Б. Киров

Няма да пиша тук за съвременната руска политика през последните няколко години, от уважение към правилата. По принцип такова основание (че Русия стратегически се стреми да влезе в Европа) ми дава последната книга на Евгений Примаков, който без да го пише в прав текст, очертава такава перспектива. Също и още няколко писания на техни технократи и икономисти. А и перспективите им от икономическа и геополитическа гледна точка. Също така историята им през 19 век, фатално прекъсната от експеримента на комунизма. Обективно погледнато, ако не го направят рано или късно, те има две перспективи: да останат в изолация (неприемлива) и да се присъединят към нещо като БРИКС или Евроазийски съюз, но там нямат шанс да са водещ лидер, пропуснали са историческия си момент, той беше до 70-те години в старата им система. Интегрирането им в Европа, ако бъде успешно, им отваря стратегическа перспектива да бъдат един от нейните лидери, а това е голям залог, дори като теоретична възможност.

Въпросът ти е на границата: ще напиша моето мнение, ти не развиваш капитализъм, засега това е системата, която ти позволява на теб да се развиваш най-добре. Защо се радваме, ако един атлет изпревари друг с десета от секундата? Заложено е в човек. Един човек като Бил Гейтс отдавна не е мотивиран от печеленето на пари, а и една ли в самото начало е бил мотивиран главно от тях.

Спандьо привет, на послеписа няма да отговарям, защото си е ОТ, цитирах мисълта му за демокрацията, също не съм му фен в личен план. Не мисля че пишеш сериозно като историк твърдението, че монархиите от 16-18 век са били по-читавия за Запада модел. Като парадокс, може би и от някаква морална носталгия, бих го приел като оригинално виждане; като модел за икономическо развитие - пълен нонсенс, лишено е от логика, няма начин с монархия от 16-18 век да развиваш национален пазар и капитализъм, още повече да изградиш отворен световен пазар. Просто е невъзможно.

Китайците нали си я правят в Южно море, насипват си острови, затова са им конфликтите с американския флот; ще устои по-добрият; в крайна сметка ще се роди нещо по-добро, глобално.

Няма такъв собствен модел, още не е изобретен и няма да бъде: а иначе според мен си напълно прав за търгуването, то и това наблюдаваме, Русия се опитва да се изтъргува по-скъпо и да влезе права в Европа, друг въпрос дали й се отдава, времето ще покаже, тук и персоните са от значение. Западният модел не е читав, и Чърчил го е казал, но засега няма друг по-добър измислен от него. Но най-важното, по мое мнение е, че той непрекъснато се реформира вътре в себе си, Западната цивилизация, каквато е днес, е единствената реформираща се из основи отвътре социална система, тя е способна да прави това и без външен натиск - спомнете си само какво е било отношението към цветнокожите преди 50 години в САЩ и какво е сега, а какво ще бъде утре? Западът, такъв какъвто е днес, е най-пластичната в социално и икономическо отношение система, защото неговият фундамент е рационализъм. н

Фружине, като историк трябва да знаеш и много добре го знаеш, че Русия през 1917 година беше изритана от Европа от болшевишката революция на Ленин и Троцки; в Русия преди това имаше демократично избрано правителство на Керенски, демократичен парламент (Дума) и Русия се беше отказала от монархията и Царя Батюшка преди преврата на Ленин-Троцки; Русия е вървяла по пътя на демократични реформи и индустриализация и ако бе продължила по този път, вероятно сега щеше да бъде първата или втората икономика в ЕС. Уви, както всички го знаем, алтернативни варианти в историята няма, но могат да се правят някои разумни изводи на база на стар и погрешен опит.

