Б. Киров

Не се кахърете, класиката и “високото изкуство” са си живи и в добро здраве, за всяка сцена и изкуство си има публика и ценители. Част от филмографията и театралната дейност на сър Дейвид Сушей през последните 10-15 години: Henry VIII (TV) (2003) In 2003, Suchet starred as the ambitious Cardinal Wolsey in the two-part ITV drama Henry VIII opposite Ray Winstone as Henry VIII and Helena Bonham Carter as Anne Boleyn. I At Christmas 2006, he played the vampire hunter Abraham Van Helsing in a BBC adaptation of Bram Stoker's novel Dracula. Great Expectations (TV) (2011) Richard II (TV film) (2012) as the Duke of York Effie Gray (2013) as Mr. Ruskin Suchet played "John" in the drama Oleanna at the RoyalCourtTheatre in 1993. It was directed by Harold Pinter, and co-starred Lia Williams as "Carol". In 1996–97 he played opposite Dame Diana Rigg in the East-End production of Who's Afraid of Virginia Woolf? He was also featured as Salieri from 1998 to 2000 in the Broadway production Amadeus. In 2007, at the Chichester Festival Theatre, he played Cardinal Benelli in The Last Confession, about the death of Pope John Paul I.In 2014, he reprised the role of Benelli in the Australian tour of the play. He has been starring as Lady Bracknell in The Importance of Being Earnest by Oscar Wilde at the Vaudeville Theatre in London since June 2015 and on tour. А ето и част от творчеството на Тревър Нун (той е на 76 години все пак): На сцената на Уест Енд: A Chorus of Disapproval – 2012 The Lion in Winter – 2011 Flare Path – 2011 Birdsong – 2010 Aspects of Love – 2010 A Little Night Music – 2009 Inherit The Wind – 2009 Gone with the Wind – 2008 King Lear – 2007 The Seagull – 2007 Porgy and Bess – 2006 Acorn Antiques: The Musical! – 2005 The Woman in White – 2004 Anything Goes – 2002 South Pacific – 2001 My Fair Lady – 2001 На сцената на Бродуей: A Little Night Music – 13 December 2009 – 20 June 2010, re-opened 13 July 2010 Rock 'n' Roll – 4 November 2007 – 9 March 2008 Les Misérables (revival) – 9 November 2006 – 6 January 2008 The Woman in White – 17 November 2005 – 19 February 2006 Chess – 22 September 2003 (Benefit Concert) Vincent in Brixton (as original producer) – 6 March 2003 – 4 May 2003 Oklahoma! – 21 March 2002 – 23 February 2003 Noises Off (as original producer) – 1 November 2001 – 1 September 2002 Rose Written by Martin Sherman (as original producer) – 12 April 2000 – 20 May 2000 Copenhagen (as original producer) – 11 April 2000 – 21 January 2001

Портрет, според мен, на лидер (той или тя), потенциално способен да изведе България от низходящата спирала, описана в точки 4.-5, и да я нареди сред най-развитите страни в Европа: - между 35-45 годишен(на) - работохолик - обича силно страната, готов (а) да й посвети живота си - визионер с ясен и детайлизиран поглед върху визията - висок коефициент интелигентност, рационална и емоционална (емпатия) - асимилира бързо информация; извлича необходимото - прагматик, решава проблемите, независимо, че действията не съвпадат с матрица на теория или идеология; той (тя) формира матриците - “алфа” психика, манталитет на шампион, лъв, номер 1; - не “професионален” политик (не е последовател!), има последователи - богат житейски опит, познава народа, страната, света и хората - разбира и цени пари, бизнес и технологии; живо го интересуват - няма комплекси и зависимости - различава ясно истина от лъжа; добро от зло - принципен (а) до саможертва - има дар слово; контактен - умее да слуша, отсява и помни важното - знае кога да мълчи, кога да говори, какво и колко да казва - непроницаем, добър потенциал за играч на покер; умее да блъфира - не е “ястреб”, не е “гълъб”, а “сова” – умна птица, вижда в тъмнината - притежава дарба на “играещ треньор”, гледа играта отвисоко; движи екипа си като стратег, докато играе централен нападател на терена - познава и владее доктрината Макиавели, без да е циник - балансиран темперамент между сангвиник и холерик, изработено спокойствие на флегматик; методичен, внимателен; аналитичен;решителен; спокоен; сдържан; контролиращ се; системен - създава и владее инициатива, не я отстъпва на опонента - настойчив и настъпателен, ако моментът изисква; търпелив щом се налага - винаги напредва към крайната цел; готов на временни отклонения и дори крачки назад - имунизиран срещу ласкателства и суета - не понася сервилни хора, гради екип от качествени - дисциплиниран, не поставя личните интереси над екипните Тези качества са събирателен профил за лидер от реални качества на: Ли Куан Ю, Васил Левски, Стефан Стамболов, Атанас Буров, Иван Евстратиев Гешов, Миямото Мусаши (“Петте Пръстена”) и Сун Дзъ (“Изкуството на войната”) (последните двама са завещали характеристики на идеалния воин и военачалник във вид на стратегеми, техните книги са учебници с правила за лидери); Мусаши пише “Учителят е иглата, ученикът конецът”; перифразирам: “Лидерът е ключът, отключващ проблема”. За тези, които искат да прочетат спомените на Ли Куан Ю и за начина по който е променил Сингапур: http://lifeinbooks.net/chto-pochitat/iz-tretego-mira-v-pervyiy-istoriya-singapura-1965-2000-li-kuan-yu/ За “Ръкопис на Петте пръстена” от Миямото Мусаши: http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m12.htm За Сун Дзъ, “Изкуството на войната”: https://chitanka.info/text/3433-izkustvoto-na-vojnata

Цитатът на Мерсия Макдермот за личността на Васил Иванов Кунчев от Карлово, известен още като Васил Левски и Дякона: “ В своето поведение той бил дисциплинирана, мислеща личност, в състояние да приеме съзнателното подчинение, и да бъде неумолимо решителен, когато потрябва. За него животът е ценен дар, който не бива да се пропилява, нито да остане безполезен, и единственото нещо, което желаел за себе си, било да осмисли живота си. При други обстоятелства такъв характер навярно би се задоволил да се посвети на научен труд или друга форма на мирно служене на своите съотечественици, но под напора на непоносимата неправда този по природа тих младеж се превръща в човек, чиито живот бива изцяло и без остатък посветен на революцията. Колкото и парадоксално да изглежда Левски съумява да проникне по-дълбоко от всички свои съвременници в същността на проблемите на революционното движение именно защото той не е роден бунтовник. Като ненавижда насилието и въпреки това приел необходимостта от него, той подхожда към въпроса за революцията с научен рационализъм, решил, че с това страшно оръжие трябва да се борави с нужната отговорност, със сръчността и пестеливостта по-скоро на хирургически нож, отколкото със замаха на сабята…Тайната на неговия успех се крие във факта, че всяко от неговите качества било точно уравновесено с друго, привидно противоположно, но всъщност допълващо първото. Бил фантастично смел и въпреки това никога прибързан, винаги е знаел кога да избяга; рядко хладнокръвен и все пак топъл и сърдечен в отношенията си с хората; закален като стомана от несгодите на своя живот, без да загрубее или да загуби присъщата си човещина. Той съчетава твърдост на характера с нежен лиризъм, който прави не по-малко впечатление от изумителната му смелост. Неговият весел нрав и жажда за живот съжителстват с доброволното му себеотрицание и готовността му да приеме една ранна и жестока смърт. Той е роден водач, със съзнание за своята историческа роля и същевременно скромен, без лични амбиции. Той никога не поставя себе си над закона на организацията като цяло. Той е професионален революционер, човек, чиито живот е посветен на задачата да отърси другите от страха и бездействието, на задачата да организира въоръжено въстание. И все пак наред с неотложността на делото той притежава онова, което е липсвало у повечето негови съвременници – търпение, умение да изчаква и силата да противостои на изкушението за прибързани действия. Той е практичен, с разбиране както по въпроси от ежедневието, така също и по сложните проблеми, с организирането на целия народ за революция. И докато краката му стъпват здраво на земята, очите му са отправени към звездите – той е способен да разбуди и най-бездушния, сраснал се със земята селянин и да разпали огън в най-затъпелите и страхливи очи. Това изтънчено съчетание от стоманена твърдост и чувствителност, от пламък и лед, от неумолимост и състрадателност, от гордост и смирение, от вяра и липса на илюзии създава един характер с необикновена симетрия. Не случайно хората свързват образа му с представата за светлина, вместо да описват характера му с по-определени епитети. Действителната сложност на неговия характер е прикрита от общата му хармония, която напомня хармонията на диаманта, където никоя от отделните стени не изпъква над другата, а цветните отблясъци на всяка една се сливат с кристалния блясък на цялото.” Това е емоционално оценка на жена възпитана и оформена като манталитет в чужда за нас култура, англосаксонската. След цитата ще оставя фигурата на Васил Левски извън опита ми за профилиране на български политици от миналото, тъй като тази фигура е много високо в съзнанието на българите, тя не принадлежи към миналото, покрита с ореол от светлина, извисява се там над всички останали.

Започвам да се трудя по профила на Господин Реалност(лидерите в минало време), като за целта ще прегледам биографиите и всичко, което имам под ръка за нашите министър-председатели и лидери след Освобождението (тук влизат безспорно Фердинанд, Борис Трети и Т.Живков, но и много други интересни и характерни фигури. Може да се окаже (само подозирам), че между двата профила има преливане и много общи черти - идеализираният и този от миналото. п.с. Това което описваш ме изкушава да цитирам описанието на личността на Васил Левски от Мерсия Макдермот, нейното идеализирано описание на тази личност покрива почти на 100 процента твоето описание (знам че Гербов и още няколко души във форума ще останат недоволни от това ми изявление, но какво да се прави, в следващ пост ще го цитирам, книгата не ми е под ръка)

След като разгледах макар и повърхностно, но относително конкретно, три от петте точки на съпоставителен анализ между “моделът България” и “моделът Сингапур”, а именно 3. Етнически, 4. Демографски и 5. Икономически и само бегло маркирахме 1. Липса на адекватно Лидерство и 2. Липса на ефективно правосъдие и върховенство на закона, не ни остава нищо друго, освен пак да се върнем към точка 1 и 2, защото точно в тях е заложен ключът към решаване на проблемите в другите три области. Тук работата за анализ е най-трудна и много деликатна. Според мен решаването на първия проблем (за адекватно лидерство) би отключило и втория (върховенство на закона), което ще разсече гордиевия възел на останалите три. Поне така се е случило "чудото Сингапур", историята на тази страна го демонстрира, така че за там не може да имаме съмнения. От една изостанала, бедна и разяждана от престъпност държава за 30 години тя израства в просперираща и богата нация с върховенство на закона, завидно правосъдие и постига растеж, изстрелващ я от изостанала страна от Третия свят в една от най-проспериращите развити икономики в света. Фактите са си факти, историята - история. Но всичко е започнало от един човек, от един Лидер и е станало благодарение на него и екипа му. Ако следваме тази логика, сега би трябвало да си зададем въпроса – възможно ли е това да стане в България, днес, утре или по принцип. Не се наемам да давам отговор “да” или “не”, ще предложа неангажиращ подход: ще се опитам в следваш пост да очертая два хипотетични профайлърски портрета (дилетантски, защото не съм професионален психолог) – единият ще бъде на обобщен български политик и лидер, който ние си познаваме от миналото и настоящето (период от Освобождението до днес), с всичките му типични черти, ще го наречем Господин Реалност (той няма да е конкретна личност, обобщен образ). Другият ще е на въображаем Бъдещ Български Лидер (да не се бърка с ББ) с идеализирани качества, който хипотетично би могъл да извърши коренни реформи в цялата държава, които да я изведат от низходящата спирала, описана в точки 4 и 5 (също ще е обобщен образ). Предлагам това само като забавна игра (в която каня да се включат и други колеги), игра нямаща нищо общо с реалната ситуация, време и място, а още по-малко с реални лица и личности. Само два съпоставителни хипотетични портрета на измислени лидери. Малко за профайлърството, то се използва по принцип в криминологията, използват го и специалните служби, но и фирмите и корпорациите при търсене на управленски персонал. Профилиране (очертаване на профил) е инструмент за идентифициране на вероятните извършители или бъдещи такива, като анализира модели, които могат да реставрират минали действия или да прогнозират бъдещи. Методът включват и прогнозното профилиране. Петте стъпки в класическото профилиране включват 1. анализ на действие 2. сравняването на действието с предишни подобни действия , 3. задълбочен анализ на сцената на действие, и 4. като се вземат предвид особеностите на участниците в действието, както и 5. възможните им мотиви и връзки със самото действие се посочва профилът на лицето, което е извършило или ще извърши действието. Известни профайлъри в историята, които са работили следвайки 5-те принципни стъпки на този метод, но в криминологията, са били Walter C. Langer, James Brussel, Howard Teten, Robert Keppel, Richard Walter, John Douglas, Robert Ressler, and David Canter.

