Б. Киров

Стоян Бочев е професионален банкер, той е бил един от управителите на БТБ, "банката на Буров", най-голямата банка в царство България върху която основа след 1944 е основана БНБ. За периода преди 1944, според мен, най-силната и характерна фигура в българския капитализъм е Атанас Буров. Той е представител на новото поколение капиталисти след Освобождението, образован, умен, професионалист банкер, който използва така сложилия се модел на държавно-партиен капитализъм в своя и на съратниците си полза. Българският капитализъм след Освобождението е провинциален, българските капитали не успяват да се интегрират със световните, дори с европейските, и се въртят в една тясна национална рамка, доминирана от силно държавно контролиране - държавата дава и държавата взема от джоба на българския капиталист, а той самият е тясно свързан с политиката и партиите. Буров е върхът на този айсберг. Оживлението през втората половина на 30-те години е свързано с отваряне на голям външен пазар /подобно на Османския преди Освобождението/ и само през тези няколко години българските капиталисти се раздвижват и проявяват предриемчивост - Буров например инвестира в мини Перник, в хранителна и в тютюнева промишленост заради германския пазар. По онова време 60 процента от вноса и износа на България е с Германия, почти същото съотношение 20 години по-късно е постигнато със СССР, а днес с ЕС. Когато се отварят големи външни пазари, българският капитал напуска летаргичния си сън и започва да работи, тогава има ръст, но тези периоди са кратки и нестабилни, защото по принцип българския капитализъм разчита на държавна протекция. Поради спекулативния и партизански характер на този капитализъм, в България през този период преди 1944 не се развива широко предприемачество и индустрия - индустрията никога не надвишава 10-15 процента от БВП, а българските капиталисти се упражняват в спорта да извличат дивиденти от брака си с политиката. Нещо, което по инерция, за съжаление, се забелязва и днес.

Муджтаба Рахман, специалистът по Brexit в Eurasia consultancy, редовен наш кореспондент въз основа на казаното от вътрешни лица в Лондон и Брюксел, ни даде актуална информация за състоянието на нещата тази сутрин. Той казва, че според него шансовете Обединеното кралство и ЕС да постигнат споразумение тази седмица вече са „близо до нула“ и че шансовете за Brexit без сделка на 31 октомври също са „изключително малки“. Предстоят ни избори, предполага той. Министрите на Обединеното кралство в частни разговори признават откровено, че има малка перспектива за споразумение. Както един от тях казва: „Ако единственият проблем беше механизма на регулации, тогава сделка би била изпълнима. Но ако вземем предвид, че Северна Ирландия трябва да бъде на митническата територия на Обединеното кралство според британското правителство, а ЕС казва, че трябва да бъде в митническия съюз на ЕС, проблемите са непреодолими. Ето къде сме сега. “ Официалната линия на Downing Street остава твърда, че Обединеното кралство ще напусне на 31 октомври със или без сделка. В същото време самото правителство твърди, че "правителството ще се подчини“ на одобрения от парламента закон на Бен, задължаващ Джонсън да поиска удължаване на срока за Великобритания, ако споразумението не бъде одобрено от парламента до 19 октомври. Министрите отказват да кажат как тези противоречиви позиции ще бъдат съгласувани. Някои признават в разговори на четири очи, че не знаят. Смятаме, че Джонсън ще следва стратегия, която някои помощници описват като „постоянно блъфиране“, така че даде на неговите избиратели да знаят, че ще го направи против волята си. Ето защо той все още обещава че „няма да има отлагане“, въпреки че знае, че перспективите за сделката са напред във времето. Той може да жонглира във времето до 19 октомври, когато Benn Act ще бъде гарантиран със съдебно решение (Джонсън бързо ще бъде изправен пред съда, ако не се съобрази с него незабавно). Съдът може да изпрати писмо от името на правителството или да разпореди на друг държавен служител или друг министър да го направи. Откровеният отказ да се спази закона е невъзможен; затова смятам, че рано или късно Джонсън ще изпрати писмото, изисквано от Benn Act, но и това може да бъде тествано в съда. Вероятно той ще опише предложеното за отлагане като „удължаване поискано от парламента“, а не такова, което се иска от неговото правителство. https://www.theguardian.com/politics/live/2019/oct/07/brexit-latest-news-boris-johnson-court-to-decide-if-boris-johnson-can-be-forced-to-sign-extension-letter-live-news

БВП на САЩ по онова време е бил около 280 млрд., следователно това е около 5 процента или колкото е бил растежа на БВП за същата година. Работата е там, че Чичо Сам помагайки на Европа помага на собствените си фирми и производители - с един изстрел два заека: The Marshall Plan aid was mostly used for the purchase of goods from the United States. The European nations had all but exhausted their foreign-exchange reserves during the war, and the Marshall Plan aid represented almost their sole means of importing goods from abroad. At the start of the plan, these imports were mainly much-needed staples such as food and fuel, but later the purchases turned towards reconstruction needs as was originally intended. In the latter years, under pressure from the United States Congress and with the outbreak of the Korean War, an increasing amount of the aid was spent on rebuilding the militaries of Western Europe. Of the some $13 billion allotted by mid-1951, $3.4 billion had been spent on imports of raw materials and semi-manufactured products; $3.2 billion on food, feed, and fertilizer; $1.9 billion on machines, vehicles, and equipment; and $1.6 billion on fuel.[80] https://en.wikipedia.org/wiki/Marshall_Plan Или иначе казано европейците си купуват американски стоки с отпуснатите от ФЕД долари и стимулират американската икономика. Което също е в тяхна полза. Германия през 1948 прави парична реформа и заменя райхсмарката с дойче марка в съотношение 1:10 като така изтрива 90 процента от държавния си дълг - разбира се, това става със съгласието на окупационните американски власти. Since the 1930s, prices and wages had been controlled, but money had been plentiful. That meant that people had accumulated large paper assets, and that official prices and wages did not reflect reality, as the black market dominated the economy and more than half of all transactions were taking place unofficially. The reform replaced the old money with the new Deutsche Mark at the rate of one new per ten old. This wiped out 90% of government and private debt, as well as private savings. Prices were decontrolled, and labor unions agreed to accept a 15% wage increase, despite the 25% rise in prices. The result was the prices of German export products held steady, while profits and earnings from exports soared and were poured back into the economy. The currency reforms were simultaneous with the $1.4 billion in Marshall Plan money coming in from the United States, which primarily was used for investment. In addition, the Marshall plan forced German companies, as well as those in all of Western Europe, to modernize their business practices, and take account of the wider market. Marshall plan funding overcame bottlenecks in the surging economy caused by remaining controls (which were removed in 1949), and opened up a greatly expanded market for German exports. Overnight, consumer goods appeared in the stores, because they could be sold for higher prices. https://en.m.wikipedia.org/wiki/Deutsche_Mark Един от елементите на плана "Маршъл", който често остава пренебрегнат е опростяването на дълговете на Германия, както и насърчението което останалите страни получават да търгуват с нея. Между 1948 и 1955 г. дълговете на Германия на практика се опрощават, а страните които получават помощи от плана "Маршъл" са задължени да не изискват заемите си към Берлин, докато страната не изплати американската помощ. В резултата на това германският дълг спада 300% от БВП към 1948, на 20% в края на 50-те г. В същото време страни като Франция и Великобритания се борят с дългове от порядъка на 200% от техния брутен продукт. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2017/06/16/2989887_kak_edna_rech_izgradi_evropa/ Освен това, 90 процента от план "Маршъл" е безвъзмезден грант, а около 10 процента са заем: Since the total economic support the program involved was of $13 billion in contemporaneous time (roughly $132 billion in Sept 2017 money), only 10% approx of the aid was in form of loans. https://economics.stackexchange.com/questions/18337/was-the-aid-in-the-marshall-plan-a-loan Германия е страната, която най-рационално се възползва от тези пари - германското правителство започва, чрез специално създадена за това институция, да дава като държавни заеми средствата от "Маршъл" за целенасочени кредити за развитие на германското производство, като по този начин години наред ги "рециклира" за стимулиране на германското производство. Имайте предвид, че тогавашния /1948/ БВП на Германия е бил около 500 млрд. днешни долари, а еквивалента на 1.4 млрд. тогавашни долари е около 25 млрд. днешни или Германия тогава получава грант в размер на 5 процента от нейния БВП, който не връща, а години наред използва като инвестиция за развитие на германско производство.

