Б. Киров

Имай предвид, когато изследваш този въпрос, че Каравелов напуска Букурещ още преди това, а архивът му попада в ръцете на турците през сръбското консулство и е използван в процеса в София срещу Левски като доказателствен материал. Така че самият Каравелов е вече не в Букурещ по време на публикуването на тези дописки, а в Белград.

Според мен са двама, защото изложените факти са коренно противоположни в двете дописки, но не съм изследвал конкретно кои или кой е дописника/ците на Каравеловия вестник.

Спаски, цитирах източник за Добри Койнов, който е и Добри Кръчмаря: Сега, ако има един Добри Кръчмаря с малка кръчмичка в Дръстене, чиято дъщеря е Стоянка Добрева Вангелова, и друг Добри Механджията с кръчма пак в Дръстене, чиято дъщеря е това означава огромно съвпадение на имена, място и т.н., което разбира се е практически възможно, но малко вероятно. И те питам, а с какво принципно променя това останалите факти, които съм изброил: - това че къщата на Сиркови е била наблюдавана по думите на Мария Сиркова, а Сиркови не са предупредили за това Левски - това че Мария Сиркова същата вечер уведомява Величка Хашнова за идването на Левски, въпреки нареждането на Левски "на никого да не казвате, че съм тук" - това че Левски на другия ден минава през къщата на Величка Хашнова, преди да излезе от Ловеч и си тръгва оттам без парите на комитета, които трябва да бъдат в нейното скривалище - това че турците, според Юсеин Бошнак, отиват в Къкрина и обграждат хана със заповед да заловят жив Левски - това че Латинеца излиза десетина минути от хана преди атаката на потерята и минава през главния вход без да го спрат, като Юсеин Бошнак пише, че те са чакали да светне вътре предварително и тогава са атакували, тоест пропуснали са Латинеца С какво би променило всички тези факти обстоятелството дали Малък Добри Койнев и Добри Механджията са едно и също лице или не са. Или пък дали Левски е бил предната вечер при Яким Шишков или не е бил?

Добри Койнов е Добре Кръчмаря, същият е Малък Добри - това е недвусмислено и важно за темата. Цитирам: "Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." Цитата е от "Ловеч и Ловчанско" по спомени на Стоянка Добрева Вангелова, дъщеря на Малък Добри. Според спомените на Мария Сиркова разказани на Иван Войнинов Николчо е извадил тескерето на Левски на името на Малък Добри Само Сиркова и Николчо Цвятков повтарят, че тескерето на Левски е извадено на негово име. Николчо минава през неговата кръчма преди да се срещне с Левски на излизане от Ловеч. Никола Сирков нищо не споменава за това тескере. Николчо твърди, че Левски изял тескерето на Добри Койнов при ареста, това предвид кой е бил въпросният Добри е абсурдно: "От дъщерята на Добре кръчмаря, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали." Цитат от книгата на Бурски: "Ние видяхме в излагане развоя на събитията, че има такива лица, които се интересували за Левски. Едно от тях е турския шпионин Пано Бонжора, който заблуден по портрета предава в Троян в хана на Ив. Казанджиев учителя Аврам Тодоров. Той същия заплашва с портрета на Левски, Яким Шишкова, че ще му види сметката. В денят на тръгването, той отива на два пъти чак в кръчмата на дядо Добре, която се намира по пътя за Севлиево и то далеч от града. Второ лице е Али Чауш помак, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа следи Левски и го заварва в ханбаря на Яким Шишкова. През денят на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора. Същият след обед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при „Пази Мост“. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша и искаха на всяка цена да ги получат. Пано Бонжора извършва в хана на Иван Казанджиев в Троян едно предателство, което подплашило доста троянчени. В хана пристигнал Аврам Тодоров учител в Силистра. Отивал си в своя роден град Сопот. При обиска намерили между учебниците му тетрадка с бунтовнически песни, това било достатачно да бъде арестуван и изпратен през Ловеч за София. Аврам Тодоров приличал много на Левски и той бил воден с голям салтанат. В Ловеч като минавали край манифактурната мааза на х[аджи] Мичо, тоя станал приближил се към окования във вериги нещастник и го заплюл в лицето, псувал го, като му подхвърлилъ: „харсазин“, който бунтува мирната рая против милостивия и добър падишах. Агите присътствували на тая отвратителна сцена му благодарили с едно: „Машала бре хаджи Ефенди“. През 1923 год. покойният художник Андро срещнал в Букурещ Васил X. Пеев, братовчед на Левски, от гр. Олтеница – Румъния, сега покойник, той искал да се проследи живота на Пано Петков, турски шпионин, който през 1872 година много често посещавал печатницата на Любен Каравелов. Пано се изгубил след събранието на комитетскитe представители към края на м[есе]ц май. Левски на два пъти му обръщал внимание, като се движили, как ги той следил. Дори, когато отишле един праздничен ден в Олтеница Пано и там се изтърсил, но като разбрал, че е забелязан прехвърлил Дунава за Силистра. От сведенията, които събрах Пано Петков Бонжора не е бил от Ловеч. Дошел неизвестно от къде през лятото на 1872 година и се установил в Ловеч. Някой твърдят, че бил помак от Севлиевските села, той носил басмена риза, каквато носят турците и помаците. (Това ми потвърди и г. Койнаков от Ловеч, бивш съдия, живее в София, „Веслец“ 22. Между другото той ми съобщи, че Пано Петков след Освобождението имал кръчма–вертеп на Саръ-Пазар в Ловеч до биглишкия хамбар. Бил много подозрителен тип и ловчалии отбягвали да общят с него.) Третото лице е дядо Добре, който има да отмъщава за обира, подпомага делото на Пано Бонжора и Али Чауш. Пано е подкрепен и от хаджи Мичо, който беше измамен в своята памет, когато заплюваше Аврам Тодоров, вместо тоя, който му беше взел на сила 10 турски лири. А хиляда и 50 гроша не са малко, за тогавашния чорбаджия, за тях, може да се окачи човек на въжето. Той живee наблизо до Поплуканови, до църквата „Св. Богородица“, техен роднина е и винаги следил какво става у тях, и всичко знае пак от тях. Цялата вечер пред арестуването на Левски, той е с турцитe на гуляй, а сутринта е един от първите поканени да видят кой е арестувания. Нo изнурения вид и окървавеното лице не са му позволили да го познае." tp://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Какво повече е необходимо да се знае? Това, което пишеш за първи декември 1872, ето цитирам турската шифрограма, преведена още през 1929 г.: "До дунавския вилает1 [Цариград], 1 декември 1872 Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет. Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия. Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен. Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи. 12 шеввал 1282." Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93) С една дума, ловешкият каймаканин е имал в джоба си още на 1 декември 1872 целия "оркестър" от "славейчета", необходим му да засече влизането и излизането на Левски от града. Имал е и отворен капан: парите на комитета у Величка. Защото, ако не бяха тези пари, Левски щеше да излезе от къщата на Сирков с документите по най-бързия начин още на 25, оставането му един ден повече, което е било фатално, е само за да мине през къщата на Величка за комитетското злато. Еднозначно, няма друга причина. Но още предната нощ Сирковица се среща с Величка и й съобщава, че Левски е у тях. После цялата мрежа на капана се стяга в Къкрина.

