Б. Киров

Покерджиите имат подобен лаф: "Ако в първите пет минути на една игра не разбереш кой е балъка на масата, значи балъкът си ти."

Едното е свързано с другото. Петролът и изкопаемите горива биха надвишили в пъти сегашните цени в долари и евро, ако производителите и купувачите не уреждат сметките си посредством щатски долар. Мисля че това е основната причина зелените алармисти за нулеви емисии като Грета Тумберг да надават такива неистови вопли срещу изкопаемите горива. Виждаме последствията в Европа като цени, след като руснаците поискаха плащане в рубли и изхвърлиха доларите и еврата от резерва си. Умножете това по 10 и ще добиете представа какво ще стане, ако се случи в световен мащаб. Американските банкери много ясно осъзнават последствията и затова започнаха рязко вдигане на лихвите и изтегляне на доларовата наличност от пазарите. Твърде късно, твърде малко, според мен.

В последните 10-15 страници от темата обстойно обяснявам какво подкрепя идеята за съществуване на такава стратегия - въвеждането на директна търговия за нефт, газ и въглища в националните валути на продавачи и купувачи без посредничество на щатски долар. Това внася инфлация при горивата, както в САЩ, така и в ЕС, защото доларът и еврото са взаимнозависими. Това започна веднага след финансовата криза през 2008 и ударния печат на долари и евро, цитирах изявлението на китайския председател на ЦБ за наднационална световна валута /банкор/, както и интервютата с Люк Громен, който обяснява механизма на девалвация на щатския долар спрямо суровините. Доларът запази статута си на световна резервна валута, след като Никсън го отвърза от златото като стойност, защото беше повторно привързан към най-търгуваната суровина в света, нефт, както и към дериватите изкопаеми горива газ и въглища. Всички техни цени се изчисляват в щатски долари, което прави евтина енергията за издателите /печатарите/ на щатски долари /и евро/, но скъпа, за производителите и купувачите, които не могат да си печатат щатски долари, а са принудени да ги държат като резервна валута, в която да купуват нефт, газ и изкопаеми горива. Китай системно работи за демонтирането на тази система, популярна като "петродоларова".

Не съм съвсем убеден, че се опитват да направят точно това. По-скоро ми се струва, че предефинираха стратегията си от "Америка на първо място" към образно казано "качване и други деца на люлката". Имам предвид написаното сравнение в първите постове от темата, където авторът /не аз/ сравняваше ситуацията с икономическата тежест на Китай спрямо Америка с детска люлка, при която по-тежкото дете /Китай/ ще вдигне във въздуха по-лекото дете /САЩ/ и препоръчваше по-лекото дете да си викне от неговата страна на люлката и други деца за баланс. Американците качиха на люлката много "деца" и променят баланса.

Тя е много интересна историята с "открадването" на секрета на атомната бомба /не е съвсем точна думата, съветите са вървели по свои пътища към технологията /Курчатов/, но им е било добре дошла и информацията, сервирана им от западни физици. Това като офтопик.

Спор няма. Някъде в темата /или в друга?/ обсъждахме изграждането на китайския военен флот, мисля че според китайските военни ставаше въпрос за достигане на паритет към 2050 година, поне такива амбиции имат. Без пряка връзка с този диалог, кой знае защо, сетих се за един спомен на Хенри Кисинджър, който разказва за своя неформална среща с Дън Сяопин през 70-те години. Дън му казал: "Вие /САЩ/ сте страна с древна история от над 200 години и ние /Китай/ само можем да се учим от вас, тъй като сме държава само от 25 години /имал предвид комунистически Китай/". Кисинджър го дава като пример за перфидния начин на китайците да изразяват учтиво превъзходство с ирония.

