Б. Киров

Не са ни виновни "братята роми", нито "братята турци", а т.н. самопровъзгласил се "елит" от тъпанари "бизнесмени" и "политици", които двадесет и кусур години влачат нацията към бедност, тъпотия и висока смъртност. Некадърна е главата, не тялото. Защото нация не е етническо измерение, първата дефиниция на нация е "общ пазар" - като имате липса на пазар и възможности за просперитет, какво бъдеще искате за такава нация? И територията не е достатъчно основание да задържи хората тук. Така че, според мен, всякакви етнически виновници за деградацията са отклоняване на вниманието от истинските проблеми - а той е само един - лошо управление и некадърност на елита.

Концепцията за индивидуалния ум е ограничена в областта на класическата механика. Тя е заключена в границите между „То - Аз – Свръх-аз”, добра, но ограничена схема на гениален практик-психиатър, Зигмунд Фройд, която не се занимава с онова, което е под „То” и над „Свръх-аз”; тези зони са реалност в психологията след Карл Юнг. Сферата на индивидуалния ум е плодотворна област за експерименти и търсене на източник за освобождаване на големи интелектуални ресурси от синергична енергия, но в рамките на сравнително тънък пласт от осъзнавано рацио, където все още са валидни законите на класическата механика. Ограничаването само в тази механична зона на човешката личност изключва практически безграничното ниво на енергия, кодирана в зоната на архетипите и несъзнаваното; механичната психология преди Юнг оперира в диапазона на рационалистично-конвенционалното мислене на личностно ниво, идентично с двоичния код 0-1 при компютърното мислене. Типичен подход на рамкирано от индивидуална или групова рационалност механично мислене е корпоративното или екипно мислене на малки целеви колективи (модерни в съвременните армии) – то е ефективно, гъвкаво и резултатно като инструмент, но само за постигане на ограничени и конкретно поставени цели. Би могло идеално да хармонизира с изкуствен интелект (той по-добре от човешкия ум решава рационални задачи и затова се е формирала опасна илюзия у някои технократи, че бъдещето на човечеството би могло да се повери на по-съвършен (?!?) от човешкия ум изкуствен интелект) но този тип мислене е стерилен и безпомощен за творчески пробиви. В него липсват „шекспир” и „буда” състоянията, които са индивидуални и човешки, общоприетото им популярно название е „гениални”. Те не са от друга реалност, от нашата човешка са. Подход на „колективно отборно мислене” имаме в корпоративното управление, ала това отборно мислене не работи на квантово ниво (единствено на механично) или иначе казано, щом се изправи пред привидна ирационалност от типа дзен-куан - реалност от друго измерение, такъв тип мислене блокира и дава фира.

Всъщност ти си отговорил на въпросите ми (в които наистина има очевидно и съзнателно несъответствие, но няма никакъв личен интерес), като си елиминирал ненужното. Което не означава, че приемам отговора ти за тълпата и групата от личности като единствено възможен, но е един от логичните. Има редица други по-интересни. На трите ти въпросителни в това изречение:„просто тази енергия се поглъща като пренарежда структурата, но... само докато е налично подаването на енергия ли???...”, без да го приемаш като ирония, най-добър отговор ще намериш в съвременната атомна физика, а не в психологията и социологията. Според мен, чисто интуитивно, отговорът е „не”, но най-вероятно греша, както и в много други неща.

И сега, вече към конкретиката на темата: значи ли всичко това, че могат да се формират чрез репликация колективни форми на разум (не ум), които напълно или частично да обезличават всеки индивидуален ум, включен в такава форма, независимо от неговите качества? И тъй като, според мен, въпросът е риторичен, то тези форми – това е най-интересната част за мен – могат ли да се разглеждат сами по себе си като някакъв независимо съществуващ в себе си и функциониращ по собствени закони колективен разум? Например Колективен Разум на Световните Привърженици на Конспирациите, които мислят като една биологична единица с много еднородни клетки посредством взаимни репликации помежду си? И ако да, могат ли такива „колективни единици” да се манипулират дистанционно отвън, но вече от външен за тях ум? Има ли закони, зависимости, повторяемост (линейна) в установяването на структурата и динамиката по която функционира такъв колективен Разум, бил той религия, секта или група фенове? Има ли всеобща матрица?

Добро обяснение. Следователно, състоянието на съзнание "буда" или "христос" теоретично е постижимо за всеки индивид, и не е свързано с конкретна личност. В будизма със сигурност това твърдение е постулат, има множество "буди", в християнството, доколкото знам някои "секти" го проповядват - мормоните, отчасти, доколкото бегло съм запознат с учението им. Значи ти оставяш тези състояния встрани, когато изследваш религиите като идеологии и не се занимаваш с тях, правилно ли съм разбрал? Интересуват те потребностите от колективни "стадни" правила за оцеляване, крайните форми на които наричаш фанатизъм? Не пропускаш ли възможността на някои индивиди да търсят в религиите именно постигането на точно тези състояния на духа и съзнанието, което бихме могли да наречем "буда" или "христос" като мотивация за практикуване на религиозни практики, без никакъв мотив за усвояване на идеологически постулати, и без стремеж да градят или участват в ЕГРЕГОР? Защото ЕГРЕГОР може да се акумулира и в една общност от футболни ултраси, например, но състояние "буда" по този път никога не би могло да бъде постигнато.

ramus, зачетох се, много е интересно и "го провиждам" като полезно. Имам конкретен въпрос - какво би написал за граничните личности, формиращи мемовете, в това число религиите - имам предвид такива като Христос, Буда, Мохамед, Карл Маркс (доколкото комунизмът е религия и мем - Маркс обаче казва "Аз не съм марксист, аз съм Маркс); къде остават техните "опорни точки" и идеологии, ако те създават нови такива, откъде получават прозренията си те?

