Б. Киров

Според мен, най-добър начин да разберем нещо, е да го видим в изворите му, в оригинал. Затова тук ще публикувам на два пъти цялата реч на Доналд Тръмп, произнесена в Детройт на 8.08.2016. Тази реч, като изключим дозата популизъм в нея, съдържа синтезирано икономическия план на Тръмп и то след Републиканската конвенция, която го номинира за кандидат на партията; това е съществено, защото в нея той вече не говори единствено от името на Доналд Тръмп, а и от позицията на номиниран кандидат на партията. Тази реч не е превеждана досега на български, извинявам се за някои неточности, които може би съм допуснал, но ако има такива, те не са смислови, а стилистични. Добре би било да се преведат и изказванията на Хилари Клинтън по отношение на нейната икономическа политика, за да се направи сравнителен анализ. Но пусто време не стига за всичко, сложете и вие по едно рамо. https://www.youtube.com/watch?v=Y_aXfUet-Hg Американски икономически план: Да спечелим световната конкуренция Чудесно е да бъдем в Детройт днес. Ние сега започваме един голям разговор за икономическото възраждане на Америка. Това е разговор Как да Направим Америка Велика Отново за всеки, и особено за най-онеправданите. Град Детройт е мястото, където започна нашата история. Детройт някога бе икономически център на света. Хората на Детройт помогнаха на Америка да се издигне на позицията си на световна икономика, доминираща целия свят през 20 век. Когато някога ние следвахме своята американски приоритети, Детройт процъфтяваше. Инженери, строители, работници, доставчици и безброй други работеха неуморно всеки ден, осигурявайки своите семейства и сбъдвайки Американската мечта. Но за за мнозина граждани на града, тази мечта отдавна е мираж. Когато изоставихме американските си приоритети (policy of America First), ние започнахме да строим други страни, вместо своята собствена. Строителите на небостъргачи отидоха в Пекин и в други градове на света, докато фабриките и домакинствата в Детройт започнаха да се срутват. Нашите пътища и мостове започнаха да се рушат, докато ние пръскахме парите на данъкоплатците за тях за милионите бежанци. Днес Детройт има брутен продукт на човек под 15 000 долара, много по-малко от средното за страната. 40 процента от жителите му живеят под чертата на бедността, много повече от средното за страната. Безработните са два пъти повече от средното – половината граждани на Детройт нямат работа. Детройт оглавява листата на най-опасни като криминална престъпност градове – онези мълчаливи жертви, за които няма да чуете думичка от Хилари Клинтън. Накратко, Детройт е жив и нагледен пример за провалената икономическа политика на моите опоненти. Всичко което ви изброих досега, а и много, което не съм, е резултат от политиките, предлагани от Хилари Клинтън. Тя подкрепя високите данъци и радикалната регулация, които прогониха работата от вашата общност...и докараха криминалната престъпност, която прави живота ви несигурен...и имиграционната политика, пресушаваща местния бюджет...и търговските договори като NAFTA, подписан от нейния съпруг, които изпратиха вашите работни места в Мексико и други държави...и тя подкрепя образователни програми, лишаващи вашите образоващи се деца от свобода и избор. Тя е кандидат на миналото. Наша е кампанията на бъдещето. Това е град, контролиран от демократични политици на всяко ниво, и ако ние не променим цялата политика, няма да има никакви положителни резултати. Днес аз ще ви изложа моята икономическа визия. В следващите седмици ще ви предложа повече детайли, и ако това ви интересува, ще можете да ги видите в моя сайт на кампанията ми. Нашата опозиция отдавна е пресъхнала за идеи. Всичко което Хилари Клинтън може да предложи е още повече от същото: повече данъци, повече регулации, повече бюрокрация, повече рестрикции за енергията на Америка и за производителността на Америка. Ако вие сте някаква чужда сила, която желае да източи мощта на Америка, не ви трябва нищо повече от икономическата политика на Хилари Клинтън. Нищо не би направило чуждестранните ни конкуренти по-щастливи от данъчния и регулативен терор върху нашите компании, който съкращава работни места. Главната идея във всяка идея на Хилари Клинтън е да ви накаже за това, че работите и правите бизнес в САЩ. Цялата й политика облагодетелства другите държави за наша сметка. Ето защо, тя се опитва да ни противопоставя един на друг и да ни оплита в политическа реторика, която ни лепи етикети, и ни насъсква един срещу друг. Моята кампания е отворена към всеки един, който се чувства американец, за връщането на онази държава, която има за свой приоритет американските граждани. И сега конкретно как изглежда моя икономически план America First. Първо, нека говорим за данъчната реформа. Данъците са една от големите разделителни линии в тази кампания. Хилари Клинтън, която е прекарала времето на цялата си политическа кариера в работа за увеличаване на данъците, планира ново данъчно увеличение, убиец на работни места, в размер на 1.3 трлн. Долара. Нейният план ще обложи много малки бизнеси с почти 50 процента. Наскоро тя пак заяви, че иска да вдигне данъците на средната класа. Аз предлагам общо намаление на данъците върху доходите, особено на средната класа американци. Това ще доведе до милиони нови добре платени работни места. Богатите ще плащат своя справедлив данък, но никой няма да плаща толкова много, че да се налага да закрива работни места, или иначе казано, да намаляваме нашата конкурентна способност. Като част от тази реформа, ние ще елиминираме сегашното правило за