Б. Киров

Хайде тогава да говорим за „ядрото”, за Сърцето на Мрака, във всяка идеология, религия, култ или в конкретната тема, движещата сила при теоретиците на конспирациите. Според теб там е заровен страхът или страхуването. Според Фройд, две са разкъсващите и взаимодействащи си сили в най ниския етаж „То” на човешката природа – Ерос и Танатос, либидо и страх от смъртта. Комбинацията от двете води до фатален сблъсък, наречен Едипов комплекс – Едип убива баща си при свада в която е заплашен живота му (Танатос), защото подсъзнателно иска да има за жена майка си (Ерос), което се и случва, въпреки неговата воля – Съдба, според древните гърци, Неизбежност. Едип убива стария Цар (баща си), като това става несъзнателно, следователно без Едип да осъзнава вина , намесен е пръст на случайност, Съдба. След което той е издигнат в Култ (идеология), става новия Цар. И тук се появява още нещо в „ядрото” на всеки култ (конспиратологът също несъзнателно се издига сам в своеобразен култ, защото той „знае” нещо, което никой друг не знае и не разбира, той е повече от всички останали простосмъртни в собствените си очи) – самообожествяването, самоиздигането в култ.

ОК, да се придържаме към темата. И малко офтопик и от мен - броих до 10, но доста бързо, а "стъклените перли" са асоциация с Хесе, това за огледалото си беше от мен.

Skubi, това със стрелката е Сингапур, другите държави наоколо имат почти същите географски дадености, но Камбоджа преживя геноцид при червените кхмери, от който едва ли ще се оправи още десетки години, Виетнам войни и комунизъм, от който едва сега тръгва да излиза с пазарна икономика, в Индонезия и Малайзия има много силни етнически противоречия и корупция (особено в Индонезия), във Филипините също ги тресе шуро-баджанашката система на роднинско управление и силна корупция; така че само местоположението не е фактор. Той капиталът им се лее в изумителни количества в Сингапур, ама не е само заради здравото управление и липса на престъпност, развили са със страшно много труд и ум няколко стратегически производства (електроника, нефтопреработване), банките им се славят с квалифицирани кадри и абсолютна точност и почтеност, образованието им е на много високо ниво и всички деца, които завършват училище, а те са 98 процента, говорят добър английски. Има и още много други неща в данъчна политика и т.н., което е накарало големите пари да се влеят там в изумителни количества. Но сами са си го изработили, вижда се по дереджето на съседите им.

Човече, това което излагаш в постингите си не са разпокъсани отговори, а цяла концепция, която си е чисто твоя ЛИЧНА. Още веднъж, респект. Тъй като си отишъл твърде далеч и напред, ще си позволя единствено да подлагам на критично съмнение някои пунктове от цялостната ти теория, абсолютно доброжелателно, с цел (ако въобще това е възможно) да ти посоча от моя гледна точка някои „пукнатини” – поне такива ми се струват. Ето например, ти пишеш, вадя го от контекста, но то само по себе си е монолитно: „Но проблема е, че вече отдавна няма нито хищници, нито се води война, нито някой е заплашен. Но всяка личност отдавна не се идентифицира с тялото си, живота си. За нея вече ":живота" има други измерения, а програмите които го "защитават" се просмукват и копират и в тях.” Има хищници! Няма начин да се отрече тази реалност. Има и човеци-хищници, подсъзнателната агресия на първо ниво е толкова силна, че няма начин да оцелееш чисто физически, ако нямаш ИНСТИНКТ за това. Не можеш да изолираш тези части от човешкия мозък и физиология, които инстинктивно реагират на познати външни дразнители, поне в този свят и в това време. Опровергай ме. Ако говориш за човек-изследовател, посветил се изцяло на „сапиенса” в себе си, да, може би, най-вероятно (без да съм сигурен) несъзнаваното в „ниските” нива на мозъка е преграда; да, но съществува медитация, която съзнателно може да ги елиминира. Съществуват и други "техники", източните хора са ги разработвали хиляди години.

