Б. Киров

Киров може да ти отговори, но Киров няма да ти отговори, защото Киров ще остане в ролята на читател през следващите 6 месеца в този форум.

Снощи беше късно и не успях добре да си завърша отговора, затова ще го направя днес. Още малко за това че съм „русопоклонник” – ами да, хвана ме натясно, такъв съм, поклонник на блондинки. Още от тийнейджър изповядвам кредото че „русо гладно нема”, ти ме закова. Сега вече сериозно: най-лесното е да ме накараш да млъкна и да не пиша каквото мисля, като ме атакуваш личностно. Ти даже ме пакетираш компактно и с други личности във форума (Капитана и Душко), което пък е обидно за тях. Струва ми се, че по този начин във форума ще останат накрая закалена група от железни форумни бойци, които си знаят и кътните зъби и могат да се понасят един друг, обаче мисъл няма да остане. И тук моля и апелирам към форумци като Невски (който не заварих, но чийто постинги четох с интерес), Южняк, Дорис, Шпага, Алвата, Спандьо, Сириус, Глишев, лапландеца (вероятно изпускам още много) – моля ви, върнете се във форума, без вас и други като вас, тук става все по-скучно и тъпо. Ник, ти самият си бил защитник на Невски, преди той да си „отиде по собствено желание”. Какво ще спечелиш лично, ако едно несъвпадащо с твоето мнение замълчи? Да, ти си умен човек с аналитични способности над средното, но ще ти бъде ли интересно да говориш сам със себе си или като ехо да резонираш мнения на други хора, които напълно споделят твоите възгледи? И след ОТ (но свързан с темата), конкретно уточнение по темата: цитатът, който те е впечатлил толкова от книгата на Хънтингтън не се отнася за Русия, той е адресиран към светска Турция на Кемал Ататюрк, която се опитва да стане западна държава зорлем (хубава българска дума), въпреки културната си принадлежност към ислямския свят. Хънтингтън развива идеята, че подобно културно обезличаване води до политическа шизофрения, която в крайна сметка ще ескалира в някакви радикални и крайни решения. И този негов пример е блестящо доказателство, че е бил прав, наблюдавайки днес как се развива все по-радикализиращата се към ислям Турция с нейните амбиции да заеме нишата в лидерската позиция на ислямския свят. Но ти си прочел в думите на Хънтингтън „Русия” вместо „Турция”. Което значи че Хънтингтън е прав по принцип. За това може да се говори и повече, но не тук е мястото.

В постинга си коментирах само едно единствено нещо – че руският автор пише от позицията на симпатия към българите. Какво предизвика тази остра емоционална реакция, граничеща с гняв? Също като теб, не съм "русопоклонник" (гадна думичка, обидна), но симпатизирам на обикновените, и на необикновените (талантливи и гениални) руснаци. Културно че сме по-близо до китайците и турците, отколкото до руснаците, е оригинална мисъл, но като реплика в комедийно шоу; как да се сродим културно с турците посредством бюрек, капама и кючеци. А с китайците !? Освен Илиенци, какво друго - дзен-будизъм и фън шуй? Българи и руснаци имат две фундаментално важни за обща културна основа неща – православието и писмеността. И двете са несравними с чалга, бюрек и фън шуй. Цитатите от Хънтигтън? Сигурно те са те раздразнили тъй силно.Тук вече става интересно. Дай най-напред да видим кой е Самюъл Хънтингтън. Ти пишеш „популист и манипулатор”. За второто съм съгласен – манипулатор е, при това дяволски талантлив – вече 20 години хора като Хенри Кисинджър, Бжежински и Примаков го цитират и градят теориите си върху неговата. Защо ли тези наивни хорица правят това – ами, велик манипулатор е. Популист ли е? Сакън, този автор може да го наречеш всякак иначе обидно, но не и „популист”, той е жестоко ефективен аналитик. От най-висока класа, роден и изграден като такъв. Аналитиците не са популисти, на тях им плащат скъпо и прескъпо, за да правят реалистични прогнози, върху които после популистите се упражняват. Но аналитиците навсякъде седят встрани и зад популистите, те правят алхимията в истинската политика (и не само), която популистите осребряват във власт. Понякога. И за да не съм голословен в това си твърдение, ако желаеш да ти докажа, че е така, бих могъл да ти извадя поне половин дузина прогнози на Хънтингтън, направени от него преди 20 години в книгата му, които днес са реалност. Но ще го направя, когато имам повече време; това не е офтопик, ще видиш колко неща и за България казва той, изненадващо много и верни.

