dora

То всъщност и сега ни се налага , тоест това няма да е нещо невиждано.

Естествено.

Склонна съм у респондентите - мюсюлмани да отчета и фактора даване на отговори, каквито според тях са допустими с оглед на преценката на какво би се погледнало с неодобрение в общността им. Ако отрицателният отговор на въпрос като "молите ли се всеки ден" или "спазвате ли пости" бива схванат от респондента като нещо, което общността (или дори собствените му родители) не би одобрила, конкретно жените, а мога да предположа, че и някои от мъжете, биха отговорили с "да", независимо от това, че реално не го правят, тоест много по-секуларизирани са, отколкото биха показали отговорите. Подобни неща чувам от познати, работещи в Близкия изток и северна Африка - че младото поколение в по-традиционно настоените семейства го играе на благочестивост пред по-възрастните, без изобщо да е нито толкова религиозно, нито да спазва обичаите. Напротив, опитва са да опита меда на западната консуматорска култура, и не само да го опита, а направо да се валя в него като прасе в тикви :)) Същият ефект има и промяната в обществените нагласи сред мнозинството. Затова контекстът е важен. Напр. сред други общности, като еврейската, е много по-вероятно хората да посочат идентичността си като немска или френска в общо проучване (напр. когато трябва да посочат просто националност), но да настояват на еврейската си идентичност, ако контекстът е дискриминативен. Това е обикновен "defiance": "Евреин съм, и какво? Ти нещо проблем ли имаш с това? А?" Това последното, така обяснено, струва ми се, е разбираемо за всеки поведение.

Ако множество изследвания, направени от различни екипи по различен повод, показват сходими резултати, това е само в потвърждение, че заключенията им са верни. Цитираните по-горе в темата изследвания показват по-голямата ксенофобия на източноевропейците в сравнение със западноевропейците. Конкретно за българските респонденти, изследването, което показвате, всъщност стига до същото, но по друг път.

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но повечето хора на света, включително мюсюлманите, са напълно нормални хора. Като ви чета, имам чуството, че си представяте примерно четвъртото поколение индонезийци, третото поколение суринамци, трето или четвърто поколение мароканци, третото или четвъртото поколение турци (а и дори първо поколение - които като цяло младите хора с нищо кой знае какво не се отличават от българите, балканците, а и от средиземноморците като цяло), пакистанците и примерно дори босненците, като някакви ужасни зъбати космати чудовища, по което мога само да си мисля, че никога не сте виждали мюсюлмани. Особено пък трето-четвърто поколение, много от което са почти асимилирани. И дори да не говорим за тях, сред колегите ми - млади хора, първо поколение египтяни, иракчани, иранчани - глобализирани в степен, в която между тях и останалите ми колеги в международната среда няма никаква разлика. Разбират ли се колегите ми поляци, които са заявени вярващи католици с колегите ми от Афганистан? Отлично, дори по някои проекти са е един екип (Централна и източна Европа и Близкия изток редовно се поставят в една географска група). Въпросът донякъде е поколенчески и образователен.

