Б. Киров

Върбанов, поздрави за доброто попадение, много силен постинг. +++ Ограничени са ми плюсовете, но го имаш от мен при първа възможност. И не е прав Лапландеца, че ляво и дясно били стар шлагер, евъргрийн са. Сега за да съм по-ясен, ще опростя нещо, после можем да го допълним с конкретен анализ и факти. Ултралявото (комунизъм, социализъм, анархизъм) винаги работи ръка за ръка с ултрадясното (банкови спекуланти, които правят от кръвта пари). Ще илюстрирам – Ротшилд става крупен банкер от дребен лихвар като заема с голяма лихва пари на кралската институция, нуждаеща се остро от кеш, за да воюва. После вместо кралската институция (която е относително сигурен платец, защото е диктатура) се появява още по-сигурен платец – това са комунистическите диктатури. Щом вземат крупен заем, диктаторите винаги гарантирано го връщат, защото са диктатори – колкото по-неограничени и силни, толкова по-сигурни платци са. Сталин има на разположение милиони роби в ГУЛАГ, които вадят чисто злато в Сибир, той гарантирано ще си върне златото, не може да фалира, освен ако „колегите” му от Политбюро не го фалират, но те ще издигнат друг като него. Една демократична държава или частна корпорация е много по-несигурен платец, освен това ще търси най-изгодните условия за заем, най-ниската лихва; диктаторът няма да се пазари за такива условия, той взема смело големи заеми и ги връща, защото има неограничена власт над роби. Ерго, най-дясното и най-лявото имат общ интерес, те правят заедно парите си. Това обяснава факта, защо Троцки се появява в Русия преди революцията, финансиран от крупни банкери.

Ето това е феномен – след като н-пъти подред са те обирали до шушка все по един и същ начин, отново да влизаш в същата схема. Това си е чисто български патент, Феноменът Пурко. През Виденово време пенсионерите изгоряха така с парите си – повечето държаха мизерните си спестявания в левчета по банките на тарикатите с високи лихви, и естествено – за 10 дена загубиха всичко. После имаше всякакви пирамиди (и преди това), и не свършват наивниците-тарикати, все извират нови и нови такива, дето са „играчи” и залагат. Та и банката на Василев – не са само едрите риби с над 100 000 евро, дето изпатиха, отнесоха го хиляди дребни тарикати, защото повече от половин година им стояха блокирани парите там, а сметките за ток и парно си вървят, па и голям страх браха до последния момент. Тази банка даваше лихва 8 процента, когато другите даваха 2, но тарикатите не си задаваха въпроса Защо? Скоро пак гръмна някаква „взаимоспомагателна каса” в провинцията и пак същите типажи видях – човек работил 40 години, както сам казва, ограничавал се във всичко, и си сложил всичките пари в тази „каса” заради висока лихва – разбира се, сега пие една студена вода. Същият обаче типаж ще го видиш сред противниците на западните корпорации, които „изсмукват ресурсите” на българската икономика и ни крадат златото – на крадците на златото е върл душманин и не вярва, обаче на местният мафиот прибрал му всички спестени парици се е доверил. А обясни ми как се движи мисълта в главата на такъв човек и какъв натиск се получава там, за да го мотивира на такива действия?

То според мен, скачането на война срещу западаните корпорации (сещам се за бойните възгласи срещу "кражбата" на злато в Пирдоп) е от едно промиване на мозъци, второ, някак си е вкоренено и в историята на българския капитализъм - той винаги е бил разпарчетосан и занаятчийски, а държавата (майка за едни) е разпределяла щедро за тях чрез партиите, но е била мащеха за други, които не могат да се вредят да сучат от нея. Общо взето това е "модела" на българския капитализъм и преди, а и след 1944 (когато капитализмът окончателно се одържави), но пак си пасна на психиката на Бай Ганьо, че щом си в политиката (разбирай близо до държавата), келепир има, всичко останало е "бошлав" и от работа само гърбица може да ти поникне, капиталиста е лош частник или будала, а пък капиталистите отвън са два пъти по-лоши от нашите, защото крадат от Държавата (общия казан), от която може и ние нещо да откраднем някога, знае ли човек.

Много добро връщане в темата! Всъщност първата модерна западна корпорация е Ордена на Тамплиерите, те са банкова корпорация, която превръща войните в капитал. Имат стройна корпоративна структура и ясно дефинирана цел за печалба на акционерите: там формулата е „пари-война-пари Прим; и отново завъртане на цикъла. После идват националните корпоративни държави, Републиките в Европа, комунизма в Русия, който си беше интернационална държавна корпорация, и чак след разпада му на сцената излязоха модерните западни корпорации от частни акционери, правещи огромни печалби със свръх-квалифицирани екипи от специалисти и много добро управление на ресурсите. Корпорациите днес са моторите на прогреса в технологиите и иновациите. Затова държавата България сключва договор с конгломерат от три корпорации да й вадят газ и нефт от 6-километрова дълбочина на дъното на Черно море, защото държавата България няма ресурса на тези корпорации сама да го постигне технологично, нито пък в нея има достатъчно могъща корпорация, която да го направи, за този газ се знаеше и през Татово време, но гроздето беше кисело, защото е високо; затова Венецула, държава с огромни запаси от нефт, страда от глад и мизерия, защото с ресурса на националната си корпорация (държавата) не може технологично да изважда и преработва това, което има, примерите са без брой. Корпорациите са благодат за нацията, която е достигнала технологично и образователно ниво, което да й позволи да ги има, те са от икономическа гледна точка най-доброто за една национална икономика, когато хората в тях инвестират печалбите си в националния капитал. В Сингапур корпорациите (чужди) правят парите на сингапурските граждани, които работят качествено за тях. Държавата Сингапур само осигурява добра рамка за работата на корпорациите и качествена работна ръка за тях. Същото нещо се повтаря на десетки места по света. Там където има политическа корупция и слаба обществена организация, корпорациите се възползват, те не са благотворителни организации от монаси самаряни, където могат, прескачат законите и минават по-евтино с корупция. Но това е, защото намират такива празнини. Сами по себе си е грешно да бъдат демонизирани корпорациите като някакво зло, все едно да заклеймяваш Ферари, защото е много мощно, бързо и опасно на пътя. Зависи кой и как го кара, и къде. п.с. сега като си правя ретроспекция, в България никога не е имало корпорация в истинския смисъл на думата: мултигруп беше пародия, преди 1944 има някакви опити в тютюневата промишленост, описани в романа "Тютюн" на Д.Димов и някакви опити в банковото дело (Буров и неговите клонове от фирми в минното дело и тютюните), но това са опити, по-скоро пародии, винаги свързани с държавата и политиката, никога не е имало технологични корпорации от рода на Круп, Тисен, Форд и т.н. Гърците, например, имат - корабоплаването при тях е корпоративен бизнес с повече от 200 годишна традиция.

