dora

Това не са слабостите на психологията, обаче Учени има колкото искате.

Разбирам я тази връзка, но и фундаментално не съм съгласна, че: - има такова нещо като мъжки и женски енергии (ин, ян), или мъжки и женски характеристики, различни от тези, опосредствани от физиологичните разлики или присвоени на основата на конкретните социокултурни схващания за половите роли. - мъжът трябва да се опитва да придобива "женски" характеристики, а жената - "мъжки", за да бъдат "цялостни", "постигнати", или, ако се придържаме към юнгианската психология, че психологическото добруване на хората минава през процес на индивидуация. Човек може да се чувства отлично и да е зряла, цялостна личност (каквото и да означава това) с характеристиките, които има. Не защото му е балансиран ин-янът,, а защото с тях функционира добре. Общо взето, хората без кой знае какви сериозни разстройства се чувстват добре, когато са в свои води. Когато това, което правят и начина, по който живеят, отговаря на характеристиките, качествата и способностите им. Когато не са в свои води, могат просто да сменят водите. Без да бъдат схващани като дисфункционални заради това, което не са, или да се опитват да го компенсират, ставайки противоположност на себе си или опитвайки се да добавят към характера си неша, които не са му присъщи.

Oбещах коментар, но все не стигам до него, дори сега ще е малко фрагментарен поради липса на време да пиша подробно. Междувременно, потърсих повече за авторката на този текст, публикуван в блога на терапевта. Резултатът? Пак алтернативна медицина, някаква си Боуен терапия. Защо пак? Ами защото имам неприятното чувство, че давайки гласност на подобен текст, поради идейна близост алтернативната (ню ейдж) психология легитимира алтернативната медицина. В което не би имало нищо чудно, всъщност. Ето и коментара: "Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина." Това не е вярно, защото и мъжете, и жените, се различават едни от други по личностови характеристики, които могат да бъдат оценени в някаква скала. Една такава характеристика е "Agreeableness", или най-общо това да бъдеш мил, сговорчив, приятен, отстъпчив - което се свързва с женския характер, но може да е характеристика на всеки (При все разликите в женския и мъжкия мозък и физиология, които дават известни предимства на всеки пол в извършването на определени дейности, такова нещо като "женски" и "мъжки" характеристики няма. Има характеристики, които в дадена култура се асоциират с женския пол и други, които се асоциират с мъжкия). Тези, които ни се виждат отявлени мъжкари, или алфа мейл, ако пожелаете, притежават личност, в която тази характеристика - "agreeableness" - е слабо изразена. Ерго нищо общо с "постигането" и "успешността", дори напротив. Установено е, че по-"постигналите" хора, по-успешните от гледна точка на реализацията си в обществото са тези (жени и мъже), които са по-малко мили, сговорчиви, приятни и отстъпчиви. Защото са по-борбени, по-амбициозни, по-заявяващи се, така че на другите да им се налага да се съобразяват с тях, а не обратното. И това особено важи за мъжете. Ерго, противно на формулираното по-горе, колкото по-малко благ, мек и изпълнен с топлина е мъжът, толкова по-вероятно е той да е успешен. Сега, ако под "постигнал" мъж се разбира мъж с редовни и удовлетворяващи сексуални контакти, то точно алфа мейлс могат да се похвалят с достатъчно възможности за такива, без изобщо да са меки, благи и топли. "Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял." За "шамаросващото мъжкарство", ако в това се привижда агресията, причините за насилието са много и комплексни, могат да се дължат на психопатология, злоупотреба с вещества, травма, но може и да са комбинация от личностови фактори, които пак нямат връзка с успешността или неуспешността. Тези характеристики могат да бъдат обобщени в две групи, първата, свързана със склонността към агресия (агресивност), и втората - с чувствителността към провокации (афект). Когато говорим конкретно за домашното насилие, там се намесват и други фактори, върху които няма да се разпростирам, за да не се отплесваме. Но нищо от това пак не е въпрос на "зрялост" и "незрялост", "глад" или "ситост". "Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж". Тук вече това е пълна мешавица, защото не е ясно какво значи "подкосяващо женствена". Сексуално провокативна? Притежаваща характеристики, което в конкретното общество се считат за подходящи за жена? Кокетно изчервяващата се при мъжко внимание жена "подкосяващо женствена" ли е например? Както и какво значи "не отдава на мъж", не се съгласява лесно на секс? Ами, естествено, ако се опитва да изтъргува женските си прелести за някакви облаги, преди да даде на победителя "наградата". Но това няма нищо общо със зрялостта и с незрялостта, а с неща като полови стереотипи и използване на наличните ресурси (женска привлекателност) за постигане на някакви лични цели, по начина, по който съответната жена го разбира. "Жената-вамп", условно казано, не е незряла, тя е изключително опитна в използването на инструментариума си. Осъзнатото и целенасочено използване на наличните ресурси за постигане на цели е съвсем зряло поведение. Подборът на точните ресурси за точните цели пък е адаптивност към средата, планиране, интелигентност. Защо точно тези ресурси, а не други? Примерно защото те са оценени като имащи конкурентно предимство. Как жената оценява себе си, тоест какви ресурси счита, че има на въоръжение, зависи от жената, но не от "зрялостта" и "незрялостта" й, а от способностите й и социалния й опит. В среда, в която шансовете на една жена да постигне социален възход се свързват основно с физическите й характеристики, очевидно тя ще използва точно тях, за да си осигури добруване. Там, където на жената се гледа основно от гледна точка на репродуктивната й функция, тя ще залага точно на преимущественото й наличие в характеристики като младост, физическо здраве, физическа привлекателност, дори физиологично обусловени неща като широк ханш (през който лесно ще се роди бебе) и т.н. Там, където ценността на жената не се свързва с репродуктивните й функции, тя ще залага на други свои инструменти. Наличния си инструментариум използваме всички, всеки според това, което всеки от нас има и ситуацията, в която се налага да се реализира. При спазване на правилата на елементарната етика в това няма нищо осъдително, всъщност. "Не отдава на мъж" както е схванато в горния текст (че жената е длъжна да отдава на мъж, и ако не отдава, значи нещо й е сбъркано) ерго е безсмислица, тоест, няма нищо общо с каквото и да било. (В тази връзка, ако жената отдава, но на мъж, а на жена, то какво? Пак ли е незряла и сексуално нереализирана? :)) Много стереотипи, много нещо. Но че този тип текстове и свързаните с тях практики биха се радвали на популярност, нямам никакви съмнения.)

Няма непротиворечиво установена връзка между стреса и рака, вкл. рака на гърдата: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5808262/ От рак се разболяват и съвсем млади хора, чийто живот дотогава си тече прилично безметежно. Повярвайте ми, няма нищо по-ужасно от това човек да види веселко шестнадесетгодишно момиче с окапала от химиотерапията коса, да се кикоти с приятелка, докато чака за поредната вливка... Както и хора, изложени на огромен, ежедневен стрес, не се разболяват от рак.... Защо го пиша това, защото нерядко на болните хора се пробутва идеята, че едва ли не едното позитивно мислене ще ги спаси, или че дори ще им помогне. Това не е вярно. Колкото и позитивни и оптимистични да са като хора, ако карциномът им е инвазивен, в напреднал стадий, със засегната лимфна система и множество далечни метастази, както и метастази в места като черния дроб и костите, вероятността да се излекуват с едното позитивно мислене е нулева. Статистически петгодишното оцеляване, което се води успешна ремисия, също е много малък процент (около 5-10%,) без значение дали пациентът гледа на заболяването си трагично или с оптимизъм. Като при липса на консервативно лечение (оперативно, с химио и лъчетерапия) резултатът е предизвестен. (Знам, че е жестоко да го напиша, но е изключително необходимо: хората с ракови заболявания трябва да се лекуват, не да разчитат, че бабини деветини ще ги спасят...) В зависимост от конкретния вид рак, карцином в първа фаза обикновено се лекува с много висока успеваемост - до 95%. Дори и у мрачни, навъсени хора... Да не дава господ никому да се запознава отблизо с тези факти...

