Б. Киров

Ник, с целия ми респект към аналитиците на Moody’s, обърни внимание на коментара в тази статия във Форбс, който все пак се дистанцира от оценката на Moody’s, или поне търси неутралната гледна точка: Since it’s natural to question Moody’s motives in producing these two reports, it’s worth noting that Moody’s Analytics is a non-partisan subsidiary of Moody’s Corporation, the credit-rating service covering companies and sovereign nations around the world. The reports’ lead author, Mark Zandi, is Moody’s chief economist and a registered Democrat who has advised and donated to John McCain; fact-checking site PolitiFact reports that Zandi also donated money to Clinton’s primary campaign. In June, Zandi defended his analysis to PolitiFact, saying in part,”the approach we took is the same approach the [nonpartisan Congressional Budget Office] takes when evaluating similar fiscal policy proposals. I’m very interested in hearing substantive critiques of our work.” So far, the biggest critique to emerge has come from the one of the subjects themselves: in a statement in June, Trump said (among other things) that the report “should be put in the trash can.” Of course, Clinton has done the opposite; in the weeks since Moody’s released its first report, she has used it to attack Trump’s economic policies. Или иначе казано, авторката пише, че авторът на прогнозата, Марк Занди, е регистриран демократ и дарител на Джон Маккейн, а също така дарител на кампанията на Хилари Клинтън; освен това, Клинтън е цитирала този негов анализ в предизборната си кампания - анализът е направен в края на юли. За мен феноменално интересна е реакцията на борсите в САЩ - отначало те се сринаха с 5 пункта, шок от победата на Тръмп (за това допринесе и умишленото и безпрецедентно забавяне на резултатите в нощта на изборите, те закъсняха повече от 8 часа от обичайното), след което скочиха над предишното си ниво, а цената на златото падна - преведено, това означава, парите са оптимистични за инвестиции в производство, защото скочи индекса Dow Jones, и инвеститорите не искат да инвестират в злато, надяват се да печелят от обороти: "Така Dow Jones успя да запише ръст от 1,17%, или малко под 220 пункта до 18 807,88 пункта. Подкрепа на индекса оказа търговията с акции на Goldman Sachs. Инвестиционната банка отчете ръст на книжата си от 4,28 на сто до 200,87 долара за брой. На зелена територия приключи и IBM. Акциите й поскъпнаха с 3,49% до 160,22 долара за брой. Широкият S&P 500 се повиши с 0,2% до 2 167,48 пункта. За Nasdaq търговията обаче не беше позитивна - индексът загуби 0,81% и затвори сесията на ниво от 5 208,8 пункта. Цената на златото достигна 2-седмично дъно. Търговията се извършваше при 1 ,266,40 долара за тройунция или спад от 0,6 на сто." http://www.investor.bg/sasht/337/a/dow-jones-dostigna-istoricheski-vryh-228096/

