Б. Киров

Слушам го в момента, и ми звучи като предприемач или научен работник, който дава спокойно интервю за работата си: напълно отделен е от личността си на убиец, един възпитан и интелигентен мъж, овладян и разумен, уравновесен и доброжелателен. В сравнение с него Джон Хюз е жалък имитатор и безобиден аматьор. Просто тези двамата са съвсем различни, коренно - няма база за сравнение.

Само искам да им напомня на тези, които си мислят, че Люк Айкинс е безразсъден авантюрист, че преди този скок той има 18 000 скока с парашут (осемнадесет хиляди); това прави средно по 2.5 скока приблизително всеки ден в продължение на 22 години със съботите и неделите, ако е започнал от 20 годишната му възраст; просто човекът сигурно се чувства по-добре във въздуха, отколкото на земята; освен това, по време на полета му го придружават 3-ма души, единият от които с кислородна маска, мрежата е квадрат със страна 30 м, професионалните парашутисти улучват цел с размер пъти по-малка; скокът му далече не е от най-голяма височина, има друг рекорд за това. Така че, че рискът му въобще не е толкова безразсъден, колкото изглежда на пръв поглед.

В този постинг ще се опитам да резюмирам за читателите тук, за да е по-богата с информация темата, прочетеното от мен за модела на Булър-Макгинис: http://www.scientificjournals.org/journals2009/articles/1441.pdf Моля предварително да бъда извинен за непълноти или неточности, особено от dora, но все пак публикувам тази информация единствено от съображение да могат адекватно да се включат повече хора. Който иска, и има време и желание, може да си прочете в детайли целия текст от линка. Чрез съпоставително сравнение между четирима известни серийни убийци (Тед Бънди, Джефри Дамър, Гари Риджуей и Джон Уейн Гейси, Jr.) (Ted Bundy, Jeffrey Dahmer, Gary Ridgway and John Wayne Gacy, Jr.), изследването съпоставя поведението им в детството, личностни черти, семейна среда и опит като възрастни, за да се идентифицират възможни предикатори на сериен убиец. Теориите, които се обсъждат във връзка с развитието на престъпно поведение са Contemporary Trait Theory (biological and psychological) and Social Process Theory (learning theory and social control).Този документ също така разглежда моделите на серийно убийство MacDonald Triad, the Motivational Model and the Trauma-Control Model. Макдоналд (1963), разработва триада на поведенията в детството, често наричан Триада на Социопатия; тези поведения са предназначени да се предскаже бъдещо насилие и евентуално убийство. Триадата се състои от нощно напикаване след петгодишна възраст, жестокост към животни и палеж или интерес от пожар. От гледна точка на личността, избраните серийни убийци са оценявани за нарцистични, антисоциални и гранични личностни разстройства, за да се види дали те предразполагат към насилие в съчетание с външните преживявания на дадено лице. Този документ оценява как семейната среда е допринесла за взаимоотношения на убиеца с околните, и дали е имало злоупотреба, липса на грижи или смърт в семейството по време на детството. Накрая се вземат под внимание характеристиките на всеки от убийците в зрялата му възраст: били ли са изолирани; имат ли висока степен на интелигентност; били ли са общителни или саможиви; религията играела ли е важна роля в живота им? Чрез изследване на живота, жертвите и престъпленията на убийците, и съпоставянето им един с друг, се прави съпоставяне в общи черти или поведение, които могат да бъдат използвани, за да се предскаже поведението на хипотетичен сериен убиец. Авторите наричат този синтетичен подход Булър-Макгинис Интегриран Модел на серийните убийства (Buller-McGinnis Integrated Model), казват, че той далече не е изчерпателен и завършен, надяват се да бъде разработен върху тази основа и от други изследвания върху по-голям брой известни серийни убийци, за което ще се изисква много повече документиран и анализиран материал и по-голям брой изследователи. Таблици 2а и 2б: Факторите в Булър-Макгинис интегрирания модел са групирани йерархично въз основа на процента сходство между анализираните лица. В Таблица 2а са изнесени формиращите фактори от детската възраст; в Таблица 2б, показва сходствата между четиримата серийни убийци (процент на застъпване и йерархия) в зрялата им (активна) възраст Таблица 2а: Представлява predispositional фактори в детска възраст на четиримата, като съвпаденията са от 100 до 0 процента за 4-та. Таблица 2б – процент на застъпване на фактори в зряла възраст: Личното ми мнение е, без да съм психолог или психиатър по образование, е, че подходът е интересен най-вече с това, че е интегриран, но неизчерпателен и затова върху тази тясна база от 4-ма изследвани има огромен риск да създаде невярна обща представа и грешки при практическото му приложение като работен модел, ако остане в границите на само тези изследвани лица. Освен това, видно е, че по-новите теории на практика изместват стария модел MacDonald Triad от 1963, просто фактите дори за тези четирима серийни убийци почти не го потвърждават, както и поставят някои от теориите на по-важно място от други. И пак си остава проблемът, че при увеличаване на базата емпирични данни, цялото това съотношение може да се размести отново драстично и да промени цялата така нарадена в Булър-Макгинис интегрирания модел картина.

Моя коментар на клипчето с Джон Хюс: този човек е повече "момче от улицата", бандит, отколкото сериен убиец с тежък психически проблем. Мисли бързо, свикнал е с насилието (с него се прехранва) – убил е човека за 100 долара, и то със съучастието на приятелката си; дрогира се (сам го каза), принадлежи към улична банда, татусите му говорят за място в йерархията им, а такова там се получава само след доказана жестокост: каза „аз деля хората на два вида – такива които са последователи, и такива които трябва да следваш (лидери), а съм от вторите (това са думи на Расколников от „Престъпление и наказание” на Достоевски, тези двамата са почти огледални двойници); манипулира както си иска интервюиращата го, тя умира от страх пред него, и той го знае, тя непрекъснато го гледа в ръцете и краката (които са стегнати във вериги); той не я остави и за миг тя да води, мисли много по-бързо от нея (уличен инстинкт за оцеляване), и й казва само това, което смята, че тя иска да чуе, при това го знае преди нея, и тя се хвана на играта му – всъщност той водеше интервюто, не тя; сключил е сделка с ФБР, изпял им е всичко (което е сметнал за необходимо), за да си спаси кожата, и е постигнал целта си, избягнал е смъртната присъда; беше бит от надзиратели или други затворници (по-вероятно второто), което значи, че в затвора още не е намерил мястото си в нова йерархия, а това може да стане само по една причина – че иска да има висока позиция, но не успява да я наложи. Толкова засега. Ето линка: https://www.youtube.com/watch?v=PgslPAKZWYQ п.с. има много интересни коментари отдолу... но този човек трудно, според мен, би се вместил в матрицата „типичен сериен убиец” – по-скоро „типичен уличен гангстер”, за когото убийствата са ежедневен начин за изкарване на пари, той каза за жертвите си „бяха там не в точното време, и не на точното място, това е...” Още не съм прочел внимателно материала от линка, който ми посочихте в предишния пост, когато го направя, ще коментирам

Напротив, много добре си формулирате написаното, моя е грешката, че понякога отговарям прекалено бързо и не прочетох последните два абзаца от постинга Ви, преди да напиша моя, а именно: „Ако има един-единствен фактор, който има най-голяма сходимост с извършването на серия от убийства, това е диссоциалното разстройство. Тогава профилът може да помогне, но най-често не толкова за залавяне, а за установяване на обществената опасност. За лесно достъпен пример веднага може да бъде даден Джон Хюз. Класически психопат. В ютюб има дълго интервю с него - много показателно.” Лично на мен би ми било интересно да изясним по-обстойно и в дълбочина връзката "серийни убийства (и по-широко престъпления)-диссоциално разстройство". Тук в началото на темата имаше едно доста екстравагантно мнение на потребител с ник лапландеца: „Сигурно не знаете , но измежду хората , които на практика ви управляват и някои от психопатите убийци разликата е ............... , това съм аз и такива като мен.”, което обаче възприемам съвсем сериозно, не само хипотетично, познавайки и други мнения на лапландеца. Той всъщност твърди, че хора с диссоциалното разстройство (психопати и социопати, по-точно второто) са не рядко срещани сред политиците, не коментирам ролята която си приписва, но според мен в първата част на фразата му преди многоточието по принцип е прав. Разликата между такива личности и споменатия Джон Хюз, мисля, е в интелектуално и образователно ниво, и в по-добрата възможност на първите да се адаптират външно към социалните изисквания. Нека тогава говорим за „модел на диссоциалното разтройство” и да се опитаме да хвърлим повече светлина върху него и престъпленията, в частност серийните убийства?

Всъщност ти даваш отговор, който и аз за себе си бях дал, но е по-добре, че го чувам от друг. Ето пък как самият Мусаши отговаря пак на същия въпрос: „Щом прехвърлих тридесетте, огледах извървяния от мене път и осъзнах, че побеждавах не поради овладяването на Стратегията, а може би поради вродена дарба. Или такава беше повелята на Небето, или стратегията на противниците ми беше несъвършена. След това, за да схвана в дълбочина истинския принцип, тренирах ден и нощ. И естествено в резултат, започнах да разбирам същността на Пътя на Стратегията, когато бях на 50 години. Оттогава животът ми преминава без да следвам някакъв определен Път. Придържайки се към добродетелите на Стратегията, практикувах различни изкуства и умения. Постигнах всичко това без учител. И сега при изготвянето на този ръкопис не взаимствам нито от будизма, нито от конфуцианството, нито пък използвам стари военни хроники и книги по военна стратегия. Хващам четката и започвам да пиша, за да изразя истинския дух на школата, наречена Ни Тен Ичи, така, както е отразен в Пътя на Небето и на Каннон.” Доколкото ми е известно от неговата биография, той спира дуелите след 30-годишната си възраст. Известен е след това като автор, но и като човек на изкуството и философията. И то доста значителна фигура, дори с единствения оцелял ръкопис от него. Серийните убийства, които следва да дискутираме в тази тема, очевидно трябва да са от кръга на кръга на криминалните, т.е. причинените от психични отклонения. И тъй като и Дора в горния си пост твърди, че и при извършени престъпления е много трудно да се направи модел на поведение и профил на извършител, от това логически може да се стигне до заключение, че ако има такъв модел, той може да бъде установен само при внимателно изследване на съответния индивид, след като вече е заловен. При това ще бъде негов индивидуален модел. Като добавим констатациите на експертите от ФБР, които цитирах в по-горен пост: • Няма родово определящ модел за сериен убиец. • Серийните убийци са управлявани от техни собствени уникални мотиви или причини. • Серийните убийци не са ограничени до конкретна демографска група, като пол, възраст, раса или религия. Какви са шансовете тогава на тази млада наука, криминалната психология и профилирането, да изработи някакъв добър инструментариум за ефективна борба срещу такива престъпления?

За военните на служба най-разпространеното снемане на лична отговорност е обяснението, че са изпълнявали заповеди. Приемам го, но с резерви. Почти всички есесовци на процесите след войната са вдигали рамене с това обяснение: „Изпълнявахме само заповеди!”, дори тези от прословутите зондеркоманди, извършващи масови разстрели. Интересно е, че много от тези зондер-команди са били доброволци, между тях е имало и хора с академични титли, както и хора на изкуството, има публикувани списъци. Но да оставим това. Ето тук с каква дилема се сблъсквам. Миямото Мусаши, който е историческа личност, ронин (самурай без господар) пише в прословутия си „Ръкопис на Петте Пръстена”: "За първи път се дуелирах на 13-годишна възраст. Победих своя противник - стратега от Шинторю, някой си Арима Кихей. После на 16 години в провинцията Таджима (северната част на префектурата Хього) победих силният стратег Акияма. На двадесет и една години отидох в столицата (Киото). Срещах се с различни стратези в много дуели и нямаше случаи да не победя. След това, обикаляйки от провинция в провинция се срещах със стратези от различни школи и имах около шестдесет дуела. Но нямах дори и един неуспех. Това се случи когато бях на възраст между 13 и 28-29 години." http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m12.htm Обикновено тези дуели са завършвали със смъртта на опонента. Тези хора са били самураи, някои от тях велики воини, майстори на меча. Но 60 двубоя без нито една загуба означава поне 30 трупа. Той не е бил на служба, вървял е по Пътя на меча, т.е. самоусъвършенствал се е. Къде е границата между сериен убиец и съвършен майстор на меча, който предизвиква противници на двубои? Знам, че някои хора във форума са почитатели на източни бойни изкуства, предварително им се извинявам, аз също съм, но все пак си задавам въпроса в интерес да се изясни истината.

1. Случаят е описан от Ливий и е датиран 331 г. Пр.Хр. Неколцина римляни умират от неизвестна напаст, докато една робиня разкрива, че те са били отровени от заговор на матрони. Били арестувани две патрицианки, които признали, че те са приготвили отрова, но отричали това да е отрова, а твърдели, че е лекарство; когато самите те изпили разтвор от „лекарството”, което им било предложено от съдиите, за да докажат, че е лекарство, двете жени умрели незабавно. 2. По време на Династия Хан в Китай, 116 г.пр.Хр, принцът на Jidong, Liu Pengli,по време на царуването на чичо му, император Дзин, подпомогнат от роби, нападал странници бродещи през нощтта във владенията му, убивайки над сто от тях. Въпреки, че съдът препоръчал на императора да го екзекутира, Дзин се задоволил да му отнеме само благородническите титли и да го изпрати на заточение. 3. Кралица Anula (царувала 47 пр.н.е. - 42 пр.н.е.) е първата жена-владетелка в Азия. 50-47 г. Пр. Хр. Отравя сина си и четиримата си съпрузи, преди да бъде детронирана и изгорена жива. 4. Zu Shenatir (5-ти век, Йемен) е известен като един от първите документирани серийни убийци. Съобщава се, че е бил богат човек. Привличал млади момчета в дома си с обещание за храна и пари, след което ги изнасилвал, убивал и изхвърлял голи от горните етажи на къщата си; жертвите му са били неизвестни като брой, но много; с последната не е имал късмет, тъй като момчето успяло да го намушка с кама, преди да бъде изнасилено и убито. 5. Alice Kyteler, "Вещицата от Килкени", ирландска аристократка, сложила началото на процесите срещу „вещици” на Британските острови; осъдена за отравяне на 4-ма нейни съпрузи през 1324 г., плюс обвинения в ереси и магьосничество. Успяла обаче да избяга в Англия, а на нейно място бил измъчван и изгорен слугата й. Правосъдие. Всички данни са оттук: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_serial_killers_before_1900#Active_before_1600 Следват още доста данни за серийни убийци през Средновековието, очевидно тогава е започнало по-сериозно документиране на такива случаи. Явлението си е старо като света.

Да, така е, и от гледна точка на неговото самосъзнание, той не би трябвало да изпитва когнитивен дисонанс. Чел съм за т.н. секта на асасините през средновековието - както е известно тези хора са били убийци, убиващи в името на религията си. Но въпреки това на духовните им водачи се е налагало да ги дрогират (затова са ги наричали и "хашишини") преди мисиите им, с една дума, религиозната им убеденост се е нуждаела и от стимул на психотропни вещества. Явно при криминалните случаи на серийни убийства в преобладаващата статистика става въпрос за психопати и социопати, което са две различни неща, но сродни.

И аз си задавам същия въпрос, и според мен при всеки от тях също е индивидуално: един може да го прави само за пари, както касиер брои суми; друг може да психопат, изпитващ удоволствие от "професията", тоест сериен убиец. То по същество един снайперист също е "нает" и обучен от армията сериен убиец.

