Б. Киров

Когато падна Берлинската стена, Джеймс Бейкър, който по онова време беше Държавен секретар на САЩ, каза нещо знаменателно: "Когато искате подарък от Боговете, внимавайте какво си пожелавате." Това беше по повод обединението на Германия. И ето ни днес, след 33 години тук: "След водораздела, който беше атаката на Путин, нищо не остава както беше. И затова нещата не могат да останат такива, каквито са!...Новата реалност включва специалния фонд от 100 милиарда евро, договорен за Бундесвера. Тази сума бележи най-големия обрат в политиката за сигурност в историята на Федерална република Германия...През последните няколко години имаше призиви, и то с право, ЕС да се превърне в геополитически актьор. Амбициозна цел, но правилна! С историческите решения от последните месеци Европейският съюз направи голяма крачка в тази посока. Германия ще направи конкретни предложения по тези въпроси през следващите няколко месеца. Ние сме напълно наясно с последиците от нашето решение в полза на геополитически Европейски съюз. Поради тази причина най-важният отговор на Европа на този преломен момент е следният: единство. Трябва да запазим и задълбочим нашето единство. Според мен това означава, че трябва да има край на егоистичното блокиране на европейските решения от страна на отделните държави-членки. И край на нациите, които се справят сами и по този начин ощетяват Европа като цяло. Ние просто не можем повече да си позволим национално вето – във външната политика, например – ако искаме гласът ни все още да се чува в свят на конкуриращи се велики сили...Можем да градим върху това, когато Германия поеме отговорност за Европа и света в тези трудни времена. Воденето може да означава само водене заедно – и в двата смисъла. Като работите заедно с другите за намиране на решения и като не се справяте сами. И като държава в центъра на Европа, държава, която лежи от двете страни на Желязната завеса, като води Изтока и Запада, Севера и Юга, заедно в Европа." https://www.bundesregierung.de/breg-en/news/after-the-watershed-2063256 вторник, 19 юли 2022 г Олаф Шолц, Канцлер на ФРГ

Бандата на четиримата Група лидери на комунистическата партия, състояща се от Дзян Цин (съпругата на Мао Цзедун), Джан Чунцяо, Яо Венюан и Ван Хунвен. Бандата на четиримата беше група от леви лидери на Китайската комунистическа партия , която притежаваше голяма власт преди и малко след смъртта на Мао Цзедун през 1976 г. Бандата на четиримата има значително влияние върху хода на Културната революция. Въпреки това, решенията, взети от Бандата на четиримата, са трудни за отделяне от тези, продиктувани от самия Мао. Тази празнина в знанията направи възможно по-късните китайски лидери да обвинят Бандата на четиримата за най-жестоките действия на Културната революция, като по този начин оневиняват централната фигура-основател, Мао. По-късно към Бандата на четиримата бяха включени и Кан Шън и Сие Фуджи, починали през 1976 г. Китайският генерал Лин Бяо също беше член на групата до смъртта си през 1971 г. Близки съюзници на Бандата на четиримата са Чен Бода и племенникът на Мао Мао Юансин. Бандата от четирима души успява да вземе властта от една страна чрез директен контрол върху средствата за масово осведомяване и от друга страна чрез използване на престижа , на който Дзян Цин се радваше като съпруга на основателя на държавата Мао. Според китайски източници Цзян Цин е планирал да вземе властта веднага след смъртта на Мао. Името "Бандата на четиримата" е дадено на тази група от самия Мао. Съзнавайки, че тази група представлява потенциална заплаха за едноличната му власт, Мао предупреди Дзян Цин: „Трябва да внимавате. Не образувайте малка фракция от четирима души.” 1976 г. е белязана от много драстични събития. Премиерът Джоу Енлай почина на 8 януари и беше наследен от относително неизвестния Хуа Гуофен; първоначално временно, накрая след потушаването на инцидента на Тянанмън на 5 април. Това беше първото спонтанно протестно движение от създаването на КНР. В резултат Дън Сяопин беше свален от власт. След смъртта на Мао на 9 септември Хуа Гуофен беше назначен да го наследи като лидер на Китайската комунистическа партия (ККП). Смъртта на Мао отключи борбата за власт между радикали и умерени; тя приключи на 9 октомври с ареста на Бандата на четиримата и някои от техните поддръжници. След 10-ия конгрес на ККП през 1973 г. се появи деликатна структура на властта. Премиерът Джоу Енлай , който винаги одобряваше Културната революция, но никога не я подкрепяше напълно, върна Дън Сяопин от изгнание на 22 февруари 1973 г. и след това в правителството. Променящата се структура на властта се отрази на състава на Политбюро. 21-те членове бяха намалени до 16, от които само шест можеха да бъдат причислени към радикалите и по този начин представляваха малцинството. След смъртта на петима от деветте членове на Постоянния комитет, останалите двама радикали (Zhang Chunqiao, Wang Hongwen) остават без значително влияние. Сега те се изправиха срещу умерените Хуа Гуофен, Чен Силян, Джи Денгай, Уанг Донгсин, У Де и Чен Йонгай. 20-те министерства на Държавния съвет на Китай бяха под контрола на ветераните. Бандата на четиримата имаше влияние само в министерствата на здравеопазването, културата и спорта и получи известна подкрепа в министерствата на обществената сигурност, строителството и отбранителната индустрия. В рамките на единадесетте военни региона те имаха поддръжници само в Нанкин и Шенян, което оказа голямо влияние върху тяхното падане, надявайки се на подкрепата на двама ключови военни лидери , Уанг Донгсин и Чен Силян . Хуа обаче вече беше спечелил армията на своя страна, така че всички усилия на Бандата на четиримата в тази област бяха провалени. На 6 октомври 1976 г. Zhang Chunqiao, Wang Hongwen и Xao Wenyuan са привикани на заседание на Постоянния комитет на Политбюро под претекст, че има нужда да се обсъди както публикуването на избрани писания на Мао, така и въпроси на пропагандата. След това Хуа арестува тримата на място и, според Хан Суин, ги отвежда с белезници. Тъй като Jiang Qing не беше нито член на Постоянния комитет, нито участваше в пропагандни въпроси, тя не беше поканена, за да не събуди подозрение. По същото време обаче тя е арестувана в резиденцията на Мао в Джоннанхай, където се е върнала само няколко дни по-рано. Същата нощ бяха арестувани пропагандистите на Бандата на четиримата в Пекинския университет и редакцията на вестника. Обвиненията в цялата страна срещу Бандата на четиримата започнаха през октомври, като кулминацията беше публикуването на предполагаемите престъпления. В Пекин, както и в много други големи и малки градове, хората излязоха по улиците, за да отпразнуват края на Културната революция с падането на Бандата на четиримата. През 1980 г. четиримата членове са изправени пред съд, където са обвинени в агитация срещу партията. Jiang Qing и Zhang Chunqiao са осъдени на смърт на 25 януари 1981 г. И двамата категорично отрекоха да носят отговорност за зверствата на Културната революция. Докато сълзите й бликват, Цзян Цин протестира, че само изпълнява заповедите на Мао. По-късно и двете присъди бяха заменени с доживотен затвор. Yao Wenyuan и Wang Hongwen изразиха разкаяние по време на процеса и бяха пощадени от смъртното наказание. Wang Hongwen беше осъден на доживотен затвор, а Yao Wenyuan на 20 години затвор. Alexander C. Cook: The Cultural Revolution on Trial: Mao and the Gang of Four. Cambridge University Press, Cambridge 2016, ISBN 978-0-521-13529-0. Историята понякога се повтаря като фарс или римува. Случаят с Бандата на четиримата е неуспял върешнопартиен преврат.