БАН имат издателство с добре уредена печатница. Не знам кой е директор сега и каква е механиката на одобряване за книги за печат, но профила на сайта и списанието ви напълно е в тяхната област; същото важи и за Университетско издателство, те също имат добра печатница. При всички случаи можете да говорите за съвместни издания с тези две институции, или в най-лошия случай за вас - да постигнете по-изгодни цени за печат, ако имате какво да печатите. Те имат и книгоразпространителски щандове на книжните борси, но съвместното продаване на книги е нож с две остриета.

И напълно осъществима.

В чужбина живеят поне 1 млн. българи, много от които имат родени там деца. тези родители, предполагам, искат да научат децата си да четат и пишат добре и на български. Използвайте тази пазарна ниша и направете дайджест на списанието си специално за тях в двуезичен вариант - английско-български, може и да е адаптиран и съкратен, специално за таргет групата. Всеки сайт за продажба на електронни издания като Амазон (има поне още няколко други конкурентни на Амазон) ще качи за продажба такова издание. Амазон предлага освен електронен вариант, и книжен, като при това издателите не плащат нищо в аванс, а при покупка от клиент. Трябва обаче да внимавате с авторските права, и да си презентирате много добре изданието на английски. Това от мен като идея, бензина от вас, както казваше Остап.

Нова за мен гледна точка в тази статия, която е контра-теза на българофобска руска статия (прочетете и другата); в този смисъл статията е българофилска. Разбира се, в нея има редица исторически паралели, които, предполагам, ще предизвикат разпалени дебати, но това не променя основния факт, който посочих – статията се опитва да строи мост, а не да руши мост. В тази връзка ще цитирам позабравеният днес (незаслужено) Самюъл Хънтингтън с неговите прогнози за бъдещето на света, направени в далечната 1996 г. в книгата му „Сблъсъкът на цивилизациите и преосмислянето на световния ред”. Хънтингтън, за разлика от Фукуяма, който малко след него провъзгласи „края на историята” (по-късно обаче се отказа от тезата си), днес звучи удивително актуално: „Онези политически лидери, които са обладани от месианското самочувствие, че могат радикално да преобразуват културата на своите общества, са обречени на провал. Макар да са в състояние да въведат някои елементи на западната култура, те не могат постоянно да потискат или да пренебрегват основните елементи на местната култура. И обратното, веднъж заложен в дадено общество, вирусът на Запада мъчно може да бъде унищожен. Той продължава да живее, но това не е фатално; пациентът оцелява, макар вече да не е същият. Политическите лидери могат да правят история, но не могат да избягат от историята. Те създават раздвоени държави, но не създават западни общества. Те заразяват страните си с културна шизофрения, която се превръща в тяхна постоянна и определяща характеристика...Пришпорена от модернизацията, световната политика се преструктурира съобразно културни критерии. Сближават се народи и страни със сходни култури...Въпросът „На чия страна си?“ вече е заменен от много по-фундаменталния въпрос: „Кой си?“ Всяка държава трябва да даде своя отговор. Този отговор и културната идентичност на държавата определят мястото й в световната политика, нейните приятели и врагове.”

Интересна статия за Перелман и спора му с китайския математик Shing-Tung Yau в сп. The New Yorker от Sylvia Nasar and David Gruber http://www.newyorker.com/magazine/2006/08/28/manifold-destiny Когато член на организационния комитет в Станфорд (това става, докато Перелман работи там в началото на 90-те) му поискал C.V. и препоръчителни писма, Перелман отказва с думите: „Ако познават работата ми, нямат нужда от C.V.-то ми; щом искат C.V.-то ми, не познават работата ми.”