Благодаря на Ник и Атом за уместните им и умно написани постове в темата. Продължавам с метода на “маркерите”, оцветяване сигнално на проблеми, заложени във факти от информацията. Този път ще се фокусирам върху проблеми пред България в икономиката при сравнителния анализ със Сингапур. Обозначавам тази част от пъзела за системност с “5. Икономически” (първите 4 бяха – проблеми в 1.Лидерство, 2.Правосъдие, 3.Етнически, 4.Демографски) 5 Икономически – проблемите в българската икономика директно се отразяват в демографския срив (разгледан в предишния ми постинг), нещо повече – те са първопричина за него. Започвам сравнителния анализ с очевидното: сингапурската икономика е “философски камък” за правене на пари и богатство за нацията; българската е машина за присвояване на обществени пари от отделни индивиди и екзистенциално оцеляване на останалите; така че, забравете бляновете в тази “пробита каца” някой чужд инвеститор да налива пари. И за да не съм голословен, ще го аргументирам с цифри и факти. - Сингапурската икономика е експортно ориентирана, тя експортира за да печели (експорт (Sin) $437.3 млрд.) и забележете нещо свръхлюбопитно, експортът на Сингапур надвишава БВП на страната ((Sin) БВП $292.7 млрд.); как става това? С реекспорт, и продаване на по-висока стойност от закупната, хората “правят пари от въздуха”; българският експорт ($24.33 млрд. (2015 est.) е по-малко от българския внос (BG) $27.66 млрд. (2015 est.) или иначе казано в баланса “износ-внос” салдото е загуба от над 4 млрд. долара годишно; при Сингапур баланса е 137 млрд. долара печалба. Как става това чудо? Ами с “акъл” – сингапурците произвеждат стоки и услуги с висока принадена стойност и продават труд, знания и умения, а не суровини. Номенклатурата на техния износ е “Машини и апаратура (включително електроника и телекомуникация), фармацевтика и др. химикали, рафинирани петролни продукти, храни и напитки (към това трябва да се добави финансови услуги, банкиране, патентно право)”; българският износ е “(BG) облекла, храни, желязо и стомана, машини и апаратура, горива”. Очевидна е разликата – единият износ е с висока добавена стойност, другият е предимно на суровини и евтини стоки (машините доколкото ги има се съмнявам да са с високи технологии). След като експортът ти е по-малък от импорта в стойност, за какъв дявол работи външната ти търговия – не печелиш от нея, а губиш по 10 процента ежегодно от БВП (това се отнася за България); сингапурците печелят от експорт и от реекспорт, като правят от външната си търговия пари за нацията в размер на приблизително половината им БВП. - При все че имат 8 пъти по-ефективна икономика и по-голям БВП от българите, сингапурците спестяват два пъти повече (Sin) 46% от БВП (2015 est.); (BG) 23.5% от БВП (2015 est.); тези пари остават в домакинствата и бизнеса и на следващата година се реинвестират. Сингапурските граждани и бизнес отделят над два пъти по-малко от средствата си за данъци от българските (Sin) 15% от БВП (2015 est); (BG) 37.8% от БВП (2015 est.); богатството остава в хората и бизнеса, не отива в държавната каца и ръцете на чиновник-преразпределител. - Тук стигаме до един интересен момент: Колко са богати сингапурците и колко са бедни българите (поради което младите бягат). По покупателна стойност това изглежда така (Sin) $85,300 (2015 est.); (BG) $19,100 (2015 est.), но по-абсолютна е още по-драстично (Sin) $55,400 (2015 est.); (BG) $ 8,100 (2015 est.). Само че нещата са още по-зле – разпределението на тези пари от БВП в Сингапур е направено по схемата “богати, по-малко богати, горна средна класа, средна класа, долна средна класа” – там има разслоение, но то е разслоение на заможни: най-ниски доходи (Sin) 10%: 2.3%; най-високи доходи (Sin) 10%: 11% (2014); какво ни показват тези цифри, че десет процента от най-бедните граждани на Сингапур имат 2.3% от богатството, други 10% от най-богатите имат 11% от останалото, а останалите 80 процента се разпореждат с 87 процента от богатството, тоест 80 процента средна класа. Тези 80 процента обаче не са някаква равнопоставена маса, а силно разслоени на етажи (това показва Gini index), тоест между средната класа има стръмно неравенство, но то е неравенство между заможни. Хайде да видим българския вариант: огледално обърната с краката нагоре структура – богатите 10 процента притежават повече от една трета богатство (BG) 10%: 35.2% (2007), по средата няма нищо (средната класа е 5 процента), а всички останали са под нея, като под чертата на бедността са 21 процента. При това тези 10 процента богати в България, които са посочени от статистиката на ЦРУ, също са силно диференцирани (това статистиката им не е уловила), от тях 1 процент (или по-малко) притежава 90 процента (това са т.н. олигарси). Gini index прилежно показва за България една прилична цифра на равенство между доходите, коефициент около 35, но това е равенство между бедни хора, а не равенство между заможни. Икономиката каквато е сега спрямо гражданите на България има философия на оцеляването и бедността, а не на забогатяването. - че има корупция и злонамереност на държавно ниво в българската икономика показват и следните фрапиращи цифри от статистиката: България, която изнася електроенергия произвежда (BG) 32.9% (2014 est.) от нея от възобновяеми източници (които са най-скъпия ток и по този показател тя се нарежда на 6 място в света срещу 63-то за Сингапур, който произвежда едва (Sin) 3.9% (2014 est.) такава), също така произвежда скъпа хидроенергия (BG) 8.5% (2014 est.) срещу 0 за Сингапур. Сингапур не внася и изнася електроенергия, той произвежда точно толкова, колкото му е необходима от изкопаеми горива (предимно газ, който внася) (Sin) 95.3% от всички мощности (2014 est.). Интересното тук за България е друго – тези (BG) 14.7 млрд. kWh (2015 est.) които държавата ни изнася и продава съвпадат точно с количествата евтин ток от атомната електроцентрала, а скъпия ток от централите Марица-Изток (изкопаеми горива), възобновяемите източници и хидроцентралите се продават на българските граждани, при което се дотират с “данък общество”. Коренно различен държавнически подход в двата случая, мотивиран от какво? - други ярко светещи “маркери”, сигнализиращи за генератори на национална бедност в единия случай (България) и икономически просперитет в другия (Сингапур): А. Пазарна стойност на публично търгувани на борсите акции:(Sin) $787.3 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $4.797 млрд. (31 December 2015 est.). Стоковата борса в България не работи, тя е в клинична смърт, което е знак че бизнес климата тук е от Ледниковата епоха, в Сингапур е точно обратното – оборотът от търговия с акции на фирми надхвърля два пъти БВП на страната, а в сравнение с България е 200 пъти по-голям. Б. Съответно, щом няма активност на бизнеса, банките нямат големи бизнес клиенти за кредити: Вътрешния кредит (парите които отпуска ЦБ на търговските за кредити) в (Sin) $479.8 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $29.72 млрд. (31 December 2015 est.) В. Щом бизнес средата не е активна, предполага се че не е сигурна, търговските банки вдигат лихвата по кредити (Sin) 5.35% (31 December 2014 est.); (BG) 8.28% (31 December 2014 est.). Банките се презастраховат, но имайте предвид че посочените от ЦРУ числа не са съвсем коректни, защото банките в България слагат скрити такси и лихви, които реално вдигат процента до 12-14, така че картината с кредитирането в България е още по-тежка реално. Г. И като резултат на всичко изброено по-горе идва логичното: Директни чужди инвестиции у дома: (Sin) $981.1 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $54.98 млрд. (31 December 2015 est.). Трябва да се уточни тук, че това не са годишни, а общ сбор. Годишните в последните години в България са предимно от европейски дотации по програми, както и от хуманитарни помощи на българи в чужбина, които подпомагат финансово роднините си за оцеляване. Контрастна обаче е разликата в противоположния случай, когато съответната страна инвестира свои капитали в чужбина: Директни инвестиции зад граница:(Sin) $614 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $3.26 млрд. (31 December 2015 est.). Това вече наистина маркира същността на българския олигархичен и сингапурския национално-корпоративен капитализъм: Сингапур изнася (инвестира) два пъти повече свои национални капитали в чужбина от своя БВП, докато “мощната” капиталистическа класа на България съумява да стори това с едва 8 процента от мършавия БВП на България. Другите явно отиват за имоти, яхти, бентлита, самолети и др. играчки. Мисля че всички посочени факти в горното изложения дават основание да се направи следното заключение при сравнителния анализ между българската и сингапурската икономика: българската е лошо сглобен Франкенщайн, смес от корупционни интереси на олигарси, политици и бюрократи, която облагодетелства единствено тези три групи, но води към мизерия останалите 90 процента българи. Сингапурската е корпорация за правене на пари и печалба на цялото население, с находчивостта, предприемчивостта и труда на това население, което като цяло е богато (80 процента средна класа).

В този пост ще се опитам да открия “маркерите”, проблемите, заложени във фактите от информацията, от които вече може да се сглоби пъзел на цялостна картина. Проблемите (пред България) при сравнителен анализ със Сингапур Вече установихме два основни – 1. липса на адекватно лидерство и 2. липса на ефективно прилагане на правосъдие, тези два фактора заслужават специално разглеждане и анализ в отделни постове с конкретни факти. 3. Не са етнически, национални и религиозни – Сингапур от тази гледна точка е по-нехомогенен, но това не му пречи да се развива по-добре. Противопоставянето между етноси само обслужва популисти политици. 4. Демографски – тук проблемите и заложените катастрофи са най-много. С население над 7 млн., България има 1 млн. по-малко работещи хора от 5,6 млн. Сингапур: (Sin) 3.588 млн.; (BG) 2.535 млн.); това е чудовищна разлика за тези мащаби, и тъй като тенденцията в бъдеще да се увеличава, е истинска бомба с часовников механизъм, това ще разпадне държавата. Нека видим как и защо всъщност се получава тази крайна картина и какви са тенденциите в нея: - българското население е трайно застаряващо (Средна възраст в Sin 34 години; (BG) 42.1) - прирастът на населението е отрицателен (Sin 1.89% (2015 est.); (BG) -0.58% (2015 est.) - смъртността е висока (Sin 3.43 /1,000 население (2015 est.); (BG) 14.44 /1,000 население (2015 est.); това отчасти се дължи на възрастното население като цяло, от друга на лошото здравеопазване - продължителността на живот е ниска (Sin 84.68 год.; (BG) 74.39 years) – отново по причини на слабо здравеопазване - здравеопазването е лошо – това е огромен проблем и същевременно парадокс, в Сингапур например има по-малко лекари и болнични легла на 1 човек, но продължителността на живот е с 10 години по-голяма, а детската смъртност с пъти по-малка (Лекар на човек от населението:Sin 1.95 /1,000 (2013); (BG) 3.87 /1,000 (2012)Брой болнични легла:Sin 2 легла/1,000 души (2011); 6.4 легла/1,000 души (2011); явно тук има нещо друго, познайте от 3 пъти какво е? Тук бих прибавил един стряскащ факт – възрастни с наднормено тегло (което е сигурен източник на куп тежки заболявания) - Sin 6.8% (2014); (BG) 25.6% (2014) - слаба грамотност на населението – говорим вече за грамотност, а не за образованост, обърнете внимание на тези цифри - Неграмотни, възраст 15-24: (BG)28.4%, това е зловеща перспектива. Предполагам повечето от тях са от ромски произход, но самата им неграмотност вече ги сегрегира и маргинализира, и тези хора са в активна работна възраст, това е “нова вълна” на идиокрация - социално зависими хора с тенденция да нарастват – това може би, заедно с високата смъртност, отрицателен прираст и голяма емиграция на млада кръв – е оня дамоклев меч, който ще падне след не-повече от десетилетие върху бюджета на държавата, ето за какво става въпрос: Коефициент на тотално зависими: Sin 37.4%: (BG) 51.9% ; Коефициент на възрастни зависими: Sin 16.1%; (BG) 30.4% Кой ще плаща пенсиите и социалните помощи на тази нарастваща прогресивно маса от зависими хора? Докога и с какво, след като тенденцията на работещите е да намаляват. Дотук още не сме стигнали до заложените проблеми в икономиката, които също работят методично и в синхрон с демографските, в нашия случай теглейки ни към дъно.