Някъде на официалния му сайт мернах, че ракът бил психосоматично разстройство...... Което се лекувало с психотерапия?! Съжалявам, че го пиша в прав текст, мен това, а и всичко друго, което прочетох, ме навява на мисълта за тотално шарлатанство. Петър Дънов, макар уважаван от много хора, е вид гуру, това няма нищо общо с науката. П.С. Търсейки отново къде съм намерила това, че бил ракът е психосоматично разстройство, попаднах току-що на друг негов текст, който просто трябва да бъде свален от интеренет, защото е опасно шарлантанство, по което ако хората с канцерогенни заболявания се подведат, то това може да застраши и живота им: http://orlinbaev.blogspot.com/2013/09/blog-post.html Там е написано ето това: "Защо туморът се прояви точно в десния бял дроб? Дясната страна символизира бъдещето, стремежът към постигане и успех, волята. Белият дроб приема и предава въздух, вдишва и издишва същата субстанция, която приемат и отдават всички хора. Чрез въздуха човек се свързва с другите, общува. Както и при дишането, при общуването приемаме чувства, отношения и енергия и ги предаваме на хората. В точка три говорих как несъзнавано съм се стремял да спечеля другите и се докажа пред тях, а в крайна сметка, пред себе си. Бях силно фиксиран в бъдещето, в амбицията за постижения, исках да бъда най-добрият терапевт. Рядко отказвах на обадил се за прием. Нали несъзнавано исках да обема и обгърна колкото се може повече пространство от общуване и социалност. Да, но автоагресивното самоизчерпване, случващо се в процеса на общуване в работата ми, провокира в мен следния социопсихичен факт. Спрямо пациентите ми всичко беше наред. Не само наред, но дори ги обичах, от все сърце, силно и истински, чисто по човешки, емпатично и красиво. Претоварването, на което се подлагах с години, се прояви по отношение на случайните хора. Автоагресивният смачкващ ме мазохизъм автоматично се прояви като защитен емоционален садизъм. Случайните хора, тези от улицата, започнаха да ме дразнят! Ходех на работа с градския транспорт, тъй като кабинетът ми беше в „синя зона“ и паркирането представляваше невъзможен процес. Най-силно тази компенсаторна агресия се прояви при пътуването ми в трамвая. Затова се придвижвах два пъти на ден с такси. Автоматично тръгваше силна и жестока критика към хората наоколо – за шума, който вдигаха, за социалния им и финансов статус, за миризмата и културата им, за всичко… Просто не можех да ги дишам! Ето защо ракът се прояви именно в десния ми бял дроб. От една страна, претоварването ми с пациентите даваше команда за нужда от още енергия, а от друга, мазохистично потисканите чрез този работохолизъм страхове създаваха защитна садистична агресия, която също изискваше енергията на хормони, създаващи добро настроение и радостна мотивация. Както споменах по-горе, двете психо и социо динамики бяха двата слоя от един и същ факт или двете страни на една и съща психична монета. Aгресията се проявяваше през защитния психомеханизъм на изместването - към странични непознати." На абсолютно всеки, който поне малко е грамотен медицински, а какво остава да е лекар, от горното ще му настръхнат всичките коси на главата. При все, че стискам палци на човека и се надявам да е жив и здрав дълги години, аз лично нямам думи как подобно нещо е възможно да се разпространява.

Докато предишният ми коментар бе само върху цитата, сега прегледах цялата статия, за да се убедя, че висцералната ми реакция към тези две изречения е била точната. Това наистина ли е психотерапевт?! От кого е лицензиран?! Aко да, то настръхват ми косите.... Дори за езотерични неща не става дума, става дума за тотални, монументални глупости. За целта дори не е нужно да се коментира, може само да се цитира. Ето: "жените са по-силния пол. Те са свързани с енергията на Земята чрез матката си" (?!) (То е ясно, че жените са по-силният пол, защото мощността на една жена е равна на енергията, сдобита от земята посредством матката й, която тя преобразува за единица време: P = W/t :))) "Жената ражда и мъжа и жената, а мъжът може да роди само себе си." (?!) (Брей, и как по-точно става това? :)) "той се нуждае от енергията на източника, намиращ се в матката на жената" (?!) (Е нали матката беше проводник на енергията, идваща от земята, сега пък източникът на енегия бил в матката) "Защото женският принцип е принципа на неправенето. И ако се опитва да става някаква, за да угоди на мъжа тя започва да прави." (?!) --> (Това ме устройва идеално. От утре, за да не угаждам на мъжете, започвам нищичко да не правя!). "мъжът е този, който дава секс и го прави, за да получи женската любов, за да отвори резервоара на женските емоции" (?!) (Емоциите, които явно се делят на женски и мъжки, се съхраняват в резервоар.). "Мъжът прави всякакви активни действия - купува къща, кола, печели пари и се грижи за жената, не защото я обича, а защото иска да получи нейната любов" (?!) "Когато мъжът иска да е с жена той казва: "Искам да я сваля" и това е точната истина, защото той я сваля отгоре надолу." (Е тук, колкото и да бях възмутена как е възможно това да е психотерапевт, вече се разхилих) :))) "Отворена веднъж емоционално за мъжа жената тече към него постоянно" (?!) (Това понеже жената се среща в три агрегатни състояния, твърдо, течно и въздухообразно, та като е в течно, започва постоянно да тече към мъжа). "Но когато става въпрос за семейна двойка, при която години наред жената прави секс по задължение, без чувства и емоционален подтик, или заради мъжа, или като превенция на менопаузата само защото гинеколожката го е предписала, тогава е съсипващо и за двамата. Защо и за двамата? Защото системно се нарушава основен космичен закон за даването и получаването и мъжът се свръх изчерпва, а жената ненужно натрупва. Затова най-често срещаните женски болести са болестите на излишъка на енергия, а най-често срещаните мъжки болести са болестите на недостига на енергия. " (?!?!) (и тук също се разхилих)... Това, е, какво да пише човек, като няма смисъл :))