Оттам отивам в Туитър и там вече е страхотия от коментари и конспиративни теории, направо ти се завива свят!

Няма как да оценя този постинг с повече от един положителен знак, а заслужава. Всичко в него е истина. И все пак...Нека, поне така ми се иска, да завършим с това Ваше изречение, много е хубаво: " За целта трябва да се смени напълно матрицата на всички обществени отношения." Може би, не всички шансове са пропилени, може би все пак у някои от нас има воля това да се случи?

Skubi, ама от този линк е на унгарски, май само ти си го четеш. Кои са "те", които са му разбили сървърите? До предпоследната точка, които си изредил всичко е точно, за Сорос става дума, ама последната направо ме хвърля в недоумение. Това пък защо?

ramus, здравей! Вече не са виртуални плюсовете, реални са, тук така си "плащаме" и някои съфорумци даже се вживяват да си колекционират плюсове за статус и титли Последният постинг на потребител с веселото име Малоум2 наистина много ме заинтригува, дотолкова, че се върнах към негови предишни постинги през годините на пребиваването му тук (аз съм "новобранец") и видях, че той последователно развива тази физико-инженерна теория (никаква ирония не влагам) за човешкия мозък и функциите му. Има много резон, в написаното от него, но и аз не съм на нивото му, за да му репликирам сега. Защо обаче ми се струва, че ти оцветяваш негативно "вярването" по принцип - религии, национализъм, конспирации, политически идеологии. Ами какво да кажем тогава за изкуството - там хората също вярват, поне за момент; отиваш на театър и "вярваш" 2 часа докато си в спектакъла (ако не са бездарни актьорите и режисьора, че това на сцената е истина, актьорите, ако са добри, в повечето случаи също трябва да "вярват", че са други персонажи на сцената. Къде е изкуството в твоята система - някъде спомена в първите си постинги, че си учил музика, ако не се лъжа? "Маса, стол, купичка плодове и цигулка; какво друго му трябва на човек, за да е щастлив." - Алберт Айнщайн

Тук отново ще се опитам да отговоря на този постинг. В Сингапур икономическото чудо се е случило, защото нацията е възприела като своя национална доктрина за развитие и обществен код за структуриране принципа на меритокрацията. В това няма нищо азиатско, защото меритокрацията е структурно определящ принцип в корпоративния бизнес на Запад. Няма национализъм, няма никаква идеология. Какво е меритокрация (от „мерит” – достойнство + крация – власт, управление): https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F „Меритокрация е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите), система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не от богатството , семейството, това дали са по-привилегировани от други, фактори като социалното положение и политическата власт. Терминът „меритокрация“ е използван за първи път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 „Rise of the meritocracy“. Елитът във меритократичната система се формира на базата на личните качества. Тази система е по-лесна за управление и по-продуктивна от другите системи за управление и позволява да се сложи край на различията между пол, раса или социалните връзки.” И така, когато през 1965 г. един лидер на Сингапур, Ли Куан Ю, повежда страната си, той го прави по този път. Той самият е личност с изключителни качества, за това съм писал на друго място. За да тушира етническите напрежения, въвежда английски език като задължителен в училищата и университетите; в армията и полицията влизат на квотен принцип, според процентите на етносите, точно толкова служители, каквото е съотношението на етносите; в администрацията принципа е друг – нагоре отиват само най-способните, но те са почти толкова добре платени, колкото хората в бизнеса; за бизнеса се създават възможно най-облекчените данъчни и лишени от бюрокрация условия, това се постига с тотално изкореняване на корупцията и безжалостна борба с престъпността, без никакви компромиси за приятелски и роднински връзки; хората сами проумяват, че ако искат да печелят повече и да се издигнат в обществото, трябва да са образовани и квалифицирани, просто друг начин не съществува; съдебната система е сравнително опростена като структура, но ефективна и бързо работеща. И се случва неизбежното – в страната идват най-големите международни корпорации, банки и инвеститори. Те идват, защото Сингапур е рай за тях – там има сигурност, стабилност, образовани и квалифицирани хора и честно и компетентно правителство. Това е накратко, разказал съм го доста по-надълго в темата ми за Сингапур и България. През 1965 г. средния доход на човек в Сингапур е 400 долара годишно (в България тогава е 900), днес средния доход на човек в Сингапур е 83 000 долара годишно, в България е около 8000; през 1965 г. населението на България е 8.2 млн., а на Сингапур около 2; днес населението на България е 7.2 млн, а на Сингапур 5.7 млн; тези повече от 5.5 млн нови сингапурски граждани са там само поради една причина – добро управление, което води до добър живот и перспектива. Ако трябва да съм пределно кратък и да събера разликите само в една-единствена дума, в която е огромната разлика между двете ни страни и която е ключ за решение и у нас, според мен, тази дума е Меритокрация, управление и издигане на способните.