Фружине, ти не спираш да ме изненадваш! Откъде я изрови тази информация, човек?! Поздравления за което. Най-общо казано моето мнение е че „не който може прави”, а „който има желание, намира начин, може и прави”. А по-конкретно, написал съм го в една друга тема на Капитана, и то е точно по твоята тема: „Дискусията в темата се пренесе от строителството на български корвети за военния флот върху бронираните машини за сухопътните сили на българската армия. И това въобще не стана случайно. Виждам съвсем пряка и директна връзка между двата казуса. Първо – концептуално. Да закупуваме ли отвън въоръжение за армията, или, ако имаме ноу-хауто и възможност, да го произвеждаме сами? В случая с флота решението вече е взето от парламента, средствата са гласувани, на практика двете корвети са факт. За мен по принцип това е добро решение, вече обсъждахме защо – развитие на българската икономика, повече работни места, плащане на данъци и заплати тук, оставане на принадената стойност (печалбата) в България и реинвестирането й пак тук. От тази гледна точка решението заслужава адмирация. Второ – като обем финансови средства, сумите са съпоставими, и дори тези за бронирани машини за пехотата надвишават сумата за флота. В случая за двете корвети тя е 800 млн. лв., а предвидените средства за нови бронирани машини са 1 млрд. лева. Какво обаче е планирано да се закупи в рамките на този милиард – не повече от 238 машини, и те дори под въпрос. Тази бройка е абсолютно недостатъчна, а цената е много висока за 1 брой, над 2 млн. евро за машина. Трето, може би най-важно. В случая с бойните машини за пехотата във вариант закупуване на ограничено количество техника с подчертани функции да се изпълняват задгранични мисии (колесни бронирани машини с главно тяхно достойнство мобилност) не се гарантира вътрешната сигурност на страната в необходимата степен. Да, такива машини ще решат вероятно участие на България в задгранични мисии по съюзническа линия в НАТО; а проблемът с ограничената и остаряла база танкове (90 бр. Т-72 през 2020 според Плана), слабата артилерия, слабата и остаряла ПВО, хилавата изтребителна авиация (16 втора ръка Ф-16 до 2024)? Биха ли гарантирали тези няколко стотин бойни машини за пехотата вътрешната сигурност на страната? Според мен, на фона на това което притежават като потенциал съседните държави, категорично не. И остава проблемът със сервиза на тези вносни машини, подмяната им с нови, влизането в цикъл, от който няма излизане без постоянни течове от бюджета. Какво, според мен, е по-доброто решение? Да се върви по пътя на казуса с корветите. България през 80-те разработва своя бронирана машина БМП-23. Тя, според мненията на хора служили на нея, и такива участвали в производството й, е имала и има добри характеристики като ходова част, даже много добри – стабилна и надеждна е. Главните й недостатъци са в бронята, уязвимостта на отсека за боеприпаси и въоръжението - неща, които могат да се коригират. Машината подлежи на модернизация като ходова част и конструкция, и най-важното – проверена и доказана е като ефективна в бойни мисии на НАТО в Афганистан и Ирак. Цялата документация за нейното проектиране и производство вероятно се съхранява. Защо тогава държавата не инвестира в кредит на частни предприемачи или директно целево в производството на усъвършенстван вариант на машината, която е с български патент? Казусът е абсолютно същият като с корветите, с тази съществена разлика, че в случая с тях имаме действаща българска корабостроителница, с вече реализирани подобни поръчки. Това обаче не е непреодолим проблем. Същевременно, за разлика от корветите, патентът на машината е български. Веднъж вече е съществувало предприятие, Бета-Червен Бряг, произвело над 100 такива машини, т.е. имало е серийно производство. Всичко това може да бъде възстановено, дори на друго място, с други хора. Стига да има воля и желание, както и разбиране и отговорност пред националните интереси на България, а не решаване въпросите на парче и според конюнктурата. Изграждането на такова българско производство, съчетано с интегриране на чужди водещи фирми в оръжейната промишленост за електрониката, въоръжението и оборудването на ходовата част(по стандартите на НАТО), ще позволи на българската пехота да има на относително ниска цена голямо разнообразие от бронирани бойни машини с различни функции, способни да изпълняват двете най-главни нейни задачи – защита на териториалната цялост и изпълнение на международните й ангажименти по линия на съюзниците. Естествено с ударение върху първата, защото това са преките ни национални интереси. И най-важното, такова решение ще е стимул за българската икономика и промишленост, източник на приходи, а не на разходи. Образно казано, „ще обърнем мача” в наша полза в икономически аспект – нещо което са направили от варненската корабостроителница „Делфин” по отношение на корабостроенето, с реализирани поръчки в трети страни, а доколкото видях от дискусиите в НС има и заявен интерес и от наши съседи за поръчки. Това е коренно различна ситуация от досегашната – от вносители можем да се превърнем в износители (като украинците с тяхната бойна машина); има разлика в двете действия „внасяне и изнасяне” от БВП – и разликата е много съществена. И за тези неща трябва да се мисли в перспектива още днес, защото след 5 години, когато преките европейски дотации секнат, ще бъде твърде късно. Изразявам мнение като не претендирам за експертност, това е личното ми виждане, и то може да бъде оспорвано и атакувано, надявам се аргументирано.”

