dora

Суетата не причинява дисморфно разстройство, то има общи неща с обсесивно-компулсивното разстройство и хрантелните разстройства, които не се случват, защото човек е суетен. Всички те имат невробиологична основа (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4237698/), защото не всеки човек, който се поглежда три пъти в огледалото, преди да излезе от вкъщи, страда от дълбоко, инвалидизиращо го разстройство, с делюзии, компулсии и поведение, което не може да контролира. И може и да си е суетен колкото си пожелае, без изобщо да му се налага да прибягва до услугите на психиатър или психотерапевт. Точно както не всяко пълничко момиченцв, на което са се присмивали в детството, развива анорексия. На всички деца все някой някога им се е присмивал за нещо. На едни - за ушите, на други - за очилата, на трети.... И какво? Ами нищо, опо-голямата част от хората нямат разстройства. За да не се превръща психотерапията в стока, тя трябва да се прилага само върху тези, които наистина имат нужда. И сега един условен пример, давам го за калибриране - защото сякаш липсва разбиране на това какво е разстройство и какво не, не у вас конкретно, а като цяло. Човек с два опита за самоубийство, защото не може да понася пръстите на краката си (примерно), без на тях да им има нищо необичайно, поради което преди години е престанал да излиза от дома си (с всички последствия от това - загуба на работа, загуба на социален живот, загуба на важни взаимоотношения, като например с гадже/съпруга, защото неизлизайки, не може да изпълнява никоя от функциите си), за да не предполагат другите хора през обувките и чорапите му какви ужасни пръсти на краката има, има много по-голяма нужда от терапия, отколкото човекът, който преди да излезе от вкъщи, проверява дали му е добре изгладена ризата или дали не му стърчи някой косъм от носа. Или дори от клявката, която иска нови цици за рождения си ден. Тя ги иска не защото е болна, а защото е тъпа. Разбирате ли какво имам предвид? Когато говорим за психическо страдание в клиничния контекст, не говорим за неудобства, а за смазващи, инвалидизиращи състояния, от които човекът по никакъв начин не може да изплува сам. Срещу дребните неудобства е добре сами да развием имунитет. И дори да пострадаме малко, за да се научим какво е и как да направим така, че да ни мине. Ако проявят малко търпение, на повечето хора им минава.

Всяко знание е това Другата ми тревога, ако можем да я наречем така е, че когато поради свръхпазарност психичното здраве изцяло се превърне в услуга - нещо за продан, то достъп до нея ще започнат да имат само тези, които могат да си я платят (и не говоря за "глезотиите", а за сериозните проблеми). До там не бива да се стига.

За физиологичния аспект се използват медикаменти. Тук отваряте дума за друг важен елемент - в култура, където всичко е в служба на човека, предполагаме, че медицината може и трябва да излекува всичко и всеки. Това обаче изобщо не е така. Същото е и за психиатрията/клиничната психология/психотерапията. Моите познати-лекари нерядко казват нещо в духа на "човек предполага, господ разполага". Макар да не влагат в това религиозен смисъл. Не всички хора ще бъдат излекувани и не всички, страдащи от психични разстройства, няма да се самоубият.

