Б. Киров

Е, според мен си малко краен. Най-малко онези двамата - Сфорца и Борджия - нямаше да му плащат 30 години заплата за балони и бои, плащали са му като на военен инженер, едва ли са били по-глупави от нас. https://www.youtube.com/watch?v=IgaRpfRvgTA Но ето едно видео, където едни хора правят този танк от чертеж до реалност и го експериментират, тези хора са техници, и най-важното - правят го и го изпробват, и това се вижда, мнението им на финала е, че за времето си това е щяла да бъде една ефективна машина.

Двигателите са били най-големият проблем - иначе, виж линка в по-горен пост, формата му е като купол на Т-34, но без да се виждат веригите отдолу, представи си танк-купол - сферичната форма е много по-малко уязвима за проектили, трябвало е да има 20 оръдия в окръжност, тоест да стреля във всички посоки, проблем е било задвижването, доколкото прочетох, с хора. Естествено, че е щял да бъде супер бавен, но като ефективност с тези 20 оръдия, ако е бил конструиран, не се наемам да правя прогнози. Всъщност римската "костенурка" (формацията с щитовете) е била много ефективна и без оръдия в бой. Проблемът в случая е, че Леонардо нарочно е сбъркал в чертежите задвижващия механизъм. А и парите и времето на Сфорца не са стигнали да се заеме с конструкция, трябвало е да се спасява с бягство от Милано, след което Леонардо отива да служи на другия кръвожаден деспот - Борджия. За Сфорца е изобретил на чертежи картечница, подводница и водолазен костюм; отделно прави проект за парашут (който модел, доколкото прочетох е бил експериментално изпробван като работещ преди 10-20 години), хеликоптер и т.н. Гражданските му проекти обаче - мостове и хидросъоръжения - работят безотказно, а анатомичните му бележки са много точни.

Прочетох отново фактите от биографията на Леонардо и май сте абсолютно права. От 1482 до 1513 Леонардо работи за двама от най-могъщите, но и безскрупулни и жестоки владетели по онова време в Италия - Лудовико Сфорца и Чезаре Борджия. И двамата са пристрастени към войната и властта, готови да преминават през реки от кръв, за да я запазят и разширяват. Леонардо, естествено, е бил на заплата при тях и това му е позволило да прави спокойно изследванията си и да рисува, докато е бил зачислен на служба като военен инженер през тези 30 години. Нито едно от военните му изобретения обаче не влиза в действие, вероятно защото такава е била волята на изобретателя им. За танка, специално, такава машина, и то доста по-примитивна като външна конструкция се появява 400 години след изобретението на Леонардо - по негово време, ако е била направена, тя е щяла да бъде нещо като атомната бомба през 1945 година, но не е била направена.

Конкретен пример – Леонардо да Винчи и някои от неговите изобретения на военни машини: проект за картечница, подводница, водолазен костюм, хеликоптер, танк. Повечето от тези проекти са скицирани от него твърде общо и с умишлени грешки (отделно всичко е написано огледално и твърде общо), за да не могат да бъдат построени. И повечето му такива проекти са доказано работещи днес. Ето конкретно текст за неговия проект за танк. Етично ли е било? Или е правел умишлено такива проектите си, за да ги продаде на съответните воюващи владетели и единствено той да е в състояние да ги конструира? Не е ясно, а и зависи от гледната точка. http://www.leonardodavincisinventions.com/war-machines/ It is well known that Leonardo was unhappy designing such machines. In fact he purposely made some basic flaws in many of the machines in case any unscrupulous characters should come across his designs. These mistakes were too simple to be accidental – Leonardo designed the first self propelled machine and robot, some of his flaws included gear systems that would rotate the wrong way, too simple a mistake for a man with such a broad understanding of mechanics and mechanical systems. A prime example of a war machine with a deliberate mistake built in can be found in the armored tank.