Лапландец, неуморим си. как го правиш това, въртиш-сучеш, все към "постчовеците" отиват темите ти; сега гледам си хванал Ник да ти разгадава загадките, и той явно леко се е изнервил. Добре я постави тази тема, тръгна интересно и виж я накъде отлетя п.с. Сега прочетох всичките ти постове след странния ни диалог и виждам това, което заслужава внимание: "Вижте как се промениха нещата след като се предрече възходът, иницииран от Запада, на Китай и стабилизирането на Русия.Това е един нов период в който сме все още, но Те пробват да го моделират , а как , това ще е интересно да обсъдим." Как стигна до блестящото заключение, че възходът на Китай е иницииран от Запада. Това вече ми идва над възможностите да го разбера: Китай днес е най-големият икономически конкурент на Запада и утрешен основен военен опонент на Запада, защо Запада, според теб, сам да си е изработил такъв конкурент и опонент? Оригинално геополитическо решение. САЩ си предислоцират основни военни сили в Южнокитайско море, техен стратегически противник в следващото десетилетие ще бъде Китай, не Русия, защо те са си инициирали сами този огромен проблем?

Желание имам точно толкова колкото са възможностите ми. Затова оставяме този толкова съдържателен за мен и вероятно безсмислен за другите читатели разговор отворен. Хубав ден!

Мисля, че те разбрах, макар да сме доста далече от СЕТА.

Отново по същия начин ти отговарям, първият абзац го пропускам, от моя страна това означава, имаме консенсус, еднакво виждане в случая. Последните ти две изречения ме водят в непозната за мен територия. Не мога да ти опонирам, не мога и да се съглася, защото не знам какво имаш пред вид. В твои ръце е да го изложиш тук или не.

Лапландец, маси няма, има но се състоят от индивиди, всеки е уникално и неповторимо "аз", каквито са твоето и моето, така че всеки опит да ограничите свободата на който и да е "аз" ще бъде посрещнат с бунт, ако го правите със сила, ще срещнете равно противостояща сила. Защо мислиш, че вашата сила ще бъде по-ефективна от срещуположната й? Или греша за начина?

Добър си, хвана написаното от мен преди да го изтрия; за да постигнете това, трябва да извършите най-голямата революция-еволюция в главите на хората, нещо като Великата Френска Революция, но хиляди пъти по-мащабно и важно, защото ще е в мисленето на милиарди индивиди с различен интелектуален капацитет и манталитет; ето това наричам Утопия, красиво е като втурването на дон Кихот срещу Вятърните мелници, но ... свръхчовешка цел е. По втората част от постинга ти, виждам нещата като теб, затова не ги цитирам.

За интелектуалният капан съм донякъде съгласен с теб, не съм сигурен дали някой го ръчка или си е на автоцензура, това няма значение. Моето мнение е, че "ляво" и "дясно" все още са актуални, поне докато имаме лява и дясна ръка - едната да взема, другата да дава. С написаното във втория ти постинг се разминаваме, мисля че надценяваш волята и интелекта на човешкия индивид, защото има обективни дадености извън човешкото мислене и развитието на технологиите и в това е инерцията; да и това ще коства време, векове, глобален ресурс. И да, според мен, е единствен Вариант. Каква е твоята визия за друг?

Нямаше да пиша за Чомски, ако не бе го включил като аргумент срещу мащабната глобална търговия. Всъщност ултралявото винаги е ултрадясно, това е закон на кръга, но е за друга тема. Специално за Чомски не мисля, че писанията му са "дим и мъгла", той има голямо влияние сред интелектуалците на Запад и гласът му тежи. Ултралява е идеята му за преминаване на собствеността (фабрики и т.н.) в ръцете на работниците и преразпределянето на печалбите между тях, той защитава такава идея последователно, без да се декларира като марксист. Иначе глобализацията си е факт и без тези споразумения, които само идват да я поставят в някакви рамки - тя е реалност, според мен, няма начин да бъде наречена "утопия", защото значението на Утопия е "никъде несъществуващо", а глобалната търговия и в този момент, докато си обменяме мнения, си върви с милиардни обороти.

