Б. Киров

Направо ме разби! Хората искат и могат да си осигурят диплома, но не образование. Наистина няма невъзможни неща. И един цитат от посочената от теб статия в потвърждение на това, което пишеш: "Въпреки тези уговорки данните от анкетите с работодателите рисуват любопитна картина за направленията и университетите, при които престижът е безспорен. На първо място по разпознаваемост и предпочитания сред бизнеса е математиката в Софийския университет, като тази специалност води и в анкетите за престиж в самата академична общност (преподавателите от съответното професионално направление са давали предпочитанията си за три висши училища, но без своето собствено). 91.17% от анкетираните работодатели биха наели студенти по математика на СУ, а 85.26% от преподавателите биха я препоръчали на свои близки и познати." Да ви позабавлявам и с малко, но смислени, коментари на читатели под цитираната статия: цитат: "Така например, докато и СУ, и Нов български университет губят студенти в направлението информатика и компютърни науки в София, Университетът по библиотекознание отчита ръст от 848 на 1017 души." коментар: "Същата причина. В печатницата за дипломи, наречена УНИБИТ, ще изкарат "вишото" без да се мярнат нито веднъж на лекция, а в това време ще могат да продават дюнери и да щракат с пръсти в Студентски град. Голяма част от тях сигурно съзнават, че после няма да взимат заплати от по няколко хиляди лева, колкото взимат добрите специалисти в IT-сектора. Но явно нямат и амбиции за това." цитат: "студентите в България намаляват" коментар: "И е нормално да намаляват.По статистиката от генералното бройкане 2011 г., завършили ВУЗ са 1,35 млн. от преко сили 4 млн. работоспособно население (което се отчита от 15 годишни, имащи право да работят н 4 часа).Като приспаднем римляните и тия от 15 до 24 години, и се сведем до шестте големи града (София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Русе) - то съотношението висшисти към не-такива ще дойде поне 2 към 1.Дотук само имаме обърната пирамида - на две бели якички, една синя.Ако теглиме черта, и колко завършили дадена специалност я и работят (извън престижните и платените, които се броят на пръсти) - ще се окаже, че три четвърти завършват на принципа "да имам тапия", която да си я окачат вместо картина."

Не беше споменал само думичката „месечен”, тя е съществена. Семейство от двама такива работещи може да си позволи да тегли дългосрочен кредит от банка за жилище, да има деца и да живее прилично при българските цени и стандарти. Ако има сигурност и перспектива. Значи проблемът с образованието и незапълненият капацитет в специалностите на СУ не е на входа, където се записват малко, а на изхода – работните места са ограничени. Проблемът е в работещите реално икономически субекти. Той е извън университета. Ако има повече такива фирми, готови да приемат повече завършващи, ще се запълнят и празните бройки, очевидно е. Тогава защо хората да не си заплащат и образованието с кредит, който да изплатят за 5-10 години след започване на работа? Но очевидно няма сигурност, че ще си намерят работа, а дори и че ще могат постоянно да имат такива работни места. Казусът КТБ е гарантиран, казусът с постоянната работа в мултинационални (тук даже не споменаваме български) компании не е гарантиран. Ето защо, според мен, се запълват една четвърт места в тези хубави специалности и повечето млади гледат навън.

Въпросът е реторичен за минало време. Адресиран в бъдеще време е към т.н. „елит”; онези по-малко от 1 процент хора, контролиращи 90 процента от ресурсите; и към т.н „интелигенция”, по презумпция способна да анализира; ако тези две групи „знаещи и можещи” не са способни да намерят точно решение... естествено, следва смяна на елитите с нови. Традиционна историческа процедура, повтаряна от времената на българските канове, валидна в световен мащаб за всички епохи и общества. Решението е чисто икономическо и то в ядрото на човешкия потенциал върху територията на България. Може да стане само в рамките и с ресурсите на ЕС, с включване на всички български граждани върху основа на техния личен интерес. Задължително изисква съкращаване на бюрокрация, държавно участие и финансиране в приоритетни производства и поощряване на широк слой средна класа законодателно. Силна съдебна власт и безкомпромисно изпълнение на закона. Не върху базата на идеология на национализъм и държавен капитализъм, а върху такава на лично благоденствие и просперитет. И с внимателно отчитане на националните особености, манталитет и исторически опит.