„Най-търсените кадри са...събирачи на дългове (?), строители, миньори, оператори в кол центрове, банкови и други служители...България се нареди на второ място в ЕС по спад на безработицата, похвали се наскоро социалният министър Зорница Русинова. Това е добра новина, но тя предвещава и проблем - защото намирането на подходящи свободни хора за работа ще става все по-трудно.” Не е ясно определението „други служители”, подозирам е синоним на „държавни служители”. В България около 2 млн. души в реалния сектор създават БВП за 7 млн, от които 2,3 млн. са пенсионери, а 450 000 държавни служители. Средната класа (хора в реалния сектор с над 1500 лв. месечен доход) са 5 процента, богатите (над 2500 лв.) са по-малко от 1 процент, под чертата на бедността са над 40 процента. Но се търсят събирачи на дългове, чиновници и банкови служители. Абсурдистан.

Ще започна с това заключение на Върбанов. Ние с него бяхме на диаметрално противоположни позиции в една друга тема. Но тук нямаме никакво противоречие. Русия няма да се върне на пътя на т.н. „реален социализъм” и комунизъм, това за тях е затворена страница, и никой не бива да си прави илюзии в противното. Руската комунистическа партия в тяхната Дума е маргинална партия, повечето руснаци, особено младите, не я подкрепят. Русия ще продължава да върви по пътя на капитализма в икономиката, защото точно по този път е постигнала икономически растеж през последните 15 години. Тук не бива да се бърка еднолична диктатура и въобще диктаторски режим с тоталитарна държава и комунизъм. Конкретно по темата: няма никаква ефективност в подхода да се занимаваме с конкретни случаи и изолирани факти, за да стигнем или отречем заключението за тоталитарния характер на държавата България в периода 1944-1989 г. Дори бегъл поглед от теоретична гледна точка, дефинираща що е тоталитаризъм, може веднага да ни спести излишни усилия: В своей работе «Тоталитарная диктатура и автократия» (1956 г.) Карл Фридрих, на основе эмпирического сравнения сталинского СССР, нацистской Германии и фашистской Италии, сформулировали ряд определяющих признаков тоталитарного общества. Исходный перечень состоял из шести признаков, но во втором издании книги авторы добавили ещё два, а впоследствии другие исследователи также вносили уточнения: 1. Наличие одной всеобъемлющей идеологии, на которой построена политическая система общества. 2. Наличие единственной партии, как правило, руководимой диктатором, которая сливается с государственным аппаратом и тайной полицией. 3. Централизованное планирование экономики. Текстът е от руската уикипедия https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BC А това по-долу са цитати от Конституция на НРБ от 1971 г. https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(1971) Глава I ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО Член 1 (2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. Глава II ОБЩECТВEНO-ИКOНOМИЧECКO УCТPOЙCТВO Член 13 (1) Икoнoмичecкaтa cиcтeмa нa Народна peпубликa Бългapия e социалистическа. Тя се ocнoвaвa нa обществената coбcтвeнocт върху средствата за производство и се развива планомерно към комунистическа икономика. Член 39 Възпитaниeтo нa млaдeжтa в комунистически дух e зaдължeниe нa цялoтo oбщecтвo. Най-малко по три от 6-те основните показатели, определящи една държавна система като тоталитарна, НРБ напълно е покривала критериите за тоталитарна държава. Всичко останало за конкретните разсъжденията дали добре или зле се е живеело, както и конкретните лични истории, мнения и т.н. са интерпретации, асоциирани с темата, но без конкретно да я дефинират. Ако искаме да спорим за предимствата и недостатъците на социализма и комунизма в сравнение с капитализма, това е вече за съвсем друга тема, но трябва да отворим нова такава. Тази тук е „Тоталитаризъм в България” и в нея е зададен съвсем конкретен въпрос. И отговорът е също толкова конкретен – държавата в България през периода 1944-1989 беше тоталитарен режим.

