Б. Киров

Кенет Кларк вижда допирната точка с Античността и нейното преоткриване в съвременната западна цивилизация в готиката от 12-ти век, като се фокусира върху катедралата в Шартър: "Какво е отражението на кръстоносните походи върху западната цивилизация? Просто не знам. Обаче въздействието им върху изкуството е значително. С него се обясняват много неща, които иначе биха останали загадка в стила, наричан от нас романски. Първите опити през 11 век за създаване на монументална скулптура, опираща се на останките от римско време, са тромави и безплодни. После, десетина години по-късно, този скован, остарял стил се оживява от струя на творческа енергия. Новият стил се препредава посредством ръкописи и възниква от съчетанието на северни ритми с източни мотиви. Представям си го като два свирепи звяра, които разкъсват трупа на гръко-римското изкуство. Много често човек може да проследи произхода на дадена фигура от някой класически оригинал, но формата й се оказва разнищена — или може би изградена — от тези две нови сили . Това впечатление за разкъсване всичко на парчета и за преизграждането му наново е характерно за изкуството на 12 век и се възприема някак като допълнение към масивната устойчивост на тогавашната архитектура. Твърде сходно положение откриваме и в царството на идеите. Основната структура, християнската вяра, си остава непоклатима. Но около нея има едно раздвижване на умовете, борба и напрежение, и аз смятам, че това е един от факторите, които са предпазили Западна Европа от закостеняване — участ, постигнала толкова много цивилизации. Това е било епоха на напрегната духовна дейност. Кралското абатство „Сен Дени“ е било достатъчно прочуто още в по-ранни времена, но ролята, която то играе в западната цивилизация, се дължи на способностите на една изключителна личност — абата Сугер. Той е един от първите хора на Средновековието, когото можем да видим в съвременна, дори бих могъл да кажа, в трансатлантическа светлина. За произхода му не се знае нищо; бил е много дребен на ръст, но е притежавал изумителна жизненост. Тя се проявява във всичко, с което той се заема — организационна дейност, строителство, държавнически дела. Седем години той е регент на Франция и голям родолюбец. Сен Дени или св. Дионисий, патронът на абатството, бил смесван с един атинянин на име Дионисий (Ареопагит), покръстен от апостол Павел, и съвсем погрешно смятали, че този грък е автор на един философски трактат, озаглавен „Небесната йерархия“. Сугер поръчал да преведат от гръцки това съчинение, т.нар. Псевдо-Дионисий, и именно то му е дало възможност да оправдае теоретически любовта си към красотата. Тезата му е, че ние можем да разберем абсолютната красота, а именно бога, само посредством въздействието на скъпоценните и красиви неща върху нашите сетива. Той казва: „Неукият ум достига истината посредством материалното“. За Средновековието това е наистина революционно схващане. То представлява духовният фон на всички прекрасни произведения на изкуството от следващия век и всъщност си е останало до ден-днешен основата на нашата вяра в стойността на изкуството. Подобно на неколцина от пионерите на Новия свят, например Ван Хорн, строителят на Канадско-тихоокеанската жп линия, Сугер страстно е обичал изкуството. Един от най-удивителните документи на Средновековието е отчетът му за работата, извършена в „Сен Дени“ под негово ръководство — златният олтар, кръстовете, скъпоценните кристали. Големият златен кръст на Сугер е бил висок почти осем метра; украсата му се състояла от скъпоценни камъни и емайлови инкрустации, изработени от един от най-добрите майстори на епохата, Годфроа дьо Клер. Всичко това е било унищожено по време на Френската революция. За да имаме някакво понятие за някогашното въздействие на „Сен Дени“ върху човешкия дух, трябва да отидем в Шартър. Катедралата в Шартър е оцеляла по някакъв чудотворен начин през вековете. Пламъци и войни, революция и реставрация — всички напразно са я атакували. Дори туристите не са унищожили атмосферата й, както са сторили с много храмове на човешкия дух, от Сикстинската капела до Елефанта. Главният портал на Шартърската катедрала представлява една от най-прекрасните сбирки на скулптурни фигури в света. Колкото по-дълго го гледате, толкова повече вълнуващи случки, толкова повече живи подробности откривате. Мисля, че първото нещо, което поразява всекиго, е редицата човешки фигури във вид на колони. От натурна гледна точка, като тела, те са невъзможни и фактът, че човек вярва в тях и ги приема, е истинска победа на изкуството. Човешки фигури са представяни като колони още от времето на Книдоската съкровищница в Делфи, но никъде не ги виждаме така плътно сгъстени и издължени, както тук — освен може би в „Сен Дени“, тъй като има указания, че техният ваятел е работил за Сугер, преди да отиде в Шартър. Той е бил не само гениален, но и крайно самобитен скулптор. Сигурно е започнал да работи по времето, когато в стила са господствували бурно раздвижените, виещи се ритми на Клюни и Тулуза; а той е създал един стил спокоен, сдържан и класически като стила на гръцките скулптори от 6 век пр.н.е. Наистина ли е гръцки този стил — искам да кажа, гръцки по произход? Тези прилични на тръстики дипленици, тези тънки, прави като тръби линии на гънките, тези зигзаговидни краища на дрехите и самата фактура на тъканта, които така явно напомнят архаична гръцка фигура — по собствен път ли е стигнал до всичко това художникът? Или пък шартърският майстор е видял, някои фрагменти от ранна гръцка скулптура в Южна Франция? По различни причини аз съм сигурен, че е било именно така. През 12 век е могло да се видят много повече произведения на гръцката скулптура, отколкото сме склонни да допуснем. Можем да намерим десетки примери на нейни подражания. Тя е стигнала дори до Англия: Хенри от Блоа, епископ на Уинчестър, е получил цял корабен товар с творби на античното изкуство. И този стил се оказва особено подходящ за Шартър, тъй като именно там хората започват за пръв път да изучават двамата основоположници на гръцката философия — Платон и Аристотел. Джон от Солсбъри, станал архиепископ на Шартър непосредствено след завършването на портала, е истински хуманист, който може да се сравни с Еразъм. В свода на дясната врата гръцките философи са представени със съответните им атрибути: Аристотел със строгата фигура на Диалектиката, Питагор, който е открил, че музикалната стълбица може да бъде изразена математически, с фигурата на Музиката, която удря камбани, и така нататък по протежение на целия свод. Музиката е имала голямо значение за хората от 12 век и около арката на централния портал един наистина изключителен художник — може би сам главният майстор, изрязвайки по-остро по-твърдия камък — е изобразил старците от книгата на Откровението с музикални инструменти, всеки от които е така правдиво възпроизведен, че човек може да го реконструира и да свири на него. Шартърската катедрала олицетворява първото голямо пробуждане на европейската цивилизация. Тя е също така мостът между романския и готическия стил, между света на Абелар и света на св. Тома Аквински, света на неспокойната любознателност и света на системите и строгия порядък. Големи неща ще бъдат извършени през следващите столетия на зрялата готика, големи съзидателни постижения в областта както на архитектурата, така и на мисълта. Но те всички се издигат върху основите, положени през 12 век. Това е епохата, която дава тласък на европейската цивилизация. Нашата духовна енергия, връзката ни с големите умове на Гърция, нашата способност да се движим и променяме — всичко това и много повече се появява в онези чудни сто години между освещаването на Клюни и възстановяването на Шартърската катедрала."

