Б. Киров

"...Не ще съм жив да чуя новините от Англия, но знам, че за престола избраният ще бъде Фортинбрас. За него е и моят гаснещ глас. Кажи му го и обясни му всички причини — ти познаваш ги, — които ме караха… останалото е мълчание." The Tragedy of Hamlet, Prince of Denmark, 1601, Превод от английски Валери Петров, 1985

Над 1 200 000 млн. души от 9 100 000 работна ръка в Румъния за заети в обществения сектор: 288 000 от тях в образованието, 156 000 в здравеопазването, 252 000 в отбраната и правоохранителните органи, 204 000 в местната администрация и около 300 000 в централната администрация. Издръжката на всички тези хора, които са около 13 процента от работната сила в Румъния, коства 8.5 процента от бюджета на Румъния. Как стоят нещата в България? Заетите в обществения сектор в България са около 25 процента от наемната работна ръка – 663 000 души. От тях в централната администрация, според НСИ са наети на щат около 55 000 служители, а в териториалната – 41 475. В МВР щатът е за около 49 000 служители, в българската армия над 30 000. Според интервю на бившия вицепремиер Румяна Бъчварова през 2015 обаче цифрите изглеждат по-различно: „Служителите, които са част от държавната и общинската администрация наброяват 136 465 души. Броят им уточни вицепремиерът, който отговаря за административната реформа и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Тя увери, че от 2012 г., че заради действието на „административния борд“ броят на чиновниците не расте. И все пак числото на служителите никак не е малко. В централната администрация работят 95 623 служители, от тях над 51 000 са заети в министерствата и администрацията на Министерския съвет, 2631 в държавни агенции, 499 в държавни комисии и близо 16 000 в изпълнителни агенции. Още 24 046 работят в административни структури, които имат връзка с работата на правителството. Териториалната администрация у нас наброява 40 842 служители. От тях 33 117 са на работа в общините, а 1109 в областните администрации, предаде БГНЕС. Още 6616 чиновници работят в специализирани териториални администрации. Бъчварова добави, че увеличаването на числеността на дадена административна структура може да бъде извършвано само чрез компенсирани промени. Тоест е напълно възможно.” Малко объркващо е лично за мен, но вероятно Бъчварова е прибавила щата на МВР. Много ли са или малко заетите в обществения сектор в България в сравнение с тези в Румъния? Зависи от гледната точка. Спрямо цялото на заетата работна ръка в двете страни, отговорът е очевиден: те са близо два пъти повече в България, отколкото в Румъния: 25 процента в България срещу 13 в Румъния. Вътре в структурата на обществения сектор има съществени разлики в пропорциите. Разлики има и в добавената стойност, която тези сектори дават като принос към формирането на националния БВП: в България това е фиксирано от статистиката, ангажирайки 25 процента от наетите, този сектор дава 13 процента от БВП на България, тоест той има два пъти по-малка ефективност от средната за България. И в Румъния и в България обществения сектор принадлежи към сферата на услугите. В България сферата на услугите като цяло дава почти същата ефективност в създаването на БВП, каквато и другите две сфери – промишлеността и аграрния сектор. В Румънния секторът на услугите е с 50 процента по-ефективен от средното. Разлики има и то големи и в заплащането. Тук обаче се изправям пред непроницаема стена по отношение на информацията. Въобще, що се отнася до издръжката на работещите в обществения сектор, фактите се покриват с гъста мъгла и българската статистика немее по въпроса. Единственото, което може да се изтръгне от нея е, че средната работна заплата в обществения сектор е по-висока, макар и с малко, от средната работна заплата в частния сектор. Как обаче се разпределя по пера и браншове в обществения сектор тази средна работна заплата няма конкретна информация, могат да се правят някакви вторични изчисления от бюджетите на министерствата, тоест от консолидирания държавен бюджет, който за миналата година брутно представлява около 37 процента от БВП на България. Откъслечна информация може да се намери разпръсната из медиите, но пъзелът трябва да се сглобява самостоятелно. „Колко струват всички чиновници в България? Този въпрос зададе депутат от мнозинството на финансовия министър Владислав Горанов. Отговорът на министъра е конкретен – 3.5 млрд. лв. средно на година. Толкова е издръжката на държавната администрация.” http://www.dnes.bg/politika/2015/06/06/kolko-struvat-chinovnicite-li-po-3-5-mlrd-lv-na-godina.265933 Става въпрос само за чиновниците със статут „държавен служител”, на които държавата плаща изцяло всички осигуровки, но без служителите на МВР и БА, тоест за около 100 000 души. За сравнение, целият бюджет на НОИ за изплащането на пенсиите на 2.66 млн. пенсии е 8.6 млрд. лева. Иначе казано, НОИ осигурява за всеки пенсионер по 275 лева месечно, но за всеки държавен служител в бюджета са предвидени по 2916 лв. месечно. Без коментар, само аритметика. https://www.tita.bg/laws/315 https://www.blitz.bg/article/24323 Нека обаче видим как стоят нещата във финансово изражение при съседите от север. Като всяка бюрократична структура, румънската административна машина също се стреми да разраства – както количествено, така и във финансово отношение. През 2012 г. е имало голяма административна реформа, която освен съкращаване на щатовете в публичния сектор е довела до голямо вдигане на заплатите в него. От началото на тази година на широко обществено обсъждане е подложена нова реформа, предвиждаща рязко увеличение на заплатите в обществения сектор. Предложението идва от управляващата лява PSD. Според проектозакона, докторите в държавната здравна система трябва да получават по 2 700 евро месечно, вместо досегашните по 1000 евро, докато сестрите да получават месечно по 900 евро, вместо досегашните 530 евро заплата месечно. Заплатите на повечето учители ще се вдигнат двойно на два етапа – през 2018 и 2022. Увеличението на заплатите ще засегне всички 1.2 млн. души в обществения сектор и ще струва над 10 млрд. евро на румънския бюджет за следващите 5 години. Но предложението среща силна опозиция отдясно: „Десетилетие след приемането й в ЕС, нацията от 20 млн. остава втората по бедност държава, след България в ЕС.” се казва в цитираната с цифри статия, позоваваща се на данни от румънската статистика: https://www.pakistanpoint.com/en/business/news/romania-to-bolster-public-sector-wages-despit-148814.html Там се посочва, че Европейската комисия е против увеличението на заплатите, заради „риск от бюджетен дефицит”. За същото са предупредили и от МВФ, съветвайки правителството в Букурещ към „премерени крачки”. Румъния и сега има голям дефицит от 2.96 процента, но очаква ръст на БВП от 3.5 процента през 2017. Само през първото тримесечие ръстът на икономиката е 5.7 процента, най-високият в целия ЕС. Заплатите в румънския обществен сектор и сега са по-високи от средните заплати в национален мащаб, това е драстична разлика с България, където те са почти изравнени. Разликата е голяма и в сравнение с други страни от централна и Източна Европа: Унгария, Полша, Чехия и Словакия. В последните четири държави разликите варират между 105 и 120 процента /Полша и Словакия/. Различия има и в заплатите в отделните сегменти на обществения сектор – например в Румъния заплатите на учителите са по-ниски от тези в Унгария и Полша в сравнение със средното ниво на заплащане в страната. Ето как изглеждат при сравнение заплатите в обществения сектор като цяло и в отделни негови сегменти при сравнение на източноевропейските страни, за база на сравнение е взето средното заплащане във всяка отделна страна, което е 100 процента. В първата колонка са обозначени общо заплатите в обществения сектор на пет държави, сравнени с базата 100 процента /средна работна заплата в частния сектор на съответната страна/; двете червени колонки са за Румъния, като едната показва, че идеята на реформата е заплатите в обществения сектор трябва да се изравнят с увеличенията на тези в частния и да се запази сегашното съотношение от 12 процента в полза на обществения сектор като цяло. Втората колонка показва какво е съотношение на заплатите в образованието в сравнение със средните заплати в съответната икономика – червената колонка от 90 процента е сегашното състояние на румънските заплати в този сегмент, по-високата е предвижданата. Третата група е заплатите в здравеопазването, сравнени със средните национални заплати – отново двете червени колонки са сегашно и предвиждано ниво. Четвъртата група е заплатите в централната администрация, така наречените „държавни служители” у нас – базата за сравнение отново е средното заплащане в съответната страна, но този път линията е 115 процента, а двете червени колонки са за румънските чиновници – по-малката за сегашните им заплати, по-високата за предвидените. Румънските чиновници и сега вземат по 12 процента повече от заплатите в частния сектор и това е най-голямата разлика въобще в ЕС, но след предвидените увеличения тази разлика ще нарасне. През 2006-2009 дясното правителство се е опитало да намали заплатите в обществения сектор с 25 процента. На графиката ясно се вижда какво се