Б. Киров

Всичко това и още морета от кръв не са дело на Иисус Христос, а на злоупотреби с името му, той няма нищо общо с човешките пороци, нито учението му. Той никога не е казвал на хората да се мразят и убиват едни други.

Е, за това можем да отворим нова дискусия, макар че може би не е за тази тема. Веднага се сещам за силната връзка между католическа религия и национализъм във Франкова Испания, Португалия на Салазар, дори и хитлеристите наблягат на религията, както и Мусолини, и се обвързват с нея, макар че в един момент започват да я подменят с някаква тяхна окултна каша, заменяща традиционната религия (Орденът СС е и окултно-религиозна организация), след което изпращат традиционните свещеници в концлагери. Национализмите винаги се нуждаят от опората на религии, поне така ми се струва, те не воюват срещу религиите, а търсят интегрирането си с тях. Лично мнение, изказано малко прибързано може би, може и да бъде оспорвано. Контрапункт - обединението на Италия от Гарибалди става под републиканско знаме, но пък довежда на власт непоклатимо краля, отново тържествува католицизма. Левски е свещеник, но ратува за чиста и свята Република.

Приемам, така е.

Темата е “Различия между руското и вселенското православие”, но спорът се измести и фокусира върху БПЦ, та се стигна чак до либерализма, либертарианството, религиите въобще и изкуството. Изчетох сега внимателно всички постове на спорещите (предимно Атом и Капитана) и имам само един въпрос (като по неинформиран и от двамата) към тях пък и към всички: Защо РПЦ отказа да отиде на Събора? Това е и основният въпрос в темата на Алвата за различията между руското и вселенското православие, всичко останало е изместване. Атом в предишни постове е дал следният отговор: “По някаква причина руснаците в последния момент решиха, че не искат събора да се провежда. Каква е причината - един господ знае, но това не е съдържанието на документите, които се приемат на събора. Руската страна активно участва в подготовката на тези документи. Общо взето предварително е решено въпроси по които има разминаване между РПЦ и Константинопол да не се разглеждат (например въпроса с календара). Т.е. документите са колкото позиция на Цариград, толкова позиция и на РПЦ. Разминаване там няма. Нещо повече, РПЦ предварително прие всички проекто-документи на Архирейски Събор - т.е. със или без Всеправославен събор тези документи са и нейно решение, при това съборно. Руснаците нямат проблем . Те се оттеглиха от събора с мотива, че на него не присъстват всички. Т.е. извинението им е абсолютно християнско и съборно - "ние сме за истинска пълна съборност, а на събора няма да присъстват всички". Няма проблем и да приемат решенията му (и ще ги приемат) и да продължат напред.” Според така написаното, РПЦ няма проблеми да приеме решенията на Събора, и ще ги приеме, но си е намерила повод (другите неучаствали ПЦ) да не участва в него. Значи излиза, че не решенията са причината, а самото й участие е нежелано от нея сега. Защо? И защо точно сега, какво ще промени времето, след като тя “няма проблем да приеме решенията му” (според Атом, на Събора)? Никой от участниците в дискусията не изказа дори предположение за отговор на този въпрос.

Скоро прочетох „Нашето постчовешко бъдеще“ от Фр. Фукуяма (същият е автор и на "Краят на историята и последният човек") и това, което ми стана ясно от книгата му е, че следващата голяма технологична революция ще бъде в областта на генното инженерство. Тази революция на практика вече е започнала. След като това е така, защо България сама се изолира от процеса; ресурсите, които посочва д-р Милн от Ирландия са "правителство, фармацевтични производители и академична общност", плюс 60 млн. евро - какво от това нямаме? Желание и разбиране ли?