И аз така си мислех, преди да се захвана с конкретните цифри и факти, и се оказа, че не е съвсем така, но това наистина е по-дълъг разговор, ще се опитам да се аргументирам по-подробно в следващ постинг, когато имам повече време. За японското чудо съм съгласен - там моделът е специфично японски (самурайски) и база за паралели няма, но се убедих сам, че в "сингапурското икономическо чудо" има много западно (американско) ноу-хау и перфектен мениджмънт със силно лидерство, което го прави доста универсално, дори корпоративно, не толкова азиатско такова. Тяхното развитие не е базирано толкова на национална идея и особености, още повече, че са мултиетническо (но не мултикултурно) общество. Ще се опитам да развия това по-късно.

Здравейте, dora! Отговарям на постинга Ви, защото видях, че Дорис ме е цитирала като автор на написаното, че трябва да разчитаме на българите в чужбина. Доводите, че това няма как да се случи по принцип са верни и близки до реалността, и вероятно ще се окажете, за съжаление, права, но това има как да се случи и вече се е случвало на други места. Точно това беше основния ми мотив (освен рамото, което ми даде с идеята си Ник) да се захвана да разработвам темата за сравнителен анализ между икономиките на България и Сингапур. Там е станало точно това – тези над 2 млн. „чужденци” за които писах по-горе, че са интегрирани в държавата Сингапур, всъщност не са съвсем чужденци. Ако се вгледате внимателно в етническия състав на днешното население на Сингапур – съотношението се е запазило почти същото, каквото е било преди 50 години – 74 процента китайци, 13 малайци, 9 индийци и др. Нарастването на населението не се получило от висока раждаемост, такава в Сингапур няма и не е имало: дошли са китайци, малайци и индийци, тоест вероятно родственици на онези, които вече са живеели там. И това се е случило само и единствено поради една причина – вдигането стандарта на живот. Хората са се присъединили към родствениците си в Сингапур заради по-добри възможности. Върнали са се. За това огромна и основна роля е изиграла държавата и доброто управление, било е държавна политика. Така че не бива да казваме „това не може да стане, защото не може”, то вече е станало на друго място; можем да кажем „това няма да стане, защото НИЕ не можем да го направим”, така е по-точно. А иначе наистина "спасяването на давещите се е дело на самите давещи се."

