Б. Киров

Спор няма. Веднага се сещам за Хемингуей, чиито девиз и практика е бил нито ден без написана страница, и е пишел винаги прав пред масата, за да не му е удобно и да знае, че работи Обаче се сещам и за някои български писатели, един от които просто имаше толкова много романи, че му беше изгубил нишката кой герой от кой роман преминава и каква му е историята, а най-късите му романи бяха от по 400-500 страници; този човек пишеше неуморно и без отдих и беше синоним на алчност. Примери всякакви - има и такива като Ботев с по една тънка книжка стихове, писани в кръчмата или на коляно.

И това, но най-очевидната разлика е в носовката (ъ) във Виенския и "ъ" в Бирмингамския тираж, поне това се набива на очи. Може би този каталог, който е издаден през 1998, което значи че е правен поне година по-рано го е отразил, после по някакви причини е отпаднала.

Да, може би, но лично съм виждал 2 лева от 1916 в колекционер, има отделни бройки.

Нямам наличен + Въобще не съм срещал такъв. Не е само обаче в многото писане в художествената литература, както във всяко изкуство - дар от небето е, без това нищо не става и с 20 години непрекъснато писане, има и такива безнадеждни случаи - продуктивни и бездарни. Затова е професионалната критика - да каже аргументирано и точно на всеки дали има талант и доколко. Ако няма такъв обективен и компетентен оценител, просто се губи критерий. С оперативна критика в България се занимават много малко ерудирани хора, и то между другото, а и широката публика не ги чете.

Така си е, успех ти пожелавам. А за тези митични монети от 1916, наистина са много редки, и когато събирах преди години почти само те ми бяха останали непопълнени в колекцията от бълг. монети след Освобождението, та тогава разбрах от нумизмати колко са редки и ценни.

Върбанов, все пак, благодаря за отговора. То каквото и да беше казал, моята монета си е от големия тираж. Но само да отбележа за Ланс-1 това, че на снимката в моя каталог се виждат разлики между двете монети - и в контура на лъвчетата и в изписването на буквата "ъ" в "България"; защо в каталога на БНБ не е отбелязано, не знам.

Това си е култова фраза. Имаше един строителен предприемач пак по това време, та той казал нещо подобно на мой приятел: "Приятелю, строим, ама не щат да купуват - ще ги бием и пак ще купуват!"

А това е вторият и беше израз на уважение и респект към начина ти да подхождаш към нещата.

Ето, това е първия, и заради това го отбелязах с плюс. С което и двамата веднага се нареждаме в кандидатите за дисектиране като екземпляри, заразени с конспиративно мислене Обаче за мен това няма значение.

ramus, днес ти "лайкнах" два постинга, вече не мога точно да ти кажа кои подред; не мога и не искам да ти отговарям на всеки "лайкнат", защото по твоите думи (и според мен) ще е реактивна реакция, а не искам да е такава, ако държиш, след време ще ти обоснова защо съм ги "лайкнал" - ОК?

Броя до 10, за да не стане грешка в превода, може да ми трябва много време

Яворов, Вазов, Елин Пелин и т.н. са били "пророци в собственото си село", защото е имало литературни критици като Боян Пенев и д-р К.Кръстев, имало е четяща и интелигентна публика на качествена българска литература в България. Все неща които днес липсват. Иначе за издаването, всеки графоман днес може сам да се издава и без издател, защото няма печатница, която да му откаже поръчката и книготърговец, който да не му вземе за продаване книгата. При това ще му излезе по-евтино. Добре че не всички графомани го знаят, защото иначе издателите ще останат без хляб.

Но това е парадокс: субектът да се обективира – това е Абсолютната Идея на Хегел, която самопознава самата себе си като обективно съзнание, извън което не съществува друга реалност; нарича се „идеализъм” във философията (при Хегел все пак съществува диалектика като метод на постигане на абсолютната идея, а диалектиката е дуализъм); в религиозен план тази абсолютно обективирана в субективния ум идея е самосъзнанието за бог (Буда и Христос имат такова самосъзнание). Когато „субектът” стигне до идеята, че неговото съзнание е „обект” имаме „чисто познание”, бог или Абсолютна Идея; Всъщност парадоксите са винаги красиви и оригинални и говорят за нестандартно мислене. Което е ценно.

Нямам представа. В един от каталозите на БНБ въобще не са оповестени, че съществуват. Тук има нумизмати, те да кажат.

Бъзикам го Фружина, знам, че е така. Може и въобще да не станеш автор.

Естествено, от масовия евтин тираж за съжаление, никога не ми е вървяло на хазарт.

При тираж 300-500 се вдига цената на 1 книга. Отделно издателството трябва да плати хонорар на писателя, заплати на служители, офис, данъци и т.н. И чак след като излезе от печатницата книгата започва драмата на издателя (ако той си е платил разходите), защото се появяват ТЪРГОВЦИТЕ; те не плащат. Тоест плащат колкото искат и когато искат (а те не искат), но не купуват от издателя. Там е заровено кучето за причината на ниските тиражи. И затова издателствата предпочитат на тях да им плащат авторите, а не те на авторите. Никой не може да зъдължи търговците на книги да се издължават на издателите, държавата е вдигнала ръце от това и казва „не ни интересува, оправяйте се сами.” Мутренските издателства се оправят, те имат вратове; другите бълват много и некачествено, за да оцелеят още някое време.

Проблемът е много по-комплексен и не е заложен само в издателствата. Има тотална девалвация на ценности и оттам на словото. Думите не означават нищо, те нямат никаква стойност. Иначе в механизма на издателствата е отразен като в криво огледало целия обърнат наопаки свят на пазара в България. Там също действат принципите на мутренския капитализъм с мълчаливото съдействие на държавата. Това води до цяла верига от деградиращи последствия, крайният резултат от които е уродливата литературна продукция, заливаща пазара. Ала вече и за нея няма купувачи и много скоро клонът ще се счупи от самосебе си.

Кои са тези "две неща", свързани помежду си; щото имаше един лаф за "ей тия три неща", да не би да са две от тях?

Ами то има, Фружине, издателството на СУ "Климент Охридски" и това на БАН са държавни. Какво ти пречи като млад автор да си дадеш ръкописа в някое от тях, там има стойностни редактори, ще ти помогнат много.

Щом си бил запален по изкуство "дзен", предполагам, и тези рисунки би трябвало да ти харесат: Zen Horse, Aoyama Seizan, 1920 Pears and Verse, Takeuchi Seiho Zen theme, Hokusai Hotei looks at the Fighting Roosters, Миямото Мусаши, който на млади години е бил един от най-великите майстори на меча, ронин В зен ensō е кръг, рисуван с едно движение на ръката. Прави се с четка и туш за калиграфия и се практикува ежедневно като духовно упражнение от дзен-будистите. Някои го рисуват затворен, но повечето го оставят отворен, с което символизират несъвършенството на човека.

Гербов, абсолютно прав си, моя грешка (и на уикипедия) Хареса ми сравнението ти с дзен и хайку. Ето още от тези рисунки: А ето и няколко картини на Хирошиге върху коприна: Е, нещо не ми се получи с редакцията, затова тези рисунки останаха отдолу:

Хирошиге е известен най-вече с гравюрите си, но лично на мен по-силно впечатление ми правят неговите импровизирани скици. Там вече се вижда защо този японски художник е бил силно повлиян от западноевропейския импресионизъм и защо от своя страна импресионистите са се вдъхновявали от японския стил на рисуване. Репродукциите в този постинг са от един от скицниците на Хирошиге:

Утагава Хирошиге е японски художник - живописец и гравьор, популярен със своите пейзажи. Смятан е за последният майстор на стила укийо-е, означаващо картини на плаващия свят. Това са рисунки върху дърво, характерни с изтънченост, елегантност и впечатляваща цветова композиция. Творчеството на Хирошиге е разделено на 3 етапа. В началото попада под влиянието на Хокусай, а по-късният му стил се приближава до този, развит в школата Оока, който е много по-близо до китайското изкуство. Първият етап преминава като ученик, когато е силно повлиян от стила на учителите си. Ранните му творби се състоят главно илюстрации на книги, а по-късно преминава на гравюри на момичета, актьори, самураи и войни, всички в стила на школата „Утагава“. През втория етап създава пейзажи, както и гравюри на птици и цветя. В началото на 1830 година се отдава главно на рисунки на пейзажи, като променя подписа си. Първият му пейзажен цикъл е създаден през 1829 или 1830 година и е озаглавен „8 известни изгледа от Оми“. Последван е от серия от 10 гравюри със заглавието „Известни места в Източната столица“, при които ясно личи влиянието на Хокусай. Художникът е силно повлиян от западните стилове Импресионизъм и Постимпресионизъм. През живота си Хирошиге създава повече от 5000 гравюри и над 10 000 техни копия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Андо_Хирошиге Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Yui (Satta Pass)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Fuchu (Abe River)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Yoshiwara (Mt. Fuji on the Left)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Ejiri (Distant View of Miho)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Okabe (Utsu Mountain)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Seki (Early Departure of a Daimyo)” , Woodblock print; Ink and colors on paper Fifty-Three Stations of the Tôkaidô Highway;Chiryu,A Horse Fair in April, Woodblock print; Ink and colors on paper Local Specialty Teahouse, Mariko, from the series the Fifty-three Stations of the Tokaido (Hoeido edition) , Woodblock print; Ink and colors on paper Wintry Scene, Hamamatsu, from the series the Fifty-three Stations of the Tokaido (Hoeido edition) , Woodblock print; Ink and colors on paper

Когато постигнеш мислене на синтез без дуализми ме извикай да ти нося сухи съчки за огъня на чистото познание.