В Китай властта е структурирана около Комунистическата партия. Преврат практически би могъл да се осъществи единствено в тесния кръг на Политбюро или с външна намеса на военните. Тъй като по конституция председателят/президент на Китай е и същевременно председател на военната комисия, вторият вариант е изключен. Народното събрание е конституирано на териториален принцип, като неговото гласуване е "гумен печат" на решенията на Политбюро, то само ги потвърждава, предложенията на партията се гласуват с 99.99 на сто. Особеност е, че в сруктурата на Народното събрание най-голямата квота е на военните, те са около 10 процента от гласовете. Вътрешнопартийни преврати в такава партийна структура, обаче, теоретично са възможни и са се случвали на практика. Българската властова структура преди 10 ноември беше подобна на китайската, Тодор Живков беше свален от власт на пленум на ЦК от своите партийни другари. Сталин измества Троцки по същата схема в СССР. Така че маневрите на партийните другари въобще не са безобидни и неефективни, ако са умело ръководени. Много скоро, след няколко месеца, ще видим резултатите.

Това по принцип е така, но в случая с Ли Къцян става въпрос за алтернативна линия, според мен. Ли е протеже на бившия президент Ху Джинтао, който от своя страна е продължител на линията на Дзян Цземин /все още активен и влиятелен/, а това е линията на Дън Сяопин, смятан за лидер от ранга на Мао. Тази предшестваща и непрекъсната линия от времето на Дън Сяопин следваше максимата "Да не показваме силата си", тоест интегриране в поствоенния свят на САЩ. Си Дзинпин е "инфлексна точка" на тази линия, той поема съвършено различен курс и в партията вече е класиран в партийната йерархия като лидер от ранга на Мао и Дън Сяопин. В САЩ са наясно с качествената разлика и това беше мотивирано обяснено в "По-дългата телеграма" на Атлантическия съвет. За същото говори и Хенри Кисинджър. Лично за мен остава открит въпроса доколко адекватни са неоконите, групирани около Байдън, и доколко адекватно реагират на процесите в Китай.