Моите възражения срещу позитивната психология в немалка степен се дължат на културния контекст, в които тя се появява. Повечето подобни течения възникват в САЩ - държавата, където щастието се явява нещо като пазарна стока. Има търсене - има предлагане. (Да не забравяме, че това е култура, в която ако хората искат да са красиви, ще им предложат и извършат десетки пластични операции не защото са грозни, а защото имат разстройство, което следва да се лекува от психиатър - body dismorphic disorder. Защото колкото и да боли при възстановяване от пластичните операции, лечението на разтройството боли много, много повече, а "пациентът" не ще болка. Поради което пациентът вместо лечение, получава това, което е по-малко болезнено и следователно по- продаваемо. Което е отявлено нарушение дори на професионалната етика. Но там, където щастието се продава, а красотата се купува - всичко може...). Аз лично считам това за дълбоко порочно, без значение от кого се купува това "щастие" - дали от гледачките и шаманите, дали от психотерапевтите (които не би следвало да го продават, но когато функционират на пазарен принцип, така излиза...), дали от книжките за самопомощ, дали от множеството секти... И ето, ако нашият терапевтичен метод предполага болка, която минава прага на търпимост на потребителя и той няма да си го "купи" - никакъв проблем. Ще разработим друг метод с по-малко болка! Докато в нещастието всъщност няма абсолютно нищо нередно. Съвсем нормално е човек в даден период от живота си да е дълбоко нещастен. Това означава, че реагира адекватно на постъпващата информация от околната среда, или на неприятно събитие в живота си. Напр. смърт на близък човек, оставане без работа, неудовлетвореност в личния живот, провал на дадено взаимоотношение. Ако този човек не го заболи, ама наистина да го заболи, той няма да предприеме мерките да ревизира възгледите или навиците си, да излезе от отровното взаимоотношение, да построи живота си отново, изобщо да поеме отговорност да се справи с неща, които в даден момент и по някакъв начин реално се случват всекиму. С продажбата на щастие отвсякъде - попкултурата, потребителските стоки, рекламата, а дори и терапевтичните услуги, произвеждаме емоионално инфантилни, дълбоко безотговорни хора. Дълбоко неподготвени за момента, в който трагедия наистина ще настъпи. Както и неспособни на емпатия - само ако човек знае какво е не просто да боли, а много да боли, той изработва съчувствие към другите хора. И способност да се свързва с тях по дълбок, нестрахлив и отговорен начин. Лишаваме ги от възможността да проявят мъжество, да поемат рискове (това го виждаме и по културата си, една такава, усреднена - няма ги великите географски открития, няма ги великите постижения на ренесанса, няма ги "гениалните", смели творци, способни да пренебрегнат собствения си комфорт, за да оставят на човечеството постижения на човешкия дух, които ще живеят във вековете) и ги оставяме по течението на недостижимото. В свят, в който щастието е стока, възпитаваме едни.... плужеци. С което реално си изработваме хора всъщност нещастни без сериозен повод или причина, защото щастието е непостижимо. Няма щастие, има мигове на щастие. Останалото е просто спокойствие. Като и то никак не е задължително. Затова и терапия според мен трябва да получават дисфунционалните хора - тези, които срещат съществени затруднения да извършват обичайните дейности в ежедневието, не просто нещастните.

Намерих си постинга, в който съм го написала, ето в тази тема е: Обаче нещо не мога да схвана като как така човек може да цитира два различни постинга в един свой, затова го цитирам просто в кавички: "В европейските държави това дали ще ви вземат насериозно зависи от това дали психологът преценява пробема като значително пречещ на нормалното ви функциониране. Тоест ако примерно от фобия не сте напускали къщата си няколко месеца. В други държави ще ви терапевтират срещу необходимото заплащане, дори да пожелаете да се почесвате по гърба с лявата ръка, а не с дясната Извинете, иронизирам позитивната психология.... Не е ваша вината, имам идеологически възражения към дисциплината. Не можем и не бива да отстраняваме болката от живота, така отстраняваме дълбочината на преживяванията, мотивацията човек да се усъвършенства и учи, не можем да превърнем хората в консуматори на щастие, като го направим задължително и обезателно постижимо. А с нещстните хора какво правим? Изхеърляме ги като негодни на щастие, или като провалили се да се присъединят към всемирната радост? Отглеждаме децатга си в памук. Сега ще започнем да отглеждаме и възрастните в същото. И ще добием хора без никакъв имунитет към трагедиите в живота, а такива има достатъчно. Дори лекарите днес казват: "сега малко ще ви заболи'. А трябва да казват: "ето сега МНОГО ще ви заболи, толкова МНОГО ще ви заболи, че да сте готови да дадете и живота си, само и само да спре, но това е нормално! После ще се излекувате и вече няма, но ако не престанете да съсипвате тялото си, пак много ще ви заболи и така, докато не промените навиците си!" Ще взема да направя една школа по негативна психология, ама ха! :))"

Под "позитивистки" имам предвид ето това: https://en.wikipedia.org/wiki/Positivism Няма връзка с позитивната психология. Някъде по темите се шегувахме с карес, че ще взема да направя една школа за негативна психология, ама ха :)) Ще ми се карес да дойде да попише отновно по въпросите, които задавате, аз не съм юнгианец и не мога да ви отговоря достатъчно добре от гледна точка на юнгианството, има неща, които ми убягват.