И според мен е така, а и няма никаква доказана връзка на авторството на стенописите в Бояна с т.н. Търновска школа. Даже няма доказателство, че авторът е бил българин, макар че се вадят от девет дерета вода да му се пришие българска самоличност. Имаш ли предположение какво е това нещо друго? Защото терминът "готика" за пръв път е употребен от Джорджио Вазари в неговите "Животоописания" и то в негативна светлина: „Тогава се появиха нови архитекти, които по маниера на своите варварски нации издигнаха сгради в този стил, който ние наричаме готически ( dei Gotthi ).“ То и обективно готите нямат никаква живописна традиция, нула, нямат иконография. Просто по инерция архитектурата с елементи от тяхното флорално творчество започва да се нарича "готика" и чак два-три века след Вазари отрицателната конотация е обърната в положителна. Според Вазари, източник за вдъхновение и извор за подражание на ренесансовите майстори е елинистичната и римската класика. Нещо, в което, според мен, има резон, ако се вгледаме в стенописите от Помпей или елинистичните стенописи, например тези от Казанлъшката гробница. Вазари, който сам е бил художник, пише за Чимабуе като за първия ренесансов творец, като му приписва ролята на учител на Джото: "Така че в долната църква Чимабуе рисува заедно с гърците/византийците/ и значително надминава гръцките художници. Затова, като се насърчи, той започна сам да рисува стенописи в горната църква и нарисува много неща, особено възнесението на Богородица на небето и слизането на Светия Дух върху апостолите. Това произведение, бидейки наистина много велико, богато и добре изпълнено, по моя преценка трябва да е учудило света в онези дни, тъй като рисуването е било толкова дълго в такава тъмнина, а за мен, който го видях през 1563 г., изглеждаше най-красиво , и аз се удивих как Чимабуе можеше да има такава светлина насред такъв тежък мрак. Повикан във Флоренция обаче, Чимабуе не продължава трудовете си, но те са завършени много години по-късно от Джото, за когото ще разкажем, когато му дойде времето." http://www.travelingintuscany.com/art/giorgiovasari/lives/cimabue.htm Чимабуе работи удивително близо до византийския канон, дотолкова, че понякога експертите са бъркали негови работи с работи на византийски майстор, както например в този случай: Това е византийска икона от 13-ти век, днес във Вашингтонския музей, първоначално определена като работа на Чимабуе. За сравнение, ето друга негова работа: И в двете образите са триизмерни, и в двете има перспектива, но във втората лицата на хората, според мен, са живи, а не застинали, като в първата, младенецът е дете, а не стилизиран образ на възрастен в умален мащаб, както е в първата.