Прав си, при тези съотношения на цифрите, които са повече от 2:1, няма особено значение. Но според мен има значение в случая с България и Гърция, че това съотношение е постигнато вече някъде през 30-те години на 20-ти век, когато Гърция се индустриализира и дръпва силно в БВП пред България, после дистанцията само се запазва. В случая с ГДР и ГФР изпреварването става веднага след войната, когато Западна Германия е от най-големите бенефициенти на плана Маршал и тръгва по съвсем различен модел на социално, политическо и икономическо развитие. Голямото изоставане на Съветския блок /и сталинския командно-административен икономически модел/ започва най-силно от края на 70-те години, това сме го обсъждали и в други теми. Този модел не е отворен за технологични иновации. Третата индустриална революция го подмина.

Един от митовете е, че след Освобождението започва голяма държавна активност за протекция и насърчаване на фабричното производство, особено по времето на Стамболов, но и след това, както се вижда от цифрите, това си е чист мит. Възможно е да е имало протекционистка държавна политика, но очевидно ефектът от нея е клонящ към нулев: В периода 1870-1943 ръст на индустрията на глава от населението е -0.07, до 1911 /до най-"тлъстата" предвоенна година/ той е още - 1.33, чак след 1919 имаме лек ръст до 1931 и впечатляващите 5.02 в периода 1934-43 Сферата на услугите, която е давала сравнително малък дял от БВП през този период, е отбелязала най-добри постижения като ръст както в общ план, така и на глава от населението. Ето какво пише самият автор: Резултатите от това проучване, може би не особено оптимистични, със сигурност не са неочаквани. Достигнатият най-висок доход на глава от население през целия период до края на Втората световна война (през 1943 г.) надскача едва с четвърт нивото през далечната 1870 г. Сметнато на годишна база, това дава скромните 0,47% ръст. Дори да приемем, че оценката за 1870 г. е леко завишена, фактът си остава, че основното постижение на българската икономика е да не изостава от темпа на бурен демографски растеж. Зад тази картина обаче се крият множество дълбочинни процеси, чието по-щателно изследване би ни позволило да добием по-многомерна представа както за провалите, така и за успехите на българската икономика преди установяването на комунистически режим. До средата на 60-те години на ХХ век селското стопанство (земеделие, скотовъдство и друг селски поминък) е водещ стопански отрасъл, в който се формира над половината от БВП на страната. През изследвания тук период (1870–1945 г.) в първичния сектор са заети почти 80% от активното население на България, а делът му в брутния вътрешен продукт варира между 55 и 65% през различните години. Поне до средата на 20-те години не се наблюдава ясно изразена тенденция на спад на относителната тежест на селското стопанство. Едва през втората половина на 30-те години се забелязват първите прояви на земеделска трансформация и модернизация, без обаче тези процеси да имат възможност да се отразят съществено преди края на световната война върху дела на първичния сектор в общия БВП. Както личи от първите двете серии в таблицата, българското стопанство не постига особено впечатляващи резултати през близо 80-годишния период (среден ръст от 0,5% на годишна база). Ако се върнем към диаграмите 1–3, ще видим очертанията на описваното с много аналитичен плам в литературата летаргично и немодернизиращо се стопанство. От 70-те години на ХІХ век чак до десетилетието на войните икономиката ни гравитира около една ниска равновесна точка при по-същественото влияние на климатичните (кризите от 1899 и 1907 г.), отколкото на политическите фактори (Освобождение, Сръбско-българска война). От средата на 20-те години като че ли икономиката успява да постигне известно ускорение, което обаче твърде скоро е удавено в потопа на Голямата депресия. Справила се трудно с пораженията на кризата към средата на 30-те години, България отново се връща на пистата на ускорен растеж и постига впечатляващ темп на развитие от средно 4,8% на глава от населението. Представеното тук по-акуратно преизчисляване на данните на Чакалов по постоянни цени показва, че всъщност положителната тенденция се запазва чак до 1943 г. и е прекършена едва след бомбардировките над София и включването в т.нар. Отечествена война. Погледнато на секторно ниво, най-динамичен се оказва третият сектор. През целия 75-годишен период на изследване услугите постигат най-висок ръст в икономиката от средно 1,44% на глава от населението (при 0,13% за селското стопанство и -0,07% за индустрията). Особено стремителен е възходът през втората половина на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, когато секторът отчита рекорден растеж от над 7,5%. Значително по-незадоволителни са резултатите на индустрията. Радваща се близо четири десетилетия на своя особен привилегирован статут, тя не успява да се възползва от положението си на национален шампион. Пресметнат не на глава от цялото население, а само на онова, което живее в градските центрове, ръстът на вторичния сектор е даже още по-нисък: -0,063% между 1870 и 1943 г. Избраният в края на ХІХ век модел на внос заместваща промишленост се оказва неефективен и има маргинално въздействие върху модернизацията на икономиката на страната. Без съмнение тези незадоволителни резултати на индустрията имат важна роля за ниския темп на развитие на страната. Малкият спад през депресията прави още по-невпечатляващ икономическия бум от средата на новото десетилетие. През т.нар. от Стоян Бочев „седем тлъсти години“ (1906–1912 г.) всъщност стопанството нараства със скромните 6,4%, или под 1% на годишна база. Както показват диаграми 1 и 2, до войните трудно може изобщо да се говори за някаква тенденция на ускорение. В този смисъл съм склонен да повторя по-ранната си хипотеза, че „златното десетилетие“ се оказва един чисто градски разказ с много повече пожелателен, отколкото действителен заряд. За разлика от преди обаче по-детайлната картина, която ни предоставят дългите редове с годишни оценки, повдига сериозни въпросителни върху твърдението, че „шокът на трите последователни войни всъщност докосва слабо българското стопанство“. От зенит (1912 г.) до надир (1918 г.) икономиката на страната се свива близо една четвърт (23%), но успява бързо да се върне към предишната си ниска равновесна точка. Възстановяването обаче е затруднено от продължения с нова сила демографски бум, подсилен от бежанските потоци. Последвалата стабилизация бива прекършена твърде скоро от пораженията на Голямата депресия. Тя обаче има сравнително по-слабо отражение заради консервираната все още аграрна структура на българското стопанство. Не може да не направи впечатление, че както и през краевековната депресия, така и сега икономиката се свива със скромните 8–9%. За разлика от преди три десетилетия обаче този път кризата е последвана от един продължителен и даже устойчив темп на растеж, който е пречупен едва през 1944–1945 г. под напора на външни за икономиката събития. И си задава, според мен, най-важният въпрос в това негово изследване: Очакват своите безпристрастни отговори редица важни въпроси: доколко успешен се оказва избраният след Освобождението стопански и социален модел, особено в сравнение с онзи, който доминира преди 1878 г.; дали шокът на трите последователни войни (1912–1919 г.) не е важна причина за често отправяното в литературата обвинение за „провалена модернизация“; какви са били шансовете за пробив на утвърдения от векове нискотехнологичен аграрен модел на развитие без екстремалностите и високата човешка цена на наложения след 1944 г. комунистически проект?