Защо да не заслужава? https://en.qantara.de/content/interview-with-religious-scholar-michael-blume-turning-away-from-islam-muslims-beat-a-silent По мои наблюдения, никой от турците, мароканците, египтяните, афганистанците и иракчаните, които познавам, напр. по работа, или защото са ми извършвали някаква професионална услуга, не е религиозен. Не се молят, не са вярващи, не спазват традициите, не се държат като мюсюлмани. Относно колегите си от мюсюлмански държави - спокойно мога да изляза с тях на кино, концерт или кафе, нищо че част от тях са мъже. Също толкова, колкото мога да изляза с колегите си от Израел на същото. Статистиката е подвеждаща, защото ги отчита като мюсюлмани само на основата на произход - техен или на родителите и роднините им. Притеснява ли ме моето дете да играе с техните? Абсолютно не. А да ми идват на гости? Също не, изобщо. Не би ме притеснило хипотетично да съм с тях и в някакви роднински отношения по съребрена линия. Хора като хора. Те самите твърдят, че не познават хора, които се молят редовно и спазват религиозните практики, но предполагат, че сред по-старото поколение може да има и такива. Същото, ако баба ми на Игнажден примерно ходи да запали някоя свещица. Е и? ("Баба ми" тук е условно, защото моите баби не бяха вярващи). По същата логика, какъв християнин съм аз при това положение? Вероятно само статистически, защото по произход принадлежа на държава, където официалната църква е православната. Същото се твърди и от изследователя в горната статия - че голяма част от мюсюлманите в Европа са секуларизирани, но това не се казва, защото в тяхната култура не е прието да се говори за тези неща открито. Както и че секуларизираните или либерални мюсюлмани не са организирани, и (това от мен) затова реално са невидими. Давам си сметка, че личните наблюдения в научен форум не би трябвало да се схващат с доказателствена тежест, затова ето и едно нелично наблюдение. Председател на парламента е жена (!) от марокански произход: https://www.moroccoworldnews.com/2016/01/177338/moroccan-dutch-woman-elected-president-of-netherlands-parliament/ Тя и семейството й според вас не са ли секуларизирани? И ако тя не е достатъчна, кметът на Ротердам от 2009 година - един от най-успешните кметове, също е мароканец по произход: https://en.wikipedia.org/wiki/Ahmed_Aboutaleb И пак жена, министър: https://en.wikipedia.org/wiki/Nebahat_Albayrak Установен е и статистически фактът, че колкото повече в Европа се появяват фашистки партии, толкова по-голям процент от мюсюлманите са склонни в статистически изследвания да се представят като мюсюлмани. Това е процес, не само известен, ами добре изучен в социалната психология. Явява се съпротива, желание за дисидентствои, бунт срещу дискриминативното отношение, обществените нагласи или политиката на държавата.

Това беше точно естеството на постинга, който написах по някое време снощи, но не излезе. Пак, за сравнение, Холандия. Първите мюсюлмани се заселват там още през 17 век, от Османската империя - поради търговските връзки между държавите. Прословутото "холандско лале" всъщност не е холандско, а османско, да речем. Оттогава датират и първите джамии. Връзките с Мароко също са що-годе оттогава, защото Мароко е съюзник срещу испанската корона. По време на колонизацията съществува обмен на хора, напр. "колонизаторът" се прибира вкъщи с домочадие или слуги от Индонезия или Суринам (Индонезия е най-голямата мюсюлманска държава в света, все пак - 12% oт всички мюсюлмани в света). След деколонизацията тази миграция се увеличава, защото гражданите на колниалните държави са поданици на кралството. За след втората световна война ни е ясно. В холандския случай това са гастербайтери от Турция и Мароко (с които вече има традиционни връзки). След войните в Залива и югославските войни Холандия се сдобива с мюсюлмани от Босна, Косово, Ирак, Афганистан и Сирия. Напоследък има работна миграция от Индия и Пакистан - поради решението на корпорациите в последните 20 години да аутсорсват определени дейности точно в тези две страни, а оттам и процент индийски/пакистански мюсюлмани. Вследствие на това през 2018 индийците са около 40 000, но вероятно бройката ще се увеличава вледствие на "family reunion" - прибиране на семействата на работещите. Тук трябва да се внесе уточнението, че не всички от тях са мюсюлмани. Статистиката не лови и мюсюлманите примерно от България, защото не прави разлика между българи от български произход и българи от турски. Но ако говорим за мюсюлмани в западна Европа, е редно да включим и тях. Много от мюсюлманите са трето и четвърто поколение и отдавна са секуларизирани и много от тях - добре интегрирани. 4% от мюсюлманите са холандци, тоест с холандски произход (не мигрантски). Вчера бях извадила статистика относно процентите мюсюлмани, кой с какъв произход е, но постингът не се запази, а сега нямам време да я търся. Проблем с исляма за всичките тези 4 века от 17 век насам в западна Европа в голяма степен нямаше. В голяма степен може да се каже, че и сега няма (изключая изолирани на фона на статистическата си представителност случаи на радикализация на младежи). По-скоро може да се каже, че мюсюлманите имаха проблем с дискриминацията. 11 септември промени основно това как медиите отразяват исляма. Но сред по-образованата част от хората (а според статистиката и изобщо) това явно не доведе до ислямофобия, и слава богу. Тя между другото, е много по-силна в държавите, които изобщо не са били обект на миграция от мюсюлманските страни. Както и изобщо ксенофобията. Според мен въпросът в огромна степен се преекспонира. Вкл. защо когато след югославските войни много мюсюлмани потърсиха убежище в западните държави, никой не привидя в това катаклизъм, а сега за мюсюлманите от близкия изток това да било проблем? Значи от Босна може, но от Сирия - не? При условие, че културно и двете държави еднакво нямат нищо общо с протестантската култура.