Относно „белия боклук”, гласувал за Доналд Тръмп, нещата не стоят точно така, според мен. Ето кои са гласували за Тръмп на базата на екзит-полове СЛЕД изборите, защото тези преди изборите бяха доста по-различни; оказва се, че: 1. По отношение на доходите - 50 % от хората с годишни доходи между 50 000 и 99 000 долара са гласували за него, тези хора определено са средна класа, твърде далече са от чертата на бедността - 48 % от хората с годишни доходи между 100 000 и 199 000 – тези също са средна класа - 49 % от хората с годишни доходи между 200 000 и 249 000 долара – средна класа - 48 % от хора с годишни доходи над 250 000 долара – горен етаж на средната класа и богати Или половината от средната класа и богатите са гласували за Доналд Тръмп; в същото време, тези с по-ниските доходи, т.е. непостоянна и ниско квалифицирана работа, т.н. „бял боклук”, които са под 30 000 долара доходи са 41 %, срещу средно около 50 % за средната класа 2. Твърдението, че са го подкрепили предимно ниско образованите също не отговаря на истината: - 52 % от хората завършили колеж с бакалавърска степен - 45 % завършили колеж с магистърска степен - 35 % от продължили образованието си с надграждане на научни степени 3. Твърдението, че го подкрепят предимно белите, а латиносите и азиатците ще гласуват монолитно за Клинтън също се пропуква: - 58 % от всички бели гласоподаватели - 29 % латинос – това е голям сюрприз за Клинтън, там се очакваше почти 90 % от гласоподавателите да гласуват срещу Тръмп – обяснявам си го, че тези хора също страдат от престъпността на етническите си сънародници, всеки трети нелегален емигрант латинос, а те са общо 12 милиона!, е с криминално досие, Америка е подложена на терор от банди на латинос, в затворите те също са основен контингент - 29 % от азиатските американски граждани са гласували за Тръмп, а те са близо една трета от 4.5 милиона такива гласоподаватели в САЩ - Съответно само 8 % от афроамериканците са гласували за него, тук вотът е етнически 4. По пол картината е такава: - 53 % от мъжете са гласували за Тръмп - 42 % от жените са гласували за него, след ужасните удари, които получи в кампанията с обвинения едва ли не, че масов изнасилвач, явиха се 9 дами с такива претенции към него 5. По местожителство: - 62 % от живеещите в „Едноетажна Америка” – малки градчета и рядко населени области са гласували за Доналд Тръмп Според мен, Тръмп обърна мача в своя полза главно с две неща – обещанието за ниски данъци на ВСИЧКИ и обещанието за нови 25 млн. добре платени работни места в САЩ; дали ще ги изпълни – времето ще покаже http://www.abc.net.au/news/2016-11-10/us-election-donald-trump-voters-exit-polls/8012158 На втората диаграма се вижда кои гласоподаватели в сравнение с предишните избори са преминали към Тръмп и кои са преминали към демократите:

Историята на САЩ е алгоритъм от два големи повтарящи се цикъла – изолационизъм и експанзионизъм. Дори бегъл поглед върху картата на тази държава показва движението на тези два импулса, съвпадащи с очертаната тук от Атом времева рамка – разпадането на империята на Наполеон в Европа до 2016 г. на 21-ви век.От 13 английски колонии преди Войната за Независимост през този доста кратък исторически период, Съединените щати се превръщат в глобална империя в началото на 21-ви век. И всичко това се случва между 4 юли 1776 до днес в редуване на изолационизъм-експанзионизъм. 13-те британски колонии преди Войната за Независимост Разширяването на САЩ през целия 19-ти век по години, оцветеното в кафяво на изток е територията на обединените щати през 1783 На картите не е отбелязано разширяването де факто на американското влияние след ВСВ, когато цяла Западана Европа фактически дължи икономическото си възраждане и развитие, заедно с военната си защита, на САЩ. След падането на Берлинската стена се случи още едно голямо разширяване на Запада в Европа, под лидерството на САЩ Изолационизмът във външната политика на САЩ е започвал, когато предишния експанзионизъм е изчерпал възможностите към разширяване, за да подготви нов импулс на експанзионизъм, водещ до следващо разширяване. Ако се проследи в детайли конкретната история, може да се види ясно тази тенденция и линия във външната политика на САЩ през очертаната времева рамка от около 250 години, с нейните добре отграничени маркиращи я етапи, личности и партии, които са я провеждали. Въпросът за мен е не дали ще има нов период на относителен изолационизъм, акумулиращ вътрешна мощ за нова експанзия, а дали изборът на Доналд Тръмп за 45-ти президент на САЩ не маркира началото на този процес? И ако да, как конкретно ще се отрази той на останалия свят.

Покрай избирането на Тръмп всички някак пропускат един много съществен факт - републиканците, покрай него, това го призна и Пол Райън вчера, получиха мнозинство в Конгреса и Сената, а това означава пълна власт да прокарват и провеждат законодателството си. Тръмп шоумена беше дотук - оттук натам ще наблюдаваме действията на републиканеца Тръмп, а тези две роли са коренно различни. Махалото на американската държавна машина се движи по обичайната си треактория - два мандата демократи, два мандата републиканци. Нищо драматично няма да се промени, поне в първия мандат на Тръмп. Промените ще бъдат плавни и контролирани.

Най-после нещо смислено и концептуално в тази тема, добра основа и интересна гледна точка за дискусия. Ако във форума има историци, които не са тясно специализирани, или с по-широк поглед върху философията на историята и с асоциативно мислене, последното изречение е блестяща отправна точка за паралелен анализ на света след падането на Наполеон, този след Версайския договор и днес. Но е много голяма тема, изискваща конкретен анализ и синтез.