Цифрите от таблица 52 и за мен бяха меко казано фрапиращи - обръщат ми наопаки представите :), но нямам основание да се съмнявам в прецизността на метода. Ето какво е написал авторът в монографията си за него: МЕЖДУНАРОДНИ СРАВНЕНИЯ В многократно цитираното дотук изследване на Ангъс Медисън, един от най-авторитетните изследователи в областта на историческите национални сметки, той използва т.нар. „Гиъри-Камис щатски долари от 1990 г.“. Те представляват хипотетична валута, която има покупателната способност на американския долар през 1990 г. За първи път методът е предложен от Рой Гиъри през 1958 г., но е разработен в детайли почти две десетилетия по-късно от Салем Камис. Начинът на изчисляване на тези хипотетични „международни долари“ е тясно свързан с концепцията за паритета на покупателната способност (purchasing power parity) и има за задача да направи сравними помежду им оценките за БВП на различните страни, които са били изчислени в множество валути.10 Медисън пояснява, че „методът на Гиъри и Камис определя теглото на всяка държава в зависимост от размера на нейния БВП“.11 Авторът не дава директни пояснения относно теглото, което той придава на България. То обаче може да бъде установено косвено чрез сравняване на неговата серия с оценките на Чакалов при 1939 = 100. По същия начин и тук БВП по постоянна територия и цени (от 1939 г.) бе преизчислен от левове в „международни долари“. Резултатите са представени в таблица 52 и в диаграма 2. Диаграмата се опитва да сравни оценките на Медисън с тези, изчислени тук. Разликите в първия период (по-конкретно за 1870, 1910 и 1913 г.) се дължат най-вероятно на източниците, които са в основата на изградената от Медисън серия. По собствено признание за годините преди 1924 г. той разчита на косвените оценки на Дейвид Гууд и Тонгуши Ма. Както посочихме в скорошна наша статия с Адам Тууз, обаче самите те страдат от сериозни недостатъци и едва ли могат да послужат за сигурна база при определянето на БВП. Разминаването за втория период (1924–1945 г.) е резултат от споменато и по-рано неточно дефлиране от Чакалов с индекса на цените на дребно. Значително по-акуратното дефлиране, приложено в това изследване, дава малки, но важни уточнения в стопанските тенденции на развитие през годините на Втората световна война. Оказва се, че върхът на след депресионния бурен икономически растеж на България е прекършен не през 1939 г. (както твърдеше комунистическата историография), нито през 1940 (както смятахме с Адам Тууз, разчитайки на Чакалов и Медисън), а едва през 1943 г. Оценките на Медисън за развитието на българската икономика от 1950 до 2001 г. позволяват да се реконструират тенденциите при един вековен хоризонт. В следващата диаграма 3 е даден растежът на БВП и на БВП на глава от населението в Г-К щ.д. Цитираният текст е от стр.85-87 в монографията, таблицата която съм постнал в предишния постинг е номер 52 от същата монография. Сега, в интерес на истината, в периода 1870-1934 /65 години/ има спадове и вдигания, но те са незначителни и цифрата гравитира около 1200 щ.д. от 1990 на човек - спадове до към 900 има по време на войните, вдигане над тази цифра почти няма. Трябва да се прави ясно разграничаване между БВП и БВП на човек от населението - както се вижда в колонката вляво на таблицата БВП расте, но расте и населението, двата процеса се балансират. Това е едната причина, другата е, че през целия този период селското население, което се занимава със земеделие и животновъдство, остава константно 80 процента, а БВП от тези две дейности винаги съставлява около 60 процента от общия БВП. Казано с други думи, България пропуска индустриализацията и техническите иновации, които по същото време вдигат жизнения стандарт в Западна Европа и САЩ. Защо това е така, отделна тема, но е факт - едва от средата на 30-те големите инвестиции се насочват към промишлеността, и то предимно леката преработваща и добивната, заради новия германски пазар - и тогава имаме бум в растежа на БВП на глава от населението. Социалистическият период в първите 3 десетилетия е история на форсирана индустриализация - селското население насилствено е откъснато от земеделието и селяните са превърнати в работници във фабрики и заводи и чиновници. Затова там имаме растеж до около 1979, след което отново следва десетилетие на пълен застой. За покупателната способност на долар от 1990 - тя е почти два пъти по-голяма от тази на долар от 2018: http://www.in2013dollars.com/1990-dollars-in-2017 Какво се случва след 2001 може да се види от съвременната статистика: Това е по покупателна стойност от 2018, която преизчислена с тази на долар от 1990, с която работи Медисън и авторът на монографията, Мартин Иванов, и почти два пъти по-ниска, тоест изчисленията на Медисън-Иванов за 2016 напълно се покриват с тази статистика. За почитателите на международни сравнения: http://www.ggdc.net/maddison/oriindex.htm Това е индекс на Медисън за процент на растеж на БВП на глава от населението в различни региони по години по покупателна стойност на долар от 1990 GDP per capita since 1820 jutta Bolt, Marcel Timmer, Jan Luiten van Zanden Bolt, jutta, Marcel Timmer and Jan Luiten van Zanden (2014), “GDP per capita since 1820”, in Jan Luiten van Zanden, et al. (eds.), How Was Life?: Global Well-being since 1820, OECD Publishing. http://dx.doi.org/10.1787/9789264214262-7-en Това е обобщена и по-конкретизирана таблица, авторите са използвали същата методика на Медисън, по покупателна стойност на долар от 1990 https://fred.stlouisfed.org/series/A939RX0Q048SBEA Това е графика от Бюрото за икономически анализи на САЩ, в линка графиката е интерактивна и могат да се проследят конкретните цифри за конкретна година; изчисленията тук са правени на база покупателна стойност на долар от 2012