е случило след 2009, тези заплати отново са тръгнали нагоре. Другите цветни лини индикират движението на заплатите в частния сектор в останалите източноевропейски страни до 2015 година, като от графиката е очевидно, че само в Словакия и Румъния трендът е нагоре за заплатите в обществения сектор, при това в Румъния през последните две години се вижда спад, за разлика от бодрата линия на заплатите в словашкия обществен сектор. Ако новото предложение за драстично увеличение на заплатите в румънския обществен сектор бъде прието, то ще изстреля съотношението между минималните и средните заплати в него от сега заеманата 7-ма позиция от 28 членки на ЕС вероятно към челно място. На графиката се вижда как се е е премествала Румъния по-този показател нагоре. Първата страна база за сравнение е САЩ, където минималната заплата в обществения сектор е 30 процента от средната. Първата червена колонка показва къде е била Румъния по този показател през 2012 – съотношение 33 процента. През 2016 се е предвижила 9 позиции напред със съотношение минимална-средна заплата 43 процента, през 2017 с още 6 позиции със съотношение 47 процента, сега предвижда нов драстичен скок. Сега в Румъния средната работна заплата е 3131 леи, което е около 700 евро; средната заплата в обществения сектор обаче е 3724 леи, което е 812 евро или към 1600 лева, с предвижданите промени тя ще стигнедо 1068 евро или 2120 лева. За целта трябва да се предвидят 32 млрд. леи за следващите 4 години или по 2 млрд. евро допълнително в бюджета. В статията, от която цитирам се твърди нещо много интересно за мен: Wages should go up, especially for junior employees, while some senior public workers will see their monthly salary cut, according to the governing coalition. The first to enjoy a pay rise from July 1 will be military and police personnel and teachers. Public administration workers and healthcare staff will also see their wages increase. Except for doctors, whose earnings will go up by 50 percent next year, the increases will be made gradually until 2021, by when public sector pay will have risen by an average of 56 percent, said Vasilescu. https://www.pakistanpoint.com/en/business/news/romania-to-bolster-public-sector-wages-despit-148814.html Накратко, ще спечелят от тази реформа най-вече младите служители, докато някои от по-възрастните дори ще видят съкращения в месечните си заплати; първите облагодетелствани ще бъдат военните и полицаите, след тях докторите и поетапно всички останали до 2021, като общото увеличение ще бъде 56 процента. За да завърша това толкова дълго изложение в сравнение на двата обществени сектора, ще се опитам да го обобщя: В България в обществения сектор са заети 25 процента от работната наемна ръка В Румъния са заети 13 процента от работната ръка, не коментирам съотношения и пропорции на сегменти в тези проценти. Заплатите в България в обществения сектор са 105 процента от средната заплата в частния или към 1100 лева сега. Заплатите в Румъния в обществения сектор са 112 процента от заплатите в частния или към 1600 лева сега, но ако се приеме предвиденото увеличение ще надхвърлят 2000 лева след 4 години. Румънските доктори и преподаватели са в пъти по-добре платени от българските им колеги. Румънците разчитат на растеж над 5 процента, което досега успешно им се отдава /ще се аргументирам в следващ пост конкретно защо според мен/, което им позволява да вдигат заплатите в обществения сектор, а той от своя страна да работи ефективно със сравнително малък процент от работната ръка. Но има и още нещо много съществено – при румънците повече от 20 процента от работната ръка са самонаетите в селското стопанство, които отчитат минимални доходи, но на практика това не е така, защото притежават и обработват земя, която им дава реколта и поминък. Тези хора не тежат на бюджета, те го облекчават, макар че не са много ефективни при създаването на БВП. За сравнение, такива хора в България са по-малко от 7 процента, останалите около 20 процента селско население не се занимава с аграрно производство. Даже не знам с какво се занимава и дали с нещо. Това е проблем и то дългосрочен, най-вече за пенсионерите, настоящи и още повече за бъдещите. Неефектвният и раздут обществен сектор в България, макар и много ниско платен в сравнение с всички държави от ЕС, дърпа надолу цялата икономика, защото ангажира голям брой от и без това константно намаляваща работната ръка, кото раздува количествено сектор с ниска производителност и ефективност, два пъти по-ниска от средната за страната. Това е бомба с часовников механизъм за икономиката, той е включен и работи.

