Б. Киров

Компилиран е бил списъкът. Че Ловеч е бил определен за център идва от събранието в Букурещ, така завършва с решение, че Левски е упълномощен да представлява Тракия, Македония и Северна България, а Ловеч е определен за център. Обретенов го пише ясно в спомените от 1923. Левски е споменат като лице на име В.Левский в Пълномощното. Тази информация е дошла от събранието. Иначе няма логика Ловеч да е определен за център, а да няма председател /главатар/. Само местния издайник от Ловеч дал списък на десетина имена там така е изкарал нещата, десетина граждани подведени да съставят някакво комитетче, несериозна работа. Всичките са равнопоставени и за цвят и колорит е сложил вътре и Добре Механджията, едва ли не кръчмарска задруга в която е влязъл и симпатизант на турските ефендиета. Този списък с главатарите, според мен, също е компилиран. Гложенеца, Пеев и Христо Иванов са издадени от присъствал на събранието. Христо Иванов е сгрешен, защото се е прикривал от Обретенов, според мен инстинктивно е усещал нещо нездраво в него и даже не му е доверил ролята си в комитета и псевдонима си, единствено е взел пушката от Габрово и тогава Обретенов е останал с впечатление, че е главатар в Габрово, но е знаел, че е от Търново, защото в писмото, с което го кани за "кореспондент" през юни 1871, Христо му съобщава името си и къде са се срещали в Русе. Разните имена за пълнеж от Орхание, Тетевен и Видраре най-вероятно ги е набутал там Пъшков, когато са го притиснали за Паисий. Общо взето и Пъшков, и Драсов са съхранили хората от региона на Общия, както и самия Общи, надявали са се да изчезне във Влашко. Информацията за убийствата, според мен, също е дело на Пъшков. И пак е премълчан Общия, защото, когато е дадена, той все още се е подвизавал в Тетевен, но вече е било публично известно, че Каравелов ще си го вземе при него в Букурещ, хванат ли го преди да замине - ще стане това, което е станало след обира, ще ги издаде всички. Анастас Попхинов може да го издал или Пъшков или Драсов, не са подозирали каква "скрита бомба лимонка" е. Че Обретенов е станал "момче за мръсни поръчки" на Каравелов за мен вече е очевидно. Това се е случило с убийството на Пенев и предателството на Ангел Кънчев. Кънчев е отивал при Каравелов, за да организира свикването на събранието и вероятно е бил крайно неудобен за Каравелов. Той е предаден, това е факт, който не отрича дори Обретенов, но като всеки...хитрец, насочва следата към някакъв комитетски деец, който бил завлякъл Кънчев с много пари и това го било мотивирало /все пари са му в главата на Обретенов/. След като са го обработили обаче в полицията вече може да е бил и агент на полицията, предаващ Каравелов. Задържа писмото на Каравелов и така му осуетява замисъла за незабавно въстание. Левски е можел да се задейства от това писмо, кой е можел да предполага, че ще стопира заповедта на големия началник. Според мен е станало по масонска линия с "блага дума" оттам и малко "кютек" от заплаха, че ще понесе последствията на убиец - тактиката на бича и кифлата, доброто ченге и лошото ченге. Сигурно са заплашили и цялата рода, а той е бил особено привързан към майка си. Пречупили са го тогава, защото това натискане да се появи на събранието, въпреки грозното впечатление, което е оставил в търновци говори, че е бил принуден да го направи, изпълнявал е задача. Големия не е могъл да не усети нещо опасно в това и затова после се крие и му определя среща в Габрово /Обретенов пише, че Левски го е извикал там/, не му се разкрива като председател, нито като псевдоним. На практика Големия е бил много важна фигура с пълномощно от Левски за целия регион, включително Русе, явявал се е нещо като пряк началник на Обретенов, който е бил председател на ЧРК в Русе и куриер.

Това как съм пропуснал! Този човек лъже както диша. Тук пък е датирал писмото на Каравелов 9 ноември, а в преписа на Данаил Попов то е датирано 2 ноември. Във второто писмо е възприел псевдонима на Христо Иванов - "Христемага и Стефан Карагьозов" за подпис на Иван Хаджидимитров, което означава, че Големия не му го е разкрил.

Икономов го прехвърлят рано на другия ден през Дунава във Влашко. Нали той е пребивавал при Димитър Горов, когато идва писмото на Каравелов за въстание и Обретенов твърди, че зад К.Г. стояло "Кара Георги", така викали на Икономов, а не Георги Живков или Димитър Горов, Страшимиров е посочил в Извори името на Георги Живков като адресат, същият, срещу когото е била насочена клеветата във вестника на Каравелов година преди това писмо... Сега ще отворя спомените на Обретенов от 1923, там той споменаваше нещо за Габрово, където е ходил за среща с човек от Търново, мисля, че този човек е бил Христо Иванов Големия, което вече е някакъв знак, защо в донесението на Хамди Христо Иванов от Търново фигурира в Габрово. Големия е бил много потаен и едва ли се е разкривал пред Обретенов, той даже не знае псевдонима му, защото в едно от цитираните от самия Обретенов писма от Търново, Големия се е подписал с Христемага /негов псевдоним/, а Обретенов твърди, че е подписано от Иван Хаджидимитров. Той спряга упорито Иван Хаджидимитров като председател на комитета в Търново, но доколкото си спомням въпросният Иван е станал такъв чак през 1873-та. Ето го и въпросният пасаж от спомените на Обретенов от 1923: "Че бях повикан от Левски в Габрово" е написал Обретенов във връзка с изпратената пушка до Търново и цитира протокол от 27 август, в който обаче пише разходи за Гюргево. Обретенов твърди, че пушката отнесъл в Търново и я предал на Иван Хаджидимитров, но Христо Иванов някъде в спомените му свидетелства, че е взел тази пушка от манастир около Габрово. Последната среща на Обретенов с Левски е била втората половина на юни в Гюргево, къде е протокол от 27 август, къде е втората половина на юни с отиването на Обретенов в Гюргево. Или е печатна грешка, или Обретенов на 74 години е тотално дементирал, или е ходил до Габрово по нареждане на Левски, където се е срещал с Христо Иванов. Според мен е третото, защото разходите им записани за Търново са 323 гроша, което по днешен курс прави около 4000 лева и в това се включва и ходенето му до Габрово, което е станало по-късно, за да пренесат пушката в Ловеч оттам. Разходите му за ходене до Гюргево са 19 гроша.

