Б. Киров

Според мен Южняк е прав, никой не може да спре развитието на изкуствения интелект, проблемите са чисто технологични. Доколкото си спомням от мемоарната книга на Бил Гейтс, там той развива идеята, че двоичния компютър, мислещ с 0-1 код е краен като възможности и неговото поколение няма да може да предложи нещо принципно ново в това отношение. Просто новата технология ще е нещо друго - квантов компютър? или някакъв друг хибрид, защото процесорите и чиповете са ограничени като капацитет. Но съм лаик и само задавам въпрос.

Южняк, привет! ценна информация си постнал. Доколкото прочетох в този линк, самата система за управление на автомобил като хардуеър не включва нещо принципно ново освен чипове и процесори: The scalable architecture is available in a variety of configurations. These range from one passively cooled mobile processor operating at 10 watts, to a multi-chip configuration with two mobile processors and two discrete GPUs delivering 24 trillion deep learning operations per second. Multiple DRIVE PX platforms can be used in parallel to enable fully autonomous driving. http://www.nvidia.com/object/drive-px.html Всъщност тя е традиционен компютър. Много по-бърз е процесорът. Имаш ли повече информация за това?

Марио Пузо започва да пише романа си „Кръстникът” на 45-годишна възраст, беден като църковна мишка и със семейство с 5 деца, които не може да издържа. Преди това е издал два романа, от които е получил общо 6500 долара, но е натрупал дългове от хазарт за 20 000. Пузо започва „Кръстникът” с единствената идея да изкара пари от този роман, той самият в интервюта казва, че не го оценява като литература високо. Предлага в началото идеята си на различни издатели, но среща твърди откази. Отчаян, с 10 написани страници, той най-после получава шанс, когато един ден негов почитател-читател го запознава с издателите от Putman. Босът на издателството безцеремонно му заявява, че иска от Пузо „съвременен роман, в който да бъдат разработени темите, които интересуват най-много американците днес: семейството, капитализма, престъпността. Роман, който да се продава добре.” Подписват договор за аванс от 5000 долара и процент от бъдещите продажби. През 1969 романът е завършен, Пузо осребрява аванса в пътнически чекове и заминава за Европа на пътешествие с жена си, на която години наред е обещавал такова пътешествие. Когато се връщат, от аванса не е останало нищо, а към дълговете си от преди, Пузо е добавил още 8000 долара, проиграни в казината в Монако и Монте Карло. Отчаян, той вече обмисля възможността да прекара остатъка от живота си в затвора, когато му се обаждат от издателството и му съобщават, че са му изпратили авансов чек от 100 000 долара, а до три месеца ще му издължат още 300 000 долара от продажбата на книгата му. Пузо се обажда най-напред на сестра си /той има 7 братя и сестри, отгледани от самотната му майка, властна италианка, за която той пише, че когато слушал гласа на Марлон Брандо в ролята му на Дон Вито Корлеоне, винаги си представял, че чува гласа на майка си/. Реакцията на роднините му отначало е подигравателна, защото Пузо е бил винаги „черната овца” за тях, която те са издържали по милост, но най-сетне майка му, чула погрешно 40 000 вместо 400 000, защото не може да повярва, че нейният „поет” е способен да спечели по-голяма сума, му дава единствения съвет: „Не излизай на улицата с толкова пари, опасно е.” Романът на Пузо стои 67 седмици като номер едно в топ класациите за бестселър на New York Times, като от него се продават 21 милиона копия, превеждат го на 17 езика и има огромен успех в Европа. Това провокира Френсис Форд Копола да предложи на Пузо да филмира романа му и двамата да направят съвместно като сценаристи вече десетилетия не слизащия от класациите като номер едно филм с три Оскара и седем номинации за Оскар, заснет с бюджет от 6 млн. долара и с приходи от над 245 млн. долара. Копола дотолкова цени съавторството на Пузо, че предлага на студиото, което го продуцира, заглавието да е „Кръстникът на Марио Пузо”, но предложението му е отхвърлено. За филма "Кръстникът" ще продължа в следващ пост.

Този „механизъм” не е нещо ново в историята на българската икономика. Ако прочетем от тази гледна точка „Тютюн” на Димитър Димов, романът е една блестяща илюстрация за механизма на корпоративната държава. Борис Морев и татко Пиер търсят сближаване с нациста Фон Гайер върху корпоративно-картелна основа, а не от лични или политически симпатии. „Никотиана”, която Морев превръща в картел, се нуждае от големия германски пазар за тютюн. В контекста на цялата държава такова корпоративно поведение обяснява напълно обвързването на България със силите на Оста по време на ВСВ. България развива мощни суровинни картели за производство на хранителни стоки и кожарска индустрия, въгледобив, ориентирани изцяло за немския пазар – Буров изкупува и инвестира точно в тези отрасли. И в крайна сметка ориентацията на България се определя от Буров и сие /Морев и Пиер в „Тютюн”/, а не от политиците, които са само парата в свирката на локомотива на тази корпоративна държава. Същият олигархично-корпоративен модел се наблюдава и днес, но това е дълга тема за раздел икономика. Накратко бих написал само, че такъв икономико-политически модел на управление подменя представителната демокрация и предефинира изцяло функциите и ролята на държавата.

Знам, че държавата няма да инвестира днес крупна сума в държавно строителство на домове за бедни. Този план, макар че е напълно изпълним и работещ, при сегашната структура на българската държава е сто процента утопия. И не по политически или популистко-расистки причини. Поради една желязна и незаобиколима реалност - българската държава е корпоративна, това го обсъждахме и в друга тема. Тази диаграма на НСИ за тежестта на различните сектори в общата стойност на българския БВП през 2014 много нагледно илюстрира това, което имам предвид: подчертаните цифри в червено са стойностите в млн. левове от две основни дейности с недвижимите имоти - тази от строителство е 3395 млн. лв., а тази от операции с недвижими имоти през брокери е 7504 млн. лв. или повече от два пъти по-голяма. Появата на една мощна строителна държавна фирма, която е в състояние за година да построи хиляди нови апартаменти на ниски цени - примерно 40 000 лв. за апартамент, който сега се продава за 120 000 лв. ще помете този спекулативен пазар и ще спука имотния балон. Ето защо, според мен, лобито на строителните предприемачи и брокерите на недвижими имоти никога не биха позволили това да се случи. Държавата може да го направи чисто теоретично, щом се обсъждаше варианта да вложи 10 млрд лева в нова АЕЦ, но няма да го направи, най-вече по посочената по-горе причина, според мен. Част от "корпоративистите" няма интерес, и то съществена част, даваща около 15 процента от БВП на страната.