необлагане на лихвите, както и редица други хитри вратички, толкова удобни за Уолстрийт и хора като мен, но несправедливи за американските работници. Опростяването на данъчната система е главна особеност на моя план. Нашият сега действащ данъчен закон е толкова тромав и усложнен, че ние губим 9 млрд часа годишно, за да попълваме данъчни декларации. Моят план ще редуцира броя на данъчните ставки от 7 на 3 и драматично ще ускори процеса. Ние сега работим съвместно с Републиканския Конгрес върху този план и данъчните нива, които се предлагат са съответно 12, 25 и 33 процента. За огромен брой американски работници това означава, че няма да плащат никакви данъци (tax rate will be zero). Докато израбатим тези нови данъчни правила, ще се водим от нашите общи непоклатими принципи: работни места, растеж и възможности за бизнес. Тези реформи ще са най-големите от времето на Рейгъновите данъчни реформи, които ни осигуриха години на непрекъснат икономически растеж и нови работни места. Тази реформа е в пълен контраст с икономическия план Обама-Клинтън за повишаване на данъците, които са убиец на работни места и нарастване на бедността. Ню Йорк вече живее под тежестта на проваленото лидерство на Хилари Клинтън. Вашингтон Поуст публикува унищожителна статия за неизпълнените обещания на Хилари Клинтън. Тя говореше за нови 200 000 работни места в Ню Йорк, докато беше сенатор. Но какво стана? Цитирам Вашингтон Поуст: „Откриването на нови работни места стагнира по нейно време, като в промишлеността работните места се съкратиха с 25 процента...бившата Първа Лейди не успя да защити репутацията си на добър законодател... Много от обещаните от нея работни места никога не се откриха, а други съществуващи мигрираха към други щати...данните сочат реално намаляване след нейния първи мандат като сенатор.” Сравнете това с написаното за мен в една скорошна статия на New York Post от Стив Cuozzo, "Как Доналд Тръмп помогна да се съхрани Ню Йорк," там пише, че аз - и това е директен цитат - "нагази в ландшафта на празните витрини на Пето авеню, в запуснатите площи, в които се бяха превърнали Central Park и зоната на Wall Street от която компаниите се бяха изнесли ... и почти със сила на волята, изразявайки рядко срещана вяра в бъдещето, той стана инструмент за бързата регенерацията на квартали и забележителности, които се смятаха за почти мъртви. " Това е, което аз искам да направя с нашата страна – искам да дам нов летящ старт на Америка. Хайде сега да погледнем какво направи политиката Обама-Клинтън в национален мащаб. Тяхната политика произведе 1.2 процента растеж, най-ниският от времето на Голямата Депресия, а заедно с това удвои държавния дълг. Днес има 94.3 млн. американци, които нямат постоянна работа, а когато президентът Обама встъпи в длъжност те бяха 80.5 млн. – увеличиха се с още 14 млн. Данъчната политика Обама-Клинтън, техните регулативни мерки и безконтролно харчене създадоха една нация от „тихи американци” без постоянна работа. Собствениците на домове са най-малко като брой за последните 51 години. Около 12 млн. Американци бяха прибавени към ползвателите на купони за храна (фууд-стамп), откакто президента Обама влезе в Белия дом, още нови 7 млн. американци отидоха под чертата на бедността. Ние имаме най-ниското число на работна ръка за последните 40 години. 59 процента от афро-американските младежи са безработни. Във всяко пето американско домакинство няма работещ човек на постоянна работа. Петте процента, които статистиката отчита за безработица е една от най-големите фалшификации на модерната политика. В същото време всяко американско домакинство изкарва с 4000 долара годишно по-малко, отколкото преди 16 години. Средностатистическият работник днес плаща 31.5 процента от своята заплата за данъци. И като капак, щатските данъци и местни такси му извличат от джоба още 10 процента. Съединените щати имат най-високите бизнес-данъци между развитите индустриални държави в света, около 35 процента. Като прибавим към това и щатските данъци, цифрата стига 40 процента. С други думи, ние наказваме компаниите за това, че произвеждат продукти в Америка – нека си изнасят производството в офшорни зони и там да си ги произвеждат, някъде зад граница. Това е да обърнеш нещата против самия себе си – всички наши политики следва да са насочени към това да запазим работните места и богатството вътре в Съединените Щати. Според моя план, нито една американска компания няма да плаща повече от 15 процента върху бизнес-печалбата си като данък. Малките бизнеси ще са най-печелещи от този план. Според плана на Хилари Клинтън, малките бизнеси трябва да плащат три пъти повече, отколкото аз предлагам, и нейните ненормални регулации на практика ще ги елиминират тотално от бизнеса. Нашата нова политика на ниски местни данъци ще сложи край на политиката на корпорациите да изнасят трилиони долари зад граница и така да убиват местни работни места, нещо което пресушава нашата страна и произвежда градове като Детройт днес. Никой не би спечелил повече от този план от американците от ниската и средна част на средната класа. Моят план също така ще помогне да се облекчи цената за гледане на деца, като позволи на родителите да отделят сумата за отглеждането и грижите на децата си, спестени от техните данъци. Ние също така ще върнем трилиони долари на американския бизнес, които сега са паркирани зад океана. Нашият план ще върне този кеш у дома, като въведем 10-процентния данък. Тези пари ще бъдат реинвестирани в щати като Мичиган. На второ място – реформа на регулациите. (следва продължение)