Мисля че Петър Шишков не бърка годината, той е предал с детайли разказа на баща си. Другият свидетел на Бурски, Христо Панов, който по времето на анкетата е бил седемдесетгодишен е по-лаконичен от Петър Шишков, но казва почти същото, като добавя заподозрените за предатели като имена, а именно Добри Кръчмаря от Дръстене /Малък Добри/, Пано Бонжура и хаджи Мичо, вуйчото на Гечо Хашната, съпруг на Величка Хашнова. конкретно и точно, тези тримата. Левски е обичал да си играе на руска рулетка, това е засвидетелствано от мнозина негови съвременници, самата му натура е била такава, той винаги е ходел по ръба между живота и смъртта, предизвиквал е риска. Влизането му в Ловеч преоблечен като търговец един ден преди да се появи облечен като турчин у Сиркови е напълно в негов стил. Защо влиза и отива при Яким Шишков? За да се осведоми от първа ръка, защото е имал доверие на Яким Шишков. Както е имал доверие на поп Кръстьо, за да изпрати преди това при него свещеник да го разпита за обстановката в града. Съгласен съм, но това е бива да се превръща в универсален ключ, просто един от елементите на анализа. Анализирай сам: на 24 декември Левски е в Ловеч при Яким Шишков, а Али чауш е по дирите му, значи предателите му вече знаят за неговото присъствие. На 25 декември вечерта влиза неочаквано в къщата на Сирков, според разказите на Мария Сиркова, и казва пред Сирков, Сиркова и Латинеца "на никого да не казвате че съм тук"; същата вечер Сирковица придружена от Мария латинката отиват на църква и съобщават на Величка Хашнова, че Левски е у тях. Сирковица присъства и на обсъждането на плана за другия ден Левски да се отбие в Къкрина при Латинеца. И сега най-интересното - защо Сирковица и Николчо твърдят, че Николчо взел фалшиво тескере на Левски на името на Малък Добри от Дръстене, а Никола Сирков не казва такова нещо. Помисли сам, Малък Добри от Дръстене е посочен като предател, Левски лично е организирал обир у тях, според свидетелство на неговата дъщеря, ще тръгне ли Левски да иска тескере точно на името на този чешит?!. Сирков трябва да е дебил да праща Николчо да вади тескере на негово име, та този човек е мразел Левски и в червата. Значи Сирковица и Николчо лъжат за това тескере. Николчо догам се е увлякъл в лъжата, че описва как Левски изял тескерето на Малък Добри при ареста. Дрън-дрън, на Левски въобще не му е трябвало такова тескере камо ли да пази Малък Добри, като го унищожи, той се е представил като търговец от Румъния при разпита, сам си е правел фалшиви тескерета, това е било практика при него, имал си е цяла портативна печатница за такива случаи. Николчо най-нагло лъже, както и Сиркова. Събери още малко несъответствия и странности на тази компания и сам ще си очертаеш кръга на групата, не е задължително на роднински принцип.