Точно така. Единственият начин да ги върнеш тях, потомците им, или поне инвестициите им, е да вдигнеш нивото на живот в съответната страна, така че тя да стане привлекателна за тях. Така е станало и след Освобождението. Дори много от богатите търговци тогава се връщат в България, пред тях се откриват нови възможности. Същото ще стане, ако немощната икономически и със слабо правосъдие днес България се превърне по някакво чудо в "балкански тигър" подобен на Сингапур, например. Може и на социалдемократическа държава от типа на скандинавските, въпрос на избор на успешен модел, може този модел и да е български патент, компилиран от най-добрите за нас елементи. Много от българите извън страната по един или друг начин ще се завърнат. Необходими са две неща, за да се случи това - хората да виждат перспектива за себе си тук и да имат сигурност.

Описаното от теб състояние на нещата може да се нарече катастрофално. Ако това се случи в една фирма, оперираща на пазара, тя ще бъде пред фалит, но понеже СУ е на държавен бюджет и субсидии, той все още се крепи на повърхността с дотации. След като капацитета за специалности, които се реализират на пазара на труда е една четвърт запълнен, и то в имащия се за най-елитен български университет, много ми е интересно, ако имаш статистика, в кои сфери точно се реализират тези математици и икономисти и какво разбираш под "добро заплащане" за тях?

Без да влагам нищо лично срещу хората, които изповядват вярата в държавния социализъм, също мисля че е така. Не че по света чудеса не стават, както са я подкарали нашите държавници и "бизнесмени", могат да я докарат работата до две алтернативи при финансов фалит на държавата - ултралява или ултрадясна (олигархична) диктатура, макар че не вярвам това да се случи, докато сме в ЕС, но може би на някои се привиждат такива миражи, защото наистина държавата е много зле структурирана като икономика и подхранва такива блянове. И най-вече - липсва оня слой от независимо икономически хора, който се нарича "средна класа", както се изясни в България той е 5 процента - тези тънки 5 процента са разделителната линия между 1 процент олигарси и 94 процента бедни. Идеална взривоопасна ситуация, независимо дали наляво или надясно, класически пример.

Не знам какво разбираш под "различни причини", но ще ги вземат от него с лихвите, които растат с времето, защото го преследват банките, а те не си оставят парите по никакви причини. Има имущество, роднини, фалити и т.н. каквато си е стандартната процедура при връщане на кредит. А какви причини обективно може да има, ако има качествено образование и множество работещи фирми, които търсят квалифицирана работна ръка? Стопроцентова сигурност без никакъв риск няма. Ще си ги върне. И част от тези студенти си търсят и намират работа още докато следват, поне последните години, защото доброто и образование означава само едно - качествена стока. Щом си завършил качествен колеж с добри оценки, ти си ценна работна ръка, но това си има цена. А как иначе престижен университет да плаща големи заплати на добри преподаватели и да инвестира в техника, кампуси, лаборатории и т.н - не става само с дарения, приходите са от високите такси. Което пък прави студентите отговорни за образованието им и взискателни към преподавателите - те си го плащат със собствени пари. Не съм чел с подробности договорите, но гледах по сайтовете на новозеландски и австралийски университети, видях че се сключва договор между банката и студента, сумите са фиксирани, бяха от порядъка на 25 000 долара за четири години, държавната гаранция към банките предполагам е при наистина обективни причини - смърт, тежко заболяване, злополука и т.н. Иначе лихвите са с няколко пункта по-ниски от обичайните, и има някакъв гратисен период от година или две след започване на работа. Доколкото знам така е и в американски университети, говоря за тези, които са високо в класациите и до голяма степен самото им завършване дава големи шансове за добра работа.

Не е точно така. При условие че имаш работеща икономика. Белите държави са го решили така - с държавна гаранция банките ти дават нисколихвен заем, за да си завършиш образованието. Започваш да го изплащаш чак когато започнеш работа, тоест имаш добър доход, и то с гратисен период. Работиш и си връщаш кредита. Но трябва да има добра работа с добро заплащане.

