dora

Точно това е въпросът. Без съзнание ИИ не може да замени човека. Дори в нетворческите процеси. Този тип концепция за ИИ (като заместник на човека) всъщност се основава на порочна мотивация - съкращаване на разходите за работна ръка, след като определена част производствените процеси рано или късно няма да могат да бъдат изнасяни в по-бедни държави. Очевидно защото чуждестранният инвеститор, изнесъл си това или онова производство на място, където трудът към даден момент е бил по-евтин, всъщност подпомага държавното икономическо развитие, с което трудът престава да бъде чак толкова евтин. Мотивацията е порочна, защото фундаментално се основава на механична/изцяло формална статистика и прогностика, но не отчита човешкия фактор. Много корпорации го виждат и сега - изнасят даден процес в държава, където ще плащат за него заплата от десет долара на месец на служител, и получават качество, равностойно на долара на месец от служител. Упражнение, което в крайна сметка им коства много повече, защото плачевните резултати от евтиния труд трябва да бъдат поправени от по-висококачествения, но скъп такъв, с понасяне на целия риск от загубеното време. "Оптимизацията" не може да продължава безкрайно, защото човешкият фактор реално никога не може да бъде изваден от картинката без катастрофални последици. Това важи и за ИИ.

Предоверил сте се. Има четири предания, на които то се основава. Те пък се основават на немалко количество предшестващи ги устни и писмени източници. Обаче темата е за друго, затова няма да я отклонявам.

Абсолютно. Ето пример. Задавате въпрос от типа как можел един физик да пише за съзнанието. Няма смисъл този въпрос да го задавате на мен. Ако искате да разберете какво пише един физик за съзнанието, можете да го прочетете и ще знаете какво пише физикът за съзнанието, както и лично ще видите как го е написал - добре, лошо, компетентно, некомпетентно, обективно, субективно и така нататък - приложете произволно наречие. Няма никакъв смисъл аз да ви го преразказвам. Първоизточникът винаги е по-добър от преразказа, а и така ще изградите собствено мнение по текста му, без да зависите от моето. Няма как обаче да оборвате тезите на Пенроуз, твърдейки, че той нещо не е написал, или не би могъл да е написал, ако не знаете какво е написал. И това не е моя интерпретация, това е най-обикновена логика.

Нямате никакъв начин да знаете какво знам или какво не знам, нито основания да твърдите какво разбирам и какво не разбирам. Такъв тип диалог с мен не се води, съжалявам.

Комуто е интересно, цялата книга я има качена тук: https://altexploit.files.wordpress.com/2017/07/roger-penrose-shadows-of-the-mind_-a-search-for-the-missing-science-of-consciousness-oxford-university-press-1994.pdf

Защо тезите на Пенроуз са подходящи за настоящата дискусия вече много ясно е описано в цитирания по-горе постинг. Няма нужда да повтарям същото. Ако имате възражения относно методите и заключенията на Пенроуз, можете да поспорите с него. Но за да ви се появят подобни възражения, трябва да прочетете какво е написал, за да знаете на какво възразявате. С мен да спорите относно Пенроуз няма смисъл.

Tезите на Пенроуз са много подходящ аргумент в настоящата дискусия. Ако искате да си отговорите на останалите си въпроси, прочетете книгата.

Браво, caress, за Пенроуз изобщо не се сетих, а той е точно в целта! Благоаря за постинга.

Всяко решение, основано на морална преценка или съставляващо избор на алтруистично поведение, е такова. Както и всяко решение, което означава гарантирана загуба в момента, но потенциална (? неясна) полза, отложена във времето, или полза от по-висш морално-етичен характер. Както и всяко "интуитивно"/"инстинктивно" решение, което взимаме на мига, преди дори да сме имали време да го обмислим и да преценим рисковете за себе си, съотнесени към потенциалните ползи. Решенията, взети на основата на някаква социално обусловена емоция също, например на неудобство и вина. Неудобство да направим нещо социално неприемливо, независимо че то максимизира ползите ни, или неприятното предчувствие за усещането за вина, което ще изпитаме, ако направим нещо лошо, само защото следваме ползата си. На този тип решения се основава не само общото благо - което, отложено във времето, се превръща и в лично, ами нерядко и оцеляването на вида. Същото важи за избора на реципрочност при получаване на нещо хубаво от някого, и избора да не се прилага реципрочност, когато някой ни прави нещо лошо. Представете си примерно, че вървите по улицата и някой ви бутне с рамо. При реципрочност го бутвате и вие, за да му нанесете същата вреда, която ви е нанесъл и той, след което той ви удря, вие удряте него и така до безкрай. Нормалният човек в таква ситуация прави правилната преценка, че временно нанесената му щета е несъществена и поддържането на реципрочност не си заслужава, въпреки че конкретната му полза е била накърнена. Този въпрос хората сме го решили с чувството за морално превъзходство, което изпитваме, когато прекратим размяната, нищо, че ние сме били ощетени. ("Този пък?! Какъв простак! Бута се дори без да се извини" - казваме си мислено за бутналия ни с рамо и не отиваме да го бутнем и ние. Най-много да го изгледаме с пренебрежение ) Какъв статистически процент съставляват не мога да кажа, защото не мисля, че някой някога ги е броил.