Аз не съм убеден, че Тръмп ще спечели, докато все още тече кастинг, но мисля, че американския елит залага и на „двата коня”, така че и който от тях да спечели, да бъде подсигурена стратегията му (на елита) за следващия мандат – в случая контра-балансът са вицепрезидентите, и двамата са доста характерни фигури, което по принцип за американската система не е характерно. Самият Тръмп отговори на въпрос преди около месец, че би направил „сделка” с републиканския естаблишмънт в смисъл да приеме партийни фигури в екипа си; Тръмп е изключително обигран популист и опортюнист (думата буквално означава човек, който се възползва от възможностите на момента) – виж как запълва празнините сега в отсъствието на Клинтън, вчера е говорил за социалната политика по отношение на майките с малки деца, преди това се обърна към малцинствата и веднага качи процентите; той го е научил от бизнеса, спомням си, че в шоуто му „Стажантът” караше всеки кандидат да обосновава мотивите в действията си, и онзи, който умееше да направи най-добре това получаваше бонус и одобрителната реплика от него: „политик си ти... еди кой си”. Мисля, че това, което той е говорил в предварителните избори, както и това, което говори сега, значително ще се различава от реалните му действия като Президент, ако бъде избран, но си прав, че това ще започне да става ясно след около година; същото, дори в по-голяма степен, според мен, важи и за политиката на Хилари Клинтън, ако тя бъде избрана за следващия Президент.