За себе си ти гарантирам, че не е манипулативно, единственият начин да сторя това, според мен е, като изляза от темата ти и замълча в нея. Ще чета написаното от другите с интерес, но няма да пиша, за да не манипулирам

Лапландец, може да не ти харесва каквото пиша, така мисля - ако си в състояние да промениш мнението ми, направи го аргументирано. Компанията Атомстрой скоро осъди на арбитражен съд България за милиард и нещо, заради пълната бездържавност на чиновници и партократи, но тези хора, сигурен съм, няма да влязат в затвора, нито ще платят с личното си имущество. Това откъдето и да го гледам не е справедливо и не е държавност; в същото време го плащат всички. За ниските доходи и не конкурентната ни икономика изписахме десетки, може би и стотици постове с Ник в различни теми тук, но явно не си ги чел, там съм си изразил мнението защо са ниски доходите и защо сме най-бедната държава, темите са във форума. Какви са тези "нестандартни решения негативни за Нас", поясни се, не мога да ти чета мислите. Темата си е твоя.

Е аз за това ти казах да си жив и здрав Ако искаш обаче да дискутираме по същество, обмисляй си аргументи, а не ми казвай, не четох надолу, сега ти чета предишния постинг.

Грешиш. Платен съм от това, което сам си изкарвам с труда. Обидата ти е доста гнусна, бай дауей, но да си жив и здрав.

Ами "старата" Европа се е ояла и е разглезена от социални привилегии, затова в следващите 10 години се прогнозира ръст на БВП между 1-2 процента за страните от Еврозоната, в Китай е 7, в САЩ - 3; Европа не расте заради "социални привилегии" на местна почва, трябва й малко инжекция на конкуренция и свободен пазар за работната ръка, парите не растат по дърветата; иначе конкретно за България, с нейната 5-процентна средна класа (хора не на държавна служба с доход над 1500 лева - 750 евро), такива притеснения, че ще ни нарушат доброто трудово законодателство и ще ни конкурират заплащането на добре платената работна ръка е смешно - България само може да спечели от такова отваряне на пазара и навлизане на чужди арбитражни съдилища. Промени в трудовото законодателство? Увеличават с още 1 процент вноските на работещите за пенсии при годишен дефицит в НОИ 4.5 млрд. лева, предвиждат, под натиск от казионните профсъюзи това да става постепенно всяка година, защото "парите за пенсии не стигат" - е как да стигат при толкова много чиновници с привилегии и толкова малко в частния сектор, дето ги плащат тия привилегии. И сега - но пасаран! - не ни пипайте хубавото трудово законодателство, дето взима от работещите едни от най-високите осигурителни данъци, но и те не стигат, да си го пазим и умножаваме тези "социални придобивки" за паразитната каста около държавната далавера. Някак всички тия вопли ми идват в повече.

Какви "елити", Лапландец: идва тук канадската фирма Х, отваря н-на брой работни места (а дано ама надали), определя сравнително добри заплати за работници и служители - те са СРЕДНА КЛАСА, не са "елит", плаща си данъците, плаща им осигуровките, произвежда нещо си, изнася го в Европа и на други пазари, генерира положително салдо. Къде видя тук ползата за елитите? Или това че европейските бюрократи вместо да правят двойни гушки с тлъсти данъци и акцизи ще трябва се състезават с канадски стоки, необложени от такива данъци, по-евтини за местните купувачи - какво печелят елитите, печелят клиентите. Или че местните дерибеи в съда, "гнилите ябълки", не могат да си затворят очите, ако местен мафиот се опита да открадне канадска фирма, защото отиват пред чужд арбитраж, вече има кой да им гледа в работата, какво печели тук "елита" - напротив, местният "елит" от разбойници само губи, защото го слагат в рамките на правилата. И още, и още... мога да продължа.