Според Федералното бюро за разследване (ФБР), общото определение на масов убиец е лице, което извърши две или повече убийства без период за размисъл (cooling-off period); липсата на срок за размисъл бележи най-важната разлика между масов убиец и сериен убиец. Тук от гледна точка на закона вече въпрос е има ли стойност дефиницията "период за размисъл" и какво променя тя. Серийните убийци извършват ясно разграничени убийства по различно време и най-често на различно място. Масовите убийци се дефинират от един-единствен инцидент, без разграничителен период от време между убийствата. Резултатът и в двата случая е убийства на повече от 2 лица, но като психология серийният убиец и масовият са съвършено различни и огромната разлика е в това, което се нарича период за размисъл (cooling-off period): в единия случай (масов убиец) липсата на такъв период го превръща в акт на камикадзе, извършителят е преминал през осъзнаването, че заедно със своите жертви ще бъде убит или заловен и той; при другия (серийния) доминиращо е желанието на убиеца да оцелее и да продължи „серията”, тук винаги присъства нарцисизъм и самовъзхищение от собствената му персона, съизмервана в неговото съзнание с тези на жертвите и на преследвачите му. Както е поставена темата, „модел на серийните убийства”, мисля, че е некоректно: още в първия постинг пише, че двама математици са направили математически модел на поведението на Андрей Чикатило, но такъв модел не би паснал на никой друг сериен убиец, той е индивидуален. Модел по принцип за серийни убийства според мен не може да има. И остава открит въпросът, може ли въобще да се направи адекватен модел (математически или психологически) за бъдещи действия на конкретен сериен убиец, докато той още е на свобода и е издирван от органите на реда, а не след като е бил заловен и анализиран от психолози и криминолози.

В един от линковете, които посочихте Дора, има текст, дефиниращ, или по-скоро опитващ се да дефинира, мотивацията на серийните убийци. Това е изложение, прието след симпозиум, организиран от Behavioral Analysis Unit-2 (BAU-2), звеното на ФБР, занимаващо се и с проблематиката на серийните убийства. Мисля, че като изходна база за дискусия, текстът е точен и конкретно по темата и затова го публикувам в превод: The Serial Murder Symposium was conceived, planned, and coordinated by the staff of the Behavioral Analysis Unit-2 (BAU-2). The resources of BAU-2 are focused on serial, mass, and other murders; sexual assaults; kidnappings; and other criminal acts targeting adult victims. BAU-2 staff members have developed significant expertise on the subject of serial murder and regularly provide operational assistance, conduct research, and provide training on issues related to serial murder. https://www.fbi.gov/stats-services/publications/serial-murder#four II. Причинно-следствената връзка и сериен убиец След ареста на сериен убиец, въпросът е винаги: Как този човек се превърна в сериен убиец? Отговорът се крие в развитието на индивида от раждането до зряла възраст. По-специално, поведението на човек се влияе както от от житейски опит, така и от някои биологични фактори. Серийните убийци, като всички човешки същества, са продукт на тяхната наследственост, възпитанието им, и на изборите, които правят през цялото си развитие. Причинно-следствената връзка може да се определи като сложен процес, на базата на биологичните, социалните и на близкото обкръжение фактори. В допълнение към тези фактори, хората имат възможност да избират определени поведения. Общият сбор от всички тези влияния различава индивидуалното поведение от вроденото човешкото поведение. Тъй като не е възможно да се идентифицират всички фактори, които влияят на нормалното човешко поведение, така и не е възможно да се идентифицират всички фактори, които влияят на индивида да стане сериен убиец. Човешките същества са в постоянно състояние на развитие от момента на зачеването до смъртта им. Поведение е повлияно стимулации, получавани и обработвани с централната нервна система. Невробиолозите вярват, че нашите нервни системи се зависими от околната среда, като по този начин иддивидуалните нервни системи се формират през целия живот на съответния индивид. Разработването на механизми справяне със социалната среда започва в ранна възраст и продължава да прогресира, като децата се учат да си взаимодействат, да преговарят, и да правят компромиси със своите връстници. При някои индивиди неспособността да се разработят такива адекватни механизми за адаптация към социалната среда, водят до реакция на насилствено поведение. Пренебрегването и упражняването на насилие над детето показват, че са предпоставка за изработване на склонност към насилие у него . Също така сериозни травми и увреждания са в състояние да причинят повишаване на агресията и склонност към насилие. Има документирани случаи на хора, които са получили тежки наранявания на главата и в крайна сметка стават склонни към насилие, дори когато не е имало предишни признаци за такава тяхна склонност. Участниците в симпозиума се съгласиха, че не съществува единна установима причина или фактор, който води до формирането на сериен убиец. По-скоро има множество фактори, които допринасят за развитието на серийни убийци. Най-значимият фактор е личното решение на серийният убиец в избора да осъществява своите престъпления. Имаше няколко допълнителни наблюдения, направени от участниците по отношение на причинно-следствената връзка: • Предразположението към серийни убийства, подобно на други насилствени престъпления, е биологичен, социален и психологически характер, и не се ограничава до някоя специфична характеристика или черта. • Развитието на серийния убиец включва комбинация от тези фактори, които съществуват заедно в едно неповторимо сливане във всеки определен индивид. Серийните убийци имат съответната биологична предразположеност, изкристализирала в тяхна психологична физиономия, в при определен критичен момент на тяхното социално развитие. • Няма някакви специфични комбинации от черти или характеристики, различаващи серийните убийци от други престъпници склонни към насилие. • Няма родово определящ модел за сериен убиец. • Серийните убийци са управлявани от техни собствени уникални мотиви или причини. • Серийните убийци не са ограничени до конкретна демографска група, като пол, възраст, раса или религия. • По-голямата част от серийни убийци, които са сексуално мотивирани еротизират насилието по време на развитието на престъплението си. За тях, насилие и сексуално удовлетворение са необяснимо преплетени в тяхната психика. Лично за мен тези текстове на експерти от ФБР са потвърждение на предположението, че всеки случай на сериен убиец е уникален, точно като пръстов отпечатък на индивид; не би могло да се правят някакви типологични обобщения. В посочения текст има и други любопитни и интересни неща по темата, включително и за митологемите по въпроса за серийните убийци и връзката с психопатията и други психични заболявания.

Понеже темата е "Модел на серийните убийства", предполагам, и доколкото съм гледал документални филми за такива разследвания, ролята на профайлъра до голяма степен е да установи по начало в хода на тези убийства, дали въобще са дело на сериен убиец, има ли връзка между тях, и оттам да търси профил на този извършител - пол, възраст, повторяемост на действия, начин на живот, навици и т.н. и така да помогне на следователите. Профайлърите могат да свършат страхотна работа в тази посока, и всъщност предотвратяват по-дълги серии, локализират престъпника и т.н., но вече в хода на самото разследване на случай. Иначе изследванията пост фактум са интересни от научна гледна точка, но те нямат, според мен, кой знае каква практическа стойност, защото предотвратяването на престъпление по вече направен профил е практически невъзможно.

Здравейте, Използва ли се тази методика у нас - Hare Psychopathy Checklist-Revised - доколкото прочетох, тя е доста оспорвана, и е предназначена най-вече за психиатрични клиники и психиатри, а не за криминално профилиране? И как всъщност изглежда този тест, който би трябвало да определи категоризирането на хората по скала на психопатия, доколко обективно може да стане това с тест?

Означава ли това, че криминалното профилиране се занимава само и единствено с индивидуални случаи, нещо като пръстовите отпечатъци, и оперира с факти от конкретно престъпление, извършено от конкретен извършител, без да търси и използва никакви стереотипи от предишни престъпления на други индивиди. Всеки отделен случай се разглежда специфично и изолирано от другите и сам по себе си е уникален?