Криминалната психология е изцяло позитивистка, поради функцията, която трябва да изпълнява. Това пак е много широка област, но ще напиша примери, за да стане ясно. Криминалните психолози могат да бъдат използвани от разследването или от съда като епскерти в клиничното им качество, напр. за да се установи доколко престъпникът е способен да бъде разпитан (напр. да разбира какво го питат и да отговаря логично и разбираемо) и да бъде подложен на съдебно преследване. Напр. да се яви в съда. Доколко е вменяем. Очевидно този тип заключения може да се постигне само чрез средства и методи, които един съд би счел за валидни. Напр. клинична оценка, интервюта. психометрични тестове... Могат да работят експериментална психология, напр. относно свитеделските показания - кога един свидетел има фалшиви спомени? Колко време трява да е изминало от престъплението, за да се появят такива? Какви са факторите? Могат да бъдат използвани за консултация как да бъде провеждан разпитът. Ако са форензици, могат по вида на местопрестъплението да съдят какъв е извършителят, напр. ако престъплението е извършено с особена жестокост. Могат да бъдат използвани за анализ на сходни случаи, както и да установяват връзките между един случай и друг. Могат да бъдат попитани каква е обществената опасност, тоест каква е вероятността престъплението да бъде повторено, за което трябва да представят валидни и достоверни статистически данни. Могат да бъдат използвани като консултанти в затворите, както и за рехабилитация на извършителите. Тук методът е когнитивно-поведенчески. Могат да бъдат използвани за виктимология - изследвания, свързани с жертвите. Могат да бъдат използвани и като психолози към полицията, напр. за оценка на способностите и годността на служителите, поведения, свързани с конкретната работа на полицията (напр. случаите с огнестрално оръжие, когато полицаят застрелва невинен човек), както и за консултации при професионално прегаряне. Могат да се занимават и с научноизследователска дейност (напр. свързана с превенцията, но и с какво ли не още), тоест да работят в институт или универеситет. По парадигма могат да бъдат бихейвиористи, когнитивни психолози, клинични психолози, абнормални психолози, психолози на развитието (когато се занимават с деца), социални психолози. В нищо от горното не се използва психоаналитичен метод - без значение дали юнгиански или фройдистки. Юнгианството се използва в психотерапията, но не и с рехабилитацията на престъпници. В стандартния когнитивно-бихейвиористки метод за рехабилитация понякога се използват аспекти, заимствани от психодинамиката, но водещият метод си остава позитивистки. Тук (под course structure) има резюме на това, което що-годе се изучава, с някои разлики в зависимост от университета и програмата, но като цяло става ясно: https://www.royalholloway.ac.uk/studying-here/undergraduate/law/criminology-and-psychology/ Конкретно за форензиците: https://www.maastrichtuniversity.nl/education/master/master-forensic-psychology/courses-curriculum п.с. и понеже горе стана дума, не се занимават с физиологичните реакции на никого, защото не са физиолози. Пример - когато някой има паническа атака, тя има физиологична симптоматика, но се предизвиква от паническо разстройство. За психолога е важно разстройството, не това дали изпитващият атаката има сърцебиене или изпотяване, или и двете.