Ето накратко тезата на Н.Чомски за споразумението TTIP, защо той е против него: Чомски обаче силно преувеличава като казва, че 40-50 процента от хората в САЩ живеят под прага на бедността – всъщност те са 13.5 процента през 2015 по статистика, като за праг на бедността е приет 11 000 щ.д. годишно или около 900 долара месечно; като се има предвид, че тези хора не плащат данъци, получават връщане на федерална такса (6-7 процента) в края на годината от всички покупки и допълнително получават купони за храна, тази сума от 900 долара не е ниска. In 2015, 13.5% (43.1 million) Americans lived in poverty. California has a poverty rate of 23.8%, the highest of any state in the country. Iowa has 12.8% of people living in poverty, this is the lowest poverty percentage in the United States. https://en.wikipedia.org/wiki/Poverty_in_the_United_States Освен това има и друго, от графиката долу е видно, че като процент това съотношение се запазва почти постоянен вече почти половин век, като е бил по-голям в периода 1960-75 г., след което е стабилизиран. Абсолютното увеличение в млн. хора идва от бързото нарастване на населението на САЩ, процентът е стабилен. Патосът на Чомски е друг – той навсякъде се изявява като радетел на работническо самоуправление и преминаване на собствеността на предприятията в ръцете на работниците, ако четете статиите му икономически въпроси, ще видите, че точно за това призовава – нещо като работнически кооперативи със самоуправление и притежание на средствата за производство. В този смисъл Чомски е ултраляв до анархизъм. И тук при него веднага лъсва едно крещящо противоречие – защо тогава неолибералния модел, който защитава на практика споразумението TTIP, предложено от Демократическата партия, облагодетелстващо корпорациите, насочено точно срещу бедните, според Чомски, има най-силна електорална подкрепа точно в Калифорния, където са концентрирани най-много от хората, живеещи под линията на бедността – 24 процента, всеки четвърти? При Чомски има още цял куп такива противоречия със собствената му анархистична идеология – например, едно от най-фрапиращите за мен е, че в разгара на банковата криза и печатането на пари от ФЕД, той изведнъж обяви в свое интервю, че гасенето на кризата с печатане на пари е най-добрия ход, така направи и по отношение на дълга на Гърция, където пишеше в защита на тезата, че гръцкия дълг трябва да бъде отписан. Иначе е много силен в доводите си срещу корпорациите и неолибералната пропаганда, но има явни несъответствия.

Е, това е другия начин да се пише вместо с много ситни букви, които без силна лупа не се четат, да се пишат много големи текстове, които пак така трудно се четат и разбират. Изкуство. Но ако има развито гражданско общество, интелектуален елит и свободни медии, винаги ще се намерят достатъчно компетентни анализатори, които могат да изтъкнат силните и слаби страни в подобно споразумение пред широката публика от различни гледни точки, да го направят предварително в дебат, за да я информират компетентно - липсват ли тези неща, отваря се поле за спекулации и манипулация.

Добро утро, Лапландец, честит ден на будителите, поне ако други не събудим, ние да сме будни. Не знам какво си слушал от Чомски за TTIP, аз чух нещо, в което главният му патос беше, че се прави на тъмно от бюрократи и корпорации и не е осветено за публиката. Това сигурно е така, но по това споразумение още няма консенсус дори сред тези, които го правят. Иначе Чомски си пее неговата песен срещу корпорациите, но някак си забравя да прибави към тях корпоративния банков капитал, не знам защо, при него този елемент на корпорациите винаги отсъства в критиките му. Според мен, СЕТА е нещо като трасиращ договор пред TTIP. Да му правим конкретни оценки, трябва да прочетем внимателно 1600-те му страници, а и след това, без да сме професионални икономисти и юристи, ще си клатим въздуха само с дилетантски тълкувания. У нас даже един професионален икономист не публикува нещо като резюме за широката публика, за да я информира за СЕТА предварително, поне аз не съм прочел, та камо ли за TTIP: чета само шамански заклинания от рода „добре-зле”, според политическата принадлежност на тълкувателите, нищо конкретно. Но както и да е, според мен големият въпрос е не дали ще се подпише TTIP – този договор ще се подпише – а кой ще го подпише от американска страна и какъв ще бъде той. Затова сега всички в Европа чакат резултатите след 9 ноември, а и не само в Европа, в Мексико (НАФТА), в Китай (ще има ли тарифни мита?), и къде ли още не.

Ник, за мен е удоволствие, още повече, че двамата с теб в тази тема очевидно забавляваме доста четящата ни публика, за три дни от 1800 тя е станала над 2400, това в тема от раздел Икономика си е бестселър Че имаме противоречия, за мен лично е по-интересно. Но за да не съм толкова сериозен, ще публикувам нещо по повод на комисиите, което си е като диалог от "Ъндърграунд" на Костурица, направо е класика в балканската комедия "ъндърграунд-кючек". Става въпрос за част от едно интервю отпреди 6 години с проф. Кушлев, тогава шеф на прословутата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисия Кушлев); интервюто не бива да се чете сериозно: Водещ: Общата сума? (пита го колко са конфискували) Стоян Кушлев: Така че бих казал, че справедливостта възтържествува. Аз бих казал, че досега имаме, ако става на въпрос за спечелените дела, ще мина и към останалите наши производства, но те са вече 50 от 222, на първа инстанция, спечелени на първа инстанция са 50 дела, решения на първа инстанция са 65, т.е. около 70% е успеваемостта на делата, това е близо до световния, даже на горната граница на европейската и световната тенденция. От 60 до 70% се уважават делата по гражданските конфискации в европейските държави. Така че ние сме... Водещ: Като сума колко е? Стоян Кушлев: Като сума на първа инстанция са 26 милиона уважените, но на последна инстанция, там е... нали, минава се и втора инстанция, и трета, вече Върховният касационен съд (ВКС), досега са минали седем дела. Движението е бавно, но то е неминуемо, както виждате. Четири години продължи... Ще минат тези дела и през последната инстанция. Аз бих казал, че най-справедлива е последната инстанция. Водещ: Да, така е. Стоян Кушлев: Ние почти нямаме загубено дело във ВКС. Имаме едно-две дела, които сме ги загубили на първа и на втора инстанция, но след като отидат във Върховния съд се връщат за ново разглеждане, с указания да бъдат уважени нашите искания. Така че аз съм спокоен в това. Водещ: Крайният резултат, да изчистим тази тема, крайният резултат, вече като мине и на трета инстанция делото, крайният резултат като финансов ресурс, който се конфискува. Стоян Кушлев: Вижте, ние сме предявили искове, но това ще стане след няколко години, като минат, но ние сме предявили искове досега за 236 милиона лева. Ние говорихме преди като бях при вас, говорехме за 215 милиона. Ето, от средата на юли, някъде около 20 юли бях при вас, за два месеца виждате какъв е резултатът. Водещ: Добре. Това са искове. 236 милиона лева. Стоян Кушлев: Да, но вече съдът ще реши какво ще предяви. Водещ: Съдът ще прецени. А до момента това, което е преценил съдът, това, което е влязло в държавата? Стоян Кушлев: Което е влязло в сила не е голямо, то е над два милиона лева, защото това са все още малки дела. Но ние чакаме и по някои големи дела, които са на последна инстанция. На последна инстанция е делото на Митьо Очите, което е минало през двете инстанции и чака във ВКС, което е за 2.350 милиона. На последна инстанция е делото Валери Тодоров, т. нар. Дебелия, което е също за 1.800 милиона лева. Така че там се чака само... Върховният съд може и да не допусне обжалване пред него и тези решения да влязат в сила. Така че веднага ще нарасне и сумата... Водещ: Така като ви слушам, с 2.5 ще скочи сумата... Стоян Кушлев: Да, ще скочи сумата... Само с 2.350 милиона от Митьо Очите. Водещ: Това е от самото създаване на комисията, досега? Стоян Кушлев: Не. Това е само делото на Митьо Очите. А два милиона са от досега постановените седем решения, те са от по-малки дела, които са... Водещ: Два милиона – но това е за целия период от съществуването на комисията? Стоян Кушлев: Да, това е... но аз ви казвам перспективата каква е. Водещ: Да, разбирам ви. С колко пари разполагате? Стоян Кушлев: В момента нашият бюджет беше намален с повече от 45% - от 7.5 милиона на 4.2 милиона. Ние не можем да си плащаме вече нашите задължения по делата, които се водят. Там има сериозни разноски за заплащане на възнагражденията на вещи лица, по три-четири експертизи. Водещ: Добре. Ако ви се разширят правомощията, как ще карате с 4.2 милиона? Стоян Кушлев: Не можем в никакъв случай. Даже и с това, което... Аз това го казах на зам.-министър Горанов, но той все още не може да навлезе в този проблем и да го разбере. Водещ: А колко ще ви трябват за тези правомощия, които се очертават по закон? Стоян Кушлев: Ние тогава трябва да работим с онзи пълен щат, който някога беше определен от парламента на комисията от 300 души, а сега сме 180 и няколко, т.е. трябват ни още няколко милиона на тези 4.2 милиона, тъй като в момента се задъхваме. Ще бъдат прекратени дела. Водещ: 7-8 милиона ви трябват... Стоян Кушлев: Такава беше и по-рано перспективата, удобство до девет милиона, при развитие на комисията, но финансовата криза доведе до това състояние на нещата. http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15917/ С това и аз приключвам участието си тук, за мен беше удоволствие.

