Б. Киров

Може би, защото в последните десетилетия възраждат учението на Конфуций и го официализират, всичките им културни центрове по света носят името на Конфуций. Цялото му учение е изградено върху патернализма /отношение на баща към децата му/ на владетеля към управляваните. Това, според мен, отваря път за нещо по-различно от колективен император, и във всички случай е по-различно от учението на марксизма за управляващата класа и партия, но ще видим.

Ами колега, общо взето описвате системата, която работи в Китай днес: Задругата е ЦК на Китайската комунистическа партия, а локалните й подразделения и комитети са централизацията по места. Този модел засега работи относително успешно в икономиката, но лично според мен, в него има няколко големи проблеми. Първият е в централизираната "задруга", ако там някой реши, че е повече равен от другите, пръв сред равни, което вече изглежда се случва, решенията почти със сигурност ще започнат да стават грешни, защото няма опозиция, градивна опозиция, а развитието на този процес вече сме го виждали в СССР и другите социалистически държави, някъде е гротеска като в Северна Корея или Румъния на Чаушеску. Вторият проблем е, че като елиминирате парите и пазара /нали за това става дума/ всички стопански решения ще се решават от волята на някакви можещи и знаещи хора, но на света поне засега не съществуват безпристрастни хора, и тази планираща група рано или късно ще създаде привилегии за самата себе си и обслужващите я кръгове, като упражнява диктатура върху управляваните. Този процес винаги и навсякъде е един и същ, без изключения, в исторически план. Има и редица други проблеми в системата, която описвате, но тези двата, според мен, са решаващи.

Много добро попадение, точно така е. Цялата тази дейност на централизирано планиране обаче тормози пазара и го изкривява, води до така наречения крони капитализъм, заради който хората стигат до убеждението, че капитализмът е порочна икономическа система. Подобен период в Америка е имало в началото на миналия век, когато обаче правителството успява да разбие монополите, най-характерния пример е с империята на Рокфелер за нефт, но това се случва и в сферата на производство на стомана, и в банкирането, и в железниците. Следствието е бурен икономически възход на САЩ, които излизат от ВСВ като абсолютен индустриален лидер с 50 процента от целокупното световно производство.

В САЩ първите четири банки държат около 40 процента от пазара на банкирането, но не това е същественото, а общата рамка в която се дават кредитите, която вече се задава от политиките. След като имаш въглеродни емисионни данъци и затваряне на газопроводи, естествено банката или няма да даде кредит на въглищна централа или фирма за добив на нефт и газ или ще им го даде при много тежки условия. Да, това се "планира" от политиците и законодателите с участието на медиите, но всички тези политики минават през финансиране, чиято обща рамка се планира от ФЕД.

Никъде не съизмервам тези власти, говоря как се създават нови пари при количествени облекчения. Освен това не говоря за властта на ФЕД, а на комерсиалните банки, които раздават кредити, ФЕД не се занимава с кредити и търговско банкиране. В интерес на истината, освен количествени облекчения, ФЕД провежда и цикли на количествени затягания, като повишава лихвените проценти и изтегля пари по обратния на описания по-горе път.

Пиша как функционера системата на ФЕД, защото основната резервна валута е американския долар, сега около 60 процента, и по-голямата част от разплащанията се извършват в долари. Че Централните банки в повечето случаи са независими от правителствата си /в Китай е точно обратното/ е очевидно, въпросът е дали правителствата са независими от централните банки, след като са техни длъжници.