Много си прав, при знаменател 0 в индивидуалното съзнание и мнозинство от такива индивиди, резултатът в обществото е идиокрация – тълпа от инфантили, способни да вярват, че земята е плоска и бог ги е създал съвършени. Точно. Сега обаче ти предлагам една друга алтернатива, тя не е моя, измислена е от Лев Толстой: „Человек есть дробь. Числитель - это, сравнительно с другими, - достоинства человека; знаменатель - это оценка человеком самого себя. Увеличить своего числителя - свои достоинства - не во власти человека, но всякий может уменьшить своего знаменателя - своё мнение о самом себе - и этим уменьшением приблизиться к совершенству.” Значи какво излиза, според графа? Ако, теоретично, моята представа за мен е 100 на 100-на степен, но моите качества са единица, и поставим тази реална единица като числител, а огромното ми самомнение като знаменател, крайният резултат ще бъде реална стойност на личност клоняща към нула. Общество от такива инфантили също клони към нула или пренебрежително малка стойност. Отделен въпрос каква е технологията за масовото им производство, някои я наричат пропаганда, но според мен е по-комплексна. Графът предлага да работим в личен план за намаляване стойността на знаменателя (не до 0, но колкото се може по-близо), като приема числителя за константа; това е източен възглед за повишаване стойността на човек, западният е по модела на Леонардо да Винчи – той е работил върху повишаването на стойността на числителя, увеличавал е стойността на личните си качества. Трудна задача.

Сингапур - от 2 млн (от които 73 процента китайци, останалите малайци и индийци) през 1965 г. сега са 5.7 млн, като прираста е от главно успешно интегрирани чужденци - успешно, защото средния доход по покупателна способност на човек от населението е около 7500 долара месечно, с което изпреварват по доходи значително САЩ, Германия и още куп развити страни.

ramus, за мен диалога ни беше като игра със стъклени перли пред огледало. Респект пред широтата на познанията ти и успех във форума, наистина имаш какво да споделиш и го правиш по необичаен и ерудиран начин. Просто нямам налични + за да ти сложа сега, но ето виртуални +++++

"Според проучване от 2005 г. на Pew Trust poll 42% от възрастните американци вярват, че хората и животните съществуват в сегашния си вид от началото на времето." Моят коментар на цялата статия и на този фрапиращ факт от нея е, че всичко това е така и е вярно, но не "детската психология" е причина за отхвърлянето на научните знания, а "инфантилната психология" на непорасналите възрастни - става въпрос за недоразвитост (инфантилизъм), а не за вроден дефект на децата по принцип; децата просто нямат достатъчен индивидуален опит и затова отхвърлят рационалните научни обяснения, но когато това се случва с възрастни хора имаме инфантилизъм. Според мен, проблемът е на обществото, което създава толкова масово такъв тип инфантилни възрастни хора, чрез "промиване на мозъци". Най-добре може да се илюстрира с "бягство от свобода", термин изкован пак от един психоаналитик, Ерих Фром.

Това го изчистихме - говорим за синергичност, а не за "синергична психична енергия", такава няма. Тук съм склонен да споделя мнението ти, че „колективно мислене” няма и не може да има; има единствено и само индивидуално мислене; „колективно решение” може да има, но обикновено не е най-доброто. Сега твърдението ти че „в главата на един се ражда решението на проблема” по принцип е вярно, но това решение може да се роди едновременно в главите на мнозина, за всеки един от тях твърдението ти обаче си остава валидно – решението на проблема се е родило в неговата глава, и в този смисъл той е „един”. За мен всеки един човек е своя собствена вселена и е уникален сам по себе си, независимо дали го осъзнава или не.Така че тук очевидно постигаме консенсус; за разлика от ramus, не съм почитател на мисленето като колективен спорт (с него се занимава социологията); скоро писах в друга тема за метода на работа в екип на лидера на Сингапур, Ли Куан Ю – там най-очевидното в неговия стил на управление (много ефективен) е следното: той единствен е визионерът и човекът вземащ дългосрочни решения, базирани на щателен анализ, но неговите министри (десетина) са толкова добри партньори в отбора му, за да е достатъчно той да им каже какво иска от всеки един и те да го направят точно така, както той би го направил, без негова намеса. По въпроса за сънищата: разказът е много хубав, другите от сборника също, но проблемът със сънищата в психоанализата не е точно толкова еднозначен. Между другото, в разказа има една „неволна грешка” точно по Фройд – абсурдна е, но може да послужи като психоаналитична база за тълкуване личността на автора: „Сине на слънцето, братовчеде на небосвода и шурей на нощта!” – от тълковния речник http://rechnik.info/%D1%88%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B9 излиза, че „шурей” е брат на съпругата, следователно въпросният цар трябва да е брат на съпругата на нощта, а тогава „нощта” от какъв род е, мъж ли е, или е жена със съпруга? Но както и да е, това е илюстративна закачка, аз като редактор не бих пуснал такъв текст. В българската уикипедия психоанализата и личността на Фройд са представени почти карикатурно, вероятно поради това, че текстът е писан от представител на „конкурент” на психоаналитиците, които трудно хващат корен на българска почва по финансови съображения. Все пак, това си е жива „фасулковщина” (така нарича местната простотия Пенчо Славейков) и е от конюктурни подбуди. Психоаналитичната теория и практика са ефективен инструмент, можем да отворим нова тема специално за това. Конкретно за сънищата – психоаналитикът (който и да е той) не ги тълкува като римски гадател по полета на птиците; той ги използва само като повод за словесен контакт и навлизане в личността на пациента, достигане до най-съкровените му мисли, и това става по ясно очертана схема и добре разработена методология. За Юнг темата е съвсем друга, той се прехвърля от индивидуалното към общочовешкото (такива опити прави и Фройд с трудовете си за изкуството).

