Б. Киров

Може ли по-конкретно, кои са тези в България, на които им пречат пазарите в Европейския съюз? И защо да им пречат, след като изнасяме и внясаме за там и от там на стойност почти половината произведен БВП. Губи ми се връзката.

Ще цитирам Антон Страшимиров, брат на историка Д.Т.Страшимиров и автор на "Хоро", за шопите и шоплука. Цитирам, защото не подлежи на резюме и коментар, без да се прочете. Антон Страшимиров, макар и много краен и остър в изразите, според мен е един от най-проникновените познавачи на българската народопсихология наред с Иван Хаджийски. Дарбата му на писател понякога го отвежда далече от научния тон и системното изложение, което има при Хаджийски, но и при двамата обобщенията не са изсмуквани от пръстите, а са плод на емпирични наблюдения и опит. Страшимиров почти обособява като отделни етноси по нрав и обичаи пет групи в България: шопи, мизийци, тракийци, македонци и рупци. Цитираното тук е от неговото изследване "Книга за българите", целият текст е на линка, заслужава си да се прочете https://kristo1975.wordpress.com/2017/04/12/антон-страшимиров-книга-за-българите/ https://www.helikon.bg/books/177/-Книга-за-българите_205957.html Шопи От всички български групи най-обособени са шопите. Етнографичната група от народа ни, която сама нарича себе си шопи, обръща вече вниманието и на чужденците, които проучват нашата страна. Снажни и дебеловрати, но бавни и тежки, те се оказаха през войните такива, че днес комай със завист загледват към тях дори студено самонадеяните мизийци. Шопите населяват земите ни между реките Искър и Морава; тук е българското море от „белодрешковци”. Те се преливат в македонци още при Кюстендил, но обхващат също Крива паланка и Враня. Компактна маса шопи има обаче и пo на юг – в прилепското Морихово. Те сами не долюбват името си, но бърсаците и там ги шлепят по дебелите вратове и им викат шопи. Инак тази група по диалект, носия и нрави не се отличава от софийската. Революционен организатор на мориховските шопи е „сливенецът” войвода Дядо Марко Лерински, който е баща на четническата организация в Македония1. Секретарят на Дядо Марко Христо Силянов разказва следната случка, възможна само между шопи: Войводата разхвърлил в Мориховско данъци за доставяне на оръжие. Явил се пред него шоп и натъртил: „Не че платим данъко, оти не можем”… Първенците в Мориховско познавали шопа като богат, та се разсмели. И войводата обърнал дебелия край: заповядал да му наложат „данък по голо”. Но и шопът разкрил опакото в душата си: „Нeчем”! – отсякъл той. И се сблъскали студената кръв на мизиеца с железния инат на шопа: било е състезание цяла нощ… След всеки час извеждали пред войводата шопа с нови синини по месата и след всеки час той по-твърдо обявявал: „Нe че платим данъко – нeчем!” На утрото шопът вече не можел да върви, но изведен пред войводата, той пак се пропял: „неечем”. Дядо Марко се изплюл и сам го изритал навън с дебела псувня – казват, единствената такава, чута от устата на тоя легендарен старопланинец. Шопът живее неспретно, кажете нечисто: около къщата му обикновено няма градина – свинете са всичко разровили. Облеклото му е бяло, с тесни беневреци, а кожухът му, нерядко с вълната навън, е лъснал от кир. Шопът попийнува – това най-добре знаят велешани: те от незапомнено време харчат своите люти ракии в Шоплука. Като изключение от всички други български групи, в Западна България има села алкохолици (пияници по бащи и деди). Но рядко пият и жените, наопаки, шопкините в двете Пасарели (между Самоков и София) със сопи разбиха кръчмите и поискаха от Народното събрание да ги закрие… Въпреки тези качества шопът не прави изключение от общобългарската народна черта: той обича земята, ламти да я владее, негова да си е, свое да работи, господар да няма. За шопа, както за всеки българин, е срам и поразия да изгуби своето и да тръгне „по чужди врати”. Такова злополучие е особено тежко за шопа още и затова, че селянин ли се е намерил той, мъчно става гражданин; най-многото, което постига, е да стане в селото си бакалин – за по-голяма търговия сякаш не е роден и гурбетчийство не знае (освен радомирските шопи, които са добри бозаджии и конкурират гегите). Дават се престорено за прости: изглеждат като добичета със скършени вратове, сякаш са готови да се примирят с всичко, а всъщност те едничко вред и винаги са се непоколебимо опирали на мащехата народна