Интересно е откъде се е повлиял анонимният Боянски майстор, който горе-долу по същото време, когато е роден Джото, към 1250, е рисувал стенописите в Боянската черква; те всъщност са рисувани от двама майстори, този, според мен, е доста далече от византийския канон и по-близо до тези на Джото:

Точно за това цитирах Страшимиров "поставете българина на ясно, на светло"; това е единствения начин да бъде използвана конструктивно енергията на нацията. Ако няма приоритети, съвсем ясно формулирани и общоприети за такива, какво можем да очакваме? Повече от това, което и сега получаваме. По времето на Страшимиров е имало една свръхзадача за България - национално обединение на българските земи и тя е била, къде успешно, къде не, следвана неотклонно от българите. Според мен, закачването за опашката на Оста е било провал и късогледство, там някъде е сбъркан приоритетът, и то не по принцип, а от късогледство и недостиг на стратегическо мислене у тогавашния елит. Влизането в ЕС не може да бъде вече приоритет, това отдавна е факт, нито влизането в еврозоната. Липсва визия за най-важните приоритети на българското общество, което е особено видно в партийните дебати, партийните елити не дебатират истински за важните цели на България. Затова все по-малко хора отиват да гласуват. Да четеш така написаното от Страшимиров е меко казано израз на функционална неграмотност. Естествено, че той не коментира армейския живот, макар че дава военен пример. Той говори за нещо съвсем друго, което коментирам по-горе в този пост.

Браво, ти си титан на мисълта, къде си ти, къде е някакъв си фатмак Антон Страшимиров. Да ти имам самочувствието.

В цитата от книгата на Страшимиров той излиза от сферата на войната и извежда една по-широка перспектива на качествата на народа ни, а именно: "Строго и ясно определена работа при предварително установени ръководители ще бъде от българите безусловно изпълнена - поне доколкото е изпълнима. Но щом тази зададена работа се изпълни, и ако веднага не се създаде нова задача, у българите взема връх отрицателната черта...възразяват, критикуват, готови са да се карат... завист, злоба, почти безпричинна отмъстителност..." Това, според мен, обяснява защо и днес повечето българи в чужбина успяват да се адаптират и прогресират... и защо бягат. Просто навън те намират истинската си същност в "строго и ясна определена работа с предварително установени ръководители". И това в добре уредени общности с ясни правила, при които има развитие. За съжаление обществото ни е във втората описана от Страшимиров фаза: "и ако веднага не се създаде нова задача, у българите взема връх отрицателната черта...възразяват, критикуват, готови са да се карат... завист, злоба, почти безпричинна отмъстителност..." От доста време сме в това безвремие. Дефектът не е в "матриала", според мен, дефектът е в лидерството. За доказването на военните качества, да чукнем на дърво дано не се наложи.

Българите сме изключително добри, когато воюваме, стига да имаме ясна цел и лидер. Примерите са много, този е от най-характерните: https://bg.wikipedia.org/wiki/Нишка_операция_(1944) Втора Българска армия, под командването на генерал Стойчев, разбива с минимални загуби елитна СС дивизия на Вермахта -1500 убити и ранени от българска страна срещу 9000 от немска. Ето какво пише Антон Страшимиров за тази черта на българите в книгата си "Книга за Българите", издадена през 1918: https://www.strumski.com/books/a_strashimirov_kniga_za_bulgarite_1918.pdf "поставете българина на ясно, на светло"

За географията донякъде съм съгласен, но не съвсем. България започва да се обвързва с германската икономика много преди географията да има такова значение, фактически след преврата на кръга Звено /който е проюгославски и профренски/ и последвалото го 10-годишно еднолично управление от безпартиен парламент под ръката на Царя. Тогава става голямото преобръщане в работещия банков капитал в българската икономика - от предимно френски, капиталът е заменен от германски и това тласка България в орбитата на Хитлер. Военната сила на Царството по онова време не е малка и е съизмерима с тази на Турция, България държи 300 000 щика армия, добре оборудвана и тренирана с грамотно и образовано офицерство, така че не би била лесен залък за преглъщане от Вермахта, каквато не е била и за Червената армия. При Швейцария не толкова географията, а това, че е банков център на Европа я спасява от военна интервенция, всички си съхраняват там парите, как да тръгнат срещу банкера си.