И аз да се върна към поста ви. Да, посещението на Пелоси в Тайван напълно кореспондира с тази нова стратегия. Тя, според мен, е чист хазарт, защото в нея има твърде много неизвестни и се залага ва банк. Русия и Китай не са вкарани в един брак по сметка от САЩ, а от позициите си на зависими от цените на изкопаемите горива. Китай е най-големият консуматор на въглища, нефт и газ по естествената причина, че 38 процента от БВП на Китай се формира от индустрия, а индустрията изисква енергия. почти толкова като процент от БВП на Русия се формира от продажба на изкопаеми горива. Индия и другите големи развиващи се икономики имат същия проблем - едни са големи потребители на изкопаеми горива, други големи износители. Противоречието е екзистенциално, става въпрос за съществуването на нациите им. Новата зелена сделка на САЩ и ЕС им вменява задължението за нулеви въглеродни емисии до 2050. При това идеологията е подплатена с конкретни действия като платени квоти за емисии /поне 50 долара на тон/ и спиране на кредитирането на изкопаемите горива. Това за развиващите се икономики от Третия свят е равносилно на спиране на кръвоносната система на човек. При това спирането ще бъде придружено с плащане на глоби за изкопаемите горива, които само в днешната конфигурация на енергетиката на Китай трябва да бъдат около 600 млрд. долара годишно или 5 процента от китайския БВП. Китай е причинител на една трета от всички световни карбонови емисии, Русия, Индия и Иран на още 25 процента, или общо тези 4 държави потребяват половината от световните изкопаеми горива. Китай подписа Парижкото споразумение през 2015 при Обама, после Тръмп се отказа от него, а тази година /с уговорки/ Китай отново потвърди ангажимента си, а именно 0 емисии до 2060. Само че това е практически неизпълнимо за Китай, според мен, при тази негова структура на икономиката, базирана върху индустрия. Така че посещението на Пелоси дойде като подарък свише за Китай, който /западните медии го представят като реакция на раздразнителен пубертет/ и без това търсеше повод да се отметне от ангажиментите си по Парижкото споразумение. Кой открива въглищни централи с пълна сила и трупа огромни запаси от нефт по пещерите, ако сериозно възнамерява да бъде на зеро емисии след няколко десетилетия. Кой обвързва търговията на нефт със злато към юана и сключва концесии с най-големите износители на петрол и газ, ако сериозно се бори за пълен отказ от изкопаеми горива. Кой организира страните от Третия свят в БРИКС и ШОС и проектира нова валута, базирана на суровини, предимно нефтоюан. Сега чета разни западни интерпретации за позицията на Китай по климатичните промени и всички те са оптимистични, че реакцията е на раздразнение, но ще им мине на китайците. Според мен реакцията им не е е от раздразнение, а добре калкулирана в съответствие на цялата им стратегия за енергийно дестабилизиране на Запада. За което и сегашните малоумни западни лидери активно съдействат на Китай, между другото. Логично е горивата да поскъпнат, ако реакцията им по климатичните промени не е импулсивна, а системна. А горивата са в основата на инфлацията. Показването на военни мускули е димна завеса за широката публика.

Не се съмнявам, че семейство Пелоси могат да докажат всеки един цент от семейното си богатство и играят точно по правилата на Закона. Съпругът й е собственик на инвестиционна компания в Сан Франциско и инвестирането му е бизнеса и професията. Политическите й опоненти са я разследвали неведнъж, но досега без резултат. Това е от 2007: По-голямата част от парите на Pelosis идват от инвестиции в акции и недвижими имоти. Работейки чрез Financial Leasing Services, неговата инвестиционна фирма в Сан Франциско, Пол Пелоси притежава акции в компании, включително Microsoft, AT&T, Cisco Systems, Disney, Johnson & Johnson и различни технологични акции. Инвестициите в недвижими имоти включват четириетажна офис сграда на 45 Belden St. във финансовия район, офис сгради на улиците Battery и Sansome близо до Embarcadero, сграда, в която се помещава аптека Walgreens близо до Ocean Beach и други търговски имоти в San Anselmo. Други инвестиции включват лозе на Света Елена на стойност между 5 и 25 милиона долара, градска къща за над 1 милион долара в Норден (окръг Невада) и миноритарни дялове в курортния хотел Auberge du Soleil в Ръдърфорд, голф клуб CordeValle в Сан Мартин, и италианската верига ресторанти Piatti. https://www.sfgate.com/politics/article/Pelosi-s-husband-prefers-a-low-profile-2660253.php Днес вероятно семейството /с 5 деца/ притежава около 250 млн. долара, с което Нанси Пелоси се нарежда в първата десетка по богатство сред американските сенатори и конгресмени. Посещението й в Тайван отваря Кутията на Пандора - Китай спира да сътрудничи в договореностите по Парижкото споразумение и това е тежък удар.

