Б. Киров

Въобще не са сложни - понякога нещата в този занаят шпионажа стават фасулски просто, но обикновено всички го разбират пост фактум. Ето един такъв класически случай: Елиаза Базна, пичът е бил обикновен лакей на британския посланик в Анкара, лъскал му е чепиците и му е гладил ризите, но снима всички секретни британски документи и ги продава на германците. Елементарно Уотсън, дори обидно просто: https://en.wikipedia.org/wiki/Elyesa_Bazna https://chitanka.info/book/2174-az-bjah-tsitseron Германците обаче се изгаврят с него и му плащат с фалшиви пари, та му се налага да си пише мемоарите, за да не умре от глад. Така светът научава великата тайна.

Това е работеща хипотеза в областта на тясното понятие изкуство - визуално, музика, театър, кино, литература. Обаче не работи в областта на понятието изкуство в сфери, където няма метафора - Миямото Мусаши например прави изкуство в чист вид в областта на практиката с меч, Го Рин Но Шо (Ръкопис на петте пръстена), документира го за поколенията https://en.wikipedia.org/wiki/Miyamoto_Musashi В това изкуство отсъства каквато и да е било метафора. Също трактатът на Сун Дзъ: Изкуството на войната https://en.wikipedia.org/wiki/Sun_Tzu

Според мен понякога "службите" хеджират /залагат най-малко на две противоположни опции/, после службите не са нещо монолитно, там също има фракции, както се получава във всяка структура.

Около Бабиш кипи от корупционни скандали - та дори той обявява сина си за луд, за да се отърве от един от тях. Парадоксът и забавното при него е, че той идва на власт като създава антикорупционна партия.

Да, обаче за да стане изкуство и за другите, трябва да получиш обществено признание от публика - да изсвириш концерт за публика или да направиш изложба, да публикуваш книга. Точно там е часът на истината. Ван Гог е изключителен пример за художник без академично образование, той е самоук. В този смисъл при него не можем да говорим за човек изкачил се по пътя на чиракуване до върховете в занаята и след това направил изкуство. Затова докато е бил жив е получавал пренебрежение и дори подигравки от колеги и критици. И после изведнъж, буквално за няколко години - воала! - всички осъзнават, че той е бил гениален. А той е бил такъв още с първите си наивни работи като техника/занаят, но нали някой трябва да го види и оцени.

Когато професионалисти оставят своя почерк на мястото на работата, това не говори добре за професионализъм. Това едно, второ, ако това е "нашият човек", който върви по свирката ни, защо да го дискредитираме, той си знае и ще слушка и без толкова силен публичен шамар. Защо имам основателни предположения за номер 4 - тече смяна на парадигмата в целия Свободен свят със смяната на стопанина на Белия дом - ако автократи от типа на Орбан, Борисов и Дуда започнат да падат по принципа на плочките на доминото, това ще окаже косвено влияние на изборите в САЩ, дискредитира се самата идея за автокрация, която се асоциира с корупция. Има и още една косвена полза, която въобще не е без значение, но не ми се навлиза по-натам в тази проблематика.

Аз го разбирам по друг начин - Сали Яшар прави нещо уникално, което никой друг на този свят не може да повтори. Границата между изкуство и занаят е тази индивидуална уникалност. Затова говорим за бойни спортове и бойни изкуства - има изкусни занаятчии, но единици са практикуващите изкуство, те винаги създават нещо ново и неповторимо. Имаме изкуство на войната, изкуство на стрелбата с лък, да, възможно е и една чистачка да практикува изкуство в занаята си, така както и един кулинар. Каспаров, Капабланка или Алехин са автори на изкуство в шахматната игра, защото техните уникални комбинации са неповторими - тези комбинации могат да бъдат запаметени и практикувани от изкуствен интелект, този интелект може да победи в игра всеки един шахматист, но той е лишен от въображение и уникалност. Същият принцип на неповторима уникалност е валиден за всяко изкуство - то започва там, където свършва занаята.

