Б. Киров

Споменах Иран само като ярък пример за обратен завой във външната политика; всъщност отношението на американската администрация към Иран е скачен съд с отношението й към към Израел; Израел никога няма да се примири с предоставена дори и 1 процент възможност на Иран да има ядрено оръжие, това винаги е било така и независимо кой е на власт в Израел ще продължава да бъде. Обама прекрачи тази граница. Но не Иран, Мексико, Ислямска държава и дори Русия са главното предизвикателство пред глобалната роля на САЩ като държава, според мен – основното предизвикателство се нарича Китай, поне така мисля. И Тръмп го казва по свой начин: „We lose to China.” После смекчава израза си, но и го разширява: „Well, I think he's been a very poor president. We have $18 trillion right now in debt and going up rapidly. We don't have victories anymore. China is killing us on trade.” И още: „We lose to everybody. And frankly, what I say, and oftentimes it's fun, it's kidding. We have a good time. What I say is what I say. But you know, we need strength, we need energy, we need quickness and we need brain in this country to turn it around.” Всъщност донякъде несериозно, типично в негов стил, той казва много сериозни неща, според мен разработвани като бъдеща стратегия не в неговата глава, а от "Think Tank" на републиканския естаблишмънт, Тръмп само подхвърля на публиката това, което те искат да чуят. Те заложиха на него в предварителните избори, донякъде нямаха друг избор, той помете 16 техни партийни креатури във вътрешнопартийното състезание, но сега той също няма друг избор, освен да следва този курс, който те са очертали. Две ключови фигури на този естаблишмънт по мое мнение са Пол Райън и вицепрезидентът Пенс. Също така Руди Джулиани, номиниран вече от Тръмп.

Според мен, кандидатирането и избирането за президент на Доналд Тръмп не беше никаква случайност или недоразумение, а добре планирана стратегия на американския елит, който започва много голям завой във външната си политика и цялостна ревизия на позициите си; променят се основни приоритети и ориентация, а това в глобално важна държава, каквато са САЩ, никога не става хаотично и без калкулирана стратегия от страна на нейния елит - политически, корпоративен и финансов. Сменена е цялата парадигма, Тръмп е само едно атрактивно лице, каквото беше и Барак Обама, но курсът зад това лице ще бъде съвсем различен. Само няколко характерни теми, загатващи за това в изявленията на Тръмп: Израел, Иран, Ислямска държава, Китай – може би по-правилно в обратен ред, но изявленията му там са постоянни и твърди; едва ли ги чете по звездите. Разбира се, без да разполагаме с нещо конкретно като реални действия и политики, можем само да правим предположения, а те нямат никаква реална стойност. Добър начин за някакъв реален поглед напред е например да се анализира предложения от него състав за политическия му кабинет в Белия дом, разбрах, че го е написал в Туитър, но си е работа за аналитици, какъвто не съм.

Ето как изглеждат нещата в цифри за НАТО и участието на САЩ и другите страни-членки в него: But Trump is undoubtedly correct to argue that Europe is too dependent on Uncle Sam for its protection, and that European countries should contribute more to their own defence. America is responsible for more than 70 per cent of all the military expenditure of the 28 Nato countries. This is grossly inequitable, since the combined Gross National Product (GDP) of the European allies exceeds that of the United States. It is no exaggeration to say that European leaders are acting like children. They like to patronise America, and were in some cases supercilious or lecturing (step forward Angela Merkel and Francois Hollande) after Trump’s election triumph. Yet they won’t pay to defend their countries properly. Nato expects every member to contribute at least 2 per cent of its GDP towards defence. Only five countries out of 28 meet this target. The United States stumps up 3.6 per cent of its enormous GDP. Greece pays nearly 2.5 per cent. Tiny Estonia (to which the UK is sending 800 troops and some tanks) spends just over the 2 per cent threshold, while Poland hits its exactly. As for Britain, although our defence budget was recklessly hacked back by nearly 10 per cent by the Coalition government in 2010 — and the Army reduced to its smallest size since the mid-19th century — we just manage to meet the 2 per cent target. But that’s it. Germany, which has the fourth largest economy in the world, contributes just 1.2 per cent of its GDP to defence. Italy, whose economy ranks seventh or eighth, stumps up just over 1 per cent. Spain pays less than 1 per cent. Source: Foreign Policy Magazine on 2016 , Sep 28, 2015

Ник, ако си слушал речта му с която обяви изборната си победа, той наблегна само и единствено върху едно - да изградим отново Америка, инфраструктура, мостове, магистрали и т.н.; май от икономическата му програма това е основното, то беше заложено и в програмата на Клинтън също.