Да, но ти писа по-горе, цитирам те: "Вуйчо й" на Величка Хашнова е само един и той е Тома Джанков. Сега за въпросния "х. някой си", за който пише Бурски - това е хаджи Мичо, но той не е вуйчо на Величка, а вуйчо на мъжа й, Гечо Хашната. Въпросният серсемин е бил много нахъсан от омраза към Левски и поне в два от разказите на свидетелите на Бурски се появява като негов предател. Това е важен момент, който хвърля нова светлина върху влизането на Левски в Ловеч. И тъй като е потвърден от двама свидетели, има голяма вероятност да е реалност /метод на триангулацията/ Ето за какво иде реч: "Петър Шишков, 35 год[ишен], от Ловеч, син на Яким Шишков, по спомени от своя баща ни даде следните сведения: – Докато беше жив баща ми, разпитвах го постоянно за Левски и неговото време, но не всякога беше разположен да говори. Когато се освети паметника, през 1901 година, издигнат в памет на Тодор Кирков, Васил Левски и другите ловчанци, борци за свободата ни, държаха се речи, в които се викаше срещу поп Кръстю като предател. Той не беше жив и те свободно го клеймяха. Попитах баща си, защо клеймят поп Кръстю, нали не е той предател? „Остави ме сега, извика ми нервно, също възмутен от тия речи, има много работи, които скоро ще се разяснят. Поп Кръстю не предаде Левски, а друг и се знае кой е. От тоя ден той стана много мрачен и мъчно можеше да се изкопчи от него нещо. Той ми разказваше, че Негово Блаженство Екзарх Йосиф, като дошел за митрополит в Ловеч, дочул за мълвата и, като личен приятел на Левски, разследвал случката и знаял истинските предатели. Само така позволил на попа да служи с него. През м[есе]ц декемврий 1872 година на Малка Коледа преди залавянето на Левски, който идел към Хармането, за да се види с баща ми, бил проследен и подгонен от турската полиция. Дяконът влязъл в хамбаря (склада за кожи и пашкули) при баща ми, смигнал му и изцъкал „ язък “. След него влезли турски заптиета начело с Али чауш-помак. Мигът бил критически. Баща ми без да мисли, поканил неканените гости да седнат и пият по една ракия, па ги помолил да му помогнат да направят пазарлъка с търговеца на кожи. „Едно кьораво ударих, та помагайте! На един ахмак, кожи продавам, дава добра цена; помагайте, ще има кръчма. Пазарили се Левски и баща ми, но в джоба на търговеца нямало нито стотинка поне за капаро. Баща ми незабелязано спуснал фишек желтици в джоба му и той „каафетлия“ наброил 25 желтици за капаро и се збогувал, а заптиетата започнали да гуляят за добрата зделка. По едно време Али помакът, се сетил за какво дошъл и се затюфкал. „Е Яким Чорбаджи, какво я свършихме?“ „Какво има? Нали помогнахте да направим пазарлъка?“ „И други път, когато има такова кьораво повикай ни пак.“ През време на преглеждане кожите и пазаряването, баща ми съобщил на Дякона, че се готвят да го предадат и го замолил веднага да замине за Букурещ, да не остава повече в Ловеч. На третия Коледен ден Левски бил заловен. От конака повикали и баща ми да види „баш комитата“, който бил уловен. С подкосени крака той отишел да види. Влязал в конака и там видял Левски с окървавена глава, който се приструвал, че го не познава. След малък разпит дали го познава, баща ми измолил от каймакама разрешение да донесе храна от къщи на тоя чужденец, понеже било най-големия християнски празник. Каймакамина се съгласил, но храната била раздробена и прегледана дали няма нещо поставено в нея. Обаче, на дъното на сахана било написано: „Инкери! всичко унищожено“, когато върнали сахана, написаното било заличено от Левски. В конакът никой не знаял че, заловеният е Левски. Виканите лица, казали, че не го познават. Каймакаминът и другите турски чиновници казвали, че били хванали „баш комита“ – „голям комита“. Между виканите били Хаджи Мичо и много други, имената на които съм забравил вече. Това правили турците, щом като видят, че некой го познава, веднага да го арестуват, за да узнаят кой е хванатия, защото Левски казвал: „аз съм търговец от Румъния и никого не познавам“. Очите му били сведени към земята и никого не поглеждал. След обед Левски заедно с Никола Цвятков и Хр. Латиница били откарани за Търново, та там пашата да ги разпита. Ако били узнали турците, че хванатия е Левски, щели да го изпратят в София и наградата, обещана от правителството, да се раздаде на Ловчанската полиция." Действието описано тук от Петър Шишков, син на Яким Шишков, се развива на Малка Коледа 1872, а Малка Коледа е 24 декември - следователно Левски е ходил в квартал Харманите в къщата на Шишков един ден преди да отиде у Сиркови, тази къща е от другата страна на Осъма, доста отдалечена от Дръстене и къщата на Величка. И там за едната бройка не е бил заловен от Али чауш, същото заптие, което го среща на 26-ти следобед. При това заптието идва по сигнал - подаден от кой??? Ето другият свидетел пак на Бурски, ловчанлията Христо Панов, пак казва същото и посочва кой и кои: "Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен. Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи..." http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Да резюмирам - двама души от Ловеч, сериозни свидетели, независимо един от друг твърдят едно и също: на 24 декември 1872 Левски е при Яким Шишков /ти знаеш кой е той/ и само по чудо и заради находчивост се отървава от изпратени по сигнал заптиета начело с Али чауш да го арестуват. В Ловеч е имало организирана престъпна група от предатели, няма нищо случайно в залавянето в Къкрина. Спирам дотук, който може да сметне колко е две и две вече знае отговора.