съдба. Шопът има особена слабост към женската си половина и вечно воюва с нея – за него като че ли няма нищо по-омразно от жена. На вола си ли ще се разсърди, детето си ли ще смъмри или кучето си ще изхока, шопът вика: „Ах ти, жено!” А около Вратца ще добави: „Ах ти, жено врачанска!” Мълчалив, нехаен и бавен, шопът обикновено сочи кротък като овца. Но софийските евреи го познават добре: пази се от шопа, казват те, когато вирне врат като бивол и загледа накриво към земята… Но от това не бива да се съди, че шопът е съумял да се опре и на евреите. Синовете на Израиля са му научили езика, настанили се в селата му и хубаво са се впили в неговата кесия. Разбира се, ако не е евреинът, ще дойдат цинцаринът, арменецът или бодкаджията колибар от Габровско, или пък прилепските чираци от Македония: шопът в търговията рядко отива по-далеч от кръчмар. Познават шопа добре българските офицери; общо е мнението, че той е роден за войник: понослив, покорен и суров като вълк. А познаха го и сърбите при Сливница. Шопите са войнствени, това личи сега: другите български групи ще трябва да им снемат шапка. А такива бяха те и преди: щом се заговореше за война, току ще ги видите на групи из София – усмихват се кротко на кого де срещнат… Макар тъй суров, шопът не е съвсем непоетичен, наопаки, той е преход от хладнокръвния мизиец към сантименталния македонец. Шопските песни са унили, но народните им игри са кръшни и еротиката им е понякога детски нежна. Често хороводните им песни имат припевки към либе, трогателно чисти. Тази любвеобилност у шопите може би е причина да са те тъй смешни в гизденето: жените им и досега ходят из София с големи паунови пера на главата, а с червени дамски чадъри в ръце, пък мъжете върху бели беневреци отпущат европейско пардесю… До неотдавна софиянци ходеха в Бояна (два часа път в полите на Витоша) да разговарят със стар шоп, който на младини еднъж бил ходил в София, но оттогава вече не беше слизал там: гледал човекът през 30 години как расте пред очите му нов грамаден град и пак не се наканил да прескочи, да го види… Шоп! Шопите дадоха големи благодетели в делото на народното възраждане, какъвто е прочутият покойник Денкоглу от София. Но малко са техни представители между по-първите наши културни дейци. Големите пазарни центрове на шопите са София, Пирот, Враца и Видин. Шопите в София се обезличиха, макар да прибягнаха до „кореняшката” си организация. Бавни, каквито са, те в столицата останаха назад от пришълците из разните български земи, които заграбиха пазара. Шопите капитулираха пред развилия се трескав живот в стохилядния град, макар че някои от тях се изхитриха да задържат нивите си, които някога бяха купували за стотина грошове, и да ги продадат по-късно за стотина хиляди левове… Обезличаването на шопите в София обаче личи само на пазара. Инак – вслушайте се в езика на младоците: децата и на пришълците от бреговете на Черно море завалят днес на шопски даже когато държат матура. Очевидно упоритото в душата на шопа е и в езика му! А това може би е на добро: София се помакедончи, пък нашите игриви южани биха намерили полза, ако се надъхат с мънинко шопска упоритост… Аз хвърлих тази си мисъл някъде в Македония и разсмях там няколко добри и хитри българи. Те възразиха под нос: – Харно е, море, ала боим се: шопите сет овакви от простотия… За щастие добрите македонци не бяха прави. Един от най-културните наши центрове допреди освобождението на България беше Пирот. В началото на миналото столетие, когато българските занаяти процъфтяват и заграбват пазарите на цяла Турция, първи сноват от „Будим града до Анадоло” шопите от Пирот със своите килими. Така пиротчани наред с копривщенци бяха преварили всички други българи и в занаяти, и в търговия, и в наука (а също е и със самоковските шопи). И когато Пирот остана в Сърбия, нима от простотия всички предни пиротчани се прехвърлиха отсам, та са и до днес между първите ни хора – държавници, професори, лекари и военачалници. А нима тази просветеност на пиротските шопи различава с нещо тях от другите? Четете съчиненията на сръбските военни историци върху Сръбско-българската война през 1885 г. Те не се свенят да признаят, че техните дружини от Пиротско са отказвали – и в най-големия разгар на сраженията – да стрелят срещу нас… И началниците им ги избивали! Не, това си е шопът: той не играе, не се чупи, не се кърши, за него „нaдве” няма…