Ли Куан Ю започва кариерата си на премиер на независим Сингапур през 1965, когато страната му се отделя от Малайзия. Ако трябва да се правят паралели със Сингапур тогава и България днес, те са до голяма степен невъзможни, но все пак има 4 допирни точки, ще се фиксирам върху тях в част II-ра от това изложение, защото те са интересни за България като опит. I. Къде не могат да се правят паралели: - Сингапур е град-държава; България е държава с градове и села - Сингапур тогава се ражда от нищото, няма история на държава, международно признание и обвързаности; България има история, международни ангажименти и обвързаности (ЕС и НАТО) - Сингапур е заплашен от непосредствена въоръжена инвазия от агресивен съсед, без никакви военни гаранции от съюзници; България НЕ е заплашена непосредствено от военна инвазия на агресивен съсед и има съюзници в НАТО. Това са трите основни паралела, които не могат да се правят, не съвпадат частично и напълно. II. Къде могат да се правят паралели, от които България би могла да извлече практически ползи от опита на Сингапур (защото С. е много по-напреднала в икономическо и отношение страна): - в областта на борбата с корупцията (която е основна пречка пред развитието на икономиката и идването на инвестиции) - в областта на социалното осигуряване (здравно и пенсионно) - в областта на административното управление и избор на кадри по принципа на „най-достойния като качества и способности” (меритокрация) - в областта на развитие на икономиката (след като са решени и успоредно с решаването на първите две точки по-горе, развитие на икономиката без решаването на предишните две точки е утопия) Ще се конценрирам върху 4-те основни области, в които могат, и от които би могло, ако има желание и воля, да се извлекат ползи за България: Борба с корупцията – какво и как са направили в Сингапур? А. Създават специален “Антикорупционен Закон” (Anticorruption Law). С този закон формират специален орган БРК (Бюро за разследване на корупция), подчинено лично на министър-председателя и докладващо лично на него. Директорът на БРК притежава огромна власт да разследва всеки държавен служител, включително и всеки министър. Служителите в БРК разполагат винаги с пълна политическа подкрепа и действат без страх и в съответствие със закона. Б. За да се застраховат от необмислени назначения в правителството, избраният с пряк вот президент има пълномощия да отмени разпореждания на премиера, ако последните възпрепятстват разследвания по дела за корупция, както срещу самия премиер, така и срещу министри и висши държавни служители. Президентът също има вето при назначаване на длъжност във Върховния съд, началника на Генералния щаб и началника на полицията. В. Включват в Антикорупционния закон понятието “подкуп” за каквито и да е облаги, имащи стойност. Законът дава големи пълномощия на следователите, включително обиск, арест и разследване на банкови сметки и банкови документи на заподозрените, техни съпруги и съпрузи, деца и служители. Отпада необходимостта от доказателство, че лицето получило подкуп действително е имало възможността да окаже исканата от него услуга. Данъчните инспектори се задължават да предоставят всяка информация, касаеща разследвания. Съдията може да прибавя като доказателство и само показания на съучастник към делото, без да е необходим друг свидетел. Съдът тълкува обстоятелството, че обвиняемия разполага със средства, надхвърлящи доходите му като доказателство, че той е получавал подкупи. Премахват анономнистта на свидетелите на Бюрото за разследване на корупцията (БРК) като задължително условие да дават те показания, и да бъдат оповестявни публично. Увеличават максималната глоба за корупция на 100 000 долара. Даването на лъжливи показания през БРК става углавно престъпление с наказание затвор. Съдиите са упълномощени да конфискуват доходи и имущество, получени чрез корупция. Неколцина министри са осъдени за корупция – по един на десетилетие, независимо че са лични приятели и близки на премиера. Г. Още в началото на първия си мандат очистват политиката от влиянието на “триадите”, китайската мафия. С малките риби в битовата престъпност се борят по опростената процедура, като премахват всякакви двусмислия и неясноти в закона чрез прости правила, както и отмяна на всякакви излишни лицензи и разрешения в обществения живот. Тъй като се сблъскват с проблеми при осъждането на корумпираните в съда, постепенно започват да ожесточават законите. Д. Необходимо предварително условие за честно правителство е, кандидатите за постове да не се нуждаят от много пари, за да стигнат до тези постове, иначе се задвижва порочното колело на корупцията. Всички министри могат да си осигурят средства за живот и без да работят в правителството - просто не ни се налага да крадат и да се запасяват за след изтичане на мандата им. Всичко това вдъхва у хората уважение и респект към личностите на управляващите, а щом хората ги уважават, държавните служители се отнасят към тях с респект и приемат решенията им с готовност. Правилото което следват политици на власт и държавни служители е едно: всеки долар, постъпващ в бюджета трябва да се отчита и да стигне до своите получатели до цент, без да полепва нещо от него по пътя му към нечий мръсни пръсти. Е. Ли Куан Ю осъзнава, че за да има чисти и честни хора в правителството, трябва да им се плащат съпоставими заплати с тези, които се печелят с квалифициран труд в крупна корпорация или голяма и преуспяваща адвокатска кантора. Точно такива хора управляват Сингапур. Ако не плащаш достатъчно на способен човек, който е министър, то трудно е да очакваш от него, че ще остане на тази работа за дълго, печелейки само малка част от онова, което може да спечели в частния сектор. Адекватното заплащане е жизнено важно за поддържането на честността и морала у политическите лидери и висши държавни служители. В първите десет години на криза той замразява министерските заплати. След като решават проблема с безработицата и нещата тръгват нагоре, увеличичава месечната заплата на министър от 2500 долара до 4500. Оставя собствената си заплата на премиер непроменена на 3500 долара, за да напомня на държавните служители, че все пак трябва още да се самоограничават. После на всеки няколко години увеличава заплатите на министрите, за да догонва все по-бързо разтварящата се разлика със заплащането на подобни позиции в частния сектор. През 1994, въвеждат система, според която министерските заплати и тези на съдии и висши държавни служители автоматично се връзват към сумите от данъци плащани в частния сектор. Система предвижда заплащането в държавния сектор да бъде две трети от заплатите на работещите в частния сектор със съпоставими рангове, според техните данъчни декларации. Законът улеснява притока на талантливи хора от частния сектор в държавния. Тази формула не означава обаче автоматично повишение на заплатите в държавния сектор, защото тези в частния варират – една година се увеличават, но на другата могат да паднат – държавните заплати винаги следват кривата на заплащането в частния сектор. Социално осигуряване (пенсионно и медицинско) А. Още през 70-те години в Сингапур стигат до заключението, че където правителствата си присвояват отговорността да изпълняват функциите на глава на семейството, хората се деморализират. Такава осигурителна система подкопава тяхното съзнание, че в живота човек трябва да разчита на себе си. Те не се чувстват длъжни да работят за благото на семейството си, подаянията стават начин на живот. Това е една безконечна спирала на регрес за хората в частност и за обществото като цяло, тъй като мотивацията за труд изчезва, а производителността му намалява. От друга страна стават зависими от държавата дори за елементарните си потребности. Ли и министрите му считат, че най-доброто решение на проблемите е укрепването на разбирането, че мъжът е отговорен за своето семейство: родители, жена и деца. Ето защо, още през 60-те години формират държавен ЦПФ (Централен Пенсионен Фонд), в който задължителните вноски за пенсия в лични партиди отначало са малки, като в продължение на 20 години постепенно ги вдигат до праг от 25 процента през 1984 от заплатите. Стойността само на спестяванията в пари през 1998 година в ЦПФ възлиза на 85 млрд. долара и още 80 млрд. вложени в жилища и ценни книжа. Фактически всеки един работник има свой личен пенсионен фонд – частна партида, средствата от които по наслество принадлежат на неговите наследници без никакви съдебни формалности, по закон. Б. Успоредно с формирането на ЦПФ с индивидуални партиди, основават Жилищен Фонд (ЖФ – Housing and Development Board) през 1960 г като правителствена организация, строяща евтини работнически жилища. Решават да разширят това задължително осигуряване и да го превърнат във фонд, който да позволи на всеки работник да стане собственик на жилище. През 1968, след внесени промени в “Закона за ЦПФ (централен пенсионен фонд)”, в резултат на които са увеличени отчисленията във фонда, ЖФ (Жилищния фонд) обнародва променена схема за приватизация на жилища. На работниците се разрешава да използват своите натрупвания в ЦПФ за да платят първоначалните 25 процента от стойността на жилището, изисквани при отпускане на дългосрочен жилищен кредит от 20 години. Числото на желаещи да си купят нови домове от ЖФ бързо нараства: от 3000 души през 1967 до 70 000 през 1996. Повече от половината от тези, които купуват жилище през 90-те, вече са собственици на такова, желаещи да го заменят с по-голямо или да придобият второ. През 1996 ЖФ разполага с 750 000 жилища, от които само 9 процента се дават под наем, останалите са заети от собственици. В отношението на сингапурските граждани след влизането им в собствени домове от квартири под наем се забелязва съвършено различно отношение, което дава основание на правителството да преразпределя богатството не чрез субсидирано потребление, а чрез натрупване на собственост. По този начин даже онези, които не могат да постигнат много в пазарното състезание, получават своите подаръци заради участието си в маратона на живота. Хората предпочитат да инвестират и да трупат активи, използвайки за потребление само част от доходите си. Те искат да спестяват “бели пари за черни дни”, а впоследствие да ги завещаят на своите деца и внуци. Членовете на ЦПФ нарастват от 420 000 през 1965 до 2.8 млн. през 1998. След като веднъж си купуват жилища с помощта на партидите в пенсионния фонд и стават собственици, повечето от работниците вече не желаят техните индивидуални спестявания (партиди) да се влеят в общия котел за опезпечаване равни права – примерно еднакви апартаменти или еднакви условия на медицинско обслужване. Хората предпочитат да работят повече, за да си осигурят по-голямо жилище или по-добро болнично обслужване. За да защитят индивидуалните пенсионни сметки, до излизането на човек в пенсия, правителството блокира парите в тях и ги прави неприкосновени за всякакви съдебни искове по несъстоятелност или събиране на дългове, те не са предмет на такива дела. Жилище, закупено от средства на ЦПФ също не може да бъде конфискувано от кредитори, то е неприкосновено. Може да го отнеме само ЦПФ, ако човекът, който го изплаща по една или друга причина спре да прави това. Предпоставки за създаване обаче на такава система за социално осигуряване са наличие на икономика с ниска инфлация и лихвени проценти на заемите в банките близки до процента на инфлацията, с други думи – разумна финансова и бюджетна политика за дълъг период от време. В продължение на 30 години правителството на Сингапур винаги приключва годишния си бюджет с излишък, което му помага да има многократно по-големи разходи за инфраструктура от тези в страните от “Голямата Седморка”. С този свой ход – да използва спестените пари от работещите, за да строи с тях мащабно жилища за същите работещи, правителството си осигурява широк фонд за държавни инвестиции и същевременно политическа подкрепа. В. През 1978 правителството разрешава личните средства в ЦПФ да се използват като средства за инвестиции. използването на средствата на ЦПФ и за инвестиции в частни и държавни промишлени проекти, акции, злато и акции от инвестиционни фондове. Ако доходите от такива инвестиции надвишават общия процент на лихвата за парите в ЦПФ, собствениците на партидите имат право да си теглят горницата от сметките си в ЦПФ. Към 1997 половин милион сингапурци членуващи в ЦПФ инвестират средства в ценни книжа и акции на големи компании, котиращи се високо на фондовите борси в Сингапур. Когато през 1993 правителството започва да продава акции на «Сингапур телеком», то продава значителна част от тях на сингапурски граждани на половин цена. По този начин се преразпределят излишъци от бюджета, натрупали се през годината за сметка на устойчив икономически ръст. Правителството прави от своите граждани собственици на акции на една от най-големите и печеливши компании в страната, при това индиректно дарявайки им икономисав и пари от бюджета. За да предотврати незабавната спекулативна продажба на тези акции, както става във Великобритания с акциите на Бритиш телеком, правителството на Сингапур предлага на акционерите право на получаване на безплатни акции след една, две, четири и шест години, при условие че държателят не продава първоначално получените акции. Резултатът е че 90 процента от работниците притежават акции на «Сингапур телеком», вероятно най-високият показател в света. Печелят хората, печели и държавата. Г. От 1977 всички членове на ЦПФ в Сингапур са задължени да отделят по 1 процент от месечните си доходи в лични медицински партиди, които могат да се ползват и от членове на тяхното семейство. Постепенно размерът на вноските е увеличен до 6 процента. Искат да изградят добра здравна система, при която загубите и излишните харчове да се ограничават чрез частично покритие на разходите от пациентите. Субсидиите са необходими, но трябва да се внимава да не станат пагубни за бюджета в случай на разточителство. Към 1984, когато правителството въвежда системата Медисейф («Medisave»), към всяка индивидуална здравна партида в ЦПФ са се натрупали солидни суми. След като обособяват специални партиди към Медисейф през 1986 г. и вдигат вноските по тях до 6 процента от работната заплата, определят таван за вноски в размер до 15 000 долара работна заплата месечно. Този таван периодично се вдига с времето. Вноските над пределната сума се превеждат на общата сметка на ЦПФ и могат да се използват като пари за изплащане на жилищен заем или друга инвестиция. За се поощри семейната солидарност, партидите в Мидсейф могат да се използват от близки родственици: баби, дядовци, родители, съпрузи и деца.Частичното заплащане на медицински услуги от пациентите предотватява злоупотребите. Субсидиите за здравеопазване в държавните болници покриват до 80 процента от стойността на услугите, в зависимост от типа лечение и качеството, които пациентите сами избират. С нарастването на доходите, все по-малко пациенти избират евтини услуги, субсидирани най-много от правителството; вместо това избират лечение в по-комфортни условия, съответно по-скъпи и по-малко субсидирани. Правителството поощрява хората да избират по-качествено лечение. Всеки пациент може да избира според джоба си. Конкуренцията заставя правителствените болници да повишават качеството на услугите. Но правителството забранява използването на партидите от Медисейф за прегледи в частни поликлиники или доктори, защото счита, че хората ще започнат да се обръщат към тях за щяло и нещяло, ако не плащат от джоба си с налични пари. През 1990 допълват здравноосигурителната система с още една, Медишилд – Доброволно застраховане в случаи на фатални заболявания. Застрахователните премии могат да се изплащат от средствата на Медисейф. През 1993 правителството учредява фонд Медифонд (Medifund), захранван с правителствени средства и предназначен да покрие медицинските разходи на онези, които са изчерпали средствата си от Медисейф, Медишилд, и нямат близки родственици, които могат да им помогнат. Такива пациенти се поемат изцяло за сметка на Медифонд. По този начин правителството затваря всички възможни злонамерени течове от системата на здравеопазването и предотвратява дългата опашка от пациенти, чакащи за операция. 3. Избор на кадри и административното управление А. Решаващият фактор обезпечил на Сингапур успешно развитие е бил правителство от способни министри, на което помагат държавни служители с високи морални качества. На премиера му стига да постави задача, да определи срок за решаване и те сами намират решението. Ли Куан Ю и колегите му откриват, че за да станеш лидер е малко да си просто способен човек, трябва да притежаваш комбинация от мъжество, решителност, преданост, характер и способност да водиш хората. Трябват им кадри, които умеят да мислят, и да работят с хора. Решават да привлекат в правителството най-добрите от най-добрите. Процесът е бавен и труден, а пресяването през много ситно сито. Преуспяващите и способни мениджъри не са родени политически лидери, способни да спорят, да вдъхновяват, да разбиват чужди аргументи публично. Започват да се вглеждат в хора от висшите етажи на всички сфери в страната, търсейки мъже и жени между 30-40 години, специалисти, търговци, предприемачи и профсъюзни дейци, които да издигнат кандидатурите си за избори. Стигат до заключение, че по-важнният компонет от способности е оценка на характера. Решават, че им е нужна помощта на психиатри и психолози за провеждане на тестове върху кандидати за висши политически и държавни постове. Тези психологически тестове за съобразителност, характер, лични качества и ценности се прилагат и върху кандидатите за министри. Резултатите не са присъда, но помагат да се отсеят явно непригодните и са крачка напред в сравнение с интуитивните съждения, правени при едно 2-часово интервю с кандидата. Не разполагат с достатъчно квалифицирани психолози за тестиране на кандидати за висши постове и затова искат от Националния Университет на Сингапур да подготвя повече поведенчески психолози.Интересува ги как мултинационалните корпорации правят своята системна селекция за високопоставени мениджъри. Стигат до заключение, че една от най-добрите системи е разработена и внедрена от англо-холандската «Шел» (Shell), които обръщат внимание на това което наричат “текуща оценка на потенциала” (currently estimated potential) на човека. Тази оценка почива върху три фактора: способност за анализ, развито въображение, наличие на рационалност. Заедно трите формират интегрален показател, който в “Шел” наричаха “хеликоптерно виждане” (helicopter vision), способност на човек да вижда факти и проблеми в мащабен контекст, при това да различава критично важните детайли. В групата на провеждащите теста влизат и хора, лично познаващи кандидата. Такава група има способност достатъчно фино да отсее измежду кандидати с иначе еднакви способности, онези които притежават “хеликоптерно виждане”. През 1983, след като изпитват тази система, се убеждават, че тя е надеждна и практична, системата е приета и внедрена в цялата държавна администрация. Освен “хеликоптерно виждане”, кандидатите за висши политически постове (министри) трябваше да притежават политически нюх и характер, за да установяват контакти с лидерите на неправителствените организации. Приемат в правителството хора само с такива качества. Провеждат интервюта с десетки (след психологическите тестове), за да изберат само един. Б. През 70-те дефицитът на талантливи и образовани хора се увеличава – около 5 процента образовани емигрират годишно. Тогава решават да привлекат за растящата икономика на Сингапур достатъчно талантливи предприемачи, професионалисти, хора с творчески професии и висококвалифицирани работници. През 1980 правителството формира два комитета – един занимаващ се с намиране на работа за такива хора, и втори – с техните социални проблеми. С помощта на съветниците по студентските въпроси в посолствата на Сингапур във Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия и Канада служители на тези комитети организират срещи с перспективни азиатски студенти учещи в тамошни университети, за да ги заинтересоват за получаване на работа в Сингапур. Концентрират усилията си върху азиатски студенти, тъй като обществото в Сингапур е азиатско с най-високо качество на живот, и те леко могат да се асимилират в него. Системното търсене на талантливи студенти из целия свят им позволяваше да привличат в Сингапур ежегодно по няколкостотин студенти, и така да компенсират загубите от емиграция в по-развити страни на 5-10 процента високообразовани сингапурски граждани. За да привлече изключително способни студенти, комитетът използва тактиката “зелена жътва”, която използват американските компании, предлагайки работа на студенти още преди да са си взели изпитите за дипломиране, по резултатите им от текущи оценки. Към 90-те години, благодарение на активно вербуване, притокът на специалисти три пъти превишава “изтичането на мозъци”. Започват ежегодно да предлагат няколкостотин стипендии на способни студенти от Индия, Китай и други страни в региона, с надежда че някои от тях ще останат в Сингапур, привлечени от добрите перспективи за работа. А онези, които ще заминат в чужбина, пак ще бъдат полезни на сингапурските компании, работещи там. Формират също така две целеви групи, специално занимаващи се с привличане на талантливи хора от страните в региона. Хиляди инженери, управители и други специалисти, дошли от чужбина, помагат за икономическия ръст на Сингапур и прибавят допълнителни “мегабитове” в оперативната памет на сингапурския “компютър”. 4. Развитие на икономиката А. Крачка първа – оцеляване на стабилно, но посредствено ниво: Още в началото на управлението си Ли стига до заключение, че държава-град в Югоизточна Азия няма шанс, ако се опитва да върви по утъпкани пътища. Трябва да положат свръхусилия, да са сплотени, твърди и адаптивни, способни да произвеждат по-качествено и евтино от съседите. Трябва да са различни от другите. Най-ценният им актив е доверието на хората в него лично и в правителството. Стъпват внимателно, за да не счупят това крехко доверие с лошо управление и корупция. Другият им ценен актив са хората: трудолюбиви, спестовни, жадни за учение. Макар и от различни етноси, знаят, че една справедлива и безпристрастна политика, която да разпредели тежестите на безработицата равномерно, а не само върху малцинствата, ще ги сплоти. Критично важно е да удържат в единство това разноезично, многокултурно и многорелигиозно общество, да го направят достатъчно устойчиво, но и достатъчно динамично, за да стане Сингапур конкурентен играч на световните пазари. Но как да излязат на тези пазари. Не знаят. Ако не успеят да открием нова парадигма на развитие, бъдещето пред нас се очертаваше мрачно. Разбират, че единственият начин да оцелеят е индустриализацията. Развитието на посредническата търговия е достигнала предел, угрозата от срив е реална. За решението на проблема концентрират усилията си върху създаване на промишленост. Независимо че вътрешния им пазар е малък (тогава 2 млн.човека население, сега около 6), въвеждат протекционистки мерки за произведени в Сингапур автомобили, хладилници, климатици, радиоприемници, телевизори и магнетофони, с надежда че в бъдеще ще могат да ги произвеждаме в страната. Така също поощряват сингапурски бизнесмени, основаващи фабрики за производство на растителни масла, козметика, противокомарни мрежи и шампоани и т.н. Успяват да привлекат инвеститори от Хонк Конг и Тайван, които построяват фабрики за играчки, текстил и готово облекло.Началото е малко обещаващо. Индустриалният район Джуронг (Jurong) на запад от Сингапур пустее, независимо че влгат големи средства за развитие на инфраструктура. По онова време приветстват инвестиции в каквото и да е предприятие, само и само да се създават много работни места. През 1971, когато англичаните напускат (техни бази осигуряват 20 процента от БВП на Сингапур дотогава и работа за 70 000 души) никой не е безработен, нито един участък земя от бившите английски бази не остава неусвоен. Но Сингапур още не е постигнал визията на Ли Куан Ю, той е посредствена икономика, предимно със заетост в лека промишленост, без влагане на висококвалифициран и скъпо платен труд. Колапсът на икономиката му е предотвратен, но блестящи перспективи пред тази икономика липсват, тя е посредствена. Б. Скок към високите технологии и печалби: Какво прави Ли, за да реализира идеята си за изключителност в икономиката на Сингапур? Отива в САЩ, в Харвард, и след като е изучил добре манталитета на американския корпоративен бизнес, търси лични контакти с негови представители. Той иска нещо много дръзко – да ги убеди да инвестират в Сингапур, да дойдат с парите и ноу-хауто си там. Дава си сметка, че евтиният и надежден въздушен и морски транспорт са направили възможно изнасянето на производства в нови страни, при условие че тяхното население е достатъчно дисциплинирано и способно да се обучава да работи с новото оборудване, а също се изискваше ефективно и стабилно правителство, осигуряващо сигурност за чуждите предприемачи. Той убеждава американските си бизнес-събеседници, че Сингапур е вече постигнал това, защото кредото му е: или ще произвеждаме по-евтино и качествено от другите, или ще загинем. Отговаря на трудните им въпроси искрено. Изправя се пред тях и застава с цялата си внушаваща респект и доверие личност, и постига успех – пробивът не закъснява. Холандският му икономически съветник му е казал какво търси мултинационалния корпоративен бизнес в държави като Сингапур (все още в Третия свят тогава): политическа, икономическа и финансова стабилност, добро трудово законодателство. Наличието на всички тези фактори в съвкупност, ги убеждава, че за техните предприятия няма да има проблеми. Защо Ли иска да привлече водещите големи мултинационални компании? Ето неговата логика: технологиите в леката промишленост са трудоемки, но не крупни и рентабилни. Големите корпорации биха донесли високи технологии в мащабно произвоство и биха създали много работни места. Ли съзнава какво може да предложи: само трудолюбиви хора, добра основна инфраструктура и правителство, решило да бъде честно и компетентно. Такива обаче имат и някои от съседните му азиатски държави. Той обаче решава да направи нещо по-различно, нещо повече: да създаде оазис на Първия свят в регион на Третия свят. Ако Сингапур съумее да се издигне на стандартите на Първия свят в обществената и лична сигурност, здравеопазване, образование, телекомуникации, траспорт и услуги, то той би се превърнал в база за предприемачи и инженери, мениджъри и други професионалисти, желаещи да развиват бизнес в страната и региона. Това означава, че правителството трябва да обучи сингапурските граждани и да им осигури всичко необходимо да стигнат стандартите в развитите страни. Ще стане като тренират и пренасочват хората с помощта на школи, профсъюзи, обществени центрове и организации. Формират Управление за икономическо развитие (УИР), за си имат инвеститорите работа с една агенция, а не с множество отдели, департаменти и министерства. Управлението трябва да решава всички проблеми на инвеститорите. Главните усилия на УИР се насочват в привличане на инвестиции в 4 основни отрасъла: оборудване и ремонт на кораби; машиностроене, химическа промишленост, електроуреди и прибори. Председателят на УИР има право да си избира измежду най-добре дипломиралите се студенти и учени, завръщащи се от Англия, Канада, Австралия и Нова Зеландия. УИР става мощно и ефективно учреждение. Ключова роля в привличането на инвестиции играе правителството, което в макроикономически план създава фундамент за добре работещо частно предприемачество. Освобождават чуждите инвеститори в промишлени зони за от занъци за 5 години, после срокът е удължен на 10. Преломът се случва през октомври 1968, след посещение на делегация на Texas Instruments, след деветгодишна усилена работа. Американците искат да основат в Сингапур предприятие за производство на полупроводници. Последват ги “Нешънъл симикондъктър” (National Semiconductor), Хюлет Пакард и др. Американските мултинационални корпорации заложагат фундамента на мащабната високотехнологична електронна промишленост на Сингапур. Точно електронната промишленост позволява на Сингапур да преодолее безработицата, а през 80-те години го превръща в крупен износител на електроника. После корпорациите продължават да разширяват експанзията си към Малайзия и Тайланд. Това е и сбъдната визия на Ли Куан Ю – той е направил от изостаналия Сингапур оазис на Първия свят, в който идват капиталите и хората на развитите страни и корпорациите от Първия свят, за да продължат експанзията си към Азия. След електрониката, в страната влизат големите нефтопреработвателни компании, а след тях идват и големите банки и финансови институции. Сингапур е направил своето икономическо чудо, но то се дължи предимно на визията, волята и ума на един човек и лидер – Ли Куан Ю. Пътят на Сингапур, който за 30 години се превръща от бедна азиатска държава в една от най-развитите и проспериращи икономики в света е поучителен и не е утопия. Най-важното, според мен, в него е ролята на една изключителна личност-лидер, събрал около себе си ядро от също почти толкова способни личности в екип, и опериращ с принципа на меритокрацията (йерархия според качества). Това е един възможен път за развитие на България, още повече, че тя след Освобождението е вървяла няколко десетилетия по него до началото на Първата световна война. Другият алтернативен път е нека условно го нарека „Финландия” – една съпоставима по население европейска държава (и на България, и на Сингапур), член на ЕС, в която действат съвсем противоположни принципи на обществено-икономическо развитие и манатлитет. Интересно би било да се направи подобен сравнителен анализ и с тази страна и пътят й към нейния просперитет. Като обобщение: този мой последен конспектиран анализ на целия изложен на части текст от книгата на Ли Куан Ю, е възможно най-синтезираната му версия. На практика е възможно да се направи още по-голямо компресиране и превръщането му в схематични точки, но това едва ли ще представлява ценност, нито от познавателна, нито от практическа гледна точка. С това моето участие в тази тема, в която много се забавлявах лично, приключи.

