Б. Киров

Цифрите така илюстрирани са коректни, но нали прочете коментарите под тях, на въпроса каква методика е използвал, публикуващият диаграмата, тя си е негово творение, отговаря на МВФ и Световната банка. Да, но двете дават различни цифри, тази на МВФ дава с 3 трлн. долара по-ниска от тази на Световната банка. Защото двете методики са различни, МВФ взема БВП на Китай и го изчислява по инфлацията на юана към долара в момента, а тя е над 11 процента, после го обръщат в долари и оттам идват тези по-ниски цифри. Същата методика приложена примерно към БВП на Германия дава същите резултати, пак заради инфлацията на еврото спрямо долара. И така излиза, че номинално в юани БВП на Китай расте / в прогнозата на МВФ с 2.8 процента, в тази на Световна банка с около 4.8, но изражението в засилен долар в оценката на МВФ пада под стойността на БВП на Китай от миналата година, хем расте с 2.8 процента в юани, хем пада с 2-3 процента в долари. Това, според мен, са лееко некоректни игри с цифрите. Но имат ефект в Туитър.

Молотов е министър на Външните работи и главен преговарящ с Германия, Сталин е върховен главнокомандващ и генерален секретар на управляващата комунистическа партия. Как указанията на Сталин /главнокомандващ и генерален секретар/ към външния му министър да не са официална позиция? Но вие си разтягайте локумите, норма за това тук няма. Решаването на съдбата на Турция, според вас, казано от Сталин "участие в турския въпрос" ли означава. Хм, според мен, решаването на съдбата на една държава от друга означава нещо съвсем друго. Но няма да спорим.

Какво доказват ли? Хайде, много добре знаете какво доказват: в) Болгария — главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Г. и И., отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию. Нали вашата реплика беше 6 месеца преди Вермахта да навлезе в Русия, Сталин иска от Германия "вводом советских войск в Болгарию." Сталин не иска от Борис/ и Хитлер "да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите." За какво пък да го иска от Борис, след като в България влязат съветски войски? Те не могат ли сами без Борис да си осигурят от Турция достъп до проливите. Да ви го преведа или ще ме питате пак какво доказва?

Специално за вас го намерих това, черно на бяло Записки на Молотов, от указанията дадени му от Сталин преди срещата му с Рибентроп, обозначена е и датата, 9 ноемри 1940: «С. секретно. В. М. Некот. дир-вы к Берл. поездке (9/XI.40 г.) 1. Цель поездки: а) Разузнать действительные намерения Г. и всех участников Пакта 3-х (Г., И., Я.) в осуществлении плана создания «Новой Европы», а также «Велик. Вост.-Азиатского Пространства»: границы «Нов. Евр.» и «Вост.-Аз. Пр.»: характер госуд. структуры и отношения отд. европ. государств в «Н. Е.» и в «В.-А.»; этапы и сроки осуществления этих планов и, по кр. мере, ближайшие из них; перспективы присоединения других стран к Пакту 3-х; место СССР в этих планах в данный момент и в дальнейшем. б) Подготовить первоначальную наметку сферы интересов СССР в Европе, а также в Ближней и Средней Азии, прощупав возможность соглашения об этом с Г. (а также с И.), но не заключать какого-либо соглашения с Г. и И. на данной стадии переговоров, имея в виду продолжение этих переговоров в Москве, куда должен приехать Риб-п в ближайшее время. 2. Исходя из того, что с.-г. соглашение о частичном разграничении сфер интересов СССР и Герм. событиями исчерпано (за исключ. Финл.), в переговорах добиваться, чтобы к сфере интересов СССР были отнесены: а) Финляндия — на основе с.-г. соглашения 39 г., в выполнении которого Г. должна устранить всякие трудности и неясности (вывод герм. войск, прекращение всяких политич. демонстраций в Ф. и в Г., направленных во вред интересам СССР). б) Дунай, в части Морского Дуная, — в соответствии с директивами т. Соболеву. Сказать также о нашем недовольстве тем, что Г. не консультировалась с СССР по вопросу о гарантиях и вводе войск в Румынию. в) Болгария — главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Г. и И., отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию. г) Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия, т. к. у нас есть серьезные интересы в Турции. д) Вопрос о дальнейшей судьбе Румынии и Венгрии, как граничащих с СССР, нас очень интересует и мы хотели бы, чтобы об этом с нами договорились. е) Вопрос об Иране не может решаться без участия СССР, т. к. там у нас есть серьезные интересы. Без нужды об этом не говорить. ж) В отношении Греции и Югославии мы хотели бы знать, что думает Ось предпринять? з) В вопросе о Швеции СССР остается на той позиции, что сохранение нейтралитета этого государства в интересах СССР и Германии. Остается ли Г. на той же позиции? и) СССР, как балтийское государство, интересует вопрос о свободном проходе судов из Балтики в мирное и военное время через М. и Б. Бельты, Эрезунд, Категат и Скагерак. Хорошо было бы, по примеру совещания о Дунае, устроить совещание по этому вопросу из представителей заинтересованных стран. к) На Шпицбергене должна быть обеспечена работа нашей угольной концессии. 3. Транзит Германия — Япония — наша могучая позиция, что надо иметь в виду. 4. Если спросят о наших отношениях с Турцией — сказать о нашем ответе туркам, а именно: мы им сказали, что отсутствие пакта взаимопомощи с СССР не дает им права требовать помощи от СССР. 5. Если спросят о наших отношениях с Англией, то сказать в духе обмена мнений на даче Ст. 6. Сказать, что нам сообщили о сделанных через Рузвельта мирных предложениях Англии со стороны Германии. Соответствует ли это действительности и каков ответ? 7. На возможный вопрос о наших отношения с США ответить, что США также спрашивают нас: не можем ли мы оказать поддержку Турции и Ирану в случае возникновения опасности для них. Мы пока не ответили на эти вопросы. 8. Спросить, где границы «Восточно-Азиатского Пространства» по Пакту 3-х. 9. Относительно Китая в секретном протоколе, в качестве одного из пунктов этого протокола; сказать о необходимости добиваться почетного мира для Китая (Чан-Кайши), в чем СССР, м. б. с участием Г. и И., готов взять на себя посредничество, причем мы не возражаем, чтобы Индонезия была признана сферой влияния Японии (Маньчжоу-Го остается за Я.). 10. Предложить сделать мирную акцию в виде открытой декларации 4-х держав (если выяснится благоприятный ход основных переговоров: Болг., Турц. и др.) на условиях сохранения Великобританской Империи (без подмандатных территорий) со всеми теми владениями, которыми Англия теперь владеет, и при условии невмешательства в дела Европы и немедленного ухода из Гибралтара и Египта, а также с обязательством немедленного возврата Германии ее прежних колоний. 11. О сов.-японских отношениях — держаться вначале в рамках моего ответа Татекаве. 12. Спросить о судьбе Польши, — на основе соглаш. 1939 г. 13. О компенсации собственности в Прибалтах: 25% в один год, 50% — в три года (равн. долями). 14. Об эконом. делах: — в случае удовл. хода перегов. — о хлебе». http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/20.html За съжаление не успях сега да открия фотокопието от документа с доклада на Молотов след тази среща, има такова, там Молотов вече докладва как е протекъл разговорът му с Рибентроп. Имайте предвид, че действието се развива около 6 месеца преди нахлуването на Хитлер в СССР.

