Б. Киров

Веднага се сещам, преди около година, моя позната, учителка в Габрово, ми разправяше за едно такова дете, момче, което според нея било много талантливо и умно, говорим за началните класове, но баща му, който се грижел за него, заявил на учителите, че не го пуска на никакви извънкласни кръжоци (или както там сега им викат), защото трябвал да му помага, май в някаква вехтошарска дейност по събиране на боклуци. Мога да се поинтересувам по конкретно какъв е бил точно случая, но така или иначе, тази жена го разказваше с голямо съжаление, защото според нея това момче било най-талантливото и надарено в цялото училище, тя е учителка по рисуване. Иначе сегрегацията си съществуваше и преди по време на соца, сещам се като бях запас, караха в гарнизонния арест само арестувани войничета цигани, просто ги арестуваха по улиците на града, защото са такива и се отнасяха с тях много по-зле от българите войници-арестанти; милиционерите, които ги задържаха, най-напред ги биеха, задължително, после ги питаха дали са им редовни документите и ги караха в гарнизонния арест в Ботевград. Турците обаче и тогава бяха толерирани, пак по политически причини. Изобщо цялата тази работа да се решават реални проблеми по "политически съображения" никога не води до истински решения на проблемите. Ключовата дума е прагматичност.

Като ще е с притчи, да е: Без Бряг е Времето, и кой би го в Брегове сковал... и Слава Богу! Останалото е Мълчание. Малко компилация от текстове на Шекспир, благодаря на другарката Мара Иванова, която на времето ни караше да учим цели монолози наизуст.

Аби, здравей! Наистина ме развесели с този господин, ама има разлика - той не иска да е с лумпените, а да бъде вожд и душа на лумпените, според мен. Да бъде с тях и да им е президент май са различни неща. А иначе е много популярен и мъжествено отстоява ниските цени, хвала!

Е то само с образование не става, има и такива, които правят реалните неща в икономиката и тяхна е Силата, без да се интересуват от имитатори и местния и световен ред, защото те го задават. Но това е друга тема за световния ред, важното, според мен е, кой прави добър хляб, автомобили, и всякакви други материални и идейни неща, свързани с технологиите - в крайна сметка този (тези), които са по-добри в правенето и технологиите ще задават реда, другите само си мислят, че го правят, но живеят в дълбока заблуда, не различавайки причина от следствие. Без да имам понятие какво ти е образованието, моите уважения, ако наистина си добър в това което правиш и то е част от образованието ти, но така също ставаш един от "технолозите", а не от имитаторите.

Лапландец, промяната е нещо много добро, когато е истинска, но когато включиш на "имитатор", казармен лаф, така казвахме, когато имитирахме, че вършим нещо, резултата е в най-добрия случай 0, нула, положение на крепене, а в повечето случай е регресия. Адмирирам идеализма ти по отношение на промяната, но в конкретния случай с българската икономика имаме циклене и включване на "имитатор" - все едно нещо се променя, ама си въртим в кръг. Погледни цифричките на Фружин и ще го видиш очевадно - българската икономика цикли на нивото от 1975, най-силната година на соца.

Хе-хе, Преходът продължава, риформата... и няма край на шир и длъж.

Фружине, същото важи и за "българите лумпени", всеки уважаван и с висок доход човек не иска да има нищо общо с лумпени по принцип, па било те роми, българи или американски клошари. Работата е когато се води политика, която лумпенизира масата от хората в една държава, тогава какво правим?

Според мен, може да си завоюва такава позиция, колкото тежи като възможности за производство в собствената си страна, и тъй като тя е паразитно ориентирана, а не производителна и иновативна - тежестта й ще е малка; може да специализира на външния пазар в политически слугинаж и посредничество, което се нарича компрадорска роля, вземане на посреднически процент от сделки. Но посредникът си е посредник, той е бреме и за двете страни, защото ги товари допълнително, и в удобния момент и двете страни във всяка сделка гледат да се отърват от него и да работят на късо.

Това е много-много добра перспектива, но ми се струва, че по начина, по който сега се мисли и процедира е невъзможна. Как я виждаш да се реализира, когато мнозинството от ромското малцинство се сегрегират в началното и средно образование, а родителите им по никакъв начин не се поощряват от държавата децата им да получават качествено основно и средно образование, а гледат на раждаемостта като източник на точене на пари от "социалната държава" под формата на "помощи", които всъщност са политически рушвет за гласоподаватели и "мир да има". Откъде ще дойде тази маса сравнително образовани младежи роми в университетите, за да се квалифицира за управленски и научни кадри, които да станат елит в истинския смисъл на думата. Може да има отделни единици способни и образовани ромски младежи, но докато не ги интегрираш ПЪЛНОЦЕННО в начално и средно образование без етническо разделяне, просто няма да стане. А държавата се прави, че не вижда проблема - той е в сегрегацията на ромите.