Песента на колелетата Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч. Такъв майстор като него никога по-рано не беше имало в Али Анифе, кой знае дали щеше да има и отпосле. За околните села и дума не можеше да става, там такъв майстор нямаше, но нямаше дори и в града, и то тъкмо в тоя град, който беше в средата на безкрайна равнина, от който излизаха пътища по всички посоки, като лучите на звезда, и където, открай време още, най-първите майстори са били майсторите на каруци. Но това понякога се случва. Сали Яшар беше се издигнал над всички по божа дарба, появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари, които лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи. ...... Никога Сали Яшар не беше изпитвал такова вълнение и такава радост. "Аллах! - пошепна той и се улови за челото. - Аз съм бил сляп, аз съм бил глупав! Каква чешма и какви мостове искам да правя? Себап! Има ли по-голям себап от тоя, който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци!" ....... Сали Яшар работеше сега каруцата, която беше обещал на новия си зет. Всичко беше готово, дойде ред да се опитат звуковете, които щеше да издава тая каруца, песента, която щяха да пеят колелетата й. Тайната на пеещите каруци, които правеше Сали Яшар, беше в това, че отвътре, между колелото и основанието на оста, той туряше по един челичен диск и тъй като колелото оставаше малко хлабаво, тоя диск се удряше ту в него, ту в оста и издаваше звукове, които, преплетени със звуковете на другите колелета, даваха цяла мелодия. Всичко това беше много просто и ако имаше някаква тайна, тя беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар. Тия дискове се канеше да изпита сега Сали Яшар на каруцата, която правеше за Джапара. С чук в ръка той се спря пред тях и се замисли. Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората. С тая каруца щеше да се връща Джапар и Шакире щеше да го чака. Тя трябва да пее! И Сали Яшар започна да почуква по дисковете с чука, даваше ухо, внимаваше, ловеше всеки звук, проверяваше всяко съзвучие. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=95&WorkID=2285&Level=2 Най-изящният български стилист на словото, Песента на Колелетата.

Очевидното не винаги е възможното, особено в този случай, според мен, има и друг прочит. Но е извън темата.

Точният въпрос е "каква е новата газова схема за Европа", което отвсякъде е тема за тесни специалисти, но без да сме такива, нищо не ни пречи да погледнем някои основни параметри. Първо - Европа няма ресурс сама да увеличава добива на природен газ, изчерпан е. Тъмнозелената линия индикира спад в капацитета на Европа сама да произвежда, светлозелената линия горе индикира консумацията, вижда се че "ножицата" между собствен добив и консумация се разтваря от 200 млрд. куб м през 2014 до 350 млрд. през 2024 или 80 процента 2. За разлика от Азия и Китай, Европа няма да увеличава драстично консумацията на природен газ: Почти нулево увеличение, увеличава се консумацията на газ за електроенергия, но се редуцира за битови нужди 3. Пита се какво ще запълни тази празнина от нови 150 млрд. куб.м. Отговорът е втечнен газ и алтернативен на руския газ. Европа ще внася 22 процента от целия импорт на втечнен газ за света през 2035, което прави над 160 млрд. куб. м. Въпросът е откъде ще идва този втечнен газ и как ще се разшири неговият внос в ЕС. На втората част от въпроса, как ще се импортира, се вижда как се работи в ЕС още отсега: Изграждат се терминали, рязко се увеличават транспортните средства, различни от тръбопроводи: Обърнете внимание на втората схема - 3.5 пъти /350 процента!/ се увеличават камионите цистерни за превоз на втечнен газ от 2016 до 2030 и това е общоевропейска политика. Най-големият производител на втечнен газ засега е Катар, но според мен в рамките на няколко години ще бъдат САЩ. https://entsog.eu/sites/default/files/2019-07/5_IOGP - LNG Supply Potential in Europe.pdf

