Б. Киров

Пълномощното му е написано от Кириак Цанков, който е изпълнявал ролята на подпредседател, а не от Каравелов. Нямам идея защо чак към средата на юни е написано това пълномощно. Не е бил точно "никой" в комитета, бил е един от шестимата в управителното тяло, но без уточнен статут, подобно на Панайот Хитов, който пък въобще не е присъствал на събранието. Председател е бил Каравелов, подпредседател Кириак Цанков, касиер Димитър Ценович и писар Олимпий Панов. Левски и Панайот са били членове без уточнена функция. Съотношението е фифти-фифти между славянофили /Каравелов, Хитов, Панов/ и хора от Млада България /Левски, Цанков, Ценович/.

Става с манипулиране на избора. Вътрешните делегати са имали 33 гласа, онези в емиграция 17. Вече писах как е станало, комитетчетата от Сливенско под влияние на Панайот Хитов са били 10 гласа, тези от Орханийско представлявани от Пеев - 11 гласа. Ето Ви 21 гласа минус от 33-те гласа от Българско. Прибавете хранениците на Букурещ във Влашко и ще разберете как е станало. Гочоолу, Дочоолу и Бай Ганьо.

То може и да са измислици, Гербов, но като си показал уводната статия и първите две страници, покажи и останалите страници от същия брой, за да знаем и ние, че са измислици. Иначе...

Поп Кръстьо пред Филип Симидов изрично посочва на кой е дал 500 лири от касата на Привременното правителство в Ловеч: Иван Драсов, Марин Поплуканов, Пъшков и... Иванчо Колев. Иван Драсов пише до Марин през 1874 /вж. статията на Лалов/, "Марине, парите които аз ти оставих през 1872" Последно парите от общата каса /500-те лири/ са били у Драсов, след като попът ги е оставил на гореизброените. Тези са четирите лица в Ловечкия комитет, замесени с изчезването на комитетските пари. Обирът в Арабаконак е дело изцяло замислено, организирано и проведено от Тетевенския комитет, а там главното лице е бил Станьо Врабевски. Тодор Пеев само се присламчва в последния момент преди обира /сватбата му е била първата половина на септември/ и впоследствие си приписва заслугата, че той е бил инициатор на обира, за да се докара вярно куче на Каравелов. Каравелов и хората около него в Букурещ са искали между 2000 и 3000 лири от комитетите в Българско. Точно за 500 модерни пушки, както пише Левски в писмото му до Кириак Цанков, 500 пушки по 5-6 лири, ето ви оправданието за сумата. С 500 пушки щяха да изплашат само гаргите в Дунавския вилает, повече ми прилича на кьор фишек цялото искане, трябвали са им пари да си покриват текущите нужди. Тетевен обаче през главата на Левски решават да доставят тези пари директно в Букурещ. Този който е направил доноса /за мен това е Иван Драсов/ е бил в течение на цялата сага с подготовката на обира в Арабаконак. По това време, юли-август 1872/ решението на Станьо Врабевски и Петко Милев да се обере хазната вече е било взето от тях. При успех на обира и занасянето на 1250 лири във Влашко от Димитър Общи /такъв е бил планът/, парите от касата в Ловеч нямаше да се търсят толкова настойчиво от Каравелов. Пари, пари, пари... май само това е бил основният мотив. Схемата с далаверата с надценка на продадените стотици револвери пак е била замислена от Драсов, по спомените на Христо Иванов, той е осигурил първата сума за закупуването на 42 броя, а П.Стоянов пише, че това е станало със заем от касата на занаятчийския еснаф. После са завъртели оборота с печалбите и са слагали настрани, но като се е задала ревизията, са поискали всичко от поп Кръстьо и са го заровили някъде. Арабаконак щеше да замете следите, а разкарването на Левски от Ловеч и разтурването на комитета да ги направи тези пари безотчетни, тоест техни собствени. Което се и случва, само дето поп Лукан е загинал при непредвидими обстоятелства и щипването от златото за лични нужди е спряло. Но пък са дошли Освобождението и големите постове с него. Мила родна картинка.