Знам че си го чел и си наясно много повече от мен за условията по СЕТА, не те включих персонално като изключение, мой пропуск. Но тъй като "дискусията" отиде в незнам каква посока, за да внеса някаква относителна яснота най-вече за външните читатели, които хич не са малко, резюмирах този текст. Свършиха ми и на мен плюсовете, но ++

Прегледах отначало до край всички постинги в тази тема и видях, че всъщност през цялото време се пише за нещо, което не се познава. Ето защо ще резюмирам тук написаното в "Капитал" (знам че на някои колеги не им харесва медията, но не мога да угодя на всички, пък и там най-систематично е разказано в неутрален тон какво е СЕТА). И така, какво на кратко е СЕТА, какви са предимствата и рисковете от това споразумение за Европа, и в частност пред България, според публикациите в "Капитал": Българските граждани заслужават да знаят в какво се състои изборът по споразумението с Канада http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/10/21/2848351_turgovskiiat_princ_i_spiashtata_krasavica/?sp=1#storystart Търговията на стоки и услуги между Канада и ЕС надвишава 90 млрд. евро годишно, а преговорите за споразумението приключиха през август 2014 г. Привържениците на СЕТА твърдят, че търговията между двете страни от сделката ще се увеличи с 20%, като годишно икономиката на ЕС ще се разшири допълнително с 12 млрд. евро (13 млрд. щатски долара), а на Канада - с 12 млрд. канадски долара (9 млрд. щатски долара). Това ще стане плавно - първо с ратификация от Европейския парламент, а после и от депутатите от близо 40 национални и регионални парламента в ЕС, което се очаква да приключи за 2 години. В най-добрия случай премахването на мита може да започне в началото на 2017 г., а за някои мерки са предвидени преходни периоди между 3 и 5 години. Какви са ползите за Европа: - Премахване на почти 99% от канадските мита; още в началото това може за освободи 400 - 500 млн. евро на европейските вносители годишно (за внос на текстил например митата сега стигат до 18%) - Участие в обществени поръчки в Канада не само на федерално, но и на ниво провинция и общини; никога досега фирми извън Канада не са допускани до подобни конкурси, а там обемът на средствата е два пъти по-голям от този на федерално ниво; канадските поръчки ще се съберат на един сайт, за да бъдат улеснени средните и дребните компании от ЕС - Производителите на мляко и млечни продукти, вино, алкохол, плодове и зеленчуци и преработени храни могат да изнесат повече според това доколко ЕС ще отвори тези сектори за канадците. Повече от два пъти може да са висококачествените сирена например - Защита на храни от ЕС с "географски индикатор" като сирене рокфор или оцет балсамико от Модена - общо 143 конкретни продукта; Канада се ангажира да няма канадски генерични версии на тези храни - Премахва се двойното тестване и сертифициране, особено за дребни и средни предприятия. Това засяга основно електроуреди, електроника, радиооборудване, играчки, измерителни уреди и машиностроителна техника; подробностите ще се изясняват - дали това няма да прави определен орган на ЕС за предназначените за износ за Канада стоки - Запазване стандартите на ЕС за безопасност - на здравето, на потребителските права и околната среда; канадският внос трябва да отговаря и на регулациите в ЕС за ГМО продукти или третирано с хормони говеждо например - Взаимно признаване на професионални квалификации като архитекти, счетоводители и инженери; съответните организации от двете страни на Атлантика ще трябва да се договорят как да стане това, а правителствата да му придадат законова форма - Улеснено прехвърляне на персонал от двете страни по СЕТА за временна работа в ЕС и Канада, т.е. европейските компании ще могат да използват свои служители за дейността си в Канада, включително за поддръжка - Разширен достъп до канадския сектор на услуги и инвестиции; фирмите от ЕС ще ползват предимства и осигурен пазарен достъп до сектори като екологични услуги, телекомуникации, финанси - както на национално, така и на провинциално ниво; ЕС защитава от канадците всички свои публични услуги - Канада се ангажира да защити по-добре авторските права и интелектуалната собственост, включително като приравни своите регулации и закони към европейските, включително за защита на патентите на фармацевтични стоки от ЕС и подсилване на граничния контрол срещу внос на имитации и фалшификати. Критики и опасения: 1. Скептиците в Европа считат, че Европа не е готова за такова състезание, защото европейската стокова себестойност е обременена с величини, каквито липсват в Северна Америка. Тук не става въпрос за американски предимства в технологии, ГМО или финансов ресурс. Пример - как ще се състезават една европейска и една американска стока, щом енергийният компонент в американската е 50% от цената на енергията, вложена в европейската? Погледнете цената на литър гориво на американска и европейска бензиностанция. Европейските правителства ще се откажат ли от ДДС и акцизи върху бензина/дизела, за да направят своите стоки енергийно конкурентни? Или американските продукти ще залеят Европа и ще предизвикат масова безработица? Без атлантическо синхронизиране на най-важните данъци това състезание няма да е между равни. Да не забравяме, че българската продукция се оскъпява и от друг фактор - държавен и олигархичен рекет, какъвто САЩ и Канада не познават. 2. Системата за защита на инвестициите и уреждане на спорове между компании и правителства е една от най-критикуваните клаузи в споразумението. Според критиците му с идеята за арбитражни комисии може да се злоупотребява от международни корпорации, способни да влияят на определянето на екостандарти или трудови права например. В СЕТА се казва, че се гарантира правото на правителствата да регулират, обещава се използване на независими съдии и повече прозрачност. За целта се създава не само нова съдебна система за инвестициите (Investment Court System или ICS), но и съвместен механизъм (Joint Interpretative Instrument), който допълнително ще изяснява спорните моменти. ICS ще е публична система, а не основана на ad hoc трибунали, с независими съдии, назначени от ЕС и Канада. Тя ще работи само за компании с явни собственици, но не и т.нар. shell или mailbox компании, представени само от адвокатска кантора или пощенски адрес. "В никакъв случай публична институция няма да може да бъде принуждава да променя закони или да плаща глоби", се казва в обяснението, разпространено от Европейската комисия. От Брюксел изрично подчертават, че тази система все още се обсъжда от различните правителства в ЕС и няма да влезе в сила в началото на прилагането на СЕТА. Именно тази система бе едно от несъгласията на белгийската провинция Валония да даде одобрението си. Компромисът, който тя прие, е да има призив в крайна сметка по споровете между компаниите и правителствата да се изказва и Съдът на ЕС в Люксембург, но това е само пожелателно. За България: 1. Канада има реципрочен безвизов режим с всички страни в ЕС освен с България и Румъния. Европейска регулация, която влезе в сила на 20 декември 2015 г., изисква страните от ЕС "да действат заедно" по въпроси, свързани с визите, особено когато чужди страни "третират гражданите на ЕС по различни начини". 2. За България СЕТА означава шанс за повече износ и привличане на инвестиции. Двустранната търговия сега е символична, инвестициите - почти отсъстващи, така че в бъдеще това може да се промени. Другата ключова промяна е, че канадските компании ще могат да съдят българската държава в специално създаден арбитраж. При сегашната пробита съдебна система в страната опасността от разходи по такива дела може да се окаже стимул за нейната промяна. 3. Друг деликатес на международния инвестиционен арбитраж е, че ответната държава може да отговаря и за несъвършени актове на своите съдилища, защото съдебната система е част от самата държава, нейно творение и отговорност. Навън държавата отговаря като цяло, включително и за вътрешно независимите си органи. Любопитно е да се припомни за какви прегрешения според чл.8.10.2. на СЕТА ще отговаря държавата-домакин спрямо чуждия инвеститор: а) отказ от правосъдие по наказателни, граждански или административни дела. /Сигурно помните сентенцията, че забавеното правосъдие е отказано правосъдие/ б) съществени нарушения на процедурните правила, вкл. съществено нарушение на прозрачността в съдебни и административни процедури. в) открит произвол г) целенасочена дискриминация на явно погрешни основания д) извратено третиране на инвеститори чрез принуда, натиск или тормоз е) всякакво друго нарушение на задължението за справедливо и равно третиране на инвеститорите. Защо този списък от грехове звучи толкова познато? Разбирате ли за какво става въпрос? Международна юрисдикция ще се произнася като последна инстанция за действията или бездействията на българското правосъдие и администрация. Това всъщност може да не е толкова лошо, защото ако такъв инвеститор загуби пари в банка като КТБ и вече трета година някой чака раждането на нов Шерлок Холмс, за да открие кой изяде баницата, този инвеститор ще остави в птицефермата само перушина и ще препарира главата на петела. В КТБ потънаха като в черна дупка около 8% от БВП на България, което в процентно отношение е безпрецедентен грабеж. И няма виновни! В САЩ тези 8% биха били около 1350 млрд. долара и ще са повод за гражданска война.