Въпросът за корелация между емоционалност-религия-изкуство е много комплексен. Според мен, без да мога сега да цитирам конкретни автори и изследвания в тази връзка (а има много и интересни), отливът от религиите в западния свят като цяло оставя една огромна празнина в емоционалната сфера, в която се настанява с пълна сила т.н. “масово изкуство” – госпелът е ярка илюстрация за тази връзка, също масово посещаваните концерти на всякакви музикални групи, понякога наподобяващи големи религиозни екзалтирани събори от миналото, фетишизирането и идолизирането на рок, поп и всякакъв род звезди, киното като индустрия и “втора реалност”, масовите спортни прояви и зрелища, всичко това се настанява на мястото на религиозните вярвания и екзалтации от миналите столетия. Същевременно църквата, особено протестантската, все по-плътно използва средствата на масовата култура – да присъстваш на масова проповед на звезда-проповедник е грандиозно шоу и изживяване, не само за вярващите. Тази връзка, процесът на взаимодействие и трансформирането на архетипните религиозни нагласи, тяхната сублимация в масовата западна култура е много интересна и заслужава отделна тема. Науката също е начин за намаляване на тревожността, но тя не е "масова стока", а повече бутикова такава за интелектуални елити; широката маса хора винаги ще има необходимост от положителни колективни обединяващи емоции и преживявания. Ако не религиозни, някакви други.

Поздравления за добре свършената работа по превода и за стойностния текст, който предлагаш в защита на идеята си. Да, след като прочетох текста, вече съм на по-различна позиция. Все пак, авторът изследва най-вече корелацията “религия-просперитет” от гледната си точка на заинтересовано лице в качеството му на американски гражданин. Акцентът е сложен върху разделянето на държавата от църквата и по-малката намеса на втората в живота на хората; изследванията му за връзката между качество на живот и религия е впечатляващо широкообхватно и убедително. Заключението му обаче, че религиите не са генетично заложено човешко качество, каквото например е речта и желанието за материално притежание, според мен не е безспорно доказано от него, още повече, че самият автор няма емпирични изследвания в тази област, а само логическо предположение върху косвени доказателство. Като контра аргумент на прима виста мога да изтъкна органичната връзка между възникването на изкуството и религията, и тяхното взаимно проникване и общ корен. Има редица изследвания в тази област, които могат да бъдат цитирани, на пръв прочит се сещам за теорията на Юнг за архетиповете. В някои области – театъра, например – генезисът на изкуството е добре проучен и връзката му с религията е очевидна, като първоизточника е религията. Подобна е връзката и с изобразителното изкуство. Има две неща, които едно чисто рационално мислене, чийто върховен израз е изкуствения интелект (компютър или друг) не могат никога да постигнат – създаването на изкуство и религия. Причината е една – и в двете има човешка емоция. Абсолютното потискане на емоционалната сфера в човешката психика за сметка на интелекта и рациото също са патология, както всички крайности. Тук уточнявам за протокола, че лично съм атеист, интересуващ се от практиките на будизма, но от гледна точка техниките му за лично съвършенство на психиката.

Ник, тезата ти, че големите живи религии са патология е абсурдна. 1. Ти най-напред написа друго “Самите религии са отговор на патологии в обществата, погледнато в исторически аспект.”, което не е същата теза, но после “превключи” тезата като вече ни убеждаваш, че самите религии са патология, а не отговор на такава. Това е подмяна и се използва в илюзионизма и играта “тука има – тука нема”. Слагаш носна кърпичка в черна шапка, но вадиш после оттам бяло зайче, децата се радват! 2. Но да разгледаме логическа фаза 2 в твоите доказателства – религията е патология, защото щом казва на вярващия, че ако не вярва, ще страда в адски мъки и няма да се спаси. Затова насаждала “постоянен страх и тревожност”, който вече е патология. Тук отново превръщаш “зайчето” в кърпичка, защото не религиите казват това на вярващите, а църквите; совата не е сова. Добре обаче, така да е. Сега да те попитам нещо съвсем друго: когато се учиш да караш автомобил и инструкторът ти казва да не караш в насрещното движение, защото можеш да катастрофираш, да загинеш, и да убиеш себе си и други хора, това насаждане на патология ли е? После като шофьор, ако нямаш непрекъснато предвид това и не спазваш правилата за движението и управлението на автомобила, това патология ли е? Ти винаги трябва да знаеш, че този автомобил (твоя личен живот) може да бъде средство за движение, но и средство за отнемане на живот (твой и на други хора), и трябва да се съобразяваш с тази реалност, докато го караш; съзнанието за това патология ли е?