Това е обобщената картина, според данните на автора, интересува ме само БВП на глава от населението по покупателна стойност на щатски долар от 1990 за целия период 1870-2016, тоест 146 години: - От 1870 до 1935 имаме нулев растеж по този показател за един период от 65 години - От 1936 до 1943 има растеж от 40 процента за 8 години или по 5 % на година - От 1944 до 1950 имаме 0 растеж за период от 7 години - 1951 до 1963 има 55 % растеж за 13 години или по около 4.2 % растеж годишно - От 1964 до 1978 имаме 60 % растеж за период от 15 години или средно по 4 % годишно - От 1979 до 1989 имаме 0 растеж за период от 11 години - От 1990 до 2001 имаме - 10% растеж за 12 години - От 2001 до 2016 имаме над 70 % растеж за период от 15 години или средно по около 5.6 % годишно Обобщено от 146-годишен период имаме 83 години с нулев растеж на БВП на човек по покупателна способност и 12 години с отрицателен растеж Можем да обсъждаме отделните периоди, както и причините за растеж или липса на такъв

Наздраве! За тази прословута financial transaction tax (FTT) нали вече писах в темата, в един документ на консервативната група "Отворена Европа" бяха изчислили през 2011, че Великобритания ще изгуби над 50 млрд. евро годишно от нея, но нищо такова не се случва, таксата е въведена само в 11 страни от Еврозоната; с такива трикове подгряват гневните брекзитери да гласуват срещу себе си. Корбин пък го раздава марксист, който издига революционни лозунги срещу "капиталистическия ЕС" и плаши британските производители с национализация - типичен ляв популизъм, идеалната среда за нагорещени страсти и малко разум. In the 1975 European Communities referendum put forward by the Labour Party in the United Kingdom, Corbyn opposed Britain's membership of the EEC. Corbyn also opposed the ratification of the Maastricht Treaty in 1993, saying: "... the whole basis of the Maastricht treaty is the establishment of a European central bank which is staffed by bankers, independent of national Governments and national economic policies, and whose sole policy is the maintenance of price stability Corbyn also opposed the Lisbon Treaty in 2008[205] and backed a proposed referendum on British withdrawal from the European Union in 2011.[206] Additionally, he accused the institution of acting "brutally" in the 2015 Greek crisis, accusing the EU of allowing financiers to destroy its economy. In July 2015, Corbyn said that if Prime Minister David Cameron negotiated away workers' rights and environmental protection as part of his renegotiation of Britain's membership of the European Union (EU), he would not rule out advocating for a British exit in a proposed referendum on EU membership,[209] and that he was in favour of leaving the EU if it became a "totally brutal organisation". A proponent of the Venezuela Solidarity Campaign, Corbyn praised Hugo Chávez, the socialist President of Venezuela, as "an inspiration to all of us fighting back against austerity and neoliberal economics in Europe" in 2013 and following Chávez' death, said "he made massive contributions to Venezuela & a very wide world".[166][167] Corbyn also shared support for Chávez's successor, President Nicolás Maduro, in 2014 while congratulating him on his presidency.[168] Following the 2017 Venezuelan Constituent Assembly election, pressure was mounted on Corbyn to speak out against President Maduro's election.[168] Corbyn condemned "violence done by all sides" but did not criticise Maduro specifically. https://en.wikipedia.org/wiki/Political_positions_of_Jeremy_Corbyn

4 Х 8 лв. е 32 лв. х 22 работни дни са 704 лв. малко над минималната работна заплата днес, и то калфата сигурно е работел 6 дни в седмицата по 10 часа на ден, така че не е голямо постижение, продавачка в Лидъл започва с 1250 лева. Което, разбира се, не е повод за национална гордост, само отбелязвам.

Изпуснал съм я тази тема, сега я видях. Свалих си файла, според мен на първо четене, сериозен труд. Плашещо много цифри на пръв поглед, но авторът е синтезирал тезата си в стотина страници, като се извадят таблиците и превода на английски, така че започвам да чета.

Не Ви се подигравам, а ми стана смешно за пълната чиния с топла майонеза : ) По-добре да се басираме на по халба бира Аз лично през 1989 не усещах и не си представях революционна промяна. Хора като Рей Далио, който се занимава с инвестиране на пари, е бил наясно какво се случва през 2007, според мен, и не защото го твърди със задна дата, а защото работата му е била това - той не губи от кризата, най-доброто доказателство, че е бил наясно в детайли. По въпроса за ирландската граница, доколкото чета в медиите, се търсят усилено зони за взаимни компромиси и от двете страни. Проблемът на Джонсън е, че ако направи прекалено големи компромиси, могат да не минат през Британския парламент, той е между Сцила и Харибда и трябва някак да премине между тях.

