dora

Мъртвите нямат гледна точка.

Не е защото Германия е фашистка А защото при създаването на САЩ има много значително германоезично население

Защото е безпредметно и правно невъзможно. Произходът няма международно правно значение. Гражданството има правно и международноправно значение. Напр. всеки натурализиран гражданин на която и да било държава, дори да е първо поколение имигрант, се ползва с всички граждански права в новата си държава, независимо от произхода си. По силата на гражданството си, не на прозхода си. Държавите могат да имат процедура за придобиване или възстановяване на гражданство на основата на произход, но то е само когато човекът изрично поиска такова гражданство, при условие, че не е гражданин по рождение. Държавите нямат никакви правомощия да се бъркат в това как други държави си решават въпросите с гражданството и произхода на собствените си граждани. Защото правомощията на държавите се простират само върху собствените им граждани. Не върху граждани на други държави. Или да го формулирам по-ясно. Държавите имат ексклузивното право да решават кой е техен гражданин и кой не. В момента, в който решат, че някой е техен гражданин (по рождение, по натурализация или по възстановяване на гражданство на основата на произход), този гражданин се ползва с всички граждански права. Дори да е бил натурализиран вчера. Произходът му изгубва всякакво правно значение. Международната система е система от суверенни държави. Общувайки си помежу си, държавите нямат никакво международноправно основание да се намесват отношенията на която и да било държава със собствените й граждани. Произходът е без каквото и да било значение. Държавите не могат да предяввват каквито и да било права върху граждани на други държави. Изключение: има споразумения за сътрудничество в областта на примерно на борбата срещу престъпността. Напр. държави могат по свое желание и по тези договори за сътрудничество да предават свои граждани през Интерпол на други държави, или да ги съдят у дома им за престъпления, извършени другаде. Или на международни съдилища, но и там не е толкова просто. Щото САЩ не позволяват техни граждани, например, да бъдат съдени в международен съд. Държавите признават гражданството на чуждите граждани. В смисъл, човек с паспорт от Гана на летището във Франкфурт се признава за гражданин на Гана без каквито и да било условия.

Българските корени обаче вече са безпредметни. Както и които и да било корени, ако идентичността вече е друга. Това е като Германия да настоява САЩ да признае, че част от населението й е дошло от Германия, защото ако не признае, Германия няма да поддържа приятелски взаимоотношения със САЩ.

Не сме, ако не спираме да им досаждаме за българския им произход. Представете си, че сте американец. Някъде в миналото предците ви са дошли от Европа. Някой би ли ви тормозил да признаете, че пра-пра-пра-баба ви е била примерно германка? Абсурд. На никого няма да му хрумне дори да ви пита каква е била прабаба ви. Представете си, че сте трето или четвърто поколение някакъв имигрант в Германия. Не говорите изобщо езика на баба си или прабаба си, никога не сте я виждали. Не сте ходили в държавата на прабаба си. Културно сте напълно асимилиран. Някой би ли ви тормозил, че не сте точно германец? Немислимо. То и за второто поколение имигранти вече е немислимо, защото е дискриминационно или дори фашизоидно. Защо македонците - не като някакво събирателно, а като индивиди, всеки един от тях поотделно, да не заслужават същото напълно нормално зачитане на неприкосновеността на личността им, каквото се полага по подразбиране на гореизброените?

Именно, затова не виждам нищо рационално или прагматично в това да им налагаме да преосмислят нещо, което вече им е пределно ясно - какви са.

Въпросът е тази идентичност запазена ли е досега. По мои впечатления само у трудно преценимо без изследване малцинство, мнозинството е асимилирано. Македонските експати, които познавам (възраст между 30 и 50) изобщо нямат бъгарско самосъзнание. Направих си труда преди време да ги подложа на една анкета. Познатите ми са 18 на брой, 16 се съгласиха да участват, другите ми теглиха една приятелска майна, в смисъл уф, не ви ли омръзна да се занимавате с тези неща. Заявиха, че се чувстват европейци и да ги оставя на мира. Питах ги като какви се самоопределят. Резултатите: Македонец: 11 Неясна, защото югославска, а такава държава няма: 3 Албанец: 2 От хората с югославско самосъзнание, двама са с баба или дядо от България, живеещи в България, един от тях още жив. Имат рода (някакви братовчеди) в България. Питах ги за евентуална българска самоидентификация, те казаха не. Защото другият им родител - този с небългарски произход, е македонец или югославянин, тоест по-скоро биха се определили като балканци, най-общо, или бивши югославяни. Не говорят български и двамата, но ме разбират, когато им говоря на български. Като ги питах на какъв език си говорят с братовчедите си, отговориха "на английски, защото ние ги разбираме, но на тях им е трудно да ни разбират а македонски." И двамата, освен македонски, говорят сърбохърватски, един говори словенски. В моята извадка нямаше нито един с българско самосъзнание. Кво правим, ако подобно съотношение има и в самата Македония? Продължаваме да настояваме за нещо, с което е приключено преди най-малко 70 години? Aз не намирам резултатите за изнанадващи. Но и друго ми прави впечатление, повечето ме питаха: това какво значение има? Тук има изследване, което посочва идентификацията с различни фактори, подредени по важност. https://www.ssoar.info/ssoar/bitstream/handle/document/46832/ssoar-eqpam-2016-2-hristova_et_al-Hierarchy_of_identities_in_the.pdf?sequence=1&isAllowed=y&lnkname=ssoar-eqpam-2016-2-hristova_et_al-Hierarchy_of_identities_in_the.pdf Meжду другото, никой от хората, на които пратих анкетата, не е "промит мозък" или някакъв утрас. Никой от тях няма комунистически или свързани с компартията убеждения. Абсолютно нормални хора са, образовани, интелигентни, говорещи два и повече чужди езика. Аз не ги намирам с нищо по-различни от себе си. Вижда ми се абсолютна кретения да бъдат подигравани, обиждани, подценявани, разигравани, шантажирани, дори изобщо занимавани с нашите безконечни претенции.