Scholz had repeatedly pointed out in the past few weeks that Germany’s armed forces would become by far the strongest army in Europe as a result of the financial injection. However, the Chancellor did not speak of a leading power like Klingbeil. https://then24.com/2022/06/21/klingbeil-after-80-years-of-restraint-germany-has-to-do-it-again-leadership-will/ Това което канцлерът не казва, го казва председателят на управляващата социалдемократическа партия. Ако погледнете в биографията му, преди 2014 той е бил заместник-председател на парламентарната група за приятелство с Русия. Klingbeil has been a member of the Defence Committee since 2009 as well as being a deputy member of the Committee on Cultural Affairs and Media. Since 2013, he has also been leading the Bundestag group of SPD parliamentarians from Lower Saxony, the second largest delegations within the SPD parliamentary group. In addition to his committee assignments, he served as deputy chairman of the German-Russian Parliamentary Friendship Group from 2010 until 2013. https://en.wikipedia.org/wiki/Lars_Klingbeil

Оценявам шегата: Пелоси публично скъса речта на Тръмп за Състоянието на Съюза и успя да спретне два пъти процедура по импийчмънт на Тръмп. В замяна той й се отплаща с топли думи като "лудата Пелоси". Тези двамата са като Том и Джери.

Вярно е: Those arguments began when Biden cast public doubt on the wisdom of Pelosi’s Taiwan visit by suggesting that the Pentagon saw it as too risky. “The military thinks it’s not a good idea right now,” Biden said last month. https://www.politico.com/news/2022/08/03/biden-pelosi-taiwan-trip-beijing-00049625 Достатъчно е да напишете в търсачката: "biden for pelosi visit taiwan" и ще видите различните реакции.

Съгласен съм, но посещението на Пелоси не беше продиктувано от екипа на Байдън-Блинкен, то беше гаф от тяхна гледна точка. Първата реакция на Байдън беше, перифразирам, "нашите военни не одобряват това". Реално изострянето на противопоставянето не е в синхрон със стратегията на мирно сдържане. Антъни Блинкен отчетливо формулира тази нова американска стратегия в този документ: https://www-state-gov.translate.goog/the-administrations-approach-to-the-peoples-republic-of-china/?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp Ако го четете внимателно, ще видите 100 процента покритие с концепцията на "по-дългата телеграма" на Атлантическия съвет. Пелоси изплиска цялата стратегия в нежелана посока. Американските кораби веднага се дръпнаха навътре, след като флота на КНА навлезе в териториални води на Тайван, китайците стрелят не с халосни, а с истински боеприпаси, те влязоха на 12 мили във водите на Тайван, това означава недвусмислено незачитане на териториалните води на суверенна държава. Ефектно, но неуместно сравнение. Пелоси не е Гай Попилий Ленат, а САЩ не са възходящата Римска Република, от която трепери светът. Никой не е упълномощавал Пелоси да говори небивалици, това е неин личен гаф, не първи, вероятно не и последен.

Нямам фейсбук акаунт и не мога да вляза, ако ви е възможно, копирайте и постнете тук.