E то не е необходимо да си Нострадамус или гений, за да видиш нещо очевидно - повечето хора, които се занимаваха с някакъв бизнес през 2007 знаеха, че ще има криза, въпросът беше колко голяма ще бъде - всички го виждаха по надутия имотен балон, веднага ще ви цитирам Койчо Белчев, лека му пръст, който още през 2006 година пишеше статии, в които съветваше хората да не заравят парите си в недвижима собственост при тези надути цени; В случая с Брекзит финансистите не гадаят, а се опират на обективни и ясни факти - Брекзит без сделка е катастрофа за всички страни, а ситуацията в момента е такава, че и двете страни нямат по-добър ход от сключване на компромисна сделка в кратък срок. Първо - Джонсън има врата в закона, която му позволява да избегне така наречения Benn Act, задължаващ го да иска отлагане: https://www.straitstimes.com/world/europe/uk-pm-johnson-will-ask-for-brexit-extension-if-no-deal-by-oct-19-court-documents https://www.bbc.com/news/uk-politics-49936352 Despite their importance to the British constitution, for a long time the rules surrounding motions of no confidence were dictated solely by convention. However, since the Fixed-term Parliaments Act 2011, a vote of no confidence must be passed in a specific form in order to create the possibility of an early general election. Under the Act, if a motion of no confidence in the government is passed in express terms, the house must then adopt a vote of confidence in that same or an alternative government within 14 days, or a general election is held. A no confidence vote was last successfully used on 28 March 1979, when the minority government of James Callaghan was defeated in a confidence motion which read "That this House has no confidence in Her Majesty's Government".[4] A no confidence vote can have the effect of uniting the ruling party; for this reason such motions are rarely used and successful motions are even rarer.[5] Before 1979 the last successful motion of no confidence occurred in 1924.[6] The most recent confidence vote instigated by the opposition was held in January 2019, with the government prevailing.[7] https://en.wikipedia.org/wiki/Motions_of_no_confidence_in_the_United_Kingdom Второ - при общи избори сега веднага, дори Джонсън да блъфира с оставката си, по-вероятно е да спечелят консерваторите и да направят коалиция с партията Брекзит на Фараж, която също влиза силно в Парламента: https://www.politico.eu/europe-poll-of-polls/united-kingdom/ Изборите ще се проведат 25 дни, след като Джонсън ги обяви. Какво може да се очаква, добро за ЕС като решение, от коалиция доминирана от такъв парламент? Следователно единственият рационален изход за ЕС е да сключи колкото се може по-компромисна сделка сега с Б.Джонсън. Останалото, според мен, е хазарт. Между другото тренда на британската лира е нагоре.

Шефът на Standard & Poors смята, че ще има сделка за Брекзит до 31 октомври; Блумбърг са на същото мнение, като твърдят, че Джонсън има компромисен план Б с безсрочен backstop, но само за Северна Ирландия - нещо, което е било в предложенията на ЕС преди. https://www.breakingnews.ie/business/ratings-agency-boss-believes-brexit-deal-will-be-done-based-on-facts-954776.html https://www.investing.com/news/politics/boris-johnson-has-a-plan-b-for-brexit-if-the-eu-rejects-his-deal-1991569 Въпреки противоречивите изказвания на различни представители на ЕС, мисля че текат финалните пазарлъци за последни отстъпки и от двете страни, като и ЕС и Б.Джонсън са повече разтревожени от аритметиката в британския Парламент, отколкото от това, дали ще се разделят със споразумение помежду си. Склонен съм повече да се доверя на експертизата на хора, занимаващи се с финансови, отколкото с политически анализи. Но ще видим, както се казва. Бих заложил на прогнозата на Standard & Poors 7 за сделка към 3 за не.

Разбира се, целта на т.н. План Юнкер /EFSI - Европейския фонд за стратегически инвестиции/ е да стимулира инвестициите и растежа на икономиката в ЕС. Досега България е усвоила около 500 млн. евро пряко от EFSI чрез ЕИБ /Европейска инвестиционна банка/, които непряко са привлекли още 1.8 млрд. евро или 3 процента от растежа на БВП на страната се дължи на тези кредити. Обядът не е безплатен, но сделката е от типа "уин-уин", тоест печелят всички - ЕЦБ отпуска количествени улеснения в размер на около 500 млрд. евро на ЕИБ, а тя от своя страна чрез институцията Европейския фонд за стратегически инвестиции ги превежда с 6M EURIBOR, който е -0.35 процента към съответните инвестиционни банки в страните-членки на ЕС, в България това е ББР АД. Оттам парите отиват в търговските банки, които ги дават с определен лихвен процент, те от това печелят. Лихвеният процент се определя според конкретния рисков профил на даден кредитополучател и/или проект, по преценка на Банката. Върху така определения лихвен процент се прилага намаление в размер на 35 б.т. (или 0.35%). Намалението е валидно единствено за частта от кредита, която е финансирана по споразумението с ЕИБ с подкрепата на ЕФСИ. Върху частта от кредита, ако има такава, която е финансирана с ресурс на Банката, не се прилага намаление на приложимия лихвен процент. Собствено участие за инвестиционни проекти В зависимост от спецификата на проекта, препоръчително ниво на собствено участие за инвестиционни проекти – 25%. Срок на погасяване на кредита Да съответства на икономическия и технически живот на инвестицията, но минимум 2 години и не повече от 15 години. http://www.bbr.bg/bg/p/plan-unker Bulgaria Number of transactions 13 Approved EFSI financing EUR 422.9051732238m Expected investment related to EFSI EUR 1.8bn https://ec.europa.eu/commission/priorities/jobs-growth-and-investment/investment-plan-europe-juncker-plan/investment-plan-results_bg#map-of-efsi-projects Б.2 Размер на програмното финансиране към ТБ до 50 000 000 евро Б.3 Срок на програмното финансиране към ТБ до 15 години Б.4 Лихвен процент по финансирането към ТБ В съответствие с А6: - до 6M EURIBOR+ надбавка от 2 до 4 %, който се превежда на ББР АД след приспадане на 1 процентен пункт от него в полза на търговските банки. - Лихвен процент при просрочие и/или друго неизпълнение по подзаемите, след приспадане на 1 процентен пункт от него в полза на търговските банки Б.5 Обезпечение Залог на вземания по Подзаеми и/или друго, съгласно постигнатите договорености с ТБ. Съгласие за директен дебит срещу сметките на ТБ в БНБ (с приемливо за ББР АД форма и съдържание). Задължение на ТБ да цедират на ББР АД вземанията по Подзаемите, при условия, посочени в междубанковите споразумения. http://www.bbr.bg/bg/p/on-lending-finansirane/on-lending-programa-po-plana-unker Лихвеният процент, при който ще се отпускат заемите, е ограничен до 6-месечен Euribor плюс надбавка в размер на от 2 до 4%. Това включва и финансовото предимство от 35 базисни точки, осигурено по финансирането от Европейската инвестиционна банка и Европейския фонд за стратегически инвестиции, уточняват от ББР. През последните месеци стойността на лихвения индекс се движи в диапазона от -0.2% до -0.27%. Според последните публикувани данни от лихвената статистика на БНБ ефективният годишен лихвен процент, при който банките финансират корпоративни клиенти, е 3.61% за заеми в левове и 3.62% в евро. Конкретно кредитите със срок на погасяване над 5 години се отпускат при средна лихва от съответно 3.74% и 4.06% за финансирането в левове и в евро. https://www.capital.bg/biznes/finansi/2017/07/18/3009080_bbr_zapochva_nova_programa_za_finansirane_na_biznesa_s/ Идеята е да има икономическо раздвижване и растеж.