Тома Джанков е брат на Мария Джанкова /Лилова, която е майка на Величка и Марин; следователно Тома е вуйчо на Величка и Марин. Ако знаеш нещо повече за него, сподели https://www.geni.com/people/Пауна-Никифорова/6000000002979781993 Пауна Никифорова/Джанкова е съпруга на Тома Джанков, вуйчото на Величка, но преди това е била съпруга на поп Тодор Никифоров, бащата на поп Кръстьо. Пауна обаче не е майка на поп Кръстьо, майката на поп Кръстьо е нейната сестра. Бащата на поп Кръстьо се жени за Пауна след смъртта на майката на поп Кръстьо, следователно поп Кръстьо е доведен син за Пауна от първата жена на Тодор Никифоров /бащата на поп Кръстьо/, Пауна след това се жени за вуйчото на Марин и Величка, от който брак се раждат две дъщери, Натя и Янка. Не беше ли Натя тази, дето Величка е имала някакви мераци да сгодява с Левски, нещо такова ми се върти като спомен от писанията на доктор Параскев Стоянов? Тоест, опосредствено поп Кръстьо, Величка и Марин Поплуканови се падат донякъде роднини.

Не съм съгласен, защото "социалистите" у нас са обект, функция, а комунистите в Русия имат потенциал да са субект на политика, генератор. Промяната може да бъде надясно в лявото, към европейски тип социалдемокрация, тоест синхронизация с ЕС и автоматично влизане по този начин в коалицията на САЩ. Или "завой наляво" към китайски тип комунизъм, което предполага влизане в сферата на Китай. Това разбира се са хипотези, защото досега партията на Путин Единна Русия успешно изтръгва всяка инициатива от комунистите изпреварващо и прави това, което те биха могли да направят, те я следват като обоз.

Да, Кацев-Бурски в тази негова книга не пише пряко това, което Дочо Дулев твърди в цитираното от неговата книга в по-горния ми пост. Възможно е Дулев да базира твърдението си на разгорялата се полемика между Страшимиров и Кацев-Бурски в тогавашната преса, но нямам възможност в момента да проверявам това. Но в книгата си Кацев-Бурски е написал по повод на Величка Хашнова, цитирайки думите на ловчанлията Христо Панов: "Христо Панов, 70 годишен, от Ловеч, на запитването ми дали познава Петър Маринов, отговори, че го познава. Петър бил зет на Величка Хашнова. Оженил се възрастен след Освобождението. Той е знаял някаква тайна, защото скоро по искането на вуйча му Марин П[оп]луканов напусна Ловеч и се изгуби. Беше стражар и още жив получаваха му пенсията... Тодор Златев началник на гара Ветово до 1896 год. заварил Петър Маринов стражар на гарата. Бил винаги умислен и скърбял за Ловеч. Питал го зашо си не отиде, а той със сълзи на очи отговарял: „Не мога бе, брате, не мога. Щом си отида ще ме убият... Аз им знам всичките работи... Тъща ми ще ми издере очите, ако ме види, нали ме знаят за умрял. " ............. "Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен. Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи..." http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Ръководството на КПРФ е от стари закостенели кадри, които не могат да изведат тази партия от идеологията на сталинизма, примесена с национализъм и толерантност към религията. Това обаче, според мен, не важи за членската маса от вливащи се по-млади комунисти, по-скоро ориентирани към корените на социалдемокрацията в Русия, нека да забравяме, че болшевиките на Ленин се отцепват като фракция от Руската работническа социалдемократическа партия /подобно на българските "тесни" и "широки" социалисти/ Сегашната програма на Зюганов и компания /старите кадри/ е попара между комунизъм /сталинизъм/, руски национализъм и православни ценности. Те не могат да управляват ефективно с такава платформа: https://kprf.ru/activity/ КПРФ поддържа активни връзки както с европейската социалдемокрация, така и с ККП. От това кръстопътно положение в един момент руските леви трябва да се ориентират или към социалдемокрация от европейски тип или към комунизъм от китайски тип. За разлика от китайските им другари обаче, руските комунисти отричат капитализма и са за пълно одържавяване, което не е НЕП, практикуван успешно от китайците. Тоест руските комунисти сами се самоблокират идейно, обричайки се на маргиналност. На този етап. Но според мен имат потенциал да управляват, особено при провал на управляващата партия Единна Русия, най-вече в икономиката. Ако нещата в икономически план станат болезнено критични, руските комунисти могат да получат шанс да влязат във властта по един или друг начин - чрез избори или извънредно положение. Голямото противоречие между САЩ и Русия не е пряко в геополитически план, а косвено - за Източна Европа, и по специално бившите съветски републики.