Публикувам този преведен от сайта на CNN материал, защото има връзка с проекта СЕТА, както и с бъдещия TTIP – проектът за автомобилна магистрала и жп, свързващи Европа със САЩ и минаващи през Канада, няма откъде другаде да минат, по този евентуален път ще вървят стоки и хора в двете посоки. Предложението е направено от Владимир Якунин руски бизнесмен-технократ от средна величина, бивш дългогодишен директор на Руски железници, с декларирано лично имущество от 15 млн. долара. Същата година в която презентира тази междуконтинентална магистрала (март 2015, година след присъединяването на Крим), Якунин е снет внезапно през август от поста му на директор на Руски железници (който е заемал 14 години, като в периода 2012-2015 е бил и директор на Световния Съюз на Железниците (The UIC or International Union of Railways) със седалище в Париж. (CNN)От Лондон до Ню Йорк с автомобил? Това може да се случи, ако се реализират плановете на Руските железници. Според публикация от 23 март 2015 в The Siberian Times, президентът на Руски железници, Владимир Якунин, е презентирал план за крупна транс-Сибирска магистрала, която да свърже неговата страна с източната граница на американския щат Аляска, прекосявайки тесния пролив над Берингово море, разделящ Азия и Северна Америка. Наречен Tранс-евразийски Проект на Път за развитие (TEPR), проектът предвижда широка магистрала, която да бъде построена успоредно на съществуващатаТранссибирска железопътна линия, заедно с нова желеопътна мрежа и мрежа от петролопроводи и газопроводи. „Това е междудържавен, между-цивилизационен проект”, цитира Siberian Times Якунин. „Проектът трябва да стане световна „бъдеща зона”, да е базиран върху обмяна на технологии, а не тяхното крадене.” Проектът трябва да минава през цялата руска територия, свързвайки съществуващата пътна мрежа на Западна Европа и Азия. Разстоянието между западната и източната руска граница и приблизително 10 000 км. Якунин казва, че магистралата ще свърже Русия със Северна Америка през Далекоизточния руски регион Чукотка, през Беринговия проток и през Аляска. Пътят ще влиза в Аляска северно около град Nome, където сега свършва прочутия маршрут за впрягове с шейни Iditarod. Фериботи? Тунели? Мостове? Презентацията не уточнява как ще се прекоси пространството над океана. Най-късото разстояние между Русия и Аляска е около 88 км. Теоретичното трасе (изчислено от CNN) между Лондон и Аляска през Москва е 12 978 км. Още 836 км в трудно прроходим терен без пътища отделят град Nome от пътната мрежа във Феърбанкс, началото на магистралата Аляска; от Феърбанкс до Канада и 48 щата в САЩ може да се стигне по магистрали. Дори да допуснем, че е построен път между Номе (нещо което се планира от щат Аляска), разстоянието между Лондон и Ню Йорк ще бъде 20 777 км. Кой ще плати всичко това? Според Якунин, TEPR ще струва „трилиони долари”. Пак според него, огромните икономически печалби ще надхвърлят многократно масивните разходи. http://edition.cnn.com/2015/03/24/travel/trans-siberian-road/