Понеже стана доста дълго, следователно, разводнено, бих искал да извадя есенцията, според мен. Както се казва - ето тези три неща.

Логиката ми е такава, че управляващата партия има и мнозинство в парламента, следователно и инструмент да прокарва свои закони, които после да изпълнява в ролята си на действаща изпълнителна власт. Ето как е станало в Сингапур, цитирам Ли Куан Ю: Когато правителството на ПНД дойде на власт през 1959, неговите членове решиха да се борят с корупцията, да са морално чисто правителство. Преди изборите през 1959 ние решихме да изведем като наш приоритет борбата с корупцията. Предишното правителство тънеше в корупция – един от министрите бе присвоил милион долара. Ние се чувствахме неподготвени да се конкурираме с комунистите на изборите. Но да оставим старите негодници на власт за още 5 години, означаваше те да заразят цялото общество с корупция. Решихме да се борим за победа. Още от първия ден на нашето управление, ние въведохме правилото, че всеки долар, постъпващ в бюджета трябва да се отчита и да стигне до своите получатели до цент, без да полепва нещо от него по пътя му към нечий мръсни пръсти. Главният орган за борба с корупцията беше БРК (Бюро за Разследване на Корупцията, Corrupt Practices Investigation Bureau), основано от англичаните през 1952. То контролираше корупцията особено в ниските и средните бюрократични етажи – полицията, данъчните инспектори, общинските инспектори, архитектурните отдели, разрешаващи строителство. Всички тези бюрократи можеха или да осъществяват санкции, или след като вземат рушвет, да си затворят очите.Ние обаче решихме да насочим вниманието на БРК към висшите етажи. С малките риби започнахме да се борим по опростената процедура, като премахнахме всякакви двусмислия и неясноти в закона чрез прости правила, както и отмяна на всякакви излишни лицензи и разрешения в обществения живот. Тъй като се сблъскахме с проблеми при осъждането на корумпираните в съда, постепенно започнахме да ожесточаваме законите. През 1960 променихме остарелия “Антикорупционен Закон”(Anticorruption Law) от 1937, разширихме понятието “подкуп”, като включихме каквито и да е облаги, имащи стойност. Поправките в закона дадоха големи пълномощия на следователите, включително обиск, арест и разследване на банкови сметки и банкови документи на заподозрените, техни съпруги и съпрузи, деца и служители. Отпадна необходимостта от доказателство, че човекът получил подкуп действително е имал възможността да окаже исканата от него услуга. Данъчните инспектори се задължаваха да предоставят всяка информация, касаеща разследвания. Съществуващият закон, който гласеше, че показания на съучастник са недействителни, ако не се потвърдят от свидетел, така че съдията да може да прибавя и само показания на съучастник към делото. Най-важното изменение в закона от 1960 позволяваше на съда да тълкува обстоятелството, че обвиняемия разполага със средства надхвърлящи доходите му като доказателство, че той е получавал подкупи. Директорът на БРК работеше под личното ръководство и директно с кабинета на премиера, притежаваше огромна власт да разследва всеки държавен служител, включително и всеки министър. От 1963 ние ликвидирахме аниномнистта на свидетелите на БРК като задължително условие да дават те показания, и да се оповестяват публично. Даването на лъжливи показания през БРК стана углавно престъпление с наказание затвор и глоба. Съдиите бяха упълномощени да конфискуват доходи и имущество, получени чрез корупция. Човешката изобретателност е безкрайна що се касае за конверсия на власт в корупция. Сериозните корупционни афери попадаха във вестниците. Неколцина министри бяха осъдени за корупция, като се почне от 60-те до 80-те години. Тан Кия Ган, министър на националното развитие през до 1966, преди това лидер на профсъюза на инженерите в авиокомпаниите. След като безспорно се доказа, че е искал комисионна от Боинг за закупуване на техни самолети, аз го уволних от всички постове. През 1975 Ви Тун Би, министър на околната среда, бе обвинен, че е получил от строителен предприемач апартамент за 500 000 долара и още 300 000 в сметката на баща му, за да прикрие спекулации на фондовата борса на този предприемач. Той беше обвинен, осъден и лежа в затвора 4 години и 6 месеца. През декември 1979 президента на НКПС и депутат Фей Ю Кок беше обвинен по четири случая с превишена власт и престъпна злоупотреба с 83 000 долара. Най-драматичен беше случая с министърът на националното развитие Те Чин Ван. През 1986 един от неговите партньори призна на разпит в БРК, че му е дал на два пъти по 400 000 – веднъж за разрешение с която си е присвоил земя, предназначена за отчуждаване от правителството, и втори път за съдействие да придобие държавна земя за строеж. Те Чи Ван отричаше и се опитваше да се пазари със служителите от БРК да не дават ход на дело. Той поиска среща с мен. Казах му че не мога да се срещна с него, докато тече следствието. Да проповядваш високопарно морални принципи, убеждения и добри намерения срещу корупцията е леко. А да живееш в съответствие с тези намерения – трудно. За това са необходими силни лидери и решимост да се бориш с всеки един престъпник, без никакво изключение. Служителите в БРК разполагаха винаги с пълна политическа подкрепа и действаха без страх и в съответствие със закона. Необходимо предварително условие за честно правителство е, кандидатите за постове да не се нуждаят от много пари, за да стигнат до тези постове, иначе се задвижва порочното колело на корупцията. Високите парични обороти в изборите са проклятие за азиатските държави. Похарчили значителни средства в предизборните си кампании, победителите трябва не само да ги