.... И още едно изследване, този път глобално, на Галъп, от което поне формално излиза, че България е сред най-ксенофобските държави: https://news.gallup.com/poll/216377/new-index-shows-least-accepting-countries-migrants.aspx

И ето като илюстрация, понеже виждам, че най-голям процент холандци биха приели мюсюлманин или евреин в семейството си, Етнически състав на населението към 1 януари 2018: http://statline.cbs.nl/StatWeb/publication/?DM=SLNL&PA=37325&D1=0&D2=a&D3=0&D4=0&D5=a&D6=l&HDR=G2,G3&STB=G1,G5,T,G4&VW=T Абсолютно всяка държава в света, освен може би някои от най-малките островни държавици, е представена.

изтрито поради дублиране

Това, което се изпуска, според мен, са няколко фактора в западна Европа, който отсъстват в източна: - Тоталната разруха на първата световна война, която води до заклеймяването на национализма - Последвалата от тоталната разруха на втората световна война, която води до заклеймяването на ксенофобията. Към това включвам и необходимостта от доставяне на работна ръка от не чак толкова засегнатите от войната държави по отношение на брой на мъжкото население. На обществото се налага да се нагоди към обстоятелството, че в него ще живеят хора от различна култура и различен етнически произход. - Феминистичното движение, с няколкото му периода, от края на 19 век до 1970те - основно за разширяване на гражданските права и свободи и намаляване на сексизма и дискриминацията. - Деколонизацията. Повечето от тези държави са колониални. С деколонизацията те се оказват с множество граждани на държавите си с етнически произход от колониите, които трябва да станат част от обществата. Ако мога да направя паралел с психологията, фобиите се лекуват с нещо, което се нарича "exposure therapy". Страх ви е да летите? Ами значи ще ви вкараме в пилотската кабина. И ще летите, летите, летите, докато претане да ви е страх. Същото важи и за ксенофобията. Най-силна е тя в обществата, които са сравнително етнически хомогенни. Решението? Колкото се може по-малка хомогенност.

Процесът на работа на самия Юнг ми е известен, но това, което ме занимава, е доколко изобщо може да се говори за колективно несъзнавано, което поражда тези обременени с мистичен смисъл сънища, и доколко самото обстоятелство, че някои хора сънуват неща, препратки за които могат да бъдат намерени в споделената ни митология, културата, в която сме родени, не се дължи именно на това - че сме родени и социализирани в даден културно-исторически контекст, който не можем да изличим току-така, защото на него се основават основни концепции в западната цивилизация. Какво, ако обаче сме родени в Китай или Япония?

В това не съм толкова сигурна, обаче. Аз да речем не сънувам почти никак, или не помня нищо от това, което съм сънувала, но от това изобщо не следва, че животът ми е спокоен - изобщо не е, напротив. Точно защото изобщо не е спокоен, обикновено съм толкова уморена, че не просто заспивам, а падам и умирам - и явно спейки не ми остава никакво време за сънища :)) Това в рамките на шегата. Има хора, които са много благодатни на юнгиански анализ, защото сънуваат много и зрелищно. Не може да се отрече и че при този тип хора методът работи. И такива, които не са благодатни изобщо, напр. аз. Това не значи, че несънуващите нямат неща за оправяне в живота си, в нагласите си, в психическото си равновесие. Затова си мисля, че тълкуането на сънища има много повече общо с мистицизма, отколкото с науката и използването им няма как да има научна стойност, но от друга гледна точка е вярно, че юнгианската психотерапия работи не по-зле от посестримите си по друг метод. Както и е вярно, че с науката не се изчерпва целият свят. (Знаем да речем, че музиката влияе на хората дори физиологично - сърдечният им ритъм се променя, кръвното им налягане, влажността на кожата, настроението. Но не знаем защо - науката още не може да каже. Както и не може да каже защо един папагал* има чувство за ритъм, един тюлен** има чувство за ритъм, но много по-сложният мозък на маймуните няма чувство за ритъм? Излиза, че човешкият мозък има повече общо с папагалския, отколкото с маймунския?!) Ако се върнем на сънищата, по-склонна съм да приема хипотезата, че това, което се случва, докато хората сънуват, е консолидация на изживяванията в паметта. Но пък вероятно моята памет няма нужда от подобна консолидация?! Между другото, това, че не сънувам, изобщо не означава, че нямам живо въображение (каквото и обяснение има) - имам, но само наяве ---- *Папагал: https://www.youtube.com/watch?v=N7IZmRnAo6s **Тюлен: https://www.youtube.com/watch?v=JqVZ72tC_kI

Това, което описвате, е класически проблем със способността за отложена гратификация/отложено задоволяване на потребностите. Нещо, на което започваме да обучаваме децата си от бебета, с идеята, че ако не получат млякото от хладилника веднага, а изчакат то да се затопли малко, няма да умрат от глад и затова не е необходимо да надават нечовешки писъци. Неспособността за отложена гратификация е и един от психологическите фактори за извършване на престъпления: искаме всичко и го искаме сега, защо трябва да полагаме усилия да учим, после да работим и да изкарваме пари, за да можем да си доставим това или онова благо? Не е ли по-лесно да го откраднем веднага? Консуматорскта култура учи хората, че благата са леснодостъпни и трябва да са в постоянен оборот. Днес си купувате четири червени стола, утре решавате, че не искате червени, а зелени, изхвърляте червените и си купувате зелени. На следащата седмица решавате, че тази лилава маса много ви харесва, но тя не се връзаа на зелените столове, затова изхвърляте и тях и си купувате розови, за лилавата маса, която също сте си купили. След месец устанояявате, че у съседите столовете и масите са оранжеви, защото това е цветът на сезона, изхвърляте своите и си купувате такива в оранж, но така трябва да смените и пердетата, и т.н. За да приучаваме децата си на друго, обаче, трябва и ние да се откажем от потребителската култура Как? По силата на самите й механизми. Потребителската култура разчита на потребността на човека от стимулация. Имаме нужда от стимулация, за да се развиваме, за да не закърняват способностите ни. Потребителската култура използва това, като непрекъснато ни предлага нови и нови материални стимули. Уморени от отговорностите и рутината на ежедневието (защото то си е рутинно, СКУЧНО и изискващо безкрайно повторение на едни и същи неща, от будилника и измиването на зъбите, през отиването на все същото място на работа, барабар с всичките отдавна писнали ни дейности, които обаче извършваме ежедневно), вместо да си намерим по-предизвикателни и изискващи целенасочено усилие стимули, твърде лесно посягаме към шаренкото, което потребителският пазар с радост ни предоставя. Колкото повече купуваме обаче, колкото повече търсене има, пазарът отговаря с все по-къси цикли на продуктите, за да ни предлага нови и нови и нови. Беше време, когато колекциите за дрехи бяха пролет/лято и есен/зима. Сега производителите на дрехи правят по няколко събколекции на сезон.... защото ги търсим и купуваме. С което реално потребителското перпетуум мобиле се ускорява и ни приучава да искаме нещо ново всеки ден. Как да се спре с това? Как да се развие потребност за отложена графитикация у хора, които са бомбардирани с лесни, достъпни стимули всеки ден? Отговорът е в търсенето на "непотребителски" стимули. Къде? Ами, по по-високите части в пирамидата на Маслоу.... A как да свикнат хората, че по-високите части в пирамидата на Маслоу са по-важни? От самото начало - като заменим подаръците за децата с присъствие, за да им покажем, че отношенията са много по-важни от вещите. А по-нататък? Със същото.