Да се върнем към темата за външната политика и възгледи на Тръмп за нея Ще започна оттук, защото Патрик Бюканън, на който тук опонира Тръмп, не е кой да е, той е нещо като гуру на ултра-консервативните десни републиканци. Бюканън е бивш съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън и автор на нашумялата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025? Той е не само десен консерватор, той е ултрадесен консерватор, който пише: „Епохата на големи национални проекти за САЩ завърши; При Франклин Рузвелт имаше Нов курс и Втора световна, при Айзенхауер – пътно строителство, при Буш – две войни и ново намаление на данъците, при Обама – Obamacare (достъпни грижи и цени). САЩ обаче повече нямат пари за такива неща. Чак до хоризонта се простират само дългове и дефицити.” Какъв е изходът, според Бюканън за Америка – връщане към традиционните християнски ценности на „бяла Америка”, възраждане на морала, осигуряване просперитет предимно за бялата раса, целенасочена държавна политика в тази посока, търсене и изграждане на външнополитически връзки върху тази база. Тръгвайки по тази линия на разсъждения, Бюканън стига твърде далече... до твърдението, че Хитлер е бил „политик от най-висок ранг”, оправдавайки неговия поход за разширяване на Изток, съпроводен с масови убийства на евреи, цигани и други „непълноценни” раси. Това е абсурдно, и Тръмп е реагирал остро: „Не трябва да си гений, за да разбереш, какво щеше да се случи, ако Хитлер беше овладял страните на изток от него, той щеше да се фокусира върху световна хегемония.” После Тръмп сравнява позициите на Бюканън с тези на Чембърлейн, подписал Мюнхенското споразумение с Хитлер, развързващо му ръцете да стартира ВСВ. Това сравнение на Тръмп е „тебе думам дъще, сещай се снахо”, то е насочено не към Бюканън, нито към Чембърлейн, а към всеки нов диктатор от рода на Хитлер, въобразил си, че може по военен път да постигне глобална хегемония под благосклонния поглед и при бездействието на САЩ. И оттук заключението, че личното виждане на Доналд Тръмп за военния потенциал и мощ на Америка е той да бъде достатъчно голям и силен, за да не позволи разгръщането на който и да е бил нов кандидат за Хитлер. Съдя по предизборните му изказвания за необходимостта на САЩ да обновят ядрения си потенциал, като каза, че руснаците отдавна са направили това; освен това в предизборната си кампания по военните въпроси, той сам го каза, са го съветвали над 200 бивши генерали и офицери, някои от тях с богата професионална биография. Най-малкото, ако не той тях, военните зорко го държат под око. Във военния бюджет на САЩ не бих очаквал от неговата администрация съкращения, напротив – военната индустрия работи с държавни поръчки, а той залага на вътрешния подем на икономиката главно на тях; ако има съкращения във военните разходи, те няма да са за сметка на модернизацията и боеспособността на американската армия, а за сметка дялът на Америка в издръжката на НАТО, който сега е 70 процента. Оттук и криво разбраното и тълкувано негово обръщение към тези съюзници да не се правят на разсеяни и да си плащат за сигурността, която сега им осигурява САЩ, той иска от тях пари, това му е работата. Политиците го тълкуват като "предателство" и "несигурност" - ще им се наложи да си плащат. Това разбира се е мое мнение, бих прочел и други интерпретации на тези думи на Доналд Тръмп.

Мислил съм го, така е, това бяха предизборните фойерверки на Доналд. Реално това намаляване на данъците има шанс, ако се случи, да облагодетелства ново възникващи производства, по дребни, или такива останали на територията на САЩ - то няма да върне големите корпорации като Епъл, няма шанс да го направи, те са извън неговия обхват, но ще мотивира да речем някои производителите на автомобили и стомана, които и сега произвеждат на американска почва да увеличат работните места. Имаше огромни дози популизъм в обещанията на Тръмп, сега иде ред на изтрезняването и сблъсъка му с републиканския естаблишмънт, те ще го сложат в усмирителната риза на бюрокрацията. Гледах срещата му с Барак Обама вчера в Белия Дом - Тръмп седеше като препариран и като че ли леко изненадан къде е попаднал, Обама свободно плуваше в свои води, досега не бях виждал толкова притеснен Доналд Тръмп. Говоря за езика на жестовете и тялото.

Два основни аргумента против в анализа на Oxford Economics, които имат резон: 1. Депортирането на нелегалните емигранти ще съкрати работната ръка с 4 млн. (в анализа на Moody’s ги изчисляваха на 7 млн); това е силен аргумент, не вярвам обаче републиканците в Конгреса и Сената да прокарат и пуснат такъв закон в сила, ще видим 2. Облагането с тарифи от 35 процента на мексиканските стоки (нищо не пишат за 45-те процента на китайските) ще оскъпи произвежданите там стоки за американските потребители и ще намали консумацията; освен това, свързаните с тези производства американски работници също са застрашени от съкращения при тези промени - резонни аргументи, но отново остава открит въпроса, ще има ли сила Тръмп да прокара такова законодателство в Конгреса и Сената, където то може да бъде блокирано И най-сетне, тук се разсъждава единствено за негативите, но се пропуска другата страна - позитивите. Защото, чисто теоретично, намаляването на корпоративния данък в Америка от 39 на 15 процента в комбинация с вдигането на тарифите съответно на 35 и 45 процента за китайски и мексикански стоки, произвеждани в много случаи от американски производители, би могло да принуди тези производители да върнат производството си в САЩ, което пък означава нови работни места и заплати, нещата винаги имат поне две страни.