Усетът, за съжаление - или за радост, е повече от това, по причина, че човешката психика не е еднослойна. Всеки от нас има достатъчно собствени примери за ситуации, в които правилното решение не е било решението - плод на рационална калкулация. Вижте да речем тази теория: https://en.wikipedia.org/wiki/Rational_choice_theory Хората не сме "rational actors" - и слава богу. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S1053535702001749 "This heuristic enables us to be rational actors in many situations. It works beautifully when experience enables us to anticipate accurately how we will like or dislike the consequences of our decisions. However, it fails miserably when the consequences turn out to be much different than we anticipated. In the latter circumstances, the rational actor may well become the rational fool."

Съгласна съм с написаното, въпросът е, че "common sense" ("sensus communis") съдържа иманентна морална (естетическа*, политическа**, социална, въображаемо социална) оценка. Защото моралът - предствата/усетът за това какво е добро и лошо, редно и нередно в дадена ситуация, какво "се прави" и "какво не се прави" - е иманентна част от "споделеното" между хората в съответната група, за която нещо си е "common sense". Това съдържание на "common" няма как да бъде премахнато от "common sense". Вкл. вероятностно, защото например Напр. в дадения пример: На сцената излиза жена и сяда на пианото. Тя: а) седи на пейка, както сестра си и играе с куклата. б) се усмихва на някого, докато музиката свири в) е в публиката и гледа танцьорите. г) нервно поставя пръстите си върху клавишите. е много по-вероятно повечето хора в 19 век, да речем във Франция, да си помислят "г" (който избор също е опосредстван от социалния опит, ако беше мъж, вероятно нямаше да поставя пръстите си "нервно"), отколкото потенциален отговор "д", в който жената излиза на сцена сяда на пианото, разкрачва се, изважда от чантата си банан и го поставя във вагината си, примерно. Затова според мен това, което според статията се опитват да интегрират в ИИ, не е "common sense", a нещо друго. Дори не е и "sense" - усет. -- *Кант **Хана Арендт, Юрген Хабермас

"Здрав" не е добър превод за "common" в случая с тази фраза, защото "common sense" не се ръководи от това, което е "здраво" или "здравословно", а от това, което е "споделено" между хората. Това няма как да бъде определено с алгоритъм, защото кои са тези хора, "между" които е "споделен" "споделеният разум", не е еднозначно. В едни култури "споделеният разум" диктува на хората едно, в други култури - друго. Просто защото "споделеният разум" не е продукт на индивида, а на общността, в която индивидът се социализира, раждайки се. Като тази общност съвсем спокойно може и да е субкултурна.

В момента нямам време да извадя конкретни имена, потърсете "dependency theory". Основите й са точно в развиващия се свят. Като цяло посоката им на мислене е марксистка и неомарксистка, разглеждат развитието, твърдят, че световната търговия и глобализацията е в ущърб на развиващите се държави, и някои от тях настояват, че единственото решение е в преразпределение на световното богатство.

Не мога да твърдя абсолютно за всичките, но повечето са доказани емпирично, тоест не се свеждат до субекта, разглеждащ собствената си психика. Ето пример: https://en.wikipedia.org/wiki/Modality_effect

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cognitive_biases

Taка се появяват архетипите, но позоваването на историята според мен не решава проблема със субективността. Всички носим усещане за историзъм, както и всички придобиваме опита си от непосредствената си среда, която неизбежно е исторически обременена. Но това не значи, че изведеното чрез саморефлексия е: - обективно - възпроизводимо с други средства - универсално Не мога да отрека обаче, че неговите текстове ми доставят огромно интелектуално удоволствие. Буден, търсещ дух, хем радикален, хем воден от прецизната системност на голямата германска традиция. Хуманитаристите - вкл. и вие, предполагам, обаче сме някак си така възпитани, че едно "а дали?" да остава винаги, дори по отношение на харесващи ни текстове

Да, у Вунд. Днес има тестове за самооценка, но те са само част от наличния инструментариум и никога не се ползват сами по себе си.