U.S. Navy -- Twenty-six nations, 38 surface ships, four submarines, nine national land forces, more than 30 unmanned systems, approximately 170 aircraft and more than 25,000 personnel will train and operate in and around the Hawaiian Islands and Southern California, June 29 to Aug. 4. https://www.pacom.mil/Media/News/News-Article-View/Article/3081151/rim-of-the-pacific-2022-officially-begins/ China launched massive, live-ammunition military drills encircling Taiwan on Thursday which, according to Taipei's Defense Ministry, included 11 ballistic missiles landing in the waters off the island's northern, southern and eastern coasts. https://www.dw.com/en/china-begins-live-fire-drills-around-taiwan/a-62701914 Отговорът на Китай е напълно симетричен, и като съпоставима сила, и като време на военните учения на САЩ и съюзниците им. За първите учения на обединените съюзнически сили почти не се отразява нищо в медиите, вторите, китайските, се преекспонират. Малей страх, китайците ще нападат Тайван. Посещението на Пелоси има повече политическо послание към вътрешната опозиция на президента Си Дзинпин. Той поставя "червени линии" /играете си с огъня"/, Нанси Пелоси в розово костюмче пресича "червената линия" на "силния човек" точно преди решаващ за него избор. Изводът - предполагаемо - "силният човек" на Китай не е толкова силен, щом една възрастна дама има куража да пресече неговата "червена линия". Практически това посещение няма други последствия.

Не са само я манипулират в тяхна полза. За две години еврото се обезцени спрямо долара с 20 процента: Който е на доларова позиция е станал с 20 процента по-богат. Проблемът с вдигането на лихвата до процента на инфлацията е дългът. През 80-те години, когато Пол Волкър вдига лихвите до 22 процента и укротява инфлацията, САЩ имат дълг по-малък от 1 трлн. Днес федералният дълг е 30 трлн. Вдигането на лихвите до 9 процента означава фалит на американската хазна: Сега сме тук, на 2.5 процента лихва, по които хазната трябва да плаща около 800 млрд. лихви на притежателите на дълг, при 9 процента задълженията на хазната стават 2.7 трлн., но в хазната от данъци влизат ежегодно около 4 трлн., от които се изплащат всички социални разходи на федералното правителство. Мисията невъзможна. ЕЦБ не искам да коментирам, те са васали на Фед. "Революционното" вдигане на лихвата с 0.5 пункта беше придружено от анонсирането на спасителен инструмент за закъсалите държави с дълг като Италия, Гърция и сие, ако нещо се сбърка с дълговите им облигации, домашните любимци на политиците, ЕЦБ си запазва "правото"... пак да изкупува тези дългови инструменти, и не само държавните, ами и корпоративни. Нямам думи за коментар.

Джанет Йелън, министър на финансите на САЩ, отрича да има рецесия. Въпреки официалните данни, които показват спад на БВП в две последователни тримесечия от -1.4 и -0.9, което е класическото определение на рецесия. Според Йелън и Белия дом рецесия няма, защото: "Тълкуването на Йелън се различава от тези, които определят рецесията като възникваща, когато БВП се свива за две поредни тримесечия. Има обаче някои икономически наблюдатели, които казват, че факторите зад рецесията са по-сложни, отколкото се смяташе досега.БВП на САЩ се понижи с неочаквано високите 0,9% за второто тримесечие след спад с над процентен пункт за предходните три месеца. Йелън каза, че истинското определение за рецесия е „широкообхватно отслабване на икономиката“ и „това не е, което виждаме в момента“. Тя също каза, че „семантичната битка“ за това дали страната е в рецесия трябва да бъде „избягната“. https://www.coindesk.com/markets/2022/07/28/janet-yellen-sees-no-recession-calls-us-economy-exceptionally-strong/ Щом Йелън казва, значи трябва да вярваме, защото, както писах преди "ако не верваш питай Ристе": "В крайна сметка Йелън каза, че „официалният арбитър за това какво е рецесия ще бъде [безпартийното] Национално бюро за икономически изследвания . Те ще го решат известно време в бъдещето.“ Йелън и Националното бюро, ако се налага на студентите по икономика ще им се преподава ново определение за рецесия. Ако, обаче, трябва да съм сериозен /а аз съм ... понякога/ САЩ са в рецесия, която се опитват и то успешно да контролират с монетарна политика. Този път ще е различно от 1980. Според мен. Ще има "спри-тръгни", вълнообразни цикли на затягане на паричната политика и отпускане на паричната политика. Самият Пауъл някъде спомена, че американците трябва да се примирят с 4 процента инфлация. Интересно че същото таргетира и Путин за руснаците. Все пак, дълговете трябва да се стопят, а това прави най-добре поносимата инфлация.