Пране на пари през банките. Адвокатите на банката предлагат отговорността на банкерите да не се разглежда по криминалния кодекс, за което банката (в чиято акционер е държавата, защото я спаси през 2008) предлага да плати компенсация от пет милиарда. Частично държавни пари. Съдът приема. Банката, в пиар съобщение до всичките си клиенти (мен включително) им се извинява и им обяснява колко сериозно приема прането на пари и как оттук нататък вече няма да го позволява. До следващия път, когато ще е нещо друго, със същия резултат - държавата махва с ръка. Това под либерално правителство, което се грижи основно за бизнеса, най-вече за едрия бизнес. Междувременно ето този човек (който не може да става от леглото) след цели години борба с държавна институция най-накрая в съда спечели правото на държавна помощ (за трайна нетрудоспособност), зашото според адвокатите на държавата състоянието му е обратимо: https://www.rtlxl.nl/programma/rtl-nieuws/1cd37022-2b61-4d87-8861-881482f0e95a Тоест той може да полежи, полежи, обаче в някакъв момент ще стане и ще може поне частично да ходи на работа (мотото на всички правителства напоследък - всички са длъжни да работят, а ако не, финансовата тежест за това в първите две години се прехвърля първо на работодателя, за да може държавата колкото се може повече да не им плаща обезщетения) Решил да води дело не толкова за себе си, колкото за да създаде прецедент за хората в неговото състояние, за да може държавата да приема лекарските мнения и да не им обяснява, че състоянието им е обратимо, тоест могат да се върнат някой ден на работа... (че и трябва). Какво излиза? Хората гласуват за либерален капитализъм. Получават това. Ох, още един спам, да се прехвърлим другаде, извинявам се.

При нас положението е сходно, но заради нечестни играчи и търсенето, пазарът не е регулиран изобщо. Цената на къщите в моя квартал преди 5-6 години беше около 250 - 280 000. Днес няма под 470 - 500 000, като цената все повече започва за сходни имоти започва все повечеда се доближава до 700 000. Скоро от жилищен квартал ще станем квартал за милионери. Кой ли не напоследък призовава държавата да се намеси. Тя обещава, че ще строи нови жилища и да, планира да строи, но дори с новото строителство цените не падат, качват се. Вероятно просто не толкова стръмно. Ефектът е, че тези, които сега за на 20, нямат никакъв шанс да си купят жилище. Наскоро по една от телевизиите показаха млада лекарка, която след дежурство спи в ... караваната си. Трябва да спи през деня, а живее с няколко съквартиранта, които пък през деня трябва да си правят необходимото за тях си. От години чака в списък за социално жилище. Социално. Но няма. И няма да има, ако правителството не се намеси. Накрая средната класа ще почне да живее .... в колите си? В кашони? В какво? Това е една от причините да си набележа либералния капитализъм като жвртвичка по-горе - виждам какво значи напълно отвързан пазар. Виждам и какво значи приватизирането на здравното застраховане - това, че застрахователите не искат да плащат за никакви профилактични грижи. Оспамихме темата на човека, спирам

пупупу - махни се, Сатана!!! (това не за вас, за цитираното изречение) Мда, недобре, но не сме много далеч... При нас тече голям дебат за използването на алгоритми с изкуствен интелект, подпомагащи общинските власти във вземането на решения чрез обработката на големи масиви данни. Че при липса на адекватна човешка намеса (често проверяваща всички данни внимателно) всъщност местното управление се управляа от алгоритъм, писан от частна софуерна компания, като няма никаква гаранция, че данните, които събира и анализира водят до справедливост и прозрачност на решенията. Общините казват, че всичко проверяват след това с човек. Обаче тези алгоритми вече направиха колосална поразия през данъчните служби (но няма да пиша повече за това тук).

