Б. Киров

Всички публикувани цени минават през имотни агенции /или повечето, но тия дето ги пишат направо пак гледат от агенциите/; затова казвам, отивате на място и питате местните хора за цени. http://gabrovo.imoti.info/pcgi/info.cgi?act=5&f1=0&f2=1&f3=2&f4=%E3%F0%E0%E4%20%C3%E0%E1%F0%EE%E2%EE Ето тук, например, има цени на някаква агенция за имоти на апартаменти в Габрово, като най-ниските тръгват от 40 000 лв., първите два не ги броя защото явно са в окаяно състояние. Да, обаче, жена ми има приятелка в Габрово, която от една година не може да продаде 70 кв. тухлен апартамент в центъра за 30 000 лева, няма купувач. п.с. сега поразгледах и видях, че има и други ниски цени. Направо не е истина какви са разликите със София, тук само за година-две излетяха почти двойно нагоре и пак се наду балона.

Ник, тези обявени цени обикновено нямат нищо общо с действителността. Ако наистина си спестил някой лев и искаш къща по тези места, просто се вдигаш, отиваш на място и разпитваш местните. Ще видиш каква огромна разлика има между обявените и реалните цени, да не говорим за пазаренето, където можеш да смъкнеш цената почти наполовина. Аз всъщност имам половин декар в Ясна поляна в регулация, но честно да ти кажа, нямам желание да живея там. Имам братовчед, който се занимава с животновъдство и градинарство /май е единствения луд в селото на който му се работи това/, винаги мога да му гостувам, но Южното черноморие стана много пренаселено и мръсно като плаж, от десетина години не ходя на море там.

Данните съм ги свалил от посочения линк, там статистиката е на Световната банка, само съм ги подредил във възходящ ред, те са подредени азбучно. При повечето страни там са показани периоди от десетина години и като графика, като обикновено периода завършва до 2013, данните за България ги взех от нашата статистика. За Руската федерация, това са посочили. А за пренебрежението към образованието изразено в бюджета съм напълно съгласен. Щом нашите управляващи оценяват образованието както тези в Афганистан, това говори зле за тях. Направи ми впечатление колко много страни от Третия свят наливат огромен процент от БВП в образование. Интересни са и графиките през годините, те показват ясна корелация между години на икономически бум и увеличени инвестиции в образованието и обратно.

Кой колко отделя в проценти от БВП за образование: 1.5 Argentina 2.2 Bangladesh 2.8 Armenia 2.9 Iran, Islamic Rep. 3.4 Afghanistan 3.5 Bulgaria, данните са за 2017, където има намаление в сравнение с 2016 с близо 10 процента от бюджета за изминалата година 3.7 Nepal 3.8 India 3.8 Russian Federation 3.9 Burkina Faso 3.9 Greece 3.9 Peru 4.2 Austria 4.2 Czech Republic 4.2 Serbia 4.3 Benin 4.3 Guyana 4.4 Zambia 4.5 Colombia 4.5 Lithuania 4.6 Korea, Rep. 4.6 Ukraine 4.6 United States 4.8 Turkey 4.9 Latvia 4.9 Belarus 4.9 Germany 5.0 Malaysia 5.0 Mauritius 5.2 Mexico 5.2 Tajikistan 5.3 EUR като цяло 5.3 Kenya 5.6 Malawi 5.7 Congo, Rep. 5.7 Maldives 5.8 United Kingdom 5.9 Cote d'Ivoire 6.0 Denmark 6.1 South Africa 6.7 Cyprus 7.1 Swaziland 7.2 Finland 7.4 Bhutan 7.6 Costa Rica 7.8 Iceland 8.29 Malta 12.8 Cuba http://data.worldbank.org/indicator/SE.XPD.TOTL.GD.ZS Като се има предвид, че 1 процент от БВП на САЩ са 180 млрд. долара, а един процент от БВП на България са 0.5 млрд. долара, но все пак, в проценти съотношението показва кой колко оценява образованието на нацията си. Друг въпрос, че да наливаш в нероформирана система и 10 процента от БВП ще е загуба на обществен ресурс.