Запалете го, Пейчев, по-малко ще лежите и е по-малко рисковано, вижте македонеца, който запали българския клуб в Охрид, дадоха му няколко месеца, ако ви хванат. Но няма да сбъркате при никой случай.

п.с. Извинявам се не съм схванал написаното, но не ми се връща толкова назад, да СССР се включва в Тристранния пакт с Германия, Италия - Япония, но нали говорим за днес, моя грешка, все пак написаното отдолу си остава в сила. Напълно, цялата програма на Михаил Горбачов имаше за цел това включване. Знаем го дори по това което ставаше през последните години преди да падне стената и у нас, България имаше превъзходни икономически връзки с Германия и Франция. Светът през 90-те беше единен както никога преди и след това.

Според мен някъде до 2008 година китайско-американските отношения бяха напълно вградени в мултилатеризма, тогава дори някои икономисти полунашега говореха за "държавата Кимерика Китай + Америка/, дотолкова бяха преплетени икономическите интереси на двете страни, а китайците следваха без особени обструкции американското лидерство. Разколът започна след кризата от 2008, дотогава и Русия не правеше особено големи проблеми в международен план, нейната ЦБ стриктно следваше политиките на МВФ, това бяха най-добрите икономически години за руските граждани, а Путин беше сложен на корицата на Форбс като "Човек на годината". Изострянето на икономическата криза, финансово-икономическа, в световен мащаб постепенно ерозира следвоенния ред и сега пукнатините вече са пропасти.

Колега Пейчев, кое не е така. Сега тук не сме в детската градина да си играем на "стрижено и косено", аз да тропна с краче и да ви отговоря, "така е пък!" Пиша какво съм прочел в стенограмата, беше публикувана в руски сайт, Молотов открито изказва възмущението си от предложението на Рибентроп, когато докладва на Сталин. Сега вие изглежда сте обсебен от идеята си, че руснаците са "англосаксонски кучета" и настоявате в редица постове на нея, като се аргументирате в един, че Русия никога не е водила война с англосаксонците. Водила е, Кримската война. Студената война също беше срещу англосаксонците. Прокси войната в Афганистан срещу кого беше.

Аз и в темата за Капан на Тукидид го бях засегнал, но сега с риск да се повтарям, ще го напиша съвсем определено - основното и най-важно противоречие между САЩ и Китай не е нито идеологическо, нито търговско, нито дори военно. Става въпрос за привилегията на американския долар да бъде световна резервна валута и да се злоупотребява с тази привилегия. Всъщност американската страна се отмята от ангажимента си приет в Бретън Уудс за следвоенното финансово състояние на света, като отменя връзката на долара със златото. До 1971 доларът е толкова добър колкото златото, а златото играе роля на световна резервна валута, равноотдалечена от всички останали. Още тогава Кейнс предлага вместо долар да бъде въведена международна валута, която да бъде равноотдалечена от всички останали, нарича я банкор, а Трифин по-късно развива теорията за Дилема на Трифин - нацията чиято валута е световна ще изпада хронично в търговски дефицит и в крайна сметка ще се деиндустриализира, защото всички останали нации в стремежа си да притежават нейната валута ще се стремят да продават евтино стоките си на нейния пазар и да обезценяват своите валути спрямо нейната. Китайците повтарят тези аргументи на Кейнс и Трифин от 2009 година насам и настояват за въвеждане на такава наднационална резервна валута, равноотдалечена от всички останали и по същество неутрална. Всъщност СПТ теоретично е замислена като такава алтернатива, но никога не е въвеждана като световна резервна валута със споразумение като това в Бретън Уудс, по обясними причини. Докато този проблем не бъде решен по един или друг начин, според мен, капанът на Тукидид ще съществува, независимо кой е на върха на световната хранителна верига - САЩ, Европа, Китай или Индия.

Преди време ми попадна стенограмата от преговорите Молотов-Рибентроп, последните пазарлъци между двамата за зони на влияние /разбирай окупация/ на Европа. Бяха публикувани и докладните записки на Молотов за резултатите от тези пазарлъци. Там Молотов изказваше възмущение от наглостта на германците, които предложили на съветската страна сфери на влияние в Персия и Индия, един вид как ги пращат за зелен хайвер, предявявайки претенции върху цяла Западна и Централна Европа.