Така е, не успяха въпреки всички огромни усилия - 17 предизборни участия на Барак Обама в митинги за Хилари Клинтън, никога досега не е имало нещо подобно - да го превърнат в чисто етническо, латиносите провалиха този план.

Ник, с целия ми респект към аналитиците на Moody’s, обърни внимание на коментара в тази статия във Форбс, който все пак се дистанцира от оценката на Moody’s, или поне търси неутралната гледна точка: Since it’s natural to question Moody’s motives in producing these two reports, it’s worth noting that Moody’s Analytics is a non-partisan subsidiary of Moody’s Corporation, the credit-rating service covering companies and sovereign nations around the world. The reports’ lead author, Mark Zandi, is Moody’s chief economist and a registered Democrat who has advised and donated to John McCain; fact-checking site PolitiFact reports that Zandi also donated money to Clinton’s primary campaign. In June, Zandi defended his analysis to PolitiFact, saying in part,”the approach we took is the same approach the [nonpartisan Congressional Budget Office] takes when evaluating similar fiscal policy proposals. I’m very interested in hearing substantive critiques of our work.” So far, the biggest critique to emerge has come from the one of the subjects themselves: in a statement in June, Trump said (among other things) that the report “should be put in the trash can.” Of course, Clinton has done the opposite; in the weeks since Moody’s released its first report, she has used it to attack Trump’s economic policies. Или иначе казано, авторката пише, че авторът на прогнозата, Марк Занди, е регистриран демократ и дарител на Джон Маккейн, а също така дарител на кампанията на Хилари Клинтън; освен това, Клинтън е цитирала този негов анализ в предизборната си кампания - анализът е направен в края на юли. За мен феноменално интересна е реакцията на борсите в САЩ - отначало те се сринаха с 5 пункта, шок от победата на Тръмп (за това допринесе и умишленото и безпрецедентно забавяне на резултатите в нощта на изборите, те закъсняха повече от 8 часа от обичайното), след което скочиха над предишното си ниво, а цената на златото падна - преведено, това означава, парите са оптимистични за инвестиции в производство, защото скочи индекса Dow Jones, и инвеститорите не искат да инвестират в злато, надяват се да печелят от обороти: "Така Dow Jones успя да запише ръст от 1,17%, или малко под 220 пункта до 18 807,88 пункта. Подкрепа на индекса оказа търговията с акции на Goldman Sachs. Инвестиционната банка отчете ръст на книжата си от 4,28 на сто до 200,87 долара за брой. На зелена територия приключи и IBM. Акциите й поскъпнаха с 3,49% до 160,22 долара за брой. Широкият S&P 500 се повиши с 0,2% до 2 167,48 пункта. За Nasdaq търговията обаче не беше позитивна - индексът загуби 0,81% и затвори сесията на ниво от 5 208,8 пункта. Цената на златото достигна 2-седмично дъно. Търговията се извършваше при 1 ,266,40 долара за тройунция или спад от 0,6 на сто." http://www.investor.bg/sasht/337/a/dow-jones-dostigna-istoricheski-vryh-228096/