Съгласен съм, това се нарича кооперация на съсловен принцип, имало го е и в България с т.н. "еснафи" по време на Възраждането, а и след това; но не бива да бъркаме "текезесета" с кооперации, текезесетата (после ДЗС-та) си бяха ОДЪРЖАВЕНИ насилствено "кооперации", нищо "кооперативно" или съсловно нямаше в тях, там действаше принципа на казармата и принудата. Така че двете неща са коренно различни и противоположни. Според мен.

Мислиш ли сериозно, че това ще се случи - децата им и децата на техните деца да предпочетат научна кариера в България? Защо да го правят, като очевидно ще имат много повече основания да предпочетат такава, където техните родители са започнали новата си кариера, а те са получили образование и с него възможности за по-добър живот? Според мен, ако това се случи, то ще е в малкия процент на изключенията, които потвърждават правилото. А това пък, пенсионираните емигранти да се върнат да захранват икономиката на страната, макар че е възможно за някои от тях, е като да чакаме трохите от трапезата на други.

Домусчиев наистина мисли като феодал, за него „бизнеса” са олигарси, организирани в текезесета. Това е кауза пердута, такова мислене. Даже през ум не им минава на тези хора, че „бизнес” могат да бъдат и хората от средната класа, и те са гръбнака на пазарните икономики. Но колкото по-зле, толкова по-добре, този „механизъм” сам ще се счупи, защото е несъстоятелен икономически. Иначе Въпросният господин Домусчиев си е изнесъл част от производството в САЩ и работи с американски работници, лошо няма, добър му е и отборът (Лудогорец), човекът е способен, но мисли като соц-феодал, а това е безперспективно. Но не го разбират, лошо за тях. А младите и кадърни българи с образование си биха камшика отдавна, те отказват да участват в тази постановка. Това пък което предлага ректорът, да си връщат парите на държавата, си е реставрация на закона от соца, където също имаше такъв закон - щом не работиш "по разпределение", връщай парите.

Скуби, можеш да си изтеглиш целия файл на статистиката от този линк. В уводната част авторите са обяснили подробно каква методика са използвали, какви източници и как са ги съпоставяли. https://www.lse.ac.uk/economicHistory/pdf/.../EuroGDP2.pdf Специално за Финландия, тя е била автономно Велико княжество, ето два текста от уики, български и английски, за това; предполагам, че са имали и собствена статистика, но това може да се провери. " По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 година е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 година е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 година финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите. През 1866 – 1868 година Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали. През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия – разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 година е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители." https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F Nevertheless, in 1809, Finland was incorporated into the Russian Empire as the autonomous Grand Duchy of Finland. In 1906, Finland became the second nation in the world to give the right to vote to all adult citizens and the first in the world to give all adult citizens the right to run for public office.[10][11] Following the 1917 Russian Revolution, Finland declared itself independent.

Само за сравнение БНП на европейските страни през 1890 и 1913; сравнени са и населенията на държавите през тези две години. Проучването е правено от двама британски икономисти през 2011 г., като брутния продукт в ам.долари е приравнен към цените от 1990 г., в проучването подробно е обяснена методиката им. Първата таблица е БВП, втората население, третата картинка е уводната страница на проучването. Подчертал съм с червено държавите, с които сме били съпоставими като брутен продукт и население през онези две десетилетия. Вие ми кажете защо сега ние сме където сме, а тези държави са където са. Между другото, годините 1887-1894 са премиерството на Ст. Стамболов и най-бързия икономически растеж за България, вижда се и в цифрите. За мен най-фрапиращото сравнение е това между България и Гърция - има нещо тотално сбъркано в развитието на България след тези години, дори и през 30-те и 40-те, когато Гърция "дръпва" напред във всяко отношение. Да не говорим за периода 1950 - 1980, тогава годишният им растеж средно е по около 9-10 процента.