Как се ражда киното Киното се ражда с проектора, раздвижващ серия образи върху екран. Братята Латъм и един млад асистент на Едисън, Диксън, изобретяват проектор Паноптикум, който изважда филмите от кутията. Същата година (1895) братя Люмиер (Огюст и Луи) представят пред публика в Париж свои филми. Моментът е епохален. Ето как го описва един участник в него, Жорж Мелиес: “На този първи сеанс количеството на зрителите бе съвсем скромно – около 30 души, платили по 1 франк за вход, няколко журналисти и приятели на Люмиер. И ето, светлината в залата угасна. Операторът нагласи електрическата дъга. Няколко мига, и на екрана се появи площад Белкур в Лион. Аз се обърнах възмутен към съседа си: “И ни безпокоят само за това неподвижно изображение?!”. Тогава се обади бащата, Антоан Люмиер: “Ние се трудихме повече от 10 години, за да накараме един кон да тръгне към нас и вие сега ще видите това!”. При това зрелище ние всички застинахме с отворени уста. Бяхме зашеметени. После видяхме стена, падаща под ударите на чук в облаци прах, пристигащ влак, закуска на дете на фона на клатещи се от вятъра клони и трепкащи листа, излизане на работници от фабрика и накрая – знаменития Полят поливач. Прожекцията завърши с неистови аплодисменти. Публиката беше покорена, очарована от “движението на фотографии”, улавящи “истинския живот”. Но времето за възторзи свърши. Дойде времето за преговори. Аз направих предложение на мосю Люмиер да купя един от апаратите му за моя театър Робер-Худен. Той отказа. Без да се отчайвам, стигнах до сумата 10 000 франка, която ми се видя огромна. Мосю Тома, директор на музей Гревен, му предложи 20 000. Без резултат. Накрая мосю Льолеман, директор на Фоли Бержер, стигна до 50 000. Напразно. Мосю Люмиер остана непоколебим. Той добродушно ни каза: “Този апарат е голям секрет и аз не искам да го продавам. Искам да го използвам сам.” Ние си отидохме очаровани и разочаровани. Веднага разбрахме какъв колосален финансов успех ще има това откритие.” Цитираният Жорж Мелиес – един професионален илюзионист, е силно заинтригуван от възможностите на кинематографа. Между 1896 и 1913 той режисира, снима, продуцира и участва в над 500 късометражни филма. През 1902 прави първият филм в историята на киното, получил световна дистрибуция (благодарение на пиратството) – Пътешествие до Луната по Жул Верн. Никелодеоните През 1902 в Лос Анджелис е открит първият киносалон Илектрик. Такива салони са наричат никелодеони, защото плащаш никел (5 цента), за да видиш шоуто. Към 1907 вече има около 3000 никелодеона из цяла Америка. Формират се филмови компании – Байограф и Витаграф. Киното е на път да стане бизнес. Никелодеоните са гладни чудовища с ненаситен апетит за 15 или 30-минутни филмчета. Ню Йорк тогава е център на американското филмово производство. Холивуд все още е само предградие на Лос Анджелис, в което растат портокалови горички. През 1903 фабриката на Едисън произвежда запазената марка на американската филмова история – първият истински игрален филм със заглавие Големият влаков обир. Няколко години по-късно, в нюйоркското студио Байограф, един млад актьор на име Грифит случайно замества простудилия се режисьор на късометражното филмче Авантюрите на Доли. Така започва кариерата на големия режисьор Д. У. Грифит. И ако младият актьор Грифит е имал единствената амбиция да стане “сериозен артист”, то отсега ще трябва да се откаже от нея, защото между 1908 и 1913 му предстои да режисира 450 игрални филма. Машината на киноиндустрията се задвижва: киното вече е бизнес! Първата "звезда" До 1910 кинокомпаниите се отнасят доста пренебрежително към актьорите: за зрителите те са просто “момичето от Байограф” или “малката Мери”, “момчето с тъжни очи”, “солидният банкер” и т.н.Една такава актириса е и Флорънс Лоурънс. Тя играе главни роли във филмите на Д. У. Грифит и дори, според договора, сама си избира костюмите. Но Карл Лемъл, собственик на конкурентната Индепендънт моушъл пикчърс й прави предложение, на което тя не може да откаже: той й обещава по-висока заплата и, най-важното, разкритие на истинското й име върху рекламните плакати. Лемъл е гений на рекламата: пуска лъжливо съобщение в пресата, че при катастрофа е загинало “известното на всички ви момиче от Байограф, което се казва Флорънс Лоурънс”. В следващият брой на вестниците Лемъл опровергава съобщението, като казва, че то е инсинуация на конкурентите от Байограф, но Флорънс вече работи при него. Следват пресконференции със самата Флорънс, на която възторжени фенове й разкъсват шапката, за да имат "спомен”от нея. Името й вече блести ярко. Не след дълго Лемъл я уволнява поради некадърност, но тя остава първата звезда в историята на киното. Скоро цяла Америка е залята с пощенски марки с ликовете на нови звезди, конкурентните компании не спят. Грифит открива цяла плеяда. На 19 март 1911 Байограф (последна от всички компании) публикува в едно списание фотографии на своите звезди с техните имена. “Момичето на Байограф” сега е Мери Пикфорд, “годеницата на Америка”, както я наричат по онова време, най-популярната звезда на САЩ тогава. Как и кога Холивуд измества Ню Йорк като център за филмопроизводство Причините са няколко: независимите продуценти бягат на запад, за да се отърват от лапите на Филмовата Патентна компания, един тръст (в него участват Витаграф и Байограф), основан да налага монопол върху патентите за снимане; предградието на Лос Анджелис е сравнително неразвито и богато на природни условия за евтино филмиране (слънце, пустиня, планини, урбанизирани околности); и най-вече, по-евтина работна ръка от тази в Ню Йорк. През 1914 е основана компанията на Джеси Ласки Фючър Плей. Към нея се присъединява доведеният му брат Самюел Голдфит (по-късно, Голдуин), както и още едно голямо име на Холивуд – Сесил де Мил. Де Мил заснема първият им филм, Буреносни мъже, в един хамбар. През същата година е основана Парамаунт пикчърс, за да реализира филмите на Плеърс къмпани. Продукцията, дистрибуцията и прожекциите стават трите носещи кита на първите компании. Мак Сенет и неговият Кийстоун През 1909 Майкъл