Съпоставителни детайлизирани факти за икономиката – структура, отрасли, пропорции, транспорт, комуникации БВП (покупателна стойност) (Sin) $471.9 млрд. (2015 est.); (BG) $133.9 млрд.(2015 est.) (Sin) $462.6 млрд. (2014 est.); (BG) $130.3 млрд. (2014 est.) (Sin) $448 млрд. (2013 est.); (BG) $128.2 млрд. (2013 est.) БВП (абсолютна стойност в щ.дол.): (Sin) $292.7 млрд. (2015 est.); (BG) $47.17 млрд. (2015 est.) БВП реален растеж: (Sin) 2% (2015 est.); (BG) 3% (2015 est.) (Sin) 3.3% (2014 est.); (BG) 1.5% (2014 est.) (Sin) 4.7% (2013 est.); (BG) 1.3% (2013 est.) БВП – на човек (PPP покупателна стойност): (Sin) $85,300 (2015 est.); (BG) $19,100 (2015 est.) (Sin) $84,600 (2014 est.); (BG) $18,500 (2014 est.) (Sin) $83,000 (2013 est.); (BG) $18,100 (2013 est.) Брутни национални спестявания: Брутни национални спестявания е категория, която се получава чрез приспадане на разходите за крайно потребление (домакински плюс правителствени) от брутния национален разполагаем доход, и се състои от лични спестявания, плюс спестявания на бизнеса (сумата на обезщетението за потреблението на капитал и неразпределените печалби от стопанска дейност), плюс спестяванията на правителство (превишението на данъчните приходи над разходите), но изключва външните спестявания (превишението на вноса на стоки и услуги над износа). Цифрите са представени като процент от БВП. Отрицателно число показва, че в икономиката като цяло се харчи повече отколкото произвежда, като по този начин намалява националното богатство. (Sin) 46% от БВП (2015 est.); (BG) 23.5% от БВП (2015 est.) (Sin) 46.3% от БВП (2014 est.); (BG) 22.6% от БВП (2014 est.) (Sin) 48% от БВП (2013 est.); (BG) 23.2% от БВП (2013 est.) БВП – структура, според изразходване: Този показател сочи, който е крайният изразходващ средствата в една икономика: потребителите, бизнеса, правителствата, и чужденците. Разпределението дава процентния дял спрямо общия БВП на потреблението на домакинствата, правителственото потребление, инвестициите в основен капитал, инвестиции в материални запаси, износът на стоки и услуги, както и вноса на стоки и услуги, и ще възлезе на 100 процента от БВП, ако данните са пълни , потреблението на домакинствата се състои от разходите на местните домакинства, и от институции с нестопанска цел, които обслужват домакинства, за стоки и услуги, които се консумират от хората. Това включва консумация както на такива произведени в страната, така и чуждестранни стоки и услуги. правителственото потребление се състои от държавните разходи за стоки и услуги. Тези данни не включват трасферни плащания на правителството като лихви по дългове, безработица и за социалното осигуряване, тъй като тези плащания не са извършени в замяна на стоки и услуги. инвестициите в основен капитал се състои от общата сума на разходите за дълготрайни активи, като фабрики, машини, оборудване, офиси, както и складове за суровини, които служат за база на бъдещото производство. Те се измерват брутното на амортизация на активите, т.е., включват инвестиции, които просто заместват амортизирани капитали. инвестиции в материални запаси се състоят от нетните промени в запаси в продукция, която все още се задържа от производителите, в очакване на по-нататъшна продажба на крайния потребител, като автомобили в магазин на дилър или хранителни стоки на търговец по рафтовете на магазините. Тази стойност може да бъде положителна или отрицателна. Ако запасите от непродадена продукция нараства по време на съответния период от време, инвестиции в материални запаси е положителна, но ако запасите от непродадени стоки намалява, стойността ще бъде отрицателна. Инвестиции в материални запаси обикновено е ранен индикатор за състоянието на икономиката. Ако запасите от непродадени стоки нараства неочаквано - защото хората спрат да купуват - икономиката може да навлиза в рецесия; но ако запасите от непродадени стоки пада - и стоките "летят от рафтовете" - фирмите обикновено се опитват да попълнят тези запаси, и икономиката вероятно се ускорява. износът на стоки и услуги е сбор от продажби, бартерни сделки, безвъзмездни дарения на стоки и услуги от местни на чуждестранни лица. внос на стоки и услуги е сбор от покупки, бартер, или постъпления от подаръци, или безвъзмездни средства на стоки и услуги на местни лица от чуждестранни лица. Износът се разглеждат като положителен елемент, докато вносът се третират като негативен елемент. Вносът допринася за растеж на чужд БВП. Излишък на износа на стоки и услуги над вноса показва една икономика инвестира в чужбина, докато дефицит показва, че икономиката задлъжнява от чужбина. потребление на домакинствата: (Sin) 38.8%; (BG) 63% правителствено потребление: (Sin) 10.1%; (BG) 16.2% инвестиции в основен капитал: (Sin) 26.2%; (BG) 21.1% инвестиции в материални запаси: (Sin) -0.5%;(BG) 0.1% износ на стоки и услуги: (Sin) 184.3%;(BG) 66.7% внос на стоки и услуги: (Sin) -158.9% (2015 est.); (BG) -67.1% (2015 est.) БВП по сектори аграрен: (Sin) 0%; (BG) 5.2% индустрия: (Sin) 23.8%; (BG) 27.4% услуги: (Sin) 76.2% (2015 est.); (BG) 67.4% (2015 est.) Индустрии: (Sin)Електроника, химикали, финансови услуги, съоръжения за търсене и добив на нефт, рафиниране на петрол, производство на гума и гумени изделия, хранително-вкусова продукция, ремонт на кораби, конструиране на нефтени платформи, медицинска апаратура и фармацевтика, реекспортна търговия; (BG) електричество, газ, вода, храни Ръст на индустриалната продукция: (Sin) -3.5% (2015 est.); 3.5% (2015 est.) Работна сила: (Sin) 3.588 млн.; (BG) 2.535 млн. бел: изключва чужденците (2015 est.) Работна сила по сектори: аграрен: (Sin) 1.3%; (BG) 7% индустрия: (Sin) 14.8%; (BG) 30.1% услуги: (Sin) 83.9%; (BG) 62.9% (2014) бел.: без чужденци (2013) Безработица: (Sin) 2% (2015 est.); (BG) 10% (2015 est.) (Sin) 2% (2014 est.); (BG) 10.7% (2014 est.) Население под чертата на бедността: (Sin) Няма данни; (BG) 21.8% (2014 est.) Домакински приходи или потребление в процентно измерение: Най-ниски (Sin) 10%: 2.3%; (BG) 10%: 2% Най-високи (Sin) 10%: 11% (2014); (BG) 10%: 35.2% (2007) Разпределение на домакински приходи - Gini index Този индекс измерва степента на неравенство в разпределението на дохода на домакинство в държавата. Индексът се изчислява от кривата на Лоренц, в която кумулативния доход на семействата е изобразен спрямо броя на семействата, подредени от най-бедните до най-богатите. Ако доходите са разпределени с перфектна равенство, кривата на Лоренц ще съвпадне с 45 градусовата линия и индексът ще бъде нула; ако доходите са разпределени с перфектно неравенство, кривата на Лоренц ще съвпадне с хоризонтална ос и дясната вертикална ос и индексът ще бъде 100. (Sin) 46.4 (2014); (BG) 35.4 (2013) (Sin) 46.3 (2013); (BG) 31.2 (2005) Бюджет: приходи: (Sin) $44.06 млрд; (BG) $17.81 млрд. разходи: (Sin) $45.48 млрд.; (BG) $19.14 млрд. (2015 est.) Данъци и други постъпления: Този показател отразява данъци и други приходи, получени от правителството за посочен период, изразен като процент от БВП. Данъците включват персонален и корпоративен данък върху печалбата, данък добавена стойност, акцизи и мита. Други приходи включва социални вноски - като например плащания за социално осигуряване и здравни осигуровки, както и нетните приходи от държавни предприятия. (Sin) 15% от БВП (2015 est); (BG) 37.8% от БВП (2015 est.) Публичен дълг: (Sin) 105.6% от БВП (2015 est.); (BG) 26.4% от БВП (2015 est.) (Sin) 99.3% от БВП (2014 est.); (BG) 26.4% от БВП (2015 est.) бележка: публичния дълг на Сингапур се състои предимно от държавни ценни книжа (SGS), издадени за подпомагане на Централна Взаимоспомагателен фонд (CPF), който администрира Сингапурския пенсионен фонд; контролният пакет от държавни ценни книжа (SGS) се държат от Централна Взаимоспомагателен фонд, и са нетъргуеми; правителството не е взело заеми за финансиране на разходи по дефицит от 1980 г. насам; Сингапур няма никакъв външен държавен дълг; (BG) дефиниран от Договора от Маастрихт на ЕС като консолидиран общ държавен брутен дълг по номинална стойност, дължим в края на годината в следните категории държавните задължения: валута и депозити, ценни книжа, различни от акции, с изключение на финансови деривативи, и кредити; сектор държавно управление обхваща подсекторите: централното правителство, областно управление, местно самоуправление, както и средствата за социално осигуряване Инфлация: (Sin) -0.5% (2015 est.); -1.1% (2015 est.) (Sin) 1% (2014 est.); -1.6% (2014 est.) Лихва на кредити от търговските банки: (Sin) 5.4% (31 December 2015 est.); (BG) 7.5% (31 December 2015 est.) (Sin) 5.35% (31 December 2014 est.); (BG) 8.28% (31 December 2014 est.) Парична маса М1 (Stock of narrow money): Агрегатът M1 обхваща монетите, банкнотите, пътническите чекове и депозитите на поискване, тоест парична маса в пряко обращение (Sin) $114.3 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $20.09 млрд. (31 December 2015 est.) (Sin) $121.3 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $17.38 млрд. (31 December 2014 est.) Парична маса на широките пари (Stock of broad money): обхваща всички "тесни пари" М1, плюс общото количество безсрочни и спестовни депозити, депозити на кредитни институции, институционални фондове на паричния пазар, краткосрочни ценни книжа за обратно изкупуване между централната банка и търговските банки, както и и другият големи ликвидни активи, държани от небанкови финансови институции, държавни и местни правителства, нефинансови държавни предприятия, както и в частния сектор на икономиката. Освен че служат като средство за размяна, “широките пари” включва активи, които са малко по-слабо ликвидна от “тесните пари” и активите склонни да работят като "резервоари на стойността" - средство за складиране на богатство. (Sin) $413.7 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $41.32 млрд. (31 December 2015 est.) (Sin) $405.1 млрд. (31 December 2013 est.); (BG) $37.99 млрд.