Много сложни въпроси, които едва ли имат еднозначен отговор. Първо, забавянето на писмото от Обретенов, не го прави автоматично доносник на османската полиция. Допуснете, че като го е прочел, си е казал същото, което и Левски - каква революция с шишанета и неподготвени хора, това е заколение, и е решил да задържи писмото, колкото се може по-дълго, преди да го изпрати. Второ, в един момент, е можело да бъде притиснат да дава сведения и съдействие под непреодолим натиск, но когато този натиск е изчезнал, да действа като четник и да се бие в Балкана. За мен беше интересно навремето да прочета протоколите от разпитите на групата на Цвятко Радойнов, Вапцаров и Антон Иванов, има ги публикувани някъде в мрежата, сега съм загубил линка. Антон Иванов, най-възрастният, опитен и високопоставен лидер на тази група, още от първия разпит разказва буквално всичко, което е знаел, а той е знаел най-много, защото е бил пълномощник на Задграничното бюро на ЦК. Посочва адреси, квартири и имена, при това, без да е бил изтезаван. Като споменахте четничеството с Ботев, не ми се навлиза в тази тема, достатъчно хора са я разнищвали, но убийството на Ботев е пряко свързано с Никола Обретенов.

Това го забелязах още в самото начало, но сега ставаме двама - "лице на име Левски", така е записан Левски и в Пълномощното, като "лице". В Русе интересната за нас фигура е Ахмет Расим паша, предшественика на Хамди паша. Хамди паша е бил от партията на консерваторите, протеже на Махмуд Надим паша, великия везир, когото наричали Надимов, заради зависимостта му от Игнатиев. Той не е интересен, праволинеен и ограничен, изпълнил е каквото му е наредено, доложил е каквото е заварил от предшественика си. Ахмет Расим е от партията на младоосманците, освен това е сроден с Мидхат паша - дъщерята на Мидхат /единствена/ сеомъжва за син на Ахмед Расим, т.е сватове се падат. Ахмед Расим е етнически грък, син на офицер от еничарския корпус, тоест по дефолт турски суфи, член на някой от ордените на младоосманците, които и днес управляват Турция в сянка. Ето какво открих за него при бързо търсене в турски сайтове, както и за връзката му с основателя на Дунавския вилает, Мидхат паша: "Като стъпка към усилията за модернизация в Османската империя, през 1826 г. султан Мехмед II решил да премахне Еничарския корпус и повечето от еничарите, които отговорили на тази ситуация с бунт, били убити. Кушакчъ Мустафа Ага, един от еничарите, оцелели след това клане, избягал в Атина с гръцката си съпруга и син, преоблечен като жена. Ахмет Расим, син на Кушакчъ Мустафа Ага, е роден в Истанбул през 1826 г. Ахмет Расим, който продължава живота си в Атина със семейството си и е отгледан според някои източници в християнската вяра, изучава науки като физика и геометрия в продължение на 12 години и получава диплома. Ахмет Расим, за когото се твърди, че е знаел гръцки, френски, италиански и албански, дошъл в Истанбул и постъпил в преводаческата зала „Бабиали“ през 1844 г. Ахмет Расим паша, който бързо се издигнал в държавната служба и получил титлата „паша“, работил в Министерството на външните работи и правосъдието, служил е като областен управител и губернатор, а през 1868 г. е повишен в ранг на везир. Ахмет Расим паша, който е служил като управител на Яня, Туна /Дунавски вилает/, Трабзон, Ишкодра, Коня, Измир, Селаник, Карахисар-и Шаркъ (Шебинкарахисар) и Хюдавендигар (Бурса) с този ранг, е бил кмет на Истанбул в продължение на два месеца и половина през 1878 г. Ахмет Расим паша, който е назначен за управител на Триполи в края на 1880 г., остава на тази длъжност шестнадесет години. Умира в имението си в Канлъджа на 16 октомври 1897 г. Както знаете, Митхад(т) паша е бил много важен държавник в последния период на Османската империя. Той беше паша, достатъчно могъщ, за да свали султаните и да гарантира, че други ще се възкачат на трона. Мидхат паша: II. Той не само доведе Абдулхамид на трона, но и подготви основите на Конституцията, която използваме днес. Той е човек, който накара Абдулхамид II да приеме Кануни Исасия. Той е един от лидерите на военния преврат, довел до детронирането на Абдулазиз през 1876 г., както и до детронирането на султан Мурад V и възкачването на султан Абдул Хамид II на трона през същата година. Има грешки, допуснати от Митхат паша. Той издаде указ, разрешаващ на Египет да взема заеми от чужбина, което доведе до падането на Египет под британско управление. Той също така предизвика отстраняването си от длъжност, като представи бюджетния дефицит като излишък. Вярвайки, че Англия ще помогне, той въвлече Империята във война с Русия и тази война влезе в историята като едно от най-големите бедствия в историята на Османската империя. Малко след тези събития Митхат паша губи благоволението на Абдулхамид и е заточен. През 1881 г. е осъден на смърт от съда, установен в двореца Йълдъз, по подозрение в убийството на Абдулхамид. Присъдата му е заменена с лишаване от свобода от Абдулхамид, но три години по-късно е убит от охраната си. Митхат паша има само една дъщеря Мемнуне Ханъм. Мемнуне Ханъм се жени за Мустафа Вефик бей, син на друг османски паша, Ахмет Расим паша." Ако Обретенов е бил вербуван от османската полиция да работи за нея, това, според мен е станало по времето на Ахмет Расим. Предполагам шефът на полицията в Русчук, Али бей, мисля, се казваше, също е бил назначен по времето на Ахмет Расим или Мидхат паша.