Колега, заводът е "Биовет", а не "Биомет"/транспортна фирма/, и ЕС не е отпуснала 300 млн. евро помощ, а по План Юнкер са отпуснати 100 млн. евро заем, който трябва да се връща. http://ww2.business-club.bg/planat__yunker_-vazmojnost_za_biznesa_i_za_balgarskata_ikonomika-pd-2546.html https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2019/09/16/3963958_biovet_otkri_nov_zavod_za_veterinarni_lekarstva_na/ Разликата е огромна, защото турското правителство отпуска субсидия от 400 млн. евро и гаранция, че ще купува 40 000 автомобила /което е още толкова за производителя като печалба/, плюс данъчни облекчения - демек Фолксваген си занулява инвестицията още първата година, както се казва "неустоимо предложение" The location decision is also said be a breach of EU competition rules. While Turkey has committed to complying with EU rules of the Customs Union, it has never done so by law. Mr Bütikofer said: “Decisive for the choice of location seems to be the guarantee for the procurement of 40,000 vehicles with funds from the Turkish government budget, as well as a generous subsidy of 400 million euros.” https://www.express.co.uk/news/world/1185515/eu-news-latest-volkswagen-turkey-factory-brexit

Джонсън трябва да е луд, щом си вдига крака на официална среща, въпреки че Макрон го покани да направи това, защото трябва да знае, че фотографите зад гърба му ще го заснемат и това ще предизвика нездрави обществени и медийни коментари по негов адрес, че е „сребърен гръб” /самец горила, простак и срам за британците; но Джонсън очевидно не е луд, щом си вдигна крака само за 2 секунди и после се извини с едно „сори”; но тъй като Джонсън не е луд, но все пак си вдигна крака, което го представи в светлина на „британски простак в Елисейския дворец”, той очевидно трябва да е луд, според протокола и етикета на политиците Параграф 22 гласи че: ...онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред... щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.

Докато управляващите във Великобритания консерватори провеждат годишната си конференция в Манчестър, се появи загадка, която стана тема за разговори в барове и ресторанти - как премиерът Борис Джонсън ще изпълни тържественото си обещание да осъществи Брекзит на 31 октомври. Джонсън откри четиридневното събитие, като повтори обещанието си да изведе Великобритания от Европейския съюз със или без сделка, но има една уловка. Приет от парламента закон гласи, че ако до 19 октомври той не успее да сключи сделка, която да бъде одобрена от законодателите, трябва да поиска отлагане. Така че как той би могъл да изпълни обещанието си в този случай обърква неговата партия, неговото правителство и неговите опоненти. Дали блъфира за Брекзит без сделка, или нанася майсторски удар за извеждане на Обединеното кралство от ЕС само след месец? "Осъществете Брекзит!" е лозунгът на конференцията, макар че Джонсън отказа да хвърли каквато и да е светлина по въпроса, който може да дефинира най-значимия геополитически ход на Обединеното кралство от Втората световна война. Въпросът, който може да изпрати ударни вълни към финансовите пазари, да подкопае световния растеж и да раздели Запада, беше задаван многократно от водещи на дискусии в прояви, проведени в кулоарите на конференцията. Малцина получиха отговор, дори министри. След като увери света, че все още е възможен Брекзит без сделка на 31 октомври, запитан директно дали знае за плана за Брекзит, финансовият министър Саджид Джавид каза: "Мисля, че знам". Той не даде разяснения. Майкъл Гоув, министърът, който отговаря за планирането на варианта без сделка, каза, че такъв сценарий все още е възможен, но когато го попитаха как може да се реализира това, той използва афоризъм, приписван на Йоги Бера. "Отговорът е да поразсъждаваме върху казаното от Йоги Бера, американския треньор по бейзбол: "Човек никога не трябва да пророкува, особено за бъдещето", каза Гоув. Други министри просто признаха, че не знаят. Старши съветникът на Джонсън Доминик Къмингс, заяви, че Брекзит трябва да се осъществи на 31 октомври, а запитан за закона, който отлага Брекзит, ако няма сделка, каза: "Е, ще трябва просто да видим, нали така?". https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/10/02/3970840_djonsun_oburka_vsichki_s_plana_si_za_brekzit/ Игра на покер с високи залози с елемент на "руска рулетка" - никой не знае, дали Джонсън ще задейства варианта със собствената си оставка на 19 октомври, ако получи отказ за своя план на 18. Дръпването на спусъка с неговата оставка е реална възможност за излизане без сделка. От друга страна, Република Ирландия може да блокира такава сделка, защото тя е със срок 2025, след което парламентът на Северна Ирландия може да вземе решение за излизане от общия европейски пазар и митническия съюз, в случай че дотогава не са постигнати споразумения, и пак се влиза в ситуация на твърда граница и ирландски кошмар. Джонсън демонстрира арогантност - при срещата си с Макрон той си вдигна краката на масата пред френския президент - този жест означава за мен "готов съм на всичко и вие няма какво да направите". И всичко това на фона на протестите в Хонк-Конг и импийчмънт на Тръмп.