Да, безспорно е така, в случай на консервативно и националистическо управление, което е един от двата възможни варианта. Другият хипотетично възможен сценарий според мен е добре познатият ляв завой, който би следвал подобен ред на ходове, без ясен изход за успех или провал: https://ru.wikipedia.org/wiki/Государственный_комитет_по_чрезвычайному_положению Мнозина анализатори на Запад гледат пренебрежително на Комунистическата партия на Руската Федерация /КПРФ/ и на нейния несменяем вожд Дядя Зюг, но нещата се променят, на местните избори комунистите направиха пробив и взеха изненадващо много места, а в Москва дори изтласкаха от бетонираните им позиции представителите на Единна Русия, което е симптоматичен прецедент. В комунистическата партия в последните години има подмладяване. От бутафорна партийка /все пак втора политическа сила в Русия/ сега комунистите се опитват да станат реална опозиция, удряйки в най-критичната точка на управлението на Путин - корупцията. Ако военните излязат от контрол и решат да действат, те, според мен, ще се опрат на добре познатата в Русия комунистическа идеология, която им отваря път към СССР-2, което в превод на Путин е Ялта-2, реставрация на старата федерация на социалистически републики. Не изключвам такъв сценарий при големи икономически сътресения в Русия, придружени от рязко изостряне на противоречията между САЩ и Китай.

"В 1925 г. известният историк Данаил Кацев - Бурски идва в Ловеч да търси истината за последните дни на Левски. Среща се и с поп Георги и същият му казва: „Да знаеш, че Левски не е предаден от поп Кръстю. Залавянето на Левски е от жена, която се е изповядала пред мен. Аз няма да ти кажа коя е, защото тя чрез мен се е изповядала като пред Бога. Като умра, ето тефтерът, всичко съм записал в него. Ела и го вземи, и го прочети.“ Необходимо е да се знае, че думите на поп Георги съвпадат с думите на Михал Векилски, виден служител на турско време в конака - гр. Ловеч, казани пред възрастния учител Гено Иванов от същия град, а именно: „В залавянето на Левски е замесена жена.“ След няколко месеца Данаил Кацев - Бурски идва отново в Ловеч и отива отново при поп Георги, но попът бил вече умрял, а тефтерът му безследно изчезнал." http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Връзката и потенциалните противоречия между кръга на Путин и ВПК е много интересна тема за изследване, според мен. Ако направим исторически паралел, най-големите страхове за вътрешен преврат при Сталин са били от страна на армията, по-специално най-интелигентната част на армейското командване, там са най-масираните чистки. И по ирония на съдбата, след смъртта на Сталин Хрушчов успява да катурне Берия с помощта на Жуков, армията. В страна като Русия, където икономиката и иновациите са центрирани около ВПК армията е могъщ фактор. На пръсти на едната ръка се броят такива държави днес с толкова много концентрация на пари и власт в армията: Специално в Русия военнопромишления комплекс непрекъснато се централизила и окрупнява през последните десетина години: 20 процента от целия промишлен капацитет на Русия е във военното производство, над 2 млн. от работната ръка и още 3 млн. служещи в армията, редовна войска, паравоенни, администрация и запас. Според мен руските военни са заинтересувани към сближаване с Китай, това увеличава тяхната роля в един разделен на две сфери свят. Чекистите и олигарсите обаче имат интерес към влизане в сферата на Запада или поне запазване на неутралитет с отваряне към финансиране от Запада. Отстъпването на Путин на крачка назад от президентския пост с роля в сянка и изкарването на преден план по-сговорчива фигура със Запада косвено би засегнало интересите на военните, най-малко финансово. От друга страна, ако приемем хипотезата, че светът навлиза в двуполюсен свят на Китай и САЩ с американски съюзници, Русия в един момент ще трябва да избере по-ясна позиция, колкото и да лавира като трета самостоятелна суперсила, по мое мнение, тя няма ресурс в разделен на две сфери свят да изпълнява тази роля. В настоящия момент, а още повече в бъдеще, доктрината на американските военни за едновременна война с победа на два фронта срещу Русия и Китай все повече ще изглежда кауза пердута. Следователно военнопроишления комплекс в САЩ, който сега движи действието, ще направи всичко възможно да неутрализира военно Русия или да я привлече като съюзник в една евентуална война срещу Китай, ще търси някакъв вид диалогичност с нея, защото Китай е по-големият им проблем. И си стои въпросът дали нещата вътре в Русия са под пълен контрол на сегашното управление там. Дали военните не са подценени като политически фактор. По принцип военните, според мен, са единствената реална сила, която може да свали управлението на Путин и олигархията. Доктрината Герасимов, която беше успешно приложена в Украйна и Сирия е добре разработен механизъм: https://ru.wikipedia.org/wiki/Доктрина_Герасимова