Kujiro, не съм направил нищо повече от това да преведа текстовете от английски на български и да ги публикувам тук в твоята тема с най-доброто желание да кажа хубава дума за японците; текстовете са от тук и това го е писал човек от Запад, не знам дали е американец или има някакъв скандинавски произход, без значение, това е негов блог и той се е подписал така Posted by James Bjorkman at 12:44 AM; сега, че ти не си харесваш тези текстове и снимки, твой избор, на мен плакатите ми харесаха като рисуване. И вместо да се дървиш с японска сила, можеше поне да ги преведеш от японски на плакатите, та да разберем какво е сгафил "върховния потребител". Специално за теб ти давам целия текст на въпросния господин на английски. Ето ти линка към неговия блог http://worldwartwo.filminspector.com/search/label/Japanese%20propaganda%20posters А това са неговите текстове, общия над снимките, и този под конкретните снимки, които съм публикувал: During World War II, all of the major powers assembled a gallery of propaganda posters. Japanese propaganda posters of World War II are distinguished by their artistic quality and their lack of coherent messages. The Japanese propaganda posters do not try to tell people how to act or how to feel, they don't ask men to enlist, they don't tell people to Keep Calm and Carry On. Rather, the Japanese posters portray symbols of national pride and commitment. Apparently, and probably quite correctly, the authorities believed that the Japanese peopler already were completely committed. This was not a bad assumption, as Japan easily was the most homogeneous of the major powers during the war, and absolute loyalty of its citizens was pretty much a given. Japan often is portrayed as dominating the air, and thus, the world. The Imperial Navy is often portrayed, out at sea guarding the home islands, as staffed by dedicated men. There is heavy emphasis on the military as being full of modern, sophisticated soldiers. The subtext is, "Look how smart and capable we are." Of course, the soldiers were fearless and completely devoted to the cause. The poster above portrays a Kamikaze pilot off on a mission - his last one, of course. He is saluting and ready to do his duty. The traditional symbols of Japanese honor, such as a ceremonial sword, are included as if to say: it is your heritage to do your duty even if it is a one-way ride. Doing your duty included simply doing your own job, whatever it was. Happiness through ordinary work was a common theme. This would supply the government, portrayed in the distance in the above poster. In the poster below, rakes and shovels are portrayed as just as important to victory as machine guns and rifles. Read more: http://worldwartwo.filminspector.com/search/label/Japanese propaganda posters#ixzz4LqC2mAt7 Under Creative Commons License: Attribution Follow us: @jamesjbjorkman on Twitter Беше ми много интересно да участвам в твоята тема, научих нещо интересно за мен.

Пет характерни японски военни пропагандни плакати от ВСВ, които открих в Pinterest, в сайт на американски потребител, впечатлен от качеството им. Ето какво е написал той за тях: „По време на ВСВ всички големи воюващи сили печатат серии от пропагандни военни плакати. Японските военни пропагандни плакати от ВСВ се отличават с тяхното художествено качество и липсата на натрапчиви внушения. Японските пропагандни плакати не се опитват да казват на хората как да действат или как да чувстват, не призовават мъжете да са смели, не съветват хората да запазят спокойствие или да изпълняват някакви заповеди. Вместо това, японските плакати изобразяват символи на национална гордост и обединение. Очевидно художниците и властите, които им поръчват тези плакати, са били убедени, че хората на Япония не са се нуждаели от високопарна пропаганда. И са имали основание, като се има предвид, че Япония по принцип е била най-хомогенната от воюващите Великите сили и абсолютната лоялност на нейното население е била гарантирана.” В Pinterest са публикувани цели серии и от американски, съветски, британски и германски военни плакати от времето на ВСВ и ако се сравнят японските с другите военни плакати от онова време, вижда се, че има резон в написаното от този потребител. https://www.pinterest.com/pin/191684527868357804/ Японският Императорски флот често е изобразяван като защитник на японските острови, а японските моряци като посветени на дълга си мъже. Японската авиация е изобразявана като доминираща небето, а идеята е, че така тя доминира и света Този плакат има идея, че японските въоръжени сили са модернизирани и снабдени с ефективна екипировка, способни да изпълняват компетентно мисиите си. Японските воини са безстрашни и напълно посветили се на каузата си. Постерът изобразява пилот-камикадзе пред мисия, разбира се, неговата последна мисия. Той изглежда напълно уверен и готов да изпълни дълга си. Вижда се и традиционния символ на японската чест, неговият церемониален меч. На много от японските военни плакати е изобразен ежедневния труд на цивилното население, при това хората изглеждат вдъхновени и щастливи от своята работа. Идеята е, че тези хора в тила са не по-малко важни от онези, които воюват по фронтовете.