Изглежда Борис Джонсън има "дупка в закона", която би му позволила да постигне Брекзит без сделка - това теоретично е, ако сам си гласува вот на недоверие и правителството му подаде оставка, акт на камикадзе. Ако това се случи на 19 октомври, парламентът има 14 дни да определи друг министър председател, и датата 31 октомври е подмината, въпреки приетия закон, че който и да било министър-председател трябва да иска отсрочка, докато не бъде постигнато споразумение: "Johnson faces a circle it may be impossible to square. He must secure a deal that the EU will approve and that will survive parliamentary scrutiny. And he must do so in a way that helps him secure a majority in the ensuing general election. And the various chessboards are interlinked: the EU realises that the prime minister will struggle to get a deal through parliament. And it knows an election is in the offing. Hence, its incentive to compromise is now, well, compromised. So what can Johnson and his advisers do? One option may be to lose the battle and win the war: admit tactical defeat in parliament, knock over his king and resign. He may then hope to win the election to come. Another, more likely scenario, is that Johnson has already concluded that the risks of attempting to secure a deal are too high. He could stage a dramatic walkout from the European council, arguing that the EU has been unreasonable. Then when the law insists on an extension being requested, use populist rhetoric to attack the “remainer parliament” that has stymied the “will of the people” – with all that could entail. Perhaps high-stakes poker might be a better metaphor." https://www.theguardian.com/commentisfree/2019/sep/30/boris-johnson-brexit-election

Има и още нещо - Турция е предложила държавна помощ на Фолксваген в размер на 400 млн. долара, нещо, което страна в ЕС няма право да направи. Като се вземат и другите два фактора - пазар за 40 000 автомобила годишно /от 300 000 капацитет/ и квалифицирана работна ръка, можем да се надяваме единствено на чудо германците да се преориентират към България. И все пак, стигнахме до финалната двойка, отстранихме конкуренцията на Сърбия и Румъния, което вече е нещо. Но има и други възможности, чета за интерес на южно-корейски производители към голяма инвестиция в България: https://www.dnevnik.bg/biznes/2019/09/25/3967939_bulgariia_se_sustezava_s_oshte_2_durjavi_za_goliama/ Покрай пушилката на медиите, струва ми се, че става дума за инвестиция в областта на литиево-йонни батерии, където корейците са лидери: https://www.benchmarkminerals.com/who-is-winning-the-global-lithium-ion-battery-arms-race/ https://eiuperspectives.economist.com/technology-innovation/mobile-seoul-how-south-korea-catching-race-autonomous-driving http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20180926000191 Според мен България има по-големи шансове да получи тази инвестиция, ако си изиграе добре картите, отколкото тази на Фолксваген. Имаме силна фирма в тази сфера, Монбат, с опит и кадри: https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/06/26/2996129_monbat_kupuva_dve_germanski_kompanii_za_litievo-ionni/ Южнокорейците търсят пазар в ЕС, а скоро са били ограничени от китайския пазар, така че интересът им е голям.

Между другото, никоя демократична система не е застрахована от преминаване към тоталитаризъм. Така например, с идването на икономическата криза в Европа през 30-те години, условия много наподобяващи днешните, Британската фашистка партия /отцепила се от Консервативната, днешните тори/ е наброявала 200 000 членска маса. За сравнение през 2019 членската маса на торите е 160 000. https://en.wikipedia.org/wiki/British_Fascists https://en.wikipedia.org/wiki/Conservative_Party_(UK)

Да се твърди, че Титова Югославия не е била тоталитарна държава е нонсенс, според мен. Най-силната критика на комунистическа тоталитарна държава идва от един от лидерите на югославската комунистическа партия, Милован Джилас с неговата книга "Новата Класа". Джилас е бил вторият човек в ЮКП, спряган за заместник на Тито през 1954 - заради критиката на системата, той е хвърлен в затвора и преследван като политически дисидент. Đilas was widely regarded as Tito's possible successor and in 1953 he was about to be chosen President of Yugoslavia. He became President of the Federal Assembly of the Socialist Federal Republic of Yugoslavia, but he only held office from 25 December 1953, to 16 January 1954. Between October 1953 and January 1954, he wrote 19 articles (only 18 were published) for Borba, the official newspaper of the League of Communists of Yugoslavia, wherein, encouraged by Tito, he developed the Yugoslav critique of over-bureaucratic Stalinism in the Soviet Union, in favour of a shift away from central planning towards more economic autonomy.[9] Unfortunately for him, his advocacy of greater democratic input into decision-making led him eventually to argue against the one-party state itself, suggesting a relaxation of party discipline, and the retirement of the state officials he saw as profiteering from their position and blocking the road to further reform.[10] At that point Tito and the other leading Yugoslav communists saw his arguments as a threat to their leadership;[11] and in January 1954 Đilas was expelled from the Central Committee of the party, of which he had been a member since 1937, and dismissed from all political functions for his criticism. He resigned from the League of Communists soon afterwards, in March 1954.[citation needed] On 25 December 1954, he gave an interview to The New York Times in which he characterized the situation in Yugoslavia as "totalitarian", adding that his country was ruled by "undemocratic forces" and "reactionary elements". He also appealed for the formation of "a new democratic Socialist party", and thus for a two-party system. For this "hostile propaganda" he was brought to trial and given an 18-month suspended prison sentence.[12] https://en.wikipedia.org/wiki/Milovan_Đilas Много важно, че югославяните можели да гледат порно, това е само лицемерна фасада, режимът на Тито позволяваше такива волности единствено, за да си осигури някаква подкрепа от Запада, след конфликта му със СССР, но по нищо съществено не се различаваше от номенклатурната система в соцлагера.

Asked what could be behind the strategy, she said: 'It could be (senior aide) Dominic Cummings advising the Prime Minister to be extremely aggressive and to face down opposition from all sides of the establishment in order to secure his position as the tribune of the people. 'It could be coming from my brother himself, he obviously thoroughly enjoys being Prime Minister. 'It also could be from - who knows - people who have invested billions in shorting the pound or shorting the country in the expectation of a no-deal Brexit. We don't know.' Sister Rachel Johnson – Remainer She is a well-documented Remainer, and has been increasingly outspoken on the subject in her role as a journalist, TV panelist and novelist. Following the result of the 2016 referendum, she claimed in her Mail on Sunday column that she was so devastated she 'sat down and wept'. Before the general election in 2017, she shocked the Tory-aligned family by joining the Lib Dems. In a highly personal jibe at her brother, she accused Brexiteers of selling 'faulty goods' during the referendum. Speaking on her fight for the Remain cause, she added; 'I couldn't look back on my fifties and have my grandchildren say to me: 'Grandma, what did you do when Nigel Farage took over the country?'' She is the middle child of the three most prominent Johnson children, being younger than Boris and older than Jo. Her journalism career began at the Financial Times in 1989, before a stint at the BBC and a period as a freelance reporter in Washington. She currently writes a weekly column for the Mail on Sunday and is a panellist on Sky News' weekly debate show The Pledge. https://www.dailymail.co.uk/news/article-7508397/Boris-Johnsons-sister-Rachel-accuses-turning-Commons-dispatch-box-bully-pulpit.html

Да но парламентът може, той затова го суспендира. Освен това фракция в самата партия на торите може да го поиска.