Левски казва пред Комисията, че Иван Фурнаджиев е препоръчан от Иван Драсов. Фурнаджиев е от Тетевен, но казва на турците родното място на Левски - Карлово - нали се чудехме откъде могат да знаят. Да не би Левски да му е доверявал откъде е. Прави и пълно физическо описание на Левски, което едно към едно е записано на гърба на полицейската снимка, открита от турския историк. При това никой не го е питал, сам бърза да предава. Днес в Тетевен има улица на негово име. Ако очаквате османски документ или документ от Драсов, който черно на бяло да сочи към него, няма да откриете такъв. До тук с Вас свършихме много работа с анализа на донесението на Хамди, отхвърлихме хора, които не могат да са източник на този донос и накрая остана само един, който може да бъде. В крайна сметка този документ дава много информация за човека, който е дал сведенията на османската власт. Ние с Вас не сме археолози, които търсят и намират артефакти, нито държатели на масиви от архиви. Лично аз, каквото можах, направих.

- Преди ние не знаехме [що е това] комитет. Казахме вече преди: Дяконът дойде първия път, после прочете наредбите в училището [и] образува комитета. След това той дойде веднъж или два пъти. [Подписал]: Даскал Иван /Фурнаджиев/ - А бе, Левски, разбира се ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]? – Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената. Тетевенският даскал беше препоръчан от Ваньо терзията, сега, чудна работа, той не знае нищо. Тетевенският даскал Иван Фурнаджиев е онзи, който дава пълното описание за полицейската снимка на Левски: "Той е от Карлово..."

Живял е в постоянен страх да не бъде разкрит. Не от османската полиция, пред тях той вече е бил разкрит. Щом му издават тескере и го пускат в Австро-Унгария, за тях той е актив, те го пазят от тези, които е предал. Не е казал точното място на пребиваване на Големия пак от страх, Големия е бил най-довереното лице на Левски и един от тайната полиция. Големия е търсел предателя след Освобождението в Ловеч. Защо Левски споменава непрекъснато неговото име, баналното и общоприето обяснение на казионните историци е, защото го нямало в България. Което е нонсенс, нали османската полиция можеше да го докопа и в Чехия и във Влашко, какво като го е нямало в България. Каравелов как го достигат във Влашко, та му се налага да се спасява в Белград. Защо Левски не казва името на Каравелов, а казва това на Ваньо Терзията? Казал го е на тези от революционната организация, които остават на свобода, знаел е, че не всички ще бъдат осъдени на смърт и това, което е казвал пред Комисията ще се препредаде и навън било с писма било устно. Казал им е кои са предателите в Ловеч. Казал го е и на нас. Драсов в Чехия е страдал от мания за преследване. Денис Иванов разкрива един негов псевдоним на несъществуващ чех, под измислената самоличност на който той е кореспондирал с издателя на Летоструй, искащ от Драсов материал за статия или книга. Драсов се представял с чешко име. Някъде по-късно си спомнил за този случай и определил издателя на Летоструй като "един от шпионите българи" във Виена. Тресяла го е параноя. Турската полиция ще праща шпионин българин да го търси от Виена в Писек...

С всичко така свързано като факти съм съгласен, с изключение на едно - че доносът му не е целял залавянето на Левски. Ако приемем това, губим мотива. Доносът, според мен, е направен непосредствено преди обира. Драсов е заминал около седмица преди това. Пъшков твърди, че са имали събрание, на което Левски е разкрил намерението си да убие Денчо. Тогава са му отказали участие и е писал писма до Видраре за Вутьо. Във всички предишни обири и изнудвания за пари, никога не се е стигало до намерения за убийство, затова в тях са участвали Марин, Драсов и Пъшков - отиват, убеждават гражданина да даде пари и той дава. В случая с Денчо е ставало въпрос за убийство още в замисъла и Драсов е знаел това. Издаването на тайните къщи не е за прогонване на Левски, а за неговото заковаване на място като убиец. За едната бройка Левски се отървава от смърт или залавяне в къщата на Сирков при обиска там. Иначе сега нямаше да се чудим кой го е предал в Къкрина, а кой го е предал преди да бъде заловен или убит в къщата на Никола Сирков. Това става на 17 или 18 август. Драсов е нанесъл един удар и то смъртоносен. Но Левски по чудо е оцелял, макар и тогава да не си е дал равносметка защо. И тук търся мотив при Драсов. Както пишете, ако беше просто да приключи с участието си в комитети и да си гледа живота на студент и мирен гражданин, щеше да е Вашата версия, направил ограничени разкрития, Левски е прогонен от Ловеч, комитетът се разтурва, всичко приключва. Но Драсов не кротва /наричат го "неукротимия", каква ирония!/, той, както пишете продължава да разпитва, да се вре в комитетските дела в Букурещ, пише писма до Данаил и Каравелов, свързва се с Панайот и даже има нахалството да му иска няколко пъти пари. После, през 1874, се хвърля с пълна сила в борбите за власт между Каравелов, Ботев и Стамболов, като забърква огромна интрига с финансирането. Ботев пише за това, вкарва го в неизплатими борчове като председател на БРК, според мен, това е една от причините Ботев да тръгне на отчаяния си поход с четата, да изчисти името си, че не е откраднал комитетските пари. Става въпрос за над 1000 лири, с които Драсов набутва Ботев, днешни над 1 000 000 лева. Драсов пак излиза сух от цялата работа и изчезва както е направил през 1872. И сега за мотива му - според мен, освен любов към чужди пари, движело го е неимоверно голямо самомнение и амбиция. Той, предполагам само, в собствените му очи се е виждал по-способен и талантлив като революционер не само от Марин и Пъшков /той за това пише/, но е имал самомнение на по-голям революционер от Левски, виждал се е като лидер на революцията в България от ранга на Мацини и Гарибалди в Италия.

Разбирам Вашата хипотеза, че отначало, преди обира у Денчо, е имало един донос, направен от Драсов и информацията от него е отразена в доклада на Хамди. Последвали са обиските в тайните къщи на Левски с цел още тогава всичко да приключи с неговото залавяне, при което Величка, узнала по някакъв начин къде ще е следващия обиск у Сиркови, дефакто спасява Левски и Сиркови. Драсов бяга, Пъшков и Марин се отказват от дейност, но все още не са наясно откъде им е дошло. Чак при ареста на Пъшков, края на октомври, на Пъшков му светва в главата, че полицията в Ловеч знае всичко за комитета и кой кой е в него. Тогава каймакаминът му е предложил сделката - давате ни Левски и ще имате по-леки присъди. Той съобщава това на Марин, двамата скрояват комбинацията с Величка как да привлекат в Ловеч Левски, а то е само с една стръв, парите от комитетите, съхранявани при Величка /поп Лукан/. Те знаят, че Левски ще мине да си ги търси, преди да тръгне към Букурещ. Капанът сработва, Левски минава през къщата на Величка. Следва Къкрина, където действат тримата братовчеди по линия на Сиркови. Там не знаем как е протекло убеждението от страна на коймакамина, не са оставили черно на бяло. Но, според мен, Латинеца се е разписал с чудодейното си минаване през засадата. Но първата плочка, съборила всички останали от комитета в Ловеч е бил Драсов. Само че е бил толкова ловък измамник, че не е оставил никакви следи, и сега ние тук с Вас си блъскаме главите как да открием някаква следа от него Правилно ли съм разбрал?

Въпросът е, сам ли е направил доноса или със знанието и съгласието на Марин и Пъшков. И двамата са пощадени в този донос - Пъшков въобще не е споменат, а Марин е пратен в миманса като един от синовете на поп Лукан, нито намек няма, че е "главатар". Самият Драсов очевидно обича да се самоизтъква, още през 1875 пише "в комитета аз бях всичко" и се определя сам като председател, а след освобождението е твърдял същото, че е бил председател, вероятно за по-голяма поборническа пенсия и заслуги. Пъшков обаче в писмата си се държи към Драсов като към зависим от него човек, обръща се към Драсов снизходително и сякаш знае някаква негова мръсна тайна, с която го е държал. Марин, ако не е съгласувал този донос с Драсов, не може да не се е досещал. Двамата с Драсов са имали финансови взаимоотношения, видно от писмото на Драсов до Марин от 1874, което цитира Лалов. Ботев е бил завлечен от Драсов с невърнат личен заем от 95 франка, това по днешни цени е около 5000 лева. Ботев го пише в писмото си, наричайки Драсов "тоя човек" и казва на Стамболов, че не иска да го занимава с Драсов.

Какво пише Иван Лалов за заминаването на Иван Драсов за Чехия: "Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия." Колкото и нелепо да изглежда, писмото на Левски до Попхинов от 25 август е било изпратено най-напред на Каравелов в Букурещ, за да бъде разгледано там заедно с другите негови три писма от тази дата, и е трябвало да бъде препратено на самия Попхинов впоследствие. Няма къде другаде да го е подписал отдолу Иван Драсов, освен във Влашко след 25 август, щом паспортът му за излизане е издаден на 11 август. Ерго, Драсов е напуснал Ловеч преди убийството на слугата, и Драсов е бил при Каравелов през август, септември, защото първите му писма от Писек са от началото на октомври. А какво е търсел Драсов при Каравелов по това време и защо му е носил пакет с документи от архива на комитета, след като не е предупредил другите членове и Левски за заминаването си. Само реторично питам.

Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев от Тетевен са двамата, които организират обира в Арабаконак, те нареждат на Общи какво да прави, а не той на тях. В телеграмата на Махзар паша тези двамата са посочени, че наредили на Общи да се самоубие от името на Влашкия комитет. Не мисля, че Общи е разпространявал слух за самоубийство, щом Махзар го е съобщил в телеграма, значи наистина е имало такъв опит. Не си е блъскал главата в стената или нещо подобно, сигурно е имал пришита отрова в дрехите като Левски. В доноса от Тетевен е посочен за главатар световно неизвестния Марин Пуйо. Пълно затъмнение за реалните важни хора там.

Към юли-август, да, вече твърдо са взели страната на Общия и на Каравелов. В доноса до Хамди няма нищо срещу Общи и нищо срещу Каравелов. Нито са засегнати важни негови хора в Българско. Доносът е насочен изцяло срещу крепостта на Левски, Ловеч, и срещу доверени силни фигури на Левски, като към тях е прибавен Попхинов, който мрази Левски, но е брат на най-довереното лице на Левски, Данаил. „Няколко време преди да замине за Чехия, Драсов заминал за Букурещ, където занесъл един пакет документи, принадлежащи на Ловчанския революционен комитет, и ги предал на Каравелов” /по спомени но близките му/. Преминали са Рубикон, определили са се. Драсов е заминал, но обиските ден-два след убийството на слугата във всички тайни квартири на Левски са извършени. Тези обиски не са направени на случаен принцип, а с хирургическа точност, която може да се обясни само с насочване от посветен човек. Левски е бил вече персонална цел на полицията по това време, която е знаела за неговото участие в убийството и че е в Ловеч. И това е преди обира на Общи, за който са се надявали да успее, затова са замълчали за него.