Съгласен съм, неправилно съм се изразил, но и двамата разбираме едно и също. Байдън има 1 ключ в повече. Около година преди пандемията Лихтман пак беше публикувал този свой анализ с 13 ключови показатели, тогава той категорично предсказваше победа за Тръмп срещу кандидат на Демократическата партия. Вижда се на какво основание: № 5: Краткосрочната икономика е силна. /беше такава/ № 6: Дългосрочният икономически растеж през този президентски мандат беше толкова добър, колкото и през последните два мандата. /Растежът беше по-голям/ № 8: По време на мандата няма социални вълнения. /нямаше сериозни такива/ № 9: Белият дом бе хванат неподготвен за скандал. „Любимият ми ключ. Както прогнозирах, Тръмп бе въвлечен в съдебен процес." /Инициирането за импийчмънт разклати силно Тръмп, макар че нямаше импийчмънт/ Демократите "обърнаха мача" в тяхна полза и сега за Тръмп и екипа му остават твърде малко време и възможности отново да си върнат загубените ключове. Почти невъзможна задача, въпреки че, според мен, Байдън в личностен план е слаб кандидат, а и също беше замесен в корупционен скандал. Според мен, Тръмп все още има шансовете си да спечели и очевидно прави отчаяни опити да постигне успех - скоро беше атакувана от неговия отбор точка № 11: Белият дом има голям успех в чужбина. Търсят пробив в отношенията на Израел с арабския свят, за което заслуга има Белия дом, досега не са убедили американската публика и света, че има такъв, но правят всичко възможно. В американските избори по принцип всичко е възможно, там има исторически много резки обрати, това го признава и Лихтман - той прави грешка като предсказва победа на Ал Гор в състезанието с Буш-син на изборите през 2000 /обяснява че все пак е познал, защото Гор е спечелил повече гласове, но е загубил от електоралните колегии/, мисля че прави грешна прогноза и за избора на Буш-баща, като предсказва победа на кандидата на демократите Майкъл Дукакис, за това обаче не съм съвсем сигурен, може да се провери.

Ето ги 13-те "ключа" на Лихтман, които той прогнозира в интервю за Ню Йорк Таймс на 5 август тази година. Условието за победа е единият от кандидатите да има повече от 6 "ключа" обозначени с "вярно"; Байдън засега има 7, но Лихтман прави уговорката, че той самият е демократ още в началото на интервюто и също така в края на интервюто прави още една уговорка: № 1: Партията в Белия дом спечели мнозинство в Конгреса на междинните избори. „Републиканците загубиха междинните избори в САЩ през 2018 г. Фалшиво.“ № 2: Няма първични избори за кандидата в Белия дом. „Никой републиканец не оспорва Тръмп за неговото повторно номиниране. Вярно." № 3: Смяна на титуляра Президент. Настоящият президент се кандидатира за преизбиране. „Не изглежда, че той ще бъде сменен, вярно.“ № 4: Няма трети претендент. "Въпреки претенциите на Кани Уест да се кандидатира, това е двустранно състезание." Това изглежда доста добре за Тръмп досега, вярно." № 5: Краткосрочната икономика е силна. „Пандемията тласна икономиката към рецесия. Фалшиво ". № 6: Дългосрочният икономически растеж през този президентски мандат беше толкова добър, колкото и през последните два мандата. „Пандемията предизвика такива негативи за G.D.P. растеж през 2020 г., че този ключ е фалшив. “ № 7: Белият дом направи големи промени в националната политика. „Чрез голямото си намаляване на данъците, но най-вече чрез изпълнителните си заповеди, Тръмп промени коренно политиките от ерата на Обама. Вярно." № 8: По време на мандата няма социални вълнения. „По улиците настъпиха значителни социални вълнения, с много насилие, така че да застрашат социалния ред. Фалшиво. " № 9: Белият дом бе хванат неподготвен за скандал. „Любимият ми ключ. Както прогнозирах, Тръмп бе въвлечен в съдебен процес. Плюс това има много други скандали. Фалшиво. " № 10: Белият дом няма големи чуждестранни или военни провали в чужбина. „Имахме много трудни моменти с Доналд Тръмп. Но засега, вярно. " № 11: Белият дом има голям успех в чужбина. „Докато Тръмп не е имал големи ярки провали, той също не е имал големи успехи. следователно фалшиво. " № 12: Кандидатът за Президент на партията е харизматичен. „Доналд Тръмп е страхотен шоумен. Но той се харесва само на тесен кръг от американския народ. И като резултат, фалшиво. " № 13: Опонентът не е харизматичен. „Байдън е почтен и съпричастен човек, но не е вдъхновяващ или харизматичен. Вярно." That means — “The keys predict that Trump will lose the White House.” That’s Allan Lichtman’s prediction. And Allan Lichtman is always right. “Don’t just take my word for it. There are forces at play outside the keys — voter suppression, Russian meddling. It’s up to you the voters to decide the future of our democracy. So get out and vote. Vote in person. Vote by mail. As Abraham Lincoln said, the best way to predict the future is to choose it.” https://www.nytimes.com/2020/08/05/opinion/2020-election-prediction-allan-lichtman.html?action=click&module=Opinion&pgtype=Homepage Обективно погледнато неговата прогноза е на кантар - 7 на 6 за Байдън, като той се застрахова, че нещата още не са напълно фиксирани във времето