36 мисли на Нийл Армстронг (непреведените от предишния ми постинг): - Надявам се да се чувствате комфортно като използвате логика, без да се залъгвате със заключението че логиката неминуемо ще ви доведе до правилното заключение. I hope you become comfortable with the use of logic without being deceived into concluding that logic will inevitably lead you to the correct conclusion. - Единственото наблюдение, което бих предложил на вашето внимание е, че някои неща са извън вашия контрол. Можете да загубите здравето си от заболяване или злополука. Можете да загубите богатството си по всякакви непредсказуеми причини. Онова което не е лесно да откраднат от вас без вашето сътрудничество са вашите принципи и ценностите ви. Те са най-важните ви притежания и ако внимателно ги избирате и съхранявате, те ще ви служат вярно, на вас и на близките ви хора. The single observation I would offer for your consideration is that some things are beyond your control. You can lose your health to illness or accident. You can lose your wealth to all manner of unpredictable sources. What are not easily stolen from you without your cooperation are your principles and your values. They are your most important possessions and, if carefully selected and nurtured, will well serve you and your fellow man. - Вижте, аз не бях избран да бъда първият. Аз бях избран само за командир на този полет. Обстоятелствата ми дадоха тази особена роля. Това не беше планирано от никой. Yeah, I wasn't chosen to be first. I was just chosen to command that flight. Circumstance put me in that particular role. That wasn't planned by anyone. - Преди всичко, като човек отдаден, очарован и посветен на летенето, бях разочарован от каприза на историята, която ми отреди да живея поколение по-късно. Така пропуснах всички велики времена и приключения от епохата на авиацията. All in all, for someone who was immersed in, fascinated by, and dedicated to flight, I was disappointed by the wrinkle in history that had brought me along one generation late. I had missed all the great times and adventures in flight. - Безмоторните самолети, планерите, те са прекрасни летящи машини. С тях най-близо се доближавате до усещането, че летите като птица. Gliders, sail planes, they're wonderful flying machines. It's the closest you can come to being a bird. - Хората в програмата Apollo се трудеха усилено, работеха дълги часове наред, и правеха перфектно всичко, те дадоха най-доброто от себе си. All the Apollo people were working hard, working long hours, and were dedicated to making certain everything they did, they were doing to the very best of their ability. - Америка трябва да реши дали иска да остане лидер в Космоса. Ако да, ние сме длъжни да създадем програма, която ще ни даде най-добрия шанс да постигнем тази цел. America must decide if it wishes to remain a leader in space. If it does, we should institute a programmed which will give us the very best chance of achieving that goal. - Американците са посетили и изследвали 6 места на Луната, вариращи по размер от поляна до малко градче. Това оставя повече от 14 милиона квадратни мили за изследване. Americans have visited and examined 6 locations on Luna, varying in size from a suburban lot to a small township. That leaves more than 14 million square miles yet to explore. - Като момче, тъй като съм роден и израснал в Охайо, на около 60 мили северно от Дейтън, винаги съм живял с легендите за братя Райтс, откакто се помня. As a boy, because I was born and raised in Ohio, about 60 miles north of Dayton, the legends of the Wrights have been in my memories as long as I can remember. - Тъй като нормален климатик е неприспособим в лунни условия, бяхме принудени да използваме студена вода за охлаждане на скафандрите отвътре. Нямахме никакви уреди, които да отчитат за колко време ще стигнат малките резервоари върху гърбовете ни. Because normal air conditioning is inadequate for lunar conditions, we were required to use cold water to cool the interior of our suits. We did not have any data to tell us how long the small water tank in our backpacks would suffice. - За САЩ, водещата космическа нация в продължение на почти половин век, перспективата да остане без ракетоносители до ниска околоземна орбита и без капацитет да изпраща хора на изследователски мисии отвъд орбитата на Земята, обрича нашата нация на второстепенна и дори треторазрядна роля. Докато планът на Президента предвижда пилотирани полети дори към Марс, липсата на усъвършенствани ракети и космически кораби вече ни гарантира, че няма да можем да постигнем това дори в по-далечно бъдеще. For the United States, the leading space faring nation for nearly half a century, to be without carriage to low Earth orbit and with no human exploration capability to go beyond Earth orbit for an indeterminate time into the future, destines our nation to become one of second or even third rate stature. While the president’s plan envisages humans traveling away from Earth and perhaps toward Mars at some time in the future, the lack of developed rockets and spacecraft will assure that ability will not be available for many years. - Геолозите имат една поговорка - скалите помнят. Geologists have a saying - rocks remember. - Чувствам се комфортно в моето ниво на публичен дебат. I am comfortable with my level of public discourse. - Вярвам, че всеки човек има отреден брой удари на сърцето. Нямам намерение да губя нито един от моите като тичам за здраве. I believe that every human has a finite number of heartbeats. I don't intend to waste any of mine running around doing exercises. - Казвам с ръка на сърцето – и това е голяма изненада за мен – че никога не съм имал мечта да отида на Луната. I can honestly say - and it's a big surprise to me - that I have never had a dream about being on the moon. - Очаквам, че до края на този век ние ще постигнем значително повече от това, което се направили. I fully expected that, by the end of the century, we would have achieved substantially more than we actually did. - Подозирам, че дори и да възникнат най-различни и трудни въпроси, те не са толкова трудни и толкова много, колкото бяха тези, с които ние се сблъсквахме, когато започнахме космическата програма Аполо през 1961 г. (коментирайки възможността за създаване на пилотирани мисия до Марс) I suspect that even though the various questions are difficult and many, they are not as difficult and many as those we faced when we started the Apollo (space program) in 1961. (commenting on the feasibility of a manned mission to Mars) - Мисля че бях привлечен да стана астронавт не толкова от перспективата да летя до Луната, а да летя в съвършено различна среда. I thought the attractions of being an astronaut were actually, not so much the Moon, but flying in a completely new medium. - Бях въодушевен, възторжен и изключително изненадан, че сме били успешни. I was elated, ecstatic and extremely surprised that we were successful. - Аз съм съвсем сигурен, че ще имаме такива (лунни) бази в рамките на нашия живот, нещо подобно на антарктическите станции и други постоянно обитавани подобни научни постове. I’m quite certain that we’ll have such (lunar) bases in our lifetime, somewhat like the Antarctic stations and similar scientific outposts, continually manned. - Аз съм много загрижен за насоките в политиката на космическата агенция. Имаме ситуация в САЩ, при която Белия дом и Конгреса са в противоречие каква трябва да бъде бъдещата посока. Те играят някаква игра в която НАСА е перце за бадминтон, което си прехвърлят напред-назад.. I'm substantially concerned about the policy directions of the space agency. We have a situation in the U.S. where the White House and Congress are at odds over what the future direction should be. They're sort of playing a game and NASA is the shuttlecock that they're hitting back and forth. - Според мен важното беше, че кацнахме с четирите алуминиеви крака на модула безопасно върху лунната повърхност, докато все още бяхме вътре. За мен нямаше кой знае каква разлика между наличието на десет фута между пода и повърхността на Луната, и онова разстояние от един инч от неопренов каучук на нашите подметки, разделящо ни от лунната повърхност. In my mind the important thing was that we got four aluminum legs safely down on the surface of the moon while we were still inside the craft. To me, there wasn't a lot of difference between having ten feet of leg between the bottom of the spacecraft in which we were standing and the surface of the moon, and having one inch of neoprene rubber or plastic on the bottom of our boots touching the lunar surface. - Знанието е от основно значение за всички човешки постижения и напредък. То е едновременно ключ и задача за решаване към напредъка на човечеството. Търсенето на знание е това, което отведе човека на Луната; но трябваше да има достатъчно придобити знания, за да може да стигнем до там. Как използваме придобитите знания, определя нашия прогрес на земята, в космоса или на Луната. Вашата библиотека е склад за ума и духа. Използвайте я добре. Knowledge is fundamental to all human achievements and progress. It is both the key and the quest that advances mankind. The search for knowledge is what brought men to the moon; but it took knowledge already acquired to make it possible to get there. How we use the knowledge we gain determines our progress on earth, in space or on the moon. Your library is a storehouse for mind and spirit. Use it well. - По-късните мисии на Аполо бяха в състояние да стигат все по-далече и да покриват все по-обширни области, особено когато се появи транспортното средство Lunar Rover през 1971. Later Apollo flights were able to do more and move further in order to cover larger areas, particularly when the Lunar Rover vehicle became available in 1971. - Нашата автопилот ни насочи към ръба на голям кратер, с размерите на голям футболен стадион, със стръмни склонове, покрити с много големи скали с размери на автомобили; това не е беше мястото, където желаех да направя първото си кацане.. Our autopilot was taking us into a verge large crater, about the size of a big football stadium with steep slopes on the crater covered with very large rocks about the size of automobiles that was not the kind of place that I wanted to try to make the first landing. - Пилотите не изпитват особена радосдт от ходенето: пилотите обичат да летят. По принцип пилотите изпитват гордост от сполучливото приземяване, не от излизането от машината. Pilots take no special joy in walking: pilots like flying. Pilots generally take pride in a good landing, not in getting out of the vehicle. - Изследването е създаване на ново знание. Research is creating new knowledge. - Писателите-фантасти предвиждаха, че това ще се случи. Х.Уелс, Жул Верн и други автори бяха писали, че хора ще отидат до Луната. Но никой от тези писатели не предвиди никаква вероятност, че лунните изследователи ще могат да комуникират със Земята, ще изпращат дотам данни, информация за местонахождението си или картини от онова, което виждат. Science fiction writers thought it would be possible. H. G. Wells, Jules Verne, and other authors found ways to get people to the moon. But none of those writers foresaw any possibility of the lunar explorers being able to communicate with Earth, transmit data, position information, or transmit moving pictures of what they saw back to Earth. - Науката все още не е пророчество. Ние можем да предвидим доста много за следващата година и твърде малко за следващите 10. Science has not yet mastered prophecy. We predict too much for the next year and yet far too little for the next 10. -Целете се с фотоапаратите в звездите, но ако се случи да пропуснете – снимайте вместо това Луната. Shoot for the stars but if you happen to miss shoot for the moon instead. - Авторите предвиждаха моята част от приключението, но вашата част е отвъд тяхната представа. The authors foresaw my part of the adventure, but your part was beyond their comprehension. - Хоризонтът изглежда доста близо до вас, защото извивката му е много по-силно изразена, отколкото тук, на Земята. The horizon seems quite close to you because the curvature is so much more pronounced than here on Earth. - Най-важното постижение на Аполо беше демонстрацията, че човечеството не е завинаги приковано към тази планета и визията ни стига доста по-далече, а нашите възможности са неограничени. The important achievement of Apollo was demonstrating that humanity is not forever chained to this planet and our visions go rather further than that and our opportunities are unlimited. - Няма големи постижения без риск. There can be no great accomplishment without risk. - Чрез книги ще се срещнете с поети и писатели, чиито творения ще разпалят въображението ви. Вие ще се срещнете с великите мислители, които ще споделят с вас своите философии, техните представи за света, за човечеството и за сътворението. Ще научите за събития, които са оформили нашата история, на дела, така благородни и низки. Всичко това знание е ваше, приемете го... Вашата библиотека е склад за ума и духа. Използвайте го добре. Through books you will meet poets and novelists whose creations will fire your imagination. You will meet the great thinkers who will share with you their philosophies, their concepts of the world, of humanity and of creation. You will learn about events that have shaped our history, of deeds both noble and ignoble. All of this knowledge is yours for the taking… Your library is a storehouse for mind and spirit. Use it well. - Е добре, мисля че ние се опитвахме доста усилено да не бъдем прекалено самоуверени, защото щом станеш прекалено самоуверен, винаги се надига нещо и те ужилва. Well, I think we tried very hard not to be overconfident, because when you get overconfident, that's when something snaps up and bites you.