На 28-ми април са имали заседание на Русенския ЧРК, протоколирано, след което са го пратили в Търново да се споразумява, не пише за какво, но е било да го делегират за втори представител, от Търново са му отказали, това го пише в протокола, затова провеждат второ заседание на 7-ми май /това го има в спомените от 1923/ и през главата на Търново, т.е. на ВРО, му делегират правото на втори представител, той е бил най-рано на 8-ми май, обсъжданията на Устава приключват на 18-и май, това също го е писал през 1923. Арнаудов така е представил нещата в книгата, все едно Обретенов е бил от началото на всички заседания: От този текст излиза, че веднага след като се върнал от Търново, заминал за Букурещ на 1 май и е присъствал на всички заседания. Нищо не се споменава за отказ на Търново и за второ заседание на Русенския ЧРК на 7-ми май, върнал се на 1-ви май от Търново и веднага след това заминал за събранието. Иван Драсов е посочен за представител на Ловеч, а Марин Поплуканов е сложен за представител на десетте сливенски ЧРК. Лъжи върху лъжи, не разбирам кому са били необходими, след като през 1943, когато е първото издание на мемоарите, вече са били публикувани спомените на тогава живия през 1923 г. Обретенов, които са в очевидно противоречие с публикуваното през 1943. Но са преиздавани тези спомени от 1943 още два пъти по време на социализма и се цитират широко. В спомените от 1923 е написал, че той, Левски и Марин Поплуканов нощували, докато са в Букурещ, в къщата на Любен Каравелов. Особена чест му е била оказана. Тогава за пръв път се е срещнал с Левски. Историята със задържаното от Обретенов писмо до Левски от Каравелов за мен е явна индикация за кой е работел той по онова време - не за Каравелов, а за османската полиция. Как са го вербували и кога, можем засега само да гадаем, но предполагам, че е станало по време на ареста му за убийството на Пенев. Впоследствие някаква роля може да са изиграли и масонските му връзки с Ведър и братята от турските ложи, които са били на различни постове, включително и в полицията. Ведър е работел за британците, а те по онова време са провеждали политика да съхранят Османската империя и да не допуснат Русия до проливите.

От Русе, според мен. След като бяга от Ловеч към Тракия, Левски вече не ги е осведомявал за маршрута си. Нямало е и кой да осведомява, Пъшков се е отказал, Драсов избягал, Марин паникьосан и неспособен да се справя с работата, защото са я вършели преди това Пъшков и Драсов. Марин през цялото време е стоял като техен аватар в комитета, Пъшков му отваря писмото в края на октомври преди да го арестуват и го чете. Драсов се е занимавал с цялата кореспонденция и пощата преди да избяга, той е водел и сметките на Привременното правителство. Марин е бил удобното лице и за двамата. Каналът Букурещ-Русе-Търново обаче е функционирал след заминаването на Левски в Тракия и оттам са минавали всички известия за и от Левски. Христо Иванов е знаел за маршрута на Левски и през него е течала кореспонденцията между Левски и Букурещ, а посредникът е бил Обретенов в Русе. Обретенов е написал в спомените му, че след бягството на Драсов, Търново е станало център на ВРО и това донякъде е вярно. Спомените на Обретенов и в трите им издания са силно деформирани от редакцията на Михаил Арнаудов и съпругата на Обретенов. Първото издание е чак 1943, когато Обретенов е бил покойник, той е починал през 1939. Докато е бил още жив, оставил е спомени за Левски в сп. Прелом, издавано от Димо Кьорчев, в бр. 3-ти от 1923 година /Страшимиров го споменава, но бърка броя с 4-ти/ Вижте на този линк: http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/31009 търсете година 2, кн.3, стр.68, отваря се в електронен формат Интересни са разликите с изданието под редакцията на М.Арнаудов, доста големи, и интересни...

Стаски наблягаше на роднинските връзки в Ловеч, че не е възможно да се ориентираме за провала там, ако не познаваме добре кой с кого е бил свързан по роднинска и търговска линия. В тази връзка, прави ми впечатление с какво се е занимавал Анастас Кунчев, търгувал с памучни прежди, Денчо Памукчията /Халача/ сигурно е имал вземане-даване с него. Комитите са искали да ограбят и убият фактически негов колега, в такава ситуация всеки един от заможните се е чувствал жертва, включително Пъшков, чиито бизнес е бил бубарство. Бубарството е било много голям поминък в края на 19-ти и в първата четвърт на 20-ти век, та чак до края на социализма. България в края на 80-те години на 20-ти век е била трета или четвърта в света след Япония, Китай и Южна Корея по производство на коприна, абсолютен лидер в Европа, малко хора знаят това. Фабриката на Карагьозов в Търново е произвеждала изпечени пашкули от най-добрия японски сорт и ги е изнасяла за Италия, от тези пашкули са точели най-качествената коприна. Карагьозови са се занимавали и с угояване на добитък за месо и лой, а това е другият бизнес на Анастас Кунчев, хората са имали много силни търговски и финансови зависимости, както впрочем е и сега. Неслучайно Карагьозов-брат и Симидов са били заедно с Пъшков на гощавката преди убийството на Паисий, те са били посветени, за да заблуждава каймакамина Карагьозов и да го насочва по лъжлива следа. Всички тези връзки са важни, но често се пренебрегват, защото историците се фиксират в писмените документи. Освен това, Анастас Кунчев, който е женен за жена от рода Драсови, е управлявал и епархийските дела, ключова роля в ония времена, когато гражданството е упражнявало контрол върху църквата. Той е забранил да се споменава името на Иларион Ловчански, защото са го считали за гъркоман, през 60-те години борбата за българска екзархия е била водеща в Ловеч, преди да се появи там Левски. Паисий е бил мразен от ловчанци и по причина, че е бил наместник на омразния им Иларион, наместникът се е посочвал от владиката.