+ Наистина е изкуство, и то много рядко срещано. За съжаление с дублажите на български език, според мен, нещата стоят трагично дилетантски. Аз затова като видя дори и стойностен филм с български дублаж го прескачам и не гледам. Сто пъти предпочитам дори не до там добре преведени субтитри, отколкото преекспонирано дублиране с викове и неправилен говор на дубльорите. Ужасно е Марлон Брандо да ти е дублиран с фалцет или някоя любима актриса с диалектен просташки глас, тръпки ме побиват По начало българската театрална школа/а и филмова/ има тенденция да изкарва подчертано преекспонирана актьорска игра, с много жестикулиране и на високи октави, не се търси изграждане на вътрешен образ /а то е по-трудно/, а външни ефекти. Актьорите, които озвучават по телевизиите, поне така ми се струва, са неколцина уредили се в бранша занаятчии, обединени в нещо като съсловен цех и карат всичко на поточна линия, изработили са си рутина в лошия смисъл. Това само като отклонение, към иначе доброто представяне на Байков, при него очевидно нещата са изкуство. п.с. Сега съм задълбал в системно гледане на уестърни от 50-те до 80-те, то като че ли след това този жанр запада тотално.

Ами да, ако в тръбата не тече достатъчно количество газ този сценарий е възможен. Тръбите са продадени и положени, арабите и сие си получават парите от българската държавна фирма и случаят е ясен, който имал бол излишни пари платил за нищо. Но има и много различни други варианти, които не зависят от Андрешко. Най-напред капацитета на тръбата, който се постига първо с по-голям диаметър на тръбата и второ с по-мощна помпена станция, компресор. В случая американската страна доставчик на компресорите държи ключа за по-големия капацитет. Второ - като го има този капацитет какво ще тече по тръбата - защото след Сърбия, която не е член на ЕС - остава по-малко от 50 процента запълнен капацитет на Българската тръба с руски газ за Унгария, ако тя е 20 млрд., значи тръбата се класира в директивата на ЕС, ако другите 50 процента са на други доставчици. Втората схема е мислена с Набуко, но при неговата липса трасето ще минава през Турски/Балкански/Български поток за Сърбия-Унгария Затова е важно интерколектора с Гърция да вкарва поне 5 млрд. куб.м. и да има или разширено много хранилище в Чирен или второ в Галата. Засега такива няма. Изобщо с тази тръба Булгаргаз е казал "хоп" преди да скочи - защото най-важният елемент тя да заработи по директивата на ЕС го няма засега, а този елемент е свързан със евентуалните санкции на САЩ - има санкции, няма помпени генератори. Нещата са в сферата на геополитиката и геоикономиката, защото до известна степен зависят и от резултатите от изборите в САЩ. Според мен, ако Демократите там спечелят, курсът към руските газови проекти в ЕС ще се втвърди до пълен отказ, ако остане Тръмп ще се търсят други инструменти на редуциране на руските доставки на газ за ЕС и разширяване пазара на американския втечнен газ там.

Има очевидна неяснота в параметрите - Газпром обявява входен капацитет на тръбата от 15.7 млрд. куб метра, от които е резервирала 90 процента и мисля 12 млрд. изходен капацитет, от които е резервирала 75 процента; обаче българската страна обявява капацитет на тръбата от около 20 млрд. Някой някого се опитва да надлъгва или се опитва да направи сделка от типа и вълка сит и агнето цяло, всички печелят. Защото 90 процента от 15.7 са 14.13, а 75 процента от 12 са 9; имаме и правило на ЕС една тръба да не носи повече от 50 процента на един доставчик. Имаме и "хъб". От три коня та на земята, защото имаме и други доставчици.