Сенет е само един млад канадски ирландец, син на ковач, който от няколко месеца работи като второстепенен актьор в Байограф при великия Грифит и подражава без особен успех на комика Макс Линдер: същите гетри, цвете върху ревера и тръстиково бастунче. Д. У. Грифит обаче го забелязва и харесва, заради безгрижния и същевременно неспокоен дух. В края на 1910 Мак Сенет вече е вторият по ранг след Грифит режисьор в Байограф - кралят му отстъпва половината си кралство. През 1911 Сенет напуска Грифит и Ню Йорк и заедно с предприемачът Кесъл основава нова филмова компания с многозначителното име Кийстоун (в превод “основен камък”). И наистина, в следващите години Кийстоун се превръща в основната фабрика за производство на смях. Сенет е нейният гениален двигател. Рецептата му е проста: банална история, добро знание за онова, което зрителят иска да види, абсолютна свобода и майсторство на монтажа (последното е усвоил от Грифит). Най-важното е, че при Сенет смехът винаги има приятен вкус. Актьорите имат карт бланш за всякакви хрумвания. Те подражават на италианската театрална комедия дел арте, прескачат се и се гонят, замерят се с предмети (най-често торти), разменят си удари с палки (слапстик). Филмите на Сенет са грандиозно акробатично шоу. Навремето той самият се е подвизавал като изпълнител на акробатични танци и треньор по бокс. В Кийстоун са привлечени актьори от мюзикълите – Ал Сейнт Джон, Хък Мен, Чарлс Мюри… Героите му са типични глупаци, похотливи, безсъвестни, лукави и по детски жестоки. В крайна сметка винаги печелят, а зрителите са доволни и с превъзходство се смеят. Сенет въвежда своя “картотека на смеха” няколко десетки “гамени”, които сам той подбира (между тях са все още неизвестните Бъстър Кийтън, Еди Клайн и Клод Брукмън) четат хумористичните списания и обелязват на какво се смеят хората. В киносалоните си Сенет монтира “смехографи”, регистриращи нивото на смях при различни сцени. От Грифит той е научил най-важното за киното: то е изкуство на движението. И абсолютизира това във филмите си. В тях преследването и гонитбите никога не секват. Ако гонитбата между двама души е смешна, то гонитбата между цели тълпи трябва да е още по-смешна. През 1913 Сенет формира “кийнстоунска полиция” и назначава за неин началник знаменитият по-късно Фети Арбъкъл. Хората от тази “полиция” непрекъснато се катерят по покриви, плуват през реки, хвърлят се под конски копита или гасят пожари. През 1915 той отива още по-далече и въвежда във филмите си скандално разголени балерини, изпълняващи чудовищно смели и екстравагантни за времето си танци. Те се появяват в най-неочаквани моменти, без връзка със сюжета и внасят атмосфера на остра чувственост и ритмичност. Опиянен от собствената си свобода, Сенет издевателства над всички обществени институции и норми. Той внушава на зрителите една логика на абсурда: героите му ходят по отвесни стени, автомобилите се движат по телеграфните жици. Камерата му ни убеждава, че персонажите му са безсмъртни. Използва множество кинотрикове, като ускореното движение и двойната експонация, вмъкването на документални кадри и др. С появата на анимацията и Уолт Дисни удря камбаната за динамичните комедии на Макс Сенет. Анимираните Том и Джери имат по-големи възможности и от най-добрите акробати. Чарли Чаплин и другите В края на 1913 в Кийстоун се появява един дребничък и изразителен английски мим. Сенет обаче не оценява в него бъдещият крал на комедията и след участие в Проваленият роман на Тили (1914) Чарли Чаплин напуска студиото. Мак Сенет, подобно на цирков директор, залага на трупата, а не на актьора. Това което повечето хора днес си спомнят от “тихите години” са комедиите и комиците: Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Фети Арбъкъл, Харолд Лойд, Бен Търпин, Лаурел и Харди. И докато комедиите на Мак Сенет са основани само върху лудо движение и акробатика, другите големи комици от “нямата комедия” са със силно индивидуално присъствие. Контръстът с образа на “малкия скитник” на Чарли е най-силен. Слапстиците са сведени до минимум, а мимиката и жестът, доведени до недостижима висота. “Каменното лице” на Бъстър Китън печели симпатиите на публиката най-вече с рафинирана ирония. Фети Арбъкъл е не по-малко знаменит за съвременниците си от Чарли Чаплин, докато не се проваля с трясък, заради един холивудски скандал. Харол Лойд ще се запомни вечно висящ върху покривите на небостъргачи, докато Бен Търпин се изразява по-нюансирано чрез мимиката на лицето. Дебелият и Тънкият, Лаурел и Харди, са емблема на “нямата комедия”, те са толкова ефективни като образи, че малко хора ги помнят в озвучените им филми. Нищо в киното не е така динамично като комедията. Много от звездите на “нямата” комедия са такива, защото са неми. Щом проговорят, всичко рухва. И все пак, онова което най-много се показва от началото на ХХ век днес по телевизията и върху видеокасети е именно американската комедия. И занапред светът ще се смее от сърце на тези легендарни безмълвни лунатици. Най-великият ням филм за всички времена "Раждането на една нация" е реализиран през 1915. Той е 12-ролков епос за Гражданската война и нейните последствия. Режисьор е Д. У. Грифит. Филмът получава от критиката статус на “пътеводител” за цялото развитие на киното и определения като “мечта за масите” (които са в сила и до днес). Освен това, има зашеметяващ касов успех. Ала срещу него се надига вълна на гняв и отричане, най-вече от чернокожите. От днешна гледна точка се вижда колко жесток расизъм е заложен в неговата идеология. Ку-Кукс-клан са представени като герои-защитници на цивилизацията, а северняците и “негрите” като негодници. Но като оставим това, Грифит въвежда принципно нови кинотехники – близък план, паралелен монтаж, масови и батални сцени – които вече демонстрират, че киното прави огромна крачка към нови хоризонти Текстът е от Енциклопедия "Киното: Филми, актьори, режисьори”, 2002 http://www.bgbook.bg/%C5%ED%F6%E8%EA%EB%EE%EF%E5%E4%E8%FF-%22%CA%E8%ED%EE%F2%EE%22.-%D4%E8%EB%EC%E8,-%E0%EA%F2%FC%EE%F0%E8,-%F0%E5%E6%E8%F1%FC%EE%F0%E8-_10564.html