(31 December 2014 est.) Вътрешния кредит: общото количество кредити, деноминирани в местната валута, предоставени от Централната банка на финансовите институции, държавни и местни правителства, нефинансови организации, и в частния сектор: (Sin) $479.8 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $29.72 млрд. (31 December 2015 est.) (Sin) $458.9 млрд. (31 December 2013 est.); (BG) $29.08 млрд. (31 December 2014 est.) Пазарна стойност на публично търгувани на борсите акции: (Sin) $787.3 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $4.797 млрд. (31 December 2015 est.) (Sin) $751.1 млрд. (31 December 2013); (BG) $5.45 млрд. (31 December 2014) (Sin) $747.8 млрд. (31 December 2012 est.); (BG) $6.666 млрд. (31 December 2012 est.) Експорт: (Sin) $384.6 млрд. (2015 est.); (BG) $24.33 млрд. (2015 est.) (Sin) $437.3 млрд. (2014 est.); (BG) $27.91 млрд. (2014 est.) Износ по стоки: (Sin) Машини и апаратура (включително електроника и телекомуникация), фармацевтика и др. химикали, рафинирани петролни продукти, храни и напитки; (BG) облекла, храни, желязо и стомана, машини и апаратура, горива Експорт партньори: (Sin) Китай 12.6%, Малайзия 12%, Хонг Конг 11%, Индонезия 9.4%, САЩ 5.9%, Япония 4.1%, Южна Корея 4.1% (2014); (BG) Германия 12.6%, Италия 9.3%, Турция 8.7%, Румъния 8.2%, Гърция 6.4%, Франция 4.2% (2014) Внос: (Sin) $294.2 млрд. (2015 est.); (BG) $27.66 млрд. (2015 est.) (Sin) $360.9 млрд. (2014 est.); (BG) $31.6 млрд. (2014 est.) Внос по стоки: (Sin) Машини и апаратура, минерални горива, химикали, храни, потребителски стоки; (BG) машини и апаратура; метали и руда; химикали и пластмаси; горива, минерали, суровини Внос партньори: (Sin) Китай 12.1%, Mалайзия 10.7%, САЩ 10.3%, Южна Корея 5.9%, Япония 5.5%, Индонезия 5.1%, ОАЕ 4.2%, Саудитска Арабия 4% (2014) (BG) Германия 12.9%, Русия 11.9%, Италия 7.5%, Румъния 6.8%, Турция 5.8%, Испания 4.7% (2014) Резерви в чужда валута и злато: (Sin) $262 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $22.75 млрд. (31 December 2015 est.) (Sin) $256.9 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $20.11 млрд. (31 December 2014 est.) Външен дълг: Този пост дава общия публичен и частен дълг дължим на чужденци, платим в международно приети валути, стоки или услуги. Тези цифри са изчислени въз основа на обменния курс, т.е., не по паритета на покупателната способност. (Sin) $1.33 трил. (31 December 2014 est.); (BG) $37.31 млрд. (31 December 2015 est.) (Sin) $1.323 трил. (31 December 2013 est.); (BG) $43 млрд. (31 December 2014 est.) Директни чужди инвестиции у дома: Преки инвестиции изключва инвестиции чрез покупка на акции. (Sin) $981.1 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $54.98 млрд. (31 December 2015 est.) (Sin) $912.4 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $52.78 млрд. (31 December 2014 est.) Директни инвестиции зад граница: (Sin) $614 млрд. (31 December 2015 est.); (BG) $3.26 млрд. (31 December 2015 est.) (Sin) $576.4 млрд. (31 December 2014 est.); (BG) $3.01 млрд. (31 December 2014 est.) Производство на електроенергия: (Sin) 49.31 млрд. kWh (2014 est.); (BG) 48.44 млрд. kWh (2015 est.) Консумация на електроенергия: (Sin) 47.18 млрд. kWh (2014 est.); (BG) 37.99 млрд. kWh (2015 est.) Експорт на електроенергия: 0 kWh (2014 est.); (BG) 14.7 млрд. kWh (2015 est.) Импорт на електроенергия: (Sin) 0 kWh (2014 est.); (BG) 4.25 млрд. (2015 est.) Електричество - инсталирани мощности: общият капацитет на инсталираните в момента генериращи мощности, изразен в киловати (кВт), за производство на електроенергия. (Sin) 10.75 млн. kW (2012 est.); (BG) 11.84 млн. kW (2014 est.) Електричество от изкопаеми горива: измерва капацитета на мощности, които генерират електричество от изгарянето на изкопаеми горива (например въглища, петролни продукти и природен газ), изразен като дял от общия производствен капацитет на страната. (Sin) 95.3% от всички мощности (2014 est.); (BG) 41.7% от всички мощности (2014 est.) Електричество от атомни електроцентрали: (Sin) 0% (2014 est.); (BG) 16.9% (2014 est.) Електричество от хидроелектроцентрали: (Sin) 0% (2014 est.); (BG) 8.5% (2014 est.) Електричество от възобновяеми източници: (Sin) 3.9% (2014 est.); (BG) 32.9% (2014 est.) съответно места в световната класация по този показател: 63;4 Добив на нефт на ден: (Sin) 0 bbl/day (2014 est.); (BG) 1,000 bbl (2014 est.) Експорт на нефт: 5,900 bbl/day (2012 est.); (BG) 0 bbl/day (2012 est.) Импорт на нефт на ден: (Sin) 976,100 bbl/day (2012 est.); (BG) 128,100 bbl/day (2012 est.) Резерви в нефт: (Sin) 0 bbl (1 January 2015 est.); (BG) 15 million bbl (1 January 2015 est.) Продукция на рафинирани петролни продукти за ден: (Sin) 1.099 млн. bbl/day (2012 est.); (BG) 138,500 bbl/day (2012 est.) Консумация на рафинирани петролни продукти за ден: 1.24 млн. bbl/day (2013 est.); (BG) 89,000 bbl/day (2013 est.) Експорт на рафинирани петролни продукти: (Sin) 1.685 млн. bbl/day (2012 est.); (BG) 85,890 bbl/day (2012 est.) Внос на рафинирани петролни продукти на ден: (Sin) 1.914 млн. bbl/day (2012 est.); (BG) 37,280 bbl/day (2012 est.) Добив на натурален газ: (Sin) 0 cu m (2013 est.); (BG) 181 млн. cu m (2014 est.) Консумация на натурален газ: (Sin) 9.62 млрд. cu m (2013 est.); (BG) 2.635 млрд. cu m (2014 est.) Експорт на натурален газ: (Sin) 0 cu m (2013 est.); (BG) 0 cu m (2013 est.) Внос на натурален газ: (Sin) 9.62 млрд. cu m (2013 est.); (BG) 2.725 млрд. cu m (2014 est.) Доказани резерви от натурален газ: (Sin) 0 cu m (1 January 2014 est.); (BG) 5.663 млрд. cu m (1 January 2014 est.) Емисиите на въглероден диоксид от консумация на енергия: общото количество на въглероден диоксид, измерена в метрични тона, освободен от изгарянето на изкопаеми горива в процеса на производство и потребление на енергия. (Sin) 208 млн. Mt (2012 est.); (BG) 43.61 млн. Mt (2014 est.) Телефони фиксирани линии: (Sin) 1.96 million; 1.8 million; на 100 жители: (BG) 35 (2014 est.); 25 (2014 est.) Клетъчни телефони: (Sin) 8.7 million; total: 9.9 million; на 100 жители: (BG) 157 (2014 est.); 137 (2014 est.) Комуникационна система: (Sin) обща оценка: отлично обслужване; вътрешни: отлични съоръжения; стартира безжична услуга 3G през февруари 2005 г.; комбинирана фиксирана и мобилна клетъчна телегъстотата повече от 180 телефони на 100 души; множество доставчици на високоскоростен Интернет, а този на правителството е изцяло широколентова мрежа с оптична високоскоростна връзка; международни - многобройни подводни кабели предоставят връзки в цяла Азия, Австралия, Близкия Изток, Европа и САЩ; спътникови станции - 4; допълнени от VSAT покритие (2011) (BG) обща оценка: наследена обширна, но остарял далекосъобщителна мрежа от съветската епоха; качеството се е подобрило с модерна цифрова градска линия която сега свързва центровете в повечето региони; останалите области са свързани чрез дигитална микровълнова радиорелейна връзка вътрешен: фиксирана монопол на България БТК, прекратен през 2005 г.; мобилни клетъчни телегъстотата, насърчавана от множество доставчици на услуги, е достигнала 150 телефона на 100 души международни - подводен кабел осигурява свързване с Украйна и Русия; система от оптичен подводен кабел и връзка по земя осигурява свързване с Италия, Албания и Македония; спътникови станции - 3 (1 Интерспутник в региона на Атлантическия океан, 2 Intelsat в района на Атлантическия и Индийския океан) (2011) Излъчващи медии: (Sin) държавно контролирани електронните медии; 8 местни телевизионни станции, управлявани от MediaCorp, която е изцяло собственост на държавна инвестиционна компания; приемат се излъчвания от Малайзия и Индонезия; сателитните чинии са забранени; многоканална кабелна телевизия услугае разрешена; общо 18 местни радиостанции, излъчващи с MediaCorp, опериращите повече от дузина и още 4 станции са тясно свързани с управляващата партия или контролирани от Асоциацията на резервисттите към Сингапурските въоръжени сили; (BG) 4 национални ефирни телевизионни станции като 1 е държавна собственост и 3 частна собственост; голям брой частни радиостанции, излъчващи, особено в градските райони (2010) Интернет хостове: (Sin) 1.96 млн. (2012); (BG) 976,277 (2012) Интернет потребители: (Sin) 4.5 million; (BG) 4.1 million Процент от населението: 80.7% (2014 est.); (BG) 57.0% (2014 est.) Летища: (Sin) 9 (2013); (BG) 68 (2013) Тръбопроводи: (Sin) газ 122 km; рафинирани продукти 8 km (2013); (BG) газ 2,887 km; петрол 346 km; рафинирани продукти 378 km (2013) ЖП линии: (Sin) 0: 5,114 km (BG) стандартни: 4,989 km 1.435-m gauge (2,880 km електрифицирани) теснолинейки: 125 km 0.760-m gauge (2014) място на страната в света: 36 Пътища: (Sin) 3,425 km, асфалтирани: 3,425 km (включително 161 km магистрали) (2012) (BG) 19,512 km; асфалтирани 19,235 km (включително 458 km магистрали); място в света 111 Търговски флот: (Sin) 1,599; от тях за насипни товари 247, карго 109, танкери 6, химикаловози 256, контейнери 339, за втечнен газ 131, хладилни товари 13, фериботи 57 регистрирани в други държави: 966 (Австралия 12, Бангладеш 1, Белгия 1, Бермуда 25, Бразилия 9, Чили 6, Китай 29, Кипър 6, Дания 149, France 3, Германия 32 Гърция 22, Хонг Конг 46, Индия 21, Индонезия 60, Италия 5, Япония 164, Малайзия 27, Netherlands 1, Норвегия 153, Русия 2, Южна Африка 13, Южна Корея 3, Швеция 11, Швейцария 3, Тайван 77, Тайланд 33, UAE 10, UK 6, US 36) Място на страната в света: 6 (BG) всичко: 22; за насипни товари 9, карго 8, втечнен газ 2, петролен танкер 1, чужда собственост: 14 (Германия 12, Russia 2) регистрирани в други страни: 30 (Белиз 1, Коморски острови 4, Грузия 1, Малта 8, Молдова 1, Панама 6, Сейнт Винсент и Гренадини 9) (2010) Военни разходи: (Sin) 3.52% от БВП (2012) (Sin) 3.47% от БВП (2011) (Sin) 3.52% от БВП (2010) Място в света: 15 (BG) 1.2% от БВП (2015) (BG) 1.6% от БВП (2013) (BG) 1.46% от БВП (2012) (BG) 1.55% от БВП (2011) (BG) 1.46% от БВП (2010) Място в света: 66 Незаконни наркотици: (Sin) Забранени – смъртно наказание за трафик (BG) Голям европейски разпределителен център за югозападно азиатски хероин и, в по-малка степен, южноамерикански кокаин за европейския пазар; ограничен производител на химически прекурсори; уязвима страна за пране на пари, което се дължи на корупцията, организираната престъпност; част от парите се перат чрез наркотици чрез финансови иституции (2008) Всички данни, посочени в този пост са от: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html