На този линк в статия от 2017, първата година от президентството на Тръмп, има статия за Капана Кинделбергер, в която се сравняват 30-те години на миналия век, когато Великобритания се оттегля от ролята си на световен хегемон, но САЩ не запълват празнината, резултат - ВСВ. https://www.belfercenter.org/publication/kindleberger-trap Авторът е направил и много уместна, според мен, препоръка за отношението към Китай. Но кой да чете такива статии от действащите политици, те са хора на ситуационните реакции, мислят след като нещата се случват.

Хващам се за това, за да се върна отново към проблема с неплатимия дълг. Цунгцванг, както е известно е термин от шахматната игра, който обозначава ситуация, при която играчът няма полезен ход, каквото и да играе, с която и да е фигура, той има само губещи ходове и губи играта. Обикновено опитните шахматисти в тази фаза на играта спират да играят и се предават, за да не станат за резил. Не е така в хазартните игри, специално в покера. там няма цунгцванг, защото може да се блъфира и с по-слаба карта да спечелиш всички залози на масата. Правя този офтопик, като въведение на тази прогноза на Питър Шиф, тъй като не мога да бъда по-убедителн с цифрите от него: Calling the Fed’s Bluff: They are Holding a Losing Hand "Напоследък Фед играе голяма игра. Много хора ( включително и аз ) предположиха, че Фед ще се откаже. Има много добра причина - Фед ще смаже икономиката и Министерството на финансите на САЩ с по-високите лихви.В действителност Федералният резерв държи губеща ръка и се опитва да блъфира за да спечели тази игра. Досега Федералният резерв се противопоставя на скептиците, придържа се към своята версия и държи твърд курс нагоре за лихвите. Въпреки ястребовата му позиция обаче, можем да сме сигурни, че Фед блъфира. Всеки знае, че в един момент по-високите лихви ще се окажат катастрофални . Поставянето на точна времева линия е трудно, но не и невъзможно. Някой може действително да провери числата и да види кога Фед ще бъде принуден да свали и покаже своите карти. Така че това направих. Започнах с данни, публикувани от Министерството на финансите, които показват целия им дълг всеки месец. Показва падежите и лихвените проценти. След това комбинирах данните от Министерството на финансите със собствената прогноза на Фед. Изчислението беше извършено само върху търгуем дълг, по-специално сметки, банкноти и облигации. Сравняване на различни тарифи и ... Бам! Дори и най-консервативният случай (3,5%) показва, че дългът става бързо неконтролируем. При този сценарий хазната плаща $600 милиарда годишно лихви до януари 2024 г. Това е повече от два пъти от разходите за лихви през февруари 2022 г. Да, двойно ! И това е сценарият, ако Фед замрази повишаването на лихвите точно сега! Но, нееееееее. Федералният резерв трябва да покаже, че е сериозен. Пауъл е новият Волкър и той трябва да го докаже или Фед може да загуби всякакво доверие. И така, миналата седмица те удвоиха своя блъф. До края на годината сега те очакват лихви от 4,4%, които ще се повишат до вероятно 5% през следващата година. Добре, добре, нека всъщност пресъздадем точно този сценарий. 4% през ноември, 4,4% през декември, 5% през март 2023 г. за цяла година и след това бавно понижаване на ставките в средата на 2024 г. обратно до 3% до 2025 г. Това е прогнозата на Фед. Текущият сценарий на Фед Отделете минута, за да смилате диаграмата по-горе. Обърнете внимание как изглеждат следващите няколко месеца спрямо последните 20 години. Това не е просто малко допълнително напрежение върху икономиката. До януари 2024 г. Министерството на финансите ще трябва да изплаща $740 милиарда лихви! Това е почти $500 милиарда повече, отколкото Министерството на финансите е плащало през 2021 г. Половин трилион долара повече лихви на година... за 15 месеца!! Спомняте ли си, когато хората полудяха, че изпращат на Украйна 40 милиарда долара? Това е 12 пъти по-високо! Това не са измислени числа или най-лошия сценарий. Това използва действителни данни на Министерството на финансите срещу действителния основен сценарий на Фед. Ето какво ще се случи, ако Фед се придържа към настоящия си план. Помните ли през 2018 г., когато Федералният резерв трябваше да се откаже, защото пазарът на акции се срина? Отбелязано е на графиката по-горе, в случай че сте забравили. Е, току-що надминахме това ниво през юни. Фед се движи много по-бързо този път, но данните все още изостават. Ще отнеме време на Федералния резерв да забележи кога наистина са счупили стъкларията в стъкларския магазин. Все пак ще ви разкрия една тайна, те вече са разбили нещо ... просто все още не го знаят (или може би го знаят – просто погледнете валутните пазари). Те се движеха по-бавно през 2018 г., имаха време да наблюдават данните и да видят кога пазарът започва да се свива. След това отне време нивото на лихвата да достигне връх и да се върне надолу след пивота. Докато осъзнаят какво са направили този път, вероятно ще бъде твърде късно. При този основен сценарий дългът ще се увеличи с колосалните 5 трилиона долара до края на 2025 г. Това са по-малко от 40 месеца. Но почакайте. На всяка среща Фед става все по-яростен. Ами ако вдигнат залозите отново? Те просто влязоха „ол-ин“ на срещата през септември. Ами ако следващият им ход е да извадят ключовете от колата си и да ги пуснат в гърнето? Нека стартираме това като алтернативен сценарий. Да приемем, че инфлацията е все още висока след 12 месеца и 5% ставки не са достатъчни. Вместо да намалят лихвите обратно до 3%, те трябва да ги повишат до 6% през следващата година. Това не е сценарий с малка вероятност. Това е много реален риск. При този сценарий Министерството на финансите ще плаща $1,17 трилиона годишно само върху лихвите до 2025 г. Да, това е около $900 милиарда годишно повече, отколкото са плащали през 2021 г., или повече от 4 пъти повече! Това е товарен влак със 100 километра без спирачки, който ще унищожи федералния бюджет, да не говорим за цялата икономика. Но пък вие не се притеснявайте, Фед е ангажиран и „ще направи всичко необходимо, за да върне инфлацията до 2%“. Да, добре – ще погледна още веднъж графиката по-долу и ще ви повтарям ЦЯЛ ДЕН без да спирам, че това е чист блъф. Прогнозата за лихвата – алтернативен сценарий Знам какво си мислите „Уау, това е една една грозна диаграма!