Б. Киров

Имай предвид, че ако са давани в много по-късни години, а книгата на Захари вече е била придобила авторитет и тежест, това не е изключено. Че и Захари украсява и поетизира нещата, няма съмнение, той това го умее. Затова е наблегнал и на шипковия храст и т.н., на него му се получават такива писания, въпросът е дали очевидците под влияние на тази книга могат да променят спомените си. Според мен не е изключено, човешката памет е доста странно нещо.

А не е ли възможно тези четници-очевидци, като вторичен ефект след написаното от Захари, да са започнали да си спомнят за рана в челото на Ботев, и то точно поради измисленото от Захари? Това въобще не е невероятно, една написана измислица, може да бъде внушена като истина дори на очевидец. Кога са записани тези техни спомени?

Благодаря, Гербов! Това слага нещата по местата им. Бил е убит с един изстрел в гърдите. Остава противоречието само със спомените на четниците, които твърдят, че раната е била в главата.

А какво да направи - да се изтупани пред цяла България и гордо да заяви "Аз теглих куршума на Ботев!", това ли е било доблестно. Другите четници са видели трупа. И на тях да им оповести същото - застрелях войводата, да не се мъчи; щеше да им вдигне още повече духа. Естествено е, ако не е лъжец по природа, да се оплете в противоречия. За мен това е вариантът. Другото е толкова абсурдно, че просто е невъзможно - да са го застреляли лице в лице - веднъж в гърдите, веднъж в главата, след което нито един от тези хора да не свидетелства срещу убиеца. Абсурдно е, и означава да си плюем на гена като българи. Не го допускам. Но вариантът, който ти описах, е напълно реален. И с нищо не накърнява качествата на всички тези хора. Или отиваме по линия на предложението на Фружин, че е бил ударен от два вражески куршума.

Чакай, не бързай с изводите, че Обретенов е мръсник. Това че са съблекли дрехите не доказва това. Дори това че премълчава истината. Дори това че може би Ботев да е бил застрелян с втори изстрел от другарите си. казах ти, има съвсем реална възможност, Ботев да е бил ударен първо от турски куршум. Съвсем реална възможност. Представи си сега един агонизиращ в безпомощно състояние войвода пред другарите му. Какво да го правят, ако е жив но не в състояние да се движи!? да го оставят така. По всички хайдушки неписани правила се е постъпвало така - такъв човек се застрелва. Събличането на дрехите също не може в такъв случай да се тълкува като мародерство, а начин войводата да не бъде разпознат от врага. Така че ако е бил такъв случаят, обяснимо е мълчанието, ако са се зарекли още тогава присъстващите там да мълчат до гроб - и заради момчетата от четата, и заради поколенията след това. Но това с нищо не опетнява тези хора, нито най-малко - Ботев. Било е война. На война като на война. Постъпили са като мъже и истински българи.

Но за мен най-важният въпрос си остава този - наистина ли Обретенов е единственият свидетел на самото убийство, който е дал писмени свидетелства. Ти ми отговори положително, но това е много важно. Оттук натам остава да се проверява достоверността на неговите свидетелства. Ако действително е единствен. Ако има и други, нещата стават по-сложни.

И самия Захари явно е говорил с тези или други, защото също описва струйка кръв от главата на Ботев, стичаща се по шията му. Няма начин Ботев да е бил ударен с един куршум в гърдите (ако е доказано че картата е пробита), и тази кръв да се е качила нагоре, към главата му - обратното би било по-вероятно, и Захари приема него, като така примирява двата разказа - този на другите четници и този на Обретенов. Но картата опровергава Обретенов. И сега изникват цял куп нови въпроси. защо му е на Обретенов да лъже? И какво всъщност се е случило? Защото вариантите са поне два: Ботев да е бил убит от тези с него, и Ботев да е бил ударен с първи куршум от турска пушка в гърдите, след което доубит от своите с изстрел в челото. Поправи ме, ако греша.

Тогава, щом други четници са свидетелствали, че Ботев е ударен от куршум в челото, отново става дума за два изстрела - един в гърдите и един в челото. Можеш ли да цитираш точно думите на тези четници?