Сириус, здравей. За талоните "фууд стампс" си прав, проверих, така е - има федерална програма и такива получават редица хора, категоризирани "под линия на бедността", различна в различните щати, но това е допълнителна помощ за тях. Програмата е създадена още през 1939. Линията на бедността в САЩ е доста висока обаче - със закон е въведена "минимална работна заплата" за час 7.5 долара на час, но в някои щати (Калифорния, например - 15 долара), тя реално е над 10-12, което сумарно пак прави над 80 долара дневно, или около 20 000 долара годишно. Никак не е зле, а допълнително такива хора, освен споменатите данъчни облекчения и връщане на ДДС (което варира между 6-8 процента в различните щати), се оказва, че получават и "фууд стампс". Това за лихвите е съвсем друга тема - централните банки намаляват лихвите, за да стимулират хората и фирмите да не ги държат замразени в банките, а да ги въртят в бизнес и да ги харчат. В САЩ в момента Федералния Резерв заема на другите банки суми срещу 3 процента, те прибавят сигурно още 2-3, така че човек може да изтегли кредит срещу 5-6 процента, което е много по-добре срещу реалните 12-14 в България, несравнимо по-добре. Всичките ти останали аргументи по-долу излизат от обхвата на темата за външния дълг на САЩ като световен проблем и са съвсем други теми. Те са повече политически и геополитически. Това, което си постнал в следващия постинг, ми прилича повече на расов бунт от рода на "Черният живот струва", което все пак е доста далече от темата за американския външен дълг като световен проблем. п.с. След като го изслушах, виждам, че тезата на Рон Пол няма нищо общо със снимката, която излиза на клипчето, преди да го пусна. Пол говори за принудителна инфлация на долара, като държавата въведе нещо като "финансов смъртен закон" за спестяванията на гражданите. Той сочи редица примери от историята, когато това се е случвало - например с известните "грийнбекс" при Линкълн и внушава убедително, че това отново е неизбежно. Например, държавата със закон да задължи пенсионерите, които имат 23 трлн долара във фондовете, да инвестират една трета от тези пари (7 трлн) в държавни ценни книжа (обезценени), като така си "помогне" да погаси дълга си. По принцип това е възможно, както е възможен всеки предполагаем бъдещ сценарии, но винаги има и други сценарии, нещата не са еднопосочни. Затова писах, че този дебат в темата е подранил поне 4 месеца - защото едни са плановете на Доналд Тръмп и републиканците за намаляване на държавния дълг, съвсем различни са тези на Хилари Клинтън и демократите; затова и тази предизборна кампания е безпрецедентно ожесточена.

Върбанов, здравей. Мисля, че в една друга тема ти я показа тази цифра, и аз тогава не ти повярвах, но после видях, че е така. Доколкото тогава прочетох нещо, може и да не съм разбрал вярно, допускам, че е заради вложените пари на чужди корпорации, банки, лица, но имащи местна регистрация в Люксембург, чиито задължения се калкулират като външни дългове на Люксембург. Ако някой има по-добро обяснение сега, нека ме поправи. Допускам го по аналогия и със Сингапур, за който четох доста, и там изрично се разграничаваха държавния външен дълг, за който Ли Куан Ю декларираше в мемоарите си, че е нулев (нямам причина да мисля, че не е бил точен), от обобщения външен дълг, който тук в една таблица видях, че е много голям.