върнат, но и да натрупат средства за следващите избори. Щом се докопваха до мястото, те започваха да връщат тези пари и да се готвят за следващите избори, като използваха влиянието си върху министрите и други длъжностни лица, добиваха от тях одобрение за договори или отчуждаване на селскостопански земи за строителство. Бившият премиер на Тайланд нарече тази система “Комерсиална демокрация” (commercial democracy), а нейните избраници “купени мандати” (purchased mandate). Индонезия стана христоматиен пример за корупция в огромни мащаби, до такава степен, че индонезийските медии изобретиха специален термин “СКШ” – сговор, корупция, шуробаджанащина. През 1959 като лидер на опозицията убедих тогавашния премиер да направи гласуването задължително. След идването ни на власт очистихме политиката от влиянието на “триадите”, китайската мафия. Собствените ни средства за водене на кампании бяха скромни, много по-малки от разрешеното от закона. Затова на партията ни не й се налагаше да си попълва касата след изборите, а по време на изборите не раздавахме подаръци на избирателите. Печелехме гласове като създавахме работни места, строяхме училища, болници, обществени сгради и най-важното – осигурихме възможността на всеки който желае да си купи собствен дом. Това накара хората да ни повярват и ги убеди че бъдещето на тях и на децата им е в ПНД. За да имате чисти и честни хора в правителството, трябва да им плащате съпоставими заплати с тези, които човек може да спечели с квалифициран труд в крупна корпорация или голяма и преуспяваща адвокатска кантора. Точно такива хора управляваха Сингапур така, че годишния ръст на БВП в продължение на 30 години беше средно между 8-9 процента и в края на този период се нареди на девето място в света. При първото поколение лидери в Сингапур честността бе навик. Колегите отхвърляха всякакви опити за подкуп. Но да се възпроизвеждат тези хора постоянно, означаваше да се възпроизведат условията, които ги направиха такива, а това бе невъзможно. Адекватното заплащане е жизнено важно за поддържането на честността и морала у политическите лидери и висши държавни служители. Демонстративният егалитаризъм е красива политика за показ. Във Великобритания, САЩ и повечето западни страни заплатите на политиците не растат с темповете на икономически растеж, но там има друго нещо: по презумпция хората, които се занимават с политика, разполагат с лични средства. Повечето най-способни хора в САЩ и Великобритания печелят толкова добре, че въобще не се стремят да попаднат в правителствата. След като излязат от политиката (обикновено след 4 или най-много 8 години) такива хора пак се връщат в частния сектор, където работят като скъпо платени адвокати или корпоративни директори. В първите десет години замразих министерските заплати. След 1970, когато решихме проблема с безработицата и нещата тръгнаха нагоре, увеличих месечната заплата на министър от 2500 долара до 4500. Оставих собствената си заплата на премиер непроменена на 3500 долара, за да напомням на държавните служители, че все пак трябва още да се самоограничаваме. После на всеки няколко години бях принуден да увеличавам заплатите на министрите, за да догонвам все по-бързо разтварящата се разлика със заплащането на подобни позиции в частния сектор. През 1994, вече в качеството си на министър, внесох в парламента предложение за въвеждане на система, според която министерските заплати и тези на съдии и висши държавни служители автоматично да се вържат към сумите от данъци плащани в частния сектор. Икономиката в Сингапур в продължение на 20 години растеше 7-10 процента, а заплатите в държавния винаги изоставаха с по 2-3 години. Моята система, предвиждаше заплащането в държавния сектор да бъде две трети от работещите в частния сектор със съпоставими рангове, според техните данъчни декларации. Това предизвика остра полемика, особено недоволни бяха социалистите, работещи в частния сектор, защото считаха, че заплатите на нашите министри ще бъдат абсолютно непропорционални на правителствените чиновници в най-развитите страни. Хората винаги искат да виждат в лицето на своите управляващи компетентно, чисто правителство, което постига реални резултати – а това им давахме ние. Приетия закон по мое предложение улесни притока на талантливи хора от частния сектор в държавния. Преди това един добър адвокат в Сингапур печелеше между 1 и 2 млн. долара годишно, докато заплата на съдия беше 300 000. Без това изменение никога не бихме привлекли най-добрите юристи да работят като съдии. Успяхме да привлечем също така доктори и други специалисти в държавните учреждения, защото заплатите им вече бяха съпоставими с тези на техни колеги в частния сектор. За да се застраховам от необмислени назначения в правителството на нечестни и непочтени хора, през 1984 предложих да бъде избран с пряк вот президент. Неговата фигура щеше да е на национален обединител, а също така щеше да има пълномощия да отмени разпореждания на премиера, ако последните възпрепятстват разследвания по дела за корупция, както срещу самия премиер, така и срещу министри и висши държавни служители. Президентът също щеше да има вето при назначаване на длъжност във Върховния съд, началника на Генералния щаб и началника на полицията. Действията на правителството и силно упълномощеното от него Бюро за Разследване на Корупцията са били подплатени законодателно с правомощия, прокарани в парламента пак от партията на управляващото правителство; вече узаконени мерките, правителството ги е прилагало с пълна сила, резултатите са налице. Подобна структура, доколкото знам, действа и в Румъния ефективно и резултатите са налице - растежът на техния БВП е 6 процента годишно.