Абсолютно да! Първата ми, висцерална реакция беше "Що за тотални глупости", но я прекарах през професионалната си нагласа и не я изплясках тук вместо горното :))

Категорично не, защото този подход е много редуционистки. Имам чувството, че анализът разчита едва ли не фундаментално на идеята за ин и ян, но доколкото тя може да бъде използвана във философски смисъл, е много трудно днес да бъде приведена като аргумент в психологията. Лошото обаче е, че нямам време да пиша :))

Някъде ми попадна и изследване за предприемачеството сред малцинствата в Холандия, но сега пак съм кът с времето и нямам време да я търся... Накратко, докато първото поколение основно се занимава с по-нискоквалифицирани дейности, напр, дребно ресторантьорство, поради по-доброто си образование второто започва да се ориентира към сфери като Ай Ти, финансови услуги, технически услуги. За край на този написан набързо и кратичък постинг, една снимка:

Благодаря, Ник Това момче е страхотно симпатично

Идеята за романтичната далечна родина, поддържана от първото поколение, обикновено не се споделя от децата, те там са ходили хиляда пъти на ваканция. Ако говорим за кино, в последните едно двадесетина години сред турската диаспора в Германия има много интересни режисьори. Вижте Фатик Акин. Филмите им дават доста добър поглед.

Te нямат причина да се връщат. Родината на второто и третото поколение е Германия, те нямат друга. Това важи за второто и третото поколение навсякъде.

Опитайте да засегнете дълбоко когото и да било със социопатни черти, досие в полицията от ранна възраст и проблеми с насилието - без значение по какъв точно повод, и без значение каква вяра изповядва, и вижте какво ще се случи. Това условно казано, защото е по-добре да не опитвате. Дори в ситуация "Двама се скарали, единият го ударил на "чест" и наръгал другия с нож еди колко си пъти". Всъщност това е безпредметно, затова и предпочетох да не го започвам. Сега го приключвам.

Абсолютно няма. Ето новината от ББС, думата "тероризъм" там я няма: http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/3975211.stm

Няма кой знае какво за казване за Тео ван Гог, всъщност. Отмъщение за представянето на исляма в ето този филм, или по-точно казано, за нещо, което се счита поругаване на Корана. За мен лично този филм е повече лош вкус, отколкото нещо друго, но не всички считат така. Някои го намират за нарочна провокация: https://en.wikipedia.org/wiki/Submission_(2004_film) Затова и по него време никой не го считаше за акт на тероризъм, считаше се за убийство. Безсмислеността на филма се оказа още по-голяма, защото малко по-късно стана ясно, че авторката на сценария, на чиято история уж се основава той, е лъгала, че е била подложена на насилие срещу жените в ислямска държава, за да получи политическо убежище. За което си загуби мястото в парламента и ако не беше заминала за САЩ, вероятно щеше да си загуби холандския паспорт: https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/netherlands/1518532/Critic-of-Islam-to-quit-Holland-after-lies-are-exposed.html А няма нищо за казване, защото няма общо с темата.

Проучването мери това, което е заявено от респондентите. Това дали респондентите разбират по един и същи начин въпроса има значение за тълкуването на резултатите. Затова не бих го квалифицирала като неуспешно, но всеки от отделните аспекти може да се прецизира от други проучвания.

Не се. Помаците са българи.