+++ Капитане, възхищавам се на оптимизма ти. Лично аз съм скептик по рационални причини - натиск да, но когато има върху какво, натиск върху въздух? За мен има някаква черта, зад която думите стават без смислени, те не струват нищо. Ние можем да продължим да обсъждаме предимствата, недостатъците и възможностите за модернизация на наличната техника в българската армия, но това ще бъде само приятно общуване между хора, които са любознателни. Каквото и да мислим, каквото и да пишем или говорим, това няма да има ни най-малко значение за решенията на овластените от нас: "Говори си не ми пречиш" е тяхното демонстрирано поведение. Тогава... Не е ли по-достойно да замълчим, защото "...останалото е Мълчание."

В поредица от няколко постинга ще разгледам над 30 показатели, по които България и Румъния днес контрастно се отличават, макар в дистанцията на изминалите няколко десетилетия да са вървели почти паралелно в развитието си. Тези разлики, според мен не са случайни и временни, те са тренд и имат своето обяснение, но само като се разглеждат комплексно и във взаимна връзка. Ще започна с БВП на глава от населението в покупателна стойност, който през последните десетина години Румъния е изпреварила България с около 10 процента – съответно 20 000 щ. долара за България през 2016 и 22 000 за Румъния през същата година; като се прибавят и около 7 процента по-малко данъци и такси, които като цяло прибира румънската държава от своите граждани в сравнение с българската, като се прибави и огромната като процент маса от селско население, което се самоиздържа със земеделие, тези хора са над 20 процента, става ясно защо стандартът на живот и заплатите на наетите работещи са с около 40 процента по-високи. Но всички тези неща почиват върху изработването на номиналния БВП на двете държави от тяхната работна сила – около 3 млн. за България и над 9 млн. за Румъния. Разликата в номиналния БВП на човек от населението е още по-голяма, тя е около 25 процента. Задминаване в производителност на България от Румъния е станало между 2002 и 2017 г., дотогава е имало паритет, а и определени периоди, в които българската икономика е била по-ефективна и високопроизводителна. 1. До към 2002 Румъния и България вървят паритетно по БВП /номинална стойност/ на глава от човек; след това Румъния плавно започва да изпреварва България по този показател; от графиката се вижда, че Румъния се възползва в икономически план по-добре от икономическия бум преди кризата, възходящата линия на растеж през този период при румънците е по-осезателен в сравнение с България. 2. Същото може да се види и от процентите на растеж на БВП: докато прериодът 2002-2016 в българския растеж е почти „плосък”, този на Румъния е възходящ / и при двете икономики има спад след 2008-2010, много рязък при румънците, по-плавен при България, но очевидно линията след възстановяването при румънците е с тренд нагоре, докато при българската икономика тя остава трайно под 5 процента. 3. В горните две графики е отразен ръст на аграрния сектор в България и Румъния. Сравнението по сектори в икономиката показва очевидно предимство за българския аграрен сектор: 1 румънска лея е около 42 ст., ясно е от графиката, че българския аграрен сектор е по-ефективен от румънския – при три пъти по-голямо румънско население и заети в него 28 процента от работната ръка срещу по малко от 7 процента от българската работна ръка, Българския аграрен сектор произвежда почти толкова, колкото и румънския – особено очевиден е скокът в българския аграрен сектор след 1996, в сравнение с румънския; според мен, това се дължи на уедряването в българския аграрен сектор и ползването на всички предимства от това за окрупнено промишлено производство главно на зърнени култури. 4. Сектор строителство: тук картината почти се дублира с тази от аграрния сектор: при България имаме рязък скок нагоре, след 1996, докато графиката при румънците е плавна; абсолютните стойности отново са съпоставими /едните са в левове, другите в леи, така че стойността в евро е почти равнозначна/ при три пъти по-голямо румънско население; отчасти обяснението за мен е и в структурата на румънското население, там урбанизацията е не толкова голяма, колкото в България. 5. Истинският локомотив на румънската икономика и растежа на БВП са румънската индустрия и сектора на услугите; там са заети съответно 29 и 42 процента от работната сила, срещу 28 в аграрния сектор, но делът от БВП на индустрията в Румъния е 35.4 процента за индустрията и 61.3 за услугите, срещу около 3.3 процента за аграрния сектор. Услугите дават средно около 50 процента по-голяма от общата за БВП принадена стойност, а индустрията над 20 процента, срещу около десет пъти по-неефективния аграрен сектор. Ето цифрите: Как изглеждат тези показатели за България: заета работна ръка по сектори дял от БВП, произведен от тази работна ръка: Абсолютно „плоски” и лишени от динамика в сравнение с Румъния показатели. Всеки от секторите е толкова ефективен, колкото усреднената стойност на ефективност за целия БВП, която от своя страна е ниска. При по-голям БВП на човек от населението с около 10-15 поцента като цяло, Румъния е постигнала огромна разлика като ефективност в сферата на услугите и индустрията, двете сфери с висока принадена стойност в нейната икономическа структура; при България стойностите на висока ефективност са изравнени и в трите основни сектора, брутната добавена стойност почти се покрива с броя на заетите във всяка сфера работници, те произвеждат едни почти „усреднени” като ефективност добавени стойности, които по начало са ниски. В румънската икономика сферата на услугите и индустрията са подчертано с по-висока добавена стойност от средната, особено тази в сферата на услугите, където може да намери приложение високо образована и квалифицирана работна ръка, след това в сферата на индустрията Това вече е качествен индикатор, знак за различни перспективи в развитието на двете страни, защото тенденциите са различни, едната /румънската/ е с ясно очертан тренд към производство на висока добавена стойност от квалифицирана работна ръка; другата /българската/ е на статуквото, което е с нисък стандарт на ниска добавена стойност и застой. И този тренд в двете икономики, естествено, рефлектира в доходите на хората и стандарта им на живот: От 2017 година минималната заплата в Румъния е 320 евро или около 630 лв. срещу 460 лв. в България – разлика около 40 процента. Средната работна заплата е 723 евро или над 1400 лева срещу 1036 лв. в България – разлика 40 процента Минималната пенсия в България ще стане 180 лева срещу 164 евро равностойни на 320 лева в Румъния – разлика над 75 процента. Средната пенсия в България ще стане 341 лева, срещу 204 евро или над 400 лева в Румъния – разлика 18 процента Или ако обобщим разликата в тези най-големи групи от населението, румънците имат с около 40 процента по-високи доходи. Структурата на тяхната социална пирамида по пропорции много наподобява тази на българското общество, но границата между бедността и богатството е изтеглена нагоре във всичките и сегменти до средната класа включително.