Добре. Ако си прав, излиза че имаме само един-единствен разказ на очевидец на убийството на Ботев, и това е Н. Обретенов, който разказва своята версия на Захари Стоянов. Ако това е безспорно така, имаме проблем с истината на разказа на единствен свидетел, още повече че посочените от него за други свидетели отричат да са били такива. За изстрела в челото, Захари също по-натам в текста си, който не съм цитирал, приема тази версия за по-достоверна, защото допуска, че струйката кръв се е стекла по шията към гърдите на Ботев, и това е заблудило Обретенов, че Ботев е бил ударен в гърдите. Освен това, както се вижда, Захари (по първия разказ на Обретенов) говори категорично за един изстрел, не за два. Не може един изстрел да удари Ботев на две места. От друга страна картата на Ботев, която е държал в куртката си, е била окървавена - значи или кръвта се е стекла надолу, за да се случи това, или е бил ударен в гърдите. Но Захари пише за 1 изстрел. И ако действително няма други записани свидетели за момента на смъртта, и свидетелствата на Обретенов противоречат с посочените други от него свидетели, вече има проблем с неговите свидетелства.

Не съм адвокат на Захари, но ако се опровергават категорично, как точно става това. Отричат да са били очевидци, тогава кой освен Обретенов твърди че е очевидец?

Ами цитирай ги тези по-късни разкази, за да ги съпоставим с версията на Обретенов, изложена от Захари. Защото Захари въобще не говори за съвещание и дискусии накъде да тръгнат. Освен това посочва конкретни имена "Г. Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още". Няма я тръбата в по-късните разкази на кой? Изведи си тезата аргументирано с факти и източници, иначе излиза твърдение срещу твърдение.

Не ми звучи аргументирано. Имаш три аргумента: Сава Пенев не е присъствал, какво променя това, може Обретенов да се е объркал. Шипката я няма, това пък от какво значение е? Турците са от другата страна на хребета, но се чува тръба - да, ама може да са минали през хребета, защо да не се надигне да види Ботев какво става? Ако имаш други аргументи, напиши ги. Тези според мен не опровергават Захари.

Търсих из нета текст, но навсякъде намирам един окастрен Захари Стоянов, затова си дадох труд да го набера от моето книжно издание. Това е версията на Захари Стоянов, която лично на мен ми звучи убедително. Признавам, не съм бил на мястото. Но за да се развенчае тази версия, трябват убедителни доказателства, при това подкрепени с факти. Нека започнем от този текст - мит или не? Ако да, защо? Войводата с дясното крило почнал да слезва нанадолу из познатото вече корито към Крушевското езеро, на югоизток. - Хайде надолу, надолу! – викали момчетата и следвали подир войводата. - Тук е мястото ниско, дали няма да намерим нейде вода? – говорел Ботйов и се оглеждал наоколо си. Слязъл той към тая страна, първо, че пътят му за Тракия бил през тука; второ, че Войновски се намирал към тая посока, и, трето, че нямало никакъв интерес да държат каменната позиция, трябвало да се вземе път напред – да се търси хляб. Десетина-двайсе крачки под Манастирското пладнище, на зелената морава, близо до малкия ръб, който описахме по-горе, седнал войводата да си почине от дневните трудове, насядали и момчетата по негов пример, кой къде свари, всичките били капнали и изгорели, 24 часа станало вече, как все на крака стоели. Местността не е нито поляна, нито гора, тук-там малки дървенца, глогове, лески и шипки, а останалото поляна. Ботйов седнал до една къдрава шипка, накичена със стотина алени цветя и пъпки, седнали около му Г. Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още. Тук слязъл и зеления байрак. - Отковете го пак, няма нужда от него – казал Ботйов. На колело налягали гореспоменатите момчета около своя войвода, повечето мълчели, а по-малко говорели; но и и да говорели, и да мълчели – мислите им били едни и същи: „Ще да се мре!” Отчаянието било общо, заедно с вечерното слънце тоя ден – четвъртък, 20 май – засядали и последните надежди, бълнували още Тракия и нейните байраци, но това било за утешение само, то става завинаги така, че настоящето хармонира с бъдещето, последното е по-светло и по-обаятелно, защото е неизвестно. - Аз почнах да се съмнявам за вътрешното въстание в България – казал Пера. – Ако да би била пълна планината с въстаници, ако би Тракия да гореше на огън, то тукашните турци трябва да почувствуват това, а те ни преследват с кучетата си заедно. Всички присъствующи повдигнали рамене. Тук-там наоколо се обаждали още по десетина пушси между някои любители и от двете страни на воюващите. Знамето тъкмо-що било снето от пръта и знаменосецът се обръщал да пита Ботйова – какво да го прави, когато неприятелската тръба свирнала втори път. - На какво ли свирят пустите му душмани? – запитали някои от присъствующите момчета. - На таин – отговорило едно момче, бивши солдатин от казашкия алай на Садък паша. - Чакай да видя, като че правят някакво движение – казал Ботйов и се повдигнал да стане на крака. Не бил се изправил още, както трябва, когато от югозападна страна, т.е. откъм малкия ръб камъци, пукнала пушка и той рухнал по гърба си на земята до алената шипка!... - Войводо! – извикали присъствующите и рипнали на крака, едни се заловили за пушките си, други попълзели към страната, откъдето гръмнала фаталната пушка, трети се впуснали да вдигат своя войвода, шум и глъчка, ахане и охане. Храбрият и умният юнак Пера със строшеното коляно от всички най-напред съобразил какво трябва да се прави в тая страшна минута. Той се навел, турил си пръста на устните и изсъскал, дал знак да не вика и да не говори никой за трескавото нещастие, да се не научи и така падналата дружина.