Хилари Клинтън срещу Доналд Тръмп: първи телевизионен предизборен диспут на живо. Дебат по същество за икономическите алтернативи, приоритетите и сигурността. Още в началото на диалога има и елементи на шоу, сами ще прецените; по мое мнение, в записа от този дебат има и от двете, много се забавлявах, докато превеждах част от него (първият 15-минутен сегмент и началото на втория). Ще бъде любопитно да прочетем тези записи след 1 година, независимо кой от двамата кандидати е Президент, за да сравним реалните политики с декларациите в репликите. https://www.youtube.com/watch?v=Kgiu_K9D-18 Водещият: 90-минутният дебат е разделен на 6 сегмента, всеки по 15 минути. Ще разглеждаме 3 теми тази вечер: постигане на просперитет; в каква посока ще върви Америка; сигурността на Америка. При започване на всеки сегмент, ще задавам един водещ въпрос на всеки от кандидатите, и те ще имат по 2 минути за отговор. Оттам нататък ще имаме отворена дискусия. Публиката тук се съгласи да пази тишина, така ще се съсредоточим върху казаното от кандидатите. Нека започнем. Отваряме сегмент „постигане на просперитет”. Най-важното тук са работните места. Съществуват две реалности в Америка днес. Имахме 6 силни години на растеж на работни места, а новите статистически проучвания сочат рекордно вдигане на доходите след годините на стагнация. Въпреки това, разликите в заплащането остават значителни, и почти половината американци живеята с парите от чек до чек за заплата. Започвам с Вас, Секретар Клинтън, защо Вие сте по-добрия избор от Вашия опонент в създаването на работни места, които ще поставят в джобовете на американските работници повече пари? Клинтън: Централният въпрос на тези избори е реално каква страна искаме ние и какво бъдеще ще построим заедно. Днес е вторият рожден ден на моята внучка, така че мисля за това много. Първо, ние трябва да изградим икономика, която работи за всеки един, не само за тези на върха. Това означава, че се нуждаем от нови работни места, с повишаващи се заплати. Аз искам да инвестирам във вас. Аз искам да инвестирам във вашето бъдеще. Това означава работни места в инфраструктурата, във високотехнологичните производства, иновациите и технологиите, чистата възобновяема енергия и малкия бизнес, защото повечето работни места идват от малките бизнеси. Ние също искаме да направим икономиката по-справедлива. Това започва с вдигането на минималната работна заплата и гарантиране на равноправно заплащане за жените. Искам също така да виждам повече компании разпределящи печалбите (do profit-sharing). Щом си допринесъл за печалба, трябва да имаш дял в нейното разпределение, не само големите клечки на върха. Искам също да помагаме повече на хората, които изпитват трудности да балансират между семейството и работата. Чух от мнозина от вас какви трудни избори ви се налага да правите и под какъв стрес сте. Така че, нека плащаме на семействата да живеят, да имат здравеопазване, да осигурим качествена грижа за децата и образование в колежите без такси. Как ще постигнем това? Ще го постигнем като накараме богатите да си плащат тяхната справедлива част и затворим корпоративните вратички (за източване на пари). Водещ: Секретар Клинтън, благодаря ви. Мистър Тръмп, същият въпрос към вас. Как ще сложите повече пари в джобовете на американските работници. Имате 2 минути. Тръмп: Нашите работни места изтичат от Америка. Те отиват в Мексико. Те отиват в много други страни. Погледнете само какво ни причинява Китай като произвежда нашите продукти. Те девалвират тяхната валута, и няма никой в нашето правителство, който да им се противопостави. А ние имаме начин да се борим. И имаме начин да спечелим тази борба. Защото те (китайците) използват нашата страна като спестовна касичка с която си изграждат Китай, а и много други страни правят същото като тях. Така ние губим нашите добри работни места, толкова много добри работни места. Ако погледенете какво се случва в Мексико – един приятел, строител на фабрики, ми каза, че те строят осмото чудо на света. Те строят едни от най-големите фабрики в света, най усъвършенстваните, най-добрите. Ние в Съединените щати не можем да се похвалим с това. Форд ни напуска. Нали виждате, тяхното производство за малолитражни автомобили си отива. Хиляди работни места напускат Мичиган, напускат Охайо. Ние не бива да позволяваме това да продължава. Що се отнася за грижите за децата и много други неща, нямаме голямо разминаване с Хилари, може би малки, но ще дискутираме с нея това по-късно. Но ние трябва да спрем нашите работни места да се крадат от нас. Трябва да спрем нашите компании да напускат Съединените щати и по този начин да уволняват много от техните работници. Я вижте какво стана след като Carrier air conditioning напуснаха Индианаполис — оставиха без работа 1400 души. Отидоха в Мексико. И колко още стотици и стотици компании правят същото. Не бива да позволяваме това. Според моя план, аз ще съкратя данъците драстично, от 35 процента на 15 процента за компаниите, малки и големи бизнеси. Това ще стане генератор на работни места, както се случи по времето на Роналд Рейгън. Ще бъде великолепна гледка. Компаниите ще се върнат. Те ще строят. Те ще се разширяват. Нови компании ще старатират. И съм загрижен и фокусиран преди всичко в това. Трябва също да преосмислим и предоговорим нашите търговски договори, да спрем тези страни да крадат нашите компании и нашите работни места. Водещ: Секретар Клинтън, искате ли да отговорите? Клинтън: Е добре, смятам, че търговията е важна тема. Разбира се, ние сме 5 процента от световното население; налага ни се да търгуваме с останалите 95 процента. И трябва да изградим умни и справедливи търговски отношения. Мисля също, нуждаем се от данъчна система, която облагодетелства работещите, а не само финансовите транзакции. А този план на Доналд ще натисне икономиката ни надолу още веднъж. На практика, това ще е най-екстремистката версия, най-драстичното орязване на данъци за хората на върха в тази страна, за което сме чували. Аз го наричам „тръмпанизирано сгромолясване”, защото точно това ще стане. Няма да има никакъв растеж на икономиката. Ние имаме диаметрално противоположни виждания за растежа на икономиката, за инвестициите, които да създадат работни места и за нарастването на доходите. Ние гледаме на тези неща от различна перспектива. Доналд, както знаете, е преуспял в своя живот и това всичкото е в негова полза. Той е започнал своя бизнес с 14 млн., взети на заем от баща му, и искрено вярва, че колкото повече помагаш на богатите хора, толкова по-добре и всички трябва да работим за тази кауза. Аз не мисля така. Моят личен опит е друг. Баща ми бе дребен бизнесмен. Той се трудеше наистина здраво. Печаташе драпирани покривки за големи маси, и се прибираше от работа с петна от печатарско мастило по дрехите и ръцете. Така че, вярвам, че колкото повече можем да направим за средната класа, колкото повече можем да инвестираме във вас, във вашето образование, вашите умения, вашето бъдеще, толкова повече ще имаме растеж. Това е онази икономика, която аз искам да видя отново. Водещ: Нека дам думата на м-р Тръмп. Вие говорите за създаване на 25 млн. работни места, и обещавате да върнете милиони работни места обратно в Америка. Как смятате да върнете в Америка индустриите, които напуснаха тази страна, заради евтината работна ръка зад граница? Как точно ще убедите американските производители да се върнат? Тръмп: ще отговоря, но преди това само едно нещо – баща ми ми даде много малък заем през 1975, а аз изградих с него компания, която спечели много милиарди долари, изгради едни от най-великите сгради в света, и казвам, че