Ако погледнем личностите от национално-революционното движение през Възраждането, то почти всички негови дейци са българи-емигранти. Дори и главните апостоли на Априлското въстание в мнозинството са такива, такива са и повечето опълченци; в черковните борби е същата картина, Цариградските българи изнасят цялата тежест в борбата за независима българска екзархия. Най-големите дарители в нашата история - Христо и Евлоги Георгиеви - пак са българи, живеещи в чужбина, но като тях са десетки още. Така че ако и днес не разчитаме на нашите сънародници зад граница, за никъде не сме. Помните ли, че когато дойдоха юпитата с Царя имаше движение "Българския Великден", негов кръстник беше проф. Тончо Жечев; после това движение увехна и го замени Българската Коледа. Да но на Коледа се дарява на бедните, а на Великден се ражда новото, идва пролетта. За мен Българския Великден е по-доброто движение.

Фружине, без да съм специалист, в АйТи сектора технологиите и софтуера са производство. Можеш да си програмист, да произвеждаш програмни продукти и да ги продаваш. Всъщност е огромно и много печелещо производство, и мисля че в този сектор държавата може да направи много с освобождаване от данъци, предоставяне на офиси и т.н. за такива фирми; всъщност ако някъде можем да направим технологичен пробив, може да бъде бъде точно там. И тогава вече има смисъл да се наливат средства в това образование, за да се затвори кръга "образование-производство"; по принцип това правят в Силиконовата долина, но там не налива държавата, а корпоративен капитал. Това развиват много силно израелци, китайци, японци и руснаци. Пропуснах индийци, всъщност те май са водещи в разработка на софтуер. И съответно печелят.

Така е било и с примера, който ти цитираш с началното образование и училищата през Възраждането. Хората от селото, еснафа, махалата в града са си "главявали" даскала, спазарявали за заплащането, което са давали от собствения си джоб и са имали право да изискват от него. Дякон Левски е бил такъв даскал във Войнягово, и още много български просветители. Ангел Кънчев пък е пратен със стипендия на Русенската община да учи агрономство в Табор, Чехия, но с ангажимента да се върне и да работи в Образцов Чифлик. Затова му е дадена стипендията от богати русенци. Така е завършил Художествена академия и Владимир Димитров-Майстора, с пари на негови съграждани, които са решили че е талантлив. Както казваш, много от тези, които учат в чужбина и сами са си плащали образованието (и работейки); то и сега е така с някои наши сънародници в чужбина. Иска ми се да обсъждаме темата от гледна точка прагматизъм ("добра е не черната или бялата котка, а оная, която лови мишките")

Не предполагах че имаме толкова голяма диаспора. Няма нищо лошо че нациите стават нелокални, даже е предимство, лошо е да са бедни. Евреите са една от най-нелокалните нации, но от пустинята направиха рай, а ние от рай пустиня.

Да си поставиш като държавен приоритет високо качество на образованието, да наливаш големи държавни средства в него, в крайна сметка да постигнеш качествен продукт е много хубаво нещо само за себе си. И после, след като си постигнал това качество с цената на големи инвестиции и усилия, какво се получава - образованият и подготвен ТУК специалист заминава за Щатите, за Германия, за Великобритания... Там го оценяват високо, предлагат му добра позиция и с пъти по-високо заплащане отколкото в България, той (или тя) естествено остава, и работи - за американската, английската, германската икономика, реализира себе си, произвежда и печалба за съответната държава, компания и т.н. И какво се получава - бедна България е инвестирала в един добър и качествен продукт (образование), но не може да спечели от инвестицията си, тя е инвестирала за други държави. Бедните даряват на богатите. И естествено стават още по-бедни. Доколкото съм чел, в България е имало времена, без да ги идеализирам, когато нещата са били точно в обратната последователност - млади българи отиват за да учат в чужбина, и то конкретни специалности, с много ясната цел след като завършат там да се върнат и да работят в България, даже много са знаели какво и къде точно ще работят. Скоро четох мемоарите на банкера Буров - той изпраща сина си да учи минно инженерство в Германия, след като закупува мините в Перник. Не е задължително държавата да построи завод, може и частна фирма да развие някакво производство да и финансира обучението на специалисти в него. Повечето западни университети са спонсорирани от частни фирми и лица. И за добро образование се плаща скъпо.