Наистина и според мен основният ни проблем е този. Ако имахме възможност да си клонираме идеален Лидер с IQ 160, морал на пуританин и магистър в Кеймбридж по математика и право, и го сложим за министър-председател на България, сигурно бързо щяхме да тръгнем по пътя на Сингапур в икономиката. Но такива хора се раждат на точното място и време на 100 години веднъж, а шансът да станат лидери е сигурно на хиляда години. Не е добре за нас обаче да викаме и чакаме Неволята (тя няма да дойде), защото колата на държавата ни е пред счупване.

Нямам повече плюсове да ти сложа за този пост, но последното, което си написал възнамерявах да го напиша, но не го сторих, за да не бъда заподозрян в анти-демократичност - ти си го изразил по-добре от мен. Всъщност точните думи на Томас Соуъл след заключението му, че Ли Куан Ю е прагматик , които цитирах по-горе бяха: Democracy can be wonderful as a principle where it is viable, but disastrous as a fetish where it is not. Lee Kuan Yew understood the pitfalls and steered around them. If our Western advocates of “nation-building” in other countries would learn that lesson, it could be the most valuable legacy of Lee Kuan Yew. - Демокрацията може и да е прекрасно нещо като принцип, където е жизнена (има почва), но е бедствие като (се гледа на нея като на) фетиш, там където не е. Ли Куан Ю разбираше тези капани и ги заобикаляше. Ако нашите западни адвокати на рецепти за "изграждане на нации" в други страни научат този урок, това ще бъде най-ценното завещание на Ли Куан Ю.

Започвам четвъртата и последна част от изложението на фактите по тази тема, ще го завърша утре, тук е само общата част за икономиките на двете страни, така както ги виждат обобщено авторите от този сайт: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html В последното изречение за България е казано почти всичко за проблемите пред икономическото развитие, но уплътняването с цифри е далече по-интересно и показателно. Съпоставителни детайлизирани факти за икономиката – структура, отрасли, пропорции, транспорт, комуникации Общ поглед – икономика Сингапур притежава високо развита и просперираща отворена пазарна икономика. Страната се радва на забележително благоприятна и лишена от корупция среда, стабилни цени и по-висок БВП на глава от населението от повечето развити държави. Безработицата е много ниска. Икономиката зависи предимно от експорт, в частност битова електроника, продукти на АйТи сектора, медицински и оптически прибори, фармацевтика, съчетано с добре развит транспорт, бизнес и финансов сектор. Растежът се сви до 0.6 процента ръст през 2009, но се възстанови след 2010 със засилването на подновения експорт. Ръстът се забави през 2014-15 под 3 процента, предимно заради спад в търсенето на експортните продукти, дължимо на забавянето на глобалната икономика, съчетано с бавния растеж на сингапурската промишленост. Правителството се опитва да реструктурира икономиката на страната като намали нейната зависимост от чуждестранна работна ръка и повиши заплатите на сингапурските работници. Сингапур привлече големи инвестиции във фармацевтиката и производството на медицинска апаратура и се опитва да укрепи и засили позициите си на водещите финансови пазари и хъбове за високи технологии в Югоизточна Азия. Сингапур е член на 12-членната Trans-Pacific Partnership free trade negotiations, както и ASEAN, заедно с още 9 страни плюс Австралия, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Нова Зеландия. През 2015 Сингапур, заедно с останалите членове на ASEAN, формира ASEAN Economic Community. България е бивша комунистическа страна, която се присъедини към ЕС на 1 януари 2007. В периода 2004-2008 тя реализира средногодишен растеж над 6 процента, дължащ се от значително банково кредитиране, увеличено потребление и директни чужди инвестиции. Успешното управление демонстрира желание за икономически реформи и балансирана данъчна политика, но глобалния икономически срив понижи вътрешното потребление, експорта, финансовите инвестиции и индустриалната продукция. БВП започна да се свива след 2009. Въпреки благоприятните условия за инвеститори и плоския корпоративен данък, сериозните предизвикателства си остават. Корупцията в публичната администрация, слабата правосъдна система, силната организирана престъпност продължават да теглят надолу инвестиционния климат в страната и понижават нейните икономически перспективи.

Е, имало е време, когато Мара Белчева пише в писмата си, че пребивава в хотел на езерото Лаго ди Комо с парите от учителската си заплата; златният лев тогава е имал реална сила. Това като отклонение, то е за друга тема. Публикувам третата и предпоследна част, тук може да се желае повече в частта за правосъдие, разчитам на колегиална подкрепа. 3. Съпоставителни факти за държавното, политическото и правното устройство на двете страни; данните са от https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html Данните за българската съдебна система са от бълг. уикипедия Управление: (Sin) Парламентарна република; (Bg) Парламентарна република Правова система: (Sin) English common law; (Bg) Правната система на гражданското право, континенталната правна система или романо-германската правна система е правната система на всички европейски страни без Великобритания, всички държави от Южна Америка, част от Азия (напр. Китай и Турция). Тя е базирана на римското право. Основен източник на правото за континенталната система е законът, а подпомагащ - обичаят. Участие в международни правни организации: (Sin) не е подписала членство; в ICJ Международен съд на ООН декларация за участие; (Bg) участва като наблюдател в ICCt Международен наказателен съд; приема юрисдикцията на ICJ с резерви; приема юрисдикцията на ICCt Гражданство по рождение: (Sin) не; (Bg) не Гражданство по произход: (Sin) поне 1 родител трябва да е гражданин на Сингапур; (Bg) поне един родител трябва да е гражданин на България Двойно гражданство: (Sin) не; (Bg) да Резидиране необходимо за гражданство: (Sin) 10 години; (Bg) 5 години Право на глас: (Sin) 21 навършени години; универсално и задължително; (Bg) 18 години; универсално (вече задължително) Кабинет: (Sin) кабинетът се посочва от президента по съвет на премиера; кабинетът е отговорен пред Парламента; (Bg) министерският съвет се номинира от премиера, избран от Народното събрание Ли Куан Ю: тук в разрез със сухата статистика, ще прекъсна това изложение, защото иначе то би изглеждало нечестно неточно. Този човек, колкото и субективно да звучи, е в основата на феноменалния прогрес на Сингапур, без неговата личност, това едва ли щеше да се случи. Ли Куан Ю е роден на 16 септември 1923 г. в Сингапур, в семейство от китайски произход. Отначало учи в родината си – в Училището „Телок Курау“, Института „Рафълз“ и Националния университет на Сингапур („Рафълз Колидж“), после право в британския Кеймбриджки университет (1945-1949).През 1949 г. се завръща в родината си. От 1950 г. се занимава с адвокатска практика в Сингапур, в компанията Laycock and Ong, участва в профсъюзни движения. През 1954 г. е избран за генерален секретар на партията „Народно действие“, която идва на власт през 1959 г. Оттогава до 1990 г. заема поста премиер-министър. В периода 1990-2004 г. е министър в правителството на Го Чок Тонга. Той е 31 години министър-председател на страната, от 2004 г. такъв е неговият син, като председател на управляващата партия. Синът му също е завършил Кеймбридж, но специалност математика. Когато идват на власт през 1959 г., Ли и съмишлениците му се обличат изцяло в бели дрехи – с това те искат да символизират, че са неопетнени от корупция и законът за тях е висша норма – и успяват да запазят репутацията си неопетнена. Ето как накратко го описва коломнистът Томас Соуъл: http://capitalismmagazine.com/2015/03/rule-of-law-trumps-majority-rule-in-singapore-the-legacy-of-lee-kuan-yew-1923-2015/ “Когато Сингапур беше британска колония, Ли Куан Ю учеше в университета в Кеймбридж след Втората световна война, и беше много впечатлен от нормалната, спазваща закона Англия през онези дни. Той беше потресен от големия контраст с бедния и разяждан от престъпност Сингапур от онази епоха. Днес Сингапур е с брутен вътрешен продукт на глава от населението с повече от 50 процента по-висок от тази на Обединеното кралство и престъпност значително по-малка от тази в Англия. Проучване от 2010 показа повече патенти и патентни заявки направени от малкия град-държава Сингапур, отколкото от Русия. Малко места по света могат да се мерят със Сингапур по чистота и подреденост. Тази забележителна трансформация на Сингапур се проведе под авторитарното управление на Ли Куан Ю в продължение на три десетилетия като министър-председател. И това се случи въпреки някои много сериозни недостатъци, които доведоха до хаос и самоунищожение други страни. Сингапур имаше малко дадености откъм природни ресурси. Страната дори дори е трябвало да внася питейна вода от съседна Малайзия. Населението му се състои от хора от различни раси, езици и религии - китайско мнозинство и значителни малайски и индийски малцинства. Във време, когато други страни от Третия свят учредяваха правителства, контролиращи икономиките и оплакващи се, че тяхната бедност се дължала на "експлоатация" от по-напредналите индустриални държави, Ли Куан Ю насърчаваше пазарната икономика, приветстваше чуждестранните инвестиции, и задължаваше децата на Сингапур да учат английски, за да максимизира ползите от позицията на Сингапур както голямо пристанище за международната търговия. Сингапурските училища преподават и различните местни езици на своите китайски, малайски, индийски и тамилските ученици. Но всеки трябва да научи английски, защото това е езикът на международната търговия, на която зависи икономически просперитет на страната. Накратко, Ли Куан Ю е прагматик, а не идеолог. Избираемост: (Sin) президентът се избира директно с всенародно гласуване за срок от 6 години; след изборите за парламент, лидерът на партията или коалицията с мнозинство предлага премиера на президента; заместник-министър-председателите се посочват от президента; (Bg) президентът и вице-президентът се избират с пряко гласуване за 5 години (възможност за 2 мандата); министър-председателят се избира от народното събрание; заместник-министър председателите се посочват от премиера Законодателна власт: (Sin) Еднокамерен парламент (101 места, 89 се избират директно, 9 се номинират от президента, и до 9 (но сега са 3) са от членове на извънпарламентарни опозиционни партии, за да се осигури политически баланс, депутатите се избират за 5 години (Bg) Еднокамерно Народно събрание, 240 депутати, избират се чрез директен вот за срок от 4 години Резултати от последните избори: (Sin) PAP 69.9%, WP 12.5%, други 17.6%; кресла в парламента - PAP 83, WP 6; (Bg) Места в НС - ГЕРБ 84, БСП 39, ДПС 38, РБ 23, Патриотичен Фронт 19, България без Цензура 15, Атака 11, АБВ 11 Съдебна власт: (Sin) Върховен съд (състои се от президент (председател) и 16 съдии, организирани във Висш Апелативен съд и поставен под него Върховен съд; всички спорове в специализираните нисши съдилища се решават от двете инстанции на Върховния съд (Bg) Висшият съдебен съвет (ВСС) е висш административен орган на съдебната власт в Република България, установен в конституцията от 1991 г. В края на 1991 г. е избран първият му състав.ВСС (Висш Съдебен съвет) се състои от 25 члена с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Заседанията на ВСС се свикват най-малко един път в седмицата от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието (но той няма право да участва в гласуването), а в негово отсъствие последователно от Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор. Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго. Решенията на съвета са особен вид индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от ВАС относно тяхната законосъобразност. Върховният касационен съд (ВКС) на България осъществява върховен съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Касация означава отмяна. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. В него днес работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд; Конституционния съд (12 съдии) е извън съдебната власт; Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с Конституцията от 1991 г. Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено. Избор на съдии и срок: (Sin) всички съдии се посочват от президента измежду кандидати, определени от премиера, след консултация с председателя на Върховния съд; съдиите се избират за доживотен срок; (Bg) Единадесет члена на Висшия Съдебен Съвет се избират от Парламента и единадесет члена се избират от органите на съдебната власт (чрез делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи – 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател). Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години със същото мнозинство. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи. Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от 7 години от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет. Една трета от членовете на Конституционния съд се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Групи за обществен натиск: (Sin) Няма; (Bg) КНСБ; Подкрепа, редица регионални, етнически и национални неправителствени организации Участие в международни организации: (Sin) ADB, AOSIS, APEC, Arctic Council (observer), ARF, ASEAN, BIS, C, CP, EAS, FAO, FATF, G-77, IAEA, IBRD, ICAO, ICC (national committees), ICCt, ICRM, IDA, IFC, IFRCS, IHO, ILO, IMF, IMO, IMSO, Interpol, IOC, IPU, ISO, ITSO, ITU, ITUC (NGOs), MIGA, NAM, OPCW, Pacific Alliance (observer), PCA, UN, UNCTAD, UNESCO, UNHCR, UPU, WCO, WHO, WIPO, WMO, WTO; (Bg) BIS, BSEC, CD, CE, CEI, CERN, EAPC, EBRD, ECB, EIB, EU, FAO, G- 9, IAEA, IBRD, ICAO, ICC (national committees), ICCt, ICRM, IDA, IFC, IFRCS, IHO (pending member), ILO, IMF, IMO, IMSO, Interpol, IOC, IOM, IPU, ISO, ITU, ITUC (NGOs), MIGA, NATO, NSG, OAS (observer), OIF, OPCW, OSCE, PCA, SELEC, UN, UNCTAD, UNESCO, UNHCR, UNIDO, UNMIL, UNWTO, UPU, WCO, WFTU (NGOs), WHO, WIPO, WMO, WTO, ZC

Благодаря за участието ти в темата, надявам се да стигнем до някои интересни резултати, но ако не друго, поне да се позабавляваме. Лично за мен нещата, за които пишеш са нови. Точно Rule of Lаw (въпросът на всички въпроси;)) и според мен това е Въпросът! и там е ключът към всичко, ще предоставя сравнителна информация за двете съдебни системи, това ще ми отнеме малко повече време, и предполагам няма да е пълна, а и не съм юрист, така че ми се ще там да уплътним по-добре фактите и понятията. Ще разчитам на компетентна помощ и корекции.

Ето коригираните данни извадени от сайта на World Economic Outlook (WEO) data, IMF за растежа на БВП на глава на населението в Сингапур и България в периода 1970-2014 (за първите 6 години за България тук липсват данни); тези данни по същество не променят общата пропорция, дори показват още по-ярко бързия растеж на сингапурския БВП, особено в периода 1970-76 (когато тук липсват данни за българския БВП) U.S. dollars | Units GDP is expressed in current U.S. dollars per person. Data are derived by first converting GDP in national currency to U.S. dollars and then dividing it by total population. http://www.econstats.com/weo/V008.htm

Благодаря Ник, уточнението ти е добро, могат да се коригират, но това което пишеш още повече разтваря ножицата на разликата в цифрите в полза на Сингапур; ще се върна към тези данни, ще ги коригирам. Това, което по-долу помествам, е по данни от сайта на ЦРУ, който работи добре с цифрите, макар, че и те могат да бъдат подлагани на корекции и проверки. Засега не правя никакви заключения, не коментирам, изнасям факти, които разбира се, подлежат на проверка. Въобще нямам намерение да изтъквам предимствата на затворената планова икономика в сравнение с отворения капиталистически пазар, още повече дори от тези цифри се вижда, че не на това се дължи икономическото чудо на Сингапур. 2. Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде); данните са взети оттук: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html https://geert-hofstede.com/countries.html Етнически групи: Sin китайци 74.2%, малайци 13.3%, индийци 9.2%, други 3.3% (2013 est.); (BG) българи 76.9%, турци 8%, роми 4.4%, други 0.7% (вкл. Руснаци, арменци, власиRussian), други (неизвестно) 10% (2011 est.) Езици: Sin мандарин (официален) 36.3%, Eанглийски (официален) 29.8%, малайски (официален) 11.9%, хокиен 8.1%, кантонски 4.1%, тамилски (официален) 3.2%, теочен 3.2%, др. индийски нар. 1.2%, др. Китайски диалекти 1.1%, други 1.1% (2010 est.); (BG) български (официален) 76.8%, турски 8.2%, ромски 3.8%, други 0.7%, неуточнени 10.5% (2011 est.) Религии: Sin будизъм 33.9%, мюсюлмани 14.3%, таоисти 11.3%, католици 7.1%, хиндуисти 5.2%, др. християнски 11%, други 0.7%, атеисти 16.4% (2010 est.); (BG) православни 59.4%, мюсюлмани 7.8%, други (вкл. католици, протестанти, арменски православни и юдаизъм) 1.7%, атеисти 3.7%, неуточнени 27.4% (2011 est.) Население: Sin 5,674,472 (July 2015 est.); (BG) 7,186,893 (July 2015 est.) Население по възраст: 0-14 години: Sin 13.14% (мъже 381,404/жени 364,424); (BG) 0-14 yгодини: 14.53% (мъже 538,266/жени 505,927) 15-24 години: Sin 17.43% (мъже 486,979/жени 502,159); (BG) 15-24 години: 9.95% (мъже 373,340/жени 341,507) 25-54 години: Sin 50.39% (мъже 1,393,686/жени 1,465,601); (BG) 25-54 години: 43.35% (мъже 1,598,130/жени 1,517,744) 55-64 години: Sin 10.16% (мъже 288,489/жени 287,992); (BG) 55-64 години: 13.45% (мъже 451,841/fжени 514,696) 65 години и отгоре: Sin 8.88% (мъже 229,117/жени 274,621) (2015 est.); (BG) 65 години и отгоре: 18.72% (мъже 547,887/жени 797,555) (2015 est.) Възрастовите съотношения на зависимите хора измерват брой лица, които са икономически зависими и се нуждаят от подкрепа на другите. Тяхната голяма бройка рязко контрастира в групите 0-14 год. и тази на най-възрастните (65+) с онези от групата на работещите (15-64). Промените в процента зависими хора е индикатор за потенциалната обществена подкрепа, която е необходима в резултат на промените във възрастовите групи в населението. Когато раждаемостта намалява, намалява и процента на зависими, защото пропорционално спадада броя на малолетни в извънработна възраст. Ако обаче този процент продължава непрекъснато да спада, процентът на зависими в перспектива ще расте, защото процентът на работещите с времето ще намалява, заедно с увеличаването на възрастните извън работна възраст. Коефициент на тотално зависими е сбор от малолетни (0-14) и възрастни (65+) спрямо 100 души в работна възраст (15-64). Висок коефициент на зависими е индикация, че като цяло групата на работещите и икономиката като цяло са изправени пред проблем да носят голяма тежест за да поддържат и да осигуряват социални услуги на малолетните и възрастните лица. Коефициент на малолетни зависими е сбор от малолетни (0-14) спрямо100 души работещи (15-64). Високият коефциент на малолетни зависими е индикатор, че трябва да се правят големи инвестиции в образование и социални услуги за деца. Коефициент на възрастни зависими е сбор от възрастните (65+) спрямо 100 работещи (15-64). Увеличаването на тази група е индикатор за голам натиск върху държавата за пенсионни фондове и здравни грижи. Потенциален коефициент на зависими е бройката на хората в работна възраст (15-64) спрямо един възрастен (65+). Колкото по-възрастно е населението, толкова намалява величината на този коефициент, което означава, че има по-малко петенциални работници, които да поддържат възрастните. Коефициент на тотално зависими: Sin 37.4%: (BG) 51.9% Коефициент на малолетни зависими: Sin 21.4%; (BG) 21.5% Коефициент на възрастни зависими: Sin 16.1%; (BG) 30.4% Потенциален коефициент на зависими: Sin 6.2% (2015 est.); (BG) 3.3% (2015 est.) Средна възраст: общо: Sin 34 години; (BG) 42.1 мъже: Sin 33.9; (BG) 40.2 жени: Sin 34.1 (2015 est.); (BG) 44.2 (2015 est.) Прираст на населението: Sin 1.89% (2015 est.); (BG) -0.58% (2015 est.) Раждаемост: Sin 8.27 раждания/1,000 население (2015 est.); (BG) 8.92 /1,000 (2015 est.) Смъртност: Sin 3.43 /1,000 население (2015 est.); (BG) 14.44 /1,000 население (2015 est.) Нетен миграционен индекс: Нетен миграционен индекс е съотношението между лицата влизащи и напускащи страната през годината на база 1000 лица. Лицата влизащи в страната обозначаваме с “имигранти”, а тези напускащи като “емигранти”. Нетният миграционен индекс отбелязва цялостната промяна на населението. Нетен миграционен индекс не прави разлика между икономически мигранти, бегълци и др., както и между легални и нелегални мигранти. Sin 14.05 /1,000 население (2015 est.); (BG) -0.29 /1,000 население (2015 est.) Урбанизация: Градско население: Sin 100% (2015); (BG) 73.9% (2015) Ръст на урбанизация: Sin 2.02% годишен прираст (2010-15 est.); (BG) -0.31% Средна възраст за първо раждане на дете: Sin 29.8 (2010 est.); (BG) 26.3 (2011 est.) Смъртност на майки при раждане: Sin 10 /100,000 (2015 est.); (BG) 11 deaths/100,000 (2015 est.) Детска смъртност при раждане: 2.48 /1,000 live births; (BG) 8.66 /1,000 Продължителност на живот: общо: Sin 84.68 год.; (BG) 74.39 years мъже: Sin 82.06 години; (BG) 71.05 years жени: Sin 87.5 (2015 est.); (BG) 77.93 (2015 est.) Раждаемост: Sin 0.81 деца/жена (2015 est.); (BG) 1.45 деца/жена (2015 est.) Разходи за здравеопазване: Sin 4.6% от БВП (2013); 7.6% of БВП (2013) Лекар на човек от населението: Sin 1.95 /1,000 (2013); (BG) 3.87 /1,000 (2012) Брой болнични легла: Sin 2 легла/1,000 души (2011); 6.4 легла/1,000 души (2011) Възрастни с наднормено тегло: Sin 6.8% (2014); (BG) 25.6% (2014) Разходи за образование: 2.9% от БВП (2013); (BG)3.5% от БВП (2012) Грамотност (население над 15 години): Sin 96.8%; (BG) 98.4% Неграмотни, възраст 15-24:Sin 7%; BG 28.4% В посочените данни, първите цифри са за Сингапур (Sin), вторите за България (BG) И най-интересната част, къде е България, респективно Сингапур, според модела на Хофстеде: https://geert-hofstede.com/countries.html За България: Равновластност (Power Distance – Отдалеченост от властта) Този показател отчита факта, че не всички индивиди в едно общество са равнопоставени – той борави с различията в националните култури по отношение на тази неравновластност. Отдалеченост от властта (неравновластност) се дефинира като степента, която най-малко овластените членове на институции или организации в страната приемат и очакват тази власт да бъде разпределена неравновластно.България заема високи позиции в това отношение (70 пункта), което означава, че хората приемат йерархичния ред, при който всеки един заема полагаемото му се място безпрекословно. Йерархията в организацията изглежда отразява наследени неравенства, централизацията е популярна, подчинените очакват да им бъде казвано какво да правят от някакъв идеализиран бос, подобен на наследствен аристократ. (Ник, тези заключения напълно потвърждават моите лични наблюдения), ето това е конкретната връзка към текста: https://geert-hofstede.com/bulgaria.html Индивидуализъм (Individualism): Фундаментален показател, измерващ степента на вътрешна независимост при всеки отделен член на обществото спрямо останалите. Може да се илюстрира с това дали хората описват себе си с местоимението “аз” или с “ние”. В индивидуалистичните общества хората, предполага се, се съсредоточават около собствената си личност или семейство. В колективистичните общества хората принадлежат към “групи”, които се грижат за членовете си, а те са лоялни към тях от своя страна. България с 30 точки по този показател може да се счита за колективистично общество. Това се манифестира към дългосрочна привързаност на членовете към “групата” – била тя семейство, роднински кръг, или по-широка общност. Лоялността в колективистичните култури е върховна ценност, и измества повечето правила в обществото, както и регулациите. Такова общество насърчава силните връзки между членовете на групи, където всеки от тях поема колективна отговорност към групата. В колективистичните общества нарушението на това правило (принадлежност към групата) води до “загуба на лице” и срам; взаимотношенията работник-шеф са оцветени в морални категории (както е в семействата), уволненията и издигането имат въздействие върху колектива групово, управлението е управление на група. Мъжественост (Masculinity) Високите показатели в тази област са индикатор, че обществото може да бъде движено от конкуренция, амбиция и стремеж към успех, като “успех” е синоним на “победител” (ной-добрият състезател) – ценност, която се насажда от училищна възраст и преминава през живота в организации. Ниските показатели (женственост) са индикация, че доминиращите нагласи в обществото за грижа за околните и качеството на живот. Женствено общество е онова, в което качеството на живот е атрибут на успех и е адмирирано от околните. Мотивацията с “мъжествените” общества е противоположна. България има 40 пункта в този показател и се счита за относително “женствено” общество. В женствените общества фокусът е поставен върху “да работиш, за да живееш”, мениджърите наблягат върху консенсус, равенство между хората, солидарност и качество на живот. Конфликтите се разрешават с компромис и преговори. Феномени като “свободно време” и “гъвкавост” са популярни. Няма ударение върху висок личен статус. Бягство от несигурност (Uncertainty Avoidance) Този показател е базиран върху факта, че бъдещето за едно общество винаги е неизвестно: трябва ли да се опитваме да контролираме бъдещето или да оставим нещата просто да се случват? В различните култури тази неяснота води до различна степен на тревожност и всяка от тях се справя по различен начин с нея. Степента в която отделните членове на културната общност се справят с неочаквани и непознати ситуации, и формират вярвания и институции, чрез които се опитват да ги избягват, формират точките в Бягство от несигурност. България има 85 точки в тази категория, която индикира извънредно висока степен на избягване на несигурност. Държави, показващи високи нива на Бягство от несигурност поддържат строги етични убеждения и поведение и са нетолерантни към неортодоксално поведение и идеи. В тези култури има емоционална нужда от правила (дори ако правилата изглеждат неработещи) времето е пари, хората имат вътрешен порив да бъдат заети и да работят усилено, прецизността и точността са норма, иновациите могат да срещнат съпротива, сигурността е важен елемент в индивидуалната мотивация. Дългосрочна ориентация (Long Term Orientation) Тази категория описва как всяко общество се отнася към връзките си с миналото, докато решава въпросите на настоящето и бъдещето си, като отдава приоритет на последните две. Нормативните общества, които имат ниски показатели в тази област, предпочитат да се придържат към славните стари традиции и гледат на промените с подозрителност. Онези с високи точки, приемат по-прагматичен подход: те насърчават инвестициите и усилията за модерно образование, като начин да се подготвят за бъдещето. Със своите 69 точки България има прагматична култура. В общества с прагматична ориентация, хората вярват, че истината зависи често от ситуацията, средата и времето. Те демострира способност да адаптират традициите си лесно при промена на условията, силна склонност да спестяват и инвестират, пестеливост и постоянство в постигането на резултати. Толерантност, снизходителност (Indulgence) Едно предизвикателство, което се изправя пред човечеството, сега и в миналото, е степента, в която са социализирани малките деца. Без социализация ние не можем да се превърнем в "човеци". Това измерение се определя от степента, в която хората се опитват да контролират желанията и импулсите си. Сравнително слаб контрол се нарича "толерантност" и сравнително силен контрол се нарича "рестриктивност". Културите могат, следователно, да бъдат описани като толерантни или рестриктивни. България има много нисък рейтинг от 16 точки в това измерение, който я нарежда сред слино рестриктивните култури. Общества с ниска оценка в това измерение клонят към цинизъм и песимизъм. Също така, за разлика от толерантните (снизходителни) общества, рестриктивните общества не поставят силен акцент върху свободното време (забавленията) и контролират удовлетворяването на своите желания. Хората с тази ориентация имат усещането, че действията им са ограничени от социалните норми и се чувстват донякъде виновни, че им се отдадат. Ето и графичното изражение на всичко написано за българските национални особености (народопсихология): Как стоят в този аспект показателите на Сингапур в сравнение с България? Изненадващо сходни, ето тяхната сравнителна графика, при съпоставяне по отделни показатели: По четири показатели (Равновластност (Power Distance – Отдалеченост от властта), Индивидуализъм, Мъжественост и Дългосрочна ориентация) има съществена близост; при други два (Бягство от несигурност и Толерантност) има огромна разлика. Засега се въздържам от каквито и да било заключения и обобщения, изнасям само факти и информация, преминавам към трета точка от тази тема: 3 Съпоставителни факти за държавното, политическото и правното устройство на двете страни (следва продължение)