И двамата забравяте едно от най-големите предимства на София - тя си има Витоша, малко столици в света могат да се похвалят с близост до планина. Въобще не е за пренебрегване.

Исках да ти отговарям изчерпателно, но Ник ме изпревари и направо закова целия ми отговор в една синтезирана формула: Няма начин да го кажа по-добре, но ще се опитам да го кажа по друг начин от моя гледна точка. Точно в липсата на идеология е силата на ЕС, за какво ти е на теб или на мен или на Х или У идеологията - идеологията, според мен, им трябва на обсебените от власт политици, тя е "меката сила", с която упражняват Власт, когато не могат да си позволят "твърда сила" - на хората идеология въобще не им трябва, те искат предимно три неща: 1. Сигурност за себе си и децата си 2. Дом 3. Стабилни доходи и добра работа Това е идеологията на ЕС. Принципно новото е, че се формира европейска нация от много нации, за разлика от САЩ, например, където имаме мултиетническа и мултикултурна нация, или бивша Югославия, обединена от така високо поставяната от теб идеология. А дали на знамето или герба ще пише "God save the King" или "God save the Coin" е въпрос без никакво практическо значение за живота.

За дрехите не съм изненадан, тук търговците такова турбо-надуване правят на китайския евтинджос, особено за детски дрешки и обувки, че не е истина, надуват по 2-3 пъти от цените на които купуват. За чушки и домати, има огромна разлика ОТКЪДЕ купуваш, знаеш го, в един магазин е така, както казваш в друг е по-евтино от България, всеки според джоба му, но "етажите" на цените са много диференцирани и си има купувачи за всеки от тях - има хора, за които не е проблем от снобизъм да купят десет пъти по-скъпо нещо, докато на една пряка от тях го има на много по-малка цена.

Южняк отиваме в ОТ, защото темата беше за нациите и глобализацията, но виж статистиката - 63 процента от американците имат собствено жилище, тоест изплащат ипотеки, в България този процент е 89 по наследство от соца, работата обаче не стои точно така с 4/5, защото за 20-30 годишна ипотека тази сума е значително по-малка, освен ако не изплащаш къща в Бевърли Хилс, сега не ми се рови за цени, но по малките градчета и по крайните квартали цените не са такива на къщите, че да гълтат по 4/5 от заплатите, мога да го докажа с информация, но отиваме в дълбок офтопик.

Добре, ОК, съгласих се, прав си, но животът не е 10-на пъти по-скъп. Освен това среден доход на домакинство е твърде разтегливо понятие, защото "домакинство" може да е и 1 човек, може и да са 10, в домакинство може да не работи никой, могат да работят и всичките му членове.

