dora

Няма съдействие. Няма и участие. Вече го написах. Няма български самолет, бомбардирал Белград. Няма българска военна част, нападнала Югославия. На територията на Югославия по него време няма нито един български войник. България дори не е член на НАТО. Както България не позволява на Русия да премине през българското въздушно пространство, за да изпрати военни подкрепления на руските десантчици в Прищина, така и не позволява преминаването на натовски самолети, тръгнали да бомбардират Югославия. Същият принцип - не позволява въздушното й пространство да бъде използвано за акакуване на когото и да било. Позволява (при определени условия) изтеглянето на самолети (без да ги сваля). Позволява и транспортирането на сини каски.

Лошото е, че и това не сме направили :)) Дали сме коридор не за да ги бомбардират, а за да могат да минат отнякъде СЛЕД като са ги бомбардирали .

Сега се сетих, че пропуснах. И от Адриатическо море, от американски самолетоносач...

Не. Защото щяха да го направят, каквото и решение да вземат България и Румъния, и ако прочетете хронологията на събитията в Косово, ще видите че такова намерение - заплаха за използване на военна сила, има още година преди това. Намеренията конкретно се обсъждат още през март-април 1998 (Медлин Олбрайт, няма да допуснем Милошевич да прави в Косово това, което направи в Босна - цитирам по памет), на 30 септември 1998 Медлин Олбрайт настоява за въздушни удари в Косово. Щяха да измислят логистиката. Напр. да ги бомбардират от базите в Турция, през Гърция и Македония.

Югославия бе бомбардирана от НАТО от бази в Германия и Италия. Тоест от запад на изток, не от изток на запад. България се намира на изток. По него време (1994 -Босна и 1999 - Косово) България не беше член на НАТО, тоест няма нищо общо с решенията на алианса, защото не е член. България не е взимала никакви решения за бомбардиране на Югославия, нито е участвала в това бомбардиране. Няма нито български военни, участвали на страната на косоварите (Армия за освобождение на Косово), нито български самолети, бомбардирали Югославия. България е обявила неутралитет, тоест не взема страна в този конфликт. Не е извършвала никакъв враждебен акт - със своя армия, артилерия, самолети, върху Югославия, никого не е нападала. Не е страна в този конфликт изобщо. България не е застъпник на Армията за освобождение на Косово, защото точно по подозрения за "палестинизиране" на конфликта не прие косовски бежанци, въпреки колосалния натиск, на който беше подложена - не искаше да има нищо общо. Има запитване от НАТО до България, което иска достъп до българското въздушно пространство. На него България отговаря с нота (пиша по памет), а после подписва споразумение, че позволява над територията на България да прелитат самолети на НАТО НЕ за да бомбардират Югославия, а за да има откъде да се изтеглят. Представете си го, идват от Италия или Германия, бобмардират примерно Белград и какво? Не могат да се върнат обратно, трябва да продължат на някъде (напр. към базите в Турция), а това е или румънското, или българското въздушно простанство, или и двете. Какво искат самолетите на НАТО? Искат разрешение по международното право, за да не бъдат сваляни от българската или румънска противовъздушна отбрана. Такова позволение е необходимо точно защото по него време България не е член на НАТО - трета страна е, тоест няма нищо общо с бомбардировките. Това, което може да бъде прочетено навсякъде по българските позиции от него време е, че България не иска дестабилизиране на региона. Не иска заплахи за националната си сигурност. Кое не е ясното в това?

Aми, конкретизирах ги вече. България не е участвала в югославската война

Не разбирам за какво спорите, не разбирам аргумента. Това е малко като "бесен съм, защото мисля, че жена ми ми изневерява" (= разочарован съм, че България е участвала в югославската война). Да де, но жената никога не е изневерявала (= България не е участвала в югославската война), тоест емоциите идват от интерпретация, която се разминава с фактите. Кой е виновен за тази интерпретация? Всеки има право да интерпретира всичко както намери за добре, както и да се чувства зле от което, но ако иска да се почувства добре, трябва да преосмисли начина си на мислене (когнитивно-поведенческа терапия). Да, ама аз ще я убия въпреки това, щото така смятам. И ще съм правият, защото да не е изневерявала (хуби, но тя не е изневерявала). Ами и да е, и да не е, аз пак ще я убия, че да си вземе поука (от какво?!). Ами не, не можете да я убиете (не вие, конкретно, този в хипотетичната аналогия). Щото законът не забранява на никого да се чувства колкото си иска ужасно, но убийството го е инкриминирал, ерго от всичко това не може да бъде взета никаква поука.