Относно „белия боклук”, гласувал за Доналд Тръмп, нещата не стоят точно така, според мен. Ето кои са гласували за Тръмп на базата на екзит-полове СЛЕД изборите, защото тези преди изборите бяха доста по-различни; оказва се, че: 1. По отношение на доходите - 50 % от хората с годишни доходи между 50 000 и 99 000 долара са гласували за него, тези хора определено са средна класа, твърде далече са от чертата на бедността - 48 % от хората с годишни доходи между 100 000 и 199 000 – тези също са средна класа - 49 % от хората с годишни доходи между 200 000 и 249 000 долара – средна класа - 48 % от хора с годишни доходи над 250 000 долара – горен етаж на средната класа и богати Или половината от средната класа и богатите са гласували за Доналд Тръмп; в същото време, тези с по-ниските доходи, т.е. непостоянна и ниско квалифицирана работа, т.н. „бял боклук”, които са под 30 000 долара доходи са 41 %, срещу средно около 50 % за средната класа 2. Твърдението, че са го подкрепили предимно ниско образованите също не отговаря на истината: - 52 % от хората завършили колеж с бакалавърска степен - 45 % завършили колеж с магистърска степен - 35 % от продължили образованието си с надграждане на научни степени 3. Твърдението, че го подкрепят предимно белите, а латиносите и азиатците ще гласуват монолитно за Клинтън също се пропуква: - 58 % от всички бели гласоподаватели - 29 % латинос – това е голям сюрприз за Клинтън, там се очакваше почти 90 % от гласоподавателите да гласуват срещу Тръмп – обяснявам си го, че тези хора също страдат от престъпността на етническите си сънародници, всеки трети нелегален емигрант латинос, а те са общо 12 милиона!, е с криминално досие, Америка е подложена на терор от банди на латинос, в затворите те също са основен контингент - 29 % от азиатските американски граждани са гласували за Тръмп, а те са близо една трета от 4.5 милиона такива гласоподаватели в САЩ - Съответно само 8 % от афроамериканците са гласували за него, тук вотът е етнически 4. По пол картината е такава: - 53 % от мъжете са гласували за Тръмп - 42 % от жените са гласували за него, след ужасните удари, които получи в кампанията с обвинения едва ли не, че масов изнасилвач, явиха се 9 дами с такива претенции към него 5. По местожителство: - 62 % от живеещите в „Едноетажна Америка” – малки градчета и рядко населени области са гласували за Доналд Тръмп Според мен, Тръмп обърна мача в своя полза главно с две неща – обещанието за ниски данъци на ВСИЧКИ и обещанието за нови 25 млн. добре платени работни места в САЩ; дали ще ги изпълни – времето ще покаже http://www.abc.net.au/news/2016-11-10/us-election-donald-trump-voters-exit-polls/8012158 На втората диаграма се вижда кои гласоподаватели в сравнение с предишните избори са преминали към Тръмп и кои са преминали към демократите:

Историята на САЩ е алгоритъм от два големи повтарящи се цикъла – изолационизъм и експанзионизъм. Дори бегъл поглед върху картата на тази държава показва движението на тези два импулса, съвпадащи с очертаната тук от Атом времева рамка – разпадането на империята на Наполеон в Европа до 2016 г. на 21-ви век.От 13 английски колонии преди Войната за Независимост през този доста кратък исторически период, Съединените щати се превръщат в глобална империя в началото на 21-ви век. И всичко това се случва между 4 юли 1776 до днес в редуване на изолационизъм-експанзионизъм. 13-те британски колонии преди Войната за Независимост Разширяването на САЩ през целия 19-ти век по години, оцветеното в кафяво на изток е територията на обединените щати през 1783 На картите не е отбелязано разширяването де факто на американското влияние след ВСВ, когато цяла Западана Европа фактически дължи икономическото си възраждане и развитие, заедно с военната си защита, на САЩ. След падането на Берлинската стена се случи още едно голямо разширяване на Запада в Европа, под лидерството на САЩ Изолационизмът във външната политика на САЩ е започвал, когато предишния експанзионизъм е изчерпал възможностите към разширяване, за да подготви нов импулс на експанзионизъм, водещ до следващо разширяване. Ако се проследи в детайли конкретната история, може да се види ясно тази тенденция и линия във външната политика на САЩ през очертаната времева рамка от около 250 години, с нейните добре отграничени маркиращи я етапи, личности и партии, които са я провеждали. Въпросът за мен е не дали ще има нов период на относителен изолационизъм, акумулиращ вътрешна мощ за нова експанзия, а дали изборът на Доналд Тръмп за 45-ти президент на САЩ не маркира началото на този процес? И ако да, как конкретно ще се отрази той на останалия свят.

Покрай избирането на Тръмп всички някак пропускат един много съществен факт - републиканците, покрай него, това го призна и Пол Райън вчера, получиха мнозинство в Конгреса и Сената, а това означава пълна власт да прокарват и провеждат законодателството си. Тръмп шоумена беше дотук - оттук натам ще наблюдаваме действията на републиканеца Тръмп, а тези две роли са коренно различни. Махалото на американската държавна машина се движи по обичайната си треактория - два мандата демократи, два мандата републиканци. Нищо драматично няма да се промени, поне в първия мандат на Тръмп. Промените ще бъдат плавни и контролирани.

Най-после нещо смислено и концептуално в тази тема, добра основа и интересна гледна точка за дискусия. Ако във форума има историци, които не са тясно специализирани, или с по-широк поглед върху философията на историята и с асоциативно мислене, последното изречение е блестяща отправна точка за паралелен анализ на света след падането на Наполеон, този след Версайския договор и днес. Но е много голяма тема, изискваща конкретен анализ и синтез.