Още някои факти за Нийл Армстронг, допълващи написаното от Ник в първия му постинг от темата. Фактите са от книгата "First Man: The Life of Neil Armstrong" by James R. Hansen. - Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 в Wapakoneta, Охайо. - Армстронг има шотландски и германски произход. Бащата на Армстронг се казва Stephen Koenig Armstrong, а майка му Viola Louise Engel. - Нийл Армстронг получава пилотско свидетелство с право да управлява самолет на 16-годишна възраст, преди да има шофьорска книжка. - Нийл Армстронг става военен пилот в авиацията на Флота на 20-годишна възраст. - Армстронг има 78 бойни мисии в Корейската война с общо 121 часа във въздуха, повечето през януари 1952. - Армстронг е бил пилот-изпитател на X-15, развиващ скорост над 6000 км/ч. -Точно преди да се качи на модула за прилуняване, Армстронг казва енигматичната фраза: „Късмет, мистър Гурский.” Мнозина служители от НАСА, чули тези негови думи, предположили, че се отнасят за някой съветски космонавт-конкурент. Оказало се обаче, след като проверили списъците със съветски космонавти, че такова лице не съществува там, нито в американските космически програми. Години наред след това, любопитни репортери непрекъснато питали Армстронг какво означавала неговата реплика, на което той отговарял само с усмивка. Най-сетне, на 5 юли 1995, след една конференция в Тампа Бей, Флорида, Армстронг слага край на продължилата 26 години загадка. Мистър Гурский е починал, така че Армстронг може да даде даде отговор. През 1938, когато е бил малко момче, Армстронг играел бейзбол с приятел в задния двор. Приятелят му хвърлил силно топката, тя счупила прозореца на спалнята на съседната къща и влетяла в стаята. Съседът се казвал мистър Гурский. Когато малкият Армстронг се покатерил на рамката, за да си вземе топката, чул следния монолог от жената на мистър Гурский, мисис Гурский: „Секс! Искаш от мен секс? Ще получиш секс, когато детето на съседите отиде на Луната!” -На 15 март 1962 Нийл Армстронг е избран като един от шестимата пилоти-инженери, кандидати за предстоящия космически полет. -Нийл Армстронг се уволнява от НАСА през 1970. -Армстронг има своята Звезда на Алеята на Славата на Булевард Холивуд, Лос Анжелес, Калифорния. -Нийл Армстронг работи като пилот-изпитател в НАСА в центъра Dryden Flight Research Center, където има над 900 часа полет с различни апарати. - Армстронг още като момче чете всичко, свързано с полета и живота на братята Райт, и по-късно неведнъж заявява, че те най-силно са повлияли върху решението му да стане пилот. Той също така казва, че винаги е искал да ги срещне и да се запознае с тях лично. -Армстронг има двама сина, Ерик (1957) и Марк (1963) и една дъщеря Карън (1959-1961) от брака му с Джанет Шерън. Двамата се развеждат през 1994. -През 1994 Армстронг обявява, че спира да дава автографи, защото е разбрал, че мнозина от неговите фенове правят бизнес с подписите му и ги продават. -От 1982 до 1992 Нийл Армстронг е изпълнителен директор на корпорацията Computing Technologies for Aviation, Inc. - Нийл Армстронг е награден с Presidential Medal of Freedom, което е най-високото отличие за цивилен в САЩ. - Нийл Армстронг има следните научни степени: Bachelor of Science degree in Aeronautical Engineering, Master of Science degree in Aerospace Engineering и Рrofessor of Aerospace Engineering. - Нийл Армстронг е заместник-председател на Президентската комисия, разследваща причините за инцидента със совалката Challenger през 1986. - Нийл Армстронг винаги е избягвал публичността и показността. -Когато Армстронг изрича паметните думи: „Тук база Спокойствие. Орелът кацна.”, той изглежда спокоен на записите, но резултатите от измерването на биологичните му показатели показват, че пулсът му в този момент е бил 156 удара в минута. -След като напуска НАСА, Армстронг става редовен професор във Факултета по аеронавтика в Университета на Синсинати. Там той остава в продължение на 9 години. -На 18 ноември 2010, 80-годишният Нийл Армстронг заявява в реч, произнесена в Хага пред аудитория на Science & Technology Summit ,че ако се търси командир за космически полет до Марс, той е готов, стига да го поканят. -Нийл Армстронг издъхва на 25 август 2012, след усложнения при операция на сърцето, която му е направена в началото на същия месец. -Малко след смъртта му, неговото семейство прави публично изявление: „Към онези, които ни питат какво могат да направят в знак на уважение към Нийл, ние имаме едно предложение: „Уважавайте неговата достойна служба, постижения и липса на себеизтъкване; и когато ви се случи в ясна нощ да се разхождате навън, и видите че Луната ви се усмихва отгоре, спомнете си за Нийл, и му намигнете.”

Капитане, техниката е впечатляваща, но мен много повече ме впечатли ето това: Ние ежегодно избираме няколко от най-добрите ни млади офицери за обучение в чужбина – Оксфорд, Кеймбридж и др. Английски университети – където те преминават пълен академичен курс на обучение в хуманитарни, инженерни, точни науки или специфична професионална подготовка. В течение на цялото им следване, те получават пълна заплата на лейтенант и допълнителна стипендия, която покрива таксата им за следването, квартирата, храната и други разходи. Те са задължени да подпишат декларация, че се задължават да служат най-малко 8 години след получаването на задграничната си диплома. През този период ги изпращаме 2-3 пъти в Америка или Англия. Отначало за да получат специализирана подготовка като артилеристи, танкисти или свързочници; по средата на кариерата им – на щабно и командно обучение в Америка или Англия; и накрая – за преминаване на курс по гражданска или делова администрация в такива водещи американски университети като Станфорд или Харвард. В края на 8-годишната си служба тези офицери могат да останат в армията, да преминат на гражданска служба в качеството им на държавни служители от висш ранг, да преминат в органите на държавно управление или да си намерят работа в частния сектор. Ежегодно те преминават военно обучение за по 2-3 седмици. По този модел привлякохме някои от най-способните студенти. Без това нашата армия щеше да има само техника, но не и интелектуален елит, способен да я използва най-ефективно. Без хората и най-модерната техника е само куп желязо; погледни как инвестира Сингапур: в хора, дългосрочно. После тези млади офицери преминават или нагоре в йерархията на армията, или в държавната администрация, или в бизнеса, но те са от най-високо интелектуално качество и с първокласно образование и подготовка. И сигурно да инвестираш в 200 такива млади офицери е по-евтино от това да купиш 10 танка, но рентабилността е несравнимо по висока от инвестицията в хора. Много конфуцианско мислене, държавническо, перспективно и умно.

