dora

Текстът е компилиран оттук: http://inspiro-bg.com/rabotata-na-klinitchniya-psiholog-v-otdelenie-v-vazmozhni-upotrebi/ (Авторът, по стечение на обстоятелството, е жена, вижда се отдясно на статията. Това с оглед на мизогинните възгледи, пропагандирани в тази тема.) Не е добре, когато чужд текст се представя за собствен, защото не се цитира източник. (изтрих части от цитата и поставих многоточия, за да не излиза огромен постинг). Въпрос на култура на разговор е да се пише по същество, не да се коментират събеседниците, какво остава да им се правят някакви анализи. Опитите за унизително отношение на основата на пол, каквито се забелязват в темата, също нямат място в дискусия между културни хора. Затова искам да помоля пишещите, ако желаете към вас да се отнасят с необходимото уважение, дръжте се на висотата на положението си.

Естествено, че не, но тук включвате два фактора. Първият е, че на некомпетентния психолог не следва да бъде издаден лиценз за терапевтична практика, тоест това некомпетентен човек изобщо да има правото да практикува подобна професия, не трябва да има. Същото е и с некомпетентен лекар. Все едно да питате ако вместо на хирург някой отиде на гуру, трябва ли да наеме гуруто. Естетвено, че не, само че правото на практикуване на медицинска професия подлежи на строг контрол от държавата. Ерго и правото на практикуване на психотерапия също следва да подлежи на строг контрол от държавата. Ако не подлежи, близките на евентуално пострадалите от некомпетентни терапевти могат да направят гражданско сдружение, което да лобира за затягането на контрола при лицензиране, изискването на определен ценз, например задължително докторска степен по клинична психология със съответната практика под наблюдение, поемането на контрола от държавна организация, примерно от министерството на здравеопазването и система за прелицензиране след редовни проверки на определен период от време, с изискване за непрекъснато повишаване на квалификацията. А защо повишаване на квалификацията? Защото както медицината се развива, така и психологията. Не може човек да е научил някакъв стогодишен метод преди тридесет години и да си кара все с него. Трябва да е запознат с най-новите. Зашото, по аналогия, току вземе че се разчуе за някое бастисано новородено и увредена или починала родилка, защото екипът, поради липса на съвременна квалификация лолзвал забранени в ЕС методи от преди петдесет години. Ами, същото е! И тогава изобщо не е въпрос на етика, въпрос на компетентност е. Защото този, който ползва забранени методи, не ги ползва, защото не е етичен, а защото си няма кьорава представа колко са вредни и не разполага с други - тоест неподготвен е. И вторият фактор е за запознатото съгласие. Запознато, защото преди да отиде при някого, клиентът или близките му трябва да са се намерили начин да се информират при кого всъшност отиват. Клиентът също носи отговорност за това да не отива при неподготвени хора, особено при подозрения, че при лицензирането държавата не прилага необходимия контрол. Ако иска да избегне момента на търсенето на информация и запознаването, както беше посочено от tack в темата, пациентът може да играе на сигурно и направо да отиде при психиатър.

Нямам, но ще разпитам и ако науча, ще ви пиша.

Психотерапията може да се извършва и от психиатър. Че и редовно се извършва, всъщност. Проблемът обикновено е с лицензирането. Какво в съответната държава е необходимият минимум за терапевтична практика и от кого се определя или одобрява той. Има държави с джилезни правила по въпроса, както и с много ясна класификация. Например защото се прави разлика между Counseling и Therapy (този, който е "съветник", още не е "терапевт"), както и за терапевтична практика задължително се изисква най-малко докторска степен с определен профил. Но самата психотерапия не може да се "обвинява" в непълноценност, само защото на дадено място може да не е законово или организационно уредена добре. По същата причина, понеже някъде си можело да има шарлатани заради недостатъчен контрол или неработещи институции не означава, че трябва да закрием медицинската професия по света.