Някои очевидни неточности и глупости в уводната статия на Кр. Иванджийски: Цитат: „Натрупани са дългове с дериватите за 700 трилиона долара при годишен брутен продукт на целия свят от 30 трилиона.” – втората цифра от това изречение е очевидно измислена и нереална, защото само БВП на САЩ и Китай са над 35 трлн., защо тогава трябва да вярваме на първата, а и на всички останали. Цитат: „Под чертата на бедността живеят 13,3 процента от населението” – горките американци, където чертата на бедността е 20 000 долара годишно (всички данъци от ДДС на такива хора се връщат от бюджета на хората в края на годината, заедно с много други облекчения), а храната, дрехите и бензина са по-евтини отколкото в България. В България под чертата на бедността са 40 процента, а за „средна класа” минават тия с 1000 долара месечен доход (на „бедния” американец е 2000 долара при по-ниски цени за живот), но „средната класа” в България е 5 процента – всичко останало е под нея. Да ги ожалиш тия изнемогващи американци. Цитат: „И така, американската икономика от края на 70-те години на миналия век е в крайно тежко положение. Доходите на американците падаха, научно-техническият прогрес се забавяше.” Очевидно не отговарящо на действителността: 70-те и 80-те години за златни за американската икономика и научно-технически прогрес (затова социалистическата система рухна, тя не издържа на конкуренцията), през 90-те набра сила Ай-ти сектора с персоналните компютри и Интернет; бензинът през 90-те в САЩ струваше 25 цента за литър (около 40 ст), в България по онова време беше над лев... Цитат: „На второ място, още през юли 2010 г. беше установен нов рекорд при американците, получаващи талони за храна – 41 милиона, т.е. всеки осми американец получава талони за храна.” Това отново е плоска пропаганда, не става въпрос за „талони за храна”, а за „талони за намаление” в супермаркетите, където всеки с такъв „талон” купува с отстъпки – рекламен трик на фирмите, никакви „талони за храна” няма Цитат: „Просто вече няма накъде да пада – лихвата на Федералната резервна система на САЩ от 4 години е практически нула. А капитализмът е система, която се гради върху лихвите. Значи, това което наблюдаваме, сега вече не е капитализъм. Какво е, никой не знае.” Това „капитализмът е система, която се гради върху лихвите” е колосална глупост, защото капитализмът е система, която се гради върху капитала (инвестирани Пари (капитал), които създават с ум, предприемчивост и труд Печалба, наречена Пари Прим) Мога да продължа още дълго с подобни манипулативни твърдения и полуистини от статията, но е досадно. Ако човек е решил да бъде критичен не бива да си позволява да не бъде обективен към цифри и факти, иначе е "шменти-капели".

Тъй като тук дебатът абсолютно се отплесна от темата, поставена от Капитана, бих искал да го върна отново към нея. Цитирам обобщен текст от руската Уикипедия, но данните са същите и в английския вариант: https://ru.wikipedia.org/wiki/Государственный_долг_США Държавен дълг на САЩ (англ. The United States government debt) — Дълговете на федералното правителство на САЩ пред неговите кредитори. Към държавния дълг на САЩ не се числят дълговете на отделните щати, корпорации или физически лица. На 1 септември 2016 държавния дълг на САЩ е 19 500 млрд. Долара (19.5 трлн.); около 5 трлн. долара е дългът към други държави (външния дълг!), от които 1.3 и 1,1 съответно към Китай и Япония (близо половината от външния дълг); съотношението между държавен дълг на САЩ и БВП на САЩ е било най-голямо през 1946 г. (след края на ВСВ) – 121,2 процента. Във таблиците по-долу се вижда графиката на това съотношение по години, както и това при републиканци и демократи е бил правен (синьо (д) и червено (р); вижда се също така, че голямо повишение е имало по времето на Роналд Рейгън, когато се наливаха огромни разходи в т.н. „звездни войни”. Тъй като САЩ имат най-високия възможен кредитен рейтинг ААА (по оценки на Fitch и Moody’s), то съответно плащат малки проценти лихва по своя държавен дълг. Трябва също така да се подчертае, че 70 процента от държавния дълг на САЩ не е външен дълг и е номиниран в американски долари, поради което вероятността от дефолт (фалит) на САЩ практически е равна на 0, нула, зеро.

Точно така. Така е и в книгата - там му предлагат властта и всичко, което си пожелае, но сделката е да запази тяхната система; в реалния живот ще предложат същата сделка. Ти си го казал много добре - "елитът ще се трансформира". И този процес вече тече.

Добре, погледнах го. Какво видяхте Вие по-различно от това, което и аз - САЩ имат много висок ИЧР, както и да го гледам.