Здраво сте спорили в онази тема, прочетох 3-4 страници, добри реплики, качествена игра А на Фружин не му отговорих, защото го видях, че се заяжда, та и "либерал" ме етикьоса, само това досега не бях чел. Ама не му хващам карез, защото го познавам, той се прави на народняк от Зелениково, но всъщност е интелектуалец под прикритие Фружине, споко - чалга не понасям от вида на тази "само кат те гепна... и т.н", направо ми се повдига от тези мазни вибриращи извивки, изкилиферчени страсти и текстове, писани от Трендафил Акациев и колектива му. Чалгата, каквато я обичат мутрите /бивши настоящи и бъдещи/ няма нищо общо обаче с автентичната чалга на Ибряма, но и на нея не съм поклонник, въпреки, че изпитвам респект към виртуозното й изпълнение. Обаче да сравняваш чалгата на разни певачки с Ибряма е като да сравняваш Казандзакис със Ст.Ц. Даскалов, ако ме разбираш, за по кратко наричан Сте-Цето. И сега за финал към Фружина, за да го скандализирам, както той мен с признанието си за Маркс - харесвам еврейската автентична фолклорна музика Фружине, слушам я с истинско удоволствие, без да имам и милиграм еврейска кръв във вените си.

Според мен, не си прав. Сред моите познати образовани хора има личности с най-широк кръг музикални вкусове. Братовчед ми, например, който е с две висши образования, е голям почитател на Висоцки и руската класика, но имам и приятели, които харесват това, за което ти пишеш. Въобще не може да става въпрос за някакъв културен модел, все едно да обсъждаме тук каква кухня харесват хората - ами всякаква, според вкусовете им. Това, според мен, въобще не е зависимо от някаква идеологизация, а е индивидуално.

Не съм писал аз това, Фружине, затова по-натам е безпредметно да отговарям. Казах, че съм фен на Берковската духова музика, можеш да провериш в постовете по-горе. Освен това съм фен и на Франк Синатра, и на Горан Брегович, и на класическата музика, специално Бах и Шопен, но това вече е за лична поща.

По първото Ви изречение написах, че строителната организация, която би могла да инвестира в това са държавните Домостроителни комбинати, тоест самата държава. Дали държавата може да отдели 6 млрд. за да направи този завой? Според мен, категорично да, и то се потвърждава от думите на самите държавници, изречени на първото събиране на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента по повод на кризата с КТБ, които са стенографирани, цитирам: "Николай Бареков: Г-н Миков, имаме ли по 1-2 млрд. на ден, защото народът като усети 3-4 дена пари, ще спре да тегли на 5-тия ден? Иван Искров: Колкото - толкова, колкото е необходимо - толкова. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи, може да трябват 2 млрд., които да погасят първите няколко дни и да спре паниката при определено говорене, при определен тип действия. Могат категорично да не стигнат 20 млрд., ако кризата и паниката се разшири. Българската банкова система има 86 млрд. активи. Съотношението пари към други активи е около 10%, при средно за ЕС 3 за еврозоната, 4 за ЕС, но тези 10% не могат да стигнат. Ето защо няма отговор на въпроса - колко? Колкото трябва - толкова. НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: 10 млрд. можем ли да извадим ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако предприемем необходимите действия, можем, за това говорим." http://www.chitatel.net/forum/topic/19499-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82/ Всъщност държавата ни вече "извади" 5 млрд. лева по случая с погасяване на лошите дългове на КТБ и това е още по-силно доказателство, че може. Има ли желание, има и начин. В противен случай сте права, не може. Ако държавниците ни преценяват демографската криза като по-малък приоритет от спасяването на банките, това вече не е мой проблем. п.с. Уточнявам, "необходимите действия", за които говори Цонев, са теглене на заем от МВФ, което става ясно от предишно изказване на Искров.

+++ Стокхолмски синдром. Така бих описал такава реакция, погрешно пренасочване на чувствата. В случая с ромите, който е част от бедността в България, като се погледне обективно, много по-неизгодно за цялото общество е да се изсипват безцелно социални помощи десетилетия наред, които на всичко отгоре имат единствения ефект да предизвикват ненормално висока раждаемост, защото тя по този начин, както са дефинирани помощите, става средство за пари. Сметнах сумата, която за 20 години е дадена по този начин само от държавата, тоест от всички данъкоплатци - 12 млрд., отделно са разните "грантове" отвън. Е не е ли лудост сам да си създаваш демографски проблем, при това да си плащаш за този проблем, а най-сетне да мразиш източника на проблема, който сам си създал и продължаваш да поддържаш? Според мен е нерационално. след като с половината от тези пари си могъл да го решиш и да имаш ползи, както и хората от този етнос и въобще да не се говори за етноси, а за българска нация. Историята с тази етническа част от българската нация е много проста - след падането на социализма, повечето останаха без работа, следователно без пари и някои от тях поради тази причина се отдават на престъпност. Вместо да ги мразиш и биеш, намери им работа и жилища /защото тези от селата се преместиха в градовете/ и проблемът ще се реши. Но не - ще ги мразим, ще им даваме още пари за да раждат по 5-6 деца с които изкарват още пари, и ще гледаме с възторжен блясък в очите онези демагози, които ни казват, че този етнос е лош. Насила хубост не става, обаче, пък и да става - не бива. Някои уроци се учат по трудния начин, просто не съществува друг.

Още от и за Майстора: Стаята в къщата му в Шишковци, която му е служела като спалня и ателие. Негово писмо до читалище "Братство" в Кюстендил.

Забелязвам и аз, но никъде не пиша конкретно за роми, това, според мен, е най-рационалното решение за ликвидиране на голямата бедност от над 20 процента. По стечение на ред причини там са повече роми, но утре, а и днес, не е гарантиран и никой етнически българин, като в крайна сметка всички сме по националност българи. Подходът ми е чисто рационален, пък и не измислям топлата вода. В крайна сметка соц.държавата точно така прибираше парите на гражданите си в спестовните влогове и вноските за апартаменти, като ги караше да работят повече отколкото им плащаше. Изчислих и вноската за такъв апартамент от 40 000 за 20 години - по 167 лв. месечно, ще рече, че тези хора работейки ще си плащат на държавата по толкова, колкото иначе като социално слаби тя им плаща. Те като работници ще построят своите жилища максимум за 5-6 години, а после ще работят 15 години за държавната фирма като й дават печалба, защото тя ще продължи да строи и продава с печалба на други, по-заможни от тях, и по луксозни апартаменти. Бизнесът в Сингапур с държавния фонд въобще не е благотворителен, защото така държавата прибира стотици милиарди долари от спестяванията на своите граждани и ги върти в други сметки. Но който няма акъл има крака, казваше учителката ми по математика.