Доколкото знам - а то в този случай не е много - проблемът не е в терапията, а в необходимостта от значителни, дългосрочни промени в начина на живот след приключването й. Алкохолизмът също е много труден.

Всеки вид терапия има предимства и ограничения. Когнитивно-поведенческата терапия (което е текущата парадигма и тази, която успява да събере най-много средства за клинични изследвания) има предимства пред предшестващите я в исторически смисъл терапии, но има и множество недостатъци. Неприложима е например за деца под определена възраст, както и за хора с когнитивни затруднения, деменция и т.н. В краткия й вариант е неприложима за тежките разстройства. Фокусира се върху порочното мислене, докато самата логика, която прилага, понякоа е порочна. Не отчита емоционалния свят, а и като цяло разглежда хората като иррационални актьори ("irrational actors"), чиято иррационалност следва да бъде коригирана. Тук има статия, която говори за недостатъците на CBT в по-големи подробности: https://www.psychologytoday.com/us/blog/matter-personality/201111/the-limits-cognitive-psychotherapy (Обърнете внимание на парадокса в това изречение: "At slight risk of oversimplifying this therapy, it consists almost entirely of trying to teach people that they do not have to believe everything that they think." -- опит да се научат хората да не вярват във всичко, което мислят. Приложена буквално, тази стратегия е много фрустрираща, защото излиза, че каквото и да си помислите, то вероятно е грешно, ерго не е добре да вярвате в него. Тогава в какво да вярвате? В това, което ви каже терапевтът ви? Представете си го, приложено върху човек, който губи почва под краката си така или иначе, или има проблеми от типа на психоза, тоест сам не знае на кой свят е.) Много е трудоемка от гледна точка на пациента, защото изисква непрекъснатото му участие. Работи различно върху мъже и върху жени, при жените може да има отрицателен ефект, защото приложена без адаптации може да създаде аверсия към терапевтичното усилие. Подбива устоите на несигурните хора, като подлага на съмнение фундаментите на мисленето им, нещо, с което има хора, които не могат да се справят. Все пак за да изградиш някого, не е нужно да го разрушиш. Основна критика към поведенческите терапии - бихейвиористите - е че се опитват да унищожат симптома вместо първопричината, като третират поведението, а не това, което го предизвиква. Обаче те пък може да са по-малкото зло за хора, които имат когнитивни затруднения, умствено изоставане в различна степен. Има данни, че е по-добрият вариант за анорексия примерно, отколкото когнитивната. Психоаналитичната терапия има като основен проблем недоказуемостта си с научни средства, както и трудността да се избягват порочни практики. Позитивната не е предназначена за хора с разстройства. Хуманистичната не е подходяща за хора с комплексни проблеми, напълно пренебрегва несъзнаваното, защото фундаментално се фокусира върху съзнаваното и не използва обективни, измерими и следователно потърдими/повторими методи. Това само накратко за основните парадигми. За много от разстройствата има отделно и специално разработени за тях терапии, които пак не са приложими във всеки случай. Напр. CSL работи най-добре с деца до осемгодишна възраст и не работи изобщо за възрастни.

Добре, разбирам какво имате предвид.

Не пишете без подготовка, такова нещо като "лекари психолози" няма. Клиничните психолози не са лекари, а психолози с клиничен профил. Това, че имат докторска степен, не ги прави лекари. Медицинска специалност е психиатрията - те са лекари.

Благодаря, сър. Ще се радвам, ако е полезна на четящите.