Писмото е цитирано в статия от Денис Иванов "Обучението на Иван Драсов в Писек и Прага" на този линк: https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2023/04/history_2_23_denis-ivanov.pdf "Човекът, на когото обучаващият се в Бохемия Ив. Драсов разчитал за своята материална издръжка, бил неговият зет К. Боров. Доказателства за това откриваме както в част от епистоларното наследство на Ив. Драсов, така и в мемоарните сведения на Ив. Урумов (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev2007, p. 203, 217; Urumov 1932a, p. 103). Анастас Иширков приема, че освен К. Боров в издръжката на обучаващия се в странство Ив. Драсов са участвали и ловешките търговци Анастас Т. Кунчев и Христо Найденов. Основанията на Иширков са няколко. Първо, К. Боров бил партньор на Ан. Т. Кунчев и Хр. Найденов в търговското съдружие „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ (Naydenov 1933,p. 77). Второ, според твърденията на Даца Найденова – съпруга на Хр. Найденов, „Драсов бил издържан от съдружието [на Кунчев, Найденов и Боров]“(Ishirkov 1932, p. 138). Трето, в писмо до Хр. Найденов от 5 октомври 1873 г. Ив. Драсов заявява: „Едно време бяхме долу в Тележанското поле, гледахме аскера като се обучаваше и то тогава, когато аз наближаваше да замина за тук[т.е. за Писек – б. а.], ви[е] ми нещо обещахте!“ (Vazvazova-Karateodorova &Zhechev 2007, p. 122)." Тележанското поле в Ловеч, а не Маринското поле в Търново, както съм останал с грешно впечатление, отдолу Иванов е дал под линия: Местност по долината на р. Осъм От писмото на Драсов става ясно, че този разговор е бил непосредствено преди заминаването му. Най-богатия съдружник от „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ е бил Анастас Кунчев и той също е родственик на Иван Драсов. "Жени се за Боца Драсова, от известния ловешки род Драсови. Имат син – Тодор, който става един от книжарите в Ловеч със собствена печатарска машина. През 1870 г. заедно с двама свои съдружници основава дружеството „Анастас Т. Кунчев & Сие“, за да търгуват с памучни прежди. По-късно става прекупвач на добитък с цел угояване, търговия с месо и лой. През 1872 г. открива свое представителство в Плевен. Изпраща стоката си на румънския, цариградския и английския пазар. От 1874 г. към търговията се включва и Тотю Станчев от Габрово. Впоследствие дружеството има свои клонове в Цариград, Търново и Манчестър. Анастас Кунчев е участник в църковните борби в Ловеч за независима българска църква. От 1862 г. управлява епархийските дела. Под негово ръководство общината в Ловеч забранява на свещениците в епархията да споменават името на Иларион Ловчански. От 1871 до 1877 г. е член на Епархийският учебен съвет. Непосредствено след първото освобождаване на Ловеч е избран от руските власти за временен кмет на града (5 – 15 юли 1877). След окончателното освобождаване на града през Руско-турската война Анастас Кунчев е избран за член на съдебния съвет в Ловеч. Член е на комитета „Единство“ в Ловеч. Впоследствие става и председател на Окръжния съд /изгорените архиви на полицията при пожар в сградата на съда - моя бележка/ и като такъв депутат от Ловеч в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Депутат и в 1 велико народно събрание и в 1 и 2 обикновени народни събрания от Ловешка избирателна околия." На втория ред най-вляво /отбелязан със стрелка/ е въпросният Анастас Т. Кунчев в групата на депутатите от Ловечко за Учредителното събрание в Търново през 1879, вдясно на първи и втори ред са Поплуканов, Драсов, Пъшков от същата група.

Абсолютно точно! Едно такова задържане от две седмици минимум обслужва не Каравелов и комитета в Букурещ, а османската власт. Никой не е знаел как ще реагира Левски на заповедта от Букурещ да вдигне въстание. Османската власт е печелела време, затова е задържано писмото, а не за да го преписват две седмици, преписването е станало за минути. Те не са знаели, че и по другия канал през Данаил Попов пътува същото писмо, но това първо писмо е отишло в Ловеч в началото на ноември, когато Ловеч вече е бил пробит като комитет - Марин и Пъшков са в затвора, Величка и групата й разправят небивалици за Левски на куриера. Впрочем там властите пак са "арестували" писмото за въстание, защото Левски е отсъствал по това време, а групичката е излъгала куриера, че се навърта наоколо, за да им предаде той писмото, щом Страшимиров го посочва като препис от Данаил Попов в архива от Ловеч. Второто писмо, получено по канала от Обретенов след 20 ноември, е намерило Левски в Стара Загора и него също го има като препис в описа на Страшимиров. Оригиналът си е стоял у Обретенов през цялото време, според мен. Страшимиров е разбрал машинацията, но си е замълчал, само е отбелязал, че случаят заслужава да се изясни. Това писмо на практика е било взривоопасно за османската власт, защото би могло да задейства ВРО за въстание. Левски спира комитетите от въстание и след месец е заловен в Къкрина. Трябва най-напред да открия писмото на Драсов до благодетеля му от Ловеч, който е и съдружник на зетя на Драсов, за да видя по-внимателно какво точно му е писал. По спомен, този човек е един от видните граждани на Ловеч, сега не се сещам за името му, той е участник и в Първото Народно събрание, имаше го на снимката, която публикувах в темата с депутатите от Ловечки окръг. Имал е някакъв бизнес и търговия, освен в Ловеч, и в Търново.