С гражданско общество. Суверенните държави си остават.

Защото беше икономически несъстоятелен Иначе можеше да продължава да си е античовешки още доста дълго... (плюе в пазва)

E идеология. Нормалното човешко чувство е привързаност към семейството и родното място. От нея не следват никакви политически последствия или претенции към устройството на света. От национализма следват, и то още как. Това е малко като с марксизма. Нормалното човешко чувство е усещането за справедливост и несправедливост. Марксизмът обаче експлоатира това чувство с претенции за промяна на устройството на системата.

Такъв е пътят на българската интелигенция тогава, обаче. Всяка революционна идея за устройството на света, която цели преначертаване на настоящите структури обикновено идва от средната класа - интелектуалният елит. Национализмът е такава идея, около нея се създава идеология. Марксизмът е такава идея, около която се създава идеология. Либерализмът и т.н. Във всяка от тези идеи има и логика, и смисъл, съотнесен към времето им на възникване и до реализиране на обществената трансформация (за добро или зло), за която са предвидени. Национализмът се реализира в консолидиране на съвременната система от международни отношения, съставена от суверенни държави, и в разпадането на империите, тоест създаването на няколко нови държави там, където поддържането на народите в това положение е било, съотнесено във времето, в което това става възможно, явна форма на репресия. Разпадането на Съветския съюз и Югославия например нямаше да се случи, ако (по икономически причини) не бе рухнал комунизмът. Въпросът е в точния момент. След това международната система замръзва такава, каквато е, до следващото голямо сътресение, което не е ясно кога ще е. След което обаче - като е създал нови държави - национализмът си е изпълнил функцията и започва да става зловреден, започва да трови. Къде самите общества, с потискане на части от населението им за сметка на други, ерозия на принципите на правовата държава, къде с други неща. Всяка идеология от някъде нататък става токсична. Нашият национализъм си го реализирахме със създаването на българската държава след освобождението, при това изключително успешно. Не върви някак днес все още сме индоктринирани в нещо, чиито основи са в 19 век, и което, с оглед на това, че си е изпълнило предназначението, вече е токсично. Следващата идеология, която е на мушка (защото вече тук-таме започва да показва, че е токсична, защото руши средната класа), е либералният капитализъм. Обявявам форумна надпревара за догадки с какво ще я заменим

Всички държави, които имат смъртно наказание, убиват легитимно. Не цитирате принципа правилно

По вътрешнополитически причини. Искат асимилация, не интеграция, но тя няма да се случи. Това да се заиграваш със символи, за да прилагаш социално инженерство, като претендираш, че го правиш заради светския характер на държавата (напр. като накараш и християните да не носят символи, за да наложиш на мюсюлманите да не се идентифицират с религията си), е като да кажеш на евреите: "Виж каква звезда, много ти отива". Йезуитски, но прозрачен номер. Няма да стане. Ако си заложил, напр. в конституцията си свобода на вероизповеданията и защита от дискриминация, реално сам си нарушаваш собствените принципи, а това не помага за легитимността ти.

Хех, характер Но добронамерен, надявам се, че го усещате У мен добрите чувства винаги остават, макар да спорим понякога. Това насреща си да имам еквивалентен спаринг партньор на мен например ми е страшно приятно Ако имам време после (че ми пуши главата сега), ще напиша още за суверенитета като основа на международната система.

От които, ако обществото има необходимата зрялост, няма никаква полза. Какво ми пука на моето чувство за идентичност това, че някои си се бил идентифицирал еди как си? Изобщо, защото моята идентичност ми е ясна и не зависи от другите. Същото е и с хомофобията, между другото Асимилацията в Македония е факт. Имаме избор да я приемем (рационалното, прагматично решение) или да продължим по същия самоубийствен път. Да ги обвиняваме за това, че са асимилирани, няма никаква логика. Да си скапваме отношенията по този повод съвсем. Особено ако пък усещаме някакво родство с тях. Това е като да виниш брат си, че се е развил по определен начин заради обстоятелствата си, вместо да продължиш да го обичаш и да те е грижа да му е добре. Тъп балкански инат.

Съгласна съм, това също го написах. Че националното строителство (nation-building) минава през някаква степен на репресия на малцинствата. Дори да е фина - караме ги да научат офиалния език, като успехът им изобщо - икономически, политически, всякакъв, минава през това условие. След две-три поколения те не говорят собствения си, асимилирали са се. Създаваме национални празници, в които ги караме да участват, пропагандирайки ги с всички налични ни средства. След две-три поколения, освен ако не се капсулират и не държат да следват собствените си традиции, те са ги забравили или просто не ги практикуват. Не знам защо, при условие, че това е своеобразна универсална логика, ние отказваме да я приложим към Македония. България загуби Македония преди век. Колко поколения са това? Ескейпизъм е нашето, не желаем да отчетем реалностите и това си е.