Така е – има два варианта, единият, когато държавата работи за хората, и вторият, когато работи за елита. Но хайде да бъдем прецизни – има само ЕДИН вариант – когато държавата работи за елита, който също е група от ХОРА, така е по цял свят и винаги е било в историята на държавите. Тези хора от т.н. „елит” навсякъде имат инстинкт за оцеляване и той действа безотказно и винаги в критична ситуация. Затова цитирах преди време Айн Ранд с нейния измислен герой Джон Голт в една друга литературна тема: когато там, в романа, нещата загрубяват, елитът вика най-качествения човек, Джон Голт, индивидуалистът, за да спаси държавата, системата. Това е инстинкт за оцеляване. В романа Голт отказва и оставя системата да се срути докрай; в живота не става така. В критични ситуации елитът, колкото и егоистичен да е като група, се обръща към принципа на меритокрацията и търси свой спасителен вариант в лицето на качествен лидер и екип от хора – инстинкт за оцеляване, много е човешко. Ситуацията не е чак дотолкова драматична, но все пак е критична и този американски елит ще се справи за пореден път, както го е правил вече поне един век, той има опит. Калифорния е хубав пример, релефен – там са концентрирани всички проблеми, предимства и слабости на Америка – там е Силиконовата долина, но там са концентрирани и най-голямата маса латиноси от Мексико и Южна Америка; Калифорния е шестата по брутен продукт в света икономика след САЩ, Китай, Япония, Индия и Германия; Калифорния е добър пример за проблемите на Америка. Само искам да напомня един някак останал незабележим факт – средният доход на глава от населението в САЩ днес е 55 000 долара годишно, а под чертата на бедността са 15 процента (но чертата на бедността се определя от всяка страна индивидуално); знаете ли колко е средния доход на човек в България, колко е „чертата на бедността” у нас и колко процента са под чертата на бедността тук? А каква е „чертата на бедността” в Европа, а в страните от Третия свят, в Китай, в Русия? Така че, не плачете с крокодилски сълзи на чужд гроб, такъв още няма, няма и да има. Америка ще си реши вътрешните проблеми.

Респектът си остава, когато мислим като един, никой не мисли, нали?

Има ли някакви исторически извори за родствената връзка на праарменците с траките, както и за това, кога е станало тяхното преселване от Балканите, от кои региони? Мардук, Бел и Баал едно и също божество ли са?

Статията, предложена като уводен пост към темата е високопарен балон. И като такъв, би се спукал лесно, ако се подложи на логически анализ с цифри, дори на елементарно ниско ниво. В статията има факти и цифри, натикани зорлем в предпоставена теза без синтез: че капитализмът бил мъртъв като система. Това е логически абсурд и не съответства на реалността, след като в Китай (най-големият икономически конкурент и партньор на САЩ) развиват от 40 години все по-мощен капитализъм за икономически двигател на растежа си, без видимо намерение да се отказват от този свой път. Освен това, по мое мнение, въпросът в темата е поставен преждевременно – поне 4 месеца по-рано „от когато му дойде времето”. САЩ като икономика имат проблем с външния дълг и стабилността на долара, поради системно превишаване вноса над износа (вижте цифрите) и раздута администрация (вижте пак цифрите); те ще го решат без драми, защото и двата фактора не са следствие от капитализъм, а отстъпление от капитализъм. Така че слуховете за апокалипсис и „сгромолясване” на САЩ и американския долар, може да се окажат силно преувеличени и бленувани. Спорът дали услугите са стоки мисля е безпредметен – те са, вижте какво произвежда и продава Гугъл, например.

Като стана дума за китайски художници и връзката им с японското изобразително изкуство, тя е очевидна. В основата и на двата начина да се отразява света лежи връзката с пиктографската писменост – визуалното очертаване на най-характерното. Не случайно повечето от китайските и японските художници са и калиграфи, и поети. Трите неща винаги вървят ръка за ръка в източното изкуство – стих, надпис и картина. Ето няколко работи на Чжу Да (Бада Шанрен), принц по произход, монах по принуда, и според мен много експресивен и оригинален творец. Този китайски художник твори около 200 години преди Хирошиге и характерното за него е, че е много добър във всички жанрове - пейзаж, калиграфия, моментни рисунки, като първите две. Нещо повече, той с лекота рисува в стилистиката на различни художници, рисували преди него, има цели серии от пейзажи в стила на един или друг от големите майстори. Някои западни изкуствоведи го считат за един от предвестниците на модернизма и експресионизма в европейското изкуство. Лично на мен пейзажът ми напомня стила на Пол Сезан с неговата "геометризация" на формите и прехода към кубизма.