това е през 2001, пропуснах да го добавя в скоби, като илюстрация за сложността на ситуацията, ако въпросът с Косово беше оставен така, както си е, можеше да бъдем засмукани всички (ако някой е объркан заради липсата на посочена хронология).

Никой не е казал, че избитите хора са били изверги. Има цивилни жертви, както и има достатъчно доклади и изследвания защо. Бройката на цивилните жертви от бомбардировките е около 500 (източниците се различават). Дококо можеха да бъдат избегнати - ако прочетете документите, ще видите, че не. Имаше два сценария - сухопътна (+/- въздушна) намеса на НАТО и само въздушна. Изчисления за двата варианта също са налични. Всичко тогава наклони нещата към въздушната намеса - преценена продължителност, ефективност, брой човешки жертви. Най-малкото зло. Този тип решения не са импулсивни, те се вземат стратегически. Стратегията бе да се запазят максимален брой човешки животи и резултатът да бъде постигнат бързо. И това го има в документите, за този, който пожелае да търси. За контекст защо това беше необходимо, пак има много начини човек да се ориентира, посочвам напр. два. Блокирането от Русия с вето на резолюция на Съвета за Сигурност за Босна (посланието - нека се избият, ние стоим зад Милошевич). Блокирането на резолюция за удължаване на мандата на превантивните сили на ООН в Македония: https://en.wikipedia.org/wiki/United_Nations_Security_Council_Resolution_1186 Посланието - не ни интересува дали и Македония ще пламне, майната им на Балканите. Нас ни интересува в международната система да няма прекрояване на границите, щото и при нас има какво да се прекроява, а това не ни кефи особено. С тези крайно добронамерени международни участници бяхме опасно близко до тотална катастрофа. Няма защо да се обяснява, че от вероятност за кървав сценарий в Македония на всеки българин му настръхват косите. Правилно или не, това е друг въпрос, но представете си хипотетично какво щеше да настъпи, ако България по някакъв начин се беше включила военно , за да защити Македония - дори не от Сърбия, а от Армията за освобождение на Косово/Националноосвободителната армия - справка, сблъсъци при Тетово, при условие, че там сили на ООН няма, а в Македония прииждат бежанци от Косово - ами евентуална ескалация? Никой тогава не можеше да каже, че такава няма да се случи. Конкретно за китайското вето има стенограми с българската позиция в Съвета за сигурност, специално поискахме изслушване тогава - Словенците също, щото Китайците ни палят чергата. Хубаво, че не се случи. Затова косовският въпрос просто трябваше да бъде решен. Бързо.

Всеки има право да се чувства, както се чувства. Емоциите не са забранени, нито легитимирани със закон. Няма правилни и неправилни емоции. Ако нещо е инкриминирано, то е определено поведение. Нищо не забранява на човек да е бесен на някого. Законът обаче му забранява да го убие, дори в афект. За поведението на държавите обаче има международно право. Една неистина не става истина, само защото съществуват емоционални съображения. На всички не ни харесва нещо, интерпретацията на което ни носи дискомфорт, но това не определя дали то е вярно или не, нито дали имаме основания или не. Можем да нямаме никакви основания и пак да се чувстваме зле. Кратко обяснение на това как Женевските конвенции дефинират държавно участие, ерго междудържавен конфликт, тук: https://www.rulac.org/classification/international-armed-conflict

Не казвам, че сърбите не пострадаха, в тази ужасна война пострадаха всички. Много. Ние включително, икономически - заради ембаргото, и вътрешнополитически, защото българската организирана престъпност, която ни превзе държавността, натрупа парите си от тесните връзки с югославската организирана престъпност/югославските служби по време на войната. Казвам, че България не е участвала във войната. Не е "Party to the conflict", както се описва това в международното право. По него време дори не е член на НАТО. Това, че сърбите се чувстват предадени, не означава, че България е участвала във войната.