точно и само това е, от което нашата страна има нужда. Нашата страна е в голяма беда. Ние даже не осъзнаваме какво се случва с девалвацията и какво означава това за всички онези страни, особено Китай. Те са по-добре откогато и да е било. Това, което те правят с нас, е много-много тъжна история. Така че сме длъжни да променим тези неща. Длъжни сме да предоговорим нашите търговски договори. Виж Лестър (водещия), те ни крадат работните места, те поемат инициативите, те правят нещата по техния начин да се случват, искрено казано, нещата, които ние не правим. Нека ти дам пример с Мексико. Те имат ДДС данък. Ние сме на друга система. Когато ние продаваме в Мексико, има данък. Когато те продават вътре в Мексико наши стоки, слагат им 16 процента отгоре. Когато те продават на нас, няма данък. Това е дефектен договор. Той си е такъв от много години, но политиците не си мръднаха пръста да променят и запетайка в него. И сега питам секретар Клинтън – справедлив ли е този договор? Когато тя навремето започна да го договаря, не можеше ли да го направи по-добър за нас? НАФТА е дефектен. Дори само заради този данък, но и заради още много други неща, които... Водещ: Нека ви прекъсна за момент, защото... Тръмп: Секретар Клинтън и другите политици трябваше да работят по това от години, а не само сега. Какво се случва с нашите работни места и с нашата страна като цяло – вижте какво, дължим 20 трлн. Не можем повече да продължаваме така, Лестър. Водещ: Нека ви върна към въпроса си – как ще върнете обратно в Америка работните места и американските производители? Тръмп: Първото нещо, което предстои е да спрем изтичането на работни места. Компаниите напускат. Хиляди от тях, мога да ви изреждам имена. И това се случва и сега, докато говорим. Можеш да ми кажете – какво пък толкова, искаме да вървим в Мексико, тогава – на добър ви път! Но ако се лъжете, че можете да правите вашите климатици, коли, печки и каквото още се сетите и да го внасяте във вашата страна без такси (митнически), грешите. Но когато аз казвам, че трябва да обложим тези наши компании (изнеслите в чужбина производството си) с такси, политиците се правят на глухи, защото мнозина от тях самите са собственици на компаниите. Затова казвам, че тези политици никога няма да спрат излизането на компаниите. Ние трябва да ги спрем. И това е голям фактор. Водещ: Нека дадем думата на Секретар Клинтън. Клинтън: Нека спрем за секунда и да си спомним къде бяхме преди 8 години. Имахме най-тежката финансова криза и най-голямата рецесия от Голямата Депресия през 30-те. Това до голяма степен се дължеше на данъчната политика, заради намалените данъци на богатите, невъзможността да се инвестират тези пари в средната класа, богатите, вперили очите си в Уолстрийт създадоха перфектния ураган. Фактически Доналд беше един от тези хора, които спечелиха от кризата с жилищата. Той каза през 2006 „Надявам се да има колапс, защото ще излеза на пазара като купувач и ще направя много пари.” И имаше колапс. Тръмп: Това се нарича бизнес, by the way. Клинтън: 9 милиона хора – девет милиона загубиха работата си. Пет милиона загубиха домовете си. А 13 трилиона долара семейно богатство беше заличено. Сега изплуваме от този кошмар. Няма да е леко. Сега имаме перспективата да изградим потенциално по-добра икономика, но последното нещо от което се нуждаем е да се връщаме към вече фалирали политики. Независими експерти анализираха моя и на Доналд план, и те единодушно казват, че неговия данъчен план, който ще вдигне дълга с над 5 трлн. ще има същата разрушителна сила върху средната класа за сметка на богатите, и като краен ефект ние ще загубим още 3.5 млн работни места, което ще доведе вероятно до нова рецесия. Те проучиха и моя план и казаха, ОК, ако направите това, а аз смятам да го направя, ще имаме 10 млн. нови работни места, ще можем да правим инвестиции и растеж на икономиката. Например чистата енергетика. Някоя страна ще бъде суперсилата на чистата енергетика през 21 век. Доналд мисли, че глобалните промени в климата са капан измислен от китайците. Аз мисля, че те са реалност. Тръмп: Не мисля така. Не съм казвал такова нещо. Клинтън: Аз мисля, че науката е нещо реално. Тръмп: Никога не съм казвал това (за глобалните промени в климата). Клинтън: И мисля, че ние трябва да се възползваме от това и да действаме, у дома и зад граница. Можем да разположим още 500 000 нови соларни панели. Можем да имаме достатъчно чиста енергия за да електрифицираме всеки дом. Можем да изградим нова модерна електромрежа. Толкова много работни места, толкова голямо поле за икономическа активност. Тръмп: Тя говори за соларни панели. Ние вече инвестирахме в соларни компании и това беше погром, чиста загуба на пари. Вижте, аз съм уверен в бъдещето на всички форми на енергия, но така (със соларната енергия) ще оставим безработни много хора. Нашата енергийна политика е бедствие. Страната ни търпи огромни данъци от лоша енергийна политика и затъва в дългове поради това. Не можем да си позволим да разширяваме тази яма, когато имаме да изплащаме 20 трлн дългове. Администрацията на Обама, откакто дойдоха в Белия дом, това прави, наду двойно дълга за почти 8 години. И Хилари, нека те попитам това: ти правиш това от 30 години. Защо се сети да решаваш всички тези проблеми точно сега? Тридесет години ти работеше да създаваш проблеми, а сега започна да мислиш как да ги решаваш. Клинтън: Ами всъщност... Тръмп: Аз ще ги върна – извини ме. Аз ще ги върна обратно работните места. Ти не можеш да върнеш обратно работни места. Клинтън: Ами всъщност съм мислила малко по въпроса. Тръмп: Да, 30 години. Клинтън: Е, не чак толкова дълго. Мисля, че съпругът ми свърши достатъчно добра работа през 90-те. Мислила съм достатъчно кое е работещо и как можем да го накараме да работи отново... Тръмп: Е да, той подписа НАФТА... Шум в залата. Клинтън: ... милиони нови работни места, балансиран бюджет... Тръмп: Той одобри НАФТА, най-лошият някога подписван договор в тази страна. Клинтън: Приходите стигаха до всеки един. Работните места в промишлеността се увеличиха през 90-те, ако погледнем фактите. Когато бях сенатор, имаше редица търговски договори, подписани преди мен, и винаги ги подлагах на същия тест. Ще създават ли те работни места в Америка? Ще повишават ли доходите в Америка? Добри ли са за националната ни сигурност? За някои от тях гласувах. За най-големия, мултинационалния CAFTA, гласувах против. Защото спазвах същите стандарти. Но да не се лъжем, че търговията е единственото ни предизвикателство в икономиката. Мисля, че е само част, и възнамерявам да ускорим търговските дела, и да държим хората занимаващи се с тях отговорни. Докато бях Държавен секретар ние реално увеличихме експорта си с 30 процента. Увеличихме го към Китай с 50 процента. Така че реално знам какво да правя, за да създам нови работни места и да увелича експорта, който създава нови работни места. Тръмп: Но ти не направи това за 30 години, или 26 години, или каквото число там си искаш години... Клинтън: Добре, аз бях сенатор, Доналд... Тръмп: Ти не го направи. Не го направи. Клинтън: И бях и Държавен Секретар... Тръмп: Моля? Клинтън: И аз направих доста... Тръмп: Твоят съпруг подписа НАФТА, едно от най-лошите неща случвали се някога на промишлеността и производството. Клинтън: Е това си е твое мнение. Тръмп: Погледни в Нова Англия, в Охайо, в Пенсилвания, където си поискаш, секретар Клинтън, и ще видиш разрухата, при която производството е спаднало с 30-40, накъде над 50 процента. Благодарение на НАФТА. А сега ти искаш да одобриш ТРР (Trans-Pacific Partnership). Ти абсолютно го одобряваш. Този договор е не по-малко лош от НАФТА, даже още по-лош. Клинтън: Добре, но това не е съвсем точно. Аз бях веднъж против него, и условията бяха извадени за обсъждане. Писах за това в... Тръмп: Ти нарече това златен стандарт. Шум в залата. Тръмп: Ти нарече това златен стандарт в търговските дела. Ти каза, че това бил най-добрия договор, който някога си виждала. Клинтън: Не. Тръмп: А после чу какво аз казах за този договор, и съвсем внезапно се обяви срещу него. Клинтън: Добре, Доналд, знам че живееш в своя собствена реалност, но фактите не са такива. Фактите са – казах, че се надявам това да бъде добър договор, но когато се договаряше... Тръмп: Не. Клинтън:...