Моето несъгласие с Юнг е точно в това - че собствената психика не може да бъде разбрана със средствата на собствената психика, като също толкова невъзможно е от това да бъдат извлечени общовалидни принципи. Затова съм по-склонна да считам Юнг за повече философ - продължител на германската традиция, отколкото като психолог. Но това не пречи абсолютно категорично да съм на мнение, че е ичключително интересен - един от най-големите и оригинални мислители на 20 век. (Не писах досега по горното, за да не отплесвам темата, но вие го формулирахте)

Обичайно за Юнг се говори от гледна точка на инейното му родство с Фройд, но рядко се споменава връзката с идеите на Ницше. Извинявам се, че се повтарям с това, че цитирам един и същ учен - във видеото по-долу има интересна лекция на Питърсън по въпроса:

Съгласна съм, извинявам се.

Имат роля, разбира се. На тях се основава значителна част от психотерапевтичната практика: https://www.psychologytoday.com/us/therapy-types/jungian-therapy Aз лично не съм юнгианец и имам резерви (не си падам по мистицизма - темпераментова особеност), тоест нито бих я използвала, нито бих се подложила на такава, но това не значи, че юнгианската терапия не работи. Напротив, има данни, че работи: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4217606/ След като върши работа, значи това не е безпричинно. Малко по-долу в този постинг ще стане яано и защо (текстът в болд). Всъщност, защо не оставите Карес и Инкоректус да си разговарят на спокойствие? Интересно е за четене. Юнг вкратце: Брилянтен както винаги, обръщам внимание на последното изречение във видеото: ("what you most need would be found where you least wanna look") "Тhat which you fear and avoid, that which you hold in contempt, that which disgusts you and that you avoid, that's the gateway to what you need to know".

Благодаря много, Ник, не знаех, че такъв индекс същестува, а колко много, много казва!

Държавната политика (вкл. инфраструктурата, ниският политически и обществн риск, общественоикономическите условия) според мен е решаващото. Както и склонността на държавата да сключва данъчни споразумения с определени компании. Значителната част от 6000-те работещи в Apple Ирландия, да речем, са експати, не са ирландци (сега не мога да намеря статията, в която го видях, но са хора от цяла Европа, че и от извън нея). Както и навсякъде по мултинационалните компании - местният персонал не е от съществено значение. Каквито служители им трябват, те могат да си ги наберат от целия свят, стига същите да са склонни да се преместят да живеят в държавата, в която компанията е изградила офиси (за което вижте по-горе - общественоикономическите условия). Като много често избраният град за офис на някоя от международните компании може да не е и столицата.

Описаната от вас матрица се ограничава до много тесен кръг обекти и процеси, обаче. Ето този постулат, да речем ("че само с идентични процеси върху идентични обекти можем да постигнем повторяемост.") не важи за близнаците, оттам и интересът на науката към тях конкретно. При еднояйчните близнаците имаме еднаква генетична основа и еднаква среда, но от това произлизат два различни индивида, със собствени особености, понякога коренно различни. Ето ви още един пример. От сметана можете да направите сладолед с два различни процеса. Единият е да я замразите в хладилник. Другият е да използвате азот. Два различни процеса с еднакъв резултат. Помислете и примерно как можете да си направите кафяв цвят. Имате червено и синьо - два различни цвята. Към червеното ще добавите зелено и ще получите кафяво. Към синьото ще добавите оранжево и ще получите кафяво. Получавате един и същ резултат от два различни цвята, към които добавяте два различни цвята. Дори да сведете лилавото до синьо и червено и зеленото до жълто и синьо, проблемът с матрицата пак остава. Помислете и за горенето. Ако изгорите един стол и ако изгорите един топ хартия за принтер ще получите един и същ резултат. От това не следва, че един стол е идентичен с един топ хартия. Свеждането на нещата до прости принципи улеснява мисленето и е полезен инструмент. Но една схема е просто една схема. Ако искате да изведете принципи с по-висока вероятност за универсалност, трябва да излезете от конкретните примери и да се съсредоточите върху принципите, за което ви е необходима точно философията (не физиката). В този смисъл, Дельоз ще ви свърши работа.

ICT износът на Ирландия се дължи на това, че там са Apple, Microsoft, HP, Intel, Google, Facebook, LinkedIn, Amazon, PayPal, Twitter. Плюс една сюрия компании в областта на компютърните игри.