Предлага се, но няма кой да я купи. Ето виж тук: http://www.alo.bg/obiavi/imoti-prodajbi/kashti-vili/?region_id=2&location_ids=297 Къщи с по половин декар в Бродилово за по 15-16 000 евро. даже и това ми се вижда непродаваемо. Аз имам 6-7 дка в Ясна поляна, което е близо до Бродилово, и така си стоят от години, братовчед ми там казва, че ако някой ми предложи по 1500 лв. за декар, веднага да продавам. Хайде в селото в регулация можеш да искаш максимум 10-на хиляди евро за декар, но се съмнявам бързо да продадеш. Преди години, когато направиха чартърното летище до Приморско, няколко души продадоха декар за около 30 000 лева и сега за тях се говори като за исторически личности.

Като гражданин пиша това публично, цената на тези учебници е надута двойно от реалната. Това и без лупа се вижда, като се погледнат цените на учебниците до 8 клас и същите учебници след 8 клас, които вече обаче се продават на свободния пазар. За един и същ обем, даже някои писани от едни и същи авторски колективи /това също е проблем/, цените са близо два пъти по-големи за тези учебници за малките ученици. Аз обаче не съм чиновник от МОН, който е преглеждал на комисия въпросните издания. Тези чиновници би трябвало да са достатъчно компетентни, за да забележат това и да предотвратят харченето на излишни пари от бюджета. Те не са направили това - дали от некомпетентност или от конфликт на интереси, мога само да гадая, но не са го направили. Става въпрос за десетки учебници в по десетки хиляди тиражи всеки, тоест за стотици хиляди и милиони левове. Учебниците не са безплатни. Затова раничките на малките ученици тежат по повече от 10 килограма, а тези на големите по 1-2, малките са добри пчелички, които носят мед в кошерите на издатели и др. по веригата. А се развиват и физически, научават се да носят тежести от ранно детство, закалка. И разбира се, могат да се докарат от девет дерета вода, за да се докаже, че цената не е надута двойно: да се изпишат авторски хонорари високи и т.н. и в крайна сметка всичко да изглежда законно и прилично. Но не е морално. Ако последната дума въобще вече означава нещо за някой и не е повод за осмиване.

Още преди година писах какво мисля за тази сДелка с бронираните машини: смятайте сами 238 бр., от които половината са на практика бронирани джипове, за 600 млн. евро, над 2.5 млн. евро парчето. Брадли 2 с всичките му екстри е по-евтин, да не говорим за други варианти. Моето мнение е, че сами можем върху наша ходова част да си монтираме боен модул по стандарт на НАТО и ще ни излезе в пъти по-евтино и по-функционално, та даже и ще продаваме. Припомням само какво са направили украинците: украинско-белгийска продукция БТР-3Е CSE 90LP Стоимость бронетранспортёров серий БТР-3У, БТР-3Е и БТР-3Е1 на внешнем рынке в зависимости от модификаций (БТР-3У1, БТР-3Е, БТР-3Е1, БТР-3Е1К, БТР-3РК) составляет от 1 до 1,3 миллиона долларов США за машину. Бронетранспортер БТР-3Е был создан на базе другого украинского бронетранспортера – БТР-3Е1 (который, в свою очередь, является модификацией БТР-80) и башни бельгийского производства CSE 90LP. http://topwar.ru/32270-novinka-ukrainskoy-bronetehniki-btr-3e-s-bashney-cockerill-cse-90l.html Ето го пак линка към изпробването на машината от тайландските военни https://mymyinfo-lovemymy.blogspot.bg/2015/01/btr-3e1-with-90mm-cmi-cse90lp-has-been.html Тайландците са купили от Украйна стотици такива машини. Украинците съвместно с белгийската фирма са направили тази машина и съвместно я продават, тя покрива всички стандарти на НАТО, защото модулът с 90-мм оръдие ги покрива и е произведен от Cockerill: The Cockerill 90mm medium pressure gun is the most powerful 90 mm gun ever fielded on vehicles in the 10 to 20 tonne GVW class. Rifled for accuracy, the weapon is designed to impart a very low recoil force in order to maintain the stability and safety of even lighter firing platforms. The gun provides a very effective anti-armour capability combined with a general-purpose capability based on HE ammunition. Using the latter nature, the system can undertake indirect firing to a range of almost 8 km. The main gun is employed using a high performance, digital, fully-stabilised, day/night weapon control system. Turret weight is kept low through the use of a bustle-mounted autoloader, which permits a two-person crew. This low weight permits the Cockerill LCTS 90MP turret to be fully effective when fitted to vehicles as light as the Pandur 6x6 AFV. The Cockerill CSE 90LP is a low-weight two-person turret. Featuring the proven Cockerill 90mm low pressure gun (of which some 2,500 units have been sold) the turret provides a range of highly effective fires from HE to APFSDS-T and Canister. These fires are accurately delivered around the clock using electrically-powered gun drives and a night/day digital fire control system. The low weight of the Cockerill CSE 90LP turret permits it to be fitted to a wide range of wheeled and tracked armoured vehicles. Despite its high capability and advanced design, the system simple to use and ruggedly reliable in the field; a real soldier’s tool. The Cockerill CSE 90LP turret offers highly effective organic fire-support by day and by night, with excellent tactical and strategic mobility. The system provides the User with a broad range of tactical options, from counter-insurgency to conventional warfighting. Dependable, effective, always there when needed; the Cockerill CSE 90LP delivers. И не са само Cockerill, има и други водещи фирми в страните от НАТО, с които можем и можехме да се интегрираме за нещо подобно на украинската машина. Ама скъпи на триците, евтини на брашното.