Не съм се задълбочавал да чета исторически извори, може би си прав, при всички случаи, ако е имало участие на някакви формирования на ВМРО, то не е било легализирано, или са били отделни хора, но че е имало "наказателни отряди", които са дошли преди армията и са раздавали "правосъдие" съм го чувал от доста стари хора-очевидци от този край, още когато бяха живи, ходил съм поне десетина пъти из тези села (по рибарлък) и понеже имам рода от там, съм говорил с доста хора - кое е легенда, кое истина, може да се установи само от архивите. п.с. Друго интересно, което се сетих, е че за лопушанската дружина, която е била около 1000 души, повечето служили на фронта през войната, са ми разправяли, че поне половината са били земеделци, имали са и оранжево знаме, освен червеното, тоест земеделците са участвали масово поне в този край.

Възможно е, поне с такова впечатление са останали хората от селото тогава, при всички случаи тези зверства са ги вършели цивилни, не армията, тя ги наричаше "македонците".

Баба ми е била 19-годишно момиче, когато пред очите й в Лопушна се е играло такова хоро, карали са ги да плюят върху труповете, един неин втори братовчед е бил разстрелян на площада - аз със очите си съм виждал стената на къщата, където това се е случило, през 1987 г. стената на тази къща още стоеше запазена. Не мисля, че е имала причина да ме лъже.

В Лопушна, Гаганица, Дълги дел и още десетина села от тогавашното Фердинандско (Монтанско) точно хората на ВМРО, наричани "шпицкоманди" правят т.н. "кървави хора" с разстрели, играене на хора около трупове на въстаници, това е описано и в "Хоро" от Страшимиров, има и записани спомени на очевидци, но всичко това няма пряка връзка с въпроса "кой уби Стамболийски"; а и така поставен въпросът е доста стеснен, ако се разглежда формално като кой е физическия убиец на Стамболийски, ако е в по-широко разбиране, нещата са доста сложни за анализ и, според мен, би трябвало да се разглеждат в такава светлина - могло ли е правителството на Стамболийски да оцелее при така провежданата от него политика. п.с. За Иван михайлов, да, прав си, по онова време той не е бил решаващ фактор във ВМРО.

Ключово е и поведението на комунистите, които знаят за подготовката на преврата срещу Стамболийски, но издигат помежду си лозунг "Оставете двете буржоазии (селска и градска) да се унищожат помежду си, после ние ще вземем властта". Един от тези комунистически дейци е и споменатият по-горе Георги Първанов Дамянов, който по-горе обърках със земеделеца Георги Д. Марков (те са и почти връстници, а и иронията е, че земеделеца е бил един от тия, които са желаели съюз с въоръженото крило на БКП); Армията ги бие поотделно - първо дружбашите на Стамболийски, после комунистите, водени от Г.Димитров и В. Коларов (които първи бягат в Югославия, оттам в Австрия); В потушаването на септемврийското въстание участват и ВМРО на Ванче Михайлов, но това е за друга тема.

Благодаря, уточнението беше полезно. За да се избегне всякакво объркване, според мен, редно е да се изпише името, презиме и фамилия, защото точното име на този земеделски деец е Георги Дамянов Марков; или ако се изписва само име и фамилия е Георги Марков. Георги Дамянов Марков е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Георги Първанов Дамянов е политик от Българската комунистическа партия (БКП), член на Политбюро от 1945 година до смъртта си. Първият линк е към биографията на Георги Дамянов Марков; вторият е към тази на Георги Първанов Дамянов. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%97%D0%9D%D0%A1) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2

resavsky, не грешиш ли за Георги Дамянов, или пишеш за някой друг Георги Дамянов, а не този, който подготвя септемврийското въстание в Лопушна, Лопушанската дружина?