Руските патриоти може и да НЕ желаят, но нямат обективен избор, то не опира какво желаят, а какво могат. Русия е на кръстопът и трябва да избере една от посоките пред нея – към Европа (а това означава партньорстово със САЩ и НАТО), което е западния икономически модел на свободен пазар и демокрация или към Изток, в Евроазийския модел, където доминираща сила вече обаче е и ще бъде Китай, а след само четири години към него ще се присъедини друг по-голям и потенциално по-силен от Русия играч, Индия. Много е елементарно: Русия каквото и да прави няма РЕСУРС да бъде велика икономическа сила със свой уникален икономически модел, тя като население и технологично не е състояние на надскочи този си ръст, който е постигнала днес. Русия никога не може да надхвърли 7-та, максимално 6-тата позиция като икономическа тежест в света, това е предначертано поне 30 години напред. Русия сама трябва да реши кардиналния си въпрос – да се интегрира със Запада (което за нея означава да се обърне към Европа по правилата на Европа) или да търси интеграция с оглавявания през следващите десетилетия блок от Китай, което в политически план означава някаква форма на държавен капитализъм и диктатура, също така олигархия, а може би в крайна сметка и връщане към морално остарялата система на комунизма. Тръгне ли обаче в тази посока, наляво към Третия свят и Азия, Русия винаги ще бъде трета цигулка, „малкият брат” в голямото азиатско семейство на Китай и Индия. Винаги Големия китайски брат назидателно ще поучава Русия колко е изостанала и зависима. Като партньор на Запада, Русия ще има много по-престижна и важна роля и най-вече по-добра дългосрочна перспектива: руският президент няма да тежи колкото американския и да подписва листчета с него, но ще е стратегически важен партньор с равнопоставена и важна роля и много по-добри перспективи за личен просперитет на всеки един руски гражданин поотделно и на страната Русия като цяло. Така най-общо виждам перспективите на Русия в следващите няколко десетилетия. п.с. В таблицата горе е пропусната икономиката на ЕС като цяло, тя е по-голяма като брутен продукт от тази на САЩ; сумарно Запада (ЕС и САЩ) ще произвеждат около 40 процента от Световния БВП, Китай - 20, останалите страни оставащите 40, това са тежестите на страните и блоковете в бъдещия свят само след 4 години, през следващите три десетилетия не се предвижда тези съотношения да се променят съществено, промени могат да стават в политическите и икономическите съюзи между държави и нации, но не и в тяхната икономическа тежест.

Е, тук поставяш огромен въпрос с малко думи, на който не може да бъде отговорено просто с да или не. Но е хубав въпрос. Ще продължим дискусията, налага ми се да прекъсна

Едрият капитал не ги финансира, той инвестира в тях, след което си връща инвестицията обратно с лихвите. Левите и в модерните демокрации винаги са склонни на големи обществени харчове за различни социални програми, които в крайна сметка после се плащат при управлението на десните. Всички обществени задължения се калкулират като държавен дълг, този дълг в по-голямата си част винаги е към частни банкови институции. Ако се направи прецизен анализ на държавните задължения в Европа и тези в САЩ, ще се види, че най-големите задължения за акумулирани при леви управления; у нас ситуацията е сходна, но председателят на българската лява партия бе избран за такъв на европейската, пълен нонсенс, според мен, разбира се.

Върбанов, поздрави за доброто попадение, много силен постинг. +++ Ограничени са ми плюсовете, но го имаш от мен при първа възможност. И не е прав Лапландеца, че ляво и дясно били стар шлагер, евъргрийн са. Сега за да съм по-ясен, ще опростя нещо, после можем да го допълним с конкретен анализ и факти. Ултралявото (комунизъм, социализъм, анархизъм) винаги работи ръка за ръка с ултрадясното (банкови спекуланти, които правят от кръвта пари). Ще илюстрирам – Ротшилд става крупен банкер от дребен лихвар като заема с голяма лихва пари на кралската институция, нуждаеща се остро от кеш, за да воюва. После вместо кралската институция (която е относително сигурен платец, защото е диктатура) се появява още по-сигурен платец – това са комунистическите диктатури. Щом вземат крупен заем, диктаторите винаги гарантирано го връщат, защото са диктатори – колкото по-неограничени и силни, толкова по-сигурни платци са. Сталин има на разположение милиони роби в ГУЛАГ, които вадят чисто злато в Сибир, той гарантирано ще си върне златото, не може да фалира, освен ако „колегите” му от Политбюро не го фалират, но те ще издигнат друг като него. Една демократична държава или частна корпорация е много по-несигурен платец, освен това ще търси най-изгодните условия за заем, най-ниската лихва; диктаторът няма да се пазари за такива условия, той взема смело големи заеми и ги връща, защото има неограничена власт над роби. Ерго, най-дясното и най-лявото имат общ интерес, те правят заедно парите си. Това обяснава факта, защо Троцки се появява в Русия преди революцията, финансиран от крупни банкери.