За отговорността на СЕО нямаме принципни разминавания: при липса на криминални действия (кражба и т.н.) санкциите за загубите на собственика не следва да бъде наказателна отговорност; обичайният начин е смяна на въпросния СЕО при доказване на негова неспособност и неадекватност. Относно "2", всъщност в моята схема по-горе "1" и "3" са едно и също, защото "1" води до "3", а и така е програмирано. Сега моето виждане за твоята теза:"Топката" за всичко това е в законодателната и съдебна власти" Тук имаме различни виждания, не твърдя, че моето е вярното, само ще се опитам да го изложа в по-популярен стил. Как виждам „схемата” на корупцията по принцип в България: Корупцията тече основно през ДЪРЖАВНИТЕ ПОРЪЧКИ и „органи” пред онемялата от пари Темида. „Източваните” по този начин средства се „втичат” в лични сметки на олигарси, партийни каси (през обръчи от фирми, както се изрази един класик) и мрежа от по-дребни обслужващи ги риби по трасето. В тази последователност, но по обратен ред (улична престъпност, организирана престъпност, партокрация, съдебна система, държавен апарат), беше монтирана системата „Цингапур” през 90-те години на миналия век. На тъмно, разбира се, „дръж ротата в мъгла”. Схемата би могла да се опише като „куче влачи диря няма, чалга нон стоп, маняна, и утре е ден... „ На който тя не се харесва, прав му път през Терминал 2 в чужбина. Средната класа българи със здрав разум (2 млн) се изнесоха натам трайно и завинаги, терминалът работи демократично и сега. Тази „система” може да бъде демонтирана – щом имаше монтаж, възможен е и демонтаж, но в обратна последователност: от свързващото звено за корупционно източване (изпълнителната власт) между другите две (организираната престъпност и съдебната власт). Точно на територията на изпълнителната власт може да бъде прекъсната корупцията в двете посоки; това е в прерогативите на главата на изпълнителната власт и правителството. Спре ли притокът на пари към организираната престъпност, има ли дадени на съд и ОСЪДЕНИ корумпирани държавни служители (а потенциални кандидати там има много и не е трудно да се докаже несъответствие между заплата и имущество), работата на съдебната система ще започне да се наблюдава под лупа от обществото, после фокусът ще се измести върху организираната престъпност, и най-сетне върху обикновената. Осветляването е смърт за всяка престъпност, вади я от анонимност. Ако се сложи непробиваем катинар пред краденето в държавния апарат, другите две звена за ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕ – организирана престъпност и умишлено блокирана съдебна система – ще „светнат” пред обществото, тъй като няма кой да им прави сянка. Всъщност това е направил Ли Куан Ю в Сингапур, когато Сингапур е бил все още Цингапур. Мисля, че другите две звена, които ти посочваш – законодателната и съдебната власти – са така хитроумно зациклени и скачени взаимно накъсо от „котараците” измислили системата на корупцията, че „мишлетата” винаги ще се въртим в техния затворен кръг без изход, там пробив е невъзможен. Каквито и добри закони да приемеш, щом съдебната ти система не работи под натиск на корупционни пари идващи от организираната престъпност през държавата и липса на осветеност върху нея, забрави за истинска реформа. Следвай пътя на парите – единственото място, където корупционните пари могат да бъдат спрени в този порочен кръг е държавния апарат, той е под контрол на изпълнителната власт, там може да се направи нещо реално срещу корупцията, след което да се отиграе постигнатия реално успех в съдебната система и законодателната власт. Перманентната имитация на „рИформи” в „Цингапур” е еднопосочна стълба към икономически фалит и граждански бунт, който в крайна сметка ще счупи „системата” (след като я декапитализира напълно), това е и програмирано пак от "монтажистите" на цингапур, но след такова счупване ще бъдат заметени всички следи от кражби и „народът” ще „пожелае спонтанно” ново управление, циментиращо ново подобно статукво. Самите крадци ще оглавят протеста на бял кон към Нов Ред. Стар номер. Справка Гърция, но там нещата са много по-добре, защото има средна класа от собственици и при цялата корупция, не могат да им пипнат парите и собствеността, все още. Тук няма такава класа.