Здравейте, Херкулес. Правите грешка, като точно в този форум говорите за конспирации, по причина, че по-запознатите от читателите знаят това какво означава. https://www.psychologytoday.com/intl/blog/experimentations/201810/what-makes-conspiracy-theorists-tick Накратко от горното, хората с определени характеристики, примерно включително с шизотипни черти са по-склонни да вярват в конспирации от тези без. В статията по-горе има и линкове към съответните изследвания. Ако форумът не беше психология, подобна връзка вероятно нямаше да се направи. Но когато човек пише тук, не забравяйте, че има вероятност насрещният да знае, или да може да направи достатъчно точна догадка, защо един или друг участник реагира по начина, по който реагира, защо мисли това, което мисли и така нататък. Предпазливостта в писането принципно е в услуга на всеки, но е и добре когато се пише каквото и да било, това да става с нужната подготовка. Това по повод на лудите, които се правели на луди и така нататък. Излагането на конспиративни теории не може да доказва нищо в научен форум.

Добре, нали разбирате, че ако следваме правилата, за този ви постинг трябва да ви докладвам на администратора? Няма да го направя, защото все пак не сме в детската градина, но настойчиво моля да прочетете правилата. Междувременно, за да бъде тази тема полезна, ето една интересна статистика: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/bjc.12147 Когато говорим за предпочитана терапия, такава не може да бъде предпочитана от терапевта (защото той е длъжен да избере не това,, което на него му харесва, а това, което е най-добро за конкретния пациент), но може да има терапии, към които клиентите проявяват предпочитания.

Ако не искате да ви поправям, Втори след княза, просто проверявайте твърденията си, преди да ги напишете, или ги защитете, като се позовавате на достоверен източник. По същата логика, ако считате нещо от написаното от мен за невярно, имате пълното право да го оборите, както и всеки друг, с подходящия за посветен на науката форум метод. Примерно, ако желаете да докажете твърдението, че съществува предпочитан терапевтичен метод за всички заболявания, опровергайте ме с нещо - със статистика, или с каквото друго намерите за добре, но е добре да е научно доказано, за да може да е валидно. Както и полезно за четящите. Отворена съм за всякакви дискусии, доколкото те се разполагат в очертаните от профила на форума граници. Твърденията на лична основа просто ще ги подмина. Ако пишете неверни неща, се налага да бъдете поправян. Дали това ше правя аз или някой друг - няма особено значение. Дали това поправяне става в която и да било тема или в такава, написана от вас - каква е разликата? Публикувайки, всеки тук доброволно предлага написаното на коментар или критика. Аз също. Ако не понасяте критика, няма смисъл да публикувате. Когато ви поправям, винаги следвам научния метод и обяснявам твърденията си в подробности, обикновено потвърдени с проверими и достоверни източници, затова считам горните "обвинения" за безсмислени. Това дали ме харесвате или не, не е от значение - все пак това не клуб за запознанства, за да се харесваме един на друг, а форум, който предполага друг вид дискусии. В общ форум човек не е длъжен да се подчинява на научната парадигма и може да пише всичко. Тук обаче не може, не защото аз така казвам, а защото така казват правилата на форума. Добре е да ги прочетете отново.