Не е точно така, макар че формалната Ви логика е желязна Представете си сега друго: имате 250 000 души социално слаби и безработни на които непрекъснато трябва да давате поне по 200 лв. месечно, за да оцеляват. Месечно това прави 50 млн., годишно 600 млн., умножете това по 20 години и ще получите внушителната цифра 12 млрд. Сега си представете, че имате в наличност половината от тези пари - 6000 млн. Можете да построите с тях 200 000 жилища /по 30 000, защото те на Вас като инвеститор Ви излизат по толкова за брой преди да ги продавате/, в които да настаните тези 250 000 социално слаби и безработни /някои са семейства, затова говоря за 200 000 жилища/; инвестирате и строите, като същевременно назначавате повечето от тези нуждаещи се за Ваши работници на заплата да речем по 800 лв. месечно, преди това сте си калкулирали заплатите на работниците и при тази имате своята принадена стойност. тези хора работят, Вие им плащате заплати, но те строят за Вас. Едновременно с това те са Ваш осигурен пазар, защото Вие произвеждате стока с спринадена стойност - апартаменти. Докато работят, те Ви ги изплащат, но вече не по 30 000, колкото Ви е струвало на Вас, а по 40 000, колкото сте си изчислили, че ще Ви бъде лихвата за 20 години. И така, Вие вече не им плащате техните по 200 лв. следващите 20 години, продали сте им Вашата стока, която те след 20 години са Ви изплатили напълно с лихвите, върнали сте си изцяло инвестицията и сте спестили Вашите 12 млрд. Сега вече можете да гледате чашата от към пълната й половина - не мислите откъде да орежете 6 млрд, а къде да инвестирате вашите спестени 12 млрд., защото те са Ви чиста печалба. Но това не е всичко, както се казва в рекламите на телешоп - Вие сте извадили от нищетата 250 000 изгубени души, техните деца не са тръгнали по пътя на престъпленията и порока, а учат във вашите училища и университети и като черешката на тортата, след 20 години имате не само 250 000 хора средна класа, вместо лумпени, а имате и още поне 300 000 млади и образовани Ваши работници, които ще Ви носят принадена стойност и ще си стоят в родината.

Някои от рисунките на Майстора, които съм успял да намеря в мрежата:

Навремето една лада струваше колкото едно панелно апартаментче, по-точно е да се каже, защото ладата струваше 40 средни работни заплати или превъртяно еквивалентно 40 000 по днешни стандарти, това беше безумието на соц.дефицитаедин цветен български телевизор струваше 4 средни работни заплати и т.н. Да, строителните фирми са частни и едва ли биха наемали нискоквалифицирани работници, но има и държавни и общински такива. Т.н. Домостроителни комбинати, които през 60-те, 70-те и 80-те построиха стотици хиляди жилища по градовете и днес съществуват като предприятия, обаче се занимават с производство на тротоарни плочки и бордюри. Нищо не й пречи на българската държава да възобнови тяхната строителна дейност. Тогава вече може реално да обвърже наемането на работници с настаняване в построени от държавата апартаменти, както и организирането на квалификационни курсове за тези работници от държавата. Точно така са постъпили в Сингапур през 60-те. Фирмата им за строителство и инвестиции е държавна от самото начало, та и до днес. В началото са строели бързо евтини жилища за настаняване под наем на най-нуждаещите се, после на втора крачка са им отворили възможност, вместо да плащат наеми да ги закупят, а на трета стъпка са започнали мащабно строителство и на по-луксозни апартаменти за онези, които могат да си ги позволят. https://en.wikipedia.org/wiki/Public_housing_in_Singapore Досега са построили и продали над 750 000 апартамента, като бумът в това строителство е бил през 2010, много след оттеглянето на Ли Куан Ю. Всъщност държавата в Сингапур се явява най-голямата строителна фирма и най-голямата инвестиционна банка, а гражданите печелят и то много, защото купуват на държавни цени, но могат да продават на пазарни - откъдето и да го погледнеш, печелят всички. Преди голяма част от строителните работници, и то квалифицирани с добри заплати, бяха цигани и работеха по тези обекти. При целия мащаб обаче на българското соц. строителство на панелки /чак накрая почнаха да строят ЕПК/ количеството не може да се мери с това, което е построено в Сингапур, в качеството, без да съм виждал там построеното лично, почти съм сигурен, че също. Та идеята ми е, че никой не може да забрани на държавата ни да строи и да инвестира в това, както го прави с магистралите и метрото. Ако се изчислят парите, които са пропилени по така нареченото "ромско интегриране" и се прибавят социалните помощи без никаква възвръщаемост, сумата вероятно ще надхвърли многократно необходимата сума за построяването на жилища за всички нуждаещи се бедни, голяма част от които продължават да живеят в бордеи и гета. Между другото, безработицата при ромите не е съпоставима със средната в страната, там става въпрос за двуцифрени числа. Държавата в България се прави на ощипана мома по отношение на социалните си задължения и го кара ден да дойде друг да мине, пък после ще му мислим.

Е, Стинка, то с такива бъбъли у нас е пълно: бъбъл с хазарта, в който футболът е надут плондер за докарване на нагласени резултати, бъбъл с трафика на ... всичко, кото почнеш от наркотици и минеш през антики, та стигнеш до... каквото пожелаеш. Бъбъл с надуване на строителни балончета, сега се е пръкнал такъв в София, по мое мнение ще спихне поне тройно след 2-3 години, бъбълчета политически. Исландският "бъбъл" е надут върху високо квалифицирани технократи, като се пукна банковия им балон, защото прегря от кредити, изхвърлените оттам висококвалифицирани айти специалисти се преляха в айти индустрията и сега, доколкото четох, са в първите 5-6 места в класациите по развитие на тези технологии, а там са големите пари и ще продължават до следващия голям "бъбъл" в технологиите, който, според икономическите корифеи трябва да дойде след 20-30 години, така било по цикличните им теории за поява на нова принципно нова технология, предизвикваща световен "бъбъл", засега са компютрите и всичко свързано с тях.

За мен той е най-големият български художник, чисто субективно е, знам, за това пиша "за мен". за съжаление, много от най-интересните му картини са извън България, мисля, че са в САЩ, където ги откупва от него един колекционер, след като държавата му спира постоянната издръжка от една учителска заплата - такъв е бил договорът на Майстора да рисува за държавата, една учителска заплата, затова сега ги има тези картини в Кюстендилската художествена галерия.

Софи Маринова и Азис - не съм им ходил на концерти, но харесвам как могат да пеят и двамата, талантливи са, а Азис е невероятно интелигентен и саморазвиващ се интелектуално човек, скоро слушах интервю с него, той е израснал много през последните години като разбиране за живота и обща култура. Берковската духова музика, голям фен съм им, също Иво Папазов, Ибряма, световен музикант. Ами Горан Брегович и Кустурица с какво си направиха световната слава - с цигани музиканти. п.с. Но ако съм сериозен, ясно, че с чалга и песни и танци тези хора няма да бъдат извадени от бедността, а вече повече от 20 години всички други опити са ялови, като положението им става все по-тежко в битов план. Затова като изход виждам някаква правителствена програма за борба с бедността, не само ромската, но те са в ядрото на най-бедните 20 процента в България, това е факт. Вариантът със строителството вече е работил в други страни, всъщност държавата и преди 1989 година прилагаше панелното строителство на нови квартали за урбанизиращите се селяни - такива са Люлините, Младостите, Дружбите и още ред квартали в София, някои почти изцяло ромски - тогава апартаментите струваха колкото една лада и половина и се изплащаха за по 20-30 години на вноски, колкото сега е кабелната телевизия, факт. това няма да се върне, но принципът не е толкова лош, вместо да им рутят гетата, защото се криминализират, могат да им предложат работа в строителни компании с възможност да си купят евтино на изплащане жилища, докато работят. това е напълно осъществима идея, стига да има воля. Повече няма какво да напиша, защото се повтарям.

Миналата година един приятел ходи на екскурзия в Италия и беше удивен колко много занаятчии правят живота на туристите там приятен - почти във всяко малко селце или градче има хора, произвеждащи и продаващи вина, домашни колбаси и всякакви произведения на занаятчийство. Аз съм виждал Фермерски пазар в западна страна, където производителите съвсем свободно продават всичко, приготвено от тях - сирена, колбаси и т.н. Не знам каква е статистиката на това колко хора си изкарват в България прехраната със занаяти, но ето какво открих на първо четене за Франция, която е втората икономика в Европа по БВП след Германия: "Всяко трето предприятие във Франция (34%) е занаятчийско, сочи проучване на "ИК-Индустриконсулт". Около 850 000 фирми с годишен оборот повече от 174 млрд. евро създават 11% от БВП на страната. С присъствието си в хранителната индустрия, строителството, други производства и услуги съвкупният продукт на занаятчийството надвишава този на автомобилостроенето, както и на застрахователните услуги. Износът на занаятчийска продукция е над 7 млрд. евро, от които две трети в ЕС. Инвестициите в сектора надвишават 7.5 млрд. евро годишно. Занаятите дават работа на 12% от активното население в 250 професии - както традиционни (като кожарство, месарство и други), така и модерни (като микроелектроника, аудио, видео, климатични системи и др.)." http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/2008/04/18/486837_chudaci_v_zanaiatite/ Освен това, и в материала, който си постнал също го пише, децата от ромски произход проявяват подчертано внимание към часовете по музика, рисуване и физкултура, както и това, че тези предмети им се отдават. За занаятите в България стана въпрос в друга тема, оказва се, че да платиш патент не е достатъчно условие за да работиш, необходимо е майсторско свидетелство след три изпита за чирак, калфа и майстор и 6 години стажуване. Няма шанс някакъв занаятчия от ромски произход да премине през тези формалности, дори само заради това, че се плаща скъпо за всеки изпит и курсовете, отделно за патент. Обаче любопитна подробност е, че в номенклатурата на патентите има "компаньонка" и патентния данък, доколкото си спомням беше 6000 лв. годишно, сега не ми се търси, но го бях открил. Там им е отворено поле за дейност на ромските момичета, пълен шаш.

А-ха до постигнем консенсус, Фружине, ама не съвсем. Защо все за държавни заводи и ферми пропонираш? Та това си е жив държавен капитализъм. Ама нали като построи държавата завод или ДЗС, трябва да намери ПАЗАР за тяхната продукция, а държавния чиновник е калпав капиталист и търговец, опитът показа, че той повече краде, отколкото печели и продава. И тези неконкурентни заводи и държавни ферми без осигурен пазар ще капитулират по-бързо от немците пред Сталинград. Този филм вече го гледахме. За друго пиша - държавна програма за строителство на домове за най-бедните и нуждаещите се. Държавата закупува терените, възлага на строителни фирми поръчки, като те приемат ангажимент да назначат определен брой безработни и крайно бедни /не само роми, защото проблемът не е етнически/ за свои работници, тези фирми строят и продават на държавата на по-ниски от пазарните цени домовете, а държавата ги продава дългосрочно на кредит на бедните, които работейки и с домове вече не са бедни. Държавата си върща вложените пари дългосрочно без да печели, но и без да губи, отървавайки се от вечното бреме да издържа социално слаби. Това са направили и правят и досега в сингапур - 750 000 държавни апартаменти, изкупени на дългосрочен кредит от работещи. Първата вноска от 80 000 долара се поема от държавата. И знаеш ли от кой го е изкопирал Ли Куан Ю - от "реалния социализъм", където вижда този модел през 60-те, но си го прилага без да одържавява целия частен бизнес. После комунистите от Китай копират неговия модел на капитализъм.