Ник, конкретно на въпроса ти: ако човекът (Chief executive officer) е в частна корпорация е нарушил законодателството с някакви действия, естествено, като всеки друг гражданин трябва да бъде подведен под наказателна отговорност: имаше такива случаи в САЩ с СЕО, който е предоставял фалшиви данни за раздути печалби, мисля, че влезе в затвора; „Вълкът от Уолстрийт” е същия казус. Същият казус би трябвало да се прилага (наказателна отговорност) и към изпълнителен директор на държавна агенция, който с цел лична облага (ако се докаже), е сключил неизгодна сделка, ощетяваща държавата (собственика), мисля, че това е очевидно. Изходите от „системата” са три възможни, според мен: 1. рИформа (това което се прави сега и от 26 години, наричам го „имитация на реформи”, всъщност пазене на статуквото); 2. реформа – това е решение отгоре-надолу, политическо, и за него беше целият ми предишен постинг. Смятам, че изпълнителната власт, каквато е по Конституция, има възможност да проведе радикална реформа в обществения сектор, да го съкрати драстично и оптимизира, да покаже на гражданите, че е безкомпромисна към корупцията и имитирането на работа в него, и че там има справедливост и издигане по заслуги; това ще прекъсне корупционните връзки на държавните чиновници с организираната престъпност от една страна; от друга ще прекъсне посредническата връзка на държавната администрация между съдебната система (която също е на държавна издръжка) и организираната престъпност – щом нямаш посредник в злоупотребата, много по-трудно, почти невъзможно е да правиш злоупотреба. Така са се преборили с мафията през 70-те и 80-те в Италия. Това е цивилизованият политически начин за реформа на системата и той е в ръцете на изпълнителната власт. 3. Re-Start – това е натиск от улицата и гражданското общество и „метла” за цялата политическа класа, но този начин ще настъпи в последния стадии на икономически фалит, когато улицата ще трябва да решава. Това според мен не е добрият начин, при него няма никакъв контрол върху процесите и те могат да ескалират в насилие или диктатура.

Да продължа и завърша предишния си постинг, за онези, които имат волята на ума да четат толкова дълги постинги. Общо взето, след него вече нямам какво да пиша по тази тема. Функциониращият днес икономически модел у нас не е направен да работи ефективно за икономически растеж на страната и просперитет на гражданите й, той е конгломерат от три основни елемента: корупция, престъпност, беззаконие; един икономически Франкенщайн, обслужващ малка прислойка облагодетелствани от схемата му партократи, олигарси и висши държавни чиновници, без никакъв интерес от тяхна страна да го сменят или променят: „Корупцията в публичната администрация, слабата правосъдна система, силната организирана престъпност продължават да теглят надолу инвестиционния климат в страната и понижават нейните икономически перспективи.” – в това лаконично изречение са посочени Трите Фактора, според авторите на раздела за България в сайта https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html. „Корупция в публичната администрация” 2. „Силната организирана престъпност” 3 . „Слабата правосъдна система” Те са като скачени съдове, преливащи един в друг и поддържащи в баланс цялата система. Елиминирането на Трите Фактора едновременно или последователно (?) е условие за „повишаване на икономическите перспективи” на България; въпросът е не „дали”, а „как”. Обикновено един системен и комплексен проблем се решава като се започне от най-слабото му звено, там се къса веригата. Ще напиша за Първият Фактор: корупцията в публичната администрация, без да е необходимо да го сравнявам със Сингапур или Финландия, достатъчно е да се обърнем към българската статистика от миналото. „Сравнителни данни на Националния статистически институт от третото преброяване на чиновниците и служещи към 1 април 1911 г. През 1911 г. общият брой на хората, които са работили в институции на държавна издръжка, е 72 000 (днес са над 530 000), от които чиновници са 27 000 души (днес са над 130 000), а 45 000 - "служещи", уточни Иван Балев, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Тогава населението на страна е наброявало 4,338 млн. души, което значи, че по онова време на 1000 души от населението са се падали 17 чиновници и служещи (днес са 74) Ведомството с най-много служещи по онова време е било Министерството на народното просвещение - 9564, от които чиновници са едва 51 души, а останалите са учители. Чиновниците в това министерство са получавали и една от най-високите за страната заплати - 221 лева при средна за чиновници и служещи в страната - 129 лева. Малко повече от тях са получавали в Министерството на външните работи и вероизповеданията - 252 лева. Следващо по численост е било Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията с 4304 души персонал, като чиновниците там са получавали месечно по 120 лева. С най-ниско възнаграждение са били заплатени чиновниците в Министерството на вътрешните работи. Там са работили 1946 души, които са получавали средно по 93 лева. В топ класацията на високите заплати са били чиновниците от царската канцелария, която в пълния състав е наброявала едва 14 души и са получавали по 330 лева. Чиновниците, работили в Министерския съвет, са били четирима, а в парламента - 24 души. Според събраната информация за ползваните чужди езици администрацията е работила с английски, френски, италиански и немски език, което свидетелства за проевропейската ориентация на Царство България още в началото на миналото столетие. Познанията на езици на държави - съседни на България, не са се смятали за допълнителен бонус при назначаването на държавна длъжност. При тогавашните цени държавният чиновник е живял добре, защото с една средна заплата например на служител в Главна дирекция на статистиката от 114 лева е можело да да си покрие един отоплителен сезон с пет тона въглища (около 300 лева на тон днес, но учител е получавал над 200 лева).” http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/06/27/923673_za_100_godini_chinovnicite_v_bulgariia_sa_se/ Най-многобройни - 63% от общата численост на стопански активното население на страната в началото на 20-те, са не експлоатиращите чужд труд ДРЕБНИ СОБСТВЕНИЦИ (средна класа по днешни стандарти, днес тези хора са 5 процента в България), работещи в областта на селското стопанство и в занаятите. През 1921 г. по-малко от 5% от трудоспособното население са вписани в графата "СЛУЖЕЩИ", като тук са включени и учителите, упражняващите свободни професии и др. „неопределени” (днес само заетите в обществения сектор в България са 24 процента от трудоспособното население, за сравнение в Турция те са 13 процента, срещу 38 процента дребни собственици). При това у нас 130 000 от тези работещи в държавния сектор (без полицията и армията) изцяло не си плащат осигуровките, а останалите 400 000 плащат една трета от тях, другите две трети им плаща работодателят, тоест държавата, но държавата в крайна сметка ги „прихваща” от Републиканския бюджет, тоест наказва онези, които произвеждат БВП, като ги облага косвено двойно заради това че произвеждат. Навсякъде в „белия свят” работник и работодател си делят солидарно данъците за осигуровки, не и тук в Абсурдистан. При средната заплата в държавния сектор, това неплащане на осигуровки прави годишно около 2 млрд. лева, половината дефицит в НОИ; като прибавим и очевидния факт, че щатовете в администрацията са излишно раздути (4 пъти повече в сравнение с тези отпреди един век, затова не правят Електронно парвителство, няма друга основателна причина); като прибавим изплащането на допълнително ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за пенсиониране на държавен служител; обезщетява се за това, че са му плащали освен заплата с обществени пари, но и осигуровки за пенсия и здраве?!); инвалидните пенсии, които от 350 000 през 2000 г. са станали над 800 000 през 2015, очевидно е, че дефицитът в НОИ не би съществувал, ако всичко това се промени решително и му се сложи край. Досега обаче няма български политик, който дори да се осмелил (или пожелал) да изрече публично такова намерение (един се опита преди години, но го отсвириха), защото държавата България де факто принадлежи на Държавния Чиновник, който неуморно и методично РАЗРАСТВА в комбина и „схема” с партокрацията, организираната престъпност и олигархията, следвайки завета на бащицата си Бай Ганьо „Келепир има в тая работа”. Тук даже не обсъждам корупцията в публичния сектор като такава, става въпрос за нещо много по-голямо: узаконена корупция е самото съществуване на сектора в този му вид, размер и структура, изсмукващи икономически ресурс от нацията като цяло и гражданите й в частност. Естествено, почти всеки български политик се съобразява с този факт, и понеже е зависим и за кратко на власт, бърза да си уреди живота три поколения напред, възползвайки се от „схемата”. След това отиваме към Фактор две – силна организирана престъпност; и Фактор три – слаба правосъдна система. Според мен, обаче, който политик или политическа партия, има волята, куража и компетентността да разкъса звеното „корупция в публичния сектор” ще унищожи цялата система „Цингапур”, защото другите две звена са „закачени” за първото и не могат да съществуват самостоятелно, системата ще се разпадне. Това няма да направи от България автоматично Сингапур, но ще й даде шанс да се опита.