Най-силната вътрешно-опозиционна групировка в ККП е на така наречените "комсомолци"-технократи, издигнали се на високи позиции през трамплина на Комсомола. Най-изтъкнатият техен представител е Ли Къцян, настоящ премиер и член на най-тесния кръг на Политбюро: "Икономист по професия, Ли е ръководител на правителството на Китай , както и една от водещите фигури зад китайските финансови и икономически въпроси , външни работи , национална сигурност и задълбочаване на реформите . Той е и вторият член на Постоянния комитет на Политбюро на Китайската комунистическа партия (ККП), де факто най-висшият орган за вземане на решения в страната. Ли е основна част от " петото поколение китайско ръководство " заедно със Си Дзинпин , генерален секретар на ККП . Ли беше обявен за 12-ия най-влиятелен човек в света от Forbes в техния списък на най-влиятелните хора в света през 2015 и 2016 г. Ли се издига в йерархията чрез участието си в Комунистическата младежка лига . От 1998 г. до 2004 г. Ли е бил губернатор на Хенан и партиен секретар на провинцията . Като се има предвид опита му от Младежката лига, Ли като цяло е смятан за политически съюзник на бившия лидер Ху Джинтао . Ли пое поста министър-председател през 2013 г. и улесни изместването на приоритетите на китайското правителство от воден от износ растеж към по-голям фокус върху вътрешното потребление. Ли също беше основна сила зад прилагането на „всеобхватно задълбочаващи се реформи“, обявени през есента на 2013 г. Освен това, Ли и неговият кабинет инициираха стратегическия план „ Произведено в Китай 2025 “ през май 2015 г. Баща му беше местен чиновник в Анхуей. Ли завършва гимназия No.8 в Хефей през 1974 г., по време на Културната революция , и е изпратен да работи в селските райони в окръг Фенгянг , Анхуей, където в крайна сметка се присъединява към Китайската комунистическа партия и си проправя път, за да стане партиен ръководител на местната производствен екип. През това време той беше удостоен с честта на изключителна личност в изследването на мисълта на Мао Цзедун. Той получава докторска степен по философия (PhD) по икономика през 1995 г., а видният икономист Ли Ининг (няма роднинска връзка) е негов докторски съветник. Неговата докторска дисертация е удостоена с наградата Sun Yefang , най-високата китайска награда за икономика. Той влиза във висшето ръководство на националната организация на Комунистическата младежка лига (CYL) през 1983 г. като член на нейния секретариат и работи в тясно сътрудничество с бившия генерален секретар на партията Ху Джинтао , който също се издига в редиците на CYL , от както. Ли става първи секретар на организацията през 1993 г. и служи до 1998 г. Той е представителен член на първото поколение, издигнало се от ръководството на CYL. Ли става най-младият губернатор на китайската провинция през юни 1998 г., когато е назначен за губернатор на Хенан на 43-годишна възраст. Хенан скочи в националната класация по БВП от 28-о място в началото на 90-те години на миналия век до 18-о през 2004 г., когато Ли напусна Хенан. Правителството му обаче беше сравнително неефективно в ограничаването на епидемията от ХИВ/СПИН , която засягаше селските райони на провинцията. С неговия опит в Младежката лига и връзката му с тогавашния лидер Ху Джинтао , Ли беше разглеждан от началото на мандата на Ху като претендент за наследник на Ху, когато мандатът му като партиен лидер приключи през 2012 г. Ли получи членство в Постоянния комитет на Политбюро на 17-ти Партиен конгрес , проведен през октомври 2007 г. Докато политическото бъдеще на Ли изглеждаше обещаващо, той беше изпреварен в Постоянния комитет от Си Дзинпин, който току-що беше напуснал ролята си на партиен секретар на Шанхай, за да се присъедини към централните ръководни редици в Пекин. Този ред на рангове привидно сигнализира, че Си, а не Ли, в крайна сметка ще наследи Ху като генерален секретар и президент. Първата голяма международна изява на Ли беше на Световния икономически форум през 2010 г. в Давос, Швейцария . Събитието се разглежда като лакмус за Ли. На форума Ли представи лаконично дългосрочната визия на Китай за развитие пред световни бизнес и политически лидери. По-специално, Ли информира WEF за ангажимента на Китай за устойчиво развитие , зелена енергия , намаляване на разликата в доходите и модернизиране на ключови стратегически индустрии. Ли също предупреди срещу протекционизма , като каза, че "отварянето може да бъде както двустранно, така и многостранно... в този смисъл едно плюс едно е по-често по-голямо от две." Той също така засегна значението на международното развитие и международната финансова реформа . Той призова за глобална структура на управление, която "отразява в по-голяма степен промените в глобалния политически и икономически пейзаж". Ли каза, че Китай е стигнал до критична историческа инфлексна точка, където трябва да се извърши фундаментална промяна в структурата на икономиката, за да може страната да продължи пътя си на растеж. Ли специално подчерта необходимостта от увеличаване на вътрешното потребление и подчерта значението на продължаващата урбанизация. Ли също подчерта, че Китай трябва да се движи към по-ориентирано към средната класа общество с разпределение на богатството, като по-голямата част от населението и богатството на страната да принадлежат към средната класа. На 18-ия партиен конгрес , проведен през есента на 2012 г., Ли беше издигнат до място номер две в Постоянния комитет на Политбюро (PSC) и по този начин стана един от висшите лидери на Китай. Тази промяна показа, че партията възнамерява да проектира Ли като фигура номер две в китайската политическа йерархия, след само генералния секретар на партията Си Дзинпин. Също през същата година той лично се срещна с открития гей Ма Баоли (полицай, превърнал се в бизнесмен), за да обсъдят заплахата от ХИВ .В същия разговор те обсъдиха проблемите на ЛГБТ относно предотвратяването на дискриминацията, което се тълкува като знак, че Народната република бавно се приближава към идеята, тъй като големите китайски бизнеси вече са започнали да се възползват от покупателната способност на ЛГБТ общността. Ли беше класиран на 14-то място в списъка на списание Forbes за 2013 г. на най-влиятелните хора в света , след като пое поста на китайски премиер. Генерал-лейтенант на Съединените щати Х. Р. Макмастър пише за Ли Къцян, че „Ако някой в американската група имаше някакви съмнения относно възгледа на Китай за отношенията му със Съединените щати, монологът на Ли би ги премахнал. Той започна с наблюдението, че Китай, който разви своята индустриална и технологична база, вече не се нуждае от Съединените щати." На Третия пленум на 18-ия Централен комитет, проведен през есента на 2013 г., Комунистическата партия обяви мащабни икономически и социални реформи. Въпреки това документът, очертаващ реформите, е изготвен под ръководството на Си, Лиу Юншан и Джан Гаоли , а Ли привидно не е участвал в изготвянето на документа. Това отклонение от конвенцията (Уен Джиабао беше основният съставител на документите зад реформите, обявени на Третия пленум от 2003 г.) доведе до спекулации, че Ли се маргинализира в новата администрация и че широко рекламираната „ Администрация на Си-Ли “ всъщност не съществува, тъй като властта все повече се централизира под ръцете на Си като генерален секретар на Китайската комунистическа партия . След Третия пленум от 2013 г. Си натрупа поредица от ръководни роли в четири нови мощни надминистерски органи, наблюдаващи „ всеобхватно задълбочаващи реформи “, интернет , военна реформа , а също и Комисията за национална сигурност. Твърди се, че водещата група на „задълбочаване на реформите“ навлиза в делата в икономическата сфера, обикновено управлявани от премиера, и се смята, че има ефект на намаляване на институционалната власт на Ли. Въпреки това, Ли се появява в официални прессъобщения като най-добрия лейтенант на Си, като е назначен за заместник-председател на Комисията по национална сигурност, в допълнение към това, че става заместник-ръководител на водещи групи по „задълбочаване на реформите“, интернет сигурност,икономиката и финансите . На 18 март 2018 г. Ли беше преназначен за министър-председател на Китай, след като получи 2964 гласа "за" и само два "против" от Общокитайското събрание на народните представители. На 11 март 2022 г. Ли потвърди, че ще се оттегли от поста премиер на Китай след изтичането на втория му мандат през март 2023 г. От януари 2020 г. Ли отговаря за отговора на китайското правителство на пандемията от COVID-19 . Ли е женен за Ченг Хонг, професор по английски език и литература (специалност американски натурализъм) в Столичния университет по икономика и бизнес в Пекин. Неговият тъст някога е бил заместник-секретар на ЦК на Комунистическата младежка лига . Владее разговорен английски език." https://en.m.wikipedia.org/wiki/Li_Keqiang