Ник, свършиха ми пак плюсовете, но го имаш. Да, абсолютно си прав, когато имаш пазар е точно така - клиентът може да върне обратно продукта, ако той не отговаря на критерия му за качество. Обаче в случая с образованието у нас как да го върне на производителя, от който не е доволен, примерно конкретното училище. Да премести детето си в друго? Но ако предварително му е известно, че там ще получи още по-некачествен продукт или от същото качество? И младите клиенти реагират като отиват на друг пазар за образование - или директно те физически се преместват в страна с по-високо качество на образование или, ако могат да си го позволят, изпращат децата си на такъв пазар. Поне това виждам на практика да се случва. затова така усилено се набляга на изучаването на чужди езици.

+ Ясно и прецизно формулирано и също така изложено. Поглед отвътре. Какво повече да коментирам, аз съм наблюдател отвън, доколкото виждам нещо конкретно, то е наблюдението ми върху един петокласник и един второкласник, деца на мои близки, ученици в столично училище с добри традиции и история. Другото конкретно нещо, което ясно виждам, е злоупотребата с учебниците за малките от 1 до 7 клас, начина на ценообразуване и покупката им. Там поне ми е ясно какво се случва, защото съм се занимавал с ценообразуване на книги. Цените на всички тези учебници и помагала са завишени двойно от производителите, които са монополисти. Тези оферти отиват в общините, които са първостепенни разпоредители с бюджета за тях, но реалните поръчки се правят от директорите на училищата, които са второстепенни разпоредители. Беше посочено в темата, че училищата ги купуват с 20 процента по-евтино от цената им – да, но 20 процента по-евтино от 100 процента надценка. Останалите 80 процента надценка за мен са корупционен данък, плащан от обществото. Той очевидно се преразпределя сред отделни индивиди и цели колективи. Този данък във вид на корупция се измъква от джобовете на цялото общество, защото „безплатен обяд няма”, безплатните учебници за най-малките не са безплатни за българските данъкоплатци, те са техните пари, разпределени чрез бюджета за образование. После този бюджет се преразпределя в частни джобове чрез надутите цени. Само по аналогия бих могъл да предполагам, че този механизъм действа и на други нива в системата. Бих искал да обърна специално внимание на това изречение от постинга на Йончев, за мен то е блестяща сентенция, метафора на всичко, което по принцип се случва в България: " Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко." Администраторите стоят в кресла под портрета на Левски, но са обърнали наопаки неговото кредо: "Ако печеля печеля само за себе си - могат да кажат те, - ако губя, губи цял народ."

Ето как стоят нещата с обществения контрол, което е вид одит, върху работата на училищата в: Англия: Директорът не се разпорежда самостоятелно със средствата. Прави това съгласувано с Обществения съвет. Италия: Директорът се разпорежда с финансите, но е член на Училищния съвет, в който влизат учители, родители и ученици. Директорът съобразява всички свои решения с този Училищен съвет. Германия: Директорът управлява, но работи съвместно с Учителския съвет и Съвета на училището. Франция: Във всички случаи имаме обществен одит, представен от организации. В САЩ нещата са още по-ярко изразени като обществен контрол. Данните са от книгата "Образователните системи на страните от Г7", 2015 г. на Маринела Михова.

Ник, по мое мнение, посочи ключа от бараката за липсата на добри резултати. В липсата на външен одит и критерии за качество на крайния продукт на образованието от гледна точка на потребителите. От едната страна обществото чрез държавата налива пари в една затворена система, където директорът като Крал-Слънце би могъл да каже "Училището - това съм Аз"; от другата страна същото общество не получава качествен продукт за вложените си пари и не може да надникне в двора на Краля-Слънце. Каквото излезе от там и му се предложи, това е. На кой не му харесва - терминал 2. Значи нещо в работата на системата не е ефективно, за да не дава тази система продукт с принадена стойност по-голям от вложените средства. В едно бизнес предприятие причината може да е само една – липса на контрол върху производството. Нарича се одит. Обикновено одиторите трябва да са назначени извън средите на работниците. Според мен ключът от бараката е в изолирането на потребителя на продукта, а това са децата и техните родители, от процеса на контрол върху качеството на самия продукт - образованието на децата. Механизмът на началното и средното образование е оставен да работи заради самия себе си – за да дава количество на продукция във вид на бройки деца, което му осигурява финансиране, без да се интересува от реалното качество на това образование, защото никой де факто не го контролира и оценява отвън, от гледна точка на потребителите, системата се самооценява и самовъзпроизвежда. В този смисъл "парите следват ученика" е корупционна формула за източване, каква хубава дума вместо крадене, на държавни, което ще рече обществени, средства, без да се вземе под внимание качеството, което ще постигнат тези пари. Повече изкласили ученици, повече пари. Няма значение, че са неграмотни, нали са бройки, всяка бройка по 2000 лева годишно в бюджета на училището. Тези които са най-заинтересовани от това външно оценяване – родителите и децата им – не могат реално да упражняват никакъв одит; парадокс, но реалност. Системата на началното и средното образование в България така погледнато работи самовъзпроизводително, за да усвоява обществени средства. Поне така ми изглеждат отвън нещата, не съм работил в тази система, но съм продавал някакви продукти на пазара, където всички усилия на всеки производител се насочват към крайния потребител на продукта, той е Цар за производителите, и те гледат да направят всичко по-качествено за него. Иначе производителят фалира, ако пренебрегне този пазарен закон. Би могло да се погледне в други държави, за да се види как е там.

Благодаря, Капитане, че ми напомни за Тончо Жечев. Неговата книга "Българският Великден" би стояла много уместно в контекста на дискусията тук. Препоръчвам я горещо на всички, които се интересуват от история на България и въобще от България. Няма да преразказвам нищо и да давам оценки, ще кажа само, че в тази книга на повече от 600-700 стр. проф. Жечев се занимава с борбата за независима българска екзархия. Това е онзи период от българската история, който така често цитира тук и уважаваният от мен Атом. Най-българското време. Професорът, макар че беше по професия литератор и литературен критик, в този си труд е великолепен историк, казал много неща за българската история и национална психология.

+++ Йончев, свършиха ми наличните реални днес, затова ти давам три виртуални. И аз подобно нещо написах в друга тема, след което бях разпънат на форумен кръст и кръстосан разпит, та трябваше да давам показания дали съм русофил или русофоб.

Може, Фружине. Ако не си в нито един от двата пропагандни лагера, както ги дефинираш, и си финансово независим.