Много е спорна тази теза, Турция през ВСВ е нейното опровержение, тя запазва неутралитет през цялото време, като поддържа интензивни икономически отношения и дипломатически връзки както с Германия, така и със Съюзниците.

И какво от това, важното е с какво са се занимавали хората там, а не колко е населението. Населението на Ватикана колко е? Хайде да не изместваме Има големи села и малки градове, по-големи села от малки градове. Аз не деля хората на селяни и граждани, селянинът Елин Пелин от Байлово е много повече гражданин на България от мнозина селяндури в София.

Левски е от Карлово, Ботев е от Калофер. Карлово и Калофер не са били и не са села. Стамболов е от Велико Търново. Петко Славейков също е роден във Велико Търново. Каравелов, Бенковски, Каблешков са от Копривщица. Да бъдем точни.

Ами... според мен, Даймън е милиардер-прагматик, който преди всичко се интересува успешно да управлява собствения си бизнес, тоест не е професионален политик. Тук: https://www.cnbc.com/2024/01/17/cnbc-transcript-jpmorgan-chase-chairman-ceo-jamie-dimon-speaks-with-cnbcs-squawk-box-from-the-world-economic-forum-in-davos-switzerland-today.html е транскрибиран целият му разговор-интервю в cnbc, където накрая той казва: КЕРНЕН: Знаеш какво обичам в теб, Джейми, и съм ти го казвал много пъти, ти каза веднъж, че едва ли не съм демократ. Днес всички неща, които казахте за MAGA, това, което казвате, е наистина да се опитате да помогнете на Демократическата партия, защото това, което използвате, е трудна любов. Ти не си МАГА. Няма да станеш републиканец, не мисля. Но разбираш ли... ДАЙМЪН: Винаги казвам, че имам демократично сърце и републикански мозък. КЕРНЕН: Точно така. ДАЙМЪН: И все повече мисля, че демократите имат големи сърца и много малки мозъци. Те трябва да бъдат малко по-внимателни относно политиката и как работят нещата. КЕРНЕН: Ако /когато си/ на върха /на властта/ всички неща, които правиш, за да се опиташ да помогнеш на хората в дъното /на социалната пирамида/, всъщност ги нараняват, трябва да се справиш с това някой ден. ДАЙМЪН: Добре, съгласен съм. КЕРНЕН: В крайна сметка. Те не го правят. ДАЙМЪН: Ще дойда да си призная тук, ако това някога се случи. КЕРНЕН: Демократическата партия трябва да каже, вижте, опитахме всички тези неща и влошихме нещата. Така че, знаете ли, поне се придържайте към това. ДАЙМЪН: Също така искам да отбележа, че когато ходя в окръг Колумбия през цялото време, прекарвам много време там, ще ви кажа, че каните по телевизиите все, да ги нарека лудите /политици/, има много центристи републиканци, има и такива демократи, които, ако седнеха тук, би трябвало с тях... КЕРНЕН: Може да са мнозинство, може да са 80 процента /такива/. ДАЙМЪН: Може да е...

Зад Тръмп застава цялата партийна машина на Републиканската партия, не случайно той не се кандидатира като независим, каквито намерения беше декларирал не веднъж преди. Дали ще има плавен преход, според мен, зависи много от това дали политиците и елитите в САЩ ще успеят да постигнат компромис. Факт е обаче, че някои от действията на администрацията на Байдън в икономиката, де факто са продължение на политиката на Тръмп. Много показателно в това отношение е изявлението на управляващия директор на най-голямата банка ДжиПиМорган, Джейми Даймън, пред форума в Давос: https://www.cnbc.com/2024/01/17/jamie-dimon-praises-trump-warns-maga-criticism-could-hurt-biden.html Самият Даймън преди това беше обсъждан като възможна кандидатура за президент на САЩ.