Нямам какво да добавя. Казано е пределно ясно и точно.

Ник, абсолютно съм съгласен, ама откъде пари? Нали някой трябва да ги прави тези пари, че след това да ги събере държавата като данъци, та тогава да ги дава на учителите? Иначе е като македонското "Нема пари - действайте!" Няма пари. Стратегия "за интелигентна специализация" има, вижте я тук, на 150 страници, и всичко в нея изглежда прекрасно. https://www.mi.government.bg/bg/themes/inovacionna-strategiya-za-inteligentna-specializaciya-na-republika-balgariya-2014-2020-g-i-proces-na-i-1470-287.html

Е да де - комбинацията събирачи на дългове, банкови служители и държавни чиновници - е точна илюстрация на това което твърдя; това са "кадрите" като в оня виц "оборот да става", икономиката е застинала феодална структура на разчертани от монополи зони. През 90-те един строителен предприемач беше произнесъл крилатата фраза "Не щат да купуват ли? Ако трябва ще ги бием, и ще купуват!".

Няма голямо значение в личен план, дори ако допуснем че човек получи качествено образование в България, след като няма къде да продаде своето знание и умение, няма пазар в България. Човек с добро образование тук, според мен, има две алтернативи да печели добре от образованието и уменията си – да ги продаде на висока цена (заплащане) на компания, която има осигурен пазар извън България; или самият той физически да се премести в страна с развит пазар, където може да продаде на висока цена знанията и уменията си. И при двата случая той ще вземе високата цена за това, което предлага (знания и умения), но и в двата случая не от българския пазар. Има и още един вариант – чрез информационните технологии и интернет да продава продукта си на чужд виртуален пазар, пребивавайки физически тук – това може да е софтуеър, произведения на изкуството, дори и научни разработки, стига да намери пазар навън. Проблемът и в трите случая е само един – липсва добре развит пазар за каквото и да е. И в това е фундаментално заложения дефект на икономиката ни такава, каквато е сега – тя не е пазарна. Можете да я наречете мафиотска, олигархична, псевдокапиталистическа, скована от бюрокрация и корупция – и няма да сбъркате, тя е всичко това, но не е свободен пазар. Проблемът е като взрив с часовников механизъм и ще доведе до фалит на държавата в буквалния смисъл. След което ще трябва да се рестартира.

Като се вземе предвид, че над 2 млн. българи живеят и работят в чужбина, които по тукашния стандарт вероятно повечето са средна класа, картината с българското население вече не изглежда чак толкова апокалиптична; факт е че тези хора са най-големият инвеститор в България от години, изпращайки помощи на близките си, което означава, че не са скъсали връзките си с тях. Ако прибавим тези българи работещи и живеещи в чужбина към нацията, то числата вече изглеждат съвсем иначе - българската нация е над 9 млн., от които около 25 процента са средна класа, инвестиращи в българската икономика. Освен това преобладаващата част от тези хора са млади и вероятно имат по 2 и повече деца. Може би там се крият големи резерви, за които никой не мисли сериозно. Обаче пак с пълна сила си остава въпроса - защо тези хора не могат да бъдат средна класа тук, в България, и да правят парите си в България, а трябва да отидат в друга държава, за да се превърнат в донори на пари за собствената си?

Ще почерпя, само да ги открия, защото се местих 3-4 пъти през последните години, и голямо ровене ще пада! А за двулевката ми изглеждат напълно еднакви, само като че ли лъвчето на виенската е по-плътно, а другото по-контурно - така ми се струва на снимката. Сега забелязвам и че "Ъ" в България горе на гърба на монетата при двете е различно при 2 лева. Имах ги почти всичките, без златните и от 1916-та, и първите сантими, май и няколко големи сребърни петолевки от преди 1900-та. Ами чакам го Върбанов да си каже тежката дума, няма повече да го го ядосвам.