Просто това е абсурдно - толерантност и човечност не могат да бъдат проблем, те са цел за всяко уважаващо себе си общество и човек. Аабсурдността на такъв извод произтича от друго абсолютно невярно твърдение: "Демокрацията сама по себе си е някаква утопия, защото приема, че хората са равни." Очевидната грешка в това твърдение е - демокрацията не приема, че хората са равни (те не са), а че имат равни права. И оттук и горния извод - че толерантност и човечност са проблем, та оттам за циганите, които трябва да си натискат парцалите в гетата и т.н. - да, но циганите по дефиниция трябва да имат равни права с всички останали български граждани; друг е въпроса, когато от тях не се изискват и равни задължения (да пътуват с билет в градския транспорт или да си плащат тока, например), но второто е слабост на управлението и държавата, а не вина на ромите.

Ник както обикновено е точен в анализа и не ми оставя много поле за коментари, но все пак ще направя кратък такъв. Най-вече върху последната част от постинга му: „но важното е културата ни вече е преобладаващо индивидуалистична (по Хофстеде) като цяло, с преобладаване на in-group колективистичния ( родов, патерналистичен, или приятелски-кръгов) характер само на работното място” Ето това е огромен проблем за българската икономика и функционирането на българската администрация. Щом на работното място един държавен служител или собственик на частна фирма изповядва шуро-баджанашкия принцип на „мой човек”, и ако това е система, няма начин в администрацията и бизнеса нещата да се случват добре. Оттук корупция по цялата верига и прословутото „мафията си има държава”, защото всъщност буквалния превод на „мафия” е „моята фамилия”. Напълно съм съгласен с това: "Образно казано на Финландия не и е нужен LKY, за да се справя с корупцията, защото обикновеният финландец смята, че корупцията е нещо лошо за държавата, като в същото време в "софтуера на ума" (култура, представите, ценностите и нагласите) на обикновения финландец е "закодирано" че държавата и институциите (а не родата, или хората от приятелския кръг), са тези които гарантират неговия просперитет." Не съм се вглеждал в историята и институциите на Финландия, но от това, което научих за пътя на Сингапур, нещата изглеждат точно така. Дори вече на Сингапур не му е необходим нов Ли Куан Ю, той е изиграл ролята си, подготвил е обществото и нацията и вече самите институции без изключителен лидер могат да водят страната по очертания от него път, защото хората за този кратък срок (30-40 години) са изработили необходимия за това "софтуеър на ума"; явно Ли Куан Ю го е осъзнал твърде рано, още през 1990 г., когато сравнително млад за политик доброволно се оттегля от премиерския си пост и предава кормилото на управление на млад екип.

"Таз ... синергична енергия ... кинетична ли е или потенциална?" Репликата ми е към това изречение на ramus и е в контекст на разговор с него. Под синергетичност се разбира еднопосочността на действията, интеграцията на усилията, което води до нарастване на крайния резултат, а не намаляване, ентропия. Енергията и в двата случая - дали се увеличава или изтича към най-ниското ниво - в групата си е интелектуална, способност за мислене в групата, независимо от това кой в нея взема крайното решение. Допускам че съм се изразил неточно, като съм заменил "синергичност" със "синергична енергия", ако това наистина те интересува. Това е абсолютно невярно. Става единствено за мафиотски и военни формирования, и то не елитни. Но пак с условие, защото дори в устава на българската армия е казано (поне беше), че заповеди на висшестоящ не се изпълняват, ако са очевидно грешни. Ако говориш за лидер на колектив, който взема крайно решение, да прав си, но той взема крайно решение, след работа в екип, и в този смисъл това решение не е само плод на неговия ум, поне ако е добър лидер и има силен екип. Цялата теория и практика на психоанализата, с която днес се прехранват успешно много хора, защото лекуват други, е изградена върху тълкуване на сънища. Всъщност най-значителния труд на Фройд , Тълкуване на сънищата ('Die Traumdeutung'; буквално 'тълкуване на сън', 1900) е изграден върху тълкуване на сънища. Хипнозата също е състояние на сън. Тя играе ключова роля в психоанализата. Нищо паркетно няма в това, може да има нещо "креватно", доколкото пациентите обикновено се хипнотизират върху кушетка. https://en.wikipedia.org/wiki/Hypnosis

Гледах репортаж, в който началникът на Спешна помощ в региона някак между другото и естествено отговори на въпроса на журналиста защо колата е дошла толкова късно: "Ами имахме да прибираме още 5 трупа" - каза невинно този човек. Уелкъм на българското Черноморие, преживяването е неповторимо като във влакче на ужасите!

Какво, нима Германия е бедна и лошо управлявана? Фружине, това сме го обсъждали дори в тази тема – в Германия има 17 млн. германски граждани от етнически негермански произход (между тях и много източноевропейци) от 80 млн. население, но това не й пречи да се развива най-добре в Европа и хората там да живеят с висок стандарт. Днес гледах емисия на английски на Дойче Веле и двамата говорители бяха чернокожи, по нашему негри: преди 20 години това щеше да е сензация или скандал. Тези двама чернокожи са германци, допринасящи за силата на Германия. Такива ще станат и повечето от тези, които в последните години влязоха от Близкия Изток. Германия ще ги интегрира успешно и те ще работят за богатството и просперитета на Германия, но и за своето благосъстояние и бъдеще. И затова Германия не е „мръсна дума” днес, а България в някои части на Европа е. Не заради ромите, а заради циганизацията на държавата като управление и манталитет. Дефектът е в социалната система, в държавата и организацията на обществото, а не в етносите. Дори след 100 години малцинствата в Германия да станат 40 процента, а не 20 както са сега, Германия ще продължи да расте и богатее. Така че аргументът ти за раждаемост на една етническа група в нацията не ме убеждава много, че не съм прав, когато казвам, че нацията ни е заплашена от деградация и изчезване поради липса на силно и добро управление. А и този проблем, за раждаемостта при малцинствата, ако се вгледаме по-внимателно в него, ще видим, че пак е политически и въпрос на лошо управление на държавата, симптом е за такова, а не причина.

Не са ни виновни "братята роми", нито "братята турци", а т.н. самопровъзгласил се "елит" от тъпанари "бизнесмени" и "политици", които двадесет и кусур години влачат нацията към бедност, тъпотия и висока смъртност. Некадърна е главата, не тялото. Защото нация не е етническо измерение, първата дефиниция на нация е "общ пазар" - като имате липса на пазар и възможности за просперитет, какво бъдеще искате за такава нация? И територията не е достатъчно основание да задържи хората тук. Така че, според мен, всякакви етнически виновници за деградацията са отклоняване на вниманието от истинските проблеми - а той е само един - лошо управление и некадърност на елита.

Концепцията за индивидуалния ум е ограничена в областта на класическата механика. Тя е заключена в границите между „То - Аз – Свръх-аз”, добра, но ограничена схема на гениален практик-психиатър, Зигмунд Фройд, която не се занимава с онова, което е под „То” и над „Свръх-аз”; тези зони са реалност в психологията след Карл Юнг. Сферата на индивидуалния ум е плодотворна област за експерименти и търсене на източник за освобождаване на големи интелектуални ресурси от синергична енергия, но в рамките на сравнително тънък пласт от осъзнавано рацио, където все още са валидни законите на класическата механика. Ограничаването само в тази механична зона на човешката личност изключва практически безграничното ниво на енергия, кодирана в зоната на архетипите и несъзнаваното; механичната психология преди Юнг оперира в диапазона на рационалистично-конвенционалното мислене на личностно ниво, идентично с двоичния код 0-1 при компютърното мислене. Типичен подход на рамкирано от индивидуална или групова рационалност механично мислене е корпоративното или екипно мислене на малки целеви колективи (модерни в съвременните армии) – то е ефективно, гъвкаво и резултатно като инструмент, но само за постигане на ограничени и конкретно поставени цели. Би могло идеално да хармонизира с изкуствен интелект (той по-добре от човешкия ум решава рационални задачи и затова се е формирала опасна илюзия у някои технократи, че бъдещето на човечеството би могло да се повери на по-съвършен (?!?) от човешкия ум изкуствен интелект) но този тип мислене е стерилен и безпомощен за творчески пробиви. В него липсват „шекспир” и „буда” състоянията, които са индивидуални и човешки, общоприетото им популярно название е „гениални”. Те не са от друга реалност, от нашата човешка са. Подход на „колективно отборно мислене” имаме в корпоративното управление, ала това отборно мислене не работи на квантово ниво (единствено на механично) или иначе казано, щом се изправи пред привидна ирационалност от типа дзен-куан - реалност от друго измерение, такъв тип мислене блокира и дава фира.

Всъщност ти си отговорил на въпросите ми (в които наистина има очевидно и съзнателно несъответствие, но няма никакъв личен интерес), като си елиминирал ненужното. Което не означава, че приемам отговора ти за тълпата и групата от личности като единствено възможен, но е един от логичните. Има редица други по-интересни. На трите ти въпросителни в това изречение:„просто тази енергия се поглъща като пренарежда структурата, но... само докато е налично подаването на енергия ли???...”, без да го приемаш като ирония, най-добър отговор ще намериш в съвременната атомна физика, а не в психологията и социологията. Според мен, чисто интуитивно, отговорът е „не”, но най-вероятно греша, както и в много други неща.

И сега, вече към конкретиката на темата: значи ли всичко това, че могат да се формират чрез репликация колективни форми на разум (не ум), които напълно или частично да обезличават всеки индивидуален ум, включен в такава форма, независимо от неговите качества? И тъй като, според мен, въпросът е риторичен, то тези форми – това е най-интересната част за мен – могат ли да се разглеждат сами по себе си като някакъв независимо съществуващ в себе си и функциониращ по собствени закони колективен разум? Например Колективен Разум на Световните Привърженици на Конспирациите, които мислят като една биологична единица с много еднородни клетки посредством взаимни репликации помежду си? И ако да, могат ли такива „колективни единици” да се манипулират дистанционно отвън, но вече от външен за тях ум? Има ли закони, зависимости, повторяемост (линейна) в установяването на структурата и динамиката по която функционира такъв колективен Разум, бил той религия, секта или група фенове? Има ли всеобща матрица?