Викингите паднаха с много, но го направиха красиво; отиват си достойно, раздадоха се на 100 процента. Между другото, съдията си затвори очите за чиста дузпа на французите.

Ще се върна пак на тази твоя мисъл, тя изразява същността на съвременния Запад. Да, така е – след Ренесанса и Просвещението, Западът става много повече материалистичен и езически, отколкото монотеистично религиозен, той се връща към гръко-римското си антично наследство, образно казано “влиза в обувките” на Елино-Римската цивилизация. Но Античния свят загива под ударите на варварите не поради тяхната сила, а поради собствената му вътрешна слабост. Днес “варварите” също са по границите и вътре в Запада, и те имат своите силни монотеистични религии. И тъй като едва ли бих го изразил по-добре от Солженицин, ще се позова на думите му, изречени пред випускници на университета Харвард през далечната 1978 г., в разгара на Студената война. В речта си Солженицин предупреждава хората от Запада за ахилесовата пета в тяхната философия и начин на живот: “Ние сме се откъснали от Духа към Материята – несъразмерно, прекомерно. Зад пределите на физическото благополучие и натрупването на материални блага всички други, по-фини и по-високи особености и потребности на човека са оставали извън вниманието на държавните устройства и социалните системи, като че ли човекът няма по-висок смисъл на живота си. Така са били оставени пролуки за злото, през които сега то свободно прониква. Сама по себе си оголената свобода никак не решава всички проблеми на човешкото съществуване, а поставя множество нови. В основите на ерозиралия хуманизъм и на всеки социализъм може да се видят общи камъни – безкраен материализъм, свобода от религията и от религиозната отговорност (при комунизма доведена до антирелигиозна диктатура), съсредоточеност върху социалното строителство и наукообразността в това (Просвещението от ХVIII век и марксизмът). Не е случайно, че всички словесни клетви на комунизма са около човека с главна буква и неговото земно щастие. И хуманизмът, напълно изгубил християнското си наследство, не е способен да устои в това съревнование. А има катастрофа, която вече е настъпила реално: това е катастрофата на хуманистичното автономно безрелигиозно съзнание. Като мярка за всички неща на Земята то е поставило човека – несъвършения човек, който никога не е свободен от самолюбието, користолюбието, завистта, тщеславието и десетки други пороци. И ето, грешките, неоценени в началото на пътя, сега отмъщават за себе си. ”

Прогнози за мача довечера? Моята е 2:1 за Италия, след бетонно забъркано "катаначо" и няколко контраатаки с голове, след непрекъснат щурм от германците.

Понякога наистина се впрягам в думите повече отколкото е необходимо Между другото, малко ОТ: преди години и при мен се появиха две напористи мормончета, които много здраво и методично работеха по въпроса да ме приобщят към тяхната църква (момчетата бяха симпатяги, а аз проявявах любопитство да ги слушам); историята приключи, когато им поисках пари за издаване на библия за деца, те панически избягаха и никога вече не ми задаваха въпроси от рода на "усещате ли топлината в душата си, когато си мислите за Бог?"

Това вече не е моята тема. Не мисля така. Отговор на патология и патология са две съвършено противоположни неща - хирургическата операция е отговор на тежко заболяване, но тя е начин за лечение на патология. Същото е и с патологиите в обществото и религиите, те винаги идват като реакция на патология в обществото. но не са патология. Не говоря за религиозните институции, каквито са църквите. Църква и религия са различни неща. И ако погледнем обективно, в основата на всяка от големите живи днес религии винаги стои по един единствен човек, който се изправя сам срещу целия съществуващ до негово време обществен ред и показва нов и по-добър път за човешкия род като цяло и в частност за отделния човек - Буда, Мохамед, Конфуции, Христос, Мойсей са такива фигури; след тях идват църквите, тълкувателите, царете, войниците и фарисеите, но те не са религия, хората следват винаги първия създател на всяка религия, защото откриват своята лична истина в неговите думи.