Имам колекция от български монети след Освобождението, която съм забутал някъде по кашони из мазето, но си спомням със сигурност, че в нея има 1 и 2 лв. от 1923 г. Скоро отворих един каталог с консултант проф. Петко Павлов, изд.1998 г., и ето какво виждам в него: И за двете монети 1 и 2 лв. са показани два варианта, за които пише като разлика единствено, че са сечени в различни монетни дворове. Явно според този каталог разликата е в тиражите, но как биха могли да се различат тези сечени в единия монетен двор от другите? Не питам за цена, питам дали има два варианта, и ако да - как да ги разграничаваме. В същото време в каталога на БНБ такива различни два варианта не са показани, не са и разграничени, показан е само един вариант; но са разграничени като варианти 1 и 2 лв. сечени през 1925 г.

Теориите, както ги дефинира Хънтингтън, са „пътни карти” на фактите и идеите, които трябва да доведат до определена цел, и в този смисъл са схематични. Западът винаги е дефинирал Р. като свой основен или поне потенциално основен съперник. През 1917 Р. беше елиминирана като възможен бъдещ лидер в Европа, посредством внос и налагане на една утопична идеология и практика, приета безрезервно от болшевиките. Схемата сработи, нещата се получиха, руският цар бе екзекутиран с цялата фамилия, руската капиталистическа класа ликвидирана и подменена с номенклатура (кадрите решават всичко). Експериментът набираше мощ и ставаше все по-уродлив и гибелен за Р. През ВСВ бяха постигнати още две много важни цели, и то пак с живата ударна сила на Р. – Германия и Япония бяха елиминирани от световната сцена като потенциални лидери в Европа и Азия. ВСВ ескалира процеса, но го и локализира – стана ясно че Съветския блок не е толкова могъщ, че да наложи комунизма глобално, но този блок стана добър спаринг-партньор във въоръжаването и фабриката за страх. През 1989-90 нещата излязоха от контрол, имаше изненада, както се изрази тогавашният Държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър: „Боговете ни дават Подарък, но ние не знаем какво да правим с него.” Няма смисъл да разказвам историята след това, повечето от нас са нейни свидетели. Защо разказвам всичко това? За да обясня защо Хънтингтън се чуди какъв етикет да залепи на Р., та да я отдели от всичко останало в неговата пътна карта на цивилизациите. И той си е избрал „православно ядро”, негова воля, така му харесвало, така си я кръстил. Работата е там, че с този етикет Р. се отличава и отделя от европейската си християнска същност и се праща поне на три недобри за нея места: в Азия, в православния си пашкул, или в небитието на разпада и хаоса. Не защото съм му последовател, но също споделям мнението на Хънтингтън, че националните държави ще са основни играчи в бъдещата история. Р. много ясно се е дефинирала като национална държава на руските граждани „россияне”; така както редица държави по света с различни етноси, но една националност. Според мен, Р. няма да приеме и не желае всички западни ценности; през 90-те тя направи това по западна рецепта с либералния модел и последствията за нея бяха катастрофални. Р. ще върви по пътя на силно държавно управление в икономиката, финансите и политиката, изградено по ясно очертана вертикална линия с един център, като едновременно ще развива и поощрява в икономиката капитализъм, тоест частна инициатива и неограничени възможности за забогатяване чрез предприемачество. За разлика от Китай, обаче, Р. никога няма да наметне отново мантията на някаква идеология като комунизма, по скоро ще следва националната си идея. Това е декларираният от руснаците нов път, и той няма нищо общо с „православната цивилизация” на С. Хънтингтън. И тук стигаме до най-интересната и съществена част. Накъде върви Р.? За мен отговорът е еднозначен и еднопосочен – към ценностно, географски и цивилизационно полагащото й се място, там където винаги е принадлежала – към Европа.

Определено мисля, че основно реалните интереси движат взаимоотношенията между държави и нации. Никога не съм твърдял противното, даже тук влязох в спор, ако си спомняш, в подобна тема, когато цитирах лорд Палмерстън: "We have no eternal allies, and we have no perpetual enemies. Our interests are eternal and perpetual, and those interests it is our duty to follow." Можеш да прочетеш и в темата ми за предателството срещу Левски в този форум, и там също ще видиш какво е мнението ми; все пак, и като оставим всякаква пропаганда настрани, мисля че писменост, религия и културата не са празни неща и също имат своята тежест. За Гърция, това си е за отделна тема, виждам че е имало такава за кризата в Гърция в този форум, но я споменах само мимоходом. За лошото икономическото развитие на България колко ги изписахме, и така все си остана мистерия причината; последното общо мнение в темата "ще ни има ли като нация" беше че ключът от бараката е в липсата на средна класа. И там спряхме.

И според мен нищо не ни дава основание да твърдим, че има две различни цивилизации в Европа - има една християнска, и към нея без съмнение принадлежи и православната, в това число и Р. Но ето, С.Хънтингтън например твърди, че Р. е ядро на отделна православна цивилизация и залепва към нея още няколко славянски държави, плюс Гърция и Румъния, Грузия и Армения, като добавя и България. Р. през 19 и 18 век е била част от реалната политика на християнска Европа, тя е основен фактор там, без нейно участие не са се решавали големите въпроси в Европа, това е исторически факт. Студената война отдели Р. от Запада, но тя свърши. Или не? Няма значение, все някой ден ще свърши. Че сме един дол дренки на Балканите, няма съмнение, така е.

Бате Ваньо, с уважение към аналитичните ти способности, приемам твоето мнение, но според мен ставаше въпрос за малко по-други неща, свързани със Средиземноморието и връзката му с Черно море, като и хипотетичната (но съвсем реална) възможност в гръцки пристанища да акостират нечии нежелани военни съдове. Виж това: "Руските железници искат да участват в приватизацията на пристанище Пирея, след като преди това бе обявено, че Москва се интересува и от Солунското пристанище. Намерението на Москва бе обявено от президента на руските железници Владимир Якунин." http://rusiadnes.bg/bg/iko-nomika/2936-ruskite-zheleznitzi-tarsyat-pat-kam-pireya.html Така или иначе, гърците направиха цял древногръцки театър - играха сиртаки по плажовете в бели дрехи, поискаха репарации от Германия за ВСВ, нарекоха финансовия й министър Волфганг Шойле "нацист", Ципрас три пъти летя до Москва, и то по случайност все преди да го извикат в Брюксел... Това обаче е за друга тема, да не дълбаем.

Е, ти пък... не си ли спомняш, скоро беше. “Изглежда за повечето гърци Русия е по-разбираема, отколкото Западът. Професорът по международни отношения в Атинския университет Димитрис Керидис съзира в избрания антизападен курс на крайната левица шоу ефект: сега политиците от “Сириза” пъчат гърди и искат да демонстрират колко по-различни са от другите. Според Керидис, ако наистина Европа обърне гръб на “Сириза”, то това би било катастрофа за Гърция, пълен провал. През 1981 г. гръцкият политик Канстантинос Караманлис осигури приема на Гърция в Европейския съюз и обяви: “Гърция принадлежи на Запада”. Изглежда правителството на “Сириза” иска да постави точно това под под въпрос”, заключава “Шпигел”. http://clubz.bg/13938-%E2%80%9Cshpigel%E2%80%9D_cipras_zalaga_na_rusiq Гръцкият премиер Алексис Ципрас е поискал заем от Русия в размер на 10 милиарда долара, за да се върне Гърция към драхмата, съобщава вестник "Вима". Според информацията Ципрас е заявил в интервю, че "въвеждането на национална валута е безсмислено, без държавата да притежава мощен валутен ресурс". Москва не е отхвърлила искането, но започнала да разисква предоставянето на 5 милиарда долара като предплата за газопровода "Турски поток". Освен това се твърди, че Гърция е поискала заеми от Иран и Китай, но нито една от азиатските страни не се е решила на подобен ход. http://eurocom.bg/news/article/cipras-poiskal-zaem-ot-moskva В резултат на което много от дълговете на Гърция към Запада тихомълком и набързо бяха редуцирани и настана тишина. Но това винаги си е било.