Ако имате предвид събитията със запорираните сметки в провинция Хънан https://en.wikipedia.org/wiki/Henan то това е локално събитие, свързано със злоупотреба на банките-кредитори на строителни фирми и посредническата финансова институция между тях и строителите. С една дума жилища няма, клиентите са ги купили на зелено, а кредиторите си искат парите, които вече са похарчени. Става въпрос за около 4-6 млрд. долара. Прочетете повече, и по възможност китайски източници, и ще откриете нещо интересно. Според мен става въпрос за разчистване на вътрешнопартийна опозиция. Основният претендент и номер 2 в сегашното партийно ръководство, протежето на бившия президент и настоящ премиер, има своята кадрова крепост именно в провинция Хънан, той е бил партиен секретар и губернатор там от 1998 до 2004. Си Дзинпин разчиства опозицията. Според мен, сега следват антикорупционни действия в партийните редове.

Златото Е алтернативна валута. Централните банки съхраняват над 30 000 тона злато в трезорите си, които са със статут на първокласен резервен актив. Стойността на това количество злато по днешни цени е над 1.7 трлн. щатски долара. Целият обем на резервни активи, включително злато, възлиза на малко над 12 трлн. долара, следователно златото като резервна валута е около 15 процента от всички резервни активи. Златото е третата резервна валута след щатския долар и еврото в активите на централните банки. Разводняваме темата с периферни отклонения. Темата е САЩ и Китай в Капан на Тукидид. Капанът на Тукидид означава, че една възходяща сила се е насочила да измести от позицията й на лидер една доминираща сила. Китай очевидно атакува статута на САЩ в глобалния световен ред, а фокусната точка на този глобален ред е статутът на щатския долар на световна резервна валута. Публикувах статията на Рикардс, която получи 0 коментари и реакция. Там има ясен отговор на въпроса къде е централната точка на конфликт между САЩ и Китай - статута на щатския долар като световна резервна валута и противоречието какво ще замести долара. Китай и целият му антураж от гобалния Юг настояват новата световна валута да бъде обвързана с реални активи като суровини и БВП измерено в стоки, докато проектът на САЩ е фиатна валута без връзка с реални активи. Според мен, точно по тази ос на противоречие ще протече и разделянето на два големи блока през следващото/следващите десетилетия. Нещата вече са в ход с инфлацията при изкопаемите горива и по-точно нефта.

Last week, a report by the Centre for Research on Energy and Clean Air think tank said Russia earned almost $100bn (£82bn) in revenue from fossil fuel exports in the first 100 days of the country's invasion of Ukraine, despite a fall in exports in May. The European Union made up 61% of these imports, worth approximately $59bn. Overall, exports of Russian oil and gas are falling and Moscow's revenue from energy sales has also declined from a peak of well over $1bn a day in March. But revenues still exceeded the cost of the Ukraine war during the first 100 days - with the CREA estimating that Russia is spending around $876m per day on the invasion. Monday's figures also showed that China imported 260,000 tonnes of Iranian crude oil last month, its third shipment of Iran oil since last December. China has continued to buy Iranian oil despite US sanctions on Tehran. https://www.bbc.com/news/business-61861849 Покупките на ирански нефт от Китай са елемент от 20-годишна сделка за китайски инвестиции в Иран на стойност 400 млрд. долара, в замяна на което Китай получава ирански петрол на по-ниска от пазарната цена. Иран наскоро обяви, че основната му резервна валута става китайски юан. Иран също така е кандидат, заедно с Египет, за членство в БРИКС. https://www.nationalheraldindia.com/international/the-new-china-iran-deal-upends-the-us-cuts-india-to-size-and-is-bigger-than-cpec Руският военен бюджет за 2021 е бил около 70 млрд. долара. Индия планира да плаща в рупии на Русия нефта и въглищата. https://economictimes.indiatimes.com/news/economy/foreign-trade/indias-move-on-rupee-settlements-may-help-trade-with-russia/articleshow/92854376.cms