За нас е културен проблем техният модел да омъжват момичетата съвсем рано и да не работят жените, но това върви в съчетание с изискването мъжът да изкарва достатъчно пари, за да издържа жена си и децата. Обаче този техен модел се сблъсква със стената на невъзможност мъжът да е глава на семейството, оттук се разбива целият им морален свят. А причината е обективна - мъжете нямат достатъчно добре платена работа, за да изпълняват ролята си на авторитети в семействата. И започва разпад. Както се вижда от това изследване, а и в други, почти половината роми, особено в Северозападна България, са намирали работа и прехрана в ТКЗС и разните предприятия, които тогава съществуваха в този край. Пътувах веднъж с мой роднина от този край в Берковица и като влизахме в града, той ми показа на един хълм много високи бели къщи, накипрени там: "Там е кварталът ЦК", каза ми. Изумих се, но се вързах, защото къщите изглеждаха по-хубави от обикновените. "Циганския квартал", поясни ми човекът. Всички тези къщи бяха построени тогава от пари, изкарани със занаят и труд, циганите в Берковица имаха добре платени занаяти. Сега не е така. И тези почти половината от всички хора, след като нямат работа на село, идват по градовете и се заселват незаконно, където намерят - създават гета. И тъй като и в града за тях няма работа, започват да се лумпенизират, занимават се със събиране на боклуци, дребни кражби и черна борса или нещо от сорта. И двамата ми дядовци бяха от село, единият от Бургаско, другият от Монтанско, и двамата са имали по 5-6 братя и сестри, защото са имали ниви и гори, за които е била необходима работна ръка. И тези хора, и двамата, не можеха да стоят без работа, все нещо правеха, така бяха възпитани и това бяха вършели през целия си живот. Не са били богати, но всичко са изкарвали с труд и бяха много будни, съзнавали са, че трябва да дадат на децата си възможно най-добро образование, което са и направили. Традициите се надграждат поне 3-4 поколения - счупиш ли за толкова време една традиция, нещата стават неуправляеми. Ромите в България са лишени от реалната възможност да изкарват добри пари с някакъв занаят или частен бизнес, което разбива целия им свят на обичаи, в основата на който лежи моделът на патриархат - работещ много мъж, достатъчно силен, за да осигури дом и препитание за семейството си. Оттук започва тяхното маргинализиране и лумпенизиране и конфликтите им с другите етноси. Но те са различни, както от турците, така и от българите - те не са земеделци, като работливите турци, нито са толкова склонни към абстрактно образование като българите. За сметка на това имат други качества, прагматични са, сръчни, много комбинативни, но нямат никакво поле, където реално да правят пари с тяхна помощ да се измъкнат от бедността и гетата. Няма достатъчно прагматично направени училища за занаяти, защото не могат и свободно да се практикуват такива, в строителните занаяти никой не ги обучава, за да имат висока квалификация там и да печелят добри пари. И като сложиш допълнителното масло в огъня, което уж "социалната държава" налива във вид на дотации от социални помощи без ангажименти за трудова квалификация и задължения, много от тези хора си казват, че за тях е по-изгодно да не работят, отколкото да работят и учат.

Със сигурност е знаел, той е пътувал много, космополит, от заможно семейство, със солидно академично образование и много широки връзки сред високопоставени личности - рисува портрети на шведския крал и семейството му, както и на американски президенти и политици. Всъщност големият му успех идва в САЩ като портретист. Много ми наподобяват неговите портрети на тези на един прочут американец, живял и работил в Европа по същото време - Джон Сингър Сарджънт https://en.wikipedia.org/wiki/John_Singer_Sargent И двамата рисуват с едра мазка и импровизират, и двамата са великолепни майстори на акварела. Сарджънт също е невероятен майстор на рисунката с молив и пастел, но не работи офорти.