За да правим разлика между класически либерализъм и неолиберализъм, трябва да изясним основните принципи на единия и на другия. Тук ще публикувам едно, според мен, доста точно и пълно мнение по този въпрос като изходна гледна точка: Класически либерализъм срещу неолиберализъм Разликата между „класическия либерализъм“ и „неолиберализма“ е объркваща за много хора; така че нека обобщим накратко тези термини и някои от хората и идеите, свързани с тях. Класическият либерализъм се корени в хуманизма. В областта на икономиката „класическият либерализъм“ обикновено се отнася до съвкупността от социоикономически науки на Адам Смит („класически либерал“) и неговите философски потомци. Класическите либерали бяха фокусирани върху неблагоприятните икономически и социални последици от предкапиталистическата система на меркантилизма. Те извличат своите прозрения за икономическите пазари, геополитиката и човешката природа от хуманистични философи от епохата на Просвещението като Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо и Имануел Кант. Заедно тези социални и икономически философи разработиха „Теория за социалния договор“ и много други идеи, свързани с връзката между хората, икономиките и правителствата. От 18- ти век икономистите , следващи традицията на Адам Смит, продължават да поставят висок приоритет върху максимизирането на човешкото здраве и благосъстояние в своите икономически и търговски теории. Неолиберализъм = Нов икономически либерализъм Науките в областта на икономиката в САЩ от 80-те години на миналия век са значително доминирани от тесен набор от икономически идеи, които могат да бъдат класифицирани като „неолиберални“, защото представляват нова („нео“) форма на „икономически либерализъм“. Този нов икономически либерализъм се характеризира с набор от теории за това как икономиките, корпорациите, правителствата и глобалната търговия биха могли теоретично да работят при перфектни условия , със силен акцент върху абстрактните теории за пазарно равновесие и върху математически модели. На пръв поглед неолибералните икономически теории изглеждат в съответствие с идеалите за свободен пазар на Адам Смит, но в действителност неолиберализмът значително се отклонява от класическия икономически либерализъм на Адам Смит и повечето икономисти преди 80-те години. Неолиберализъм: „Стабилизирайте. Приватизирайте. Либерализирайте. ” Това е известна мантра, която неолибералите често са използвали, за да уловят същността на собствената си икономическа философия, която по ирония на съдбата е дестабилизирала буквално всяка страна, в която е била изцяло възприета. В тази мантра се подразбират следните основни принципи на неолиберализма. - Дерегулирайте всички пазари, особено финансовите пазари и пазара на труда (въз основа на априорна вяра в способността на банкерите и корпоративните ръководители да се регулират сами). - Демонтирайте програмите за вътрешна социална стабилност (независимо от неизбежната социална, политическа и икономическа нестабилност, която това създава), защото личната отговорност е от първостепенно значение . - Приложете програми за корпоративно благосъстояние и обширни правила на СТО, за да защитите банките и притежателите на облигации от техните собствени злоупотреби и небрежно управление на риска, включително спасяване и много други правителствени намеси (като същевременно игнорирате непрекъснатото създаване на рискове и лицемерното противоречие на техния мандат за „лична отговорност“ по-горе ). - Премахнете капиталовия контрол, за да позволите на „горещите пари“ да се движат бързо между страните, така че инвеститорите и корпорациите да могат да използват възможностите за арбитраж на пазара на труда, данъците, валутата и природните ресурси (независимо от дестабилизиращото въздействие, което горещите пари имат върху всички пазари навсякъде). - Насърчавайте финансизирането на почти всичко, включително реинженеринг на западни производствени и застрахователни компании в квазибанки и търговци на деривати, за да „диверсифицират риска“ (но вдействителност за да използват измамите за бързо забогатяване на Уолстрийт, защото реалните производствени индустрии не са в състояние да увеличат тримесечните печалби достатъчно, за да гарантират техните бонуси за опции върху акции.) - Продайте всички публични активи на частни собственици (независимо дали частните пазари на дадена държава са достатъчно зрели или прозрачни или достатъчно регулирани, за да управляват ефективно тези активи). - Отнасяйте се към чуждестранните инвеститори по абсолютно същия начин като към местните инвеститори (пренебрегвайки очевидната реалност, че чуждестранните инвеститори нямат същата лоялност и ангажираност към икономическите и социални нужди на страната като местните инвеститори). - Настоявайте, че на чуждестранните инвеститори трябва да бъде позволено да притежават и контролират жизненоважни инфраструктурни активи в секторите на