“ О, но я чакайте, става още по-лошо. Не забравяйте, че това изчисление се прави само върху сметки, облигации и банкноти. Това изчисление беше добър заместител на общата дължима лихва върху дълга, който също включва неща като I-облигации, премии, нетъргуем дълг и т.н. Това може да се види в следващата диаграма по-долу, където черната линия се проследява добре с лентата графика. Черната линия е изтеглена директно от месечния отчет на Министерството на финансите. Това е действителната платена лихва, отчетена от Министерството на финансите. Както можете да видите, черната линия се оотделя нагоре от изчислената лихва, започваща с Covid. Министерството на финансите плаща много повече лихви за много различни инструменти. Искам с това да ви кажа, че горните сценарии са подценени. Те вземат предвид само една част от дълга, макар и най-голямата част, но реалната лихва расте още по-бързо! И така, какво искам да ви кажа в крайна сметка? Когато сте забит дълбоко в дупка и картите ви са ужасни, имате два избора. Можете да фолднете/свалите картите си/ или да блъфирате. Ако блъфираш, трябва да го направиш достатъчно ефектно, за да изплашиш всички на масата. За съжаление на Фед, те изиграха грешно играта си. Това вече не е преди флопа. Преди флопа Фед имаше ужасяващи карти, но влезе във врътката ва залозите. Те избраха „таргетиране на средната инфлация“. След като това избухна в лицето им с брутална загуба, те вдигнаха залога отново. Този път с „инфлацията е преходна“. Опа! Отново фал. Тогава дойде часът на истината, когато трябва да се направи последния залог и те разбраха, че просто не могат да плащат всичките си предишни залози, а всъщност трябва да направят един последен, който да откаже другите играчи. И така, те блъфираха. Те блъфираха много! За съжаление вече е твърде късно. Всички са обвързани с пота заложен на масата и развръзката идва бързо! Просто погледнете диаграмите по-горе. Вижте червените ленти… това не се случва след 2-3 години. Това се случва в момента ! Не само, че дълговата спирала в момента е в ход, но икономиката сега е изправена пред куп рискове: Какво ще стане, ако намаляващата ликвидност на пазара на облигации създаде скок в лихвите? Ами ако рецесията доведе до спад на данъчните приходи и увеличаване на заемите? Ами ако рецесията се влоши? Ами ако Китай нахлуе в Тайван? Ами ако корпоративен фалит предизвика ефект на доминото? Какво ще стане, ако жилищният пазар падне поради скока на ипотечните лихви? Какво ще стане, ако напълно неравномерната търговия с дълги долари се разпадне? Какво ще стане, ако търговията с дълги долари продължи и чуждестранните валути започнат да се сриват? Ами ако инфлацията не спадне? Ами ако финансовите пазари замръзнат, защото някъде има кредитно събитие? Какво ще стане, ако пазарът не може да поеме цялото ново емитиране на дълг и лихвените проценти се покачат още повече? Какво ще стане, ако Конгресът отговори на някоя от тези възможности с повече разходи? Ами ако новият дълг надхвърли 1,2 трилиона долара годишно? Нито една от тези хипотези не е пресилена. Бих казал, че всяка от тях има ~50% вероятност. Това означава, че вероятността нито едно от тези неща да не се случи е 0,02%. Казано по друг начин, има 99,98% шанс нещо освен дълговата спирала също да се взриви. Така че, когато едно от тези събития се случи, алтернативният сценарий на втората диаграма става най-добрият сценарий. Помните ли още цифрите от нея? Където Министерството на финансите харчи над $1T годишно за лихви? Това се нарича Game Over . Няма абсолютно никакъв начин Фед да остане и да продължи да повишава лихвените проценти, но по някакъв начин Фед кара пазара да бъде убеден, че контролира играта и няма да се обърне посоката надолу твърде рано. Федералният резерв блъфира толкова силно, колкото е възможно. Те хвърлиха целия валутен пазар в хаос. Дори и да не ги е грижа за чуждите валути или икономиката, те не могат да избягат от законите на математиката. Имат по-малко от 6 месеца, максимум 12 месеца. Или се обръщат с лихвите надолу, или Министерството на финансите влиза в дългова спирала и икономиката следва този ход също. Разбирам, че Европа е бъркотия и китайският пазар на недвижими имоти се разпада. Паундът и йената се сриват. Но само защото всички лодки около вас потъват по-бързо от вашата, не означава, че сте в безопасност. https://schiffgold.com/exploring-finance/calling-the-feds-bluff-they-are-holding-a-losing-hand/ Накратко, Шиф, който беше един от малцината предсказал ипотечната криза през 2008, и който е от над 30 години в бизнеса с инвестиране, както и другите опитни вълци от Уолстрийт, знаят, а не предполагат, че ценралната банка на САЩ блъфира в твърдата си решителност да вдига лихвите, докато пребори инфлацията, тя е лимитирана, след което няма друг изход, освен да направи обратен завой. То всъщност е задача за началното училище - през 1980, когато Пол Волкър започва вдигането на лихвите до 20 процента, БВП на САЩ е 2.8 трлн., а федералния им дълг, 980 млрд., около 35 процента от БВП, днес БВП на САЩ е 24.8 трл., а федералния дълг 31 трлн.