Да се върнем в темата и да разгледаме връзката между бизнес корпорациите и политическата власт: очевидно е в наше време, а и е бъдеща тенденция, отслабването на традиционната политическа власт, особено националната такава, за сметка тази на бизнес-корпорациите. Почти неограничената политическа власт от времената на Студената война отдавна е ерозирала и продължава да отслабва; напротив корпорациите стават все по могъщи, дотам, че изземват функциите на държавите дори във военните конфликти. Илюстрация за това е позицията на изпълнителната власт в САЩ – преди Студената война бе невъзможно и немислимо Президент на страната да бъде разследван от частен прокурор за секс-скандал (за политически да, Уотъргейт, но второто е качествено различно); процесът очевидно продължава в същата посока и ескалира и при последните избори, те са като никои други досега в личен план за кандидатите. Няма недосегаема политическа власт, освен в авторитарните и тоталитарни държави, но и там за диктаторите става все по-трудно да стоят върху божествен пиедестал, поради достъпността на информацията и нейната всеобхватност и бързина. При корпорациите също тече подобен процес, но динамиката на властта не е върху морална плоскост, а поставена върху цифрите на печалбите им и тяхната прагматична ефективност – лидерите в различни сфери се сменят много по-бързо и често отпреди Студената война и големи корпорации могат да бъдат детронирани от нововъзникващи аеутсайдери доста по-лесно отпреди. Всичко тук се свежда до достъп и притежание на пазари, а там значение има най-вече качеството и цената на продукта. Фружин пише лаконично „Русия Не желае да се интегрира в Европа”, но това може да се твърди за политическата власт в Русия или за някаква част от нея; другото е голослвно, защото корпоративния капитал в Русия не само желае, той вече е интегриран в Европа – най-големият дял от износа на Русия се пада на Европа, специално Германия; същото е при вноса, най-големият вносител в Русия е отново Германия в частност и ЕС като цяло; корпоративна Русия няма друг път за успешно разрастване, освен през и чрез Европа. Технологично корпорациите и производителите в Русия ще се самоубият, ако не са интегрирани с европейския бизнес. Руският пазар не е достатъчно голям като индийския или китайският, за да си бъде самодостатъчен. Иска или не политическата власт в Русия да търси интеграция в Европа, корпоративната вече го е направила и конфликтът между тях е неизбежен, ако двете работят в различни посоки.