Няма противоречие с това, което пиша - чисто българска машина си е. Патентът й е български. Има го и в английския раздел на уики като българска.

Дискусията в темата се пренесе от строителството на български корвети за военния флот върху бронираните машини за сухопътните сили на българската армия. И това въобще не стана случайно. Виждам съвсем пряка и директна връзка между двата казуса. Първо – концептуално. Да закупуваме ли отвън въоръжение за армията, или, ако имаме ноу-хауто и възможност, да го произвеждаме сами? В случая с флота решението вече е взето от парламента, средствата са гласувани, на практика двете корвети са факт. За мен по принцип това е добро решение, вече обсъждахме защо – развитие на българската икономика, повече работни места, плащане на данъци и заплати тук, оставане на принадената стойност (печалбата) в България и реинвестирането й пак тук. От тази гледна точка решението заслужава адмирация. Второ – като обем финансови средства, сумите са съпоставими, и дори тези за бронирани машини за пехотата надвишават сумата за флота. В случая за двете корвети тя е 800 млн. лв., а предвидените средства за нови бронирани машини са 1 млрд. лева. Какво обаче е планирано да се закупи в рамките на този милиард – не повече от 238 машини, и те дори под въпрос. Тази бройка е абсолютно недостатъчна, а цената е много висока за 1 брой, над 2 млн. евро за машина. Трето, може би най-важно. В случая с бойните машини за пехотата във вариант закупуване на ограничено количество техника с подчертани функции да се изпълняват задгранични мисии (колесни бронирани машини с главно тяхно достойнство мобилност) не се гарантира вътрешната сигурност на страната в необходимата степен. Да, такива машини ще решат вероятно участие на България в задгранични мисии по съюзническа линия в НАТО; а проблемът с ограничената и остаряла база танкове (90 бр. Т-72 през 2020 според Плана), слабата артилерия, слабата и остаряла ПВО, хилавата изтребителна авиация (16 втора ръка Ф-16 до 2024)? Биха ли гарантирали тези няколко стотин бойни машини за пехотата вътрешната сигурност на страната? Според мен, на фона на това което притежават като потенциал съседните държави, категорично не. И остава проблемът със сервиза на тези вносни машини, подмяната им с нови, влизането в цикъл, от който няма излизане без постоянни течове от бюджета. Какво, според мен, е по-доброто решение? Да се върви по пътя на казуса с корветите. България през 80-те разработва своя бронирана машина БМП-23. Тя, според мненията на хора служили на нея, и такива участвали в производството й, е имала и има добри характеристики като ходова част, даже много добри – стабилна и надеждна е. Главните й недостатъци са в бронята, уязвимостта на отсека за боеприпаси и въоръжението - неща, които могат да се коригират. Машината подлежи на модернизация като ходова част и конструкция, и най-важното – проверена и доказана е като ефективна в бойни мисии на НАТО в Афганистан и Ирак. Цялата документация за нейното проектиране и производство вероятно се съхранява. Защо тогава държавата не инвестира в кредит на частни предприемачи или директно целево в производството на усъвършенстван вариант на машината, която е с български патент? Казусът е абсолютно същият като с корветите, с тази съществена разлика, че в случая с тях имаме действаща българска корабостроителница, с вече реализирани подобни поръчки. Това обаче не е непреодолим проблем. Същевременно, за разлика от корветите, патентът на машината е български. Веднъж вече е съществувало предприятие, Бета-Червен Бряг, произвело над 100 такива машини, т.е. имало е серийно производство. Всичко това може да бъде възстановено, дори на друго място, с други хора. Стига да има воля и желание, както и разбиране и отговорност пред националните интереси на България, а не решаване въпросите на парче и според конюнктурата. Изграждането на такова българско производство, съчетано с интегриране на чужди водещи фирми в оръжейната промишленост за електрониката, въоръжението и оборудването на ходовата част(по стандартите на НАТО), ще позволи на българската пехота да има на относително ниска цена голямо разнообразие от бронирани бойни машини с различни функции, способни да изпълняват двете най-главни нейни задачи – защита на териториалната цялост и изпълнение на международните й ангажименти по линия на съюзниците. Естествено с ударение върху първата, защото това са преките ни национални интереси. И най-важното, такова решение ще е стимул за българската икономика и промишленост, източник на приходи, а не на разходи. Образно казано, „ще обърнем мача” в наша полза в икономически аспект – нещо което са направили от варненската корабостроителница „Делфин” по отношение на корабостроенето, с реализирани поръчки в трети страни, а доколкото видях от дискусиите в НС има и заявен интерес и от наши съседи за поръчки. Това е коренно различна ситуация от досегашната – от вносители можем да се превърнем в износители (като украинците с тяхната бойна машина); има разлика в двете действия „внасяне и изнасяне” от БВП – и разликата е много съществена. И за тези неща трябва да се мисли в перспектива още днес, защото след 5 години, когато преките европейски дотации секнат, ще бъде твърде късно. Изразявам мнение като не претендирам за експертност, това е личното ми виждане, и то може да бъде оспорвано и атакувано, надявам се аргументирано. И с това моето участие в темата, Капитане, приключи, защото едва ли има какво по-съществено да напиша в нея.