Имало е борба между Ловеч и Букурещ къде да бъде центърът на власт и в тази борба надделява Букурещ /Каравелов/. Ето какво е написал Драсов през 1875 за началото на комитета в Ловеч: „Същата вечер, на 3 август 1869 г. Левски, Марин и аз събрахме се у дома… Преди всичко заклехме се, че ще бъдем тайни и ще се трудим да увеличим в Ловеч и околността му последователите. ..И за да даде по-голямо значение на делото и нам да се повече уверим в него, каза ни, че е изпратен от Букурещкия ЦК, който комитет се съставял от лица достойни, образовани и че делото е разпространено в повече градове и села в Тракия и България и оставало още няколко места, за които той бил изпратен да ги скопчи. И така, общото въстание не ще бъде късно. Заради това ние трябва колкото се може по-мъжки и бързо да работим, за да не останем надире от другите места, защото беда е, казваше, томува, който не се намери готов в деня на всеобщото въстание. Но всичко това… беше само, за да ни повече въодушеви. И така, след като ни прекръщава добре, на другия ден рано замина за родното си отечество - Карлово, гдето казваше, че го очаквали, за да ги нареди, що трябва да работат…” „Всичко нам поръчано изпълнихме. Мене избраха като председател, Марин /Поплуканов/ за мой помощник, а Д. Пъшков от Сопот, Ловешко, само за писар. Но право да си кажа, аз бях всичко: и парите поверяваха мене, и пишех, и изпълнявах председателската служба…” Драсов тук свидетелства, че е знаел родното място на Апостола, Карлово. Подразбира се, че и Марин го е знаел. Това че в доноса пише "лице от Пловдивско" още не означава, че не е направен от тях, в доноса много неща са съзнателно преиначени, а "Пловдивско" обхваща и Карлово. По-късно за П.Стоянов обаче Драсов пише, че при отиването си във Влашко двамата с Марин са се убедили, че от емигрантите там никаква помощ не могат да очакват и трябва да разчитат на собствените си сили, това отиване е година след описаното горе, в края на на 1870, началото на 1871. Във Влашко двамата са стояли повече от две седмици и са обиколили дейците както в Букурещ, така и ония в Плоещ. В Букурещ са славянофилите на Каравелов, в Плоещ дуалистите на Райнов, и двете групи по думите на Драсов са ги разочаровали и те са решили да изградят центъра на революцията в Ловеч. Това Драсов поддържа и когато избухва конфликт между Левски и Каравелов в края на 1871 и началото на 1872, все още по онова време Драсов залага твърдо на Апостола в този конфликт. В писмо на Иван Драсов до Данаил Хр. Попов от началото на 1872 г. той, Драсов, е написал: "Писмото ви получихме и разбрахме Каравелов какво е писал за вас и че В.Л. в някои отношения бил своеволствувал. Всичко това е нам непонятно. Ще се разберем тогава, когато стане събранието, според както мисли бай л-ский, че било нужно да стане." (Д.Т.С., с. 350) И само няколко месеца по-късно нещо се е счупило. Събранието е причината.