Ще поживеем, ще видим - дано да се окажеш прав, това за популярния анекдот ми хареса

Южняк, привет. Не се излагай, това са общодостъпни факти, има ги навсякъде: GDP - per capita (PPP): $57,400 (2016 est.) $56,900 (2015 est.) $55,900 (2014 est.) note: data are in 2016 dollars https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/us.html Средногодишният БВП на глава от населението в САЩ е 57 хиляди долара и по това няма спор, праг на бедността е 20 000 долара, необлагаемият, поне както го искаше Тръмп, трябва да е по-висок, доколкото си спомням ставаше въпрос за 30-35 000 долара, ти ще кажеш как е. ето ти статистика на средно почасово заплащане, умножи по 8 часов работен ден и по 24 работни дни, по 12 месеца и ще получиш сумата, но някои хора работят повече от това време: https://tradingeconomics.com/united-states/wages Ако работят двамата родители това надхвърля 57 000 долара. Средногодишен БВП на човек от населението по покупателна способност в България е над 18 000 долара, а това че животът бил 10-на пъти по-скъп ги разправяй на някой от Горно Нанадолно. това са цени за галон бензин /около 4 литра/, който може да смята да смята - цената на бензина определя много други цени на стоки, хранителни, облекла и т.н. https://www.eia.gov/dnav/pet/pet_pri_gnd_dcus_nus_w.htm

Навлизаме в много дълбоки геополитически води и Рамус пак ще метне определение за "кръчмарски разговор", но ще си позволя кратка реплика на това - според мен Е възможно. В противен случай целия политически и което е по-важно икономически елит на Япония /а там нещата са сраснали/ отива в резерв и трябва да правят голям завой като подгласник в региона на Китай. Да, но зад тях стои половинвековна история, и то успешна, както и ориентиран към западните пазари бизнес, ето защо мисля, че японските елити ще вървят плътно с американските в региона, то личи още от сега.

Сложих знак, че ми харесва, защото си го написал много добре, но според мен не е вярно, ще ми трябва време да се аргументирам, не искам да го правя реактивно, но поздравления за стила и изказа

Контрабаланс на Китай, ето тук е обяснено това, Форбс са сериозен източник: https://www.forbes.com/sites/ralphjennings/2017/03/22/japan-is-becoming-a-new-asian-superpower-thanks-to-china/#1f31f5aa75b9

Тук https://www.globalfirepower.com/countries-listing.asp където са най-професионални и обективни ги мерят по много показатели, виж за какво иде реч: могат да мобилизират 44 млн., ако въведат задължителна военна служба, което не изключвам, защото това може да ги облекчи в рецесията, могат да мобилизират 1.21 млн. новобранци. Много сериозни цифри, като се има предвид, че всичко това е модерно и първокласно, за разлика от бройките на севернокорейци, например, където количеството компенсира качеството, и още: 4 самолетоносача! Колко страни в света имат дори по един? И както отбелязваш потенциал, огромен. Опазил бог Азия да се милитаризира.

Капитане, привет. По принцип съм съгласен с това, което пишеш, според мен обаче незаслужено подценяваш Япония - и трите класации я слагат в десетката сега, но Япония има планове и възможност да промени конституцията си и да се милитаризира, доколкото знам управляващите имат намерение да вървят по този път, още повече че севернокорейците наливат вода в мелницата им с двете изстреляни ракети над тяхна територия. Япония и сега има внушителен потенциал, но военно-промишления й комплекс сигурно потрива ръце от развоя на събитията в региона.