Ако следиш медийните изяви на Самърс, той в последните 5-6 месеца беше силен критик на колебливата и непоследователна политика на Фед, специално на определението им на инфлацията като "преходна". Често се появяваше по екраните със загрижена физиономия и повтаряше, че тази инфлация не преходна, а отлагането на вдигането на лихвите само ще утежни рецесията. И ето сега че го спрягат за заместник на Йелън. Йелън, между другото, въпреки че беше шеф на Фед, е класически академичен учен без усет за практиката на пазарите. Виж какво казва накрая Самърс в цитирания текст: Значи според него сме само в началото на финансового земетресение, все още даже сме в предварителните трусове. Показателно е и това, че го гласят за министър на финансите след междинните избори. Следя почти ежедневно движенията на щатската стокова борса и имам усещането, че реакциите са на силно пиян човек, един ден възходи нагоре, после отчаяни разпродажби, без никаква привидно логическа връзка. Изглежда много от инвеститорите все още не искат да повярват в това, което им казва вече недвусмислено Джеръм Пауъл, а именно, че ще има много болка и няма да спре с вдигането на лихвите, докато не се пребори с инфлацията. Може би защото същият човек вече веднъж се провали през 2018-2019 година, и то по времето на Тръмп, той е републиканец Пауъл, тръгна и спря. Пазарите изглежда очакват от него точно това и , според мен, затова волатилността е сеизмична.

Какво говорите, само за година средната цена на къща в САЩ скочи от 300 000 до над 400 000 долара, а сега ипотеките са с лихви от над 7 процента с тренд да вървят нагоре. Какви нововъведения и умни домове, като много американци отново ще бъдат изритани от новозакупените си къщи като през 2008. Майкъл Бъри отдавна говори за това, но кой да го слуша.

Юанът засега се държи най-добре под пресата на засилващия се долар: Ето ви ново 200: Pound and euro need to fall further to reach "fair value" - IIF Thu, September 29, 2022 at 5:03 PM LONDON, Sept 29 (Reuters) - Britain's pound is still 18% above its "fair value" and the euro 11.6% above its fair value despite the sharp falls seen by both currencies this year, the Institute of International Finance estimated on Thursday. "Although the Euro and the British Pound have already fallen substantially, we estimate that they will need to fall further in order to converge to their new fair values," the IIF's Robin Brooks said commenting on its latest FX fair value estimates. (Reporting by Marc Jones; editing by Danilo Masoni) https://finance.yahoo.com/news/pound-euro-fall-further-reach-140313393.html Значи според този интелект на еврото му предстои още 12 процента инфлация спрямо долара /цените на суровините и енергията/, а на паунда 18 процента до тяхната "справедлива стойност". Справедлива стойност? Добре дошли в 1984.

Най-лошият сценарии на пропадане в дългова криза на Китай ще бъде излизането от нея с цената на разпалване на война в Тайван. Това ще бъде отчайващ ход на "вълците" сред китайските военни кръгове, но понякога външните войни играят ролята на отдушник на вътрешни проблеми. Само можем да се надяваме и да се молим китайската икономика да не полети в неравновесие, защото ако това се случи, според мен, твърдолинейците, предимно във военните кръгове, които в момента са много силно представени в управлението /Си Дзинпин е тясно обвързан с тях/, могат да отключат военен сценарии като отговор на вътрешно напрежение.

Връщането в историята не е гаранция, че вече случили се събития ще моделират бъдещи, но... все пак, имаме поне като отправна точка напълно идентична ситуация с тази от 1985, имам предвид 5 години след безжалостно вдигане на лихвите от Пол Волкър и омаломощаване на всички останали основни валути спрямо долара, най-сетне лидерите на тези страни успяват да се договорят със САЩ да интервенира долара към девалвация: https://en.wikipedia.org/wiki/Plaza_Accord Вижда се ясно от графиката на индекса на долара какво се е случило през следващите 3 години след т.н. "Споразумение от Plaza" от 149 !! през 1985, той се е смъкнал до 85 през 1988 или почти 50 процента надолу. Сега ако гледаме темпа на вдигането на доларовия индекс, той е далече от върховите стойности на 1985, дори от тези на 2001, но устремно се движи нагоре. Между другото, в масмедиите в САЩ се надига силен вой Джеръм Пауъл да спре с "разрушаването на икономиката" и призиви да забави и намали темповете на вдигането на лихвите, включително риданията на джедаите от Блекрок, които бяха първите глашатаи на екологичните инвестиции и врагове на инвестициите във въглеводороди /последното не им попречи да инвестират в саудитската Арамко, разбира се, нефтодоларите не миришат лошо/. Сега ми прави впечатление, че пророците на Зелената сделка в САЩ онемяха, е законодателите дадоха пълен карт бланш на инвеститорите в шисти. Защо ли?

Китайците настъпват много постепенно и бавно в инвестициите и икономиката, тази пълзяща тактика е подчинена на стратегията на изтласкване на американските капитали най-напред регионално в Югоизточна Азия, като постепенно се разширява към Централна Азия, Източна Европа, Централна Европа и Западна Европа в съчетание с монополизиране на суровините на Африка. Според мен САЩ проспаха близо две десетилетия, без да си дават ясна представа за китайската стратегия на изтласкване и едва през втория мандат на Обама решиха да направят "голям завой" към Азия. Това, което сега виждаме, наистина прилича на римейк на 80-те, когато Рейгън съсипа съветската империя със силен долар и ниски цени на нефта. Двете неща са напълно взаимносвързани, цената на нефта и индекса на долара, защото нефта замести златото като котва на долара. Дали ще успеят да поставят на колене китайската икономика с подобна стратегия, твърде съмнително, според мен. Китайците са си изработили превантивна стратегия, те имат финансова атомна опция по мое мнение и това е вкопаването на юана в техния азиатски регион. Затова и бързаха да направят електронна версия на юана и паралелна система на СУИФТ, а суаповете им с Русия, Индия и другите от БРИКС могат да ги предпазят от втора валутна криза като тази от края на 90-те в Азия. Затова и трупат злато, според някои анализатори, те са натрупали между 20 и 30 000 тона за последните 15 години, но не го декларират, държат тази опция за последна резерва, в случай, че бъдат напълно изолирани от световната финансова система, контролирана от САЩ.