Тоест, понеже явно има някакви неясноти по въпроса, България не е изпращала свои самолети срещу Югославия, не е изпращала свои воини или военна техника в подкрепа на някоя от страните. Тогава (1999) дори не е била членка на НАТО, защото стана през 2004. Днес има, мисля че, четиридесетина български военни в Косово, но те там са под френско (натовско) командване и война няма. Кейфор: https://www.nato.int/kfor/structur/nations/placemap/kfor_placemat.pdf Хех, дори транскрипт от казаното от Джейми Шии имало на сайта на НАТО: https://www.nato.int/cps/en/natohq/opinions_27603.htm?selectedLocale=en

Няма такива международни правила, по които България да се е включвала във войната срещу Югославия. България запази пълен неутралитет. Позволи изтегляне на самолети през въздушното си пространство, както и преминаване през въздушното пространство на сини каски, не само на НАТО. Това не е включване във война. Това означава, че военни самолети на чужда държава могат да минат над територията на България, без да бъдат свалени от противовъздушната отбрана или ескортирани от български военни самолети с цел да я напуснат. Нищо повече. Среща в централата на НАТО на Костов и тогавашния зам. министър на външните работи К. Димитров на 21 април 1999. На пресконференция него ден Джейми Ший бе попитан за подкрепата, която се иска от България и Румъния. За България самият той отговори, че НАТО уважава суверенното право на държавите да избират за себе си, тоет да откажат, както и че за преминаване през въздушното пространство с цел бомбардиране на Югославия конкретно в Българския случай се изисква промяна на конституцията. Такава промяна не е правена. Никакво влизане или съучастие на България във войната в Югославия не е имало. Българската мафия обаче се срещаше със Сретан Йосич.

Не се е включвала във войната.

Войводина. Унгарско малцинство. Много сериозна възпираща функция. Нашите тревоги касаеха не само западните покрайнини, но и Македония и огромния бежански поток натам. Има го и в стенограмата, която пуснах. Това не можеше да продължава така, според мен по това и до днес има консенсус.

И още подробности, които подобни публикации пропускат. Босна, концентрационен лагер. Причината международната общност, която дотогава не беше сигурна дали и как трябва да го направи, да реагира: https://www.theguardian.com/world/2008/jul/27/radovankaradzic.warcrimes2 Женски лагери, пак в Босна, т.нар. лагери за изтезания и изнасилвания: https://www.hrw.org/news/2001/02/22/bosnia-landmark-verdicts-rape-torture-and-sexual-enslavement и тук: https://www.hrw.org/legacy/reports/2000/fry/index.htm Жертви, безследно изчезнали, данни за етническо прочистване, напр. на стр. 94 на този документ http://www.helsinki.org.rs/doc/testimonies33.pdf пише: 14 хиляди мюсюлмани в дадена община през 1991. 7 броя мюсюлмани през 1997. Toва последното е изследване, с всевъзможна статистика, простиращо се на около 1000 страници. Oколо 100 000 жертви само в Босна.

Ето я стенограмата: https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/976