Има различно законодателно устроени централни банки, тази на Федералния резерв, с някои поправки, още се движи от учредителния закон от 1913. Тя е конгломерат от частна корпорация и държавно федерално управление, доста сложна хибридна конструкция. Дванадесетте й регионални клона избират управителните си тела от търговските банки, които са акционери, но в Борда за управление на целия ФЕД влизат 7 избрани от Президента управители и представляват обществения интерес. Решенията за лихвените проценти и затягането или разхлабването на паричната политика се вземат от Федералният комитет за отворен пазар (FOMC), където вече участват седмината членове на Борда плюс 12-те управители на регионалните клонове, но право на глас имат само седмината управители на Борда и петима от регионалните управители, като това на Ню Йорк е с най-голяма тежест, защото съответно акционерното участие на този клон е най-тежко, то е почти колкото на останалите 11 взети заедно. Как Фед създава кредит за комерсиалните банки, процесът е доста сложен, но опростено ето как: The Fed creates money by purchasing securities on the open market and adding the corresponding funds to the bank reserves of commercial banks. ФЕД създава парите от изкупуване на държавни ценни книжа, тоест държавен дълг, на отворения пазар. После в зависимост от изкупения държавен дълг, създава съответното количество пари /виртуално/, които отиват в комерсиалните банки. Те от своя страна въз основа на тези пари създават кредит, и то не едно към едно за всеки получен нов долар, а едно към 10, тъй като задължителните им провизии са между 10-12 процента. На кой и при какви условия ще се раздават тези кредити решават комерсиалните банки, съобразявайки се с рестрикциите и правилата на регулаторите. Дали е малка или голяма властта на тези търговски банки, които създават кредит, аз не се наемам да определям.

А какво се случва, ако ти deaf отидеш в изборната секция и гласуваш от името на Младенов, след което в изборната секция се появи самият Младенов? Или пък другата хипотеза, че не се появи, решил е да не гласува?

Така е, дебатирали сме го. Пряко централно планиране естествено няма, но има централно планиране в кредитирането, осъществявано от Централните банки. В мандата на ФЕД официално е записано "да осигурява ценова стабилност /таргетирана инфлация 2 процента/ и заетост на трудовия пазар". Централните банки са кредитори от последна инстанция, тоест те създават кредит, а както добре е известно кредитът за един е дълг за друг. И както е свидетелствал пред Конгреса още през 1912 Дж.П. Морган "кредитът е доказателство за банкирането, но не самите пари", дословно.

Дойдохме си на думата. Сега остава да идентифицираме планиращия, плановика. В системата на "реалния социализъм" имаше Планов комитет, който определяше дори колко чифта обувки и гащи трябва да се произведат годишно, месечно и дневно, всеки работник имаше "норматив", и "те ни лъжеха, че ни плащат, ние ги лъжехме, че работим." Плановият комитет се оглавяваше от висш партиен фунционер, назначен от Политбюро. Ясно и прозрачно, партийната номенклатура планираше. Сега кой планира, кой е Комитетът по планиране и кой го назначава? Аз имам отговор.

Само да допълня, че някои от плановете за SDR са точно за това, което искаше да направи изпреварващо Зукърбърг с Либра, постепенно тя да стане световна резервна валута, идеята на Кейнс от Бретън Уудс за неутрална резервна валута либор /либор - Либра, Зуки май е плагиатствал/, с която да се изравняват дисбалансите в търговията, базирана на кошница от валути плюс злато. Китайците от години настояват за същото.

Аз си спомням, че ни предупредихте, но и досега не мога да разбера как се е задействала тази система. Нещо по-конкретно?

Това за Либра е интересен въпрос, и аз съм си го задавал. Краткият ми отговор е, защото проектът на Зукърбърг в първоначалния си вид беше прекалено амбициозен, той искаше да създаде дублираща версия на валутата Специални Права на Тираж /SDR/ на МВФ, но във вид на електронна стабилна монета за търговия на дребно, за разлика от валутата на МВФ, която е само междудържавна. Фейсбук щеше да се превърне в кредитор от последна инстанция за разлика от Биткойн, която е децентрализирана и лимитирана. Коя централна банка в света би приела тази конкуренция, най-малко ФЕД. Нито една криптовалута не си е поставяла толкова висока цел. Либра трябваше да е базирана в Швейцария и подкрепена от кошница от основни фиатни валути, а не само от долар. Тук има разгърнато обяснение на причините: https://inbitcoinwetrust.substack.com/p/facebook-in-the-cryptocurrency-world а в безплатна версия и малко синтезиран вид го има и тук, четвърта или пета статия отгоре надолу с автор Sylvain Saurel https://www.quora.com/Why-did-the-Libra-Stablecoin-fail