Да, затова казвам как би трябвало да е, според мен. На практика почти никога не се получава така, а цитираният от теб случай с това лице е красноречив пример за това какво не би трябвало да е професионалния историк. Сега се сещам и за друг подобен случай при наш историк, и то сериозен, според мен - Д.Т. Страшимиров и книгата му "Левски пред Къкринската Голгота". Още в предговора той изяснява какъв бил "дългът" на професионалния историк, след което се заема като такъв да го изпълнява в конкретната си книга. Но докато го изпълнява, според неговото разбиране, пренебрегва грубо някои факти, които при това са му добре познати, много добре. Води се от полемичната си страст да обори Кацев-Бурски, от неприкритото си раздразнение към църквата, полемизира с Бурски, който също не е образец на безпристрастност между другото, и в крайна сметка пише един памфлет с историческа окраска. То затова и днес никой не го цитира този памфлет, а се цитират Изворите на ДТС, където той е сериозен изследовател и систематизатор.

Според мен, за професионалния историк /аз не съм такъв/ историята би трябвало да е каквото е за опериращия хирург скалпела му. Ако той не реже прецизно с него, докато оперира, пациентът му ще умре още на масата. Хирургът няма право там на интерпретация, той трябва да оперира абсолютно прецизно и безпристрастно. Друг е въпросът, какво ще каже на пациента си този хирург след операцията. За да пощади психиката му, той може да му каже нещо обнадеждаващо; а би могъл да му каже и реалното му състояние, ако то е тежко или нелечимо. Въпрос на етика, морал, психология и интерпретация. Това е и интерпретацията за професионалния историк. Но ако той е действително такъв, длъжен е да умее безпристрастно и обективно да оперира с научния си скалпел фактите в историята. Независимо от своите чувства и отношението си към пациента.

Спомням си, че системата на делегираните бюджети беше приета след една голяма учителска стачка с митинг пред Народното събрание, на който с гордост заявявам, че и аз присъствах в тяхна подкрепа. Тогава беше изречена и онази прословута фраза "да разтуряме седянката". Това като отклонение, няма повече да разводнявам темата.

Благодаря за отговора и документа. Доколкото разбирам от него, кметът е първостепенен разпоредител със средствата и той възлага на зам. кметовете по съответните ресори да контролират това разходване по пера и нормативи. Системата е централизирана и йерархизирана като в казарма. Вие пишете "контрол може да се осъществява от синдикалните организации в училището", това обаче не е отразено в този документ. Но синдикалистите от тези организации не са ли зависими служебно от директора при атестиране и определяне на тяхното кариерно израстване и възнаграждение. Как контролираните биха могли да контролират контролиращия. За мен това на практика означава безконтролност на директора. Ако не съм прав, поправете ме.

А как точно стои в конституционната правна рамка делегирания бюджет - той се превежда централизирано от МОН на директора или? Просто нямам информация и ми е интересно. Четох за някоя от скандинавските страни, не си спомням коя точно, там се контролира неговото разходване от училищно настоятелство, в което влизат родители и учители. По време на Възраждането и у нас също е било така, с тази разлика, че не се е превеждал бюджета за школото от държавата, а живеещите в общността, село или град, са ги събирали от собствени вноски, но е имало училищно настоятелство, контролиращо разходите. Има ли у нас подобен контрол или директорът е нещо като шеф на ЕООД при разходването на бюджета?

Словото, не бива в никакъв случай да подценяме Словото, когато говорим за щетите от Османското владичество. Възраждането ни започва с писаното слово на Паисий. Без живото му слово Левски щеше да е един от многото национални революционери, но не Апостола. Словото на Волтер, Дидро и Жан Жак Русо предшества разрушаването на Бастилията. Без „Колокол” на Херцен и писанията на Бакунин, нямаше да я има Руската революция от 1905. Словото е по-силно от топовете и парите. Народ лишен от силно слово е ощетен от историята. Тъпчилещов и братя Георгиеви са били много богати и състоятелни хора в рамките на Османската империя, но без словото на Петко Славейков, Ботев, Раковски и живите проповеди на карловеца Васил Иванов Кунчев национално-освободителното движение нямаше да постигне така желаната свобода. Между времето на Патриарх Ефтимий Търновски и Паисий Хилендарски угасва българското писмено слово. Това е твърде дълго.