Съвсем сериозно го твърдя, защото идеологията е икономическа, сложена е върху общ взаимен интерес от икономически характер, виж историята на основаването на ЕС, той започва върху такава база. И досега се оказва печелеща - вчера прегледах бегло статистиката на внос и износ на ЕС, Китай и САЩ през последните 20 години - ЕС има най-голям износ и най-добро положително салдо в абсолютни стойности, това е ключов показател, става въпрос за трилиони евро. Като вземеш общата валута, Шенген, отиването към единна банкова система, единна отбрана и сигурност, общо законодателство над националното, заявките за една европейска нация са много сериозни и поставени върху непоклатим фундамент, какъвто е икономиката. Китай също има вътрешен потенциал като вътрешен пазар - 1.4 млрд. потребители е нещо трудно постижимо за ума, тези хора от година на година стават все по-платежоспособни и главната грижа на техните лидери е това да не спира. При САЩ и Русия нещата са проблемни по различни причини, не става въпрос само за идеология, а за икономика. Накратко - сериозно го мисля.

Фружине, Ник ти е отговорил много добре, но и аз да го направя: не четеш внимателно, върни се в темата и прочети същността на ситуацията, а не цитирай реплики - там представителката на фирмата обясняваше, че фирмата поема пътните разходи или квартира, ако лицето реши да наеме в Ботевград. Но пак е мизерно, защото заплатата беше около средната, а такава заплата в София, например продавач в голяма верига магазини, знам го от близък човек, е по-голяма и няма нужда човек нито да пътува, нито да наема квартира. Ако този човек е семеен и с деца, нещата стават още по-зле с пътуването и квартирата - в единия случай са плюс 4 часа ежедневно /а времето струва пари/, в другия се забиваш в провинциален скучен град и си търпиш всички последствия. За това ставаше въпрос, да не подсилваме с измислени сметки. Много обаче издребняхме в темата и спирам с офтопика.

Прав си, точно така е в случая с ботевградската Senasata, затова добавих аритметиката, там излизаше, че човек трябва да живее или пътува на 100 км от София, след като ще получава заплата, която в София може да изкара като продавач в магазин или сервитьор. И наистина много българи работят и живеят в чужбина, а и пътуват много като туристи. Изобщо обобщаването е коварна работа, допреди месец си въобразявах, че туризма в Гърция е класи по-високо от българския като култура и обслужване, но се натъкнах след това на такъв случай, че сега вече поне няма да обобщавам нищо и за никъде - хотелът, в който изкарах 7 дни приличаше на общежитие за работници от Кремиковци от 60-те години, без майтап - на снимките изглеждаше великолепно, с басейн, три звезди и хубава градина /то това така си и беше/, обаче персоналът и собственичката, леле майко - тези хора ни третираха като концлагеристи, салатите в ресторанта се сервираха престояли от 3 дни, шведската маса бе доизобретена да стои едно мършаво девойче от кухнята зад щанда с основни храни и да сипва с малко черпаче малки порцийки като за джуджета, а един едър като Агамемнон юнак зорко наблюдаваше някой да не повтори и т.н. - с една дума страшен цицилък, невиждан от мен досега. И цялата работа е, че повечето заблудени като нас почиващи, които нямат личен автомобил, са напълно изолирани, защото най-близкото градче и магазин, ресторант, са на 5 км по магистралата, друг път няма. Уникално. никога не ходете там - "Касандра-маре" - касандра-кошмар-е.

В "1984" на Оруел.

Северозападна, тези са от хората на Радичков и Краси Радков, големи зевзеци и много обичат да разказват разни чудати истории, при това ако двама ти я разказват, единият непрекъснато се обръща към теб щом усети че се съмняваш и казва "ако не верваш, питай Ристе", Ристе е другия. То аз съм си роден в София, а баща ми и майка ми от много млади са живели в София, но от дядовци и пра-пра съм по майчина линия оттам, по бащина от Странджанско, доста катърска порода. Младият ми в казармата беше майна, много интелигентно момче, леко скатавка, но се разбирахме и никога не съм го гонел. Иначе на "мамините синчета" още в единичното им свиваха всички сарми и после вече бяхме ошлайфани като дялани камъни за работа и служба, най-вече наряди, където се постигаше почти пълна демокрация между стари и млади от всички региони на България. Казармата си беше добро място за изучаване на регионални особености, и досега черпя конкретни спомени за ориентация оттам.