Цитираните данни за грамотност на българското население са от „Българска книга: енциклопедия”, съст. Ани Гергова, Пенсофт, 2004 В текста се казва 3.3 процента, обаче по „ретроспективни данни от 1880”, а всъщност тези „ретроспективни данни” са от първото преброяване в Княжество България, чието население по това време е 2 007 919 души. При второто преброяване от 1887, след Съединението, населението вече е 3 154 375 души, заедно с това на Източна Румелия; тогава са фиксирани като грамотни 10.71 процента от мъжете и 14.5 процента от жените (включително и деца над 7 години); ако се вземат данните от тази година без децата са съответно 17 процента за мъжете и малко над 4 процента за жените. Последното ясно показва, че сред жените преди Освобождението неграмотността е била много по-голяма, а след това новата българска държава е работела здраво, за да намали тези разлики между мъже и жени. И пак си остава открит въпросът – в преброяването от 1880 г. вероятно не са влезли десетките хиляди българи емигранти в чужбина, сред които процентът на грамотността е бил по-висок; също така, не са влезли повече от 1 млн. българи от Източна Румелия. Според мен, този процент на грамотност – 3.3 от 1880 г. в Княжество България – е занижен и не съвсем коректно отразен в първото преброяване в Княжеството, имайки предвид, че почти във всяко българско село и градче е имало училища, издържани от селските или градски общини. Иначе ми е трудно да си обясня почти четирикратното увеличение на грамотни мъже и жени само за 7 години, дори и с мерките предприети от новата българската държава. Но ако някой има по-точни статистики за първото преброяване, нека ги цитира. Данните за населението са взети от тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Да, рамус

Skubi, ти направо ме срази с този пример - това е изкуство, бе човек. Мел Гибсън е режисьор, продуцент и играе главната роля, един от любимите ми филми, велик е. Гледал съм го три пъти и пак бих го гледал. По дяволите историческата истина и конспирациите, филмът е изкуство, много е добър.

Напълно споделям това мнение, както и че дори и да си чувал и да имаш информация, докато не си прочел лично и нямаш свое мнение и поглед, пак не можеш да знаеш добро ли е или не. Благодаря на всички, които ми посочиха имена на писатели, някои произведения на които успях да открия. Започвам да чета, не може само да пишем.

Според мен, точно това означава, но тук влизат и разни книги като "Готвене на спагети", "Гадаене по Зодиака" и т.н, а също така и преиздания на вече издавани автори, както и нехудожествена литература, всичко от български автори - така ги водят в класификатора на Народната библиотека, откъдето се получават ISBN, така че статистиката е вярна. За други държави, не знам, но е наистина интересен въпрос. Нямам представа откъде може да се намери информация, освен от техните класификатори, издаващи ISBN.

Сумирах всички споменавани в различни постинги от тази тема имена на съвременни български автори и ето какъв внушителен списък се получи: Александър Секулов Атанас Раденски Богдан Русев Васил Георгиев Галина Златарева Георги Господинов Дарина Дечева Деян Енев Емил Андреев Емил Йотовски Калин Терзийски Мартин Карбовски Момчил Николов Павлина Йосева Петър Делчев Радко Пенев Радослав Парушев Светозар Стоянов Тома Марков Хари Грънчаров Янислав Янков Не всички от тези имена бяха споменавани с добро (особено в последния постинг), но от тях съм чел нещо само от Калин Терзийски, и не беше чак толкова зле, напротив, според мен. Карбовски, то се знае, кой не е чел от Карбовски, кой не е чувал Карбовски, но не знам дали пише художествена проза. Изпуснал ли съм някое значително, според вас, име или прибавил ли съм (пак според вас) някое, което не си струва да се чете?