Темата е наистина дълга за нищене и си я поставил интересно. Бих се опитал да я продължим утре(днес), но сега само бих отбелязал на първо четене една особеност на американския държавен модел, която напълно те опровергава: в сравнение с европейските демокрации, дори и монархиите, американското президентско управление е най-близо до реалната монархическа власт от 18 век, с огромните правомощия на Президента, който всъщност е нещо като Монарх за четири години. Е, последните избори предвид на бутафорно-комедийната атмосфера, разбиха и последната вяра на монархистите в моралната чистота на кралските особи, но това е нов прецедент.

Няма да пиша тук за съвременната руска политика през последните няколко години, от уважение към правилата. По принцип такова основание (че Русия стратегически се стреми да влезе в Европа) ми дава последната книга на Евгений Примаков, който без да го пише в прав текст, очертава такава перспектива. Също и още няколко писания на техни технократи и икономисти. А и перспективите им от икономическа и геополитическа гледна точка. Също така историята им през 19 век, фатално прекъсната от експеримента на комунизма. Обективно погледнато, ако не го направят рано или късно, те има две перспективи: да останат в изолация (неприемлива) и да се присъединят към нещо като БРИКС или Евроазийски съюз, но там нямат шанс да са водещ лидер, пропуснали са историческия си момент, той беше до 70-те години в старата им система. Интегрирането им в Европа, ако бъде успешно, им отваря стратегическа перспектива да бъдат един от нейните лидери, а това е голям залог, дори като теоретична възможност.

Въпросът ти е на границата: ще напиша моето мнение, ти не развиваш капитализъм, засега това е системата, която ти позволява на теб да се развиваш най-добре. Защо се радваме, ако един атлет изпревари друг с десета от секундата? Заложено е в човек. Един човек като Бил Гейтс отдавна не е мотивиран от печеленето на пари, а и една ли в самото начало е бил мотивиран главно от тях.

Спандьо привет, на послеписа няма да отговарям, защото си е ОТ, цитирах мисълта му за демокрацията, също не съм му фен в личен план. Не мисля че пишеш сериозно като историк твърдението, че монархиите от 16-18 век са били по-читавия за Запада модел. Като парадокс, може би и от някаква морална носталгия, бих го приел като оригинално виждане; като модел за икономическо развитие - пълен нонсенс, лишено е от логика, няма начин с монархия от 16-18 век да развиваш национален пазар и капитализъм, още повече да изградиш отворен световен пазар. Просто е невъзможно.

Китайците нали си я правят в Южно море, насипват си острови, затова са им конфликтите с американския флот; ще устои по-добрият; в крайна сметка ще се роди нещо по-добро, глобално.