Авторът на темата е стигнал, не ние: Нищо географско-езиково няма в PIGS, става въпрос за страни с голям външен дълг.

И аз го повторих в други варианти поне пет пъти Цитирам без коментар точно от източника: "Отчитайки текущото икономическо състояние на страната, цялостното изпълнение на проекта в кратък срок ще има значителна финансова тежест, поради което е предвидена възможност процесът на придобиване да се осъществи за по-дълъг период от време. Инвестиционният проект, е записано в доклада, е разработен за времеви интервал от 12 години, като в рамките на 1220 млн. лв. е предвидено придобиването на 198 единици бойна и специална техника, както и допълнително оборудване за комплектуване на три батальонни бойни групи. В проекта са включени прогнозни разходи за интегрираната логистична поддръжка през целия жизнен цикъл на отбранителните продукти. Препоръчва се вариант за финансирането на проекта. По 100 млн. лв. от 2018 до 2027 г. и по 110 млн. лв. за 2028 и 2029 г. Уточнява се, че необходимите единици техника и оборудване следва да бъдат доставени за по-кратък период от време /до 7 години/, а изплащането им да се извърши съгласно прогнозните финансови разчети. И още едно уточнение - реализация на проекта може да се извърши чрез придобиване на нови бойни и специални машини, произведени от международни производители с участие на български фирми от отбранителната промишленост в доставката на отделни елементи и поддръжката на машините." http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_10227 п.с. Обаче два месеца преди това министърът казва следното пред ТАСС: „Смятам, че техниката за флота и пехотата на България трябва да се произвежда самостоятелно, но самолети никога не сме правили и едва ли ще правим в бъдеще. А бойни кораби и бронирани машини ние можем и сме длъжни да произвеждаме сами, решавайки едновременно и проблемът за превъоръжаването на армията. Това е скъпо удоволствие, но ние трябва да платим, защото ситуацията по света е много неспокойна“, категоричен е Красимир Каракачанов. https://trud.bg/каракачанов-пред-тасс-трябва-да-произ/ Голяма промяна

Видя ми се невероятно, но прочетох така е: и то ще се "придобиват" в течение на 7 години. Средно един брой излиза за 3.2 млн. щатски долара. При разсрочена доставка за 7 години, за които 7 години трябва да се изплатят 60 процента, тоест по 1.8 млн. щатски долара, докато ги придобие армията, останалите пари за следващите 5 години. Горе цитирах източник за сделка на армията на Оман, която придобива машини от същата фирма и същата модификация по 1 млн. долара за брой, доставени веднага. Миналата година, 2016. Но комент, както се казва. А, и нещо интересно като детайл, щели да бъдат включени и български фирми за ремонтни дейности, разбираш ли.

Нищо не пише в този План, за да те заблуждавам, цитирам графиката, както е дадена в него. Ако имаш конкретна информация, напиши.

Това е синтезирания вид за количество бойна техника в българската армия, според План 2020, извадих го от темата за сравнителен анализ на балканските армии. Каквото и да обсъждаме за бронирани бойни машини, бройката в него е около 400. Има планирана сума от 1.2 млрд лева за купуване на нови 238, ние може да обсъждаме тук всичко, но политиците са взели решение, сега можем само да гадаем, дали ще ги закупят от Текстрон, от Патрия или от някой друг. И дали след като като ги закупят, ще има някакво офсетно асемблиране на българска почва, надявам се да има такова. Като гледам графиката от План 2020, остават още максимум около 200 бронирани бойни машини, след като бъдат постепенно извадени 238 броя от ново закупените, които подлежат на модернизация. Какво ще бъде оставено - БМП-23, БМП- 2 или БМП-1, за да бъде модернизирано, няма никаква конкретика. Също така, ще бъде ли правена модернизация на машини, оставени в резерв, но в този план такива не са отразени, нито като количество, нито като вид.