България и Сингапур споделят един национален символ - лъвът. Как обаче изглеждат нещата при двете съпоставими като население страни? В тази тема предлагам сравнение между развитието (с акцент върху икономическия просперитет) на двете държави в период от 44 години (1970-2014). Няма да натрапвам изводи, ще покажа общодостъпни факти, като ще подчертая някои от тях, върху които ще се фокусирам. Предлагам на уважаваните съфорумци, между които познавам мнозина с отлични аналитични възможности, следния подход. Ще разгърна фактите, като посочвам източниците, в няколко групи: Общо съпоставяне на растеж на БВП през тези 44 години Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде) Съпоставителни факти за държавното, политическото и правното устройство на двете страни Съпоставителни детайлизирани факти за икономиката – структура, отрасли, пропорции, транспорт, комуникации Имам следната молба, след като разгърна в посочения ред цялата групирана и селектирана по този начин информация (не претендирам че е изчерпателна), върху базата на всичко това, да анализираме и синтезираме. Да не го правим предварително, и “на парче”, защото така изпадаме в риск от късогледство и изкривяване на картината. Целта на темата е да очертае обективна картина на силните и слабите страни в развитието на двете страни, да открие възможните допирни точки (доколкото съществуват) и да се опита да открие нови гледни точки от по-различен ъгъл. Започвам с първата част, като сравнително бързо ще разгърна цялата информация, за да е налична при дискусиите. 1. Общо съпоставяне на растеж на БВП между икономиките на България и Сингапур в периода 1970-2014 От пръв поглед се очертава следната картина от гледна точка на икономически растеж и БВП: За България: В периода 1971-1981 година България е имала годишен растеж на БВП средно с 6.8 процента годишно. В следващото десетилетие 1982-1990 (последното планово социалистическо) България е имала средно 2.3 процента растеж годишно, като последните две години от тези 10 (преходните) спадът е средно с 8 процента годишно. Следващото трето десетилетие 1991-2000 е катастрофа за българската икономика – там средногодишният процент е отрицателен с – 2.5 Четвъртото десетилетие 2001-2010 средногодишният ръст е сравнително добър от 3.1 процента, въпреки двете отрицателни години поради кризата (2009-2010) За последните 4 години от 2011-2014 имаме скромните 1.16 процента ръст на годишна база Или обобщено за 44 години БВП на България е нараствал на годишна база средно с около 3.5 процента годишно, което само по себе си изглежда добре, ако беше стабилно – но не е – защото големият растеж от 6.8 е през първите десет години, а през останалите 34 средният растеж е от 2 процента годишно. Кошмарно зле е положението в периода 1991-2000, когато средният спад е минус 2.5 процента на годишна база, това е “черна дупка” в българската икономика за цели 10 години. В последните 4 години имаме стабилно мижав растеж от около процент. Както се изразяваше един колега тук, попаднали сме в “потенциална дупка” в икономиката, от която доста трудно ще се измъкнем, без радикални реформи. Как стоят цифрите в друг аспект – двете графи вдясно индикират процентния дял на българския БВП в световен и европейски съпоставителен план. Една засечка в началната 1970 и крайната 2014 години показват следната картина: през 1970 г. България е имала 0.25 процента от общото световно производство и 0.65 от общото европейско производство, толкова е била нейната икономическа тежест, съизмерена по двата показателя. През 2014 г. БВП на България тежи 0.073 от БВП на света и 0.26 от БВП на Европа. С други думи – в икономически план България е олекнала 3.5 пъти спрямо теглото на световната икономика (движила се е толкова пъти по-бавно) и около 3 пъти спрямо теглото на европейската икономика. Нека сега обърнем поглед за сравнение към другия “лъв” – Сингапур. Как изглеждат нещата през този период от 44 години за Сингапур в икономически план от гледна точка нарастването на неговия БВП? Най-повърхностният поглед показва следната картина – Сингапур тръгва през 1970 г. от по-ниска база от България, през тази година БВП на глава от населението е бил 916 ам.долара срещу 1070 ам.долара на човек в България; през 2014 г. Обаче разпределението на БВП на глава от населението в Сингапур е 57648 ам.долара на човек, докато в България те са 8063, тоест разликата е 7 пъти (700 процента) в полза на сингапурската икономика. Нека видим, подобно на България, как се е движил ръста на сингапурската икономика по десетилетия през тези 44 базови години. През първото десетилетие (1970-1981) Сингапур реализира средно 10.15 процента годишен прираст на БВП. Трябва да се има предвид, че базовата първоначална година (в която България все още има предимство) не е най-ниската точка за Сингапур, тя е сравнително висока такава, защото предходното десетилетие 1959-1970 са още по-зле в икономически план за Сингапур, преди това той е бил щат на Малайзия, провъзгласил независимостта си през 1959 г. и започва самостоятелното си развитие като бедна страна от Третия свят, така че изследването ни започва от тази сравнително ниска база (1970) за страната, но десетилетието преди нея е било на развитие с ускорен ръст, за да се стигне до това ниво. За сравнение, през същото десетилетие (най-силното за българското развитие в този 44-годишен период) растежът на БВП е бил 6.8 процента на годишна база или около 70 процента в сравнение с този на Сингапур. И така, преминаваме към годините 1981-1990 в растежа на БВП на сингапурската икономика – той е годишно 7.91 процента, като има 1 година на отрицателен и 2 години нисък. За сравнение, в плановата социалистическа икономика през същото десетилетие ръстът на БВП е 2.3 процента на годишна база, или повече от 3 пъти по-нисък. През третото десетилетие, което е кошмар и катастрофа за БВП на България (минус 2.5 процента спад на годишна база) Сингапур бележи средно годишен икономически ръст от 7.2 процента; тук вече става истинското разминаване в сравнение с движението на БВП в България (отрицателно) и това на сингапурската икономика (стабилно и бързо положително). Защо това се е случило и как, е въпрос на конкретен анализ. Четвъртото десетилетие на сингапурската икономика (2001-2010) изглежда по следния начин – средногодишен ръст от 5.9 процента, като има две отрицателни години (2001 и 2009); съпоставимо с българския ръст на БВП през тези години това е около 2 пъти (200 процента) повече – България запазва растеж средно от около 3 процента за периода, това са силни години за нея. За последните 4 години се забелязва известно забавяне в ръста при Сингапур – на годишна база той е 4.2, докато в България ръста е 1.16 или съотношението е в полза 4:1 за сингапурския растеж. Как изглеждат данните са относителната икономическа тежест на сингапурската икономика в световен и локален мащаб: през 1970 г. сингапурския БВП е бил 0.057 процента от световния (срещу 0.25 за България или българския е тежал 4 пъти повече от този на Сингапур); през 2014 г. сингапурският БВП е бил 0.39 от световния (срещу 0.073 за България), или иначе казано българският тежи близо 6 пъти по-малко – за тези 44 години нещата са се променили драстично, Сингапур е направил 24 пъти по-голям скок от България, от 4 пъти по-малка тежест, той е сменил позицията с 6 пъти по-голяма). Очевидно става въпрос за системни разлики, водещи в коренно противоположни посоки в икономически план. В следващите части ще се опитам да покажа факти, които биха могли да открият гледни точки към осъзнаването и дефинирането на тези системни разлики. Всички данни за растежа на БВП през разглеждания период са взети оттук: http://www.kushnirs.org/macroeconomics_/en/index.html Следва продължение: 2. Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде)