Не знам кой, може да е Гугъл, може и да е банката Х, ако е сериозна и отговорна институция. Проблемът на Гугъл да бъде банка е, че Гугъл с нищо не гарантира спестяванията и парите на клиентите си, докато банката поне теоретично го прави, макар и частични провизии от 10-15 процента, което също е изкривяване на пазара на пари и перверзия, но така са решили законодателите, така са го направили. Преди да се въведе тази недомислица за частична гаранция е имало разделение на търговски и на банки за спестявания, като първите са били свободни да дават кредити на рискови играчи, понасяйки цялата тежест на риска, докато вторите са се занимавали само с частно кредитиране и са гарантирали 100 процента парите на вложителите си спестители. Това е отменено по времето на Бил Клинтън и постепенно банките са получавали все по-големи свободи, което доведе и до ипотечната криза. И в други теми съм писал за този закон от времето на Фр.Д. Рузвелт, разделящ банките на две големи групи, както и затова, че и досега са внесени редица законопроекти за връщането му под някаква нова форма, но уви, безрезултатно. За сметка на това са изникнали като гъби разни кредитни институции, по-скоро псевдо банки без регулация, които раздават пари и създават планини от така наречени дериватни инструменти, това започва от началото на 70-те години, когато Никсън отменя връзката между долара и златото и днес е дух пуснат от бутилка.

Понеже втори път го пишеш, първия си премълчах и помислих, че е лапсус, би ли ми обяснил, моля, как могат технологичните компании да поемат роля на банки в потребителското финансиране на ипотеки? Честно казано досега по-екзотична идея не бях срещал по отношение на ипотечното финансиране. Че някои банки трябваше да бъдат оставени да фалират през 2008 съм напълно на едно мнение с теб. Инфлацията на която берем и ще берем плодовете в следващите десетилетия беше причинена от оставянето на тези банки да не фалират, от "количествените улеснения", които им се наляха тогава и продължават да им се наливат, оправдавайки поговорката, че апетитът идва с яденето.

Хм... тук съм на противоположно мнение. Нали на миналите избори близките резултати бяха мотивиращи за привържениците на Тръмп да щурмуват Капитолия. Това е кошмарен сценарий не само за Щатите, а и за целия свят, възможността за гражданска война там, предизвикана от поляризация и оспорване на изборните резултати. Мекият вариант е някаква форма на законодателно отделяне между червените и сините щати, признаци за което има предостатъчно - преселване от сини към червени щати, заради данъци и крайности, отношението към незаконната емиграция от Мексико /съвсем наскоро имаше противопоставяне между щатската гвардия и федералните власти/. Близките резултати, според мен, ще бъдат оспорвани и от двете страни, и то яростно, независимо кой ще бъде победител. Дано не съм прав.

Не е необходимо да се изобретява вечен двигател в икономиката, той вече е изобретен и се нарича пазар. Всяка нова генерация разширява този пазар и това може да се изследва хронологично в историята. Двигател за големите презокеански пътешествия е било търсенето на нови пътища за безценните източни подправки, наистина безценни на европейските пазари по онова време, защото са идвали по Пътя на коприната и всяко зрънце източна подправка е струвала повече от теглото си в злато. А има ли търсене започва и движение за намиране, така са открити Америките, където сега хегемон е най-могъщата държава в света с претенция да бъде глобална. Представяш ли си, търсенето на евтин морски път за някакви си източни подправки от Индия е довел до откриването на Нов свят. Повечето такива епохални открития, включително и технологични, са плод на случайност или дори грешка, но винаги са били задвижвани от Негово Величество Пазарът. Пазарът е вечният двигател на човешкия прогрес в икономиката, вечен поне дотолкова, колкото може да бъде вечно човечеството. Може да се разчита дотолкова дълго на този модел на развитие, докато има хора, които искат да придобият нещо и други, които да им го предложат на някаква цена.

Така е било и през 16-ти век с откриването на Новия свят от Колумб и останалите изследователи, колега, после идват конквистадорите и пълнят галеони със злато и роби; впрочем Колумб почти до смъртта си е бил убеден, че е открил "Индиите", за които сключва договор с Кралство Кастилия и Арагон да им бъде Губернатор пожизнено и да го наследят неговите потомци и да получава 1 десета част от всичките им приходи, тоест не е бил напълно безкористен изследовател. Не думайте, как не съм чул тази новина: „През 2024-та година за пръв път златото надминава еврото като валута в резервите на централните банкери“, https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/134287-zlatoto-za-parvi-pat-izmestva-evroto-kato-rezerv-v-tsentralnite-banki

Алтернатива е и създаването на нови иновативни продукти, които повишават БВП - щом даден продукт, нефт например, достигне пределна стойност на разходи вложени в него и следствие на това ниски приходи от продажбите му, той става неефективен и следователно безполезен за производство. Тогава започва търсенето на друг, който в самото начало при девствен пазар дава огромна принадена стойност /печалба/, докато конкуренцията не смъкне цената му близо до проиводствените разходи и цикълът се повтаря до безкрай. Кой и защо ще купува пейджъри, след като има смартфони

Вероятно се обърква потреблението на електричество с общото енергийно потребление, електрическата енергия през 2023 е около 15 процента от общата енергия, която се потребява. Алармистите надуват тревожни прогнози, свързани с удвояването на компютърния капацитет, като правят сметки, че при това нарастване към 2030 електрическата енергия за ИИ и всякакви компютърни центрове ще скочи от 10 процента на 20 процента и това ще продължава експоненциално през следващите години. Може и да са прави, но става въпрос за едва около 15 процента от общата енергия, която е електрическата. Така че за увеличение с десетки пъти, че и стотици на общата енергия, според мен е абсурдно.

Но както се пее в песента "не всичко е пари, приятелю...", няма гаранция, че кандидат с повече набрани средства ще спечели. В кампанията от 2016 Хилари Клинтън е събрала точно два пъти повече пари от Тръмп: "Хилъри Клинтън изпревари Доналд Тръмп две към едно. Нямаше значение. Така приключва най-едностранното състезание в съвременното финансиране на кампаниите. И все пак дефицитът се оказа само един от многото шансове, които Тръмп надмогна, още една политическа конвенция, която той разби. Клинтън и нейните съюзници, включително нейните съвместни комисии с Демократическата партия и подкрепящите я супер PAC, са събрали повече от 1,2 милиарда долара за пълния цикъл, според последните доклади, подадени в четвъртък във Федералната избирателна комисия. Тръмп и съюзниците му събраха около 600 милиона долара." https://www.politico.com/story/2016/12/trump-clinton-campaign-fundraising-totals-232400 това е цитат от статия в Политико от 2016. Много съществено е как се използват събраните средства, което, според мен е цяло изкуство, но това е разговор за нова тема

Форбс са публикували данни за събраните дарения от предизборите комитети на Тръмп и Харис до 31 август: "Предизборният комитет на Байдън – сега Харис – събра 678,2 милиона долара, а предизборният комитет на Тръмп събра общо 309,2 милиона долара между януари 2023 г. и 31 август 2024 г., последната дата, за която има налични документи във Федералната избирателна комисия." https://www.forbes.com/sites/alisondurkee/2024/09/23/trump-vs-harris-fundraising-race-harris-outraises-trump-by-nearly-150-million-in-august/ Доколкото разбирам, това са преки дарения до 6600 долара. Освен това има събрани пари в брой, съответно: "Освен това Харис приключи август с много повече пари в брой от Тръмп – с 235,5 милиона долара спрямо 134,6 милиона долара на Тръмп – допълнително разширявайки преднината си в брой, след като изтри предишното парично предимство, което кампанията на Тръмп имаше в края на юни, преди президентът Джо Байдън да отпадне от състезанието." И накрая за да сумираме трябва да се прибавят и средствата събрани от т.н. РАС /политически комитети за действие/, които могат да приемат неограничени суми, под условие, че те не агитират пряко за кандидатите, например "гласувайте за правото на аборт", вместо "гласувайте за Харис": "Документите на FEC съобщават, че 10-те най-големи PAC, подкрепящи Тръмп, са събрали общо около 329,4 милиона долара от началото на годината срещу 256,6 милиона долара, събрани от 10-те най-големи PAC, подкрепящи Харис – въпреки че някои PAC са отчели общите си суми за набиране на средства до края на последното тримесечие на 30 юни, така че про-Harris PAC може да са намалили тази разлика до момента, в който следващите тримесечни общи данни бъдат публикувани през октомври." Или сумарно, до тук Харис води убедително на Тръмп в събирането на средства с около 1.2 млрд. долара срещу около 750 млн. долара, като основните й дарители са донори на малки суми.