Решила съм, чв говорите за полиграфа (споменат в предното на цитираното изречение), резултатите от когото (полиграфа) психоаналитиците да били интерпретирали. Ако не сте имали предвид полиграфа, тогава не разбирам какво интерпртират по различен начин криминалните психолози и психоаналитиците. Ако искате, пояснете. Психоаналитиците и криминалните психолози по принцип нямат и споделен метод. От петдесетте години на 20 век криминалните психолози не използват психоанализа. Психоаналитиците пък не се занимават с престъпници. Полиграфът не се използва от криминалните психлози, а от следователите. Както и като цяло не се използва в Европа, защото валидността на резултатите му е спорна, както и по правни съображения, защото нарушава правото на заподозрените да запазят мълчание. В резюме, не разбирам защо изобщо става дума за полиграфа

Детекторът на лъжата не се използва от психоаналитици, и като цяло не може да се ползва за инструмент и в правораздаването. По причина, че колкото по-хладнокръвен е извършителят, толкоа по-голяма е вероятността да излъже детектора, както и колкото по-притеснителен е човекът, поставен на детектора, толкова по-вероятно е да получи физиологичните реакции, които детекторът измерва. Недейте така просто да хвърляте някакви твърдения

И ето и обяснение защо отговорът на това ми се вижда особено важен. Идеята на Юнг, че човек не се ражда Табула раза означава, че работата му изключително лесно може да бъде експлоатирана от различни псевдонаучни, псевдомистични нюейдж течения, които виждат в това основание да твърдят, че понеже човек се ражда табула раза, то архетипите няма как да не са наследени от предишни животи. Както и че Юнг се явява "научното потвърджение" за наличието на прераждане, да речем.

Всъщност знам какво ми убягва, въпросът за tabula rasa: https://en.wikipedia.org/wiki/Tabula_rasa Напр. как без личен опит с вода е възможно в несъзнаваното да бъде заложен по рождение архетипният мотив за потопа. Убягва ми връзката между манифестацията на архетипа в конкретен образ и базисната несъзнавана структура, от която той ще бъде изведен посредством съзнанието. Тоест откъде следва, че понеже съзнанието е извело като манифестация на архетипа конкретен образ, то такава базисна несъзнавана структура съществува. Ако ви се отвори желание за писане по-късно, ще прочета с удоволствие.

Да, разбрах, но имам чувството, че нещо ми убягва. Ако ви се отвори желание за писане по-късно, ще прочета с удоволствие.

Възможно е да показва даровито дете: https://www.nagc.org/resources-publications/resources/my-child-gifted/common-characteristics-gifted-individuals http://www.davidsongifted.org/Search-Database/entry/A10065

С това не съм съвсем съгласна, може ли да поясните? Не съм съгласна, защото независимо от това, че способностите, свързани с човешкия вид, са заложени (да ходим на два крака, да усвоим език, да живеем в група), опитът, вкл. културен, не е заложен, той се придобива от средата. Допускам, че е възможно да не съм ви разбрала правилно.

Без договореност дори за това какво означават използваните от нас думи, не бихме могли да използваме език. Следователно, ако договореностите ги нямаше, никой от нас нямаше да може да прочете и разбере това, което сте написали, както и вие нямаше да можете да го формулирате. Такива договорености има дори сред животните, затова не бихме могли дори да кажем, че те лежат в основата на човешката цивилизация - те лежат в основата на живота на видовете изобщо, защото всички видове си комуникират. С химически сигнали си комуникират дори бактериите: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16212498 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15519854 В този смисъл, аргументите против наличието на договорености се явяват напълно иррционални, защото противоречат на логиката на живота. Защото реално целият живот, и съществуването му изобщо, се подчинява на закономерности. Психиката също. Някои от тях сме изучили, други - не, защото не сме ги забелязали или защото все оше не разполагаме с инструментариума да направим за тях смислени заключения. Но няма никакъв начин тези закономерности самоволно и самосиндикално да бъдат отменени, защото аз примерно реша да се правя на бунтар. Колкото и да се правя, ако не подреждам знаците в този постинг по начин, по който от тях да се образуват различими думи, за които предварително сме се довогорили, че означават точно определени неща, вие няма да ме разберете Лошото е, че този разговор сме го водили многократно в различните теми, но без никакъв резултат....