Заради неизбежната необходимост в битието си човек да има множество роли (напр. на син, брат, баща, гражданин, професионалист, служител на едни и ръководител на други, но също така вратар в на местния непрофесионален отбор по футбол, собственик на недвижима собственост и примерно и на куче). И защото поради подобряването на икономическото благосъстояние на хората животът днес предлага твъде много възможности, които преди това са били достъпни само на привилигированите класи. Например днес човек може да пожелае да се научи да свири на музикален инструмент, утре - да изучава математика, в други ден - не точно математика, ами може би физика, след седмица - може би не точно физика, ами микропроцесори, а още по-нататък - да не се занимава с микропроцесори, ами да кара яхта и да прави околосветски пътешествия. Включително защото заради подобряване на положението на жените те днес могат да работят и следователно хипотетичният баща, желаещ да се посвети на околосветските пътешествия, има как да се е развел, да е оставил част от финансирането на домакинството на жена си и да има възможността да не присъства физически в живота на децата си като единствен източник на доходи, за да могат те да оцелеят, което му позволява и да сменя не само призванието си, ами и местоположението си непрекъснато. Давам хипотетичен и преекспониран пример, за да илюстрирам това, което се опитвам да формулирам. В миналото хората не са имали този избор. Но не са и имали толкова нови задължения, произтичащи от всеки следващ възможен избор. Очевидно така посвещаването на човек на един-единствен негов избор или идентичност/"предназначение" става все по-трудно. Днес нямаме една идентичност. Всеки от нас има много. Като изобщо не е задължително те успешно да се допълват една друга, дори най-вероятно е да не се допълват изобщо. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19050334 Като говорим за Исус, няма как да не спомена Матей 12:47, 48, 49, 50: "И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми братята Ми!Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка." Постигането на подобна пределна цялостност е невъзможно без отказа от всяка друга идентичност (на брат, на син, etc.). Какво става, когато идентичностите не се допълват или дори драстично се разминават? Човек търси отговори, нерядко на неправилното място. Вижте напр. радикализацията и възхода на религиозния фундаментализъм. А на неправилното място, защото реално отказът от всяка друга идентичност в името на една е невъзможно.

Извинявам се, това е малко по моя вина. В другата тема на едно от твърденията, че Юнг бил остарял споменах, че няма как да е, след като и до ден днешен се използва в психотерапията, както и посочих изследване, че юнгианската психотерапия дава резултати. Оттам се почнаха и твърденията как психотерапията не ставала за нищо, психологията била недоразвита и всички психолози били маскари, опитващи се да забогатяват за сметка на нещастието на хората, което дори не било нещастие. Даже студентите-психолози и те. Тоест, този аргумент просто беше опортюнистично взет на въоръжение и изопачен за поддържането на споменатата теза. Това е по на моя отговорност, но си мисля, че същото би се случило с всеки друг аргумент, който няма как да бъде опроверган с научни средства, ако опонентът не разполага с такива....

"Еон" е страхотно хубав текст, реших, че за любопитните е полезно да бъде пуснат линк към целия... покрай вашия цитат го намерих тук: http://www.netref.ru/eon-izsledvaniya-vrhu-simvolikata-na-cyalostnata-lichnost-karl.html На желаещите да го прочетат - завиждам на тези от тях, които ще се срещнат с него за първи път. (Моето познанство с този текст започна с личността на Христос, но това познанство може да започне отвсякъде. Което е и добър повод да си го припомня )

Подлежат на реапно обяснение, вижте това: https://en.wikipedia.org/wiki/Apophenia

За да бъде човек терапевт, той отдавна се е изучил. Първо е изучил психология или психиатрия, и после, за да получи лиценз за терапевт, е преминал през специално обучение по психотерапия, след което е положил изпити и е покрил условията за лиценз. Дали прихотерапевтът ще използва метод, почерпен от юнгианството или не зависи от преценката за това какво е най-подходящо за конкретния случай. Както за всички заболявания и за всички хора няма едно лекарство, така и за всички хора и за всичките им проблеми няма една терапия. Ако пречите на някого да получи специализирана помощ, това е дори по-лошо от писането без подготовка в този форум.

Хайде, дe Разстройствата от всякакъв вид се терапевтират от психолози. Клинични. (Клиничните психолози, които се занимават с терапия, имат докторска степен, обикновено, тоест дължината на образованието им е като лекарската, извършвали са изследвания, обучени са в научния метод, пишат публикации в научни списания точно както и колкото и психиатрите.) Вкл. споменатото body dysmorphic disorder. За него - поведенческо-когнитивна, ЕРП и АЦТ: https://www.mentalhelp.net/articles/treatment-recommendations-body-dysmorphic-disorder-bdd/ Без терапия не минава никое лечение, дори на психиатричните заболявания. Призовавам отново да не се пише без подготовка.

Мен ме смущава най-вече това, че ако човек наистина има проблеми и поглежда тук с надежда, но без да е запознат достатъчно, за да може сам да си състави преценка, от глупостите, които се изписаха, че психологията за нищо не ставала, наистина ще вземе да отиде при някой гуру или шаман, вместо да потърси професионална помощ. Което е също толкова опасно, колкото ако на сериозно болния човек някой му обясни, че медицината нищо не струвала, само моряла пациентите, още се развивала и според неговото лично мнение не ставала за нищо. Лично мнение, лично мнение, но кой ще понесе отговорността за тези глупости тогава? Този с личното мнение?

Неудовлетвореността всъщност не е едно нещо, и не е нещо обезателно лошо. Неудволетвореността може да е умора от невъзможността да се променят конкретни обстоятелства, може да е раздразнителност и фрустрация от постоянния стрес, може да се дължи на постоянно сравняване с някакъв недостижим идеал или пример за подражание, може да е реакция на все по-увеличаващото се социално неравенство (сравнителна нреавнопоставеност, в която особено мъжете, и младите мъже, страдат от липсата на възможност да проявят възможностите си по социално приемлив начин, а социално неприемливият все още им се вижда нереден), може да е резултат от самосъжаление (вижте ги другите - ехеее, а аз, горкият, все на мене ли), но може да се дължи на най-обикновена скука. Скуката - резултатът едновременно от неспособността човек да се фокусира за продължително време върху смислено занимание и психологическата нужда от стимулация. Или от ината (няма пък, няма да правя нищо, пукнете се от яд! каквото и да ми предлагате, дори да е възможно да ми хареса, пак няма да го направя!) и гнева (тъпо ми е, и вие сте виновни! и понеже вие сте виновни, вие трябва да направите така, че да ми стане интересно, аз ще си седя пасивно в скуката и ще се сърдя на света!). Има хора, които по принцип са по-поддатливи на скука (напр. тийнейджърите), и следователно на неудовлетвореност. Като това може да доведе до множество деструктивни поведения - като вземането на наркотични вещества, прекаляването с алкохола, залитането в екстремните спортове, увличането по радикални идеологии, но може и да бъде катализатор на положителни промени: не съм доволен, значи ще направя нещо, така че да стана доволен! За неудовлетвореността, която срещате около себе си, понякога роля имат и културните фактори. Напр. допустимостта в културата на разни неща като постоянното мрънкане (вживяването в ролята на жертва, вкл. колективна жертва, вместо индивидуалната инициативност за разрешаване на собствените проблеми), суеверното оплакване колко зле са нещата, без изобщо те да са чак толкова зле (да не би, ако всъщност са добре, някой да завиди на относителното добруване и с "лошите си очи" да развали работата) и т.н. Аз не бих търсила факторите за това у Юнг. А точно в културния фактор: тъпо ми е, но няма да направя нищо, за да ми стане по-малко тъпо, защото инициативността и поемането на отговорност традиционно не е в културата, но мрънкането е. Затова предпочитам да се самосъжалявам, вместо да направя нещо, и най-вече предпочитам някой друг да го направи вместо мен - държавата, обществото, президента, а ако не, то дори да вярвам, че срещу мен и най-вече нас всички съществуват някакви ужасни конспирации, чиято цел е на нас да ни е зле, а на мен - още по . Разпознавате ли този начин на мислене? Това по моему не е от Юнг, но ще ми е интересно да прочета друго мнение.

Съгласна съм, но изпадналият в безпътица човек се хваща и за сламка. Затова никъде не бива да се пише безотговорно по сериозни проблеми. В самото заглавие на форума се споменава наука. Това ни задължава да се придържаме към нея.

Сигурно сте права, но и един човек в нужда да бъде ощетен, за мен и това е много. Професионалната етика следва да се спазва. Особено на място, където наивният потребител би предположил, че се пише от професионалисти.

Браво. Сега обяснете на лекарите, че понеже има офталмолози, но има и уролози,то медицинате е една еклектична глупост. А, да, и нищо не струва, защото за всички заболявания не се използва едно лекарство. Преди да напишете следващия си постинг, помислете. Наистина. Моля, ви, помислете. И това не го казвам от куртоазия, моля ви наистина. Аз сега отивам да поработя, дайте си почивка от няколко часа, защото от едното увличане от кой ръкав да извадите аргумент в дискусия, в която реално нямате такъв, наистина ще прекрачите всякакви граници и ще ме принудите този бан да го поискам. Макар да сте ми симпатичен. Защото може да има форуми, в които писането на неинформирани глупости заради едното спорене е безобидно. Но във форуми, където има вероятност някои от четящите да търсят отговори за собственото си психично здраве, да се пишат глупости е опасно.