Този постинг го адресирам към издателите, а не към читателите – дано някои от тях го прочетат. Докато издателствата в България не осъзнаят, че имат общи интереси, а не общи противоречия помежду си, нещата ще вървят все така – от зле към по-зле. Какво имам предвид? Издателите са донори и жертви на търговците. И те сами през годините се поставиха в тази си роля, като се „надцакваха” да дават все по-големи и по-големи търговски отстъпки на търговците и т.н. „консигнации” (отложени плащания, които се превърнаха в безкрайно отложени). И това се случи само заради тарикатския принцип „прецакай другарчето”, прескочи го. Крайният резултат – сега отстъпките стигат до 50 процента от коричната цена, и то на „консигнация”? Така ли е, господа и дами, издатели? Какво можеше и все още може да се направи – издателската гилдия да си изгради собствена корпоративна книготърговска мрежа. Ама затова трябват първо пари, и второ, но то е по-важно – колегиалност и солидарност. Не говоря за „книжни борси”, а за мрежа от книжарници. И като заговорихме за пари – издателите можеха да направят нещо като собствена каса, а защо не и банка, която да дава преференциални кредити на членовете на гилдията. А не да се надскачат един друг кой да вземе спонсорство или чуждестранна помощ, за да превари другите. И пак става въпрос за солидарност и далновидност. При наличие на такъв фонд, би могло да се развие и собствена книжарска мрежа, и транспорт за доставки, и да се намерят средства за професионални критици, а не „ревюта” от любители и роднини. Ако само тези две неща бяха направени през тези вече 27 години от 1989 г. сега картината щеше за е съвсем различна – търговците щяха да си знаят мястото, отстъпките в началото бяха 15 процента от коричната цена консигнация за 1 месец и 18 процента при плащане в брой, спомняте ли си тези години, драги ми издатели, и тогава тиражите бяха по 10 000 и нагоре средно и се продаваха за месец, а цените на книгите ви бяха 2 пъти по-евтини? И хората четяха и купуваха. Говоря за 1991-2 година, някои от сега големите издатели добре помнят тези времена. Мога да продължавам още, но се надявам наистина някои от издателите да прочете това и да се включи в дискусията.

Ник е прав, Нобеловата награда е шведска и се присъжда с решението на петчленен Нобелов комитет за литература към Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври. Американците тук нямат нищо общо и даже са донякъде ощетени, като видим какви имена не са получили награда. Ако се вгледаме по-внимателно обаче в получилите, не може да не направи впечатление, че от 107 имена, 7 са шведи, а скандинавците са значителен брой. Е, това е нормално, ако беше френска наградата, френските имена щяха да са сигурно два пъти повече. Според мен, обаче, има доста очебийни случаи на субективизъм и объркани критерии: така например, Шолохов получава Нобелова награда, но Лев Толстой - не, странно ми е това. С Толстой случая е почти скандален, защото същата година (а тя е първата) наградата е получена от неизвестния за мен, предполагам и за широк кръг хора, Рене Сюли Прюдом (Франция), който се оказва морализаторстващ поет със скромни възможности. Причината вероятно е била морална, защото по същото време Толстой проповядва срещу почти всички официални институции като църква, брак и правораздаване (човекът на стари години леко го избива на странности), но това е - наградата получава Рене Сюли, а не той. Има и други подобни решения в списъка. При българските номинации в повечето случаи кандидатурите са омаскарявани още в България, по стар народен обичай.

За коя точно задача става въпрос цар на F7, защото в последната няма такъв вариант?

Малко съм чел съвременни български автори от последните 20 години. Някой от съфорумците може ли да ми направи негова класация на автори и произведения, които си заслужава да се прочетат – но само художествена проза и поезия, без публицистика и научни публикации?

Ник, като погледнеш кои са Големите Липсващи от литературната Нобелова награда, някак си не изглежда трагедия, че там няма българско име; представи си присъствието на което и да е име на български писател и отсъствието на което и да е от тези имена

Е, сега, нова история ли ще пишем? Защо да не съществува?