за което аз не нося отговорност, стигнах до заключението, че не е толкова добър. Пиша за това в книгата си... Тръмп: Значи е провал на президента Обама? Клинтън:... преди ти даже да анонсираш... Тръмп: На президента Обама ли е провал? Клинтън: Виж, има разлики... Тръмп: Секретарю, на президента Обама ли е провал? Клинтън: Има някои... Тръмп: Защото той го предложи. Клинтън: Има различни възгледи какво е добро за нашата страна, нашата икономика и нашето лидерство в света. И мисля че е важно да погледнем какво е нужно да се направи, за да се оживи отново нашата икономика. Затова казвам, че това трябва да стане с вдигане на заплатите, инвестициите, и без повече данъчни съкращения, които ще прибавят към дълга още 5 трлн. Тръмп: Но ти нямаш план. Клинтън: Но аз имам, и ще го направя. Тръмп: Секретарю, ти нямаш план. Клинтън: Фактически аз написах книга за това. Тя е озаглавена „По-силни Заедно”. Можеш да си я купиш утре от книжарницата... Тръмп: Това е всичко, което ти... Шум в залата. Клинтън: ... или от летището. Но защото аз виждам нещата така – ние се нуждаем от силен растеж, справедлив растеж, траен растеж. Трябва също да видим как можем да помогнем на семействата да балансират техните отговорности у дома и в бизнеса. Така че имаме съвсем конкретни планове. И хората гледат и на двата плана, и ще стигнат до заключението, че моя ще създаде 10 милиона нови работни места, а твоя ще загуби 3.5 милиона работни места, и ще раздуе дълга, което ще доведе до рецесия. Тръмп: Ти се готвиш да въведеш едни от най-високите данъци в нашата история. Ти се готвиш да изгониш бизнеса навън. Твоите регулации са бедствие, и ти се готвиш да ги разшириш още повече. А между другото, моите данъчни облекчения са най-големите след тези на Роналд Рейгън. Аз съм много горд от това. Това ще създаде огромен брой нови работни места. Но регулациите, които ти се готвиш да наложиш, ще съсипят много бизнеси. Аз ще орежа регулациите. Ние имаме регулации върху регулациите, които пречат да се създадат нови компании, а старите фалират. А ти искаш да ги увеличиш и да направиш нещата още по-зле. Водещ: Нека направим пауза тук, защото преминаваме към следващия сегмент. Ще говорим за данъци... Клинтън: Тук се внушават обвинения и твърдения, които... Тръмп: Факти. Клинтън:... няма да прибавя и пени върху дълга, а твоите планове ще натоварят още 5 трлн. върху него. Това което аз предлагам е да се намалят регулациите върху малкия бизнес и да се стимулира той. Това което предлагам е нарастването на данъците да се плати от богатите, защото те отвориха тази бездна в икономиката. И мисля, че вече е време богатите и корпорациите да си платят тяхната справедлива част в подкрепа на тази страна. Водещ: Току що отворихте следващия сегмент. Тръмп: Тя се готви да вдигне данъците с 1.3 трлн долара. И вижте в нейния уебсайт. Тя ни казва как ще се бори срещу ISIS, но не мисля, че генерал Дъглас Маккарътър би одобрил това... Клинтън: Е добре, аз имам план как да се боря срещу ISIS. Тръмп: Не, не, ти казваш на врага всичко, което възнамеряваш да правиш. Клинтън: Не, ние не казваме. Тръмп: Виж, казваш всичко. Не е чудно, че търпиш поражения – не е чудно че търпиш поражения от ISIS. Клинтън: Това вече е – това е – моля, погледнете фактите, дайте си труда. Водещ: ОК, изсипахте твърде много други неща тук. А сме още в темата „постигане на просперитет. И аз искам да говорим за данъци. Фундаменталната разлика между вас двамата е отношението към богатите. Секретар Клинтън, вие призовавате за облагане с повече данъци на богатите американци. Бих желал да защитите тази своя позиция. И, мистър Тръмп,, вие призовавате за намаляване на данъците на богатите. Бих искал да защитите позицията си. Имате Вашите 2 минути за отговор, м-р Тръмп. Тръмп: Добре, наистина аз наистина призовавам за повече работни места, защото богатите са тези, които отварят масово нови работни места. Те се стремят да разширяват своите компании. Те вършат огромна работа. Аз искам да премахна големите им печалби (на богатите) от кухи инвестиционни сделки на борсите (carried interest provision), защото ако погледнете внимателно, не данъците за голямата работа за богатите. Те са голямата тежест за средната класа. Те са голямото бреме, което пречи на компаниите да се разширяват. А когато тези хора (богатите) могат да влагат милиарди и милиарди в компаниите си, и когато тези хора искат да върнат задокеанските си 2.5 трлн. долара, вложени зад океана, но не им отворим такава възможност, защото политици като Секретар Клинтън не им разрешават, заради ненормално високите данъци и бюрократични бариери, това е лошо. И какво им остава да правят, да се изнесат от нашата страна, колкото и невероятно да е, защото данъците са твърде високи и защото парите на мнозина от тях и без това вече са извън нашата страна. И вместо да ги върнем обратно и да впрегнем парите им в работа, създаваме им условия, при които те да не могат да работят и да си стоят там, където са. И това е така, само защото ние имаме президент, който не може да седне с тях около една кръгла маса и да им предложи нещо, което те биха могли да одобрят. Там е проблемът. Републиканци и демократи се съгласиха, че това трябва да се направи, да се върнат тези 2.5 трлн долара. Аз започвам да си мисля, че това може да се удвои. Вероятно са 5 трилиона долара, които ние не можем сега да върнем да работят в нашата страна. И с малко лидерство, можем да ги върнем тук много бързо, и да ги накараме да работят за много прекрасни за нас неща. Но няма лидерство. Водещ: Добре. Имате 2 минути за отговор на същия въпрос, да защитите данъчните увеличения за богатите американци, секретар Клинтън. Клинтън: Имам усещането, че в края на тази вечер, ще ми се припишат всички възможни несполуки, които са се случили. Тръмп: Защо не? Клинтън: Защо не? Да, защо не? Знаеш ли, още в началото на дебата каза много луди (crazy) неща. Нека кажа така, това е едно от тях... Тръмп: Няма нищо лудо в това да оставим нашите компании да си върнат като инвестиция техните пари в тяхната страна. Клинтън: Добре, нека стартираме часовника отново. Видяхме твоите данъчни предложения. Не видях промени в корпоративния данък от такава величина, че да върне обратно парите зад граница у дома. Тръмп: Тогава не си ги чела. Водещ: М-р Тръмп, това са двете минути на секретар Клинтън. Клинтън: ... 4 млрд облагодетелстване за твоето семейство. И като погледнем какво предлагаш... Тръмп: Колко? Колко за моето семейство? Клинтън... това е... Клинтън: ...както вече казах „тръмпизирано пропадане”. Пропадане не ни трябва. Ще го хвърлим на боклука, който вече остана зад нас през 2008-2009. Намаляването на данъците за богатите не върши работа. И което е наистина доста изтънчено, богатите хора осъзнават това. И те самите казват: хей, ние трябва да дадем повече като дан, за да изградим отново средната класа. Спирам дотук, защото натам нещата продължават в същия дух, а който е прочел текста вече си е направил заключението за характера на този първи дебат.