Е, и аз не съм професионалист нито в областта на право, нито в психология, тук започнах да пиша като лаик и си го признах в началото. Заключенята ми за Бънди и за Хюз въбще не претендирам да са компетентни и професионални, базирани са на личен опит от контакти с различни хора и от интереса ми по принцип към поведението и мотивите на хора. Много помага и четенето на добре написана художествена литература (психолозите и правистите могат да се смеят на това). Така например, описание на такъв тип лъжец като Бънди (който винаги си вярва) е образът на партньора на главния герой в играта на покер в "Портрет на моя двойник" от Георги Марков - там този тип във върховния момент на играта, когато се залага всичко, винаги подменя тестето с карти пред очите на другите играчи. Това му е номерът. И докато го прави демонстративно пред очите на другите, те го виждат, но не могат да проумеят, че нещо толкова дръзко и срещу правилата на играта се прави открито пред очите им и затова отказват да го видят. И номерът му винаги минавал благодарение на неговата пълна самоувереност - много добре е описано в тази повест на Марков, защото е от негов личен опит. Също така за различните гледни точки към едни и същи факти христоматиен пример е "Вратата Рашомон" от Куросава - там едно и също събитие изглежда съвършено различно от различни гледни точки. Но ще оставя на прависти и психолози да си развиват тук темата, защото очевидно не ми е стихията, ще пиша в разделите по литература.

ramus, здравей! Плюсчето, което получи на първия постинг, оспорващ аргументите ми, беше от мен, така че не твоите коментари са причина да спра да чета и пиша по тази тема, а самата тема като такава. Най-ценното за мен в постинга ти беше насочването към ситуацията към онзи момент, за да се съгласи Бънди да даде това финално интервю. И съм ти отговорил, според мен, какви са били мотивите му – за да се оневини в очите на обществото. Какви са били мотивите за д-р Добсън – то се вижда след това, той основава фондация за борба срещу порнографията и всички пари, получени от авторски права за това интервю отиват като дарение в тази фондация. Благородно. Между другото, фактите са общодостъпни в Мрежата, така че с елементарен английски и руски можеш и сам да си ги прочетеш, няма никакъв проблем. По отношение на схематизма на боравенето с аргументи-факти – да, така е, но ако искаме да оперираме с някакъм инструмент в която и да е сфера на анализ, доброто наточване на скалпела с който ще оперираме е неизбежно, а това предполага боравене с конкретни факти. И сега най-важното, то е и към dora – никъде не съм писал, че Бънди не е психопат и ужасяващ престъпник, писах, че той не лъже. Това са две съвършено различни неща. Той притежава удивителната способност да манипулира фактите, да изважда от тях точно тези които са му необходими, и да сглобява за събеседниците и за самия себе си „втора реалност” от този подбран монтаж на факти: в този смисъл той не лъже, казва нещо, в което сам си вярва, и което е по-лошо – доста убедителен е за публиката си. Още в първия си постинг за него написах, че в сравнение с Бънди, „Джон Хюз е жалък имитатор и безобиден аматьор. Просто тези двамата са съвсем различни, коренно - няма база за сравнение.” Бънди е клас хищник в йерархията на психопатите-серийни убийци много по-високо от Джон Хюз, и то не само защото е по-интелигентен, а по много други причини, но наистина темата ми е неприятна и няма да се разпростирам. За единомислието и мисленето, ramus, си напълно прав, и съм 100 процента съгласен с теб! Така че, нищо лично не съм вложил.

За мен фактите са аргументи. Фактите винаги имат значение, мемовете също, когато са факти. важното е, че от 5 дни откакто следя тази тема тиражът й от читатели скочи от 550 на 2040, което също е факт и има значение. лошото е обаче, че когато чета и пиша по нея получавам главоболие, същото като това, когато чета "Моята борба" от Хитлер, затова се самоизключвам от нея. Приятно писане