10 характерни черти на Ли Куан Ю 1. Визионер Ли Куан Ю, още в началото на своята политическа кариера, когато поема кормилото на управлението на Сингапур, много ясно си представя бъдещето на страната си в света и региона не като една от многото, а като първа сред многото, уникална. Каквото и да прави през следващите 31 години, Ли Куан Ю винаги води народа си към тази своя визия – те, сингапурците, не просто трябва да произвеждат добре и да са едни от най-добрите, те трябва да са уникално по-добри, по-дисциплинирани, по-интелигентни от всичките си съседи, и да правят онова, което другите не са способни да правят и което още никой не е правил по този начин. Ли никога не изпуска тази своя визия от поглед, и в крайна сметка я превъплъщава в реалност: това което той визира в началото на пътя му, става реалност в неговия край. Когато се налага да вземе и проведе някакво решение по пътя му към голямата цел – да превърне Сингапур от бедна изостанала страна в преуспяваща нация – Ли Куан Ю никога не се колебае да отстоява мнението си и да го превръща в действие, дори това да е оспорвано и осмивано от мнозина авторитети. “Нямаше да имаме икономически прогрес, ако не бяхме се конфронтирали с такива неща като начин на живот, отношение към съседите, шумът, който си свикнал да вдигаш, навика ти да плюеш на улицата.” Само човек с много силен характер може да се изправи срещу вкоренени вредни обществени навици и да ги променя: “Понякога изострям до крайност един спор, залагам всичко, ако знам че съм прав и залога си струва.” 2. Перфекционист Описан от сп. “Тайм” като “Изключително интелигентен човек с нулева толерантност към посредствеността”, Ли Куан Ю е брилянтен във всичките си действия и думи. Това е така още от ученическите му години и по късно в университета Raffles Institution, в който по негово време учат 150 най- елитни студенти в Сингапур. Той взема диплома с най-висока оценка от целия випуск Raffles, както и такава от колежа John Anderson след това. Получавайки второ висше образование в John Anderson (Англия), Ли Куан Ю записва трето – юридическо – в Fitzwilliam College в Кеймбридж, получавайки и там възможно най-високото отличие Double Starred (double First Class Honours). След като се връща в Сингапур, ли става съдружник в асвокатска кантора Laycock & Ong и още при първата си професионална изява като младши асистент в кантората отново е блестящ – фирмата му защитава иска на стачкуващите пощенски служители в Сингапур; благодарение на Ли профсъюза печели делото в съда и колониалното английско правителство е принудено да изпълни всички искания на пощенския профсъюз за по-високи заплати, по-добри условия на труд и т.н. Дирекцията на пощите обжалва и делото отива в арбитраж – и отново профсъюза, представляван от току-що дипломиралия се Ли печели делото: първо дело, първа блестяща победа. Това е началото и на политическата кариера на Ли Куан Ю, без неговата кариера на юрист, нямаше да го и министър-председателят на Сингапур Ли Куан Ю, направил от страната си за 31 гидини една от първите 10 най-проспериращи страни в света. 3. Печели войни без да воюва Ли Куан Ю притежава удивителната дарба за предприемач и бизнесмен да открива “зелени зони” за конкуренция и пазарен успех. Той не върви по утъпканите пътища на конкуренцията в бизнеса, не “воюва” с другите за пазари – той създава от нищото нов пазар, тъм където не го е имало преди, и се явява първи на този пазар без конкуренция. Това се нарича “зелена” конкуренция – да печелиш война без да воюваш, да видиш пазар там, където другите не са го видели. Така печели и с превръщането на Сингапур в най-крупния регионален производител на електроника за западните пазари, преди на някой въобще да му хрумне идеята, че това е възможно. Когато решава, че трябва на всяка цена да привлече крупни инвеститори от високотехнологични мултинационални компании в Сингапур, Ли Куан Ю се заема да озелени целия град и да го превърне в красива градина. Задачата не е била толкова лесна и елементарна, колкото изглежда на пръв поглед. Той назначава специален човек за това, начело на специален отдел с ранг на държавна агенция. В продължение на няколко години, стъпка по стъпка, Ли постига целта си – от внесените 8000 вида растения, “едва” 2000 успяват да се адаптират към климата в Сингапур, но крайният резултат е визията на Ли: Сингапур се превръща в добре подредена озеленена градина. На финала на отделната глава в книгата му посветена на тази сага, Ли Куан Ю заключава, че е накарал и другите регионални лидери в Азия да правят същото с техните столици, стартирал е между тях своеобразна конкуренция по озеленяване. “И добре, че се състезавахме в това – пише Ли, - защото конкуренцията в други области по тези места понякога води до лоши последствия.” 4. Притежава Дар слово Ако чуете и видите на живо речите на Ли Куан Ю, ще разберете защо той е бил възприеман с толкова голям респект както от обикновени хора, така и от световни лидери. Речите му винаги са сплав непоклатима логика и кипяща страст, невъзможно е да не го слушаш. Тук можете да видите и чуете на живо части от негови речи: https://www.youtube.com/watch?v=e8rPofi-AUw 5. Не е политически коректен Самият Ли Куан Ю с ирония казва, че не е политически коректен, при това си личи, че не му пука кой знае колко от това. Сила или слабост на лидер е това? Зависи от гледната точка. При всички случаи при него е израз на здрав разум и прагматизъм – той избира да поставя остро съществуващите проблеми и да ги решава, пред това да ги завоалира. “Мога да бъда упрекван в много неща, но и най-заклетите ми врагове никога не са ме обвинявали, че се страхувам да изрека мнението си.” 6. Понякога е следвал Макиавели Ли Куан Ю винаги е имал репутацията на лидер с “желязна ръка”. “Срази ги още преди да са казали “А”, защото ако чакаш да кажат цялата азбука от “А до Я”, ще ти бъде много по-трудно да го направиш”. Тук е мястото да си спомним за добрия стар Макиавели, който в “Принцът” пише следното: “Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат.” Ли го казва по друг начин: Никога не съм бил загрижен или обсебен от резултатите на социологическите проучвания за популярност. Пред алтернативата да бъда обичан и тази да се страхуват от мен, винаги съм вярвал, че Макиавели е бил прав. Ако никой не изпитва респект от мен, аз ще бъда безпомощен.” 7. Преди всичко Реалист Ли Куан Ю винаги открито е наричал азиатските заклинания, хороскопи и Фън Шуй учения "пълен боклук", каза, че любовта от пръв поглед е "голяма грешка", и е дори силен застъпник на тезата за наследствена интелигентност. “Живял съм достатъчно дълго, за да се убедя сам в тези неща.” – пише на 85-годишна възраст той в “Трудни истини, за да продължи напред Сингапур” и продължава пак там по повод на градоустройствените планове за неговия дом - "Заради моята къща, съседните къщи не можеха да бъдат построени високи. Казах на правителството - разрушете къщата ми, за да променим правилата за планиране, и тогава стойността на земята ще тръгне нагоре. Не мисля, че дъщеря ми или жена ми или аз, които сме живели в него, или синовете ми, които са израснали в него, ще оплакват загубата му. " 8. Предан съпруг Любовната история между Ли Куан Ю и неговата жена Куа Гео Чо е красива и вълнуваща. Бракът им остава стабилен и здрав 63 години, и по-късно, когато Куа Гео Чо към края на живота си боледува тежко, се разкрива една черта от характера на Ли Куан Ю, останала незабелязана в предишни години – колко топъл и любящ човек е той. Той поема лично цялата грижа за нея, измерва кръвното й налягане ежедневно, чете й като на малко дете, докато тя заспи нощем. След втория инсулт на майка й, дъщеря им описва следния случайно дочут разговор между родителите й: LKY към майка й: ‘Ние бяхме заедно през целия си живот. Ти не можеш да ме оставиш сам сега. Аз ще направя твоя живот пълноценен, въпреки проблемите ти със здравето.” Тя: ‘Това е голямо обещание.’ Той: ‘Някога лъгал ли съм те?’ Колко съпруги могат да се похвалят с такива съпрузи? 9. Никога не е казвал “никога” Ето най-популярният цитат от Ли Куан Ю: “Дори от смъртния си одър, дори да ме положите в гроба, щом усетя че нещо върви в грешна посока, аз ще се надигна от там.” - Реч по случай Националния празник на Сингапур, 1988 Тази негова черта е паметна, той никога не казва “никога, това не може да стане, няма начин”. Каквито и проблеми да се изправят пред Сингапур, и пред него лично, той се бори като лъв и намира начин да ги реши. Той предава този свой дух и на сингапурския народ. На младини той е страстен пушач и обича приятелските срещи с много алкохол. Когато става на 30 години, пред едни решаващи за него и за партията му избори, той с ужас открива, че гласът му е паднал и не може да произнесе речта си. И тогава се отказва от цигарите (пушел е по 2 кутии дневно) и от алкохола (после си позволява единствено бира) изведнъж, за един ден. Започва да учи литературния китайски (мандарин) на 32-годишна възраст. За него е установено, че е от хората с малки способности да усвояват чужди езици, така е устроен мозъкът му. В продължение на 15 години, по два пъти седмично, Ли взема уроци по мандарин, докато го овладява перфектно. Освен това, Ли усвоява японски и латински още в гимназията, по-късно научава малайски, за да може да говори директно с избирателите си малайци, владее два китайски диалекта, освен родния му, и разбира се – перфектен английски. Ли дарява от личните си средства 10 млн. долара за фондация, помагаща на децата да усвояват втори език. 10. Меритократ Оттук и разбирането на Ли Куан Ю,че системата на управление трябва да се базира върху меритокрация – качествата на човека; такова е било разбирането за управление на държавата на Юлий Цезар, Наполеон Бонапарт и Джордж Вашингтон; меритокрацията започва от достойнствата на лидера. В основата на такава система - било тя държава, корпорация, военен екип или отбор от спортисти – винаги лежи идеята, че неспособните трябва да бъдат държани извън нея. Как да се постигне това? Просто поемаш някаква инициатива като неин лидер (с награда пари, статус или власт) и тя автоматично ще привлече най-способните индивиди. Неспособните сами остават извън борда, те не успяват да изпълнят критериите. Заплатата на сегашния премиер на Сингапур Ли Лунг (син на Ли Куан Ю) е 3.9 млн. долара годишно или над 360 000 месечно – тя е 6-7 пъти по-голяма от заплатата на повечето президенти на големи държави от Първия свят. Много ли са тези пари? Не, защото държавата продължава да се управлява блестящо и да се развива много добре. Самият Ли Куан Ю пише по този повод: “Ако във Великобритания погледнете списъците с отличниците на Кембридж (First Class Honours list) и проследите кариерата на тези хора, ще установите, че те не са в политиката, а в банките, финансите и професиите.” Такава е човешката природа. 11. Някои факти за Ли Куан Ю - Ли в младостта си е възпитан като таоист. Той сам по-късно решава, че е агностик – човек, който не знае дали Бог съществува или не. - През 1939 Ли издържа приемния изпит за Кеймбридж с най-високата за Малайзия оценка. - Когато японците окупират Сингапур през февруари 1942, Ли е 19-годишен. Японската окупация оказва много силен ефект върху него. Той прекъсва следването си в Raffles College и става преводач в официалната новинарска агенция, Domei. Точно в този период в него се оформя силно чувство на национална гордост. По-късно той споделя, че тогава ясно е осъзнал, че нито японци, нито британци, нито каквито и да било чужденци имат право да властват над неговия народ. И че тогава в него се е формирало решението да направи от Сингапур независима държава. Той описва въздействието на японската окупация по следния начин: “Никога нямаше да се занимавам с политика. Японците ме вкараха насила в политиката…Японските окупатори бяха брутални и направиха от мен и цялото ми поколение, в Сингапур и Малайзия, борци за свобода – свобода от сервилност към чуждо доминиране. Тогава ние се зарекохме, че нашият живот принадлежи само на нас, и че ние никога няма да бъдем дресирани кученца, зъвързани за каишки на чужди господари. (Quoted in Alex Josey, Lee Kuan Yew, Singapore, 1968.) - Въпреки че политическите идеи на Ли имат корените си в годините на войната, те се развиват, както и тези на неговите колеги, още в първите им колежански дни в Англия. Там той е повлиян от идеите на Фабианското социалистическо общество. Веднага след войната, Ли заминава за Англия, където първо завършва London School of Economics, след което продължава образованието си по право в университета Кеймбридж. В Кеймбридж той се изявява блестящо и печели отличието "double first" — Което означава, че по два от основните предмети е завоювал първо място сред всички студенти от випуска си. - Ли се връща в Сингапур на 1 август 1950, и на 30 септември 1950 сключва брак със колежката си от Кейбридж и негова съпруга до края на живота му, красивата и интелигентна Куа Гео Чо (двамата вече са се венчали в Англия, за това ще стане дума после). Той става съдружник в адвокатска кантора Laycock and Ong и само след няколко години основава своя адвокатска компания, Lee and Lee, в която негови партньори са жена му и брат му, също завършил във Великобритания юрист. Ли обаче не губи интерес към политиката и към антиколониалното движение в страната. Той става юридически съветник на няколко профсъюзи, след като има срещи с техните лидери. За пръв път Ли става център на публично внимание, когато през февруари 1952 печели дело срещу колониалното английско правителство в полза на исканията на служителите в пощата. - В периода 1952-1954 Ли се среща с Goh Keng Swee, Toh Chin Chye, S. Rajaratnam, K. M. Byrne, and Samad Ismail почти ежедневно в своя дом (това са неговите първи вминистри, и съмишленици, с които той върви по пътя си 30 години неотменно). Покрой много други теми, те дискутират и формирането на радикална политическа партия и така се ражда Партията на Народното Действие (PAP) на 21 ноември, 1954, като Ли става неин Генерален секретар. През април 1955 PAP номинира свои кандидати за изборите и трима от тях, между които и Ли, са избрани. - Ли е може би единственият не-комунистически лидер, който в началото на политическата си кариера е в сътрудничество с комунистите в Сингапур, после оцелява в конфронтацията си срещу тях, и съумява да намили влиянието им практически до нула в политическия живот на страната с течение на времето, при това без да употребява насилие и репресии срещу тях, запазвайки силни връзки с комунистически Китай през цялото време, и лично с неговите лидери, отнасящи се с голям респект към личността му. Всичко това той, по собствените му думи, постига само благодарение на успешното управление на PAP и на икономическия възход на Сингапур. - Нещо повече, самият Дън Сяопин, наблюдавайки успешното развитие на доминирана от една партия държавна система, комбинирано с отворена пазарна икономика, след визитата си през 1978 г. В Сингапур, взема съдбоносното за Китай решение да отвори и поведе страната си по този път. През 1992 Дън Сяопин публично заявява, че постигнатото от Китай до голяма степен се дължи на сингапурския модел, който той е приложил в Китай. - Дъщерята на Ли Куан Ю, д-р Лий Вей Ling, директор на Националния Неврологичен институт на Сингапур, разказва в едно есе за Straits Times през 2012 г., че Лий е бил много скромен човек. Още от малки учел децата си да изключват винаги всички светлини и климатици, когато излизат от стаята, а също така да проверяват крановете за вода, преди да напуснат къщата. Винаги когато отивал на посещение в чужбина, сам перял бельото си, вместо да плаща за скъпата услуга в петзвездните хотели. - Ли Куан Ю среща за пръв път съпругата си Куа Гео Чо в престижния Raffles Institution в Сингапур, където тя е единственото момиче, допуснато по изключение като златен медалист на Queen's Scholarship; Куа показва по-добри резултати от Ли на изпитие по икономика и математика, и според спомените на техни състуденти, точно тогава двамата се влюбват; през 1946 Ли напуска Сингапур и заминава за Кембридж, а година по-късно Куа го последва и също записва в университета на Кембридж. Двамата се венчават тайно още като студенти в Стратфорд на Ейвън, родното място на Шекспир, през 1947, а сключват брак публично в Сингапур през септември 1950. - По време на Втората световна война Ли Куан Ю работи като чиновник в текстилна фабрика. Тогава той започва свой бизнес с производство на канцеларско лепило от брашно направено от корени на тапиока, на което дори измисля търговска марка Stikfas; решението му е оригинално и говори за огромна находчивост – именно онази черта да прави “зелена” конкуренция – защото по онова време няма внос на такава стока, няма и производство, и младият Ли запълва пазарна ниша. Рецептата за обработка на това брашно Ли научава от свой приятел химик, докато неговата специалност в колежа е математика. Ли организира цял цех, в което работят в свободното си време негови приятели-студенти, а стоката си продават на черния пазар. Авантюрата им приключила, когато свършил химикала нужен им за производството. - Бащата на Ли Куан Ю, Lee Chin Koon (1903-1997) работи като продавач в магазин за часовници и бижутерия, след като се пенсионира от позицията му на скъпо платен менажер в компанията Шел. Доживява до 90-годишна възраст и хората го помнят винаги засмян и дружелюбен, до последните дни от живота си да ходи на работа с велосипед в магазина, където е бил продавач. По същото време синът му Ли е министър-председател на Сингапур, а внукът му е корпоративен директор на държавната телекомуникационна компания. - В края на 50-те години от ЦРУ започват да се тревожат за тесните връзки между партията на Ли, PAP, и комунистите, които съществували според тях. Английското МИ-6, които по-добре познават Ли и партията му, ги успокояват, че такива тесни връзки не съществуват и са невъзможни, но от ЦРУ не им се доверяват и решават да поемат нещата в свои ръце. Резидентът на ЦРУ в Сингапур на няколко пъти се опитва да подкупи Ли, за да му осигури мълчанието по тайна операция на управлението, като последното предложение е за сумата от 3.3 млн. долара (по онова време това са сериозни пари); Ли му прави контрапредложение – резидентът да работи за сингапурските тайни служби срещу сумата от 33 млн. долара. В началото на 60-те около този случай избухва медиен скандал, появяват се публикации в пресата със свидетелства и документи, и през 1961 г. Дийн Ръск, държавният секретар на САЩ по времето на Кенеди, се намесва в скандала, като иска писмено от Ли Куан Ю да отрече публикуваните факти и да поднесе формално писмено извинение, за да приключи тази афера. Ли е вбесен – не стига че са искали да го подкупят като долнопробен диктатор от Третия свят, но го изкарват и лъжец. Той отговаря писмено и заплашва, че ще пусне в ефир запис от разговора на резидента с него, в който му се предлага подкуп. Американците оттеглят всичките си претенции. Ли заключава по този повод: "Американците трябва да разберат с какви хора ще си имат работа в Сингапур: това не им е Нго Дин Дием или Сънг-ман Ри. Вие не можете да купувате и продавате това правителство.” - Ли Куан Ю е правнук на богат индонезийски магнат Уей Тонг Хам. - Ли Куан Ю всъщност е записан в кръщелното си свидетелство като Хари Лий (имал е и второ, китайско име, по настояване на баща му), така са го наричали и като дете; по-късно при следването си в Кеймбридж, той също се води в списъците под това име. - Макар и агностик, Ли Куан Ю е практикувал ежедневно по 20 минути будистки вариант на медитация с помтаряне на мантрата "Ma Ra Na Tha", която в превод приблизително означава “Бог идва.” Ли никога не е вярвал в съществуването на задгробен живот. - Редовно е спортувал колоездене, плуване и голф. - Любимата му книга е била “Дон Кихот” от Сервантес, любимият му герой Дон Кихот. - Ли Куан Ю има най-високият статус в сингапурския Фейсбук, макар че никога през живота си не е ползвал Фейсбук, нито която и да е социална медия.