Напрежение в отношенията между Каравелов и Левски е съществувало още в Букурещ, преди Левски да се завърне: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ Баю! В Букурещ Ще дойде човек от Олтеница да ви даде от мен отворено писмо. Вижте според писмото и направете каквото трябва. Те се предлагат за работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят [постъпката] на Каравелов, защото нападна Старите. А другите народности като слушали за това, се възползвали. Затова им казах, че му е казано повече да не пише нито за стари, нито за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в Централния комитет, откъдето ще се каже на всички наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето, намират се хора и като гледат на такива работи, не вземат участие. Пък в състояние [са] доста да помогнат материално и... Усещам и разбрах от много хора във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа, и ние вземаме участие. [1] Както ви казвам за Каравелов от Олтеница, също и в Гюргево няколко души го мразят за това. Пък ми се виждат добри хора. В Олтеница ми дадоха 2 турски лири, без да им искам, и аз им казах, че ще получат билет за тях. А те ми казаха: „Даваме ти ги на теб, не щем билет.“ Човекът, който ще дойде да ви донесе писмото, е нисък и рус. Драгой Стойчов [2] 1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ Бае Каравелов! В Букурещ Утре тръгвам оттук за Пикет [Бекет], а после три дни може за Българско. Прегледайте писмата ми за Одеса. И в двете писма ще сложите по един устав. Едното за Илия Луканов, добре да е запечатано и да се приключи във Филипово. По-скоро изпратете уставите по частните комитети във Влашко. Нарядко хора, които не ще се заемат за работа. Срещнах мнозина хора да ви окривяват в някои работи и казват: „Тая работа не е [за] Каравелов, залавяме се, защото знаем, че ще ни излезе на работа [1], защото Каравелов е човек, който казва: Аз съм!!! [2] Изпратете ми онова, което трябва да подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали от Българско. Трябва да поднеса и те да подпишат. Вестниците, докато не получиш второ писмо, в което да ти се каже къде и по колко да изпращаш, дотогава редовно ще ги изпращаш в Русчук, до когото знаеш. Ще направиш и особено писмо на Иларион [3] да си отредят човек, който ще ги приема, от оногоз, комуто ти си ги изпратил. Петтях жълтици дадох за печат [4] на Д. Хр. Попов. На всичките частни комитети във Влашко ще им дадете право да съставляват и други частни комитети, защото има хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава ще ги отправят до Централния комитет, откъдето вече ще вземат и дават. Нали ти казвах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо! Казах ти за Тома Панталеев! Видяхме се в Турну, попитах го за книжката превел ли е, а той ми каза, че мислел да я даде на Мишайкова. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите, по-скоро! И да се плати. Къде останаха обещанията на Еврем Марковичов! Ако ги изпрати, нека да се преведат по-скоро на български и ми ги изпратете. 1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] В. Левски За това, че в Букурещ са обсъждали пренасяне на стотици пушки и конкретни места и начини: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ Байо! [1] Вчера в 9 часа от Пикет за в Оряхово преминах благополучно. Всичките писани от мен гледайте по-скоро да ми ги изпратите: мустаци, брада, машина за фишеци и войнишките правила. В Пикет се срещнах с Петър Йорданов и Катранов, искат да вземат участие. Вижте. За пренасяне [на] стока в Българско, намери се място. Имаме и хора, които ще го приемат с измайсторен способ. Та вижте и ни опишете [2], ако се намират родолюбиви богати и да направят тая за случай на Отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги като преди това се изпробват на всеки десет една, за да не излезнат фалшиви. И като внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още. Ако това направят някои родолюбци, то по-напред трябва да ми опишете, да се разберем по-ясно. Новина: нашите Т. [3] казват по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България. Днес съм останал без жълтички и съм в големи мъки. Поздравявам ви искрено и целувам ви братски. 1872, 2 юли, Българско Драгомирчо Иванов

Мисля, че не е вярвал на думата му, но заради Данаил Попов, Кириак Цанков и Ценович е направил компромиса на сливането. До събранието през май 1872 ВРО на Левски е функционирала като затворена херметично организация и тези в Букурещ не са били наясно точно как и какво. Първият пробив е бил с парашутирането на Димитър Общи, и това става през Данаил Попов, който приема препоръката му от Хитов и Каравелов. Но в началото не е било фатално, Левски е съумял да го изолира. Чак когато събранието на практика обединява двете организации, тази в Букурещ, декоративната, и реалната в Българско, като поставя за център Букурещ и в подчинено положение ВРО, Левски е загубил контрол. Всъщност едната група е прецакала другата с тактиката на кукувицата, снесли са най-напред едно "яйце" - Димитър Общи - след което са изхвърлили Левски от гнездото му в Ловеч. Защо Данаил и останалите от Млада България са се хванали така наивно на тази гола кука, за мен и досега е странно. Какво толкова са виждали в лицето на Каравелов и Сърбия зад него - пари, вестник, печатница, оръжие... Не знам, но са го направили против волята на Апостола, а когато е настъпил конфликта или са взели страната на Каравелов /Попов/ или са се свили и са замълчали, като Цанков и Ценович, Райнов, Кършовски, Касабов...