И според мен, светът (материалният свят, наричан живот) ни най-малко не е рационален, но наистина това е за друга тема. Бих се опитал да направя сравнителен анализ между две книги на тази тема: „Увод в дзен-будизма” от Дайсецу Тейтаро Судзуки и „Азът като боец” от Шломо Кало; и двете предлагат постигане на вътрешна свобода от различни гледни точки, източна и западна. Ще ги прочета отново с молив в ръка (условно, защото отдавна не използвам молив) и ще открия такава тема в раздел литература.

Продължаваме да "тупаме чувала с долари", много добре си го илюстрирал : БВП на САЩ за 2015 е около 18 трлн долара, но паричната маса М2 (широки пари, тоест парите в обръщение и всички други парични инструменти) е значително по-малка – около 11 трлн. долара; разликата се дължи на един значителен факт – доларът си остава основна резервна валута в световната банкова система, така че в банковите резерви на централните банки той като банкноти и държавни ценни книжа заема над 60 процента от резервите; сумарно в целия свят това означава, че в трезорите на централните банки има още около 8 трлн долара или американски държавни ценни книжа. Паричната маса М2 в САЩ и доларите в чуждестранни банки сумарно са равновесни на БВП на САЩ. Останалите около 40 процента от резервните валути в световните централни банки са запълнени от евро (над 20 процента), йена, британска лира, швейцарски франк, а отскоро (2013) и от китайски юан. Но процентът на доларовите активи е силно доминиращ и той си остава почти непроменен през последното десетилетие, като това важи както за развитите, така и за развиващите се страни. От тези 8 трлн. долара в чужди централни банки, почти половината са в трезорите на китайската централна банка и доста значителна част (около 15 процента) в трезорите на японската централна банка. Това, че доларът е световна резервна валута, носи позитиви на САЩ като цяло, но и някои рискове и голяма обвързаност, специално с Китай. Представете си, че една четвърт от всичките ви пари са на съхранение у комшията, който при това не ви е роднина, а ваш доставчик на стоки. За икономиката на САЩ има още два много силни показатели, които са инвестициите (чужди в САЩ и инвестиции на САЩ зад граница), както и стойността на търгуваните акции на борсата. По инвестиции в чужбина САЩ държат първо място: По инвестиции на чужди държави на тяхна територия(като световна дестинация за инвестиции), те отново са на първо място: По стойност на акциите търгувани на техните борси са на отново на първо място: Всички тези факти хвърлят не лоша светлина върху перспективите на долара в частност и американската икономика като цяло.

