Б. Киров

Има ли някакви исторически извори за родствената връзка на праарменците с траките, както и за това, кога е станало тяхното преселване от Балканите, от кои региони? Мардук, Бел и Баал едно и също божество ли са?

Статията, предложена като уводен пост към темата е високопарен балон. И като такъв, би се спукал лесно, ако се подложи на логически анализ с цифри, дори на елементарно ниско ниво. В статията има факти и цифри, натикани зорлем в предпоставена теза без синтез: че капитализмът бил мъртъв като система. Това е логически абсурд и не съответства на реалността, след като в Китай (най-големият икономически конкурент и партньор на САЩ) развиват от 40 години все по-мощен капитализъм за икономически двигател на растежа си, без видимо намерение да се отказват от този свой път. Освен това, по мое мнение, въпросът в темата е поставен преждевременно – поне 4 месеца по-рано „от когато му дойде времето”. САЩ като икономика имат проблем с външния дълг и стабилността на долара, поради системно превишаване вноса над износа (вижте цифрите) и раздута администрация (вижте пак цифрите); те ще го решат без драми, защото и двата фактора не са следствие от капитализъм, а отстъпление от капитализъм. Така че слуховете за апокалипсис и „сгромолясване” на САЩ и американския долар, може да се окажат силно преувеличени и бленувани. Спорът дали услугите са стоки мисля е безпредметен – те са, вижте какво произвежда и продава Гугъл, например.

Като стана дума за китайски художници и връзката им с японското изобразително изкуство, тя е очевидна. В основата и на двата начина да се отразява света лежи връзката с пиктографската писменост – визуалното очертаване на най-характерното. Не случайно повечето от китайските и японските художници са и калиграфи, и поети. Трите неща винаги вървят ръка за ръка в източното изкуство – стих, надпис и картина. Ето няколко работи на Чжу Да (Бада Шанрен), принц по произход, монах по принуда, и според мен много експресивен и оригинален творец. Този китайски художник твори около 200 години преди Хирошиге и характерното за него е, че е много добър във всички жанрове - пейзаж, калиграфия, моментни рисунки, като първите две. Нещо повече, той с лекота рисува в стилистиката на различни художници, рисували преди него, има цели серии от пейзажи в стила на един или друг от големите майстори. Някои западни изкуствоведи го считат за един от предвестниците на модернизма и експресионизма в европейското изкуство. Лично на мен пейзажът ми напомня стила на Пол Сезан с неговата "геометризация" на формите и прехода към кубизма.

Цитираните данни за грамотност на българското население са от „Българска книга: енциклопедия”, съст. Ани Гергова, Пенсофт, 2004 В текста се казва 3.3 процента, обаче по „ретроспективни данни от 1880”, а всъщност тези „ретроспективни данни” са от първото преброяване в Княжество България, чието население по това време е 2 007 919 души. При второто преброяване от 1887, след Съединението, населението вече е 3 154 375 души, заедно с това на Източна Румелия; тогава са фиксирани като грамотни 10.71 процента от мъжете и 14.5 процента от жените (включително и деца над 7 години); ако се вземат данните от тази година без децата са съответно 17 процента за мъжете и малко над 4 процента за жените. Последното ясно показва, че сред жените преди Освобождението неграмотността е била много по-голяма, а след това новата българска държава е работела здраво, за да намали тези разлики между мъже и жени. И пак си остава открит въпросът – в преброяването от 1880 г. вероятно не са влезли десетките хиляди българи емигранти в чужбина, сред които процентът на грамотността е бил по-висок; също така, не са влезли повече от 1 млн. българи от Източна Румелия. Според мен, този процент на грамотност – 3.3 от 1880 г. в Княжество България – е занижен и не съвсем коректно отразен в първото преброяване в Княжеството, имайки предвид, че почти във всяко българско село и градче е имало училища, издържани от селските или градски общини. Иначе ми е трудно да си обясня почти четирикратното увеличение на грамотни мъже и жени само за 7 години, дори и с мерките предприети от новата българската държава. Но ако някой има по-точни статистики за първото преброяване, нека ги цитира. Данните за населението са взети от тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Да, рамус

Skubi, ти направо ме срази с този пример - това е изкуство, бе човек. Мел Гибсън е режисьор, продуцент и играе главната роля, един от любимите ми филми, велик е. Гледал съм го три пъти и пак бих го гледал. По дяволите историческата истина и конспирациите, филмът е изкуство, много е добър.