Американският борсов пазар обаче не реагира "адекватно" но обявеното от Джеръм Пауъл увеличение на лихвите с 0.75 пункта: Всичко е на зелено, цари оптимизъм. Пазарите в САЩ са на мнение, че ФЕД ще смекчи ястребовия тон в реториката срещу инфлацията и при първите признаци на рецесия, ще се върне към предишната политика на ниски лихви и количествени улеснения. Това вече се случи през 2018, и то точно на сегашния процент на лихвите. Дали е така, кой да ти каже. Пауъл гледа строго и говори решително, но пазарите мислят друго. Все някой в крайна сметка ще излезе прав. Лагард няма друг избор, освен да следва стъпките на Федералния резерв, износът на европейски стоки за най-големия им пазар, американския, е пряко свързан с курса на долар-евро. Ако еврото поскъпне спрямо долара, този износ ще пострада, ако поевтинее прекалено спрямо долара, ще страдат гражданите от Еврозоната. Моето очакване е, че няма да се стигне до голямо и необратимо вдигане на лихвите до процента на инфлацията, който в САЩ е официално 9, толкова вече е и в Еврозоната, а в България е около 20. Хората са панирани от инфлацията и затова теглят кредити и купуват всичко съхраняващо стойност. И може би инстинктивно са прави. каквото и да им говорят говорещите глави и банкерите.

Според мен, както досега, ще балансира своите дългосрочни интереси между Запада от една страна и Китай и Русия от друга. Индия има териториални спорове с Китай и се опасява от прекъсване на търговските й потоци през Южнокитайско море, затова участва военно във формата Quadrilateral Security Dialogue /САЩ, Япония, Австралия, Индия/, но същевременно участва активно и в БРИКС, специално в проекта за обща валута и валутна система за разплащане алтернативна на СУИФТ, контролирана напълно от САЩ. Индия има най-голям износ към САЩ и най-голям внос от Китай. Една трета от населението на Индия е урбанизирано, около 65 процента е селско и Индия постепенно, но не като Китай форсирано, ще премине процеса на урбанизация, при тях той е около 2-3 процента годишно, което означава, че ще продължи поне 20-30 години. Същевременно Индия по покупателна способност на БВП е третата държава в света след Китай и САЩ, потенциално тя е Велика сила и следва геополитика на Велика сила, зависима единствено от своите интереси на Велика сила, независимо дали я управляват леви или десни правителства.

Да не дава Господ германци и японци да доказват колко са способни във военно отношение . Милитаризмът е в кръвта на тези две нации. От 1933 до 1939 диктаторът Хитлер /избран демократично на избори/ създаде военна машина от разкапаната армия на Ваймарската република, която прегази Западна Европа и Полша за отрицателно време. Убийството на Шиндзо Абе е зловещ знак, лично за мен. В друга тема имахме спор с Капитана, според него е изключено или невъзможно, Япония да се милитаризира. Но ето че "прозорецът на Овертон" вече се измества в Япония към това да се говори за ядрено оръжие като за нещо естествено. Дано не съм прав, но мисля, че военното ескалиране започна с нахлуването на Путин в Украйна и няма да свърши с края на тази война. https://www.sipri.org/media/press-release/2022/world-military-expenditure-passes-2-trillion-first-time

Последното посещение на Байдън в Саудитска Арабия имаше за цел да неутрализира тази сделка на Китай с Иран. Отчасти, ще видим доколко, мисията на Байдън успя, престолонаследникът се съгласи да увеличи добивите до 13 млн. барела на ден от сегашните 10 млн., което теоретично компенсира недостига от иранския нефт. Кой знае какво извиване на ръце е паднало зад кулисите, Байдън и принцът се поздравиха с допиране на юмруци /уж заради Ковид/, а не с ръкостискане, това по съвет на пиарите на Байдън, да не го обвини американската публика в топли връзки с диктатор. Циркът е пълен.