Доколкото виждам в информацията от първия пост цената ще бъде около 1.5 млн. евро, което е приблизително 1.8 млн. щатски долара, тоест това на което го продават украинците сега ще бъде и българската цена. Кугарите са на цена 21 млн. щатски долара за брой и май са 12 бр. в българската армия, ако все още ги поддържат годни. https://www.aircraftcompare.com/aircraft/eurocopter-as-532-al-cougar/ Има и 6 бр. Bell 206, американски евтинджоси по за около 1 млн. долара, обаче те са с много по-скромни показатели от обявения Mi-2AM-1 - при всички случаи тази машина, според мен, ще върши добра работа и в цивилния сектор - спасителни, медицински, а защо не и за частно транспортно средство. Мисля, че пазар на тази цена ще се намери.

Съгласих се, Гербов, и трите са подпечатани, сам го проверих. Има и още едно от същата дата до Анастас Попхинов /то и в другите две до ЦК и Данаил пак става въпрос за Анастас/, то е препис и не е подпечатано. Да, и аз го видях това писмо. За паспорта на Драсов пише бившия директор на Регионалния исторически музей Ловеч Иван Лалев: Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия. Тук прави опити да създаде няколко комитета, но без видими резултати. В периода до 1874 г. идва в Белград за среща с Каравелов, през 1874 г. прави обиколка в редица румънски градове и участва в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ на 20 и 21 август https://m.facebook.com/408704882590377/posts/664052160388980/?refsrc=http%3A%2F%2Fwww.google.com%2F&_rdr Аз съм писал 8 август по памет, но Лалев твърди, че е 11, тоест пак преди Ловчанското приключение. Според мен е важно кога и как Драсов си е извадил паспорта, а не точно кога се е изпарил физически, защото изваждането на паспорта вече е осъществено намерение за напускане. При това напускане Драсов не отива направо в Писек, Чехия, а минава през Букурещ при Каравелов и „Няколко време преди да замине за Чехия, Драсов заминал за Букурещ, където занесъл един пакет документи, принадлежащи на Ловчанския революционен комитет, и ги предал на Каравелов” /по спомени но близките му/. Самият Драсов в своите спомени пише: „Всичко нам поръчано изпълнихме. Мене избраха като председател, Марин /Поплуканов/ за мой помощник, а Д. Пъшков от Сопот, Ловешко, само за писар. Но право да си кажа, аз бях всичко: и парите поверяваха мене, и пишех, и изпълнявах председателската служба…”

Знаете ли за мен какво е най-подозрителното в това писмо - двата печата върху него. Не знам, тук Гербов се изявява като капацитет по архивите и печатите, интересно ми е неговото мнение, но в това, което съм виждал като факсимилета на писма, Левски не е поставял печати в лична кореспонденция, а писмото до Каравелов е такова. Може и да греша, ако е така, очаквам с интерес мнението на Гербов, защото обикновено с него сме на противоположни мнения по отношение личността на Левски, той си има неговите причини, както и аз моите. Вижте, Иван Драсов се изпарява преди убийството в Ловеч; неговия задграничен паспорт е заверен с дата 8 август и това е доказано.

Да, сигурен съм, че в неизследваните досега архиви са отговорите на всички въпроси, които тук си задаваме вече повече от три години. Слава Богу, че има хора, на които им се занимава с ровене. Оптимист съм, че сега след публикуването на тези нови документи българските изследователи ще се активизират още повече да изследват Османския архив в Истанбул и се надявам в близките години да бъдат публикувани нови документи, осветляващи какво точно се е случило и кой кой е в историята ни.

"Проектът всъщност е международен и от българска страна се движи от фирмата “Ferrum Group”, като в непосредствено бъдеще ще бъде регистрирана, специално за по-лесна комуникация с българските власти, нова компания с управител български гражданин. Проекта е с технологични партньори – департаментите на “Antonov Engineering” в Швеция и Австрия (където се намира главният им офис), както и украинската “Pac Agroaviadnipro”. Като финансирането е основно българско и украинско." https://nauka.bg/savsem-skoro-da-startira-proizvodstvo-balgarski-helikopteri/ “Ferrum Group” имат ли нещо общо с тази швейцарска фирма или е просто съвпадение на имената? https://www.ferrum.net/fr/ferrum/news/meldungen/ferrum_group_struckture.php Както и да е, въпрос на пазар и финансиране е, според мен - държавата може да помогне, ако закупи от български производител, стига да не е някаква далавера с цел взаимно обогатяване на чиновници и производители. За цената на производителите от Украйна, че е три пъти по-ниска от тази на Еърбъс, производител на Еврокоптер, то е ясно - марката прави цената. Поляците например си произвеждат две модификации хеликоптери на техни разработки още от 60-те - лек и среден - като средния, за 12 души държи цена от 3 млн. евро, а лекият е 1.2 млн. и са въоръжили армията си с тях, даже продават навън. Могат, правят. Чехите си правят техни самолети и т.н., украинците бронетранспортьори. Дискутирали сме ги много тези неща, но полза от дискусии никаква, досега резултат нула за производство в България.

+++ Много добър въпрос! Документът, в който се твърди това е номер 6 от Книгата „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир” и представлява докладна записка на Мазхар паша до Великия везир. Тя е датирана от 8 ноември 1872, обаче в нея не се посочва точна дата, когато Общи е направил опит за самоубийство, тук някъде след 9.20 мин Виктор Комбов, който е открил документа, прави предположение, че това се е случило веднага след залавянето му. Първият документиран разпит на Общи е от 27 октомври 1872, където той разказва с невероятни подробности всичко, паметта му е била фотографски точна, въпреки че е бил неграмотен, той помни по дни и дори часове къде е бил и какво е правил преди повече от година и го разказва: "Кой те изпрати при Дякон Васила? – От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. – Оттам ли ти дадоха книжа? – Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила. – Дякон Васил какво ти направи? – Взе ги. Той влезе с книжата в Карлово, а мен изпрати в хана. Там престоях три дни. След три дни той ми изпрати известие по един младеж. Но младежът не си каза името и аз не го познавам. Даде ми златни минцове за разноски. Изпрати ме в Карловските бани. Там престоях две седмици. После Дяконът пак ми изпрати известие и един златен минц за разноски. Изпрати ме в Хисарските бани, Пловдивско. И там престоях 45 дни. После отидох в Пловдив. Заверих паспорта си. В Пловдив накарах да ми заверят и тескерето. Отивайки в Карлово, отседнах в същия хан. Там, в Карлово, два дни чаках в хана. Той [Дяконът] ми изпрати известие пак чрез по-раншния младеж. Сега си спомних името на тоя младеж. Той бил Петър, синът на попа. Очаквали сме с Дякона писмо от Ловеч. От Ловеч пристигна писмо да идем и двамата там. Понеже и двамата тръгнахме пеш, той ми каза: „Ти мини през Сопот!“ А той самият, като прехвърлил от Карлово направо балкана, минал през Троянския манастир. Аз пък пътувах като търговец. Поисках от евреите 10000 оки пашкули. Те ме взеха за голям търговец, не знаяха защо пътувам. Понеже се срамувах да пътувам без кон, от Сопот наех един кон за 54 гроша. [72] Отидох в Ловеч. Два дни след мен пристигна там пеш и Дяконът. Сега идва друг наш начин на работа. В Ловеч пристигнал един нов наш другар. Чакал ни две седмици. Когато аз идвах в Ловеч отсядах в хана. Нощем отивах в къщите на кафеджията Марин Попов на терзията Ваньо и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков, и разговаряхме. – За какво разговаряхте? – Новодошлият другар бе убитият по-сетне в Русе Ангел Кънчев. Той ме запита: „Напредват ли работите на нашия Дякон по ония места?“ и т.н. Преди него обаче свидетелстват Анастас Попхинов и даскал Иван Фурнаджиев от Сопот, особено вторият разказва всичко, което знае не само за Левски /той му дава описанието, което почти повтаря онова на гърба на полицейската снимка, с която е издирван Дякона/, но и за самия Димитър Общи: – Преди да дойда тук [в Тетевен] не знаех нищо по тия работи, т. е. по комитетския въпрос. А като пристигнах, дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и Димитър Общи, когото сега търсите. Наричат го и Македонски. Те тримата дойдоха в моето училище. Пред мен отвориха едно писмо. Това беше преди девет месеца. Те прочетоха при мен писмото. Казаха ми: „Ако ти разправим нещо, ще се съгласиш с нас. Ако не се съгласиш, ще те убием.“ Така те ме заплашиха. – От Влашко и от Димитра идваха тук писма по комитетския въпрос. А името на Тетевен, както е написано на писмата между тия книжа тук, е Дервишоглу Мехмед Кърджалъ. Хаджи Станьо и Петко Милев ме извикваха, за да им прочета писмата. После ми обясняваха, какъв отговор да напиша. И, на основание на тяхната заповед, аз пишех и изпращах отговорите. – Даскале, в Орхание бе убит дяконът. Знаеш ли кой го уби? – Да, знам. Димитър го уби. Той дойде и разправи как го е убил. Дяконът се научил за комитетската работа и поради това, че можел да издаде на властта, той го убил. – След като го убил, къде е забягнал през нощта от Орхание? – Скрил се в една царевична нива. Там избягал. Дори, когато бягал към царевичната нива, паднал в една локва и там останал калпакът му. – Знаел ли е за това някой от Орхание? – Май че Васил е знаел. – Димитър ли ти каза, че Васил знае? – Не, не ми е казал. Така допускам по моему. – В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!"