Ето това е феномен – след като н-пъти подред са те обирали до шушка все по един и същ начин, отново да влизаш в същата схема. Това си е чисто български патент, Феноменът Пурко. През Виденово време пенсионерите изгоряха така с парите си – повечето държаха мизерните си спестявания в левчета по банките на тарикатите с високи лихви, и естествено – за 10 дена загубиха всичко. После имаше всякакви пирамиди (и преди това), и не свършват наивниците-тарикати, все извират нови и нови такива, дето са „играчи” и залагат. Та и банката на Василев – не са само едрите риби с над 100 000 евро, дето изпатиха, отнесоха го хиляди дребни тарикати, защото повече от половин година им стояха блокирани парите там, а сметките за ток и парно си вървят, па и голям страх браха до последния момент. Тази банка даваше лихва 8 процента, когато другите даваха 2, но тарикатите не си задаваха въпроса Защо? Скоро пак гръмна някаква „взаимоспомагателна каса” в провинцията и пак същите типажи видях – човек работил 40 години, както сам казва, ограничавал се във всичко, и си сложил всичките пари в тази „каса” заради висока лихва – разбира се, сега пие една студена вода. Същият обаче типаж ще го видиш сред противниците на западните корпорации, които „изсмукват ресурсите” на българската икономика и ни крадат златото – на крадците на златото е върл душманин и не вярва, обаче на местният мафиот прибрал му всички спестени парици се е доверил. А обясни ми как се движи мисълта в главата на такъв човек и какъв натиск се получава там, за да го мотивира на такива действия?

То според мен, скачането на война срещу западаните корпорации (сещам се за бойните възгласи срещу "кражбата" на злато в Пирдоп) е от едно промиване на мозъци, второ, някак си е вкоренено и в историята на българския капитализъм - той винаги е бил разпарчетосан и занаятчийски, а държавата (майка за едни) е разпределяла щедро за тях чрез партиите, но е била мащеха за други, които не могат да се вредят да сучат от нея. Общо взето това е "модела" на българския капитализъм и преди, а и след 1944 (когато капитализмът окончателно се одържави), но пак си пасна на психиката на Бай Ганьо, че щом си в политиката (разбирай близо до държавата), келепир има, всичко останало е "бошлав" и от работа само гърбица може да ти поникне, капиталиста е лош частник или будала, а пък капиталистите отвън са два пъти по-лоши от нашите, защото крадат от Държавата (общия казан), от която може и ние нещо да откраднем някога, знае ли човек.