Зависи от баланса на числата, той определя тренда, който при определени условия води до повратни точки в съотношението на силите. Сегашната моментна картина е такава: Баланса на силите е 100 процента в полза на САЩ като глобална суперсила. Само че... цифрите не винаги са абсолютни. Единственият реален конкурент на САЩ в тази картина потенциално са Китай. Първо, защото по покупателна способност техните 290 млрд. номинални долара автоматично се удвояват и скъсяват дистанцията със САЩ. Второ, защото Китай отделя тези около 600 млрд. долара по покупателна способност днес при 1.7 процента от БВП, докато САЩ постигат доминация с 3.5 процента от техния БВП. Удвои ли Китай военните си разходи паритетно с тези на САЩ и цялата картина ще се размести още днес. И трето, Китай постига устойчив растеж на БВП вече 20 години и му трябват още 10 години на такъв или приблизително такъв растеж, за да измести от първото място САЩ дори с процент от 1.7 от БВП. ЕС на фона на тези две суперсили изглежда като военно джудже, но не е съвсем така в действителност. С новите увеличени разходи на Германия с 20 млрд. всяка година и вдигането до 2 процента от БВП, немските военни разходи скачат до 100 млрд. годишно. Сумирано като военен бюджет, ЕС ще има над 300 млрд. долара при по-малко от 2 процента от БВП, при 2 процента тази цифра ще отиде към 500 млрд. и при една обединена европейска армия с единно командване ЕС ще бъде третата военна суперсила в света. Практически никой друг регион в света или държава не би могъл да се конкурира с тези три центъра на военна сила. За Турция имам отделна тема, по-точно за нейната икономика. Турция загуби много в икономически план от конфронтацията си със САЩ, която започна още по времето на Обама, но Ердоган оцеля. Темата е твърде обширна, за да я дискутираме с няколко изречения тук.

Това е точно така, Шолц има предвид Германия в ядрото на ЕС като глобален играч, което е пак същото - Германия глобален играч. Моите съмнения са, че плещите на Шолц са твърде крехки за такава великанска тежест, те не са плещите на големия канцлер Кол, който имаше куража да взема самостоятелни решения. Ако погледнете военните бюджети на двете "суперсили" във военно отношение в ЕС, този на Германия с новите увеличения ще стане двоен на френския, въпреки че числения състав на френската армия е все още по-голям. Голата фактология обече показва, че обединените армии на Франция и Германия се равняват на армията на Турция. Така че до геополитически военен паритет, нещата все още се виждат през крив макарон. Но кой ще дойде след Шолц?

В онзи документ на Атлантическия съвет, озаглавен "По-дългата телеграма" е обозначена позицията на неоконсерваторите по отношение на Си Дзинпин - неговото управление е описано като опит да се промени световния ред и следователно личността му е категорично неприемлива от тази гледна точка. Различията между по-старото поколение на Кисинджър и това на Блинкен не е принципно, а в детайлите. Кисинджър пледира за стратегическа въздържаност и разделяне на Русия от Китай, докато екипът на Блинкен води по-агресивна политика, опитвайки се да идеологизира противоречието Китай-САЩ на плоскост "автокрация-демокрация". Оставането на Си Дзинпин на власт след предстоящия тази година Конгрес на Общокитайското събрание, означава поне още три негови мандата, това вече е разписано в Конституцията. Основната опора на Си Дзинпин е в армията, в неговата биография може да се види колко дълбоко свързан е той с генералитета. По отношение на Ли Къцян, да той следва линията на Си Дзинпин, но с известен нюанс. Не случайно му е поверена организацията на борбата с Ковид епидемията. И не случайно е декларирал, че слиза сам от поста си през 2023.