Нарушавате етиката на писане във форума, като обиждате потребителите, но въпреки това ще ви отговоря нормално. Въпросът ви показва пълно непознаване на материята, знам, че не е приятно да го напиша - и на мен не ми е приятно, но трябва, за да се разбере защо се налага да напиша по-долното обяснение отново. И това няма нищо общо с колегиалната етика, а с истината. Защо е важно да се напише тя пак обясних - защото това е научен форум, в който не можем да си позволим да пишем волни съчинения, те трябва да са обвързани с научното знание по даден въпрос. При липса на знание правилата ни препоръчват да се въздържаме от писане. Вероятно това трябва да бъде напомнено отново. Многократно се обясни, че няма как да се посочи една подходяща школа или терапия, защото за всяко състояние или заболяване има множество възможни, както и дори това, което може да върши работа в конкретен случай, може да не върши в друг. За да се разбере коя е подходящата терапия във всеки случай, трябва да се извърши диференциална диагноза, да се проследи за коморбидности, да се изучат спефициките на конкретния човек. Например класическият аутизъм се третира различно от аспергер. Класическият аутизъм, комбиниран с изоставане в езика, се третира различно от класическия аутизъм. Това изоставане също може да се дължи конкретно на спецификата на аутизма, но може да е и напълно различно, паралелно съществуващо разстройство. Апергер с ADHD се третира различно от само аспергер. Аутизум с ADHD се третира различно от аспергер със същото или аутизъм без. На всичкото отгоре всяко от тези неща може да е в скала, както и с тотално различна симптоматика, по множеството диагностични критерии за всичките тези разстройства. Например за някои случаи да е необходима терапия за сензорна интеграция, за други не. За някои основният проблем да е в социалната комуникация, а за други - в непластичността и емоционалния контрол, за трети това, което първоначално се е считало за аутизъм с умнствено изоставане, може да се окаже аутизъм с диспраксия при висока интелигентност. Ерго трябва да се работи и с диспраксията. Всичко това, освен останалото, зависи и от възрастта на човека с разстройството. С деца се работи по един начин, с възрастни - по друг. Например има терапии, специално разработени за деца. И така нататък. Извадете стандарта на Американската психиатрична асоциация за психиатричните заболявания (към съдържанието на който дадох линк) и вижте за всяко едно колко различни симптоми има. И вие искате ЕДНА терапия да работи за всичко?! Във всички тези случаи, за всеки случай индивидуално, се търси най-подходящата терапия или комбинация от няколко такива. Това обикновено се решава от екип. В конкретния пример, този екип може да е от (детски) психолог, (+/-дефектолог), психиатър, социален терапевт, физиотерапевт, логопед. Понякога и диетолог. И примерно специалист по съня. Висок процент от хората с аутизъм не могат да спят добре, което води до засилване на друга симптоматика. Напр. проблеми с емоционалния контрол. Друга известна коморбидност при възрастните с аутизъм е депресията. Ерго терапията трябва да се съобрази с наличието и на двете, а възможно и на други коморбидности. Аутъзмът при възрастните има като значителна статистически коморбидност и епилепсияте. При епилепсия се налага да се пият лекарства, защото има един синдром на внезапната смърт (https://www.epilepsy.com/learn/early-death-and-sudep/sudep). Човек може да умре. Тези лекарства обаче имат множество странични реакции, които могат допълнително да усложняват първоначалното разстройство - аутизъм. Което пък налага още мерки. И така нататък. Не знам, честно казано, как е възможно изобщо някой да си представя, че е възможно всичко това да се лекува с една терапия, но по това, което пишете, така излиза..... Лошото е, че не само така пишете, ами ни и обвинявате как можело да не сме препоръчали една терапия?! По "обвинението", че не сме препоръчали нито един психолог: Да се препоръчва даден психолог означава да се прави реклама, а това е забранено от форумните правила.

На мен ми се вижда по-голяма нуждата от терапевт, когато към травмата се прилагат маладаптивни страгегии, напр. прибягване до наркотици, алкохол, а не заради самото й наличие. Все пак посттравматично разстройство не развиват всички - значи някои, макар да са имали травматични изживявния, успяват да преминат през тях и да се справят. Неприятни неща има в живота на всеки от нас, процесът на справяне с тях е и процес на учене. Затова и се счита, че при смъртта на близък хората неминуемо минават през поредица не особено приятни им изживявания, част от естествения процес на скърбенето, но ако от това не се развие разстройство, прибягването до терапевтична помощ е по-скоро вредно, защото пречи на възстановяването от скръбта. Ако приемете аналогията, когато едно дете има висока температура, това означава, че имунната му система се бори с вируса, както и че по този начин се развива. Ако високата температура продължи повече от пет дни, тогава е време да се посети лекар Същото е и със страданието. Някъде по постингите писах, че не бива да отглеждаме хората в памук (но не помня къде) - сега пиша в духа на същото

Не евентуално, а задължително. Нито едно психиатрично заболяване или психично разстройство не се лекува само с лекарства. Лекува се с лекарства и задължителна терапия. Това обаче го написах единадесет пъти вече, което ме навява на мисълта, че всеки опит за разговор с вас е безпредметен. Което щеше да бъде ОК, ако не пишехте манджи с грозде, които, заради естеството на форума, не може да не бъдат опровергани, защото са потенциаоно опасни.