Проблемът е, че Обретенов съзнателно скрива истината, лъже. Той е написал, че щом получил писмото, а то е било най-късно на 3 ноември, защото е между Гюргево и Букурещ, на другия ден изпратил сестра си в Търново, където тя предала писмото: Лъже, че го е адресирал до Иван х. Димитров, защото Христо Иванов свидетелства, че и двете писма /това от Д.Попов и второто от Обретенов/ е получил лично и ги е изпратил по куриерите на комитета. Второто писмо пристигнало от Русе е намерило Левски на към 20-ти ноември, а би трябвало по написаното от Обретенов да е било в Търново най-късно на 5-6 ноември. Куриерът от Търново до Стара загора е бил Матей Преображенски и го отнесъл същия ден в Ст.Загора, това също е записано от Христо Иванов. Между 5 и 20-ти ноември има две седмици, които се губят в разказа на Обретенов. Губят се и в пътя на писмото, което е получено на 2, но пристига на 20-ти. Приключвам с това, написах всичко това, защото сама казахте, че ни трябват доказателство - едно, две, три... Това беше моето едно - има официално османско донесение, че писмото е иззето по подходящ начин от приносителя му, преписано и върнато на приносителя, има празнина от две седмици в разказа на Обретенов и има съзнателно избягване на Христо Иванов като получател и вместо това заместването му с друг човек. Ако търсите протокол, в който да пише "този и този е наш доносник", такъв няма да откриете никъде, но изброените от мен факти са моето "едно".

Въпросът с прихванатото от османската полиция писмо на Каравелов до Левски, датирано от 2 ноември 1872, не е маловажен и не бива да се отминава с лека ръка. Това са документи, съобщението че е прихванато такова писмо в османски документ, както и самото писмо, неговите преписи и писмото на търновския комитет. От тези документи могат да се установят неоспорими факти. 1. Писмото е датирано 2 ноември, но това е направено в препис, следователно то е писано преди това, защото не може да писано на втори, и пак на втори да му е направен препис в Турну Магуреле. 2. Писмото е получено в Турну Магуреле от Данаил на 2-ри, но писмото изпратено от обретенов до в Търново е дошло на 20-ти. 3. За да прикрие този факт, който няма логично обяснение, обикновено писмата са идвали за 3-4 дни, Обретенов е фалшифицирал датата на писмото от Търново до него: Датирал е пристигането на писмото на 20 септември, а то реално е пристигнало на 20 ноември: Освен това, Обретенов упорито твърди, че е кореспондирал с Иван х.Димитров, но всъщност писмото е писано от Христо Иванов Големия, Д.Страшимиров го е идентифицирал така. Дали е можел да унищожи писмата, да можел е, но на всички писма са се пишели преписи, както той сам свидетелства, и тогава е можел да бъде изобличен. Защо е писал в мемоарите си кореспондент Иван х. Димитров, след като е било определен от самия Христо Иванов за негов кореспондент? Защото иначе нямаше да може да даде малоумното обяснение, че след като изгорили целия чувал с комитетския архив, комитите от Търново оставили точно това писмо оригинал у някаква баба-слугиня на въпросния Иван х.Димитров и бабата го отнесла на другата баба, Тонка, в Русе, която пък го дала на Обретенов да го съхрани за историята. Накратко - писмото на Каравелов до Левски, датирано 2 ноември е било изпратено чак на 20 ноември от Никола Обретенов в Търново. Първото писмо, за което Големия свидетелства, че е било изпратено в Ловеч по-рано е бил преписът на Данаил Попов на същото писмо. Освен това, няма никаква логика, Попов да изпраща препис, Търново да изпращат препис, а Обретенов да изпраща оригинал, според мен, оригиналът си е стоял при него през цялото време. Бил е губернатор на Адана, град в Мала Азия, близо до Кушадасъ. Бил е и министър на финансите, и главен управител на вакъфите /благотворителни фондации/, а след Русе е бил и министър на полицията и дори Велик везир за кратко.

Като начало можем да започнем от писмото на Каравелов до Левски от 2 ноември. Обретенов лъже оглушително. Вижте сега внимателно какво му е отговорил председателя на търновския комитет за получения оригинал: "Търново, 25 септември...писмото ви от 20 того получихме..." Но: Обретенов е датирал най-първото писмо до Икономов, в което било прикачено и писмото до Левски 2 ноември 1872 Как може да са получили в Търново писмо писано на 2 ноември на 20 септември същата година? Кога е писано всъщност това писмо, получено в Търново от председателя на 20 септември 1872 и датирано 2 ноември 1872? От всичко това, според мен, излиза, че писмото на Каравелов до Левски е било изпратено в Търново преди обира в Арабаконак, а в него се говори за заловените дейци след обира на пощата в Арабаконак. И как и къде точно това писмо на Каравелов е попаднало и "иззето от ръцете на приносителя по изкусен начин", преписано и върнато на "приносителя". Защо точно за него Обретенов е измислил толкова плитко скроена лъжа?...