Не само според теб, Графе, според мен също. По-важното е, че това е цената на златото, която назовава и този човек, който е бил главен правен съветник в един от най-големите хедж-фондове и консултант на ЦРУ по въпросите на финансовите войни, той е ръководил техен екип, разработващ хипотетичен сценарий на такива финансови войни: Към единна световна валута Реално ли е преминаването към цифрови валути на централната банка? И ако е така, това ли е първата стъпка към глобална резервна валута, която ще замени долара и еврото като избрани валути в резервните позиции на големите икономики? Е, да и не. Преди да разширя този отговор и да обясня въздействието на цифровите валути на централната банка върху по-познатия свят на резервната фиатна валута, е полезно да кажа малко повече за това какво представляват цифровите валути на централната банка (CBDC). CBDC не са криптовалути. CBDC са в цифров вид, записват се в книга (поддържана от централна банка или Министерство на финансите) и трафикът на съобщенията е криптиран. И все пак приликата с крипто свършва дотук. Счетоводните книги на CBDC не използват блокчейн и CBDC определено не приемат децентрализирания модел на емитиране, приветстван от крипто тълпата. CBDC ще бъдат силно централизирани и строго контролирани от централните банки. CBDC не са нови валути. Това са същите валути, които вече познавате (долари, юани, евро, йени, стерлинги) в нова форма, използвайки нови канали за плащане. Те са технологичен напредък, но не заместват съществуващите резервни валути. В момента CBDC се въвеждат от големите централни банки по света. Държавите са на различни етапи на разгръщане. Китай е най-напред. Те имат работещ прототип на цифров юан, който ще бъде показан на Зимните олимпийски игри в Пекин през февруари 2022 г. Ако сте там и искате да купите билети, храна, сувенири или да платите за хотелски стаи, ще се очаква да платите с новия дигитален юан, като използвате приложение за мобилен телефон или друг цифров канал за плащане. Европейската централна банка също се придвижи бързо към CBDC версия на еврото. Те все още не са на етап прототип, но са постигнали значителен напредък и се доближават до този етап. Япония и САЩ са най-назад. Федералният резерв има проект за научноизследователска и развойна дейност с Масачузетския технологичен институт, за да проучи как цифровият долар може да се съчетава или дори да замени съществуващата система за доларови плащания (която вече е дигитализирана, макар и без централизирана книга). САЩ вероятно са на няколко години разстояние от собствения си CBDC в най-добрия случай. Така че, да, преминаването към цифрови валути на централната банка е реално. Как това е свързано с това, което понякога се нарича Голямото нулиране? Това би било движението към единна световна резервна валута. Това движение ще бъде номинално водено от Международния валутен фонд, действащ като един вид световна централна банка. Все пак МВФ не може да взема решения от такъв мащаб без одобрението на САЩ. (САЩ разполагат с достатъчно право на глас в МВФ, за да наложат вето на всякакви съществени решения, които не им харесват). На свой ред одобрението на САЩ ще изисква глобален консенсус между големите икономики, включително Китай, Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия и други членове на Г7 и Г20. Това желание да се създадат истински световни пари би включвало създаването на дигитално специално право на тираж (SDR). СПТ се издават от МВФ на страни членки и могат да се издават на други многостранни институции като ООН. Всъщност МВФ има печатна преса, толкова мощна, колкото печатните преси на Фед и ЕЦБ и може да наводни света с техните световни пари. Изместването на долара като световна резервна валута ще включва среща и споразумение, подобно на първоначалното споразумение от Бретън Уудс от 1944 г. Споразумението може да приеме много форми. Все пак процесът ще съответства на това, което мнозина наричат Голямото нулиране. Този процес е в ход от 1969 г., когато са създадени SDR. Няколко емисии СПТ бяха разпространени между 1970 г. и 1981 г., след което не бяха издадени нито една до 2009 г. след глобалната финансова криза от 2008 г. Нова емисия беше разпространена по-рано тази година. Глобалните елити гледат на пандемията от COVID и алармата за климата като на двуглав троянски кон, който може да бъде използван за натрапване на СПТ на глобалното население, което вече е дресирано да следва правителствени заповеди. Неотдавнашната среща COP26 на елитни алармисти за климата и държавни глави в Глазгоу подчерта използването на централните банкери и финансовата регулация за прокарване на алармистката програма чрез прекъсване на кредитирането на енергийни компании, които не насърчават възобновяеми източници или които инвестират в сондажи за петрол и газ (предстои и въвеждане на глобален климатичен данък). Така че, да, тенденцията към единна световна валута също е реална. Все пак в елитните среди нещата не се случват толкова бързо. Дори Бретън Уудс отне повече от две години за проектиране и още пет години за изпълнение дори под принудата на Втората световна война. Преходът от стерлинга към щатския долар като водеща резервна валута отне тридесет години от 1914 до 1944 г. Както се казва, това е сложно. На едно ниво няма незабавна промяна. Доларът като CBDC все още е долар. Еврото като CBDC все още е евро. При отсъствието на нов режим на фиксиран обменен курс тип Бретън Уудс, тези валути все още биха се колебали една спрямо друга. Все пак има три огромни промени, които могат да възникнат от The Great Reset. Първата е, че нов глобален валутен режим би бил възможност за обезценяване на всички основни валути, за да се насърчи инфлацията и да се откраднат богатства от спестителите. Всички валути не могат да девалвират спрямо всички други валути едновременно; това е математическа невъзможност. Въпреки това всички валути могат да се обезценят едновременно спрямо златото. Това лесно може да доведе цените на златото до 5000 долара за унция или много повече, за да се постигне желаната инфлация. EUR/USD може да остане около $1,16, но и EUR, и USD ще струват много по-малко, когато се измерват по тегло на златото. Това ще бъде ускорена версия на това, което се е случило на етапи между 1925 и 1933 г., между 1971 и 1980 г. и отново между 1999 и 2011 г. Втората промяна би била, че CBDC правят много по-лесно налагането на отрицателни лихвени проценти, конфискации и замразяване на сметки на някои или всички притежатели на сметки. Това може да се използва за цели на политиката или като инструмент на държавата за пълно наблюдение. Наблюдението на неправилното поведение, както е определено от комунистическата партия, е истинският двигател на цифровия юан повече от всякакви стремежи към ролята на юана като резервна валута. Третата промяна ще бъде широкото емитиране на СПТ и приемането им като единствена световна резервна валута. Нов Бретън Уудс може да принуди държавите да държат 100% от резервите си в СПТ, а големите корпорации могат да бъдат принудени да водят счетоводните си книги в СПТ. Това може да доведе до режим на фиксиран обменен курс с обвързване, базиран не на златото, а на СПТ. Всички тези смени са в ход. Дали те се разиграват с години или само с месеци, остава да видим. Точните резултати са несигурни. Това, което е сигурно, е, че ще следя отблизо развитието и ще ви държа пред кривата на властта, докато елитите продължават да натискат към цифровите пари, световните пари и края на парите в брой. За разбирането, Джим Рикардс https://dailyreckoning.com/towards-a-single-world-currency/

Да, като годишен данък от 0.45 тона вероятно не са били проблем за византийската хазна, но като натрупване за един век са много сериозно количество, 45 тона са приблизително половината златни запаси на Византия. Това е еквивалентно на втората по златни запаси страна днес, Германия с нейните 3300 тона злато спрямо първата, САЩ с техните 8000 тона. Доколкото знам аварите също са секли златни монети, които са били в обращение в тяхната държава. Само като вметка, САЩ днес нямат големи валутни резерви, освен злато. Тези предполагаеми /защото никой не им е правил ревизия от времето на Никсън/ 8000 тона злато са записани в баланса на Фед на фиксирана цена малко над 40 долара за унция при пазарна цена днес над 1800 долара за унция, тоест те са 45 пъти подценени.

Предполагам Блумбърг са го изчислили коректно, но това е, в случай, че Русия секне износа си, а вакуумът остане незапълнен. Един вид Блумбърг, чиито собственик беше кандидат за президент от Демократическата партия, бият камбаната този вакуум да бъде запълнен, за да не се стигне до катастрофа. При 380 за барел бензинът на помпата ще удари поне 15 за галон, а може би и 20 при 5 сега. Това ще накара американците да се хванат за оръжието, за тях бензинът е най-чувствителната стока, милиони американци живеят на колела и пътуват стотици мили всеки ден. Ако Байдън иска да падне позорно, най-сигурният начин за това е да допусне петролът да удари цена от 380 долара за барел. Впрочем европейците вече се примъкнаха към добива на Венецуела, с благоволението на Чичо Сам, естествено, а Мадуро ги приветства с широка и дружелюбна усмивка. Означава дефлация, безработица и по-малко пари в бюджета, той авторът го обяснява. Още преди месец четох техни анализатори, които твърдяха, че златната среда е 70-80 рубли за долар. Изглежда работят по въпроса, защото днес имаме подскок на курса рубла долар.

Ами според мен златото не е инвестиция, а застраховка. Цената му е много волатилна и зависи от политически събития, войни, епидемии и дори природни катаклизми, но в крайна сметка, в един по-дълъг период от време, цената му спрямо фиатните валути неизменно расте. Или да го кажем по по-правилния начин, цената на фиатните валути пада спрямо златото. От 35 долара през 1971, днес тя е 1850 да кажем, не съм я гледал днес. Има дълги периоди на спадове и дълги периоди на възход спрямо долара и другите фиатни валути, но като правило всички фиатни валути девалвират спрямо златото. То не е спекулативен продукт, лично според мен. Въпреки че е един от най-любимите продукти за спекулации на борсите, които постигат волатилност с търговия на фючърси и неналично злато. Ако човек спекулира дори с ежедневните му спадове и вдигания на цената във фючърси или неналично злато би могъл да спечели или загуби милиони в зависимост с какви пари спекулира. Да, двете цифри които посочваш са коректни, но в годините между тях имаше едни вдигания и падания в размер на 20-30 процента и мнозина загубиха или спечелиха от тези движения. И пак ще повторя, лично за мен златото е застраховка, а не инвестиция, примерно 10 процента от фиатните пари на човек е здравословно да са във физическо злато, не в безналично, за да спи спокойно, че в случай на хиперинфлация няма да умре от глад.

Ако го сметнем средно на 100 000 номизми годишно за 100 години, това са около 45 тона злато или малко повече от златния резерв на България, което като фиатни пари е около 3 млрд. евро по днешния курс. За днешно време не изглежда кой знае какво, американския златен резерв е 8000 тона, този на руснаците, по памет, около 2300 тона и т.н. Но за онези времена и икономики сигурно 45 тона злато са били колосално количество, като се има предвид и техниката и възможностите за добив. И аз нямам отговор на този въпрос. Или защо инките са трупали злато, след като не са го използвали като пари. Между другото, то е известен факт, след като испанците колонизират Америка, галеоните със злато оттам създават страхотна инфлация в Европа, притокът на тези количества обезценява парите злато, същото е което сега става с печат на фиатни пари. Нещо което води до гибел Испания, чиито крал започва да харчи безогледно за религиозни войни и така съсипва славата и силата на Испания. Предполагам само, че аварските вождове са закопавали това злато лично за собствените си нужди, след като са били наясно с паричните функции на златото в Римската империя, но по една или друга причина не са се възползвали от неговата сила на пари.

Майтапът беше, че първото му посещение в Европа като новоизбран президент беше в Ирландия, и Обама се изкара ирландец по произход, на което множеството бурно го аплодира. Има го този клип с речта му някъде из тубата, забавен е. Преди време се бях заел да чета по-задълбочено за студентските им братства от рода на Phi Beta Kappa: https://en.wikipedia.org/wiki/Phi_Beta_Kappa Само от тази общност излизат 17 американски президенти и 40 върховни съдии. Тези братства са нещо като масонските общества, та дори са по-затворени и обвързани с по-тайнствени ритуали от тези на илюминатите, а в много случаи се припокриват с последните. Идеални военизирани организации за пълно пречупване на индивидите и подчиняването им на "братството", но твърде далече се отплесвам от темата... Китайската номенклатура също е разделена на подобни кастови кръгове.

Гледайте филма, ако не сте, и ще видите, че всички идеи на "кроманьонеца" Олдман /стар човек/ бяха реалистични с изключение на една - че е на 14 000 години. Малката групичка от американски професори му се върза обаче, защото идеите му им харесваха, те до една отговаряха на техните непризнати мечти, а и той им показа "леговищата на драконите", доказателствата, че дракони има. Всеки от тези професори му повярва както малкото дете вярва в Дядо Коледа, като възнаграждение за вярата си, то получава мечтания подарък. Вижте пак внимателно родословната линия Тръмп - до баща му Фред Тръмп плътна германска линия. По важното е обаче, че са протестанти калвинисти. Едва майка му внася шотландски произход /червената коса му е наследство от нея/, но тя също е изповядвала протестанство. WASP - бял англо-саксонски протестант. Както и да е, лично за мен социалният контекст на WASP е с по-голяма тежест, отколкото етническия. Барак Обама, например, от социална гледна точка се вписва идеално в WASP.

Аз гледах само първия филм, по приинцип не гледам версии с индекси -1, 2... и т.н., всяка като правило е по-слаба от предходната. Филмът е уникална илюстрация на закона на Овертон, един човек казва нещо невероятно пред други хора, след което стъпка по стъпка ескалира това невероятно до немислимо /Той е Исус Христос/, довеждайки стадото си до пълно доверие и състояние на прострация. Уникален и по начина си на разпространение посредство торенти, нещо което по-късно не му пречи да събере половин дузина престижни кино награди Като правило е така, лейбъризма и фабианството са британски патент, оттам пускат корени и в Щатите. Джек Лондон, един нарцистичен индивидуалист, преминава духовното си развитие през социализма в Америка, той е един от основоположниците. "Мартин Идън" е неговата лична история на духовно развитие от колективист /работникът Марти/ до интелектуалец индивидуалист, достигащ до съзнателно самоубийство. "Желязната пета" е един от най-силните романи срещу олигархията в САЩ. В САЩ обаче англосаксонците вече не са маята. Тръмп е с ясно изведен германски произход, половината им интелектуалци и политици на висши позиции са евреи, а също така етническия микс е толкова преплетен, че англосаксонската жилка понякога се губи. Все още са в състояние да обърнат играта в икономически план, според мен, поне на теория. Точно това беше идеята на тръмпистите с "Америка на първо място", те си даваха сметка, че само вътрешната сила на САЩ е в състояние да им запази ролята и мястото на световен лидер. Всъщност китайските комунисти изповядват същата максима "властта идва през дулото на пушката", а Си Дзинпин е един от нейните апологети.

Прочетох малко за историята на създаването и разпространението му. Наистина е концептуален филм, ще си го запазя в личната филмотека. Бих го коментирал само с посвещението на Кен Киси в "Полет над кукувиче гнездо": "На Вик Лъвъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им. ... "

Американците са индивидуалисти, които разчитат на себе си и на собствените си възможности. Американската мечта не е празна дума, поне до ВСВ - в Америка идват най-трудолюбивите и инициативни хора от Европа в началото на 20-ти век. Америка не е създадена от коректно мислещи индивиди и марксисти. Според мен, опитът да им се сложи държавен намордник като в левичарската Европа в крайна сметка ще завърши с пълен провал, но махалото трябва да се задвижи до крайно лява точка, за да достигне tipping point и да потегли в противоположната посока; къде ще бъде тази tipping point само Бог знае, но такава рано или късно, според мен, ще настъпи.

Не искам да задълбочавам този спор, защото изпадам в глуха защита, а това не ми харесва. "Някъде четох" не е начина, по който следва да водим дебати в тази тема. Вместо да се впускам в дълги обяснения, безплодно според мен, ще ви дам малко "сламки", за които, ако ви е интересно, бихте могли да се хванете: Ако искате, мога да ви посоча и линкове, но си спомням, че не държите на това Бъдете здрав.

Да, така е. Същевременно Китай действа като машина по отношение на военните си разходи - вече повече от десетилетие той ги държи на равнище под 2 процента от БВП, но при бързия ръст на БВП през 2021 военните разходи на Китай са около 300 млрд. долара номинал, а по покупателна способност те са 480 млрд. Ако естраполираме тези цифри до 2035 /докогато Си Дзинпин възнамерява да управлява/, китайският БВП ще бъде около 30 трлн. по номинал, а по покупателна способност 48 трлн. и военния бюджет от 2 процента ще означава 960 млрд. долара. По същото време американският БВП ще бъде около 32 трлн. и при сегашните 3.5 процента военен бюджет ще имаме почти паритет между Китай и САЩ. През следващите 15 години, вероятно към 2050 Китай ще изпревари по военна мощ САЩ дори при 2 процента разходи от БВП. Всичко това ми дава основание да мисля, че поне до 2035 г. Китай няма да предприеме никаква военна авантюра с Тайван, поне докато не си осигури паритет със САЩ в глобален мащаб. При очевидно превъзходство на Китай ролите ще се обърнат, едва ли който и да е американски президент ще рискува да загуби война с Китай, следователно да започне такава война. Това е добре разчетена във външен план стратегия, но при условие, че годината е 1941, когато САЩ влизат във ВСВ. По онова време САЩ имат около 50 процента от световната промишлена продукция и най-важното са абсолютен лидер в петролната индустрия и в автомобилната индустрия, водещите фактори за епохата. Днес те не са индустриален лидер и не могат да захранват всичките си съюзници с промишлена мощ в този мащаб, какъвто е бил през ВСВ. Америка е деиндустриализирана. Как биха могли да издържат на една продължителна война с Китай, като Китай е най-големият им търговски партньор и вносител на стоки. Същото важи и за ЕС.

