анна Йоановна през 1730г, На 25 Ноември 1741, Преображенският полк извършва държавен преврат в полза на Елизавета Петровна, на 28 Юни 1762г. гвардията детронира Пьотр III и провъзгласява за императрица Екатерина II, за да се стигне до март 1801г когато след поредния преврат ще бъде убит Павел I. http://www.historicus.ru/dvorz_perevorot/

Тук си напълно прав. Международна федерация по кинология със седалище Тюен, Белгия http://www.fci.be/en/ не признава БОК . (Впрочем никаква бг порода) http://www.fci.be/en/nomenclature/ROMANIAN-CARPATHIAN-SHEPHERD-DOG-350.html Интересното е, че FCI не върви в САЩ Там е http://www.akc.org/ където също не ни признават породите. В Канада е CKC (Canadian Kennel Club)

Напълно неверни неща. Тоест глупости. Българското овчарско куче = каракачанско. Български са три породи : Български барак Българско гонче Българско овчарско куче Международно признати са две български породи - Лудогорско Гонче и Българско Овчарско Куче! https://www.bglov.com/page/Mezhdunarodno-priznati-dve-balgarski-porodi-kucheta/ Не е лошо да не се бърза и да се пишат проверени неща, не гьотере

Основание има В 889 г. Покръстителят се замонашва и поставя на престола първородния си син Владимир (Расате). По това време двамата са в съвсем неравностойно държавническо положение. Бащата е отецът-основател на новата християнска България, сътворителят на цялата нейна нова държавност. А синът не е наследил баща си, не е избран, не е дори узурпирал властта, а е поставен за владетел – по произволение Борисово. Така, като поставя Владимир на своето място, св. Борис се оказва в извънредно държавническо положение – над владетеля. Княжеският статут, всъщност, не може да бъде отстранен от св. Борис и неговото владетелство продължава – в особен вид съуправление с Владимир. Много години по-късно, към 923 г., патриарх Николай Мистик в официално писмо до Симеон пише: ... откак българският народ е преклонил врат пред Христа и Бога наш, ти си вторият от ония, които са получили власт [δεσποτεία] над него Убедителното свидетелство, че св. Борис не се е отказал изцяло от властта, е самият начин, по който в 893 г. той си я връща. Ето какво пише летописецът Регино: Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв, свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се боели от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. Низвергването на законния владетел, при това „без особено затруднение”, не може да бъде извършено от някой си монах без владетелски статут. Щом този монах държи в своя скрин „царски дрехи”, очевидно той е облечен във власт. Тезата, че княз Владимир е съвладетел, не е нова. Още Добри Войников в своята „История” (1861, второ издание 1879) направо пише, че Владимир бил „наместник” на Борис. Юрдан Трифонов (1927 г.) също застъпва подобно становище: ... Борис, ако и да се е оттеглил в монастира, не е предал всецяло властта на двамата си синове, а е оставил върховния надзор за себе си. Васил Гюзелев (1968 г.) обсъжда въпроса, но не взема страна: И доколкото може да се разбере от някои извори, замонашилият се княз Борис, изглежда, е запазил правото си за върховен надзор над властта и за намеса в някои важни нейни прояви. В 2006 г., с оглед на наскоро открития оловен печат, Гюзелев вече е по-категоричен. Той ползва за Владимир и думата „съуправител”. Всички тези съждения са верни, но половинчати. Те визират само статута на младшия (съ)владетел – Владимир. Но щом той е „съуправител” от 889 до 893 г., значи и св. Борис също е (съ)владеел. А всички продължават да ограничават неговото владетелство до 889 г., без да посочат последващия период като и негово време на (съ)управление. Ако съвладетелството на св. Борис и Владимир от 889 до 993 г. имаше нужда от доказване, то няма нужда да се доказва кой е монархът в България през следващия период, който се явява второ самостоятелно управление на св. княз Борис. Неговитепоследващи деяния са предадени от летописеца Регино така: След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син, като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство Кой е българският владетел по време на Събора в 893-4 г.? Несъмнено това е св. княз Борис. По това време Симеон нито има правомощия да свика Събора, нито да го ръководи, нито сам да си даде властта. Единственият човек, който от свалянето на Владимир до провеждането на Събора има владетелски статут, е св. Борис Михаил, монахът-монарх. Учудващото е защо това очевидно самостоятелно управление на св. Борис не е формално отчетено в нито едно историографско изследване, учебник, справочник и пр.? Вярно, то е кратко – седмици, месеци... Но в историческата наука е правило да се зачитат и краткотрайните управления. Завръщането на Наполеон от Елба води до „стоте дни”, които изрично се приемат от всички за негово второ самостоятелно Второто самостоятелно управление на св. Борис през 893-4 г. (включващо и Събора) е връх в неговото 55-годишно владетелство. Наскоро бяха публикувани екземпляри от оловен печат на св. Борис-Михаил в качеството му на монах-княз. Този изключителен исторически паметник все още е недооценен. Върху двете страни на печата е разположен уникалният в сфрагистиката надпис: + Богородице, помагай на твоя раб + Михаил монах, станалия от Бога княз на България. Този моливдовул е единствен по рода си и първостепенен извор, който засвидетелства особения владетелски статут на св. Борис-Михаил през монашеството му (889-907). Той изисква основно да преосмислим досегашните си представи за царуването на св. Борис и за историята ни през този период. „Второто” житие на св. Наум Охридски свидетелства как е станало основаването на неговия манастир: „с богатството и повелението на благочестивия цар български Михаил Борис и сина му Симеон цар. Тогава беше лето 6413” (=905). Св. Борис Михаил изрично е споменат като „цар”, съотнесено към 905 г., а в текста няма и намек, че е и монах. На първо място и с царствени епитети е поставен „благочестивият цар български Михаил Борис”, а на второ място без епитети - „Симеон цар”, който е характеризиран само с това, че е „сина му”. Сведението за кончината на Покръстителя е достигнало до нас чрез знаменитата приписка на черноризец Тодор Доксов: „... В същата година на 2 май, в събота вечерта, почина Божият раб, бащата на този княз, живял с чистата вяра и правоверно изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар княз български на име Борис, чието християнско име бе Михаил В заключение от всичко казано дотук, нека обобщим: налице са многобройни свидетелства, че, приемайки монашеско пострижение през 889 г., св. Борис запазва особени правомощия на владетел и надвладетел, които са всепризнати до смъртта му. Необходимо е в управлението на Покръстителя изрично да се включат 18-те монашески години (в съвладетелство и в самостоятелно владетелство) и основно да се преосмисли българската история от 889 до 907 г. с оглед на неговото непрекъснато и в много случаи решаващо влияние върху управлението на България. Със съкращения от http://www.kultura.bg/bg/article/view/19597