В тази глава от мемоарната си книга Ли Куан Ю разказва как е била формирана армията на Сингапур, и каква е нейната роля. По този начин вече публикувах последователно в няколко отделни постинги пет от най-важните и според мен ключови глави в книгата на Ли Куан Ю, озаглавена “Сингапур 1965-2000: От Третия свят в Първия”, а именно: 1. Оцеляване в изолация (за икономиката); 2. Социалната политика на Сингапур – всекиму неговото и богатство за всички; 3. Борба с корупцията; 4. Търсим и привличаме таланти (демографски и кадрови решения); 5. Как се изгради армията Преди да завърша основната си работа по този тема с публикуването на други различни аспекти от нея, развити в книгата на Ли Куан Ю, ще направя портрет на личността на Ли Куан Ю (различен от анонимния такъв на хипотетичен лидер в по-горен мой постинг); този негов портрет на човек и лидер ще очертае неговите основни черти (според мен), помогнали му да изведе Сингапур по невероятния му път нагоре. Глава 2. Как се изгради армията През декември 1965, 4 месеца след отделянето ни от Малайзия, 1-ви и 2-ри сингапурски полкове (това е “армията на Сингапур тогава – бел.пр.), приблизително по 1000 всеки, се намираха под командването на Малайзия. Правителството на Малайзия откомандирова 300 сингапурски войници от тези полкове и ги замени със 700 малайци. Англичаните не ни предложиха никаква помощ за създаване на собствена армия, защото се опасяваха че могат да развалят отношенията си с Малайзия, която беше член на Британската Общност и ООН. Необходимо ни беше да си върнем командването над двата сингапурски полка и да ги направим действително сингапурски, а не малайски, за да си гарантираме тяхната лоялност. Министър на отбраната стана Го Кен Сви, дотогава министър на финансите. Той започна да изгражда армията ни буквално на “гола поляна”, а цялата му военна подготовка се изчерпваше до чин капрал (сержант) от британската армия, където бе служил на младини през 1942. Ние се обърнахме за помощ към Мордахей Кидрон, посланик на Израел в Бангкок. Кидрон няколко пъти беше отправял молби към мен да открие израелско консулство в Сингапур, но ако се откриехме такова, можехме да предизвикаме недоволство в мюсюлманите малайци. Сега той ми предложи израелски инструктори за създаване на сингапурски въоръжени сили, но аз му казах, че преди това ще се консултираме и с премиера на Индия и президента на Египет. Писах на Шастри, премиер на Индия, че искаме да формираме 5 батальона и очакваме помощ, но след два дни той ми изпрати “искрени благопожелания за процъфтяването на народа на Сингапур” и нищо повече. От своя страна Насър, мой добър приятел и президент на Египет, също учтиво ми отказа военноморски съветник за формиране на наша брегова охрана, предполагам от мюсюлманска солидарност с лидерите на Малайзия. Казах на Кен Сви да приеме израелското предложение, но без много гласност, за да не дразним мюсюлманите малайци в Сингапур. През ноември 1965 в Сингапур пристигна малка група израелски военни начело с полковник Жак Елизари, последвана от втора през декември. За да маскираме присъствието им, наричахме ги “мексиканци”, защото те външно и приличаха на такива. Без собствена армия, малайците със своята разквартирована в Сингапур бригада, можеха да ме арестуват, когато си пожелаят, а аз трябваше да живея в постоянен страх от това и да се надявам на доброжелателността на техните лидери. Затова ние се държахме тихо, а през това време Кен Сви трескаво работеше по формиране на наши въоръжени сили, способни да ни защитят. Англичаните бяха вербували в армията и полицията предимно малайци от територията на Малайзия. Малайците харесваха военната служба, а китайците я избягваха по исторически сложили се причини от междуособиците в Китай. Трябваше да открием начин да привлечем в армията и полицията повече китайци и индуси, така че съставът й да отразява точно процентното съотношение на населението в Сингапур. Малайците отказаха да напуснат казармите и първите ни наборници трябваше да живеят на палатки във Фарър Парк. Винаги си оставаше вариант малайците да ни направят военен преврат, затова поисках временно охрана от английски гурки, които денонощно дежуреха около дома ми и сградата на правителството. Твърдоглавието на малайския генерал, който отказа да изведе частите си от нашите казарми, още повече ни амбицира да изградим собствена армия, така че повече да не могат да ни изнудват по този начин. Кен Сви, сърцат човек, написа в своя доклад до мен: “Глупаво би било да се хипнотизираме от численото превъзходство на съседите ни пред Сингапур. Във война значение има боеспособността на армията, а не големината на населението… Пет години след като въведем наборна служба, ще можем да мобилизираме 150 000 армия. Използвайки гражданското опълчение, можем да противопоставим армия от 250 000 души на на възраст 18-35 години. Не бива да подценяваме нашия потенциал от цивилно население.” Това беше честолюбив план, основан върху израелския опит да се мобилизират максимален брой хора в кратки срокове. Знаехме че сме способни на такава мобилизация, но задачата бе тежка, защото се налагаше да променим настроенията на хората и да преодолеем традиционната им неприязън към военната служба. Всички китайски родители знаят поговорката: “От добра стомана не се правят пирони; добър мъж не отива в казарма.” Ние формирахме национални кадетски корпуси полицейски кадетски корпуси във всички гимназии, за да могат родителите да могат да разпознаят у своите деца склонности за служба в армията и полицията. Ние желаехме хората да виждат в лицето на нашите войници свои защитници, а не да гледат както в миналото на униформата с ненавист като символ на колониален гнет. Искахме да повишим физическата подготовка на нашата младеж, да развием у нея вкус към приключения и напрежение, предизвикателство към опасностите. Само с убеждения обаче не ставаше. Налагаше се да изградим обществени организации – добре организирани и добре управлявани, - за да превърнем убежденията си в реалност. Главната отговорност за това легна върху министерството на просветата. Само като промениш начина на мислене и отношението на хората, можеш да мобилизираш голяма народна армия, съставена от граждани, по модела на швейцарската и израелската. Поставихме си за цел да постигнем това за 10 години. По време на националния ни празник организирахме за парад онова малко като въоръжени сили, с което тогава разполагахме. Изкарахме Народното опълчение (People's Defence Force), водени от държавни служители, депутати и министри, минали начален курс по военна подготовка. Войниците бяха граждани, предимно китайци, рекрутирани от общински центрове. Няколко взвода преминаха с маршова стъпка на парада от 9 август 1966; те имаха наперен вид и бяха приветствани с ентусиазъм от народа, който видя сред тях и свои министри и депутати. В парада участваха и представители на профсъюзите, полицаи и пожарникари, за да увеличат масата от хора с униформи. Демонстрацията ни на военна мощ не успя да изплаши малайците, но решимостта ни им направи впечатление. Първоначалния план на Кен Сви предвиждаше да създаде редовна армия от 12 батальона в период 1966-1969. Одобрих този план за професионална армия с потенциална възможност за мобилизация на цялото население, преминало военна подготовка и оставено като резерв. Не исках да харчим големи средства за голяма армия – по-добре бе да ги вложим за инфраструктура, необходима ни за формиране и обучение на национална гвардия. Националната гвардия имаше своите политически и социални преимущества. Считах, че малайците едва ли биха ни нападнали, докато британските сили бяха в Сингапур (британците напускат Сингапур през 1971 – бел.пр.). Исках нашите планове да се основават на мобилизация на колкото се може повече граждани. Желаех също така участието на нашите жени в националната гвардия, както това става в Израел, за да се укрепи решимостта на хората за отбрана. Но тъй като срещнах отпор сред другите министри, оттеглих това свое предложение. Най-голямата спирачка пред агресията на Малайзия бе те да знаят, че даже в случай че успеят да преодолеят нашата редовна армия, ще им се наложи да се борят срещу целия въоръжен народ на Сингапур, преминал през добра военна подготовка. Освен обединението на новобранците в сплотена общност, независимо от техния етнически произход и религиозна принадлежност, ние се нуждаехме от някои от най-способните хора в страната, които да застанат на командните постове в армията. Най-важното беше да се гарантира, че армията е под контрол на политическото ръководство, като за целта финансовите и кадрови въпроси трябваше да се решават от цивилни държавни служители в министерството на отбраната. През февруари 1967 подготвих законопроект за изменения в “Закона за военна служба” (National Service Ordinance), наследен от англичаните от 1952. На редовно служещите в армията се гарантираше със закон работни места в правителството, държавните учреждения или частния сектор, след тяхното излизане от редовете на въоръжените сили. Законът беше приет с пълна обществена подкрепа. Първият набор от 9000 новобранци постъпи след този закон. Оказах се прав – отношението на обществото към армията се промени. Същевременно Кен Сви и неговият екип, с помощта на израелците, започна работа по изграждането на армията като структура. Той се възползва от полицейския персонал, комуникациите му и друго полицейско имущество в началото на този процес. Помощник-началикът на полицията Тан Ким стана началник на Генералния щаб на армията. Започнахме обучението с елитна група от новобранци, 10 процента от най-добрите от първия набор. За да се борим с традиционните предубеждения към военната служба, организирахме церемониални изпращания на новобранци в общинските центрове на всеки окръг. Депутати и министри посещаваха тези мероприятия и държаха там речи, след което новобранците заминаваха за казармите. С течение на годините успяхме да разрушим негативизма към военната служба. Програмата на обучението в лагерите беше интензивна – всичко започваше от нула. Имаше първоначално хаос, но проблемите се преодоляваха в движение, необходимо бе да решим задачата в кратки срокове. Опит нямахме, но бойният дух на хората бе висок, и постигнахме успех. Тогава бяхме малки и слаби. Ако бяхме отстъпили от принципите на върховенството на закона, не само вътре в Сингапур, но и във външните ни отношения със съседите, щяхме да се провалим, тъй като върху Сингапур винаги е съществувал външен натиск. Ако се бяхме огънали от страх да не приемем закона за военна служба още докато британците бяха в своите военни бази в Сингапур, то нашите съседи Малайзия и Индонезия щяха без проблеми да ни прегазят след 1971 година, когато англичаните си заминаха. Беше ми необходимо да знам, че междуетническа касапница е невъзможна в редовете на армията и полицията. Китайското мнозинство от населението винаги се чувстваше по-спокойно при смесен етнически състав на армията. На 9 август 1969 по случай 150-годишнината от основаването на Сингапур, поканих военните министри от 4 държави членове на Британската Общоност (Малайзия, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия) на военен парад по случай годишнината. Ким Сан включи в парада танкове AMX 13 и бронетранспортьори V200. това произведе огромно впечатление на всички. Малайзия по онова време още нямаше танкове. Техният министър на съвместна вечеря казал на нашия, че мнозина политици в Малайзия се тревожели от нашата военна мощ, но той лично не. След този парад във висшите политически кръгове на Малайзия се разпространи мнението, че Сингапурския институт за подготовка военни кадри (Singapore Armed Forces Training Institute) е добра школа за професионални войници и офицери. Сътрудници на британското посолство в Малайзия потвърдили това. Към 1971 армията на Сингапур наброяваше 17 кадрови батальона (16 000 души) и 14 батальона резервисти (11 000 души). Разполагахме с пехотни части и подраздаления от командоси, артилерия и миномети; имахме танкове във всеки батальон, също така бронетранспортьори, сапьори, свързочници и полеви болници, тилови поделения и транспорт. Учредихме школи за подготовка на младши офицери, артилеристи, инженери, сапьори и военни моряци. Нашите ВВС разполагаха с ескадрили Hawker Hunter, тренировъчни самолети Strikemaster, хеликоптери Aluette и транспортни самолети. Великобритания обяви извеждането на войските си през януари 1968. това ни принуди да формираме ескадрили изтребители и неголям флот, който бе в състояние да осигури брегова охрана до 1971. Изпратихме първата група от 6 пилоти на обучение в Англия през август 1968. През септември 1970 първата ескадрила от 16 изтребители бе напълно боеспособна. Израелците ни помогнаха за създаването на военен флот, а новозеландците обучиха екипажите на патрулните ни катери. За по-малко от 2 години бяха създадени две ескадри по 3 кораба всяка. След това формирахме група торпедни катери. Израелците бяха компетентни военни инструктори, те ни преподаваха тяхната военна доктрина. Методите им бяха напълно противоположни на британските. Англичаните изграждаха първите ни два полка постепенно, започвайки обучението на офицерския корпус от командир на взвод, командир на рота и накрая, след 15-20 години служба, командир на батальон и подполковник. Израелците от самото начало ни казаха, че нямат време за това, нашите офицери да се учат от тях и да приемат знанията колкото се може по-ускорено. За разлика от американците, които по времето на Кенеди бяха изпратили 6000 “съветници” да помагат на Южен Виетнам, израелците изпратиха у нас само 18 офицери. Всичко което те демонстрираха, се усвояваше в движение от техните сингапурски колеги от командир на взвод до началник на генералния щаб. Призовахме в армията бивши полицаи с военен опит. Някои от тях бяха държавни служители, други в частния сектор. Предложихме им служба в армията като основна работа. Британците държаха на външната форма и използваха телесни наказания за поддържане на дисциплината. Израелците слагаха ударението върху военните навици и създаване на висока мотивация. Нашите резервисти трябваше да са в постоянна бойна готовност. Променихме термина “оперативен състав” с “резервисти” едва през 1994, за да подчертаваме тяхната постоянна бойна готовност. Ежегодно, в продължение на по няколко седмици, те провеждат обучение в лагери с редовните подразделения, към които са зачислени, и така поддържат дух на другарство с редовно служещите. През няколко години наши части от запасняци посещават полигони в Тайван, Тайланд, Бруней или Австралия, където провеждат полеви учения, маневри и бойни стрелби в състав на бригада или батальон. Всички в Сингапур се отнасят сериозно към тези учения, дори и работодателите, които в продължение на няколко седмици остават без своите работници. За да имаме боеспособна армия, ние мобилизираме цялото общество – директори на училища, преподаватели, родители, предприемачи, общински управители – всички са включени в програмите “тотална отбрана”. За последните 30 години службата в армията оказа дълбоко въздействие върху сингапурското общество. Тя стана част от живота, своеобразен ритуал за нашата младеж, помогна да се обединят хората ни. Те се учат да живеят и работят един с друг, независимо от етнос, език или религия. В армията са зачитани всички религиозни обреди: будисти, индуисти, мюсюлмани, сикхи, християни, зороастрийци – уважават се и се спазват всички специфични табута при мюсюлманите и индуистите. Дали в армията си министър, банкер, чиновник, общ работник или търговец – твоето положение там зависи единствено от показаните от теб лични резултати като офицер или войник. За да привлечем в армията не само физически здрави, но интелектуално развити хора, от 1971 започнахме да изпращаме някои от нашите най-способни студенти. Ние ежегодно избираме няколко от най-добрите ни млади офицери за обучение в чужбина – Оксфорд, Кеймбридж и др. Английски университети – където те преминават пълен академичен курс на обучение в хуманитарни, инженерни, точни науки или специфична професионална подготовка. В течение на цялото им следване, те получават пълна заплата на лейтенант и допълнителна стипендия, която покрива таксата им за следването, квартирата, храната и други разходи. Те са задължени да подпишат декларация, че се задължават да служат най-малко 8 години след получаването на задграничната си диплома. През този период ги изпращаме 2-3 пъти в Америка или Англия. Отначало за да получат специализирана подготовка като артилеристи, танкисти или свързочници; по средата на кариерата им – на щабно и командно обучение в Америка или Англия; и накрая – за преминаване на курс по гражданска или делова администрация в такива водещи американски университети като Станфорд или Харвард. В края на 8-годишната си служба тези офицери могат да останат в армията, да преминат на гражданска служба в качеството им на държавни служители от висш ранг, да преминат в органите на държавно управление или да си намерят работа в частния сектор. Ежегодно те преминават военно обучение за по 2-3 седмици. По този модел привлякохме някои от най-способните студенти. Без това нашата армия щеше да има само техника, но не и интелектуален елит, способен да я използва най-ефективно. Към 1995 година четирима бивши стипендианти на армията достигнали до висши военни звания, влязоха в политиката и по-късно станаха членове на правителството: моят син, бригаден генерал Ли Сиен Лунг (Lee Hsien Loong), бригаден генерал Джордж Ео (George Yeo), подполковник Лим Ен Киан (Lim Hng Kiang) и контра-адмирал Тео Чи Хин (Teo Chee Hean). Малките размери на Сингапур са сериозно препятствие за развитие на въоръжените ни сили – ние се нуждаем от полигони в чужбина, позволяващи ни да разгърнем бригада и дивизия. Реших този проблем през 1975, когато президентът на Тайван Цзян Цзинг (Chiang Ching kuo) отвори полигоните на страната си за нашата пехота, бронетанкови части и артилерия за обучение там. Към края на 70-те президента на Филипините и Пентагона разрешиха на ВВС на Сингапур да използват военновъздушната американска база Кларк за тренировки. През 90-те, когато американците изоставиха базата, ние започнахме да провеждаме ученията си в Австралия и Америка. Непрекъснато модернизираме техниката си, следим и внедряваме всички нови технологии, особено информационните. За това ни е необходима здрава икономика, позволяваща да си купуваме ново въоръжение, както и високообразовани и тренирани хора, способни ефективно си служат с нея. Боеспособната ни армия понижава риска от непремерени действия на съседите ни. Когато през април 1966 година се качих на самолета в Лондон, за да отида да се моля на британския премиер Херолд Уинсън да ни гарантира, че британските войски ще останат на нашия остров поне още няколко години, въобще не си представях, че ще постигнем подобни резултати.