Пак може да се тълкува превратно. Напр. колко важна е религията за вас в ежедневието ви, ако в съседния вход живеят хора с произход от мюсюлманска държава, които на всичкото имат наглостта помежду си да си говорят на собствения си език, а вие ги ненавиждате и това ви дразни ежедневно. Проблемът е, че в подобни анкети, за прецизиране на валидността на отговорите няма как да се включи въпрос "мразите ли мюсюлманите". Който иска да види в този тип въпроси възможност за потвърждаване/легитимация на ксенофобията си, винаги ще ги прочете превратно, И в останалите въпроси в същата категория, ще дава отговори, сходими с това, което вече е отговорил на основния въпрос.

Аз също си мисля, че хората тълкуват въпроса за религиозната си принадлежност по различен начин. За едни отговорът "християнин съм" означава "атеист съм, но не съм мюсюлманин" - според мен това се повечето хора от обявилите се за християни в Българиа. Също както допускам, че за немалко от посочилите се като мюсюлмани в западна Европа въпросът означава "принадлежа към малцинство с произход от мюсюлманска държава и отношението към мен е като такъв." Въпрос от типа "колко важна за вас е религията" и отговор "много важна" означава "Изпитвам фобия и искам да се дистанцирам на всяка цена от тези с различна от моята формална религия, нищо, че не съм вярващ. Следователно определям религията като много важна, защото след като тези от малцинството не принадлежат към моята религия или не желаят да се откажат от своята, те трябва колективно да бъдат изключени от обществото. "Ние (?!)" тук сме християни, място за мюсюлмани няма".

То всъщност и сега ни се налага , тоест това няма да е нещо невиждано.

Естествено.

Склонна съм у респондентите - мюсюлмани да отчета и фактора даване на отговори, каквито според тях са допустими с оглед на преценката на какво би се погледнало с неодобрение в общността им. Ако отрицателният отговор на въпрос като "молите ли се всеки ден" или "спазвате ли пости" бива схванат от респондента като нещо, което общността (или дори собствените му родители) не би одобрила, конкретно жените, а мога да предположа, че и някои от мъжете, биха отговорили с "да", независимо от това, че реално не го правят, тоест много по-секуларизирани са, отколкото биха показали отговорите. Подобни неща чувам от познати, работещи в Близкия изток и северна Африка - че младото поколение в по-традиционно настоените семейства го играе на благочестивост пред по-възрастните, без изобщо да е нито толкова религиозно, нито да спазва обичаите. Напротив, опитва са да опита меда на западната консуматорска култура, и не само да го опита, а направо да се валя в него като прасе в тикви :)) Същият ефект има и промяната в обществените нагласи сред мнозинството. Затова контекстът е важен. Напр. сред други общности, като еврейската, е много по-вероятно хората да посочат идентичността си като немска или френска в общо проучване (напр. когато трябва да посочат просто националност), но да настояват на еврейската си идентичност, ако контекстът е дискриминативен. Това е обикновен "defiance": "Евреин съм, и какво? Ти нещо проблем ли имаш с това? А?" Това последното, така обяснено, струва ми се, е разбираемо за всеки поведение.

Ако множество изследвания, направени от различни екипи по различен повод, показват сходими резултати, това е само в потвърждение, че заключенията им са верни. Цитираните по-горе в темата изследвания показват по-голямата ксенофобия на източноевропейците в сравнение със западноевропейците. Конкретно за българските респонденти, изследването, което показвате, всъщност стига до същото, но по друг път.

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но повечето хора на света, включително мюсюлманите, са напълно нормални хора. Като ви чета, имам чуството, че си представяте примерно четвъртото поколение индонезийци, третото поколение суринамци, трето или четвърто поколение мароканци, третото или четвъртото поколение турци (а и дори първо поколение - които като цяло младите хора с нищо кой знае какво не се отличават от българите, балканците, а и от средиземноморците като цяло), пакистанците и примерно дори босненците, като някакви ужасни зъбати космати чудовища, по което мога само да си мисля, че никога не сте виждали мюсюлмани. Особено пък трето-четвърто поколение, много от което са почти асимилирани. И дори да не говорим за тях, сред колегите ми - млади хора, първо поколение египтяни, иракчани, иранчани - глобализирани в степен, в която между тях и останалите ми колеги в международната среда няма никаква разлика. Разбират ли се колегите ми поляци, които са заявени вярващи католици с колегите ми от Афганистан? Отлично, дори по някои проекти са е един екип (Централна и източна Европа и Близкия изток редовно се поставят в една географска група). Въпросът донякъде е поколенчески и образователен.