Сериозен постинг, синтезиращ доктрината за модерна версия на Държавата на Платон, в която елитна група от просветлени Мъдреци управляват със знание в мир и хармония цялото просветено човечество, новите атланти. Без насилие и егоизъм. Мисля, че такова глобално управление е утопично на този етап, защото по чисто материални причини човечеството не е готово за него, и никакво Управление, колкото и компетентни да са управляващите, не е в състояние да го осъществи. По мое мнение, до подобен резултат от сливане на нации и други социални общности в глобална човешка общност, ще се стигне по необратим и естествен път като резултат на ускорено икономическо развитие и технологичен прогрес, които естествено ще премахват големите регионални различия в нивото на просперитет. На такъв етап управлението на хората в глобален мащаб няма да се нуждае от конспиративност, то ще бъде открито като информираност на управляваните. Може би моето виждане е утопия, но така виждам нещата днес.

Случаят с индийския инженер сам по себе си е уникално интересен, като конкретен пример за всестранно развит човек, успешен едновременно в областта на високите технологии (софтуеър), изкуство и усет към земята (фермер), това е толкова индийско. Но в темата за външния дълг на САЩ за мен по-интересен е друг аспект. Нека погледнем темата и от тази гледна точка. В предишен постинг към уводната статия посочих очевадната неточност на автора Иванджийски, който твърди, че цялото брутно производство на света е 30 трлн ам. долара годишно; всъщност то е 78 трлн. долара за 2014., от които по 18 трлн. са на САЩ и Китай и приблизително толкова на Европейския съюз; следователно 54 трл. долара се падат на три основни развити центъра, а останалите 24 трл. на целия останал свят, или иначе казано, трите най-големи производителни сили (Китай, САЩ и Европа) притежават три четвърти от брутния световен продукт, а останалия свят – една четвърт. Нека сега погледнем какво е било това съотношение в две възлови, според мен, времеви точки, за сравнение: 1990 г., когато падна Берлинската стена и формално приключи Студената война и блоковото противостоене и 1960 г., е бумът на технологиите и производството в Америка, след края на ВСВ и възстановяването от Голямата депресия. И така, през 1990 цялото световно производство, изчислено в долари е било в обем 27.5 трлн. долара, а през 1960 то е било 6.8 трлн., говорим за абсолютни стойности, но нека видим в тези две предишни фиксирани условно времеви точки какво е било съотношението: 1990 г.Общия световен брутен продукт е – 27.5 трлн., от които САЩ 5.97; Япония 3.1; Русия 2.9; Германия 1.67; Франция 1.26; Италия 1.52; Великобритания 1.03. Картината тук е съвършено различна – липсва изобщо от първата десетка Китай, иначе съотношението между САЩ и съвкупния продукт на западноевропейските нации отново е в паритет, но между Япония (азиатска свръхсила тогава и Германия се е наместил СССР (Русия) Нека се върнем още по-назад, през 1960, където общия световен продукт е бил 6.8 трлн: САЩ са имали много по-малко като дял от световния, но несравнимо по-голям като процент спрямо другите поотделно – 0.52; втори са били СССР (липсват данни); трети Западна Германия (липсват данни); Великобритания 0.072; Франция 0.061; Китай 0.061; Япония – 0.044... Иначе казано, макар че САЩ са произвеждали около 8 процента от брутния световен продукт (срещу 25 през 1990 и 25 през 2014), в сравнение с останалите си конкуренти, те са били абсолютна суперсила, превъзхождаща в пъти конкурентите си, те са били безспорен Глобален лидер в производството Нека сега отидем малко напред в бъдещето. Ето какви са прогнозите (по покупателна сила, която е реалната) за 2020: Китай 28.22 трлн.; САЩ 22.29; Индия 12.7; Япония – 5.5; Германия 4.5; Индонезия 4.1; Русия – 3.99. Би могло, разбира се, да се изчисли и сумарното производство на Европейския съюз, но и без това се вижда ДРАСТИЧНА промяна на съотношението в тежестта. Всички тези цифри за мен за показател за динамиката в глобалното преразпределение на производството, което не може да не се отрази върху глобалната тежест на валутите; не вътрешния или външния дълг на държавата САЩ са нейния най-голям икономически проблем; ако има такъв в глобален мащаб, то е позицията на долара като световна валута, дали при промяната на съотношенията в дела от световното производство, доларът ще удържи позицията си на доминираща глобална валута?

Тъй като темата е дефинирана: "Американският външен дълг - световен проблем", бих искал да се обоснова, защо според мен, американският външен дълг не е световен проблем, той не е проблем дори и за икономиката на Съединените щати. 1. Този външен дълг е под 30 процента от целия национален дълг на САЩ, или той е под 5 трлн. от общо 19 трлн. 2. Във външния дълг на САЩ влизат (както установи Ник) и задълженията на чуждестранни корпорации, юридически и физически лица, регистрирани като местни лица в САЩ, но имащи задължения към чужди банки и финансови институции в чужбина (те не са малко, както се видя какви чужди капиталовложения са влезли само за 1 година, само в 1 американски щат (Делауеър) - 2.6 трлн. долара през 2007) 3. Четири пети от този външен държавен дълг е в долари, тоест местна американска валута. 4. Че външният дълг не представлява проблем дори за икономиката на САЩ и не се предвижда да расте, е видно и от прогнозата, която публикува Ник тук http://money.cnn.com/2016/06/26/news/economy/hillary-clinton-donald-trump-debt/ , където авторите предвиждат и при двата варианта на общия дълг (при Хилари Клинтън или при Доналд Тръмп) за следващите 10 години нарастването да е за сметка единствено на публичния дълг, като гледат на външния като на константа, той и в двете прогнози си остава без промяна за 10-годишния период - 5 трлн. За мен по-интересен е въпросът дали нарастването на публичния дълг не е изчислено статично и фиксирано към днешната реалност от авторите на 10-годишната прогноза, но това е за съвсем отделна тема, и уравнение с твърде много неизвестни. Но дори и тези прогнози да са верни - надхвърляне на публичния дълг над 100 процента величината на БВП и в двата случая (и при варианта Тръмп, и при варианта Х. Клинтън), това не би представлявало само по себе си "световен проблем", а единствено проблем на САЩ, а в сравнение с други страни, съвсем не от най-тежките случаи. Достатъчно е да се погледне съществуващото днес съотношение между публичен дълг-БВП, за да се види, че САЩ, стоят на доста добра позиция в класацията: Със зелена линия съм подчертал Европейския съюз като цяло, който е с 11 позиции по-нагоре от САЩ, но в случая "по-нагоре" означава с по-голяма задлъжнялост 86.8 (ЕС) срещу 73.6 процента (САЩ). Ако погледнем от друга страна, кои са държавите с най-нисък публичен дълг, не мисля, че това е показател за силна икономика (с няколко изключения, но доста специфични като политическа система):

Да, доста неочаквано и за мен беше, че в годината на началото на кризата (2007) в Делауеър са влезли чужди активи за 2.6 трлн долара, което всъщност е повече от половината външен дълг на САЩ сега и горе-долу БВП на страни като Италия и Русия - този щат си оправдава името. И че изпреварва като офшорна зона Швейцария, Люксембург и Ситито. Но неведоми са пътищата финансови. Иначе темата, според мен, си е много далече от завършване - тя е брашнен чувал, при това е пълен с брашно, така че докато го изтупаме... Без отговора ти с който ти ме насочи да търся в тази посока, въобще нямаше да го направя, така че заслугата тук е повече твоя Интересно е и, че на следващата година само от страни от т.н. Трети свят са влезли още към трилион долари, защо ли тези хора така страстно носят парите си в тази страна, която според Сириус, вече е "плевня", от която всички трябва да бягат с натъпкано злато по джобовете И като си помислиш, че успоредно с това действа и онова законче за зелената карта в комбинация с милиона, колко ли хора, питам се, от къде тъдява нашите балкански ширини, се радват на привилегия да имат зелена карта в съчетание със сметка в Делауеър, например? Интересно ми е дали това е единственото такова място в САЩ?