Съгласен съм, но това иска време, много време, виж какво пише Хофстеде пак в същата реч по този повод: Някои хора вярват, че модерните средства за комуникация ще доведат до хомогенизация на съзнанията. Но 2000 години история не са изтрили разликите в манталитета между народи, които са били под владичеството на Рим, и тези, чиито прадеди са останали варвари. Дори ако технологията влияе на умствената нагласа, тези влияния са много частични и постепенни. Поне през следващите 200 години разликите в умствените програми ще се различават значително между различните нации. Въпреки това ако националните умствени програми продължат да се различават, националните идентичности няма да са сериозно застрашени. Някои символи могат да бъдат загубени и заменени от европейски символи, по-малко герои ще станат международни герои, дори по-малко ритуали ще се променят до европейски ритуали. Основните ценности ще останат силно националистични компоненти. Разликите в националните умствени програми са по-голям проблем за Европейския съюз, отколкото съюзът е проблем за разликите в умствените програми. За съюза ще е задача да координира ефективно нации, чиито граждани мислят, чувстват и се държат толкова различно едни от други. Ще мине доста време, преди да станат възможни Съединените европейски щати по подобие на Съединените американски щати. Със или без Съюза, Европа ще остане “Europe des parties” (Charles de Gaulle).

Е, не случайно богомилството има корени в нашите земи и души; личното ми мнение е, че има една доста голяма зона на препокриване в ценностите на всички основни религии и това са универсалните ценности, за които говориш, но уви - все още няма универсална религия, може би, както и "философския камък" или "вечния двигател", такава ще бъде създадена някога, в някой от световете, тук или на друго място.

Това е оригинална гледна точка в която можем да се срещнем и да се съглася с теб, съгласен съм и е интересна позиция, за която не съм се замислял. Просто ми свършиха плюсовете, слагам три за този твой постинг. +++

"От друга страна - при такова приемане (същността на Западната Цивилизация е християнството) към тази Западна Цивилизация би следвало да приобщим Латинска и Централна Америка, защо не Филипините и Етиопия?" Хънтингтън е разширил ядрото – той говори за юдейско-християнска, ако трябва да сме напълно коректни към неговата дефиниция. И да – Латинска и Централна Америка той определя като “цивилизации без ядро”, гравитиращи към по-мощните им сродни по различни признаци цивилизации, в конкретния случай Западната; според него в Африка също няма ясно дефинирано цивилизационно ядро. "Помня една географска карта на цивилизациите, където ние и сърбите например например не бяхме включени към Западната, Отдавна съм чел Хънтинтън,както и да е , но останах с впечатлението че картата отразява неговото и виждане. Как така се твърди че същността на Западната Цивилизация е християнството, а православните България и Сърбия са изключени?" Това с което лично не съм съгласен в теорията на Хънтингтън, е че той абсолютно механично и по политически причини разграничава Западната (в нея включва католици, протестанти и юдейската) цивилизация от Православната – това е обяснимо като “санитарен кордон” срещу могъщата военно ядрена Русия през 90-те, когато пише книгата си, това донякъде е обяснимо и днес, но според Хънтингтън, по неговата логика, България и Румъния не бива да влизат в ЕС и НАТО (запада), но те ВЛЯЗОХА, а Гърция отдавна беше там; самият Хънтингтън изпада в противоречие със себе си, според мен, за да сервира оперативна теория на поръчителите си, които са прагматици, а не теоретици. "А какво ще стане ако преобладаващото мнозинство в някоя от страните от Западната цивилизация стане атеистично - и започне е да попълва попълва в проброителните листовки "религия- нерелигиозен" (религия на предците -също). Аз съм попълнил точно такава листовка - нито баща ми, нито дядо ми са били вярващи.. " Нищо особено няма да се промени, поне векове наред, защото "програмирането" на цивилизационните модели (в които религиите са набор от ценности и ядра) също е продължавало векове. Ти самият цитираш Герард Хофстеде, а ето какво казва той в реч по време на връчването на титлата от НБУ в България: “Софтуер на ума” или “ментално програмиране” е метафора на потребителите на компютри за модела на мисли, чувства и поведение, който всеки човек придобива в детството си и следва през живота си. Без такива умствени програми поведението на хората би било непредвидимо и социалният живот – невъзможен.Умственото програмиране се появява по няколко начина. От многото термини, използвани за описание на умствените програми, следните четири обхващат цялата концепция: Символи, Герои, Ритуали и Ценности. От тези концепции, символите са най-повърхностни и ценностите са най-комплексни, а героите и ритуалите са видими и ги наричам “практики”. Ценностите са невидими. Предаването на колективните умствени програми чрез обучение продължава през целия ни живот. Най-фундаменталните елементи – ценностите, се научават първи, когато съзнанието ни е най-възприемчиво. До достигането на десетгодишна възраст повечето деца имат твърдо установена ценностна система и след тази възраст е трудно да бъдат правени промени в нея.” Дори и атеистите, които си въобразяват, че не са носители на ценностите на християнската цивилизация, всъщност носят в съзнанието и подсъзнанието си тези ценности, защото те са били програмирани там поколения наред от културно-историческата среда. Същото важи за будисти, мюсюлмани и конфуцианци, те дори и атеисти, си остават будисти, мюсюлмани и конфуцианци по своята ценностна система и манталитет. Това даже не е въпрос на религиозни вярвания, а на ценностна система, и то формирана в течение на много векове. За линка към текста на Боузман благодаря, ще го прочета целия. Но това, което си цитирал от него, не противоречи на теорията на Хънтингтън, нито на тази на Тойнби - изместен е само фокусът от религията при Хънтингтън.

Алвата винаги е твърдял интересни и парадоксални неща, най-добре е сам да си развие тезата. Какво правим тогава с мюсюлманите, конфуцианците, будистите и християните? Световни съединени щати - и нека по-силният да вземе всичко?

Ник, Хънтингтън пише през 1996, това е 6 години след края на Студената война, и той не е академичен и спекулиращ учен, какъвто е Тойнби, той е анализатор, който има необходимия теоретичен багаж, за да изгради своя теория, но неговият анализ е направен със съвсем друга цел - най-напред той пише една сравнително конспективна статия, която предизвиква голям политически интерес, след която на базата на нея прави цялостно изследване с повече практическа насоченост, адресирана към вземащите решения политически елити; затова и трудът му е толкова популярен сред тях, и на Изток, и на Запад. Трудът на Фукуяма за "края на историята" и пълната и окончателна победа на либерализма в целия свят е контрапункт на Хънтингтън; и двамата пишат най-вече за американските управляващи елити, и двамата имат свои последователи сред тях.

Така е, всички тези доводи са резонни. Но те са адресирани към една конюнктурна политическа доктрина, която временно разделя и противопоставя, а не към коренната и естествена принадлежност на Р. към европейската цивилизация при цялата й своеобразност; от 18 и през 19 век Р., при всичките политически и военни противоречия с другите европейски държави, е неделима част от голямото европейско семейство и основен играч на сцената на "реалната политика" в Европа - политически, религиозно и културно. Това най-вече е заслуга на прозападната политика на Петър Първи, но за разлика от болшевиките, той не къса връзката й със западната християнска цивилизация, не я тласка към такава самоубийствена за нея крайност; налагането на комунизма вече е отказ от християнството (първата работа на болшевиките е да взривят храмовете), отказ от културата, отказ от ценностите на цивилизацията въобще, комунизмът също беше мултикултурен - в него се проповядваше "пролетарски интернационализъм", което е друга форма на фундаменталистки глобализъм, а всъщност модерно варварство.