Ако трябва да сме коректни, България дава между 12 587 и 30 000 жертви през ВСВ. Това е документирано, поне долната граница: "Загиналите във Втората световна война българи са 12 587 души, а не както се твърдеше досега - близо 30 000, съобщи вчера пред журналисти доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“. Той официално представи новата дигитална колекция на агенцията, включваща набор от над 2419 снимки, озаглавена „България и Втората световна война (1939-1945 г.)“ - от присъединяването ни към Тристранния пакт до капитулацията на Германия. Тя е част от сайта на институцията „Войните на България от 1878 до 1945 г.“ и е ­седмият проект, реализиран от агенцията от три години насам." http://epicenter.bg/article/12-587-balgari-sa-zaginali-vav-Vtorata-svetovna-voyna/72935/11/61

Да, това са прецизните цифри, но виждам в тези линкове нещо, което не съответства: за Хърватия е посочена абсолютната цифра в евро 289 млрд. дълг, а процентите на дълг към БВП са 84.6, просто не се връзват цифрите в двата случая, защото БВП на Хърватия е 48 млрд. - няма начин 289 да са 84 процента от 48. Дори да приемем, а то е така изчислявано и за другите, че съотношенията са правени по покупателна стойност на БВП, пак не съответства, имаш ли някакво обяснение? Моето е печатна грешка.

България в момента има около 26 процента дълг съпоставен към БВП. Латвия и Литва са вече доста над 30 процента. Единствена Естония от БЕЛЛ държи ниските 10 процента. Това е при общо съотношение на дълг към БВП около 82 процента за ЕС като цяло. Нещата в милиарди евро в ЕС изглеждат така: https://www.statista.com/statistics/274179/national-debt-in-eu-countries/ Нещата с дълга, обаче според мен, не са еднозначни, защото например Сингапур има съотношение 110 процента дълг към БВП, а Румъния на Чаушеско, преди да го елиминират, имаше съотношение 0 дълг към 100 процента БВП. Работата е там колко са тези 100 процента БВП и какви са потенциалните възможности на икономиката да изплати този дълг. Това го обсъждахме в темата за дълга на САЩ.

Тук опоненти и почитатели сред пишещите сме малцина, разделени в някакви форумни групи по интереси, така че си прав, че понякога каквото и да пишеш то сякаш няма значение. Обаче, според мен, всъщност има и то голямо. За читателите, които не пишат, но четат. А ти имаш какво да им напишеш, така че - не чакай от мен, защото и аз правя същото и накрая печели... Кой?

+ Напълно споделям това ти мнение. Офицерите и професионалните войници, според мен, са най-важното за армията ни, даже много по-важно от техниката в нея. Прав си, че в БНА манталитета на повечето офицери беше такъв, какъвто го описваш. Познавам някои офицери от тази армия, които след като се уволниха сравнително млади оттам, буквално се оказаха негодни и неприспособими към цивилния живот. Не успяваха да се адаптират, защото, според мен, бяха загубили напълно навик да мислят самостоятелно и да вземат адекватни решения. В тримесечна ШЗО само получаваш тапия за офицер от запаса, но на практика там не подготвят професионални офицери, пиша от личен опит. Няма начин професионален печатар на офсетова машина да има нужда поне от 5-7 години да учи занаята си, за да стане майстор в него и да му дадат право да работи сам на такава машина /говоря за големи и скъпи машини/, а професионален военен да се подготви за година-две или дори за 4. Това си е висококвалифицирана професия и изисква непрекъснато образование и практика. За да привлечеш там качествени хора, трябва да им предложиш перспектива за развитие и кариера, освен добро заплащане.

Ще си позволя тук нещо, дано не ми се разсърди Капитана, чел съм негови разкази и по мое мнение той е талантлив и оригинален български писател, но не бих си позволил да пиша повече за това без негово разрешение. А и в настоящето си, доколкото той сам се представи, Капитана е типичен представител на средната класа, предприемач със свой бизнес. Ценя мнението му на офицер от запаса, защото е подплатено с компетентност и много четене и осмисляне. И преди съм го писал във форума, през цялата ми военна служба недалече от сръбската граница ни вдигаха десетки пъти по тревога заради сръбската авиация, това не значи, че считам тези съседи за противници, но така беше. Иначе ме викаха запас редовно до едно време, бяха ме абонирали "куфарите" от Окръжието, последния път беше като във филм на Кустурица, но да не разказвам тук швейковски истории, те са за друга тема. "Чл. 5 позволява при заплаха на сигурноста на член от договора, да задейства се клаузата на колективната отбрата; Нападениято на Турция срещу друг член на НАТО се смята като нападение срещу останалите членове По- просто казано ако Турция нападне България, съюзниците са в правото си да ни защитят." Според мен в правото си и в задължението си по силата на Член 5: Член 5 Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона. Всяко такова въоръжено нападение и предприетите като следствие от него мерки ще бъдат незабавно доведени до знанието на Съвета за сигурност. Осъществяването на такива мерки ще бъде прекратено, след като Съветът за сигурност предприеме необходимите стъпки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност. http://cao.bg/северноатлантически-договор-вашинг/

Така поставена темата става много сериозна и всъщност е за дълговата криза в света, защото ПИГС могат да бъдат всички.

+++ Румъния е най-добрата база за сравнение и огледало, ако искаме да анализираме проблемите в българското общество. Такъв сравнителен анализ на развитието на двете страни през времето от началото на 90-те до днес, според мен, би показал релефно всички по-важни проблеми в социалната структура на нашето общество и то в хронологична последователност, а не статично фиксирани в една времева точка, какъвто подход използвам до сега.

+ В друга военна тема надълго и нашироко го обсъждахме, тогава преведох и аргументи с икономиката на Турция, обвързана с европейската. Въобще ако пишем за вероятностите Турция да взриви връзките си с ЕС, НАТО и САЩ - защото това би означавало военно нахлуване в България, - трябва да се отвори тема по-скоро в раздел Икономика, където ще стане съвършено очевидно, ако се направи прецизен анализ, че такъв ход на Турция, независимо дали ще го направи Ердоган /по мое мнение той е пресметлив прагматик/ или друг, би означавало политическо и икономическо харакири за Турция. Такъв безумец-политик ще си го свалят от власт самия турски елит, преди да ги е самоубил. Но е за друга тема и за друг раздел, въпросите въобще не са акцентирани върху военни възможности, нито дори върху политически, основата за анализ е икономика. Ето защо предлагам да не затъваме тук в спорове в тази тема, просто я съсипваме така. п.с. Разбирам естествения инстинкт на всеки военен човек да дефинира "Основен Противник", но дефинирането не е задължително, а и дори не е целесъобразно /Сръбско-Българската война!/ да се персонифицира; затова предлагам да пишем и говорим в тази тема за Атакуващ Противник, мисля че по този начин и дефинираме основната задача на българските въоръжени сили на българска територия.

Темата за "Турция напада България" според мен също е за Алтернативна история. Затова и не обърнах голямо внимание на закачката на Капитана в иначе експертно написания му постинг. Лично си промених мнението за Кипър, след като прочетох фактите около този конфликт. Аз самият го бях посочил някъде, но съм сбъркал тогава, защото там историята е коренно различна. Ник е прав: резултатът с инвазията на турски въоръжени сили е следствие от провокацията на гръцката Хунта на Черните полковници, която организира военен преврат в Кипър. Гърците започват тази война и я губят, без даже да имат куража да я водят. Формално там война между Турция и Гърция никога не е имало, Кипър не е бил член на НАТО. След този конфликт Хунтата в Гърция пада от власт и Гърция тръгва по съвсем друг път. Няма значение, влизайки в такива спорове, съсипваме добре и конструктивно вървящата тема, в която можем да бъдем полезни не само на себе си, все пак четат ни доста други хора. Всъщност най-ценното в постинга на Капитана е анализа му на възможностите на хипотетично модернизираните бронирани машини и такива закупени без модернизация като нови - в случая той е избрал Патрия, вместо Командо Селект, явно е решил, че това е по-вероятния вариант за избор. По някакво странно съвпадение и може би интуиция и аз реших, че финландската оферта е по-вероятно, а и по-изгодно за нас да бъде приета. И модернизирането не изключва и възможността да се закупят нови машини с перспектива да се произвеждат тук и продават зад граница, това не е перспектива за пренебрегване. Защо обаче изключихме ПЗРК от въоръжението на българските бронирани машини, нали в продължение на десетина постинга го обсъждахме? После някак си изпадна от арсенала им, няма го и в израелския вариант на автоматизирана система за стрелба, все едно въобще не е ставало дума. Продължавам да си защитавам гледната точка, че авиацията и ПВО са най-слабото звено в българските въоръжени сили.

Няма шанс, според мен, да се случи, докато Турция е член на НАТО, а не виждам никакви причини да излиза оттам Капитане, с целия ми респект към последвалата хипотетична ситуация, която разиграваш много грамотно от тактическа гледна точка, за което +, бих прекъснал в реална обстановка още на този етап така очертания ход на действията, поне така мисля: след като се натъкне на ротния опорен пункт на българите, този командир на турски танков батальон ще направи това, което гледаме и по грамотно направените военни филми - ще поиска подкрепа от въздуха. След което ще изчака спокойно щурмовите самолети и хеликоптерите-убийци на танкове да си свършат работата, тоест да превърнат българските бойни машини в димящи купчини желязо. После минава. Това е мой вариант на ситуация, в която оскъдната българска авиация е унищожена още преди сухопътната операция и отгоре няма нищо, което да защитава пехотата, а оттам всичко се вижда на длан. Това ставаше в така често цитираната война в Персийския залив през 1990 - авиацията и хеликоптерите на американците буквално разстрелваха бронираната техника на Републиканската гвардия.