Въпросът зададен в темата е принципен и не бива да се дискутира с емоции. Едно доказателство, че в България е имало тоталитаризъм: книгата на Жельо Желев "Фашизмът", в която се говореше за механизмите на фашистката тоталитарна държава, без никакво, абсолютно никакво споменаване директно за сталинисткия тип тоталитарна държава, беше конфискувана преди 1989 г. и претопена, целият й тираж. Това се случи по простата причина, че властта разпозна своя тип държава в тази книга и реагира на принципа "Гузен негонен бяга."

Сам даваш отговора - имаш затворена икономика без конкуренция и това я съсипва. В глобален мащаб и глобалната икономика е затворена в рамките на глобуса, обаче има конкуренция между играчите в нея. Можеш да я затвориш в една държава, и пак да имаш конкуренция - ако имаш три завода, между тях ще има. Това накрая и бай Тошо го разбра и издаде указ 56, но беше късно. Москвичът миришеше хубаво, обаче на фалит. Затова работниците в завода спряха да си взимат заплатите. Сега са го възродили за китайски автомобили. В природата няма вакум.

Липсата на конкуренция беше истинският икономически тоталитаризъм, и това съсипа цялата система. Един москвич струваше колкото една трета апартамент, това беше изкуствено създаден дефицит, който отслаби цялата икономика и я направи нежизненоспособна. Накрая системата рухна от собствената си икономическа несъстоятелност. Нямаше нужда от война.

Татотаризъм.

А тогава какво са извадили тази година на парада за Гергьовден? Или журналята пишат каквото им дойде?

Капитане, последния час се забавлявах да търся из нета отзиви за БМП 23, ама от хора, които реално са служили на него и знаят какво говорят. И ето какво извадих от един форум, цитирам и мястото. Имайте предвид, че не съм селектирал само положителни отзиви, карал съм наред, показателно е заглавието и на темата им, а между пишещите има и хора, служили скоро на БМП-23 в мисии: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=112224&page=11 БМП 23- 1300 Прашясаха ли вече?? Зарежи какво пишат за една машина министрите и генералите те в нея не са влизали . Истинската реална оценка е на войниците които воюват с нея . Като машина перфектна.Много върви ,много здрава особено управлението не е като БМП-1 на хидравлика(което според мен на слабо бронирана машина не е най удачно), много балансирана заради изнесената на зад купола и не са толкова осезателни камшичните движения на задницата при завиване. Като въоръжение-зависи откъде ще го погледнеш, но най проблем са пожарите от боеприпаса при стрелба-всеки залп е почти 100% пожар на разстояние 800-1200 или рикошет на задължително най далечния скат с най голямата и непроходима гора. За оръдието-много сложно и по принцип го слагат на БМП-23 след ЗУ-23 т.е. то си е за ПВО...............много може да се говори и сравнява с други машини П.П.Не ме разбирайте погрешно-няма само минуси тази машина. Смениха оръдието на БМП-1 с 23 мм автомат, точно заради зенитната му кинематика. Колоните попадат в засади главно в проходи и дерета, засадата винаги е отгоре. Само на открит гол хребет стои отдолу. И куполите с малък ъгъл на възвишение, изобщо не успяват да стрелят. БМП-23 няма нищо общо като база с БМП-1,ама нищо.На базата на БМП-1 руснаците, не ние, свалят не 76мм, а 73мм 2А28"Гром"и по вече обяснената причина-Афганистан слагат 30мм оръдеен автомат 2А42 със стабилизатор и с едновременно подаване на 2 вида боеприпаси, но вече доста по малко скорострелно 600 из/мин с/у 23мм 2А14 с 1000 из/мин. Каквото произвеждахме сами - това и беше. И си беше БМП. Не сегашните самоходни ковчези с идеология от ХV век, и по цена за два самолета за един таралясник. Прав си, че произвеждахме и мисля, че беше в Червен бряг не съм сигурен, много машини на базата на МТЛБ -САУ, БМП-23, няколко модела КЩМ, влекачи, минни поставачи и какво ли още не.Сега не знам дали произвеждат или ремонтират или са ги затрили изобщо.То и модернизирани БТР-ри можем да си правим и ги правим, но факт е че само в Хасково има няколко бройки на въоръжение ама само толкова........к,во ни пречи........ами ние си пречим Нали отначало писах къде ги има на въоръжение.Ами функционират, механизмите за управление са си дублирани като на всички машини ръчно и серво управлени., както и електро-спусъците.Така, че и да умрат акумулаторите ще се стреля само дето ще се дига голяма пушилка в бойното отделение като не работи ФВУ-то и няма да работи станцията.Признавам си,че още не съм виждал стрелба с ПТУР от тази машина.Просто така е направена машината, че каквото и да стане с бордовата мрежа, машината може да води огън(e, няма да има бързо въртене и насочване или пък различни режими на огъня, но ще стреля), докато при БМП-1 само факта,че ако няма ток, няма скала на мерника - ясно е ,че огъня няма да е толкова ефективен и др. такива.Тя пък си има други предимства като машина и т.н. МТЛБто хвърля верига само ако не е правилно натегната или е много износена . Ние имахме 4 броя само веднъж едното събу верига след як дрифт на асвалт . На времето тия машини така ги тестваха в Червен бряг че косата ми се изправяше още на първия километър . МТЛБто за мен е най удачния съветски верижен транспортьор . В конструкцията му е заложен доста резерв . Без много промени спокойно носи тежката гаубица отгоре . При базова маса под 12 тона гвоздиката е над 16 а БМП 23 е около 15 и трансмисията може с лекота да понесе още . В Ирак бяха 10 броя БМП 23 и всичките се върнаха нямаме загубено . За БРДМ не съм чувал . Вчера с двама колега и си спомнихме славните червенобрежки времена . В един момент стана въпрос за нашето КЩМ и понеже единя колега беше главен технолог на завода та потъна в спомени . Един прекрасен ден в завода идва делегация лампазлии от МНО хвърлят по един бегъл поглед на бойните машини (дреме им за тях) и влизат в КЩМто . Единя се изправя и главата му опира в тавана следва бурна реакция как така ще се навеждам и ще трябва да си пазя главата тавана да се вдигне с поне 20 - 30 сантиметра . Опитите да го убедят че тази височина е получена на базата на изчисления и ходови изпитания на машината не водят до нищо . В резултат на това машината става висока неустойчива и лесна за целене но удобна на шапкарите . А да не забравяме за температурите в Афганистан, особено през лятото. Вътре в машините просто не е реално да се сиди, а кондиционерите в тях не сме имали. В БМП 2 не съм се качвал защото просто при нас ги нямаше имахме си наши . По ред причини професионалната ми кариера беше свързана със завод Бета в Червен бряг .

Е не отричам такива факти, четох и по руски сайтове за тях нелицеприятни отзиви (то е разбираемо все пак), още повече сега ги гази жестока икономическа криза, напълно възможно е машината им да има сериозни недостатъци. Тук с Фружин спорът е по-скоро за купола на белгийците в тяхна модификация и за оръдието, което по мое мнение е качествено, щом имат такива продажби само от 90 мм - 2500 бр. Иначе по принцип нашите БМП-23 участваха в Афганистан, и доколкото съм чел са се представили добре, но това е друга тема. Ето тук малко за тях: Произвежданата у нас верижна бойна машина БМП-23 е бронирана и от плаващ тип. Има екипаж от трима души и седем души десант. Въоръжението е 23-милиметрово автоматично оръдие и 7,62-милиметрова картечница, сдвоена с оръдието. Максималната скорост на движение на машината е 62 км/ч, а при плаване 5 км/ч.В боекомплекта машината разполага с противотанкова двуканална система за управление и установка за изстрелване на снаряди. 100 БМП-23 са на разположение на Сухопътните войски. Текстът е оттук, по повод на последния военен парад на Гергьовден т.г. http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/kakvo-izvadi-armijata-za-gergyovden-snimki.html

Защо все украинците са ти трън в очите? Тук въобще не става въпрос за тяхната комбинация от белгийски модул и бронирана машина, а за възможността по принцип да се комбинира такава машина с качествен купол, или само оръдие, за това е дискусията. Ще ти кажа, че по принцип, ако разбираш какво купуваш, винаги е по-изгодно да "сглобиш" образно казано едно изделие от качествени компоненти, вместо да го поръчваш анблок от един доставчик. Но при положение че си компетентен в елементите и знаеш какво искаш. Обаче възможностите за комисионни тогава са по-малки, или по-точно казано - стават по-демократични, разсейват се в повече ръце, а това явно не устройва отделни личности и цели колективи. И няма какво са правим на ощипани девици, и да си мислим, че в този бизнес няма комисионни, те са предвидени като съвсем реално перо от всяка компания-производител, просто са задължително перо.

Нали е модернизирано през цялото това време, Фружине.

Неуморим си. Статията която цитираш е от 2.02.2015. Тогава са били изпитанията и е "имало интерес" както пишеш. Сега сме 06.2016. Светът не е спрял за тази година и половина. И тъй като се изтощих да обяснявам, публикувам текста, който ти си посочил. Военные Таиланда остались довольны результатами испытаний нового украинского "колесного истребителя" танков - БТР-3Е1, вооруженного 90-мм пушкой. Собственная заслуга инженеров концерна "Укроборонпром" заключается в интегрировании башни Cockerill CSE 90LP с бронетранспортером (8х8) БТР-3Е. В итоге получилась колесная машина, обладающая высокой огневой мощью, но слабым бронированием и высоким силуэтом. Низкоимпульсная 90-мм пушка очень популярна у военных – по всему миру продано более 2500 таких орудий. Боекомплект пушки включает широкий ассортимент боеприпасов, в том числе и бронебойные подкалиберные оперенные снаряды с отделяющимся поддоном. Боеприпасы уложены в автомат заряжания. Башня Cockerill CSE 90LP – двухместная, ее броневой корпус с кевларовым противоосколочным подбоем защищает экипаж от пуль и осколков, также предусмотрена установка дополнительного бронирования. 90-мм орудия вполне достаточно для поддержки пехоты и борьбы с легкой бронетехникой противника, однако в случае столкновения с современными танками предпочтительнее калибр 105 мм. В ленте бронетанковых новостей нашего сайта об этой машине информация уже появилась, тут повторяться не буду. Некоторые "специалисты" предъявляли претензии к чрезмерному калибру орудия для такой машины, якобы 90-мм пушка не сможет вести точный огонь с легкой колесной машины. У представителя бельгийской фирмы, разработчика боевого модуля, такой вопрос вызвал недоумение, т. к. их модуль с 90-мм низкоимпульсным орудием рассчитан на машины весом от семи тонн, а вес БТР-3Е с этим модулем составляет 16.4 т. Единственият ми коментар е, че този модул може да се добронира допълнително с тази машина и да му се сложи по-голям калибър оръдие, ако става въпрос за борба с танкове - 105 мм или 125 мм, които белгийците продават. Това за отката са твои разсъждения, изпитанията са правени успешно, а и статията в последния абзац е отговорено на твоите съображения. От моя страна темата е изчерпана, ти можеш да си я развиваш, аз направих каквото можах, събрах информация и я показах тук. Най-обаче ме забавлява коментара ти "типично оръжие за бедни", щото ние сме богати като швейцарци, нали. Само че швейцарците продават модернизирано старо американско оръжие на американците, а ние български хладилници "Мраз" на ескимосите, ама във вицовете.

И все пак тази графика е доста красноречива, пък и 10 процента от БВП ми изглеждат много добре. Както и заплатите в сектора на фона на останалите. А тези неща с електронното правителство са от съвсем друго естество, по-скоро корупционно на политическо ниво, отколкото на технологично. Същото важи и за митниците, и за отчитането на петролните терминали и бензиностанциите и т.н.

Нищо няма кой знае какво, Фружине. Тази фирма се занимава с машинарии, стомана, оръжие и т.н. от 200 години; явно са прецизни и добри в занаята си, произвеждат разни модификации оръдейни системи преди всичко, но и други неща. Това последното, за което говорим, е всъщност един купол (универсален) с оръдие и още няколко неща. До едно време са го продавали отделно, дори само като оръдие (в различни калибри, в случая говорим за 90 мм); явно оръдието е класно, точно и добро със съответните му системи за управление и т.н. и си се е продавало супер добре. В един момент, през 2012-2013 на белгийците им идва на ум, че могат да хванат някой подизпълнител, да качат това оръдие с купола върху негово возило и да използват и неговите пазари за возилото, за да си разширят пазара. Е, тогава са се свързали с въпросния завод на украинците, бързо са се разбрали, и през 2013 г. започват да си качват оръдието с подвижния купол върху украинските бетеери. Украинците са си имали някакви пазари из Азия и Африка, и започват да им предлагат шасито си с това оръдие отгоре, което е танкоубиец. Това е цялата кооперация с украинците - вероятно съвместните им продажби са няколко стотин, ако има и толкова. То даже и не са съвместни, защото очевидно белгийците първо им продават на тях оръдието с купола, пък после украинците го шиткат на черните пешки и жълтите. Обаче белгийците са продавали и преди това, продължават да си продават и отделно. Оттам е тази бройка - ценно е оръдието им, в това са добри, купола е допълнителна екстра.

Приятелю, чети внимателно, преди да пишеш. Виж какво съм написал: "досега белгийците, сами и съвместно с украинците, са продали над 2500 такива модули." А виж какво пише в сайта на белгийската фирма (която е основана от англичанин преди 199 години, тези хора и фирми нямат влажни сънища, само трезви сметки и сделки): The Cockerill CSE 90LP is a low-weight two-person turret (of which some 2,500 units have been sold). Превеждам: Cockerill CSE 90LP ... от които около 2500 броя бяха продадени. Схващаш ли разликата - не украинците са продали, и не техни бойни машини, а украинците са продали съвместно с белгийците 2500 техни модула (защото украинците продавайки своите машини, продават и белгийски модули); продавачите само на модули са белгийците, защото само те са производители на тези модули, и точно продадените модули са 2500. Така че Петко ( Cockerill CSE 90LP ) е роден и продаден. Няма влажни сънища, имало е сделки. http://www.cmigroupe.com/en/news-view/359/idex-2013%3A-the-cockerill-cse-90lp-turret-integrated-with-the-btr-3e-8x8-vehicle