Много добро връщане в темата! Всъщност първата модерна западна корпорация е Ордена на Тамплиерите, те са банкова корпорация, която превръща войните в капитал. Имат стройна корпоративна структура и ясно дефинирана цел за печалба на акционерите: там формулата е „пари-война-пари Прим; и отново завъртане на цикъла. После идват националните корпоративни държави, Републиките в Европа, комунизма в Русия, който си беше интернационална държавна корпорация, и чак след разпада му на сцената излязоха модерните западни корпорации от частни акционери, правещи огромни печалби със свръх-квалифицирани екипи от специалисти и много добро управление на ресурсите. Корпорациите днес са моторите на прогреса в технологиите и иновациите. Затова държавата България сключва договор с конгломерат от три корпорации да й вадят газ и нефт от 6-километрова дълбочина на дъното на Черно море, защото държавата България няма ресурса на тези корпорации сама да го постигне технологично, нито пък в нея има достатъчно могъща корпорация, която да го направи, за този газ се знаеше и през Татово време, но гроздето беше кисело, защото е високо; затова Венецула, държава с огромни запаси от нефт, страда от глад и мизерия, защото с ресурса на националната си корпорация (държавата) не може технологично да изважда и преработва това, което има, примерите са без брой. Корпорациите са благодат за нацията, която е достигнала технологично и образователно ниво, което да й позволи да ги има, те са от икономическа гледна точка най-доброто за една национална икономика, когато хората в тях инвестират печалбите си в националния капитал. В Сингапур корпорациите (чужди) правят парите на сингапурските граждани, които работят качествено за тях. Държавата Сингапур само осигурява добра рамка за работата на корпорациите и качествена работна ръка за тях. Същото нещо се повтаря на десетки места по света. Там където има политическа корупция и слаба обществена организация, корпорациите се възползват, те не са благотворителни организации от монаси самаряни, където могат, прескачат законите и минават по-евтино с корупция. Но това е, защото намират такива празнини. Сами по себе си е грешно да бъдат демонизирани корпорациите като някакво зло, все едно да заклеймяваш Ферари, защото е много мощно, бързо и опасно на пътя. Зависи кой и как го кара, и къде. п.с. сега като си правя ретроспекция, в България никога не е имало корпорация в истинския смисъл на думата: мултигруп беше пародия, преди 1944 има някакви опити в тютюневата промишленост, описани в романа "Тютюн" на Д.Димов и някакви опити в банковото дело (Буров и неговите клонове от фирми в минното дело и тютюните), но това са опити, по-скоро пародии, винаги свързани с държавата и политиката, никога не е имало технологични корпорации от рода на Круп, Тисен, Форд и т.н. Гърците, например, имат - корабоплаването при тях е корпоративен бизнес с повече от 200 годишна традиция.

Лапландец, неуморим си. как го правиш това, въртиш-сучеш, все към "постчовеците" отиват темите ти; сега гледам си хванал Ник да ти разгадава загадките, и той явно леко се е изнервил. Добре я постави тази тема, тръгна интересно и виж я накъде отлетя п.с. Сега прочетох всичките ти постове след странния ни диалог и виждам това, което заслужава внимание: "Вижте как се промениха нещата след като се предрече възходът, иницииран от Запада, на Китай и стабилизирането на Русия.Това е един нов период в който сме все още, но Те пробват да го моделират , а как , това ще е интересно да обсъдим." Как стигна до блестящото заключение, че възходът на Китай е иницииран от Запада. Това вече ми идва над възможностите да го разбера: Китай днес е най-големият икономически конкурент на Запада и утрешен основен военен опонент на Запада, защо Запада, според теб, сам да си е изработил такъв конкурент и опонент? Оригинално геополитическо решение. САЩ си предислоцират основни военни сили в Южнокитайско море, техен стратегически противник в следващото десетилетие ще бъде Китай, не Русия, защо те са си инициирали сами този огромен проблем?

Желание имам точно толкова колкото са възможностите ми. Затова оставяме този толкова съдържателен за мен и вероятно безсмислен за другите читатели разговор отворен. Хубав ден!

Мисля, че те разбрах, макар да сме доста далече от СЕТА.

Отново по същия начин ти отговарям, първият абзац го пропускам, от моя страна това означава, имаме консенсус, еднакво виждане в случая. Последните ти две изречения ме водят в непозната за мен територия. Не мога да ти опонирам, не мога и да се съглася, защото не знам какво имаш пред вид. В твои ръце е да го изложиш тук или не.

Лапландец, маси няма, има но се състоят от индивиди, всеки е уникално и неповторимо "аз", каквито са твоето и моето, така че всеки опит да ограничите свободата на който и да е "аз" ще бъде посрещнат с бунт, ако го правите със сила, ще срещнете равно противостояща сила. Защо мислиш, че вашата сила ще бъде по-ефективна от срещуположната й? Или греша за начина?

Добър си, хвана написаното от мен преди да го изтрия; за да постигнете това, трябва да извършите най-голямата революция-еволюция в главите на хората, нещо като Великата Френска Революция, но хиляди пъти по-мащабно и важно, защото ще е в мисленето на милиарди индивиди с различен интелектуален капацитет и манталитет; ето това наричам Утопия, красиво е като втурването на дон Кихот срещу Вятърните мелници, но ... свръхчовешка цел е. По втората част от постинга ти, виждам нещата като теб, затова не ги цитирам.

За интелектуалният капан съм донякъде съгласен с теб, не съм сигурен дали някой го ръчка или си е на автоцензура, това няма значение. Моето мнение е, че "ляво" и "дясно" все още са актуални, поне докато имаме лява и дясна ръка - едната да взема, другата да дава. С написаното във втория ти постинг се разминаваме, мисля че надценяваш волята и интелекта на човешкия индивид, защото има обективни дадености извън човешкото мислене и развитието на технологиите и в това е инерцията; да и това ще коства време, векове, глобален ресурс. И да, според мен, е единствен Вариант. Каква е твоята визия за друг?

Нямаше да пиша за Чомски, ако не бе го включил като аргумент срещу мащабната глобална търговия. Всъщност ултралявото винаги е ултрадясно, това е закон на кръга, но е за друга тема. Специално за Чомски не мисля, че писанията му са "дим и мъгла", той има голямо влияние сред интелектуалците на Запад и гласът му тежи. Ултралява е идеята му за преминаване на собствеността (фабрики и т.н.) в ръцете на работниците и преразпределянето на печалбите между тях, той защитава такава идея последователно, без да се декларира като марксист. Иначе глобализацията си е факт и без тези споразумения, които само идват да я поставят в някакви рамки - тя е реалност, според мен, няма начин да бъде наречена "утопия", защото значението на Утопия е "никъде несъществуващо", а глобалната търговия и в този момент, докато си обменяме мнения, си върви с милиардни обороти.

Ето накратко тезата на Н.Чомски за споразумението TTIP, защо той е против него: Чомски обаче силно преувеличава като казва, че 40-50 процента от хората в САЩ живеят под прага на бедността – всъщност те са 13.5 процента през 2015 по статистика, като за праг на бедността е приет 11 000 щ.д. годишно или около 900 долара месечно; като се има предвид, че тези хора не плащат данъци, получават връщане на федерална такса (6-7 процента) в края на годината от всички покупки и допълнително получават купони за храна, тази сума от 900 долара не е ниска. In 2015, 13.5% (43.1 million) Americans lived in poverty. California has a poverty rate of 23.8%, the highest of any state in the country. Iowa has 12.8% of people living in poverty, this is the lowest poverty percentage in the United States. https://en.wikipedia.org/wiki/Poverty_in_the_United_States Освен това има и друго, от графиката долу е видно, че като процент това съотношение се запазва почти постоянен вече почти половин век, като е бил по-голям в периода 1960-75 г., след което е стабилизиран. Абсолютното увеличение в млн. хора идва от бързото нарастване на населението на САЩ, процентът е стабилен. Патосът на Чомски е друг – той навсякъде се изявява като радетел на работническо самоуправление и преминаване на собствеността на предприятията в ръцете на работниците, ако четете статиите му икономически въпроси, ще видите, че точно за това призовава – нещо като работнически кооперативи със самоуправление и притежание на средствата за производство. В този смисъл Чомски е ултраляв до анархизъм. И тук при него веднага лъсва едно крещящо противоречие – защо тогава неолибералния модел, който защитава на практика споразумението TTIP, предложено от Демократическата партия, облагодетелстващо корпорациите, насочено точно срещу бедните, според Чомски, има най-силна електорална подкрепа точно в Калифорния, където са концентрирани най-много от хората, живеещи под линията на бедността – 24 процента, всеки четвърти? При Чомски има още цял куп такива противоречия със собствената му анархистична идеология – например, едно от най-фрапиращите за мен е, че в разгара на банковата криза и печатането на пари от ФЕД, той изведнъж обяви в свое интервю, че гасенето на кризата с печатане на пари е най-добрия ход, така направи и по отношение на дълга на Гърция, където пишеше в защита на тезата, че гръцкия дълг трябва да бъде отписан. Иначе е много силен в доводите си срещу корпорациите и неолибералната пропаганда, но има явни несъответствия.