Освен това, сега може да държи дълго у дома "ротата в мъгла" - от една страна да прави кастинг за съимператор, но цялата сган от номенклатурата тръпне какво ще бъде решението му, затаили дъх, може да го промени в последния момент и да остане сам на този пост, може да извади и заек от ръкава в лицето на напълно неочакван кандидат, какъвто донякъде беше той по времето на Елцин, изваден от ръкава на Примаков. За САЩ, Китай и ЕС пък това разкрачено неопределено положение до 2024 може да означава покана за по-големи оферти, външен кастинг за Ялта две.

https://www.businessinsider.com/coronavirus-pandemic-crisis-clear-europe-must-choose-us-china-2020-5 Тук има един с патос и финес написан призив какво трябва да предприеме ЕС, написан от въобще не без влияние човек, обърнете внимание кой е автора и каква позиция има. Не мисля обаче, че нещата са толкова черно-бели в стила "или със САЩ или с Китай", особено по отношение на Германия. “This moment is a perfect storm; the pandemic has crystallized all the worries that people have had about doing business with China,” said another senior U.S. official. https://www.reuters.com/article/us-health-coronavirus-usa-china/trump-administration-pushing-to-rip-global-supply-chains-from-china-officials-idUSKBN22G0BZ Цитатът е от статията, която цитираш в поста си. Такива изцепки на официални лица ме кефят, те са като неволните грешки на Фройд. "ПараПуев подай ми меча!" Като в онзи стар виц за актьора, който все правел буквени грешки в имената и колегите му го кодошели, че ще сбърка второто п със х в името от неговата реплика, но той го произнесъл правилно, обърнал се триумфално към тях и вместо "меча" произнесъл гръмко въпросната мръсна думичка, която се очаквала от него във фамилното име.

Посочва го недвусмислено, но лъже, защото поп Кръстьо нито е ходил предната нощ и в деня на тръгването на Левски от Ловеч у Сиркови, нито се е срещал с Левски, той не само че не може да знае къде ще спи Левски /в Къкрина/, а не е знаел, че Левски е в Ловеч. Юсеин Бошнак е мотивиран от страх. Когато дава тази изповед пред Драсов /сподвижник на Марин Поплуканов в преследването на поп Кръстьо/, Юсеин Бошнак е един възвръщенец в българските земи, изцяло зависим от милостта на новите управници, а Марин Поплуканов е областен управител. Той се нагажда, за да му угоди, Полуканов и компания са щели да му направят живота черен в Ловеч, ако не каже нещо, което те искат от него. Но в частта, в която разказва за заповедта на юзбашията и самото задържане, не виждам никаква причина да лъже. Заповедта е била да се хване жив Левски в Къкрина и той я изпълнява буквално и много професионално, той самият е ранен от Левски в ръката при задържането.

Доколкото чета, формата на "споделена власт" с формален /поне до известна степен/ лидер в лицето на Президент е предвидена да бъде председател на Държавен съвет, съвещателен сега орган, на който да бъде предоставена много повече власт, най-вече за външната политика. Този Държавен съвет трябва да стане нещо като "невидим купол", където се събират интересите на всички овластени институции и се формират решения. На въпрос на журналист дали това ще бъде нещо подобно на ролята на Ли Куан Ю, който управлявал заедно със сина си като "почетен председател", Путин отрича, като казва, че Сингапур е твърде малка страна, за да се сравнява управлението й с това на Русия и че Ли Куан Ю все пак е управлявал съвместно със сина си.

"Веднага след това юзбашията ме повика и ми заповяда да зема колкото може повече стражари, да отида и запазим Къкринското ханче, гдето тая нощ щял да пренощува баш комитата Левски, когото да уловим жив и му го представим. Аз изпълних буквално тая заповед на юзбашията, сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем ако е вече вътре. Уверихме се, че вътре имаше хора, защото светеше. Почукахме да ни се отвори, но никой не се обади и веднага се огаси свещта." Юсеин Бошнак /този който задържа Левски/ пред Иван Драсов, записан от д-р Параскев Стоянов

Ако е, според мен, варианта "най-подходящият" е някъде сред заместниците на Мишустин, аз лично си набелязах един такъв. Само като добавка - но Батюшката си оставя и резервен ход, ако не му излезе този пасианс /по вътрешни и международни усложнения/ да го играе твърдо още 2 мандата, като за начало. Дву-вариантна схема, в зависимост.