Ресавски, привет! Ти като автор на темата би трябвало да имаш някаква теза. Дай някакъв жокер, защото иначе така става по-трудно от многоходова шахматна задача. То без посочени източници, и преки доказателства, какво да обсъждаме? да гадаем на боб? Кажи си тезата, че поне да се съгласим или опровергаваме. Даже не е и задача - няма поставено условие.

Три четива за размисъл, направил съм съкратена версия от три различни материала, разглеждащи състоянието и въоръжението на българската армия. За мен най-интересен с конкретни цифри е третият и се надявам да го коментирате. След всеки откъс съм посочил източници с пълната версия Доклад на НАТО от 2015 за състоянието на българската отбрана НАТО поставя България твърдо в лагера на консуматорите, а не на източниците на сигурност. Това се казва в доклад на Северноатлантическия пакт за състоянието на българската отбрана, , според Агенция БГНЕС, която разполага с документа. В доклад неколкократно е обърнато особено внимание на факта, че разходите за армията ни непрекъснато спадат, което намалява качествата на войската ни. В документа е отбелязано и съкращаването на личния състав на българската армия от 44 100 души през 2010 г. на 37 100 през 2014 г.(на практика става дума за 29 000 бойци, 8100 цивилни служители и 3400 запасняци). Проблемът е, че военният бюджет е намаляван в съответствие със съкращаването на личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната. Шефовете на НАТО въобще не вярват на приказките от българска страна, че България – въпреки големия недостиг на инвестиране в отбраната – ще е способна да посреща рисковете и опасностите от средата за сигурност и ще допринася за колективните отбранителни способности на НАТО и на ЕС. Поради това Северноатлантическият пакт твърдо поставя България в списъка на консуматорите, а не на източниците на сигурност. За пореден път е направена равносметката, че БВП на страната ни се е увеличил със 7,6% от 2007 до 2015 г., докато разходите за отбрана са спаднали от 1,71% през 2010 г. на 1,13% през 2015 г. След няколко фалстарта, включително неуспешен опит за провеждане на Подробен преглед на сигурността и отбраната, Министерството на отбраната издаде документ за визиите си. Източник http://glasove.com/categories/skandalyt/news/nato-bylgariya-e-konsumator-a-ne-iztochnik-na-sigurnost Оценка на руския Институт за политически и военни анализи ВС Болгарии в период холодной войны также были достаточно большими. На начало девяностых в их составе имелось 2145 танков, 2204 ББМ, 2116 артсистем, 243 боевых самолета, 44 ударных вертолета. С 2004 года Болгария является членом НАТО. Как и все европейские армии, она подверглась значительным сокращениям, при этом практически без всякого обновления. Техника, произведенная в советский период (в СССР, ЧССР и самой Болгарии) сильно устарела, закупки западной техники носят единичный характер, причем и она далеко не всегда является новой. Формально значительное количество техники, имеющейся в ВС, не обеспечивает стране обороноспособность, поскольку эта техника в основном выработала свой ресурс, а значительная ее часть полностью утратила боеспособность. Собственный ВПК производит в основном лишь стрелковое оружие, причем почти исключительно на экспорт. Уровень подготовки личного состава невысок. Впрочем, в настоящее время реальных военных угроз для Болгарии нет. В будущем таковой может стать Турция в случае дальнейшей эволюции ее политики в сторону приобретения статуса региональной сверхдержавы. Автор — заместитель директора Института политического и военного анализа източник http://rusplt.ru/world/rumyiniya-i-bolgariya-armii-svalok-ustarevshey-tehniki-10467.html Дебати в Народното събрание от 2 юни 