В Букурещ Тетевен, заедно с още 10 комитета е бил представен единствено от Тодор Пеев.

За мен неговият избор е очевидна манипулация с гласове - тези на вилаета на Общи и онези от Сливенско. Пропуск на Левски е бил, че не е предвидил такава възможност, но Каравелов е бил на свой терен, домакин.

Така е, но всеки комитет си е имал псевдоним и другите председатели на частни комитети са знаели лицето, с което кореспондират, независимо, че писар е писал писмата, когато са пращали парите за револверите от Орханийско, писали са на плика за марин Поплуканов. Обратната връзка също е била двупосочна, лицето отговорно за контакт е винаги председателя, а при негово отсъствие подпредседателя, така пише и в Усатава и в Наредата. Според мен умишлено са премълчани главатарите в Орханийско, както и Общия. Как пък само четирима са вярно посочени с Пеев и Гложенеца от други комитети. Както писах, Пеев в Букурещ е критикувал Общи, макар че не знаем какви гласове и за кой е дал, неговите са били 11. Дали е било тайно или явно гласуването и кой как е гласувал в протокола не пише нищо.

Левски през есента затова събира всички селски комитети в окръжни центрове, за да не се повтори шашмата с гласуването на 10-11 малки селски комитети, с които да се манипулира вота. След като ги събира в 5 окръжни центрове, слага Голям Извор за окръжие на цяло Орханийско, защото всички останали комитети и комитетчета са се водели по акъла на Общи-Пеев-Попхинов, разкола там е бил пълен. Така са щели да се вземат гласовете само от окръжията. И като ги реорганизира по този начин, съобщава им с окръжно, че ще замине за Влашко, за да се срещне с другите членове на БРЦК /които трябва да са били неизвестни за дейците в Българско/. При следващо общо събрание, всички комитети в Българско са били в ръцете на Левски с окръжията - всяко окръжие представлява всички комитети в него. В Устава от Букурещ Левски е настоявал и прокарал за една специална клауза, че в извънредна ситуация, всички частни комитети имат право да свикат общо събрание и да гласуват за смяна на председателя. Това е бил демократичен пробив в монархичната концепция на Устава, все едно с избори да се детронира цар. По времето, когато Левски тръгва в Букурещ, Каравелов вече е в Белград, интересно ми е как щеше да участва в извънредно събрание в Букурещ, когато се намира в Белград. Вероятно с пълномощник, както е участвал и Панайот Хитов в общото събрание от май. Само че тогава ала-балата със селските комитетчета е минала, а в началото на 1873 при новите пет окръжия в Българско е нямало шанс пак да се повтори. Обаче, Къкрина...

Търново е имал делегат, но не е посочено името му. Бил е един човек, който е представлявал Търново и Лясковец с 2 гласа.

Направих си справка с протокола - Сливен, Стара Загора и Карлово. Обаче има един представител с 10 !! гласа от Стамболу Мехмед Ефенди, което е псевдонима на Сливен, според мен, това са околните села около Сливен, за да са 10 гласа, мисля че тези 10 гласа, гласовете на всички комитети в Орханийско, където представител е бил Пеев с 11 гласа и повечето чрк във Влашко са обърнали вота в полза на Каравелов. В Сливенско голямо влияние е имал Панайот Хитов.

Възможно е, но в протокола негов подпис липсва. Може да е бил там делегат на Габрово, има делегати, чиито имена не са посочени, пише само "представител" и колко гласа /частни комитети/ представлява. Изпращането на Христо Иванов като главатар на комитета в Габрово може да се дължи и на факта, че Големия взема пушката на Левски в самото начало на юли от Габровския манастир и я носи в Ловеч. В Ловеч той я е предал или на Марин или на Величка, където е бил тайникът за пари, оръжие и документи. Тази пушка е била в ръцете на Марин и след освобождението и за нея Данаил пише писмото си до министъра, Данаил я изпраща през Русе и от Габрово, Големия я носи в Ловеч точно към времето, когато предполагаме, че е направен доноса.