Пак правите манджа с грозде. Селигман не се занимава с хора с разстройства. Той пише книги за самопомощ за психически здрави хора. Позитивната психология, на която той е основен представител, също НЕ се занимава с хора с разстройства. Ерго нищо от написаното от него, от подхода му и дори от дисциплината, на която е представител, не върши НИКАКВА работа на хората с разстройства. Депресията също е това - афективно разстройство. Разстойство. Да го напиша още веднъж? Ето ви DSM-5: https://www.psychiatry.org/.../DSM/APA_DSM-5-Contents.pdf За да разберете за какво говоря, мислите ли, че немският летец, с депресията с елементи на психоза, нямаше да се самоубие, убивайки още 150 човека, ако беше прочел някаква си книга за самопомощ?! Преди да напишете поредната манджа с грозде, помислете по това.

Много зависи от симптомите. Най-общо казано, за травма може да се говори основно при посттравматичното стресово разстройство, и още няколко, свързани с него: https://www.istss.org/ISTSS_Main/media/Webinar_Recordings/RECFREE01/slides.pdf

Не четем различни материали. Защото няма как това да стане с рутитен медицински преглед, който щял да потвърждава преобладаващия психогенен характер. Трябва преглед от поредица специалисти, различнен от рутинния преглед, за да се отхвърлят една по една възможните физиологични причини. Така, както го е написал, личният лекар трябвало да види пациента и да потвърди, че симптоматиката, която изпитва пациентът, е психогенна, това изобщо не е нещото, което следва да направи личният лекар. Той трябва да го препрати към специалист, който да отхвърли наличието на заболяване. След отхвърляне на физиологичната причина личният лекар няма и никакъв начин да установи, че това е соматоформно разстройство. За да го установи, след като е минал през всички други специалисти, човекът следва да бъде изпратен от личния си лекар на ПСИХИАТЪР. Само психиатърът - не личният лекар - може да установи наличието или липсата на соматоформно разстройство. Нищо от изброеното НЕ Е някакъв си елементарен "рутинен" преглед.... Едва след като психиатърът отхвърли и възможността за соматоформно разстройство, което се лекува с лекарства и терапия (а не само с терапия), може изобщо да става дума за съдействие от терапевт. Затова и казвам, че в целия този постинг няма и заченък на диференциална диагноза. Но за сметка на това 90% от него представляват някакви глупости, извинявам се, че го пиша в прав текст... Молете се, дишайте и ще ви мине. Да бе. То с молитви ако ставаше.... А защо настоявам на това? Защото наивният човек, търсещ информация за симптоматиката си и надяващ се да не е нещо ужасно лошо, в целия този поток от глупости изобщо няма да обърне внимание на това кратко (и грешно формулирано) изречение в началото, и току-виж вместо да отиде на лекар, започне да диша ли, диша йогийски... Успокоявайки се, че ето, може и с бабини методи, кво ще ходи по доктори сега... ---- Правилният професионален подход в този случай би бил за съответния симптом да се напише кратък текст, от типа: - Ако изпитвате тези и тези симптоми, първо се консултирайте с личния си лекар. При нужда той ще ви изпрати при специалист. В случай, че за симпома няма установена органична причина, е възможно той да се дължи на следните състояния: 1. 2. 3. След надлежно установяване на причините, можем да ви помогнем с: а б в.