И според мен отмяната на жителството е нещо много добро и го направиха навреме. Създаде и проблеми, главно с гетата на роми в градовете, но иначе тези хора трябва да мрат от глад по селата без работа или да се занимават само с кражби. В градовете поне събират вторични суровини и работят нещо, някои от тях. Иначе за мобилността на българите съм малко скептик, някак не ни е в манталитета - американци и други с огромна лекота сменят местожителство при нова работа или пътуват стотици километри до работа, българинът си е малко домосед, дори да му направят магистрали. Бяхме писали за това в друга тема, където ставаше въпрос, че се предлага работа в Ботевград, обаче щом стигне до пътуване или квартира, кандидатите се изпаряват. Е, и въпрос на аритметика и цифромания е, всеки манталитет не издържа пред тези два аргумента.

Мноого се промениха нещата за някакви 20-30 години - Дора и Ник са описали добре процесите, в София дойде куцо и сакато за работа и пари, нищо лошо, обаче се напълни с турбо-фолк и обелки от семки в парковете и градинките. Ще се претопят в котела, оптимист съм, жителството спираше този пълноводен поток, слава богу отмениха крепостното право и градът расте, вече околните села са квартали

Не беше от провинциален патриотизъм, който без спор съществува, те помежду си не се юркаха - перничани и макета - съсредоточаваха се само върху нас, софиянците, мислеха ни за "тарикати" и "мамини синчета", подхождаха по презумция така.

Много ни юркаха в казармата софиянците само защото бяхме софиянци, където служех бяхме малцинство и перничани и македонците ни разказваха играта.

Това е забавно и донякъде вярно, сигурно Ботев е изглеждал луд на Нане и Вуте, но и баба Илийца е от с. Челопек, Врачанско, чиста шопкиня, която рискува живота си, за да спаси ботев четник и това е не само в разказа на Вазов, но и е било реален факт. https://bg.wikipedia.org/wiki/Баба_Илийца Като се каже "шоп" веднага се сещам за "Нане Стоичковата върба" на Елин Пелин, според мен няма по-добра и точна характеристика на шопския характер. https://chitanka.info/text/5298-nane-stoichkovata-vyrba п.с. Коренът ми не води от шоплука, ако не се разглежда Северозападна България до Монтанско като шоплук, ако Лопушна и Дълги дел влизат в шоплука съм 1/2 шоп.

Европейският съюз е замислен като най-амбициозният и мащабен засега западен наднационален проект. Сградата на Европейския парламент откровено копира тази на Вавилонската кула, според библейската легенда. Припомням същността на легендата – след Потопа, хората, които дотогава говорели на един език /били един народ/ започнали да строят кула към Небето, но Бог объркал езиците им, така че хората от този единен народ да не могат да се разбират, и затова се разпръснали по Земята. Сградата на Европейският парламент символизира нов опит на европейските нации да образуват „една европейска нация”, поне според мен това са имали предвид архитектите на Европейския съюз. Дали Бог и този път няма да провали начинанието, предстои да видим. На Изток, в Китай, конфуцианството също предлага не по-малко амбициозна обединителна алтернатива – основният принцип в учението на Конфуций е че Поднебесната /земното Царство/ трябва да се управлява по образ и подобие на Небето. Оттам всички принципи на управление и поведение. За разлика от Съединените щати, основани като обединение на различни щати на федерален принцип, по мое мнение като идеология Европейския съюз и Китай вдигат по-високо летвата в наднационално отношение – и двете доктрини имат глобален характер. П.с. И като допълнение - поне засега, икономическите им основи показват по-голяма устойчивост и здравина от тази на американския проект, достатъчно е да се сравнят основните ключови показатели на ЕС, Китай и САЩ - трите най-големи икономики в света - през последните 20 години, за да се види това.