2016 Народното събрание одобри с голямо мнозинство започването на преговори за покупката на една ескадрила бойни самолети и два многоцелеви кораба. Модернизацията на авиацията беше одобрена от 123 от 156 депутати, а "за" покупката на новото въоръжение за флота бяха 111 от 143-ма народни представители. Министърът на отбраната Николай Ненчев каза на депутатите, че тяхното решение ще реши как да се развива армията в следващите 30 години. Според него в днешно време България не може да изглежда несигурна, а трябва да излъчва сигурност и стабилност. Ще се постараем да включим българската индустрия в проектите", каза още Ненчев. Тепърва предстоят търсенето на нужните средства, преговори с потенциални доставчици и подписване на конкретните договори, който също ще трябва да се гласуват от Народното събрание. Предварителните разчети сочат, че ще са нужни около 1.5 млрд. лева за покупката на нови самолети и 800 милиона лева за корабите. Парите ще се осигурят чрез гарантирани от държавата заеми. Те ще се връщат разсрочено, като очакванията са годишно да се погасяват между 500 и 600 милиона лева. Вализар Енчев намекна, че от проекта за корабите за флота ще се облагодетелства Кирил Домусчиев, като негови фирми ще ги изградят и оборудват.Валентин Радев от ГЕРБ обяви, че има девет причини да не се удължава ресурсът на изтребителите МиГ-29. Според него тяхната поддръжка в следващите 14 години ще струва 1.6 млрд. лева, докато за новите ще са нужни 1.5 милиарда. Бившият министър на отбраната Ангел Найденов обяви, че ще подкрепи предложенията, въпреки че парламентарната група на БСП ще е против. "Ще ги подкрепя, защото даваме зелена светлина на стартиране на разговорите, а бъдещите параметри ще се одобряват допълнително от парламента. Това е закъсняло решение, толкова закъсняло, че за изпълнение на всички планове за модернизация са нужни над 5 млрд. лева", каза Найденов. Бившият началник на генералния щаб на армията, а сега депутат от АБВ Михо Михов посочи, че днешното решение е стъпка със стратегически и исторически характер, защото започва превъоръжаване на въоръжените сили в съответствие с членството на България в ЕС и НАТО. Според него парите не са най-важното в случая, защото те няма да се вадят и плащат сега. "Това е предстояща задача - въпрос на преговори, договори и гласуване в тази зала. Не трябва да се съсредоточаваме върху безпокойството за разходите. Самолетът е айсбергът на проблема в армията, защото той гарантира суверенитета ни", каза Михов. Той посочи, че е публична тайна, че в момента няма техника за всички формирования на армията, които обещаваме на НАТО, че са готови за бойни действия при нужда. "През септември миналата година НАТО в нашите двустранни разговори заяви, че България е консуматор, а не генератор на сигурност", припомни Михов. Борис Станимиров от Реформаторския блок пък посочи, че новите кораби ще служат на флота 30 - 40 години. Освен това разглежданите като потенциални нови бойни самолети имали ресурс от 2000 часа работа на двигателите преди ремонт, докато при сегашните МиГ-29 той е 350 часа. Станимиров допълни още, че новите машини на авиацията ще са мултифункционални, като ще могат да заменят не само изтребителите МиГ-29, но и предназначените за поддръжка на сухопътните войски СУ-25, който също са за скъп ремонт. Нено Влайков от ГЕРБ обяви, че модернизацията на техниката е сред най-важните неща за армията. Според него и двата проекта са съгласувани с МФ, освен това при разчетите 50% от коментираните суми са за придобиването, а другата половина са за всички останали разходи. Източник http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/02/2770523_parlamentut_dade_zelena_svetlina_za_pokupkata_na_novi/