Може ли да отговоря, въпреки че въпросът е зададен към друг? Ако човек се "оправя" от някакви тинтири-минтири, или защото терапевтът му е симпатичен, той няма никакво разстройство. Но тогава предлагането на "терапия" на хора, които нямат нужда от такава (дайте да ви убедя, че нещо не ви е наред, за да ви излекувам от него), това реално е престъпно възползване от наивността на хората. Конкретно за "разстройството", което се описва в блог страницата, то може да се предизвиква както от рефлукс, така и от тумори и метастази: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3360444/ Затова посещението при лекар е задъжително, все пак не бива човек заради някакви тинтири-минтири да умре от рак на фарингса.... Ето и как предписанията за прилагане на йогийско дишане и молитви могат и да убият наивния човек, предпочел да диша йогийски, вместо да отиде на лекар... Ако за това няма органична причина (което първо трябва задължително да се провери!!!), то соматоформните разстройства също са нелесни за овладяване и със сигурност не се лекуват с :"оммммм". А с внимателен подбор на антидепресанти и когнитивно-поведенческа терапия. Никакви мижи да те лажем, като ненаучното "невролингвистично програмиране" и други глупости. Все повече се убеждавам, че този конкретен терапевт не прилага диференциална диагноза (тоест да се установи по научно утвърден начин какви са причините за даден симптом), което го прави потенциално опасен за клиентите му..... Това, което ми се струва, че е имал предвид е, че намаляването на стреса може да помогне на този тип симптоматика, но само в случаите, в които тя е безобидна, преходна и се дължи на стрес - а не на рак на ларингса, примерно!!!! За да намали стреса, по същата логика човек може да намали кафето, да се запише на някакъв спорт или просто да върви пеша от работа до вкъщи - но за целта не е необходимо да плаща на терапевти...

Не съм чела целия блог, случайно отворих това: http://orlinbaev.blogspot.com/2017/09/blog-post_18.html Оттам: "- Практикувай сесия нидра/ хипноза/ нлп, фокусирана върху промяната на отношението ти към преглъщането, по преобразуването му от страх в обич. Такава сесия може да приготви терапевт или дори и сам (доколкото и както...)... - Практикувай кундалини тантра йога практики (крии) - това е работа с вътрешната енергия, центрове, канали, дишане, осъзнаване, работа с енергийното тяло, коетое пряко свързано с психиката, която пък причинява глобулус хистерикус (за който говорим). - След горните практики, парадоксално умишлено стягай още повече гърлото си, като настройката е "Да бъде както е нужно, ако ще да продължава още хиляда години и да е сто пъти по-силно, добре, да бъде волята Божия!". Стягай и отпускай няколко пъти, като при отпускането практикувай отработеното отношение на смирено любящо приемане и горните дишания и практики по доверяване. - Моли се върху гърлото си. Това е фокусиране в центъра на гърлото с любящо приемане и простичка молитва. Както винаги, молитвата не е искане, а учене, прошка, смирение, себезаявяване, работа с психиката при присъствието на Бога, на безкрая. Например така" Господи, нека се науча да обичам това усещане, да го приема с любовта Ти, да смиря съпротивата си и се отпусна с благостта ти в творчеството на смиреното себезаявяване във всяка една сфера в живота си!" Амин - Дишай пълно йогийско (биоенергийно), леко и приятно, като усетиш как през цялото ти тяло минава канал от енергия и светлина. Насочи се в гърлото, като осъзнаваш целия канал. При вдишване енергията се вдига нагоре, при издишване слиза надолу. При вдишване си казвай "Господи", а при издишване "помилуй". Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй - усещай как сякаш Небесен мехлем се спуска и лекува, стапя. Може да бъде Господи помилуй, но и Со Хам или Шиво Хам или друго, към което имаш афинитет." Как да кажа, дори само на едно място в блог на психотерапевт да има подобно нещо, и мнението ми, че това е ню ейдж шарлатанство става непоклатимо. Всичко от гореизброеното няма нищо общо с научния метод.