Не съвсем, защото започнах да сравнявам разходите за двата национални отбора в сокера, а в разходите са и заплатите, те са вътре, и разходите за женския сокер са определено по-големи, просто тръгнах от другия край, но прав си - друго е

Ами не е така, разбрах те много добре. Тези 15 млн. които получават мъжете не са за нищо, а се базират на приходи за Федерацията, която е федерален нонпрофит орган и подразделение на ФИФА - мъжете са участвали в различни турнири и са печелили челни места, дори да не са се класирали на челно място в Световно, има квалификации, които също събират касови сборове, участието и класиранията на мъжкия национален отбор могат да се видят тук: https://en.wikipedia.org/wiki/United_States_men's_national_soccer_team Цялата тази игра е заработила съответните приходи от касов сбор и спонсорство, излъчвания, за трите години техните приходи са с 900 000 долара по-малко от женския национален отбор, независимо от всичките му световни и олимпийски купи, това не е дискриминация, а посещаемост и популярност, просто футбола при мъжете има повече фенове и носи по-големи печалби. Ако се вземе по-голяма времева рамка от 3 години, мъжете от Националния се донесли значително повече печалба за Федерацията от жените: USSF also says the men’s team generates more revenue. The women’s team generated $101.3 million over the course of 238 games between 2009 and 2019 while the men generated $185.7 million over 191 games, according to the federation. Между другото, като се разрових по-надълбоко, жените от женския национален отбор де факто са получили по-големи пари от мъжете в националния отбор, съвсем реално. According to a letter released Monday by Carlos Cordeiro, president of U.S. Soccer, the federation paid out $34.1 million in salary and game bonuses to the women between 2010 and 2018 as opposed to $26.4 million paid to the men. The total does not include the value of benefits received only by the women, like healthcare. https://www.latimes.com/sports/soccer/story/2019-07-30/us-soccer-women-paid-more-than-men 100 000 долара средно на мъж футболист срещу към 160-170 000 долара за жена футболист. И това е било така, защото договорите им, колективните договори, са различни. Жените са на базова заплата от 100 000 плюс заплатата им в клубния отбор, която се добавя към тази от националния. Мъжете се свикват на базови лагери преди турнирите и заплатите им зависят твърдо от резултатите в мачовете и личните им постижения. Така че реално жените играчи в националния отбор на САЩ са взели повече пари от мъжете играчи в националния отбор на САЩ. Което разбира се не ги е спряло да заведат дело за дискриминация, то и адвокатите и медиите от такива дела живеят. Здраве да е, и аз спирам да пиша на тази тема.

Не, може би съм се изразил наясно, разходите за женския национален отбор са били над 5 милиона повече за 2019, в предходната година над 4, за 2017 няма данни, не приходите на мъжкия отбор са по-големи с 15 милиона /те са по-малки за трите години с 0.9 млн/, а разходите за него направени от Федерацията са по-малки с около 15 милиона от тези на женския. Но нали когато се формират заплатите за работна ръка се гледат и разходите, разходите на Федерацията са били по-големи за жените, това вероятно се обяснява с техните пътувания за Световни и Олимпийски игри, но е факт отразен в отчета. Приходите на двата отбора - мъжки и женски национални - са почти равни за трите години, разликата е по-малко от милион в полза на жените. И в това влизат и наградите за спечелени титли на Световното, там е работата, че при първо място на Световно за мъже победителят взема 35 милиона, а при жените около 2, там вече може да се търси дискриминация от ФИФА, ако и те не излязат с номера за посещаемост, излъчвания и програми. Просто в мъжкото световно първенство се раздават над 350 млн. долара на всички участници, в женското около 30. За професионалната лига извън националния отбор с плащането на заплати се занимават така наречените оператори, собствениците на отбори, които в лигата се обединяват в картел, там финансирането от Футболния съюз не играе, плащанията стават на базата на колективни трудови договори между профсъюза на играчите и Лигата, съответно за мъже и жени, доколкото разбрах от механизма на заплащане, описан за мъжката професионална лига.