Османската империя е империя, не национална държава.

Задължително трябва да са консолидирани, защото инаае ще се разпаднат като държави. Ако малцинствата им претендират за независимост, защото не се идентифицират с централната власт, а с нещо друго, държавата няма легитимност сред населението си. Ако те това несъгласие го проявят - а то става с гражданска война, това се нарича "failed state" - държава, която няма монопол на силата върху територията си. Щото има някакви, които не й признават този изключителен монопол. Това с "failed state" го видяхме отблизо в Югославия. Потърсете "failed state", сега нямам време да пиша по-подробно.

Не се сърдете, nik1, нямам никакви възражения относно това, че народите извървяват различен път по пътя си към консолидирани национални държави. Но условията точно за това - консолидирани (!!!!) + национални (с ясна първостепенна лоялност на цялото ! население към централизираната власт, идентифициране с държавата независимо от гигантските икономически, социални, географски и образователни различия) + държави (недвусмислено международно приети като суверенни такива) са твърде много и да се хване едно за врата и да се извади като доказателство за нация е редуционистко. Трябва да са изпълнени всичките. Защо е важно? За да не се дават грешни сигнали, че картата на света, каквато е днес, може да се прекроява току-така и всяко сецесионистко движение, защото отговаряло на един или два критерия, да си прави собствена държава. Мирът е по-важен от самоопределението. Затова международната система, освен в някакви екстремни ситуации или исторически разломи (какъвто беше падането на комуизма) няма да го позволи. Представете си го това в България. Помаците решават, че това е национална идентичност, примерно. И? Никъде по земното кълбо няма тотално етнически еднородни населения. Малцинствата също не са географски изолирани, в населените места с малцинства има смесено население. Има алохтонни и автохтонни населения, които живеят едни с други. Как да ги делим? Половината от тази паланка е нация А, една четвърт е нация Б, а последната четвърт е нация В? Нищо от условията за национална държавност в политическите науки не е случайно. Затова и написах, че ако искаме да правим бунт срещу международната система такава, каквато се е развивала в последните няколко века, само защото нещо ни сърби откъм национален комплекс за малоценност (а той е несъмнен), това си е наш проблем. Ние не сме някакво велико изключение, за да считаме, че от това ни се полагат някакви чрезвичайни права да се държим лошо със съседите си. Колкото и да считаме, че имаме емоционално оправдание да го правим. Международната система не е емоционална.

Съгласна съм в принципа, не толкова в думата "национална". Заявка за самоопределение със сигурност, опит за изграждане на независима институция, свързвана с държавността.

Защото групи, които не искат да се определят политически и нямат претенции към изграждане на собствена държавност, съставляват малцинства. Приемат и са лоялни към националната държава, към която принадлежат, осигуряват й вътрешната легитимност със съгласието си да са част от нейната нация. Такива малцинства има навсякъде. Самоопределението обаче не е универсален принцип, защото някои групи се самоопределят, но право на собствена нация не получават. Международната система няма да си прекрои границите за тях. Други пък преди няколко века са се определяли като едни, сега се определят като други, щото са в състава на друга държава. Тяхното кралство не съществува в съвременността. Четвърти са се определяли на регионално/диалектен принцип, но сега се определят другояче. Трети са избрали да заличат произхода си, защото не им е изгоден, подлага ги на гонения. Няколко поколения след това от този произход не е останала и следа. Няма единичен критерий за нация. Самоопределението/самоидентификацията само по себе си не е такъв - единствен и достатъчен. Това да се самоидентифицираш има политическо значение само ако от това произтичат някакви политически права, която системата е склонна да ти даде, защото счита, че ги заслужаваш. Самоопределението се налага като принцип от Удроу Уилсън, и дори тогава някои държави не го признават, защото все още имат активни империи и това не ги устройва (британците, примерно). Ерго принципа го свиват до правото на някои европейски държави. (Статия: https://library.fes.de/libalt/journals/swetsfulltext/13346001.pdf) Цял ферман написах за необходимите условия - обществени, исторически, политически, икономически, идейно-филосифски, културнообразователни, системни. Иначе всеки може да си хване един критерий и да се обяви за нация - оле! Ние сме индустриализирани, значи сме нация! Опаа, вчера изобретихме печатната преса - готово. Нация сме. Пък ние нямаме нужда от кой знае каква правописна реформа, щото езикът ни, както и да го гледа човек, все по един и същи начин се пише, ерго сме нация. Не става така.

Съществува български етнос или народ. Нация без държава по дефиниция няма.