Реагирам бързо и спонтанно, защото съм си задавал същия въпрос за Сингапур и имам някакъв отговор. Не съм познавач на тяхната литература и култура, но доколкото имам информация косвено от мемоарите на Ли Куан Ю, останах със следното впечатление: те на практика нямат висока култура и литература. Поне в този смисъл пишеше той, че точно в това е тяхната ахилесова пета. Притежават превъзходно образование, но имат да догонват другите нации в културно ниво. Затова сега са построили великолепна опера, канят всякакви световни знаменитости, догонват. За разлика от нас, обаче, те са изградили много здрава и силна средна класа, образовано съсловие, високо материално благополучие на страната като цяло и на отделните индивиди. И най-важното, повтарям се, но е важно да се подчертае, цялото това тяхно благосъстояние се опира и е изградено главно върху отлично образование във всичките му сегменти - от основно до висше и надграждането над висше. А не бива да се забравя и друго, били са британска колония, самият ли Куан Ю, но и не само той, а цялата фаланга негови съмишленици и съратници, са възпитаници на британски университети, такъв е и синът му. Нашето културно влияние до Възраждането няма тези корени, от които да черпи. Византия, с която ние сме били културно свързани чрез писмеността и елита, не съществува, Гърция е пресилено да се нарече неин културен наследник, въпреки претенциите на гърците. Чак от 17-ги век започва да се усеща руско културно влияние, но разцветът на руската култура и литература е едва през 19-ти век. На практика границата на пазарите на Османската империя, в които се движат по-будните българи, през всички тези векове са граници на културна посредственост и изостаналост. Въпреки арабското културно наследство останало в тях, това е отминала епоха. А точно в тези векове Европа бележи невероятен ръст в културното си израстване и интелектуалните си постижения. п.с. Цялата тази тематика е изследвана доста детайлно и добросъвестно, в ширина и дълбочина от Боян Пенев в неговия труд "Нашата интелигенция", този труд заслужава да се чете внимателно и напълно се вписва в тази дискусия. Там за мен има някои крайни мнения, Пенев по начало е писател на силния израз, но е задълбочен и добросъвестен във фактите. За съжаление съм я чел през студентските си години, доста отдавна, и сега този разговор е добър повод да я прочета отново. Най-ярка картина за голямата културна изостаналост от Европа може да се открие в първите десетилетия след Освобождението и до към 30-те години на 20-ти век. Тогава българската интелигенция и творци буквално се хвърлят с огромна енергия в най-различни посоки да догонват. Те откриват за себе си и за българската култура вече отминали в Европа течения и стилове - художниците рисуват в стил на импресионизъм, реализъм, романтизъм, един доста еклектичен стил и то изостанал понякога с десетилетия от Европа и отдавна отшумял там. Същото е и при писателите - българският символизъм, през който преминават почти всичките ни големи поети от Яворов до Димчо Дебелянов и Лилиев, следва с голямо закъснение френския символизъм. Яворов влиза и излиза от този стил твърде рано, но други поети продължават да пишат в него до края на дните си. много ясно изостаналостта личи в областта на романа, защото това е сложна литературна форма, изискваща традиция. Всъщност между "Под игото" на дядо Вазов, с неговото влияние на френския сантиментален роман от миналия век и "Тютюн" на Димитър Димов няма нищо друго забележително. Може някой да ми се обиди, но е така. А те, тези два български романа, комай си остават и единствените преведени български романи на много езици. Опит за летене.