Е, това е другия начин да се пише вместо с много ситни букви, които без силна лупа не се четат, да се пишат много големи текстове, които пак така трудно се четат и разбират. Изкуство. Но ако има развито гражданско общество, интелектуален елит и свободни медии, винаги ще се намерят достатъчно компетентни анализатори, които могат да изтъкнат силните и слаби страни в подобно споразумение пред широката публика от различни гледни точки, да го направят предварително в дебат, за да я информират компетентно - липсват ли тези неща, отваря се поле за спекулации и манипулация.

Добро утро, Лапландец, честит ден на будителите, поне ако други не събудим, ние да сме будни. Не знам какво си слушал от Чомски за TTIP, аз чух нещо, в което главният му патос беше, че се прави на тъмно от бюрократи и корпорации и не е осветено за публиката. Това сигурно е така, но по това споразумение още няма консенсус дори сред тези, които го правят. Иначе Чомски си пее неговата песен срещу корпорациите, но някак си забравя да прибави към тях корпоративния банков капитал, не знам защо, при него този елемент на корпорациите винаги отсъства в критиките му. Според мен, СЕТА е нещо като трасиращ договор пред TTIP. Да му правим конкретни оценки, трябва да прочетем внимателно 1600-те му страници, а и след това, без да сме професионални икономисти и юристи, ще си клатим въздуха само с дилетантски тълкувания. У нас даже един професионален икономист не публикува нещо като резюме за широката публика, за да я информира за СЕТА предварително, поне аз не съм прочел, та камо ли за TTIP: чета само шамански заклинания от рода „добре-зле”, според политическата принадлежност на тълкувателите, нищо конкретно. Но както и да е, според мен големият въпрос е не дали ще се подпише TTIP – този договор ще се подпише – а кой ще го подпише от американска страна и какъв ще бъде той. Затова сега всички в Европа чакат резултатите след 9 ноември, а и не само в Европа, в Мексико (НАФТА), в Китай (ще има ли тарифни мита?), и къде ли още не.