цитат от цитираната статия: "Запазени са обаче три страници, за които учени смятат, че са изписани собственоръчно от Шекспировата ръка. Представляват редакция на част от пиесата „Сър Томас Мор” от Антъни Мънди и Хенри Четъл. Те също са изпълнени в „секретарски шрифт”." Ето за тези 3 страници става въпрос, резолюцията обаче е ниска в превюто на архивите, дотолкова може да се види от това което е публикувано на сайта с ориг. документи Третият лист съм се опитвал да го увеличавам, за да се види по-ясно нещо от почерка на Шекспир, разделил съм го на 2 части: http://shakespearedocumented.org/exhibition/document/shakespeares-handwriting-hand-d-booke-sir-thomas-more п.с. Освен превюта, има и изображения с голяма (за печат) резолюция, които също могат да се свалят свободно от посочения линк, има и описание на текстовете

Ставащото в Турция трябва да се разглежда от много и различни аспекти, един от които е ролята на Турция като фактор за пренос на газ към Европа. Никой досега в тази тема не погледна нещата от тази гледна точка, това е глобална геополитическа игра, с много и силни заинтересовани световни играчи, с огромни залози. Насочвам вниманието на читателите към газовите находища в региона и тяхното възможно бъдеще. Разбира се, тази информация е твърде ограничена, тя има много повече и по-сложни аспекти, но не е за пренебрегване. Израел - новият газов гигант Израел започва разработката на гигантско газово находище и разчита на големи печалби. Толкова лесно обаче няма да стане - твърде големи и твърде сериозни са геополитическите предизвикателства за Тел Авив. Израел е на път да се превърне във водещ фактор на международния газов пазар - огромните находища на земен газ по крайбрежието дават основание на правителството да се надява, че в бъдеще не само няма да зависи от скъпите вносни доставки, а и ще се включи в изгодния износен бизнес. Вместо да доведат до намаляване на напрежението в източната част на Средиземно море, находките ще увеличат враждебността, предупреждава американският политолог Саймън Хендерсън. Подобна е и позицията на Бренда Шафер от университета в Хайфа: "Газът винаги е политически", казва тя. Първото значително откритие е направено през 2009 година - находището "Тамар" западно от Хайфа с около 240 милиарда кубически метра земен газ. През 2010 е открито още по-голямото находище "Левиатан", отдалечено само на няколко километра от "Тамар" - с 450 милиарда кубически метра. Разработването на находището "Левиатан" ще започне през 2016 - тогава се очаква Израел да започне да изнася гориво. Но докато се стигне дотам, политиката и енергетиката в Израел трябва да намерят отговорите на много въпроси. Ако искат да изнасят газ на големия европейски пазар, те ще имат нужда от стратегическо партньорство. Но с кого би могло да се получи то? Израел вече е подхванал разговори с Кипър - за да се установи как двете страни могат да си сътрудничат при разработването на новите газови находища в Средиземно море. Предполага се обаче, че един съвместен израелско-кипърски газопровод може да разгневи турското правителство, тъй като то на свой ред има претенции към част от находищата в Кипър. Препоръките на експертите са за строителството на газопровод от Израел през Кипър към Турция, по който по-нататък горивото ще се доставя и за Европа. Продължаващият конфликт между Кипър и Турция обаче ни най-малко не благоприятства този проект. Затова е вероятно Израел да се насочи към директно свързване с Турция. http://www.dw.com/bg/%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82/a-16713271 На 19 октомври 2015 руският президент Владимир Путин и израелският премиер Натаняху се споразумяха Газпром да разработва на концесия резервите на находището Левиатан. Освен потенциал да снабдява Европа чрез тръбопровод, това предоставя на Русия възможност да експортира Средиземноморски газ до високо консумиращия Азиатски пазар, включително Китай, Индия и Япония… In the summer of 2014 Netherland Sewall & Associates (NSAI) made an upward revision on the amount of gas reserves, giving a 2P value of 621 BCM. The expected year of production was stated to be 2017. On 19 October 2015, Russian President Vladimir Putin and Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu agreed to allow major concessions for Gazprom to develop the Leviathan reserves. But the Tamar deal is just for starters. The Kremlin is playing a much bigger game. Gazprom is already eyeing a role in the development of Israel’s gigantic Leviathan gas field. With its estimated 25 tcf of gas Leviathan is due to come on-stream by 2016. And the eastern Mediterranean bonanza is potentially huge. The US Geological Survey estimates the eastern MediterraneanLevantBasin contains around 123 tcf of gas and 1.7 billion barrels of oil. Apart from the potential of supplying Europe by pipeline, this offers Russia, already the global leader in LNG supply, a major role in exporting Mediterranean gas to the highly lucrative and burgeoning Asian market, including China, India and Japan, where piping the gas is not an option. http://www.thecommentator.com/article/3048/russia_s_new_middle_east_energy_game

Няколко преведени от мен цитати на Нийл Армстронг, и доста повече непреведени, който иска може да опита да ги преведе за форума или да предложи по-добър превод от моя. Този човек наистина заслужава. Хюстън, тук база Спокойствие. Орелът кацна. — 20 юли 1969; Аполо 11 Houston, Tranquility Base here. The Eagle has landed. Тук за пръв път човек от планетата Земя стъпи върху Луната. Юли 1969. Ние идваме с мир за цялото човечество. Here men from the planet Earth first set foot upon the Moon. July 1969 AD. We came in peace for all mankind. Това е една малка крачка на един човек, но огромен скок за човечеството. — 20 юли 1969; Аполо 11 That's one small step for a man, one giant leap for mankind. Внезапно ме порази усещането, че това малко грахче, красиво и синьо, е планетата Земя. Поставих пръст върху окото си, и пръстът ми изличи планетата Земя. Аз не се чувствах гигант. Аз се чувствах много, много малък. It suddenly struck me that that tiny pea, pretty and blue, was the Earth. I put up my thumb and shut one eye, and my thumb blotted out the planet Earth. I didn't feel like a giant. I felt very, very small. Мистерията създава чудо, а чудото е в основата на човешкото желание да разбереш. Mystery creates wonder and wonder is the basis of man's desire to understand. Хората обичат конспиративни теории. People love conspiracy theories. Във всяка книга има опит и приключение. Each book holds an experience and an adventure. Аз съм, и винаги ще бъда един изперкал инженер с бели чорапи и джоб-протектор - роден в рамките на втория закон на термодинамиката, потопен в облак от таблици, влюбен в безплътни диаграми, трансформирани от Лаплас и задвижвани от поток на компресия. - "Инженерен век", (22 февруари 2000 г.) I am, and ever will be, a white-socks, pocket-protector, nerdy engineer — born under the second law of thermodynamics, steeped in the steam tables, in love with free-body diagrams, transformed by Laplace, and propelled by compressible flow. Мисля че ние полетяхме към Луната, защото такава е човешката природа – да среща лице в лице предизвикателствата. Това е ядрото на нашата най-съкровена човешка същност…ние сме предопределени да правим тези неща, така както сьомгата тръгва срещу течението. – Пресконференция след полета му до Луната (1969) I think we're going to the moon because it's in the nature of the human being to face challenges. It's by the nature of his deep inner soul ... we're required to do these things just as salmon swim upstream. Най-вълнуващо за мен като пилот беше кацането върху Луната. Това беше времето, когато ние реализирахме нашата национална цел да изпратим американци на Луната. Прилуняването, несъмнено, беше най трудната и предизвикателна част от полета. Ходенето по лунната повърхност беше много интересно, но на това ние гледахме като относително сигурно и познато. Така че усещането на триумф изпитахме повече при прилуняването, отколкото при лунната разходка. - Интервю «The New Space Race» (август 2007) The exciting part for me, as a pilot, was the landing on the moon. That was the time that we had achieved the national goal of putting Americans on the moon. The landing approach was, by far, the most difficult and challenging part of the flight. Walking on the lunar surface was very interesting, but it was something we looked on as reasonably safe and predictable. So the feeling of elation accompanied the landing rather than the walking. Космосът си е все същият, но технологиите в редица случаи драматично се усъвършенстваха. Хубав пример за това са цифровите технологии, благодарение на които днешните смартфони са много по-мощни от компютрите на нашия команден модул и тези на лунния ни модул, които използвахме за навигация и управление на всичките си системи на Луната. — Интервю «The New Space Race» (август 2007) Space has not changed but technology has, in many cases, improved dramatically. A good example is digital technology where today's cell phones are far more powerful than the computers on the Apollo Command Module and Lunar Module that we used to navigate to the moon and operate all the spacecraft control systems. Благодаря Ви, г-н председател. Аз съм в позицията на пилот без разписан маршрут, така че ще трябва импровизирам полета си малко ... Преди мисиите на Аполо, никой не знаеше какъв човек би могъл да бъде убеден да предприеме пътуването. Бяха предложени затворници. Допускаше се да бъде наредено на войници. Фотографите можеха да направят снимки - и те влизаха в сметките. Лекарите разбират границите на човешката психика. Накрая се качиха пилоти. - При награждаването му от Конгреса със Златен медал (21 юли 2009 г.) Thank you, Mr. Chairman. I am in the position of a pilot without his checklist, so I’ll have to wing it a bit. … [Prior to the Apollo missions,] no one knew what kind of person could be persuaded to take the trip. Prisoners were suggested. Soldiers could be ordered. Photographers could take pictures — and they’re expendable. Doctors understood the limits of human physiology. Finally, both sides picked pilots. Това е брилянтна повърхност в тази слънчева светлина. 60-минутно интервю (2005) It's a brilliant surface in that sunlight. Това е едно интересно място за посещение. Аз го препоръчвам. 60-минутно интервю (2005) It's an interesting place to be. I recommend it. Предполагам, всички ние искаме да ни възприемат не по един единствен блестящ като фойерверк случай, а за всеотдайността и качеството на работата си. 60-минутно интервю (2005) I guess we all like to be recognized not for one piece of fireworks but for the ledger of our daily work. Някои се питат защо американците трябва да се върнат на Луната. "В края на краищата, - казват те - ние вече сме били там." Считам това за доста странно. Все едно монарсите от 16 век да обявят, че "ние не се нуждаем от нови експедиции до Новия свят, ние вече сме били там." Или президентът Томас Джеферсън да каже през 1803, че американците "не трябва да ходят на запад от Мисисипи, защото Люис и Експедицията на Кларк вече са били там”. Some question why Americans should return to the Moon. “After all,” they say “we have already been there.” I find that mystifying. It would be as if 16th century monarchs proclaimed that “we need not go to the New World, we have already been there.” Or as if President Thomas Jefferson announced in 1803 that Americans “need not go west of the Mississippi, the Lewis and Clark Expedition has already been there.” Непреведени: All in all, for someone who was immersed in, fascinated by, and dedicated to flight, I was disappointed by the wrinkle in history that had brought me along one generation late. I had missed all the great times and adventures in flight. All the Apollo people were working hard, working long hours, and were dedicated to making certain everything they did, they were doing to the very best of their ability. America must decide if it wishes to remain a leader in space. If it does, we should institute a programmed which will give us the very best chance of achieving that goal. Americans have visited and examined 6 locations on Luna, varying in size from a suburban lot to a small township. That leaves more than 14 million square miles yet to explore. As a boy, because I was born and raised in Ohio, about 60 miles north of Dayton, the legends of the Wrights have been in my memories as long as I can remember. Because normal air conditioning is inadequate for lunar conditions, we were required to use cold water to cool the interior of our suits. We did not have any data to tell us how long the small water tank in our backpacks would suffice. For the United States, the leading space faring nation for nearly half a century, to be without carriage to low Earth orbit and with no human exploration capability to go beyond Earth orbit for an indeterminate time into the future, destines our nation to become one of second or even third rate stature. While the president’s plan envisages humans traveling away from Earth and perhaps toward Mars at some time in the future, the lack of developed rockets and spacecraft will assure that ability will not be available for many years. Geologists have a saying - rocks remember. Gliders, sail planes, they're wonderful flying machines. It's the closest you can come to being a bird. I am comfortable with my level of public discourse. I believe that every human has a finite number of heartbeats. I don't intend to waste any of mine running around doing exercises. I believe that the Good Lord gave us a finite number of heartbeats and I'm damned if I'm going to use up mine running up and down a street. I can honestly say - and it's a big surprise to me - that I have never had a dream about being on the moon. I fully expected that, by the end of the century, we would have achieved substantially more than we actually did. I hope you become comfortable with the use of logic without being deceived into concluding that logic will inevitably lead you to the correct conclusion. I suspect that even though the various questions are difficult and many, they are not as difficult and many as those we faced when we started the Apollo (space program) in 1961. (commenting on the feasibility of a manned mission to Mars) I think we're going to the moon because it's in the nature of the human being to face challenges. It's by the nature of his deep inner soul ... we're required to do these things just as salmon swim upstream. I thought the attractions of being an astronaut were actually, not so much the Moon, but flying in a completely new medium. I thought, well. when I step off it's just going to be a little step—a step from there down to there—but then I thought about all those 400,000 people who had given me the opportunity to make that step and thought it's going to be a big something for all those folks and, indeed for a lot of others that weren't even involved in the project, so it was kind of a simple correlation. I was elated, ecstatic and extremely surprised that we were successful. I’m quite certain that we’ll have such (lunar) bases in our lifetime, somewhat like the Antarctic stations and similar scientific outposts, continually manned. I'm substantially concerned about the policy directions of the space agency. We have a situation in the U.S. where the White House and Congress are at odds over what the future direction should be. They're sort of playing a game and NASA is the shuttlecock that they're hitting back and forth. In much of society, research means to investigate something you do not know or understand. In my mind the important thing was that we got four aluminum legs safely down on the surface of the moon while we were still inside the craft. To me, there wasn't a lot of difference between having ten feet of leg between the bottom of the spacecraft in which we were standing and the surface of the moon, and having one inch of neoprene rubber or plastic on the bottom of our boots touching the lunar surface. It would be impossible to overstate the appreciation that we on the crew feel for your dedication and the quality of your work. It's a great honor and privilege for us to be here representing not only the United States but men of peace of all nations, and with interests and the curiosity and with the vision for the future. It's an honor for us to be able to participate here today. Knowledge is fundamental to all human achievements and progress. It is both the key and the quest that advances mankind. The search for knowledge is what brought men to the moon; but it took knowledge already acquired to make it possible to get there. How we use the knowledge we gain determines our progress on earth, in space or on the moon. Your library is a storehouse for mind and spirit. Use it well. Later Apollo flights were able to do more and move further in order to cover larger areas, particularly when the Lunar Rover vehicle became available in 1971. NASA has been one of the most successful public investments in motivating students to do well and achieve all they can achieve. It's sad that we are turning the program in a direction where it will reduce the amount of motivation and stimulation it provides to young people. Our autopilot was taking us into a verge large crater, about the size of a big football stadium with steep slopes on the crater covered with very large rocks about the size of automobiles that was not the kind of place that I wanted to try to make the first landing. Pilots take no special joy in walking: pilots like flying. Pilots generally take pride in a good landing, not in getting out of the vehicle. Preflight planners wanted us to stay in TV range so that they could learn from our results how they could best plan for future missions. I candidly admit that I knowingly and deliberately left the planned working area out of TV coverage to examine and photograph the interior crater walls for possible bedrock exposure or other useful information. Research is creating new knowledge. Science fiction writers thought it would be possible. H. G. Wells, Jules Verne, and other authors found ways to get people to the moon. But none of those writers foresaw any possibility of the lunar explorers being able to communicate with Earth, transmit data, position information, or transmit moving pictures of what they saw back to Earth. Science has not yet mastered prophecy. We predict too much for the next year and yet far too little for the next 10. Shoot for the stars but if you happen to miss shoot for the moon instead. The authors foresaw my part of the adventure, but your part was beyond their comprehension. The horizon seems quite close to you because the curvature is so much more pronounced than here on Earth. The important achievement of Apollo was demonstrating that humanity is not forever chained to this planet and our visions go rather further than that and our opportunities are unlimited. The single observation I would offer for your consideration is that some things are beyond your control. You can lose your health to illness or accident. You can lose your wealth to all manner of unpredictable sources. What are not easily stolen from you without your cooperation are your principles and your values. They are your most important possessions and, if carefully selected and nurtured, will well serve you and your fellow man. There can be no great accomplishment without risk. There was great uncertainty about how well we would be able to walk in our cumbersome pressurized suit. Through books you will meet poets and novelists whose creations will fire your imagination. You will meet the great thinkers who will share with you their philosophies, their concepts of the world, of humanity and of creation. You will learn about events that have shaped our history, of deeds both noble and ignoble. All of this knowledge is yours for the taking… Your library is a storehouse for mind and spirit. Use it well. We had hundreds of thousands of people all dedicated to doing the perfect job, and I think they did about as well as anyone could ever have expected. We were involved in doing what many thought to be impossible, putting humans on Earth’s moon. We were operating in a near perfect vacuum with the temperature well above 200 degrees Fahrenheit with the local gravity only one sixth that of Earth. Well, I think we tried very hard not to be overconfident, because when you get overconfident, that's when something snaps up and bites you. Without the skill and experience that actual spacecraft operation provides, the US is far too likely to be on a long downhill slide to mediocrity. Yeah, I wasn't chosen to be first. I was just chosen to command that flight. Circumstance put me in that particular role. That wasn't planned by anyone.

За това не споря, така е, виж в предишен постинг какво съм пейстнал сам, твърдя, че са били с по-скромни качества от Месершмит262, и не само аз го твърдя, самите автори на статията си го признават, пък и резултатите от военните действия на двата самолета са красноречиво в полза на Ме262. Писах на Фружин че "Падащата Звезда", американския реактивен самолет, не е воювал.