Защото европейската музика се основава на диатоничната скала: https://en.wikipedia.org/wiki/Diatonic_scale Няма връзка с числото седем (всъщност октавата е осем тона) (a преди средновековието и в ранното такова - хексакорд - шест тона), а с това какво сме схващали за благозвучно и какво - не, и какво са можели да правят инструментите ни. С появата на инструменти с фиксирани тонове, като пианото, това се затвърждава. И като казвам какво"ние" сме схващали като добре звучащо, то не точно ние - в българския фолклор има интервали секунда и малка секунда, а хората в Западна Европа.

В този линк коморбидностите отлично са описани: http://www.medinfo.bg/spisanie/2008/6/statii/trevojnostta-br-aspekti-na-klasifikacijata-komorbidnostta-i-predstavjane-na-klinichni-sluchai-462 (благодаря)

Здравейте, tack, Абсолютно не се сърдя, напротив. Добре дошъл и много благодаря за включването. Поставих ви плюсче. Най-лошото е, че споменатите от вас "навъдиха какви ли не ...лози,...певти и всякакви ''екзотични,мистични и фамозни''с разни курсове,часове и накрая взел ''диплянката/те''(сертификат/и) и вече си мисли,че е ''хванал онзи за шлифера''. дори не си дават сметка за колосалните вреди, които могат да нанесат, не само на конкретния си клиент, но на обкръжението им, та дори и на нищо неподозиращи, невинни хора, ако клиентът извърши нещо ужасно лошо. Затова и напълно приемам написаното от вас, че за да е абсолютно сигурен човек, е най-добре да започне от психиатър. В други държави и клиничният психолог би вършил работа за случаите, които не изискват лекарства и където системата е така ориентирана, че за да не се товарят психиатрите до предела си със случаи, които могат да бъдат третирани и от колега - клиничен психолог. Това и за да може психичната грижа да е бързо достъпна на повече от нуждаещите се (иначе за психиатрите има безкрайно дълъг списък с чакащи, понякога от по няколко месеца), а дотогава всичко може да се случи. Но в нашата държава, поради някои особености на средата, както вероятно правилно отбелязвате, е най-лесно (което значи и добре) да не се рискува. Не бива да се пренебрегва и фактът, че поради идеологическата хватка, в която бяха поставени всички хуманитарни науки, българската психология за съжаление в продължение на 45 години нямаше как да се развива извън това, което се считаше за угодно на държавно-партийната линия. "Буржоазният" Фройд започна да се чете чак през 1990те, очевидно около 30-40 години след като вече е бил моралноостарял в западна Европа. С това може да се обясни избуяването след края на комунизма на всякакви издънки на псиоханализата на местна почва, къде скопосани, къде тотално шарлатански... Заради изоставането на хуманитарните специалноти в източна Европа от западните им еквиваленти с десетилетия, примерно по мои наблюдения и до ден днешен няма и един добре написан, актуален учебник за висшето образование по която и да било психологическа специалност, което е фундаментално за подготовката на кадрите изобщо. Макар да се надявам, че заради по-доброто познаване на чужди езици тези от тях, които искат, могат да четат и чужди учебници. Както и че днес има достатъчно възможности да се специализира на добро място в чужбина, където наистина се учи и измекярстване в тези специалности няма. Ако някой знае за добри скорошни примери за учебници - от български автори, ще съм радостна да напише.

Здравейте, плюсче от мен плюс потвърждение на горното: обсесивно-компулсивното разстройство понякога е толкова сериозно и трудно за лечение, че за случаите, на които нищо друго не помага се обмисля имплантирането на DBS - deep brain stimulation устройства (https://en.wikipedia.org/wiki/Deep_brain_stimulation) Което изобщо не е малкорискова процедура, но случаите могат да са с такава тежест, че дори това да е по-добре, отколкото да бъдат оставени на традиционната психиатрия. Оттам и моите съмнения по прочетеното, но тъй като не познавам човека, нищо не мога да кажа.

Надявам се само предупреждението да свърши работа и бан да не се налага...