Ник, за мен е удоволствие, още повече, че двамата с теб в тази тема очевидно забавляваме доста четящата ни публика, за три дни от 1800 тя е станала над 2400, това в тема от раздел Икономика си е бестселър Че имаме противоречия, за мен лично е по-интересно. Но за да не съм толкова сериозен, ще публикувам нещо по повод на комисиите, което си е като диалог от "Ъндърграунд" на Костурица, направо е класика в балканската комедия "ъндърграунд-кючек". Става въпрос за част от едно интервю отпреди 6 години с проф. Кушлев, тогава шеф на прословутата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисия Кушлев); интервюто не бива да се чете сериозно: Водещ: Общата сума? (пита го колко са конфискували) Стоян Кушлев: Така че бих казал, че справедливостта възтържествува. Аз бих казал, че досега имаме, ако става на въпрос за спечелените дела, ще мина и към останалите наши производства, но те са вече 50 от 222, на първа инстанция, спечелени на първа инстанция са 50 дела, решения на първа инстанция са 65, т.е. около 70% е успеваемостта на делата, това е близо до световния, даже на горната граница на европейската и световната тенденция. От 60 до 70% се уважават делата по гражданските конфискации в европейските държави. Така че ние сме... Водещ: Като сума колко е? Стоян Кушлев: Като сума на първа инстанция са 26 милиона уважените, но на последна инстанция, там е... нали, минава се и втора инстанция, и трета, вече Върховният касационен съд (ВКС), досега са минали седем дела. Движението е бавно, но то е неминуемо, както виждате. Четири години продължи... Ще минат тези дела и през последната инстанция. Аз бих казал, че най-справедлива е последната инстанция. Водещ: Да, така е. Стоян Кушлев: Ние почти нямаме загубено дело във ВКС. Имаме едно-две дела, които сме ги загубили на първа и на втора инстанция, но след като отидат във Върховния съд се връщат за ново разглеждане, с указания да бъдат уважени нашите искания. Така че аз съм спокоен в това. Водещ: Крайният резултат, да изчистим тази тема, крайният резултат, вече като мине и на трета инстанция делото, крайният резултат като финансов ресурс, който се конфискува. Стоян Кушлев: Вижте, ние сме предявили искове, но това ще стане след няколко години, като минат, но ние сме предявили искове досега за 236 милиона лева. Ние говорихме преди като бях при вас, говорехме за 215 милиона. Ето, от средата на юли, някъде около 20 юли бях при вас, за два месеца виждате какъв е резултатът. Водещ: Добре. Това са искове. 236 милиона лева. Стоян Кушлев: Да, но вече съдът ще реши какво ще предяви. Водещ: Съдът ще прецени. А до момента това, което е преценил съдът, това, което е влязло в държавата? Стоян Кушлев: Което е влязло в сила не е голямо, то е над два милиона лева, защото това са все още малки дела. Но ние чакаме и по някои големи дела, които са на последна инстанция. На последна инстанция е делото на Митьо Очите, което е минало през двете инстанции и чака във ВКС, което е за 2.350 милиона. На последна инстанция е делото Валери Тодоров, т. нар. Дебелия, което е също за 1.800 милиона лева. Така че там се чака само... Върховният съд може и да не допусне обжалване пред него и тези решения да влязат в сила. Така че веднага ще нарасне и сумата... Водещ: Така като ви слушам, с 2.5 ще скочи сумата... Стоян Кушлев: Да, ще скочи сумата... Само с 2.350 милиона от Митьо Очите. Водещ: Това е от самото създаване на комисията, досега? Стоян Кушлев: Не. Това е само делото на Митьо Очите. А два милиона са от досега постановените седем решения, те са от по-малки дела, които са... Водещ: Два милиона – но това е за целия период от съществуването на комисията? Стоян Кушлев: Да, това е... но аз ви казвам перспективата каква е. Водещ: Да, разбирам ви. С колко пари разполагате? Стоян Кушлев: В момента нашият бюджет беше намален с повече от 45% - от 7.5 милиона на 4.2 милиона. Ние не можем да си плащаме вече нашите задължения по делата, които се водят. Там има сериозни разноски за заплащане на възнагражденията на вещи лица, по три-четири експертизи. Водещ: Добре. Ако ви се разширят правомощията, как ще карате с 4.2 милиона? Стоян Кушлев: Не можем в никакъв случай. Даже и с това, което... Аз това го казах на зам.-министър Горанов, но той все още не може да навлезе в този проблем и да го разбере. Водещ: А колко ще ви трябват за тези правомощия, които се очертават по закон? Стоян Кушлев: Ние тогава трябва да работим с онзи пълен щат, който някога беше определен от парламента на комисията от 300 души, а сега сме 180 и няколко, т.е. трябват ни още няколко милиона на тези 4.2 милиона, тъй като в момента се задъхваме. Ще бъдат прекратени дела. Водещ: 7-8 милиона ви трябват... Стоян Кушлев: Такава беше и по-рано перспективата, удобство до девет милиона, при развитие на комисията, но финансовата криза доведе до това състояние на нещата. http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15917/ С това и аз приключвам участието си тук, за мен беше удоволствие.