Когато падна Берлинската стена, Джеймс Бейкър, който по онова време беше Държавен секретар на САЩ, каза нещо знаменателно: "Когато искате подарък от Боговете, внимавайте какво си пожелавате." Това беше по повод обединението на Германия. И ето ни днес, след 33 години тук: "След водораздела, който беше атаката на Путин, нищо не остава както беше. И затова нещата не могат да останат такива, каквито са!...Новата реалност включва специалния фонд от 100 милиарда евро, договорен за Бундесвера. Тази сума бележи най-големия обрат в политиката за сигурност в историята на Федерална република Германия...През последните няколко години имаше призиви, и то с право, ЕС да се превърне в геополитически актьор. Амбициозна цел, но правилна! С историческите решения от последните месеци Европейският съюз направи голяма крачка в тази посока. Германия ще направи конкретни предложения по тези въпроси през следващите няколко месеца. Ние сме напълно наясно с последиците от нашето решение в полза на геополитически Европейски съюз. Поради тази причина най-важният отговор на Европа на този преломен момент е следният: единство. Трябва да запазим и задълбочим нашето единство. Според мен това означава, че трябва да има край на егоистичното блокиране на европейските решения от страна на отделните държави-членки. И край на нациите, които се справят сами и по този начин ощетяват Европа като цяло. Ние просто не можем повече да си позволим национално вето – във външната политика, например – ако искаме гласът ни все още да се чува в свят на конкуриращи се велики сили...Можем да градим върху това, когато Германия поеме отговорност за Европа и света в тези трудни времена. Воденето може да означава само водене заедно – и в двата смисъла. Като работите заедно с другите за намиране на решения и като не се справяте сами. И като държава в центъра на Европа, държава, която лежи от двете страни на Желязната завеса, като води Изтока и Запада, Севера и Юга, заедно в Европа." https://www.bundesregierung.de/breg-en/news/after-the-watershed-2063256 вторник, 19 юли 2022 г Олаф Шолц, Канцлер на ФРГ