Има резон в това, което пишете, може и това да е далечния прицел на тази финансова офанзива с вдигането на лихвите, но независимо от това, болката за средния американец ще бъде голяма, много по-силна от рецесията в края на 70-те, както писах и преди, заради размера на новите дългове, които са вече над 31 трлн. Хората от средната класа са бесни от съчетанието на инфлация и задаваща се рецесия, те се чувстват, и основателно, прецакани и са гневни. Ето отражение на този гняв като реакция на една статия за изказвания на висши мениджъри на активи в Блекрок, в статията накратко се критикува политиката на Фед да затяга парите и да вдига лихвите: The world’s largest investment manager is avoiding the stock market and warning investors to do the same. Strategists at BlackRock’s (BLK) Investment Institute said in a note published Monday that the firm was shunning “most stocks” as monetary policymakers underestimate the severity of a potential recession that could ensue from aggressive rate hikes. “Many central banks, like the Fed, are still solely focused on pressure to quickly get core inflation back to 2% without fully acknowledging how much economic pain it will take in a world shaped by production constraints,” a team led by Jean Boivin wrote in the note. “We’re tactically underweight developed market stocks and prefer credit.” https://finance.yahoo.com/news/blackrock-shuns-stocks-unrealized-recession-risk-federal-reserve-172016697.html На което има следните читателски реакции: "Превод: Помогнахме за създаването на тази рецесия, като насърчихме необузданите държавни разходи. Сега заключихме нашите къси позиции и ще започнем да ви казваме, селяни, колко лоши са нещата." "Въздишка, много от членовете на този администраторски персонал /в правителството/, извършващи всички тези необмислени разходи, които са увеличили инфлацията, са били ръководители в Blackrock. Сега, след като помогнаха за съсипането на пазара, те пукнаха пазара." "Ние не се доближаваме до решение на тази криза на веригата за доставки. Централните банки се затягат, докато правителствата изхвърлят данъчни кредити, опрощаване на заеми и множество други безплатни предложения. Докато тези две сили са в опозиция, нищо няма да се реши. " "В света на монополите BLACK ROCK стои като единствен фаворит (може би заедно с Авангард) . DNC и RNC са частни организации, които не служат на обикновения гражданин на САЩ. . Те служат на корпоративното ръководство и собствениците/акционерите. . Всеки от тези 2 отбора, партии или клубове е основна заплаха за обикновения гражданин на САЩ - това трябва да е очевидно. . Какъв е варианта? Нещо, което е ужасяващо и ще боли... МНОГО" ... и т.н. все в този дух. Средният американец е напълно наясно откъде му идва и кой е отговорен.

Само информативно, през 1999 г., година след Азиатската финансова криза, двама китайски полковници от ВВС публикуват книга от над 200 стр. озаглавена "Неограничената война", която и до днес се преиздава и изучава на Запад като китайска стратегема за конфликта между Китай и САЩ. На стр. 52 в това издание, авторите твърдят в подраздела "Финансова война" следното: "Ние вярваме в това, че не след дълго "финансовата война" несъмнено ще бъде включена като понятие в различните видове речници като официален военен жаргон. Освен това, когато хората преразглеждат учебниците по военна история на ХХ век в началото на 21-ви век, разделът за финансовата война ще привлича най-голямото внимание на читателя. Главният герой в този раздел от историческите книги не ще бъде държавник или военен стратег; по-скоро това ще е личност като Джордж Сорос. Разбира се, Сорос персонално няма изключителен монопол върху използването на финансовото оръжие за водене на войни. Преди Сорос, Хелмут Кол използва германската марка, за да пробие Берлинската стена - стена, която никой никога не е бил способен да събори с артилерийски снаряди." https://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.169.7179&rep=rep1&type=pdf ... след което двамата китайски автори описват в общи линии цитираното от вас тук. https://en.wikipedia.org/wiki/Unrestricted_Warfare

Ако погледнем ретроспективно десетилетието на 60-те години, годините на "бейби бумърите", лихвите върху спестяванията винаги са били в положителна територия спрямо процента на инфлацията: Инфлацията е скрит данък най-вече върху спестителите, а това са хората от средната класа. Да, индивидуалните данъци върху богатите по онова време са стигали дори до 90 процента, после се вижда какво става: Постепенно за няколко десетилетия след управлението на Рейгън, цялата данъчна тежест от богатите е намалена около 3 пъти!!!, а инфлацията на долара след отвързването от златния стандарт през 1971 /когато Никсън казва пред екраните "сега всички ние сме кейнсианци!"/ постепенно ерозира стандарта на средната класа, доларът е загубил стойността си срещу тази на златото 50 пъти!!, за 50 години, или 10 процента на година, тези 10 процента годишна инфлация са невидимо скрито прехвърляне на богатство отдолу нагоре чрез данък инфлация. Това не е порок на капитализма, защото този начин на планирана инфлация всъщност убива капитала. Заменя капитала с кредит, чрез създаване на кредитни пари от нищото, които най-напред стигат до корпорациите близки до банките и политиците на власт. Моделът, според мен, е напълно непродуктивен и води до упадък - икономически, нравствен и политически на цялото общество.