Специално това изследване не мисля, че е писано по метода на автоцензурата и политкоректността, защото в него има много нелицеприятни изводи от тази гледна точка. По-точно е да се каже, че авторите са подходили прагматично и емпирично, върху събрани данни и резултати от анкети. Много сериозен труд, според мен, който обобщава и други изследвания. За да не съм голословен, ще се опитам да го резюмирам, според моята гледна точка, разбира се: стр. 55 Родителите роми искат прагматично образование и считат, че сегашното „няма връзка с пракиката” – 55 стр. Според тях обучението е с излишно натрупана информация и „това което се учи не им помага в живота”, а най-важно за образованието е неговата „полезност”. Едно че са силно съкратени СПТУ-тата, второ там има завършили 1.8 процента роми, но се вижда, че са почти равни на другите етнически групи – 2.2 процента – изследването е от 2000 година. Родителите роми са абсолютно категорични, че детето трябва да усвоява професия и че това ще засили интереса им към образованието. Защо не се откриват такива техникуми ???? Учителите са привърженици на подготвителния клас като предучилищна подготовка – подготвителните класове в езиковите гимназии. И на второ място – целодневни занимания за откъсване от гетото. – стр. 62 Ето защо /поради неполезност/ образованието в този му вид не е ценност за много от родителите роми – то не им дава перспектива за излизане от най-тежкия им проблем – бедността. Точно поради осъзната неполезност, много роми родители считат, че правят услуга на държавата и обществото, като пращат децата си на /безполезно според тях/ училище, поради което тази услуга следва да им се заплаща. /Антова, Вълчев, 1998/. Когато се опитват да задържат с дисциплинарни мерки децата им, такива родители считат това като дискриминация. Ромите се само-сегрегират, като общуват в гетото на ромски /който е безписмен/. – с.76 Около 90 процента от ромите-родители считат, че най-добре децата им ще овладеят български език в детската градина и с повече занимания всеки ден в училище /допълнителни часове, занималня/. Ромските момичета спират да ходят на училище около 12-13-годишни поради ранна бременност и раждане. Това е в тяхната родова култура – достигне ли полова зрелост момичето, трябва да се омъжи девственно, това е ценност, а в училище е трудно да го опазиш. Ранните бракове се посочват като главна причина за отпадане на 89.4 % от момичетата /Изследване на ПРООН-България, 2001:20/. „Дъщерята учи в девети клас и е стара мома, трябва да я оженя”. В повечето случаи женихът бива избиран от родителите на момичето критерият е да бъде способен да издържа семейството и децата, патриархална култура със силна мъжка роля в семейството. Като цяло мнението в ромската общност е, че образованието на момичето трябва да приключи във възраст между 15-18 години. Друга важна причина и при момичета и момчета за отпадане е детския труд в различни форми, най-често гледане на близки: Затваря се порочен кръг: тъй като нямат образование и са неграмотни, повечето роми не могат да си намерят работа, поради което считат, че търсенето на работа е безпреспрективно занимание. Така остават вън от здравноосигурителната и пенсионната система.И се насочват към полулегални и нелегални дейности: събиране на боклуци и отпадъци, нелегална работа по строежи, нелегална търговия, джебчийство, проституция, врачуване /Пампоров, 2004:45/; единственият легален източник са социални помощи, детски надбавки, помощи за безработни – циганите получават 4-6 пъти повече помощи от българите и 2-3 пъти повече от турците /Тилкиджиев, 2003: 156-157/; тази системна зацикленост ги гетоизира още повече и зантвърждава убеждението им, че няма смисъл да търсят работа. Държавата им отваря врата към такъв манталитет. Така може да се говори за „етнизация на бедността”. Представително изследване на Р.Желева, в В.Киров и Е.Маркова сред родители на деца между 1-4 клас, главна причина за непосещаване на училище: бедност /61 %/, ценностна система на родителите /17%/, липса на родителски контрол /12 %/; за мен и трите се обобщават в един – бедност. На въпроса „какво правят децата, докато не ходят на училище”, 56 % от родители-роми под чертата на бедността отговарят, че събират вторични суровини, 17 % че събират гъби и билки, 12 % - помагат в домашното стопанство. 67 % от децата на бедните ромски семейства работят срещу заплащане в извънучилищно време. Красноречив е този профил на ромски родители: За децата от бедни ромски семейства най-трудни са български език и математика – 75 % от отговорилите. От графиката се вижда, че приоритетти за ромските родители от получаването на образование на децата им са: 1. полезни знания; 2. да не са безработни; 3. по-голямо самочувствие – и трите могат да се групират в едно, изтръгване от бедността. Така отговарят 58 % от ромите – „образованието ще ги спаси от бедност.” С какво се изчерпват държавните помощи безплатни закуски безплатни учебници помощи за деца до 20 години заплащане на детска градина помощи за ученик безплатен транспорт еднократна помощ за началото на учебната година от 80 лв. за соц. слаби Това са пасивни мерки за смекчаване на бедността, но не целенасочен план за нейното премахване. Как самите родители оценяват различните помощи за задържане на децата в училище: най-слабо са оценени „наваксващи програми”, училища „втори шанс”, целодневна форма на обучение; ромските родители оценяват най-високо безплатни закуски и учебници, еднократна помощ в началото на годината, месечна помощ, ако детето посещава училище, безплатен транспорт и т.н. – тоест парите Веднага след това идва обаче „интернетна форма на обучение”!!! Повечето от родителите смятат, че интернетната форма на обучение е ефективна, но немалка част не са чували за нея или не знаят, едва една четвърт смятат, че не е ефективна. Училищата, според анкета с учителите, нямат подкрепа от РИО, чиновниците не си вършат работата и са оставили на училищата сами да се оправят, работи се „на парче”. За най-ефективни се оценяват задължителна подготовка преди първи клас /подготвителни класове/, еднократна помощ 80 лв. в началото на учебната година и заплащане на детската градина Ромските „лидери”, които са посредници, обаче имат друго мнение за помощите, различно от това на родителите, те имат своя интерес от сегрегацията, защото я осребряват: Не трябва да се игнорира напълно мнението на този ромски лидер, защото при всички помощи, те все пак са помощи за смекчаване на бедността, без да имат за цел да помогнат на ромите да излязат от нея. Ето защо, думите на такива „вождове” хващат декиш. Бедността е в основата на „гетоизацията” – тези хора не биха живели там, ако имаха финансовата възможност да си го позволят, поне мнозина от тях. Затваря се порочен кръг – ромите са бедни, защото не владеят български език и нямат образование и не могат да си намерят работа, поради което по принуда се събират в гета, но тези гета се предимно бедняшки, а чак след това ромски. Разкъсването на този кръг може да стане само по един начин – да им се намери работа, заплащане за тази работа и жилище. За успехите на НПО-тата какво може да се каже, то е казано тук: Те дават малко пари за „екскурзии, закуски и парцалки” на ромските деца и присвояват съществената част от големите отпуснати им суми за заплати и бонуси. Дотам с техните „успехи”. Оттук нататък в книгата се завърта един постоянно зациклен кръг от констатирани проблеми: - езикова бариера - липса на държавен план за действие в лицето на Министерството на просветата и РИО - социална изолация в смесените училища - сегрегация - гетовизация Дори и да пропускам нещо, кръгът започва и се затваря в една точка – масова бедност на етническото ромско население. И тук вече въпросът става не етнически и малцинствен, а социален. Това е големият въпрос, как да бъдат извадени тези 10 процента /по официални данни около 5/ от бедното БЪЛГАРСКО население от тяхната БЕДНОСТ, която ги изолира, сегрегира, противопоставя и гетовизира. Въпросът за отпадането на ромските деца от училище може успешно да бъде отключен единствено по един радикален начин – с целенасоченото и планирано действие на цялото българско общество в лицето на неговата национална държава за ликвидиране на тяхната бедност. Това казва в прав текст и Кметъла на Каварна: не можете да ги образовате и да искате от тях каквото и да е, преди да им създадете нормални човешки условия за живот, такива, че да се почувстват ХОРА. Всички останали частични мерки са палиативни, те са решаване на частични проблеми, лекуване на симптоми, но не на болестта. А болестта се нарича БЕДНОСТ. Оттам би трябвало да се изтегли цялата дефинирана погрешно като етническа верига на ромските проблеми – те са резултат от поголовната бедност на ромското население. И от тази гледна точка, отговорът на твоя въпрос, Дора: кои са онези няколко повратни точки, които трябва да се намерят, за да се реши изцяло проблемът със сегрегацията на ромите в България? Според мен най-ефективното решение е правителстена програма за построяване на домове на тези бедни хора в интегрирана среда на останалото българско население, изваждане от гетата им. Като не става въпрос единствено на ромите, има поне още толкова хора от български етнически произход в тяхното положение на бедност, става въпрос за правителствена програма за борба с бедността в България, не само ромската. Това може да стане, както е станало в Сингапур – закупуване на държавни терени и строителство на апартаменти и къщи за бедните, но или с тяхно директно участие в работата или със задължение да си плащат вноските редовно с друга работа. Получаване на собственост не безплатно, не даром, както получават сега „помощите” си за иждивение, а със сключване на ипотечни заеми, в които всяко едно сдобило се със такъв собствен дом семейство се задължава да го изплати в срок от 10-20 години на вноски от работата, която му е осигурена от държавата или само си е осигурило. Това е първата и най-съществена стъпка за изваждането на ромите от капана на бедността и гетото. Защото след като я направят, тези хора от лумпен-пролетарии, каквито са мнозина от тях сега в гетата, ще преминат в друго социално измерение – те ще бъдат собственици на недвижимост, тоест те вече няма да са бедни и безработни, следователно изолирани в гета по тази причина. А да си собственик означава отговорност и друг манталитет, означава работа, образование и грижа за живота ти и за този на собствените ти деца. вече има какво да губиш, но и какво да печелиш, вече преставаш да си си лумпен без корени. Следващите стъпки ще дойдат естествено от само себе си и ще бъдат много по-леки.

+Именно! Обаче Цорн не е известно да е поддържал никакви контакти с импресионистите, които работят почти по същото време. разгледай акварелите и маслените му платна, там също е едновременно импресионист и експресионист, рисува с една мазка и движение на четката. Много е ценен от колекционерите по света, картините му се оценяват много високо по търговете, но критиците не го причисляват към някаква определена школа.