Докладът на Хамди, според мен, е писан непосредствено след обиските в тайните къщи - тоест някъде след 15 август, и не по-късно от 20-ти август, но е датиран 16 септември стар стил. Кое ми дава основание да мисля така: "Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг, след това в град Орхание дяконът, [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот), а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани." В доклада си Хамди е датирал убийството в Елена преди месец, а след това хронологично е поставил убийството на Паисий, значи убийството на Паисий, което е на 21 юли е по-малко от месец от написването на доклада; същевременно вече са знаели за убиството на слугата в Ловеч /14 август/, и вече е имало задържани лица /Димо Драсов/. В доклада също на друго място се споменава, че лицата, които са подозрителни, трябва да бъдат задържани и домовете им обискирани. Следователно къщите са били обискирани след задържането на заподозрените лица. Между 21 юли и 14 август имаме 23 дни, и това е по-малко от месец преди първото убийство, с което жалонира доклада си Хамди, но имаме и задържани лица /обискирани къщи/, което приключва с известния ни обиск у Сиркови /17-18 август/. Докладът на Хамди, според мен е писан веднага след обиските, т.е. не по-късно от 20 август и не по-рано от 17-ти август. Иван Драсов е напуснал най-късно Ловеч на 10-ти август, защото на 11-ти е заверен паспортът му за излизане. Системата е била, заверява се паспорта, получаваш "червен билет", за да преминеш границата, описано е от Обретенов за Ангел Кънчев, неговият паспорт не е бил заверен, затова го канят за проверка. От Ловеч на Драсов са заверили само тескере за пътуване до граничен пункт, но паспорът му е заверен на излизане, а то е фиксирано на 11 август. Драсов при всички случаи на тази хронология е напуснал Ловеч преди обира у Денчо, който в доклада на Хамди е в минало време, слугата вече е бил убит и обиските и задържанията, разпитите са били проведени. Въпросът е, дали в този къс отрязък от време от няколко дни преди обира и обиските, не повече от десетина дни, той на практика може да даде сведения за планирания като убийство обир, който е бил обсъждан преди това, както и за тайните къщи. Според мен е имал възможност, ако е присъствал на обсъждането. От друга страна, издадените комитетски дейци, сред които са наместени чорбаджи Патьо и Стоян Брънчев, сочат към Пъшков, а не към Драсов, който защо точно тези двамата Драсов да посочва, пъшков е имал вземане-даване с тях преди убийството. А списъкът на Хамди е направен след убийството на Паисий, както се вижда от хронологията по-горе, даден е към времето 15-ти, 20 август, тоест близо месец след убийството на Паисий, но все пак по-малко от месец, като се има предвид, че то е посочено второ по хронология, а първото убийство е датирано преди месец. В доклада има и друга любопитна подробност, която Вие отбелязахте: в него Хамди говори за Левски като лице, което от известно време са намира във Влашко. Значи първият доносник посочил лицето в Ловеч е направил това още докато Левски е бил във Влашко, тоест преди 1-ви юли, след това Левски е дошъл и основал комитета, оттук вече е поел ловечкия информатор, който по всякакъв начин се мъчи да изкара нещата, че преди това в Ловеч не е имало комитет и този комитет е без главатар, основан е след идването на лицето Левски в Ловеч. Външната информация е направена след събранието в Букурещ, което приключва с всичките си обсъждания най-късно към 18 май /говори се за решенията на комитета да активизира дейността си/ и преди Левски да се появи в Ловеч - с една дума между 18 май и 1-ви юли, и тази информация е дадено от лице присъствало на заседанията. Тогава е било посочено лицето в Ловеч, според мен, което разплита целия комитет там. Накратко, моята версия е, че е бил посочен Иван Драсов, но е бил предупреден да бяга, а съществената част със списъка е дело на Пъшков.

От така описаната случка с пренасянето писмото на Каравелов, което било хвърлено в тревата от дългокосата куриерка, пък после комитетския работник Чунчалов /?/ този се появява за пръв път, въобще не фигурира в списъка на комитета/ го взел оттам... даже и да не е имало "предателство истинно", некадърността на "тайния пощальон" Обретенов е потресаваща. Значи той, вместо сам лично да гарантира пренасянето на пощата, използвал услугите на посредници от нежния пол - на дългокосата куриерка и на сестра си. Изборът на този човек за куриер, направен от Христо Иванов-Големия, без да го проучи основно, само по препоръка на негов приятел, Велко Абаджиев, и то защото Велко работел в книжарницата на Хр.Г.Данов, с който е имал търговия и Големия, обаче лежи в основата на грешката. После Големия ще повтори и потрети грешния си избор с братовчедското трио - Сирков, Цвятков, Латинеца - а като финал Левски пак е трябвало да бъде прекаран през Русе от каналджията Обретенов, и то след като са имали горчив урок с Ангел Кънчев. От юни 1871 до залавянето на Левски Обретенов е пренасял всички комитетски писма от Ловеч към Гюргево. Че то не е необходимо турската полиция да е Скотланд Ярд, че да прихваща писмата и да ги чете при такъв пишман конспиратор. Оттам са можели да си съставят списък на интересуващите ги членове - Драсов, Пъшков, Марин... В писмата се споменават имена, събрания, оръжие... Ако са чели писмата, не им е трябвало нищо повече, за да ударят комитета в Ловеч, когато пожелаят и където искат. Обретенов от това, което прочетох за убийството на Пенев, е играел ролята на креатура на Каравелов, от него е взел благословията да пренася пощата. Спал в къщата му, познава печатницата, кой знае какви договорки са правени между двамата на четири очи - затова е напирал така да бъде втори представител от Русе, да се договори лично с Големия бос.