Фружине, прав си, всичко, което пишеш е реалност. Но след като сами сме се докарали до такова положение, кое е по-добро – да имаш врабче в ръката или орел в небето. БМП-23 беше по-доброто решение и от БМП-1 и от БМП-2, поне според мен, ама сме го зарязали това производство, след като сме имали и собствен патент, от това по-голяма глупост и държаническа безотговорност не се сещам. Другата алтернатива – текстронски машини, които са уязвими военни „таксита” за пехотата /стандартните им версии возят по 3-ма души/ за по 3 млн. долара едното. Или това, което предлага Капитана – максимална модернизация на наличното с минимални разходи и ползи за българската военна индустрия. Като имаш три незадоволителни избора, избираш най-минимализиращия щетите и с перспективи за ползи. „Ако животът ти поднесе кисел лимон, направи си от него лимонада”, не знам кой го беше казал.

Капитане, за това нещо ли става дума? Имаш ли представа на какви цени го продават израелците? Доколкото виждам, радва се на добър пазар: https://www.revolvy.com/main/index.php?s=Samson Remote Controlled Weapon Station п.с. междувременно открих нещо за цената: In February 2006 General Dynamics European Land Systems (Steyr) selected the RCWS-12.7 and RCWS-30 weapon stations to equip Czech Republic's Pandur II armored vehicles under a $120 million contract awarded to Rafael. Samson/RCWS-30 station was provided with a 7.62mm coaxial machine gun and two Spike LR anti-tank missiles in addition to the Mk-44 30mm gun. The contract also included Rafael add-on armor kits. http://www.deagel.com/Cannons-and-Gear/RCWS-30_a001398002.aspx Това е от сайта на производителя, затова го считам за достоверно. В други източници, за които не съм толкова сигурен, чета, че чешката армия разполага с около 110 такива машини. Цената за оборудването така излиза над 1 млн. щатски долара, като тук влизат и подсилващи брони.

Преди няколко часа слушах новини, излиза, че не е съвсем решено. Ще преразглеждат /правителствена комисия/ как е спечелен конкурса и цялата документация по него. Доколкото разбрах, става въпрос за неправомерно елиминиране на един от участниците в конкурса, за съмнения за такова. За кой от участниците, не стана ясно. Защото този конкурс е проведен много бързо по време на служебното правителство, това ще се преразглежда, поне така се каза в пресконференцията недвусмислено. А може и да си прав, малки номера от селски вечеринки, сега ще извиват ръцете на шведите за по-изгодни условия. Знам, че в няколко армии от Източна Европа има Грипени, мисля в Унгария, Словакия, Румъния не съм сигурен - как конкретно са купувани или наемани на нещо като лизинг, не съм навлизал в детайли да чета, спомням си, че при един от случаите ставаше въпрос за наемане, а не купуване. Ако това, което пишеш за законодателна пречка да се воюва с такива машини, цялата работа се изчерпва с купуване на самолети за патрулиране и обучаване на пилоти, доста безмислено начинание.

Скуби, подарихме ги на македонците, а те не знам какво ги направиха, май ги претопиха за скрап. Сега пак да купуваме от руснаците, то вярно, оборот да става, ама защо ги ручахме жабетата? "Беше добавено дарението от 94 танка „Т-55” от България (в 1999 г.), но те само в малка степен увеличиха бойната готовност на АРМ, тъй като получените танкове бяха в лошо техническо и бойно състояние”, пише авторът. Всъщност през 2003 година започна претопяването на танковете Т-55. Македония, която иска да стане член на НАТО, реши да се освободи от тези танкове по препоръка на Брюксел. През 2005 г. македонското правителство взе решение да унищожи 30 танка Т-55, дарени от България. Причината за унищожаването на танковете според правителството е, че те не отговарят на стандарта на въоръжените сили на страната." https://www.blitz.bg/politika/makedontsite-iznamerikha-kusuri-na-podarenite-tankove-plevneliev-pak-gi-oshamari_news166482.html

Зависи от гледната точка. Ето как различни нации виждат по различен начин едно и също нещо, Европа, според някакъв майтапчия от този сайт: https://9gag.com/ 1. Европа, според италианците 2. Европа, според гърците 3. Европа, според германците 4. Европа, според американците 5. Европа, според турците 6. Европа, според руснаците 7. Европа, според британците 8. Европа, според швейцарците