Напълно споделям това мнение, както и че дори и да си чувал и да имаш информация, докато не си прочел лично и нямаш свое мнение и поглед, пак не можеш да знаеш добро ли е или не. Благодаря на всички, които ми посочиха имена на писатели, някои произведения на които успях да открия. Започвам да чета, не може само да пишем.

Според мен, точно това означава, но тук влизат и разни книги като "Готвене на спагети", "Гадаене по Зодиака" и т.н, а също така и преиздания на вече издавани автори, както и нехудожествена литература, всичко от български автори - така ги водят в класификатора на Народната библиотека, откъдето се получават ISBN, така че статистиката е вярна. За други държави, не знам, но е наистина интересен въпрос. Нямам представа откъде може да се намери информация, освен от техните класификатори, издаващи ISBN.

Сумирах всички споменавани в различни постинги от тази тема имена на съвременни български автори и ето какъв внушителен списък се получи: Александър Секулов Атанас Раденски Богдан Русев Васил Георгиев Галина Златарева Георги Господинов Дарина Дечева Деян Енев Емил Андреев Емил Йотовски Калин Терзийски Мартин Карбовски Момчил Николов Павлина Йосева Петър Делчев Радко Пенев Радослав Парушев Светозар Стоянов Тома Марков Хари Грънчаров Янислав Янков Не всички от тези имена бяха споменавани с добро (особено в последния постинг), но от тях съм чел нещо само от Калин Терзийски, и не беше чак толкова зле, напротив, според мен. Карбовски, то се знае, кой не е чел от Карбовски, кой не е чувал Карбовски, но не знам дали пише художествена проза. Изпуснал ли съм някое значително, според вас, име или прибавил ли съм (пак според вас) някое, което не си струва да се чете?

Този постинг го адресирам към издателите, а не към читателите – дано някои от тях го прочетат. Докато издателствата в България не осъзнаят, че имат общи интереси, а не общи противоречия помежду си, нещата ще вървят все така – от зле към по-зле. Какво имам предвид? Издателите са донори и жертви на търговците. И те сами през годините се поставиха в тази си роля, като се „надцакваха” да дават все по-големи и по-големи търговски отстъпки на търговците и т.н. „консигнации” (отложени плащания, които се превърнаха в безкрайно отложени). И това се случи само заради тарикатския принцип „прецакай другарчето”, прескочи го. Крайният резултат – сега отстъпките стигат до 50 процента от коричната цена, и то на „консигнация”? Така ли е, господа и дами, издатели? Какво можеше и все още може да се направи – издателската гилдия да си изгради собствена корпоративна книготърговска мрежа. Ама затова трябват първо пари, и второ, но то е по-важно – колегиалност и солидарност. Не говоря за „книжни борси”, а за мрежа от книжарници. И като заговорихме за пари – издателите можеха да направят нещо като собствена каса, а защо не и банка, която да дава преференциални кредити на членовете на гилдията. А не да се надскачат един друг кой да вземе спонсорство или чуждестранна помощ, за да превари другите. И пак става въпрос за солидарност и далновидност. При наличие на такъв фонд, би могло да се развие и собствена книжарска мрежа, и транспорт за доставки, и да се намерят средства за професионални критици, а не „ревюта” от любители и роднини. Ако само тези две неща бяха направени през тези вече 27 години от 1989 г. сега картината щеше за е съвсем различна – търговците щяха да си знаят мястото, отстъпките в началото бяха 15 процента от коричната цена консигнация за 1 месец и 18 процента при плащане в брой, спомняте ли си тези години, драги ми издатели, и тогава тиражите бяха по 10 000 и нагоре средно и се продаваха за месец, а цените на книгите ви бяха 2 пъти по-евтини? И хората четяха и купуваха. Говоря за 1991-2 година, някои от сега големите издатели добре помнят тези времена. Мога да продължавам още, но се надявам наистина някои от издателите да прочете това и да се включи в дискусията.

Ник е прав, Нобеловата награда е шведска и се присъжда с решението на петчленен Нобелов комитет за литература към Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври. Американците тук нямат нищо общо и даже са донякъде ощетени, като видим какви имена не са получили награда. Ако се вгледаме по-внимателно обаче в получилите, не може да не направи впечатление, че от 107 имена, 7 са шведи, а скандинавците са значителен брой. Е, това е нормално, ако беше френска наградата, френските имена щяха да са сигурно два пъти повече. Според мен, обаче, има доста очебийни случаи на субективизъм и объркани критерии: така например, Шолохов получава Нобелова награда, но Лев Толстой - не, странно ми е това. С Толстой случая е почти скандален, защото същата година (а тя е първата) наградата е получена от неизвестния за мен, предполагам и за широк кръг хора, Рене Сюли Прюдом (Франция), който се оказва морализаторстващ поет със скромни възможности. Причината вероятно е била морална, защото по същото време Толстой проповядва срещу почти всички официални институции като църква, брак и правораздаване (човекът на стари години леко го избива на странности), но това е - наградата получава Рене Сюли, а не той. Има и други подобни решения в списъка. При българските номинации в повечето случаи кандидатурите са омаскарявани още в България, по стар народен обичай.

За коя точно задача става въпрос цар на F7, защото в последната няма такъв вариант?

Малко съм чел съвременни български автори от последните 20 години. Някой от съфорумците може ли да ми направи негова класация на автори и произведения, които си заслужава да се прочетат – но само художествена проза и поезия, без публицистика и научни публикации?

Ник, като погледнеш кои са Големите Липсващи от литературната Нобелова награда, някак си не изглежда трагедия, че там няма българско име; представи си присъствието на което и да е име на български писател и отсъствието на което и да е от тези имена

Е, сега, нова история ли ще пишем? Защо да не съществува?

Самотен вълк, замислих се над това, което пишеш, и се опитах да се сетя и за други големи автори, които описват живота на село. На пръв прочит - Мопасан във великолепните му разкази от сборника "Нормандска шега", но сигурно има и други. Можем ли да кажем, че ако една мелодия се свири на кавал и на орган, ще звучи по различен начин? Въпросът не е само в мелодията, важен е и инструментът, на който се изпълнява.

Спандьо, защо не застанеш на амбразурата, след като го виждаш ясно? Мисля че би било интересно, това е без никаква ирония. Темата е гранична, между история и култура, а там са най-интересни нещата, на границите.

Ами давай, пиши конкретно.

Съгласен съм, тогава да се съсредоточим върху прозата, и то по-специално върху по-дългите форми, не само върху късия разказ, където нещата понякога са на границата с лириката. В романа, съгласен съм, нещата са трагично провинциални, въпреки интелектуалните напъни на някои автори. И като погледнеш обективно - един-единствен Димитър Димов ни измива очите пред света. Тук обаче не се наемам да правя категорични изводи, признавам, малко съвременни романи съм чел, ако някой може да ме опровергае, бих се радвал.

Хващам се за последното ти изречение, иначе плюс за постинга, според мен тя не е точно "слаба", тя е ТАКАВА. На времето си играх да броя отворените гласни в късите разкази на Елин Пелин и в ранните стихове на Яворов ("Калиопа") - ами, те са музикално оркестрирани, като музика са, ако не е така текстът в тях ще е сив, скучен и мъртъв. Специално в "Калиопа" звуците са част от магията на стиха, там си има мелодия на фонетично ниво. Едва ли Яворов го е правил по учебник за стихоплетство или по някаква теория, нещата са станали естествено. Мисълта ми е, че този тип литература е първично сетивна в самото си ядро, оттам и е изворът. Това я прави изключително трудно преводима и понятна за чужденец - губи се самата й същност, защото не е интелектуална. Което обаче, според мен, не е слабост, а особеност. В Америка са луди по българските хора точно заради неравноделните тактове и първичността на българския фолклор. Никога не могат да го докарат обаче като български изпълнители - не им е в кръвта, каквото и да правят с техническото майсторство. Друг вид изкуство е. В Сърбия Горан Брегович е успял да го синтезира този балкански вид изкуство и го поднася като екзотична музика на целия свят. Казандзакис с "Алексис Зорбас" и "Капитан Михалис" също някак си е успял да го "преведе" на световен език, та даже го филмираха и в Холивуд. Дори и "Тютюн", за който тук пишем толкова хубави неща като за европейски роман, в ядрото на героите си (Ирина и Борис Морев) носи много самобитност. Ако се филмира с американска актриса например, не съм сигурен, че ще и се получи ролята като на Невена Коканова във филма, който, според мен, като цяло бе сполучлив. П.с. Не пиша това като категорично и последно мнение, просто се опитвам да сложа контрапункт на твоето, което е интересно, за да се получи дебат. Пенчо Славейков се опитва да пише "като по учебник" европейска поезия ("Островът на Блажените"), но някак си не му се получават нещата; всичко е перфектно като поетична форма, като идея, има дълбочина, но...трудно се чете.

ВРО не е масонска организация, но Левски е бил емисар на ТЦБК в Букурещ, която организация е основана от масони (това обаче не означава автоматично, че тя е „масонска организация”); ето линк към темата на Гербов (трябва да се свали файла от него), където добре е аргументирана връзката на Левски с Тайния централен български комитет в Букурещ. И макар с Гербов да имаме доста различия по отношения личността и ролята на Левски, в този материал той е точен и прецизен, според мен. Ще си позволя да го цитирам отчасти: http://www.chitatel.net/forum/topic/10588-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D1%86%D0%BA/?page=1 „На практика Васил Левски през 1870 г. започва третата си обиколка на България като емисар на Тайния централен български комитет в Букурещ, какъвто е бил и при първите си две обиколки. „Каза ни, че е изпратен от Букурещкия централен комитет - обяснява Иван Драсов, - който комитет се съставлявал от лица достойни, образовани и че делото е разпространено в повечето градове и села в Тракия и България; и че оставяло още няколко места, за които той бил изпратен да ги скопчи. И така общото въстание не ще бъде късно.”В края на 1969 - началото на 1970 г. в Румъния е направен опит за активиране на дейността на ТЦБК. За това съдим по сведенията, които дава полският емигрант Т. Окша-Ожеховски, турски шпионин, имал за задача да следи революционните прояви на българската емиграция в Румъния. В доклада си от 11 януари 1870 г. агентът описва много подробно структурата, организацията и методите на действие на образуваните в румънските градове 12 български комитета, които имали за център Букурещ. Благодарение на личните си връзки с активиста на ТЦБК Георги Живков, турският информатор присъствал на 30 декември 1869 г. на едно събрание на тези комитети. На него се обсъждала тактиката на борбата за освобождение на българите, в която се разчитало на помощта на Босна, Сърбия, Черна гора, Гърция, на славяните в Австро-Унгария и на Русия. Очаквало се и помощ в оръжие и хора от италианските революционери Мацини, Линденберг и Бидискини, които обещавали такава. На 2 януари 1870 г. било проведено ново заседание на комитета (за който от приведените сведения става ясно, че не може да е друг, освен ТЦБК). На него се обсъждало въпросът за въстание в България през пролетта. Било взето решение всеки комитет да направи точна сметка на силите и средствата, с които разполага както в своя район, така и в самата България. Трябвало да се събира извънредна помощ по места, да бъдат издирени тайни места за складиране на оръжие, муниции и т. н. В същия доклад се споменавало, че четирима души, между които и Дякон Левски, трябвало да заминат във вътрешността на страната, за да подготвят духовете и да организират чети. Левски трябвало да обиколи и околните страни, за да се осведоми за приготовленията, които се правят в тях с оглед на съвместно действие. Делегатът на комитета от Браила и целият Букурещки комитет, обаче, се противопоставили.20 Едно писмо на Давид Тодоров до Панайот Хитов потвърждава, че Дяконът е бил по това време - до 7 януари 1870 г., в Букурещ.21 В същата посока за активиране на дейността на ТЦБК са и сведенията, пак от това време - 13 декември 1869 г., които дава Светослав Сапунов - Миларов в писмо, изпратено от Гюргево до Бидискини в Цариград (май е същият от по-горе?). Писмото е преразказано от Михаил Арнаудов в неговото изследване „Любен Каравелов - живот, дело, епоха.” Информация за съдържанието на същото писмо има представена и във „Васил Левски - документален летопис”. От двете може да се подразбере следното: Св. Сапунов в Румъния се срещнал с Г. Живков, Ив. Кършовски и Арон (?). Живков вече бил направил опити да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов, а Кършовски се готвел да работи по съставянето на клубове във Влашко. В писмото Сапунов пише още: „Г. Львскы (Дiакона) един от революционерните начялници най-практичния и най-дръзновенния беше готов да тръгне за в Бълг. да събира хора, да ся приготвят да въстават на бой на първа пролет. Г. Кършовски го повикал тука, за да разискваме и решиме работите добре, да не би да направиме някоя погрешка. Г. Львскы е сега в Т. Мъгурели Г. Попович го помага в предприятието му. Имал една мечта: да събира всичките пръснати революционерни сили и да ги подчини на една програма, която ще бъде двигателя на общата ни работа на свободата.” п.с. Друг е въпросът, доколко Левски стриктно е изпълнявал плановете и нарежданията на ТЦБК и доколко неговата ВРО не се е отделила твърде рано организационно от комитета в Букурещ, но сега не ми се влиза в дълги дебати по темата.

Така е, и слава богу, иначе в тези рамки само от писателски труд наистина е трудно да се живее. Пък и не е задължително човек да е професионален писател, за да пише добре, в повечето случаи добрите писатели имат други професии. Но 2000 бр. е много нисък тираж за популярен и добър автор. Тук не сме говорили за преводните книги, там са още по-зле нещата, защото обикновено авторските права хич не са ниски, а има и сериозни разходи за преводачи. При тиражи средно около 1000 бр. няма начин цената на книгата за читателите да не отиде прекалено високо, ако издателя не иска да губи или не е спонсориран. И оттам и логично идва, че по-малко хора могат да си позволят да купят такава скъпа книга и се завърта една спирала надолу. Защото при тираж 1000 и тираж 5000-10 000 разликата за издателите е огромна, и цената на книгата за читателите би станала почти наполовина без издателя да губи - напротив.

Рамус, с някои неща съм съгласен, с други не. Но всичко това е извън темата. Ако искаш да се психоанализираме, пиши ми всичко това на лични, нямам нищо против.

Не, не всичко. В началото Левски използва техни пари и мрежа от комитети в България. После това, което създава като организация в България, постепенно преминава под негов контрол и хората около Касабов губят контрол върху него. Тук във форума има две много добре разработени теми от Гербов за това и за взаимоотношенията между Левски и комитетите във Влашко, там детайлно е описано всичко. Личността на Левски е много силна, за да бъде движен той като кукла на конци от който и да било, още след първата му обиколка започва това постепенно отделяне и обособяване на вътрешната организация с център Ловеч, който той си избира сам. Доста съм се отдалечил от темата, и ме връщаш към нея сега, но ти благодаря за това

Примерът с Кремиковци за мен е точно потвърждение на това. Коя държава не би проверила откъде са доходите на фирма с годишен оборот 7000 лева и загуба 18 000 лева, която придобива активи за 161 млн. евро, дори да са били взети в кредит, кой кредитор би дал такава сума на такава фирма и срещу какво. Абсурдистанът (абсурдна страна) е 100-процентен и наистина трябва да си луд, за да инвестираш тук при такива условия.