Съгласен съм, хората са склонни да толерират инфлацията, ако тя се компенсира с вдигане на реалните им доходи. В последните 20 години обаче инфлацията не е причинена от пазарните условия, а от политическата намеса на централните банкери, които грубо манипулират пазара. Става въпрос за т.н. Ефект на Кантилон: Richard Cantillon was an economist in the 18th century who mainly wrote about money and how it circles around the economy. The so-called Cantillon effect describes the uneven expansion of the amount of money. If a central bank pumps more money into the economy, the resulting increase in prices does not happen evenly. The Austrian economist Friedrich August von Hayek compared this monetary expansion with honey. If you pour honey into a cup, it won’t spread out evenly. It will clump in the middle of the cup first before spreading out. Same with money: in case of a monetary expansion, the ones who profit from it are the ones who are close to the money. “Close to the money” in this case means everyone who can access the money right at the beginning, i.e. big companies, banks, etc. They get loans and make investments. Prices then start to rise even though the rest of the population has not received any of the new money yet. This part of the population usually is not the one with too much money. Nonetheless, they have to pay the higher prices even though they have not profited from the increase in money at all. And they will never profit from it in the same way as the ones who received the money first. The result is a redistribution from the poor to the rich. Central banks which try to control the amount of money in the economy are the reason for this redistribution of money. Even John Maynard Keynes who was in no way opposed to government intervention and central banks accepted the Cantillon effect as a valid problem. But why is this effect so crucial? Well, the reason is that this phenomenon has been completely ignored by groups and parties on the left. Newspapers are full of populist campaigns advocating for higher taxes for the rich, and redistribution from the rich to the poor. All of that despite the fact that the concept of central banks was advocated by Karl Marx in his Communist Manifesto. Central banks have been one of the main institutions established by the left in the last two centuries. Nowadays, central banks are a given, almost nobody questions them. Inflation would also exist without central banks, but it would definitely be not as high. What is most bothersome is that central banks as socialist institutions cause an enormous amount of redistribution from the poor to the rich on the one hand, but on the other hand the left blames capitalism and demands higher taxes for the rich. Since nobody really thinks about the effects of central banks and takes them as a given, leftist groups thus are thought of as “social,” and “thinking about the poor.” However, their demands are the root of these problems. They try to balance out their regressive tax caused by the central banks with a progressive one. Of course, the Cantillon Effect is not the only problem, but it is a problem which should not be ignored entirely. All in all, this effect causes other problems which we probably wouldn’t have without central banks. And as usual, government causes problems which wouldn’t happen without its interference. https://www.austriancenter.com/cantillon-effect-populism/ Накратко, парите като средство за съхраняване на стойност и размяна губят тези си качества и са подменени с кредит. Ричард Кантилон е бил интересна личност, който се е възползвал още преди 300 години от това изкълчване на парите. Банкер с политически връзки, той купува раздутите по този описан по-горе в линка начин акции на т.н. Мисисипска компания на друг банков спекулант, Джон Лоу, по-точно приема като залог срещу пари такива акции, след което ги продава на върховата им цена, докато още има финансов балон, и по този начин натрупва огромно лично богатство. https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Cantillon Историята се римува с така наречените количествени улеснения и източването на богатство от средната класа към тези на върха. Оттам и голямото социално напрежение в западните общества и разцвет на популизъм, както ляв, така и десен.

Какво може да е това нещо, което финансовите власти, а те са централните банки, биха могли да знаят, а ние не? Официално анонсираният от Фед лихвен процент за 2023 е 4.6, което според техните разчети, ще бъде достатъчно, за да бъде поставена под контрол инфлацията и в следващата година, 2024, да се тръгне надолу в лихвения процент към 4.4. Какво означава за творците на политика от Фед поставяне "под контрол" за инфлацията - това са целевите за тях 2 процента, това сакрално число, което са си измислили за "под контрол". Централните банки не могат да знаят дали тези планове ще се осъществят според плановете на Джеръм Пауъл или нещата ще излязат тотално от контрол. Никой не може да прогнозира резултатите от междинните избори тази година за Конгрес и Сенат. Но би могло да се прогнозира с относителна точност, че ако палачинката се обърне и Демократическата партия изгуби категорично на тези избори /справка Италия, където инфлационистите, олицетворявани от Марио Драги, претърпяха изборна катастрофа/, републиканците ще спечелят и президентските избори през 2024. И то може би не умерените републиканци от сорта на Лиз Чейни, а твърдолинейните републиканци около Доналд Тръмп и Майк Помпео. В този случай цялата водена досега политика, включително финансовата, ще има обръщане на 180 градуса. Напълно възможно е Фед при този сценарии да пръдължи с вдигането на лихвените проценти в стил Пол Волкър до пълното зануляване на инфлацията с цел САЩ да върнат статута на долара на "толкова добър колкото златото". Предполагам, без да имам точна информация, че този сценарий хвърля в смут Централните банки, включително южнокорейска, и ги прави особено нервни по отношение на доларовите резерви и валутния контрол. Но тъй като световната валутна система и политическите системи са сложни системи, които практически не подлежат на прогнозиране, всички тези опасения биха могли да останат само в сферата на предположенията и да не се оправдаят.