енергетиката, банкирането, телекомуникациите, разпределението на водата, транспорта и природните ресурси (като същевременно забраняват чуждестранната собственост и контрол върху жизненоважна инфраструктура и ресурси във вашите собствени страни). - Намалете преговорната сила на работниците, елиминирайте защитата на пазара на труда и възприемете произволната и необоснована представа за „естествен процент на безработица“. (Разбира се, тази „естествена норма“ никога не е „естествена“. В действителност неолибералната „естествена норма“ е каквато и да е ставка, която съществува, след като всички корпоративни социални грижи и правителствени трудови политики са повлияли на пазара на труда, включително политики, които насърчават офшоринг, аутсорсинг, потискане на заплатите на труда, разбиване на синдикатите, натиск върху цените на труда от законите за минималната заплата, които потискат създаването на работни места в страната, наред с много други „естествени“ фактори.) - Насърчавайте „свободната търговия“, като принуждавате развиващите се страни да премахнат търговските политики, които защитават техните икономики от враждебни външни политически и икономически сили, преди да са достатъчно силни, за да издържат ефективно на такива сили (докато същевременно неолибералите правят всичко възможно, за да защитят собствените си икономики). - Отхвърлете всички форми на индустриализация със заместване на вноса (ISI) в полза на стриктното придържане към воден от износ растеж и произволната представа за „сравнително предимство“ (като същевременно пренебрегвате как това обрича развиващите се нации на прединдустриализиран начин на производство; пречи им да постигнат устойчиво, стабилно и дългосрочно икономическо развитие; държи ги зависими от вносни промишлени стоки от индустриализираните нации; и ги държи подчинени на икономическите и политическите програми на индустриализираните нации). - Попречете на държавите да налагат собствените си разпоредби за безопасност за вносни продукти (независимо от това как групите с корпоративни интереси и конфликтите на интереси в страните износителки могат да компрометират безопасността на техните изнасяни продукти). - Попречете на държавите да налагат собствените си екологични разпоредби срещу чуждестранни корпорации (независимо от екологичните последици). - Наложете глобален режим на интелектуална собственост, който не позволява на държавите да развиват своя собствена интелектуална собственост в жизненоважни области като здравеопазване, производство на храни, производство на чиста енергия и много други. - Намалете данъците за хората с най-големи доходи (независимо от фискалното състояние на правителството). - Намалете размера на правителството като самоцел (без сериозно проучване колко голямо или малко трябва да бъде едно правителство , за да постигне дългосрочна икономическа и социална стабилност). - Отхвърлете всяка форма на парична автономия и наложете макроикономически ограничения на всички страни (с изключение на собствената ви страна). Вашингтонският консенсус Взети заедно, предходният пакет от икономически, трудови и търговски политики представлява основната доктрина на неолиберализма. Също така често се смята за „Вашингтонски консенсус“, тъй като високопоставени политици и мозъчни тръстове във Вашингтон са известни с налагането на този пакет от политики на много страни по света от края на 70-те години на миналия век. Този пакет от политики е наложен под формата на „Програми за структурно приспособяване“, тактики за пряка двустранна търговия и дипломатически натиск и косвено от влиянието на правителството на САЩ върху МВФ, Световната банка, СТО и много други междуправителствени и неправителствени организации, университети и мозъчни тръстове за публична политика. Днес фразата „Програма за структурно приспособяване“ е толкова хулена в развиващия се свят, че МВФ и Световната банка официално промениха името й на „Инициатива за стратегия за намаляване на бедността“. Неолибералният капитализъм унищожи глобалното доверие в капитализма. Основните неолиберални икономисти и тяхната учебна програма, която доминира в програмите по икономика на колежа по целия свят, настроиха по-голямата част от човечеството срещу капитализма. Това само по себе си е трагедия, но когато плодовете на капитализма станат толкова далеч от по-голямата част от човешкото население, не е изненада, че по-голямата част от човечеството ще възприеме капитализма като враждебен към своето съществуване. Грешка е за успешните бенефициенти на капитализма да приемат, че свободният пазар сам ще оправи всичко. Милиарди хора по света отчаяно търсят алтернатива – трети път, който не е колективизъм и не е тирания на богатите срещу бедните. Те просто искат система, която не институционализира бедността и тиранията. Колкото по-дълго трябва да чакат такава система, толкова по-голяма ще бъде враждебността им към статуквото. https://ginifoundation.org/kb/classical-liberalism-vs-neoliberalism/