Критериите дали лъже или не: По отношение на убийствата: по критерия на фактите. Всичките му жертви са млади жени между 15 и 25, повечето със сходни физически данни, всички са изнасилвани преди убийството по най-различни и жестоки начини, всички са били убивани веднага след насилието, никога не е извършвал убийство на жена, която го е познавала преди, в повечето случай е вземал части от дрехите им като фетиши, правел е снимки на сцената; с една дума убийствата наистина са мотивирани от смес между порнография с насилие. Не лъже. По отношение на това дали е бил „психолог”, бил е дипломиран психолог с магистърска степен от Вашингтонския университет, любимец на професорите си, с препоръка на един от тях да работи като анализатор в предизборен щаб на Републиканската партия; по късно работи благодарение да дипломата си на психолог в правителствена Служба за издирване на хора. Дипломиран и практикуващ психолог е бил. По отношение на това какви са били неговите преживявания и мотиви, критерий дали говори истината обективно няма. Заключението ми се базира на това което виждам и чувам, и на това, че логически той няма спекулативен мотив да лъже в този момент – знае, че всеки момент му предстои екзекуция, всички шансове да излъже правосъдието и да избегне присъдата са зад него (той прави 1 успешен опит за бягство през повече от десетгодишния си престой в затвора, докато чака присъда, но е заловен) говори с по-опитен колега-психолог, който трудно може да бъде заблуден. Единственият такъв би бил да запази някакво лице на човек, съпруг и баща (защото той се жени докато е в затвора и му се ражда дъщеря с неговото име) заради дъщеря му и жена му, да не бъдат те възприемани в обществото като съпруга и дете на Сатаната. Тук обаче може само да се гадае. Във всеки случай, не виждам друг мотив да лъже.

Бънди не лъже в момента, когато говори и обяснява какво е ставало с него по време на убийствата. Нито пък превключва от една личност като Джекил-Хайд. Той казва истината докато говори в интервюто и беседва с доктора, те всъщност са колеги, и затова разговорът е толкова спокоен и професионален. И описва състоянието на „превключването”, което е зависимост подобна на наркоманията, в същото интервю ето как дословно: Въпрос на д-р Добсън:- Ще бъда ли точен ако нарека това сексуална ярост? (тук преди Бънди е обяснил как като момче се е пристрастил към порнография съчетана с насилие, и как тази пристрастеност към книги и списания го е довела до желание за все по-силни и големи „дози” порнография съчетана с насилие, докато накрая е преминал към претворяването на тези свои видения в действие) Бънди: - Това е един начин да се опише, непреодолим импулс, надигане на огромна вълна от деструктивна енергия. Въпрос на д-р Добсън: - Когато извърши първото си убийство, какво беше усещането след това? Бънди: - Беше като излизане от някакъв ужасяващ транс или кошмар, сякаш си бил притежаван от нещо толкова ужасно и от друг свят (alien)... Това е самата истина, при него в обясняването на процеса на „превключването” няма грам лъжа. Лъже като се сравнява накрая с Иисус Христос в Гетсиманската Градина и хвърля вината си върху обществото, че позволява порнография и т.н. Типична реакция на самосъхрание, както и постоянното му потрепване по време на интервюто, щом звънне телефон или щракне ключалка: той е изгорен на стола 5 часа след това интервю, но сам не знае кога ще го вземат и го е страх, че всеки момент това може да се случи. Иначе още за Бънди – подозират, че е извършил първото си убийство (установени са по негови признания 28), когато е бил на 14-години, и това съвпада с разказа му за първите порнографски фантазии, които започват по думите му на 12-13. Завършил е психология, дори е работил по специалността си.

Слушам го в момента, и ми звучи като предприемач или научен работник, който дава спокойно интервю за работата си: напълно отделен е от личността си на убиец, един възпитан и интелигентен мъж, овладян и разумен, уравновесен и доброжелателен. В сравнение с него Джон Хюз е жалък имитатор и безобиден аматьор. Просто тези двамата са съвсем различни, коренно - няма база за сравнение.

Само искам да им напомня на тези, които си мислят, че Люк Айкинс е безразсъден авантюрист, че преди този скок той има 18 000 скока с парашут (осемнадесет хиляди); това прави средно по 2.5 скока приблизително всеки ден в продължение на 22 години със съботите и неделите, ако е започнал от 20 годишната му възраст; просто човекът сигурно се чувства по-добре във въздуха, отколкото на земята; освен това, по време на полета му го придружават 3-ма души, единият от които с кислородна маска, мрежата е квадрат със страна 30 м, професионалните парашутисти улучват цел с размер пъти по-малка; скокът му далече не е от най-голяма височина, има друг рекорд за това. Така че, че рискът му въобще не е толкова безразсъден, колкото изглежда на пръв поглед.

В този постинг ще се опитам да резюмирам за читателите тук, за да е по-богата с информация темата, прочетеното от мен за модела на Булър-Макгинис: http://www.scientificjournals.org/journals2009/articles/1441.pdf Моля предварително да бъда извинен за непълноти или неточности, особено от dora, но все пак публикувам тази информация единствено от съображение да могат адекватно да се включат повече хора. Който иска, и има време и желание, може да си прочете в детайли целия текст от линка. Чрез съпоставително сравнение между четирима известни серийни убийци (Тед Бънди, Джефри Дамър, Гари Риджуей и Джон Уейн Гейси, Jr.) (Ted Bundy, Jeffrey Dahmer, Gary Ridgway and John Wayne Gacy, Jr.), изследването съпоставя поведението им в детството, личностни черти, семейна среда и опит като възрастни, за да се идентифицират възможни предикатори на сериен убиец. Теориите, които се обсъждат във връзка с развитието на престъпно поведение са Contemporary Trait Theory (biological and psychological) and Social Process Theory (learning theory and social control).Този документ също така разглежда моделите на серийно убийство MacDonald Triad, the Motivational Model and the Trauma-Control Model. Макдоналд (1963), разработва триада на поведенията в детството, често наричан Триада на Социопатия; тези поведения са предназначени да се предскаже бъдещо насилие и евентуално убийство. Триадата се състои от нощно напикаване след петгодишна възраст, жестокост към животни и палеж или интерес от пожар. От гледна точка на личността, избраните серийни убийци са оценявани за нарцистични, антисоциални и гранични личностни разстройства, за да се види дали те предразполагат към насилие в съчетание с външните преживявания на дадено лице. Този документ оценява как семейната среда е допринесла за взаимоотношения на убиеца с околните, и дали е имало злоупотреба, липса на грижи или смърт в семейството по време на детството. Накрая се вземат под внимание характеристиките на всеки от убийците в зрялата му възраст: били ли са изолирани; имат ли висока степен на интелигентност; били ли са общителни или саможиви; религията играела ли е важна роля в живота им? Чрез изследване на живота, жертвите и престъпленията на убийците, и съпоставянето им един с друг, се прави съпоставяне в общи черти или поведение, които могат да бъдат използвани, за да се предскаже поведението на хипотетичен сериен убиец. Авторите наричат този синтетичен подход Булър-Макгинис Интегриран Модел на серийните убийства (Buller-McGinnis Integrated Model), казват, че той далече не е изчерпателен и завършен, надяват се да бъде разработен върху тази основа и от други изследвания върху по-голям брой известни серийни убийци, за което ще се изисква много повече документиран и анализиран материал и по-голям брой изследователи. Таблици 2а и 2б: Факторите в Булър-Макгинис интегрирания модел са групирани йерархично въз основа на процента сходство между анализираните лица. В Таблица 2а са изнесени формиращите фактори от детската възраст; в Таблица 2б, показва сходствата между четиримата серийни убийци (процент на застъпване и йерархия) в зрялата им (активна) възраст Таблица 2а: Представлява predispositional фактори в детска възраст на четиримата, като съвпаденията са от 100 до 0 процента за 4-та. Таблица 2б – процент на застъпване на фактори в зряла възраст: Личното ми мнение е, без да съм психолог или психиатър по образование, е, че подходът е интересен най-вече с това, че е интегриран, но неизчерпателен и затова върху тази тясна база от 4-ма изследвани има огромен риск да създаде невярна обща представа и грешки при практическото му приложение като работен модел, ако остане в границите на само тези изследвани лица. Освен това, видно е, че по-новите теории на практика изместват стария модел MacDonald Triad от 1963, просто фактите дори за тези четирима серийни убийци почти не го потвърждават, както и поставят някои от теориите на по-важно място от други. И пак си остава проблемът, че при увеличаване на базата емпирични данни, цялото това съотношение може да се размести отново драстично и да промени цялата така нарадена в Булър-Макгинис интегрирания модел картина.

Моя коментар на клипчето с Джон Хюс: този човек е повече "момче от улицата", бандит, отколкото сериен убиец с тежък психически проблем. Мисли бързо, свикнал е с насилието (с него се прехранва) – убил е човека за 100 долара, и то със съучастието на приятелката си; дрогира се (сам го каза), принадлежи към улична банда, татусите му говорят за място в йерархията им, а такова там се получава само след доказана жестокост: каза „аз деля хората на два вида – такива които са последователи, и такива които трябва да следваш (лидери), а съм от вторите (това са думи на Расколников от „Престъпление и наказание” на Достоевски, тези двамата са почти огледални двойници); манипулира както си иска интервюиращата го, тя умира от страх пред него, и той го знае, тя непрекъснато го гледа в ръцете и краката (които са стегнати във вериги); той не я остави и за миг тя да води, мисли много по-бързо от нея (уличен инстинкт за оцеляване), и й казва само това, което смята, че тя иска да чуе, при това го знае преди нея, и тя се хвана на играта му – всъщност той водеше интервюто, не тя; сключил е сделка с ФБР, изпял им е всичко (което е сметнал за необходимо), за да си спаси кожата, и е постигнал целта си, избягнал е смъртната присъда; беше бит от надзиратели или други затворници (по-вероятно второто), което значи, че в затвора още не е намерил мястото си в нова йерархия, а това може да стане само по една причина – че иска да има висока позиция, но не успява да я наложи. Толкова засега. Ето линка: https://www.youtube.com/watch?v=PgslPAKZWYQ п.с. има много интересни коментари отдолу... но този човек трудно, според мен, би се вместил в матрицата „типичен сериен убиец” – по-скоро „типичен уличен гангстер”, за когото убийствата са ежедневен начин за изкарване на пари, той каза за жертвите си „бяха там не в точното време, и не на точното място, това е...” Още не съм прочел внимателно материала от линка, който ми посочихте в предишния пост, когато го направя, ще коментирам

Напротив, много добре си формулирате написаното, моя е грешката, че понякога отговарям прекалено бързо и не прочетох последните два абзаца от постинга Ви, преди да напиша моя, а именно: „Ако има един-единствен фактор, който има най-голяма сходимост с извършването на серия от убийства, това е диссоциалното разстройство. Тогава профилът може да помогне, но най-често не толкова за залавяне, а за установяване на обществената опасност. За лесно достъпен пример веднага може да бъде даден Джон Хюз. Класически психопат. В ютюб има дълго интервю с него - много показателно.” Лично на мен би ми било интересно да изясним по-обстойно и в дълбочина връзката "серийни убийства (и по-широко престъпления)-диссоциално разстройство". Тук в началото на темата имаше едно доста екстравагантно мнение на потребител с ник лапландеца: „Сигурно не знаете , но измежду хората , които на практика ви управляват и някои от психопатите убийци разликата е ............... , това съм аз и такива като мен.”, което обаче възприемам съвсем сериозно, не само хипотетично, познавайки и други мнения на лапландеца. Той всъщност твърди, че хора с диссоциалното разстройство (психопати и социопати, по-точно второто) са не рядко срещани сред политиците, не коментирам ролята която си приписва, но според мен в първата част на фразата му преди многоточието по принцип е прав. Разликата между такива личности и споменатия Джон Хюз, мисля, е в интелектуално и образователно ниво, и в по-добрата възможност на първите да се адаптират външно към социалните изисквания. Нека тогава говорим за „модел на диссоциалното разтройство” и да се опитаме да хвърлим повече светлина върху него и престъпленията, в частност серийните убийства?

Всъщност ти даваш отговор, който и аз за себе си бях дал, но е по-добре, че го чувам от друг. Ето пък как самият Мусаши отговаря пак на същия въпрос: „Щом прехвърлих тридесетте, огледах извървяния от мене път и осъзнах, че побеждавах не поради овладяването на Стратегията, а може би поради вродена дарба. Или такава беше повелята на Небето, или стратегията на противниците ми беше несъвършена. След това, за да схвана в дълбочина истинския принцип, тренирах ден и нощ. И естествено в резултат, започнах да разбирам същността на Пътя на Стратегията, когато бях на 50 години. Оттогава животът ми преминава без да следвам някакъв определен Път. Придържайки се към добродетелите на Стратегията, практикувах различни изкуства и умения. Постигнах всичко това без учител. И сега при изготвянето на този ръкопис не взаимствам нито от будизма, нито от конфуцианството, нито пък използвам стари военни хроники и книги по военна стратегия. Хващам четката и започвам да пиша, за да изразя истинския дух на школата, наречена Ни Тен Ичи, така, както е отразен в Пътя на Небето и на Каннон.” Доколкото ми е известно от неговата биография, той спира дуелите след 30-годишната си възраст. Известен е след това като автор, но и като човек на изкуството и философията. И то доста значителна фигура, дори с единствения оцелял ръкопис от него. Серийните убийства, които следва да дискутираме в тази тема, очевидно трябва да са от кръга на кръга на криминалните, т.е. причинените от психични отклонения. И тъй като и Дора в горния си пост твърди, че и при извършени престъпления е много трудно да се направи модел на поведение и профил на извършител, от това логически може да се стигне до заключение, че ако има такъв модел, той може да бъде установен само при внимателно изследване на съответния индивид, след като вече е заловен. При това ще бъде негов индивидуален модел. Като добавим констатациите на експертите от ФБР, които цитирах в по-горен пост: • Няма родово определящ модел за сериен убиец. • Серийните убийци са управлявани от техни собствени уникални мотиви или причини. • Серийните убийци не са ограничени до конкретна демографска група, като пол, възраст, раса или религия. Какви са шансовете тогава на тази млада наука, криминалната психология и профилирането, да изработи някакъв добър инструментариум за ефективна борба срещу такива престъпления?

За военните на служба най-разпространеното снемане на лична отговорност е обяснението, че са изпълнявали заповеди. Приемам го, но с резерви. Почти всички есесовци на процесите след войната са вдигали рамене с това обяснение: „Изпълнявахме само заповеди!”, дори тези от прословутите зондеркоманди, извършващи масови разстрели. Интересно е, че много от тези зондер-команди са били доброволци, между тях е имало и хора с академични титли, както и хора на изкуството, има публикувани списъци. Но да оставим това. Ето тук с каква дилема се сблъсквам. Миямото Мусаши, който е историческа личност, ронин (самурай без господар) пише в прословутия си „Ръкопис на Петте Пръстена”: "За първи път се дуелирах на 13-годишна възраст. Победих своя противник - стратега от Шинторю, някой си Арима Кихей. После на 16 години в провинцията Таджима (северната част на префектурата Хього) победих силният стратег Акияма. На двадесет и една години отидох в столицата (Киото). Срещах се с различни стратези в много дуели и нямаше случаи да не победя. След това, обикаляйки от провинция в провинция се срещах със стратези от различни школи и имах около шестдесет дуела. Но нямах дори и един неуспех. Това се случи когато бях на възраст между 13 и 28-29 години." http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m12.htm Обикновено тези дуели са завършвали със смъртта на опонента. Тези хора са били самураи, някои от тях велики воини, майстори на меча. Но 60 двубоя без нито една загуба означава поне 30 трупа. Той не е бил на служба, вървял е по Пътя на меча, т.е. самоусъвършенствал се е. Къде е границата между сериен убиец и съвършен майстор на меча, който предизвиква противници на двубои? Знам, че някои хора във форума са почитатели на източни бойни изкуства, предварително им се извинявам, аз също съм, но все пак си задавам въпроса в интерес да се изясни истината.

1. Случаят е описан от Ливий и е датиран 331 г. Пр.Хр. Неколцина римляни умират от неизвестна напаст, докато една робиня разкрива, че те са били отровени от заговор на матрони. Били арестувани две патрицианки, които признали, че те са приготвили отрова, но отричали това да е отрова, а твърдели, че е лекарство; когато самите те изпили разтвор от „лекарството”, което им било предложено от съдиите, за да докажат, че е лекарство, двете жени умрели незабавно. 2. По време на Династия Хан в Китай, 116 г.пр.Хр, принцът на Jidong, Liu Pengli,по време на царуването на чичо му, император Дзин, подпомогнат от роби, нападал странници бродещи през нощтта във владенията му, убивайки над сто от тях. Въпреки, че съдът препоръчал на императора да го екзекутира, Дзин се задоволил да му отнеме само благородническите титли и да го изпрати на заточение. 3. Кралица Anula (царувала 47 пр.н.е. - 42 пр.н.е.) е първата жена-владетелка в Азия. 50-47 г. Пр. Хр. Отравя сина си и четиримата си съпрузи, преди да бъде детронирана и изгорена жива. 4. Zu Shenatir (5-ти век, Йемен) е известен като един от първите документирани серийни убийци. Съобщава се, че е бил богат човек. Привличал млади момчета в дома си с обещание за храна и пари, след което ги изнасилвал, убивал и изхвърлял голи от горните етажи на къщата си; жертвите му са били неизвестни като брой, но много; с последната не е имал късмет, тъй като момчето успяло да го намушка с кама, преди да бъде изнасилено и убито. 5. Alice Kyteler, "Вещицата от Килкени", ирландска аристократка, сложила началото на процесите срещу „вещици” на Британските острови; осъдена за отравяне на 4-ма нейни съпрузи през 1324 г., плюс обвинения в ереси и магьосничество. Успяла обаче да избяга в Англия, а на нейно място бил измъчван и изгорен слугата й. Правосъдие. Всички данни са оттук: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_serial_killers_before_1900#Active_before_1600 Следват още доста данни за серийни убийци през Средновековието, очевидно тогава е започнало по-сериозно документиране на такива случаи. Явлението си е старо като света.

Да, така е, и от гледна точка на неговото самосъзнание, той не би трябвало да изпитва когнитивен дисонанс. Чел съм за т.н. секта на асасините през средновековието - както е известно тези хора са били убийци, убиващи в името на религията си. Но въпреки това на духовните им водачи се е налагало да ги дрогират (затова са ги наричали и "хашишини") преди мисиите им, с една дума, религиозната им убеденост се е нуждаела и от стимул на психотропни вещества. Явно при криминалните случаи на серийни убийства в преобладаващата статистика става въпрос за психопати и социопати, което са две различни неща, но сродни.

И аз си задавам същия въпрос, и според мен при всеки от тях също е индивидуално: един може да го прави само за пари, както касиер брои суми; друг може да психопат, изпитващ удоволствие от "професията", тоест сериен убиец. То по същество един снайперист също е "нает" и обучен от армията сериен убиец.

Според Федералното бюро за разследване (ФБР), общото определение на масов убиец е лице, което извърши две или повече убийства без период за размисъл (cooling-off period); липсата на срок за размисъл бележи най-важната разлика между масов убиец и сериен убиец. Тук от гледна точка на закона вече въпрос е има ли стойност дефиницията "период за размисъл" и какво променя тя. Серийните убийци извършват ясно разграничени убийства по различно време и най-често на различно място. Масовите убийци се дефинират от един-единствен инцидент, без разграничителен период от време между убийствата. Резултатът и в двата случая е убийства на повече от 2 лица, но като психология серийният убиец и масовият са съвършено различни и огромната разлика е в това, което се нарича период за размисъл (cooling-off period): в единия случай (масов убиец) липсата на такъв период го превръща в акт на камикадзе, извършителят е преминал през осъзнаването, че заедно със своите жертви ще бъде убит или заловен и той; при другия (серийния) доминиращо е желанието на убиеца да оцелее и да продължи „серията”, тук винаги присъства нарцисизъм и самовъзхищение от собствената му персона, съизмервана в неговото съзнание с тези на жертвите и на преследвачите му. Както е поставена темата, „модел на серийните убийства”, мисля, че е некоректно: още в първия постинг пише, че двама математици са направили математически модел на поведението на Андрей Чикатило, но такъв модел не би паснал на никой друг сериен убиец, той е индивидуален. Модел по принцип за серийни убийства според мен не може да има. И остава открит въпросът, може ли въобще да се направи адекватен модел (математически или психологически) за бъдещи действия на конкретен сериен убиец, докато той още е на свобода и е издирван от органите на реда, а не след като е бил заловен и анализиран от психолози и криминолози.

В един от линковете, които посочихте Дора, има текст, дефиниращ, или по-скоро опитващ се да дефинира, мотивацията на серийните убийци. Това е изложение, прието след симпозиум, организиран от Behavioral Analysis Unit-2 (BAU-2), звеното на ФБР, занимаващо се и с проблематиката на серийните убийства. Мисля, че като изходна база за дискусия, текстът е точен и конкретно по темата и затова го публикувам в превод: The Serial Murder Symposium was conceived, planned, and coordinated by the staff of the Behavioral Analysis Unit-2 (BAU-2). The resources of BAU-2 are focused on serial, mass, and other murders; sexual assaults; kidnappings; and other criminal acts targeting adult victims. BAU-2 staff members have developed significant expertise on the subject of serial murder and regularly provide operational assistance, conduct research, and provide training on issues related to serial murder. https://www.fbi.gov/stats-services/publications/serial-murder#four II. Причинно-следствената връзка и сериен убиец След ареста на сериен убиец, въпросът е винаги: Как този човек се превърна в сериен убиец? Отговорът се крие в развитието на индивида от раждането до зряла възраст. По-специално, поведението на човек се влияе както от от житейски опит, така и от някои биологични фактори. Серийните убийци, като всички човешки същества, са продукт на тяхната наследственост, възпитанието им, и на изборите, които правят през цялото си развитие. Причинно-следствената връзка може да се определи като сложен процес, на базата на биологичните, социалните и на близкото обкръжение фактори. В допълнение към тези фактори, хората имат възможност да избират определени поведения. Общият сбор от всички тези влияния различава индивидуалното поведение от вроденото човешкото поведение. Тъй като не е възможно да се идентифицират всички фактори, които влияят на нормалното човешко поведение, така и не е възможно да се идентифицират всички фактори, които влияят на индивида да стане сериен убиец. Човешките същества са в постоянно състояние на развитие от момента на зачеването до смъртта им. Поведение е повлияно стимулации, получавани и обработвани с централната нервна система. Невробиолозите вярват, че нашите нервни системи се зависими от околната среда, като по този начин иддивидуалните нервни системи се формират през целия живот на съответния индивид. Разработването на механизми справяне със социалната среда започва в ранна възраст и продължава да прогресира, като децата се учат да си взаимодействат, да преговарят, и да правят компромиси със своите връстници. При някои индивиди неспособността да се разработят такива адекватни механизми за адаптация към социалната среда, водят до реакция на насилствено поведение. Пренебрегването и упражняването на насилие над детето показват, че са предпоставка за изработване на склонност към насилие у него . Също така сериозни травми и увреждания са в състояние да причинят повишаване на агресията и склонност към насилие. Има документирани случаи на хора, които са получили тежки наранявания на главата и в крайна сметка стават склонни към насилие, дори когато не е имало предишни признаци за такава тяхна склонност. Участниците в симпозиума се съгласиха, че не съществува единна установима причина или фактор, който води до формирането на сериен убиец. По-скоро има множество фактори, които допринасят за развитието на серийни убийци. Най-значимият фактор е личното решение на серийният убиец в избора да осъществява своите престъпления. Имаше няколко допълнителни наблюдения, направени от участниците по отношение на причинно-следствената връзка: • Предразположението към серийни убийства, подобно на други насилствени престъпления, е биологичен, социален и психологически характер, и не се ограничава до някоя специфична характеристика или черта. • Развитието на серийния убиец включва комбинация от тези фактори, които съществуват заедно в едно неповторимо сливане във всеки определен индивид. Серийните убийци имат съответната биологична предразположеност, изкристализирала в тяхна психологична физиономия, в при определен критичен момент на тяхното социално развитие. • Няма някакви специфични комбинации от черти или характеристики, различаващи серийните убийци от други престъпници склонни към насилие. • Няма родово определящ модел за сериен убиец. • Серийните убийци са управлявани от техни собствени уникални мотиви или причини. • Серийните убийци не са ограничени до конкретна демографска група, като пол, възраст, раса или религия. • По-голямата част от серийни убийци, които са сексуално мотивирани еротизират насилието по време на развитието на престъплението си. За тях, насилие и сексуално удовлетворение са необяснимо преплетени в тяхната психика. Лично за мен тези текстове на експерти от ФБР са потвърждение на предположението, че всеки случай на сериен убиец е уникален, точно като пръстов отпечатък на индивид; не би могло да се правят някакви типологични обобщения. В посочения текст има и други любопитни и интересни неща по темата, включително и за митологемите по въпроса за серийните убийци и връзката с психопатията и други психични заболявания.

Понеже темата е "Модел на серийните убийства", предполагам, и доколкото съм гледал документални филми за такива разследвания, ролята на профайлъра до голяма степен е да установи по начало в хода на тези убийства, дали въобще са дело на сериен убиец, има ли връзка между тях, и оттам да търси профил на този извършител - пол, възраст, повторяемост на действия, начин на живот, навици и т.н. и така да помогне на следователите. Профайлърите могат да свършат страхотна работа в тази посока, и всъщност предотвратяват по-дълги серии, локализират престъпника и т.н., но вече в хода на самото разследване на случай. Иначе изследванията пост фактум са интересни от научна гледна точка, но те нямат, според мен, кой знае каква практическа стойност, защото предотвратяването на престъпление по вече направен профил е практически невъзможно.