От написаното в статията от втория линк става ясно, че е отказано споразумение за подновяване на вече изтекъл суап за 60 млрд. долара, които корейците искат ексклузивно за тях; обяснението е, че ситуацията не е като през 90-те години и такъв ексклузивен суап не е необходим, нито продажби на валутни резерви. Нали знаете, зад думите на експертите понякога се крие очевидното - ако Фед започне да дава суапове на закъсалите азиатски банки, най-големите искания ще бъдат от Япония, а след това и всички останали, а точно в този момент Фед навлиза силно в Количествено затягане, тоест съкращаване на доларовата маса с цел поскъпване на долара; кого да спасяват по-напред, собствения си долар или азиатските валути? Има и друга циклично повторяема парадигма, някои икономисти а определят като цикъл "наводни и изпомпай". Най-ярък пример за това е Аржентина от 70-те години, когато военните диктатори заемат огромни доларови заеми при евтин инфлационен долар /"наводни"/, след което при затягането на Волкър от края на десетилетието и повишаването на лихвите, тези лесно заети долари стават неплатим дълг /"изпомпай"/ за Аржентина и хвърлят икономиката й в дълбока рецесия: Argentina’s recent run of debt crises began in the 1970s. From 1976 to 1983, Argentina was run by a military dictatorship, which ran a ‘dirty war’ killing or disappearing between 9,000 and 30,000 people. Political parties and trade unions were banned, whilst religious groups had to apply for approval with the state. Between 1976 and 1983 the military dictatorship was lent $21 billion, compared to $6 billion in the previous eight years. As with many countries at the time, the main lenders were private banks, awash with dollars needing to be lent out due to the high oil prices. Lenders to the military regime also included the UK government, who backed loans for Argentina to buy two warships, two helicopters and missiles, which were later used in the invasion of the Falkland Islands. A court case in 2000 found that loans to Argentina under the dictatorship were part of “a damaging economic policy that forced [Argentina] on its knees through various methods … and which tended to benefit and support private companies – national and foreign – to the detriment of society”. At the start of the 1980s, the US government increased interest rates on the dollar. At the same time, world recession led to a collapse in prices for Argentina’s commodity exports. Commodity prices remained low for the next two decades as countries, encouraged by the World Bank, sought to expand production of different commodities. When many countries increased production of the same product at the same time prices plummeted. The increase in interest rates and fall in revenue from commodities led to a debt crisis for many countries including Argentina. However, Argentina continued to pay its debts, supported by bailout loans from the IMF and World Bank. This prevented the foreign, especially US banks, which had lent the money from being bankrupted. However, in Argentina poverty and inequality increased dramatically. https://debtjustice.org.uk/countries/argentina След неплатимия дълг идват "докторите" от МВФ, които го преструктурират, тоест кредиторите получават най-апетитните парчета от аржентинската икономика, и т.н. , така наричаното "изпомпване на дълг срещу собственост". Схемата работеше по същия начин в Гърция, само че там кредиторите бяха европейски. Същата схема е била прилагана към Ваймарска Германия, където в крайна сметка дългът се трансформира в собственост. Там упражнението е нямало хепи енд, както е добре известно от историята. Специално за Южна Корея, не изключвам и този мотив за отказ от ексклузивен суап, имайки предвид правителствената рокада и промяната на географията на производство на чипове.

Според мен причините за рязкото повишаване на лихвения процент от Фед са предимно вътрешни, борбата с инфлацията. Нали си спомняте как месеци наред Пауъл дефинираше инфлацията като "преходна". Е, когато започна повишаването на лихвите той публично се отказа от "преходна". после започнаха мантрите за "меко кацане" на икономиката. Сега вече, на последната среща, Пауъл декларира, че борбата с инфлацията "ще причини известна болка" на американците. Болката е осезаема, ако сте взели кредит при 1 процент за ипотека, днес той отива към 7. Целият балон раздут с цените на акциите е върху маржин, дълг. При вдигането на лихвите започва верижна реакция на връщане на дълг, кредиторите изискват дълга с новите лихви, акции и обезпечение с ценни книжа започват да се разпродават за погасяване, балонът започва да изпуска въздух. Колкото повече се усилва натискът, толкова по-силна става болката. Вижте какво става с доходността на 10-годишните държавни облигации, тя е индикатор - в един момент удари 4 процента, това означава разпродажби, а държавните ценни книжа са основното обезпечение на пенсионните фондове. Процесът е същият като през 1979-1980, когато лихвите достигнаха 20 процента, числото на инфлацията. Разликата е в размера на дълга, сега той е 130 процента от БВП и всяко по-нататъшно вдигане на лихвения процент увеличава тежестта по неговото плащане до достигане на точка на пречупване. Аз и в предишен пост писах за тази точка - 4-5 процента лихвен процент, такива са и плановете на Фед, те предвиждат лихвата да стигне 4.6 процента през 2023 и после да тръгне надолу, правейки разчетите си, че това ще угаси инфлацията до планираните от тях 2 процента. Според мен това е биберон за наивници, защото досега от април лихвата се вдигна с 2.25 процента, а инфлацията не тръгна надолу, през април тя беше 8.3 процента, за август са пак толкова, значи тези над 2 процента вдигане на лихвата са били халосен патрон, те не са я помръднали, защо още 2 процента нагоре да я свалят с 6 процента?! При това имайте предвид, че методиката на статистиката е силно изкривена, ако сега се приложи статистиката от 1980 година, инфлацията ще бъде не 8, а между 13-15 процента, толкова, колкото е била тогава. По отношение на другите валути, доларът е "най-малко мръсната риза в коша с непраните ризи", той е по-силен от тях заради статута си на световна валута, но не е по-силен спрямо покупателната си способност спрямо стоките. Другите централни банки правят това, което прави американската централна банка, те я следват в пътя на повишаване на лихвите, за да не фалират икономиките им. Всички основни суровини са деноминирани в долари и при слаби местни валути спрямо долара, икономиките на останалите страни просто ще колабират при повишените цени на суровините в долари. Същото важи и за изплащането на външните дългове деноминирани в долари, те са около 20 трлн. и сега силата на долара спрямо местните валути ги прави непоносимо тежки, особено за страни с голямо участие на такива дългове. Китайците се опариха през Азиатската криза и намалиха доларовите си дългове, освен това те не следват политиката на другите централни банки на фиксиран към долара курс, а се намесват контролирано с интервенции на централната им банка. И китайци и японци от месеци наред разпродават десетки милиарди резерви в доларови инструменти, миналия месец китайските резерви деноминирани в долари за пръв път паднаха под 1 трлн. В заключение, не мисля че има някакъв координиран геополитически план на американската финансова политика за вдигане на лихви, насочен срещу Китай. Според мен резкия завой се дължи на предстоящите избори, пред които американската публика трябва да се убеди, че сега управляващите политици се борят ефективно срещу инфлацията, да го усети по джоба си и да гласува отново правилно, според тях. Хм, ще видим.