Най-общо казано, тогава влезе в обращение т.н. Модерна монетарна теория, която пропонира, че за страна като САЩ дългът няма значение, защото те могат да отпечатат толкова от своята валута, колкото искат, тъй като тя е световната валута. Тогава окончателно беше премахнато и разграничаването между инвестиционни банки и депозитни банки, регламентирано със закон от 1933. Всичко се базираше на опиянението от падането на Съветския блок, най-ярък израз на това е "Краят на историята" на Фукуяма. Последваха две големи финансови кризи - Дот-ком балона и Ипотечната криза - но вместо да гасят пожара на финансовите спекулации с вода, започнаха да ги поливат с бензин, с количествени улеснения, като ЕС и другите ЦБ последваха САЩ; и ето ни тук. Чудодейното "спасение", според същите пропоненти на Модерната монетарна теория е електронната валута на Централните банки, но, според мен, това няма да реши въпроса.

Ето ги 10-те точки на т.н. Вашингтонски консенсус от 1989, който е сочен за икономическата основа на неолиберализма, и който сега администрацията на Байдън декларира за отживелица: 1. Дисциплина на фискалната политика , с избягване на големи фискални дефицити спрямо БВП; 2. Пренасочване на публичните разходи от субсидии към широкообхватно предоставяне на ключови услуги в полза на растежа и борбата срещу бедността като основно образование, първично здравеопазване и инвестиции в инфраструктура; 3. Данъчна реформа , разширяване на данъчната основа и приемане на умерени пределни данъчни ставки; 4. Лихвени проценти , които са пазарно определени и положителни (но умерени) в реално изражение; 5. Конкурентни валутни курсове ; 6. Либерализация на търговията : либерализация на вноса, с особен акцент върху премахването на количествените ограничения (лицензиране и др.); всяка търговска защита да бъде осигурена чрез ниски и относително еднакви тарифи ; 7. Либерализация на входящите преки чуждестранни инвестиции ; 8. Приватизация на държавни предприятия ; 9. Дерегулация : премахване на регулации, които възпрепятстват навлизането на пазара или ограничават конкуренцията, с изключение на тези, които са обосновани от съображения за безопасност, опазване на околната среда и защита на потребителите, както и пруденциален надзор на финансовите институции ; 10 Правна сигурност на правата на собственост . https://en.m.wikipedia.org/wiki/Washington_Consensus ЕС до 2008 плътно се придържаше към 10-те точки. Същото не бих казал за САЩ, особено за точки от 1 до 4. Този консенсус има и предистория, която според мен, започва с отмяната на златния стандарт от Никсън, последвалото рязко обезценяване на долара, стопирано от заместването на златото, като подкрепяща щатския долар стойност, със стойност на нефта /споразумението на Кисинджър със Саудитска Арабия да продава нефт единствено и само в долари на всички; рязкото вдигане на лихвите от председателя на Фед, Пол волкър, до 20 процента, което потапя надолу основните валути спрямо долара с почти 50 процента, и накрая договорката от хотел Плаза през 1985 за девалвация на долара спрямо тези валути от 1985: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Plaza_Accord Основната пробойни във Вашингтонския консенсус са огромните дефицити, отрицателните реални лихвени проценти и не на последно място отнемането на монопола на щатския долар в търговията с нефт. Последното, според мен, в комбинация с другите два фактора, е пробойна във Вашингтонския консенсус, която не може да бъде затворена.

Тогава за внесли като апортна вноска 140 декара общинска собственост, върху която частник е поел ангажимент да строи увеселителен парк. Той, както се случва по тези географски ширини, нищо не е построил, и прехвърля собствеността от 140 декара на друг собственик. Новият собственик е бил един път "обезпечен" за разликата от 140 - 80 декара в Гребната база, тоест 60 декара с 50 декара общинска земя в различни зони на Пловдив с право на строеж върху тези 50 декара. Сега, като изкупуват от него по пазарна цена 65 декара, пак му оставят разликата до 80, тоест петнадесетина декара да си строи човека.

променили са статута на земята през 2022: Въпреки гражданското недоволство и протестите, общинският съвет в Пловдив даде възможност да бъдат застроени над 80 хил. кв. метра от парка при Гребната база в града. Това стана с одобряването на промени в общия устройствен план на града. С викове "Мафия" присъстващите в залата недоволни граждани приеха решението на общинския съвет, взето с 38 гласа "за". Съветниците не приеха нито едно от предложенията по въпроса – за отлагане на точката, за по-подробно обсъждане, за запазване на зелените площи. https://www.mediapool.bg/plovdiv-razreshi-stroezhi-varhu-nad-80-dka-ot-parka-krai-grebnata-baza-news342257.html Ако отворите сайтовете за продажби на парцели в Пловдив, ще видите, че разликата в цените на такива около Гребната база между такива с право на строеж и без право на строеж е точно толкова - 60 евро без право на строеж и 250 евро с право на строеж за кв. м.