Всъщност зад причините за този тип публикация стои нещо друго. Първо, манипулация. Защото България запази неутралитет, тоест даде коридор на НАТО НЕ за да бомбардира Югославия, а да се изтеглят самолетите СЛЕД като са изпълнили мисията си. Това е съществена разлика. НАТО бомбардираше Югославия от базите си в Италия и Германия, как ще бомбардират през България?! Второ, недоволството от това, че България отказа коридор на Русия, за да се намесва в Косово. Когато обаче Русия и НАТО се разбраха за включване на Русия в мироопазващата мисия, коридор за превозване на руските сини каски бе даден. Това обаче днес го помним малцина. Да, тези неща могат да бъдат проверени в стенограмите на Народното събрание, това, разбира се, никой не го прави, преди да пише, защото не историческата истина е целта. Каква тогава е целта на този тип публикации? Да се възползват от късата или липсваща памет и да служат на хибридната война на Русия срещу ЕС. Лошото е, че най-често успяват. Пак, защото последното, което аудиторията ще направи, е да търси стенограми на Народното събрание... Или дори да прочете публикации от него време другаде, където отлично става ясно за какво иде реч: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/06/19/250806_bulgariia_-_v_sanitarniia_koridor_okolo_rusiia/ Там: "Руската усилена рота, която завзе летището в Прищина и засега контролира основните комуникации в Косово, няма да може да издържи много на позициите си без тилова подкрепа. А след изтеглянето и на последния сръбски войник такава няма откъде да дойде. ... . Коридорите за руските самолети трябва да закрепят присъствието на на руските десантчици в Прищина. Още в петък по сведения на руските информационни агенции шест самолета са били готови да транспортират подкрепленията." Или с други думи, не пуснахме Русия да се разположи в Прищина, не позволихме ескалация. Щото тогава войната изобщо нямаше да е само Югославска.

Има дела, разбира се. Срещу AOK (Армия за освобождение на Косово). И още ще има. И за ето този атентат имаше: https://en.wikipedia.org/wiki/Mostar_car_bombing

Напълно възможно е, и изобщо не е толкова трудно за реализация. Демонстрирано многократно. Взимате едни объркани, неособено доволни от обстоятелствата си млади мъже, втълпявате им някакви неща, легитимирате фантазиите им с това, че превръщате параноята им в държавна политика, отвързвате им ръцете с чувство за правдивост и безнаказаност, осигурявате им нужната организация, въоръжавате ги. И ги оставяте на собствените им действия. Защото ще ви свършат мръсната работа, нещо, което официалната армия принципно не може да прави. Ама може да го подпомага. Междувременно го играете дупе и гащи с организираната престъпност (контролирана и произведена от службите) - търговия с наркотици, оръжие, защото използвате техните канали (за да си осигурявате напр. горива, като прескачате ембаргото), и финансови и човешки ресурси - пак за мръсната работа. Това е, просто като ряпа. И ужасно за потърпевшите. От всички страни. Междувременно едни международни сили на ООН, попаднали в някакъв тотален кошмар, могат само да конвоират храни... и така до безкрай. Нямаше как този кошмар да бъде прекратен по мирен начин.

Teмата защо не може да бъде спрян с невоенни средства е безкрайна, но ще напиша само една илюстрация. По него време по стечение на обстоятелствата ми се наложи да се запозная с няколко дела, ще пиша само в основни линии, че материалите са ми на стар компютър. Дело срещу 19-годишен обвиняем, от т.нар. "паравоенни" формирования, сърбин. Конкретно за убийството на мюсюлманскоо семейство, но вероятно и за много други. Семейството - баща, бременна жена, две деца. Влязъл им в къщата и хладнокръвно ги застрелял. Причина: имали хубав телевизор. Основание - гнусни хлебарки като мюсюлманите/албанци не могат да имат такова нещо като хубав телевизор. Младежът е вменяем, не е социопат/психопат. Ултранационалист е, няма криминално досие преди войната. Научихме ли се колко ужасно нещо е етнонационализма? Не. Изобщо не, ако гледам настроенията в последните едно петнадесетина години в България. Мислим, че няма да ни се случи? Печалната истина е, че това зависи само от обстоятелствата. Пример: в Африка белгийците мерели главите на хора от едно племе, за да им обяснят, че са по-висша раса от хора от друго племе, с което съжителствали. Малко пропаганда през медиите, подходящи други условия и резултат - Руанда. Сини каски? Хайде, бе.

Не четете руски или проруски източници. Международната общност се опита многократно да преговаря с Милошевич. Без успех. Даже твърде дълго чакаха, с илюзията, че разговарят с европейски лидер все пак - не с африкански диктатор, примерно. Една сравнително подробна публикация: https://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/monograph_reports/MR1351/MR1351.ch2.pdf Етническо прочистване - и жестокости от този регистър, не се бяха случвали в Европа от втората световна война насам. Това нямаше как да се остави така. Oще се откриват масови гробове. Понякога с двадесет и кусур годишна давност. Кой знае колко още ще излязат. https://www.bbc.com/news/world-europe-28328803 https://www.reuters.com/article/uk-warcrimes-serbia-kosovo-idUKKBN28E20E Югославия се превърна в печален урок за международната общност, че сините каски - заради силно ограничения си мандат, не вършат никаква работа (други подобни илюстрации имаше в Африка). Тоест конфликт като този с мирни средства не може да бъде спрян.