Бандата на четиримата Група лидери на комунистическата партия, състояща се от Дзян Цин (съпругата на Мао Цзедун), Джан Чунцяо, Яо Венюан и Ван Хунвен. Бандата на четиримата беше група от леви лидери на Китайската комунистическа партия , която притежаваше голяма власт преди и малко след смъртта на Мао Цзедун през 1976 г. Бандата на четиримата има значително влияние върху хода на Културната революция. Въпреки това, решенията, взети от Бандата на четиримата, са трудни за отделяне от тези, продиктувани от самия Мао. Тази празнина в знанията направи възможно по-късните китайски лидери да обвинят Бандата на четиримата за най-жестоките действия на Културната революция, като по този начин оневиняват централната фигура-основател, Мао. По-късно към Бандата на четиримата бяха включени и Кан Шън и Сие Фуджи, починали през 1976 г. Китайският генерал Лин Бяо също беше член на групата до смъртта си през 1971 г. Близки съюзници на Бандата на четиримата са Чен Бода и племенникът на Мао Мао Юансин. Бандата от четирима души успява да вземе властта от една страна чрез директен контрол върху средствата за масово осведомяване и от друга страна чрез използване на престижа , на който Дзян Цин се радваше като съпруга на основателя на държавата Мао. Според китайски източници Цзян Цин е планирал да вземе властта веднага след смъртта на Мао. Името "Бандата на четиримата" е дадено на тази група от самия Мао. Съзнавайки, че тази група представлява потенциална заплаха за едноличната му власт, Мао предупреди Дзян Цин: „Трябва да внимавате. Не образувайте малка фракция от четирима души.” 1976 г. е белязана от много драстични събития. Премиерът Джоу Енлай почина на 8 януари и беше наследен от относително неизвестния Хуа Гуофен; първоначално временно, накрая след потушаването на инцидента на Тянанмън на 5 април. Това беше първото спонтанно протестно движение от създаването на КНР. В резултат Дън Сяопин беше свален от власт. След смъртта на Мао на 9 септември Хуа Гуофен беше назначен да го наследи като лидер на Китайската комунистическа партия (ККП). Смъртта на Мао отключи борбата за власт между радикали и умерени; тя приключи на 9 октомври с ареста на Бандата на четиримата и някои от техните поддръжници. След 10-ия конгрес на ККП през 1973 г. се появи деликатна структура на властта. Премиерът Джоу Енлай , който винаги одобряваше Културната революция, но никога не я подкрепяше напълно, върна Дън Сяопин от изгнание на 22 февруари 1973 г. и след това в правителството. Променящата се структура на властта се отрази на състава на Политбюро. 21-те членове бяха намалени до 16, от които само шест можеха да бъдат причислени към радикалите и по този начин представляваха малцинството. След смъртта на петима от деветте членове на Постоянния комитет, останалите двама радикали (Zhang Chunqiao, Wang Hongwen) остават без значително влияние. Сега те се изправиха срещу умерените Хуа Гуофен, Чен Силян, Джи Денгай, Уанг Донгсин, У Де и Чен Йонгай. 20-те министерства на Държавния съвет на Китай бяха под контрола на ветераните. Бандата на четиримата имаше влияние само в министерствата на здравеопазването, културата и спорта и получи известна подкрепа в министерствата на обществената сигурност, строителството и отбранителната индустрия. В рамките на единадесетте военни региона те имаха поддръжници само в Нанкин и Шенян, което оказа голямо влияние върху тяхното падане, надявайки се на подкрепата на двама ключови военни лидери , Уанг Донгсин и Чен Силян . Хуа обаче вече беше спечелил армията на своя страна, така че всички усилия на Бандата на четиримата в тази област бяха провалени. На 6 октомври 1976 г. Zhang Chunqiao, Wang Hongwen и Xao Wenyuan са привикани на заседание на Постоянния комитет на Политбюро под претекст, че има нужда да се обсъди както публикуването на избрани писания на Мао, така и въпроси на пропагандата. След това Хуа арестува тримата на място и, според Хан Суин, ги отвежда с белезници. Тъй като Jiang Qing не беше нито член на Постоянния комитет, нито участваше в пропагандни въпроси, тя не беше поканена, за да не събуди подозрение. По същото време обаче тя е арестувана в резиденцията на Мао в Джоннанхай, където се е върнала само няколко дни по-рано. Същата нощ бяха арестувани пропагандистите на Бандата на четиримата в Пекинския университет и редакцията на вестника. Обвиненията в цялата страна срещу Бандата на четиримата започнаха през октомври, като кулминацията беше публикуването на предполагаемите престъпления. В Пекин, както и в много други големи и малки градове, хората излязоха по улиците, за да отпразнуват края на Културната революция с падането на Бандата на четиримата. През 1980 г. четиримата членове са изправени пред съд, където са обвинени в агитация срещу партията. Jiang Qing и Zhang Chunqiao са осъдени на смърт на 25 януари 1981 г. И двамата категорично отрекоха да носят отговорност за зверствата на Културната революция. Докато сълзите й бликват, Цзян Цин протестира, че само изпълнява заповедите на Мао. По-късно и двете присъди бяха заменени с доживотен затвор. Yao Wenyuan и Wang Hongwen изразиха разкаяние по време на процеса и бяха пощадени от смъртното наказание. Wang Hongwen беше осъден на доживотен затвор, а Yao Wenyuan на 20 години затвор. Alexander C. Cook: The Cultural Revolution on Trial: Mao and the Gang of Four. Cambridge University Press, Cambridge 2016, ISBN 978-0-521-13529-0. Историята понякога се повтаря като фарс или римува. Случаят с Бандата на четиримата е неуспял върешнопартиен преврат.