Според мен, дори да беше погубил армията, не би погубил Империята. Донякъде отговорът е даден с битката за Москва през ВСВ, спечелена от Червената армия единствено благодарение изтеглянето на ударната част от 10 дивизии и много техника от нейната Далекоизточна армия от японската граница през зимата (доста хазартно). Въпреки това, Сталин е имал планове за евакуация на правителството и промишлеността в Сибир. Щяха ли през ВСВ Съюзниците да се примирят с победата на Хитлер, след евентуално падане на Москва и да сключат мир с него? Би ли могъл Наполеон да удържи тези завоювани територии в Русия под свое управление (разтегнати комуникации, враждебно население, партизанска война) и биха ли се примирили с това британците и прусаците? Според мен, не, но жертвите щяха да са неизмеримо по-големи за всички воюващи страни. Крайният резултат обаче пак е щял да бъде разгром на Империята на Наполеон в Европа, в частност в Русия, и възстановяването й в нейните граници на Империя.

Ник ме връща в дискусията: Спандьо, констатацията ти е остроумен афоризъм, но просто не е там проблемът, а там където Ник го посочва. Ето ти малко концентрирана статистика: Население: Sin 5,674,472 (July 2015 est.); (BG) 7,186,893 (July 2015 est.) Sin китайци 74.2%, малайци 13.3%, индийци 9.2%, други 3.3% (2013 est.); (BG) българи 76.9%, турци 8%, роми 4.4%, други 0.7% Работна сила: (Sin) 3.588 млн.; (BG) 2.535 млн. Казвам с тези цифри следното: В Сингапур малайците и индийците са повече от турците и ромите в България; малайците са БИЛИ с манталитет и навици на нашите роми, и са 4 пъти повече, но сега са интегрирани и работят успешно. Значи може. ЦИНГАПУР е системата ни, не хората. Между другото, същото съотношение на етноси (почти) е било и в периода на икономически възход на България, но нещата ТОГАВА са вървели нагоре: „За пръв път в Княжество България народностната принадлежност се регистрира при преброяването през 1900 г. Установява се, че в пределите на страната живеят 2 888 хил. българи (77.1%), 531 хил. турци (14.2%), 90 хил. цигани (2.4%) и 237 хил. евреи, арменци, гърци, руси, румънци и др. (6.3%).” Така че и от Цингапур може да стане Сингапур; но и обратното се е случвало - от Сингапур сме се направили Цингапур.

Хубаво че четеш внимателно какво пиша, но дотук. Правиш теза, че "чорбаджията" бил лош щото не спазвал закона; но сам си противоречиш с листчето, което прилагаш, тъй като на него се вижда точно обратното - той е приспаднал 10 дни отпуска по 22 лв. - 220; платил е в аванс 200 лв; платил си е чинно и точно социални осигуровки и ДОО върху цялата заплата и допълнително си е платил още 67 лв изработени; къде ти е проблема, че не гледаш - всъщност на тази работничка са платени 267 лв. за 12 работни дни, колкото й е надницата за това време, а са внесени и целите й осигуровки и данъци върху месеца от 22 работни дни. Защо тогава сблъскваш собствените си факти със собствения си извод. Слаб манипулатор си, още ти трябва да учиш. Но целият ни диалог тук по принцип е безсмислен и абсурден, защото и моята теза беше същата, че на работниците малко се плаща; тоест, ти й противопоставяш пак същата теза, обаче сам се опровергаваш. Чиста загуба на време и спам. Фружине стегни се, умен човек си, но те мързи да мислиш. Повече на такива постинги няма да ти отговарям.

Виждам в листчето, което си публикувал и друго - отпуска 10 дни, това взел ли си го предвид? Иначе този работодател по закон няма право да й плаща по-малка от минималната за страната заплата, която сега е 420 лв., данъците върху нея съответно са такива: тоест работничката би трябвало да заплати 54 лв. плюс още и ДОД от 37 лв. (10 процента след приспадане на осигуровки), така че крайната сума за удръжки от минималната заплата е 91 лв.; това, че й удържа 114, ако е вярно, означава само, че я води на по-голяма от минималната заплата. Но пак ти обръщам внимание върху това, че е била 10 дни в отпуск (платен или неплатен от това листче не става ясно)