Дайте сега да говорим по-конкретно. Сега, ако тази компания, която е българска, е малка (а в номенклатурата на продуктите й и сега има такива продукти, вижте тук http://www.huvepharma.com/products/get-by-api?filter_id=1&filter_type=api ), не знам какво е “някоя голяма компания”. “Xювeфapмa e мeждyнapoднa фapмaцeвтичнa ĸoмпaния, ĸoятo пpиcъcтвa в пoвeчe oт 95 cтpaни пo cвeтa и зaeмa 14-тo мяcтo в ĸлacaциятa нa ĸoмпaниитe във вeтepинapнo-мeдицинcĸия бpaнш в cвeтoвeн мaщaб. Tя paзpaбoтвa, пpoизвeждa и пpeдлaгa, ĸaĸтo вeтepинapнo-мeдицинcĸи пpoдyĸти, фypaжни дoбaвĸи, eнзими, пpoбиoтици зa живoтнoвъдcтвoтo, тaĸa и пpoдyĸти зa xyмaннaтa мeдицинa. "Хювефарма" има четири производствени мощности - три в България в градовете Пещера, Разград и Ботевград и една в САЩ в Сейнт Луис, Мисури. Продава продуктите си по цял свят. За сделката с миноритарния дял в "Хювефарма" става ясно от съобщение на международната агенция за кредитен рейтинг Standard & Poor's, която дава оценка на поне 750 млн. евро.” – фактите са оттук: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/07/29/2352636_hjuvefarma_se_vrushta_izcialo_vuv_familiiata/ https://www.emis.com/php/company-profile/BG/Huvepharma_EOOD__%D0%A5%D1%8E%D0%B2%D0%B5%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0_%D0%95%D0%9E%D0%9E%D0%94__bg_2318056.html https://money.bg/deals/hyuvefarma-kupuva-himicheski-zavod-v-italianskiya-grad-garesio.html Май говорим за едно и също, ще се опитам малко да хвърля светлина. Преди години гледах едно интервю със собственика на "Хювефарма". Там човекът ясно обясни причините да си изнесе производството си от България в САЩ – политически и чиновнически рекет. Ако под “приоритетите на нашата малка сладка държавица са съвсем други” се разбира точно рекет, значи това не е нито “нашата”, нито “сладка” държавица, а нещо друго, и то си има италианско име, придобило световна популярност. За някакви общоевропейски закони, забраняващи такова производство ли става дума? Как тогава ирландците са заобиколили този проблем?

Всичко това и още морета от кръв не са дело на Иисус Христос, а на злоупотреби с името му, той няма нищо общо с човешките пороци, нито учението му. Той никога не е казвал на хората да се мразят и убиват едни други.

Е, за това можем да отворим нова дискусия, макар че може би не е за тази тема. Веднага се сещам за силната връзка между католическа религия и национализъм във Франкова Испания, Португалия на Салазар, дори и хитлеристите наблягат на религията, както и Мусолини, и се обвързват с нея, макар че в един момент започват да я подменят с някаква тяхна окултна каша, заменяща традиционната религия (Орденът СС е и окултно-религиозна организация), след което изпращат традиционните свещеници в концлагери. Национализмите винаги се нуждаят от опората на религии, поне така ми се струва, те не воюват срещу религиите, а търсят интегрирането си с тях. Лично мнение, изказано малко прибързано може би, може и да бъде оспорвано. Контрапункт - обединението на Италия от Гарибалди става под републиканско знаме, но пък довежда на власт непоклатимо краля, отново тържествува католицизма. Левски е свещеник, но ратува за чиста и свята Република.

Приемам, така е.

Темата е “Различия между руското и вселенското православие”, но спорът се измести и фокусира върху БПЦ, та се стигна чак до либерализма, либертарианството, религиите въобще и изкуството. Изчетох сега внимателно всички постове на спорещите (предимно Атом и Капитана) и имам само един въпрос (като по неинформиран и от двамата) към тях пък и към всички: Защо РПЦ отказа да отиде на Събора? Това е и основният въпрос в темата на Алвата за различията между руското и вселенското православие, всичко останало е изместване. Атом в предишни постове е дал следният отговор: “По някаква причина руснаците в последния момент решиха, че не искат събора да се провежда. Каква е причината - един господ знае, но това не е съдържанието на документите, които се приемат на събора. Руската страна активно участва в подготовката на тези документи. Общо взето предварително е решено въпроси по които има разминаване между РПЦ и Константинопол да не се разглеждат (например въпроса с календара). Т.е. документите са колкото позиция на Цариград, толкова позиция и на РПЦ. Разминаване там няма. Нещо повече, РПЦ предварително прие всички проекто-документи на Архирейски Събор - т.е. със или без Всеправославен събор тези документи са и нейно решение, при това съборно. Руснаците нямат проблем . Те се оттеглиха от събора с мотива, че на него не присъстват всички. Т.е. извинението им е абсолютно християнско и съборно - "ние сме за истинска пълна съборност, а на събора няма да присъстват всички". Няма проблем и да приемат решенията му (и ще ги приемат) и да продължат напред.” Според така написаното, РПЦ няма проблеми да приеме решенията на Събора, и ще ги приеме, но си е намерила повод (другите неучаствали ПЦ) да не участва в него. Значи излиза, че не решенията са причината, а самото й участие е нежелано от нея сега. Защо? И защо точно сега, какво ще промени времето, след като тя “няма проблем да приеме решенията му” (според Атом, на Събора)? Никой от участниците в дискусията не изказа дори предположение за отговор на този въпрос.

Скоро прочетох „Нашето постчовешко бъдеще“ от Фр. Фукуяма (същият е автор и на "Краят на историята и последният човек") и това, което ми стана ясно от книгата му е, че следващата голяма технологична революция ще бъде в областта на генното инженерство. Тази революция на практика вече е започнала. След като това е така, защо България сама се изолира от процеса; ресурсите, които посочва д-р Милн от Ирландия са "правителство, фармацевтични производители и академична общност", плюс 60 млн. евро - какво от това нямаме? Желание и разбиране ли?

Въпросът за корелация между емоционалност-религия-изкуство е много комплексен. Според мен, без да мога сега да цитирам конкретни автори и изследвания в тази връзка (а има много и интересни), отливът от религиите в западния свят като цяло оставя една огромна празнина в емоционалната сфера, в която се настанява с пълна сила т.н. “масово изкуство” – госпелът е ярка илюстрация за тази връзка, също масово посещаваните концерти на всякакви музикални групи, понякога наподобяващи големи религиозни екзалтирани събори от миналото, фетишизирането и идолизирането на рок, поп и всякакъв род звезди, киното като индустрия и “втора реалност”, масовите спортни прояви и зрелища, всичко това се настанява на мястото на религиозните вярвания и екзалтации от миналите столетия. Същевременно църквата, особено протестантската, все по-плътно използва средствата на масовата култура – да присъстваш на масова проповед на звезда-проповедник е грандиозно шоу и изживяване, не само за вярващите. Тази връзка, процесът на взаимодействие и трансформирането на архетипните религиозни нагласи, тяхната сублимация в масовата западна култура е много интересна и заслужава отделна тема. Науката също е начин за намаляване на тревожността, но тя не е "масова стока", а повече бутикова такава за интелектуални елити; широката маса хора винаги ще има необходимост от положителни колективни обединяващи емоции и преживявания. Ако не религиозни, някакви други.

Поздравления за добре свършената работа по превода и за стойностния текст, който предлагаш в защита на идеята си. Да, след като прочетох текста, вече съм на по-различна позиция. Все пак, авторът изследва най-вече корелацията “религия-просперитет” от гледната си точка на заинтересовано лице в качеството му на американски гражданин. Акцентът е сложен върху разделянето на държавата от църквата и по-малката намеса на втората в живота на хората; изследванията му за връзката между качество на живот и религия е впечатляващо широкообхватно и убедително. Заключението му обаче, че религиите не са генетично заложено човешко качество, каквото например е речта и желанието за материално притежание, според мен не е безспорно доказано от него, още повече, че самият автор няма емпирични изследвания в тази област, а само логическо предположение върху косвени доказателство. Като контра аргумент на прима виста мога да изтъкна органичната връзка между възникването на изкуството и религията, и тяхното взаимно проникване и общ корен. Има редица изследвания в тази област, които могат да бъдат цитирани, на пръв прочит се сещам за теорията на Юнг за архетиповете. В някои области – театъра, например – генезисът на изкуството е добре проучен и връзката му с религията е очевидна, като първоизточника е религията. Подобна е връзката и с изобразителното изкуство. Има две неща, които едно чисто рационално мислене, чийто върховен израз е изкуствения интелект (компютър или друг) не могат никога да постигнат – създаването на изкуство и религия. Причината е една – и в двете има човешка емоция. Абсолютното потискане на емоционалната сфера в човешката психика за сметка на интелекта и рациото също са патология, както всички крайности. Тук уточнявам за протокола, че лично съм атеист, интересуващ се от практиките на будизма, но от гледна точка техниките му за лично съвършенство на психиката.

Ник, тезата ти, че големите живи религии са патология е абсурдна. 1. Ти най-напред написа друго “Самите религии са отговор на патологии в обществата, погледнато в исторически аспект.”, което не е същата теза, но после “превключи” тезата като вече ни убеждаваш, че самите религии са патология, а не отговор на такава. Това е подмяна и се използва в илюзионизма и играта “тука има – тука нема”. Слагаш носна кърпичка в черна шапка, но вадиш после оттам бяло зайче, децата се радват! 2. Но да разгледаме логическа фаза 2 в твоите доказателства – религията е патология, защото щом казва на вярващия, че ако не вярва, ще страда в адски мъки и няма да се спаси. Затова насаждала “постоянен страх и тревожност”, който вече е патология. Тук отново превръщаш “зайчето” в кърпичка, защото не религиите казват това на вярващите, а църквите; совата не е сова. Добре обаче, така да е. Сега да те попитам нещо съвсем друго: когато се учиш да караш автомобил и инструкторът ти казва да не караш в насрещното движение, защото можеш да катастрофираш, да загинеш, и да убиеш себе си и други хора, това насаждане на патология ли е? После като шофьор, ако нямаш непрекъснато предвид това и не спазваш правилата за движението и управлението на автомобила, това патология ли е? Ти винаги трябва да знаеш, че този автомобил (твоя личен живот) може да бъде средство за движение, но и средство за отнемане на живот (твой и на други хора), и трябва да се съобразяваш с тази реалност, докато го караш; съзнанието за това патология ли е?