Ето още малко информация за изнемогващите от външни дългове американци, как се борят с този проблем: Ако си мислите, че Швейцария или някое от офшорните островчета със статут на данъчен рай е най-секретното място във финансовия свят - грешите. Това е малкият американски щат Делауеър. Той измести Швейцария от първото място в тазгодишната класация (2008) на базирана във Великобритания организация за т.нар. данъчна справедливост. Според Tax Justice Network през 2007 г. - годината, когато започна финансовата криза - в САЩ са били депозирани 2.6 трилиона долара на неамерикански компании и физически лица, които не са американски граждани. През 2001 г. те са били 1 трилион долара. Авторите цитират прогноза на базираната във Вашингтон организация Global Financial Integrity (GFI), според която през тази година (2009) само от развиващите се икономики по света тайно ще бъдат изнесени между 850 млрд. долара и 1 трилион долара Класацията е резултат от анализ на законите, практиките и размера на финансовите потоци в 60 територии със статут на данъчен рай. В нея има някои изненади, като например това, че Унгария е класирана близо до Кипър и далеч пред о-в Ман, а на дъното е Монако. В челната петица са Делауеър, Люксембург, Швейцария, Каймановите острови и Великобритания, или по-точно лондонското Сити. Любопитно е, че в "дяволската дузина" на секретните финансови центрове 7 от позициите са заети от места в Европа. Сред европейците в челото на класацията са още Ирландия, Белгия, о-в Джърси в Ламанша и Австрия. Останалите места от шесто до дванадесето са за Бермуда (7), Сингапур (8) и Хонконг (10). "Докато САЩ подскачат насам натам и викат: "Аха, лоши, гадни швейцарски банки!" те правят абсолютно същото, когато стане дума за сметки на чужденци", коментира Сара Люис, изпълнителен директор на организацията. Информацията е оттук: http://www.dnevnik.bg/biznes/2009/11/01/808184_amerikanski_shtat_e_nai-tainiiat_finansov_centur_v/ А това е линк към програмата за получаване на зелена карта за чуждестранен инвеститор от 1990, която получава всеки, инвестирал в икономиката на САЩ и открил най-малко 10 работни места за американски граждани, през 1990 сумата е била 1 млн. щатски долара за такъв инвеститор, „зелена карта” знаете какво е. https://www.uscis.gov/eb-5

За външния дълг това абсолютно е така и си е чиста популистка заигравка, то и за брутния държавен дълг цифрите не са такава драма, защото ти сам беше постнал тук една таблица и там имаше европейски държави с доста по-голям обем дълг от САЩ и с далече по-скромни възможности като икономика, сега не ми се рови из цифрите; а Чаушеску преди да го гръмнат верните му съратници беше докарал дълга си до 0, но имаше един лаф, че трябва да си кенгуру и да минеш на подскоци през Румъния, за да не те изядат, докато минаваш - румънците живееха тогава по-зле от всички соц.държави, но нямаха дълг. Специално за Сингапур държавният дълг е към пенсионните фондове, които държавата използва за строителство на жилища, там е най-голямата сума, а при външния случаят им е аналогичен с Люксембург, за който външен дълг тук си говорихме с Върбанов, и никой не даде друго обяснение.

Съвсем скоро имаше грандиозен скандал с Епъл, регистриран в Ирландия и иск на ЕС към Епъл за неплатени данъци в размер на 12 млрд., той и сега си тече, но ирландците (!) вече го оспорват, заедно с Епъл: тарикатите от Епъл миналата година са платили данъци в размер на 0.05 процента, да им имаш данъците!

То ако е за това, може и да се позабавляваме с приказки, може и едно джитболче да прехвърлим, пък току виж излезе нещо интересно, поне като сме декларирали, че не го правим "научно" няма да ни се смеят.

Ами не, Ник, аз казах общо взето всичко на нивото на компетентността си в тази тема, така че освобождавам тук терена на други форумци. Ако мога да науча нещо от тях, бих се включил.

Ник, тук вече стигаме до необходимост от конкретна работа с огромно число цифри и факти, познаване на закономерности в макроикономиката в детайли, както и страшно много време, за да се анализира внимателно всичко това в детайли, за да могат да се правят някакви адекватни прогнози, имащи реална стойност. Това си е работа или за изключително ерудиран човек, прекарал години в изучаване на американската икономическа и политическа система, или за работа на добре подготвен екип от такива хора, работещи по по различни варианти целево. При това вариантите могат да се правят в различни аспекти и да служат за различни цели. Както виждаш, последният материал, който си постнал е 162 страници, при това с доста конкретна информация, и за да го ползва адекватно човек, би следвало внимателно поне да го прочете. Искам само да отбележа, че вече отдавна не обсъждаме темата, в която сме – тук става въпрос ЕДИНСТВЕНО за федералния (държавния) дълг, като е изключен ВЪНШНИЯ държавен дълг в размер на 5 трлн., тук в тези анализи се обсъжда единствено вътрешния федерален дълг в размер днес около 14 трлн. Това е важно уточнение. От него следва, че тези две прогнози – 29 трлн. нарастване при Клинтън за 10 години и 39 трлн при Тръмп са направени за сегашните 14 трлн вътрешен държавен дълг, авторите не се занимават с перспективите пред външния. При това, от линка, който ми даваш, извадих следната застраховаща авторите фраза: „In “Promises and Price Tags: A Fiscal Guide to the 2016 Election,” we analyze the major proposals from the candidates as of June 24, 2016. Using credible outside sources as well as our own estimates for each policy, we generate a low, central, and high cost estimate of the fiscal implications of Trump’s and Clinton’s proposals to date. Our estimates are rough, rounded, and based on our understanding of the candidates’ policy proposals and details; they do not represent a final analysis. As candidates continue to add to and clarify their policy proposals, we will continue to update our estimates.” След като това са „приблизителни, закръглени и базирани върху нашето разбиране (това е ключово! И то е най-важно) върху обещанията на кандидатите анализи.”, тези анализи могат да значат всичко и нищо. Има безкрайно много други фактори, невключени в базата за анализ – например, промяната на съотношението „внос-износ”, вдигането на митата и рефлектирането на приходите от това вдигане; сключването или не-сключването на договорите NAFTA или TPP, условията при които са сключени, откриването на работни места (или не), връщането на бизнеса от офшорните данъчни зони зад граница (или не) и т.н. и т.н.; просто авторите на текста няма как и не могат да ги сложат в сметките си, ето защо са направили „закръглени, приблизителни” и статични изчисления. Материята е много обемна, сложна и почти необхватна като варианти, за да се наеме някой да даде дори относително точна прогноза. При Тръмп виждам, че основната разлика в прогнозата от тези 10 трлн отгоре в сравнение с Клинтън е калкулирана от намаляването на данъците с което приходите падат за периода с над 9 трлн; но не е направен дори и опит за прогноза дали това падането на данъците като проценти няма да ускори икономическата активност многократно (може би да, може би не) и за сметка на по-голямата активност да се генерира по-голяма събираемост при по-ниска база, това по принцип е възможно и се е случвало. Същото важи и за Клинтън – никой не би могъл да изчисли точно, тези пари инвестирани от федералния бюджет в инфраструктура, образование и високи технологии какви позитиви ще генерират в приходи.