Друга не по-малко любопитна констатация е, че на 16 септември 1872 османските власти са знаели поименно целия революционен комитет в Ловеч, което може да стане само от вътрешен човек в комитета; не само това, те са знаели поименно и други важни фигури в другите комитети на ВРО, а също и какви решения са взети на Общото събрание в Букурещ. Информаторът им от Ловеч обаче ги е заблудил - Русенския валия смята, че Левски е изпратен от Букурещ след Общото събрание и комитетите са основани след събранието. Което си е живо оневиняване за самия информатор, един вид той няма никаква дейност преди това. Те са не повече от 4 такива лица с кръга на такива познания в комитета в Ловеч, като един от тях е безспорен фаворит.

Най-атрактивното за една страна със скромен бюджет като нашата, обаче е уникално ниската цена, която предлагат конструкторите. Според тях бюджетната цена на вертолета в базова модификация (без въоръжение и др. консумативи) ще е около едва 1.5 милиона евро, или под 3 милиона лв, което е повече от приемлива цена за подобна машина. https://nauka.bg/savsem-skoro-da-startira-proizvodstvo-balgarski-helikopteri/ Толкова е наистина, украинците го предлагат за 1.8 млн. долара на пазара. За сравнение Eurocopter EC145 https://en.wikipedia.org/wiki/Eurocopter_EC145 който е със сравними показатели е на цена 5 млн. евро. Партньорските фирми са австрийска, швейцарска и украинска. Ако България направи пробив с производство тук, има потенциал да направи такъв и за други подобни изделия. Между другото Ми-2 е бил много успешна модификация за времето си, произведени са над 5000 бр., и то главно в Полша. https://en.wikipedia.org/wiki/Mil_Mi-2

Хайде още малко да се посмеем, след което ще следвам правилото, че мълчанието е злато: Доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша за дейността на БРЦК и Васил Левски, за провежданите разследвания и разпити във връзка с извършените от комитетски членове убийства и за засилване на пограничния контрол, вкл. назначаване на тайни агенти Русе,16/28 септември 1872 г Донесението на нищожния раб до височайшата канцелария на великия везир е следното: Според направеното от моя милост разследване понастоящем Българският [централен революционен] комитет в Букурещ е започнал да подсилва редиците си и е предприел нови стъпки за осъществяване на революционните си намерения. Преди два и половина–три месеца комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание, както и в градовете и селата Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. Те получили общо указание да не зачитат обществения ред отсам [Дунава]. Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч: поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/, членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/, Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, Никола / Никола Сирков (Халача)/, Мирко /Миро Павлов/, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/ и други. За [осъществяването на] това начинание за главатари (чорбаджии) са били определени в Плевен попският син Анастас /Анастас Попхинов/, в Орхание – Стоян Брънчо Ханджията /Стоян Брънчев/, в Габрово – Христо Иван от Ловеч /Христо Иванов (Големия)/, в Троян – Цочо Спас /Цочо Спасов Маринов (Шипковенски)/ и Йованчо Казанджията, в Тетевен – Марин Пуйо, в Гложене – Васил Йонко, в Етрополе – даскал Тодор Пейо, и във Видраре – Пато /Павел Поппетров. [Комитетските дейци] възнамеряват също да прекарат [на територията] на вилаета пушки винтовки, амуниции и други боеприпаси. Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи, като [за целта] са отпечатали в пълна тайна позиви и писма и са заплашвали с убийство несъгласните и предателите. Разбра се също, че е било решено споменатите пушки и амуниции да бъдат поетапно пренесени във вътрешността [на вилаета] през [територията на] Никополската, Свищовската и Оряховската околии. [Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг, след това в град Орхание дяконът /дякан Паисий/, [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот), а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията /Денчо Дейнов Халача/, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили [извършването на] тези [престъпления], но се установи, че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет. Макар и да е очевидно, че управителят на [Дунавския] вилает, закрилян от Негово величество султана, никога няма да допусне порочните идеи на тези лица да получат широка обществена подкрепа, важно е да се направи, каквото трябва, и да се предприемат спешни мерки по този въпрос, тъй като опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност. Ето защо, щом пристигна от столицата, търновският окръжен управител, почитаемият Али бей, получи необходимите устни указания. Ловешкият околийски началник Джaми ефенди /Мустафа Джами ефенди/ е разследвал и е събрал доста сведения по този въпрос. Там има и належаща нужда от секретен служител, който да владее езика. Затова се взе решение към [споменатия] околийски началник да бъде назначен и изпратен като горски служител Зия ефенди, който преди е заемал длъжността инспектор и се смята за подходящ. Заплатата му в размер на 700 гроша месечно ще се изплаща от излишъка от средствата, които се изразходват [само] по специално разпореждане за подобни възнаграждения и харчове под наименованието „здравни разходи“. След като беше установено, че [комитетските дейци] ще прекарат отсам [Дунава] оръжие и амуниции през [територията на] Свищовската, Никополската и Оряховската околии, Русенското митническо управление беше надлежно предупредено да подлага на щателна проверка сандъците с товари, които се пренасят от отсрещния бряг, и да не допуска контрабанда на предмети, като [за целта] се увеличи броят на митническите служители и на конната охрана. Ето защо, ако разпитваните в момента във връзка с описаните убийства [задържани] дадат показания за някое от лицата, чиито имена са изброени по‐горе, че е свързано с революционния комитет, то това лице ще бъде незабавно задържано и подложено на разпит. Но в случай, че от [разпитваните в момента лица] не могат да се вземат такива показания и те бъдат освободени, въпреки че са известни злодеянията на гореспоменатите лица, тогава, предвид, че в никакъв случай не бива да се допуска да продължи извършването на престъпления като гореописаните, след като действията и начинанията на гореспоменатите лица бъдат следени тайно още известно време и когато се разбере с точност кои са ръководителите им, домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани, като намерените при обиска зловредни документи ще бъдат проучени. Ако се установи, че именно това са [лицата], заподозрени за погубване живота на убитите лица, то те ще бъдат подложени на разпит. Затова прося за Вашата височайша милост и незабавно да дадете указания до мен, бедния раб, тъй като Вие сте този, който е овластен да заповядва. 16 септември 1872 Ес‐сейид Ахмед Хамди https://unibit.bg/files/following-levskis-footsteps/CHASING LEVSKI and the REVOLUTIONARIES.pdf стр. 73-77 от документа

Димо Драсов е 57-годишен, когато Парашкев Стоянов записва този негов разказ, следователно през 1872 е бил 28-годишен и е пряк участник в събитията. Всъщност това е най-силното свидетелство за участието на Христо Цонев-Латинеца в нападението. Той, Левски, никъде поименно не споменава Вутьо. Няма имена в писмото му до Каравелов, а на разпита в София отрича да е виждал Вутьо в Ловеч. Защо не споменава Латинеца, защото го пази, естествено - Латинеца не фигурира никъде в протоколите от разпитите, освен в показанията на Общи, който го нарича "Христо Бояджията". А защо Вутьо не споменава Латинеца? Вутьо е арестуван на 15 ноември, а на 16 вече е изпял всичко за Левски, но не обелва дума за Латинеца? Впрочем Вутьо и брат му умират в каторгата, а твърде скоро след Освобождението и Латинеца. Да, но от новооткритите документи се вижда, че османската власт в Дунавския вилает е била осведомена поименно за организацията на Левски в Ловеч. И което е по-интересно, ловчанския мюдюрин е бил предложен за повишение преди Арабаконашкото приключение, тоест преди арестуването на Поплуканов. Това става ясно от линка със записа на Виктор Комбов, ако го изслушате. И още нещо става ясно от него - веднага след арестуването му Димитър Общи прави опит за самоубийство, това вече е новост, той започва да предава всичко и всички, защото разбира че разпитващите го вече знаят това.