За себе си ти гарантирам, че не е манипулативно, единственият начин да сторя това, според мен е, като изляза от темата ти и замълча в нея. Ще чета написаното от другите с интерес, но няма да пиша, за да не манипулирам

Лапландец, може да не ти харесва каквото пиша, така мисля - ако си в състояние да промениш мнението ми, направи го аргументирано. Компанията Атомстрой скоро осъди на арбитражен съд България за милиард и нещо, заради пълната бездържавност на чиновници и партократи, но тези хора, сигурен съм, няма да влязат в затвора, нито ще платят с личното си имущество. Това откъдето и да го гледам не е справедливо и не е държавност; в същото време го плащат всички. За ниските доходи и не конкурентната ни икономика изписахме десетки, може би и стотици постове с Ник в различни теми тук, но явно не си ги чел, там съм си изразил мнението защо са ниски доходите и защо сме най-бедната държава, темите са във форума. Какви са тези "нестандартни решения негативни за Нас", поясни се, не мога да ти чета мислите. Темата си е твоя.

Е аз за това ти казах да си жив и здрав Ако искаш обаче да дискутираме по същество, обмисляй си аргументи, а не ми казвай, не четох надолу, сега ти чета предишния постинг.

Грешиш. Платен съм от това, което сам си изкарвам с труда. Обидата ти е доста гнусна, бай дауей, но да си жив и здрав.

Ами "старата" Европа се е ояла и е разглезена от социални привилегии, затова в следващите 10 години се прогнозира ръст на БВП между 1-2 процента за страните от Еврозоната, в Китай е 7, в САЩ - 3; Европа не расте заради "социални привилегии" на местна почва, трябва й малко инжекция на конкуренция и свободен пазар за работната ръка, парите не растат по дърветата; иначе конкретно за България, с нейната 5-процентна средна класа (хора не на държавна служба с доход над 1500 лева - 750 евро), такива притеснения, че ще ни нарушат доброто трудово законодателство и ще ни конкурират заплащането на добре платената работна ръка е смешно - България само може да спечели от такова отваряне на пазара и навлизане на чужди арбитражни съдилища. Промени в трудовото законодателство? Увеличават с още 1 процент вноските на работещите за пенсии при годишен дефицит в НОИ 4.5 млрд. лева, предвиждат, под натиск от казионните профсъюзи това да става постепенно всяка година, защото "парите за пенсии не стигат" - е как да стигат при толкова много чиновници с привилегии и толкова малко в частния сектор, дето ги плащат тия привилегии. И сега - но пасаран! - не ни пипайте хубавото трудово законодателство, дето взима от работещите едни от най-високите осигурителни данъци, но и те не стигат, да си го пазим и умножаваме тези "социални придобивки" за паразитната каста около държавната далавера. Някак всички тия вопли ми идват в повече.

Какви "елити", Лапландец: идва тук канадската фирма Х, отваря н-на брой работни места (а дано ама надали), определя сравнително добри заплати за работници и служители - те са СРЕДНА КЛАСА, не са "елит", плаща си данъците, плаща им осигуровките, произвежда нещо си, изнася го в Европа и на други пазари, генерира положително салдо. Къде видя тук ползата за елитите? Или това че европейските бюрократи вместо да правят двойни гушки с тлъсти данъци и акцизи ще трябва се състезават с канадски стоки, необложени от такива данъци, по-евтини за местните купувачи - какво печелят елитите, печелят клиентите. Или че местните дерибеи в съда, "гнилите ябълки", не могат да си затворят очите, ако местен мафиот се опита да открадне канадска фирма, защото отиват пред чужд арбитраж, вече има кой да им гледа в работата, какво печели тук "елита" - напротив, местният "елит" от разбойници само губи, защото го слагат в рамките на правилата. И още, и още... мога да продължа.

Знам че си го чел и си наясно много повече от мен за условията по СЕТА, не те включих персонално като изключение, мой пропуск. Но тъй като "дискусията" отиде в незнам каква посока, за да внеса някаква относителна яснота най-вече за външните читатели, които хич не са малко, резюмирах този текст. Свършиха ми и на мен плюсовете, но ++

Прегледах отначало до край всички постинги в тази тема и видях, че всъщност през цялото време се пише за нещо, което не се познава. Ето защо ще резюмирам тук написаното в "Капитал" (знам че на някои колеги не им харесва медията, но не мога да угодя на всички, пък и там най-систематично е разказано в неутрален тон какво е СЕТА). И така, какво на кратко е СЕТА, какви са предимствата и рисковете от това споразумение за Европа, и в частност пред България, според публикациите в "Капитал": Българските граждани заслужават да знаят в какво се състои изборът по споразумението с Канада http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/10/21/2848351_turgovskiiat_princ_i_spiashtata_krasavica/?sp=1#storystart Търговията на стоки и услуги между Канада и ЕС надвишава 90 млрд. евро годишно, а преговорите за споразумението приключиха през август 2014 г. Привържениците на СЕТА твърдят, че търговията между двете страни от сделката ще се увеличи с 20%, като годишно икономиката на ЕС ще се разшири допълнително с 12 млрд. евро (13 млрд. щатски долара), а на Канада - с 12 млрд. канадски долара (9 млрд. щатски долара). Това ще стане плавно - първо с ратификация от Европейския парламент, а после и от депутатите от близо 40 национални и регионални парламента в ЕС, което се очаква да приключи за 2 години. В най-добрия случай премахването на мита може да започне в началото на 2017 г., а за някои мерки са предвидени преходни периоди между 3 и 5 години. Какви са ползите за Европа: - Премахване на почти 99% от канадските мита; още в началото това може за освободи 400 - 500 млн. евро на европейските вносители годишно (за внос на текстил например митата сега стигат до 18%) - Участие в обществени поръчки в Канада не само на федерално, но и на ниво провинция и общини; никога досега фирми извън Канада не са допускани до подобни конкурси, а там обемът на средствата е два пъти по-голям от този на федерално ниво; канадските поръчки ще се съберат на един сайт, за да бъдат улеснени средните и дребните компании от ЕС - Производителите на мляко и млечни продукти, вино, алкохол, плодове и зеленчуци и преработени храни могат да изнесат повече според това доколко ЕС ще отвори тези сектори за канадците. Повече от два пъти може да са висококачествените сирена например - Защита на храни от ЕС с "географски индикатор" като сирене рокфор или оцет балсамико от Модена - общо 143 конкретни продукта; Канада се ангажира да няма канадски генерични версии на тези храни - Премахва се двойното тестване и сертифициране, особено за дребни и средни предприятия. Това засяга основно електроуреди, електроника, радиооборудване, играчки, измерителни уреди и машиностроителна техника; подробностите ще се изясняват - дали това няма да прави определен орган на ЕС за предназначените за износ за Канада стоки - Запазване стандартите на ЕС за безопасност - на здравето, на потребителските права и околната среда; канадският внос трябва да отговаря и на регулациите в ЕС за ГМО продукти или третирано с хормони говеждо например - Взаимно признаване на професионални квалификации като архитекти, счетоводители и инженери; съответните организации от двете страни на Атлантика ще трябва да се договорят как да стане това, а правителствата да му придадат законова форма - Улеснено прехвърляне на персонал от двете страни по СЕТА за временна работа в ЕС и Канада, т.е. европейските компании ще могат да използват свои служители за дейността си в Канада, включително за поддръжка - Разширен достъп до канадския сектор на услуги и инвестиции; фирмите от ЕС ще ползват предимства и осигурен пазарен достъп до сектори като екологични услуги, телекомуникации, финанси - както на национално, така и на провинциално ниво; ЕС защитава от канадците всички свои публични услуги - Канада се ангажира да защити по-добре авторските права и интелектуалната собственост, включително като приравни своите регулации и закони към европейските, включително за защита на патентите на фармацевтични стоки от ЕС и подсилване на граничния контрол срещу внос на имитации и фалшификати. Критики и опасения: 1. Скептиците в Европа считат, че Европа не е готова за такова състезание, защото европейската стокова себестойност е обременена с величини, каквито липсват в Северна Америка. Тук не става въпрос за американски предимства в технологии, ГМО или финансов ресурс. Пример - как ще се състезават една европейска и една американска стока, щом енергийният компонент в американската е 50% от цената на енергията, вложена в европейската? Погледнете цената на литър гориво на американска и европейска бензиностанция. Европейските правителства ще се откажат ли от ДДС и акцизи върху бензина/дизела, за да направят своите стоки енергийно конкурентни? Или американските продукти ще залеят Европа и ще предизвикат масова безработица? Без атлантическо синхронизиране на най-важните данъци това състезание няма да е между равни. Да не забравяме, че българската продукция се оскъпява и от друг фактор - държавен и олигархичен рекет, какъвто САЩ и Канада не познават. 2. Системата за защита на инвестициите и уреждане на спорове между компании и правителства е една от най-критикуваните клаузи в споразумението. Според критиците му с идеята за арбитражни комисии може да се злоупотребява от международни корпорации, способни да влияят на определянето на екостандарти или трудови права например. В СЕТА се казва, че се гарантира правото на правителствата да регулират, обещава се използване на независими съдии и повече прозрачност. За целта се създава не само нова съдебна система за инвестициите (Investment Court System или ICS), но и съвместен механизъм (Joint Interpretative Instrument), който допълнително ще изяснява спорните моменти. ICS ще е публична система, а не основана на ad hoc трибунали, с независими съдии, назначени от ЕС и Канада. Тя ще работи само за компании с явни собственици, но не и т.нар. shell или mailbox компании, представени само от адвокатска кантора или пощенски адрес. "В никакъв случай публична институция няма да може да бъде принуждава да променя закони или да плаща глоби", се казва в обяснението, разпространено от Европейската комисия. От Брюксел изрично подчертават, че тази система все още се обсъжда от различните правителства в ЕС и няма да влезе в сила в началото на прилагането на СЕТА. Именно тази система бе едно от несъгласията на белгийската провинция Валония да даде одобрението си. Компромисът, който тя прие, е да има призив в крайна сметка по споровете между компаниите и правителствата да се изказва и Съдът на ЕС в Люксембург, но това е само пожелателно. За България: 1. Канада има реципрочен безвизов режим с всички страни в ЕС освен с България и Румъния. Европейска регулация, която влезе в сила на 20 декември 2015 г., изисква страните от ЕС "да действат заедно" по въпроси, свързани с визите, особено когато чужди страни "третират гражданите на ЕС по различни начини". 2. За България СЕТА означава шанс за повече износ и привличане на инвестиции. Двустранната търговия сега е символична, инвестициите - почти отсъстващи, така че в бъдеще това може да се промени. Другата ключова промяна е, че канадските компании ще могат да съдят българската държава в специално създаден арбитраж. При сегашната пробита съдебна система в страната опасността от разходи по такива дела може да се окаже стимул за нейната промяна. 3. Друг деликатес на международния инвестиционен арбитраж е, че ответната държава може да отговаря и за несъвършени актове на своите съдилища, защото съдебната система е част от самата държава, нейно творение и отговорност. Навън държавата отговаря като цяло, включително и за вътрешно независимите си органи. Любопитно е да се припомни за какви прегрешения според чл.8.10.2. на СЕТА ще отговаря държавата-домакин спрямо чуждия инвеститор: а) отказ от правосъдие по наказателни, граждански или административни дела. /Сигурно помните сентенцията, че забавеното правосъдие е отказано правосъдие/ б) съществени нарушения на процедурните правила, вкл. съществено нарушение на прозрачността в съдебни и административни процедури. в) открит произвол г) целенасочена дискриминация на явно погрешни основания д) извратено третиране на инвеститори чрез принуда, натиск или тормоз е) всякакво друго нарушение на задължението за справедливо и равно третиране на инвеститорите. Защо този списък от грехове звучи толкова познато? Разбирате ли за какво става въпрос? Международна юрисдикция ще се произнася като последна инстанция за действията или бездействията на българското правосъдие и администрация. Това всъщност може да не е толкова лошо, защото ако такъв инвеститор загуби пари в банка като КТБ и вече трета година някой чака раждането на нов Шерлок Холмс, за да открие кой изяде баницата, този инвеститор ще остави в птицефермата само перушина и ще препарира главата на петела. В КТБ потънаха като в черна дупка около 8% от БВП на България, което в процентно отношение е безпрецедентен грабеж. И няма виновни! В САЩ тези 8% биха били около 1350 млрд. долара и ще са повод за гражданска война.

Публикувам този преведен от сайта на CNN материал, защото има връзка с проекта СЕТА, както и с бъдещия TTIP – проектът за автомобилна магистрала и жп, свързващи Европа със САЩ и минаващи през Канада, няма откъде другаде да минат, по този евентуален път ще вървят стоки и хора в двете посоки. Предложението е направено от Владимир Якунин руски бизнесмен-технократ от средна величина, бивш дългогодишен директор на Руски железници, с декларирано лично имущество от 15 млн. долара. Същата година в която презентира тази междуконтинентална магистрала (март 2015, година след присъединяването на Крим), Якунин е снет внезапно през август от поста му на директор на Руски железници (който е заемал 14 години, като в периода 2012-2015 е бил и директор на Световния Съюз на Железниците (The UIC or International Union of Railways) със седалище в Париж. (CNN)От Лондон до Ню Йорк с автомобил? Това може да се случи, ако се реализират плановете на Руските железници. Според публикация от 23 март 2015 в The Siberian Times, президентът на Руски железници, Владимир Якунин, е презентирал план за крупна транс-Сибирска магистрала, която да свърже неговата страна с източната граница на американския щат Аляска, прекосявайки тесния пролив над Берингово море, разделящ Азия и Северна Америка. Наречен Tранс-евразийски Проект на Път за развитие (TEPR), проектът предвижда широка магистрала, която да бъде построена успоредно на съществуващатаТранссибирска железопътна линия, заедно с нова желеопътна мрежа и мрежа от петролопроводи и газопроводи. „Това е междудържавен, между-цивилизационен проект”, цитира Siberian Times Якунин. „Проектът трябва да стане световна „бъдеща зона”, да е базиран върху обмяна на технологии, а не тяхното крадене.” Проектът трябва да минава през цялата руска територия, свързвайки съществуващата пътна мрежа на Западна Европа и Азия. Разстоянието между западната и източната руска граница и приблизително 10 000 км. Якунин казва, че магистралата ще свърже Русия със Северна Америка през Далекоизточния руски регион Чукотка, през Беринговия проток и през Аляска. Пътят ще влиза в Аляска северно около град Nome, където сега свършва прочутия маршрут за впрягове с шейни Iditarod. Фериботи? Тунели? Мостове? Презентацията не уточнява как ще се прекоси пространството над океана. Най-късото разстояние между Русия и Аляска е около 88 км. Теоретичното трасе (изчислено от CNN) между Лондон и Аляска през Москва е 12 978 км. Още 836 км в трудно прроходим терен без пътища отделят град Nome от пътната мрежа във Феърбанкс, началото на магистралата Аляска; от Феърбанкс до Канада и 48 щата в САЩ може да се стигне по магистрали. Дори да допуснем, че е построен път между Номе (нещо което се планира от щат Аляска), разстоянието между Лондон и Ню Йорк ще бъде 20 777 км. Кой ще плати всичко това? Според Якунин, TEPR ще струва „трилиони долари”. Пак според него, огромните икономически печалби ще надхвърлят многократно масивните разходи. http://edition.cnn.com/2015/03/24/travel/trans-siberian-road/

Да се върнем в темата и да разгледаме връзката между бизнес корпорациите и политическата власт: очевидно е в наше време, а и е бъдеща тенденция, отслабването на традиционната политическа власт, особено националната такава, за сметка тази на бизнес-корпорациите. Почти неограничената политическа власт от времената на Студената война отдавна е ерозирала и продължава да отслабва; напротив корпорациите стават все по могъщи, дотам, че изземват функциите на държавите дори във военните конфликти. Илюстрация за това е позицията на изпълнителната власт в САЩ – преди Студената война бе невъзможно и немислимо Президент на страната да бъде разследван от частен прокурор за секс-скандал (за политически да, Уотъргейт, но второто е качествено различно); процесът очевидно продължава в същата посока и ескалира и при последните избори, те са като никои други досега в личен план за кандидатите. Няма недосегаема политическа власт, освен в авторитарните и тоталитарни държави, но и там за диктаторите става все по-трудно да стоят върху божествен пиедестал, поради достъпността на информацията и нейната всеобхватност и бързина. При корпорациите също тече подобен процес, но динамиката на властта не е върху морална плоскост, а поставена върху цифрите на печалбите им и тяхната прагматична ефективност – лидерите в различни сфери се сменят много по-бързо и често отпреди Студената война и големи корпорации могат да бъдат детронирани от нововъзникващи аеутсайдери доста по-лесно отпреди. Всичко тук се свежда до достъп и притежание на пазари, а там значение има най-вече качеството и цената на продукта. Фружин пише лаконично „Русия Не желае да се интегрира в Европа”, но това може да се твърди за политическата власт в Русия или за някаква част от нея; другото е голослвно, защото корпоративния капитал в Русия не само желае, той вече е интегриран в Европа – най-големият дял от износа на Русия се пада на Европа, специално Германия; същото е при вноса, най-големият вносител в Русия е отново Германия в частност и ЕС като цяло; корпоративна Русия няма друг път за успешно разрастване, освен през и чрез Европа. Технологично корпорациите и производителите в Русия ще се самоубият, ако не са интегрирани с европейския бизнес. Руският пазар не е достатъчно голям като индийския или китайският, за да си бъде самодостатъчен. Иска или не политическата власт в Русия да търси интеграция в Европа, корпоративната вече го е направила и конфликтът между тях е неизбежен, ако двете работят в различни посоки.

Темата е наистина дълга за нищене и си я поставил интересно. Бих се опитал да я продължим утре(днес), но сега само бих отбелязал на първо четене една особеност на американския държавен модел, която напълно те опровергава: в сравнение с европейските демокрации, дори и монархиите, американското президентско управление е най-близо до реалната монархическа власт от 18 век, с огромните правомощия на Президента, който всъщност е нещо като Монарх за четири години. Е, последните избори предвид на бутафорно-комедийната атмосфера, разбиха и последната вяра на монархистите в моралната чистота на кралските особи, но това е нов прецедент.

Няма да пиша тук за съвременната руска политика през последните няколко години, от уважение към правилата. По принцип такова основание (че Русия стратегически се стреми да влезе в Европа) ми дава последната книга на Евгений Примаков, който без да го пише в прав текст, очертава такава перспектива. Също и още няколко писания на техни технократи и икономисти. А и перспективите им от икономическа и геополитическа гледна точка. Също така историята им през 19 век, фатално прекъсната от експеримента на комунизма. Обективно погледнато, ако не го направят рано или късно, те има две перспективи: да останат в изолация (неприемлива) и да се присъединят към нещо като БРИКС или Евроазийски съюз, но там нямат шанс да са водещ лидер, пропуснали са историческия си момент, той беше до 70-те години в старата им система. Интегрирането им в Европа, ако бъде успешно, им отваря стратегическа перспектива да бъдат един от нейните лидери, а това е голям залог, дори като теоретична възможност.