Статия за адаптиране към климатичните условия: https://www.britannica.com/science/climatic-adaptation

1. Нациите са "въображаеми общности", условен, сравнително арбитрарен избор на набор от критерии (които изобщо не са нито подразбиращи се, нито еднакво приложими към всички нации), по които хората да бъдат групирани за целите на държавното управление (няма как да се управляват народи, които отхвърлят легитимността на държавното си управление) и легитимността на държавите в международната система. Система, обаче, която много трудно позволява възникването на нови нациии/държави, защото концепцията за нация е и възникнала, и цементирала се в 19 век. Иначе и кюрдите, и баските да са си направили държави. 2. Принципът на самоопределението е фундаментален за международната система, така, както я разбираме сега. Тези два принципа обслужват установените вече държави и нации, но си противоречат, когато става дума за претенции за националност на групите, които си нямат държава. Какво правим? Ами, нищо. Приемаме или не приемаме завареното положение. И в двата случая пак нищо, защото концепцията за непроменяемост на държавните граници, на която се основава международната система, не го позволява. Де факто съществуването на държава = де факто съществуване на съставляваща я нация. Според принципа на самоопределението, доколкото ние самите сме имали шанса да изградим национална държава, няма причина да отричаме правото на всяка друга група хора, усещаща се като национална общност (колкото и субективно да е това усещане), да си създаде такава, доколкото международната система е допуснала това, тоест осигурила е на новата държава международна легитимност. Въпросът за произхода не стои. Всъщност в никоя държава. Всички държави имат процедура за национализация, по която издават паспорти на хора с друг национален произход. С поискването и получаването на такъв паспорт те стават част от съответната нация. Някъде има двойно гражандство, тоест човекът може да принадлежи на двете нации едновременно. Другаде няма. По същата причина както нямаме основания да имаме претеции към националната самоидентификация на примерно бразилеца (чиято прабаба е японка, а прадядо - поляк), така и нямаме никакво основание да предявяваме претенции към произхода на съседите си. Доколкото си имат международнопризната държава и индивидуално усещане за принадлежност към нейната нация, с нищо не са по-различни от когото и да било друг в същото положение където и да било по света. Не може хем да признаеш държавата на някого, хем да не признаеш правото му на нация, тоест да имаш претенции към произхода му. Не може да имаш претенции към произхода му и това да не бъде разбрано като атака на правото му на самоопределение, на което се основава държавността му. Ако имаше претенции към идентичността на хората в Македония, България не трябваше да я признава за независима държава. Относно историческите текстове като доказателство за идентичност, всеки текст отразява историко-философската парадигма, в която е бил писан и не може да бъде тълкуван според представите и обстоятелствата на днешния ден, трябва да бъде съотнасян към представите на времето, в което е писан. В средновековните държави, да речем, населението "принадлежи" на монарха, всеки нероб е поданик на този монарх, и колективно поданиците се наричат някак си според това под управлението на кого попадат. Монарсите по него време губят или печелят територии, ерго съставът на поданиците им е силно арбитрарен. За националност не може да се говори, защото няма национална държава. За да има, трябва да е минала Френската революция - суверенът да е станал народът. Това първи пример за условното наричане на хората някакви си в исторически източници. Втори пример, това, че в исторически документи някакви хора условно са се наричали еди какви си на основата на произход, изобщо не означава, че в исторически документи от по-късни периоди те не са се наричали по друг начин. Померанците какви са? Днес няма държава "Померания", тази идентичност е изчезнала. Всички тези групирания са условни.

Икономиката зависи от поведението на хората. Това дали са вярващи или не, е без значение. Най-важната причина: хората не са "рационални актьори" ("rational actors"), тоест поведението на хората не се ръководи само от възгледите им за устройството на света.