Бих ви отговорил, но ще влезем в нежелана от този форум зона. Все пак, от друга гледна точка, без да нарушавам правилата, нека погледнем икономическата политика на третия по проценти кандидат за президент, либертарианеца Гари Джонсън. Неговите резултати днес са впечатляващо високи и според мен това е индикатор за икономическите очаквания и нагласи на голям брой американци, не припознаващи себе си в нито един от двамата основни кандидати, въпреки че според двустепенната система (електориалните колегии) на избори в САЩ, Либертарианската партия едва ли би имала някакви реални шансове да се класира до втората фаза от изборите, не пряката. Гари Джонсън е дал следните отговори на въпроси, довели до третата позиция на кандидат за Президент на САЩ в тези избори: - Трябва ли работодателите да плащат равни заплати за един и същ труд на мъже и жени? Не, има твърде много други условия като образование, опит, квалификация, които да определят размера на заплатите. - Трябва ли държавата да вдига минималната работна заплата? Не, трябва да се премахнат всички държавни стандарти за заплащане. - Трябва ли държавата да прави съкращения в публичните разходи, за да съкрати националния дълг? Да, и да елиминира федералните агенции, които са противоконституционни. - Трябва ли държавата да вдига или намалява корпоративния данък? Да намалява. - Трябва ли бизнеса да бъде задължен от държавата да заплаща напълно отпуска на свой служител при раждане на дете или грижи за болен член на семейството? Не, частният бизнес сам трябва да решава това, вместо държавата да се меси в неговата конкурентноспособност. - Трябва ли да има повече или по-малко рестрикции върху сега съществуващите социални помощи? Повече. - Профсъюзите помагат или пречат на икономиката? Пречат. - Трябва ли правителството да увеличи данъците върху печалбите от продажби на акции и недвижима собственост? Не, увеличаването на тези данъци ще съкрати инвестициите в нашата икономика. - Трябва ли правителството да използва икономически стимули, за да помогне на страната по време на рецесия? Не, рецесията е естествен цикъл, който изчиства излишъка. - Трябва ли ФЕД да бъде одитиран от Конгреса? Да, но аз предпочитам да се откажем и от това в полза на златния стандарт. - Трябва ли държавата да задължи бизнеса да плаща 150 процента върху извънработното време на служители, които печелят повече от 46 000 долара годишно? Не, защото държавата и сега налага свръхрегулации върху бизнеса. - Подкрепяте ли Трансатлантическия договор (TPP)? Да. - Трябва ли сегашния данък върху наследство имоти да бъде намален? Да, ние напълно трябва да го премахнем - Трябва ли пенсионните осигуровки на федерални, щатски и общински служители да се прехвърлят към частни пенсионни фондове? Да, но само за такива, които постъпват на работа отсега нататък. - Трябва ли пенсиите на пенсионираните държавни служители да се увеличат? Не, трябва да се съкратят. - Трябва ли да се увеличи ДДС (sales tax, за сметка намаляването данък върху наследство? Не. - Трябва ли правителството да субсидира фермерите? Не, спрете всички субсидии и оставете на свободния пазар да си върши работата. - Трябва ли да се позволи на гражданите да влагат своите пари в офшорни банки? Да. - Трябва ли държавата да легализира като валута Биткойн? Да, но без да измества нашата национална валута. - За данъците: Ако стане Президент, Джонсън би елиминирал всички подоходни данъци и корпоративната такса, закрил Федералната Данъчна Служба (Internal Revenue Service), и заменил всичко с Плосък данък, данък оборот в размер на 23 процента; такъв данък би бил регресивен, за хората с по-ниски доходи и дори средни доходи; така Джонсън смята, че естествено ще извърши справедливо разпределение от хората в горните ешалони на икономиката към тези надолу – ще има долна черта на облагане в тази спадаща данъчна скала, която ще занулява данъците за онези под чертата на бедността. Всички тези и други доста ексцентрични либертариански икономически идеи са спечелили на Джонсън досега над 10 процента от гласоподавателите. Като се прибавят 4-те процента на по-лявостоящата от Клинтън кандидатка на Зелената партия, процентите на двамата – крайно десния Джонсън и нейните – стават 14, една доста значима цифра. Разбира се, при добре регулираната двустепенна система на американските избори с нейната сигурна крайна защита от изненади с електоралните колегии (538 души, които реално посочват Президент), според мен, всякакви изненади на практика са изключени и е очевидно, че един от двамата основни претенденти – Клинтън или Тръмп – ще бъде избраникът на елита. Индиректен начин да се калкулират шансовете на всеки от двамата основни претенденти е да се направи прецизен анализ в икономическите предложения на четиримата изброени до тук актьори на сцената на изборите, след което да се намери средно аритметичното във всичко това. Пресечната точка ще посочи фигурата на следващия стопанин на Белия дом.

По принцип въпросът, от който тръгнахме не беше дали откритията му са работещи и ефективни, а дали от морални подбуди е направил грешката в чертежите на този танк. И тъй като става въпрос за този задвижващ механизъм, който прочетох, че в други машини е бил правилно конструиран пак от него работещ, логично е, че грешката му в случая е била умишлена. Дали танкът е щял да играе роля на супер-оръжие или не (най-вероятно си прав, че при пресечен планински терен, какъвто е в Италия, едва ли) в случая отива, поне за мен, на заден план - подбудите му изглежда са били да не прави действащи оръжия, въпреки длъжността му. Той на много места пише, че се отвращава от насилието и войната, и това е било искрено, от самата му природа; защо се е самопредложил като военен инженер на Сфорца и Борджия, вероятно заради насъщния. Все пак въпросът беше "етично ли е откривател да държи в тайна откритието си" и в крайна сметка излиза, че в някои случаи (като този с оръжията) може и да е етично.