Графиката е нарисувана доста стръмна, но в действителност става въпрос за не повече от 6 процента по медиана или според тази графика се връщаме на нивото някъде от 50-те години на миналия век. Не само. Може и вече се компенсира с изместването на пенсионата възраст, която в Европа си отива стабилно към 70 години и в това има резон като се отчете продължителността на живота средно, която в същите графики е отместена общо с 10 години нагоре към 2100 година. Това изместване с 10 години веднага би стопило разликата от 5-6 процента поне наполовина. Тук обаче говорим единствено за Европа, Северна Америка и някои от азиатските страни с такива демографски проблеми. В Аржентина например участието на населението в пазара на труда сега е около 50 процента, а в Африка сигурно е още по-ниско. Тоест, ако там се развие икономика и тя създаде пазар на труда резервите са много големи. Според мен огромният проблем е непосилната тежест на дълговете, което вече е съвсем за друга тема.

Няма художествена литература, наричана фикция буквално на английски, в която авторът да не присъства. В раздел Литература имам тема за Достоевски, романът му "Престъпление и наказание" и там подробно съм изложил тезата си за полифоничността на неговия роман. Достоевски присъства като автор със своя мироглед, но героите му живеят отделен пълноценен живот извън неговия глас, той не ги контролира, те са самостоятелно съществуващи образи, всеки със свой глас и мироглед, затова наричам този начин полифоничен, многогласов. При Канети, в неговите малки есета, също имаме тази двойнственост и дистанция автор-герой. В противен случай ще имаме монолог на автора, което е скучно и сиво. Добре че споменахте Аристотел, според него изкуството е имитация, отражение. Авторът е огледало, което стои пред действителността и я отразява и имитира, но той има право да деформира тази действителност и да създава друга своя от нея. Така Аристотел разделя изкуството на два големи дяла - епическо и драматическо, като поставя второто над първото. Канети е автор формиран през 30-те години на миналия век, когато в Европа във възход е фашизма, новото варварство. Тогава в немското изкуство специално има много бунт, безпътица, но и търсене на нови изразни средства, появява е немския експресионизъм в изобразителното изкуство. Томас Ман най-силно, според мен, е отразил търсенето на немските интелектуалци в романа си "Доктор Фаустус". Могат да се правят всякакви семантични, семиотични, дори морфологични анализи на едно художествено произведение, но това е нещо подобно на дисекция на мъртво тяло, а всяко проиведение на изкуството е жива тъкан и организъм в своята цялост.

Всичките есета, публикувани в "читанка" използват формата на гротеска, деформирани до карикатурност характери. Нещо подобно прави и Теофраст в "Характери", ако прочетохте няколкото къси форми в линка, който постнах. У нас така се опитваше да пише Ефрем Каранфилов, а след него и Юлиан Вучков, разбира се, недотам успешно като Канети или Теофраст. Същият похват използа и Еразъм Ротердамски във "Възхвала на глупостта", карикатурна хипербола, стигаща до гротеска-образ. По същия начин един актьор изгражда сценичен образ, даже има актьори специализирани в злодейски образи, или напротив в добри и благородни хора, макар че в живота си на личности може да са съвсем различни хора и обикновено са такива. Кари Грант, например, който винаги получава роли на прелъстител на жени всъщност е бил хомосексуален и т.н. Ето един пример за "нехуманизъм" в творчеството на социалиста и хуманиста Джек Лондон: https://chitanka.info/book/930-sychinenija-v-shest-toma-tom-5 разказът му "Мауки", третият по ред в линка. Накратко, един унизен и измъчван чернокож роб за отмъщение убива белия си господар особено жестоко, одира го жив в продължение на цял час, след което си взема като сувенир отрязаната глава на господаря. Това дали е хуманно, според вас, а дали е кредото на хуманиста и социалиста Джек Лондон? На мен ми се струва, че не, авторът на добра художествена литература е артист, който влиза в образ, но не е отъждествен със своя образ. Второто, да не бъде тъждествен с образа си, докато е вътре в него, според мен е решаващо да му се получи силен и въздействащ образ, защото важно е да може да наблюдава своя художествен образ, докато го изгражда, отстрани - на това учат и двете основни актьорски школи, тази на Брехт и другата на Станиславски.