Йончев, поздравления за добре и системно написания пост. По мое мнение той най-аргументирано отговаря на въпроса, поставен от Warlord, "Ощетени ли сме българите от Османското присъствие?" Дори аритметическото сумиране на минусите и плюсовете очевидно дават сбор от едно голямо ДА. Ти обаче си го изложил изключително добре балансирано, по мое мнение това е завършен конспект за по-голям труд, по-обширен и от статия. Дадох си труд да извадя константните плюсове и константните минуси през трите времеви периода, очертани от теб: - липса на държавност, постоянен негатив - липса на елит, постоянен негатив - наличие на широки пазари и възможност на предприемчивата част от населението да се възползва от тях, постоянен позитив Ако изпускам нещо "перманентно", поправи ме. Позволявам си да добавя още един много съществен, според мен постоянен негатив, той е пряко свързан с липса на елит и държавност, но не се припокрива напълно с тях: липса на висока култура, книжовност и изкуство. Това за мен е най-тежкия и с дългосрочни последици негатив от османското владичество върху българските земи. Защото имаме, например, дълго руско владичество върху полските земи, както и върху финландските, но там се е съхранила креативна и със световно измеримо значение интелигенция и културна традиция. Частично такова нещо може да се твърди дори за съседните ни Сърбия, Гърция и Румъния. За съжаление, това не би могло да се каже за българските земи по време на османското владичество: българската култура, литература и изкуство до Възраждането, и то по-късния му етап, остава ниска и невзрачна като прихлупена селска църква. Това, което Пенчо Славейков по-късно ще нарече "фасулковщина" в българската литература - посредственост, сивота и дребнотемие, битовизъм. Според мен, тази духовна застиналост за близо четири века е най-тежката щета върху българите, тя най-бавно може да се преодолее, ако въобще може.

Тази не е някаква, на Хеликон е. Ако видите бройката на продадените книги, обаче, нещата са зле - първата е малко над 2000, а десетата 1800. През 1995 съм продавал Календар-бележник за Нея в 40 000 тираж за 2 месеца. https://lira.bg/archives/132101 Детските книжки на Пан за Джуджето Боско, някъде по онова време имаха по три допечатки от по 30 000, видях ги на машината. п.с. сега видях, че класацията, която цитираш, е на Славейковци със сергиите. Остави ги тях. Те също са част от проблема, а не от решението. Място Име Автор Брой продажби за 2016 1 Изкуството на войната Сун Дзъ 3535 2 Малкият принц Антоан дьо Сент Екзюпери 2661 3 #Сподели (Хаштаг Сподели) Емил Конрад 2531 4 Аз преди теб Джоджо Мойс 2321 5 Нови 101 отбивки (Идеи за пътешествия до малко познати места в България) Елина Цанкова, Иван Михалев 2246 6 101 отбивки: Идеи за пътешествия до малко познати места в България Елина Цанкова, Иван Михалев 2166 7 Самолечение с ПайдаЛаджин Хончи Шао 2110 8 След теб Джоджо Мойс 1981 9 Обичам цветовете. Анти-стрес книга за оцветяване 1937 10 Любов Елиф Шафак 1811

Да така е, с тези пари можеш да си купиш апартамент или нещо друго, което да даваш под наем и да си рентиер. Мнозина това и правят. Но има една част от хората, на които този начин да живеят не им е интересен, те опитват нещо - наричат ги с хубавата българска дума предприемачи. Аз опитвах доста години, какво ли не, не ми се получиха особено успешно нещата, но имаше и добри години, в които се получаваха. Всичко зависи, ако си добър в тази област, дали ще имаш пазар. Нищо повече. Ако някой го е запушил, колкото и да си добър, нямаш шанс. Книгите, ако някой го организира така, както Амазон са го направили, неминуемо ще поевтинеят осезателно. Първо заради печата. И второ, по-важно, заради елиминирането на паразитното звено в българското книгоразпространение - търговците на едро. там е заровено кучето на високите цени и сриването на качеството в книгоиздаването, не предполагам, а го знам и бях свидетел как стана стъпка по стъпка през последните 20 години. цялата история, за да стигнем до тук.

Преди няколко дни племенникът ми ме изненада приятно в тази връзка, каза, че е бил на премиерата на един млад писател, Константин Трендафилов, и че е било невероятно, млади хора са били луди по книгата му, роман за годините след 1989, 90-те. Авторът не е бил очевидец на тези години, защото е бил хлапе, но е написал страхотен роман, по думите на племенника, който му е връстник. Имало е над 500 души, все на тая възраст и по-млади, и едва ли не бой за автографи. До колкото знам, тиражът е излетял моментално.