Тезата на Страшимиров е абсурдна и пробиваема в една точка: поп Кръстьо нито се е срещал с Левски в Ловеч, нито е знаел за идването му там. Оттам натам всичките му доводи са наливане от пусто в празно. Латинеца отива рано сутринта да отваря кръчмата в Къкрина - защо? Ако пътува с Левски, както пишеш че е по-логично, тъй като е далече по-опитен от Николчо, нищо не му пречи да отвори кръчмата вечерта само за двамата и да спят там, без да пуска в нея клиенти. Много проблемно за него е и представянето на Левски като Христо Иванов-Големия, това е недопустима грешка, ако е била такава - при това селянинът е бил близък познат с Големия. После излизането му безпрепятствено от хана и минаването през блокадата. Сутринта Али чауш, който среща следобед Левски и Николчо е минал през Къкрина, ловешките роднини на Големия не може да не са били наясно какви са неговите патрулни обиколки, той е вървял по разписан ежедневен обход, защо Латинеца е пратен преди него в Къкрина? Времето на три часовото закъснение на потерята се напасва с ход на пешеходец от Къкрина до Ловеч, толкова е необходимо на човек тръгнал от Къкрина да стигне до Ловеч, след като се е убедил, че Левски и Николчо влизат в хана на Латинеца, ако там е имало турски съгледвач, той е пристигнал в Ловеч към 9-10 вечерта, потерята вече е знаела от него със сигурност, че Левски е в хана. Това обяснява и нервниченето на Николчо, който става към полунощ и настоява да тръгват. Два часа по-късно турската потеря атакува хана, при това много добре запозната с неговите входове и изходи, атаката е шумна откъм главната порта и с ефективно заложен капан откъм единствено възможния изход за Левски. Турците не са стреляли, Латинеца и Левски потвърждават това пред Комисията в София, на тях Левски им трябва жив, той стреля веднъж в ръката на Бошнака, раняват го с удар от нож, за да го зашеметят, но не и убият. Трябва им жив и знаят, че е той. Освен това, ако приемем за чиста монета последния спомен на Мария Сиркова, тя е имала среща с Величка Хашнова вечерта преди тръгването на Левски в църквата, на която между двете е имало разговор за лъжливите писма, поискани от Левски, след пристигането на Левски, придружена от жената на Латинеца - значи още същата вечер за пристигането на Левски са били известени най-малко Величка Хашнова и жената на Латинеца. Въпреки категоричното нареждане на Левски да не казват на никого, че е у Сиркови. Пак според Сиркова, къщата им е била наблюдавана.

Уолстрийт Джърнъл, който публикува тази статия първи, според мен, политизира, играейки на тънката предизборна струнка "дискриминация на жените", наливайки масло в предизборните страсти. Ето защо, цитирам: "От 2016 г. до 2018 г. женските игри генерират 50,8 милиона долара приходи, докато мъжете печелят около 49,9 милиона долара. Според Wall Street Journal приходите от игра се генерират най-вече от продажбата на билети. Но други фактори като маркетинг и спонсорство играят в приходи. WSJ съобщи, че тъй като американският футбол продава излъчвани права и спонсорства като пакетна сделка, а не отделно за всеки отбор, е трудно да се разбере кой отбор генерира повече приходи в този аспект.USWNT спечели четири златни олимпийски медала, три титли на Световната купа и се класира №1 в света за 10 от последните 11 години. Съдебният процес цитира тези примери като част от жените, изпълняващи подобни задължения за един и същ работодател и превъзхождащи своите колеги от мъжете.Мъжкият отбор никога не е печелил Световна купа, а играчите не участват в Олимпиадата." Да, обаче, разходите за жените само за една година са с 5 млн. долара повече, за три години те са около 15 млн. долара Значи имаме за три години повече приходи 0.9 млн., но повече разходи 15 млн. Освен това, Националната футболна федерация е изплатила компенсация на играчите от женския футболен отбор, това е отразено в отчета за 2019, независимо че са загубили делото в съда: Компенсацията за две години на играчите от женския отбор е около 3 млн. долара, тоест значително по-голяма от цитираната разлика в приходите от 0.9 млн. Да не говорим за 15 млн. повече разходи за женския тим за периода от три години. Според мен, като гледам цифрите, наблягането на дискриминативно заплащане по полов признак е опит за политизиране и търсене на нещо несъществуващо, както и Уолстрийт Джърнъл сами отбелязват, заплащането се формира от две пера: посещаемост на мачове, което средностатистически е 5 пъти по-голямо в САЩ за мъжкия сокер, и от допълнителни спонсорства и излъчвания, които обаче са в пакетна сделка, така например Найк спонсорират и двата отбора само за 2019 с 22 млн.долара, има го в отчета.

Тя буквално казва "откачих се от спорта", като затворник избягал на свобода. Четох и други интервюта с други момичета, стигнали до отчаяние и самоубийство, че били "изключени" от отбора, ами за мен това граничи с лудост - значи умът на такъв човек така се е фиксирал върху спорта, че не вижда нищо друго извън него. Много е сериозен проблемът, според мен, от човешка гледна точка. То същото беше и със спортистите по време на соца - на пръсти са онези, които след кариерата им излизат от сферата на спорта, сещам се за легендарния Гунди например, той доколкото знам е бил и добър като инженер и вероятно можеше да се реализира като такъв и след кариерата му на футболист. Още един-двама. При борците и при щангистите, където имаме най-много медали, след кариерата им, а тя привършва сравнително рано, тези хора бяха безпомощни в живота, зависими. Който забогатял иди дойди, парите му работят за него, а който не е, кучета го яли, трябва да се реди за милостиня.