Някои казват, че някъде биели негрите. Къде е разликата?

Е аз не цитирах имена на опоненти, ама ти сам се написа. Няма смисъл пак да започваме този спор, освен това сега не говоря за "романчето" й като такова, а за описанието на марксистката утопия в нейния американски вариант, което там присъства на доста страници.

Ник, съзнавайки че забиваме все повече в офтопик, ще ти кажа накратко какво мисля за марксизма - написал съм го и в темата на Алвата в този форум - смятам, че Маркс има своя принос като икономист (политикономист) в тази наука, той се изучава и до днес в елитните западни университети като такъв, и дотам. Цялата му доктрина за политическо решение на икономически въпроси, манифеста и т.н., са пълна утопия и булшит. В темата на Алвата дълго и напоително му опонирах точно за това, мога да го правя и тук, но ще отидем наистина... в гори тилилейски. Всички тия глупости за работници-собственици, които колективно решавали какви да са им заплатите и т.н. направо са описани като гротеска от Айн Ранд в антиутопията й, която се опитах да анализирам в друга тема тук, но бях почти заглушен от доста крайни опоненти. Приложението на тази доктрина, под каквато и да е политическа форма, води или до Пол Пот и червените кхмери или, в най-добрия случай, който и Алвата ми набутваше като пример - до Титовия социализъм и идилията на Джилас в Югославия. Така мисля.

Фружине, не си, защото като искаш да кажеш някакъв аргумент, напиши го, поне резюмирай това, което говорят тези господа, не всеки има време да слуша 40-минутни диалози на руски език, за да разбере какво точно искаш да кажеш с този клип. Когато аз превеждам нещо от видео с реч на Тръмп или Хилари Клинтън в тази тема, винаги се аргументирам защо го правя, и какво искам да кажа с този текст, освен това си давам труда да го поднеса във форума писмено, от уважение към читателите и за да им спестя време.

Темата за връзката между ортодокса (Византийския държавно-църковен модел) и и комунизма е много интересна, там Алвата има какво да каже, макар че в една от последните му теми се изявяваше като привърженик на марксизма. Връзката с държавния капитализъм, ортодокса, царя-батюшка в Русия въобще не е случайна в тази система, където Църквата винаги е била идеологическо оправдание на държавата, но е за друга тема. И въобще не е случайно, че този модел на комунизъм и сталинизъм пусна корен именно в Русия, където моделът все още беше съхранен, на ортодоксалната църква и подчинената й идеологическа функция на самодържавието, там просто Сталин се настани върху здрав фундамент. Но пак, нека се придържаме към темата, защото забиваме в дълбок офтопик., а Сириус и Фружин точно това искат.

Сириус, моите уважения, в други теми сме имали съвпадения на мнения, но тук направо се оля: каква "глътка въздух" за 45 години, бе човек? не си ли спомняш доклада на Петър Младенов през 1989, когато описваше НРБ като фалирала държава, каквато тя беше. Хайде стига.

Правя си корекция сам, публикувам данъчните прагове, които са били и са в сила през 2015-2016 г. Грешката е моя, като твърдя, че необлагаемият доход сега е 20 000, не е вярно, на практика в плана на Хилари Клинтън този праг не е променен: за мен по-интересен е друг въпрос, свързан с темата, по който има най-противоречиви интерпретации: как всеки от двамата кандидати, в случай, че бъде избран за Президент, ще реши въпроса с националния дълг. Доналд Тръмп заявява, че в първия си мандат ще го намали с 50 процента, а ако бъде избран за втори, практически ще го сведе до 0; това обаче беше в първите фази на вътрешнопартийните избори, сега нищо не заявява по този въпрос. не съм срещал и мнения на Хилари Клинтън по отношение на растящия държавен дълг. Тук темата е за макроикономисти, и каня колеги, които в предишни теми са демонстрирали познания в тази сфера, да участват (Атом, Невски, който на практика не е баннат, ако чете тези постинги, а и други, които прочетох в стари теми по икономика, колеги включвайте се). п.с. Само за сравнение и размисъл, таблицата на данъчно облагане през 2008, когато Барак Обама стана Президент на САЩ: данните са оттук http://www.bankrate.com/finance/taxes/tax-brackets.aspx За този период държавният дълг е нараснал от приблизително 12 трлн. долара през 2008 до 19 трлн. през 2016 или иначе казано с 50 процента. Корпоративният данък за тези последни 8 години практически не е променян, дори леко е понижен: http://www.tradingeconomics.com/united-states/corporate-tax-rate Предложението на Доналд Тръм е за неговото драстично намаляване до 15 процента.

Не е съвсем така, защото ако това беше вярно, практиката на такъв автор като Зигмунд Фройд и досега щеше да бъде херметично затворена сред изключително тесен кръг практикуващи психиатри и никой нямаше да знае за нея. Но той я описва и популяризира, има смелостта да направи това, и да я изложи публично – най-напред пред своите студенти в лекции („Основи на психоанализата”), които после публикува във вид на книга. Това беше и първата книга от него, която съм прочел преди 30 години, когато се държеше под ключ в Народната библиотека, за да не удари в основата на социалистическата идеология. Така че тезата „практиката е безмислено и направо вредно” да се извежда в социалното пространство ми изглежда абсурдна. Но както казваш, хора всякакви, свят шарен, да живее свободата... за този, който може да си я позволи.