Нещо повече, православните църкви са част от фундамента на Християнството. Не забравяйте, че първите президенти на САЩ са се клели в Библията. И понеже в някои постове по-горе, точно християнството се оспорва като фундамент на Западната цивилизация (към която принадлежим и ние българите, към която на същото основание принадлежат и руснаци, и гърци) ще цитирам отново така оспорвания в този форум американски гражданин от еврейски етнически произход, Самюъл Хънтингтън, автор на стратегическо проучване, възложено му от западните елити The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order, 1996: "Някои американци се стремят да насаждат мултикултурализъм у дома; други се опитват да насаждат универсализъм навън; а някои правят и двете. Мултикултурализмът у дома е заплаха за Съединените щати и за Запада; универсализмът в чужбина е заплаха за Запада и за света. И двете гледни точки отричат уникалността на западната култура. Глобалните, монокултуралисти искат да преобразят света по подобие на Америка. Местните мултикултуралисти искат да преобразят Америка по подобие на света. Мултикултурна Америка е невъзможна, защото незападна Америка не е американска. Мултикултурният свят е неизбежен, защото глобалната империя не е възможна. Съхраняването на Съединените щати и на Запада изисква обновяване на западната идентичност. (западната идентичност, според Хънтингтън е Християнството, подчертавам това!) Сигурността на света изисква приемането на глобална мултикултурност… При един сблъсък на цивилизациите Европа и Америка ще вървят скачени заедно или скалповете им ще бъдат закачени поотделно. При един по-мащабен сблъсък, при глобалния „същински сблъсък“ между Цивилизацията и варварството великите световни цивилизации — с високите си постижения в религията, изкуството, литературата, философията, науката, техниката, морала и способността за съпричастност — също ще се окажат или скачени заедно, или закачени поотделно.” Мултикултурализъм до степен обезличаване е връщане към модерно варварство; уникалност на западната култура е християнската й същност.

Имам един въпрос към защитниците на тезата за различието между българската и руската православни църкви: между звъна дори на две църковни камбани съществува разлика, и какво следва от това? Не призовават ли те към едно и също? И не е ли тук голямата тема за принадлежността към християнството? Или за неговото отричане.

Това е изумителна цифра, ръст на възвращаемост повече от 1500 процента. Романе, можеш ли да кажеш дали се прави нещо по въпроса в България, и дали има въобще такова производство?

Капитане, насочваш копие към великани, но публиката дори не подозира, че те съществуват; тя ги провижда като вятърни мелници. Много стара история.

Много добър въпрос! Преди половин година, когато се включих в този форум, имаше една тема започната от Южняк (тя не е затворена още) за Сорос, Орбан и всички срещу Европа. Там Орбан беше дал приблизително следния отговор в едно интервю, специално за Германия и Меркел: десните (християндемократи) са принудени да правят политически отстъпки пред левите си коалиционни партньори в управлението (които в случая са “политкоректни” либерали), и затова погазват християндемократическите си десни принципи. Приблизително такъв беше отговорът на Орбан, и той говореше за някакъв “мастер план”, по който се подменят истинските десни ценности на Европа, включително в Унгария. Интервюто си стои публикувано в темата, тогава го преведох цялото, заедно с това на Сорос. Темата обаче умря с мълчанието на Южняк, за което съжалявам, защото тя е още по-актуална днес. Ето я точно тази част от интервюто с Орбан: -Г-н Орбан, когато казахте, че Европа има нужда от огради, всички ви нападнаха; а сега същите хора търсят съветите ви и казаха, че сте бил прав. Извиниха ли ви се за предишните нападки? "Не, ние си говорим по един начин когато сме насаме и по друг начин в публичното пространство. Няма нужда от извинения, в частни разговори те мислят като мене." -искате да кажете, отдавна сте знаели какво ще се случи на Европа? "Да. Дискутирали сме го с месеци (преди да се случи), но резултатите от безплодните дискусии бяха все едни и същи - "нека ги пуснем да влязат": Нещо повече - през първите месеци, никой не посмя да каже открито - съдбата на Европа е поставена на карта, европейската идентичност е поставена на карта, съществуването на Европа е поставено на карта. Вместо това обсъждахме технически въпроси от типа на "а къде ще ги настаним, ако дойдат". Никой не запита "а какво ще се случи с нашия начин на живот и с културата ни на живот, като дойдат". Не искам да обвинявам никого - а и нямам достатъчно кураж да го направя публично - но не мога да се отърва от мисълта за някакъв "мастер план", който беше изпълнен; не искам никого да обвинявам, но не мисля, че ставащото е случайност - има план. НО, се страхувам да говоря за това." -Какъв план? "Това е най-трудният въпрос. За да му отговорим, ние трябва да препрочетем някои от левичарските писания за бъдещето на Европеския съюз, излезли през последните години; за Паневропейско общество и европейска свръхдържава; като препрочитам тези творби напоследък си отбелязвам "изчезващата роля на националната държава", на която акцентуват левите писаници. Европейското Ляво и американските Демократи са изковали нова теория за създаването на един нов свят. Ще е пресилено да се кажа, че зад мигрантската криза стои идеята за този "нов свят". Но без съмнение, насочването на мигрантски поток по посока европа е във връзка с осъществяването на тази идея.(за нов свят)" -Как? "Някои виждат в близкоизточната криза възможност. От поне 10-20 години европейската лява интелигенция подготвя теоретически почвата и се готви за подобна възможност; в мигрантите европейското ляво вижда бъдещи леви избиратели; така че, лявото импортира леви гласоподаватели от близкия изток." -Меркел не е левичар, а именно тя отвори вратите. "Игра на власт. Меркел е зависима от съюзниците си социалисти. Тя е на власт с техните парламентарни гласове. Но вие сте прав, Меркел е ключът. Ако тя утре каже, "стига толкова, Германия се препълни, няма да приемаме повече чужденци и вълната ще изчезне. Но Меркел няма мнозинство в германския парламент. И играта на изнудване от страна на германските социалдемократи по отношение на меркал е брутална. Социалдемократите отказват тя да направи това изявление, отказват въвеждането на граничен контрол, отказват дори елементарни неща като създаването на транзитни зони." -тоест социалдемократите отказват нещо толкова базисно, като охраната на европеските граници??? "Размерите на кризата показват, че те не просто не могат да осигурят нещо толкова елементарно като граничен контрол, те не могат - и не искат - да осигурят спазването на собственото си европейско бежанско законодателство". "Бежанската криза подсказва нещо - освен икономическа криза, станала очевидна с фалита на Гърция, в Европа има и криза на демокрацията - кой, по дяволите, упълномощи европейските политици да приемат милиони емигранти? Кой даде мандат на Меркел и останалите да импортират близкоизточници с милиони? На кои избори? На кой референдум?Още по-лошо, а някой изобщо попита ли избирателите за това? И съвсем лошо, а дали някой позволи на избирателите да попитат политиците си, - не само че не им поискаха съгласието, политиците не им позволиха и да диспутират въпроса - пълно игнориране на волята на народите, които са ги избрали. Защо? В Европа са граждански общества, защо никой не иска да пита гражданите, защо не дискутира тези въпроси с гражданите, та става въпрос за неща като персонална сигурност, тероризъм и културна идентичност, в се неща, които се отнасят за европейското гражданство - как така тези хора, европейските граждани, нико не ги пита????" "За съжаление изглежда сякаш Европа изоставя принципите на демокрацията и влиза в диктатура." "Либерализмът вече не е свобода - либерализмът е политическа коректност. А политическата коректност е обратното на свободата. Резултатът е затворен кръг -затворена, херметична политика, където суперелитите решават всичко без да се допитват до народите си и без да им искат мнението". Но това е обратното на демокрацията, това е демонстрация, че мнението на гражданите вече не играе, че то няма значение; това ще афектира все почече живота ни през следващите години и е симптом че влизаме в криза на демокрацията, по-страшна и по-зловеща дори от бежанската криза. Вярвам, че това е централния дестабилизиращ фактор на европейската общност - не мигрантската криза,огромните бройки влизащи имигранти, а подмяната на демокрацията с пълзяща диктатура. Привързаността на Европа към принципите на демокрацията е ерозирана и поставена под въпрос." Ето я връзката към темата, интервюто със Сорос там е още по-любопитно