В общи линии "новото предложение" на Борис Джонсън се свежда до това - да премести евентуалната митническа граница след преходния период на Ирландско море, в случай че дотогава не бъдат договорени новите митнически отношения между ЕС и Великобритания. С претенции преходния период да се удължи от 2020 до 2021-22, ако ЕС приеме това. По този начин слага като заложник Северна Ирландия, губейки, според мен подкрепата на партията на северно-ирландските юнионисти. на мен това ми прилича на хазарт със залог единството на Великобритания, защото наистина съществува реална перспектива северна Ирландия да се обедини с РИ, но вече оставайки в ЕС, а това отваря такива възможности за сепаратизъм и на Шотландия. Но явно партийните пристрастия на г-н Джонсън са толкова силни, че той е склонен да залага хазартно националните интереси срещу партийни печалби. Правейки такова предложение на ЕС, той очаква от тях да премахнат "предпазна клауза" в договора и така да се появи на бял кон пред своите избиратели, победител в преговорите с ЕС - хем постига сделка, хем запазва достойнството на Великобритания. Ерго пътят му към изборен успех е отворен. С тази малка подробонст, че е сложил като заложник северноирландските юнионисти в частност и цяла Северна Ирландия като цяло. Евентуалното бонбонче за утешение е, че в този /евентуално/ удължен преходен период до 2022 храброто и компетентно правителство на торите и лично неговият премиер Бо Джо ще се справят с уреждането на митническите си договорености с ЕС и ще издърпат от заложническия плен на ЕС Северна Ирландия, тоест граница на Ирландско море няма да се наложи да има, защото всички отношения ще бъдат договорени. Цялата тази работа ми прилича на "с човека е говорено той каза ще видим". Борис Джонсън /а вероятно и Тръмп/ си мислят, че това е "предложение на което ЕС не може да откаже": да ама, според мен, не. Показва го много ясно отношението на Юнкер и други висши представители на европейските институции. първо защото "предложението" се прави с "бухалка зад гърба", макар и с учтив глас - ролята на "бухалка" изпълнява заплахата, ако ЕС не приеме този "морков" на Бо Джо, то той ще ги удари с излизане без сделка, от която ще засегне и ЕС. Един вид, вземете каквото можете, за да не загубите всичко. Но ЕС има и друг по-добър избор от този на "моркова и тоягата", с които го блъфира Бо Джо, защото "тоягата", според мен не съществува. При едно отлагане, което може да бъде инициирано от британския парламент, шансовете на Бо Джо и на неговата партия ерозират с времето. Не случайно самият Бо Джо искаше от парламента незабавни избори - в момента вълната на популизма е на най-високо ниво, надигна я Брекзит партията на Фараж в Евроизборите и ако изборите са сега незабавно брекзитерите вероятно ще ги спечелят, дори с цената на коалиция с Фараж. Но времето работи срещу тях, тази вълна пада, обезсилвана от друга - на консолидиращите се "оставащи" - най-ярка индикация за тази нова вълна е 20 процентната подкрепа за либерал-демократите, те удвояват резултата си от предишните избори, и то само защото са твърдо "оставащи". Екзит половете също така показват поне 6-7 процента разлика в полза на "оставащите" при един нов референдум. Следователно трендът е "оставащите" да се консолидират и обединят и тогава при предсрочни избори торите и Бо Джо минават в опозиция. Въпрос на време е. Единствено недалновидната политика на Корбин като лидер на Лейбъристите стопира такова консолидиране с либерал-демократите, зелените и шотландската партия. Корбин се замеси и в преговори с ТМ, които по същество бяха колаборация с брекзитерите, той не се разграничи от тях, а само уточняваше детайлите. Това главно смъкна рейтинга на партията му и я отслаби. Сега Корбин прави една стъпка, макар и колеблива, във вярна посока - той казва,2 важното е да накараме Бо Джо да поиска отлагане... После вече могат да вземат завой към линия на оставане в ЕС. ЕС има интерес от такова отлагане, но разбира се, това трябва да бъде поискано от британския парламент. Ето защо ЕС не бърза да разглежда плановете на Бо Джо за Северна Ирландия като заложник и казва, че те не са конкретни, а Юнкер не бърза да чете предложенията му. Часовникът работи в полза на "оставащите". Но ние като публика не можем да знаем колко силен задкулисен натиск има - а че такъв се осъществява за мен е очевидно от "гафа" на Кралицата, това подписване на неин указ не може да е случайно, тя има множество юридически съветници, които е изключено да допуснат толкова злепоставящ я гаф. Също така не знаем за натиск, който може да бъде оказван върху лидери на ЕС, това никога няма да изтече в медиите. Така че не изключвам и сделка по правилата на Борис Джонсън.

Кои от посочените сценарии ми се струват невъзможни: 1. Никакъв брекзит: Лейбъристката опозиция, водена от Джереми Корбин, печели предсрочните парламентарни избори и с подкрепата на проевропейската центристка либералдемократическа партия и шотландските сепаратисти организира втори референдум за Брекзит. Избирателите гласуват с "не" на напускането на ЕС. https://www.politico.eu/europe-poll-of-polls/united-kingdom/ Зелените и шотланските сепаратисти остават под бариерата, Консерваторите като първа сила могат да се коалират с Брекзит партията на Фараж и да сътавят про-брекзит правителство, което блокира втори референдум и отменяне на чл. 50 и влизаме в нова врътка на парламентарни борби до ... изборите в САЩ 2. Невъзможен е изход без сделка, според мен - първо, защото парламента с двете му камари вече прие закон срещу такъв, и второ - което е по-важно - абсолютно никой няма интерес от такъв изход, нито ЕС, нито Великобритания, нито САЩ. 3. Борис Джонсън подава оставка - малко вероятно, този човек е пълно перде и скандалите са му втора природа, така че още един повече или по-малко за него лично е без значение, имайки зад гърба си подкрепата на повече от 60 процента на членовете на партията си, мисля че няма да се трогне от призивите да си подаде оставка сам Възможни са според мен, по реда на вероятност: 1. Ново отлагане, и то инициирано от ЕС, който разчита на разместване на пластовете в британския политически пейзаж, на предсрочни избори при друга конфигурация и на втори референдум, който и сега да бъде проведен има големи шансове да отмени резултата от първия: 2. Сключване на сделка, в която фразата "предпазна клауза" липсва формално, но дефакто си остава такава само за Северна Ирландия, нещо такова "с отвращение" намекна в интервюто си Юнкер, но и с неохота. Все пак този вариант е най-малко желан, според мен, от ЕС, макар и възможен.