При това всичко е законно, не можеш с пръст да ги пипнеш: първия път са продали земята със статут без право на застрояване, после същите смърфове от общинския съвет й гласуват статут на право за застрояване, и накрая, когато гражданите почват да протестират че им вземат парка, пак същите смърфове се "вслушват" в справедливите протести на гражданството и вземат решение да изкупят земята по пазарни цени, вече по 250 евро на кв. м., колкото са пазарните цени, като плащат на собственика от бюджета. Собственикът, без да си мръдне пръста, реализира печалба от 28 млн. лева.

https://www.weforum.org/agenda/2024/01/special-address-by-javier-milei-president-of-argentina/ Милей е отишъл в Давос с обикновен пътнически полет, за разлика от повечето ВИП персони, популизъм или не, факт. Според мен, ако се опитам да характеризирам с една дума системата в която живеем от доста време, то е клептокрация, а с малко повече - управления на партократи, които крадат в синергия с олигарси. Защо се въртим в този омагьосан кръг вече десетки години, голяма тема. Дали можем да излезем от него и как, още по-голяма тема, но се отдалечаваме от темата "защо либерализмът се провали". Държа си на първото мнение, че либерализмът не се е провалил, проваля се т.н. неолиберализъм, особено в икономиката.

Според мен ценностната система, както на децата, така и на родителите им, се формира от начина им на живот. Дори и един родител да проповядва Десетте Божи заповеди, ако около него в службата му или във фирмата, например, всички крадат, детето едва ли ще се впечатли от морала на родителя си, защото вижда навсякъде около себе си неговото опровержение, децата на родители, които по един или друг начин са крали, са богати и т.н. Цанов идеализира морала по време на социализма и този в САЩ от миналия век, но, според мен, малко лицемерно. Та нали тогава НРБ изнасяше по "канали" наркотици към Запада, за да го "разложи", а тези наркотици пак са убивали деца. Просто след падането на Стената се отвори и вътрешния пазар, покрай трафика. Оставам си на мнението, че най-важното нещо е да има справедливи закони и те да се спазват от всички, като за това са отговорни всички видове власти, включително медиите.

А дали не причинява?

Напълно съм съгласен, особено за европейския исторически път на развитие; за Азия моделът на история е малко по-различен, според мен, там автократичния икономически модел показва добри икономически резултати, Ли Куан Ю в Сингапур е бил стопроцентов автократ. Моделът на либерализъм в икономиката, според мен, както всяко нещо с дозирането е доколко. В САЩ в края на 19-ти и до средата на 20-ти век либералната конкуренция е съчетана с регулиране на монополите от федералното правителство, което води до позитивни резултати. Разбиването на големите монополи в железниците и нефтодобива ускоряват развитието. Има и друго нещо - при индустриалния капитализъм самите фабриканти са класата, която настоява държавата да инвестира данъците в т.н. естествени монополи, които са транспорт, здравеопазване и жилищно строителство. Това не се прави от алтруизъм, а от простата сметка на индустриалците, че така могат да плащат по-малко на работниците си, като държавата се грижи за техните жизненоподдържащи функции, а индустриалците инвестират в нови технологии и производства свободния капитал. Това започва да се променя някъде след ПСВ в САЩ със създаването на Федералния резерв, по същество частен монопол в банкирането. Мисля, че в последните няколко години има осъзнаване на позитивите в такъв вид развитие, нещо което е публично артикулирано дори от Байдън тук: Администрацията на Байдън току-що обяви смъртта на неолиберализма https://nymag-com.translate.goog/intelligencer/2023/05/biden-just-declared-the-death-of-neoliberalism.html?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp както и по-друг начин в речта на новоизбрания президент на Аржентина Хавиер Милей пред форума в Давос, много интересна реч.

Линията е в прилагането на закона. И сега има закон, забраняващ секс с малолетни и разпространение на наркотици. Работата на полицията и прокуратурата е да прилагат този закон. Щом един ютубър и двама геймъри толкова лесно стигат до нарушители на закона, какво им пречи на правоохранителните органи да го правят? Чисто реторичен въпрос. Рибата се вмирисва откъм главата.

В ядрото на Стара Европа либералната демокрация функционира в идейната сфера на християндемокрацията, най-голямата партия център-дясно е ЕНП. До Ковид и войната в Украйна този модел работеше добре, като неговото ядро беше германската индустриална машина. У нас, според мен, нещата тръгнаха накриво още в първите години на прехода. По начало българската номенклатура беше най-тясно свързана със съветската и затова преходът вървеше почти успоредно с процесите в Русия. Особеност е, че българските номенклатурни кадри бяха условно разделени на "националисти"/живковисти/ и "либерали" /лукановисти/, които две котерии и досега враждуват люто, мимикрирайки като европейска либерална демокрация под разни партийни имена. Дали ще се върнат към кафяво-червен режим тип "Булгар! Булгар!", според мен не, освен ако външни фактори не ги тласнат към това.