Белите дават мат в 3 хода

В дискусията ни се случва доста рядко срещано явление – получава се известен консенсус. Атом казва нещо много интересно и важно за отношението на българските политически партии (леви и десни) към дребния бизнес: „Има обаче и идеологически стереотипи, които колкото и да са различни при различните партии водят да едни и същи резултати.” За мен по-важна е втората част от констатацията му, която считам за абсолютно вярна – че различните идеологически стереотипи на партиите са довели до еднакви резултати. А то всъщност е един резултат – смачкване на дребния бизнес и превръщането на дребните бизнесмени в маргинали. Ако тръгнем да изследваме какви са идеологическите стереотипи на партиите ще потънем в постулати на леви и десни идеологии и няма да вървя по този път. Важното е, че партиите и правителствата им, с дружни усилия и всяка както можа, за тези вече 26 години демокрация и „преход” съумяха да маргинализират дребния бизнес и частната инициатива на гражданите и да сведат средната класа до застрашително малкия процент от 5. Същевременно същите тези партии постигнаха забележително единодействие и по един друг въпрос, който въобще не е за подценяване: всяка от тях, чрез правителствата си, направи всичко по силите си да увеличи бюрократичния апарат от държавни служители и сега той е един от най-тежките и неефективни в Европа, ако не и най. Само да отворя скоба тук и да напомня че че при дясното правителство на Костов бе въведено със закон идиотското правило държавните служители да не заплащат осигуровките си, а това да прави техния работодател държавата, тоест бюджета, тоест хората от частния сектор, които произвеждат БВП. Такова нещо нямаше и при Тато, когато държавните служители си плащаха осигуровките като всички останали. Социализъм с човешко лице само за чиновниците. Но показателното е, че след като беше въведено това правило със закон, никое правителство след това не поиска и не дръзна да го отмени, напротив – числото на бюрокрацията расте неотменно, заедно с нейните „привилегии”. Значи партиите и тук постигнаха тихо и негласно изразено съгласие. И сега вземете тези два фактора в комбинация – слаб и смачкан малък бизнес (който, ако е жизнен, би позволил на много хора да не чакат с празно канче, протегнато към държавния бюджет) и оядено и мастито като обем бюрократично тяло от държавни чиновници, които чакат само и единствено от държавния бюджет (с понятно хоби и влечение да прибавят нещо и от рушвети) и ще видите, че това е смъртоносна комбинация за икономиката, а следователно и за просперитета на държавата и нацията. Конкретно към забележката на Атом за отношението на българската държава към малкия бизнес (който е гръбнак за средната класа): „Ясно е, че на държавата (хазната) и трябва повече оборот (харчене), защото той е източник на косвени данъци и постъпления. За случаите които визираме, допускам че догмата е просто удобно "оправдание" за политиците да накарат малкия бизнес да прави ненужни за него разходи (един вид да прави оборот), включително ненужни разходи за труд, с косвените данъци от който оборот и с осигуровките да се пълнят хазната и НОИ.” Ще приведа само един пример, който знам от първа ръка: мой близък (той е българин) като студент в Нова Зеландия основа частна еднолична фирма за Ай-ти услуги – инсталиране на програми и сервиз на компютри – и по местното законодателство, което важи за всички ново регистрирани малки фирми, беше освободен първите две години от каквито и да е данъци. Което му позволи да финансира следването си и да живее прилично като работи. Елементарно е. А, да не забравя – това се случи, докато там на власт беше министър-председател от социалдемократическата Лейбъристка партия.

Леле, леле - ще мълча тогава.

Ако тези жалки 5 процента от средната класа сега се свият още, а голямата маса бедни се увеличи, то ситуацията става... просто не намирам някаква подходяща дума. Дори да има много евтини и улеснени кредити, от тях ще могат да се възползват съвсем ограничен брой хора, които са съумели да оцелеят финансово, защото колкото и да са изгодни тези кредити, ще трябва да се връщат, пък и сигурно ще се искат обезпечения за тях. Значи тези промени, за които става дума, в положителна посока трябва да станат през следващите 4-5 години, преди спирането на субсидиите.

Да си кажа и аз мнението за книжните и електронни книги. Значи според мен нещата стоят горе-долу като с маслените картини и техните репродукции. Има си хора и за едното и за другото. Амазон продават и много книжни книги, та даже са се изхитрили да могат авторите да качат нещо в електронен вариант, готов за печат в ПДФ, и при поискване от клиент дори на 1 бройка, Амазон му я отпечатва и изпраща в книжен вариант. Книжната книга, направена по изкуството на полиграфията и оформлението, си е направо произведение на изкуството. Ако отворите разни аукционни къщи на Запад, ще видите на какви цени се продават редки антикварни книги. Това си е мания за колекционери.

Ще се радвам на всякакви съвети, аз черпих опит от всякъде включително от негърски от тубата, но всичко си побългарих. Да не се разпускам - ще произвеждам ток, че ме болят зъбите да плащам по 80-120 евро на всеки два месеца. Но-оо , да не правя ОТ! Честито! Да са ти живи и здрави внучетата! Ей това най ми харесва - че си направил от хобито си бизнес! Това си е направо щастието, хем приятно, хем полезно.

Е да, но като унищожиш планктона (дребния бизнес), китовете(големите фирми) нямат храна, и накрая унищожаваш и тях. Ето виж какво се получава в цифри: осигурените в частния сектор са 2,236,709 души, фактически това са хората работещи за БВП От тях средна класа са около 350 000 души (с доходи над 1500) И едва 1 процент – около 70 000 души са да ги наречем богати, от който 1 процент вероятно няколкостотин души държат 90 процента от активите на тези 70 000 души Тоест, в частния сектор около 1 800 000 души остават отново при бедните Значи частният сектор произвежда целия брутен продукт, но близо 80 процента от работещите в него са бедни; следователно заплатите там на наемниците са ниски, съответно квалификацията и качеството на продукта, което пък в крайна сметка води до липса на конкуретноспособност Затворен кръг, който отива като спирала надолу, защото образованите и млади естествено предпочитат да работят за по високо заплащане в чужбина, да основат малка фирма при описаните условия е кауза пердута, пенсионерите нарастват, а с това и дефицитът Ясно е че трябват кардинални промени, защото иначе цялата система в един момент ще каже „бум” и ще се стигне до фалит; това вероятно ще стане при спиране на европейските дотации

Изпускаш много важна част от цитата ми, а именно "със своя ум и талант", но това променя цялото значение - в случая цифрите на парите не означават нищо друго, освен оценка и измерител на ум и талант. Какво друго да цени обществото? Могат. Всички тези, които изреждаш, са продавани в милиони тиражи, защото са талантливи и гениални, и се измерват съвсем конкретно с пари. Това не бива да се откъсва от контекста на идеята на Ранд и да се абсолютизира до гротеска. Тя не пледира за върховна ценност пари, а за върховна ценност талант и ум, съчетани с морална безкомпромисност да се казва и следва истината на каквато и да е цена. Всяко нещо доведено до крайност в тълкуването в един момент преминава в абсурд. така можем да продължим много дълго да се надскачаме в аргументите си, но става безинтересно. Затова ще си публикувам тук финалните си думи по темата, защото едва ли ще мога да кажа още нещо кой знае какво повече или по-интересно. За прочелите „Атлас изправи рамене” отговорът на поставения в темата въпрос е очевиден: Джон Голт е главния герой в романа на Айн Ранд. Зад очевидния отговор обаче има и не толкова очевидни. За не харесващите дълги постове и текстове, повтарям онова, което вече написах веднъж тук: Джон Голт е човекът, който знае отговорът на три важни въпроса – кога, къде и как – от които най-важен е първият: кога да си отиде от един абсурден и неизлечимо болен от лъжа свят. По-обширното ми тълкувание е малко по-дълго. Не художественият образ на Джон Голт е уникален в романа. И не художествените качества на романа са уникални. И дори не идеологията на позитивизма и обективизма на Айн Ранд е толкова уникална. Уникалното при Ранд е нейната абсолютна безкомпромисност и морална чистота, с които защитава идеята за право на лична свобода, дори ако цената на това е собствения живот и интереси. Малцина са авторите в американската и световна литература, които имат такава гледна точка от такава морална позиция. Преди темата за Ранд се опитах в друга тема да отговоря на въпрос, привидно нямащ никаква връзка с Айн Ранд: „Какво е престъплението Расколников?”, според Достоевски. И чак след като открих задоволителен за себе си отговор, по-късно видях, че Ранд по други пътища е стигнала до същата идея:Човек има право на щастие и свобода, но никога не може да ги има, жертвайки други хора или сам принасяйки се в жертва на другите. И Достоевски, както и Ранд достигат до тази идея и тя е водеща в творчеството и на двамата. Вгледайте се внимателно в романите и героите от т.н. Петокнижие на Достоевски („Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Бесове”, „Юноша” и „Братя Карамазови”) и ще видите, че във всички тях, Достоевски развива в художествена форма различни варианти на тази своя основополагаща идея. Бих разширил дори още повече обхвата: до същата идея, по съвсем друг и абсолютно негов и оригинален път, достига и Лев Николаевич Толстой в епоса си „Война и мир” чрез прозрението на героя си Пиер Безухов и образа на руския мужик Платон Каратаев. Един колега тук ме попита дали знам, че Ранд е етническа еврейка. Бих допълнил, че Достоевски по бащина линия е етнически поляк, чието родословие води корените си от полски шляхтически род от 15 век, а граф Лев Николаевич Толстой е потомствен руски дворянин, чието родословно дърво има корените си в неговия първи основател немецът Индрис, заселил се в Чернигов през 14 век. Етническият произход на тези трима автори няма определящо влияние, от значение е тяхното формиране като автори върху руската духовна почва. Според мен светогледът и ядрото в личността на Айн Ранд също са формирани върху руска духовна почва – тя идва като оформен интелектуално и духовно зрял човек в Америка от Русия, след като е получила образованието и възпитанието си в Русия. Русия след нейния златен 19 век е в състояние да предложи и предлага на света чрез свои блестящи интелектуалци нови и оригинални идеи, както на Запада, така и на Изтока; тези техни идеи са обединяващи, в състояние да свържат органично и хармонично кръгът на източното самодостатъчно съвършенство с правата линя на целеустремената западната рационалност. Сърцето, вярата и умът. И понеже точно ти, уважаеми Атом, твърдеше в друга тема, че Русия няма какво оригинално да даде на света като идея, ето казвам ти - това са трима оригинални автори с неруски етнически корени на произход, но оформени върху руска духовна почва, които са дали нещо много оригинално като идея на света. И светът ги чете, и открива ценни неща в техните работи, и надявам се, ще продължава да ги чете и цени.

Не, разбира се, има куп рационални правила. Не искам да конкретизирам с изолиран случай. Говоря за цялостната рамка и разбиране, дори манталитет. Собственикът на ЕТ (едноличен търговец) например, трябва да плаща осигуровки задължително върху двойна минимална заплата, дори да няма никакъв оборот, в същото време собственик на ООД може да плаща върху една, този на ЕТ-то по презумпция е дискриминиран като втора ръка; ако собственикът на ЕТ фалира, отнема му се цялото имущество до погасяване на дълг; собственик на ООД е ограничен до 5000 лева, които трябва да внесе като гаранция; така всеки тарикат собственик на ООД може да завлече държавата и клиентите си с милиони, да укрие личното си имущество, преписвайки го на доверени лица, и да „изгори” само с 5000 лева без никакви последствия повече, знам конкретно такива тарикати, те си живеят живота спокойно; малките фирми с оборот до 50 000 лв. не можеха да си връщат ДДС-то (20 процента), те са дискриминирани спрямо големите; при кандидатстване за заем в банка малката фирма, която няма ценно имущество, според разбиранията на банката, а такова е качествено жилище за такъв човек, няма шанс да получи кредит; ако го получи, или трябва да се плати рушвет на банковия инспектор, или го получава при такива условия, че няма начин да е на печалба; ако малкият търговец има несъбираеми дългове към търговски длъжници, той не може да се надява на никакво съдействие от държавата (не е така в страни като Англия, Австралия, Нова Зеландия), той просто е Господин Никой, който или трябва да се обърне към саморазправа с тези длъжници (рисково начинание) или да пие една студена вода. Лошото е че това е система, и търговците прекупвачи знаят че е така, знаят че са безнаказани срещу малките производители и се възползват от тази дупка в закона, оставена от държавата. Всички знаем, че безкрайно усложнените правила не са измислени от администрацията за доброто на клиентите, а за да могат чиновниците да притискат с тях дребните предприемачи. Примерът ти с фризьорката е типичен, ама колко разрешителни трябва да вземе тя за да отвори салонче, на колко инстанции трябва да плати рушвети, за да се добере до заветното право да печели с труда си? Даже си има регламентирани тарифи за рушвет – колко на кой да се плати и за какво. Въвеждането на касови апарати за улични търговци е чиновнически рекет върху тези хора и далавера с вносителите на касовите апарати, защото апаратите се продават на пъти по-големи цени от определени фирми, а после се плаща ежегодна такса за обслужване и към мобилните оператори. В същото време данъчните власти не въведоха касови апарати за продавачите на вестници в РЕП, защото вестникарите са политически фактор, та сега оттам се продават и книги, и какви ли не неща без касови бележки и безотчетно. Това е съзнателно оставена дупка в закона, но вестникарите не са дребен бизнес. Двоен стандарт по политически съображения (некои съображения, както казваше Тато). Мога да продължавам безкрай, но наистина да правиш малък семеен бизнес в България е почти невъзможно. Затова десетки и стотици хиляди хора, които с ентусиазъм започнаха това през 90-те просто бяха съсипани и принудени да се главят като нископлатени работници, за да оцеляват. Познавам портиери с по две висши образования. И такива хора не са малко. Най-лошото е, че те са отчаяни и вече в нищо не вярват. И в този смисъл държавата е абсолютен длъжник на подобни хора и на младите, които идват след тях. Защото ако още преди да започнеш самостоятелен бизнес ти стане ясно, че не можеш да печелиш при такива правила, защо да го започваш?

Тъй като нещата наистина са зле, поне да ги приемем откъм смешната им страна. Пак в духа на „Няма ц-и, но има пици”, описвам какво става например като дойде проверяващ чиновник в малък търговски обект; той като катаджиите винаги има 1001 причини да зададе основния и съдбоносен въпрос: „А защо тука няма...(примерно етикетче, надписче, пожарогасителче, касово апаратче... причините са винаги регламентирани с безкрайни правилници, и правилничета); след което следва многозначителна пауза и по същество: „Е сега акт ли ше пишем или...” Това е паролата. Следват съзаклятнически погледи, бързи движения на персонала, отваряне и затваряне на джобове и чанти с факирска ловкост, след което проверяващия си тръгва с приветлива усмивка, пълна чанта с продукти и бяло пликче с банкнотка в джоба. Никой не може да проследи бързината с която това пликче се озовава в джоба му, тя е непостижима за човешкото око. До следващата „проверка”, но тогава клиентът (проверяваният) вече не се противи, той е приготвил всичко, а чиновникът не задава излишни въпроси. Та тъй върви „малкия бизнес” в България. Ако щеш. Описаният случай конкретно ми е разказан от мой близък, продавач в малък едноличен магазин. А иначе сериозно - рестрикциите и бюрократичния натиск върху дребния бизнес е несравнимо по-силен и голям в сравнение с корпоративния, и това е огромен проблем. Казвам го и от личен опит, не само като описания случай, има още много неща, които правят дребния едноличен бизнес без протекции и връзки почти подвиг в България.