Няма такъв собствен модел, още не е изобретен и няма да бъде: а иначе според мен си напълно прав за търгуването, то и това наблюдаваме, Русия се опитва да се изтъргува по-скъпо и да влезе права в Европа, друг въпрос дали й се отдава, времето ще покаже, тук и персоните са от значение. Западният модел не е читав, и Чърчил го е казал, но засега няма друг по-добър измислен от него. Но най-важното, по мое мнение е, че той непрекъснато се реформира вътре в себе си, Западната цивилизация, каквато е днес, е единствената реформираща се из основи отвътре социална система, тя е способна да прави това и без външен натиск - спомнете си само какво е било отношението към цветнокожите преди 50 години в САЩ и какво е сега, а какво ще бъде утре? Западът, такъв какъвто е днес, е най-пластичната в социално и икономическо отношение система, защото неговият фундамент е рационализъм. н

Фружине, като историк трябва да знаеш и много добре го знаеш, че Русия през 1917 година беше изритана от Европа от болшевишката революция на Ленин и Троцки; в Русия преди това имаше демократично избрано правителство на Керенски, демократичен парламент (Дума) и Русия се беше отказала от монархията и Царя Батюшка преди преврата на Ленин-Троцки; Русия е вървяла по пътя на демократични реформи и индустриализация и ако бе продължила по този път, вероятно сега щеше да бъде първата или втората икономика в ЕС. Уви, както всички го знаем, алтернативни варианти в историята няма, но могат да се правят някои разумни изводи на база на стар и погрешен опит.

Руските патриоти може и да НЕ желаят, но нямат обективен избор, то не опира какво желаят, а какво могат. Русия е на кръстопът и трябва да избере една от посоките пред нея – към Европа (а това означава партньорстово със САЩ и НАТО), което е западния икономически модел на свободен пазар и демокрация или към Изток, в Евроазийския модел, където доминираща сила вече обаче е и ще бъде Китай, а след само четири години към него ще се присъедини друг по-голям и потенциално по-силен от Русия играч, Индия. Много е елементарно: Русия каквото и да прави няма РЕСУРС да бъде велика икономическа сила със свой уникален икономически модел, тя като население и технологично не е състояние на надскочи този си ръст, който е постигнала днес. Русия никога не може да надхвърли 7-та, максимално 6-тата позиция като икономическа тежест в света, това е предначертано поне 30 години напред. Русия сама трябва да реши кардиналния си въпрос – да се интегрира със Запада (което за нея означава да се обърне към Европа по правилата на Европа) или да търси интеграция с оглавявания през следващите десетилетия блок от Китай, което в политически план означава някаква форма на държавен капитализъм и диктатура, също така олигархия, а може би в крайна сметка и връщане към морално остарялата система на комунизма. Тръгне ли обаче в тази посока, наляво към Третия свят и Азия, Русия винаги ще бъде трета цигулка, „малкият брат” в голямото азиатско семейство на Китай и Индия. Винаги Големия китайски брат назидателно ще поучава Русия колко е изостанала и зависима. Като партньор на Запада, Русия ще има много по-престижна и важна роля и най-вече по-добра дългосрочна перспектива: руският президент няма да тежи колкото американския и да подписва листчета с него, но ще е стратегически важен партньор с равнопоставена и важна роля и много по-добри перспективи за личен просперитет на всеки един руски гражданин поотделно и на страната Русия като цяло. Така най-общо виждам перспективите на Русия в следващите няколко десетилетия. п.с. В таблицата горе е пропусната икономиката на ЕС като цяло, тя е по-голяма като брутен продукт от тази на САЩ; сумарно Запада (ЕС и САЩ) ще произвеждат около 40 процента от Световния БВП, Китай - 20, останалите страни оставащите 40, това са тежестите на страните и блоковете в бъдещия свят само след 4 години, през следващите три десетилетия не се предвижда тези съотношения да се променят съществено, промени могат да стават в политическите и икономическите съюзи между държави и нации, но не и в тяхната икономическа тежест.

Е, тук поставяш огромен въпрос с малко думи, на който не може да бъде отговорено просто с да или не. Но е хубав въпрос. Ще продължим дискусията, налага ми се да прекъсна

Едрият капитал не ги финансира, той инвестира в тях, след което си връща инвестицията обратно с лихвите. Левите и в модерните демокрации винаги са склонни на големи обществени харчове за различни социални програми, които в крайна сметка после се плащат при управлението на десните. Всички обществени задължения се калкулират като държавен дълг, този дълг в по-голямата си част винаги е към частни банкови институции. Ако се направи прецизен анализ на държавните задължения в Европа и тези в САЩ, ще се види, че най-големите задължения за акумулирани при леви управления; у нас ситуацията е сходна, но председателят на българската лява партия бе избран за такъв на европейската, пълен нонсенс, според мен, разбира се.