САЩ и Китай изграждат алианси на съвсем различен принцип, което води до парадокса, че Индия, като демокрация по критериите на САЩ, може едновременно да участва във военен алианс, насочен срещу Китай, и в икономически алианс, насочен срещу САЩ: "Намерението на Китай и Русия да превърнат БРИКС в антиамериканска ос беше напълно очевидно по време на основното обръщение на церемонията по откриването на Бизнес форума на БРИКС в сряда. „Сляпата вяра в така наречената „позиция на силата“ и опитите за разширяване на военните съюзи и търсене на собствена сигурност за сметка на другите само ще изпаднат в дилема за сигурността“, каза китайският президент Си Дзинпин по време на събитието." https://www.hani.co.kr/arti/english_edition/e_international/1048405.html Лично аз мисля, че Китай блъфира с военните заплахи над Тайван и островите в Южнокитайско море и вкарва Щатите във военно противостоене, при което от другата страна има празно пространство, само проекция на дракон. Това е стратегия едновременно на отвличане на вниманието и на изтощаване на икономиката. Според мен основната стратегическа цел на Китай е подкопаването на доларовата финансова система и техните действия са подчинени единствено и главно на тази задача, при това не по военен път.

Безспорно. Докато САЩ следват принципите на Тиодор Рузвелт "speak softly and carry a big stick; you will go far" https://en.wikipedia.org/wiki/Big_stick_ideology доларът им е на сигурна територия като световна резервна валута. В момента, когато обърнат този принцип на “Speak loudly and do not carry a big stick; and you will not go far", доларът като световна резервна валута ще има проблем с доверието. Златото не е фиатна валута, неговата стойност не се крепи на вярата, а на ограниченото му количество и на ценните му свойства като метал, то е и стока-суровина. Не случайно е било използвано като пари 5000 години. Може и да го наричат "реликва от миналото", но го държат в трезорите на централните банки като първокласен актив в резервите на банката.

Нещата не работят така на реалния стоков пазар. Вие не можете да вдигнете цената с декрет. Цената се определя от търсенето и предлагането. В случая със златото то не е пари от 1971, когато Никсън прекъсва връзката му с долара. Преди това всяка централна банка е можела да поиска да обмени доларите си на съответната цена на злато, а американската ЦБ е гарантирала, че притежава достатъчно количество злато, за да осъществи този обмен. И тъй като в десетилетието преди това Фед отпечатва много повече долари, отколкото може да обмени в злато, европейските ЦБ, най-вече тази на Франция, решават, че за тях е по-изгодно да обменят резервите си в долари в злато. Така само за десетина години от трезорите на Фед изчезват две трети от американските златни запаси и се преливат в европейските трезори. От над 20 000 тона злато след края на ВСВ, във Форт Нокс остават 8000 тона, предполага се, че и днес те са толкова. Златото изтича в Европа. И точно тогава Никсън дръпва шалтера, една вечер в най-гледаното време той излиза по тв екраните и казва на американците и света, че вече няма връзка между златото и долара - край! никой вече не може да иска от Америка злато срещу долари. Златото е "канарчето в мината"; така в Средновековието разбирали, че има отровен газ в мините, слагали една клетка с канарче, което започвало да пее преди срутването и хората бягали. В случая златото сигнализира инфлация, прекомерно много пари за прекомерно малко стоки, защото то също е стока. Ако канарчето на пее, онези отдолу не напускат мината.

Колега, а не ви ли минава през ум мисълта, че ако цената на златото е 3-4 пъти по-голяма нещата с покритието на стоките и парите веднага ще си отидат на точното място. По начало банкнотата е била въведена като бележка за налично злато в банката. И са се печатели толкова банкноти, които са съответствали на наличното злато. Сега банките просто си печатат злато, но без да го имат в наличност. Тоест те лъжат публиката за стойността на банкнотите си, защото иначе трябва да имат много по-големи количества злато. Това което правят е да натискат стойността на златото, за да се увеличава стойността на банковите им ноти, което дефакто си е чисто шарлатанство. Проблемът е, че те могат да отпечатват банкноти, но не могат да отпечатват стоки, съответстващи на техните банкноти и това се нарича инфлация.

Здравей, Графе! Много интересни данни, благодаря. В тоя ред на мисли, имаш ли данни какво е можел да си купи човек с 1 един златен солид /4.55 гр злато, или например какви са били заплатите на войниците, измерени в солид, както и обществените разходи, измервани със същата мярка? Съвсем скоро слушах няколко лекции на проф. Красимир Петров, и според него, той твърди, че е правил много задълбочени и обемни изследвания за цените на жилищата в София в продължение на 100-годишен период, та средната цена на 1 кв.м. жилищна площ в София варира около 5.81 гр. злато /един френски златен франк или златен лев от времето на Фердинанд, както знаеш България е била в златния стандарт на Латинския монетарен съюз по онова време. Ако си изчислим с калкулаторчето по днешни цени, това означава, че цената на 1 кв. м. жилище в София трябва да бъде точно 631 лева, или около 322 евро. Да, ама тя не е, а е над 1100 евро, доколкото виждам, тоест над 3 пъти раздута от средните си исторически стойности в продължение на един век. Тази цифра горе-долу съвпада и с твоите изчисления за реалната цена на златото, съизмерена с другите стойности на пазарите. Защо и как се занижава цената на златото след 1974 е съвсем отделен въпрос, но накратко това става на Лондонската и Нюйоркската борса за злато и ценни метали с така наречените фючърси и продажби на "хартиено злато"/неналично злато. Всъщност реалното злато което се продава там е около 1 процент от общия обем на сделките, останалите 99 процента са продажби на "неналично злато" и фючърси, които се уреждат с изплащане на фиатни пари. Най-голямата борса за търговия на физическо злато е Шанхайската, но не тя определя цената на златото.