Аз също не бих се фиксирал в Обретенов, ако не бяха двете заловени от турската полиция писма на Каравелов в началото на ноември 1872, които са минали през него като куриер. Вижте сега неговото обяснение за писмото датирано 2 ноември: И вижте бележката на Д.Страшимиров за оригинала на това писмо: Според Обретенов в Ловеч препис от писмото било изпратено от Данаил Попов от Турну Магурели, но никой не го получил, защото Ловчанския комитет не действал, но според Страшимиров препис се пази в Ловчанския архив. Христо Иванов в спомените си също свидетелства, че писмото е било изпратено до Ловеч, а чак след това до Стара Загора, където намира Левски. Също историята с хвърлянето на писмата от куриерката е крайно съмнителна, да не говорим, че преди да занесат писмото за Левски в Русе на Обретенов, го чели и Икономов и Горов /?/, това като вица за Гарабед Шпионина, всички четат всичко и са посветени в чужди писма, много секретно... А на всичко отгоре на целия хаос с писмото до Левски, Каравелов писал друго писмо до Икономов, щото Икономов бил много решителен /доказал се с убийството на Пенев в Русе, затова, Горов нямал подобни качества/, та Икономов да вдига въстание. Преди Левски. Хаосът е пълен, а историята е съчинена от човек със синдром на Барон Мюнхаузен, колкото е по-невероятна, толкова повече си вярва в нея разказвачът й. И като за капак, пак в същия стил, как било попаднало оргиналното писмо на Каравелов, останало в Търново, у Обретенов през 1875. Съвсем случайно станало и добре, че била баба Тонка... Даже Страшимиров се е усъмнил в тази съшита с бели конци история, но не е ровил повече, защото щеше да му развали хубавия разказ за предателя поп Кръстьо. Според мен, разбира се.

Те до края на 1871 не са представлявали ЧРК, Обретенов сам го пише, Ангел Кънчев ги е основал като комитет. Което ще рече, че половин година Обретенов е изпълнявал ролята на куриер между Търново и Букурещ в ролята му на частно лице, което не е принадлежало към никакъв комитет. В тази връзка по-късно той разказва някаква заплетена история с двете писма на Каравелов от началото на ноември 1872, точно писмата иззети по изкусен начин от приносителя, която Димитър Страшимиров е отбелязал като неясна и че подлежи на изясняване. Сам е написал, че след самоубийството на Ангел Кънчев вече никой в Русе не се интересувал от убийството на Пенев, случаят се забравил и ги освободили. Ама фактите са други, самоубийството на Кънчев е на 5 март, а тях са ги държали най малко до 28 март, ако са били 40 дни, а ако са били 40 дни, защо първото им заседание е чак на 28 април, тоест 70 дни след арестуването им и 30 дни след освобождаването им.

Не отговаря на истината, защото Обретенов никъде не пише, че Левски е издал заповед, напротив, в протокола на Русенския ЧРК от предния ден преди убийството е записано: 15 февруари 1872 г. 1- во Решава се: по причина на препятствията, които се представиха от дохождането в града ни на познато eдно лице, което с подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро, ако и без знанието на ЦБРК. абревиатурата ЦБРК е за ВРО, комитета в Ловеч, как за 24 часа Левски ще им издаде заповед да убиват Пенев, като го убиват на 16-ти, а протокола им е от 15-ти. Значи нареждането е било от Букурещ, от Каравелов, но Обретенов и за това премълчава, затова толкова много го е обичал Каравелов, слушал е, изпълнявал е и е мълчал.

Пълно е с противоречия в тези спомени, както и с откровени лъжи. Обретенов пише, че са ги държали 40 дни в полицията /като помен за умрял/, обаче изведнъж се оказва, че започват да водят заседанията си на 28 април. От 17 февруари, когато са арестувани 40 дни са до 28 март, какво е станало в останалите 30 дни до 28 април, че не са водели заседанията си. Или са ги държали 70, а не 40 дни? Писал е Иван Драсов за делегат, защото отново лъже, че е бил най-късно на 2 май в Букурещ и е присъствал на заседанията на събранието. В това издание е написано, че заседанието в Русе, на което го упълномощили да отиде в Букурещ като делегат било проведено на 1 май. Гербов цитира датата за определяне 7 май като делегат. Сега, кое е вярно, Гербов по-старо издание ли има, или Обретенов си наглася датите? Не е присъствал на регистрирането на делегатите и затова е писал Иван Драсов като делегат, защото по-късно е видял протоколите и се е подвел по подписа, както направих и аз в началото, подписа на Драгостинов е приел за този на Драсов. Което означава, че въобще не е присъствал на всички заседания от 1 до 4 май и се е появил в квартирата на Каравелов чак след като някои делегати са се разотишли, т.е. най-рано към 8-ми, както е написал Гербов. Тотално е объркал кой на кои комитети е представител, сложил е Марин Поплуканов не като делегат на Ловеч, а Васил Йонков е изчезнал въобще. И остава въпроса кое е наложило да ходи вече след като основните заседания са приключили, за да се споразумява лично с Каравелов? За какво да се споразумява лично? На друго място, по-напред, лъже, че е ходил Каравелов да го одобрява за куриер в края на юни 1871 в Букурещ. По това време Каравелов е бил в Белград. И се умилява колко добър човек бил Каравелов и колко го обичал, защото верно изпълнявал заповедите му. Убийството на Пенев, според мен, е извършено по нареждане на Каравелов, защото Обретенов го отминава в спомените си все едно са убили муха, а не човек. Няма никакво обяснение и мотивация защо са убили това 19-годишно момче, били чули от някой си, че бил турски шпионин и щял да предаде дописниците и начаса, в деня, в който Пенев пристига в Русе, го убиват зверски. Че е било зверско убийството говори нараняването на Георги Икономов, имало е борба и съпротива от страна на Пенев, било е грозна сцена, оставили са на място и улика - колана на Икономов, с който вероятно са вързали жертвата си.

Препрочетох пак страниците от мемоарите на Н.Обретенов, всичко е извадено като информация оттам от автора, чийто текстове обсъждаме, така и не открих името на въпросния автор в тези сайтове. На този линк можете да свалите спомените на Обретенов в pdf формат: https://pl.incudream.com/author/Никола Обретенов

Е, хубаво, хайде тогава: И само между другото - Каравелов наистина в броя от 2 декември 1870 като главен редактор и издател на в. Свобода е публикувал дописка в която се споменава директно името на Левски - Васил Иванов от Карлово. Сега вече "подвежда" ли Ви този текст, господин Гербов?

Това е точно времето, когато Анастас отваря писмо на Кишелски до Левски. Писмото на Христо Иванов-Големия до Обретенов е два дни преди тази дата, от 7 юни 1871. Очевидно са търсели алтернативен канал за писмата на този през Плевен и са били принудени да се обърнат към Обретенов по това време.

Не знам да са публикувани, но, според мен, този автор, който цитирахте в двата линка за Обретенов и Каравелов, е чел нещо от протоколите на разпитите, защото в една от публикациите му коментираше показанията на свидетеля на убийството на Пенев, отначало дал показания, че са четирима убийците, после казал, че не са го разбрали правилно, бил казал "в четири часа"... "Когато довели свидетеля, който дал показания за срещата на Пенев с четиримата, като ги видял кои са, (чак тогава?) ги познал и се отрекъл от показанията си, като казал, че имал пред вид 4 ч. по турски, а не четирима души. Турците му повярвали, но ... държали арестуваните." Освен, ако не си фантазира, но не вярвам, другите му данни са верни и проверими.

От същия брой е, 2 декември 1870, почти в края, след рубриките за България, следват известия от Цариград, второто от тях с дата 25 декември, почти към края му, после следва Книжевни известия, а в крано дясна колонка статия "Една нова шпионска интрига", касаеща точно дописката срещу Живков от предишния брой. Ето поствам скрийншот на двойната разгърната страница, може да не си го забелязал, защото е сбутано почти в края и в периферна рубрика: Отбелязал съм с червено къде точно е пасажа. Дали е възможно да са знаели за Левски през 1870? Според мен, със сигурност са знаели. Мисията на Св.Сапунов е била в края на 1869 и той е доложил на Али паша за Левски. Така че Каравелов не им открива топлата вода, щом са назначили специални хора в Карлово да го убиват, знаели са много добре кой търсят и откъде е? Така че, според мен, пресилени са твърденията, че с тази мижава информация-споменаване го бил предал, знаели са много повече от нея.

Прочетете и това от Стоян Комитски: ....След промените през 1990 г. Искра Пенчева създава и страница в Интернет: http://levski.8k.com/ (Страницата към настоящия момент: 12.02.2023 г./16.05 ч. е частично поддържана. В настоящата публикация ползвам текстовете, цитирани в статията ми в броя на в. „Утро“ от 18 февруари 2008 г. под заглавие: „Създаден зад граница сайт сочи русенските следи на Васил Левски“ [и подзаглавие: „Спорът за посещенията на Апостола води началото си от страниците на „Дунавска правда“.] и в първото издание книгата „Васил Левски и Русе“ от 2014 г., както и предварително, копирани от същия Интернет ресурс и непубликувани текстове от архива ми. – бел С. К.) където публикува проучванията си по темата… Ето кратка извадка по разглеждания въпрос с важни уточнения и от там: „На 27.08.1869 г. Левски идва в Русе, след което с паспорт, издаден от Никола Живков, на името на Васил Иванов, Книгопродавец, зет на Кършовски, заминава за Букурещ през Гюргево. Той пътува с кон (атлия) и среща жената на Васил Иванов в Гюргево, която е пътувала за Букурещ. Интересно е, че писмата на Тодор Ковачев до Хитов от преди 10 септември 1869 г., в които става въпрос за преминаването на Левски в Румъния, не са получени от Хитов, но са достигнали до нас. Какъв е бил пътят им, могат, ако желаят, да кажат българските историци. Но те упорито твърдят, че няма сведения, че Левски е бил в Русе. Защо ли? А в спомените на Сава Кършовски, братът на Иван Кършовски от Елена, намираме данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. На 9 юни 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, която била женена за Васил Иванов, търговец. Иванов бил арестуван, когато бил по търговия с книжарски стоки във Враца, подозирайки го, че е Левски. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита. В Турну Левски взема от Данаил Попов „лозинка“ за Букурещ където на 25 февруари се среща с Георги Живков, „един като него търговец от страната на няколко търговци,“ с когото Левски заедно ще обикаля страната, за да провери готовността на хората за въстание през пролетта и се разнесат позиви, печатани от Касабов и Райнов в Букурещ. Тези сведения дава Тодор Ковачев в писмо. Срещата между Георги Живков и Левски наистина се осъществява на 25 февруари. Живков, в качеството си на член на ЦК на ТЦБК в България и негов председател в Търново и Русе приема съвместната работа с Левски, който му се доверява и му поверява направата на печата на БРЦК в Българско. Живков изпълнява мисията си и обикаля страната, прави и печата и го дава на Каравелов, който обаче го задържа и ползува без знанието на Левски, оставяйки впечатлението, че Живков не го е направил. Левски поръчва втори път печата на Данаил Попов, Попов пише на Кършовски, който отговаря, че са пратили печата на Каравелов още навремето. Наистина Каравелов подпечатва с него позивите, печатани в печатницата му, през март 1871 г. Левски го получава едва на 30 юли 1871 г., след като Попов го дава на Общи на 8 юли.” https://rousse.info/сензациите-не-са-от-вчера-или-за-пр/ А това е от в. Свобода от 2 декември 1870, стр. 407 от това издание: