Б. Киров

Това е повод да отворим съвсем друга тема. Елин Пелин е казал, че ако някога България роди гений, той ще е гений на завистта. Има шопска сентенция „Я не сакам мене да ми добре, я сакам Вуте да му е зле.” Сещам се и за оня виц, дето българите никой не ги пазел около казана им в Ада, защото сами се дърпали вътре, щом някой от тях опита да излезе. Иван Хаджийски също има великолепни есета по въпроса.

Фружине, три плюса от мен за този пост!!! Дайте да видим как е написан разказът на Захари Стоянов, за да можем да го съпоставяме с други спомени на очевидци. След разгрома на четата заедно с още неколцина Обретенов е заловен и разпитан в Троян. Ето какво разказва той: “ Най-напред мене извикаха при мюдюрина.В стаята имаше 4-ма българи и 3-ма турци. Щом влязох, веднага ми привлече вниманието картата на Ботйова, закована на стената, върху която освен дупките, образувани при убийството на Ботйова, имаше и други нови, от които разбрах, че и Войновски е ударен в сърцето.” Обретенов е вкаран в Ловешкия затвор, където се среща със Захари Стоянов през юни 1876 г., тоест почти веднага след събитията, когато спомените му са най-автентични, и когато няма никакви мотиви да ги преиначава и изопачава през Захари, тъй като съдбата и на двамата, пък и бъдещето на България, са абсолютно неизвестни. “Сложиха ни на врата железни халки, наречени лалета, през които прекараха един синджир, а на краката ни поставиха конски букаи. Попитаха и Захарий Стоянов иска ли и него да оковат при нас. Той пожела и се намести до мен, за да можем да си говорим, понеже никой от другарите му не го познаваше.” В такава среда Никола Обретенов развива първата версия за драмата във Врачанския Балкан. Тя е преразказана от Захари Стоянов в неговия “Опит за биография”, който цитирам тук. В описанието на Захари има само едно видимо несъответствие с показанията на други очевидци, направени след това – и това е раната в главата на поета, която те твърдят, че са видели. Сега нека видим какво казват, и какво отричат двама много важни свидетели на сцената със смъртта на Ботев – Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото. Сава Пенев единствено отрича да е бил на съвещанието, но той е бил на 20-на метра, когато изстрела от пушката удря Ботев в гърдите, и после присъства на прощаването с героя. Подобна е позицията на Димитрото. Няма начин всеки един от тях от тази си позиция да не види и разбере какво се случва, ако Обретенов или някой от другите около Ботев извади оръжие и го застреля. Просто е невъзможно. Но и двамата след Освобождението не казват такова нещо. В спомените си Димитрото дословно потвърждава казаното от Обретенов, а Сава Пенев единствено отрича да е бил на съвещанието. От разказа на З. Стоянов (написан по първите спомени на Обретенов) се вижда картината на един издъхващ в агония Ботев, дълга и мъчителна смърт – агонията трае поне десетина минути, защото четниците имат време да се прощават един по един с него, да кършат и хвърлят клонки върху него, после тръгват, после се сещат да вземат вещите му, връщат се, вземат ги, после пак тръгват, и накрая, като са се отдалечили отново чуват предсмъртните му хрипове. И сега задавам следния въпрос – след като десетина-петнадесет минути отблизо гледаш един човек, който се гърчи в страхотни предсмъртни мъки, хуманно и човешко ли е да му обърнеш гръб, да го оставиш така и да си заминеш? Никъде не се казва от коя страна на куртката на Ботев е била картата – турският куршум може да е попаднал отдясно или в центъра на гърдите. Агонията е можела да трае и часове. Дори да е имало втори изстрел в главата на войводата, произведен от някой от неговите другари (а това е най-вероятната причина за мигновената смърт и свидетелствата на другите четници), този изстрел само е прекратил мъките му. В него няма нищо осъдително и срамно. Това че след това Обретенов не признава за него, а мълчат и другите двама, също не е причина да се търси под вола теле. Убиецът на Ботев не е никой от тях, убиецът на Ботев е онзи, който е изстрелял фаталният куршум ударил го в гърдите, и в това няма никакво съмнение. Защо тогава някой от другарите му, сложил край на ужасната му агония, която може да продължи часове, трябва да поема кръста на вината, че е убиец на Христо Ботев? И какви морални основания имаме да търсим вина и отговорност в такъв човек? Нито Сава Пенев, нито Димитрото щяха да прикриват евентуален убиец от четата след Освобождението – те просто нямат никаква причина да правят това, поне единият от двамата щеше да намекне, че знае такъв.