Защо цитатът да сочи , че войната е към 870 г. ? Годината на тая българо-сръбска война поради липсата на прави и точни данни се определя различно ,обаче от думите на Константин: 1) че войната последвала наскоро след смъртта на Властимир Βλαστίμηρος 805 – 851 и 2) че Борис поискал да отмъсти за поражението на баща си — желание, което може да се породи у него само наскоро след покачването му на престола, ясно става, че войната се отнася към първите години на Борисовото управление, и то след 854 г. и не по-късно от 860 г., защото след тая дата Борис е бил зает, както ще видим по-долу, с други по-важни работи, които отвличали вниманието му в друга посока. . /Златарски/ И ако годините на войната все пак са спорни, ето нещо което може да "осветли" възрастта на Борис - Генесий за Борис " Българският началник () отправил надменни речи, като заплашвал ромеите с нападение. Императрицата мъжествено и с гордост му обявила, че и тя ще излезе веднага с войската си до българската земя. “И ако победиш жена, казала тя, никаква похвала няма да ти бъде за победата; ако ли пък ти бъдеш победен от нея, поражението ти ще стане посмешище за всички.” Това като разбрал, скитецът решил да остане спокоен в земята си.” Какъв извод може да направим ? Императрицата е Теодора (845—856), предупреждава Борис, че ако изгуби от жена ще се опозори ! Ако беше момче (непълнолетен) едва ли това щеше да "проработи". Също така Генесий пише за Борис като "предводител, водач" а продължителят на Теофан като архонт “Българският княз () — Богорис бил той, — като чул, че жена управлява царството, взел да се отнася по-дръзко; затова той пратил при нея пратеници, казвайки, че нарушава мирните договори и потегля с войска против ромейската земя. Но тя, без да мисли по женски или малодушно, му обявила: “И мене ще намериш готова да изляза насреща ти и надявам се да те надвия; ако ли пък това не стане и ти ме победиш, то и в такъв случай аз ще надвия, победата очевидно ще бъде на моя страна, защото ти ще победиш жена, а не мъж.” Поради това той останал на спокойствие и без да се осмели да постъпи безразсъдно, веднага възобновил приятелските договори” Княз Борис I изпраща послание до императрица Теодора

Така. Хубава тема. Сега, за съжаление и породистите кучета са ударени от проклетата толерастия. Ето добермани и кофермани. Защо ? Защото не е хуманно да им се купират ушите, а да се режат или имплантират силиконови цици и пениси , проблем няма.

Съгласен съм, че не се изразявам правилно. Идеята беше: Борис не се отказва от трона в полза на сина си Владимир през 889г, а управлява до смъртта си 907. Това щеше да прави 55 години. Не са често случаите, когато монарх на върха на своята мощ, доброволно абдикира па макар и в полза на първородния си син. Дотук съгласен ? Не е алтернативка, защото Борис след 4 години сваля от власт Владимир, без това да предизвика някакви особени сътресения в държавата. (всъщност никакви) Византийските и латинските източници мълчат. Индикациите, че може и да е имал (запазил) контрол над някои държавни институции не са за изключване.Сега за реалното управление или по точно владетел на книга или и на практика. Пример с Луи XIV - той е обявен за крал на Франция и Навара след смъртта на баща му крал Луи Справедливия през 1643. Само че възрастта на краля е 4 години и 9 месеца, съгласен си , че не "работи крал" , а препуска по коридорите яхнал дървено конче, криейки се от гувернантките си. Дори самата му коронация е, чак през 1654 г. , когато е на 16 години, а действителното (на практика) управление започва след смъртта на Мазарини, когато кралят е на почти на 23 години. Същото е и с Луи XV, Бернхард VII, който наследява баща си на 1 година и прочие подобни монарси. В първият си пост посочих защо смятам /сигурен, че Борис се възкачва на престола на възраст която му позволява реално да управлява - няма опекун или пръв помощник - както е кавхан Исбул за баща му Персиан или Георги Сурсувул за Петър, както и че вече поне Владимир е роден. Тоест Борис започва направо реално управление, не е дете, което е коронясано, но е под опекунство/регенство и т. н. Още един пример макар и от древността – египетският фараон Тутмос III царува 53 години, но 22 от тях той не управлява, защото това го прави леля му Хатшепсут. Реалната му власт започва след нейната смърт, или 31 г. самостоятелно /реално управление за Тутмос. от общите 53. Та с 55 реално управлявани години и то в тази епоха и то на една нееднородна (многонационална) и голяма (за времето си) държава постижението е впечатляващо. Другото е за общата продължителност на управление : баща - син - внук Борис - Симеон - Петър = 113 години. Също сериозно постижение , сравнено с Неманичите - 73 и Комнините -99г.

Хипотетично, ако не се беше отказал от престола през 889, а властва до смъртта си през 907, щеше да е най-дълго управлявалия монарх в нашата история, далеч пред внука му Петър I -42 години, Иван Александър и Иван Срацимир с по 40. Сега, защо постижението му (рекордът) би бил забележителен в европейски и световен мащаб ? Не е в продължителността му - оказва се, че много монарси са далеч пред него, дори тези 55 години бледнеят пред - 80 , 70, 60 +, а с реалното му управление, Борис е бил действащ владетел, а не фигурант на трона, управляван от опекун или регентство. В този случай и 72-те години на Луи XIV , се превръщат в 54 години самостоятелни и се строяват мирно зад 55-те на Борис. Дори абсолютният рекорд по продължително управление на европейски владетел : Бернхард VII - 81 години, не би имал предимство поради простата причина, че владението му Липе, по това време не може да се нарече и графство - статут на такова ще получи по късно. Така,че Борис с реално управлявани 55 години над една империя, би се наредил на първо място в Европа ! Интересното е, че Византия с доста ветровития си имперски престол има двама представители които са най-дълго управлявалите императори в цялата история на Рим от ....Ромул до Драгаш.

Династията наши владетели : баща, син и внук Борис 37 , Симеон 34 , Петър 42 с обща продължителност 113 г. Сериозно постижение ! За сравнение : Комнините - Алексий 37, Йоан 25 и Мануил 37- обща продължителност на управление 99 години, Неманичите - Стефан Милутин 39, Стефан Урош Дечански 10 и Стефан Душан 24г. - 73 години. Безспорни първенци са князете на германското княжество Липе, които държат първите две места с Филип II 34, Георг Вилхем 76 и Адолф 33 със 144 години в периода 1749-1893 и Бернхард VII 81, Симон V 25 , Бернхард VIII 27, общо - 134 години, период 1429-1563г.

Понеже непрекъснато се прави паралел и сравнения с историята на Русия от създаването и - Киев на Святослав и Владимир, Суздало-Владимир на Иван Калита и Симеон Горди, Москва на Дмитрий Донски и Иван Грозни, Петербург на Петър Велики, Елисавета и Екатерина, да уточним - те нямат проблем със Запада и той няма проблем с Русия. Какво да каже Франция, която многократно през XVII-XIX воюва сама срещу Европа, но не я е обвинила , че иска да затрие уникалната и галиканска цивилизация. Да акцентирам, че през XVIII век гравитацията между Русия и Европа е най-силна във всички аспекти. Елисавета отменя ....смъртната присъда в империята, както и телесното наказание за дворяни. За пръв път поколение може да се похвали, че не е опитало камшика върху гърба си. Самовглъбяването и месианските залиатания са на доста по късен етап, видим след Кримската война.

Наследник е, но такива претенции могат да имат и други страни. Експанзията тръгва от района на днешните Холандия, Белгия, Вестфалия.