Точно затова си задавам въпроса - или по-скоро ми се ще по-запознатите с юнгианството да могат да дадат насоки - доколко то може да бъде надградено само по себе си (без обезателно да заимства от други разработки, защото тогава престава да бъде в собствената си парадигма) в степен, в която да влючва достатъчна доза проверимост/измеримост/верифицируемост, за да заеме мястото си в криминалната психология, което към момента остава празно. Заради споделения ни интерес, припомням ето това: Не съм напълно съгласна със заключението, че всеки е способен да извърши престъпление, защото престъпността корелира с положително с дадени характеристики, но отрицателно с други (вижте дори Айзенк), и те като цяло са вродени, както и много силно корелира с дадени разстройства, дори връзката да не е непосредствена (жизненият опит и конкретните обстоятелства оказват влияние). Но пак е интересно да се помисли по тази линия.

За възрастни или за деца? Зависи от кой период. Обърнете внимание на по-късната му работа. Напр. интегрирането в по-късните му разработки на Бине (адаптивност към средата), Спеърман (общи способности), Терман (абстрактно мислене), включването на клъстери на оценка на вербалното и невербалното представяне. Както и по-късния възглед (към края на живота му), че за да бъде дадено поведение определено за интелигентно, то трябва не само да бъде рационано, целенасочено, адаптивно и съобразено със средата, но и да има стойност, тоест да бъде разбирано в собствения си контекст - културен и всякакъв друг - като интелигентно. Той самият също е разбирал ограниченията на тестовете за интелигентност поради фактори, несвързани с интелигентността, напр. мотивация, способност за концентрация и интерес към самия тест, като е считал, че вследствие на тези ограничения, от тестовете за интелигентност може да се съди за едва 60-70% за интелигентността. Стандартните тестове за интелигетност наистина изискват наличие на твърде много несвързани с интелигентността фактори и могат да дадат значително отклонение при хора с висока интелигентност (понякога и много по-висока от средната), но с някакъв друг проблем, напр. аутизъм, синдром на хиперактивност и двфицит на вниманието, просто защото техният начин на обработка на информацията е друг, но това не ги прави по-малко интелигентни. Стандартният тест обаче не може да улови способностите и качествата им. Обърнете внимание и на скептичността му, че по тестовете за интелигентност може да се вадят заключения за успешното представяне в живота. Като цяло работата му заслужава уважение.

Юнг не е Уди Алън, Рамус Цитати извън контекста, много от които зле преведени, а други, за които не е ясно дали изобщо са били формулирани от него, не ви вършат работа за оборване на Юнг. За да го оборите, трябва да прочетете целите му трудове. Цитирането от непрофесионални/ненаучни платформи (https://afish.bg/news/item/407-karl-yung-az-ne-sam-tova-koeto-mi-se-sluchva.html), където на публикацията дори няма указан автор (вероятно авторът ги е събирал оттук-отам от непотвърдени източници от интернет тези неща, без да разбира юнгианството изобщо), също не ви вършат работа Това не е сериозен източник. За целите на научен форум, какъвто е този, сериозен източник е самият Юнг. За да имат съображенията ви валидност, или дори да се разчита на цитираното: Прилежното и точното цитиране на Юнг изисква да се напише точно от кой негов труд е изваден този конкретен цитат, първо с текста на немски, след това с превод. Иначе всеки в интернет може да си изчопли каквото си пожелае,

Няма смислов проблем. Вие самият многократно казвате, че науката и нейните заключения не ви интересуват. Тогава обаче по правило 30 нямате основание да формулирате каквито и да било мнение, защото това, което пишете, не се основава на научните факти, а това се изисква от правилата. Мнение би могъл да има всеки - няма спор. Както и може човек да има недостатъчно информирано мнение, ако след като му бъде дадена съответната липсваща му информация, той го коригира. Например, всеки може да напише от незнание нещо, което не е вярно. Но когато бъде коригиран с научните факти, следва да ги приеме и да коригира мнението си. При вас това не се случва, защото отричате науката по принцип и често и открито заявявате, че каквито и факти да ви предоставят на научна основа, вас това не ви интересува. Само че форумът е научвн и следва науката, а не липсата й, да присъства в него.

В което няма нищо нередно - човешкото познание се развива и установеното от един подлежи на корекция от други, или на парадигмална промяна. Само че и за критика на Юнг е необходимо да се познава фактологията на неговите трудове, и точно фактологията на неговите трудове да бъде оборена по системен начин (разбирайте с научна методология, а не само с "не му вервам на тоя", или "тоя не ми харесва"). А за парадигмална промяна е необходимо натрупване на факти, добити по научен път. А не с общи, неинформирани от фактите, неследващи научната логика и като цяло невалидни разсъждения. Затова и многократно написах - ако на някого не харесва Юнг,. той има пълната свобода да го обори, но със средствата на науката и методите на системното мислене, проверимо по научно установен/емпиричен път. И немалко вече са го правили. Това обаче означава формулиране на работна хипотеза, разработване на методология как тя да бъде проверена, изолиране на конкретните променливи, които да бъдат изучени и създаването на тестове или експерименти върху множество субекти, подбрани така, че резултатите да не бъдат изкривени поради допълнителни фактори, които тестове или експерименти по недвусмислен начин да дават основания за потвърждаване или отричане на работната хипотеза. След което потвърждаване, отричане или допълване на съшата хипотеза от друг екип, на базата на проведени от тях изследвания по друг метод. Когато се следва позитивистичния подход. Или откриване, със системно мислене, на фундаментални грешки, когато се следва философския. Една от тези системни критики може да се основава на обстоятелството, че идеите на Юнг фундаментално се основават на метанаративите на Просвещението, които нямат валидност в днешния ден. Нямам нищо против тази идея да бъде развита, но за целта пак трябва да се изследва точно кои метанаративи лежат в основата на Юнг и защо те не са културно валидни днес, а това е сериозен културологичен анализ и той изисква сериозна подготовка в историята на идеите Всеки може да бъде оборен. Но това не става с общи и несвързани с научния метод или системното мислене приказки. (Професионална) критика на Юнг има колкото искате Няма нищо лошо тя да бъде изложена тук.

Изобщо не е вярно от никоя гледна точка, не само Юнгианската. Не е вярно от гледна точка на психологията на развитието (защото са споменава развитие на човека), не е вярно от гледна точка на поведенческата и когнитивна психология, не е вярно от гледна точка на социалната психология. Опровергаването им обаче означава да се напише книга, защото всяка дума във всяко заключение не е вярна от гледна точка на науката. Това не са факти, установено от психологичната наука, а са собствени самозаключеия, които нямат база в нищо, не могат да бъдат емпирично проверени, следователно няма как да обяснят човека по никакъв обективен и доказуем начин, който си заслужава да бъде прочетен от интересуващите се от психология (студенти, ученици, млади учени - според формулираното в правилата), защото са дълбоко подвеждащи. Лансирането им във форум, посветен на науката, се явява нарушение на правило 30. Стават за блог или за общ форум без претенции за научност, но не и за този форум.

Бих желала да обърна много сериозно внимание на последното от правилата: - 30. проектът „Българска наука” е консервативен и дори донякъде позитивистки. Екипът е убеден, че по всеки въпрос съществува минимум от фактология, който задължително трябва да бъде усвоен, за да може човек да си позволи мнение. Това означава, че сайтът, списанието и форумът са абсолютно неподходяща среда за паранаучни или псевдонаучни възгледи. ... В пространството на „Българска наука” ще бъдат излагани, коментирани и критикувани само теоретични и експериментални проблеми, изложени с достатъчна степен на сериозност и фактологическа обосновка. Целта ни да бъдем полезни като поле за изява на млади учени, място за практическа помощ за студенти и ученици и за обогатяване на най-широк кръг любители ни задължават към такъв консерватизъм. Непрекъснато във форум Философия и Психология се пишат неща, които показват пълно непознаване на фактологията в двете области, което дразни потребителите и в крайна сметка, след дълги месеци на пренебрегване на това правило от неколцина, води до развоя, който виждаме в тази тема сега.

(изтрито поради проблем с цитирането на постинг)

Според мен не е.

Можете ли това малко да го доразвиете? Специално "несъзнаваното съдържа всички възможности". Защо да съдържа всички възможности и как това може да бъде доказано? В конкретната област, за която отворих дума, това би означавало, че всеки човек е потениален престъпник, а това не е така. Понеже в темата така или иначе споменаваме Питърсън, ето и от него по въпроса за престъпността: