Б. Киров

Гледам тук състав жени национален отбор художествена гимнастика индивидуално http://fbgr.org/national-teams Тези дами са на възраст от 18 нагоре, какви възможности имат да учат в престижен университет, престижна специалност, дори формално, както е понякога в колежите в САЩ. Там университетите ходят на лов за такива спортисти, предлагат им големи стипендии, по всякакъв начин се борят да ги имат при тях, това вдига престижа на самия университет. Доколкото виждам хоризонтите на тези момичета стигат до мечтите им да станат треньори, след приключване на спортната кариера, не е зле, но е твърде ограничено, оттам идват и личните им драми, според мен. Историята на тази двойка майка-дъщеря направо ме извади от равновесие, според мен е нещо характерно за този спорт у нас: "Защо винаги казваш, че не си имала нормално детство? Ами ако е нормално това да живееш в спортната зала... Аз не съм ходила на училище, където децата създават приятелства, своя среда, социализират се. Учителите идваха да ме учат в обедната почивка преди да продължа тренировките, идваха да ме изпитват там. На 2-3 години съм била, когато съм влязла в залата като гимнастичка с мама, треньорката ми. По 10-12 часа на ден тренировки, тренировки, тренировки, режим и изолация от света. На 4 години съм участвала в състезание, на 6 – в международен турнир. Сигурно без всичко това нямаше да съм така дисциплинирана, успешна в кариерата си, но съм ощетена от толкова много други неща. С приятелки не съм излизала като дете, с момчета не съм имала никакви отношения. Трябваше да го изживея на доста по-късна от нормалната възраст, чак след като заминах за Щатите. Усещайки се социално, емоционално, индивидуално изостанала от връстниците си... Сякаш започвах от нула развитието си. Ако имам дете, бих му дала възможност да пробва различни неща, за да намери индивидуалността си, а не да е в една-единствена кутия, каквато за мен беше художествената гимнастика. Все още мечтая за това детство, което не съм имала... Никога ли не си се бунтувала? Опитвах се да избягам при баба и дядо в Омуртаг, но се връщах. Живеех в един свят, от който като излезех, не знаех какво да правя със себе си. Бях състезател и бях научена да се подчинявам на правилата и на треньора, в случая майка ми. Тя ми беше първо треньор, после майка. Очакваше и изискваше от мен повече, отколкото от всяка друга гимнастичка. Никога не беше доволна от постиженията ми, чак като победих на световното, показа задоволство от мен... Казваш, че сега сте много близки с майка ти. Как преодоля конфликта с нея? Едва когато се откачих от спорта, вече в САЩ, се откъснах и от тази зависимост от мама. За да намеря себе си и да променя връзката помежду ни. Тя не беше човекът, на когото можех да разчитам като дете, чувствах я чужда. И трябваше да мине много време и двете да извървим дълъг път една към друга. Имах нужда да ми се обяснят някои неща. За да бъдем приятелки, да сме си най-близките на света, както е сега. Като дете съм си мислила, че никога не би било възможно." https://www.rgym.info/forum/viewtopic.php?f=91&t=9814

Без да съм се задълбочавал в сметки, според мен има "нещо гнило" в тази икономика - само ако се изчисли колко заработват клубовете от Първа лига, колко са на печалба и се извадят разходите за заплати на футболистите, не говорим за треньори и трансфери, според мен ще зейне дупка за запълване между приходи и заплати. Следователно, този бизнес не е съвсем бизнес, а нещо друго. Може и да греша, а и вероятно на счетоводни документи го докарват тип-топ, все пак им се правят, или би трябвало, ревизии. Но от друга страна поставен въпросът е - колко е средната посещаемост на мач от българската Първа лига, където заплатите на футболистите са съпоставими с базовите на футболистите в американската. Няма да е 20 000 на мач в никакъв случай.

Което е много ниска базова заплата дори като таван, нещо като 4150 долара месечно. Сигурно има много начини да се получават допълнителни бонуси във всеки отбор и ексклузивно за отделни играчи. Някъде гледах посещаемост на мъжки и съответно женски сокер мачове - при мъжете е средно по 20 000 души на мач, което ги доближава по популярност до американския футбол и бейзбола, при жените е около 4000, тоест пет пъти по-малко. Оттам и договорите с телевизиите и рекламодателите. Идеята, доколкото виждам на собствениците на клубовете и в двете лиги, мъжката и женската, е да има ниски базови заплати и допълнителни възможности за високи заплати за отделни играчи, така не стимулират посредствеността, а амбицията, много американски начин. За мен връзката с българската художествена гимнастика в частност, а и въобще български спортист, и тази система е по-интересна от друга гледна точка - на индивидуално ниво, какво може да получи след приключване на спортната кариера, един професионалист. При американците гаранцията е добро университетско образование, което е почти попълнен чек за добра работа и живот. При един български професионален спортист, просто не знам - според мен в най-добрия случай НСА, която ограничава такъв човек само в сферата на спорта, твърде малък пазар за България, а и въобще.

Това е възможно най-добрият пример! Виж в предговора на Страшимиров на "Къкринската Голгота" как той самият се мотивира да очерни поп Кръстьо - определя се като жрец на патриотизма. Жрец в Храма! А не учен. Защитник и Свещенослужител на Култ. Жалко и смешно.

Да, но в някои по-зрели от нашето общество, общества, хората намират сили след време да се върнат назад, да си прочетат историята такава каквато е и да си признаят грешките - британците например, по отношение на техните крале и кралици. Други инфантили се утешават като смучат биберон напоен с лъжи.

Това вече е за раздел "психология" - забелязал съм, че има такъв механизъм в психиката - когато някой направи гадост на друг, той започва да мрази жертвата, за да си изчисти съвестта, едно, и второ - да запази лице пред обществото, че правейки зло на лош човек всъщност е добър човек. Действа безотказно този механизъм, универсален е.

Нямам друго обяснение за злобата й към поп Кръстьо, а още по-малко за цялата скалъпена история с подхвърлените писма, единствената цел на които е да си върне тефтера. То е толкова плиткоумно скроено, та чак дрънка.

Да, чел съм го. Има и други разправии и около Драсов за комитетски пари, имаше кореспонденция, сега вече не мога да си спомня точно между кои от емигрантите, в които се обсъждаха суми на злоупотребени от Марин поп Луканов и Драсов комитетски пари. За мен няма съмнение, че има такава злоупотреба, нито за Левски е имало такова съмнение, с тази разлика, че той е знаел точно кой и колко.

Да, и Левски пише, цитирам по памет, "пари и други неща, които има у председателя ви да се пренесат". Допускам обаче, че парите вече не са били в скривалището, ако Левски за това се отбил в къщата на Величка, на друго място вече са били, иначе турците щяха да ги намерят у него. Между другото, важно е според мен да се отбележи, и двете къщи - тази на Сиркови и тази на Величка - освен че са имали скривалища, а това у Сиркови е позволявало на човек да се измъкне през покрива и да избяга оттам, при опит за арест.

Не грешиш, имаш добра памет , само жена му и Николчо говорят за това тескере в синхрон, той казва: „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“

Напълно е възможно, според мен, и двата варианта, за които пишеш. Но това не променя цялата сцена - освен тефтерът за прихода у председателя, има и самият приход, тоест някакви пари от порядъка на 500 златни лири, според мен, защото същото лято Левски пише на Каравелов, че ще прати поп Кръстьо с пари за печатница. Тези пари не са били заприходявани, според мен по каналния начин, затова не фигурират в тефтера на Левски, те са били от експроприации на тайната полиция, в която е участвал лично и Левски, като и Латинеца, те не са събирани в Ловеч, а от други места. Левски отива не за лъжливи писма и тефтери у Величка, а да я пита за тези пари, според мен. Вместо пари обаче получава потеря в Къкрина.

Следователно, според теб излиза, че цялата история с тескерето на името на Малък Добри е измислена от действащите лица, а те са Николчо, Сиркова и Сирков, които твърдят, че такова тескере е било издадено и взето от Николчо? Сиркова например го споменава във всичките си разкази, както и Николчо, Сирков пред отец Матей.

Предполагам от поп Кръстьо? Тефтерите се появяват и в аферата с лъжливите писма, оня момент който уж попът искал да му се занесат на лозето от името на Левски. Попът обаче е пратил негов тефтер със сметките до вестник Марица, който Марин е секвестирал и унищожил още в пощата, този тефтер явно му е бил голям трън в петата в качеството му на областен управител.

Сирков пред отец Матей казва за това тескере от Добри, че пратил Николчо да го завери сутринта, на името на Добри. Николчо пък твърди, че Левски погълнал някакво тескере при ареста. Какво ще да е било това прословуто тескере никой не знае, можем да се опираме само на разказите на тези хора.

Сиркова така се е оплела в последния си разказ, че на практика, без да иска казва повече отколкото й е било необходимо. Първо е объркала датите, разтегнала е времето с един ден, само и само да натопи Величка като основен виновник, пише, че Левски преспал една нощ у Величкини. Това както й да е, после твърди, че Левски й казал да отиде при Величка вечерта преди Коледа и да иска от нея лъжливите писма, но в същото време казал още щом влязъл "На никого да не казвате, че съм тук". Тя от своя страна забрала със себе си Мария, жената на Латинеца, много тайно нали, двете отишли в църквата, където била и Величка, още по-тайно става, и Величка им дала после писмата, които Левски /който бил казал на никого да не казвате/ прочел. Оплитат се като пилета в кълчища.

Абсолютно точно! Не са за тази работа. Още повече че по това време и тримата /Николчо, Сирков и Латинеца/ са били известни на турците от показанията на Димитър Общи, самите турци в документ пишат, че са наясно за всички членове на комитета. Мария Сиркова черно на бяло е записана в един от разказите си, че къщата им е била наблюдавана от август /аферата със слугата/ до Коледа, тоест до идването на Левски в нея. Същото пише и за къщата на Никола Цвятков. Ей богу, след като е знаела, че къщата им е била наблюдавана от турски съгледвач, защо не предупреждават Левски за това?

Това си го обяснявам с отиването до Величка Хашнова, както и с изваждането на тескере същия ден от Николчо на името на Малък Добри за Левски. Същото тескере, което Левски поглъща, за да не попадне у турците при ареста. Това тескере Николчо заверява при Али чауш сутринта, по думите на Никола Сирков, заедно с неговото тескере. Когато обаче следобед Али чауш ги среща, заедно с Николчо не пътува другия бакърджия /той освен кръчмар е бил и бакърджия/, още един повод на Али чауш да се усъмни. Вероятно Николчо се е отбил при Малък Добри в кръчмата, за да вземе точно това тескере от Добри. А Каравелов сочи Малък Добри /Добри Кръчмаря/ в първата си дописка като един от предателите на Левски, преди да се "преориентира" към поп Кръстьо. Доста са навързани нещата в една линия. Има и други несъответствия в разказите на свидетелите, особено в тези на Мария Сиркова, фрапиращи несъответствия.

Юсеин Бошнак също разказва за тази запалена свещ в хана, според него тя им е показала, че вътре са хората, които търсят. Дали е пил вино... като се има предвид всички различни версии на разказите на Николчо, мътна работа, във всяка нова негова версия на разказа изскачат все нови и нови детайли. Този автор, който пише че Левски не би позволил на Николчо да пие, взел ли е предвид, че според разказа на самия Николчо, Левски и Латинеца са били заспали, докато той е бил в голямото помещение на хана, тоест Николчо по това време на малките часове е бил единствения буден от тримата, според неговия разказ.

За системата на заплащане и размера на заплащането в американския "сокер": Собствениците на Major League Soccer (MLS) притежават дял в лигата и имат право да управляват отбор. Soccer League Soccer (MLS) функционира в рамките на структура от едно цяло, в която отборите и договорите за играчи са централно собственост на лигата. Всеки отбор в MLS има инвеститор-оператор, който е акционер в лигата. За да контролира разходите, лигата споделя приходите и сключва договори с играчите, вместо играчите да сключват договори с отделни отбори. Лигата има 26 инвеститори оператора за своите 26 клуба. AEG, който по едно време инвестира в шест клуба, притежава единствено един отбор (LA Galaxy). Ламар Хънт беше собственик на няколко отбора, но сега Хънт Спортс притежава само един отбор (ФК Далас). Два от отбора на лигата са собственост, поне отчасти, нито на американци, нито на канадци - австриецът Дитрих Матешиц (Ню Йорк Ред Булс) и индонезиецът Ерик Тохир (Д.С. Юнайтед). Имането на няколко клуба, притежавани от един собственик, беше необходимост през първите десет години в лигата. По едно време AEG на Phil Anschutz притежаваше шест MLS клуба, а Hunt Sports на Lamar Hunt притежаваше три. За да привлече допълнителни инвеститори, през 2002 г. лигата обяви промени в оперативното споразумение между лигата и нейните отбори, за да подобри приходите на отборите и да увеличи стимулите да за индивидуален собственик на клуб. Тези промени включваха предоставяне на собствениците на правата върху определен брой играчи, които те развиват през системата на клуба си всяка година, като споделят печалбите на Soccer United Marketing и могат да продават индивидуални спонсорства на клубни фланелки. Тъй като MLS изглежда беше на ръба на рентабилността през 2006 г. и разработи значителни планове за разширяване, MLS обяви, че иска всеки клуб да има отделен собственик. Лигата привлече нови собственици, които са вложили повече пари в лигата. Примерите включват закупуването на Red Bull от MetroStars от AEG през 2006 г. за над 100 милиона долара. Fraser v. Major League Soccer, дело, заведено през 1996 г. и с излязло съдебно решение през 2002 г., лигата спечели правна битка със своите играчи, в която съдът постанови, че MLS е едно цяло, което може законно централно да сключи договор за услуги и заплати на играчите. https://en.wikipedia.org/wiki/Major_League_Soccer_owners Лигата е класически картел на обединени в монопол собственици. Собствениците са частни лица и корпорации в бизнеса със забавления и шоу. Както се вижда от примера с покупката на Ред булс през 2006 от Метро Старс, въртят се големи суми, тоест начинанието е бизнес. Картелът позволява на собствениците да натискат надолу базовите заплати, и както става обикновено, играчите натискат нагоре чрез профсъюзно обединение, водят се дела и т.н. Всъщност какви са заплатите в мъжката и женската професионални лиги: За 2019 г. таванът на MLS за заплата беше определен на $ 4.24 млн. на отбор за списък до 20 играчи. Отборът не е задължен да разпределя бюджета си за заплати между 20 играчи, но трябва да го направи за минимум 18 играчи и не повече от 20 играчи. Ако таванът за заплата в размер на 4,24 млн. долара е разделен по равно между списък от 20 играчи, всеки играч ще получава заплата от 212 000 долара годишно, което прави около 4000 долара седмично. Разбира се, състезателният характер на спорта означава, че някои играчи получават повече. Трябва обаче да се отбележи, че максималната годишна заплата, която отделен играч може да получи е $ 530,000 - малко над $ 10,000 на седмица. Минималната заплата за играч на MLS през 2019 г. беше определена на $ 70 250, което прави $ 1350 седмично. Има някои изключения от ограничението на заплатата - конкретно определени играчи и целеви парични средства за разпределение. Таванът на заплатите в МЛС бавно се повишава през годините. Водят се преговори между служителите в лигата и съюза на играчите на MLS (MLSPA) за заплатите, както и въпроси като пътуване и обезщетение. (MLSPA) договаря колективно споразумение на всеки пет години, което има за цел да осигури справедлива сделка за играчите по отношение на заплащането, правата на им и обезщетенията. Правилото за ексклузивен играч е изключителен регламент, който позволява на отборите на МЛС да подписват с играчи, които попадат извън обхвата на протокола за ограничаване на заплатите в лигата. Всъщност правилото позволява на MLS клубовете да се потопят на международния трансферен пазар, за да привлекат звездни играчи в лигата чрез стимули като изгодни договори и трансферни такси. Например, докато максималната единична заплата за играч в бюджета на клуба за заплати е ограничена на 530 000 долара годишно, основната заплата на Златан Ибрахимович като ексклузивен играч в LA Galaxy достигна 7,2 милиона долара. Въведено през 2007 г., правилото на ексклузивен играч понякога се нарича „правилото на Бекъм“, тъй като е било създадено специално за работа с световни играчи със статут на суперзвезди. https://www.goal.com/en/news/mls-salary-cap-how-much-us-soccer-players-paid/q015j4su3gb31bha41zto4fkb Тук се вижда разликата в парите при мъжкия и женския футбол, вляво схемата показва разликата в десетки пъти от наградния фонд за Световните първенства, съответно за мъже и жени, общо и за победител на първо място; вляво е разликата в заплащането между играчите мъже и жени в САЩ по онова време, 2015, средната заплата на мъж е била 60 000 годишно срещу 40 000 за жена играч. И това не е заради полова дискриминация, а чисто финансово обосновано, въпреки голямата популярност на женския сокер, повече приходи от реклама и посещения идват от сокера при мъжете, с една дума те печелят повече за собствениците в Лигата и получават повече от тях, отколкото тези от Лигата на женския футбол. Всъщност, проучване през 2018 г. показа, че в Съединените щати по-голямата част от професионалните футболисти печелят под 100 000 долара всяка година от своите отбори. Десетки печелят базовия минимум от 54 500 долара, което на някои пазари би затруднило плащането на ипотека или наем за приличен апартамент. Много от базираните в САЩ играчи обаче са милионери, а всички в списъка на топ 10 от звездите в мъжкия футбол са спечелили над 2 милиона долара през сезон 2017-2018. Ето топ играчите, които показват основната си заплата и общото обезщетение от своите отбори. Себастиан Джовинко (Торонто ФК) - 5,6 милиона долара базова заплата / 7,1 милиона долара общо обезщетение Майкъл Брадли (Торонто ФК) - 6 милиона долара основна заплата / 6,5 милиона долара общо обезщетение Карлос Вела (LAFC) - 4,5 милиона долара основна заплата / 6,3 милиона долара общо обезщетение Бастиан Швайнщайгер (Чикаго Файър) - 6,1 милиона долара Джовани дос Сантос (LA Galaxy) - 4,3 милиона долара база Дейвид Вила (NYCFC) - 5,6 милиона долара основна заплата и общо обезщетение Джози Алтидор (Торонто ФК) - 5 милиона долара основна заплата и общо обезщетение Игнасио Пиати (Монреал) - 0,5 милиона долара основна заплата / общо $ 4,7 милиона Тим Хауърд (Колорадо Рапидс) - 2 милиона долара базова заплата / 2,5 милиона долара общо обезщетение Диего Валери (Портланд Тимбърс) - 2,3 милиона долара базова заплата / 2,4 милиона долара общо обезщетение https://www.jjay.cuny.edu/sites/default/files/contentgroups/sasp/poster_gallery/poster14.pdf Не всичко е пари, но без тях не може.

Моето мнение е, че широката общественост и медиите не трябва да се месят в "кухнята" /която би могла да се определи и като "тъмна страна"/ на високото спортно майсторство. Поне до тази граница, когато не се нарушават основни човешки и морални права вътре в процеса. Треньорът, според мен, трябва да има голяма свобода и независимост, когато формира шампиони, иначе става "много баби хилаво дете". За мен това е като все едно широката общественост и медии да обсъждат работата в нейния процес и да се опитват да дават съвети на един опериращ в момента хирург или приготвящ блюдото си шеф готвач. Тези между-личностни конфликти, изнасянето им за широко обсъждане и коментиране само вредят на резултатите. Поне при големия спорт, според мен, е така. Ако си спомняш Световното 1994 в САЩ с четвъртото място на нашите златни футболисти, тези момчета се разиграха неочаквано добре, чак след като спортните журналисти и деятелите, в това число политици, ги оставиха на мира и спряха да им влияят, тогава стана "чудото", в началото тръгнаха накриво като каръци, защото бяха натоварени с прекалено големи очаквания и зомбирани от разни "баячки". Сега прегледах по-внимателно историята на българските медали на летни олимпийски игри: Цифрите са красноречиви, ако следваме логиката "където е текло пак ще тече", все пак това е близо век история. Спортната акробатика, другата голяма сила на българските атлети в гимнастиката, където са почти толкова медали от световни състезания, колкото и от художествената, за съжаление не фигурира в олимпийските спортове, да не се бърка със спортна гимнастика.

Ами Стаски, той Латинеца си го казва сам на разпита в София: "Когато отивах, аз накарах Никола бакърджията да заключи вратата. Когато се върнах, чух един пушечен изстрел [и] видях, [че] заловили Дякона. „Къде беше?“ - ме запита Хюсеин бинбашият. Аз [му] казах." Видял е как залавят Левски. Същото казва и Николчо: Жандарите пак се върнали и почнали да чукат и дават зор да отвори. Н[иколчо] се направил на заспал, чул, че викат за балтия, за да счупят вратата. В това време Христо се връща и турците го хващат. Той им казал, че е ханджията и че ходил в селото по работа. Хр[исто] идва тогава до прозореца и извика на Николчо да отвори. Тук гвоздеят е в "идва до прозореца и извиква на Николчо": Прозорецът е на одаята, която са спали и тримата, Николчо лежи точно до него, неговото легло е най-близо, Латинеца чука на този прозорец и му вика да отвори, но вече Левски е заловен, Латинеца на разпита в София казва че е чул един гърмеж, няма ги тия залпове дето си ги съчинява Николчо по-късно, един гърмеж от револвера на Левски, с който ранява в ръката Юсеин Бошнак, същото казва и Бошнака, същото е описано на разпита точно и от Левски. Значи точно в този момент, след като Латинеца е видял, че Левски е заловен, той чука на прозореца до леглото на Николчо и му казва да отвори предната врата. Е това е свързано с първото, поне такава е моята версия за обяснение, любопитно ми е да прочета твоята. Николчо подготвя сцената за обиска, ако лицето вече е заловено, могат да бъдат обискирани вещите му, ако ли не /случайно избяга/ - пак струпва вещите му на едно място, един вид те с Латинеца нямат нищо общо с тях. Николчо два часа преди тези екшъни пали свещ в голямото помещение на кръчмата, яде кокошка там и пийва винце. Нали се сещаш, че през цялото време на тези два часа свети свещ в помещението, а потерята отвън е известена, че в хана е търсения. Те обаче почват акцията чак след като Латинеца излиза от предната врата, минава като Мойсей през морето през засадата, по негови думи, отива при вуйка си, и после пак се връща, когато уж го арестували, при това предвидливо си оставя револвера вътре да не стане някой сакатлък. На Латинеца му е ясно, че родата му Николчо няма да бяга през задния двор, той си има редовно тескере и е редовен търговец бакърджия, другия обаче има фалшиво тескере и въобще не е търговец. Има и още една любопитна подробност, която трябва да не ти е убягнала: "Н[иколчо] казва, че когато в одаята Левски си разпасвал гащите, оставил на земята една кърпа с вързани в нея 50 гроша и малко отрова в една хартия, но ги видял и ги взел и скрил в пояса си, когато ги арестували. Когато сетне излезли из селото и седнали да чакат колата, Н[иколчо] отворил кърпата, извадил парите, а отровата хвърлил." Д-р П. Стоянов. „Ловеч и Ловчанско”, кн. IV. Левски винаги е носел отровата у себе си, в тефтера му е записана цената и откъде си я купил, тая отрова щеше да сложи край на процеса срещу него, но... виждаш.

Младежкият футболен клуб Линкълн (LYSC) е рекреационна футболната лига на нашата общност. Рекреационната лига е основата на нашите програми и всичко започва с родители и играчи, които внасят страстта футболът да бъде воден от треньори доброволци и мениджъри на отбори, които да помогнат на играчите да изградят основите на играта. Нашата цел е да предоставим възможност на семействата да изградят общност от други семейства и да се насладят на всички предимства, които футболът може да донесе в живота им. Отборите ще играят приблизително 10 мача на сезон, обикновено започвайки през август и завършващи в края на ноември или началото на декември. Рекреационната лига е основата на нашите програми и всичко започва с това. Създадохме пътека за отбори, треньори и играчи, които да надграждат основата, която учат на любителско ниво. Те включват Kinder Kickers за деца на 3-5 години, за да усвоят основите и да развълнуват децата за футбола; Junior Skills Academy за деца 6-7 години, които планират да играят рекреационен футбол, но биха искали да удължат сезона си през пролетта и лятото; и U8 Академия за играчи под 8 години, които биха искали да преминат от рекреационен футбол към състезателен футбол, където треньорите и играчите ще работят с Visions Trainer за изграждане на фундамент за комуникация, образование и състезание. Или чрез препоръка или запитване, треньорите, които търсят отбори, които да се състезават на по-конкурентно ниво, се насърчават да се свържат с нашия директор по лиги и треньори или нашия координатор за състезателен футбол за обсъждане на възможностите. Lincoln FC (LFC) е програма за състезания по футбол на нашата общност. Тази състезателна програма предлага на играчите възможността да се състезават на високо ниво срещу някои от най-талантливите отбори в Северна Калифорния, щата и нацията. Обикновено лигите са съставени от отбори в региона на различни нива. Тези нива са класирани в степени никел, бронз, сребро, злато, платина, премиер и диаманти. Купата на щата е турнир, дълъг сезон, който позволява на отборите да се състезават на същите нива като в Лигата, но може да играят и отбори в цяла Северна Калифорния. Турнирите са събития, провеждани през уикенда, при които отборите имат възможност да се състезават на различни нива срещу отбори, които участват в турнира. Екипите могат да бъдат от различни щати. Всеки турнир има различни правила, присвоява различни точки на отборите, но може да помогне за класирането в региона, областта, щата, нацията и в международен план. Отборите, по собствена преценка, могат да продължат да играят в местни закрити или футболни съоръжения. Играчите, които не участват в отбори, могат по преценка на семейството си също да надграждат уменията си, като участват в местни съоръжения за футбол или лагери за умения, които се предлагат в целия регион. https://www.lincolnsoccer.org/content/10069/The-Club Наистина пирамида с много голяма масова основа, построена върху семейните ценности и забавлението за най-малките, в основата са семействата и здравето на децата, повечето си остават там, но такива като Кели О Хара имат пътеки нагоре, нейният път минава през всички етажи на пирамидата, като играч обаче, струва ми се, че се формира в университетския отбор, оттам я вземат професионалните отбори, оттам в националния. Хич не са за подценяване и мъжете им, макар че си прав, че там американския футбол привлича най-талантливите, американския футбол и бейзбола са религия за американците, големите пари също са там, много-много големи, сравними с професионалния баскетбол, има много хубави филми за това, после ще дам линк към един, който скоро гледах за първия отбор, който използва компютърни програми за оценка на играчите. https://kinofen.net/filmi/3460-draft-day-den-na-podbora-2014.html с Кевин Костнър в главната роля, по действителен случай Мъжкият им футбол има такива участия на Световно: стигали са до четвъртфинал и общо взето са редовни участници от 1990 насам, което само по себе си е успех. В Япония през 2002 играха много добър футбол, спомням си ги, отстраниха силни отбори. При женския футбол обаче са нещо като Бразилия в мъжкия, просто има САЩ и другите. Тази дама, изгледах ги всички клипове, направо си е роден талант, онзи гол, който вкара в горния десен ъгъл с гръб към вратата, за такъв гол би й завидял всеки мъж професионалист от висока класа, как се движи с топката само, как вижда играта и партньорите си, роден и добре шлифован талант.

Напълно споделям такова мнение, особено на ниво дори квартален спорт - строеж на спортни площадки за футбол, баскетбол, волейбол, тенис кортове за любители, плувни басейни. Колко добри плувни басейни за любители има в София, докато ми се ходеше да спортувам по 1-2 часа дневно, не много отдавна, реално бях 3-4 достъпни. За цяла София - Спортната палата, Дианабат, и още 1-2. Бившата Мария-Луиза, после Република, отдавна стои като грозен паметник, а това беше страхотно място за отдих и спорт за софиянци, там на времето през лятото ходехме цяла тумба момчета да плуваме и скачаме в басейна, изкарвахме си страхотно. Мач играехме на площадките в квартала, имаше доста такива, оттам някои момчета отидоха към ЦСКА и други клубове, правехме си квартални турнири с други отбори, абе можехме да спортуваме безплатно. Държавата и общината това може поне да направи, защото сега има комплекси, където можеш да играеш мач или тенис, ама бецален. В спортната палата пък преди години беше толкова мръсно, че хванах някакво кожно възпаление и дотам, и пак се плащаше неевтино. После обаче, при истински професионалния спорт си трябват големи пари, а там държавата, според мен, не я търсете. Тя не става за това. В САЩ големия спорт и големите таланти ги откриват в университетите, това е отделна голяма тема, оттам почва шампионската лига. В Европа са повече клубовете, големите яки и богати клубове, зад които винаги стои някой чичко-паричко с дълбок джоб и пипе в главата. При соца реално имаше два големи клуба, но наистина големи - Левски и ЦСКА, и една дузина по-малки, които им бяха донори за играчи - оттам идваха и олимпийските състезатели. Имаше и училище Олимпийски надежди, не знам какво стана сега с него, когато бях гимназист доведоха няколко момчета от това училище-интернат в нашето 31-во, един вид да им вдигнат нивото на интелекта, шегувам се, иначе те пак си тренираха в интерната, блъскаха там яко. Много готини хора бяха, единият стана някакъв шампион по плуване, другият беше боксьор. Имаше и "спортна рота" в казармата, един съученик, гений по физика и математика, без майтап, отиде там да служи като състезател по щанги и борба, наистина беше и такъв.

И двамата братя - Кубрат и Тервел - имат по един бронзов медал от Олимпийски игри, Кубрат от 2005 още като състезател в аматьорския бокс, Тервел от 2012 в Лондон, не знам дали е играл като аматьор или професионалист, мисля че като аматьор. Те обаче са нещо изключително, и като данни и като хъс за победи, и като произход, баща им, доколкото съм слушал и двамата, е изиграл голяма роля в мотивацията им да бъдат шампиони. При борците имахме шампиони във всички категории, не беше нещо инцидентно, но в ония години целия източен блок пращаше спортисти, декларирани като аматьори, а те на практика бяха професионалисти, в които държавите за престиж инвестираха огромни за времето средства, говоря за 70-те и 80-те години на миналия век. Сега китайците правят нещо подобно. Лично на мен ми харесва повече западната система на силни клубове, от които излизат шампиони. Там нещата се покриват като професионализъм, бизнес и инвестиции. Големите пари помагат да се направят големи спортисти, но всичко това е и бизнес, печалбата мотивира силно собственици, мениджъри и състезатели, действа естествения подбор на меритократичен принцип. У нас нещо подобно виждам единствено при футболен клуб Лудогорец, цялата верига от собственик до играчи работи на този принцип. Те всъщност са единствения български отбор на европейско ниво, всички останали са ерзац. Оопс, грешка, Кубрат има бронзов на Световно в Китай, няма медал от Олимпиада, само Тервел има медал от Олимпийски.

Не случаен предвид поста му в отбраната, затова го цитираха и по българските медии и в кой знае още колко по света. Малко излизаме от темата, но в "дийп стейт" има поне две противоположни групировки, тази на преторианците около Тръмп, випуск 86 на Уест поинт, за момента владее ресурса на държавата, така че, според мен, те са в по-силната позиция. Естествено другата го изкарва полуидиот, а подозирам че като бивш шоумен и той самият се прави понякога на такъв, много умните императори ги убиват често в историята, било свои или чужди. Има обаче нещо безспорно - и двете групи в американския "дийп стейт", и двете са единодушни в позицията им срещу Китай. Не бих очаквал завой на "затопляне" при Джо Байдън, дори напротив, може да се раздрънка много силно оръжие по всички географски ширини, по целия свят. Спомнете си "Големия завой" при Обама, когато американския флот се предислоцира в Южнокитайско море. И заканите на Хилари, че ще бомбардира Москва, ако са нарушени правата на лесбийките, нещо такова като повод беше. Тези сладурчета подкрепяха опита за преврат срещу Ердоган и буквално го натикаха в прегръдката на Путин с това. Да, до самите избори те ще изкарват Тръмп виновник за американския провал с коронавирус, те друг силен коз вече нямат.