Прав си, само едно решение има - не че не може да стъпи на г4, може, но офицерът прикрива шах и свършват ходовете; има шах и от н1 долу, но тогава топът прикрива; това е ако офицер на черните е на г3

Пак ще цитирам Захари, чието описание за последните мигове потвърждава това: "- Войводо! Погледни ни! Кажи ни нещо! - казал Апостолов и се навел, та хванал ръката на покойника. Свили се жили, набърчило се чело, поотворило се око, но то показало само агония и нищо повече. Не било време за бавене, мръквало се вече, трябвало да се върви по-скоро, дордето момчетата не са се усетили и разбягали, като чуят за смъртта на своя войвода. Пера се опрял на своето счупено коляно, надвесил се над смъртника, прекръстил се и го целунал по трептящите още устни. Неговият пример последвали всички. Поклонили се мълчешката и взели последна прошка. Отсекли няколко вейки от алената шипка и я хвърлили върху трупа, което щяло да служи за погребение, и опело и за други обреди. Оттеглили се малко настрана, тръгнали вече, но дошло някому на ума, че в пазвата на войводата има писма, списъци и други работи. Върнали се пак и го разтърсили. Апостолов му откопчал връхната дреха и извадил картата "Европейска Турция", потънала в кръв. Взели му часовника, писмата, револвера и други още неща. Арнаутинът, без да го видят, взел му саблята. До десетина крачки като се отделили от свещеното място, чували още като хъркал героят, не бил още умрял." Захари Стоянов, каквито и догадки да прави, че войводата бил ударен в челото, тук пак казва, че картата е потънала в кръв. Но може би едното не изключва другото. Очевидно е че Захари Стоянов описва твърде реалистично агонията на Ботев след попадението на куршума в гърдите.

Много интересно, но повдига редица проблеми от чисто морална, политическа и религиозна гледна точка. За това и за други аспекти, най-вече за това дали няма да бъде изоставено въобще разбирането за човешката природа при такова развитие е книгата на Франсис Фукуяма (същият е автор на "Краят на историята") "Нашето постчовешко бъдеще". Още съм в началото и наистина е интересно. В този форум единствено лапландеца беше уверен, че даже по-рано от 200 години човешкият род ще изчезне като такъв и ще бъде заменен от постчовеци, както ги наричаше той.

Това е. Има и още един, той е така - с царя на с4, след което нещо такова

Всичко е така до втори ход Тд1-д5, след което следва 3-ти ход на черни Тф4-г4 и ето какво се получава - черните нямат трети матиращ ход

Абсолютно вярно и точно! Вижда се, че само и единствено политиците вземат решенията, не толкова експертите, защото ако ви прави впечатление 400-те нови бронирани коли някъде са изпаднали по пътя към народното събрание, а на тяхно място са се появили за гласуване два!, а не един боен кораб, както беше записано в Плана.

Не става - при дама на е2, черен топ на ф4 взема бял топ на ф2; топ на д1 отива на д4+; пешка на е5 взема топ на д4; дама на с3 от е2 не отива, може да отиде на д3 оттам и шах, но не я пазиш с нищо, царя я взима Ето положението

Е не съм анатом, медик или съдебен лекар. Може и да си прав, но може и да не си. Добре, допускаме че двете версии - "официалната" за 1 изстрел в гърдите, който го убива, и втората че е убит за да не агонизира дълго и да остане жив в турски ръце, отпадат. остава трета версия - че са го убили своите. Какви да са мотивите? Че иска да вървят в Сърбия? борба за кой да командва дружината? Какво друго - развий я мотивирано тази версия, да видим ще издържи ли. И да не забравяме и това, което каза Фружин - че е имало два турски изстрела, в челото и в гърдите. И ако се издъхва за секунди от рана в гърдите, както пишеш, какво прави втората рана в челото, от нея също се издъхва за секунди.

Чакай обмислям - черни играят топ на д5 и не става

И пак казвам, възможен е и вариантът с тежко ранения войвода, който агонизира, и не може да бъде оставен така. Сам Обретенов пише за такива четници "Ония от ранените, които можели да вървят, тръгнали с другарите си, а тежко ранените останали по местата си. Знаейки какво ги чака, те молели с плач да ги приберат или да ги доубият, но да не ги оставят в ръцете на турците." Какво е трябвало да сторят с войводата, ако и неговото състояние е било такова, или по-тежко? И сега тук се сетих нещо, което може и да се възприеме като офтопик по темата, но за мен не е. Ще ви цитирам думите на Благолаж от "Косачи" на Елин Пелин, когато едно момче, Лазо, го обвинява, че не разказва истината: "Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина? ... И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек."

Имай предвид, че ако са давани в много по-късни години, а книгата на Захари вече е била придобила авторитет и тежест, това не е изключено. Че и Захари украсява и поетизира нещата, няма съмнение, той това го умее. Затова е наблегнал и на шипковия храст и т.н., на него му се получават такива писания, въпросът е дали очевидците под влияние на тази книга могат да променят спомените си. Според мен не е изключено, човешката памет е доста странно нещо.

А не е ли възможно тези четници-очевидци, като вторичен ефект след написаното от Захари, да са започнали да си спомнят за рана в челото на Ботев, и то точно поради измисленото от Захари? Това въобще не е невероятно, една написана измислица, може да бъде внушена като истина дори на очевидец. Кога са записани тези техни спомени?

Благодаря, Гербов! Това слага нещата по местата им. Бил е убит с един изстрел в гърдите. Остава противоречието само със спомените на четниците, които твърдят, че раната е била в главата.

А какво да направи - да се изтупани пред цяла България и гордо да заяви "Аз теглих куршума на Ботев!", това ли е било доблестно. Другите четници са видели трупа. И на тях да им оповести същото - застрелях войводата, да не се мъчи; щеше да им вдигне още повече духа. Естествено е, ако не е лъжец по природа, да се оплете в противоречия. За мен това е вариантът. Другото е толкова абсурдно, че просто е невъзможно - да са го застреляли лице в лице - веднъж в гърдите, веднъж в главата, след което нито един от тези хора да не свидетелства срещу убиеца. Абсурдно е, и означава да си плюем на гена като българи. Не го допускам. Но вариантът, който ти описах, е напълно реален. И с нищо не накърнява качествата на всички тези хора. Или отиваме по линия на предложението на Фружин, че е бил ударен от два вражески куршума.

Чакай, не бързай с изводите, че Обретенов е мръсник. Това че са съблекли дрехите не доказва това. Дори това че премълчава истината. Дори това че може би Ботев да е бил застрелян с втори изстрел от другарите си. казах ти, има съвсем реална възможност, Ботев да е бил ударен първо от турски куршум. Съвсем реална възможност. Представи си сега един агонизиращ в безпомощно състояние войвода пред другарите му. Какво да го правят, ако е жив но не в състояние да се движи!? да го оставят така. По всички хайдушки неписани правила се е постъпвало така - такъв човек се застрелва. Събличането на дрехите също не може в такъв случай да се тълкува като мародерство, а начин войводата да не бъде разпознат от врага. Така че ако е бил такъв случаят, обяснимо е мълчанието, ако са се зарекли още тогава присъстващите там да мълчат до гроб - и заради момчетата от четата, и заради поколенията след това. Но това с нищо не опетнява тези хора, нито най-малко - Ботев. Било е война. На война като на война. Постъпили са като мъже и истински българи.

Но за мен най-важният въпрос си остава този - наистина ли Обретенов е единственият свидетел на самото убийство, който е дал писмени свидетелства. Ти ми отговори положително, но това е много важно. Оттук натам остава да се проверява достоверността на неговите свидетелства. Ако действително е единствен. Ако има и други, нещата стават по-сложни.

И самия Захари явно е говорил с тези или други, защото също описва струйка кръв от главата на Ботев, стичаща се по шията му. Няма начин Ботев да е бил ударен с един куршум в гърдите (ако е доказано че картата е пробита), и тази кръв да се е качила нагоре, към главата му - обратното би било по-вероятно, и Захари приема него, като така примирява двата разказа - този на другите четници и този на Обретенов. Но картата опровергава Обретенов. И сега изникват цял куп нови въпроси. защо му е на Обретенов да лъже? И какво всъщност се е случило? Защото вариантите са поне два: Ботев да е бил убит от тези с него, и Ботев да е бил ударен с първи куршум от турска пушка в гърдите, след което доубит от своите с изстрел в челото. Поправи ме, ако греша.

Тогава, щом други четници са свидетелствали, че Ботев е ударен от куршум в челото, отново става дума за два изстрела - един в гърдите и един в челото. Можеш ли да цитираш точно думите на тези четници?

Добре. Ако си прав, излиза че имаме само един-единствен разказ на очевидец на убийството на Ботев, и това е Н. Обретенов, който разказва своята версия на Захари Стоянов. Ако това е безспорно така, имаме проблем с истината на разказа на единствен свидетел, още повече че посочените от него за други свидетели отричат да са били такива. За изстрела в челото, Захари също по-натам в текста си, който не съм цитирал, приема тази версия за по-достоверна, защото допуска, че струйката кръв се е стекла по шията към гърдите на Ботев, и това е заблудило Обретенов, че Ботев е бил ударен в гърдите. Освен това, както се вижда, Захари (по първия разказ на Обретенов) говори категорично за един изстрел, не за два. Не може един изстрел да удари Ботев на две места. От друга страна картата на Ботев, която е държал в куртката си, е била окървавена - значи или кръвта се е стекла надолу, за да се случи това, или е бил ударен в гърдите. Но Захари пише за 1 изстрел. И ако действително няма други записани свидетели за момента на смъртта, и свидетелствата на Обретенов противоречат с посочените други от него свидетели, вече има проблем с неговите свидетелства.

Не съм адвокат на Захари, но ако се опровергават категорично, как точно става това. Отричат да са били очевидци, тогава кой освен Обретенов твърди че е очевидец?

Ами цитирай ги тези по-късни разкази, за да ги съпоставим с версията на Обретенов, изложена от Захари. Защото Захари въобще не говори за съвещание и дискусии накъде да тръгнат. Освен това посочва конкретни имена "Г. Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още". Няма я тръбата в по-късните разкази на кой? Изведи си тезата аргументирано с факти и източници, иначе излиза твърдение срещу твърдение.

Не ми звучи аргументирано. Имаш три аргумента: Сава Пенев не е присъствал, какво променя това, може Обретенов да се е объркал. Шипката я няма, това пък от какво значение е? Турците са от другата страна на хребета, но се чува тръба - да, ама може да са минали през хребета, защо да не се надигне да види Ботев какво става? Ако имаш други аргументи, напиши ги. Тези според мен не опровергават Захари.

Търсих из нета текст, но навсякъде намирам един окастрен Захари Стоянов, затова си дадох труд да го набера от моето книжно издание. Това е версията на Захари Стоянов, която лично на мен ми звучи убедително. Признавам, не съм бил на мястото. Но за да се развенчае тази версия, трябват убедителни доказателства, при това подкрепени с факти. Нека започнем от този текст - мит или не? Ако да, защо? Войводата с дясното крило почнал да слезва нанадолу из познатото вече корито към Крушевското езеро, на югоизток. - Хайде надолу, надолу! – викали момчетата и следвали подир войводата. - Тук е мястото ниско, дали няма да намерим нейде вода? – говорел Ботйов и се оглеждал наоколо си. Слязъл той към тая страна, първо, че пътят му за Тракия бил през тука; второ, че Войновски се намирал към тая посока, и, трето, че нямало никакъв интерес да държат каменната позиция, трябвало да се вземе път напред – да се търси хляб. Десетина-двайсе крачки под Манастирското пладнище, на зелената морава, близо до малкия ръб, който описахме по-горе, седнал войводата да си почине от дневните трудове, насядали и момчетата по негов пример, кой къде свари, всичките били капнали и изгорели, 24 часа станало вече, как все на крака стоели. Местността не е нито поляна, нито гора, тук-там малки дървенца, глогове, лески и шипки, а останалото поляна. Ботйов седнал до една къдрава шипка, накичена със стотина алени цветя и пъпки, седнали около му Г. Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още. Тук слязъл и зеления байрак. - Отковете го пак, няма нужда от него – казал Ботйов. На колело налягали гореспоменатите момчета около своя войвода, повечето мълчели, а по-малко говорели; но и и да говорели, и да мълчели – мислите им били едни и същи: „Ще да се мре!” Отчаянието било общо, заедно с вечерното слънце тоя ден – четвъртък, 20 май – засядали и последните надежди, бълнували още Тракия и нейните байраци, но това било за утешение само, то става завинаги така, че настоящето хармонира с бъдещето, последното е по-светло и по-обаятелно, защото е неизвестно. - Аз почнах да се съмнявам за вътрешното въстание в България – казал Пера. – Ако да би била пълна планината с въстаници, ако би Тракия да гореше на огън, то тукашните турци трябва да почувствуват това, а те ни преследват с кучетата си заедно. Всички присъствующи повдигнали рамене. Тук-там наоколо се обаждали още по десетина пушси между някои любители и от двете страни на воюващите. Знамето тъкмо-що било снето от пръта и знаменосецът се обръщал да пита Ботйова – какво да го прави, когато неприятелската тръба свирнала втори път. - На какво ли свирят пустите му душмани? – запитали някои от присъствующите момчета. - На таин – отговорило едно момче, бивши солдатин от казашкия алай на Садък паша. - Чакай да видя, като че правят някакво движение – казал Ботйов и се повдигнал да стане на крака. Не бил се изправил още, както трябва, когато от югозападна страна, т.е. откъм малкия ръб камъци, пукнала пушка и той рухнал по гърба си на земята до алената шипка!... - Войводо! – извикали присъствующите и рипнали на крака, едни се заловили за пушките си, други попълзели към страната, откъдето гръмнала фаталната пушка, трети се впуснали да вдигат своя войвода, шум и глъчка, ахане и охане. Храбрият и умният юнак Пера със строшеното коляно от всички най-напред съобразил какво трябва да се прави в тая страшна минута. Той се навел, турил си пръста на устните и изсъскал, дал знак да не вика и да не говори никой за трескавото нещастие, да се не научи и така падналата дружина.