Освен Анастас, от дейците извън Ловеч са издадени Тодор Пеев, Васил Гложенеца и Христо Иванов, другите имена са второстепенни и без значение. Към момента на издаване, ако предположим, че е бил юли-август, Пеев, Гложенеца и Големия са се водели плътно хора на Левски - Левски пише, че в Букурещ "очилатия" /Пеев/ е критикувал остро Общи. Пеев се обръща към Общи, когато преценява баланса на силата в негова полза, тогава иска от него пълномощно за Македония и го получава /Пеев е учителствал в Кюстендил, той се е считал за ангажиран с македонската кауза и мисля че с македонските борби в началото на века е свързано убийството му/. Тоест в доноса са ударени единствено хората на Левски, до един, включително и Анастас като брат на Данаил Попов. Ударен и комитетът в Ловеч с цел "да се разтури", което и става след убийството на слугата. Изпускаме там ролята на Драсов, кой, ако не той, е трябвало да предупреди слугата, че в къщата на Денчо ще влезе преоблечен Левски. Слугата е бил негов връстник и приятел, преди да слугува на Денчо, той е слугувал в къщата на Иван. Слугата обаче крещи и хваща за гушата Левски, все едно е предупреден точно това да направи... Това да. Револверите са едно нещо, винтовките съвършено друго. С револверите в Ловеч са се изживявали като шерифи. С винтовките е трябвало да излязат срещу аскера и артилерията на позиция, където се мре. Не им са били по вкуса винтовките. Някъде след началото на есента, според мен, цялата линия за въстание в комитета в Букурещ се е променила. Въстанието към началото на ноември, когато Каравелов пише писмо на Левски, е щяло да бъде акт на самоубийство за Левски и ВРО. По това време нито Сърбия, нито Черна гора вече са възнамерявали да воюват срещу Турция, нито пък да вдигат въстание в Босна и Херцеговина. Босна и Херцеговина са били обединени в един вилает, какъвто е бил Дунавския вилает, почти толкова голям - 80 000 кв.км и 700 000 жители по онова време. Изключително апетитна хапка както за Сърбия, така и за Черна гора, по същото време васални княжества на Отоманската империя. При въстание в Босненския вилает, плановете на Сърбия и Черна гора са били война срещу отоманската армия и изтласкване на империята от този вилает, който да провъзгласят за част от една Велика Сърбия, Югославия. България е трябвало да играе втора цигулка в този сценарии - въстание в пределите на Дунавския вилает да прикове силните турски гарнизони там. Това се случва след две години, когато въстават Босна и Херцеговина, а през 1876 Сърбия и Черна гора влизат във война с Османската империя. Двете васални държави мобилизират 130 000 армия, приблизително такава османска армия се бие срещу тях, всичко това се разиграва на фона на окървавеното Априлско въстание в България /30 000 жертви срещу 5-6000 от сръбска и черногорска страна/. "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме"...

Така е, безспорно. Тук се сещам за писмото на Данаил Попов, в което описва как Иванчо Хаджипенчович още с идването му, увещавал задържаните да си затварят устата и да не казват нищо за никакви комитети. И не бил единствен Иванчо /щото е патриот, ха-ха/, а и другите османски сановници намеквали същото на Общи и компания. И Данаил се тюхка, че сами сме си виновни за всички злини, като сме кухи глави... Задържаните пеели ли пеели. Явно с идването на Али Саиб паша линията на следствието рязко се е пречупила. Охладили са ентусиазма на Махзар паша да прави разкрия на комитети и са се концентрирали върху Левски. От Високата порта са искали случаят да приключи колкото се може по-бързо и по-тихо. Същото е искал и граф Игнатиев, той даже има една изтървана реплика в документ, че процесът слава богу е приключил по-най-добрия начин. Имало е някаква задкулисна сделка, според мен, между Високата порта и правителството в Белград.